Андрей Куртенков

Създавам тази тема във връзка с появилата се напоследък в биологичния раздел на форума мода за измисляне на определения А тази работа е и интересна, и полезна. Има неща, на които по презумпция е невъзможно да се измисли определение (като понятието "вид"), или пък за които има страшно много верни определения, понеже в тях се влага най-различен смисъл (като понятието "ген"). Но има и такива, дето, уж би трябвало да може да се определят, пък все не срещам определение, което да ми харесва. Започвам с едно такова - понятието "конституция" - ето класическото определение, с което са израсли българските ветеринарни лекари и животновъди: Съвкупност от анатомо-морфологичните и физиологичните особености на организма като цяло, обусловени от наследствеността и от условията, при които протича онтогенезата, които определят характера на продуктивността, здравословното състояние на животното и неговата реактивност спрямо факторите на околната среда. А ето и моето определение (публикувано през 2004-та): Съвкупността от анатомо-физиологичните и поведенческите особености, които изразяват естествените отличителни черти и предразположения на организма. Разбира се, спокойно може да го разпердушините, няма тук място за сръдни Но, опитайте се, по-добре да го усъвършенствате. Или, дайте ново, ако смятате, че не подлежи на ремонт. Понятието "коституция" е изключително съществено и за хуманната, и за ветеринарната медицина и голям недостатък на съвременната медицина е, че го неглижира. Казва се някъде в основните дисциплини, че е важно, но когато дойде времето на клиничните дисциплини, никой не го споменава (бих се радвал, ако някой ме опровергае). Сложил съм думичката "конституция" в подзаглавието на темата, като подсказка, че нямам нищо против в тази тема да се опитваме да даваме (или само коментираме) и определения на други понятия.

За мен това е оксиморон. Освен ако под "положително" се разбира далаверка за хора, невиждащи по-далеч от носа си.

Необратимите изменения в живите организмите във времето и съвкупността от генеалогичните връзки помежду им. Просто се опитах да включа в това определение най-съществените неща за еволюцията: - че е необратим процес; - че е изменение; - че се отнася до живата природа; - че е исторически процес; - че организмите са генетично свързани. Груба грешка ще е, според мен, да се вкарват в едно определение за еволюция намеци за някакъв прогрес - понеже тогава ще трябва да се доопределя какво точно е еволюционен прогрес. Но да видим и какви други определения ще се появят.

Честно казано, на мен този въпрос ми е по-интересен от този за вируса на HIV (да не говорим, че съм фен на конспиративната теория, че такъв вирус изобщо не съществува ). Изпуснал съм го, ама сега обещавам да помисля. На пръв поглед - каквото и определение да се даде за клетка - винаги ще може да му се намери някакъв недостатък (освен ако не е с размер поне две стандартни машинописни страници ) - ами, вижте колко различни неща ще трябва да обединяваме под общ знаменател - бактериалната клетка, коренно различното от нея чехълче, което, обаче, пак си е самостоятелен организъм, сперматозоидите, дето почти нищичко си нямат, освен ядрото, камшика и някоя и друга митохондрийка, остеобластите, еритроцитите... Даже само това стига, за да се види, че перфектно определение ще се измисли трудно.

Във връзка с информациите за двата последни "контакта" на най-високо ниво на нашето държавно ръководство (посещението на Саркози у нас и сегашното на Първанов в Швеция), у мен се създаде убеждението, че ние на поразия подписваме разни съмнителни по своята ефективност сделки за гигантски суми, само и само на евробанкнотите да пише "Евро", а не "Еуро", каквото е становището на Брюксел. Вие какво предпочитате - да имаме в джобовете си повече "Еуро", или да са по-малко, но на тях да пише "Евро"? На мен лично, не ми пука, че ще е "Еуро" и ми се струва безкрайно тъпо да зацикляме на този въпрос, вместо да се борим за решаване на реалните проблеми на страната ни. За мен е достатъчно, че нашите букви ще се появят на евробанкнотите. Нещо повече - дори и на това не бих държал толкова, ако гърчулята вече не бяха турнали там своите; щом тяхните ги има, значи и нашите трябва да са там.

Цяла Моравия си остана в Чехия. Тя винаги се е разглеждала като част от нея - даже по време на нацистката окупация официалното име на тази територия е "Протекторат Чехия и Моравия".

