Малоум 2

https://translate.google.com/translate?hl=bg&sl=en&u=https://en.wikipedia.org/wiki/Invariant&prev=search "Скорост" е количествена мярка. Изчислява се - скоростта на светлината във вакуум е най-голяма. В дадена среда (вода, стъкло, парафин) - е по-малка от скоростта й във вакуум. "Нулева гравитация" е по-скоро журналистически термин - не може да се измери гравитационна сила, тегло, а не, че липсва гравитация. Телата "падат" свободно (без опора "везна" която да ни покаже колко тежат. Като на космическата станция около Земята) Гравитация има навсякъде ... из Космоса, но измерима гравитационна сила - не се проявява навсякъде. Може няколко грави полета да се уравновесяват като сила върху пробно тяло. ...

Ей те тва е прекалено ... Не можах да го изгледам докрай... В нищото - имало разум за начало, на това, що е нещо...:-псевдонаука в превъзходен "научен" стил: ... ...

Информацията в учебниците е само насочваща. Който иска повече и по-подробна информация - чете специализирана литература. Иначе - както е описано тук: ... ...

А има и по-преки наблюдения как работи живота при радиация - "черното" е защита от УВ, да не "навлиза навътре" от обвивката: https://www.vesti.bg/lyubopitno/v-aec-chernobil-ima-organizym-kojto-iade-radiaciia-6105396 В АЕЦ Чернобил има организъм, който яде радиация „В много ядрени реактори радиоактивната вода е замърсена с меланотични организми с черна пигментация. Никой всъщност не знае какво, по дяволите, правят там“, заяви микробиологът Артуро Касадевал от Медицинския колеж на Алберт Айнщайн в Ню Йорк О т бълбукащите горещи извори на Йелоустоун до ултра-стерилните помещения, използвани за изграждането на космически кораби, на Земята едва ли има място, където животът по някакъв начин не е успял да оцелее и дори да процъфтява. Дори по стените на аварирал ядрен реактор, все още греещи от радиация, растат необичайна група гъби. Всъщност известни видове гъби обитават изключително радиоактивната среда, възникнала в резултат на скандалната ядрена катастрофа в Чернобил през 1986 г. Като цяло учените са документирали около 200 вида от 98 рода гъби около руините на бившата атомна централа в Украйна. Някои от тези гъби не само успяват да понесат високите нива на радиация, а част от тях всъщност изяждат самата радиация. Известни като „черни гъби“ или радиотрофни гъби, тези няколко вида имат меланин – същият пигмент в човешката кожа, който помага за защита от ултравиолетово лъчение – което им позволява да превръщат гама-лъчението в химическа енергия за растеж. Смята се също така, че той предпазва от вредното излъчване. „В много ядрени реактори радиоактивната вода е замърсена с меланотични организми с черна пигментация. Никой всъщност не знае какво, по дяволите, правят там“, заяви микробиологът Артуро Касадевал от Медицинския колеж на Алберт Айнщайн в Ню Йорк пред Scientific American през 2007 г. Изследвания на Касадевал и неговия екип установяват, че гъбите, излъчващи радиация, открити в Чернобил – като Cladosporium sphaerospermum, Cryptococcus neoformans и Wangiella дерматит – са в състояние да издържат на йонизираща радиация приблизително 500 пъти по-висока от фоновите нива. Освен това в действителност изглежда, че те растат по-бързо в присъствието на радиация. Други проучвания отбелязват как гъбите насочват спорите и хифите си към източника на радиация, сякаш посягат към храна. „След инцидента гъбите бяха първите организми, които се появиха и учените искаха да разберат как могат да процъфтяват в такава среда“, казва старши изследовател в Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА, която внимателно е проучила гъбите. „В гъбите, събрани на мястото на произшествието, има повече меланин, отколкото гъбите, събрани извън забранената зона“, добави той. „Това означава, че гъбите са се приспособили към радиационната активност и за 20% е установено, че са радиотрофни – това означава, че те растат от радиацията, те я обичат“. Черните гъби също са пътешественици. През 2016 г. осем вида гъби, събрани от Чернобил, пътуват до Международната космическа станция (МКС) на борда на ракета SpaceX. Мисията се надяваше да разбере как черните гъби са в състояние да понасят такива невероятни нива на радиация. Перспективата на гъбите, които процъфтяват при наличие на радиация, също води до идеята да ги използваме като източник на храна за астронавтите по време на дълги космически полети или когато колонизираме други планети. Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore. За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram. ...

"Общ родител" - е малко спекулативно. От една структура ДНК е възможно, с малки изменения в подреждане на "буквите", да се създадат много и различни образувания с обвивка - клетки. Промяната става с облъчване - от слънцегреенето, еманация от "земни" вещества и ... космически лъчи - промени в околното на структурираната ДНК - ЕМПоле - много къси вълни, предизвикващи изменения в "подредбата" на ДНК, познати като мутации. Не всичко, в което се превръща клетката (има обвивка), е успешно като вариант да се реализира по-нататък във времето. Принципът "проба-грешка" еволюционно отсява. Неприспособеното към новото лъчение не се реализира, а което се е приспособило - тоест, което е с мутация, даваща му приспособления за съществуване в нова среда, с възможност за повтаряне на себе си като структура - се "дели" (поглъща фотон вътре - следва резонанс в обвивката си, съвместно с околните фотони, заедно - има достатъчно материал за копиране на подобието си). При окрупняване (многоклетъчна структура) пак се образува нова обвивка около "цялото" - това е ново свойство, пак може да се дели, а това е пак ново свойство, предизвикано от трептенията на съдържимото и пак се проверява по метод "проба-грешка"- еволюцията го подлага на проверка за дълго съществуване във времето. И така - има обща ДНК, във всяка клетка, колкото и "ново" да е образуванието и да е еволюционно сложно. Та "общ родител" е една структура от въглеродни вериги. А разнообразието във варианти на жива структура се дължи на малките изменения на условно постоянните параметри на ЕМПоле на Земята. ... Ето и едно по-ново проучване: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/I-v-genoma-na-afrikantcite-ima-mnogo-neandertalska-DNK_143977.html ...

