Андрей Куртенков

Въпросната карабина, доколкото си спомням, всъщност като цяло, е образец 1898-ма – единствената разлика е, че при по-новата щикът е сгъваем, докато при по-старите се е носил на колана и само при нужда се е поставял на оръжието. А за соцтерминологията – аз съм голям фен на това по-често да си я припомняме. Най-малкото за да си демонстрираме безумието на някои твърдения в сегашната ни политическа действителност – напр. напоследък често ми се случва да чувам, че еди-какво си се правело с цел да ни се отвлече вниманието от тежкото ни положение – ами че това е едно към едно взето от соцпропагандата! – нали тогава ни казваха, например, че американският футбол (и изобщо професионалния спорт – нали нашия беше уж само аматьорски), холивудските филми (и изобщо шоубизнеса) и т.н. – всичко това било само за да се отвлича вниманието на трудещите се от класовата борба.

Казват, че се получило страхотно шествие. Браво на всички участници и особено на организаторите!

Аз не твърдя, че астрологията е действително наука или нещо от този род – просто имам един довод за това, че все пак трябва да си имаме едно наум по въпроса – познавам земеделци, които прилагат т.нар. “лунен” календар, който, макар и да не е астрология в истинския смисъл на думата, всъщност прави точно това – отчита влиянието на небесните тела върху живите организми. Впрочем, сега календарът ни подхвърля един шанс да проверим доколко ни влияят астрономичните процеси – през тази година има 10 сатурнови и 2 марсови затъмнения (за сравнение – през 2006-та – 1 сатурново, 1 марсово). Ако феновете на астрологията са прави – би трябвало тази година организмите като цяло да са по-зле. (Този пример ми го даде точно един фен на биодинамичното земеделие).

Знам че при историците има такъв лаф "На Запад папата e казвал кой да е император, на Изток императорът е казвал кой да е патриарх"; чел съм за един патриарх (Фотий мисля че беше, не съм сигурен), който е станал монах само няколко часа преди да го направят патриарх - т.е., бил си е съвсем светски човек, ама на императорът му е хрумнало че става за патриарх и - 'айде. На Запад такова нещо е нямало как да стане!

Ето с такав съм служил! Знам че звучи невероятно, че по време, когато вече совалки се разкарваха по космоса, ние пазехме реалния социализъм с такава техника, но е факт. Голям смях падаше на репетициите за клетвата - всички други с калашници, а нас като ни напътстваха, все казваха - карабинерите да минат отзад, карабинерите да направят еди-какво си и т.н.

Точният израз (за папата) е "наместник на Божия син" - Исус Христос е казал на Петър, че той ще е камъка, на който ще построи своята църква, а той е и първият папа. Вселенският патриарх е съвсем друго нещо - той е просто Primum inter pares - пръв между равни.

Гарантирам ти, че ако влезнеш в т.нар. "униатски" църкви, само по портрета на папата ще познаеш, че всъщност са католически - иначе по нищо не се различават от православните (униатството ни е "наследство" от една група хора около Драган Цанков, които са си мислели, че ако БПЦ мине към католиците и те ще ни освободят от турците - за съжаление, обаче, много малко църкви го последвали - е те това са днешните "униати" - или по-правилно - католици от източен обряд - по моя преценка в България това са някъде около 10000 души; и, също по моя преценка, отчетата им са много по-готини от тези на католиците от западен обряд, големи симпатяги са!).

Е, чак пък - все пак голяма част от написаното е в шеговит тон! А законови изисквания към храненето си има и по нашето законодателство - ето най-основните - от Закона за ветеринарномедицинската дейност - съгласно чл.150, ал.1, т.2, б.в ( уффф ) - собствениците на животни са длъжни да им осигуряват достатъчно количество храна и вода, а в следващия член 151, т.14 забранява "храненето на животни с храни, които съдържат вредни субстанции, или храни, неподходящи за вида, възрастта и здравословното им състояние". Наскоро в НС на първо четене бяха приети два варианта на Закон за защита на животните - там тези положения ще бъдат разширени. А иначе за храненето на компанийни животни напоследък излезна доста литература. Без съмнение има и редица спорни моменти. Напр., дори нещо толкова основно, като това, кучето как трябва да го разглеждаме - като месоядно животно (каквото е например котката), като всеядно, или като мършояд (такова е моето мнение - в смисъл, не че трябва да го храним с мърша (в никакъв случай ), а че дивите му предци са били мършояди)? Въпросът не е решен, а той е основополагащ. BTW, съществува при специалистите по хранене на кучета и котки израз "супермаркетни храни" - т.е., тези които се продават в супермаркетите като правило са далеч от доброто качество.

