Малоум 2

Ето цялото, което съм казал: Загубил си чувството си за хумор - сила на свободна воля, няма. Окултно е. Чети цялото.

Ускорява се спрямо себе си, със силата на собствената си воля - демек, притежава съзнание и разум. (Търсиш "човешки" усещания (именувани действия) в неживото. А, то, неодушевеното - може само да реагира на "падащата" физична информация отгоре му. Не е нещо осъзнато, че да регистрира промени в него си и извън него си, та и да ги наименува) ...

"Лодката" - поставена по начина в клипа - се държи като инерционен двигател - заради опора, е възможно времето на действие на силите да не е равнопоставено. Задвижване на топчето и спирането му, не е равнопоставено по време. Времето на действие на силите е различно, а силата на триене (вода-лодка) е постоянна. "Поглъщането" на топчето е бързо действие, в сравнение с действието за изстрелването на топчето. Импулсът е "сила" по "време на действие на силата". Така има остатъчна скорост в обратна посока, заради силата на триене - опората във водата.

А това пък, съвсем не е майтап, а парадокс (считам, че не е политика): ... ...

https://megavselena.bg/tehnologiya-ot-star-trek-holograma-koyato-mozhe-da-se-dokosne/ Технология от Стар Трек: холограма, която може да се докосне Досега това сме го виждали само в научно фантастичните филми като Звездни войни или Стар Трек: холограмите издават звуци. Персонажите са 3D-фигури и това, което казват се пренася директно. В холодека в „Стар Трек“ можете да се биете, а лекарят на борда на „USS Voyager“ е холограма. В реалността досега това не беше възможно. С нова техника сега изследователите се приближават изненадващо много до технологията от научната фантастика. Група учени, водени от Рюджи Хираяма от Университета на Съсекс в Брайтън, вече могат да произведат 3D-изображения със звук, както и хаптичен сигнал. Това означава, че човек чува холограмата и я усеща, когато я докосне. Ето как става това: В кубоид изследователите са прикрепили 256 ултразвукови говорители на разстояние 20 сантиметра отгоре и отдолу. Елементите, наричани също преобразуватели, произвеждат звуково налягане, достатъчно за левитация на малка топка от полистирол. При промяна на звуковото налягане топчето се движи с екстремно висока скорост по предварително зададена траектория из пространството. Темпото е толкова високо, че човешкото око не възприема движението. Конкретно системата работи на 40 килохерца. Човешкото око не може да разделя образи с честота от 18 херца, така че възприема изображението като движеща се картина. Учените са свързали системата с LED-светлина в различни цветове. Така топчето се оцветява в различни цветове в зависимост от мястото му по траекторията. Така пред човешкото око се визуализира цветна триизмерна картина. Системата се управлява електронно. „Технологията е инспирирана от старите телевизори,“ обяснява Хираяма. Техните кадри мигат също толкова бързо, че човешкото око не го възприема. Особеност на новата холограма е, че човек не просто я вижда, но може да я чува и да я почувства. Инфрачервен сензор регистрира, когато нечий пръст се доближи. Тогава звуковото налягане на ултразвуковите високоговорители де насочва към върха на пръста и предизвиква леко изтръпване, сякаш докосвате холограмата. Звукът на холограмата се генерира като ултразвуковите вълни стимулират топчето да се колебае в чуваем звуков честотен диапазон. Ако човек подаде аудиоданни, те се пресъздават от колебанието на топчето. В прототипа на учените засега това са само прости тонове. Системата все още има слабости. Необходимо е много дълго време за пресъздаване на по-комплицирани картини. Комплексните изображения се нуждаят от повече време. Учените сега са фокусирали усилията си да повишат честотата на системата. Ако успеят да накарат топчето да се движи още по-бързо, ще се получи още по-ясна картина. Засега рудиментарният звук също би се подобрил по този начин. Освен това Хираяма и колегите му искат да вкарат в употреба повече топчета едновременно, което би позволило добавянето на повече детайли. Източник SPIEGEL ONLINE. ... ...

Ти да видиш... Мислех си, че можем да стигнем до малко по-сложни физични коментари, например, че работата в хомогенно поле по затворена крива е нула. Ама, как ще обясниш на бегача по пистата на стадион, че работата му е нула след като е направил пълна обиколка. А е плувнал в пот?! (демек, без да е "работил" е потен) Трудна е "работата" с предразсъдъци... Най-често, за разсъждения се ползва "наблюдението" на Трети наблюдател и се смесват гледните точки. ...

Доколкото схващам - става въпрос за факт и може ли реалност да се описва само с факти. Ма-а-а-лко преди да се установи (осъзнае), че нещо е факт, който го описва трябва да спомене обстоятелственост, която неявно съдържа гледна точка на установяващия, а след установяване на факт, непременно започва тълкуване, именно, да се съчетае факт, "спрямо" околните изменения, които в общия случай, съвсем не са малко и винаги присъстват. (от детски филм по телевизора, за един умен персонаж, си говорят децата : "Той толкова много знае, че още не е измислил думички с които да го опише. Затова не говори!") Така - само "гол" факт(и) е необходимо, но недостатъчно условие - за описание на реалност. Предположенията за съществуване на факт са зададени в реалността, от целия опит на Изследовател и в зависимост от своя опит и знания за предишен опит - може да тълкува причинно - следствени връзки, за съществуване на наблюдаван факт. За ненаблюдаеми причина-следствие (полевата форма на материята е ненаблюдаема - принципно), остават предположенията във вид хипотези и те също могат да са част от науката, ако водят като следствие към съществуването на факт, за който са измислени като обяснение. Следствията - съдържат предсказателност и за други възможни факти. Затова са и експериментите - известно е. ... (всеки факт - винаги предизвиква асоциации. Та (стар виц) и учителката пита учениците за разлика между факт и асоциация, и Иванчо, не може да не се включи. Вдига ръка, става и си бръква в джоба на панталоните: "Сега според вас, другарко, какво държа?"... Мръсник - сядай си... Иванчо вади ябълка от джоба си: "Че държа ябълка е факт, но вашите предположения са по асоциация!") ...

