Б. Киров

Няма практически приложим начин в пазарна икономика, в която парите са капитал и произвеждат принадена стойност, заплатите да са по-големи от произведените стои и услуги /освен инфлация и хиперинфлация на самите пари/. Просто ако си простреш извън "чергата на произведеното" образно казано с парите "краката", пазарът ще ти ги отреже, ще обезцени самите пари. Илюстрирам с цифри: България БВП произведена стойност на човек от населението: Произведени стоки и услуги на човек за година – 8311 щатски долара по номинал. Това е "чергата" на възможните пари, включително за заплати, данъци и капиталови дълготрайни активи, всичко теоретично и реално възможно. Средна заплата 1107 лева месечно бруто, което е 535 долара по днешен курс х 12 е 6416 щатски долара годишно нетно, което е: 77 % от БВП на човек В България се отделят около 19 % за капиталови разходи, обновление на машини и дълготрайни активи Германия БВП на човек от населението годишно 46 747 щатски долара Средна заплата бруто 3803 евро бруто месечно, което в щатски долара годишно нетно е 31 880 щатски долара или 68 процента от БВП на човек В Германия се отделят по 20.1 процента за капиталови разходи и дълготрайни активи https://www.reinisfischer.com/average-salary-european-union-2018 Не съществува начин в природата на парите те да стават повече от стоките, на които съответстват, съществува такъв, но се нарича инфлация и хиперинфлация. Увеличението на заплатите е скачен съд с увеличението на производителността, няма друг начин да стане. Ако се отделят повече за заплати при ниска производителност, това може да става единствено за сметка на по-ниски капиталови разходи за дълготрайни активи, което ще свали производителността. Единственият начин да се вдигат заплатите е да се произвежда повече.

малко повече за тази корпорация, малко ми прилича на плод на американско-китайската дружба, трудно е да се каже точно: http://tropostech.com/press_releases5.html това е биография на основателката и настоящ президент /не СЕО/ http://cenntroauto.com/ това е сайта им; камиончето е симпатично В интерес на истината имаше една сериозна инвестиция в Ловеч за грейтуол и тя се провали поради липса на пазар, но да гледаме позитивно

Картата е публикувана от Уолстрийт Джърнъл https://bg.wikipedia.org/wiki/Уолстрийт_джърнъл само съм я копипейстнал, тя това си показва. Голямата въпросителна пред този проект, както е показан, според мен се нарича "Иран", защото там могат да се объркат тотално плановете на китайците, да се запуши пътя им; през Турция нямат проблем, нещата са много напреднали, тунелът под Босфора /за 2.5 млрд/ е грандиозно съоръжение, финансирано пак с китайски пари, изграждат и другите връзки, техният интерес е Близкия изток и това ги устройва. Ами... меморандум; нещо като "доверителна разписка", единия се доверил на другия и се подписали. Великата идея на балканските гении е да се вземат някакви европейски /предимно германски/ пари и да се сделкат по братски, като, доколкото си спомням, гърците претендират за 75 %, останалите 25 % за нашия "елит", ама... времето ще покаже. Много се забавлявах на коментарите след статията по линка. http://old.segabg.com/article.php?id=871244 има шедьоври на народната мисъл Ако просто си седим и нищо не правим трупаме "пропуснати ползи", според мен, ама ние и така сме ги натрупали достатъчно, така че ще правим същото, това го можем. Иначе нашата жп карта е нещо такова: Личното ми мнение е, че с тези държавни фирми, които менажират жп линиите у нас нито един проект за високоскоростни линии не може да се осъществи. Гърците са решили проблема като са оставили нещата в ръцете на италианската компания, с която имат общи интереси. Напълно съм съгласен, че китайците са крайно прагматични хора, както и с констатацията за нашите олигарси, но и двете неща не изключват, според мен, третото - нещата да се случат. А че нашите олигарси си нямат представа с кого си имат работа, това е точно така, но е въпрос на информация и интелигентност или по-скоро на липса на такива.