Добре де, ето този с мечките - цитирал съм го и в друга тема тук, ето го пак - това е наистина един изключително забележителен момент - края на глава втора от Четварта книга на царете: "23. Оттам той отиде във Ветил. Когато вървеше по пътя, малки деца излязоха от града, присмиваха му се и му думаха: върви, плешивецо! върви, плешивецо! 24. Той се обърна, видя ги и ги прокле в име Господне. Тогава излязоха от гората две мечки и разкъсаха от тях четирийсет и две деца. 25. Оттук отиде на планина Кармил, а оттам се върна в Самария." Става въпрос за това, как твърде докачливия пророк Елисей заради това че е имал комплекс заради прическата си, проклел цели четиридесет и две детски душички! А Господ взел че го послушал, та пратил две мечки да ги разкъсат.

Без да съм толкова краен и аз смятам, че заниманията с астрология не си струват загубеното време. Т.е., склонен съм да се съглася, че може би има някакво индивидуално влияние на небесните тела върху нас, в зависимост от положението им в началото на жизнения ни път (по-скоро в момента на зачеването, между другото, отколкото в момента на раждането - така ми се струва по-логично), но това влияние при всички случаи е толкова ужасно страшно много пренебрежимо малко в сравнение с другите влияния, на които сме подложени, че просто не си струва да се коментира. А този въпрос с тези цели страници по вестниците с астрологичните прогнози за деня винаги ме е вълнувал от малко по-друга гледна точка - струва ли си за издателите да хабят толкова място за щуротии?

"римокатолик" и "униат" според мен трябваше да са в един отговор.

Ами че религия и сега си се изучава - тя влиза в материала по най-различни предмети. Ако става въпрос за вероучение - най-напред трябва да се променят конституцията и още куп закони и подзаконови нормативни актове. Както и да се даде време на нормалните хора да напуснат страната. И една важна според мен забележка - в Република България няма държавна религия. Точният израз в конституцията е:

В духа на конспиративните теории, бих казал, че това с третото място на Слави Бинев в листата е диверсия от страна на тези тъмни сили, които окончателно желаят да затрият "истинския български патриотизъм" А що се отнася до значението на изборите - най-голямо е то за "общоевропейските" партии, за които това е възможност да си поувеличат малко парламентарните групи в ЕП (да не забравяме, че чак след влизането на България и Румъния крайнодесните успяха да сформират парламентарна група - иначе не им стигаха депутати).

Добре де, ясно е, че второто условие няма да бъде изпълнено; щом поставяш условия, за които е ясно, че няма да бъдат изпълнени, значи - какво целиш тогава? А първото условие не е ли изпълнено вече? Когато се изтегляха окончателно от Газа, аз останах с впечатление, че въпроса със Западния бряг е приключен, тъй като не го коментираха (или поне не съм чул да са го коментирали). Или може би, под понятието "Западен бряг" Израел и арабите разбират различни неща?

Класически пример - какво е най-доброто лекарство срещу махмурлук - ами една биричка (може и две, ако си решил да не ходиш този ден на работа) По отношение на механизма - има разни хипотези - в т.ч. и подкрепени от лабораторни проучвания - в случая, обаче, ме е малко страх да не кажа някоя глупост от гледна точка на физиката, понеже там се употребяват термини, за които си имам твърде бледа представа - говори се за торсионни полета, например, и за разни други такива работи... Ясно е, че след дълъг период на забвение на този метод, сега всички се учим - в т.ч. и тези, дето се опитваме да прилагаме хомеопатия - така че не бива да се прибързва с каквито и да било изводи. Между другото, освен при животните, плацебо-ефектът не ни върши работа и при малките деца - а тук също имам известен опит по стечение на обстоятелствата.

