Б. Киров

Икономиката на Иран 1. Официалната картина Както е случаят с повечето развиващи се страни, оценките се различават по източници и иранското правителство се опитва да постави най-доброто лице на проблемите на Иран. Обективни източници като МВФ и Световната банка, обаче, направиха скорошни приблизителни оценки, които вероятно ще дадат по-точна представа за настоящите предизвикателства пред Иран. Дълги поредици от доклади по член IV на МВФ са достъпни и в интернет, които дават добра история за грешките на правителството в икономическата политика още преди падането на шаха и тяхното продължаващо въздействие върху иранския народ: Шахът падна толкова, колкото и от неуспехите си да оформи една икономика, която отговаря на нуждите на своя народ, толкова и заради неговия авторитаризъм и репресии. Иранската икономика след него бе оформена от революцията и войната между Иран и Ирак в продължение на осем години между 1980 и 1988 г. Тя бе зле управлявана след прекратяването на военните действия и особено при президента Махмуд Ахмадинеджад между 2005 и 2013 г. Световната банка и МВФ са установили, че Ахмадинеджад е напуснал един офис, след като е създал кошмар на лошо управлявано правителство и с голям дълг, субсидии за храна и гориво, разширяване на държавния сектор и бариери пред частната индустрия и предприемачество - един от най-некомпетентните лидери в историята на Иран. Много от настоящите популярни оплаквания и протести се съсредоточават върху продължителното въздействие на грешките, които са негово наследство. Избирането на Рухани през 2003 г. доведе до някои важни икономически реформи, независимо от налагането на санкции на САЩ, ООН и ЕС. Последните оценки на ЦРУ и Световната банка са сравнително оптимистични за близкото икономическо бъдеще на Иран, въпреки че много от оценките за растежа в края на 2016 г. и началото на 2017 г. трябваше да бъдат занижени през 2017 г., а прогнозите за растежа на МВФ за 2018-2022 сега изглеждат значително над оптимистични. Иран е втората по големина икономика в региона на Близкия изток и Северна Африка (MENA) след Саудитска Арабия, като прогнозният брутен вътрешен продукт (БВП) през 2016 г. е 412,2 милиарда щатски долара. Той също така има второто по големина население в региона след Египет, като през 2015 г. той се оценява на 78,8 милиона души. Иранската икономика се характеризира със сектора на въглеводорода, селското стопанство и услугите и забележителното държавно присъствие в производството и финансовите услуги. Иран се нарежда на второ място в света в резервите на природен газ, а четвърти - в доказани запаси от петрол. Икономическата активност и държавните приходи все още до голяма степен зависят от приходите от петрол и следователно остават нестабилни. Иранската икономика се характеризира със етатистки политики, неефективност и зависимост от износа на нефт и газ, но Иран също притежава значителни сектори на селско стопанство, промишленост и услуги. Иранското правителство пряко притежава и управлява стотици държавни предприятия и косвено контролира много компании, свързани със силите за сигурност на страната. Изкривявания - включително инфлация, контрол на цените, субсидии и банкова система, която държи милиарди долари необслужвани заеми - теглят икономиката надолу, подкопавайки потенциала за растеж, ръководен от частния сектор. Дейността в частния сектор включва дребномащабни работилници, селско стопанство, някои производства и услуги, в допълнение към средномащабно строителство, производството на цимент, минното дело и металургия. Значителна неформална пазарна активност процъфтява и корупцията е широко разпространена. Фискалните и парични ограничения, след разширяването на международните санкции през 2012 г. по отношение на централната банка на Иран и износа на петрол, значително намалиха доходите на Иран от петрол, понижиха съкращенията на държавните разходи и предизвикаха рязко обезценяване на валутата. Иранската икономика се свива за първи път от две десетилетия през 2012 г. и 2013 г., но растежът се възобновява през 2014 г. Иранският фондов пазар потъва между 2013 г. и 2015 г. Иран продължава да страда от висока безработица. Липсата на възможности за работа накара много образовани ирански младежи да търсят работа в чужбина, което води до значително "изтичане на мозъци". През юни 2013 г. изборите за президент Хасан Рухани създадоха широки публични очаквания за икономическо подобрение и по-голям международен ангажимент. Рухани постигна известен успех, включително обуздаванег на инфлацията и през юли 2015 г., обеща облекчаване на санкциите за Иран, като подписа План за действие (JCPOA) с P5 + 1. JCPOA, който сериозно ограничава ядрената