Андрей Куртенков

Определено в този спор Биолчев и "неговата страна" в спора наговориха много повече глупости от другата страна (не че тези последните са прави - просто това е битка между едни далавераджии и други далавераджии - за почтените хора няма място в тази битка). Дори самият факт на варварското преждевременно изкореняване - спомнете си библейската притча за Соломон и двете майки, дето спорели чие е детето - СУ влезе в случая в ролята на "майката", която няма нищо против да съсекат на две детето, за което твърди че е нейно. Ще обърна внимание и че "Алма матер" е израз, който се отнася за абсолютно всеки университет, а не само за СУ. Освен това, не ми е известно студенти от СУ да провеждат там каквито и да са занятия - за тази цел знам че се ползва Ботаническата градина дето е на Околовръстното (между Бояна и Драгалевци).

Anahronia подхожда изключително правилно от методична гледна точка към проблема. Породата - това не са просто група животни, а единство от животни и условия на средата. Каракачанската овца е на практика унищожена през периода 1971-75 гг, когато разрешават на каракачаните да си оставят само по не повече от пет овце. Няколко години по-късно Партията се усеща к'ва глупост е направила и че е редно да се опитат да съхранят породата. Плъзват по села и паланки съгледвачи, които изкупуват каракачански овце и така са създадени три стада в рамките на институти от тогавашната Селскостопанска академия. Останки от тези стада има и днес (в базите на ИЖ-Костинброд и ИПЖЗ-Троян), но като ги погледнете - твърде е слаба приликата с оригиналната каракачанска овца. Защо е така - ами защото тези овце ги гледат учени (образно казано), а не каракачани. Когато NGO-та тръгнаха да възстановява каракачанската овца (целевата субсидия за това от ЕС е 22 EUR годишно (отделно от всички останали субсидии) на глава), те съвършено правилно потърсиха такива животни в изолирани селца, а не в институтските стада - въпреки че тези последните би трябвало да са с по-чиста "каракачанска генетична плазма". Разбира се, сега cinology ще ми каже, че това дето се учи по университетите за животните, за кучетата не важи - за тях важат някакви други закони, достъпни само за малцина избрани - ради Бога, няма да тръгна да доказвам, че кучетата не са паднали от Луната и науката за Развъждането на домашните животни включва и тях в своя предмет. Относно каракачаните - има една красива теория, че те са потомци на древните траки. Може би историците тук могат да ни кажат нещо повече по въпроса?

На мен пък това много ми хареса! Всъщност, едва ли има клане в средновековна Европа, което да не е ставало в името на Бога и да не се е правело от добри християни. А относно Симеон - напишете ми какви са били данъците по негово време (съотносително с тези във Византия, например), длъжни ли са били хората да полагат безплатен труд на строежите му - и тогава ще се поизясни, добър или лош християнин е бил. Иначе, някак си, предпоставя се, че селяните стават само за пушечно месо, казано на днешен език. И че държавата да се разширява е по-важно от това как се живее в тази държава.

Ето ви пример за въздействащо послание: http://www.youtube.com/watch?v=94eV8kkFI3A...ted&search= Самият словесен призив - "Върни ни Аляска!" естествено е безсмислен, но, независимо от това, клипчето е безспорно въздействащо (според мен, де) и изцяло в коловоза , който може да се нарече "путинизацията на Русия".

Въпрос-трепач! Изобщо не се сещам нищо подобно да съм виждал, нито наживо, нито иначе, но ще ми позволиш една идея - китоподобните (Cetacea) - да не би при тях да се наблюдава?!? Перконогите също са сред"заподозрените" - логиката ми е, че самото тяло на тези две групи бозайници е такова, че може би би им било по-удобно очи в очи да я вършат тая работа и при определени видове това да е станало факт.

Сигурно и по литература и история могат да се измислят някакви начини за по-рационално протичане на изпита - да не забравяме, че смисълът на кандидат-студентския изпит е да сравним кандидатите, т.е., да ги подредим в низходящ ред, да ги класираме, а не да им поставяме някаква абсолютна оценка. Специално кандидат-студентският по биология е най-голямата глупост - свежда се до това да наизустиш три учебника. В МУ-София имаше опит да се разнообрази изпита с тестове, но това беше направено по един крайно нескопосан начин и съвсем правилно тестовете бяха отменени преди три години. А това дето някои идват на кандидат-студентски изпит като на пикник и мен ме вбесява - ако зависеше от мен, бих разрешил само по една малка бутилка вода да се внася - нищо повече. А то сега - някой като зашуми със станиола на шоколада и всички се разсейват.

