Малоум 2

Засега мога само да повторя това, което казах преди време: Според мен не може да има форма нещо, извън което няма нищо. Не може да има форма нещо, което е всичко. Така е - по човешка психика "формата" е поглед отвън на нещото и сравнено с мно-о-о-го други неща, които също имат форма. Нещо като каламбур за реалност от субективна гледна точка. Философията прави обобщени формулировки на "форма" и "съдържание", дори и смислово, не само за обекти. Физически между форма и съдържание има връзка, но не всякога съдържанието отговаря на формата, а за евентуалното съдържание във формата - само предположения са възможни. Ако съвпадаха винаги форма и съдържание - няма нужда от "много" наука. Има примерно ... 300 различни форми (геометричните май са по-малко), изучаваме всяка от тях за съдържанието й ... и където и да видим форма, то знаем съдържанието й. Нищо ново. (Не говоря за математическите модели - безкрайно много са, май) Поне в средните мащаби на нашето съществуване (по логаритмичната скАла на дължина на ЕМВълни - ние сме с протяжност около метър)- форма и съдържание при обекти са въпрос на наблюдение. Но в микрото и макрото - трябва "да се измислят". Сложна работа се оказва..., но пък позната интерпретация https://chitanka.info/text/39755/25 "... Идеята за „вътрешна“ форма е резултат на своеобразен компромис да се запази когнитивната двойка „форма-съдържание“, като същевременно се въведе друга постановка за отношение на авторово послание и произведение. Тя прави от произведението подвижно образувание, което се колебае между полюсите на формата и съдържанието. Старата идея, че то е съдържание-зърно, вложено във форма-обвивка, отстъпва на представата за един вид слоесто произведение. Според крайния й застъпник Ролан Барт обелването на обвивките на формата може да продължава безкрайно, без да се открива като краен резултат чисто съдържателно положение. Въпросът е дали това се отнася само за формата. Не би ли трябвало, ако предмет на наблюдаване е не тя, а съдържанието, то също да е слоисто и да се оказва, че в разслоената на съдържателни пластове словесна творба не остава нищо несъдържателно? ..." ...

Като че ли кълбо е най-удачната форма: ... ...

Да, възможно е, но има повече от едно предположение за причината за разширяването на Вселената. Едно - на която хипотеза съм привърженик - е действието на различни привличащо-отблъскващи сили между галактики, звездни купове и др. образувания. Друго е: различна кривина на пространство-времето и по ОТО. Сили няма, когато телата самоволно се движат по геодезични. Да, ама е постулирано, че телата могат да се движат по инерция (да няма сили - външни, спрямо тях или външните сили да са в равновесие) и от тук - теоретичните модели започват различия при тълкувания за "причина-следствие", "минало-бъдеще" и т. н... Затова съм привърженик на тълкуването със сили - това ми се струва по-реалистично. Например - гравитационната сила е от взаимодействия на частиците с характеристика "маса", с гравитони. Изследовател "усеща" разлики на силовите въздействия - затова му е и "реалност със сили". Различните плътности задават и разлика в привличащо-отблъскващите сили между обектите. От тук и относителните скорости на разбягване са различни. ...

