Евристей

И така стигаме до Елинизма Ахил продължава да води, следван от Одисей, а жените се изкачват все по високо Елинизъм (IV–I в. пр.Хр.) Ахил – трагичен герой, доминиращ образ. Одисей – хитрост, приключения, Одисея вече основен цикъл. Хелена – фатална красота, еротика, съдба. Андромаха – майчинство и плен. Хектор – благородна смърт. Касандра – пророчица, патос. Пенелопа – вярност, психологически портрет. Еней – спасител, млад герой. Парис – Съдът на Парис, стрелата; алегория и визуален интерес. Мемнон – екзотичен герой, апокрифни сцени. Следва Римска епоха Както се и очаква тук на първо място излиза Еней като национален герой и родоначалник на римляните Еней – национален герой на Рим; Енеида. Ахил – сила и трагедия Одисей – хитрост и интелект. Хелена – причина за войната; морална фигура. Хектор – благороден враг. Андромаха – майчинство. Пенелопа – вярност. Агамемнон – власт. Касандра – пророчица. Поликсена – жертвоприношение.

Тук е мястото да споделя нещо за което съм сигурен, че и @Стоедин , @Кухулин и @dario отлично знаят и разбират Одисея се явява нещо съвсем различно времево от Илиада. Действието е столетия по-късно (трудно е за обяснение) Ако в Илиада Светът е вперен в Троянската война, за там се отправят хероси и от най-отдалечените краища на Света като етиопеца Мемнон (независимо къде във въображението е Етиопия - Африка или Индия) то в Одисея нещата са съвсем другояче.. В Илиада се улавя дъх от Героичната епоха (Късна Микенска и ранна пост Микенска) докато в Одисея действието се развива във времената на вече настъпилия Колапс... Пътищата са ...забравени ! Менелай не може да се прибере от Египет до Спарта (клечи на някакъв непознат остров) Одисей не може да се прибере - налага се да търси упътване от умрелите за да му покажат пътя, щото никой жив вече не знае В Илиада е показан разкоша и великолепието на Героичната епоха - Злато, Бронз, колесници и тяхната сглобка, великолепни коне, изобилие и разкош Светът се върти около Троянската война. В Одисея ...Сивотата е обладала всичко, никой не бръсне херосите от Троянската война , а самите хероси се оказват една нищожна безпомощна твар бореща се за оцеляване не със сила, а с хитрост. В Илиада херосите ...скачат на самите богове - Ахил и Диомед не се поколебават да влязат в бой срещу Аполон или Арес Къде е останала тази велика сила от Илиада и защо е толкова безпомощна в Одисея ? В Одисея липсва разкоша представен в Илиада, дори и в двореца на Менелай се долавя, че нещата са от друга епоха ......................................................................................................................................................................................................................... Така, че строго погледнато в Одисея може да се импровизира и да се покаже малко повече примитивизъм подчертаващ тъмната епоха а, не Златния бронз...но това вече е висока топка ....................................................................... Както ѝ да е, Нолан можеше да избира от две до три различни епохи, да импровизира, но не и да прави скай-фай фантасмагории и да скапва продукцията си до степен такава, че да прави един отвратителен миш маш от по късни епохи

Тук има една тънкост : Новият прочит/подход/ и бягство от стереотип. Налагане на нов модел на вече отегчената и презадоволена публика. Така, че една по правдоподобна и вярна представа за епохата поднесена от утвърден режисьор като Нолан разполагащ със сериозен бюджет, звезден актьорски състав беше задължително ! И щеше най-малко да предизвика сериозен интерес, а със сигурност и приходи. Точно това се очакваше от него. Вместо това той си действа на принципа ...едно си баба знае, едно си баба бае. Вкарва исторически и митологически мотиви във сфера където е силен - Фантастика. Или по точно : обратното - в историческа тема вкарва своите си фантансмагории.. Ти не следиш, но се изсипаха тонове критики върху трейлъра ...Не визирам обичайната хейтърска критика, а такава от специалисти и любители по епохата. А те както казах ще са тези които ще бъдат най-мобилизационното ядро на гледащите го. ........................................................... В безбройните филми за (и с участие на) Хитлер и Сталин - игрални, биографични, косвени и т. н. всеки режисьор и сценарист се е стремял да издокара визията им - със съответните мустаци и прически. Никой не си е позволил да представи Хитлер с дълга коса и дънкова риза или Сталин с гола глава и кожено яке с капси , нали ? Все пак малко или много трябва съобразяване с историческа епоха