Всъщност, идва в България чак след Първата световна, а папски нунций монсеньор Ронкали е през 1925-1935 г. Известен е като най-добронамерен и искрен приятел на българите. Организирал е раздаването на материални помощи без разлика на вероизповедание, особено по време на голямото земетресение в Чирпан през 1928 г. Допринася извънредно много за преодоляване на религиозно-църковните трудности при женитбата на цар Борис ІІІ с принцеса Йоана Савойска през 1930 г. Напуска България през 1935 г. През 1958 г. при избора на наследник на Пий ХII конклавът на кардиналите се спира на него и на 9-ти октомври го обявява за глава на Римокатолическата църква под името Йоан ХХIII. Новоизбраният папа остава верен на своя хуманизъм и с основание си спечелва името на Добрия папа. По време на Карибската криза през 1962 г., когато Хрушчов инсталирал руски ракети в Куба, Йоан ХХIII натоварил премиера на Италия със специална посредническа мисия, която завършила успешно. След избора си за папа Йоан XXIII бързо печели популярност, както сред католиците, така и сред много протестанти. Той организира Втория ватикански събор, който донася важни промени за католицизма: нова литургия, нов екуменизъм и нов подход към света. Покойният папа Йоан-Павел II провъзгласи папа Йоан XXIII за блажен на 3 септември 2000 г. Частица от мощите на папата се намират в католическия храм Свети Йосиф в София - дарение от папа Йоан Павел II при посещението му в България. У нас паметта и името на Анджело Ронкали скромно фигурира в названието на една книжарница на бул. "Левски", на един детски дом, на малък храм в София (намира се на територията на манастира на монашеска общност сестри Евхаристинки) както и на уличката на село, на която е моята къща . Ето един цита от проповедта на Йоан Павел ІІ за беатификацията на Йоан ХХІІІ: “Йоан ХХІІІ ще бъде запомнен от всички с усмихнатото си лице и двете широко разтворени към света ръце. Колко много хора са били пленени от неговата душевна простота и богат житейски опит. Новият полъх в Църквата, който донесе, не засяга само църковната доктрина, а по-скоро начина по който тя да бъде прилагана; нов бе стилът му да говори и действа , нова бе и симпатията с която привличаше както обикновените хора, така и могъщите на земята. В този дух той учреди и Втория Ватикански Събор с който откри нова страница в историята на Църквата: да накара християните да се почувстват призвани да разгласяват Евангелието с обновена смелост и имат по-голямо внимание към “знаците на времената”. Използвам случая, да ви кажа, че довечера, от 20:30, ще е заключителния концерт от VІІІ Международен християнски младежки фестивал в Белозем - можете да го слушате на живо на http://radiotaubg.eu/news.php

По повод на гвардията - да се научат първо да маршируват, а и да поотслабнат малко, че почти всички, дето ги даваха по телевизията бяха топки; а "маршируването" по-добре да не го опитват повече - направо на глас се смях, докато ги даваха как се излагат. А иначе и аз се надявах циганите да се поизнесат малко, но не виждам признаци; а и за какво им е - тук си им е добре. sisinda, за мен понятието "циганин" е повече социално, а не етническо - това са тези хора, които са превърнали размножаването в своя професия. Няма човек от цигански произход, който да иска да се интегрира и да не се е интегрирал. Тези, които не се интегрират, просто не го искат - на тях им харесва паразитния начин на живот. Проблемът, разбира се, не е в тях, а в българската държава, която вместо просто да нахрани гладните и да подслони бездомните, е превърнала социалното подпомагане в цяла индустрия.

Представете си следната ситуация - кандидат-студентките са се затворили в тоалетните кабинки, а председателят на квесторите от стаята, в която са разпределени, крачи нервно пред женския кенеф, кърши ръце и се чуди какво да прави - ясно е, че в установилата се гробна тишина, те ползват някакви мобилни устройства. Това ми се случи на кандидат-студентския изпит по биология миналата година. Открай време приказвам на залоясалите ни титани, че тези петчасови кандидат-студентски изпити са голяма глупост, но те, лишени от каквито и да са наченки на творческо мислене, си карат както си знаят. Не може при един петчасов изпит да забраниш на хората да ходят до тоалетна. А там, при сегашната общодостъпност на всевъзможни мобилни устройства, за тях не е проблем да правят неща, дето не бива да се правят. Изпитът може спокойно да продължи само два часа, че дори и час и половина - времето е предостатъчно, за да може да се постигне едно справедливо сравнение между кандидат-студентите. И през това време - никаква тоалетна. Ако някой се подриска - такъв му бил късмета - отстранява се от изпита и това е. Впрочем, знаете ли как протича проверката на работите по биология? - раздават на проверяващите ксерокопия от съответните страници от учебника и те сравняват съответствието - егати тъпотията!