Все си мисля, че историята на науката е по-интересна ... , за разказване?! https://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9364&Level=2 Защо потъна Атлантида — Значи ти твърдиш, че две и две е равно на четири? Великият жрец Крц вдигна ужасено двете си ръце нагоре и погледна за помощ към светилото Млрпрвлтцл, което кротко грееше през прозореца. — Да, велики господарю... Робът математик беше паднал в краката му и усърдно ближеше пода около златните му сандали. — О, богове! — прошепна Крц, защото гласът му беше вече прехрипнал от възмущение. — Какво доживяхме, богове! Значи две и две... Той се прекъсна и ритна роба. — Ти искаш да обърнеш с главата надолу цялата ни вековна наука? Ти искаш да се приравниш с богопомазаните? Може би ще дойде ден, когато ще се осмелиш да твърдиш, че бялото е бяло, а не черно, когато аз пожелая така? Иди! Веднага иди и кажи там на стражата да те нареже на парчета, за да ти дойде умът в главата! Докато робът изтича да изпълни заповедта на господаря, Крц започна да се разхожда нервно из златния салон на двореца си. Над главния град на Атлантида, който от незапомнени времена се наричаше Ф, слънцето продължаваше невъзмутимо да пече въпреки тревогите на жреца... — Господарю, не можах да изпълня нареждането ти. — Защо? — обърна се ядосано Крц. Робът пак се просна на земята и потърси по-прашно място. — Ами стотникът, когото помолих да ме насече, ме попита какво съм прегрешил и аз му казах, че две и две... — Млък! Не ми споменавай още веднъж тази ерес! Добре, господарю, няма... Казах му с какво съм замърсил свещените ти уши и той мисли, мисли, а накрая се съгласи с мене и аз... — Хххххххфффффффпппррррр — не се сдържа жрецът и изпусна едно доста солено проклятие на староатлантски. — Веднага се върни при стотника и двамата с него идете да ви разчекнат на коне! Нека цял полк войници ви съпровожда! — Слушам, господарю! Ами ако... — Отивай, презряна твар! — изрева жрецът и гласът му просто издуха роба през вратата -навън. Малко поуспокоен, Крц застана до прозореца, за да види изпълнението на заповедта си. Долу, по павирания с черен и зелен мрамор двор, един полк войници поведе роба и провинилия се стотник, като ги боцкаха от време на време с бронзовите си копия по меките части. — Така! — каза доволно жрецът и се приготви да сеусмихне. Но в този момент той видя с ужас, че робът математик казва нещо на войниците, че те се спират на средата на двора и започват да броят пръстите си... — Ааааааа! — Крц грабна жезъла от слонова кост изапочна да удря по всички гонгове и гонгчета в кабинета си. Притичаха робите — всичките му служащи — и великият роб, който му бършеше носа, и робът — чешач на пети, и робинята, която му дъвчеше коричките... Крц разпери ръце: — Да се излови целият бунтарски полк долу а двора. Да се залее с три тона горяща смола, да се хвърли на лъвовете, а ако след това е останало нещо от тях, дами се доведе на разпит! До вечерта в града се вдигна бунт. Робът математик, това презряно животно, родено кой знае от коя кучка някъде отвъд северните пустини, разправяше наляво и надясно, че две и две е равно на... о, богове! Какво кощунство! И всички започваха да си броят пръстите и да му вярват. И никой не искаше да изпълни заповедите на върховния жрец. Все повече и повече хора осъждаше Крц на смърт, все по-страшни изтезания измисляше, но дори и това не помогна. Късно през нощта бе свикан върховният съвет на жреците в златния дворец на цар Врбрцццт IIVXIIV, нека живее и царува вечно! След като изпоцелуваха всичките пръсти на левия му крак и получиха разрешение да седнат по местата си, жреците отвориха широко уста — показваха вниманието, с което се готвят да слушат. — О, велики между богоизбраните — обърна се царяткъм Крц. — Какво правиш ти? Ами че ти си заповядал да изпозаколят половината ми население. Не че много държа на тях, но кой ще ми плаща данъци, ако се обезлюди така градът? — Царю! Сине на слънцето, братовчеде на небосвода и шурей на нощта! Твоите думи са музика за ушите ми, но аз не виждам как можех да постъпя другояче... Представи си, този мръсник... да ми простят боговете непристойната дума!... Та този мръсник, казах, има наглостта да твърди, че две и две е равно... о, не мога да повторя това светотатство. При това той кара хората да доказват неговата луда теория, като си броят пръстите. Опълчва се срещу нас, които знаем вековните папируси, останали от древни времена, които,гадаем по звездите и четем по карантиите на жертвените кучета. А той брои. Кой му дава право да брои? Великият Млрпрвлтцл ми е свидетел, че аз няма да се успокоя, докато не установя небесната истина и не накажа жрецохулниците! Царят килна леко напред платинената си корона, за да може по-удобно да се почеше по тила, и рече: — Ами то пък може и да е вярно, ба. Я да видим, а? Той се обърна към един от най-мъдрите си съветници и го повика: — Ела, бе, как ти беше името... Я ми припомни как се броеше! И започна царят да превива бавно един по един отрупаните си със скъпоценности пръсти, като повтаряше след мъдреца, полуизвадил език от напрежение: — Едноооо... двееееее... Грозен ужас като водопад се изля върху главата на великия жрец. Той отново вдигна ръце към тавана, като че ли искаше да се покатери по него, и се провикна: — О, богове! Всичко пропада! Земята пропада! Животът пропада! Щом и великият наш цар, нека живее и царува вечно, се усъмни в дълбоките мъдрости на нашите прадеди, за какво ни е тогава да живеем? Край на науката! Край на света! Край на Атлантида! На другия ден, около 4 часа по Гринуич, Атлантида действително потъна в морето. Защо — още не е известно. ...