Хора които разбират и разграничават епохите : Минойска, Микенска, Героична, Тъмна, Омирова, и т. н са доста повече от ...5 човека. В последните 10-на години това е забележимо. Сега, ако теоретично разделим на 3 публиката която ще посети киносалоните, ще закупи дискове или ще заплати под някаква за да гледа филма Одисей на Нолан на : 1. Специалисти, любители и запознати с тази епоха (не 5, а 5 x 500 x 5000 x 5.....и т. н.) a те ще бъдат най-твърдия "електорат" на да видят новия филм 2. Зрители които просто искат да се насладят на високобюджетна продукция (в това число и фенове на Нолан, Деймън и т.н) 3. Както ти описа категория зрители която е свикнала на шаблони (така както във филма Атила с Бътлър, римляните бяха заковани от времето на Цезар) Та...безспорно зрителска аудитория номер 2 ще е най-многобройна нали така ? Е ? За нея какъвто и шлем, броня или облекло ще е приемлив, защото нито разбира, нито я интересува. Този тип аудитория ще се наслаждава на любимеца си Деймън, на ефекти, на действия, развръзка и т.н. Така, че вместо тази шитня не можеше ли да бъде нещо такова ? Толкова ли е трудно ? Което е пак разкрасено, но далеч по правдоподобно ? На теб специално кой ти по прилича на ...Агамемнон ? Оня горния ли ? С черната маска ? Разбира се че ще има и хора които ще харесат повече първия. Те ще бъдат общо взето 4 категории : 1. Щом Нолан така е преценил, значи е правилно 2. Поради незнание/слаба историческа грамотност/ 3. Любители на исторически "перверзии" (пародии) 4. Други

Архаика (VIII–VI в. пр.Хр.) 1. Ахил – сила, ярост, ключова фигура за войната. 2. Одисей – хитрост, появява се в ранни цикли (вариации на епоса). 3. Хектор – благороден враг, сцени с Ахил. 4. Аякс – физическа мощ, дуели. 5. Хелена – причина за войната, символ на красота. 6. Диомед – ранни битки, съюзник на Ахил. 7. Агамемнон – лидерство, конфликт с Ахил. 8. Менелай – повод за войната. 19. Патрокъл – ключова сцена с Ахил. 10. Мемнон – екзотичен герой, апокрифни цикли. Класическа Гърция (V в. пр.Хр.) Започва видимо навлизане на жените, Ахил продължава да води следван от Одисей 1. Ахил – доминира в Илиада и трагедията. 2. Одисей – хитрост, интелектуална мощ, Одисея започва да се оформя. 3. Хектор – благородна смърт, морален образ. 4. Хелена – фатална красота, морална поука. 5. Аякс – патос и гняв. 6. Агамемнон – конфликт и власт. 7. Касандра – пророчица, трагичен патос. 8. Андромаха – майчинство и плен. 9. Пенелопа – вярност, вече известна. 10. Парис – изборът, стрелата; сюжетна роля. Троянски цикъл при Етруските (VII–III в. пр.Хр.) Ахил – най-изобразяваният герой, хтонен, олицетворяващ смъртта и ритуалът. Одисей – хитростта и правилния избор, Полифем, Сирените, интрига. Хектор – благороден загубил. Поликсена – жертвоприношение. Касандра – пророчица, медиатор между живи и мъртви. Еней – млад, носи баща си, спасител. Андромаха – майчинство, плен. Хекуба – трагична кралица. Парис – сюжетно важен, рядко изобразяван. Менелай – почти маргинален.