Наистина страхотен сайт. Сещам се, по повод начина на замесването на Бога тук, една мисъл на Декарт - нещо такова беше - Можете да заместите понятието "математичен порядък на вселената" с Бог всеки път когато го използвам. Ще добавя и едно лично обяснение защо си позволих да се отнеса с ирония към доклада на докторанта от СУ - ами именно защото е докторант. Т.е. - ако ставаше въпрос за студент или ученик - възможно е с чисто педагогическа цел да му е поставена някаква такава задача, която да изисква разработването на такъв или подобен доклад. Има много примери за това как и в средното училище, и във висшите училища, научната прецизност се пренебрегва в името на изграждането на някакви качества (напр. способност за аналитично мислене) - това не е нещо нередно и, по-скоро, даже е необходимост. Докторантът, обаче, е друго нещо - той, освен обучаващ се, е и научен работник и, абсолютно недопустимо е според мен, един научен работник да пише такива работи, както в този доклад. Впрочем, да не забравяме, че става въпрос за СУ - както винаги казвам, на тях само фирмата им голяма.

Едно интересно нещо, което съм чел за паяците е, че всъщност те всички (или почти всички) са отровни за човека, но повечето просто не могат да ни пробият кожата - ergo - няма как да си вкарат отровата, така че всъщност не са опасни за нас. Доколкото знам, у нас (имам предвид - в естествената природа, не по терариумите) има само два вида опасни за човека - тарантулата и черния житен паяк. Тарантула ме е хапала (в планината Люлин се случи), мястото много бързо се зачерви и поду, болката е, не бих казал силна, но определено неприятна. Още на другия ден симптомите силно отслабнаха и до една седмица вече не се виждаше нищо. Впрочем, Иво би трябвало да може да каже доста повече неща за паяците. Специално за краката на щраусите има една голяма глупост, която масово се тиражира в популярните материали за тях - че сгъвали коленете си обратно! - ако сте се интересували от щрауси, със сигурност сте го срещали - нищо подобно няма, разбира се! - устройството на краката им си е абсолютно същото като на всички птици, просто са мнооого по-големи и по-силни. Има документиран случай някъде в Магреба (когато там е имало щрауси) как с един удар строшил гръбнака на грамаден кон. А, интересна особеност на краката им - имат само два пръста - единствената такава птица. Като правило малкият пръст няма нокът, но може и да има. Е това вече не мога да го повярвам - може би е резултата на неправилен превод? - това което си спомням да са ни учили във връзка с храненето на елените е, че тънкото им черво е по-дебело от дебелото и че нямат жлъчка. Но да не ядат сено...

Дали не е заради жегата? Нали по цялата планета отчитат най-горещата година от много време насам, по много места - изобщо откакто се провеждат систематични метеорологични наблюдения. Може това по някакъв начин да е свързано с наблюдаваното изменение в тази прословута озонова дупка.

Ей, хора, ама наистина не мога да спра да се смея - вижте само до какви гениални открития са стигнали креационистите: Имах си хас пък да можеше! В този дух на мисли, би могло да се напише - "Въпросът за скоростта на протичащите в невроните на мозъчната кора на креационистите процеси не може да се реши с пълна сигурност"

