Евристей

Няма такова нещо и покойният Exhemus който уж е фен на някои от философските школи на Класическа Гърция трябва да ги знае тези неща по-добре от мен. Във всяка политеистична религия абстрактът започва от времената когато боговете са ходели сред човеците и нещата са били другояче. Защо ? Споменът за една предхождаща раса, която е живяла по-добре и е била по-любима на боговете. Това е залегнало във всички митове от Япония до Британия...ама не, а до Перу ! Всеки пази спомен за някакъв Златен век, където хора и богове са били заедно...явно тези колосални градежи плюс разкази и песни за отминалите времена са мотивирали въображението им ........................................................ В Класическа Гърция няма такива неща. Има в митовете за времената преди Колапса, епохата на Изобилието, но не и след това ! Боговете отдавна не живеят на Олимп, камо ли да слизат на земята. Виж какво пишат за това Аристотел, Платон, Сократ ....(май се съмняват в политеизма въобще и лансират теорията за един единствен свръх-бог, но нека да не разводняваме) То затова и една от причините Сократ да го отнесе, е богохулство

И така думата е на Тукидид за преместването на Делоската хазна Θουκυδίδης, Ἱστορίαι I.96.1–2 «Κατ’ ἀρχὰς γὰρ ἡγεμόνες ἦσαν Ἀθηναῖοι καὶ ἐφύλασσον τὴν Ἑλλάδα ἐθελονταί· ὕστερον δὲ ἐπὶ φόρον ἤγοντο καὶ οὐκέτι ἑκόντες, ὅτι οὐ πάντες τὴν αὐτὴν προθυμίαν εἶχον, καὶ τοῖς Ἀθηναίοις ἐδόκει ἀναγκάζειν ἀξίως τοῦ συμφέροντος.» I.97.1–2 «Καὶ ἐκ τούτου ἤρξαντο Ἀθηναῖοι τοὺς συμμάχους ἀναγκάζειν ἐς τὴν πίστιν τῆς ἡγεμονίας, καὶ ἐς ἴσην οὐκέτι πολιτείαν ἀλλ’ ἐς ἀρχὴν ἦλθον· καὶ τὰ μὲν χρήματα ἀπὸ Δήλου εἰς Ἀθήνας μετέφερον.» В началото атиняните бяха водачи (ἡγεμόνες) на елините доброволно и пазеха Елада от опасност. Но после, когато почнаха да събират данъци (φόρος) и да изискват приноси не по воля, понеже не всички съюзници проявяваха еднаква ревност, атиняните решиха, че трябва с принуда да поддържат съюза според изискванията на общия интерес.“ Оттогава започнаха атиняните да заставят съюзниците да им бъдат верни (ἐς τὴν πίστιν τῆς ἡγεμονίας), и така от равноправно съюзничество преминаха към господство (ἀρχή). И пренесоха хазната (τὰ χρήματα) от Делос в Атина. ...................................................................................................... Така, какво се забелязва тук драги ми Екземус ? За самото преместване на хазната (454 г. пр. Хр.) Тукидид не го споменава изрично — нито като дата, нито като акт. Това събитие е известно от по-късни автори, като Плутарх (Перикъл 12.1) и Аристотел (Атинска полития, 24). Тукидид обачче е напълно ясен, но с неговия характерен студен и ироничен стил — не казва „злоупотреба“, не казва „узурпация“, но думата σημεῖον τῆς ἀρχῆς („знак на господство“) и това казва всичко. Това е класически пример за неговата критика чрез understatement — фактологична завоалирана критика, но убийствено точна. Върху това да се акцентира Протекцията трябва да се заплаща, а Атина дава огромния процент във флот и жива сила за защита на Съюза. Все пак след като ...инвестира общо-съюзните пари по свое усмотрение, Атина продължава да оказва помощ към съюзниците (макар и вече изразена в не във външна опасност, а за защита на местните демократични режими) Но все пак и това струва пари какво е отношението на Тукидид? Той не показва морално възмущение, но представя процеса като факт на политическа трансформация — от доброволен съюз към подчинена империя. Използва силно заредената фраза: ἔργῳ δὲ οὐκέτι ἡγεμονία, ἀλλ᾽ ἀρχή. На дело това вече не беше водачество, а власт. Това е Тукидидовият начин да изрази неодобрение — не е емоционален, но е диагностичен и тежък. Извод: Тукидид не упреква пряко Перикъл за преместването на хазната, но ясно показва, че оттогава Атина вече не е водач, а господар. В неговата логика това е началото на империята което неизбежно води към недоволството на съюзниците и в крайна сметка - Пелопонеската война.

Ехе...драги, ти искаш така наготово да прочетеш нещо което няма (хайде нека е трудно) да намериш в свободното пространство. Има го в платеното. Но...понеже имаш познания и най-вече интереси по Древна Гърция (въпреки, ча са по скоро хейтърски) то ето ти нещо...чиито оригинал е все пак доста фрагментиран и ..напасван. Тоест приеми го не за съвсем точен, но по смисъл е адаптиран така : Мъже от съюза, морето е наш общ път и нашата стена. От боговете е силата ни, а съюзът – дело на сигурността. Делос дълго пази хазната наша, но сега опасността над Йония от Азия се надига. Затова е справедливо да преместим общото съкровище в Акропола, за да го пази Атина и да остане вярата между нас. Защото ползата не е само за Атина, а за всички съюзници — понеже силният град е залог за свободата на всички. .............................................................................................. Λόγος Περικλέους πρὸς τοὺς Συμμάχους ἐν Δήλῳ (Реч на Перикъл към съюзниците от Делоската лига) Ἄνδρες τῶν συμμάχων, ἡ θάλασσα κοινὴ ἐστὶν ἡμῖν ὁδὸς καὶ τεῖχος· ἐκ θεῶν γὰρ ἡ δύναμις ἡμῶν, καὶ τὸ ξύμμαχον ἔργον ἀσφαλείας. Δῆλος μὲν πάλαι ἐτήρει τὸν θησαυρόν, νῦν δὲ τὸ δεινὸν ἐπ᾽ Ἰωνίᾳ καὶ τῇ Ἀσίᾳ ἐπέστη. Δίκαιον οὖν ἐστὶν εἰς τὴν Ἀκρόπολιν μεθιστάναι τὸ κοινὸν ἀργύριον, ὅπως Ἀθηνᾶ φυλάξῃ καὶ ἡ πίστις μένῃ. Οὐ γὰρ Ἀθήνησι μόνον ὄφελος, ἀλλὰ καὶ τοῖς συμμάχοις ἅπασι· ἡ γὰρ ἰσχυρὰ πόλις ἐγγύησιν δίδωσι τῆς ἐλευθερίας. .................................................... Пак отбелязвам - фрагментирана и ...хм...леко натъманена, но общо взето с такъв смисъл - задава се опасност от страна на Персида и остров Делос не е добро място за отбрана. Акропола в Атина вече е непревземаем и ...точка ! Но не бързай да злорадстваш ...Защо ? Ами откъде ги знаем ние тези неща ? От ощетените съюзници ли ? Не ! Знаем ги от същите атиняни от които далеч не всички одобряват акта. Говори не кой да е, а самият Тукидид, затова внимавай * и си записвай * защо да внимаваш ? Ми той все пак е ...атинянин и в Атина колкото и демократична да е ....все пак ...нали ? Има свобода на словото , но ...всичко с мярка ! По добре малко но не-цензурирано, отколкото всичко , но - изгорено ! Затова четеш внимателно дори между редовете, защото и комисията е чела, а благодарение на нея, че е..проспала или се направила на заспала и ти четеш сега това

