Б. Киров

Според мен не е съвсем коректно да го определите като "несъстоятелен", той е правен по много солидна методология, но не е някакъв сандък на фокусник, в който щом сложиш бяло зайче, после изваждаш златна ябълка или обратно, просто е един модел, който е усреднен, така че да може да обхване възможно най-широко страни от всички континенти и с всички видове икономика - Русия например е класирана по-напред от Полша и Италия, което също може да послужи за аргумент, но очевидно е използван обобщаващ макромодел. Хубавото в този модел е, че големите 12 сфери са раздробени на отделни показатели и всеки сам може да си прави негови изводи от този общ поглед. Вече посочих такива примери в някои от големите сфери за България - достътъчно е една точка вътре да бъде много силна или много слаба, за да промени цялата картина - дали това е несъстоятелно, не мисля, то предлага възможност за сравнителна обективност, инструмент, за този, който може да си послужи добре с него; за онези, които не са в състояние да си служат добре с подобна статистика, ами просто да не се захващат с нея, могат да се наранят.

Ако отидем в 5-ти "стълб" средно образование и квалификация: нещата като общ вид изглеждат добре, обаче, ако ги "разглобим" на елементи, не чак толкова, ние сме ги обсъждали и в други теми тук. Единственият показател, по който сме далече над средното е Tertiary education enrollment rate - 24-то място, 74 процента, това са хора със завършено образование като процент, излизащи с дипломи: дотук добре, както казал този падащ от 20-ти етаж някъде към 10-ти, обаче количеството не прави качество. По всички останали показатели сме надолу от средния си индекс на 49-то място, а по някои даже катастрофално: качество на образователната система - 87 място качество на математическо и научно образование - 81 качество на учебни заведения по мениджмънт - 117 ! Локален достъп до специализирани услуги за практикуване - 112 Степен на квалификация на обучаващия преподавателски състав - 118 И какво остана: количеството и горе-долу усреднения достъп до интернет - 56-то място Но едното количество ни "изстрелва" до престижното 54-ро място, иначе е пълна скръб, така че 4.6 точки които получаваме за целия стълб идват предимно от количеството, а то е с тренд да расте /при лошо качество/ - същата работа като Първото място в стълба здраве, което е за липса на СПИН и вдига общото ниво. Затова предлагам да анализираме отделните "стълбове" в съотношението на елементите вътре в тях помежду им.

Оттам идват сходствата между Бенин и България, качеството на началното образование и процент записали се деца, Бенин по процент записали се е на 67-мо място, ние сме на 88-мо; ясно е, че големия срив в началното образование идва предимно от ромските деца, те не се записват от родителите и не им се предлага качествено начално образование, а ромските деца са вече около половината от всички, това е единственият етнос със силно положителна раждаемост и така ще продължава. така че проблемът е голям и не търпи отлагане. Много изненадващи неща ще изскочат и при другите "стълбове", аз им хвърлих по един бегъл поглед. А и това е показателно: Анкетата с местни бизнесмени, какво виждат като най-голям проблем затрудняващ ги да правят бизнес, процент отговорили най-много /малко ме изненадва номер 3, големи са им данъците, но като се замислиш за осигуровките и напъна на държавата административно да товари бизнеса с тях, като вдига заплатите в държавния сектор и не плащането на осигуровките от работещите там, може би има резон, успоредно с фалиращата пенсионна ...схема/

То се получи леко комично, но достатъчно красноречиво - просто отворих погрешно на Бенин, доста зле стояща по всички показатели страна, и първия път по погрешка изрязах оттам данните, вторият път, когато ги замених с българските, вече от страницата за България, някои показатели - тези за качество на образование и процент на записали начално образование останаха почти същите, даже последния показател беше по-добър за Бенин; превъзхождаме съществено Бенин в точките за малария и СПИН, малко и в сектор заболели от тубуркулоза, почти сме равни в качество на начално образование. Тъй като ти постна и първия ми пост, сега могат да се сравнят показателите на Бенин и България. По записали начално образование са по-напред.