Почти сензация ... https://megavselena.bg/seksakvark-tova-li-e-tamnata-materiya/ "Сексакварк: Това ли е тъмната материя? След като десетилетия наред се търси математиката зад „лепилото“, държащо цялата материя заедно, физиците откриха странна хипотетична частица, която никога досега не се е появявала в нито един експеримент. Наричана сексакварк (sexaquark), странната частица с формата на кълбо е съставена от забавна подредба от шест кварка с различни характеристики. Надеждите са сексакваркът в крайна сметка да обясни все по-лудата загадка на тъмната материя. А физиците са открили, че ако сексакваркът има определена маса, частицата може да живее вечно. Почти всичко, което ни заобикаля е направено от миниатюрни частици, известни като кварки. Има шест от тях, на които са дадени малко странни имената – „нагоре“, „надолу“, „отгоре“, „отдолу“, „особено“ и „очарователно“. Видовете „нагоре“ и „надолу“ са най-леките от групата, което ги прави най-често срещаните. (Във физиката на частиците, колкото по-тежка е една частица, толкова по-голяма е вероятността да се разпадне на по-малки, по-стабилни неща.) Протоните и неутроните в нашето тяло например, са съставени от трио на кварки; два кварка от вида „нагоре“ и един „надолу“ правят протон, а два „надолу“ и един „нагоре“ правят неутрон. Обяснението е, че поради сложния характер на силната сила, кварките наистина се свързват на групи от по три и това също е най-стабилната и най-често срещана конфигурация. Понякога се създават частици, всяка от които се състои от двойка кварки; тези конгломерации са нестабилни и бързо се разпадат в нещо друго. Понякога може да получим и пет кварка заедно и да ги накараме да взаимодействат помежду си – за кратко – преди те също да се разпадат в нещо друго. И към днешна дата това са всички комбинации от кварки, които успяхме да произведем. Но може да има и нещо по-странно. След десетилетия проучване на силната ядрена сила, физиците откриха странна комбинация, която тепърва ще се появява в експериментите: подредба от шест кварка, състояща се от два „нагоре“, два „надолу“ и два „особени“ – това е сексакварк (sexaquark). Теориите не предвиждат маса за сексакварк; тази стойност ще зависи от точното подреждане и взаимодействие на отделните кварки вътре в тази частица. А що се отнася до стабилността на сексакварк, изчисленията предполагат, че ако масата му падне под определен праг, тази частица ще бъде абсолютно стабилна завинаги, което означава, че никога няма да се разпадне. И ако масата е малко по-голяма от тази, но все пак под определен праг, тогава частицата ще се разпадне, но през толкова дълги времеви интервали, че може да се каже, че практически ще бъде стабилна завинаги. Добре, но ако е стабилен, защо никога не сме виждали сексакварк? Любопитно е, че диапазонът от стабилни маси за сексакварк пада под прага на онова, което могат да създадат много експерименти за сблъсък на частици. Тези инструменти са създадени за изучаване на много по-редки, много по-тежки, много по-подвижни частици. С други думи, сексакваркът може да се крие от полезрението на физиците, като просто е летял „под радара“ през всичките тези години. Но сблъсъците на частици не са единственото място за получаване на сексакварки. Най-ранните моменти на Големия взрив с температури и налягания, достатъчно високи, за да изкопчат хелий и водород от сурова „супа“ от кварки. И тази „каша“ може би е заляла и нашия космос със сексакварки, заедно с всички по-познати субатомни частици. Предварителните изчисления сочат, че ако сексакваркът е истинско нещо в правилния диапазон от маси, той би могъл да бъде произведен в огромно изобилие в ранната Вселена. И може да преживее онзи ад. В действителност, сексакварките все още може да съществуват, всъщност без да взаимодействат с нищо, без да се разпадат в нещо друго – просто съществуват, създавайки допълнителни гравитационни притегляния, поради своята маса. Невидима частица, която залива Вселената и която взаимодейства само чрез гравитацията? Ами това е тъмна материя. За да може сексакваркът да състави тъмна материя, той всъщност трябва да съществува. Това понастоящем е обект на дискусия, тъй като обектът никога не е забелязан при експеримент за сблъсък на частици. Но както видяхме по-рано, относително леката маса на сексакварк може да означава, че е успял да се промъкне незабелязано, просто защото не сме го търсили. Но това започва да се променя. Детекторът BaBar в Националната ускорителна лаборатория SLAC в Калифорния е наистина добър в създаването на много комбинации от кварки, включително някои наистина тежки, които се разпадат в по-стабилни и по-разумни условия. BaBar също би трябвало да произведе в крайна сметка сексакварки, ако изобщо има такива. В статия публикувана на 2 януари в базата данни на arXiv, се отчита най-новия резултат: няма следи от сексакварки. Но тази констатация е сигурна до ниво на доверие от само 90%. Това означава, че ако по-масивните и по-малко стабилни комбинации от кварки се разпадат в стабилни, те правят това много рядко, със скорост само 1 разпад на всеки 10 милиона. Това изключва ли сексакварките като кандидати за тъмна материя? Не точно. Възможно е условията на ранната Вселена да позволят да се направят достатъчно сексакварки, които да могат да отчитат количеството тъмна материя, което според нас е във Вселената. Но досега резултатите все още не позволяват да се посочат сексакварките като обяснение на тъмната материя." ... ... Това ще е доказателство, че ние "работим" само с инертна маса (тая, налична в познатите ни частици, изкуствено приравнена с гравитационната, а всъщност незабележимо малка при отделни частици), а с "гравитационна маса" (ентропиен произход, подреждане на поле в структури) работи и за създаване на макро - структурата в едрите мащаби. ...