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА Братя Грим Живели някога отдавна един цар и една царица, които всеки ден си казвали: – Ах, защо си нямаме дете! Но дете все не им се раждало! Веднъж царицата се къпала в реката и ето че от водата на брега скокнала една жаба и й казала: – Няма да мине година и желанието ти ще се сбъдне – ще родиш дъщеря. Така и станало. Родила царицата момиче и то било толкова хубаво, че царят от радост не можел да си намери място и дал голяма гощавка. Поканил не само роднини, приятели и познати, а и орисниците, та да бъдат благосклонни и добри към детето. Тринадесет орисници имало в царството му, а златните блюда, от които се хранели, били само дванадесет, та една от тях трябвало да си остане у дома. Гощавката била разкошна и шумна, а накрая орисниците дарили детето с чудните си дарове. Една го дарила с добродетелност, друга с хубост, трета с богатство и така нататък – с всичко, каквото човек може да си пожелае. След като единадесет от орисниците изрекли пожеланията си, неочаквано влязла тринадесетата. Тя искала да отмъсти, за дето не я поканили, не поздравила и не погледнала никого, а викнала високо: Навърши ли шестнадесет години, нека царската дъщеря да се убоде на вретено и да умре! И без дума повече да продума, врътнала се и тръгнала. Всички се изплашили, но тогава напред излязла дванадесетата орисница, която още не била пожелала нищо на детето. Тя нямала власт да отмени лошата орисия, но можела да я смекчи и казала: Но нека това не бъде смърт, а стогодишен дълбок сън да обори царкинята. Царят от все сърце искал да предпази дъщеря си от тази беда и заповядал да изгорят всички вретена в цялото царство. А пожеланията на другите орисници се сбъднали и момичето станало толкова хубаво, добродетелно, приветливо и разумно, че всеки го обиквал от пръв поглед. В деня, в който навършило шестнадесет години, случило се царят и царицата да заминат и момичето останало самичко. Тръгнало на воля да обикаля из двореца, надничало във всички стаи и накрая стигнало до една стара кула. Изкачило се по тясната стълба и се намерило пред малка врата. В ключалката видяло пъхнат ръждив ключ; то го превъртяло, вратата изведнъж се отворила и пред него се разкрила малка стая. Вътре седяла една старица с хурка и вретено и предяла лен. Добър ден – рекла царкинята. – Какво правиш? Преда – отвърнала старицата и кимнала с глава. Какво е това, дето така забавно се върти и подскача? – попитало момичето, взело в ръка вретеното и се опитало да преде. Но щом докоснало вретеното, думите на лошата орисница се сбъднали – момичето си уболо пръста. И в същия момент паднало на леглото – оборил я дълбок сън. Този сън обхванал целия дворец. Царят и царицата, които току-що били се върнали и влезли в залата, веднага заспали, а заедно с тях и всички. Заспали конете, кучетата, гълъбите, мухите. Дори огънят, който горял в огнището, почнал да тлее и заспал, а сложеното да се пече месо престанало да цвърка. Готвачът, който тъкмо бил замахнал към чирака отпуснал ръката си и заспал. Вятърът утихнал и по дърветата пред двореца не трепвал листец. Около двореца пък почнал да расте жив плет от тръни, който всяка година ставал все по-висок; накрая оградил целия дворец и израснал така високо, че го закрил. Преданието за спящата красавица се разнесло из цялата страна, ето защо от време на време пристигали царски синове и се мъчели да си пробият път през трънливия плет и да се доберат до двореца. Но не успявали, защото тръните се държали здраво, като че имали ръце, и не пропускали принцовете. Минали много години. В тази страна пак пристигнал един царски син и чул някакъв старец да разказва за трънливия жив плет, зад който се издигал дворец, дето преди сто години била заспала и още спяла прелестна царкиня, а заедно с нея спели царят, царицата и цялата придворна свита. Старецът пък бил слушал от дядо си, че и по-рано идвали мнозина царски синове и се опитвали да си пробият път през трънливия жив плет, но това не било се удало на никой. Тогава момъкът казал: Аз не се страхувам, ще отида да видя спящата красавица. Добрият старец се помъчил да го отклони от намерението му, но момъкът не го послушал. Ала уречените сто години били вече изтекли и дошъл денят, на който спящата хубавица трябвало да се събуди. И когато царският син наближил трънливия жив плет, не видял тръни, а безброй едри прекрасни цветя. Те сами се отдръпнали, сторили му път да мине невредим, зад него пак се прибирали и се превръщали в жив плет. Влязъл царският син и видял на двора конете и пъстро кожите ловджийски кучета налягали и заспали на земята, а на покрива спели гълъбите, мушнали глави под крилата си. Влязъл царският син в двореца, а там мухите спели по стените, готвачът в кухнята още държал ръката си така, като че искал да плесне чирака, а помощницата му седяла с черна кокошка в ръцете. Продължил царският син по пътя си, влязъл в залата и заварил цялата придворна свита налягала и заспала на пода, а царят и царицата спели на троновете си. Минал през другите стаи и навсякъде било така тихо, че той чувал собственото си дишане; накрая стигнал до кулата и отворил вратата на малката стая, където спяла царкинята. А тя била тъй хубава в съня си, че му останали очите в нея, па се навел и я целунал. Щом я целунал, царкинята отворила очи, събудила се и го погледнала радостно. После слезли заедно долу и тогава се събудили и царят, и царицата, и цялата придворна свита и почнали да се оглеждат смаяни наоколо си. Конете в двора се изправили на краката си и взели да се отърсват, ловджийските кучета скокнали и замахали с опашки, гълъбите на покрива извадили глави изпод крилата си, поогледали се и литнали над полето. После дигнали голяма сватба и царският син и царкинята живели честито чак до смъртта си.

Спомням си един такъв интересен момент от автобиографичната книга на Димо Казасов (една от автобиографичните му, понеже те май са няколко, не помня как точно се казваше) - когато се преселва от Трявна в Тутракан е слисан от наличието на публичен дом в това наше прекрасно градче. И казва - ако в Трявна се появи такова нещо, още същата нощ ще бъде сринато до основи.