По - ново тълкуване на резултатите по измерванията на Хъбъл-константата, с предположение, че формата на Вселената е един балон(!?): https://megavselena.bg/otnovo-za-konstantata-na-habal-mozhe-bi-zhiveem-v-balon/ тново за Константата на Хъбъл: Може би живеем в балон? Това е заключението на нова статия в списанието Physics Letters B, която трябва да бъде публикувана на 10 април. Изследването е опит за разрешаване на една от най-дълбоките мистерии на съвременната физика: Защо измерванията на скоростта на разширяване на Вселената имат смисъл? Както е известно, има няколко начини за измерване на Константата на Хъбъл – число, което показва колко бързо се разширява Вселената. През последните години, след като тези методи станаха по-прецизни, те започнаха да дават резултати, които драстично се разминават един с друг. Лукас Ломбризер, физик от университета в Женева, Швейцария и съавтор на новата статия, смята, че най-простото обяснение е, че нашата галактика се намира в регион с ниска плътност на Вселената и по-голямата част от пространството, което виждаме ясно през телескопите, е част от гигантски балон. И тази аномалия, пише той, вероятно е причина за разликите в измерванията на константата на Хъбъл. Трудно е да си представим как би изглеждал балон, който е в мащаба на Вселената. По-голямата част от космоса е група галактики и техните звезди, разпръснати през Вселената. Но също както в нашата Вселена, има области в които материята се събира плътно заедно и такива, в които се разпръсква извънредно далеч една от друга. С други думи, звездите и галактиките се разпростират с различна плътност в различни части на Космоса. Когато погледнем космическия микровълнов фон (остатък от много ранната Вселена), виждаме почти идеално хомогенна температура от 2,7 K [келвина, температурна скала, при която 0 градуса е абсолютна нула] на Вселената навсякъде около нас. При по-близък поглед обаче има малки колебания в тази температура “, обясняви Ломбризер пред изданието Live Science. „Моделите на еволюция на Вселената с течение на времето предполагат, че тези малки несъответствия в крайна сметка биха създали области на космоса, които са все по-малко плътни“, казва той. И видът на регионите с ниска плътност, които тези модели прогнозират, ще бъде повече от достатъчен, за да изкриви измерванията на Константата на Хъбъл по начина, по който ги наблюдаваме в момента. Има два основни начина за измерване на Константата на Хъбъл. Единият се базира на изключително прецизни измервания на космическия микровълнов фон (CMB), който изглежда предимно еднообразен в цялата Вселена, тъй като се е формирал по време на събитие, което обхваща цялата Вселена. Другият е базирана на свръхнови и пулсиращи звезди в близките галактики, известни като цефеиди. Цефеидите и свръхновите имат свойства, които улесняват точното определяне колко далеч се намират от Земята и колко бързо се отдалечават от нея. Астрономите са ги използвали, за да направят „стълба на разстояния“ до различни забележителности в наблюдаемата Вселена и те са използвали тази стълба за получаване на Константата на Хъбъл. Но след като и измерванията през цефеидите, и тези чрез CMB станаха по-прецизни през последното десетилетие, стана по- ясно, че те се разминават значително. „Ако получаваме различни отговори, това означава, че има нещо, което не знаем“, казва Кейти Мак, астрофизик от щатския университет в Северна Каролина. „Искаме не просто да разберем текущия темп на разширение на Вселената – нещо, от което се интересуваме – но и да разберем как се е развивала Вселената, как се е разширявала и какво пространство-време прави всичко това време. „ Някои физици смятат, че трябва да има някаква „нова физика“, която да обяснява различието – нещо, което предизвиква неочаквано поведение. „Новата физика разбира се би била много вълнуващо решение за разминаванията при Константата на Хъбъл. Но новата физика обикновено предполага по-сложен модел, който изисква ясни доказателства и трябва да бъде подкрепен от независими измервания“, казва Ломбризер. Други смятат обаче, че има проблем с изчисленията на цефеидната стълба или с наблюденията на CMB. Ломбризер казва, че неговото обяснението е нещо, което други са предлагали и преди, но статията му сега е много по- подробна, и дава повече яснота в тази категория. „Ако по-малко сложната стандартна физика може да обясни разликите и разминаванията, това дава едновременно по-просто обяснение и е успех за известната физика, но за съжаление е и по-тривиално“, добавя той. ... ...