Ака знаеш какво ще правиш във вакуумирания съд - това ще ти определи параметрите на вакуумиращата инсталация. Трудно е, ако си нямаш понятие от вакуум: https://bg.wikipedia.org/wiki/Вакуум ... ...

Ами има някакво усещане за унификация на/в развитието на процеси с много "повторения" на себе си. Неизвестно защо (необяснено, но съществуващо като наблюдение. Количествата "по подобие" се самоконтролират и "зависят" от средата?!?): ... ...

И психологията може да се изяснява с "нелогичните" резултати от КМ. https://megavselena.bg/propuski-v-logikata-na-choveshkoto-povedenie-mogat-da-badat-obyasneni-ot-teoriyata-na-kvantovata-veroyatnost/ Пропуски в логиката на човешкото поведение могат да бъдат обяснени от теорията на квантовата вероятност Същата основна платформа, която позволява на котката на Шрьодингер да бъде както жива, така и мъртва, а също така означава, че две частици могат да „контактуват една с друга“ дори и на разстояние от една галактика, би могла да помогне да се обясни може би едно от най-загадъчните явления в природата: човешкото поведение. Квантовата физика и човешката психология може да изглеждат напълно несвързани, но някои учени смятат, че двете области се припокриват по интересни начини. И двете дисциплини се опитват да предскажат как могат да се държат недобросъвестни системи в бъдеще. Разликата е, че едното поле има за цел да разбере основната природа на физическите частици, докато другото се опитва да обясни човешката природа – заедно с присъщите й заблуди. „Когнитивните учени откриха, че има много“ ирационални „човешки поведения“, казва Зиаочу Джан, биофизик от Университета за наука и технологии в Китай, пред Live Science в имейл. Класическите теории за вземане на решение се опитват да предскажат какъв избор ще направи човек при определени параметри, но някои хора не винаги се държат както се очаква. Последните изследвания показват, че тези пропуски в логиката „могат да бъдат обяснени добре от теорията на квантовата вероятност“, казва Джан. Джан застава сред привържениците на така нареченото квантово познание. В ново проучване, публикувано на 20 януари в списанието Nature Human Behavior, той и неговите колеги изследват как понятията, заимствани от квантовата механика, могат да помогнат на психолозите по-добре да предвидят вземането на решения от хората. Докато записва какви решения са взели хората по добре известна психологическа задача, екипът наблюдава и мозъчната дейност на участниците. Сканирането откроява специфични мозъчни региони, които могат да участват в квантово мислещи процеси. Проучването е „първото, което подкрепя идеята за квантово познание на нервно ниво“, каза Джан. Но какво всъщност означава това? Квантовата механика описва поведението на малките частици, които съставляват цялата материя във Вселената, а именно атомите и техните субатомни компоненти. Един централен принцип на теорията предполага голяма доза несигурност в този свят на много малките, нещо, което не се вижда при по-големи мащаби. Например, в големия свят може да се знае къде е влакът по маршрута му и колко бърз е пътят, и като се имат предвид тези данни, може да се предвиди кога този влак трябва да пристигне на следващата гара. Заменете влака с електрон и вашата прогнозна сила ще изчезне – не можете да знаете точното местоположение и импулса на даден електрон, но бихте могли да изчислите вероятността частицата да се появи на определено място, пътувайки с определена скорост. По този начин бихте могли да добиете мъглява представа за това, какво може да бъде „намерението“ на електрона. Точно когато несигурността нахлува в субатомния свят, тя също прониква в процеса на вземане на решения, независимо дали обсъждаме коя нова поредица да гледаме или да гласуваме на президентските избори. Ето откъде идва квантовата механика. За разлика от класическите теории за вземане на решения, квантовият свят дава възможност за известна степен на … несигурност. Класическите теории на психологията почиват на идеята, че хората взимат решения с цел да максимализират „наградите“ и да „минимизират „наказанията“ – с други думи, за да се гарантира, че действията им водят до повече положителни резултати, отколкото негативни последици. Тази логика, известна като „укрепване на обучението“, съответства на обусловеност, при която хората се научават да прогнозират последиците от своите действия въз основа на предишен опит, според доклад от 2009 г. в Journal of Mathematical Psychology. Ако наистина са ограничени от тази рамка, хората последователно претеглят обективните стойности на две възможности, преди да избират между тях. Но в действителност хората не винаги работят по този начин; техните субективни чувства към дадена ситуация подкопават способността им да вземат обективни решения. „Може да се каже, че„ квантово-основаният “модел на вземане на решения се отнася по същество до използването на квантова вероятност в областта на познанието“, пишат Еманюел Хейвън и Андрей Хренников, съавтори на учебника „Квантова социална наука“ (Кеймбридж University Press, 2013). Точно както определен даден електрон може да е тук или там в даден момент, квантовата механика предполага, че първото хвърляне на монета е довело едновременно до победа и загуба. (С други думи, в известния мисловен експеримент котката на Шрьодингер е жива и мъртва.) Докато е попаднала в това двусмислено състояние, известно като „суперпозиция“, окончателният избор на индивида е неизвестен и непредсказуем. Квантовата механика също признава, че вярванията на хората за резултата от дадено решение – независимо дали ще бъде добро или лошо – често отразяват какъв е окончателният им избор. По този начин вярванията на хората взаимодействат или се „заплитат“ с евентуалното си действие. Субатомните частици могат също така да се заплитат и да влияят на поведението си една на друга, дори когато са разделени от големи разстояния. Например измерването на поведението на частица, разположена в Япония, би променило поведението на заплетения й партньор в Съединените щати. В психологията може да се направи подобна аналогия между вярванията и поведението. „Именно това взаимодействие,„ или състояние на заплитане “, влияе на резултата от измерването“, казват Хейвън и Хренников. Резултатът от измерването в този случай се отнася до крайния избор, който отделен човек прави. „Това може да бъде формулирано точно с помощта на квантова вероятност.“ Учените могат математически да моделират това заплетено състояние на суперпозиция – при което две частици влияят една върху друга, дори ако са разделени на голямо разстояние – както е показано в доклад от 2007 г., публикуван от Асоциацията за развитие на изкуствения интелект. И забележително е, че крайната формула точно предсказва парадоксалния резултат от парадигмата за хвърляне на монета. „Промените в логиката могат да бъдат обяснени по-добре, като се използва квантово базиран подход“, отбелязват Хейвън и Хренников. В новото си проучване Джан и неговите колеги представят два квантово базирани модела на вземане на решения срещу 12 класически психологически модела, за да видят кой най-добре предсказва човешкото поведение по време на психологическа задача. Експериментът, известен като „Задачата за хазарт в Айова“, е предназначен да оцени способността на хората да се учат от грешки и да коригира стратегията им за вземане на решения във времето. В задачата участниците черпят от четири тестета карти. Всяка карта или печели пари на играча, или му струва пари, а целта на играта е да се спечелят колкото е възможно повече пари. Уловката се състои в това как се подрежда всяко тесте карти. Тегленето от една колода може да спечели на играча големи суми пари в краткосрочен план, но това ще му струва много повече пари до края на играта. Други тестета доставят по-малки суми пари в краткосрочен план, но по-малко неустойки като цяло. Чрез играта победителите се научават най-вече да черпят от „бавните и стабилни“ тестета, докато губещите черпят от тестетата, които им печелят бързи пари и стръмни наказания. В исторически план тези със зависимости от наркотици или мозъчни увреждания се представят по-лошо на хазартната задача в Айова, отколкото здравите участници, което предполага, че тяхното състояние по някакъв начин нарушава способностите за вземане на решения, както се подчертава в проучване, публикувано през 2014 г. в списанието Applied Neuropsychology. Този модел важи в експеримента на Джан, който включва около 60 здрави участници и 40, които са пристрастени към никотина. Двата квантови модела правят прогнози близки до най-точните сред класическите модели, отбелязват авторите. „Въпреки че [квантовите] модели не превъзхождат значително [класическите] … трябва да се знае, че рамката [обучение по квантово подсилване] все още е в начален стадий и несъмнено заслужава допълнителни проучвания“, добавят те. За да подсилят стойността на своето проучване, учените предприемат сканиране на мозъка на всеки участник, докато изпълняват задачата за хазарт в Айова. По този начин авторите се опитват да надникнат какво се случва вътре в мозъка, докато участниците научават и коригират стратегията си за игра във времето. Резултатите, генерирани от квантовия модел, предсказват как ще се развие този учебен процес и по този начин авторите теоретизират, че горещите точки на мозъчната активност може по някакъв начин да съответстват на прогнозите на моделите. Проверките разкриват редица активни зони на мозъка при здравите участници по време на игра, включително активиране на няколко големи гънки в челния лоб, за които се знае, че участват в процеса на вземане на решения. В групата на пристрастените пушачи обаче, изглежда, че няма горещи точки на мозъчната активност, свързани с прогнозите, направени от квантовия модел. Тъй като моделът отразява способността на участниците да се учат от грешки, резултатите могат да илюстрират нарушения при вземането на решения в групата на пушачите, отбелязват авторите. Въпреки това, „по-нататъшни изследвания са оправдани“, за да се определи какво означават различията в мозъчната активност при пушачите и непушачите. „Свързването на квантовоподобните модели с неврофизиологичните процеси в мозъка … е много сложен проблем“. Това проучване е от голямо значение като първата стъпка към неговото решение.“ Моделите на класическото укрепване на обучението са показали „голям успех“ в проучванията на емоциите, психиатричните разстройства, социалното поведение, свободната воля и много други познавателни функции, казва Джан. „Надяваме се, че обучението по квантово подсилване също ще хвърли светлина върху [тези полета], предоставяйки уникална представа.“ След време може би квантовата механика ще помогне да се обяснят всеобхватните недостатъци в човешката логика, както и как се проявяват на ниво отделни неврони. ... ... Май много искаме от мозъка - хем да мисли логично, хем поведенчески (да не реве, или да реве - не е "ези-тура" избор, когато ни боли, примерно). А и най-ценното, според мен е, че мозъкът "мисли" алогично. Това го прави откривател ... на по-интересното от света. Логичното, по принцип, ни е натрапено ... обучително, ама ... не сме роботи, ясно е. ...