Абсолютният връх (пан-човешки архетипи) е за …. Ахил Безусловен №1. Причини: Централна фигура на Илиадата Архетип на младия, свръхчовешки, трагичен герой Изобразяван непрекъснато във : Архаична вазопис Класическа и елинистична скулптура Етруско изкуство Римски саркофази Ренесанс (Рубенс, Давид) Класицизъм Модерно кино и литература Второ място - безусловно за Одисей Втори, но по-дълготраен във времето ! Но това не е константа, а скалата на популярността е плаваща и доста интересна през съответните епохи

Кои от героите и героините в различните епохи оглавяват класациите по популярност сред паметта на поколенията изразени в : литература, изкуство, изображения ? Степенувани по дългосрочна популярност от Античността до XXI в., като критерият е честота и тежест на присъствие в: епоси (гръцки, римски, късноантични), трагедии и драми, вазопис, стенопис, мозайки, скулптура (гръцка, римска, ренесансова, модерна), средновековна и ренесансова литература, модерна култура (живопис, кино, романи). И така кои са ?

Троянски цикъл – обобщение Троянският цикъл е съвкупност от епични поеми и легенди, които засягат войната при Троя, нейните причини, ход и последствия, включително завръщанията на героите. Той е по-широк от самата Илиада и обхваща също Одисея и други свързани истории. Основни епоси Илиада (Хомер, VIII в. пр.Хр.) Събития: Последната година от Троянската война. Фокус: Гневът на Ахил, бойните подвизи на героите. Одисея (Хомер, VIII в. пр.Хр.) Събития: Пътешествието на Одисей след падането на Троя. Фокус: Хитрост, приключения, психологизъм. Енеида (Вергилий, I в. пр.Хр.) Събития: Бягството на троянците, водени от Еней, към Италия. Фокус: Римска национална идеология; спасението на троянците. Апокрифни епоси от „Цикъла“ Цикълът от малки епоси („Епичният цикъл“ или „Хомерийски цикъл“) – изгубени или частично възстановени текстове, които разказват: Причините за войната (Цикъл за Хелена, Цикъл за Парис). Началото на войната (Цикъл за Троянския залог). Събития преди и след „Илиада“ (Сакциони, Дисави, Епизоди с Диомед и Ахил). Завръщането на различни герои, не само Одисей.

Доста по-добре от бандата в оригинала на Нолан Въпреки, че трябваше да ограничат Артифишъла да не раздава така щедро брони Дендра - те са много скъпи и трудоемки за изработване. Но от стотици шлемове от епохата - намерени, документирани, изобразени... https://www.salimbeti.com/micenei/helmets3.htm как Нолан и екипа му се спряха на тези пародийни шлемове и ги набиха върху чутурите на Агамемнон и Одисей. Кой от кой по неподходящ ? Това вече е непростимо.

Отговорността на мащабното кино Проекти от подобен мащаб не функционират единствено като художествени произведения. Те формират масовите представи за миналото и често заместват научното знание с визуален наратив. Когато подобен наратив игнорира археологическите и историческите данни, резултатът е популяризиране на заблуди, а не на културно наследство. Заключение Нашата позиция не е насочена срещу художествената свобода като принцип, а срещу подмяната на историческа реалност със съвременна естетическа формула, която не отчита спецификата на микенската цивилизация. Древността не е универсален декор. Тя е самостоятелен свят със собствена логика, визуален език и мисловна структура. Пренебрегването на това е загубена възможност - както за киното, така и за публиката. (Европа / Източното Средиземноморие)

ОТВОРЕНО СТАНОВИЩЕ на изследователи и популяризатори на микенската епоха относно визуалната интерпретация на The Odyssey (реж. Кристофър Нолан) Настоящият текст е израз на общо безпокойство, споделяно от историци, археолози, изследователи на бронзовата епоха и дългогодишни популяризатори на микенската цивилизация, във връзка с публично разпространените визуални материали от предстоящия филм The Odyssey. Нашата позиция не е продиктувана от естетически предпочитания или „фенска“ чувствителност, а от фундаментално несъгласие с начина, по който е представена историческата и културна реалност на Микенския свят. Микенската епоха не е абстрактен митологичен фон Късната бронзова епоха в Егейския свят (XVI–XII в. пр. Хр.) е една от най-добре документираните праисторически култури в Европа. Тя разполага с: богата археологическа база ясно разпознаваем материален облик административни текстове -Линеар Б военна и социална структура, която не подлежи на свободна визуална импровизация. Представянето на микенски царе и воини като анонимни, унифицирани и визуално „изчистени“ фигури е в пряко противоречие с наличните данни. Микенският свят е: демонстративен; ритуализиран; силно йерархичен; обсебен от видимостта на властта и статута. В представените кадри се наблюдава налагането на модерна интровертна естетика, характерна за съвременното авторско кино: минимализъм; тъмни тонове; умишлена анонимност; психологизация, типична за XXI век. Тази естетика не отразява бронзовата епоха, а я подменя със съвременен светоглед, който няма исторически аналог в микенската култура. Визуалното представяне на Омировите герои във филма не съответства на микенските военни традиции не отразява социалната йерархия смесва елементи от по-късни гръцки и дори римски периоди. Резултатът е анахронична и концептуално погрешна визия, която заличава културната специфика на епохата.