програма на Иран в замяна на размразяване на иранските активи и възобновяването на иранската международна търговия, трябва да стимулира преките чуждестранни инвестиции, да увеличи търговията и да стимулира растежа. Иранските власти са приели цялостна стратегия, обхващаща пазарно ориентирани реформи, отразени в 20-годишния документ за визията на правителството и шестия петгодишен план за развитие за периода 2016-2021 г. Шестият петгодишен план за развитие се състои от три стълба, а именно развиването на устойчива икономика, напредъка в науката и технологиите и насърчаването на културните постижения. От икономическа гледна точка в плана за развитие се предвижда годишен темп на икономически растеж от 8% и реформиране на държавните предприятия, финансовия и банковия сектор и разпределението и управлението на приходите от петрол сред основните приоритети на правителството през петте години. Иранското правителство извърши мащабна реформа на своята програма за субсидиране на ключови основи като петролни продукти, вода, електричество и хляб, което доведе до умерено подобрение на ефективността на разходите и икономическите дейности. Общите индиректни субсидии, които според оценките са били еквивалентни на 27% от БВП през 2007-2008 г. (приблизително 77,2 милиарда щатски долара), са заменени от програма за преки парични преводи за иранските домакинства. Втората фаза на плана за реформа на субсидията започна през пролетта на 2014 г., която включва по-постепенно коригиране на цените на горивата и по-голямото насочване на паричните преводи към домакинствата с ниски доходи. Около 3 милиона домакинства с високи доходи вече са премахнати от списъка с получатели на парични преводи. В резултат на това разходите на Организацията за целеви субсидии (ОПМ) се очаква да са намалели до 3,4% от БВП през 2016 г. от 4,2% през 2014 г. След свиване на близо 2% през 2015 г. иранската икономика тръгна рязко нагоре рязко през 2016 г. с около 6,4%. Последните налични данни за първата половина на иранската календарна година 2016 (завършваща през март 2017 г.) показват, че иранската икономика през второто тримесечие (което съответства на юли-септември 2016 г.) е нараснала ускорено с 9,2% ръст от 5.2% през първото тримесечие. Това доведе до общ ръст през първата половина на 2016 г. до 7.4%, докато нефтният БВП нарасна с едва 0.9%. Независимо от господството на петролния сектор, което се дължи на положителното въздействие на изпълнението на съвместен цялостен план за действие върху производството и износа на петрол, има известни признаци за динамика и в не енергийните сектори. Процентът на безработицата се е върнал на тригодишен връх от 12,7% (или 3,3 милиона безработни) през второто тримесечие на 2016 г. въпреки високия темп на растеж през този период. Това увеличение до голяма степен отразява увеличаването на нивото на участие на труда на 40,4% в сравнение с 35,4% през януари-март 2014 г. Равнището на безработица сред мъжете и жените съответно от 21,8% и 10,4% подчертава и увеличаването на разликата между половете в заетостта на пазара на труда в сравнение с 2015 г. Бедността се оценява, че е спаднала от 13,1% до 8,1% между 2009 и 2013 г. (5,5 щ.д. на ден в ППП за 2011 г.). Това вероятно се дължи на програма за универсален трансфер на пари в края на 2010 г., която предшестваше премахването на субсидиите за енергия и хляб. Изглежда, че програмата е компенсирала повече от очакваното увеличение на разходите за енергия на по-слабо развитите домакинства, което допринася за положителния ръст на потреблението на най-ниските 40% от населението, въпреки че общият ръст на потреблението между 2009 и 2013 г. е отрицателен. Бедността обаче се увеличи през 2014 г., което може да е свързано с намаляването на социалната помощ в реално изражение. От страна на търсенето, всички компоненти, с изключение на инвестициите, регистрираха подобрения спрямо предходната година. Инвестициите продължават да се договарят през 2016 г., макар и с много по-ниска ставка от 3,7% (спрямо 12% година по-рано). Намаляването на инвестициите се дължи основно на продължаващото свиване на строителния сектор след 2012 г. след бум в спекулативното търсене на жилища. Както външният, така и бюджетният баланс се подобриха през 2016 г. Излишъкът от текущата сметка на Иран стана свидетел на силен тласък поради силния растеж на износа на петрол. В средносрочен и дългосрочен план перспективите за растеж ще разчитат на темпа на реинтеграция на Иран с глобалната икономика в банковото дело, търговията и инвестициите и изпълнението на ключови структурни реформи. Темповете на растеж през 2017-19 г. се очаква да отстъпят малко над 4%. Тъй като иранските банки са изправени