Съжалявам - трудно се обяснява "ново" хрумване, което да води към известните факти. Щото няма подходящи думички - "хубавите" думички (и известни с учебникови определения) са вече заети и ... не биха означавали "същото" при ползване за новото... Принципно, човек измисля нещата ... в невидимото, в тъмното от света и аха-аха - много е лесно да залитне с обяснение към окултното. Просто - фотоните не се виждат, преди да регистрираме взаимодействието им с веществен обект. Е, тогава, какво са?!. Фантоми, призрачни обекти?!? Да, ама като напиша, че частицата притежава "фантомна част", тоест в един момент е "ток", а в следващ момент този ток е "фотон" - остава неясно и казват - окултно?. Предположил съм и сдвояване на такива "обекти" и синхронно си помагат - всеки от фотоните от частите, служат за подложка за структуриране на другия поток. И така с обмен на полева структура (подреждане в обем), съществува цялостен обект, който се образува непрестанно, с огромна честота на образуване, съществува "вещеви"обект - структура като едно цяло. Няма с какво "да го разбием", щото това е най-малкото нещо по размер от което се изграждат по-големите частици. Ако конкретизираш кое не е ясно (при разгледана хипотеза), може би ще опитам да поясня. ...

Ето го и голямото чудене, поради липса на основа за изграждане на Света: https://megavselena.bg/kakvo-stava-ako-formata-na-vselenata-e-izvita/ Какво става ако формата на Вселената е извита? Колкото и убедителна да е една теория, експерименталните данни ще имат последната дума. Наблюденията на ретроградното движение на планетите са били основни за извършената от Коперник революция, при която Слънцето заменя Земята в центъра на Слънчевата система. И необичайната орбита на Меркурий предоставя грандиозно потвърждение на теорията за общата относителност. Всъщност цялото разбиране за Вселената е изградено върху наблюдавани, неочаквани аномалии. Сега ново изследване на учени от университета в Манчестър, Англия, публикувано в Nature Astronomy, стига до заключение, което може да предизвика криза в космологията – ако бъде потвърдено. Според авторите на изследването, формата на Вселената всъщност може да бъде извита, а не плоска, както се смяташе досега, според тях с вероятност по-голяма от 99%. В извита вселена, независимо в коя посока пътувате, ще се озовете в началната точка – точно като в сфера. Въпреки че Вселената има четири измерения, включително време. Резултатът се основава на скорошни измервания на космическия микровълнов фон, светлината, останала от Големия взрив, събрана информация и данни от сателита „Планк“. Според теорията на Алберт Айнщайн за общата относителност, масата изкривява пространството и времето около нея. В резултат на това светлинните лъчи очевидно завиват около масивен обект, а не пътуват по права линия – ефект, известен като „гравитационна леща“. През 1919 г. по време на слънчево затъмнение Артър Едингтън успява да покаже, че това е вярно. Той измерва видимото изместване на звездите, причинено от огъването на светлината им около слънцето, което действа като „гравитационна леща“. В данните от „Планк“ има много повече такива обективи, отколкото би трябвало да има, което означава, че Вселената би могла да съдържа повече тъмна материя – невидима и непозната субстанция – отколкото смятахме досега. В проучването авторите показват, че затворената вселена може да даде физическо обяснение на този ефект, защото тя е в състояние да приюти много повече тъмна материя от плоската вселена. Такава вселена е напълно съвместима с общата относителност. Не всички космолози обаче са убедени в съществуването на затворена вселена – предишни проучвания сочат, че космосът е по-скоро плосък. И ако сферичната вселена е решение на аномалията на лещите, тогава трябва да се справим с няколко значителни последици. На първо място, трябва да преразгледаме основен крайъгълен камък на космологията – теорията за космологичната инфлация. Инфлацията описва първите моменти след Големия взрив, предсказвайки период на експоненциална експанзия за изначалната Вселена. Теорията е разработена през последните 40 години, за да обясни защо отдалечените части на Вселената изглеждат еднакви и имат еднаква температура, когато са твърде далеч една от друга, за да са били в контакт. Инфлацията решава проблема, защото означава, че отдалечени региони на Вселената някога са били свързани. Но се смята, че периодът на бързо разрастване разделя тези региони. Ако Вселената е затворена, стандартната инфлация ще се окаже в затруднение. А това означава, че губим нашето стандартно обяснение защо Вселената има структурата, която има. След като приемем, че Вселената е извита, данните от „Планк“ по същество са в несъгласие с всички останали набори от данни. Всичко това се свежда до истинска криза в космологията, както се казва в новото изследване. Поради тези причини космолозите са предпазливи – и много от тях предпочитат да приписват резултатите на статистически грешки, които ще се разрешат, когато са налични нови данни от бъдещи експерименти. „Можем ли да бъркаме?“, се питат авторите на новото изследване. „Със сигурност е възможно да се окажем грешни. Но има една основна причина, според нас, защо тази аномалия не трябва да бъде просто пренебрегвана. Във физиката на частиците откритието трябва да достигне точност от поне пет „сигми“, които да бъдат приети от общността. Тук сме малко над три сигми, така че все още сме ясно под това ниво на приемане. Но докато стандартният модел на физиката на частиците се основава на известна и доказана физика, стандартният космологичен модел се основава на неизвестна физика“. В момента физическите доказателства за трите стълба на космологията – тъмна материя, тъмна енергия (която кара Вселената да се разширява с ускорена скорост) и инфлация – идват единствено от космологията. Съществуването им може да обясни много астро-физични наблюдения. Но те не се очакват нито в стандартния модел на физика на частиците, който управлява Вселената на най-малките мащаби, нито в теорията за общата относителност, която действа на големите мащаби. Вместо това тези вещества принадлежат към областта на непознатата физика. Никой никога не е виждал нито тъмна материя, нито тъмна енергия, нито инфлация – в лаборатория или другаде. И така, докато аномалията във физиката на частиците може да се разглежда като намек, че може да се наложи да се открива напълно нова физика, аномалията в космологията трябва да се разглежда като единственият начин да се хвърли светлина върху напълно непозната физика. Следователно, най-интересният резултат от новата теория не е, че Вселената изглежда извита, а не плоска, а фактът, че може да ни принуди да пренаредим парчетата от космическия пъзел по съвсем различен от досегашния начин. Статията е публикувана в изданието The Conversation. ... ...

Ползват аналогия от Брауновото движение - виртуалните фотони "бутат" от всички страни, но неравномерно - заради наличието и на др. частици в околността. Така частиците изпитват импулс за движение.Междучастичното пространство е по-малко наситено, заради екраниране на околни виртуални частици, и така - външните "натискат" частиците една към друга - прилича на привличаща сила. Проблемите са повече, ако искаме да обясним отблъскващите сили. (това е много грубо обяснение, но принципно, понятието за "сила" не е изяснено - прието е по Нютон F=m.a) При мен, в хипотезата, заедно с направа и движение на частиците с "маса" е замесено и понятие за ускорение. За всеки цикъл на образуване на частицата, се мести предишния център на ново място, а докато се изпълнява цялостната структура по слоеве на частицата, то обектът-частица, отвън-навътре, прави кратко възвръщане към началната си точка-център на образуване, която вече не е същата. Така частицата се движи "на тласъци" от място на друго място - това е ускорително движение, а "коефициент на съпротива" на това движение е "маса". И се вижда, че масата е инертна, но причината за нея са реални "падащи" към частицата, съизмерими, сфазирани с фотоните на повърхността на частицата (подобно пилотните-вълни на Дьо Бройл). Те се "поглъщат-престояват за няколко цикъла на образуване и се излъчват", а това е възможно, защото образуването е диктувано от център-навън (честотата вътре е много по-висока от честотата на образуване на външната обвивка) и запазва минимална енергия за образуване - с излъчването, пак заради неподвижността на основата, върху която сърфира. Значи, силата по Нютон е изяснена. При "заряди" - най-външният слой е завихрен и се затваря до обема на частица, като се "ползва" външен за частицата фотон от ЕМПоле. И се излъчва обратно завихрен фотон. При разпад на неутрона - се раждат именно такива частици със завихрени, но в противоположни посоки фотони. Протон и електрон (и др., но засега не ги споменаваме). Известни като ляво и дясно завихряне подобно на "винтова" линия (спиралност, но тя се проявява във взаимодействие). Тогава в пространството между разноименни по заряд частици се наслагват трептенията от фотоните им, гасят се донякъде и това пространство става по-подредено, хаосът - по-малък. Минимална енергия за образуване се получава "лесно" именно, ако частиците се образуват по пътя "една към друга"(образно) - това е сила на привличане. При едноименните заряди - обратно - имаме усилване на хаоса от наслагване на фотоните. Това е "неизгодно" по минимална енергия за образуване и частиците "бягат" една от друга - сила на отблъскване - съответна на същите характеристики на едно и също поле - електромагнитното. ЕМСила се осъществява "отвън-навътре" за частиците, докато гравитоните действат отвътре-навън и ... няма значение зарядовата характеристика за гравитационното привличане - всички вещества се състоят от протони, неутрони и електрони и затова гравитационната сила им действа. Но чрез обвивките им, при които действат външни фотони и "променят" движението им, става промяна в характеристиката "маса", при експериментите. Значи, ако имаме структура или комбинация от повече на брой частици, то масата им като цяло с действие върху обвивката на структурата, не е същата, като на отделно взетите частици (това е известно, но продължават твърденията, че Хигс им давал масата, а това е резонансно групиране на обекти - резонансна частица, в една обвивка). ЕМСили организират и обменен фотон -- при водорода - когато електронът, като по-лека частица, пристигне на една дължина на вълна при протона - излъчване, разбутване на околното ЕМПоле вече го няма. Двете характеристики заряд взаимно се помагат на "повърхността" на протона. Локално, зарядовата характеристика "анихилира" извън водорода. Електронът "потъва-изплува" около протона, на различни места, затова не го знаят къде е. А и не се излъчват ЕМВълни, макар че и двете тела се движат ускорително! ...