Малко нескромно ще се самоцитирам от друга тема: http://www.chitatel.net/forum/topic/20117-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8/ Китайските инвестиции на Балканите Досега /2016/ китайските инвестиции на Балканите са общо в размер 36 млрд. долара, което е сравнително малка част от общите инвестиции на Китай в световен мащаб – едва около 2 процента и около 11 процента от китайските инвестиции в Европа. По държави тези инвестиции на Балканите са разпределени така: Турция – 13.6 млрд. долара Гърция – 8.92 млрд. Сърбия – 6.05 млрд. Босна и Херцоговина – 3.46 млрд. Румъния – 2.46 млрд. Черна гора – 1.12 млрд. България – 0.32 млрд. Македония – 0.4 млрд. Албания - 0  При това инвестициите само в Турция и Гърция са около 62 процента от общите инвестиции на Балканите и това е свързано с гео-икономическата стратегия на Китай OBOR, чиято основна идея и цел е да свърже с инфраструктура и търговски връзки Европа, Африка и Азия, като всички пътища се събират и тръгват от Китай.  И двата основни елемента от OBOR /морският и сухоземният нов „път на коприната”/ минават през стратегически важни за целия китайски проект точки на Балканите: 1. Сухоземният път, свързващ Европа с Китай / Москва, Украйна, Румъния, България, Турция, Иран, Тюркменистан, Таджикистан, Казахстан/, Китай 2. Морският – с крайна точка Венеция /Италия, Пирея /Гърция/, Египет /през Суецкия канал/, Найроби /Кения/, Коломбо /Шри Ланка/, Калкута /Индия/, Джакарта /Индонезия/, Китай За Китай тези два маршрута - морски и сухоземен - са буквално жизнено-важни, като сухоземният, според мен, в близка перспектива е по-важен. Имам предвид трафика в Южнокитайско море и конфликтите там, откъдето минава близкоизточния нефт, сухоземната връзка елиминира блокирането на този трафик при възможен военен конфликт по море. Ако погледнем картата, тази сухоземна връзка минава през България, Турция, Иран и т.н. Гърците са на пътя на водната връзка, заедно с Италия, но по византийски маниер, защо пък не, ако мине номера, се опитват да ни направят нещо като "байпас" със сухоземната връзка - Атина-Солун-Александруполис си е такова байпасче, което ги свързва индиректно с турската част от маршрута, а ние ставаме транзитна територия - оттам скоростната линия отива към западна Европа през Македония,Сърбия, Унгария, където вече китайците са инвестирали заради морската си връзка и в жп линии; Китай е инвестирал и инвестира много в Турция, Иран и Пакистан, както и в бившите съветски републики заради сухоземната част от Пояса. Друг е въпросът, дали сегашният икономически хегемон ще го остави да си развива стратегията, защото става въпрос за смяна на световния ред, вижда се какво се случва в момента с търговските спорове между САЩ и Китай и, според мен, нещата няма да спрат дотук, а ще ескалират макар и постепенно, но дългосрочно. Ние като държава сме като сламка в този спор, но това че сме малки, не ни задължава да бъдем...недалновидни. Според мен, нашият най-голям интерес е възможно най-бързо да си реорганизираме железниците и да изградим скоростни отсечки директно на наша територия, защото очевидно това са най-преките пътища, а не заобиколните през Солун и Атина. Анонса на китайците точно сега да инвестират, според мен, показва, че това е и техния интерес за трасето.

The cost of port development is estimated at €55m, of the rail development at €171m and of the road development at €50m. The duration is estimated at 36 months Гърците, доколкото си спомням, искаха и някаква голяма сума по европейски проекти за скоростна линия между Солун и Александруполи, а и с китайско финансиране са изградили високоскоростна линия от Атина до Македония, откъдето стоките от Пирея ще отиват бързо през Македония-Сърбия-Унгария към Германия; Concluding, the passenger and freight volume of the port and rail line “Thessaloniki-Alexandroupolis-Ormenio” is expected to increase as a result of the project. https://ec.europa.eu/eipp/desktop/bg/projects/project-69.html ако успеем да изградим високоскоростна жп линия Свиленград-Русе с отклонения Варна и Бургас, ние като територия сме най-пряката сухопътна връзка от Турция към Западна Европа по Пътя на Коприната. Може би затова китайците се интересуват от тунела Шипка и автомагистралата Север-Юг, за които има инвестиционни споразумения.

Този път споразуменията са подплатени от 1.5 млрд. евро за 5 години заем за конкретни проекти, които минават от КБЗ /China Development Bank (CDB) през ББЗ и оттам към фирми спечелили обществени поръчки. Китайската Банка за развитие е най-голямата банка в Китай и основен инструмент за инфраструктурни проекти, оперира с около 700 млрд. долара активи /колкото БВП на Турция приблизително/. https://en.wikipedia.org/wiki/China_Development_Bank Доколкото разбирам от публикациите по този повод, този заем от 1.5 млр. е напълно в рамките на законодателството на ЕС и е наистина пробив за китайските инвестиции в България, досега тук бяха инвестирани 0.3 млрд. евро, сега сумата е 5 пъти по-голяма. Един от проектите е жп линия Беломорска Тракия - България, това е онзи пряк коридор към Европа от Гърция, с който китайците си дублират другата връзка през Македония, но за нас е дюшеш. Би трябвало да го строи ето тази държавна фирма: https://www.rail-infra.bg/bg/10 "Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) съществува от 01.01.2002 г. НКЖИ е най-голямото държавно предприятие и единствен управител на железопътната инфраструктура в България." /имат 15 000 служители, 5 пъти повече от китайската банка, която върти 700 млрд., но това е друга тема/ Ще видим, както се казва. Китайците няма да спрат с инвестициите в Европа и региона, те мислят поне 50 години напред.