??? - Съветът на Европа си е Съвет на Европа, Европейският съюз си е Европейски съюз - това са си съвсем различни организации. ЕС има 27 членки, СЕ - 47 плюс 1 "наказан" и 5 "наблюдатели". Резолюциите на Парламентарната му асамблея не са задължителни за никого и не водят до никакви конкретни последствия. Въпреки това, склонен съм да приветствам подобно гласуване - ако не обръщаме внимание на креационизма, няма да се усетим как той ще се вмъкне в учебните програми.

Според мен, причината за това не е някакъв примитивен национализъм, а всеобщото възмущение от разпасалата се европейска бюрокрация.

По социалистическо време във в-к "Ехо" се появи една история за това как на един нашенец му казали - рак, другарю, остава ти само - с'я, точно срока не помня - ама, примерно, две години, да речем. Той бил самичък (не помня споменаваше ли се нещо за роднини) и понеже бил запален турист и все се ядосвал, че не му оставало време за туризъм - разпродал всичко и тръгнал по планините - в тази хижа десетина дни, в другата десетина... Така неусетно срокът изтекъл, парите му попривършили, той отишъл на преглед - айде бе, нали трябваше да съм умрял вече, какво става? - прегледали го - ни рак, ни нищо - здрав като бик!

Излишната патетика на такива празници винаги много ме разсмива; вчера говорителката по новините на държавната телевизия тържествено обяви, че "на днешната дата на картата на света се е появила една нова държава" - може формално и така да е, ама ми звучи смешно, понеже реално такова нещо не се случило, все пак - и преди това си ни е имало на картите. Мисля си, ако не беше тази успешна акция по обявяването на независимостта, дали нямаше толкова да се надуем, че после да тръгнем да се бием срещу целия Балкански полуостров? И, в крайна сметка, да спечелим много повече отколкото една формалност? И още нещо - абе, защо ми се струва, че Съединението го празнуваме по стар стил, а Обявяването на независимостта - по нов? Така ли е наистина?

Не забравяйте, че понастоящем всички бутилирани бири произвеждани у нас са фрашкани с консерванти - така че има ли наливна - винаги предпочитайте нея! (спомнете си социалистическото "светло пиво" (все се чудих - защо "светло", като друго така или иначе нямаше ), дето беше със срок на годност 72 часа - и погледнете какъв срок на годност е изписан на сегашните бутилки)

redfox, тъй като не си дал никаква информация за себе си в профила си, допускам, че си далеч от неписаните порядки в научната общност и сега ще се нагърбя с неприятната задача да ти разруша романтичната представа за съвременната наука Ако някои (или всички) неща, от това, което сега ще ти напиша, са ти известни, не се сърди. Накратко - системата на публикуване в т.нар. "авторитетни научни списания" много напомня на финансовите пирамиди - те са "авторитетни", защото най-много се цитират, а най-много се цитират, защото са авторитенти Около всяко такова списание има един кръг от хора, които имат много сериозна неформална власт в науката. Първото, което ще направят в редакцията на такова списание, ако изпратиш там статия, е, да погледнат не самата статия, дори и не името ти - ще погледнат от коя научна институция си. Ако тя не им говори нищо - даже няма да ти погледнат името - всичко веднага отива в кошчето. Ако им е позната - тогава ще ти погледнат името - и пак - същото - ако това име не им говори нищо, изобщо няма да я четат. За публикуване в такива списания си има добре разработена технология - трябва да започнеш работа в колектив, оглавяван от хора, които да са публикували в такива списания - другото е от областта на фантастиката. Ако това ще те поуспокои малко, ще ти кажа, че аз съм се дипломирал през 1991-ва, формално имам статут на научен работник от началото на 1996-та, но научни публикации в чужбина успях да публикувам чак през тази календарна година (затова пък цели три) и то в места, които съвсем не са в числото на големите световни научни центрове. Има и още нещо - ако наистина искаш това, което си написал да се чете, то пусни го в научно-популярно, а не в научно издание - научните статии, като правило, се четат от един съвсем ограничен кръг от хора. Ако все пак държиш изданието да е научно и да е чуждо (т.нар. "авторитетни", както ти казах, автоматично отпадат), бих те посъветвал да потърсиш някоя международна конференция, която да отговаря на следните условия: - докладите да се издават в сборник, чиито тираж да надхвърля броя на авторите; - английският да фигурира след работните езици на конференцията; - да не изискват рецензии за публикуването на докладите; - таксата за правоучастие да е в рамките на не повече от 50 EUR; - институцията, която я организира, да има сайт в Интернет, в който статиите също да се публикуват. Специално на последното нещо искам да ти обърна внимание, защо е важно - ти, разбира се, и самичък можеш да си пуснеш статията на английски в Интернет; но само ако е в сайта на някакво научно издание или научна институция, тя ще попадне в обсега на специалните търсачки. Така че, ако някой физик знае за мероприятие, което да отговаря на горните условия - да ти каже; за съжаление, с подобна конкретика аз не мога да съм ти полезен.