+ Напълно съм съгласен. Още в уводните думи на този отчет авторите правят уточнение, че управляващите политици и бизнеса трябва да четат данните индивидуално особеностите на всяка една държава и да се съсредоточат в решаване на специфични области и проблеми. Затова ми се иска проблемните за България области да ги разгледаме показател по показател вътре във всяка от тях, като при това да вземем под внимание и такива фактори, които по една или друга причина авторите на изследването не са включили в методологията си, но конкретно за българия те са важни. Например, какво се включва в сфера "здравеопазване и училищно образование", стълб 4 и как конкретно изглеждат отделните показатели за България: Тук дори по ограничения кръг от включени точки /в това виждам лека манипулация на авторите, защото така подбраните здравни критерии облагодетелстват европейци и северноамериканци в сравнение с африканци, например - малария и СПИН са по-малък проблем в Европа, но затлъстяване и инфаркти, както и депресии и психически заболявания са много повече, и те несъмнено оказват въздействие върху работоспособността и конкуренцията в бизнеса, но така са решили/ та ако погледенм дори тези включени показатели поотделно, картината не е добра: Общо за този "стълб" - 68 място от 137 страни пропускам маларията и СПИН, които не са маловажни туберкулоза - 54-то място и тенденция да падаме надолу ако тук се включат инфаркти и други сърдечносъдови, както и психически заболявания, нещата ще изглеждат грозно съсредоточавам се върху: детска смъртност - 57-то място /под общия си индекс продължителност на живот - 74-то място / под общия индекс качество на началното образование - 76 място /надолу/ с 3.9 точки при 4.46 усреднено за целия индекс, при това трендът е надолу процент на записани в начално образование - 88 място /и тренд надолу/; в съчетание с ниското качество важи поговорката "кипи безмислен труд" Можем така да анализираме и всички останали сфери и ще се получи интересен пъзел п.с. Коригирах някои цифри, защото бях сложил данни за друга държава, но като цяло картината тук не се промени много съществено /а страната беше Бенин/

Ето общата страница за България, извадил съм я като изображение, така, че да се види с един поглед, а под нея съм извадил графиката, която показва обобщено в 12-те основни сфери как изглежда България като конкурентноспособност на фона на усреднените за Европа и Северна Америка, оцветеното в сиво е средните показатели за Европа и Северна Америка, те са 4.8, България като цяло има 4.46, горе се вижда прогрес по години: с червено са обозначени зони на изоставене /съществено/; и вече ако се отиде в съставните на тези зони се вижда много по-ясна картина в детайли Това е същата схема, като с черен цвят е обозначено състоянието на конкуретноспособност за 32-те развиващи се държави, тъмносин САЩ, светлосин - Канада п.с. А това е втората страничка с конкретни показатели във всяка от 12-те области, която за мен е най-интересна, защото "дяволът е в детайлите", бих се концентрирал върху нея изцяло - общите показатели наливат в един голям кюп всичко и усредняват, макар и диференцирано в 12 области, микропоказателите в тези 12 области са много по-близо до реалността, пак според мен. Иначе в окрупняването се получават някои парадокси, като например Русия на 38-мо място и т.н. - страни със силно държавно участие изведнъж отиват нагоре, заради макроикономическите си показатели /същото важи и за България/, но същевременно имат направо "дупки" в ключови за конкуретност зони като иновации и корупция, някакъв парадокс и нонсенс, заради сливането на макро и микро показатели. В тези диференцирани 111 пункта е истинската картина. Отстрани с линиите е обозначен тренд, тенденция нагоре или надолу за периода; обозначени са също така и съответното място за всеки един от тези 111 показатели, така например, България стои добре в зона "технологична подготвеност" главно заради бързата интернет връзка - 26-то място в света, но по други показатели е доста надолу; в отдел "здраве и начално образование" има включени критерии "влияние на малария върху бизнеса" и "влияние на СПИН върху бизнеса", както и "влияние на туберкулоза върху бизнеса" и горе-долу с това се изчерпва този "стълб", но са пропуснати, според мен, много други важни показатели, така че общата картина, меко казано, далече не е обективна, поне за България - за африканска държава има резон, и т.н. С една дума, мисля, че трябва да се чете достатъчно критично.