Не зная дали сте го видели: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Mozhe-li-koronavirusat-da-se-varne-sled-pika-na-pandemiiata_146995.html Може ли коронавирусът да се върне след пика на пандемията? Подобно на гигантска приливна вълна, пандемията COVID-19 опустоши здравните системи на няколко европейски страни, оставяйки експертите объркани, опитвайки се да разберат кога ще достигне своя връх. Какво ще се случи след това „цунами“, както го нарекоха италианските здравни работници? Тотално отстъпление и връщане към нормалното или редовни рецидиви, които ще затрупват болниците? Затишие пред буря? Изглежда вълната вече утихна в Китай, където новият коронавирус за пръв път избухна в края на миналата година - през последните дни не са регистрирани нови местни случаи. Но френският специалист по обществено здраве и епидемиолог Антоан Флахо (Antoine Flahault) в медицинското списание The Lancet се пита дали не предстои нещо още по-лошо. Дали Китай досега „изпита само вълната-предвестник, а голямата вълна тепърва предстои?“, пише ученият За да се разбере сложността на развитието на епидемиите, е необходимо да се върнем към периода след Първата световна война, когато на три вълни испанският грип уби близо 50 милиона души - повече от самата война. После изчезна. Защо? С въпроса се захващат математиците. В края на 1920 г. шотландците Уилям Огилви Кермак (William Ogilvy Kermack) и Андерсън Грей Маккендрик (Anderson Gray McKendrick) разработват модели, за да разберат динамиката на епидемиите. Праг на имунитет Кермак и Маккендрик откриват, че епидемията не свършва, защото се свършват уязвимите хора, а броят на инфекциите се увеличава, докато не достигне така нареченият праг на "стадния имунитет". „Стадният имунитет е делът на хората, имунизирани срещу вируса (или чрез инфекция, или чрез ваксинация, ако съществува), който трябва да бъде постигнат, за да се спре всеки риск от възобновяване“, заяви Флахо, ръководител и на Института за глобално здраве на Университета в Женева. Тази пропорция зависи от лекотата, с която вирусът се предава от заразен към здрав човек. Колкото по-заразна е болестта, толкова по-голям трябва да е броят на имунизираните хора, за да я спре. За COVID-19 „би трябвало между 50 и 66 процента от хората да са заразени и след това - имунизирани, за да се заличи пандемията“, коментира Флахо. Нивото на заразяване само по себе си е отворено за промяна според вида на предприетите превантивни мерки, като карантина, изолация, а също и потенциално - метеорологични условия. Ако заразен човек заразява средно по-малко от един друг човек, "тогава епидемията затихва", отбелязва епидемиологът. "Възраждане" Но това не е задължително да бъде край на епидемията, която може просто да си почива, както "в момента се случва в Китай и Южна Корея", твърди Флахо. Тъй като здравните мерки по време на епидемия са само временни "и когато отпаднат, епидемията започва отново, докато достигне ad hoc стадния имунитет понякога за няколко месеца или години", коментира Флахо. Ръководителят на службата по инфекциозни болести в болницата Pitie Salpetriere в Париж, професор Франсоа Брикер (Francois Bricaire), също предупрежддава за възможно „възраждане“. "Повторното появяване на COVID-19 е възможна, в крайна сметка да се възобновява сезонно", казва той пред AFP. Шарън Люин (Sharon Lewin), австралийски експерт по инфекциозни болести, също допуска възможността за връщане на епидемията: "Ще се върне ли? Не знаем." Тя обаче заяви, че SARS (тежък остър респираторен синдром), също коронавирус, изчезна напълно след строги мерки за социално дистанциране, след като през 2002 и 2003 г. уби 774 души. Разработването на ваксина и нейното глобално разпространение, което фармацевтичната индустрия обеща да представи в рамките на 12-18 месеца, ще промени коренно перспективите. ... ...

Възпитани сме нещата да имат форма. Поне видимите неща. Да, ама за Вселената видимост не става , а става "видимост" - да се измисли модел, който да "хваща", да съдържа, всичко известно като факти (и от наблюдения с техника) и при това ... нещото да има форма. Вярно, се намесват сложни математически модели (топология, примерно), даже Яо в книгата си казва, че такава геометрия която да обясни, все още не е измислена, въпреки предположените многообразия на Калаби-Яо, като основа-точки, за изграждане на физическия вакуум. (Така, може да се мисли, че Вселената се реализира в нещо като абсолютно твърд, безкраен във всички посоки за наблюдател Квазикристал, пак следствие на флуктуации по него, собствени за него, а и повсеместни. Понеже "виждаме" само измененията, сърфиращи по кристала - например, смесени във вълни фотони - светлинни вълни, а с уреди регистрираме и почти всички електромагнитни вълни - всичко останало, като "неподвижни точки", изграждащи пространствена структура на вакуумната решетка, остава не само невидимо, но и недостижимо за експериментална проверка. Защото образуванията от измененото придобиват локална плътност за пренос на импулс и ако направят, формират "обвивка-реакция"- демек, форма, зависеща от измененията в околността, стават видими за Изследовател, но са Огромни по размер образувания, в сравнение с приетото за "точки" на решетката на физическия вакуум. А с тях трябва да измерваме изменения-разлики.) ...