Невярно! Има и то много. В най-различни страни, при най-различни условия, от най-различни колективи. И с най-различни крайни резултати - нещо, което също е съвсем естествено. Когато се работи с жива материя е така. Говориш, надявам се, за хомеопатите, които са без биологично образование. В България в момента има над 1000 лекари завършили т.нар. "боароновски" курсове, още над 50 са лекарите-класици (говорим все само за хуманната медицина). Очевидно е несериозно да се твърди, че те се разграничават от науката и се представят за алтернативни лечители - това важи само за хомеопати, които си мислят, че малкият кръг на кръвообращението е между черния дроб и червата... Преминават си! Преминават си още как! Тук, разбира се, аз мога съвсем конкретно да говоря само за ветеринарномедицинските продукти - напр. изискванията са по-ниски, ако разредждането е по-високо от 1:100000, но, общо взето, процедурите, таксите - всичко си е като при всички препарати. Даже, кой знае защо, хомеопатичните ВМП са изключени от процедурата по взаимно признаване в рамките на ЕС. Тук вече се присъединявам към твоята агресивност - аз лично смятам, че изобщо на хора без биологично образование, не бива да се разрешава да практикуват, а българските закони в това отношение са сред най-рестриктивните в света (бих казал, даже - прекалено рестриктивни) - дори фармацевти нямат право да практикуват хомеопатия! - А защо у нас всеки, който не го мързи, може да се обяви за хомеопат и да почне да лекува - за това питай чиновниците в МЗ и МЗГ - тяхна е отговорността да поставят такива типове на място.

Eто го гласа на сухия разум. Верно е че не звучи красиво, ама не виждам какво може да му се опонира в случая.

Чини ми се, точно от еволюционна гледна точка, този упадък требе вече да е започнал - ами, вижте сега - ясно е, че, като цяло, в днешните "социални" държави, по-многобройно потомство оставят хора с по-скромни умствени възможности и с доста спорната от морална гледна точка нагласа, да експлоатират склонността на обществото към солидарност. Еrgo - гените, свързани с тези качества се разпространяват в човешката популация и изтласкват останалите. И това ако не е упадък...

Ако антибиотиците се прилагаха по тези идеални схеми и логически построения, които се преподават по висшите училища, вредата щеше да е минимална; на практика, обаче, поради безразборното им и безотговорно прилагане (вклч. и при животните), те днес по най-прекия възможен начин причиняват страшно много заболявания (вклч. и смъртни случаи) - напр., лесно може да се проследи патогенезата на един ревматизъм в детска възраст като резултат от ранното масирано прилагане на антибиотици.

Вижте, ако искаме действително да обсъждаме хомеопатията, нека най-напред да се откажем от лепенето на етикети. Всъщност, аз, мисля, никога не съм бил в ролята на защитник и пропагандатор на хомеопатията - и тук няма да бъда - просто нека да си говорим реално. Нека първо с две думи да кажа, как аз самият се заинтересувах сериозно от хомеопатия - през есента на 1999-та започнах да се занимавам с щрауси - при работата с тях, оказа се, много широкоразпространени лекарства (напр. почти всички антибиотици) са неприложими - токсични са за щрауси - и в търсене на изход забих в хомеопатията. Трябва да са знае, също, че "хомеопатите" не са някакъв конгломерат - напротив - там има безброй школи, някои от които откровено враждуващи помежду си. Парадоксът е, че аз самият, при положение, че, така да се каже, до голяма степен съм заложил научната си кариера на работата с хомеопатични препарати, съм доста зле приет при хомеопатите, които лекуват и животни (най-известната такава е - ха, познайте - ... изкуствовед по образование - говори и пише абсолютни щуротии от ветеринарномедицинска гледна точка, но това не й пречи да гледа на мен с песнебрежение - един път я потърсих и се отказах - на никой не му е приятно да му говорят като на малоумен). Така че всякакви обобщения тук не вървят. Друго нещо - ами ветеринарните лекари не би трябвало изобщо да се опасяват от такава конкуренция - че нали при животните няма как да има плацебо-ефект. Фактът, че колегите роптаят значи само едно - хомеопатията действа. Още нещо важно - по нашето законодателство, само магистри по хуманна, дентална (при хората) и ветеринарна (при животните) медицина имат право да практикуват хомеопатия - въпреки това, тя масово се прилага и от нелекари, което е резултат от пасивността и мърлящината на съответните поделения ма МЗ и МЗГ. Ами, като за начало - това е - ако желаете да говорим сериозно за хомеопатията, пак ще се включа.