Пълният отчет за всички 137 държави на World Economic Forum за Индекс на Конкурентност 2017-2018 може да бъде видян и изтеглен оттук: http://www3.weforum.org/docs/GCR2017-2018/05FullReport/TheGlobalCompetitivenessReport2017–2018.pdf В него има данни поотделно за всяка една държава, както и обяснение на методологията. На първо четене виждам няколко неща: Има много пропуснати държави, невключени в този отчет, общият брой на държавите е 258, включени са в изследването 137. Така например, в Европа не са включени Беларус, Молдова, Македония и още една дузина. Както и да е, от включените като европейски държави, България е на 23-то място от 36, като след нас са изредени съответно по място: Турция 53 Латвия 54 Словакия 59 Унгария 60 Кипър 64 Румъния 68 Хърватия 74 Албания 75 Черна гора 77 Сърбия 78 - Украйна 81 Гърция 87 Босна и Херцеговина 103 останалите 22 са с по-добри показатели; ако стесним кръга само на страни-членки на ЕС, България е на 22-ро място от 28, след нас са: Латвия 54 Словакия 59 Унгария 60 Кипър 64 Румъния 68 Гърция 87 Не е зле, но не бих казал, че е блестящо - ние сме първи от последните 20 процента или щяхме да сме на 4-то място от 5 състезатели в ЕС образно казано, ако се състезаваха петима, почетно класиране; преди 10 години сме били там, където е сега Сърбия. Въпросът е в критериите за оценка и областите на прогрес, това е най-интересната част на този индекс. Оценките се правят по 111 показатели по 7 точкова система за всеки един, 7 е максималната оценка. Така например, разликата между България и Швейцария /първия и 49-ия/ сумирано по всички 111 показатели 5.86 за Швейцария срещу 4.46 за България, тоест 1 пункт и 4 десети; разликата между нас и Сърбия, която е сега там, където сме били преди 10 години е 0.32. Вече могат да се направят анализи по 12-те основни групи критерии за България, както и вътре в тези групи, както и сравнения с други европейски и не европейски страни, това ще бъде най-интересната част, защото е най-конкретна. Предлагам да дискутираме по-натам за отделни сфери по материала, който съм посочил в линка. В данните за всяка държава има и резултати от социологическо проучване на анкетен принцип, направено от World Economic Forum в съответната страна, сред представителна извадка от бизнеса по определена матрица от ключови въпроси, която показва самооценката на местния бизнес за най-проблемните сфери в държавата, които пречат на нейната конкуретноспособност, тези анкети, резултатите от тях са изразени графично и също са много показателни

Ето линк към данните за България 2018,там има разбивка по отделни "стълбове" и вътре по отделни точки: http://www3.weforum.org/docs/GCR2017-2018/03CountryProfiles/Standalone2-pagerprofiles/WEF_GCI_2017_2018_Profile_Bulgaria.pdf Утре ще го видя по-внимателно, могат да се върнат и назад годините и да се видят промените в отделни точки, прогрес и регрес, ако е имало такъв, може да се направи паралел и с други държави за същите години п.с. Сега видях, че е последния отчет за 2018 на този линк, още по-добре

30 места нагоре в сравнение с класирането през 2008, рязък скок /12/ между 2012 и още 13 през следващите 5 години. Оценката се прави по 12 "стълба", групирани в 111 показатели, може би, за да се анализира, трябва да се погледнат отделните елементи в тези 12 "стълба": The report has twelve pillars of competitiveness. These are: Institutions Appropriate infrastructure Stable macroeconomic framework Good health and primary education Higher education and training Efficient goods markets Efficient labor markets Developed financial markets Ability to harness existing technology Market size—both domestic and international Production of new and different goods using the most sophisticated production processes innovation https://en.wikipedia.org/wiki/Global_Competitiveness_Report Има например критерий „влиянието на маларията върху бизнеса“, по който България е първа, но има и "инвестиции в научни изследвания и развойна дейност (R&D)", в който е много назад, въпрос на конкретен анализ е. Русия и Саудитска Арабия в тази класация са по-напред, а Турция по-надолу, според мен, трябва да се анализира точка по-точка, би било интересно да се направят такива "разрези" по критерии и "стълбове"; интересно би ми било, какво се е случило за толкова рязко вдигане между 2008 и 2018, което е "изстреляло" България с 30 позиции нагоре

+ Давай, ще допълня с изображения, колекционирам си репродукции на твърдия диск, така че няма да е проблем - имам много работи с добро качество като резолюция от Тулуз-Лотрек.

Много са добри като текст, Перюшо е най-доброто, което съм чел за импресионистите, бих ги препрочел, ако ми остане време.

Бил е нещо като художествен гуру на Ван Гог, прословутото отрязано ухо на Ван Гог е след един скандал между двамата, Гоген си отива сърдит, Ван гог още по сърдит, си отрязва ухото и му го изпраща по пощата, за да го засегне възможно най-дълбоко.