Разбира се - "формата" (геометричната) не е проблем само на крупното, на Вселената. В микрото - нещата са долу-горе същите. Там "сега"-то на частици (корпускули?) е вероятностно - непрестанно се сменя състоянието между "минало - бъдеще - минало ..." и т. н., а "средното" - размита някаква "картинка" с плътност по енергия - безформено състояние. ... ...

Така е, но "форма на невидимото", а знаем от опит, че и се променя - в този смисъл, не става по-ясно. ...

Понятието за форма на вселената е проблематично. Елемент на философска дискусия- има афоризъм: "Дали Вселената има сферична форма не е в сферата на физиката" - разбира се, с натрупване на нови научни данни, с напредъка на технологиите се очаква разкритие на форма, ама ... не става по-ясно... ... ...

Има малко разяснителна информация за същността на вирусите: Излиза, че са био-част, участваща в еволюцията. Така че, ако евентуално "забързваме" еволюционите процеси, то има какво "да ги узапти", до нормалната за средата ни живот скорост. Забързването включва и еволюция на съзнанието - хората си помагат, щото осъзнават, че "бедни и богати" (не само икономически), не са защитени от ... нещо лошо. ... ...

Би било нелогично, ако възприемаме динамика на развитие като "начало и край". Но при възможност за кръговрат на динамичното развитие на материята, няма "начало и край" - взаимно се допълват свойствата на пространство и време - даже в "момент на неподвижност" - има абстракция за обединяване "пространство-време", точкови събития във фиксиран момент време. Динамичното развитие е по "крива" в графика. ...

Хи-хи! И днешният виц е на подобно - за сваляне на напрежението: "Ден 63 от извънредното положение: Вписват в книгата на Гинес велосипедист, успял да натовари тон и двеста в една доставка. Ден 142: Собственикът на ЕМЕКА купува Google" ...

Имат ли свойства. Имат Извеждат ли се закономерности с тях - Да. Имат ли проявления - Да. Значи - са явления, състоящи се от свойства и закономерности. А явленията са Обективна реалност! Обекти са (нищо, че не са изучени докрай) ...

А бе, ти си с друга философска нагласа, ама все пак:( както са във филмчето). Изследовател е Наблюдател - наблюдава и ...ако може ... мисли: Свойства на пространството: Еднородност - във всички посоки, от себе си, вижда почти едни и същи събития. Изотропност - Безграничност - Безкрайност/крайност? - (Парадокс на нощното небе - фотометричен парадокс -) още: Тримерност - Евклидовост - Непрекъснато/прекъснато? Свойства на времето: Еднородност - ако всичко се премести с час назад, например, законите управляващи нашия свят, не се променят(произтича: Закон за запазване на енергията) Еднонаправленост - в една страна по направление може да се движим, докато обратно - не (има необратими процеси - времето "тече" натам, накъдето е по-голям хаоса) Едномерност -само с едно число се променя (по трите посоки, но има и мигновени процеси - разпад на вещество) Ограниченост/неограниченост? - не е точно - по теорията за ГВ - не е известно "време" преди това...Има неясноти: възможно е и пулсираща вселена -сменя се раздуване със свиване... Непрекъснатост/прекъснатост? - най-малкото разстояние планковска дължина, например, ако делим на макс. скорост на светлината във вакуум - се получава. ... ...

Питаш - кои са тези свойства, а не - как се обясняват (лекторът обяснява - защо се ползват). За да разбереш как се обясняват трябват знания поне за училищната физика - там, където са се ползвали без определения. ...

Ами, във филмчето, разбираемо и на български (изписано е на кирилица 19:20 минута -Свойства на пространството 31:11 минута - добавя към свойства, удобни за Класиката 59:08 минута - свойства на времето ...

Така е - реалност се доказва посредством Съществуване, а това става посредством "наблюдаеми" Взаимодействия - изменения на обекти с маса при покой. Затова, в постинг по-горе, писах как се доказва, че пространство и време съществуват изначало - преди да се е "сетил" Изследовател да изследва. Дали ще е етер с някакви свойства и/или тъмна материя - все тая. Той само открива (а не ги създава) закономерностите между свойства на проявленията на пространството и времето. Споровете са не дали съществува материята, а как съществува и колко време съществува във вид "на себе си" - в полева и вещева форма. Установено е, че има повтаряне на цикли с "течение" на време. Значи - могат да се ползват в евентуални предвиждания за същност и съответно, предвиждане на бъдещо поведение. Достатъчно е да се покаже, че всяка "елементарна" частица и/или групи от частици - по-големи обекти, които ще ползваме да представим за дистанция-размер от други подобни - е и Часовник. Пръкват проявленията на пространство и на време в закономерности - физични закони, примерно. ...