Е не помните ли как се яви проф. Пантев пиян в студиото на "Екип 4"? Явно мастите историци са си по почерпките

"Биологично животновъдство" всъщност е един неточен и определено неудачен превод на английското organic farming, но за съжаление, вече се наложи, както в нормативната уредба, така и в научната и научно-популярна литература, така че сме принудени да го използваме. Непосредственият повод да пусна тази тема е, че най-сетне Правителството на републиката прие дълго умувания план за развитие на биологичното земеделие. За ветеринарните лекари, естествено, най-важно е как да се борим със заболяванията в биологичните ферми. И така, за профилактика, трябва да: - избираме подходящи породи животни; - използваме подходящи за всяка порода методи на селекция с оглед на повишаване устойчивостта на животните към заболявания и профилактика на инфекциите; - да храним животните с достатъчно количество качествен фураж съобразно вида, възрастта, физиологичното им състояние и продуктивното им направление с цел задоволяване на нуждите им и поддържането им в добро здравословно състояние; - да им осигуряваме редовни разходки и достъп до пасищата с цел укрепване собствените защитни сили на организма; - да поддържаме подходяща гъстота на отглежданото стадо, за да се избегне пренаселеност в оборите и свързаните с нея здравни проблеми. Ако се констатира заразно заболяване, лечението се провежда в изолационни помещения, снабдени със суха и удобна постеля. За лечение на животните в почти всички случаи имаме право да използваме само фитотерапия и хомеопатия. Имаме право и да прилагаме и микроелементи, както и някои фуражни суровини от минерален произход (от определен списък). За почистване и дезинфекция на съоръженията и сградите за отглеждане на животните, както и за контрол на насекомите и другите вредители в тях, също се използват съвсем ограничен брой препарати от определени списъци. Въпреки че не са изрично споменати в нормативната уредба, можем да прилагаме и всякакви други лечебни методи, които са в съгласие с природата: рефлексотерапия (с всичките й разновидности), цветолечение (по метода на Едуард Бах), апитерапия (медолечение) и др.под. Забранено е използването на: - синтезирани по химичен път ветеринарномедицински продукти за профилактика на заболяванията; - ветеринарномедицински продукти за стимулиране на растежа и продуктивността, включително нутритивни антибиотици, кокцидиостатици и други химично синтезирани стимуланти на растежа; - хормони или препарати с хормоноподобно действие за контролиране на репродукцията или за други цели, включително интродукциране и синхронизиране на еструса (разрешава се прилагането на хормонални препарати само за лечение на отделни животни). След прилагане на синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти (допуска се само по голяма нужда ) за лечение на животни, отглеждани по биологичен начин, карентният срок за използване на животински продукти е два пъти по-голям от посочения на опаковката на препарата. Животни и продукти от тях не се предлагат на пазара като произведени по биологичен начин, когато отделни животни или стадото са подлагани на лечение със синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти или антибиотици повече от два курса на лечение в рамките на една година или повече от един курс, ако жизненият цикъл на животните е по-кратък от една година. Разбира се, всички тези, "чисто" ветеринарни неща, са в тясна връзка и с редица други правила при биологичното животновъдство - напр. в него няма место за генно-модифицирани организми, за насилствено хранене и др.под. Накратко, това е едно огромно предизвикателство пред ветеринарната медицина - да предлагаме на консуматора един максимално здравословен продукт, получен при един маскимално природосъобразен производствен процес.