пред предизвикателството на забавянето в установяването на кореспондентски банкови отношения с големите международни банки, притокът на чуждестранни преки инвестиции в Иран и търговските отношения с останалия свят са възпирани. Все пак последните събития показват, че нефтеният сектор и инвестициите вероятно ще играят по-голяма роля през следващите няколко години. Докладът по член IV на МВФ, издаден на 18 декември 2017 г., не даде никакъв намек за протестите, които трябваше да последват след няколко дни. Той призова за икономическа реформа, но се съсредоточи върху приблизително 4,2% ръст за следващата година, успехът на усилията за реформа до момента и възможността Иран да постигне 4,5% ръст с по-нататъшната реформа, дори и това да доведе до допълнителни съкращения на субсидиите за гориво и други субсидии. Погледът след събитията е винаги по-лесен от предвиждането. Не е нужно много пророческа дарба, за да се предположи, че ЦРУ, МВФ и Световната банка скоро ще пренапишат ключови части от тези разкази, за да отразят икономическите източници на настоящите протести и безредици в Иран. Подобно на неуспехите на Световната банка и МВФ за преодоляване на човешкото въздействие на икономическите сили върху народите на всички страни или дълбоките разделения на доходите и икономическите привилегии в много държави, е ясно, че фокусирането върху националните иконометрични и фискални тенденции не е подходящ начин за оценка на ефективността на дадените държави, тяхното ниво на риск и необходимостта от реформи и промени. 2. Това, което не се казва ясно от официалните източници, но присъства като данни в отчетите им а/ Военни разходи CIA World Factbook изчислява, че военните разходи на Иран налагат относително ниска тежест през последните години върху неговата икономика. Докладът им не публикува актуални данни, но изчислява, че Иран е изразходвал 2,69% от БВП (2015 г.), 2,33% от БВП (2014 г.), 2,35% от БВП (2013 г.), 2,81% от БВП (2012 г.) и 2,41% от БВП 2011 г.). Докато Иран понякога се описва като основна военна сила в Персийския залив, Фигура 1 показва, че разходите му за сигурност всъщност са много ниски в сравнение със съседите му и не оказват по-голямо икономическо бреме върху Иран, отколкото тези разходи в повечето държави от Арабския залив. Фиг. 1 Дали обаче официалните данни на иранската статистика, които се цитират от западните източници, отговарят на реалното състояние на военните разходи? Иранските военни сили сега наброяват около 523 000 души: 350 000 души в армията; 125 000 души в Корпуса на ислямската революционна гвардия (IRGC); 18 000 във флота; 30 000 във Военновъздушните сили; и най-малко 40 000 паравоенни сили като Basij. Иранските сили за сигурност също наемат или обработват над 100 000 млади мъже годишно в продължение на поне 21 месеца служба. Иран е в състояние да наеме и разгърне доброволчески сили в Сирия, а силите му са доминирани от твърдите командири на ИРГС, които са обвързани директно с Върховния водач, а не с гражданското правителство. Около 500 000 полицаи служат като друг инструмент за индоктриниране и контрол, заедно с още 4 000-6 000 служители в Министерството на разузнаването (известен също като VAJA, VEVAK или MOIS) и още персонал в другите ирански служби за сигурност и разузнаване. Както показва Фигура 1, обаче, няма консенсус в външните оценки за по-новите и настоящи военни разходи на Иран, а отчетите за общия му бюджет също се различават. Външните източници са почти сигурни, обаче, при изчисляването на по-високи стойности от 11 милиарда долара, които Иран съобщи, а иранските бюджети за 2017 г. и 2018 г. със сигурност са по-високи. Например, SIPRI оценява разходи от 12,362 милиарда долара както за военните, така и за IRGC през 2016 г. или 3,03% от БВП. IISS докладва 15,882 милиарда долара за 2016 или 3,85% от БВП и IHS Jane's изчислява 16,312 милиарда долара за 2017. ЦРУ оценява бюджетните разходи на Иран на 80,58 милиарда долара през 2016 г. и това означава, че Иран харчи около 15% до 20 % от общия си бюджет за сигурността. Що се отнася до бъдещето, няма надеждни цифри за разходите и еквивалентните разходи за планираните разходи за сигурност на Иран през 2018/2109. Държавните медии обаче съобщиха, че военният бюджет на IRGC ще бъде около 267 трилиона ирански риала (7,393 млрд. долара), иранската армия ще получи 97 трилиона риала (2,668 милиарда долара), Министерството на отбраната и логистичните сили ще получат 44 трилиона рила (1,28 милиарда). Това би довело до общия бюджет на отбраната на Иран за 2018 година на 408 трилиона (11,359). Ако се добавят 11 трилиона риала за Базий, ще получи общ военен бюджет от 420 трилиона риалита ($ 11,663 млрд.). Тази сума