Първо кога се смята ...Апогеят на Атинската Демокрация ? Кога ? Отговорът е един : по времето на Перикъл ! От тук и въпросът : кой е Перикъл ? Човек от народа ? Произход ? Кога и как управлява ? Не, не е от народа Перикъл е потомствен аристократ и доминира Атинската политика в продължение на ...30 /тридесет години/ ! Управлението му е ...символ на Демокрация ! Да видим що за демокрация е това ? Перикъл : роден около 495 г. пр.н.е. син на Ксантип (аристократ и политик) и Агариста от рода на Алкмеонидите (Микенски произход) - една от най-влиятелните фамилии в Атина. Възпитан в духа на класическата култура и музика; обучаван от философа Анаксагор, скулптора Фидий, музиканта Дамон. Това му дава елитарна култура и интелектуално самочувствие, но и способност да общува (флиртува) с народа – рядко съчетание. https://www.nationalgeographic.com/culture/article/pericles 472 г. пр.н.е. Финансира трагедия на Есхил Първо публично участие; културен патрон, демонстрира богатство и вкус 463–461 г. пр.н.е. Опозиция срещу Кимон (олигархическата партия) Привлича народа, атакува про-спартанската политика ок. 461 г. пр.н.е. Избран за стратег (στρατηγός) Начало на 30-годишно доминиране в политиката 461–429 г. пр.н.е. Лидер на демократическата партия Постепенно става фактически едноличен водач, но чрез демократични механизми Перикъл никога не е бил „цар“ или „тиран“. Той е избиран ежегодно за стратег – командир на армията и флота (от 10 общо). Но чрез своята популярност и влияние над Еклесията (народното събрание) и Буле (Съвета на 500) де факто ръководи всички решения. Институционален контрол: Формално той подлежи на преизбиране и отчетност. На практика обаче притежава огромен морален авторитет и ораторски талант, които правят опонентите му безсилни. Народът сам го преизбира всяка година ...може би от респект, може би от нещо друго..? Начин на управление: Комбинира демократични принципи със силно централизирана визия. Разширява достъпа до длъжности чрез заплащане за обществени функции (т.нар. misthophoria). Насърчава държавни строежи, театри и фестивали – културна пропаганда в полза на демокрацията. Контролира външната политика и Делоския съюз – превръща го в инструмент за атинско господство. ....................................... Много ще се отклони темата ако продължа защо Перикъл е ...НЕСМЕНЯЕМ при демократична система Но с няколко думи : Перикъл е въплъщение на парадокса на атинската демокрация: законно избран лидер, който действа почти като монарх; защитник на народа, който централизира властта; идеалист, който превръща Атина в империя.

Партенон 447–432 г. пр. н.е. Перикъл / архитекти Иктин и Каликрат, скулптор Фидий Храм на Атина Палада; символ на мощта на Атина и на демократичната енергия. Изграден от чист мрамор, с изключителна пропорционалност. Пропилеите 437–432 г. пр. н.е. Мнесикъл Монументален вход към Акропола; съчетава представителност и функционалност. Ерехтейон 421–406 г. пр. н.е. - Изграден на свещеното място, където според легендата се състезават Атина и Посейдон; включва прочутото крило скариатидите. Храм на Атина Нике ок. 427–424 г. пр. н.е. Каликрат Символ на победата над Персия; изящен и елегантен малък храм на Акропола. Одеон на Перикъл ок. 440 г. пр. н.е. Перикъл Първият голям закрит концертен салон в света, предназначен за музика и театър. Дългите стени (между Атина и Пирей) 460–450 г. пр. н.е. Темистокъл (начало), завършени при Перикъл Осигуряват постоянна връзка между града и пристанището; стратегическа защита и икономическа независимост. Пристанищният комплекс в Пирея от 470 г. пр. н.е. Хиподам от Милет (урбанист) Планов град с правоъгълна улична мрежа, складове, докове, арсенал – най-модерният търговско-военноморски център в Гърция. Агора (централен площад) обновена 450–420 г. пр. н.е. – Изградени нови стои (покрити галерии), съдилища, обществени сгради, бронзови статуи и олтари. Храм на Хефест (Тесейон) ок. 449–415 г. пр. н.е. – Един от най-добре запазените дорийски храмове; в близост до Агората, символ на занаяти и труд.

В голямата си част таланта на Атина (и чуждестранни студенти като Херодот и Аристотел) са от средната класа и аристокрацията. Няма нито един от най-ниските класи - роби освобожденци, селяни, рибари, овчари, говедари ! Нито един ! Да не се интерпретира с общо-елинските примери като Езоп и Алкмен ! Те не са атиняни и никога не са стъпвали в Атика ! Да, безспорно Демократичното управление в Атина дава сериозен тласък на средната класа и ... изстисква максимума от нея ! Средната класа дава изключителни личности : военни лидери, стратези, учени, оратори, скулптури, драматурзи, хора на изкуството.... И точно тя се явява двигател в подема на невзрачния преди това градец Буквално за няколко десетилетия Атина става център на Културата и Изкуството не само в Егея, но и в цялото Средиземноморие Успоредно с културния разцвет растат и имперски амбиции. Без съгласието на Делоския съюз, Атина премества общо-съюзната хазна от неутралния Делос в Акропола в Атина ! Самата Атина нарушава демократичния принцип за равноправно гласуване на всички членове на съюза ! Нещо повече : Атина започва да харчи общо-съюзните пари за собствено благоустройство. И точно това настройва Съюза срещу Атина ! възстановяване на разрушените от персите храмове, мащабна урбанизация и инфраструктура, изграждане на нов политически и културен център. Атина се променя до неузнаваемост в положителен аспект ! Само малка част какво се променя ....