За нивото не споря - нямам нужната компетенция по въпроса - мисълта ми е, че непрекъснато се внушава във филма, че тези двама или трима души за пръв път хвърлят светлина по тези въпроси, а, ако случайно някой е понаписал някой ред по въпроса - то не е ясно въз основа на какво го е направил. Сега просто съжалявам, че не си записвах най-смешните моменти - да речем в последната серия, чете авторът с тайнствен глас зад кадър нещо такова - "А сега, ще установим, можели ли са древните българи да се придвижат нагоре по течението на река Иртиш" - и дават как леката им кола прави завой точно до водата... Така ли ще установява той дали са можели древните българи да се придвижат нагоре по Иртиш? А след това пък, като влизаха в някакво село - "А сега, ще установим, можели ли са древните българи да отглеждат коне в Сибир" - и следва интервю с един случайно подбран представител на местното население, който случайно точно в този момент си впряга коня и който му обяснява нещо такова - че нашите коне "кони не простые" - а сибирски! Тука вече се попиках от смях Разбира се, без съмнение, положението и нашата историческа наука, както и на всички останали, днес е доста тъжно и доминирано от кадри, дето са израстнали в йерархията с реферати във връзка с кръгли годишнини от раждането на Г.Димитров и др.под. (напр. - специалистът по еврокомунизъм проф. Драганов, който, мисля, все още е шеф на катедрата за българска история в СУ). Но в случая става въпрос за друго - сещам се, например, как преди време мой приятел от Историческия факултет на СУ ми се оплака как един студент му казал, че българите са създали китайската култура - И кой ти го каза това - попитал го - Ами каза ми го учителят по история в средното училище - ето за това става въпрос - за това, че, че щом нещо е наука, то иска сериозно отношение. И това, че филмът е научно-популярен, не е основание за абсолютно несериозното отношение на Пламен Петков към разглежданата проблематика. А, сетих се, че пак в последната серия, той казва - ето тук е представен календара, точно както е в Именника - е, съжалявам, ама в Именника няма календар! - има дати, но календар няма. А относно демонстрираното презрение към местното население - ами, кому беше нужна онази сценка в Горно-Алтайск (мисля че така се казваше града, може и да бъркам) дето някъде към минута и половина ефирно време отидоха, за да ни се жалва Пламен Петков, че нямало баня в хотела, а пък тоалетната била една за целиа етаж - демек, вижте ги какви са диваци тези! Ами после, иронията, с която описваше как ги било страх да излизат през нощта! Вярванията на хората трябва да се уважават!

Искам да попитам историците във форума - не ги ли обижда начина, по който е направена поредицата "Българите" по bTV на Пламен Петков? Той води това предаване така, сякаш българска историческа наука не съществува. Изобилстват изрази от рода на "Смята се, че българите са живели по тези места; сега за пръв ще проверим дали това е така", "Не е ясно въз основа на какво българските академици твърдят това", "А сега да проверим дали има в това село потомци на древните българи" и др.под. Ако някоя българска телевизия направи подобен филм, по подобен начин, в моята научна област, аз щях да се почувствам отвратително и бих се опитал да реагирам по някакъв начин. А да не говорим, че в излъчената вчера серия, авторът на поредицата направо прекали и се изяви като типичен български простак - имам предвид откровеното презрение, с което той говореше за местното население и за местните бит и нрави в Западен Сибир и Алтай.

ТЕОРЕТИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКАТА ТРАДИЦИОННА МЕДИЦИНА доц. дпн Зоя Горанова През последните 40 години както в Европа, така и в други страни по света (САЩ, Канада, Австралия и т.н.) китайската традиционна медицина, и по-специално методите на иглотерапията и мокситерапията, вече се възприемат широко и заемат подобаващото им се място във физикалната терапия и профилактиката на заболяванията. Основанията за тяхното приемане се дължат на ефекта им върху болевите синдроми (хронично главоболие, мигрена, невралгия на троичния нерв, както и междуребрена невралгия), заболяванията на опорно-двигателния апарат и периферните нерви (коксартроза, артроза на колянната става, ишалгия и др.). Освен това иглотерапията и мокситерапията все повече се прилагат при заболявания, които се развиват вследствие на психосоматични нарушения (гастрит, язвена болест, колит, дискинезия на жлъчния мехур, бронхиална астма, нарушения на съня, дисменорея и др.), а също и при разнообразни вегетодистонии. Иглотерапията дава ефект при 70 - 86 % от наблюдаваните случаи на хронични болеви синдроми, като у 50 - 70 % от болните не се развиват рецидиви, а при останалите, след провеждане на повторни курсове, се отбелязват подобрения. Скептичното отношение на някои учени към иглотерапията и мокситерапията вероятно се дължи на факта, че техните физиологични и биохимични основи все още не са достатъчно добре изучени. През последните години на проведени научни форуми и в научната литература се оповестяват и се изнасят изключително голям брой изследвания, които доказват, че тези методи са ефективни и дават отлични резултати при редица заболявания – още едно потвърждение на многовековния лечителски опит. Поради това усилията на учените от различните страни са насочени към по-нататъшното развиване и утвърждаване на китайските традиционни методи за лечение. Широкото навлизане на китайската традиционна медицина, предимно на иглотерапията, мокситерапията и масажа, в клиничната практика обуславя необходимостта от разбиране и осмисляне на традиционните теоретични концепции, тъй като древните класически постулати трудно се поддават на интерпретация. Оттук произтичат и някои абсурдни грешки в тяхното тълкуване, които водят до погрешното им прилагане в практиката. Доскоро пред научната медицинска общност както в пределите на Китай, така и в страните, в които се практикува китайската традиционна медицина, стоеше един изключително съществен въпрос - дали тя е примитивна и неточна? В научните среди вече започнаха да преоценяват не само нея, но и официалната медицина. Натурфилософската диалектика на древните лечители, отразена в теоретичната система на китайската традиционна медицина, не трябва да се отрича преднамерено и голословно, тъй като в нейните учения се открива удивителна логика. Посредством постиженията на съвременната наука все още се работи за разкриването на тяхното съдържание. При това задачата на теоретиците и практиците е грижливо да съхранят това наследство за идните поколения. Основните класически постановки на китайската традиционна медицина и философия се утвърждават напълно през средата на първото хилядолетие от новата ера. През този период са завършени окончателно древно-философските медицински трактати «易经 Yijing» («Идзин» - ”Книга на промените”), «道德经 Daodejing» («Даодъдзин» – ”Трактат за пътя и благодатта”), «黄帝内经 Huangdi neijing» («Хуанди нейдзин» - ”Въпросите на Жълтия император за същността на лечението”), «神农 Shennong» («Шъннун» - ”Трактат за лечебните растения”), «难经 Nanjing» («Нандзин» - ”Същностни въпроси на китайската традиционна медицина”). В тях са изложени оригиналните възгледи на древните мъдреци за пространството и времето, както и за човека - за живота и за смъртта му. Например в «黄帝内经 Huandi neijing» е записано: ”Животът зависи от жизнената енергия ци. Флуидната субстанция ци и течната субстанция сюе на енергията ци, Ин и Ян, а също и опорно-двигателният апарат се контролират от дзинлуо - каналите и колатералите в човешкия организъм.” Според постановките на китайската традиционна медицина принципите при профилактиката и лечението на болестите се свеждат до следното: възстановяване на проходимостта на каналите и колатералите; хармонизиране на флуидната субстанция ци и течната субстанция сюе на енер-гията ци; уравновесяване на Ин и Ян; регулиране на дзанфу-органите (вътрешните органи). Основният принцип е да се осигури проходимостта на каналите и колатералите, с което се гарантира безпрепятственото протичане на флуидната субстанция ци и течната субстанция сюе на енергията ци. За да се осмислят тези принципи и за да се прилагат успешно в прак-тиката, е необходимо да се изучат и правилно да се разтълкуват