Собственикът и оператор на TrainOse е Ferrovie dello Stato Italiane S.p.A., италианските държавни железници, които са собственик и на линии във Великобритания, Скандинавия и Германия, освен това са пуснали акции на борсата, така че в тях участват и частни капитали. https://en.wikipedia.org/wiki/Ferrovie_dello_Stato_Italiane Като става въпрос за добър държавен мениджмънт и финансови резултати, пример е френската Renault https://en.wikipedia.org/wiki/Renault Рено са 100 процента държавна собственост от 1945 до 1996, 51 години, време през което се издигат като един от най-мощните и иновативни производители на автомобили в света. Сега са с държавно участие от 15 % и смесен мениджмънт и се развиват повече от добре, експанзията им е забележителна. Управителното тяло е от 19 директори, 10 от които са независими: Renault is governed by a Board of Directors comprising 19 members: 15 directors appointed by the Annual General Meeting of Shareholders, including 2 directors appointed upon proposal of Nissan; 1 director appointed upon proposal of the employee shareholders, and 1 director appointed upon proposal of the French State. 1 director appointed by administrative order, as representative of the French State; 3 directors elected by employees. In accordance with the AFEP/MEDEF Code, a director is qualified independent if he has "no relationship of any kind whatsoever with the company, its group, or its management that may interfere with the exercise of his or her freedom of judgement". On February 15th, 2018, the Board of Directors approved a list of 10 independent directors. https://group.renault.com/en/finance-2/corporate-governance/

В Евростат или НСИ не открих данни за БНП (GNP), оказва се, че с тази категория боравят предимно американски икономисти, поне те правят разграничаването в данни: https://fred.stlouisfed.org/series/MKTGNIBGA646NWDB https://fred.stlouisfed.org/series/GNPGDPBGA156NUPN Това е графика, която показва /данни до 2010/ съотношението между GNP към GDP, примерно за 2010 то е било 96.85, тоест БВП е с 3.15 % по-голям от БНП, тези 3.15 процента са приспаднатите дивиденти на чужди собственици и прибавените дивиденти на български производители на чужда територия Същото подразделение на ФЕД /банка на федералния резерв на САЩ/ в сайта си за България оперира с понятието GROSS NATIONAL INCOME /GDI, Брутен национален Доход, с което оперира и НСИ: http://www.nsi.bg/en/content/8022/gross-national-income-gni Както се вижда от данните на НСИ за отчетната 2016, разликата между GDP и GDI е 245 млн. лева; за категорията GDI в английската секция на уики е написано: The Gross Domestic Income (GDI) is the total income received by all sectors of an economy within a state. It includes the sum of all wages, profits, and taxes, minus subsidies. Since all income is derived from production (including the production of services), the gross domestic income of a country should exactly equal its gross domestic product (GDP). The GDP is a very commonly cited statistic measuring the economic activity of countries, and the GDI is quite uncommon. In the United States, the Bureau of Economic Analysis produces figures for both the GDP and GDI. Although these should be equal, since they are calculated in different ways, in practice, the listed figures are different. This difference is known as the statistical discrepancy.[1] https://en.wikipedia.org/wiki/Gross_domestic_income от този текст излиза, че двете категории включват едни и същи показатели, но GDP е популярния термин, освен това при методиката на изчисления има известна разлика, откъдето се получават статистически разминавания, но както се вижда в конкретния случай от НСИ за България, разминаването е в рамките на 0.3 % Така или иначе, приспадането на дивидентите на чужди собственици и прибавянето на български на чужда територия, които влизат в GDP/Брутен вътрешен продукт, но не и в GNP/Брутен национален продукт е значително по-голяма, в рамките на 3 % за България; тук не става въпрос за разлика в методологията на изчислението, а за действията прибавяне и изваждане, но конкретни данни за GNP/Брутен национален продукт се откриват трудно в общодостъпни източници