Само философско може да е определението. А съществуването им като обекти се доказва чрез свойства и закономерности. ... ...

Именно. Философията от отдавна е решила проблема: Материята съществува във времето и пространството! Съществуването е установено от Наблюдател с Разум (наричам го Изследовател), посредством Взаимодействията. Съответно - с физическите закони. Теорията на относителността е водеща - СТО и ОТО - показано с експерименти за достоверност. Както споменах, в постинг по-горе, всяка частица е и наблюдател: (допълвам- със "собствен часовник" - честота на образуване на себе си. Тогава проявата за съществуването й във времето (многократно повтаряне на себе си, като форма и размери) е "памет-информация" за структура-ред, посредством който взаимодейства с полетата около себе си, а съществуването й е с дуалистична представа за Изследовател: проява: и вълнови свойства при среща на полева форма на материята, и свойства като на "твърдо" тяло, понеже пази пространството си на образуване и не допуска проникване на друга подобна в себе си, в пространството си - прилича на твърдо топче, примерно. Така и времето и пространството са Реални, вградени в материята - независимо от "вижданията" на Изследовател) Може събитията да се приемат като точкови (СТО - четиримерното пространство-време) - абстракция - за по-лесно изучаване, но учените знаят, че частиците имат: "време на живот" на частици, форма и размери на същите, които не са определени еднозначно в експерименти. Недостижимо малка е мярката, щото трябва да се осъществи със съществуващите възможности на материалната база, а тя - също е структура на частици. Има неопределеност - природно зададена - за физически възможните наблюдения по "форма и размер", но затова пък, Природата е дала акъл на Изследовател - да си измисли адекватно предположение за недостижимото, наблюдавайки обобщени резултати в "по-едрото", в средните мащаби, където Изследовател разграничава отделно време и отделно пространство. ...

Не фиксирам "забавяне-забързване". Промяна на темпа. (Ако разбираш руския - във филмчето, по-горе, се коментира какво е пространство и време поотделно - каквито ги "усещаме" в средните мащаби на съществуването ни). Пространството е вместилище на събития, а понятието за време е еволюционно предопределено в главите ни, като ред на случването на събития. Ако не "подреждаме" за място на случване и последователност, вероятността да бъдем "изядени" (в миналото ни) е по-голяма... Оцеляло е това, което "подрежда" по-добре към реалност, а ние наследяваме усет-бързодействие за вземане на правилно решение "за оцеляване". ... За червеното: Физически параметър е времето в средните мащаби, а не илюзия. Периодът на даден процес - не всякога се "вижда" явно в предполагаем периодичен процес и затова сме "склонни" да наречем времето, че е илюзия. Въвежда се понятие едновременност и СТО показва, че едновременността е относителна - зависи от скоростта на обекта, а за малки скорости, в "скорост", влиза времеви интервал и то - в знаменател, на отношение между пространствени интервали и време. Ако сме в инерциална система - темпът за случване на събития е такъв, какъвто си го изчисляваме с избран еталон за време и колкото по-малък е интервалът, толкова по-точно "във времето" предвиждаме някое следващо изменение. Идеята е времевият интервал да клони към нула, но никога да не я достига - например, моментна скорост - скорост в даден момент от движение. Самото "движение по инерция" е постулат и е неотменимо движение. Абстракция е да приемем обект за неподвижен. Щото и веднага трябва да споменем - спрямо какъв наблюдател е неподвижен - въвеждат се изкуствено и "свойства" на наблюдател (уред-датчик), а естествено - всяка частица може да е приета за наблюдател. Тоест - всички движения са "зависими" и от времеви параметър, не само от пространствен. ...

... ... Разгледан е и популярно въпросът "плюс-минус" при решаване на квадратното уравнение. .. и как Айнщайн е пропуснал нобеловата награда, щото ... не отчел решението с "минус".Но пък Дирак (с "отрицателните риби" от задачката с рибарите) ... успял теоретично да открие антивеществото. ... ...

