laplandetza

Да бе, Младенов, но дали коректно си задал условието, даваш координати по Х оста , с което предопределяш нещата, всичко зависи от това, твоят неподвижен е по Х, нали са в моментите Т нула имат обща пространственна, и като си задал координати на излъчвателя зад неподвижния ти, логично ще е отчел светлината преди онзи момент Т нула. , което пък означава няма как и подвижния да не е отчел, трябва да се провери дали изобщо е възможно, вземи гледната точка на неподвижния, за проверка.

Младеов, гледай хората какво правят, замислят реални експерименти, а ти се плюнчиш с гения сканер. Нали обичаш да анализираш, ползваш математика, като програмист го правиш, ето ти една работа за анализ, математически, ползвай трансформациите Две ИОС а, с по двама наблюдатаели, едната приета за неподвижна. Една крушка по средата между свамата неподвижни. Подвижните и неподвижни са по оста Х и се случва така , че са били със сверени часовници в системите си.Крушкаа светва, но само ние знаем за неш, не и наблюдателите, точно когато според неподвижните наблщдатели и според подвижните, единия от неподвижните е буквално почти докоснат от единия подвижен , като разликата в координатите им клони към нула, представи си го плюс една средна дължина на вълната във видимата област, така и другата двойка подвижен , неподвижен наблюдател, простр, координато, разлийата клони към нула. Точно в този момент неподвижните наблщдатели засичат светлин. фронт от крушка и по теорията СТО и по късно при сверяване на времената им ще има за тях ЕДНОВРЕМЕННОСТ, какво ще има за подвижните наблюдатели, ползвай трансформациите, моля, при простр. координ. разлики клонящи към нула, това значи клонящо към олавяне на събитията директно в константното пространство/време, където те се случват абсолютно и засичането им клони към моменталност. Можеш ли да сметнеш, успех! и багодаря.

Радвам се , че съм те разбрал., ама не съвесем. В техническата част , пък и математическата съм пълен невежник, мога да си пускам само компютъра, хахах, никакви данни и качества нямам, само една гола чиста мисъл, и нея ползвам. Можеш набързо и бегло , ако имаш време да ми разясниш техническата част, и грубата схема на опита, без подробности ако се притесняваш да издаваш плановете си, имаш ми и пощатса и на лични съобщения може, ще ми е интересно просто еи така, да знам без някакви обърквания и заблуди. Приятно ми е също , че има хора вложили време , средства и тежнения в такова начинание, което говори , че не си приказваме само глупости, а е имало смисъл в мисите ни, да покаже и на тукашните книжни паркетни мишки...

Глупаците ходещи на църква...........поне два пъти годишно

Сканера взе да пелтечи, тоз главанак

Със сигурност е в Рая, Бог си харесва гадовете, нали е Върховното Зло!

Това разстояние С на втора за и сек. време в подвижната, какво да означава, транслирай простр. координат за другата и ще си каже. Ако пътя на светлина, след приравняването в миналите координати, , нулевите, ако пътя за светлина го позволява, значи отрицателно време.

<<<...След една секунда ( t1’ = 1), в движещата се отправна система светва крушка, чийто пространствен координат е x’ = -c2 ....>>> Какво означава това Младенов, пространствен координат на крушката, според мен означава , се намира зад движешия се наблюдател по оста на движение,светва в този х1 координат в т1 , една секунада.Като гледам се намира и зад стационарния, което ти обезмисля задачата.

Както Амазонски каза, пълен социопат, психопат и простак недоклатен. Той разби и Идеята, комунизма.

Младенов сигурен ли си сметките с правилни и трансформ. са приложени правилно. Ако е така........ вече удари където трябва , какво обаче означава простр. координата х1 е минус с квадрат, това не е ли <назад> в координ. система, при което, нещата вървят към провал, сигнала първо е достигнал стационарния..........

Чакай малко , книжник нещастен, синхронизация, и за двете системи е т нула, нищо не се е случило според тях все още, Т Нула, занулени са и двете и от там броят,В подвижната секунада, , съвсем нормално, трябва да се транслира с математиката на трансформациите и СТО ъвсем смислено. Ако се получи безмислица, проблема не е в логийата на примера, а другаде, примерно в скопената СТО !

