laplandetza

Продължавам, когато набедим дадена система за неподвижна, то при измерванията, регистриране по горния план, събития които очакваме да са едновременни, не е задължително да са такива. Ще са едновременни само в Специалнта ИОС, всички други ще регистрират разлики, а така могат да регистрират своята скорост спрямо техния възможен покой, ако бяха в тайъв в Специалната ИОС, ОС. на материалното,физично пространство/време. за кратко Етерия.

От горното, когато на първично физично ниво на случване, а това става в специална, превилигирована ИОС, тази в която светлина се разпространява, от тук идва и относителност. та когато в тази иос или ос да сме по точни има 2 едновременни събития , то те са едновременни и за всички други наблюдатели във всякаквите други ИОСи.Регистрирането направено по описаната схема с приближение в елиминиране на <пространство> между събитията и регистраторите.

Искам да се върна на десния израз, член в скобите. Той отразява според системата от която се транслира, т.е от приетата за неподвижна към подвижна, отразява преместването на наблюдателя в интервала , <времето> на разпространение на сигнала. То се описва с х координат, случване на събитие и съответно скорост на наблюдател. Тъй като относителност във възприемането на събитията е всевалидна , от гледна точка на подвижния наблюдател в неговата система, когато той се приема за неподвижен, тази промяна във възприемането и конкретното събитие би могло да се дължи на <свиване на простр.> т.е т.н. скъсяване на дължината и самото измерване, регистриране при което светл. импулс би изминал по <къс> път да речем за конкретен случай. В зависимост от направленията <скъсено> или <удължено> разстояние.От тук и относителност на възприемането на случване на събитията едновременни или не и подредбата им, както и <пропорциите> Тази относителност не е на базовото ниво случване. Когато опитаме приближение при което се елиминират скорост/простр. ефекти , идеални пространственни приближения до събитията тогава достигаме до първична физическа реалност на случването, на света от събития.Най добро практическо приближение е когато самите събития , самото случване става в <конструкцията> на самия наблюдател, като една такава постановка е детектор/часовници директно отчитащи сигнала , на месо огледала, както е в плана на Скоростомер 2.

Хахах , шут нещастен, плюнчо. Не си струва с теб да се разговаря, загуба на време. Смятам да те игнорирам, няма мисъл в теб , само сив, малодушен фанатизъм.

Абе дебил, нали аз съм разписал задачата, извади си главата от матричните шаблонни задачи по книгите.Зададох Т1 и Т2 моменти в две подвижни спрямо постановката на огледала, рефлектори ИОСи. Момента Т е такъв за неподвижните два ИОСа спрямо огледалата, постановката и по условие има там едновременност, за това е обозначено само с Т. Ма ти си малоумен бе, колко страници дори не си прочел условието , а се тръшкаш, що за еволюц. енигма си?, хахахах

Какво условие бе лебед, нали призна Т1 е равно на Т2 , а Т1 и Т2 са моментите на отражения в двете подвижни ИОС и . В неподвижните по условие е един има зададена едновременност в момент Т.

Отлично , според теб Т1 и Т2 са също еднакви, едновременни, равни , защото по условие в неподвижната система събитията са едновременни. Колко време ти отне да признаеш тази истина, защо беше това тръшкане. Видя ли колко е лесно когато не се инатиш.

Лелее , колко глупости, продължавай да се излагаш.Та защо Т1 и Т2 са еднакви, да чуем.

Не съм специалист , но моят <работодател> и екипът ни ползваме най съвършенната до момента и технологично издържана стимулация. Да кажем за <лечение> на лоши спомени, както е казал СърЖон, пътят към щастието е Здраво тяло, слаба памет , разбирайте го както желаете , това е една много, много скъпа процедура............екипът зад машините и технологията , не повече от 300 човека по света.

Хахах, джуджан. Не ме вълнува кой чете и дали. Правя го защото съм в правилния курс и в случая Материя е на моя страна, по скоро отново съм в нея. Направих издържано , истинно доказателство. Смея ти се още , търсиш , както писа обшо време за подвижна и неподвижна система , хахах. шо за глупост. Сега кажи на хората защо Т1 и Т2 са еднакви, доказателството дори не излиза от СТО, което си е огромно постижение. Кажи бе , качул смотан, Защо?