+ Брутен вътрешен продукт и Брутен национален продукт се различават, според мен, а и така е обяснено: Брутният вътрешен продукт (БВП) е икономически термин, който обозначава измерването на общата стойност на стоките (продукти) и услугите, произведени в определена териториална област (обикновено една страна), през определен период (обикновено една година), преди амортизация. Тези данни се изразяват в пари. Терминът се различава от брутния национален продукт (БНП) по това, че той изключва от изчисленията трансферите на средства между държавите. https://bg.wikipedia.org/wiki/Брутен_вътрешен_продукт БНП е спомагателен показател за брутния вътрешен продукт (БВП). Във всяка национална територия присъства чужд бизнес. Независимо кой е собственик, ако бизнесът е на територията на страната, той влиза в състава на БВП. Необходими са поне две операции за превръщане на БВП в БНП: (−) приспадат се елементите на чужд продукт (дивиденти, печалба), (+) добавя се националният продукт, създаден на териториите на други страни. https://bg.wikipedia.org/wiki/Брутен_национален_продукт Може и да греша, но ми се струва, че приспадането на чуждите дивиденти, печалби е много съществен елемент, те не влизат в БВП, но присъстват в БНП Ето в английското уики дефиниция: The OECD defines GDP as "an aggregate measure of production equal to the sum of the gross values added of all resident and institutional units engaged in production (plus any taxes, and minus any subsidies, on products not included in the value of their outputs).”[2] An IMF publication states that "GDP measures the monetary value of final goods and services—that are bought by the final user—produced in a country in a given period of time (say a quarter or a year)."[3] "Паричната стойност на финалните стоки и услуги, които се купуват от финалния потребител" https://en.wikipedia.org/wiki/Gross_domestic_product Доколкото разбирам, печалбата може да се формира от добавянето на стойност към първоначално вложения капитал, но след като стоката се реализира на пазара, прословутото П-С-П прим, е този прим идва от принадената стойност на труда и от ефективното използване на техника и организация. В изолирани случаи би могла да дойде печалба за отделен производител и търговец от спекулации с цените, от конюнктурата, но като цяло в една икономика отделните аномалии на спекулативно вдигане и падане на цени се балансират и в крайна сметка остава "принадената стойност", получена от прибавяне на технологии и човешки труд. И точно тази принадена стойност наричаме "печалба" - вложил съм 100 единици за работници, техника и организация, получавам 123 единици, 23 единици са "печалба" принадена стойност към капитала ми. Но като капиталист мога да реализирам тази печалба само и единствено на пазара, тоест след като продам произведената си стока и услуга на този пазар за стоки и услуги, където те имат цена. Сборът от цените на всички нови произведени стоки и услуги през дадена година е да речем 100, в тях е включена и принадената стойност, тоест печалбата, на производителя х или у. Според Маркс, скоро прочетох първия том на "Капитала", заплатите са определено стока, доколкото наемния труд също е стока, капиталистът отива на пазара за наемен труд и със стоката си пари си купува 8 часа примерно от стоката време на работника, проблемът за наемния работник е, че капиталистът си връща за 4-5 часа вложените пари, а принадените 3-4 часа са му печалба взета и присвоена от стоката работно време на работника, но при всички случаи, както вложения капитал, така и печалбата влизат в цената на ново-произведената и предложена на националния /или глобален/ пазар стока или услуга, сборът от всички такива стоки и услуги формира Брутния вътрешен продукт, неговата парична стойност. Печалбата за всеки производител идва от реализирани на пазара стоки и услуги, а цялата съвкупност от такива за определен период измерена в пари е БВП. Доста засукано стана, но в тези малки часове е нормално, утре ще продължа да си го до избистрям.

Ето линк към данните за миналата година, може да се направи сравнение: https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2017/06/28/2997590_prihodite_i_pechalbite_na_kompaniite_rastat/ Ето данните на НСИ за 2016 брой наети лица във фирмите и структура на фирмите: Цифрите са красноречиви: в 375 000 микрофирми /тук влизат и неактивните/ има заети 676 000 души или "фирмата" е от 1.9 човека - дори не са от "аз и брато", да не говорим за "авери", тези фирми, планктона, на практика агонизират, две трети от тях са фиктивни, останалите кретат, колкото да оцеляват следващият сегмент от 10-49 човека са 24 500 фирми с 485 000 работещи - значи средно по 18-20 души, заедно с най-малките, тези фирми поглъщат около 55 процента от цялата работна ръка - тук са автоработилници, занаятчийски фирмички и т.н. следващ сегмент - 4586 фирми с 453 000 работници - средно по около 100 души големите са 728 фирми с 541 000 работника или средно по около 750 служители, както се спомена 300 или 0.1 процент имат дял от около 25 процента от печалбите; вероятно другите 450 имат още 20 процента, или иначе казано 0.2 процента от фирмите имат около 45 процента от печалбите, останалите 99.98 процента от частния бизнес има 55 процента. Нещо за сравнение за ефективността: Number of employees 123,000[1] (2017) Net income US$48.351 billion[1] (2017) https://en.wikipedia.org/wiki/Apple_Inc Това е нетната /след облагане с данъци/ печалба на Епъл /123 000/ работници за миналата година Number of employees 91,304 [3] Net income € 1.579 Billion (2016) https://en.wikipedia.org/wiki/Koç_Holding А това е нетна /след облагане с данък/ печалба на турския Коч Холдинг Печалбите от 23 млрд. лв. /около 12 млрд. евро/, според мен, са преди 10-те процента корпоративен данък Имам такъв въпрос, не ми е много ясно, как след като растежът на БВП е 3-4 процента от около 100 млрд. лева годишно, печалбата на фирмите може да бъде 23 процента от БВП?

