Малоум 2

(представи си - всяко от огледалата има ос на въртене, собствена и при въртене на платформата, тази ос се върти - като Луната е с едното си лице към Земята - иначе, огледалата нямаше да "сочат с плоскост" центъра при въртене на платформата. Та - там се получава "преносна" добавка към скорост на светлината - както при Физо - и това променя фазовата разлика за едната и другата посока на отразяване от огледалата. Затова има интерференция, според мен) ...

Именно - Принципно не си наясно и ... въобще са такива всичките ти изказвания във физиката. Почини си малко, прочети 15-16 учебника по физика и 20-30 статии с проблемите на физиката, та тогава - заповядай да нищиш знания...

Лапландец, не си наясно с конструкцията. ...

Приборът Саняк, поставен на полюса, ще отчита въртенето на Земята и без да се върти ... приборът спрямо Земята. Самата конструкция на прибора е НЕ-инерциална и затова - винаги ще дава резултат - интерференция на двата противопосочно обикалящи лъча. (помисли "без физика", логически, защо виждаме Луната, все с едната си страна обърната към Земята?!) ...

Тук пък се коментира, набързо и каква е "ползата от файдата", както казват, понякога. ... ...

(Не е точно "липса" на тъмна материя, а липса на организация на тъмна енергия, липса на структури от тъмна материя, които да доведат до "видимо" действие на тъмната енергия) https://megavselena.bg/misteriite-na-tamnata-materiya-prodalzhavat-da-ozadachavat-fizicite/ "Мистериите на тъмната материя продължават да озадачават физиците В деветнадесет новооткрити галактики-джуджета, изглежда липсва тъмна материя, а физиците не знаят защо. Находката драстично увеличава броя на галактиките, в които изглежда, че липсва тъмна материя, загадъчното, невидимо нещо, което предизвиква гравитационно дърпане, но не излъчва никаква светлина. Смята се, че тъмната материя е ключова съставка в образуването на галактиките, като нейната гравитация събира атоми във вид на газ и образува галактиките. Можем да кажем, че тъмната материя присъства в дадена галактика, защото тя кара тази галактика да се върти по-бързо, отколкото би го правила, ако нормалната материя, която виждаме и познаваме, съставлява цялата маса на галактиката. Това по-бързо въртене се е появило във всяка галактика и може да бъде относително прецизно измерено. Наскоро обаче изследователите откриха, че определени малки галактики, включително споменатите 19, се държат така, сякаш са доминирани от бариони – частиците, които съставляват обикновена материя. Доказателствата за невидимите им ореоли от тъмна материя липсват. Кайл Оман, астрофизик от университета Дърам в Обединеното кралство, който не е участвал в това откритие, заяви, че тези галактики представляват най-дългия списък от очевидно липсваща тъмна материя, за който се знае. Но те не са първите. Най-разпространеното откритие на галактика, на която сякаш липсва тъмна материя, дойде през март 2018 г. Екип от астрофизици, воден от Питер ван Докум, астрофизик от Йейлския университет показа, че средната скорост на кълбовидните клъстери в галактика NGC 1052 – DF2 съвпада с модел изграден само от бариони. Мнозина обаче, поставиха под въпрос валидността на резултата, както съобщава изданието Live Science. Сега обаче, тази история намира подкрепа, като нови екипи откриха още галактики, на които сякаш липсва тъмна материя. Тези изследователи използват различен метод, който отделя движението на водородните атоми в далечна галактика – кривите на въртене на Н1 на галактиката – за да покажат, че облаците газ се въртят, сякаш не са под въздействието на тъмна материя. Една такава статия беше публикувана в списание The Astrophysical Journal Letters. Сега най-новата статия, публикувана на 25 ноември 2019 г. в списание Nature Astronomy, идентифицира тези нови 19 галактики без тъмна материя, използвайки същия метод. „Тези криви на въртене на Н1 са по-точни“ от метода, използван от екипа на ван Докум, заявява Тил Савала, астрофизик от университета в Хелзинки. Въпреки това, според него, все още има „систематични несигурности“ в измерванията, които тепърва ще се решават. Например, ако ъгълът на галактиката гостоприемник спрямо Земята е неправилно измерен, това може да доведе до грешен резултат, казва Оман. И събития като свръхнови могат да ускорят газа в нормална галактика, създавайки въртящи криви, които изглеждат от Земята като галактиките описани в тази нова статия, обяснява Савала. Така или иначе обаче, са необходими още изследвания, за да се потвърди липсата на тъмна материя, твърдят всички експерти (включително и авторите на изследването). Ако обаче се окаже, че на определени галактики липсва нормалното количество тъмна материя, това е проблем за съвременните теории за това как се е образувала Вселената. Физиците обясняват как Вселената се е образувала и се държи, използвайки модел, известен като Ламбда студена тъмна материя (ΛCDM). Той описва три ключови характеристики на Вселената: космологичната константа (Λ), тъмната материя и тъмната енергия. „ΛCDM обяснява начина на формиране на галактиките“, каза Савала, „като не може лесно да се обясни как тези конкретни галактики биха могли да се образуват без тъмна материя“. „Някои от примерите, които се появиха“, от своя страна обяснява Оман, „могат да бъдат обяснени от ΛCDM. Например, галактики – джуджетата, в средата на плътните галактически клъстери имат много други източници на гравитация наоколо, за да могат да премахнат тъмната си материя. „Но в това изследване“, казва Оман, „някои от галактиките без тъмна материя са самотни, далеч от който и да е друг гравитационен източник“. „Това е реално предизвикателство“, казва Оман. Някои изследователи представят доказателствата за галактики без тъмна материя, като удар срещу теория, известна като Модифицирана нютонова динамика (MOND). Теориите на MOND отхвърлят тъмната материя в полза на физиката на гравитацията. Тъй като гравитацията трябва да действа навсякъде във Вселената, MOND би предсказал, че това, което наричаме тъмна материя, също трябва да бъде навсякъде, включително във всяка галактика. „Но ако тези галактики нарушават MOND, те нарушават и ΛCDM, така че всъщност това не е удар с нокаут към MOND“, заявява Савала. Физиците казват, че единственият начин да разберем какво се случва е да изучим тези галактики много по-подробно с помощта на различни инструменти и да потвърдим, че това, което изглежда че се случва там, наистина се случва." ... ...