Епохата на Бронза е блестяща, цветът е важен и показен Нолан заменя това с: тъмнина минимализъм анонимност сивия цвят властва . Това е естетика на XXI век, наложена насила върху XIII век пр. Хр. Това не е просто лош дизайн. Това е грешна философия за древността. Нолан не показва как са мислели древните — той ги кара да изглеждат като съвременници с броня И точно тук е най-големият му грях: не че интерпретира а че подменя. Това, което гледаме не са микенски бойци. Това са Hollywood-генерични герои, които имитират "древността" с визуални елементи, които са: неправилни за времето, лишени от историческия контекст и културна идентичност Ако Агамемноновият шлем беше първият удар, то визията на Одисей и хората му е втори — вече системно нарушаване в подхода и пълно незнание към древната култура The Odyssey костюмите на Одисей и спътниците: Визуално НЕ отговарят на времето на Троянската война или Хомеровия контекст. Нямат характерната за бронзовата епоха блясък, цветове и статусен символизъм. Вместо това униформите им приличат от по-късна или направо измислена епоха, често сравнявани в интернет с римски/миксирани форми или абсолютна фантазия. Това НЕ Е: Омир Микенска Гърция Троянският цикъл. Това Е: съвременен екзистенциален филм облечен в псевдо-древни дрехи с напълно подменена културна логика. Нолан не прави филм за древността. Той кара древността да играе по неговите правила

Агамемнон по дяволите НЕ Е БАТМАН. Той е: wanax — сакрален цар; върховен владетел, чиято власт е ритуална, показна, демонстративна; фигура, която трябва да бъде разпознаваема, величествена, страховита чрез статут, не чрез маска. Да скриеш лицето му зад безличен изкуствен и полиран шлем означава: Да отнемеш самата идея за царственост в бронзовата епоха И проблемът далеч не е само шлемът. Проблемът е, че Нолан и екипът му не разбират какво Е цар в бронзовата епоха. Агамемнон не е "воин-анонимец", а сакрален владетел Агамемнон е wanax — дума, която означава: върховен господар; посредник между боговете и хората; носител на харизма, власт и ритуална легитимност. В микенския свят властта не се крие — тя се показва. Затворен, тъмен, обезличаващ шлем: унищожава визуалната йерархия; прави царя неразличим от редовия боец отнема сакралното измерение на фигурата. Това е анти-бронзова епоха като мислене.

На нищо не прилича за съжаление и точното определение за тази гротескна маска в частност и филма като цяло е: художествено и историческо фиаско. Това НЕ Е Агамемнонов шлем. Това НЕ Е Микенска епоха. Това дори НЕ Е Гръцки свят. Това е визуална пародия, лишена от елементарно познание за XIII–XII в. пр. Хр., и още по-лошо — лишена от уважение към нея. В микенската епоха НЕ СЪЩЕСТВУВАТ: тъмни, "тактически", почти sci-fi маски; шлемове тип „анонимен екзекутор“ затворени лицеви брони с гладка, индустриална повърхност. Съществуват: шлемове от глигански зъби описани от Омир и открити археологически; бронзови шлемове с ясно изразени гребени, нитове, орнаментика, рога; релеф, символика, статут — не „антигеройска анонимност“. Това, което Нолан показва, няма археологически аналог. Нула. Нито от Микена, нито от Пилос, нито от Тиринт, нито от Дендра, нито от Троя.