Странно - точно за униформи има вече отпуснати целеви средства; явно нещата се бавят заради поредната "обществена поръчка по български" - т.е. - обществена поръчка, която трябва да бъде спечелена именно от еди-кого си.

Изцяло се присъединявам. А изобщо, демодекозата е много объркана история - един съветски колега твърдеше, че жизнеспособни демодекси били наблюдавани даже във вътрешни органи и се смятало, че може да мигрират из тялото - не съм чел нещо такова, но нищо чудно да е вярно. Стара истина е, че кожата е огледало на състоянието на организма изобщо - има ли някъде проблем - най-напред се проявява с някакъв вид кожни поражения.

Няма такова нещо, като "ветеринарни лекари" изобщо. Ето откъсчета от една малка статийка от днешния в-к "Сега": Та, с ветеринарните чиновници, т.е. - ветеринарните лекари от НВМС, аз нямам нищо общо и не приемам да бъда поставян под общо знаменател с тях. Добре или лошо - но все пак аз работя, занимавам се с обществено полезен труд; докато НВМС е царството на далаверите. Голяма част от ветеринарните лекари, които работят там (общият им брой е към 2000 души, докато в страни, съизмерими с нащата по площ, население и брой на животните - десетки пъти по-малко) изобщо не са имали никаква ветеринарна практика (в най-широкия смисъл на думата) никога през живота си - те винаги са се занимавали само с бумащина.

Чел съм в една монография (авторът беше от САЩ, в превод на руски, точното заглавие не помня, но фигурираше словосъчетанието "екологична физиология") едни доста сложни изчисления, в резултат на които се получаваше до колко килограма максимално може да тежи една птица, за да може да лети - за съжаление не помня точно колко се получаваше - логично е все пак да има някакъв предел, все пак. От друга страна, има един популярен лаф, че според законите на аеродинамиката, майският бръмбар би трябвало да не може да лети - нямам си представа дали това отговаря на истината, но, ако е така, той определено си лети и хич не му пука за законите на аеродинамиката

Идеята е, че ако излизниш по-рано, можеш да изкараш задачите, някой да ги реши и после решенията да бъдат внесени вътре, докато като те пуснат чак след двата часа, просто няма да има време да направиш нещо такова - пълна тъпотия, разбира се, но понеже така е тръгнало от едно време и така си и продължава. Имаше една година един случай в една съседна зала, когато на едно момиче й стана лошо и тръгнали да я извеждат - тогва Председателят на квесторите им се развикал - ама къде така, още не са минали двата часа - тогава един от квесторите, които я крепяли, ядосан му отговорил - добре де, ако някой умре, пак ли трябва два часа да чакаме, за да изнесем трупа - може малко грубо да ви се струва, ама такива простотии има в родните наука и висше образование, че трябва именно така да им се говори на разни пънове, за да се усетят какви ги плещят.

Добре де, а всъщност - каква трябва да е отправната точка за понятието "българско самосъзнание"? - Имам предвид - а имало ли е изобщо нещо, което да се съхранява, или "българското самосъзнание" е нещо, което се е оформило именно през ХІХ век? До каква степен бихме могли да твърдим, че нашите национални особености са генетически свързани с особеностите на населението по нашите земи преди идването на турците? Ако тези въпроси ви се струват смешни - да не се смеем на македонците, дето са обявили своята републичка за наследник на държавата на Александър Велики. Доколкото знам, по време на първите от поредицата руско-турски войни през ХVІІІ-ХІХ век в российските източници изобщо не се споменават никакви българи по нашите земи - и така е чак до известната книга на украинеца Юрий Венелин.

E, както виждате, вчера Биолчев и Стефан Данаилов се срещнаха, разбраха се как да делят парите и си стиснаха ръцете - ето ви убедително доказателство, че в случая става въпрос само и единствено за пари - нито за кактуси и палми, нито за наука и образование. Именно - ето защо се дразня когато всички, без изключение, наши медии, обозначават с това словосъчетание само СУ.