Проблемите са разгледани като силно философски.(да не забравяме, че информацията е пропорционална на ентропията и ... "съдържа" енергия - има енергиен измерител) https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Svetat-izvan-nashiia-razum-e-neizbezhno-abstrakten_130369.html Светът извън нашия разум е неизбежно абстрактен Така нареченият "информационен реализъм" има някои изненадващи последици Една нова провокативна статия в Scientific American на учения и философ Бернардо Каструп (Bernardo Kastrup) търси кое е фундаментално реално във Вселената - нейната действителна, базова реалност. Това не са кварките, полетата и квантовите явления. Някои физици подозират, че самата материя е илюзия и че единственото истинско нещо е информацията. Но според автора и тази концепция е мисловна и твърде размита, за да бъде основа на реалността. Светът извън нашия разум е неизбежно абстрактен. Информационно пространство Основната идея е, че физическата вселена съществува, защото я възприемаме - това е един вид масова халюцинация, която използваме, за да разберем математическите връзки на обектите. Това абстрактно понятие, наречено информационен реализъм, е философско по характер, но е свързано с физиката още от самото ѝ създаване. Мотивите за тази асоциация не са трудни за разбиране. Всъщност според гръцките атомисти, ако продължаваме да разделяме нещата на все по-малки парченца, накрая ще останат плътни неделими частици, наречени атоми, които те си ги представят толкова конкретни, че имат дори конкретни форми. И все пак, с напредъка на нашите познания във физиката осъзнахме, че самите атоми могат да се разделят на още по-малки парчета и така нататък, докато не остане нещо, което няма цялостна форма и плътност. На дъното съществуват само неуловими, фантазни единици, които обозначаваме като “енергийни полета” - абстрактни концептуални инструменти за описване на природата, които сами по себе си нямат никаква реална, конкретна същност. Според Каструп тази идея набира скорост. "За някои физици това, което ние наричаме "материя", със своята плътност и конкретност, е илюзия, че само математическият апарат, който те създават в своите теории, е наистина реален, а не възприеманият свят, за който апаратът е създаден, за да го опише. От тяхна гледна точка, такъв контраинтуитивен извод е следствие на теорията, а не явно нарцистично и саморазрушително съждение”, пише Каструп. Всъщност според привържениците на информационния реализъм материята възниква от обработката на информацията, а не обратното. Дори умът - психиката, душата - е предполагаемо явление на чисто абстрактна манипулация на информацията. Но в такъв случай, какво точно се има предвид под думата „информация“, след като няма физическa или психическa субстанция, която да я заземи? Едно е да се заяви, че информацията е първична и следователно може да съществува независимо от ума и материята. Но съвсем друго е напълно и еднозначно да си представим какво - ако въобще е възможно - това може да означава. По аналогия е възможно да се напише - както направи Луис Карол - че усмивката на Чеширския котарак остава след изчезването на котката, но друго е изцяло да си представим напълно и недвусмислено какво означава това. Информацията - усмивката на Чеширския котарак Нашето интуитивно разбиране на концепцията за информацията - както е описано от Клод Шанън (Claude Shannon) през 1948 г. - е, че тя е просто мярка за броя на възможните състояния на независима съществуваща система. Като такава, информацията е свойство на основнa субстанция, свързанa с възможните конфигурации на субстанцията - а не субстанция съществуваща сама по себе си. Да се каже, че информацията съществува сама по себе си, е все едно да говорим за въртене без пумпал, за вълни без вода, за танц без танцьор или за усмивката на Чеширския котарак без котарака. Това е граматически валидно изявление, лишено от смисъл, игра на думи, която е по-малко значима от фантазия, защото вътрешно последователната фантазия може поне да бъде явно и последователно възприeмана като такава. Какъв е отговорът на сериозните поддръжници на информационния реализъм? "Информацията е пословично полиморфно явление и многозначна концепция, тя може да бъде свързана с няколко обяснения, в зависимост от нивото на абстракция .... Информация остава неуловима концепция”, пише Лучано Флориди (Luciano Floridi). Подобна неясна двусмисленост придава на информационния реализъм концептуална флуидност, която я прави непостижима. В края на краищата, ако изборът на основа е „една неуловима концепция“, как може да се установи, че е погрешен? Приемайки възможността информацията да е „мрежа от логически взаимозависими, но взаимно несъвместими концепции“, Флориди предполага, че дори тази неуловимост е присъща и неразрешима. Докато неопределеността може да бъде оправдана по отношение на природните обекти, които може да излизат от рамките на човешката способност за разбиране, трудно е това да се оправдае, когато става въпрос за човешка концепция, като например информацията. Ние изобретяваме концепцията, защото или ясно определяме какво имаме предвид с нея или концепцията остава твърде неясна, за да има смисъл. В последния случай буквално няма смисъл да се приписва първично съществуване на информацията. Несъстоятелността на информационния реализъм обаче не премахва проблема, който го подбуди в началото: осъзнаването, че в крайна сметка това, което наричаме “материя”, става чиста абстракция, фантазъм. Как усещането за конкретност и плътност на възприемания свят изчезват, когато се вгледаме внимателно в материята? Нементалният свят е неизбежно абстрактен За да разберем тази главоблъсканица, не ни трябва игра на думи като информационен реализъм. Вместо това трябва да се придържаме към онова, което е най-непосредствено пред нас: солидността и конкретността са качества от нашия опит. Светът, измерен, моделиран и в крайна сметка предсказан от физиката, е светът на възприятията, категория на човешкото мислене. Фантазмите и абстракциите се намират само в нашите описания на поведението на този свят, а не в самия свят. Ние се губим и объркаме, представяйки си, че това, което описваме, е нементална реалност, която е в основата на нашите възприятия, за разлика от самите възприятия. След това се опитваме да намерим солидността и конкретността на възприемания свят в тази постулирана реалност. Но нементалният свят е неизбежно абстрактен. И тъй като солидността и конкретността са сетивни качества на преживяването, не можем да ги открием там. Проблемът, с който се сблъскваме, е просто артефакт на мисълта, нещо, което създаваме от въздуха заради нашите теоретични навици и предразсъдъци. Тегмарк е прав да разглежда материята, определена като нещо външно и независимо от ума, за ненужен багаж. Но последствията от този фин и наистина смел извод са, че Вселената е ментален конструкт, показан на екрана на възприятието. "Математическата вселена" на Тегмарк е по своята същност ментална, защото къде съществува математиката - числа, множества, уравнения - ако не в мисленето? Каструп твърди, нищо от това не предполага солипсизъм*, разяснено и в неговата книга "Идеята за света" (The Idea of the World). Мисловната вселена съществува в ума, но не само в персоналното ни съзнание. Напротив, това е трансперсонално поле на мислене, което ни се представя като физичност - със своята конкретност, солидност и определеност - след като нашите лични психични процеси взаимодействат с него чрез наблюдения. Тази мисловна вселена ни води към физиката, а не към празните алабализми на информационния реализъм. *Солипсизъм e философско гледище, според което съществува само индивидуалното съзнание, а в епистемологичен план целият останал свят, включително и всички хора, фактически не съществуват, а са създадени от съзнанието и въображението. Солипсизмът приема възгледа, че външният свят и съзнанията извън собственото не могат да бъдат опознати и затова може да не съществуват извън съзнанието. Източник: Physics Is Pointing Inexorably to Mind, Scientific American ... ...