Мисля че и на български е "коса" - това е много ниска суша, почти на морското ниво, тясна и продълговата.

Реклама, в истинския смисъл на думата, е само това на украинците - останалото са декларативни призиви. При руснаците - "Държавата ни е велика, да я направим още по-велика", при американците - "Ти си велик, стани още по-велик". Но реклама е това, което действа на подсъзнателно ниво, а не декларациите.

През последното десетилетие доста често ми се налага да пътувам по работа до Троян и почти винаги при тези пътувания посещавам и Троянския манастир, а ако има време - качвам се и до скита "Св. Никола" (който всъщност е част от Троянския манастир; намира се на половин час път нагоре, от другата страна на р. Черни Осъм и би трябвало да е идеалното място за един истински монах - от 1976-та (когато умира последния монах), обаче, той е празен - понеже монасите явно ги блазни блясъка на големите манастири, а не единението с Бога). Така се случи, че сега не бях идвал в Троян повече от две години - и направо се сбръчках. Едно цяло крило на манастира е разрушено и на негово място се кипри грозен строеж - вероятно хотел. Струва ми се очевидно, че, когато все пак се налага да се бутат такива сгради, то новият строеж трябва да е точно копие на старата сграда. Нищо подобно - ще бъде чудно три- или даже четиризвездно хотелче - да пълни ненаситните търбуси на "православните скотове". В същото време скита "Св. Никола" продължава да се руши - богатите клиенти няма как да стигат дотам с Мерцедеси и БМВ-та - а, значи, той не представлява интерес за предприемаческия дух на православната ни църква. По случайност, в днешния брой на в-к "Сега" излезна това: http://www.segabg.com/online/article.asp?i...&id=0001401 Не е ли време да се постави въпроса за отнемане от БПЦ на обектите, които представляват исторически и културни ценности на нашия народ? И без това държавата й дава сериозни субсидии именно за да ги опазва. А ето как ги опазва - бутнали са цяла сграда от третия по големина наш манастир. Единственото, което ме кара да не бъда съвсем краен в оценките си за православните ни старци, е паметта на последния монах от скита "Св. Никола" - дядо Йосиф. Без съмнение и днес в БПЦ има такива като него. При положение, обаче, че обликът й се дава от полковник Максим, академик Кирил и архонт Бинев - да й отнемем представляващите общонародно наследство имоти! За да ги опазим, не за друго. Понеже иначе тези "свети" отци ще ги изядат и изпият.

Гранулираните храни са още една тема, по която никой не смее да каже, че царят е гол. Просто защото на практика всички академични кадри по хранене на животните са на хранилка при фирмите-вносителки на такива храни. Представата за техните преимущества се основава на една твърде елементарна предства за понятието "живот" - на организма за денонощие са му необходими такива и такива вещества в такива и такива количества и трябва просто да ги осигурим на организма. Пърмият въпрос, който изниква тук - а защо, ако е така, ние самите не се храним с такива храни?

Сред идиотщините от рекламните послания след 1989-та (преди това, ако си спомняте, рекламираха само ДЗИ и "Швепс"), особено ми се открояват две: "Кафе "Нова Бразилия" - гордостта на българската индустрия" (как може един вносен продукт да е гордост за индустрията на дадена страна) и "Растително масло без холестерол" (имах си хас пък да е с холестерол! - верно, че чисто теоретично в някои видове растителни масла (но не и в слънчогледовото, от което е въпросния рекламен надпис) могат да се открият следи от холестерол, но, става въпрос за минимални количества, да не говорим изобщо за нелогичността на манията около холестерола). И друго ми е много интересно, специално за телевизионните реклами (не само нашите) - защо в семействата винаги майката е някаква супердомакиня, а таткото - някакъв олигофрен, който не може едни яйца да си опържи, но затова пък непременно ще изцърка целия кетчуп върху покривката.