същностните теоретични учения в китайската традиционна медицина, произтичащи от Идеята за 道 Dao (Дао - динамичният принцип на Вселената, която е без начало и без край) като основа на даоизма, а и на цялата китайска култура: фундаменталното познание за 气 qi (флуидната субстанция ци и течната субстанция сюе на енергията ци или активната и материалната субстанция на човешкото тяло); Учението за 五行 wuxing (усин - петте природни феноме-на); Учението за 脏腑 zangfu (дзанфу-органите - вътрешните органи) или още наречено Учение за 脏象 zangxiang (дзансян – функцията и патоло-гията на дзанфу-органите); Учението за 辩证论治 bianzheng lunzhi (биен-джън лунджъ – диагностика и лечение според синдрома, причините и лока-лизацията на заболяването); Учението за 经络 jingluo (дзинлуо - каналите и колатералите); Учението за 点穴 dianxue (диенсюе - активните точки). Всички те се основават на биномната концепция на древнокитайската фило-софия за двете взаимнодопълващи се части на единното цяло 阴 Yin 阳 Yang (Ин и Ян) - Учението за 阴阳 yin-yang. Основни теоретични учения на китайската традиционна медицина Китайската традиционна медицина се развива в условия, когато не са извършвани дисекции, а природата се възприема като едно цяло. Всеобщите взаимовръзки между явленията не се обосновават по отношение на частните обекти. За древните мъдреци те са резултат от пряко съзерцание, при което интуитивно се осмислят естествените отношения и връзки. Наблюденията върху физиологията и патологията на човека се извършват неразделно от природата, както и от мястото на човека в нея, т.е. холистично. Анализират се техните взаимоотношения, единството и отричането на противоположностите, както и процесите на развитие и промяна. Това се открива в холистичното схващане за единството на Ин (материалното) и Ян (динамичното), изразено чрез Тайдзиту (太机图 Taijitu) - модел за равновесието между покоя и движението, който включва също разбирането за развитието и промяната, за реципрочните състояния, съдържащи се в Учението за Ин-Ян. Този начин за разбиране на човека може да се открие в Учението за функцията и патологията на дзанфу-органите, наричано още Учение за дзанфу-органите, както и в Учението за диагностиката и лечението според синдрома, причините и локализацията на заболяването. Чрез първото учение се разкрива функционалната активност на органите и тяхната взаимовръзка, а чрез второто – патологичните им взаимоотношения и пътят за тяхното лечение. Това е доказателство, че мъдреците са използвали холизма като материалистичен метод. Ученията са неделими. Всъщност Учението за Ин-Ян е основа на теоретичната система на китайската традиционна медицина; Учението за усин и Учението за дзансян са основа на нейната физиология и патология, а Учението за биенджън лунджъ - нейна терапевтична база. Върху тях се надгражда цялата традиционна система на китайската медицина. В китайската традиционна медицина се набляга на тезата, че болестта не се дължи само на локални проблеми, но преди всичко е резултат от дисбаланса в кондицията на тялото на човека. Затова при прегледа и лечението лечителят не обръща внимание само на отделните ло-кални проблеми, а лекува цялото тяло. Досега не са отбелязани странични ефекти при лечението с китайски традиционни методи, чието прилагане датира още от преди няколко хилядолетия, и това именно е причината да се съхранят до наши дни. Чуждестранните специалисти в областта на китайската традиционна медицина признават безспорната ефективност и безопасност на иглотерапията, мокситерапията, масажа, билкотерапията и цигун-гимнастиката. При комплицирани случаи тази медицина често дава добри резултати, които се обуславят от специфичната диагностика (по пулса, езика, тембъра на гласа и вида на лицето) и лечение, съобразени с цялостното състояние на организма, влиянието на околната среда и храненето, и които се постигат на фона на повишената обща резистентност на организма. Тези нейни успехи предизвикват определен интерес в световната медицинска практика. Понастоящем се наблюдава изразен подем в задълбоченото научно проучване на методологията и феномените на китайската традиционна медицина, обуславящ се от напредъка в развитието на съвременната научна мисъл. В заключение могат да се обобщят някои актуални въпроси и положения, свързани с теоретичната система и практиката на китайската традиционна медицина: 1. Основополагащите представи на древните китайци за идентичност-та на макрокосмоса (природата, Вселената) и микрокосмоса (човешкия орга-низъм), за интегрираното единство на организма със средата, в която живее, както и нейните циклични процеси (хронобиологията), вече са актуални в съвременната медицина, екология и философия, макар доскоро да се смята-ше, че подобни идеи са присъщи на недоразвитото и ненаучно среднове-ковно мислене. 