https://www.youtube.com/watch?v=2aDn-vuSFQ0 ... ... Един от коментарите: "AE86 преди 1 месец Как появилась проблема из ничего? Спросите мою жену." ....

Мислил съм си за тези неща и червеното отместване на далечните галактики може да се обясни както с разширение на вселената, така и с вариране на скоростта на светлината или силата на гравитацията с времето. Това в същност са еквивалентни обяснения: и в двата случая става дума за промяна на физически свойство с времето. Не, константите няма да варират в границите на възможните измервания, според мен. Може някоя неправилно да е посочена за константа, но да е като коефициент - примерно, в някакви граници от обстоятелства - може да си променя стойността. (например "ламбда" на Айнщайн) (Алфа е отношение на сили от инертност, заради "изкривяване" на формата на обвивката на водороден атом в слабо магнитно поле. Обемите са различни "със и без" поле, а това се отразява на масата, като цялостно движение.) ...

Ето за константата на фината структура: https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Otgovorat-ne-e-42-a-1-137_123907.html Отговорът не е 42, а 1/137 Едно тайнствено число определя как работи физиката, химията и биологията Това е добре пазена тайна, но ние знаем отговора за живота, Вселената и всичко останало. Не е 42 - той е 1/137. Това неизменно число определя как горят звездите, как се случва химията и дори дали въобще съществуват атоми. Физикът Ричард Файнман, който знаеше някои неща за него, го нарече „една от най-големите мистерии на физиката: магическо число, което идва при нас, без да знаем защо“, разказва NewScientist. Сега тази мистерия се задълбочава. Вече има, макар и противоречиви, намеци, че това число може и да не е универсалната константа, а да се променя с течение на времето и пространството. Ако бъде потвърдено, това би имало дълбоки последици за нашето разбиране за физиката, принуждавайки ни да преразгледаме основни предположения за структурата на реалността. Докато за аргументите за истинската значимост на констатациите още се разгорещено се спори, експериментите, гледащи дълбоко в космоса и на фината структура на реалността в лабораториите, сега може би са готови да дадат окончателна присъда. Идеята, че природните константи - неща като скоростта на светлината, силата на взаимодействията и масите на различните частици - може да не са толкова постоянни, има знакова история. През 1937 г. физикът Пол Дирак пише на списание Nature, подлагайки на съмнение опитите на астронома Артур Едингтън да изчисли константи от самото начало на Вселената, зададе въпроса: Как можем да сме сигурни, че не са се променили в космологично време? Константата на фината структура, известна също като алфа, е пример за това. Алфа се намира в центъра на една теория, която Дирак започва и Файнман доработи: квантова електродинамика или QED (quantum electrodynamics). Това е квантовата теория на електромагнитната сила и описва взаимодействията между светлината и материята. Алфа определя тяхната сила. Самата тя е конструирана от скоростта на светлината, заряда на електрона, pi - малко физически теории се справят без пи - и няколко други основни константи, внимателно подредени така, че тя е просто чисто число, независимо от човешкото влияние: 0.00729735, или приблизително 1/137. Ако промените това число, ще промените Вселената. Увеличете го и протоните ще се отблъскват толкова силно, че малките атомни ядра ще се разпаднат. Отидете малко по-далеч и фабриките за ядрен синтез в звездите ще се спрат и вече няма да могат да произвеждат въглерод, елементът, върху който се основава животът. Ако алфа е по-малка, молекулярните връзки ще се разпадат при по-ниски температури, като променят много процеси от съществено значение за живота. Голямата грешка на физиците е начинът, по който нашите теории за природата изискват от нас да вкараме набор от произволни числа, които да отразяват реалността. Изглежда няма причина за съществуването на тези числа: те са просто там и ние трябва да ги измерим в експерименти. • Стандартният модел на физиката на частиците изисква най-малко 19 такива числа, включително константата на фината структура, известна също като алфа, масата на бозона на Хигс и набор от други характеристики - масата и силата на взаимодействие на частиците. • За да се възпроизведе физиката като цяло, трябва да се добави гравитационната константа (известна още като „голяма G“) скоростта на светлината и константата на Планк, която дава основния размер на квантовите частици. • Стандартният космологичен модел изисква още 12 параметъра, включително константата на Хъбъл, която описва скоростта на разширяване на Вселената и фактори, свързани с тъмната материя и плътността на тъмната енергия. Поне на Земята алфа се държи в строги граници. Лабораторните експерименти показват, че може да варира най-много от порядъка на 0.000 000 000 1 (едно на 10 милиарда). Това я прави 100 000 пъти по-прецизно фиксирана от "голямата G", константата, която определя силата на гравитацията. Но, както намекваше Дирак, може би електромагнитните взаимодействия са били по-слаби или по-силни в миналото, или са различни в далечните части на Вселената. Това може да е важно във време, когато физиците изглежда са достигнали до задънена улица в усилията си да разкрият по-дълбоките истини за реалността. „Имаме основен набор от уравнения, които са на половин век и никога не са се разминавали с измерванията“, коментира Карло Ровели (Carlo Rovelli) от Университета в Екс-Марсилия във Франция. "Ако намерим измерване, което се различава, би било голямо събитие: накрая нещо наистина ново." „Ако има вариации, те ще разкрият нова физика“, обяснява Паоло Моларо (Paolo Molaro), който изследва вариациите в константите в Астрономическата обсерватория в Триест. Това може да включва например наличието на допълнителни измерения. Струнната теория, една добре подкрепена заявка за теорията на физиката от следващо поколение, предлага съществуването на малки, нагънати измерения, които не можем да видим. Това ще има ефект върху неща като константата алфа. "Стойността на величините, които наричаме константи, е донякъде снижена, ако предположим, че има допълнителни измерения", отбелязва космологът Джон Бароу (John Barrow) от Университета в Кеймбридж. "Ако има наистина девет или десет измерения на пространството и само с три големи, тогава истинските неизменни константи обитават в общия брой на измеренията и триизмерните сенки, които наблюдаваме, не са истинските константи." За физика Джон Уеб (John Webb), възможността за различна