} Не исках да започвам този въпрос , че е по голям от мен, но ще се опитам. Според мен трансформациите на лоренц не са в правилната конструкция, то и СТО не е в правилната такава. т.е е грешна. Ще обърна внимание само на израза, член от конструкцията скорост по х върху квадрата на С , това е изкуствена нефизична прибавка към време има смисъл на това с какъв темп, начин се премества наблюдател относно събитие. В краините случаи скорост нула губи смисъл, в другия при клонящо към С , приблизително плюс или минус <времето> до х изминато с приближена до С скорост. При скорост 0,5 с , отпред една втора по това светлинно <време> и пр.Точно това е смисъла да отрази движението на наблюдател в системата от която се прави прехвърлянето, т.е изкуствено псевдовреме. За това и е променливо и изчезва в случай на моят експеримент. Основата за време , която е локално константна за разглежданата ИОС е гама по т , времето , момента,което ще <прехвърлим> . При наблюдатели с часовници по общо време точно до събитията . при х клонящо към нула тази паразитност в трансформирането се преодолява , картината се изчиства и е готова да се ползва напред. Прибавям допълнително пиоредно повторение отново за някои специални хора. Мислен експеримент, постановка . В приета за неподвижна система иос, имаме изсточник на светлина, импулси и две огледала, рефлектори които са на еднакви,равни разстояния от изсточника.Система от огромен брой детектор/часовници , наблюдателрегистратори, имат общо време и сверени работещи синхронно часовници.милиарди са. за целите на показност и яснота ги разделяме на отделни многобройни еднакви идентични иоси, които са взаимно неподвижни и в тях си остава общо време и сверени часовници на детекторите. Подвижна система отново с многобройни милиардни наблюдателрегистратори, часовник/детектори. Сверени часовници , синхрон. работещи с общо време/ Пак разделяме на многобройни отделни иоси за всеки детектор/часовник, които са взаимнонеподвижни със запазено общо време и сверени часовници. Всияки тези многобройни иоси имат собственни координатни системи с център себе си. На две групи са и в двете групи по отделно имат общо време , при четеримерна коорд. система с общи времеви координати. В постановката с огледалата е така конструирана , че винаги има детектор/яасовници подвижни и неподвижни спрямо огледалата на разстояние близко до нула т.е х и х1, х2, ипр. клонящи към нула. Едно от отрженията се регистрира от неподвижната иос дет.часовн. в момент Т, по условие за неподвижните иоси момента Т е един и същ за всички , едновременност в неподвижната система. За да видим момента за съответната подвижна иос при която х1 клони към нула, събитието свързва двете системи, тогава прилагаме транслиране и члена където участва скорост на наблюдателя и координ. х не се взима под внимание, игнорира се , той не влияе , клони към нула. Остава само гама по Т, Така получаваме момент на слуяване за подвижна иос и той е Т1. Другото отражение, отново имаме х2 клони към нула, не се взима под внимание същия член, клони към нула и за момент Т2 в движеюата се иос получаваме отново гама по Т. Имаме Т1 е равно на гама по Т и Т2 е равно на гама по Т , следователно Т1 е равно на Т 2 и от тук има ЕДНОВРЕМЕННОСТ в подвижните иос, които са идентични. от тук с интегриране отново в обединена иос има ЕДНОВРЕМЕННОСТ. Тази едновременност противоречи на идейната констр. на СТО, т.е. на самата айнщайнова относителност, тя е погрешна.