Как всъщност работи експеримента, има антена, където има път на ел;ектромаг. излъчване, но как е нагънато, напред назад, ако е по посока и обратна на движението , какъв е смисълът, получава се същото, все едно няма движение.Различни относителни скорости на светлина спрямо движението ще има ако пътя е по едно направление.Цялата конструкция се прави в условията на движение на Земята, т.е би трябвало винаги да има разлика в конст.<С>, но как това ще се засече, като и в самите уреди ще има променени процеси заради движението.

От години повтарям по каква причина, поради 4 то то измерение, Обикновенната относителност идва от там че промените по оста Хикс, по оста Игрек, по оста Зет, по оста Време , всички, цялостно имат константна стойност. При прието за покой , движенията са по Време, стават с промените полетата, като на светлина, не ползвам скорост , изваждам за сега време като нужно за смятане. При стойности различни от нула в другите измерения, Време се променя , пада под Светлина.Какво би трябвало да ти говори това, тези промени на медиаторите, бозони, на взаимодействие в полета, при електр.магн., слаби, ядрени взаимодействия, са <вътрешни> за обектите и всъщност това е четвъртото измерение, Време.Засяга и физически принципите и маханизмите на уредите, механизмите приети за часовници, те работят в различно 4 измерение, Време, дори сверени в момент по простран. припокриване, без промяна в скоростите , физически продължават да си работят различно.СТО не може да обясни това, полетата, Светлина си има своя ОС, ИОС Материално Пространство/Време, тя не зависи от относителните скорости на излъчватели спрямо тази първична, специална ОС.

Погледнах набързо само началото в проекта за експеримент, не разбрах технически как ще измерите разлика в скорост. По лесно ли ще е само разлики, закъснения по направление на движение в сравнение с обратно на движение и контроли перпендикулярно. При всички случаи има различни <пътища> на светлина в движеща се система. Скорост е константна< С>, , търсят се разлики в <относителни> скорости на светлина , изразени не в стойност, с чрез неедновременност, закъснения.Атакува се Първи постулат, а Втори ще бъде <относително Неверен> Теоретично лесно се доказва <относителна скорост> спрямо светлина, т.е разлики по направления по посока скорост на обектите.Вече го доказахме. Ако реален експеримент успее , доказва се Материалното, Физическо Пространство/време.

Това е така, но събитичта се Случват и независят от видовете ИОС, така е според СТО, от тук на татък има различна субективна реалност за наблюдателите в ИОСите. За вагон, там промени в обекти на тази иос правят в случая 2 или 3 събития. Ако приемем светване на лампа за начално събитие другото е отражение от ляво и последно е отражение от дясно, така се случват независимо от това кой ги наблюдава, поради Втори постулат, вагонът ако е приет да се движи по време на разпространение на светлин.фронт, събитията са задължени да се подредят по този начин, независимо от наблюдателите, СТО го изисква с нейния Втори постулат.