Така , обаче ...... Сега трябва да се очаква че огромна част от прочутите атински учени, интелектуалци, скулптори, военни, адмирали са ...хора от народа ? Дали ? Големите имена на Демократична Атина и опит за техен произход Сократ (469–399 пр.н.е.) Философия Средна класа Син на скулптор и акушерка; семейство с базово образование Свободата на словото и публичния дебат му позволява да преподава и да обсъжда идеи с гражданите Аристофан (ок. 446–386 пр.н.е.) Драма / Комедия Средна класа Семейство на дребни чиновници или търговци; достъп до образование Публичните театрални фестивали, финансирани от държавата, осигуряват сцена за творчеството му Софокъл (ок. 496–406 пр.н.е.) Трагедия Средна класа Семейство с достатъчно средства за образование Участие в публични фестивали и конкурси, държавна подкрепа за творчеството му Еврипид (ок. 480–406 пр.н.е.) Трагедия Средна класа Семейство със стабилни доходи, образование Публичните конкурси и награди стимулират творческия му подем Фидий (ок. 490–430 пр.н.е.) Скулптура Средна класа / подкрепен от държавата Талантлив младеж с професионално обучение; финансиран за проекти като Партенона. Държавни поръчки и признание осигуряват ресурси и обществен престиж Темистокъл (ок. 524–459 пр.н.е.) Военен / Политик Средна класа Търговско семейство с ресурси; достъп до обучение за морска стратегия Демократичният избор на стратеги и подкрепата на Еклесията му позволяват да ръководи флота Милтиад (ок. 550–489 пр.н.е.) Военен Аристократичен род Родово наследство, но подкрепя демократични решения Демокрацията му позволява да получи подкрепа за командването при Маратон Перикъл (ок. 495–429 пр.н.е.) Политика Аристократичен род Син на известна аристократична фамилия Лидер на демокрацията; използва обществени средства за културни проекти и поддържа държавни институции Анаксагор (ок. 500–428 пр.н.е.) Философ / Наука Средна класа Интелектуалец със средства за обучение и преподаване Демокрацията осигурява свобода на словото и научни дискусии Демостен (384–322 пр.н.е.) Ораторство / Политика Средна класа Средни доходи, достъп до риторика и образование Публичните съдилища и Еклесията му предоставят сцена за изява Евбулид (ок. 405–335 пр.н.е.) Политика / Финанси Средна класа Образование и административни умения Демокрацията позволява участие в финансови и политически реформи Херодот (484–425 пр.н.е.) История / География Средна класа Търговско семейство с образование и средства за пътуване Свободата да събира сведения и да публикува ги осигурява възможност за „историята“ Тукидид (455-397 пр.н.е) История/Военна кореспонденция Аристократичен род баба му е богата тракийка, завещава му златоносна мина Баща: Олорос (тракийски царски род); майка: свързана с Милтиад Последните двама са най-тежка категория Великият, роден, учил, творил, преподавал и умрял в Атина, човек получил признанията на хилядолетията : Платон (427-327 пр.н.е.) Философия Аристократичен род Баща: Аристон, потомък на последния цар на Атина; майка: Периктиона, роднина на Солон; ученик на Сократ. Демокрацията създава широка културна среда и публични дискусии, макар че самият Платон е критичен към нея Завършвам със смятания за най-голям ум, Геният на на Античността : Аристотел ( 384 -322 пр.н.е.) Философия / Наука Аристократичен род. Роден в Стагира (Македония); баща: Никомах – личен лекар на македонския цар ; семейство образовано и престижно Възползва се от културната и академичната среда на Атина; достъп до знания и дискусии, въпреки критичната си позиция към демокрацията ........................................................................................................................ Какво се забелязва тук ?

Работят ли институциите и системата като цяло на младата демократиа? И доколко ? Отговорът е : работят при това перфектно ! Необяснимо добре, дори съвършено. Защото тестът е не сериозен, а направо невъзможен ! Огромната непобедима Персийска Автократория Младата Демокрация трябва да се справя и го прави по възможно най-добрия начин (разбира се с подкрепата и на част от други гръцки полиси) Милтиад и Темистокъл правят немислимото - победи над персийската армия и флот А какво по-добро утвърждаване от победа над такъв колос като най-голямата сила на тогавашния свят ? Нещо повече : започва Апогей и външен и вътрешен Атина започва да доминира над Елинския свят - и ако външнополитическите причини са ясни - престижа добит след Гръко-Персийските войни, то Културния разцвет заслужава отделна глава Причините ? На какво се дължи небивалия разцвет на културата, превръщането на Атина в цивилизационен колос на Елинизма ? Как така една агломерация от села които не се обичат много по-между си изведнъж започват да излъчват генерация след генерация учени Ето няколко : Заплащане за участие в Еклесията и съдилищата - бедни граждани имат възможност да отделят време за образователни и интелектуални занимания. Резултат: повече хора могат да отделят средства за да развиват умения, да учат философия, ораторско изкуство и изкуства, без да са ограничени само до прехрана. Демократичните институции позволяват публични дискусии и критика. Учените, философите и ораторите могат да изразяват идеи пред широка публика, което създава интелектуална конкуренция и обмен на идеи. Публичните длъжности и участия носят социален престиж и материална компенсация, което мотивира гражданите да се образоват и да развиват таланти. Фокусът е върху лично и обществено признание, а не върху наследствени права. И нещо много важно : Част от средствата на държавата се отделят за образование, театрални фестивали, публични лекции и стипендии, които са достъпни за граждани. Това осигурява интелектуална инфраструктура, нужна за развитие на науки и изкуства.