алфа става почти мания преди две десетилетия. През 1996 г. като млад изследовател от Австралия посещава Бароу, тогава в Университета в Съсекс, Великобритания. Двамата увлечено обсъждат размишленията на Дирак за непостоянните константи. Уеб се пита дали светлината, събрана от някои от най-мощните ни телескопи, може да реши въпроса. Важна опорна точка Част от тази светлина пътува много и много дълго време. Телескопите „Кек” (Keck) на върха на Мауна Кеа, най-високата точка на Хавай, могат да уловят светлината на изключително ярките обекти на галактиката - квазарите, излъчена преди около 12 милиарда години. По време на пътуването си към Земята част от тази светлина преминава през облаци газ, които поглъщат определени дължини на вълните. Това дава ключова опорна точка за определянето на алфа. "Ако промените алфа, променяте степента на привличане между електрона и ядрото", отбелязва Уеб. Това променя дължините на вълните, погълнати от даден атом - което означава, че спектърът на абсорбция създава един вид баркод, уникален за стойността на алфа за времето, когато е бил създаден спектърът. Уеб разработи с колеги от Университета в Нов Южен Уелс нов метод за анализ на тези комплексни спектри на абсорбция и го приложи към данните на квазар. До 1998 г. той и неговите сътрудници, включително и Бароу, получават първите си резултати: преди 12 и 6 милиарда години алфа е била по-висока средно с шест части на един милион. Това не е достатъчно, за да повлияе на физиката по онова време. Но това е промяна. Това бе сензационен резултат и много малко хора повярваха - може би за това си има добро основание. „Търсенето на доказателства за различна алфа е технически много трудно“, разказва Бароу. Имаше само 23 спектъра в анализа и всички идват от телескопа Кек, което повишава вероятността за наличието на систематична грешка в апарата, която да изкривява данните. Това бе началото на една продължителна игра на котка и мишка. Уеб и променящата се група от сътрудници публикуват нов анализ, показващ вариация, използвайки нови или различни данни, а друга група опровергава резултата. Всеки път екипът на Уеб опровергава тези опровержения, докато работи за намиране на източници на системна грешка. В същото време получават достъп до данни от друг телескоп - Very Large Telescope, VLT („Много голям телескоп“) - високо в чилийските Анди. Последното им твърдение за алфа е, че тя се променя постепенно и приблизително линейно с разстоянието от Земята. "Ако пътуваме на разстояние, съответстващо на разстоянието, което светлината е изминала от големия взрив, ние се намираме в част от Вселената, където физиката просто започва да бъде забележимо различна", заявява Уеб. Вселената обаче се разширява от времето на Големия взрив, така че космосът се простира още по-далеч. Линейната прогресия предполага, че в тези невидими региони алфата може да варира достатъчно, така че самата Вселена да започне да изглежда много различно. "Може да е толкова различна, че животът, какъвто го познаваме, да не може да съществува", отбелязва Уеб. Той признава, че това все още е много спекулативно. Границите на грешките в данните са големи, а вариацията може да изчезне с по-добри измервания. Майкъл Мърфи (Michael Murphy) от Университета Суинбърн в Австралия работи по алфа в продължение на години, а Уеб е негов докторант. Освен Уеб, никой друг не знае по-добре хардуера, данните или аналитичните техники. През 2014 г. Мърфи съобщава, че най-накрая е открил грешката, която отменя твърденията за променливата алфа. Той и колегата му Джонатан Уитмор (Jonathan Whitmore) разбират, че светлината от лампата, използвана за калибриране на техния инструмент за анализ, не е преминала през същите усуквания и изкривявания като космическата светлина. Когато калибрират отново инструмента със светлина от близки астрономически тела като Слънцето, подобни на Слънцето звезди или светлоотразяващите астероиди, резултатите се променят. През 2017 г. Винсънт Дюмон от Калифорнийския университет в Бъркли, Уеб опроверга това. Анализът на данните е погрешен, твърдят двамата и се прилага само към подгрупа от резултатите, получени от VLT, а не с оригиналните резултати от Keck. Мърфи признава това, но твърди, че неговата увереност в тези резултати е “подкопана”. „Все още не разбираме основните константи: тази мотивация не се е променила”, коментира Мърфи. „Трябва да се опитваме да измерим тези неща по най-добрия възможен начин и където можем. Просто трябва да правим нещата по различен начин - и по-добре - в бъдеще.” Промяна на фона Колкото и да е противоречива, пионерната работа на Джон Уеб за вариациите на константата алфа внася в мейнстрийма идеята, че универсалните закони на природата може да не са постоянни, а да варират в пространството и времето. През юни тази година Чарлз Кларк (Charles Clark) от Американския национален институт за стандарти и технологии и неговите колеги изложиха схема на лабораторни експерименти, които биха могли да намерят промени в константите на физиката. Единият е просто синхронизиране на два атомни часовника и да се наблюдава дали тази синхронизация се променя с течение на времето. Експериментите биха могли да осигурят златен стандарт, спрямо който може да се сравняват всякакви бъдещи претенции за вариации, и да дадат подсказки, които да помогнат на физиците да излязат извън рамките на Стандартния модел на физиката на частиците, нашето най-последователно описание на начина, по който работи Вселената. “Ние знаем, че Стандартният модел трябва да се провали някъде”, заяви Кларк. „Вариациите биха били в противоречие с преобладаващите теории за физиката”. По-рано тази година експериментите предоставиха най-точното измерване на алфа на Земята. Холгер Мюлер (Holger Müller) и колегите му от Калифорнийския университет в Бъркли наблюдават взаимодействията между фотони и атомите на цезий, за да определят стойността на алфа с по-голяма точност от порядъка на една милиардна. Това е близо до изключването на някои предложения за физиката отвъд Стандартния модел. И има още какво да се случи. „Изграждаме нов експеримент и вярваме, че ще можем да постигнем този порядък през следващите няколко години“, коментира Мюлер. Но Уеб смята, че наземните експерименти не търсят където трябва. Промените в алфа вероятно се откриват само в космологични времеви скали, вярва Уеб. „Може би например промените са били бързи в ранната Вселена, но днес няма голяма или изобщо някаква промяна“, отбелязва Уеб. "Ако е така, наземните експерименти никога няма да открият промяна, без значение колко са точни". ... ...