Фружине, питаш ме нещо, за което си задавам въпроси вече от поне 20 години и нямам точни отговори, но ще се опитам да формулирам тези, които имам съвсем накратко. Накратко - размерът винаги има значение, но не е решаващ във всяко отношение По-конкретно за книжния пазар: Активните читатели в България са около 41 процента от населението, което е грамотно, или около 2 млн., в Германия са около 30 млн., това е пазарът на книги, да го наречем.Тоест съотношението е 1:15 в полза на германския пазар като размер. И оттук започват големите, огромните разлики в полза на германските книгоиздатели. Първо - в покупателната способност на потребителите, разликата е приблизително 6:1 в полза на германския потребител, доходите. Второ - в цената на книгата, средната цена на книгата в Германия е около 10 евро, в България над 10 лева, но при 6 пъти разлика в дохода, това прави възможност на германския читател да си купи книга 3 пъти по-евтино от българския. Трето - достигнах до извода, след дълги наблюдения и конкретни, че основния проблем за относително високите цени на книгите е разпространителската мрежа и системата на книгоразпространение. В България дистрибуцията на книги е напълно опорочена, първо, от малкото на брой книжарници и вериги, второ, от напълно негарантираното изплащане от дистрибуторите на производителите, държавата не прилага законите, за да го гарантира, и трето - от прекомерно големите търговски отстъпки, достигащи 50 процента от цената. Всичко това в Германия е регулирано със закони, които се прилагат, книгоиздателите и книготърговците са обединени в силни браншови организации, които си гарантират правата със закони, тези закони се спазват, системата работи. В резултат, книгите са на достъпна за германския читател цена и продажбите са гарантирани. Четвърто - държавата в повечето европейски страни провежда целенасочена политика за защита на книгата и просветата, насочена най-вече към родните автори в съответната страна. дотират се библиотеки, училища и читалища, като с държавни субсидии се изкупуват определени квоти от произведения на национални автори. В България такава политика няма. ДДС за книгите в цяла Европа е диференцирано ниско за книгите, в България не - това рефлектира в цената, цената рефлектира в покупките, те рефлектират в изпростяването на населението. Накратко, ама съвсем накратко, това са причините един германец да си купува по 11 книги годишно, а един българин по 0.5 книга за същия период. Има и други, но е много дълга история. На тези линкове има интересни данни, могат да се правят сравнения: https://publishingperspectives.com/2017/06/borsenverein-2016-market-report-germany/ https://issuu.com/gremideditorsdecatalunya/docs/2017-estadistiques-fee-the-book-sec Общо взето делим мегдан по некултурност и безкнижовност в Европа с румънците, но сме след гърците, примерно, германците кога ще ги стигнем, не знам, в друг живот. п.с. Малко графики за илюстрация: 1. Обем на продажби на книги в Европа в млн. евро 2. Брой на книжарници в Европа 3. Евро на човек, похарчени годишно за закупуване на книги в Европа 4. Обем заглавия, издавани годишно в Европа 5. Процент на хората, които си купуват онлайн /чрез интернет/ книги и други печатни издания в Европа 6. Кой колко харчи за книги в Европа в евро по покупателна способност в съответната страна, не по номинал, тоест тук еврата не са номинални, а приравнени 7. Процент на хората в Европа по държави на възраст 25-64 г., които са прочели повече от 10 книги за 1 година

Да беше само езиков и филологически спорът, бял кахър, можем да обсъждаме суфиксите /наставките/, които стоят след корените на думите, както и самата етимология на самите корени. Но, уви или за наше улеснение в конкретния случай, не е езиков спор. 1. Ако подходим чисто формално от езиковедска гледна точка: 1.: Cumhuriyetcilik - Републикализъм 2.: Halkçılık - Популизм 3.: Milliyetcilik - Национализъм 4.: Laiklik - Секуларизъм 5.: Devletcilik - Държавност 6.: Devrimcilik - Революционизм Давате 6 думи с различен корен и еднакъв суфикс "cilik" този суфикс /наставка към корена/ и в 5-те думи, без държавност е "изъм" в българския му превод, но само при "държав - ност" променяте "изъм" с "ност", защо по реверсивната логика, аз да не мога да заявя, че тълкувате зле думата на български език; по логиката на българския език, би трябвало понятието да се преведе като "държав-изъм", еквивалентно на другите пет, и тъй като в българския е възприета чуждицата "етатизъм" за това понятие, нещата си идват на мястото, в английскията му превод "етатизъм" е буквално "държавизъм" 2. Оставяме настрани етимологичното тълкуване и отиваме на по-високо смислово-понятийно. Вижте сега косвен аргумент: https://tr.wikipedia.org/wiki/Devletçilik проследете паралелните линкове на български, английски, испански, немски, руски - смисловото съпоставяне на тази статия в турската секция на Уикипедия навсякъде е "етатизъм"; хайде преводачът на Гугъл е глупав и изтрещял и превежда като пиян ескимос, ами авторите на статиите на всички тези езици, в това число и на турската секция на Уикипедия, и те ли са изтрещели и глупави като преводача? 3. Да оставим настрана тълкуванията и филологичните спорове около думата, нека се обърнем към историческите факти - държавата приема петилетни планове и води политика на държавен капитализъм като най-големият предприемач в икономиката, никой историк не оспорва тази практика на управлението по време на Ататюрк, защото няма и място за оспорване. За какво тогава спорим? Няма нищо обидно и непристойно, че Турция е минала през фазата на етатизма в икономиката, България също. Въпросът е, че когато този тип управление в икономиката стане спирачка за нейния растеж, някои нации и държави го изоставят като принцип на управление, други не.