По принцип и аз не съм особено голям ценител на пейзажи, но при Левитан има нещо много особено, наистина си е някаква поезия в цветове и форми, трудно ми е да го опиша, но ми действат много силно - не мога да кажа същото за другия им голям пейзажист, Иван Шишкин, там пейзажите ми приличат на фотографии, Айвазовски, може би, в някои от платната си е толкова лиричен и необикновен, при Левитан всичко е лирично, там е магията. Серов е невероятен, ще се опитам да го представа тук. Репин също като портретист.

Гледах преди няколко години документален филм за японските железници - един от диспечерите, млад служител, стигна до състояние да си прави сепуко, заради няколко минути закъснение по негова вина; изпратиха го на преквалификация и го понижиха в длъжност, беше грамадна трагедия, лична и за компанията.

И според мен е безмислено за пътници, но ако става въпрос за превоз на стоки, напълно има смисъл, в комбинация с факта, че през България не можем да предложим такива скорости на турската линия.

Според мен, с тази дисциплина и манталитет на служителите в БДЖ и чиновниците, направо е утопия да се постигнат скорости над 200 км, само като се видят редовните закъснения, не е въпрос на техника, а на манталитет и начин на работа. Има и други фактори - ограбването и саботирането на влакови композиции около гета, които съзнателно се заселват около гари и жп линии, това е отдавна и не е тайна, но държавате не смее да предприеме нещо по-твърдо, като си припомня моите лични пътувания с БДЖ /много отдавна съм спрял/ и като слушам от други хора и от медиите за закъснения и неуредици - всичка Мара втасала и високи скорости, в това състояние е абсурд. То сигурно затова и няма интерес от чужди инвеститори, те да не падат от луната.

Вечер на Волга, 1888, Масло върху платно Пролет в Италия, 1890 г., Масло върху платно, 19 x 32 см Тиха обител, 1890, Масло върху платно, 87 x 108 см През лятото на 1890 г. Левитан отива в Юриевец и заедно с многобройни пейзажи и етюди рисува "Изгледът на манастир". Така се ражда етюда на една от най-хубавите му картини - "Тиха обител" (Тихият манастир). Канал във Венеция, 1890 г., Масло на хартия, 32 х 20 см Златна есен, 1889 г., Маслени бои върху платно Плиос, 1889, Масло върху платно Юнски ден (Лято), 1890 г., Маслени бои върху платно, 43 x 61 см Мъгла над водата, 1890 г., Масло върху платно, 40 x 63 см На здрачаване, 1890 г., Маслени бои върху платно, 71 x 123 см Манастир на реката, 1890 г., Маслени бои върху платно, 56 x 73 cm Пролет в Италия, 1890 г., Маслени бои върху платно Път към Владимирка, 1892, Маслени бои върху платно, 79 x 123 см Характерна за неговата работа е мълчаливият и почти меланхоличен свят на пасторални пейзажи, напълно лишени от човешко присъствие. Палитрата му обикновено е приглушена, а стилът му е повече поетичен, отколкото реалистичев или натуралистичен. Отношението на Левитан към природата и поезията на неговото изкуство са сродни в много отношения с произведенията на Антон П. Чехов, който става негов приятел от края на 70-те. Ако предишните му творби са предимно с интимен и лиричен характер, зрялото му изкуство става философско, медитиращо върху човека и света. Тези негови късни творби са особено обичани от руските интелектуалци от онова време, защото те представляват най-чистия образец на "пейзаж на настроението", най-популярия пейзажен жанр в Русия в края на 19 век. Към този период принадлежи "Път към Владимирка" (1892 г.); Левитан рисува трагично известния път, по който са били изпращани осъдените на каторга в Сибир. Вечерни камбани, 1892 Вариант на картината "Тиха обител". Оригиналното заглавие на произведението е "Манастирът по време на празник", Маслени бои върху платно, 87 x 107 см Исак Левитан е най-големият руски пейзажист-лирик от края на XIX век; той е с душевна нагласа да бъде "поет на пейзажа". Необичайно виждане на светлината, недоловимите движения и най- незначителни детайли в природата, са характерни за стила му да живописва. Името на Левитан става символ и синоним за лиричен пейзаж. През 1818 г. Томас Мур публикува първата си колекция от National Airs - колекция от песни, в които са включени неговите стихове и техни музикални интерпретации от композитораот Джон Стивънсън. Заглавието на един стих е "Тези вечерни камбани" с подзаглавието Във въздуха: Камбаните на Санкт Петербург. Мур споменава, че стихът се основава на руски оригинал, но всички опити за намиране на оригинала се провалили. Най-вероятно е, че стихът е оригиналното творение на Томас Мур, базирано на руска тема. Иван Козлов, който е руски поет със собствено творчество, но също така и плодовит преводач на съвременна английска поезия (превежда Байрон, Чарлс Улф и Томас Мур), публикува през 1828 г. адаптация на английския оригинал: Вечерний звон, вечерний звон! Как много дум наводит он О юных днях в краю родном, Где я любил, где отчий дом. И как я, с ним навек простясь, Там слушал звон в последний раз! По този руски стих, по неговият мотив, е рисуван пейзажът на Левитан. До езерото, 1893, пастел Над Вечният покой, 1894, маслени бои върху платно, 150 x 206 см Исак Левитан вижда природата като надарена със собствен вътрешен живот. Картината "Над Вечния покой" е с усещане за безграничност. Сивите северни небеса се отразяват в празните и студени води на езерото, над които висят пухкави облаци. Природата е застинала в своето първобитно величие. Времето е спряло над езерото и зеления нос с малкото църковно гробище, а наклонените кръстове над гробовете и само една блещукаща светлина напомнят за това колко е преходен човешки живот. Ако предишните му творби са предимно с интимен и лиричен характер, зрялото му изкуство става философско, изразявайки медитацията на художника върху човека и света. Клон от разцъфтяващо ябълково дърво, средата на 1890 г., хартия, масло, 10 x 16 см Златна есен, 1895 г., Маслени бои върху платно, 82 x 126 см Пролет, Последният сняг, 1895, Маслени бои върху платно, 25 х 33 см Пролет, Придошла вода, 1897, Масло върху платно, 64 x 57 см Залез, Луна, 1899, Маслени бои върху платно, 49 x 61 см Езеро, Русия, 1899-1900, Масло върху платно, 149 x 208 см Последната, недовършена живописна творба на Левитан. Започнато, според някои изкуствоведи, под въздействието на поезията на Александър Пушкин, над чиито поетични илюстрации Левитан работи в края на 1890 г., и преди всичко от мотива на стихотворението "О бурен облак, оцелял след буря"