https://www.youtube.com/watch?v=-B0PIWml9uw ... ... В "момент време" се крие всичко неизвестно. Един от коментарите след клипа: " А ведь профессор сказал очень грамотную вещь - Что можно делать все что хочешь, только надо делать так быстро, чтобы не спалиться. " " Но професорът каза много компетентно нещо - че можете да правите каквото искате, само трябва да го направите бързо, за да не изгорите." ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/DNK-e-samo-edna-ot-poveche-ot-1-milion-vazmozhni-genetichni-molekuli_139670.html ДНК е само една от повече от 1 милион възможни генетични молекули С помощта на компютърна програма учените успяха да разкрият повече от 1 милион молекули, които потенциално биха могли да съхраняват генетична информация, подобно на ДНК. ДНК и нейната братовчедка РНК съхраняват генетична информация и дават възможност да съществува животът такъв, какъвто го познаваме - но какво ще стане, ако милиони по-малко известни химични вещества могат да правят абсолютно същото? Новото проучване предполага, че повече от 1 милион подобни химични вещества могат да кодират биологична информация по същия начин, както ДНК. Изследването, публикувано в Journal of Chemical Information and Modeling, може да насочи пътя към нови лекарства, да обясни как животът се е развил първоначално на Земята и дори да ни помогне в търсенето на други форми на живот извън нашата планета, твърдят авторите. "Наистина е вълнуващо да се разгледа потенциала за алтернативни генетични системи ... те вероятно биха се появили и еволюирали в различни среди, може би дори на други планети или луни в нашата Слънчева система", заяви за EurekaAlert съавторът Джей Гудуин (Jay Goodwin), химик от Университетът Емори . И ДНК, и РНК, двата известни типа нуклеинови киселини, съдържат елементи, наречени нуклеотиди, които се свързват в определен ред и предават различни данни, в зависимост от последователността си, подобно на букви в изречение. Някои естествени и създадени от човека молекули имитират основната структура на ДНК, но досега никой не се е опитвал да проучи колко от тези подобни молекули могат да съществуват, пишат авторите. "В биологията има два вида нуклеинови киселини", обяснява съавторът Джим Клийвс (Jim Cleaves), химик от Токийския технологичен институт. "Решихме да научим дали можем да намерим още една." "Изглежда отговорът е, че има много, много повече, отколкото очаквахме", отбелязва Клийвс. Авторите съставят компютърна програма за генериране на химични формули за молекули, подобни на нуклеинова киселина. В ДНК нуклеотидите се свързват в различни двойки и се събират във верига, така че учените се увериха, че генерираните от тях молекули могат да се образуват по същия начин. В крайна сметка тяхната програма събира повече от 1 160 000 различни молекули, които отговарят на тези основни критерии. "Бяхме изненадани от резултата на това изчисление", разказва съавторът Маркус Мерингер (Markus Meringer), химик от Германския аерокосмически център в Кьолн. "Много е трудно да се оцени априори, че има повече от милион вериги, подобни на нуклеиновата киселина. Сега знаем и можем да започнем да изследваме някои от тях в лабораторията." Множеството подобни молекули могат да изяснят историята как е възникнал животът на Земята преди ДНК и РНК да започнат да доминират в биологичния свят. Теоретично еволюцията може да е извършила "експерименти" с някои от тези други молекули, преди да се установи, че нуклеиновите киселини са най-добрите преносители на генетични данни, предполагат авторите. Подобните на нуклеиновата киселина молекули могат също така да подпомогнат бъдещия напредък в медицината, добавят изследователите. Лекарства, наподобяващи нуклеотиди, вече се използват за подкопаване на опасни вируси и злокачествени ракови клетки в човешкото тяло, се казва в изявлението. С достъпна библиотека от структурно подобни молекули разработчиците на лекарства потенциално биха могли да използват подобните на ДНК вещества като основно оръжие в борбата срещу болестите. „Вълнуващо е, че използвайки съвременни изчислителни техники, можем да се натъкнем на нови лекарства, докато търсим алтернативни молекули на ДНК и РНК, които могат да съхраняват наследствена информация“, коментира съавторът Питър Бъргър (Pieter Burger), биохимик в университета Емори. Източник: DNA Just One of More Than 1 Million Possible 'Genetic Molecules,' Scientists Find, Live Science . ... ... Генетиката е показала - от милионите възможности, само една е достигнала висока организация на материята - Гл. Мозък при Човек. ...