Одисей - любимецът на Европа Архаична Гърция (VIII–VI в. пр. Хр.) Ключови черти: polymētis – многоумен, изобретателен; polytropos – „многообратен“, човек на маските; герой на νόστος (завръщането), не на завоеванието. В архаичната Елада Одисей е обичан, но и подозрителен. Аристократичният идеал все още предпочита Ахил. Одисей е герой на нов тип общество, което тепърва се ражда – търговско, морско, колониално. 2. Класическа Гърция (V в. пр. Хр.) Тук става нещо важно: Одисей се „проблематизира“. В трагедиите (Софокъл, Еврипид) той често е: манипулатор, циничен политик, опасно умен. Причина: Атина вече е демокрация, риторика и политика вървят ръка за ръка. Одисей става огледало на софиста. Популярен? Да. Обичан безрезервно? Не. Той вече е интелектуално неудобен. II. Етруските: Одисей като герой на измамата и съдбата Етруските обичат Одисей – и това не е случайно. На етруските огледала и вази: Одисей (Uthuze, Utuse) се появява често; сцени с Полифем, Кирка, измами и наказания. Защо? Етруската религия е фаталистична; светът е лабиринт от знаци и предзнаменования; Одисей е човек, който оцелява чрез тълкуване и хитрост, не чрез сила. Тук той е идеален герой: не морален пример, а оцелял сред капаните на съдбата. Важно: Етруските предават Одисей на Рим. III. Рим: Одисей (Ulises) – подозрителният грък 1. Републикански Рим Римляните са амбивалентни: уважават ума му, но не му вярват. За тях Одисей е: прекалено лукав, прекалено „гръцки“, почти неморален. Цицерон и римската реторика го използват като пример за свръх интелект, но не и за добродетел. 2. Вергилий и Империята В Енеида: Одисей е виновникът за Троянския кон; символ на измамата, разрушила Троя. Рим предпочита Еней: благочестив, съдбовен, основател. Одисей тук е антигерой, нужен, необходим с гениалния си ум, но нелюбим. IV. Византия: Одисей като реторичен и морален образ Това е често подценяван период, но изключително важен. Византия пази Хомер; Одисей е четен, коментиран, преподаван. Но: християнската етика е подозрителна към хитростта; Одисей става: алегория на душата, образ на странстващия човек в падналия свят. Той оцелява не като герой, а като текст. Популярността му е учена, но не масова. V. Ренесансът: златният век на Одисей Тук Одисей преживява възраждане без прецедент. Защо? Ренесансът обожава: античния ум, индивидуалността, човека с много лица. Италия е: морска, търговска, политически раздробена. Одисей е: дипломат, измамник, пътешественик, оратор. Най-популярен след Античността. Данте вече го превръща в: трагичен търсач на знание, човек, който прекрачва границите на позволеното. VI. Класицизъм: Одисей като модел на разум XVII–XVIII в. Франция и Германия го четат през: разума, мярката, контрола. Тук той е: цивилизован, рационален, овладян. Почитан, но обезопасен. Одисей губи дивото си лице. VII. Новото време (XIX–XXI в.): Одисей като човекът на кризата Тук идва вторият му апогей. Романтизъм: самотният странник; Модернизъм: Джойс (Ulysses) – Одисей като всеки човек; Архаична и ранна класическа Гърция – като жив мит Ренесансова Италия и Европа – като модел на човека Модерното време (XX в.) – като символ на кризата Най-силно обичан: в Елада и Ренесанса Най-дълбоко разбран: в модерността Най-подозиран: в Рим и ранното християнство

Ахил говори малко, но действа много Аякс почти не говори Хектор говори трагично Агамемнон говори заповедно Одисей разказва, убеждава, лъже Европа е цивилизация на езика, не на удара. Ахил – винаги войн Аякс – винаги скала Хектор – винаги трагедия Агамемнон – винаги провалена власт Одисей – хитрец, дипломат, грешник, търсач, скитник с чест Само Одисей може да бъде препрочитан безкрайно. Европа не е избрала най-силния си герой. Тя е избрала този, който оцеля. Ахил живее за кратката слава. Аякс е стена, която се чупи в бурята на историята. Хектор умира с чест, която се помни, но не се живее. Агамемнон пада, защото властта не прощава. Одисей обаче преживява бурите, измамите, капаните и времето.