Уф, този постинг два пъти ми излезна, та ще цитирам и едно проучване в Русия на един комплексен хомеопатичен препарат, предназначен за лечение на нарушения в репродуктивния цикъл при женските животни (в състава му влизат Lachesis, Pulsatilla, Sabina, Sepia (това са все хомеопатични препарати) и хомеопатизиран АСД-2) - направили са сравнително изследване и са получили, че при опитната група, в сравнение с контролната, оплодяемостта е нараснала с 10.6%, продължителността на лечението е достоверно по-къса, а лабораторните изследвания красноречиво са демонстрирали положителното влияние на хомеопатичния препарат върху хематологичния, биохимичния и имунния статус на животните - "...наблюдалось ускорение СОЭ на 20%, увеличилось содержание гемоглобина – на 9,4%, количество лейкоцитов – на 8,0% и эритроцитов – на 15,7% (Р<0,05)...Показатели содержание гемоглобина в крови у животных после лечения в контрольной и опытной группах оставалось ниже нормы, при этом количество эритроцитов доходило до нормы только в опытной группе. В лейкограмме крови животных отмечалось снижение эозинофилов как в опытной, так и в контрольной группах, статистически достоверно увеличилось количество моноцитов в опытной группе (в 4,3 раза), приближаясь к показателям нормы, в то время как в контрольной – в 1, 8 раза, одновременно отмечался сдвиг ядра вправо в опытной группе, за счет увеличения содержания сегментоядерных нейтрофилов. Биохимические показатели крови у коров больных послеродовым эндометритом изменялись в контрольной и опытной группах. Так, количественное содержание общего белка увеличилось в опытной группе на 19,1%, в контрольной на 13%, соответственно: резервная щелочность – на 35,34% и 37,70%, общий кальций – на 28,0% и 23,0%, неорганический фосфор – на 18,8% и 21,5%, глюкоза – на 39,6% и 22,6%. К концу опыта статистически достоверно увеличилось содержание каротина, как в опытной группе (в 5,1 раз), так и в контрольной (в 4,9 раза) и приближалось к нижней границе нормы...Анализируя данные иммунологических показателей необходимо отметить, что у коров опытной группы статистически достоверно увеличилась бактерицидная активность сыворотки крови с 52,40±2,36% в начале опыта до 60,40±1,53%, фагоцитарная активность нейтрофилов с 56,40±2,30% до 58,80±2,68%, возросло фагоцитарное число с 5,40±0,38 до 6,80±0,77, количественное содержание иммуноглобулинов (IgG на 52%, IgM на 66,4%, IgA на 70,1%)...".

Когато години наред си работил с многобройни източници, доказващи действието на хомеопатичните препарати, оказва се, да посочиш, да избереш, просто ей-така някой е страшно трудно. Все пак, ето една великолепна, според мен, поредица, или по-точно - статия от пет части, озаглавена Immunology and Homeopathy. Публикувана е, разбира се, "в авторитетно научно издание" (толкова ми е смешно това словосъчетание, ама няма как!): http://ecam.oxfordjournals.org/cgi/content...ourcetype=HWCIT http://ecam.oxfordjournals.org/cgi/content...ourcetype=HWCIT http://ecam.oxfordjournals.org/cgi/content...ourcetype=HWCIT http://ecam.oxfordjournals.org/cgi/content...ourcetype=HWCIT http://ecam.oxfordjournals.org/cgi/content...ourcetype=HWCIT