2. Още през епохата Воюващи царства (475 – 221 г. пр.н.е.) в лечител-ската практика в Китай е използвана хронотерапията, която по-късно, през средновековието, е доразработена в детайли. В съвременната медицина този метод може да се използва при назначаването на лекарствените средства или при прилагането на физикалните средства. 3. Формалното признаване на методите за лечение на китайската тра-диционна медицина (иглотерапия и мокситерапия, масаж, почти непознатата цигун-гимнастика) в рехабилитационната практика води до ниска ефективност. Това се получава в резултат на игнорирането на особеностите на основните учения на нейната теоретичната система. Ако не се съобразява тази специфика, лечението с игли, мокса, масаж и цигун-гимнастика се ли-шава не само от индивидуалния подход, но на практика се прави наслуки, което неминуемо нанася вреда на болния. 4. Представянето на иглотерапията и мокситерапията, както и на масажа, като разновидност на учението за рефлексите е некоректно. Става дума за включването им в рефлексотерапията и извеждането на напълно нереалния термин ”восточная рефлексотерапия”. Така вниманието на практикуващите тези методи се насочва към чисто формално и техническо изпълнение. Ето защо не трябва да се приема мнението за всеобщия характер на иглотерапията и мокситерапията, тъй като този вид лечение се извежда далече зад пределите на понятието рефлексотерапия. 5. Необходимо е да се отчете неблагоприятната ситуация, че превод-ни издания от специализирани китайски източници почти няма, а случайните издания не са съпроводени с изчерпателен научен коментар. И може би именно тук е основната причина за безразличието и отричането на китай-ските традиционни методи за лечение, чрез които се поддържа хомеостазата на организма и се възстановява здравето. 6. Превеждането и издаването на научно издържана класическа ме-дицинска литература не само може да активизира прилагането на методите на иглотерапия и мокситерапия, масаж и цигун-гимнастика, но и да прецизира тактиката и техниката на изпълнението в практиката. 7. Важно обстоятелство е да се отчита китайската специфика на предмета. На синолозите е известно, че неясната граница между философията, науката и литературата в Китай води до обособяване и използване на единна терминология с изключително широк обхват – от математиката до метафизиката и от метафизиката до поезията. Така може да се обясни единният структурен базис на каноните на китайската традиционна култура с неговата единна терминология. Следователно и медицината се нуждае от културоло-гичен коментар, доближаващ се до изходните канонични структури. Само чрез съединяването на лечителската практика с културологичните проучва-ния по въпроса може да се получи търсеният ефект. Не трябва да се подценява и условието древномедицинските памет-ници да се публикуват изцяло, което предполага наличието на следните три компонента: -китайският оригинал да е първоизточникът, от който да се направи преводът; -да включва традиционен автохтомен коментар; -да съдържа подробно тълкуване на съвременната културология и прак-тическа медицина. 8. Такъв род издания предполагат наличието на специален метод за интерпретиране на превода, в който да е интегриран опитът на синолозите при превода на йероглифните текстове на европейските езици. Така ще стане възможно достоверното предаване чрез езика-приемник на същностните кон-цепции на китайската традиционна медицина, необходими на практикува-щите лечители. За китайската медицина проблемът е много сложен, тъй като единствено тази наука остава предимно регионална. Възприемането й обаче е свързано и с все още непреодолени труд-ности, в т.ч. и от терминологичен характер. Намирането на европейски съот-ветствия на китайските математически, астрономически и даже химични (алхимични) термини не представлява особена трудност, но с медицинската терминология трудностите все още не са решени. 9. За разбирането и осмислянето на теоретичната система на китай-ската традиционна медицина е необходимо най-напред да се преведат и издадат някои емблематични трудове като «黄帝内经 Huangdi neijing» (”Въпросите на Жълтия император за същността на лечението”, 475 – 221 г. пр.н.е.), «难经 Nanjing» (”Същностни въпроси на китайската традиционна медицина”, 206 г. пр.н.е. – 220 г.), «针灸甲乙经 Zhenjiu jiayijing» (”Канон за азбучните истини на иглотерапията и мокситерапията”, Huang Fumi, 259 г.) и «针灸大成 Zhenjiu dacheng» (”Енциклопедия по иглотерапията и моксите-рапията”, Yang Jizhou, 1601 г.). С това ще се даде тласък на широкото раз-пространяване, признаването, усвояването и практикуването на ценните китайски традиционни методи за лечение.