Не съм съгласен, има единство , физиката и химията са си там в организмите, те са част от тях, няма разделение.Нов вид не се случва само след мутации от <физичен, физикохимичен > характер, лъчение. Често си ги има гени , но са подтиснати, променя се среда, в индивидите , къде се проявят тези гени дават повече потомство, а и има нови генни промени в тая насока. Ролята на вируси е много важна и пр Съгласен - несъгласен - няма значение. Това, което пишеш, не е вярно. Само при генетично изменение се пръква (в поколението) нов вид. Преди, едно време, мутагенен фактор е била радиацията, но сега има и др. мутагенни фактори. Щом генетичното изменение не отговаря на Средата от ЕМВълни - затова физиката на процесите е важна - неотговарящото по ген - няма значение фактора - умира в животинския свят. Не си пръскай паричките за ГМО - не съответстват на физиката на процесите в Природата... знаеш - затова крият кое е ГМО. ...

Няма такъв филм - точно за разнообразието по видове - нови видове стават след скок на радиационната обстановка. Първо има еволюция на неживата материя, а живата я следва. Чак после, след промяната (изменение и надграждане на генетичен материал), ако оцелее - живее и се размножава в новата среда (определена от нови лъчения и изменения на ЕМПоле, спрямо старите полета), чак тогава става "плавно и неусетно" изменение, но вътревидово - от смесване на генетичен материал вътре във вида. Това е Адаптация на вида - по законът за борба и единство на противоположностите, оцелява "най-силното и най-здравото" от вида - става устойчив във времето. Но, по естествен начин не се съешват куче с котка или чучулига. Това е естествения път на положителните мутации: естествена нова среда --> нови видове. Няма "преходни" форми - те не оцеляват в новата среда, та да се натрупат количества фосили, които да откриваме. Затова липсата на преходни форми между видовете не е аргумент против еволюцията, а демонстрация на неразбиране на естествения ход на процесите в Природата.(първо е физиката, после химията и чак тогава биологията, т. н. всичко друго що е естествени науки.) ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Neshto-stranno-i-nevidimo-kara-otdalecheni-galaktiki-da-se-sinhronizir_139657.html Нещо странно и невидимо кара отдалечени галактики да се синхронизират Галактики на милиони светлинни години една от друга като че ли са свързани от невидима мрежа от масивни междугалактически структури, които ги принуждават да се синхронизират по начин, който не може да бъде обяснен от съвременната астрофизика, съобщава Vice. Откритието може да наложи да се преосмислят нашите фундаментални представи за Вселената. „Това откритие показва нещо съвсем ново и неочаквано“, разказва водещият автор Хьоп Лий (Hyeop Lee), астроном от Корейския институт за астрономия и космически науки. „Не съм виждал нито един доклад за наблюдения или прогнози от компютърни симулации, свързани точно с този феномен.“ Астрономите проучват 445 галактики в рамките на 400 милиона светлинни години от Земята и забелязват, че много от тях, които се въртят в същата посока като Земята, имат "съседни" галактики в рамките на 15 Mpc от галактиките от каталога CALIFA (Calar Alto Legacy Integral Field Area), които се въртят в същата посока като Земята, докато тези, които се въртят в обратна посока, имат съседи, които се въртят обратно на Земята. Нещо повече, изследователите откриват, че среднопретеглената скорост според светимостта на съседните галактики имат "неочаквано силни доказателства за динамичната съгласуваност" в рамките на разстояния от няколко мегапарсека. "Наблюдаваната съгласуваност трябва да има някаква връзка с мащабни структури, защото е невъзможно галактики, разделени от шест мегапарсека [приблизително 20 милиона светлинни години], да взаимодействат директно помежду си", заяви Лий. Астрономите нерядко са наблюдавали досега галактики, които изглежда са свързани и се движат синхронно. Изследването на Лий, публикувано в The Astrophysical Journal през октомври, установи, че стотици галактики се въртят по абсолютно един и същи начин, въпреки че ги делят милиони светлинни години. "За тази мистериозна съгласуваност в големи мащаби, ние предпазливо предлагаме сценарий, при който феноменът произтича от възможна връзка между дългосрочното движение на мащабна структура и въртенията на галактиките в нея", пишат в проучването си изследователите. Друго проучване, публикувано в списание Astronomy and Astrophysics през 2014 г., откри свръхмасивни черни дупки, които се подравняват една с друга, въпреки че са милиарди светлинни години една от друга. Досегашните космологични принципи могат да обяснят подравняването и движението на древните звезди в по-малък мащаб, но астрономите са озадачени от тази синхронизация на много по-големи разстояния. Но преди да успеят да направят