Не става въпрос за Теория на Всичко - не е възможно да се "знаят" отговорите на въпросите които ще възникнат, с откриване на същността. Според мен - Единна ще е началната теория - физична. Как от наличие на едно поле (една субстанция) се обясняват известните факти от взаимодействията на материята, от която сме и ние - тоест, почти на "границата" на възможностите на Изследовател. Затова казвам, че "останалото на дълбоко-минималното по съизмерим с нас размер", трябва да си го измислим, но така, че да да се получават същите известни факти от експеримент в средните мащаби. Ако има "допълнително" - ОК! - като знание. Възприел съм за основа зрънчев модел вакуум, с една променлива "полева" характеристика на зрънце - "собствен" вектор, момент на количество на движението (момент на импулс). Подреждането на съседни зрънца по посока (направление) вектор, го тълкувам като "ток" - стоящи вълни, но с възможен поток, водещ до пренос на импулс по вакуума при конструктивно сфазиране - начало, вероятност на възможност за движение ..., а поради разлики - флуктуации за съвпадения по фаза, вълновият процес на пренос се движи с възможно най-голяма скорост, предопределена от големината на зрънцата и плътността на токовете, задаващи амплитуда, някаква. Стоящите вълни "правят" ЕМПоле- неподвижно. Измененията в него, познатите ни фотони, ги "създават" масови, непрестанно образуващи се частици с характеристика "заряд" при ускоряване. ...

Да! Но началото е във физиката и, според мен - хипотезата води до правилно разбиране на Света и ... всичко което ни е познато в него. https://megavselena.bg/mogat-li-razlichnite-nauki-da-badat-unificirani/ Могат ли различните науки да бъдат унифицирани? Светът около нас е населен от огромно разнообразие от неща – от гени и животни до атоми, частици и полета. Въпреки че всички те могат да бъдат описани от естествените науки, изглежда, че някои могат да бъдат разбрани само чрез законите на биологията, докато други могат да бъдат изследвани само с помощта на химия или физика. А що се отнася до човешкото поведение, дисциплини като социология или психология са най-полезни. Това богатство е заинтригувало философите, като ги кара да мислят за това как науките са свързани (или изключени), но и за това как нещата в света се свързват едно с друго. Новият ни проект, наречен Метафизично единство на науката, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания, се опитва да отговори на тези въпроси. Като цяло философията разграничава два основни въпроса в тази област. Първо, там е гносеологичният въпрос за това как специфични науки или теории са свързани помежду си. Например, как биологията е свързана с физиката или психологията с биологията? Това е въпрос, който се фокусира върху състоянието на нашите знания за света. Той включва разглеждане на концепциите, обясненията и методологиите на различните науки или теории и проучване как са свързани. Но има и метафизичен въпрос за това как нещата в света са свързани помежду си. Дали са над нещата, които се постулират от фундаменталната физика? Тоест, дали молекули, предмети, гени и животни са просто сложни агрегати от субатомни частици и техните основни физически взаимодействия? Ако това е така, живата материя по какъв начин е по-различна от неживата материя? Това е въпрос с много труден отговор, не на последно място поради екзистенциалната тежест, която носи. Ако хората, наред с други неща, са само суми от физически частички, тогава може да се чудим как можем да осмислим неща като съзнание, емоции и свободна воля. Бихме могли да картографираме съществуващите философски позиции в две крайности. От една страна, съществува редукционистката позиция, която под една форма твърди, че всичко е направено и се определя от физически градивни елементи – няма предмети, животни, икономическа инфлация или гени, само частици и полета. Това означава, че науки като химия и биология са само полезни инструменти за разбиране и манипулиране на света около нас. По принцип „правилната“ физика би обяснила всичко, което се случва и съществува в света. Следователно това може да бъде или да помогне за изграждането на основа за единна теория. Според това дори нещо толкова сложно като съзнанието, което макар науката все още да не обяснила правилно, в крайна сметка се свежда до физическо поведение на частиците, съставляващи невроните в мозъка. От друга страна, съществува плуралистичната позиция, която твърди, че всичко в света има автономно съществуване, което не можем да премахнем. Макар че може да има смисъл, в който химическите, биологичните или икономическите образувания да се управляват от физическите закони, тези образувания не са просто съвкупност от физически частици. По-скоро те съществуват в някакъв смисъл над и над физическото. Това означава, че специалните науки не са просто инструменти, които служат на конкретни цели, а са точни и верни описания, които идентифицират реалните особености на света. Поради това много плуралисти са скептично настроени дали съзнанието изобщо може да се обясни с физиката – подозирайки, че всъщност то може да бъде повече от простия сбор на неговите физически части. Има доказателства в подкрепа както на редукционизма, така и на плурализма, но има възражения и срещу двете. Докато много философи в момента работят върху адресирането на тези възражения, други се фокусират върху намирането на нови начини за отговор на тези въпроси. Оттук идва и разбирането за „единството на науката“. Идеята произлиза от редукционистката страна, като се аргументира, че науките са унифицирани. Но някои форми на единство отхвърлят редукционизма и строгата йерархия, между науките, но въпреки това се придържат към широката теза, че науките по някакъв начин са взаимосвързани или зависими една от друга. Различни екипи работят по това да се определи най-точно единството на науката и вероятно в скоро време работата им ще даде резултат. ... ... По принцип „правилната“ физика би обяснила всичко, което се случва и съществува в света. Следователно това може да бъде или да помогне за изграждането на основа за единна теория. Според това дори нещо толкова сложно като съзнанието, което макар науката все още да не обяснила правилно, в крайна сметка се свежда до физическо поведение на частиците, съставляващи невроните в мозъка. Това вече е заложено като начало, като нова гледна точка, на хипотезата. Ако е правилно-вярно физичното начало, тълкуванията лесно достигат до направа на живот и достигането му до съзнание във високоорганизираната материя. ... ...

С гравитони - всичко става по-лесно, а и не е грешно за учените... https://megavselena.bg/priblizhavat-li-se-fizicite-kam-reshenie-na-naj-golyamata-zagadka-vav-fizikata/ Приближават ли се физиците към решение на най-голямата загадка във физиката? Физик в Англия спечели престижна награда за работата си по теория на гравитацията на масивните тела, която би могла да обясни защо гравитацията не е ограничила бързото разширяване на Вселената. Наградата от 100 000 долара е за работата на Клаудия де Рам, която търси 10 години начин да превърне теорията на масивната гравитацията в нещо измеримо. Космолозите са озадачени от десетилетия как да се съчетаят гравитацията и скоростта, с която вселената се разширява. Гравитацията, както ние я разбираме, би работила за задържането на Вселената компактна, а не да се остави да се отдалечава и разширява. Ако използваме като аналог тъмната материя и тъмната енергия е лесно да се каже, че всичко, което не може да се наблюдава, има общи свойства, които държат света заедно, но е по-трудно да се изберат отделни части от теорията, които да бъдат доказани със сега познатите закони на физиката. За да се справи с това, Клаудия де Рам въвежда теорията за гравитацията на масивните тела. Според нея, гравитоните, които са хипотетични частици, които прилагат гравитацията, имат маса. Последиците от това стигат далеч и опитът да се утвърди теорията, за да се изучи по-подробно гравитацията, се приема сред физиците и космолозите. Масивната гравитация променя теорията на Айнщайн за общата относителност и тя предполага някои наистина невероятни неща, като това, че гравитационните вълни с маса биха имали инерция. Клаудия де Рам е шампион в авангардната теория на масивната гравитация. През 2011 г. тя е съавтор на статия, която измести дискурса върху масивната гравитация. През годините най-популярната нова теория за масивната гравитация включва вид заместител, наречен „призрак“, поради невъзможността да бъде пряко наблюдаван. Статията на де Рам има за цел да измести „призрака и да обясни нови идеи за масивната гравитация, „която е без призраци“. За някои физици новите идеи са толкова различни и радикални, че трудно могат да ги преглътнат. „Ако им кажете, че всъщност това, което направиха преди 40 години, не е съвсем правилно , те няма да го признаят“, казва де Рам пред The Guardian. През 2011 г. де Рам и нейните сътрудници направиха пробив, като създадоха по-сложна математическа рамка за теорията на масивната гравитация, като напълно избягваха проблемите на предишните версии. Астрономията базирана на гравитационните вълни е на път да направи революция в теорията на масивната гравитация, въпреки че резултатите могат да отнемат десетилетия. През 2017 г. Нобеловият комитет присъди наградата по физика на група, която най-накрая засече гравитационна вълна. Тази теория се развива с бързина, защото все повече изследователи работят за продължаване или усъвършенстване на теорията за масивната гравитация на де Рам, предлагайки начин, по който може да успеем да потвърдим нейния математически модел. „Това може да се случи или да не се случи“, казва тя пред „Гардиън“, но това, което ще се случи със сигурност е, че ще имаме много по-добро фундаментално разбиране на теорията на гравитацията, която си остава един от големите въпроси на физиката днес“. ... ...