Не съм разгледал плана за експеримент. но при директно измерване на скорост на светлина, по <време на засичане> в една движеща се система по направление на движението и обратно на него , трябва да се открие разлика в отчетените времена на засичане. <<<Скоростомер на Лапландеца Номер 2Това е опростен модел на мислен експеримент и основа за бъдещи реални експерименти, както и възможен уред за измерване на скорост спрямо и в Етерия, материалното пространство/време, за което е закотвено и предполагаемия Вакуум.Използва се извода от хипотезата на Лапландеца, че Етерия формира съществуването на светлина, фотони с всички нейни степени на промени, простр. и съществуване, включително и най вче Константа <С>. Светлина съществува в Етерия , чрез непрекъснато взаимодействие с нея.Мислен експеримент. Движещ се инерциално вагон с наблюдател и крушка по средата, два датчик/часовника по стените на вагона на равно разстояние от наблюдател и източник на светлина разпростр. във всички посоки, за удобство крушка.Вагон/ ИОС Вагон движещата се иос.Гара , статичната ИОС, ИОС Гара сприготвени огромен брой наблюдатели със сверени часовници, готови да свидетелстват, застанали на сантиметър от където ще мине вагона.В Иос Вагон , наблюдател сверява двата датчик часовника по своя часовник, датчик/часовниците са регистратори на фотони от крушката, когато засекат първия фотон от фронта на светл.вълна те сработват и отчитат времето, абсолютно еднакви са. Вагона се изравнява с Гарата , системата сработва , светва крушката , фронтовете прогресират, отчитат се датчиците.Наблюдател от Вагона събира данните от записа на датчици/часовници, отчита разлика във времето, задният е сработил по напред, това потвърждават и от Гарата. Разликата във времената е пропорционална на скорост на Вагон спрямо Етерия.Скоростомер на Лапландеца Номер 2Скоростомер 2 се доказва по следния начин , за трудно загряващите в Гара и нейната ИОС, са организирани многобройни наблюдатели със сверени предварително в ИОС Гара часовници разполовени до линиитв и там до прозорците на влака , гледат и засичат с часовниците, снимат, те са за да имаме поглед едно като ползвае СТО, за да разобличим грешките и и второ като Гара близка до състояние на неподвижност спрямо и в Етерия.Според хипотезата на лапландеца отклонения във физичните процеси, явления, закони може да има за обекти в такива ИОС които са подвижни спрямо Етерия. Вагона го описахме със собствено сверените детектор/часовници и наблюдател. Преминава вагона , светва източника , сработват детектори и от гарата следят и засичат, от Гара потвърждават разлика във времето, от вагон след анализ на записите потвърждават същото.Това е съвсем логично , защото при светване на лампа, ако детекторите бяха огледала , наблюдател във вагон и тези от гарата буха регистрирали едновременно приемане на двта светлинни фронта от огледалата и тук поради засичае в една точка на пространство време събитие на едновременност , за всички възможни , според всички иос това било така, няма как да не е СПОРЕД СТО и според хипотезата.Тази едновеменност , поради <С> на светлина и симетричното скъсяване на размер/път е възможно само чрез не едновременно отражение от огледалата, поради различния път на светлина отивайки към огледалата .След отражението пътищата на светлина също са различни , но с обратни стойности, общо отиване връщане за предна и задна част са равни.За сга трябва да отхвърля в този модел , Скоростомер 2, ползването на масови обекти, за да се ускорят , добият скорост има предаване на импулс и тези процеси при движение в Етерия са различно протичащи и предадения импулс е различен по направление на движението и обратно на него, поради това тъй като тук е важно , ключово скорост спрямо етерия и размер на обекта , в този случай ще има относителност и ако пробвам да изчисля може да покрие <разликите> , вероятно няма да има различни времена. При първия скоростомер не беше от решаващо значение предадения импулс, просто там имахме неравенства в скорост спрямо етерия. Светлина е и причина за новата постановка , нейната скорост спрямо етерия, вътре и спрямо нея винаги е <с> , като локална константа, разликите в импулс се изразяват по друг начин , не участва промяна в скорост <с> , има доплер. >>> Тука е грубо представено, може да има неточности, примерно реална физическа промяна в <размер> на обектите, неизвестно дали има такава, допускам да има , но вероятно е симетрична по всички направления. и др. вероятно.

Както казах многократно , ако Вагона е наплют за подвижен по време на излъчването , доказах и в системата на Вагон отраженията ще са Неедновременни, събитията са независещи от кой да е наблюдател, това е всъшност което казвам и го доказах тук <<< Самоцитирах се, да е пълно. Както съм казвал, ако и в иос Вагон ,построите наблюдателна мрежа на същия принцип, тези наблюдатели няма да имат друг избор освен да засекат отново НЕЕДНОВРЕМЕННОСТ. Сега същата система от свързани в случая ги направихме 3 събития в 2 ИОС. Този път наплюваме че Вагон с всичко в него е неподвижен, движи се Гара. Според СТО, така наплют , означава след излъчване на светл. фронт от крушка , Вагон не се движи на никъде, наблюдателите ако сложат маркери за св.фронт ще отчитат симетрич. му прогресиране и достигане едновременно до отражателите. Същото, поради построяването на експеримент се изисква и за Гарови наблюдатели. Това обаче е Пълно противоречие, или Едното условие, или Другото, единствено съгласувано е без Абсурдност само ако се работи в една хипотеза, гара неподвижна и вагон подвижен, или гараподвижна, вагон подвижен, СТО е противоречива и погрешна, това следва от експеримент. Лесно чрез трансформациите може да се разпише. Като се има в предвид, път на светлина клони към нула, означава приемане на координати за двете системи като съвпадащи за моиментите на отражение, разписани по отделно за отделните <координати, на време за двете системи, което ЗАДЪЛЖИТЕЛНО показва и за ДВЕТЕ ИОС или НЕЕДНОВРЕМЕННОСТ или ЕДНОВРЕМЕННОСТ, в зависимост дали наплюем Гара за Неподвижна или Вагон за Неподвижен. Сега разбрахте ли мпровала в този франкенщайн, набързосглобен наречен СТО.