Не само времето, ами и ... поле не съществува?!. Въпросите са философски и ... отговорите са трудни, разбира се. ... ... (а светът (частите на Света) започва със структуриране на Поле - полева форма на материята и докато не стане вещева частица - нищо "не се вижда", щото гледаме с промяна на свойства на вещеви обект, при атака на вещевия с полеви обект. А искаме да знаем ... с "виждане"?!? Другото трябва да си го измисляме!) ...

Физо-експериментът, с водата в тръбите, е правен на Земята. И, щом има интерференционна картина - не е илюзия, а факт. Съвсем други са нещата при тълкуване на този резултат. (преносът на светлинният импулс има-съдържа три етапа: 1. поглъщане в структурата, 2. Пренос-докато е погълнат- бавен процес, 3. преизлъчване-вторичен фронт. Така се формира закъснителен фронт и фазова разлика при наслагване на трептенията, зависещ от относителните скорости. Няма "увличане на етер" при движещи се тела.) ...

Да, но само в Хомогенно гравитационно поле. ... ...

В линка на Ник1 са показани две от разликите в частен случай: 1. Приложени са на различни тела. 2. Имат различна природа. и 3. разлика - от клипа - могат да са различни по големина и посока за общия случай. (Нали са вектори) ... Силата на тежестта и теглото имат равни големини и еднакви посоки. Това обаче са различни сили, защото: двете сили са приложени към различни тела - силата на тежестта е приложена към тялото, а силата на теглото е приложена към хоризонталната опора, която задържа това тяло в покой. двете сили имат различна природа - силата на тежестта е гравитационна сила. Теглото е сила на натиск върху опората. Теглото и силата на реакция на хоризонталната опора са сили на действие и противодействие. Силата на тежестта също има сила на противодействие. Това е гравитационната сила G1, с която тялото привлича Земята. ... ...

Малко теория като за деветокласници. Каква е разликата: сила-тегло и какво сила - от тежест. Безтегловност. ... ... Великолепен лектор! ...