Да продължа за Атина. Уточнение : Не е оф топик, защото точно от тук тръгват десетки термини които в днешно време различни течения, философи и речници интерпретират по различни смислови значения. Ще се види на практика от първоизточника какво точно означават Ето ги институциите : 1 Ἐκκλησία (Ekklesía) – Народно събрание Върховен орган на властта. Гласува закони, обявява война и мир, избира стратеги, гласува остракизъм. Всички пълноправни граждани мъже над 18 г. → 30 000–60 000 с право, но ~6 000–8 000 присъстват реално. 2 Βουλή τῶν Πεντακοσίων (Bulē tōn Pentakosiōn) – Съвет на 500-те Подготвя дневния ред на Еклесията, контролира магистратите, надзирава финансите и администрацията. 500 членове, избирани чрез жребий, по 50 от всяка от 10-те филии. 3 Ἡλιαία (Hēliaía) – Народен съд Най-голямата съдебна власт; разглежда граждански, политически и наказателни дела; може да осъжда държавници. 6 000 съдии, избирани чрез жребий, разделени на секции (201–501 души за отделни дела). 4 Στρατηγοί (Stratēgoí) – Стратези Командват армията и флота; често упражняват реална политическа власт (Перикъл, Темистокъл, Милтиад). 10 стратеги, избирани чрез гласуване. 5 Ἀρχόντες (Archontes) – Архонти Висши магистрати; отговарят за религия, съдебни дела, административни функции. 9 архонта, избирани чрез жребий; след мандата – членове на Ареопага. 6 Ἀρεῖος Πάγος (Areios Pagos) – Съвет на Ареопага Съд за убийства, измяна и тежки престъпления; морален и религиозен надзор. ~150–200 бивши архонти, пожизнени членове. 7 Πρυτανεῖα (Prytaneia) – Изпълнителен съвет Ротационна власт: всеки месец една фила председателства Булē и ежедневните дела. 50 прytани от съответната фила. 8 Ταμίαι (Tamiai) – Хазнаи /отговарят за хазната, ковчежници по бг/ Финансови длъжности; управление на държавната хазна и приходи. 10 хазяи (по 1 на фила). 9 Δικαστήρια (Dikastēria) – Специализирани съдилища Разглеждат специфични дела (търговски, семейни, морски). Включени в общата Хелиея, броят варира. 10 Дребни чиновници и контролни длъжности Градски, пазарни, мерителни контролни длъжности. ~500–700 души 11.Ὀστρακισμός (Ostrakismós) – Остракизъм Институция за изгнание на опасни политици чрез гласуване. Провежда се при мин. кворум 6 000 гласа

Реформите на Клистен (ок. 507–490 г. пр.н.е.) След въвеждането на териториално базираното разделение на гражданите в деми и фили, Атина навлиза в период на политическа стабилизация и социална интеграция. Демократичните институции – Еклесията (народното събрание), Съветът на 500-те и съда на хелията – позволяват на гражданите активно участие в управлението, като същевременно ограничават възможността за доминация на отделни родови кланове или политически фракции. 1. Политическа конюнктура Властта вече не е наследствена, а разпределена между всички граждани, организирани по териториални единици. Въпреки демократичния характер, на практика се появяват харизматични водачи и стратеги, които успяват да влияят на масите (ранните стратези и по-късно Перикъл). Демокрацията е все още в експериментален стадий, но позволява бърза мобилизация на населението при външни заплахи. 2. Социална и икономическа динамика Крайморските райони предоставят флот и търговска активност, полските райони – хоплити и земеделска продукция, хълмистите райони – военни ресурси и суровини. Социалното напрежение се намалява, защото всички региони и слоеве са институционално интегрирани чрез демократичните фили и участие в събранията. Демократичните реформи създават условия за икономическо разширение, тъй като търговците и корабоплавателите вече имат реално влияние върху политиката. 3. Външнополитически ефекти Ранната демокрация позволява Атина да се организира ефективно при персийските нашествия (490–479 пр.н.е.) – победи при Маратон, Саламин и Платея. Формира се Делоският съюз, като Атина заема позицията на военен и финансов хегемон в Егея, опирайки се на демократичното участие на гражданите. 4. Културни последици Свободата и участието стимулират културен разцвет – строителство на храмове, храмови комплекси (напр. Акропола), развитие на театъра, литературата и философията. Демокрацията създава среда за публичен дебат, което укрепва критичното мислене, но същевременно води до риск от демагогия и популизъм.

Войната между Клистен и Исагор Клистен се обръща към демоса за подкрепа – това е решаващият момент. Народът застава зад него, и той получава възможност да извърши своите реформи. Социално-икономически конспект: Атина вече не е само земеделски полис – търговията и занаятите се разрастват, оформя се нов градски слой. Старите родове губят монопола върху властта и богатството. В същото време, масата от граждани (особено хоплитите) започва да осъзнава собствената си роля и сила. Социално-политическо състояние: В обществото цари недоверие към родовата власт и тиранията. Идеята за "исономия" (равенство пред закона) започва да се възприема като нов идеал. Възниква политическо самосъзнание на гражданите, което подготвя почвата за демокрация. Между около 520 и 510 г. пр.н.е. Атина преживява период на институционален преход и политическо напрежение. Старата аристократична структура е подкопана от вътрешни конфликти, а последните прояви на тиранията са дискредитирани. Демосът проявява нарастващо желание за активно участие в управлението, като търси механизми за защита на икономическите и политическите си интереси. В този контекст големия Клистен превръща кризата във възможност за реорганизация на властта: той замества доминиращия родов принцип с териториално и колективно основана власт на гражданите, въвеждайки деми и фили, които интегрират населението от крайморските, полските и хълмистите райони на Атика. Така се постигат две ключови цели: Политическа интеграция – различните региони и социални групи получават представителство в институциите на полиса, което намалява напрежението между богатите земевладелци, търговците и отдалечените общности. Социална стабилизация – чрез разпределяне на властта териториално, Клистен минимизира риска от доминиране на отделни родови кланове и създава основа за равноправие между гражданите, независимо от имущественото им положение или географското им разположение. Така реформите на Клистен не само преодоляват политическата криза, но и полагат институционалните основи на радикално новата атинска демокрация, която ще оформи хегемонията на Атина в последващите десетилетия.

Възходът обаче е даден от ... Тираните Пизистрат Тиран на Атина, потомствен аристократ принадлежащ на един от трите най-влиятелни рода по това време Пизистратиди, Филаиди, Алкменоиди ...всички извеждащи генеалогията си от хероси от Троянската война. Пизистратидите се изкарват преки потомци на Нестор от Пилос, Филаидите са потомци на Големия Аякс Теламонид, а Алкменоидите с няколко врътки отново се изкарват месенци потомци на Нестор но от друг клон, за разлика от Пизистраидите ............................................................................................. От тук се ражда ......Демокрацията Пизистрат за да неутрализира съперничещите му древни родове, привлича на своя страна народните маси и най вече тези от най-бедния район - Хълмистият ! Конфискува земи на едрите земевладелци и ги предоставя на малоимотните и безимотните селяни. С това си спечелва подкрепа на плебса. Започва и ударна (държавна) пряка субсидия за Култура и Изкуство .... в резултат Атина започва не само да настига водещите полиси, но и да ги задминава Все пак ..сътресения по време на наследниците на Пизистрат - Пизистратидите : Аристократичните родове викат на помощ Спарта - Клеомен извършва показна за учебник операция и сваля режима, като предоставя властта на Олигархията на град Атина Въпреки това демократичните тенденции в Града надделяват и се появява личността на Клистен от рода на Алкменоидите - аристократичен род, който започва също да флиртува с демоса Следват нови реформи или така наречената война между Клистен срещу Исагор - защитаващ аристократичния режим