Забавно видео като цяло, но има едно важно нещо, което се казва в него: ГВ не е възникнал в една точка от пространството!, а в цялото (наблюдавано в момента) пространство на Космоса. Според мен - Това директно отговаря на въпроса защо пространството "се разширява" в извън галактическото пространство, а в самите галактики, купове и т. н. - не се разширява. При това - количеството известна ни материя, не е необходимо да е била "свита" до една точка и съответно - да има Начало за еволюция. Повсеместно - на различни места - в цялото пространство се "раждат" вещеви обекти, съответно със свойствата си, взаимодействат посредством обратна връзка и/или са под въздействие на "долитащи" до тях фотони. Еволюционно - в мястото на негаентропия (вътрешна организация за обект от много частици с намаляването на идентифокационната информация отлитаща навън от обекта) - структуриране на частите му за минимална енергия на съществуване, има и излъчване на фотони - външният хаос в ЕМполе се увеличава, а това е вероятностна предпоставка за раждане на още частици. Тоест хаосът - може да се ограничи в "затворени" полета - обмен на фотони, служещи за връзки на вещеви. Директно се намалява скоростта на движещите се обекти, като цяло - общата им скорост, спрямо предишно състояние на отделните им компоненти. И ... това се наблюдава... ... ... ...

https://www.youtube.com/watch?v=S4p7XXucRAc ... ... За малки относителни скорости - се ползва времеви интервал между повтарящи се събития. Самото "повтаряне" е вид взаимодействие на частите, участващи в действието (събитията не са геометрични точки - те са точкови за СТО, но, надарени-съдържащи физични свойства). При взаимодействия, в краен резултат се излъчват фотони, които отлитат от мястото на действие със скоростта на светлината в "средата" на опита. Това определя ЕДНОпосочност при действие Повтаряне - стрела на времето са я нарекли. Щото - има възможен интервал - нещо друго се случва да взаимодейства в интервал Повтаряне, което дава наблюдение за изменение на околност - сравняване на бързина на действие помежду различни събития. Може да се Определя скорост на измененията, в което "влиза" време и съответно - да се сравняват събитията в хронологичен ред. ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Na-23-ianuari-1862-roden-matematikat-kojto-smiatashe-che-na-poetite_68700.html На 23 януари 1862 роден математикът, който смяташе, че на поетите не им достига въображение за математика Попитали великия математик Давид Хилберт какво прави негов бивш ученик. "О, този ли, той стана поет, за математик той имаше твърде малко въображение". Самият Хилберт е имал достатъчно въображение. В навечерието на 20-ти век Хилберт поставя 23 математически проблема, така че превръща Гьотингенския университет, където служи като професор, във водещ световен център на математическите изследвания. Той поставя задача пред математиците редуцират всички съществуващи теории за краен, пълен набор от аксиоми и да се предоставят доказателства, че тези аксиоми са съвместими, като съгласуваността на по-сложните системи да бъде доказана посредством по-прости системи. Целта му е била да се изчисти математиката от парадокси и несъответствия или както описват тази епоха, "математиката бе навлязла в зоната на здрача". В своята научна школа Хилберт не позволява никакви предразсъдъци - национални, сексуални или расови. Давид Хилберт предлага за преподавател в Гьотинген през 1915 г. Еми Ньотер, която доказва една от най-полезните теореми за физиката, свързваща симетрията на пространството и времето и физичните закони за съхранение. Но опитите на Давид Хилберт да я направи доцент в Гьотинген се провалили заради предразсдъците на ръководството на университета. Тогава той заявил: "Не разбирам защо пола на кандидата е аргумент срещу избирането ѝ за преподавател. Все пак тук е университет, а не мъжка баня!" Когато Хитлер застава начело в Германия група от най-известните интелектуалци излизат с декларация "Към културния свят", в която казват, че застават твърдо зад фюрера. Хилберт отказва да подпише декларацията и изпада в немилост, но продължава математическите си изследвания. С болка преживява изгонването на колегите му с неарийски произход от университета, където остава почти сам. Нацистки министър на просветата го попитал: "А как е математиката в Гьотинген сега, след като тя се освободи от еврейското влияние?", А Хилберт му отговорил: "Математиката в Гьотинген? Няма повече такова нещо!" ... ...

Най-страшно за хората е да направят така, че роботите да мислят!.. (ужасът - "вместо хората!"). Ми то мисленето, не е за "всички" хора ( най-мразим да мислим! - из шопския фолклор). https://megavselena.bg/kak-da-se-doveryavame-na-izkustveniya-intelekt-kogato-ne-znaem-kakvo-misli/ Как да се доверяваме на изкуствения интелект, когато не знаем какво мисли? Бруталната истина да бъдеш човек е, че никога не можеш да узнаеш мислите на никой друг освен себе си. Единственото съзнание, до което имаме открит достъп, е нашето собствено и всичко, което знаем за другите, включително най-близките и най-скъпите ни, е това, което можем, спекулативно да заключим от техните думи и действия или от това, което решат да разкрият чрез обяснение. И така, в свят, все по-населен от нечовешки агенти, като роботи и изкуствен интелект, непознаваемостта на ума се трансформира в нов тип тревожност. Въпреки че можем да заключим, че мисловните процеси и мотивациите на другите трябва да се съгласуват до голяма степен с нашите собствени благодарение на нашата споделена биология, няма такова умствено сближаване с машините. Как можем да се доверим на изкуствения интелект (AI), ако не знаем какво мисли? Тази тревожност е била източник на вдъхновение за редица писатели на научна фантастика през годините. Това е литература на промяната за обществата наситени с технологии и често ни помага да изследваме продължаващия процес на взаимна трансформация. Докато развиваме и усъвършенстваме технологията, тя започва да предефинира нашия начин на живот и мислене, което от своя страна поражда нови технологични желания. Както се аргументира американският литературен критик Фредерик Джеймсън, функцията на научната фантастика е „да не ни дава„ образи “на бъдещето…, а по-скоро да променя и преструктурира нашия опит от настоящето.“ Още от първите дни на научната фантастика мотивациите и причините, които стоят зад действието на роботите, са източник на несигурност. Айзък Азимов в много от своите кратки разкази изследва обяснения за поведението на машината, често донякъде песимистично. Важен фокус на подобни истории е идеята, че самите роботи могат да дадат на хората обяснение за своето мислене и поведение. Тези обяснения са жизненоважни за насърчаване на доверието. Пример за връзката между машинните обяснения и човешкото доверие е даден от Робин Р Мърфи от Тексаския университет A&M в неотдавнашна статия в списание Science Robotics. Тя посочва история от 1972 г., наречена Long Shot от плодовития американски писател на научна фантастика Вернор Винг. В историята космическият кораб на пръв поглед изглежда нелоялен, като се отклонява от установения план на полета, само за да обясни по-късно, че поради чувствителна към времето ситуация, корабът не успява да се консултира първо с човешките надзорници. При този сценарий недоверието се разсейва от робота, който е в състояние да обясни действията си. Както често се случва, връзката между научната фантастика и науката е дълбока. Също така в Science Robotics, екип от международни изследователи на изкуствения интелект, ръководен от Дейвид Ганинг от Агенцията за напреднали научни проекти в областта на отбраната на САЩ (DARPA), предлага ясен отчет за това, което е известно в настоящите изследвания на AI, като „обясним изкуствен интелект“ или XAI. Според авторите „XAI система трябва да може да обясни своите възможности и разбирания; да обясни какво е направила, какво прави сега и какво ще се случи след това; както и да разкрие важната информация, въз основа на която действа.“ Това е особено важно сега, тъй като голяма част от поведението на ИИ се основава на начина, по който машините се учат, а машинното обучение често е труден и непрозрачен процес. Целта на XAI, пишат авторите е, че в свят, пълен с ИИ, „обясненията са от съществено значение потребителите да разберат, да се доверят и ефективно да управляват тези нови, изкуствено интелигентни партньори.“ Интересното е, че Ганинг и колегите му посочват като проблем това, че най-ефективните методи, чрез които машините учат, често са най-малко обясними, а най-обяснимите елементи на машинното вземане на решения често са най-малко точните. Това води до голямо изследване по темата на XAI в неотдавнашния брой на Science Robotics, по който както Мърфи, така и екипът на Ганинг дебатират. Американски изследователи, водени от Марк Едмондс, Фън Гао и техни колеги от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, отчитат заключенията от своето експериментално проучване на начина, по който да се повиши доверието на хората към роботите и изкуствения интелект. XAI е в начален стадий на развитие, тъй като повечето изследователи са по-фокусирани върху изпълнението на задачите поставени на AI, отколкото върху получаването на обяснение за това изпълнение. Това е възпрепятствано и от различните нива на обяснителност по отношение на различните стратегии за машинно обучение, от които има два основни примера: символичен анализ на задачи, като дърво за решения, и машинно обучение въз основа на дълбоки невронни мрежи. Статия от Стефан Флайшфресер (Stephen Fleischfresser), публикувана в списание Cosmos. ... ...