Освен за лечение в тесния смисъл на думата, хомеопатичните препарати се дават на животните и за повишаване на продуктивността - конкретният случаи е точно такъв. Има един цял бурно развиващ се подотрасъл на животновъдството (organic farming), в който хомеопатията е основен метод за профилактика и лечение. Ще продължа за това в съответната тема ("Ветеринарно обслужване на биологичното животновъдство") в подраздела "Ветеринарна медицина" на форума. Тъй като тук сме в медицинския - едни хора са доволни от хомеопатия, други не - това е ясно, нали точно тук идва моментът на научния анализ. Това на което се възпротивих още при откриването на темата е предпоставянето, че всеки, който се занимава с хомеопатия е шарлатанин. Относно "законността" и "незаконността" на провежданите у нас опити с животни - това е съвсем друг въпрос - със сигурност няма откъде да знаеш, че вече си имаме един много сериозен проблем - западните списания масово връщат статии на наши учени, защото трябвало да имаме някаква си регистрация на европейско ниво, че имаме право да провеждаме такива опити (а да се получи такава изобщо не било лесно). Аз, разбира се, се измъквам по допирателната, защото намерих съответните дупка в нормативната уредба ( ), просто искам да ти кажа, че ако сме пунктуални да крайност, всеки опит с животни у нас, без съмнение, е незаконен. Всъщност, днес преди обед бях в една "елитна" ферма, която незабавно би трябвало да бъде затворена, тъй като не отговаря и на най-елементарните изисквания за хуманно отношение към животните - но, никой няма да я пипне, това е сигурно - тъй че, да не забравяме, че живеем в държава на мафията и всякакъв разговор за законност и незаконност у нас е доста условен. А с повечето неща от последния ти абзац, аз всъщност съм съгласен: - че комплексните боароновски препарати имат доста съмнително действие (за монопрепарати им, обаче, съм готов да споря - по моите впечатления са ефикасни); - че като хомеопатични се продават фитотерапевтични препарати; - че грипоподобните състояния (не и грипът!) си минават често така или иначе без никакви лекарства; - че е неправилно да се говори, че витамин С или аспиринът лекуват грип; - че медът е по-добър от всякакви лекарства. За ваксините - това е съвсем друг разговор. Не само, че не мисля че са нещо сигурно, но мисля, че даже вредите от тях превишават ползите. Но не искам засега да се набутвам в този дебат. Веднъж го споменах между другото на едно мероприятие и щяха да ме изядат.

Голямо откритие направили тези медии, няма що - на абсолютно всички карти на СССР и Русия, границите им са обозначени до северния полюс - това секторно деление на полюса уж не се приема от другите арктически държави, но на практика и те водят същата политика. Същото "секторно деление" го има и в Антарктида - виждал съм такива карти. Уж никой няма там териториални претенции, ама всеки си има едно наум. По съветско време СССР беше единствената черноморска държава, която си беше прокарала границата през морето на същия "секторен" принцип. Предполагам, така е и с днешна Русия, но, интересно, дали по същия начин гледат на морските си пространства Украйна и Грузия?

Съжалявам, че пак ще посочвам фактически грешки, но - какво да правя като съм четвърто поколение преподавател - явно вече ми е станало инстинктивно! Та, 78 е диплоидния набор на кучето, не хаплоидния. При кокошката е още по-сложно - действително обикновено се пише, че диплоидния (пак не хаплоидния!) е 78, но W-хромозомата май никой не я е виждал и някой смятат, че такава няма. Изобщо, при птиците е много трудно да говорим за точен брой хромозоми, понеже при тях почти всички са от т.нар. "микрохромозоми". Не ми стана ясно, в каква връзка св скача от бройката хромозоми на някаква "ДНК-карта" (това е израз от детски книжки и не ми е много ясно какво значи). Ако дадено смехотворно твърдение е написано на ингилизки, то не става по-малко смехотворно. Ако в някоя детска книжка за природата пише, че човек е произлязъл от маймуната, проблем няма. Нашите днешни представи, че „прародителят на човека и съвременните примати е насекомояден бозайник малко по-едър от катеричка с остри зъбки и ноктенца" не са нечие случайно хрумване, а продукт на задълбочена работа на многобройни колективи. И могат да бъдат оборени само след поне също толкова задълбочена работа. И, последно, кинолозе - при кучето една година не са поне две поколения. Хайде помисли пак колко ще е едно поколение при кучетата и този път очаквам верен отговор! А, и още нещо - по повод на "удобното приспособление" - такива удобни приспособления в науката - с лопата да ги ринеш - идеален газ, например - какво - и физиката на флуидите ли ще отречеш, защото голяма част от нея се основава на една такава абстракция?