Европа живее в история, не в мит Типът герой, който Европа може да наследи Ахил – абсолютният воин: божествен, недостижим, кратък живот Аякс – скалата на честта: мълчалив, недодялан, неоцеляващ Хектор – трагичният защитник: благороден, но обречен Агамемнон – царят : власт, вина, провал на управлението Одисей – човекът : умен, слаб, лъжлив, но …. издръжлив и устойчив Европа не може да живее като Ахил, не може да мълчи като Аякс, не може вечно да умира като Хектор, нито да властва като Агамемнон. Тя може да оцелява само като Одисей. ……………………………………………………………………………………….. Ахил, Аякс и Хектор принадлежат на бойното поле - Кръвта и Честта ! Агамемнон – на лагера и трона - Властта и Арогантността! Одисей – на морето, острова, дома - Верността и Обвързаността ! Европа е лабиринт от граници, не равнина. Героят ѝ не е дуелист, а навигатор. Ахил избира вечна слава – кратък живот Аякс не понася загубата на честта Хектор знае съдбата си и я приема Агамемнон загива веднага след победата Одисей живее след войната Европа не свършва с победата. Тя започва след нея. Ахил – морал на честта Аякс – морал на абсолютната правда Хектор – морал на дълга Агамемнон – морал на правото на власт Одисей – морал на обстоятелството Европа избра не чистия морал, а сложния.

Одисей, или защо Европа избра хитреца Одисей „победи“ Ахил, Аякс, Хектор и Агамемнон в паметта на европееца Хомер създава Одисей като нещо радикално ново: не е силен и могъщ като Ахил, не е непоколебим и лоялен като Аякс, не е благороден и доблестен като Хектор, не е властен и богат като Агамемнон, но е най-умният, най-издържливият, най-човешкият. Той оцелява там, където другите падат. Той мисли, когато другите удрят. Той чака, когато другите бързат. Той се променя, когато другите остават същите. Ахил е величие. Аякс е чест. Хектор е дълг. Агамемнон е власт. Одисей е живот. Европа не избра най-блестящия, не избра най-чистия, нито най-смелия, нито най-благородния Тя избра този, който може да премине през времето, да говори на бъдещите поколения и да бъде човек със слабости, но с ум, с памет и с хитрост. Европа живее в история, не в мит

За смъртта на Кубрат е обосновано, но какво е обяснението за неговата рождена дата, че и тази на Аспарух ? На Тервел ? На каква база Атанасов обосновава тезите си ? Щото ...принцовете на степта са длъжни ...нали..бързо да се възпроизведат ! Нали търсим подобни примери ? А то се оказва, че под 18 - няма ! Дори Атила в най-добрия случай, ама наистина в най-добрия е станал баща на Елак на 19. Да не кажа че и на 24-25 ! Значи Аспарух (ако е роден от втора жена или наложница) може да е много близо до Баян, както и разбира се много далеч Това е действителността, а такива като Атанасов които търсят как да натъманят нещата с по лицеприятни соц краски и търсят одобрение сред тогавашната цензура е друг въпрос

Това вече съвсем отива към вятърничевост .. От къде накъде Тервел трябва да е ...първороден син ? Атанасов не прави ли сметка, че Аспарух може да има няколко сина преди това - загинали ? И един буюк щерки преди него и чак на стари години поредната млада наложница дарява стария Паро с мъжки наследник ? Да с оглед конюктурата би трябвало преди Тервел да няма живи по-големи братя, защото това би довело до проблеми след смъртта на Аспарух, а се вижда че такива няма - държавата е стабилна и Юстиниян II и Лъв Исавър търсят и получават ефективна помощ Но Тервел може да е роден в един огромен времеви диапазон - от първородно дете до ...изтърсаче, наследило баща си заради липса на живи по-големи братя. А ако Тервел е късно роден, то това удължава и живота на Аспарух Въобще плаваща линия