Исак Левитан, един световноизвестен и признат руски художник-пейзажист, рисувал по времето на импресионистите, причисляван към групата на руските "передвижники", но напълно и изцяло оригинален и самобитен. Исак Левитан е роден в Уирбален, провинция Каволо в Литва (тогава в Руската империя), в бедно, но образовано еврейско семейство. Баща му Еляшив Левитан е бил син на равин, самообразовал се. Преподавал немски и френски език в Калоу и по-късно работил като преводач на железопътна мостова конструкция за френска строителна фирма. В началото на 1870 г. семейство Левитан се премества в Москва. През септември 1873 г. Исак Левитан влиза в Московската школа по живопис, скулптура и архитектура, където по-големият му брат Авел вече е учил две години. След една година в курса по графика, Исак преминава в курса по пейзаж. Учители на Левитан са знаменитите Алексей Саврасов, Василий Перов и Василий Поленов. През 1875 г. майка му умира, а баща му е сериозно болен и не може да издържа четирите си деца; той почива през 1877 г. Семейството пропада в мизерия и бедност. Като патронаж за таланта и постиженията на Левитан и за оставането му академията, му е отпусната стипендия от университета. През 1877 г. произведенията на Исак Левитан са публично изложени за първи път и получават благосклонни отзиви от пресата. След опита за убийство на Александър ІІІ, извършен от Александър Соловев през май 1879 г., масовите депортации на евреи от големите градове на Руската империя принуждават семейството да се премести в предградието на Салтилковка, но през есента властите под обществен натиск на почитателите на изкуството на младия Левитан са принудени да го върнат в Москва. През 1880 г. платното му "Есенен ден в Соколники" е закупено от известния филантроп и колекционер на изкуство Павел Михайлович Третяков. През пролетта на 1884 г. Левитан участва в изложбата на една група пътуващи художници, известна като Передвижники, и през 1891 г. става член на тази група. По време на обучението си в Московската школа по живопис, скулптура и архитектура Левитан се сприятелява с Константин Коровин, Михаил Нестеров, архитект Фьодор Шехтел и художника Николай Чехов, чийто известен брат Антон Чехов става най-близък приятел на художника. Левитан често посещава Чехов, а някои смятат, че Левитан е влюбен в сестра му Мария Павлова Чехова. В началото на 80-те години Левитан сътрудничи с братята Чехови за илюстрираното списание "Москва" и илюстрира изданието "Кремъл" на М. Фабриций. Заедно с Коровин през 1885-1886 г. рисува декори за представления на частната руска опера на Сава Мамонтов. През 80-те години на 20-ти век участва в изложбата на рисунки и акварели в къщата на Поленов. През лятото на 1890 г. Левитан отива в Юриевец, и освен другите многобройните пейзажи и етюди там рисува от натура "Изгледът на Кривосерския манастир". този негов етюд става основа за една от най-добрите му и прочути картини "Тихият манастир". Известно е, че тази картина прави силно впечатление на Чехов. През 1897 г., вече световно известен, той е избран за член на Императорската академия на изкуствата, а през 1898 г. е обявен за завеждащ катедра Пейзаж в неговата alma mater. Левитан прекара последната година от живота си в дома на Чехов в Крим. Въпреки последиците от неизлечима болест, последните му творби все повече се изпълват със светлина. Те отразяват спокойствието и вечната красота на руската природа. Есенен ден, Соколники, 1879 г., Платно, масло, 63 x 50 см Брезова гора, 1878, Масло върху платно Къща с върби, първата половина на 1880, Платно върху картон, 21 х 30 см Есенни листа, 1879 г., Масло върху картон, 10 x 14 cm Вечер след дъжд, 1879, Маслени бои върху платно Дъбова гора, 1878, Масло върху платно Ръж, 1880, Маслени бои върху платно, 36 x 53 см Параход на Волга, 1880, Маслени бои върху платно, 24 x 38 см Вечер на нивата,1883, Масло върху платно, 43 x 67 cm Мост, Савинская Слобода, 1884, Маслени бои върху платно, 25 x 29 см Савинская Слобода близо до Звенигород, 1884 г., Маслени бои върху платно, 43 x 67 см В околностите на манастира "Савино-Сторожевски" - средата на 1880-те години, Маслени бои върху платно, 43 x 66 см Река Истра, 1885 г., Маслени бои върху платно, 40 x 63 см Близо до морския бряг, Крим, 1886 г.,Масло на хартия, 41 x 65 см Изглед близо до Ялта, 1886 г., Масло върху дърво, 27 x 38 см Заблатено езеро, 1887 г., Маслени бои върху платно, 35 x 51 см На Волга, 1887-1888, Маслени бои върху платно, 57 x 88 см Път през гората, края на 1880-те, масло върху платно Дървена църква в Плеси: Когато последните лъчи на слънцето..., 1888, масло върху картон, 14 x 24 см След дъжд, 1889, Маслени бои върху платно, 80 x 125 см Златна есен, Слободка, 1889, Маслени бои върху платно, 43 x 69 см ...