Въпреки това населението нараства и това води до нови сериозни сътресения Икономиката се основава се на земеделие и дребна търговия. Богатството се концентрира в ръцете на потомствена аристокрация Възникват социално-икономически противоречия – селяните губят земи, градът нараства Появяват се големите личности Драконт - автор на жестоки закони, но писмени и легитимирани, а не устни и традиционални Солон - реформатор отменил дълговото робство. Никой атински гражданин не трябва да попада в робство на атинянин ! Натам : Култура Възникват ранни поетични школи – хорови химни и песни в чест на богове (предвестие на бъдещата трагедия). Няма още философия, но има зародиши на морално-политическа мисъл чрез мъдри пословици и поучения (като тези на Тиртей и Солон по-късно). Образование и възпитание: Не съществува публично образование – обучението е частно, скъпо и достъпно само за аристократите Цел: възпитаване на воин и гражданин, който защитава честта на рода. Основни добродетели: смелост, вярност към рода и боговете. Архитектура и обществено пространство: Атина все още няма монументални постройки. Акрополът е светилище и укрепление, не храмов център като по-късно. Агора се оформя като място за срещи, но не още като политически форум. Каменните храмове тепърва се появяват – повечето са дървени или кирпичени. ....................................................................... Това е Атина преди Демократиата !

За Оригиналната родина на демокрацията - Древна Атина и ролята на Демократичното управление за възхода и краха на държавата Интересите ми са само исторически не политически, затова без прикриване или заобикаляне на неудобни факти (не харесвам Атинската демократиа, но фактите преди всичко) Поприпомних си някои неща и едно от тях е, че Атина наистина е много зле преди VIII BC, когато се управлява от тежка родова аристокрация иззела правомощията на ранните царе, после на пожизнените архонти които ит своя страна са сменени от изборни които се избират от висша потомствена аристокрация. Градът представлява няколко обществени сгради, храм на богиня Атина, там са и събранията. Агломерацията са пръснати села в целия п-в Атика разделен на географски принцип - крайморски район който е среден по доходност, полски - най-богат и хълмист - най-беден. Управляват се от едри аристократични родове до един извеждащи родоначалие от Микенските времена ! Най-голям бич сред беднячеството е ...дълговото робство. Разорени селяни се превръщат в роби на едрите земевладелци. С няколко думи : Управление от аристокрацията (евпатриди) – знатни родове с наследствена власт. Върховна власт: архонти (първоначално пожизнени, после с ограничен мандат). Ареопагът (съвет от бивши архонти) контролира законите и обществения ред. Народът няма пряко участие — решенията се вземат от тесен кръг знатни потомствени аристократи извеждащи генеалогията си от микенските хероси. ......................................................... Под това управление Атина излиза от Тъмните векове, но изостава от другите полиси, градът е беден, обществото е разделено

А само век преди това нещата между двете държави са били коренно различни Франция (Луи XIV) vs. Англия (края на XVII – началото на XVIII в.) Франция при Луи XIV („Кралят Слънце“) Англия по същото време Население: ~20 млн. – най-многолюдната държава в Европа. ~5 млн. – доста по-малка по численост. Политическа система: Абсолютна монархия, централизирана власт във Версай. Конституционна монархия след „Славната революция“ (1688), ограничена кралска власт. Армия: Най-голямата армия в Европа (до 500 000 войници); води успешни войни срещу Хабсбургите и Холандия. По-малка сухопътна армия, но силата е във флота. Английският флот започва да надминава френския. Икономика: Силна аграрна база; протекционизъм и меркантилизъм (Колбер); производство на луксозни стоки (коприна, гоблени, порцелан, козметика стоки на лукса и разкоша). По-малка икономика, но развиваща се търговия и колониално корабоплаване (Индия, Америка, Кариби). Финанси: Огромни разходи за дворец (Версай), войни, социална политика - изплащат се пенсии на военно-ветераните и вдовиците → държавен дълг нараства. Финансова стабилност, изграждане на Банката на Англия (1694), усъвършенстване на кредитната система. Култура: Златен век – Молиер, Расин, Корней, Льо Нотр (градини), класицизъм; френският език става езикът на дипломацията. Англия все още по-назад културно в сравнение с Франция, но има възход: Шекспир (преди това), Джон Лок, Нютон, английският театър и философия. Геополитика: Франция е хегемон на континента, влиянието ѝ е огромно; Версай диктува мода, протокол и политика. Англия още не е световна империя, но поставя основите на морското превъзходство и колониалното господство. Репутация: Франция – „моделът“ за Европа (език, облекло, изкуство, архитектура). Англия – все още „втора сила“, но с огромен потенциал в морето и търговията.