} Не исках да започвам този въпрос , че е по голям от мен, но ще се опитам. Според мен трансформациите на лоренц не са в правилната конструкция, то и СТО не е в правилната такава. т.е е грешна. Ще обърна внимание само на израза, член от конструкцията скорост по х върху квадрата на С , това е изкуствена нефизична прибавка към време има смисъл на това с какъв темп, начин се премества наблюдател относно събитие. В краините случаи скорост нула губи смисъл, в другия при клонящо към С , приблизително плюс или минус <времето> до х изминато с приближена до С скорост. При скорост 0,5 с , отпред една втора по това светлинно <време> и пр.Точно това е смисъла да отрази движението на наблюдател в системата от която се прави прехвърлянето, т.е изкуствено псевдовреме. За това и е променливо и изчезва в случай на моят експеримент. Основата за време , която е локално константна за разглежданата ИОС е гама по т , времето което юе <прехвърлим> . При наблюдатели с часовници по общо време точно до събитията . при х клонящо към нула тази паразитност в трансформирането се преодолява , картината се изчиства и е готова да се ползва напред. Прибавям допълнително пиоредно повторение отново за някои специални хора. Мислен експеримент, постановка . В приета за неподвижна система иос, имаме изсточник на светлина, импулси и две огледала, рефлектори които са на еднакви,равни разстояния от изсточника.Система от огромен брой детектор/часовници , наблюдателрегистратори, имат общо време и сверени работещи синхронно часовници.милиарди са. за целите на показност и яснота ги разделяме на отделни многобройни еднакви идентични иоси, които са взаимно неподвижни и в тях си остава общо време и сверени часовници на детекторите. Подвижна система отново с многобройни милиардни наблюдателрегистратори, часовник/детектори. Сверени часовници , синхрон. работещи с общо време/ Пак разделяме на многобройни отделни иоси за всеки детектор/часовник, които са взаимнонеподвижни със запазено общо време и сверени часовници. Всияки тези многобройни иоси имат собственни координатни системи с център себе си. На две групи са и в двете групи по отделно имат общо време , при четеримерна коорд. система с общи времеви координати. В постановката с огледалата е така конструирана , че винаги има детектор/яасовници подвижни и неподвижни спрямо огледалата на разстояние близко до нула т.е х и х1, х2, ипр. клонящи към нула. Едно от отрженията се регистрира от неподвижната иос дет.часовн. в момент Т, по условие за неподвижните иоси момента Т е един и същ за всички , едновременност в неподвижната система. За да видим момента за съответната подвижна иос при която х1 клони към нула, събитието свързва двете системи, тогава прилагаме транслиране и члена където участва скорост на наблюдателя и координ. х не се взима под внимание, игнорира се , той не влияе , клони към нула. Остава само гама по Т, Така получаваме момент на слуяване за подвижна иос и той е Т1. Другото отражение, отново имаме х2 клони към нула, не се взима под внимание същия член, клони към нула и за момент Т2 в движеюата се иос получаваме отново гама по Т. Имаме Т1 е равно на гама по Т и Т2 е равно на гама по Т , следователно Т1 е равно на Т 2 и от тук има ЕДНОВРЕМЕННОСТ в подвижните иос, които са идентични. от тук с интегриране отново в обединена иос има ЕДНОВРЕМЕННОСТ. Тази едновременност противоречи на идейната констр. на СТО, т.е. на самата айнщайнова относителност, тя е погрешна.

Последният член от уравнението, онзи с координатите х и скорост на наблюдател , тъпчо , отразява точно преместването на наблюдател , това му е смисъла. по тази прияина се променя с промяна в координатите и зависи от стойност на скорост, той се прибавя като <паразитно време> , истинска стойност за време има гама по времето от което прехвърляме, то не зависи от никакви координати и е със смисъл директно регистриране, мигновенно на събитието , точно това за което построих мисленния експеримент, приближение към него.Разбира се така <измерено> случването е един вид абсолютно за всички системи, то и това е в основата на реалната относителност. Тъй като няма забрани по моя експеримент мога да постигна приближението и ето го реализирано , едновременност.

Цитирах ти всички тъпотии за да не се криеш. Излез от учебниците бе ръбъл, не е учебен проблем това , а нещо отвъд твоята мисъл капачеста. Идеята е да се елиминира време през което ще има преместване на подвижни наблюдатели спрямо сигнала от събитието , т.е приближение до <абсолютното случване>. Двете системи подвижна и неподвижна са в такова приближение, за неподвижната тази операция е ненужна , но пък е необходима за да размажем муцуните на разни <професори> , необходима е за да прехвърлим случването към погледа на подвижната система , там правим <запис> на момент. С другото събитие правим същото, сравняваме моменти от общо време, те са едни и същи. Получаваме едновременност.

Прав си , само теоретично е възможно, няма спор. Има и друго изобщо в голям мащаб времето не <тече> еднакво в една система, една иос, но това не касае в момента спора, играта със Сканер.

Хахахх ,тъпак си ти , не ти минава тъпономерието , не става така само с четене, трябва си и генетика за номерата на лапландеца! Не ни интересува дали има общо време между подвижната и неподвижна система, не е важно и е безмислено , хахах, още се смея, некадърник капандурест, как си завършил бе с тоя природно ограничен капацитет, хах. Нищо не търсим, изследваме , анализираме и се получава едновременност, дадена от природата, с нея никой не може да преговаря и да търси под вола теле!