Много добро обяснение, ... пак за седми клас - по физика. ... ...

... ... Оле-оле-оле! Направо можеха да напишат, че такъв двигател е НЕВЪЗМОЖЕН!!! ...

Ако си чел по-раншните ми изказвания - разделил съм: освен ВЗАИМОдействия има и ВЪЗдействия. При въздействие - не можем да установим-измерим ОВ върху това, което е причинило действието - например, някакъв "падащ космически протон" (и/или друга частица, и фотони от "далечни" събития), и което, след въздействието, променя някоя физична характеристика на потърпевшото, която ползваме за "индикатор". Този тип въздействия ги считаме за случайни събития, макар че те си имат първопричина, която не е в нашата възможност да докажем, че е "точно такава". И, си прав - всички събития се случват "на/от порции" - взаимодействията са посредством кванти на съответно поле. Сега - спорен е "механизмът" на взаимодействие. Аз съм за това, че има Обмен на фотони (известно "старо" предположение) от "обвивките" на частиците и евентуален "обмен" на същите фотони, с падащ от околното пространство "чужд" фотон. Стабилната устойчивост на групата взаимодействащи си е, когато няма (не са кратни, не са резонансни) външни, чужди фотони. Считам ги за реалност, фотоните (в КМ са виртуални), които участват и поляризират ЕМПоле на експеримент, примерно. И поради непрестанното си образуване, частиците "следват" образуване на ново място, с минимална енергия за образуването си. "Знаят го", заради непрестанното възвръщане към центъра си, а кернът -той - първо, се образува с много по-голяма честота от обвивните слоеве, заради закъснението на образуващите обвивката фотони - тоест по-бързо "опипва-пробва" околността си, и второ - прави "справка" с нещо като опора - неподвижен "зрънчев" етер - ако има подходяща структурирана "подложка", ползва я. Като цяло, цяла частица - движението й се предопределя от структурата на вакуумната подложка на експеримента, или ЕМПоле на експеримента (в случая на частица - гравитоните й, и тези на слабо външно поле, "влияят" с неизмеримо по-малка сила върху движението й). Пространство-времето има "дължина на интервал" между две събития - квадратът му е инвариант и вместо С може да се впише в него Ссреда= С/n. : d^2 = x^2+y^2+z^2 - (t.C/n)^2 ...