Е то е малко като келнерския лаф с надписаната сметка "ако мине номера", иначе от другата страна си има истинската сметка. Но те са си майстори на такива номера, в темата за китайските инвестиции съм цитирал едни спомени на Варуфакис, финансовия им министър, който води преговорите за опростяване на дълг и който продаде Пирея на китайците, тогава пак със същите номера са спестили милиарди, красиво като сиртаки го изиграха.

Защото става въпрос за цялостно финансиране с европейски пари за 5 млрд. евро, от които 4 ще отидат за изграждане на скоростна линия Солун-Свиленград за Гърция, която ще свързва директно тяхната Западна Тракия с връзката към Западна Европа /те си имат такава Атина-Солун/ и правят пряк контакт с турските скоростни железници, а за нас остават 1 млрд. при тази схема за да си прикачим пристанищата към техния кръг. Хитро. От тяхна гледна точка.

Това малко ми напомня играта "да заобиколим другарчето", като в ролята на "другарчето" е Турция /ако не слуша/; обаче лошо няма, стига да намерим отнякъде тези над 1 млрд. евро. Но пак си остава въпросът, а след Стара Загора какво правим със скоростните отсечки до сръбската граница, един вид, заобиколили сме турската линия до Свиленград през Гърция, ама Гърция си е направила директна линия към Западна Европа през Македония и Сърбия към Унгария, а ние "пазим границата". Малко византийски номера. Защото излиза, че ние сами се заобикаляме през Гърция, която директно продължава турската линия, при нас става вътрешно кръгче без излаз. Лично съм скептик, защото се договарят политици и пишат меморандуми, не се виждат частни компании. Руснаците кандидатстваха за Пирея, но китайците го взеха на концесия. Те дублират с Кумпорт в Истанбул и потретват с италианските пристанища, които също преговарят да вземат на концесия; при тази много силна италианска жп компания, която е купила и правата за превозите в Гърция /7 млрд. евро активи/ пътища много...