Хахах, не ти минава номера да се измъкнеш. Това е по условие. В подвижната система , така както в неподвижната са милиарди детектор/часожници , регистраторнаблюдатели, те всички са със сверени часовници бе мушмул и мат общо време, разделяме ги в отделни идентични, еднакви иоси в които нищо не се променя с часовниците и времето, имат , описват със собствении координ. системи, в които те са център. Това е само <математическа операция> без физически промени.Часовниците си им цъкат в един такт. Отново правиш логически заблуди , грешки , но кой да ти се хване, дори и Шпага се досети , но деликатно не те напада. Нещастник си ти , задушават такива като тебе науката и изобщо всичкоХайде докажи моята <грешка> никой не може да забрани в подвижната система да се сверят часовници , да се запази общото време и сверените часовници , като разделим голямата система на многобройни идентични малки такива, в които по условие не се променя нищо относно времемто и часовниците. Айнщайн го прави редовно като праща олигофрени като тебе, със сверени часовници хиляди такива абдали да цъкат и записват. Значи тъй, за Айнщайн може , а за праплеменника му Лапландец не може, ай сиктир от таквиз права и свободи ! хахах!

Ха така, вече сме там където искам, конкретно. Мога да разглеждам тези записи от детектор/часовници по отделно и да ги съпоставям, нали за това са записи , така се работи с тях. Т1 е равно на Т2 точно така , най сетне призна . Т1 и Т2 са моменти на събитието от запис на подвижните детектор/часовници , които имат общо време. Значи отчитат безспорна едновременност. Точно де в подвижните системи там са Т1 и Т2.

За онзи с плътната глава , всички взаимнонеподвижни детектор/часовници , които са сверени такива имат общо време и тези от неподвижната система и тези от подвижната. Всеки такъв е равноправен регистратор за Общото време. Това е все едно вие и ваш приятел със сверени часовници да цъкате по отделно на хиляди километри разстояние и разбира се не е чудно , че ще цъкнете едновременно. Ако се движехте спрямо нещо пак ще го направите едновременно, събитието се случва точно под носа ви, и на двамата. Ако само вие цъкате , след получаване на сигнала, когато преобразувате времето си за преместването си докато сигнала пътува към вас, пак ще получите съшото.

Марулйо, разглеждай събитията едно по едно, сравняването го правим по резултата , нали така, Имаш детектор/часовник , той е регистратор, запис от миналото, анализа е с четене на записа на бюро с добро питие. Щом при сравнението Т1 е равно на Т2 , всичко е решено ясно и прегледно. Ти потъваш !

В двете системи има милиарди и милиарди равностойни наблюдатели, когато са взаимно неподвижни със сверените часовници е съвсем равностойно кой ще изберем. Съвсем равностойно е като разделим на огромен брой идентични, еднакви иоси за всеки наблюдател. Обюото време по условие се запазва, сверените часовници също. Аз съм инат и от огромния брой си избирам два по два, задължаваме едно нещо всички са детектор/часовници и тези са създадени с конкретна цел , да уловят сигнала възможно най близо до събитиети, като така избягват собственното си преместване докато сигнала се придвижва със скорост <с> . Всички други детектор часовници също биха отчели същото като пресметнат преместването си по време разпростр. на сигнала, но затова трябва друг вид трансформиране. Ако ползваме стандартни трансформации и за други наблюдатели се получават различия, което е проблем само и единственно на формата на трансформация, просто конструкцията е погрешна. Получих безспорна едновременност с доближение до директното физическо случване , което всъщност става в една по специална иос, но това е вече друг голям въпрос , сто е неспособна да го реши.

Почвай да описваш, олигофрен Едно от отраженията, събитието свързва две иос, едната неподвижна другата подвижна. В двете координатите на събитието х и х1 клонят към нула.Транслираш момента на случване Т към момент Т1. Другото отражение , пак координати х , или го маркирайте различно, и х1 и го маркирайте различно и двете клонят към нула, моментан Т се транслира към Т2, или маркирай по друг начин. По условие момент Т е един и същ , има общо време за всички неподвижни ИОС, ние просто сепарирахме системата на милиарди идентични такива. Подвижната система също разделихме на милиарди идентични, еднакви такива, те също имат общо време, моментите Т1 и Т2 са едни и същи , част от обща система с общо време. Т1 е равно на Т2 , ЕДНОВРЕМЕННОСТ. Реви глупако, тръшкай се !

Хайде де, едно събитие в две различни иос. Опиши го при х и х1 клонящи към нула,т,е обща простр. точка обща и със събитието. Действай.

Наистина говориш глупости , там за транслация на време , този израз скорост на подвиж. наблюдател по х делено на с квадрат , това отразява <пътя на сигнала> от къде тръгва и дали юе се скъси или удължи заради скороста по оста х. Що лъжеш , бе !

Кое друго събитие, за всяка иос ни интересува само едно конкретно събитие , в неподвижните иос и в подвижните иос.. Сравняваме полученият резултат.