ще възлезе на около 11% от общия бюджет за 2018/2019 година, който според един източник ще достигне 3 681 трилиона риала (103,9 милиарда долара) за 2018/2019 година. Други източници, обаче, сочат 3 115 трилиона риала за бюджета, което автоматично прави военните разходи около 14% от бюджета. За да се поставят тези военни разходи в по-широка национална перспектива, за същия ирански бюджет са отпусната около 4,2 милиарда долара за създаване на работни места Това е един консервативен бюджет, който мнозина иранци могат да видят като бюджет на строги икономии, който не им осигурява минали субсидии, нито им помага да се справят с инфлацията. По-високият диапазон от тези цифри изглежда по-вероятен, тъй като Иран има забележително предимство пред съседите си, тъй като може да разчита изцяло много на евтини наборни войници и доброволци, да въоръжава и да подкрепя чуждестранни (ливански, сирийски, иракски и афганистанските паравоенни единици), както и на собствените си доброволци. В съчетание с ролята на ИРГС в икономиката, това би могло да повиши действителните разходи в еквивалентни пари до 25 млрд. долара. б/ Лошо управление Шахът, който все повече игнорираше истинските нужди на своя народ, е заменен от Върховен Лидер, който не е по-добър. Ужасната репресивна служба за сигурност, наречена "Савак", беше заменена от още по-репресивната служба, наречена "Вевак", често използваща същите затвори и служби, подкрепена от корумпирана и произволна съдебна система. Една безнадеждно корумпирана фондация "Пахлави" под егидата на шаха, която контролираше голяма част от богатството на нацията, бе заменена от безнадеждно корумпиран набор от духовни фондации, наречени "Bunyods", които също контролират голяма част от богатството на нацията. Стилът на управлението на Иран е провалил народа си по много начини. Фигура 2 показва, че Иран се представя от слабо до много лошо във всичките шест индикатора, които Световната банка използва, за да оцени действителното представяне на правителствата, като се дистанцира от техния идеологически характер, въпреки че има известно подобрение при Рухани. Класирането по прозрачност и отчетност, върховенство на закона, политическата стабилност и липса на насилие са с най-ниски оценки, а корупцията - една от най-чувствителните области по отношение на общественото възприятие в страните, засегнати от политическите вълнения през 2011 г., остава сериозен проблем. Много иранци виждат сегашния върховен лидер и неговото правителство като ориентирани към износ на революция, която те не подкрепят, и като прахосник на иранското богатство за други страни. Те са забелязали изоставането в развитието на Иран и не успяват да посрещнат нуждите си на бързо нарастващо население и живеят в атмосфера на социален консерватизъм и репресии, които засягат всеки аспект от ежедневието им. Те също така живеят в това, което Световната банка нарежда като една от най-лошо управляваните държави и заедно с "Трансперънси интернешънъл" нарежда заедно с Ирак като една от най-корумпираните страни в света през 2016 г. Фиг. 2 в/ Икономическите измерения на лошото управление Иранското население се е увеличило рязко от 50-те години на миналия век и от времето на шаха. Както показва Фигура трета, Бюрото за преброяване на населението в САЩ изчислява, че населението на Иран е нараснало от 16,4 милиона през 1950 г. на 39,7 милиона (Х2,4) по време на падането на шаха и 82,0 милиона днес (X5). Бюрото предвижда ръст до 98,6 млн. до 2050 г. Това е огромен бум на населението за страна, която през 1950 г. е имала много по-голяма популация от нейните арабски съседи и вече е използвала голяма част от обработваемата земя и вода. Също така е ключов източник на натиск върху икономиката, инфраструктурата и способностите за управление на нация, която е била лошо управлявана и често във война или в криза, през по-голямата част от нейната съвременна история. Иран сега има нарастващо население от над 82 милиона души, а милиони млади мъже и жени търсят работа или достойни кариери. За разлика от други държави от Близкия изток, Фигура 3 показва, че Бюрото за преброяване на населението оценява, че 38,9% от населението от над 82 милиона иранци е на 24 или повече години, а други оценки показват, че около 840 000 млади иранци навлизат на пазара на труда всяка година. Общо 4.7% от населението е на възраст от 15 до 24 години. Общо 6,8% от населението е на възраст между 15 и 19 години и не е виждало достатъчно напредък, толерантност и надежда, идващи от действията на режима. Друга 7,9% от населението е на възраст 20-24 години и вече е претърпяла неуспехи на режима в един от най-критичните периоди от живота си по отношение на кариера, социален