Сънуването е за забавление по време на сън. ... (всъщност - мозъкът си "преподрежда" керемидите. Всичко що е мярнато на будно, не винаги е "запис, на мястото си". Това води до хаос - биене на трептения, до загряване, опасно е за постоянната температура на мозъка (условно постоянна, , за да може "да хваща" разлики и съответно, да се вземат решения на кой от абстрактните образи да вярваме). При прехвърляне на дневната информация на по-сполучливо място, където да няма биене и хаос, спим. Но ако си събудим през тоя интервал време - казваме, че сме сънували. Естествено - това са "парчета" от пренасяна информация. Затова - не е правилно, да считаме сънищата за "възможна тълкувателна истина". Само понякога, но доктор трябва да "погледне", ако са силно натрапчиви.) ...

Реалността е малко по-различна от теоретичната: https://www.youtube.com/watch?v=3eLY9EyGUaI ... По повод описания експеримент Файнман (в лекциите си) казва: На магнита му поникна брада! Тоест - вече знаем, че Природата също "знае" кое е ляво и кое - дясно, в смисъл разграничава ги физически. Наименованията само, ние сме си ги измислили. "Вижда се", че и начинът на разпад на радиоактивното вещество, зависи от външно поле. ...

По рано съм описвал хипотеза (слагам съдържанието в скоби, за да се знае, че е по хипотеза, а не доказателство някакво) (съвсем схематично: частиците се образуват непрестанно, с огромна честота на образуване от затваряне на фотони на вакуума (това е неподвижното ЕМПоле от зрънчев модел вакуум- тук някъде го писах) около моментен геометричен център и се изграждат на слоеве. Най-вътрешен слой - керн и обвивка на керна. Отговаря за гравитационното взаимодействие, като "излъчва" гравитони, за всяка пулсация на образуване. Следва междинен слой - отговаря за слабото взаимодействие - пулсира по-бавно от керна, заради закъснение по Обратна Връзка (ОВ) - по-дълъг път на затваряне. Най-външният слой - отговаря за електромагнитното взаимодействие - пулсира още по-бавно, заради закъснение, но размахът на трептенето е вече много голям и съответната сила - също е много по-голяма от предишните. Това - общо. Особености: При заредените частици - най-външният слой не се формира цялостно от вътре-движенията на фотоните, а се допълва от ЕМПоле на околното пространство, напр. протон, мезон, електрон, образува се нещо като повърхностен вихър и в зависимост от посока на въртене - зарядово се получава частица или античастица. Но дали е антивещество, неразличимо от вещество, зависи и от посока на формиране на керна, на изначалното структуриране на обект от поле. Поради неподвижност на полето вероятността е голяма, като начало, да се формират електро-неутрални обекти. Но при задвижване от флуктуации се пораждат и множество фотони, някои от които довеждат до разпад на неутралните частици с разнопосочна вихрова повърхност. Например, протон и електрон, и др. Падат една към друга, ускорително, което означава, че излъчват ЕМвълни, докато достигнат на Един водороден атом, по "размер", Тогава характеристиката "заряд" се затваря в обема на атома. Остатъчното - преди затварянето - са ЕМВълни, които поляризират вакуума и вероятността за нови образувания на частици става голяма. Става ясно защо има много водород и, че ги няма (изхабени са- затворени) ЕМвълни, създаващи шум. Като цяло "тялото" водород с мин.енергия на образуване, структурира околното си пространство - вълните при които съществуват атомите с минимална енергия - и ако измерваме на Земята какво пристига като лъчение - е открито именно слабо радио-лъчение с 21см дължина на вълна. Било е загадка - от къде се е взело и, като нямат сегашно обяснение, го натикват в приказката за Големия Взрив. В хипотезата ми - се получава по естествен начин като общо лъчение на АЧТ. Малките отклонения от него показва, че и сега се раждат водородни атоми в Космоса.) ...

Принципно: Спектърът на АЧТ е на ... ТЯЛО!?. Вселената не е едно тяло, а много тела и разни полета... Измерват се полета Въздействащи на прибори, структурирани от вещество и полета на вещество... "Тялото" в случая е вещество-междугалактическия водород+полета, но трябва да се разбере, че "Средата-поле" между атомите водород е структурирана по негов "образ и подобие" – (поле от Петото взаимодействие - сила с ентропиен произход, държаща атомите на разстояние един от друг, както при газовете - те не се "удрят" като билярдни топки) - много слаба сила, но прави равномерно разпределение, щото водородът е много. Така цялата междугалактическа среда се "държи" (звучи) като Едно тяло, а характерното й радиолъчение е при дължина на вълна 21см - съвсем слабо по енергия. Има го и в (и около) Галактиките и Куповете, но там е с много шум, заради смесване влиянието на силни ЕМПолета ...

Малко "висока топка" за любители, но след 50-та мин. се разглежда тънката структура на водородния атом - там е ЕМВълна с дължина 21см и това състояние обяснява наличието на "реликтово" лъчение - най-много е водородът във Вселената и където е "изстинал" до най-ниското си енергетично състояние, а това е в цялостното междугалактическо пространство и естествено - радио-лъчението което "хващат" и по-късно наричат реликтово - не е доказателство за Голям Взрив. https://www.youtube.com/watch?v=060Sa1-MYok ... ...