Съществува вероятност, при "ограничена" скорост за пренос на информация - когато частица навлезе във вещество със скорост по-голяма от скоростта на светлината във веществото (но по-малка от скоростта на светлината във вакуум) - ударът в частица от веществото, да изпревари смесеното поле за информация, че "ще има удар". Следва разпад във вид лъчения - напр. Черенковско. - и така се "поправя" случайната случка "удар" - след нея - всичко е по правилата на информационно обслужване от околните полета. Тоест - квантовият детерминизъм е в сила. ...

Малко по-нова информация за ..."пи-цяло и 14": https://nauka.offnews.bg/news/Matematika_18/Deniat-na-pi-3-14-e-poveche-ot-parche-paj_40749.html Денят на "пи": 3.14 е повече от парче пай Визуализация на първите 10000 цифри на числото "пи". Снимка Днес се отбелязва Световния ден на числото "пи". Денят, в който се чества най-старата математическата константа, е 14 март или 3.14 по американския модел на календарен запис месец/ден. Може да се каже, че това е празник на математиката и най-често се празнува с печене на голям брой пайове. Но "пи" не е само парче пай Пи (π) е едно от най-важните и интересни числа в математиката. Съотношението на дължината на окръжността към нейния диаметър е еднакво за всички окръжности. Това съотношение се означава с гръцката буква π, която е първата буква от гръцката дума περιμετροη, която означава "окръжност"). Историята на неговото изчисляване започва преди повече от 2 хиляди години, а точността на изчисление варира от 256/81 до 339/108 в древен Египет и в индийските свещени книги Ведите. Архимед изчислява съотношението на дължината на окръжността към диаметъра на дължина или числото π и установява, че е между 3 10/71 и 3 1/7. Дълго време като приблизителна стойност се е използвала 22/7, макар че е открито в Китай още през V век едно по-добро приближение 355/113 = 3.1415929 , което е преоткрито в Европа едва през XVI век. През 1579 г. френският математик Франсоа Виет изчислява "пи" до 9 знака. Холандският математик Лудолф Ван Цейлен през 1596 г. публикува резултата на своя десетилетен труд – числото "пи", изчислено с 32 знака. И затова преди години числото "пи" е наричано "лудолфово число". Но всички тези изчисления са правени по методите, посочени от Архимед - кръга се заменя с многоъгълник с нарастващ брой страни. Периметърът на вписания многоъгълник по този начин е по-малък от обиколката на кръга, а периметъра на описания многоъгълник - по-голям. Едва през 1767 г. немският математик Ламберт доказва, че числото π е ирационално. А след още сто години през 1882 г. друг немски математик, Ф. Линдеман, доказва неговата трансцендентност, което означава, че е невъзможно да се построи с помощта на пергел и линийка квадрат с равна площ на дадена окръжност. Случайни ли са цифрите на "пи"? Още от зората на математиката хората се питат дали цифрите на числото π (= 3.1415926535 ...) са "случайни" - от Архимед до компютърната ера в наши дни. Сегашният рекорд от 10 трилиона цифри след десетичната точка се държи от Александър Йе (Alexander Yee) и Шигуро Кондо (Shiguro Kondo). Преди време бе разпространен един мем за π, който твърди, наред с други неща: "Пи" е безкрайно неповтарящо се десетично число, което означава, че всяка възможна комбинация на числа съществува някъде в π. Превърнато в ASCII текст, някъде в тази безкрайна поредица от цифри е името на всеки човек, който някога сте обичали, датата, часа и начина на смъртта ви и отговорите на всички големи въпроси на Вселената. Дали това наистина е вярно? Дали цифрите на π наистина са "случайни"? Дали всяка възможна поредица от цифри в крайна сметка се появява някъде в безкрайната десетична редица на π? Отговорът бе неясен. След като векове математиците си блъскат главите над този проблем, може би, най-накрая има напредък. Първият голям пробив става през 1996 г., когато Дейвид Бейли (David Bailey), Питър Борвайн (Peter Borwein) и Саймън Плуф (Simon Plouffe) откриват тази невероятна нова формула: Това е вълнуващо не само защото формулата е нова, но и защото тя дава възможност за лесно изчисление на всяка изолирана шестнадесетична или двоична цифра на π , без да е необходимо да се изчисли всяка от предходните цифри. Постигнато е това, което по-рано се смяташе за невъзможно. (За