Имам предвид само товарни линии, когато пиша за "високоскоростни", става въпрос за търговски трасета, дублиращи и успоредни на магистралите, като търговски пътища. Ще цитирам нещо по този повод, което съм писал в темата за китайските инвестиции на Балканите: Турция: Някои от най-важните общи инициативи се отнасят до амбициозната програма на Анкара за развитие на инфраструктурата, със специален акцент върху железопътните линии. Поради това желанието на Турция да развива така наречения "железен копринен път" не е изненада. Транспортната линия от товарни влакове, управлявана от DHL, се движи между Истанбул и Lianyungang, през Грузия, Азербайджан и Казахстан и е пример за развиващия се китайско-турски коридор. Пристанище Lianyungang в източен Китай осигурява морски връзки с Южна Корея и Япония. През февруари 2016 г. влезе в сила директна услуга за товарен влак между Yiwu в Източен Китай и Техеран в Иран - през Казахстан и Туркменистан. През 2014 г. първата конкретна стъпка беше направена с откриването на високоскоростната железопътна линия Истанбул-Анкара, финансирана и построена от китайско -турски консорциум. Завършването на този участък беше от решаващо значение за Турция да възобнови забавената "Middle Corridor Initiative", съсредоточена върху железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс. Освен това китайско-турското сътрудничество в областта на железопътния транспорт бе допълнително засилено от споразумението на Г-20, подписано през 2015 г., което всъщност представлява подновяване и разширяване на рамковото споразумение, вече постигнато преди пет години. Новото споразумение зависи от строителството - с китайско финансиране и китайска технология - на високоскоростна железопътна връзка между източния град Карс и Одрин, близо до границата с Гърция и България. Терминалът Kumport на северозападното крайбрежие на Турция в Истанбул е третият по големина контейнер терминал в страната, притежаващ капацитет от 1,84 млн. TEUs с капацитет за разширение до 3,5 млн. TEU."Kumport Terminal има добри перспективи за развитие, като се има предвид потенциалната му връзка за бизнес взаимодействие между със съществуващата инвестиция на Cosco Pacific's в контейнерния терминал на Пирея в Гърция", коментира комисията на Cosco в изявление на компанията. Kumport е третото по големина пристанище в Турция, и стратегическа стъпка към реализирането на така наречения "син копринен път" през Каспийско море. Кумпорт е третото по-големина пристанище в Турция с потенциал да се разшири двойно; то е закупено от китайски консорциум за близо 3 пъти по-голяма цена от пристанището в Пирея. За нас пропуснатите ползи са, ако тази високоскоростна жп линия не премине през Северна Тракия, конкретно Пловдив и не използваме пристанищата си Бургас и Варна. Това на практика ни лишава от пълните ползи от Коридор 8, магистралата Тракия, която би се дублирала с тази потенциално възможна жп линия. По нея ще тече основен трафик в двете посоки от и за Западна Европа-Азия /Близкия Изток/ Гърция: През 2013 г. американският технологичен гигант Hewlett-Packard (който през 2015 г. промени името си на HP Inc.) подписа споразумение с COSCO, за да използва Пирея като база за разпространение на своите продукти, произведени в Китай, в цялото Средиземноморие и част от Европа. Той също така уговори с гръцкия влаков оператор TRAINOSE да транспортира продуктите на HP от Пирея с железопътна линия до Чешката република. В резултат на това редовни товарни влакове пренасят компонентите на HP от Пирея до фабриките в Пардубице и Кутна Хора в Чешката република, собственост на тайванската фирма Foxconn, най-големият производител на електроника за договори в Европа. Завършените компютърни продукти на HP се разпространяват в различни части на Европа и в Средиземноморския регион. Китайскато-Чешката линия за доставки чрез Пирея е създадена и управлявана от HP от още едно дъщерно дружество на COSCO: COSCO Logistics. Транспортният маршрут на HP между Пирея и Централна Европа представлява план за "LSER", транспортен коридор от Гърция през Западните Балкани до Унгария и Чехия. LSER е концепция, която Китай популяризира в отношенията си с балканските и централноевропейските страни. Коридорът достига до Балтийския регион през Полша и се свързва със скоростната линия Китай-Европа, която минава от изток-запад през Русия, Беларус, Полша, Германия и Холандия. Решението на HP да използва Пирея като разпределителен център е пример, който после е последван от други технологични компании, включително Sony, Samsung, ZTE и Huawei. Германската логистична компания DHL също използва Пирея като разпределител за входящите стоки предназначени за европейските пазари, включително северна Италия и Южна Германия. Последните проучвания показват, че страните, разположени по протежение на морския копринен път, имат увеличен потенциал да станат нови световни производствени хъбове, като пристанищните инвестиции допринасят за релокацията на промишлени предприятия. Гръцкият логистичен сектор ще се интернационализира допълнително с очакваното придобиване на TRAINOSE от Ferrovie dello Stato Italiane (също така наричанао Trenitalia), италианската национална железопътна компания. Примерът на Гърция е класически модел за глобално партньорство и взаимни ползи от него: Гърците се кооперират с китайски капитали и европейски компании /италианските железници/, като основен превозвач за американската HP и Sony, Samsung, ZTE и Huawei; от това печелят всички, но според мен, най-много гърците. п.с. Между другото, но свързано с темата, най-големите си инвестиции в Европа, и то в транспорт, главно високоскоростни жп линии, Китай направи през миналата и тази година във Великобритания, британците изграждат високоскоростни линии с китайски инвестиции.