Понеже съвременната Демокрация е приета като наложена от Великата Френска Революция, бегъл статистически преглед на това какво точно тя (Революцията) променя в родината си, да се видят и сравнят идеология срещу цифри, които невъзмутимо не се вълнуват от високопарни слова Нека да се види Франция като кралство преди Революцията, след нея и ...какво тя казва ! Тоест статистика срещу истеричен патос Франция преди 1789 г. Франция след 1815 г. Митът за революцията Население: ~28 млн – най-голямата европейска сила. Загуби: стотици хиляди в граждански войни и милиони в наполеоновите войни. „Свободата донесе на народа власт и равенство.“ Политика: Абсолютна монархия, но държавата е стабилна и призната. Политическа нестабилност: република, терор, диктатура, реставрация. „Народът свали тиранията и заживя свободно.“ Армия: Традиционно силна, елитна. Огромна масова армия, но изтощена и разгромена. „Франция победи Европа и показа силата на народа.“ Икономика: Аграрна основа + индустрия, втора след Англия. Икономически хаос, инфлация, индустриален спад, нужда от чужди работници. „Селяните получиха земя и благоденствие.“ Финанси: Дългове, но стабилна система на богатство. Финансова зависимост, Париж става банкерски център, не индустриален. „Франция се освободи от корумпираната аристокрация.“ Култура: Златен век – философия, литература, изкуство, мода. Париж е център Унищожени ценности, гонения на духовенството, разпилян елит. „Революцията донесе просвещение и напредък.“ Елити: Аристокрация и духовенство – носители на традиция и култура. Избити/изгонени елити; нови – банкери, военни, бюрократи. „Всеки човек може да стане велик – дори обикновен корсиканец като Наполеон.“ Геополитика: Водеща сила в Европа. Отстъпва първенство на Англия, по-късно Германия. „Франция е факелът на свободата за цяла Европа.“ ........................................................................................................................................................................................................ Великата революция е велика като мит и символ, но катастрофална за самата Франция в демографски, културен и икономически смисъл. С други думи, тя е велика за идеолозите, но трагична за народа. Как Френската Революция помогна на .... вековния съперник Англия Франция vs. Англия (края на XVIII – началото на XIX в.) Франция (след 1789–1815) Англия (същия период) Политика: Постоянни сътресения – революция, терор, диктатура, реставрация. Стабилна конституционна монархия след „Славната революция“ (1688); без големи вътрешни катаклизми. Демография: Загуби от революционен терор и наполеонови кампании (милиони). Населението расте стабилно, без мащабни военни поражения на собствена територия. Икономика: Разруха, инфлация, зависимост от чужда работна ръка (полски и немски работници във френската индустрия). Индустриална революция: текстил, въглища, корабостроене – Англия става „работилницата на света“. Финанси: Хронични държавни дългове, Париж става повече банкеро-лихварски град, отколкото индустриална столица. Лондон – световен финансов център, но с опора върху мощна индустрия и глобална търговия. Култура: Част от елита унищожен или емигрирал; национално богатство (църкви, манастири, библиотеки) разрушено. Културен разцвет – Шекспир вече е класика, възход на романтизма (Уордсуърт, Байрон), научни общества (Роял Сосайъти). Армия: Временно мощна чрез масов набор, но претърпява катастрофи (Русия 1812, Ватерло 1815). и загива цвета ѝ Морска хегемония – победа при Трафалгар (1805), контрол над моретата, глобална империя. Геополитика: Франция губи статута си на доминираща сила; поставена под надзор от Виенския конгрес. Англия става безспорна №1 сила в света, колониална империя на четири континента. .................................................................................................................................... Изводи : Докато Франция преживява кръвопролития, разрушения и демографски крах, Англия спокойно натрупва сила чрез индустриализация и колониална експанзия. В резултат: XIX век е векът на Англия, не на Франция. Митът за „Великата революция“ служи на идеолози и революционери по света, но реално Франция изпуска историческия шанс да бъде водеща сила.

Действително тя не е ...половинчата, защото ролята на народа е нулева и на никой от "революционерите" не му е пукало за никакъв народ. Едрият бизнес/ Капитала иска просто сам да се контролира, а не някой да черпи от него без контрол, па макар и крал. Затова и Капитала вижда същата опасност и в новия лидер - Кромуел ! Който сам го е издигнал, но после ...изпуска от контрол. Диктатор с такива правомощия се явява опасен и неконтролируем, затова след смъртта му е ексхумиран и обесен, а после обезглавен и главата му разнасяна по всички графства за показ като ...изменник ! Това само 2 години след смъртта му ! Така, сега каква е най-осезателната прилика между Английската Революция и Френската ? Капиталът си избира любимец - способно момче което да свърши ...мръсната работа ! Но после изпуска го от контрол, защото точно така - това са способни момчета и успяват да изиграят ...мастерите си и да им станат шефове. Позна ли ги ? Оливър Кромуел за който стана дума по горе и .... НапУлИоне БуОнапарте (Корсикански, не италиански) И двамата са кадърни офицери, но ...виж сега, това не е имперски Рим или ранна Византия и колкото и кадърен офицер да си не можеш се издигнеш толкова високо - тук царят вкоренени от векове феодални порядки и без синя кръв не можеш да се издигнеш до главнокомандващ. Да, Кромуел е някакъв дребен благородник, но не е древен, а по скоро произлиза от новоблагородници издигнали се от конфискациите на католически земи по времето на Хенри VIII Буонапарте пък направо е почти чужденец - роден година по късно след присъединяване на Корсика към Кралство Франция И двамата сед като овладяват властта вече действат според техните си виждания Кромуел : въвежда пуританството в най-крайния му образ - забраняват се забавление, алкохол, събирания, дори и представления на Шекспир. Англия става подобие на днешен Афганистан Бонапарт : напротив, ревизионизира якобинските порядки, връща Франция в лоното на Католицизма, възстановява респекта към миналото и благородническите титли, макар вече не наследствени а закупени или по заслуги. ............................................................................................. За Капитала : и по времето на Чарлс I Стюарт и по времето на Луи XVI - държавата изпада в тежък финансов дефицит, пари няма, подържа се изкуствено висока инфлация, хранителни продукти от първа необходимост - секват или се предлагат на баснословно високи цени. Целта е една : бунтове които да бъдат насочени срещу властта След сваляне на режима, паричния поток е ...отпушен и потича наново ! Стоките отново се появяват по пазарите, на малко по-високи цени, но ги има и не са инфлационно раздути, пропагандата обвинява за всичко стария режим и възвеличава гения на новия Та такива ми ти работи, драги ми Ексхемус

Не, нека чак толкова да не навлизаме в конспиративни теории. Разглеждай по скоро приликите между Английската революция от средата на XVII-ти век и Френската от края на XVIII, дори прибави и Нидерландската от края на XVI-ти., която въпреки, че е на национална и религиозна база, но основата под нея е по-друга. Имаш натрупан и мощен капитал, а притежателите му не са съгласни да е извън техен контрол. Виждаш, че е простичко, но на пръв поглед. В началото зараждащата се буржоазия застава безрезервно на страната на кралете в борбата им срещу едрата аристокрация. Силната централна власт носи гаранция за сигурност, обезпечава и развива търговията, кралските поръчки стимулират производството. Когато обаче капиталът е натрупан, притежателите му не са съгласни да не го контролират, а кралете да черпят от него с пълни шепи. Затова и Нидерландската Революция не избухва по време когато испанските кораби носят тонове перуанско злато и сребро а ...когато то секва, а Фелипе II иска нидерландски пари за нуждите на короната. В Англия буржоазията застава твърдо зад Хенри VIII въпреки неуравновесените му действия в края на живота му, страхувайки да не се повтори анархията от времената на розите. Елизабет I също се радва на подкрепа от страна на бизнеса (даден е кралски карт бланш за каперска война срещу испанските колонии) При Джеймс I вече започвa антагонизма между едрия капитал и кралската власт. Считан по скоро за шотландец, чужд на английското общество, Джеймс бива намразен заради арогантността си, лансиране на свои фаворити с държавни постове и най-вече с мирната си политика с Испания която иска да се сложи край на пиратството и английските капери започват да бъдат бесени като пирати от кралските служби. Неприязънта и недоверието между Капитала и Кралската власт се прехвърля върху наследника и син на Джеймс - Чарлс I Въпреки това ще изминат почти 20 години на абсолютизъм (Стюарски абсолютизъм) докато избухва така наречената Английска Буржоазна Революция. Специфичното тук (за разлика от Франция и Испания) че самата аристокрация се е ориентирала към бизнеса и се е превърнала в едра буржоазия на предприемачи, банкери, търговци. Затова навремето в Марксистката историография тази революция беше определена като ...половинчата !