Ти мислиш със щампи и копаци на празната си глава. Щом си нарочил гара за неподвижна играта е съвсем друга от твоето примитивно мислене, шомпъл такъв. ДОКАЗАХ, че в системата Вагон , отраженията са НЕЕДНОВРЕМЕННИ , няма как да бъдат, има обща система от 2 свързани чрез събития ИОС и Втори Постулат на СТО Забранява да има едновременност.Мисли бе, дибел

Има логическа грешка, но не там където мислиш, ако вагона ти анихилира дори мигновенно,.... голям праз , нищо от това не е противоречие, няма да има другите събития, няма да се наблюдават и толкова. Ето това е истинско логическо противоречие, Абсурд. Ще ви го пускам до втръсване Самоцитирах се, да е пълно. Както съм казвал, ако и в иос Вагон ,построите наблюдателна мрежа на същия принцип, тези наблюдатели няма да имат друг избор освен да засекат отново НЕЕДНОВРЕМЕННОСТ. Сега същата система от свързани в случая ги направихме 3 събития в 2 ИОС. Този път наплюваме че Вагон с всичко в него е неподвижен, движи се Гара. Според СТО, така наплют , означава след излъчване на светл. фронт от крушка , Вагон не се движи на никъде, наблюдателите ако сложат маркери за св.фронт ще отчитат симетрич. му прогресиране и достигане едновременно до отражателите. Същото, поради построяването на експеримент се изисква и за Гарови наблюдатели. Това обаче е Пълно противоречие, или Едното условие, или Другото, единствено съгласувано е без Абсурдност само ако се работи в една хипотеза, гара неподвижна и вагон подвижен, или гараподвижна, вагон подвижен, СТО е противоречива и погрешна, това следва от експеримент. Лесно чрез трансформациите може да се разпише. Като се има в предвид, път на светлина клони към нула, означава приемане на координати за двете системи като съвпадащи за моиментите на отражение, разписани по отделно за отделните <координати, на време за двете системи, което ЗАДЪЛЖИТЕЛНО показва и за ДВЕТЕ ИОС или НЕЕДНОВРЕМЕННОСТ или ЕДНОВРЕМЕННОСТ, в зависимост дали наплюем Гара за Неподвижна или Вагон за Неподвижен. Сега разбрахте ли мпровала в този франкенщайн, набързосглобен наречен СТО.

Ти кйорава ли си или братчет на Доктор Академик Бай Х..й. Приложил съм определението, почвай да мислиш! На него му трябва сила приложена към тяло <<..Теглото се дефинира от физиката като силата на тежестта (гравитационната сила съгласно закона за всеобщото привличане), упражнявана върху тяло с маса m намиращо се в дадено гравитационно поле. В Международната система единици теглото се измерва в нютони..>>

Какво му е чудното, в единия случай различен път на светлина, даващ разлики в моментите време на местно ниво в другия случай различно <време> за самата светлина , те каращ промените във фотон да се ускорят, което за фотон се отразява в импулс, енергия.