някакви заключения, ще се нуждаят от повече данни - основната част от работата все още е ограничена, както подчертава Vice. Справка: Mysterious Coherence in Several-megaparsec Scales between Galaxy Rotation and Neighbor Motion, Joon Hyeop Lee et al. Източник: Something Very Strange Seems to Be Synchronizing Distant Galaxies, Futurism There’s Growing Evidence That the Universe Is Connected by Giant Structures , Vice ... ... (Някак си принципът на подобие (без окултните изводи, разбира се), който е известен в земни мащаби, "действа" и спрямо Огромните обекти. "Подобието" е информация в околното пространство, че има, намира се "ей такъв обект" по форма, размери и лъчения (така наречената Пета сила - локална ентропийна зависимост на свойства в околност на обект, в дадена Среда). Околното пространство се оказва отчасти Структурирано, като информация с някаква анизотропия на свойства. Естествено, върху такава Структурирана подложка, да е възможно, с по-голяма вероятност, устойчиво образуване на обекти с минимална енергия за образуване и със собствени свойства Подобно тези, които се съдържат в началния обект. При по-далечно отстоящи обекти, обаче, Подобието на еднаквите по физични свойства (тъждественост при частици) обекти, изгражда структури, които са възможни именно поради тъждественост на строителните обекти (водород, неутрони и др. частици), т. е, подчиняват се на едни и същи физически закони. Гравитационното привличане играе съществената роля, с особеността на гравитоните. Падащите една към друга частици се ориентират по посока "поглъщане-престой с посукване" и излъчване на гравитон от "падащата", като има и реакция - откат. Тоест - анизотропията по предаване на импулс, ориентира спиново както частиците една към друга, така и Цялото, което те ще изградят като структура. Така че, въртенето"при падане" като едно цяло е зададено изначално. Е, по-късно, при взривове от звездообразуване, може да се случи, да има и частици със скорост по-висока от тази на средата, и да стане по-вероятно обратното въртене, но ... това ще са изключения от правилата, заради рядкост за попадане в такива среди. Така става "динамичната съгласуваност" (от статията).)

Точно така - промяната на външните условия са причина, но главно - мутациите: с отпадане на опашката (скъсява се пътя на информацията за ОВ към мозъка - "волевото" бързодействие при работа с къси вълни е по-успешно за оцеляване в бързо променяща се среда - тая, в ниското, по равното). Уголемяване на черепната кухина - води до по-дълбоки гънки на кората на главния мозък и така се получава повече място за запис на временна памет. Демек - поумняват. Управлява се повече информация в единица "кратък" времеви период, за вземане на решение за поведение. Получава се възможност за логическа последователност в "проба-грешка" обучение, благодарение на повечето памет и възбуждането на повече на брой абстрактни образи. И най-вече - възможност за обработка на тези "много" образи в различни (независими) варианти на последователност на случванията им, без да се налага проба - наченки на абстрактно мислене (демек, мързеливо "правене на сметката"). Тези, които правилно подреждат случването на събитията (без проба) - оцеляват и сравнително лесно достигат и до необходимостта от "социализация на връзките" - групите-колектив се топлят, чоплят, размножават, хранят (инстинкти са запазени), но при защита от околните врагове, при лов, при преодоляване препятствия - стават по-успешни, обособява се йерархия-силов вариант и подчиненост - появява се чувство на осъзнат страх. (само като си го помисли-представи и се разтреперва?!) Следва се основния закон на еволюцията - което се приспособи, ще оцелее! Започнало е "приспособяване с акъл"! Това дава начало и за "прекрояване-преценка" на външните условия. И все повече акъл е трябвало както за осъзнаване на себе си (съзнание), така и осъзнаване на необходимостта от другите, и границите си на поведение (разум)..., и станало Човек. ... Копирал съм го от 28 стр. Само да припомня - еволюцията се случва със Скок - заради катаклизъм, който променя радиационния фон - голям интензитет на къси фотони от ЕМПоле. Следва смесване на генетичен материал и хоризонтално развитие-пренасяне на качества, с по-добра адаптация към новата среда. Приспособяването без ген.промяна е Адаптация. Шията на жирафа не се е удължавала постепенно във времето, щото се е протягал към по-високото на дръвчето за храна, а се е пръкнала след генетична промяна (гените се променят само с много къси ЕМВълни+фотони от тях - може и от "гадна" химия, даваща такива къси фотони, но последното не съответства на Средата и не оцелява в поколение) и ... ето и нова хранителна среда, за новия дълъг врат - високите клони+листа, недосегаема от други "добитъци" и жирафът оцелява по-успешно. (Е, па нема таково животно!) ...