Хората работят по въпроса (болднатото в статията е от мен)- излишно е да казвам, че с избраните свойства на етера по хипотезата, се решават тия проблеми: https://megavselena.bg/kakvo-ako-prostranstvo-vremeto-e-grapavo-tova-shte-promeni-realnostta/ Какво ако пространство – времето е „грапаво“? Това ще промени реалността Дали основната реалност е непрекъсната или е „нарязана“ на малки, дискретни парченца? Поставен въпросът по друг начин: дали пространство – времето е гладко или грапаво? Въпросът отрязва сърцевината на най-фундаменталните теории на физиката, свързвайки начина, по който пространство времето се пресича с материала на нашето ежедневно съществуване. Експерименталното тестване на природата на пространство – времето обаче досега се считаше за невъзможно, поради екстремните енергии, необходими за изследване на такива малки мащаби във Вселената. Нещата вероятно вече се променят. Екип от астрономи предложи нов амбициозен план за използване на флота от малки космически кораби за откриване на фини промени в скоростта на светлината, отличителен белег на някои от най-умопомрачителните теории за Космоса. Ако пространство – времето наистина се раздели на много малки парченца, изследванията могат да проправят път за напълно ново разбиране на реалността. Въпросът „какво е пространство – време?“ ни връща хиляди години назад, а съвременното ни разбиране за него опира до два странно несъвместими стълба: квантова механика и теорията на Айнщайн за общата относителност. Като цяло относителността, пространството и времето са вплетени заедно в единната тъкан на пространство – време, която е в основата на нашата вселена. Това пространство – време е непрекъснато, което означава, че никъде няма накъсвания; всичко е гладка текстура. Пространство – времето обаче, не е просто платформа на която да действаме, но също е играч: огъването и изкривяването на пространство – времето ни дава опита на гравитацията. В противоположния ъгъл набор от правила, наречени квантова механика, управляват взаимодействията на много мъничките неща във Вселената. Квантовата механика опира до идеята, че голяма част от ежедневния ни опит не е гладък и непрекъснат, а е по-скоро грапав и разделен на малки части. С други думи е квантифициран или се определя количествено. Енергия, инерция, въртене и толкова много други свойства на материята се получават само в отделни малки пакети. Нещо повече, самата квантова механика също е разделена на два лагера. От една страна, имаме познатите частици от нашето ежедневие, като електрони и протони, които си взаимодействат и правят други интересни неща. От друга страна имаме квантовите полета. В субатомния свят всеки вид частици има свое поле, което се разпространява в пространство – времето. Когато мислим за частици, ние мислим за малки вибрации в техните полета, които от своя страна взаимодействат с други частици и също правят някои други интересни неща. Полетата са разбираемо много гладки. И така, имаме няколко гладки снимки от нашата вселена и няколко „грапави“. Що се отнася до самото пространство – време, можем лесно да си представим разширяването на концепциите на квантовата механика до тяхното логическо заключение и постановявайки, че пространството и времето са дискретни: Самата тъкан на реалността е разделена като пиксели на компютърен екран и това, което преживяваме като плавно, непрекъснато движение, не е нищо друго, освен мрежа от дискретни пиксели в най-малкия от мащабите. Различни теории за сливането на квантовата механика и общата относителност, като теория на струните и квантова гравитация на веригата, предсказват някаква форма на дискретно пространство – време (въпреки че точните прогнози, интерпретации и последици от тази „грапавост“ все още не са добре разбрани). Ако можехме да намерим доказателства за дискретно пространство – време, това не само ще пренапише напълно разбирането ни за реалността, но и ще отвори вратата към революция във физиката. Тази дискретност може да се разкрие само по най-фините начини; иначе вече щяхме да я забележим. Различни теории са предвидили, че ако пространството и времето наистина са били начупени, тогава скоростта на светлината може да не е напълно постоянна – тя може да се променя леко, в зависимост от енергията на тази светлина. Светлината с по-висока енергия има по-къса дължина на вълната и когато дължината на вълната стане достатъчно малка, тя може да „види“ грапавостта на пространство- времето. Представете си, че ходите по тротоара: с големи крачки и не забелязвате малки пукнатини или неравности, но ако се движите с микроскопични крачки, ще преодолявате всяко малко несъвършенство, което ще ви забавя. Но тази промяна е невероятно мъничка; ако пространство-времето е дискретно, то е в мащаб, който е повече от милиард пъти по-малък от това, което можем да изследваме в момента в нашите най-мощни експерименти. Да се въведе GrailQuest на Международната лаборатория за квантово изследване на пространство – времето в Гама-астрономията. Екип от астрономи изпрати предложение за тази мисия в отговор на призив за нови идеи за лов на пространство – времето от Европейската космическа агенция (ESA). Предложението им е подробно описано в базата данни на изданието arXiv. За да се види дали скоростта на светлината се променя с различните енергии, трябва да се събере огромно количество светлина с най-висока енергия във Вселената и GrailQuest се опитва да направи точно това. GrailQuest се състои от флота от малки космически кораби (точният брой варира – от няколко десетки, ако сателитите са по-големи до повече от няколко хиляди, ако са по-малки), за да наблюдава постоянно небето за изблици на гама-лъчи. Това са едни от най-мощните експлозии във Вселената. Както подсказва името им, тези изблици освобождават голямо количество високоенергийни фотони или гама-лъчи. Тези гама-лъчи пътуват милиарди светлинни години, преди да достигнат флотилията на космическите кораби, които записват енергията им и разликите във времето, за което достигат до флота. С достатъчна точност GrailQuest може да успее да разкрие дали пространство времето е дискретно. Изследва светлината с най-висока енергия (което е засегнато най-много в теориите, които прогнозират, че пространство – времето е грапаво); гама-лъчите пътуват за милиарди години (позволявайки на ефекта да се натрупа с течение на времето); а целият флот на космическите кораби може да види колкото е възможно повече събития, навсякъде в небето. Как би се променила представата ни за реалността, ако GrailQuest открие доказателства за дискретност на пространство – времето? Невъзможно е да се каже, особено що се отнася до последиците – сегашните теории са навсякъде около нас. Но независимо от всичко, ще трябва да изчакаме. Този кръг от експерименти на ESA ще стартира някъде между 2035 и 2050 г. Докато чакаме, можем да обсъждаме дали времето, изминало от днес до тогава, е в основата си гладко или грапаво. ... ...