Мотивиран от интереса към двете теми, посветени на еволюцията, смятам да пусна и темички, посветени на отделни въпроси на еволюционното учение. Там има наистина редица доста мъгляви въпроси, с което креационистите злоупотребяват – според мен е очевидно, че този факт е по-скоро плюс за една научна теория и в никакъв случаи това, че нямаме единство по редица нейни елементи, не е довод ”против”. Отчитайки ваканционния сезон, като за начало, започвам с един въпрос, който съвсем не е от най-централните и принципните, но мисля че е интересен. Става въпрос за следното (цитатът е от учебник по ”Развъждане на селскостопанските животни”, Земиздат, 1994, стр. 170): ”От теоретична гледна точка след продължителен отбор гените, обуславящи признака, постепено преминават в хомозиготно състояние. Постепенно се изчерпва генетичното разнообразие в популацията и ефектът от отбора намялва. Идва момент, когато генетичното разнообразие се изчерпва и отборът не дава никакъв ефект. В такива случаи се говори за предел, или плато, на отбора. Поради хомозиготността на популацията в такива случаи безрезултатен е и отборът в противоположно направление. Някои опити с лабораторни животни показват, че наистина при интензивен отбор за 10-30 поколения генетичната изменчивост се изчерпва. Кръстосването с неродствени линии е дало допълнителен, но не особено значителен тласък на генетичния прогрес.” (Ще добавя от себе си към този цитат, че някои мощни фирми, предлагащи разплоден материал при кокошия вид (там концентрацията и генетичния прогрес са безспорно най-големи), твърдят че вече са достигнали платото на отбора.) Действително, звучи логично и отговаря на господстващите възгледи. Но, какво ме кара да изразявам съмнение в съществуването на ”плато” на отбора: - първо, чисто интуитивно, не ми се иска да повярвам, че за някакви си десетина (или няколко десетки) поколения при строг отбор, можем да сложим точка на прогреса; - второ, тази логична постройка ми се струва твърде елементарна – това е именно този широко пропагандиран елементарен поглед върху наследствеността като някаква връзка наденички, от които можем да режем и да снаждаме както си искаме, който аз по принцип не мога да приема; - а има и неща от практиката, които не се връзват с тезата за ”плато”-то – когато, по някакви причини, бъде прекратена интензивната селекция, като правило признаците в популацията регресират към автохтонния тип (това беше наблюдавано напр. при родната популация биволи, които уж бяха станали ”Българска мурра”, обаче, нещеш ли – хоп – след разпада на социалистическата развъдно-подобрителна система, от само себе си тя отново заприлича на оригиналния български бивол – без някой да води някаква целенасочена селекция в тази посока!), което влиза в противорече с тезата за ”плато”-то; - не става ясно, защо в дивата природа не се наблюдава ”плато”, като резултат от стабилизиращия отбор; - и, накрая, не мога да не спомена възможността за невеществено унаследяване на информацията (тя си заслужава отделна тема, тъй като има доста доказателства в таз посока и не бих желал в тази тема да се впускаме да я обсъждаме, но не мога и да не я спомена – просто защото ако тя е факт, няма място за никакви ”плата”); - и още нещо ми хрумва – че към всичко, което излиза от големите корпорации трябва да се отнасяме с дълбоко подозрение – и – след като те ми говорят, че са достигнали платото на отбора, значи – може и да няма такова. Така че аз наистина нямам твърдо мнение по въпроса и очаквам с общи усилия да го разнищим. Повтарям, че проблемът съвсем не е фундаментален за еволюционната теория, но, безспорно е интересен и практически значим, пък и нека да покажем на креационистите, че дарвинизмът в своята дълбока същност предполага и едно свободно, компетентно и непреднамерено обсъждане на неясните и противоречиви моменти в нашите представи за еволюцията – и затова съвсем скоро целият цивилизован свят тържествено ще отбележи два века от рождението на Charles Robert Darwin и век и половина от излизането на „The Origin of Species by Natural Selection or the Preservation of Favoured Races in the Struggle for Life” – безсмъртна книга, която постави началото на едно велико учение.

Aз бих тръгнал веднага (е, не чак сега още - след някоя и друга годинка, например ), но от гледна точка на човечеството - не разбирам какво сме се разбързали. В края на краищата, нали имаме още към един милиард години на разположение, преди Слънцето да изгори Земята - закъде да бързаме?

Затова и аз не съм отговорил засега на анкетата - според мен никой от тези хора не може да бъде определен като "глупак" - след като са стигнали до такива високи нива в йерархията...(особено Коларов и Димитров - те са били шефове на Третия Интернационал - формално - повече от Сталин даже). Всъщност, същото беше и при Горбачов, преди Съезда на народните депутати да го избере за първи (и последен) президент на СССР - дотогава той беше "само" Генсек, а Председатель Президиума Верховного совета беше "Mr. Net" - Андрей Андреевич Громыко (18.07.1909 - 02.07.1989).