Вижда се, че Атанасов здраво издига пясъчни кули и гради ли гради... Как според него се е "изяснило", че Кубрат е роден 605-610 г. ? А пък Аспарух - 639-640 г ? Тоест Кубрат/Курт/ е 29-35 годишен когато се родил Аспарух. Като обосновката е : "принцовете в степите се женели рано" Първо : не принцовете в степите, а всички по тез времена се бракосъчетават рано, обаче деца не се пръкват толкова бързо и лесно (сред елита) Второ : Като какъв се явява Аспарух на Кубрат ? Трети син или трето дете ? Защото ако е трети син то той може да бъде роден и много по-късно * (ще дам обосновка ) а ако е трето дете - напротив - той може да е роден дори когато Кубрат е на 16-18 години (по теорията за младите степни принцове) Трето : Има Полигиния за която Атанасов срамежливо премълчава. Тоест между първия Баян и третия Аспарух може да има и няколко месеца разлика ако са от различни майки Нека хвърлим по един поглед как са нещата Атила - според френското уики е роден 395 г. а най-възрастният му син Елак е роден 425 г. Атилата с един табор наложници става баща на първороден син на 30 години ! От него по принц на степта има ли ? Английското уики го дава по млад 406 г. но не дава датировка за Елак. В най- ранния случай - Атилата ще е станал татко на 19 години. Жените : Първо раждане 14–18 години, често около 15–16 обаче трудно се засича сред елита Хановете и елитът често стават бащи и в зряла, даже късна възраст (40–60+), защото имат нови млади (втори, трети) съпруги и наложници. ................................................................ Ето и някои примери от страна на ...майките Чичак - хазарското цвете е спазарена от Лъв Исавър от могъщия по тез времена владетел на Хазария - Бихар. Двамата имат общ враг - арабите, за целта - скрепва се лоялен Хазаро-Византийски съюз (срещу всепомитащите вълни на Исляма) а щерката на Бихар- Чичак заминава годеница на Константин (бъдещия Копроним) Годините са 732-734 /преговори и заминаване/ На колко години е била годеницата Чичак ? Неизвестно, но е била много млада. Хубава и умна - тя предизвиква истинска истерия в Столицата - облеклото ѝ става мода и е наречен Чичарион, а ортодоксите в това число и темерут човек като Теофан са впечатлени от бързото ѝ усвояване на знания и го аплодира. Няма и намек за подигравка на произход.. Чичак ражда чак ... на 25 Януари 750 г. Тоест 15+ години по-късно и това е първородното дете на Константин V - бъдещият Лъв IV Хазарин 15 години Константин е верен на Чичак-Ирини, но какви са причините ? Баща му Лъв Исавър се споминава още през 741г. а бракът може да се разтрогне заради невъзможността Чичак да го дари с мъжки наследник (в случая никакъв) По натам за други примери

Това отклонение е с цел вкарване на повече яснота относно възрастовата граница най вече на унаследяване. Често разликите са огромни - в някои случаи синовете наследили бащите си са с около 30-50 години по-млади. В други случаи ...Короната/ Управлението/ преминава във внуци и правнуци.. В разглеждания период владетели станали бащи на 18 години са наистина рядкост, а тези на по-късна възраст - мнозинство. Това трябва да се има предвид ! На колко се жени и разпложда говедаря, овчаря, ковача или роба е едно, а съвсем друго е смяната на поколения в управленския елит Тоест ...синчето на господаря може да играе с пра-внучетата на дойката на баща си... .............................................. Този казус е интересен : любим син ! Той не е непременно първородния, а по скоро любимеца на ...татко. Примери много от Древността през Средновековието до Модерни времена .................................................................. @Янков ще се разсърдиш ли, ако пробутам една моя хипотеза ? Ювигия Крум има големи амбиции за племенника си Пацик Млади, дори прекалено големи ? Дотолкова, че да го наследи пред родния му син (уж) Омуртаг ? Причините : мъкне го със себе си по походите, присъства на важни събития, а напротив за син Муртаг - нищо ! Както и чувствата са същите от страна на синовната обич : Нищо от многобройните надписи на Омуртаг не споменават и дума за славния му Отец Тоест при различен развой .... като едното нищо Крум обявява Пацик за свой наследник ! Ако хипотетично това би станало, то Пацик пак ще е от рода на Крум