От три езика с едно и също значение, нарича се засичане по три точки - Триангулация, много надежден метод, работещ във всички сфери, където има установяване на логическа връзка https://bg.wikipedia.org/wiki/Триангулация И не подценявайте машината за превод на Гугъл, тя е ИИ, който при добро използване от човек елиминира субективни грешки

Не съм почнал със съветите, свърших, само един ви дадох. И не пиша за романите на Дончев, а само за "Време разделно". Благодаря за съвета ви за клишетата, все пак, има стойност. Вторият за темата за кръвния данък го игнорирам, няма нищо общо с разговора ни за "Време разделно" като литература, въобще не ме интересува. Ами това е, щастие в живота ви пожелавам.

Не е точно така, Фружине, макар че има нещо частично вярно. За България съм донякъде съгласен, това е вярно. В Германия, например, сериозната литература се радва на голям успех, най-вече, защото книгоиздаването е много добре развито /със съдействието на държавата/ и книгите са на достъпна цена, чете се много, в това число "висока литература", подобно е състоянието и във Великобритания, руснаците по традиция четат много и жадно и имат много широк кръг от ерудирана градска интелигенция /каква дума само, нека да са интелектуалци/; в САЩ е Меката на електронните книги и цялата класика на английски език, а и огромен брой стойностни съвременни автори са достъпни в електронен вариант /и книжен/ на съвсем евтини цени, така че е голям пазар и за "висока литература".

+ Тъжна и жалка история. Почти съм сигурен, че един ден всички тези "битки" ще завършат с тотално бутане на бетонни струпища по крайбрежието с булдозери и друга строителна техника, каквато мини-вълна имаше преди години около незаконните строежи около язовирите. И сега като ходя тук-таме за риба виждам останките като след бомбардировка. Ама каквото сами си направим и враговете ни не могат да ни причинят.

Един добронамерен /не приятелски/ съвет: никога не се захващайте сериозно с литература, тъй както аз никога не се опитвам да пея, защото знам, че го правя много фалшиво. Ако това го бяхте написали на някакъв изпит, автоматично получавате двойка и влизате в рубрика "бисери", най-напред и преди всичко, защото не сте чел произведението, но не само. В романа Манол е дете , отгледано от различни осиновители, защото родителите му са били отвлечени, още докато е бил бебе. Караибрахим е негов брат от такова приемно семейство, който е бил даден като дете за еничарин, вместо Манол. Ето защо Манол казва още в началото: "Диря да видя лик, подобен на синовете ми, а в синовете си диря лика на баща си и майка си. Защото всеки човек, когото срещам, може да е мой брат." Това е буквално и е свързано със сюжета на романа, а не "опит за сентенция", но първото нещо, когато човек иска да се прави на капацитет в някаква сфера е да чете, а не да пише. Иначе рискува да стане "чукча". п.с. За пингвините пък защо се хванате сега, пингвинчето е символ на една от най-големите издателски групировки в света "Пенгуин букс", наскоро се обединиха с "Рандъм Хаус", друго любимо мое издателство, основано от Бенет Сърф, великият Бенет Сърф, който съм цитирал в този форум: Penguin Books is a British publishing house. It was co-founded in 1935 by Sir Allen Lane, his brothers Richard and John,[2] as a line of the publishers The Bodley Head, only becoming a separate company the following year.[3] Penguin revolutionised publishing in the 1930s through its inexpensive paperbacks, sold through Woolworths and other high street stores for sixpence, bringing high-quality paperback fiction and non-fiction to the mass market.[4] Penguin's success demonstrated that large audiences existed for serious books. Penguin also had a significant impact on public debate in Britain, through its books on British culture, politics, the arts, and science.[5] Penguin Books is now an imprint of the worldwide Penguin Random House, an emerging conglomerate which was formed in 2013 by the merger with American publisher Random House.[6] Formerly, Penguin Group was wholly owned by British Pearson PLC, the global media company which also owned the Financial Times,[7] but in the new umbrella company it retains only a minority holding of 25% of the stock against Random House owner, German media company Bertelsmann, which controls the majority stake. It is one of the largest English-language publishers, formerly known as the "Big Six", now the "Big Five" https://en.wikipedia.org/wiki/Penguin_Books