Какво казва Московски в този текст през 2016: "На практика трасето от пристанище "Бургас" и от граничния пункт "Капитан Андреево" до гара "Септември" е готово за скорост до 200 км/ч", каза министърът, цитиран от БТА. Сега текат процедурите за отсечките Септември - Елин Пелин и София - Драгоман, за да може да се направи връзка между сръбската и турската граница и Бургас и сръбската граница" "на практика", според думите му, до гара Септември линиите били готови за скорост до 200 км, обаче 200 км е долната граница на скоростните линии, предстоят "процедури" за трасето от гара Септември до Драгоман; и завършва Московски: "Политическото ни решение е да има приватизация на "БДЖ - Товарни превози", проблемът е, че няма желаещи да го купят" Думите на министъра са едно, обаче картата на европейските високоскоростни отсечки показва друго: България липсва на тази карта - на Балканите има изградена такава линия в Гърция, през цялата й териория от пристанището Пирея /Атина/ до Солун, с ясната идея да се направи връзка през Скопие-Белград-Будапеща и евентуално разклонение към високоскоростната линия Истанбул-Капитан Андреево, която е в поцес на изграждане, зелената пунктирана линия/, Турция е изградила високоскоростна линия Истанбул-Коня и работи по трасе към Измир и Сивас, което ясно показва турските намерения тази линия да мине през Иран. В друга, по-детайлна карта се виждат високоскоростните жп линии в европейската жп мрежа: България е сив цвят и сиви линии, проектът на Гърция е да продължи през Македония, подадената ръка от турската високоскорстна жп линия към Капитан Андреево може да си остане и само протегната ръка без приватизация на БДЖ, липса на инвеститор и липса на високоскоростни мотриси, тази турска линия до Капитан Андреево потенциално /и по-вероятно/ може да се свърже с гръцката връзка Атина-Солун. Което е много жалко за нас, тъй като на картата се вижда, че най-прекия път е през българска територия. https://en.wikipedia.org/wiki/High-speed_rail_in_Europe

Между другото, сега като гледам картата, нашата територия през Тракия е единствения алтернативен път между Западна Европа и Близкия Изток и Азия за сухоземен транспорт; алтернативен на северния, който минава през Русия. Ние обаче, досега, изглежда не се възползваме от доброто си място - китайците закупиха две важни пристанища, Атинското и това на Истанбул и изграждат жп и магистрали през цяла Турция като започват от Истанбул; гърците имат алтернатива да се свържат през тяхната западна Тракия с това трасе през Турция /да свържат пристанището Истанбул с пристанището Атина/ и да ни заобиколят през Македония и Сърбия на север към западна Европа. Ще бъдат големи пропуснати ползи за България в търговски план и като възможности за развитие на местен бизнес /вече са/, но докато БДЖ е в това състояние, според мен, никой сериозен инвеститор не би пожелал да заравя пари в него. п.с Старата идея на Барон-Хиршовата железница е била точно такава - връзка през България-Румъния-Унгария към Западна Европа с Близкия Изток, тогава Сърбия е била /в началото/ вън от сметките, разликата сега е, че става въпрос за високоскорстни линии и магистрали.

Население: 2 561 000 души Площ: 41 960 кв. км Горна Тракия /Северна Тракия/ е най-голяма по площ от трите части - по голяма от другите две взети заедно и е с четири пъти по-малко население от Източна Тракия /11 млн/ и 8 пъти по-голямо население от Западна Тракия