Хи-хи?! Значи - цялата класика, да отпада?! По-ясно е, когато има етер. Изяснява се, почти елементарно: Първо - веднъж възникнало ДВИЖЕНИЕ по етера е неунищожимо. И обяснява защо това движение съдържа вълнови характеристики. Обяснява защо въобще телата се движат - не е нужно да се постулира "вечното движение"! Второ - Движението се Самоподдържа се и е инерциално, благодарение на Обратна Връзка (ОВ) с неподвижна основа - показва и защо има-съществува Принцип за минимално действие - не е нужно да се постулира. Трето - пулсациите за образуване... на кво да е - от най-дребната структура (етерна) до най-едрото - е с Вграден часовник - показва, защо съществува Време. Не е Илюзия времето. Показва и, че скоростта на пренос на импулс по него е крайна и не е нужно да се постулира, и, че във вакуум тази скорост е максимална и ограничена от големината на "зрънцата", задаващи стъпка за пренос. (при безмасови обекти - фотони разни - като при светлината, например) Четвърто - показва Слоист модел на изграждане на телата, като "единствен при елементарни частици" и, че дори и да се движат като едно цяло, то има моментен Център на масите - заради ОВ. А за изграждане на слоевете има "забавяне по време" - т. е. и големината на частиците(атом и надолу) е малка за Изследовател. Пето - дава възможност за представяне на физическата същност на свойствата на обектите - обем, форма ,маса, заряд, спин и изяснява защо ЕМПоле е неподвижно и само измененията от него виждаме. Шесто - възможни са и предсказания (?!), но те са обекти на открития и не е добре субективно задаване. Има и още много, ама доскучава и, струва ми се, това стига, да разбереш, че има файда!- след като изяснява всичко, над което се чудим, "откъде-накъде?!." ...

Аз съм с хипотеза, че етерът неправилно е изключен като възможност - просто е трябвало да му се "делегират" свойства, които да водят до обяснение. Етерът е рожба на класическата физика. Но - всички са търсили "етерен вятър"- тоест, някаква съпротива при движение на телата в него. При това се е приемало, че или в телата се съдържа етер, или е извън телата и трябва "да пречи" на движението по инерция. Но пък са знаели галилевата относителност и, че телата се движат по инерция, докато не ги "цапне" друго тяло. "Изведнъж" се осъзнава, че телата се съпротивляват на принудителното движение (неинерциално) с физична характеристика "маса" : F=m.a. (Тогава - преди около 25г - като споменах, че масата е коефициент пред ускорението - почти всички бяха против. Сега - обратно - почти всички казват, че е коефициент.) Това, добре, ама физично определение за маса - е спорно по много причини - тежка, инертна, електромагнитна и т.н... И затова, и Айнщайн е "въздигнал" принцип на еквивалентност. Да, ама вече знаем, че всички измерими сили са с електромагнитен произход. (т. е. - тежка и инертна маса са едно и също нещо). Става проблем - трябва да се "махне" гравитационната сила...- и ето я ОТО. Отново е нужна среда, която да "вибрира" да се "гъне", пък да не е достижима, ... щото не е открита - тъмна светла - все тая?!? (само накратко, затова съм за : етерът е зрънчев модел на вакуума с ефективен размер на зрънцата, около 10^(-26) m. Неподвижно са "по място" и центрите им могат да се оприличат на пространствена вакуумна решетка. Образуват се непрестанно, сдвоени са, като стояща вълна между потенциални ями - те са и граница за "големината" им в която пулсират при непрестанното си образуване. Недостижими са като "размер" - за експеримент, но съдържат Момент на импулс - вектор, който е с променлива големина и посока за всяка пулсация на образуване, т. е. - мени се с огромната честота на образуване. При сфазиране на съседни зрънца, този вектор може да се подреди - по-често да трепти в посока на съсед. Тогава се увеличава вероятността и друг съсед да сфазира, доколкото обемно-от околност, си влияят ("побутват" се с полета). Става вероятно много на брой зрънца да структурират пространствена линия на пренос на импулс-в една посока, а околността й в другата посока. При "уплътняване" на тая структура, се формират нови потенциални ями и т. н. В зависимост от сфазирането - може да се получи пренос на импулс "по линия" (фотони), а може и да "закриви" линията, та началното смущение "за подредба", да се върне в изходната точка - става затваряне на трептенето! За да се движи принудително това трептене - трябва да "погълне" фотон от околното пространство, за да си измести центъра на образуване. Така ако поглъщането и излъчването на фотон е отговорно за движение на структура-изменение на вектор Момент на импулс - то, заемането на всяко следващо място е инерциално движение - междинно е фантом - не се вижда, не е възможно да се измери - "вижда се" само краен резултат, като движение на нещо цяло, по-скоро, сърфира цялото. С минимална енергия за собственото си образуване-структуриране. Ако го бута нещо странично - фотони на други полета - то образуването на "ново" място е със съпротива - променя се скорост, форма, размери и др - коефициента на съпротива е "маса") ...