Не само че пак не разбрах - имало ли е еволюция или не, но и не разбрах - положителна или отрицателна мутация е обратната захапка. Този последният въпрос е съвсем сериозен и е към всички - аз наистина не мога да кажа тази мутация каква е и примерът ми хрумна просто като илюстрация, колко относителни са тези определения за положително и отрицателно. (За понятието "вид" - вж. неща дето вече съм писал тук, вклч. цитата от Дарвин, че вид - това е само едно удобно приспособление...)

Две думи по повод на "положителните" мутации - изразът е условен, мутациите стават абсолютно случайно; когато в учебниците пишат, че положителните мутации са голяма рядкост, се изхожда от наблюденията при изключително подробно проучени обекти от света на прокариотите (напр. - мутацията им дава възможност да усвояват нов хранителен източник - но, при дадени условия, изведнъж може да се окаже, че въпреки това тя води до отрицателни последици за бактерията - защото, да речем, ангажира ензимния й апарат в обменни процеси, от които тя има по-малко полза) и само се предполага, че ситуацията е същата и при еукариотите. И тук има една малка подробност - огромната част от ДНК при еукариотите е "спяща" (някои автори я наричат даже "паразитна") - точни проценти не мога да кажа, още повече, че съм срещал различни цифри за едни и същи обекти, но, при всички случаи, само по-малко от една трета от хромозомната ДНК при бозайниците носи "смислена" (според днешните представи на молекулярните генетици!) информация. Т.е., терминологията "положителни" и "отрицателни" мутации е в "битовия" смисъл на тези думи приложима единствено при хаплоидните организми, при които имаме пълно припокриване между генотип и фенотип. При нас, обаче, има един огромен "резерв" мутации, който, така да се каже, само чака да "бъде нужен" на организма, за да започне да се проявява (тези кавички в последното изречение са защото това е само едно предположение, а този факт има и едно друго, много интересно обяснение, което дължим на Доукинс). При всички случаи, несериозно е да се говори, че положителни мутации няма. Гените за 20 тона млечност на лактация у кравите-рекордьорки присъствали ли са в дивия тур? Но, добре, да допуснем, че няма положителни мутации. Аз пак не разбрах - има ли еволюция в организмовия свят, или няма? Или грешката е само у Дарвин, а Тит Лукреций Кар е бил прав? (А между тях двамата, според мен, противоречие няма - всеки е работил и е изградил някакви еволюционни представи според времето, в което е живял; впрочем, пак ще припомня, че генетиката възниква като антидарвинистка наука - и това е съвсем естествено според тогавашното ниво на развитие на обществото - много лесно е да кажем - Дарвин никакви доказателства не дава за положителни мутации - ами че Хуго де Фриз разработва мутационната теория десет години след смъртта му (и то - също като антидарвинистко учение за еволюцията - минало е, обаче, време - и - какво - оказало се, че дарвинизъм, мутационна теория, генетика, всъщност са едно цяло!)). За домашно (да навлезнем малко на твоя територия ) - обратната захапка при болонките положителна мутация ли е, или отрицателна?

Добре де, хайде тогава по-кротко с квалификациите - връщам се към първия ти постинг Абсолютно несериозно е да се говори за теория за еволюцията в Древна Гърция. Тези кавички и изобщо цялото това твърдение показват едно изключително високо самочувствие по обсъжданата тема. Всъщност, Дарвин си остава най-голямото име в биологията и умозаключенията му са умозаключения без кавички, а доказателствата му са в пълно съответствие с нивото на науката тогава. , което е съвсем естествено - по това време органичната химия прави само първите си стъпки. В това изречение и половина има три грешки - нито е вярно, че Опарин е доказал произхода на живота (изградил е хипотеза), нито че еволюционистите са прегърнали теорията му (тя никога не е била на първо място като обяснение в нашите представи за произхода на живота), нито че е била господстваша догма (дори и в СССР не е била такава). И тук ще прекъсна, защото навлизайки на териоторията на генетиката, започваш да говориш наистина пълни безсмислици - помисли малко, от това твое изречение следва, че генетичната информация за абсолютно всички белези на абсолютно всички породи кучета се е съдржала в гените на предполагаемия им прадед; това едно, освен това ти с един замах зачеркваш цялото учение за мутациите. Ако ти изглежда невероятно как така видовете се променят - вземи и прочети Дарвин - той е изключително убедителен автор и аз самият ще призная, че станах действително еволюционист чак след като попрочетох някоя и друга негова книжка.