Най-интересни са причините за Френската Революция. Като една от първостепенните се изтъква тежкото положение на селяните. Бърза справка с въпрос ? Къде по това време селяните живеят по-добре от френските ? Английските, испанските, полските, скандинавските, германските ? Колкото и да е чудно : френските села са в пъти по-богати, а френската диета е несравнима с европейската. Тук и една подробност - французите не искат да напускат Франция и да заселват колониите си, така както с размах правят англичани, испанци и португалци. Последните - бягат от беднотия, в Англия и по ред причини - католици, роялисти, ирландци Френското правителство предлага щедро възнаграждения за колонистите тръгващи за Луизиана и Канада, дава се амнистия за минали прегрешения, въпреки това резултатът е почти провал. Тоест френските селяни си искат във Франция за разлика от английските, испанските, португалските (по сетне и германските и скандинавските бягайки от глада и нищетата) Няма такива филми в кралство Франция. Храна има в изобилие и никой не иска да емигрира. Има изкуствено причинен глад в Париж с организирано прекъснати доставки. Виновници са изкарани кралското семейство и е организирана и дирижирана мобилизация на част от най-лумпенизираната сган на парижката беднотия (част от тях в началото отказват и бягат) Сполуката на "революционерите" до голяма степен се дължи на нерешителността на Луи XVI Та ...френските селяни не искат смяна на статуквото, не искат да бъдат карани да гласуват за някой за който и понятие си нямат, не искат да им избиват свещениците, не искат да им забраняват църковните празници

Генералните щати или по точно les états généraux du royaume преди нерешителния крал да ги свика, са свикани за последен път 150 години по-рано при пра-пра-пра дядо му Луи XIII, а иначе са създадени от Филип Хубави в началото на XIV век, когато буржоата - градските първенци, търговци, банкери, предприемачи не са чак толкова съществена част от Кралството и точно те са най-заклетите монархисти и искащи силна кралска власт, която да им гарантира чадър над произволите на едрите сеньори, еднакви закони, еднакви стандарти, теглилки, пазар, сигурност по пътищата и т. н. т. н Времената разбира се, се променят и третото съсловие се превръща във все по значителен фактор в Кралството притежаващо все по голям капитал. Причините : За разлика от Англия и Холандия където аристокрацията се включва (дори съставлява огромен процент) в предприемачество, търговия, иновации, банкерство, френските аристократи презират тези дейности и се отдръпват в именията си. Третото съсловие - поема тези дейности поощрявано от силните абсолютиски крале, които назначават свои министри от редовете на това съсловие въпреки презрението на висшата аристокрация към тях. В Испания примерът е същия като във Франция, но освен с пасивна и безразлична аристокрация има и същото пасивно трето съсловие А че двуметровия Луи XVI е нерешителен, прекалено мекушав, добродушен и склонен да прощава повече от необходимото е абсолютно вярно. Само една негова дума и швейцарските му гвардейци размазват на секундата парижката сган изпратена срещу Тюйлери да троши и безчинства. Ако Луи XV беше жив тази лудост никога нямаше да се случи ! Констатации от съвременници А в действителност не е лудост, а добре манипулирана и дирижирана програма за ликвидиране на монархията при какъвто и развой решения и отстъпки. От един момент натам каквото и да предприеме или не кралят, съдбата му е предопределена.

Както древните са писали : Всичко зависи според обстоятелствата В някои държави/общества - демократичното управление е ....Невъзможно, и няма смисъл да се налага В други е удачно напълно, в трети - до известна степен ................................................................... Що се отнася до Френската Революция Моля да не се пишат некомпетентни фрагментирани глупотевини Болшинството от народа на Франция си иска стария режим, а именно : ЕДИН КРАЛ, ЕДНА ВЯРА, Обаче никой не му и го предлага ! Напротив - наказва се с Гилотина такива искания. Е ? Тогава що за Свобода е това ? Какво Равенство ...? Жизненият стандарт спада главоломно, което води до серия от селски бунтове причинени от ...ГЛАД ! Глад и съпричастност от убиваните свещеници, които селяните с оръжие в ръка защитават. Ох...Френската Революция...която никой от 90% на 25 милионна Франция не иска да и да чуе и която съсипа най-благоденставщото кралство в ....Света ! Няма ли да се прогледне, след като и в самата Франция вървят сериозни ревизионистични прегледи

Какви могат да са заключенията в днешно време ? САЩ поставят начало на една уникална Републиканска Демократична (което е все едно и също) конституция, но ...отнасяща се за 18-то столетие. И за тогава е ...оптималното решение. Власт имащите са едри земевладелци, разбирай плантатори сиреч робовладелци, а по ...климатични възпрепятствания - от северните колонии другата част са едрата търговска върхушка, част от която по-късно ще се превърне в промишлено-индустриална Последната ще вземе превес и ...интересите ѝ ще влязат в конфликт с тези от земевладелската, по стечение на географски обстоятелства разделението е налице и конфликтът е въпрос на време По стечение на икономически ..или други интереси (или съвпадение) прогресивните сили Англия и Франция имат сантименти към Юга, а Крепостна Русия жали за Севера (без ирония) Диктатурата ? Моите наблюдения на база не на лични пристрастия, а на четене и пак четене...са : Всяка дълголетна диктатура без изключения се дели условно на два основни етапа/периода : Първи : В началото Диктаторът се стреми да се хареса на болшинството от народа, провежда реформи, премахва някои стари закоравели пречки и спънки за развитие и прогрес, наказва старата корумпирана номенклатура, справя се до известна степен с престъпността на ниско и средно ниво. Един от примерите е разправата на Дуче Мусолини с мафията в Южна Италия - разпертушинва я и мафиотите бягат като подивели пилци към Америка Икономическия възход в началните години на Дуче е очевиден. Икономическия възход на Хитлер в ранния период също Същото е и за Кадафи, Садам, Асад ! ... В пълна степен и за товарищ Путин. Икономическото състояние което те заварват е едно и съвсем друго десетилетие, десетилетие и половина след тяхното управление Моля тук ако има критики и несъгласия да се включат хора с икономически познания, а не с политически пристрастия От даден период натам - пътят на диктатора е само един : надолу ! Причините : Нека първо са оправдателните Започват опити за покушения, елиминиране, злепоставяне...това води до изнервяне, параноя от страна на диктатора, който започва да ..бяга от реалността и се обгражда вече не от можещи и кадърни хора, а от ласкатели които му представят реалията такава каквато той иска да я вижда ! Тук вече Диктаторът губи реална представа с действителността ! Не само от настроенията сред интелигенцията и народа, но и сред ...армията, което е най-важното ! Именно липсата на комуникация и следене/контрол/ от шах Мохамад Пахлави върху висшия офицерски състав на армията доведе до каквото тя стана ... И все пак ползата от диктатор в дадена критична ситуация е красноречива : Аугусто Хосе Рамон - Пиночет Икономистите са категорични : Чили увеличава БВП неимоверно много през неговата диктатура И напротив ...в Демократична Архентина по времето на семейство Перон - една от най-проспериращите световни икономики се срина до степен да се превърне от една страна която от водещите в световната икономика до страна от третия свят.... Огромно падение за което е изписано много