Един от основните въпроси: https://www.youtube.com/watch?v=9Lf2PX-1WZg ... ... Силите, които действат за движение на галактиките са с ентропиен произход. (Най-простото обяснение, според мен - в мястото на хаос (неподреденост на вакуума между галактики, поради собствените им излъчвания при образуване на частите си) обектите-непрестанно образуване - с предимство се образуват "навън" от хаоса - сили на отблъскване от хаос в противовес на сили на гравитационно привличане между галактиките, като цяло. В зависимост от: коя сила ще надделее - имаме сливане или разбягване на галактики. В пространството извън галактиките (по-нарядко са) хаосът е малък - обектите се образуват с предимство "навън" от междинното пространство, щото енергията за образуване "на себе си" е по-малка и обектите от галактики се разбягват. При едно средно разстояние между галактиките (като в нашия околен Космос) има "динамично равновесие" между сили на гравитационно привличане и сили на отблъскване от хаос с ентропиен произход - грешно считани, че са сили от антигравитация, щото са съизмерими за огромното празно пространство. Средно - скоростта на разбягване е пропорционална на разстоянието между галактиките. При по-голяма "рядкост" на галактики - от разбягването - грави силите стават малки поради липса на вещество и галактиките "разбягват" с ускорение.) ...

Сигурно има линк към цитираната информация? Май ще е нужна флуктуация, която да разруши локално симетрията - нещо като начален тласък. От там - все повече флуктуации и ... много на брой взривчета, преди да се е пръкнала-организация на материята от която сме направени. Та "моментът" е доста с по-голяма продължителност от един ГВ. ...

Хи-хи! Долу-горе, разбираме ... като Иванчо в днешния виц: "Угрижен Иванчо казва на майка си: - Не знам дали да вярвам на учителката ни... Вчера каза, че 6 плюс 4 е 10, а днес твърди, че седем плюс 3 е пак 10... " ... (трансформация във времето?!? с едно и също следствие..?) ...

Дали съм "толкова умен" - няма значение. Само показвам, че бая народ се е блъскал по проблема. Искаш и ти - добре, няма лошо и няма защо да се дразниш от критика. поне досега е конструктивна. Дали светлината се "забавя" в среда? Ако си чел предишни постинги - навсякъде пиша Ссреда и Свакуум, когато обяснявам - т. е. различни са тези скорости. Обяснявал съм и Физо..., някъде тук, не помня. Ама с хипотезата си - знам защо и как са различни..., ама кво от туй! ...

Добре. Значи търсим дали показанията ще са различни, демек няма разсинхронизиране (няма ускорявания), а нали отчитат темп-вървеж на часовници - дължина на интервал, а той е инвариант. Става въпрос за интервал-време след срещата, дали ще промени Темпа, а всъщност и показания - те нямат причина да се променят в системата си на отчет. Обаче: Съобщенията са предварително договорени - примерно, 1 час след като са сравнили при срещата показанията на часовниците, всеки от наблюдателите изпраща съобщение за какво вижда на неговия си часовник. Темпът е един и същ. И двамата могат да си сварят кафенце за 10 мин по техните часовници, при еднакви технологични условия. (Но - по ракиено време - май не могат да се кажат по телефона "наздраве!", заради относителното движение - всеки ще трябва да предвиди по Лоренц "кога" е за наздраве, а това не може да е казано "едновременно"- освен при договорка, примерно 3 часа след сверяване... Това ми е съмнително - не съм го доизмислил още...) ...

Ами, погледни това - отчаяна работа: https://www.gsjournal.net/Science-Journals/Research Papers-Relativity Theory/Download/7405 "Дилемата Френел-Айнщайн: За смисъла на формулата на Френел Димитър Г. Стойнов, Дилян Д, Стойнов e-mail; dgstoinov@yahoo.com Обсъжда се въпросът за физическия смисъл на формулата на Френел за частично увличане на етера. Отбелязва се, че всъщност нищо реално не се променя, нито плътността на етера нито плътността на оптичните (прозрачни)среди. Промяната на скоростта на разпространението на светлината при движението на Земята през неподвижния етер се свързва с така наречения закъсняващ / изпреварващ потенциал. В резултат на това при движение на оптичните среди пътя, който изминават вълните между атомите ретранслатори се променя, в резултат, на което се променя и скоростта на светлината. Въведение ..."

Вицът е добър и за не математици... " Безкраен брой математици влизат в един бар. Първият си поръчва една бира, вторият половин бира, третият четвърт бира... Барманът спира четвъртия и казва: - Абе, ето ви направо 2 бири! " ...

Мечтите от миналото, са за някакво бъдеще. Повечето мечти са мечти, щото са неосъществими. Иначе - са прогноза. (лошо е когато станат диагноза) ...