Не, има не един и два такива случая. Един Енрико Дандоло устройва ли те ? Ако искаш да направим една бърза проверка на сходни на "нашите" степняци по бит и начин на живот - американските индианци за които има сигурни данни ? Първият хванат за ушите : Джон Смит 138 години ! На колко точно години е...да не издребняваме, щедро ти отпускам да го "подстрижеш" с някое друго десетилетие, но не прекалявай - не минавай под 100-те ! На 90 е бил в перфектна форма ...с хубава мома и изпълнени задължения https://www.d.umn.edu/cla/faculty/troufs/Buffalo/PB41.html Натам Белия бик Born April 1849 Died June 21, 1947 (aged 98) South Dakota https://en.wikipedia.org/wiki/White_Bull Червения Облак Born c. 1822 near modern-day North Platte, Nebraska Died December 10, 1909 (aged 86–87) Pine Ridge, South Dakota, U.S. https://en.wikipedia.org/wiki/Red_Cloud Има още много, да, не са умрели точно на бойното поле, но някои са обмисляли бягство и нови бунтове на преклонна възраст - тоест чувствали са се в перфектна физическа форма. Има сведения точно за бунтовни настроения сред старците, докато младите са вече били по-склонни към ...цивилизацията и новия ред. Ако пък искаш строго водач на армия в бойни действия то ето ти примери от една велика генерация : Не един а мнозина Диадохите са уникален исторически феномен - не просто генерали, а столетници на бойното поле, което почти не се среща преди или след тях. Те са най-силният аргумент, че възрастта може да бъде съчетана с чудовищна енергия, жестокост и стратегически ум. Физически и генетично – те бяха стоици Македонските воини не са били обикновени старци тренирани от деца и юноши свикнали с походи по 40 км/ден хранени добре имунизирани чрез живота си срещу умора и трудности понасящи температурни амплитуди от 60 градуса Те умираха от меч, но не от старост. Там имаш 100 годишни, 90, а на 80 - загинали на бойното поле предвождащи войските си ..................................................... И да - има легенди, но за да се създадат то трябва и база

Не го знам, може ли източник ? Не че не ти вярвам, но аз да се коригирам Но дори и да го приемем ...съгласи се, че няма под 15, а тези до 18 са изключително редки. Много по срещани са тези в които синове с 20-30 (и много повече) годишна разлика от бащите си ги наследяват. Мога да ти приведа много примери безброй, но ще разлеем темата

Да бъда разбран правилно : не споря и не се заяждам... По казуса, че Тервел с оглед на разликата спрямо Аспарух би трябвало да му е внук !? Както обаче може да му е и...пра-внук (15 годишно поколение) така може и да му е син - Аспарух на 40+ че и 50 ! .................................................................. Да не ти разлея темата, но ти сам подхвана за степняците По пресен пример от твоя за Чингис хан Боняк За първи път е споменат от Анна Комнина * с помощта която оказва на ромеите при Левунион 1091 г. срещу печенегите ......... ( води 40 хиляди кумани ) Това не му пречи по-късно да граби и разорява имперските земи. През 1096 г в "повест врем. лет" е споменат при две нападение над Киев - изгорен е княжеския дворец, а при второто са ударени манастирите около града. Проклинан от монасите-летописци, споменаван многократно от Владимир Мономах в "Поучения" и Анна Комнина в Алексиада, куманският войн си спечелва мрачна слава. При Лубна 1107 г. загива брат му Тааз, а през 1151 г. при едно от безбройните му нападения срещу Киев, загива любимият му син Севенч. За последно е споменат през 1167, когато над 90 !!! ** годишен води поредното си нападение е напълно разбит от княз Олег Святославич. Боняк Хищника е човек водил стотици битки, избивал хиляди и рискувал живота си постоянно, достига на възраст близо век ! От там насетне данните за легендарния войн секват, според Плетнева , Боняк умира в тази битка ! Боняк е историческа личност и е издигнат в култ от по късните кумански вождове като символ на куманската мощ и слава ! Светлана Плетньова е категорична : Боняк Хищника доживява до 95 годишна възраст ! Парадокса е, че е активен на тази възраст ...