Явно сме чели два различни романа. Но може и да си прав. В интерес на истината, чел съм го отдавна и пиша по спомен, Ще го прочета пак и ще коментирам конкретно. Но виж това: "И застанаха един срещу други Караибрахим и Манол, единият на кон, а другият стъпил на земята. А Караибрахим беше хубав като паднал ангел и облечен като сарацин. Червена копринена дреха, цялата обшита в злато и сребро, падаше до коленете му. На лявата му ръка имаше жълт щит, под дясното му коляно — зелено копие. На пояса му висеше ятаган, а в кобурите от двете страни на седлото се показваха сребърните дръжки на пищови, заострени като клюн на грабливо пиле. Пушката му беше на гърба, в червена кожена капия. На главата носеше чалма от бял памук, в средата с дъно от пурпурночервена сърма, а на тюрбана се вееха черни пера. Шепи скъпоценни камъни имаше по него и коня му, а конят струваше два пъти повече от скъпоценните камъни. И той не ни говореше, а думаше всичко на един конник до дясното му коляно — човек чужденец, нито турчин, нито българин, с меко лице и мека брада, със занесена усмивка на хубави устни. Само две-три слова си казаха Караибрахим и Манол, а гневът на Караибрахим растеше. И когато той подкара коня си към Манол, един от двама им щеше да умре, ако не бях рекъл на Манол да се дръпне. И дали не сгреших, като се изпречих на пътя на съдбата, защото Манол навярно щеше да убие надменния Караибрахим и тогава халът на Елинденя щеше да е по-друг. Ала тогава пък нямаше да се сторят тия чудни дела, за които людете ще приказват, докато над Родопите се чува българска реч. Един по един минаха край нас турците и всекиго от тях Манол погледна в очите. Нито един турчин не вдигна ръка, а още по-чудно е, че псетата дори не изръмжаха. Когато отмина и последният конник, попитах Манол защо тъй втренчено гледа всеки човек. А той ми отвърна: — Диря да видя лик, подобен на синовете ми, а в синовете си диря лика на баща си и майка си. Защото всеки човек, когото срещам, може да е мой брат. Преди тридесет години над Родопите мина черната буря на девшурмето, кръвния данък, и хиляди родопчани отидоха да се бият под свещеното знаме на пророка. — Тия са спахии — рекох му, — а отвлечените българчета стават еничари. Еничарите вървят само пеша, пък тия бяха конници. — Зная — отвърна ми той. И повече и дума не продума за турците, а не можеше да не се разтревожи, защото те отиваха към неговите села. Когато се върнахме при гроба, Манол ме накара да напиша на челото на жена му годините на живота й. А написах с въглен само годината на смъртта й, та сложих кръст, защото, като помисли човек, само годината на смъртта и само смъртта имат значение и само чрез смъртта си людете показват какво струват. https://chitanka.info/text/2249/3#textstart Не борави с езика сякаш не му е роден, добре борави. Има ритъм и мелодия в езика му, майстор на езика е. Може би те дразни идеологията в романа, това е съвсем друга работа, тя идеологията на Достоевски е попщина, според някои, а старецът Толстой е изперкал масон и аскет, проповядващ срещу църквата и държавата и въобразяващ си, според мен, че е прероденния Бог, но тия двамата са гениални писатели със или без мухлясалите си идеологически послания. Просто трябва да се разделят двете неща.

Напълно съм съгласен - въпрос на вкус е, но все пак съм литератор по образование, а и ми е и хоби четенето. Лично аз не харесвам Антон Дончев като публична личност по много причини, не е тук мястото да ги споделям, но текстът и композицията на този роман, не мога да си изкривя душата, чел съм го веднъж като читател, втори път като човек, който търси слабости откъм професионална гледна точка, там всяка дума си е на мястото, а най-странното е, че се е получило в голямата форма на романа, където нещата в нашата литература са трагични: Елин Пелин, Йовков, Хайтов и още много други са великолепни стилисти в по-късите форми, както и Вежинов, Радичков, Емилиян Станев, Дончо Цончев... много са. Ищом посегнат към нещо по-голямо от повест - "опит за летене", но не им се получава. Фасулковщина ли е, липса на абстрактно мислене генетично кодирана в балканската кръв ли /да ама сърбите имат Иво Андрич, гърците Казандзакис, всеки балканец си вади поне по няколко големи романисти, погледни в нашата следосвобожденска литература, карнавал на поетично слово в лириката и късата форма, пустиня в романа. Та за романа на Дончев /за филма не говорим, там без Йоско Сърчаджиев нещата щяха да спихнат като спукан балон, според мен де/, романът /ще взема пак да го прочета, може да живея на стари спомени/ - неръкотворна работа като текст, няма какво да прибавиш, няма какво да извадиш, всяка дума си е на мястото, и си седи здраво като каменен градеж в цялото. И героите са му истински и пълнокръвни и сюжетът му си е здраво поставен. Не го обсъждам откъм идеи и внушения, говорим за чиста литература, колкото и да е странно има и такава гледна точка.