("Пренебрегва" го по ... философски причини. Защото знае, че ММ-опит винаги ще се провежда в хомогенна среда, която е възможно да се хомогенизира със скоростта на светлината в тази среда - иначе, нямаше да има открито Черенковско лъчение. Така - във всички посоки скоростта на светлината в среда (ММ) ще е винаги Ссреда във всички посоки - това не води до промяна в интерференция при постановка ММ. Приел съм, че Фитцджералд-Лоренц теорията за обяснение на нулевия резултат от ММ-опит е правилното обяснение.)

Не помня дали сме го коментирали, ама ... доста нагледно ( според мен и не съвсем вярно, щото липсва отговор - от къде се взе Геометрията) ... ... (коментар под филмчето: Пётр Пучков преди 4 седмици Эйнштейн: «Нет никакой гравитации!» Гравитация: «нет никакого Эйнштейна!») ... Айнщайн: "Няма гравитация!" Гравитация: „Няма Айнщайн!“ ...

Има и втора статия по въпроса за съществуването на Пета сила - пето взаимодействие (сила с ентропиен произход, според мен): https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Fizitci-otkriha-dokazatelstva-za-nova-fundamentalna-sila_140205.html Физици откриха доказателства за нова фундаментална сила Според Стандартния модел на физиката има четири фундаментални природни сили - гравитация, електромагнетизъм, силна ядрена сила и слаба ядрена сила. Но сега изследователи откриват нови доказателства за пета сила на природата - и това може да ни помогне най-накрая да разгадаем загадката на тъмната материя. През 2016 г. учени от Унгарския институт за ядрени изследвания публикуват проучване в списанието Physical Review Letters, в което подробно описват своите доказателства, че неизвестна досега сила е участвала в радиоактивното разпадане на изотопа берилий-8. Сега те публикуват нова статия на сървъра за препринти, където подробно описват своите доказателства за същата тайнствена сила, проявяваща се в промяната на състоянието на възбудени хелиеви ядра, както и частицата, бозон, която според тях е носител на тази сила. Ако откритието бъде потвърдено, не само бихме могли да научим повече за тази частица, за да разберем по-добре силите, които управляват нашата Вселена, но би могло и да помогне на учените да разрешат проблема с тъмната материя веднъж завинаги. Подобно на предишното си откритие, изследователите регистрират двойки електрони и позитрони, които се разделят под ъгъл, който не съответства на приетите понастоящем модели. Екипът изчислява, че ядрото на хелия може да е произвело краткотраен бозон с маса малко под 17 мегаелектронволта и го наричат просто X17. Той ще трябва да извърви дълъг път, докато стане официална частица, която можем да добавим към моделите на материята. Този нов бозон не би могъл да бъде една от известните частици, пренасящи взаимодействията на четирите фундаментални сили, благодарение на отличителната си маса (17 мегаелектронволта, или около 33 пъти по-голяма от тази на електрона), и малката си продължителност на живот (около 10 на минус 14 секунди). Така че всички знаци сочат, че този бозон е носител на някаква нова, пета сила. Представяме ви таблица на фундаменталните сили в природата и бозоните, които действат като техни преносители според Стандартния модел. (заб. моя - таблицата е в линка) Тъмната материя Проучването в arXiv все още очаква партньорска оценка. Но ако я премине, една потвърдена пета сила на природата може да помогне на учените най-накрая да разберат тъмната материя, странното вещество, което сякаш държи Вселената заедно. Но ако този странен бозон не е просто илюзия, предизвикана от някаква експериментална грешка, фактът, че той взаимодейства с неутроните, намеква за сила, която не действа като традиционната четворка и която би могла да посочи решение, за което всички копнеем, предоставяйки начин да свържем материята, която можем да видим, с материята, която не можем. „Това откритие на възможна пета сила [на природата] би променило изцяло нашето разбиране за Вселената, с последици за обединението на силите и тъмната материя“, заяви пред Voice of America през 2016 г. физикът от Университета на Калифорния Ървайн Джонатан Фан (Jonathan Feng), който не е участвал в новото изследване Всъщност редица експерименти с тъмна материя наблюдават странни 17-мегаелектронволтови частици. Досега не са намерили нищо, но е твърде рано да бъдат изключени. Пренареждането на Стандартния модел на известните сили и техните частици, за да се направи място за нов член на семейството, би било огромна промяна, но не и промяна, която да се направи леко. Все пак нещо като X17 може да бъде точно това, което търсим. Справка: New evidence supporting the existence of the hypothetic X17 particle, A.J. Krasznahorkay et al., ArXiv Източник: Physicists Claim They’ve Found Even More Evidence of a New Force of Nature, ScienceAlert Physicists Discover Evidence of a New Force of Nature, futurism ... ...