информация как работи формулата, поместваме готов код на езика на C, изчисляваща 1000000-ия знак в края на статията.) И макар резултатът да не позволява изчисление в по-познатите ни десетични цифри, формулата изглежда добавя още доказателства, че цифрите на π са случайни. "Ако може да се получат лесно цифрите по този начин, то тогава това е силно доказателство, че цифрите са независими", заяви Борвайн. Това доказва, че всяка последователност от цифри има равен шанс да се появи в цифрите на π в една и съща дължина последователности. Това е т. нар. свойство нормалност. "В познатата десетична бройна система на основа 10, всяка една цифра на нормално число се появява в една десета от случаите, а всяко двуцифрена комбинация възниква на всеки един случай на сто и така нататък", обяснява Бейли. "Това е като безкрайно хвърляне на честен десестенен зар и да се преброи колко често се появява всяка страна или комбинация от страни". "Пи" със сигурност изглежда се държи по този начин, поне за първите 10 млрд. десетични цифри. Досега известните цифри от π преминаха всеки статистически тест за нормалност, а което значи и на случайността. Първите 1000 знака на "пи". Източник: Wikiwan Тук трябва да си изясним какво се има предвид под "случайни". Ясно е, че "пи" не е "случайно" число в тесния смисъл на думата, защото отделните цифри със сигурност не случайни, а математически определени точно. Под "случайност" се разбира математическия термин "нормалност". Намесва се Хаосът Въпреки това, нормалността е изключително трудно да се докаже. Всъщност, въпреки че математиците смятат, че повечето математически константи са нормални - - те досега не го доказаха за нито една от тях. Вместо това, Бейли и Ричард Крандел (Richard Crandell), неочаквано успяха да свържат нормалността с привидно несвързаната област на хаотичните динамични системи. "Аз не съм наясно каква е връзката между теорията на хаоса и теорията на числата", заяви Бейли. "Едното поле възниква от изчислителната физика, а другото е най-чистата от чистата математика". През последните години за решаване на проблема са впрегнати някои сложни нови инструменти и вече се появиха обещаващи резултати. Така например в книгата "Разходки с реални числа" (Walking on real numbers) на Борвайн и Франциско Арагон Артачо (Francisco J. Aragon Artacho) се анализират цифрите на математическите константи се представят като случайна разходка. Например, един число, изразено на основа 4 ( т.е. използват се цифрите 0, 1, 2 и 3) може да се визуализира, като се започне от дадена точка, движейки се в полето с една единица ход надясно за 0, една единица нагоре за 1, наляво с една единица за 2 или надолу с една единица за 3, като това продължава за толкова цифри, колкото може да се изчисли. Когато пи в 4-ната система се нанесе по това правило, се получава тази поразително красива картина: Тази разпечатка е напълно аналогична на тази от поредица цифри, генерирани от генератор на псевдослучайни числа: Псевдослучайният генератор на числа използване на изчислителни алгоритми, които връщат като резултат дълги поредици от очевидно случайни числа, които всъщност са напълно определени от друга по-кратка начална стойност или ключ. По този начин една и съща последователност от числа може да бъде възпроизвеждана неограничен брой път, ако се знае началната стойност, която определя алгоритъма. Точно същият случай имаме при изчисляването на числото "пи". Така че, с други думи, от тези резултати излиза, че хипотезата, че "пи" е определено "нормално" е правдоподобна. Но нямаме доказателства. Дали този проблем завинаги ще остане, въпреки яростната атака на световната армия компютърно грамотни математици? Дотогава ще им се наложи да изядат още много пай. Източници: Pi not a piece of cake Are the Digits of Pi Random? Вычисление N-го знака числа Пи без вычисления предыдущих ... ...

https://www.youtube.com/watch?v=bmmlThnDjvg ... ...

Тъй де. Съгласни сме с квантов подход (поне аз). Космическата логика е ясна - има кръговрат на материята във Вселената - от полева форма на материя се ражда вещева форма на материята и при разпад на вещевата- става обратното: част от вещевата форма или цялата (анихилация) преминава в полева форма на материя. Не е нужно начало. Не е и частен случай, а всеобщ кръговрат. ...