Напълно съм съгласен с оценката ви за Милен Русков, също, мое лично мнение, но мога да го обоснова разгърнато, мисля че е голямо явление в българската литература, специално в романа, особено "Възвишение", но и "Чамкория". Романите, които са на равнище на модерна световна литература в българската литература, според мен, се броят на пръстите на едната ръка и "Възвишение" и "Чамкория" са два от тях, "Време разделно" на Антон Дончев, "Тютюн" на Димитър Димов и оставям петият неназован, може би бъдещ.

Ако е за пране, нямам идея какъв процент от вложените пари възвръщаемост се счита за успешно пране, не знам, може и да се провери колко излиза номинално строителството, като се платят всички такси по узаконяване, земя и т.н. Ето тук: https://www.homesoverseas.ru/country/Bulgaria/region/Solnechnyj_Bereg/apartments?gclid=EAIaIQobChMIzImh2JP82wIVAUMZCh0JPQNNEAAYAiAAEgKo7_D_BwE&sort=5 излизат някакви цени по около 340-350 евро кв.м. при това с обзавеждане; преди 15 години правих основен ремонт на апартамент - смяна водопроводи, електро, дограми и т.н. и ми излезе по около 100 евро само ремонта, нямам идея как става да продаваш нещо за 330 евро., ако ти е струвало примерно 400. То е ясно, човек може да се набута сам в някаква сделка, от която отначало си е мислел, че ще спечели, но после да са му излезли криви сметките с времето, но това са цените в Слънчев бряг, разбира се, долния сегмент, нагоре се пробват на по-високи - в София панелка в Дружба върви 2-3 пъти по-скъпо.

Между другото, много са паднали на цените на апартаментите по Южното Черноморие, особоно по руските сайтове, могат да се намерят изглеждащи прилично апартаменти за цени около 250-300 евро квадратен метър, презастроено е, а не се намират лесно и купувачи, защото има свръхпредлагане; специално в Созопол имам познат, който просто не може да си продаде апартамента на цената на която го е купил преди десетина години, няма кой да му предложи толкова пари.

Нали такова селище направиха пред очите ми в Лозенец преди години, последният път, когато бях там /преди повече от 10 години/, с извинение, фекалиите се плацикаха във водата на плажа. Без пречиствателни станции, пренаселено, чалгаджийско, при това общината я мързи даже да пръска срещу комари, та камо ли да се грижи за благоустройство, бяха разбили с взрив крайбрежните скали да отворят място за "хотелчета" на някакви тути ди капо. Болно ми е, защото Ясна поляна, на 10 км. от Приморско, е родното място на баща ми, но нямам желание да ходя на море по тези краища, и друг път съм писал, заради мръсотията и простотията, която се настани там. Местните кметове са яко корумпирани и усвояват мандатите си финансово, местните хора им знаят всички далавери, знаят и разните игрички на големците, които мишкуват там, но какво от това...

Щеше да е нещо като сблъсък на товарен влак с товарен влак, защото по същото време армията на Мехмет Али наброява над 70 000 души и е най-добре въоръжена и подготвена от трите турски армии, а тази на Сюлейман е около 40 000 и също съставена от опитни войници и офицери - съотношението е щяло бъде поне 11:7 в полза на турската групировка. Между другото, това, което пише Скуби за дебаркиране във Варна на групировката на Сюлейман, също и според мен, е бил най-добрият от военна гледна точка ход за османците. По онова време жп линията Варна-Русе е била функционираща и под турски контрол - войските на Сюлейман и тези на Мехмет Али са щели да имат директна и бърза комуникация по тази линия и да си оказват бързо подкрепа, доколкото си спомням плановете на Мехмет са били такива, но Сюлейман по лични причини /честолюбие и кариеризъм/ категорично ги отхвърля. Предният отряд на Гурко е наброявал 12 000 души и е можел да бъде спрян без проблем пред Одрин и от други турски части, разположени там предварително, дори охранителните части на проходите са били равностойни, да не говорим за резерви в самия Одрин и Цариград. + Точно така се получава след тази война - войната изтощава Османската империя и Русия, а големите печеливши са Франция и Великобритания, вижда се от картите, кой какво получава от наследството на "Болния човек": https://www.gifex.com/fullsize-en/2010-01-02-11577/The-decline-of-the-Ottoman-Empire-1798-1923.html Отоманската империя си плаща дълговете с лихвите много скъпо: Франция и Великобритания си поделят близкоизточните и владения, Австроунгария балканските, големите губещи са Русия и Германия, която е инвестирала много в империята, но не получава почти нищо, инвестициите й отиват в британски и френски ръце /една от причините за ПСВ/