Ето, най-общо, официалното становище: https://bg.wikipedia.org/wiki/Вакуум (след отпадането на неподвижна среда "етер" от физиката, нерешените проблеми стават ... много. Самият Айнщайн е бил против отпадането на етера. А всъщност етерът не пречи на СТО, а на тълкуване на някои от следствията от СТО. Сега се мъчат с предполагаеми свойства на тъмна материя и тъмна енергия да компенсират - щото пък, почти цялата "класика" е разработвана на основа предполагаем неподвижен етер и в огромната си част е вярно отражение на обективна действителност. Въпросите са наистина философски, щото и етер и тъмна материя, са недостижими за измервания - само предполагаеми схеми и, съответно, възможни следствия от съществуването им. Също си измислих хипотеза, ама знам, че не ти харесва, така афишира, затова показвам официалното становище, да не съм някаква причина за заблуждения) ...

Нали ти показах клип, който обяснява инерцията, разбираемо, дори за деца. Явление е! Не можеш с фалш примери да се бориш срещу явление - срещу Природата, демек. Част от науката е да разкрива същността на явленията. Ако нямаш същност, която да показва предполагаемите връзки между закономерности и свойства (напр. хипотеза за същност - защо това е така), губи смисъл отричането в смисъл, че няма такова явление или, че не може да се ползва. Приема се за постулат и се изграждат на база неговото съществуване, по-нататъшните стъпки за изучаване на Природата. ТО дава такива възможности, именно, съобразени с откритото в Природата, с достатъчна точност, съотнесена към реалността. ...

За седмокласници: ... ... Внимание: за философстване - има разлика между ЯВЛЕНИЕ (инерция) и СВОЙСТВО (инертност)... Написано и нарисувано "бяло на черно"!!! ...

Само когато нямаше други тела из Космоса. И за по-голямо шашване: Независимо от движението на ракета и газове, масовият център на системата си остава на едно място - в началото на процеса. Неподвижен е! - направо парадокс?! ...

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ускорение "...Теория на относителността Основна статия: Теория на относителността Всички движения в пространството на Минковски се извършват с една и съща скорост – тази на светлината, с, затова четиривектора на ускорението е винаги ортогонален на четиривектора на скоростта. Постоянният вектор има смисъл на обикновено ускорение в моментна отправна система, свързана с ускорението на тялото. Ако тялото относително своето предишно положение увеличава постоянно скоростта си с , то в неподвижна система такова движение е релативистки равноускорително. Параметърът се нарича собствено ускорение[3]. ..."