Теглото се дефинира от физиката като силата на тежестта (гравитационната сила съгласно закона за всеобщото привличане), упражнявана върху тяло с маса m намиращо се в дадено гравитационно поле. В Международната система единици теглото се измерва в нютони. За тела, намиращи се в гравитационното поле на Земята и разположени относително близо до нейната повърхност, според втория закон на Нютон масата и теглото са свързани със следната формула: {\displaystyle {\vec {G}}=m{\vec {g}}\,} където {\displaystyle {\vec {G}}\,} е силата на тежестта (теглото), а {\displaystyle {\vec {g}}\,} е гравитационното ускорение при свободно падане към повърхността на Земята, означавано за краткост като земно ускорение. ..... >>> In science and engineering, the weight of an object is related to the force acting on the object, either due to gravity or to a reaction force that holds it in place.[1][2][3] Some standard textbooks[4] define weight as a vector quantity, the gravitational force acting on the object. Others[5][6] define weight as a scalar quantity, the magnitude of the gravitational force. Others[7] define it as the magnitude of the reaction force exerted on a body by mechanisms that keep it in place: the weight is the quantity that is measured by, for example, a spring scale. Thus, in a state of free fall, the weight would be zero. In this sense of weight, terrestrial objects can be weightless: ignoring air resistance, the famous apple falling from the tree, on its way to meet the ground near Isaac Newton, would be weightless. The unit of measurement for weight is that of force, which in the International System of Units (SI) is the newton. For example, an object with a mass of one kilogram has a weight of about 9.8 newtons on the surface of the Earth, and about one-sixth as much on the Moon. Although weight and mass are scientifically distinct quantities, the terms are often confused with each other in everyday use (i.e. comparing and converting force weight in pounds to mass in kilograms and vice versa).[8] Further complications in elucidating the various concepts of weight have to do with the theory of relativity according to which gravity is modelled as a consequence of the curvature of spacetime. In the teaching community, a considerable debate has existed for over half a century on how to define weight for their students. The current situation is that a multiple set of concepts co-exist and find use in their various contexts.[2] A spring scale measures the weight of an object. Common symbols {\displaystyle W} SI unit newton (N) Other units pound-force (lbf) In SI base units kg⋅m⋅s−2 Extensive? Yes Intensive? No Conserved? No Derivations from other quantities {\displaystyle W=mg} {\displaystyle W=ma} Dimension {\displaystyle {\mathsf {MLT}}^{-2}} Маса и тегло[редактиране | редактиране на кода] Въпреки че в ежедневието думите маса и тегло са взаимнозаменими, те представляват две принципно различни понятия и величини. За практически нужди, с разумно приближение (отчитайки хомогенно и постоянно гравитационно поле на повърхността на Земята) може да се счита, че теглото е право пропорционално на масата. Например ако тяло А тежи 10 пъти повече от тяло В, то масата на тяло А е 10 пъти по-голяма от тази на тяло В. Във физиката смесването на тези два термина е недопустимо, масата представлява скалар, а теглото като всяка сила е вектор. Мерните единици са също различни – теглото се измерва в нютони (N), а масата – в килограми (kg). Разликите стават очевидни, когато се намесят гравитационни полета на други небесни тела. Така например, на повърхността на Луната гравитационното притегляне е шест пъти по-слабо от това на Земята. Тук човек с маса 60 kg тежи приблизително 600 N, а на Луната той ще тежи само 100 N, но масата му ще си остане 60 kg. Превръщане от маса в тегло[редактиране | редактиране на кода] Превръщането става използвайки втория закон на Нютон в общ вид: {\displaystyle {\vec {F}}=m{\vec {a}}\,} т.е. силата е равна на масата, умножена по ускорението. В случая силата е теглото, а ускорението е гравитационното ускорение, което за Земята е приблизително 9,8 m/s².

Че как да не може, ей ти друг вид относителност, независещ от <оптични илюзии>, а тука е напълно с физично въздействие. Излъчвател , в неговата си система свети зелено, в друга система с относителна скорост се улавя лъчениети в <синйо< , а в трета система в <червено>. Това е един различен вид относителност, който бяга за СТО, щото отива към движение спрямо светлина

Ти първо пробвай на какво се дължи това, в едната система,вагона централния наблюдател засича едновременност, а в другата система Гара няма едновременност.Как подхождаш, почваш първо като приемеш вагон за неподвижен, или обратно................, забрави, няма да успееш с мисленето

Аааа, тука си противоречиш, Ти каза , че Не било проблем на СТО , да се разменят причина и следствие за Наблюдател, ти лично го тврдеше! СТО не е вярна, което вече е потвърдено!