Демокрацията е разглеждана и изучавана изключително подробно сред древните учени чиято родина или просветен патрон на повечето от тях е люлката на това управление - Атина. И никой от тях не я намира за оптималната форма на управление. Не само това, но дори преценките са за провал или почти провал, система пълна с недостатъци и недъзи. Най-остри критици на системата са и най-големите умове на Античността : Платон и Аристотел Според древните учени най-добрата форма на управление са : 1. Просветен тиран - човек със знания и компетенции, съсредоточил властта в свои ръце, чиито интереси са благосъстоянието на държавата и справедливо (нагаждано) управление над мнозинството на чиято подкрепа разчита 2.Олигархическа република, като тук се включва групата от най-можещите и знаещите, най-опитните, въобще каймакът на обществото При Демокрацията - пълното вкарване на народа в управлението е отчетено като грешка, тълпите са зле осведомени, ловко манипулирани от демагози и под влиянието на амбициозни и безскрупулни оратори могат да приложат чрез гласуване опасен развой. Така както и става многократно и най-красноречив пример е Пелопонеската война където в началото ѝ атинския флот е най-силен и многоброен, абсолютен хегемон и непобедим, а в края на войната след серия от "мъдри" народни решения - половината от него е на дъното на Егейско море, 1/3 е в плен на спартанския флот, а оцелелите не смеят да излязат от Пирея Още по показателен е примерът с Римската Република Изключително успешен в Ранната и Средната ѝ формации и крайно неудачен в Късната Обществото (управляващи и управлявани) се сплотява и дава решителен отпор срещу келтите на кървавия гал Брент и 150 години по-късно срещу Ханибал В Късната Република обаче се вижда, че системата не работи. А тук вече става въпрос за по Демократична форма на управление, защото в Сената влизат и плебеи, а Народните трибуни - изразяващи интересите на народа са с още по-големи привилегии и имащи право на вето за всяко решение. Последствия - интереси на различни групировки и фракции в резултат на което стотици хиляди римляни са изклани от Митридат и Югурта без да са победени в сражение. И точно това води до недоверие прерастващо в презрение към институциите от страна на армията и народа. Легионите искат силен лидер който да гарантира правата им след уволняване и да не ги изоставя на произвола на ...тромавите институции неспазващи поетите ангажименти.

Спор няма. Дотогава обаче е латиноговоряща с оглед на процесите от Дакия. Иначе историята на града е крайно интересна. Няма консенсус селището Сардика дали е тракийско или келтско. Както и самото племе.(Поне допреди 10-на години) Градът е обявен за мунисипиа - главен стратегически град със собствено самоуправление не от кой ѝ да е, а от самият император Марк Улпий Траян Оптимус, който дава родовото си име на града, като запазва изконното му име. Улпия-Сердика - малцина градове имат тази привилегия (Августа Траяна е друг такъв) Друг интересен факт е значението му през ПБД . Първото споменаване е опита за възстановяване и презаселване от страна на Никифор и контра действията на Крум, който не е съгласен. Обаче ....Явно града е бил в добре укрепен защото Ювигия Крум не мож го превземе, а е трябвало да приложи подлост/хитрост Кой, кога и как е възстановил Сердика преди Никифора и е настанил там силен гарнизон и от какво той се изхранва, аз не знам... Натам значението на града през X век нараства и отговор дават последвалите събития : След падането на България - Североизточна под Византийска власт и впоследствие бунта на комитопулите, Василий II предприема мащабен поход насочен именно към ...Средец ! Смятал е, че след като го превземе той ще овладее и пречупи съпротивата. И напротив - Комитопулите го защитават ревностно - преценявайки, че е изключително възлов пункт за устоите на съпротивата. Така и става : Средец е спасен и съпротивата продължава още ....4 десетилетия

Данни няма, но в такива случаи се правят съпоставителни анализи доколкото е възможно разбира се. Така : поне до VI-ти век сердикийци трябва да са говорили на латински. Защо ? Първо поне за някаква бегла представа е линията Иречек Което не е кой знае колко силен аргумент, още повече че Сердика попада някъде по средата Тогава търсим писмен източник. Намира се но доста по рано от интересуващия те период, а именно златния за империята II век Надпис на латински преведен от Н. Шаранков 6 май - празникът на Аполон в римска Сердика! За здравето и вечното просъществуване на Император Цезар Тит Елий Хадриан Антонин Пий Август , Марк Аврелий Цезар и Луций Елий Цезар и целия им дом, на свещения сенат и римския народ и на градския съвет и народа на Сердика! Първожрецът на града и съпругата му канят членовете на градския съвет и всички граждани на 6 май... Ще бъдат раздадени пари - по един денарий на човек. Също така те канят целокупното население на спортното състезание в чест на Аполон на 6 май и ще раздадат зехтин на всички участници... III век в недалечната Скаптопара, жителите ѝ са двуезични - пишат писмо на Гордиан и на гръцки и на латински език. Но в края на този век вече се случва нещо което ще сложи край на всякакво съмнение относно латинско-говоряща Сердика. Император Аврелиан изтегля легионите от Дакия, а с тях се изтегля и огромна маса от романизираното отвъд-дунавско население. Образувани се две нови провинции : Крайбрежна и Средиземна Дакия. Сердика става столица на последната и като такава там се насочва значителна част от елита и номенклатурата на старата отвъд дунавска Дакия която е безспорно латиноговоряща. Така, че поне V, че и VI-ти век Софията си е латиноговоряща Натам вече не мога да кажа, има май хиатус ама пълен или полу-пълен тоест дали мъждука там нещо или всичко е изклано, отвлечено и избягало ...по скоро да. Да обобщим така : V - VI век Сердика е латино говоряща, след това ако е имало частично възстановяване е била гръко говоряща, а от втората половина на IX век българска или поне с български управляващ елит Надявам се да съм помогнал