статус, брак и дете. Както показват фигурите по-долу, младите хора също са изправени пред големи икономически и трудови проблеми. Освен това жените са изправени пред допълнителните проблеми, пред сред които са социалните ограничения и дискриминацията в образованието, наемането и кариерата. Фиг. 3 Това което не казаха в оценките си изброените институции, но обективно отразиха като данни в анализите си, продължава да има тежест и стойност, нека видим: Иранските проблеми са силно оформени от външни сили. Фигура 4 показва оценка от МВФ на тенденциите в световните цени на нефта, използвани в нейната Световна икономическа перспектива. Това показва твърде ясно, че Иран е изправен пред същите икономически проблеми като всяка друга държава, зависима от приходите от износа на петрол: намаляване на близо 50% от стойността на петролния си износ. Фиг. 4 Катастрофите на цените на петрола за Иран радикално намалиха приходите на Иран. Фигура 5 показва оценка от правителствената американска енергийна администрация (EIA) за тенденциите в приходите от износа на петрол от Иран. Това показва твърде ясно, че Иран се сблъсква със същите икономически проблеми като всяка друга държава, зависима от приходите от износ на петрол: тя претърпя намаляване с близо 50% на стойността на петролния си износ. Санкциите удариха първо, а после и катастрофите в цените на петрола. За да се постави този спад в перспектива, базата данни за оценката на EIA на Фигура 5 показва, че засилването на санкциите на САЩ, ООН и ЕС помогна да се намалят годишните приходи от износ на Иран в долари оценени в цени от 2016 щатски долара от върха от 99 милиарда долара през 2011 до 68,3 милиарда долара през 2012 г. и 48,8 млрд. долара през 2013 г. Те са били 50,7 млрд. долара през 2014 г. Комбинацията от санкции и срив в цените на петрола обаче ги е намалила на 29,4 млрд. долара през 2015 г. и те се възстановяват само до 36,2 милиарда долара през 2016 г. (МВФ оценява общите приходи от петролни износи на иранските фискални години и изчислява приходите от петрол / газ / от 55,4 млрд. долара през 2014/2015 г., 33,6 млрд. долара през 2015/2016 г. и 57,4 млрд. долара през 2016/2017 г., но това е оценка, публикувана през февруари 2017 г., последната година.) Фиг. 5 Истинската природа на петролното богатство в Иран е много ниска по отношение на глава от населението. Фигура 5 също помага да се постави иранското петролно богатство в човешка перспектива, като се покаже иранското петролно богатство на глава от населението. Иран никога не е изразходвал правилно нефтеното си богатство и докладът на МВФ за член IV от февруари 2017 г. изброява дълъг списък от начини, по които е изгубил петролното богатство в непродуктивни разходи, субсидии и други държавни разхищения. Ключът към разбирането на проблемите на Иран обаче е въздействието на голямото му население върху петролните му приходи на глава от населението, Иран е беден по отношение на петрола по стандартите на повечето други износители в Персийския залив. През 2016 г. Иран имаше износ на глава от населението от само $ 453 - половината от средното на ОПЕК от $ 912. Ирак, който бе разкъсан от войната, е имал доход от 1 423 долара на човек от населението - повече от три пъти повече. Саудитска Арабия имаше доход на глава от населението от $ 4132 - повече от девет пъти. Катар имаше доход на глава от населението от $ 10,458 - 23 пъти повече. Ако отново погледнем на по-дългосрочните тенденции, доходът от петрол на глава от населението на Иран възлизаше на 1317 щатски долара през 2011 г., 898 долара през 2012 г., 632 долара през 2013 г., 649 долара през 2014 г., 372 долара през 2015 г. и 453 долара през 2016 г. Дори при добре управляваната икономика ще се изправи пред голяма криза при разпределянето на ресурсите при тези условия, но реформите на МВФ и Световната банка Рухани бяха само началото на това, което е необходимо, за да се даде на Иран добри перспективи за развитие и многото мерки - като съкращаване на субсидиите за храна - направиха живота по-труден за мнозина иранци.Очевидно е, че много иранци разбират сложните взаимодействия между катастрофата на цените на петрола и допълнителния доход, осигурен от ядреното споразумение на Иран за икономическите реформи между JCPOA и Рухани от 2013 насам. Фигура 6 представя оценките на МВФ, Би Би Си и други, които показват, че икономическите реформи на Рухани и ядреното споразумение на Иран, дадоха на Иран увеличен износ и потенциал за печалби, за да компенсира катастрофата от цените на петрола. Това изглежда еднакво вярно и за много критици на споразумението, които го смятат за масивен неочакван ефект, който властта в Иран може да използва, за да укрепи диктатурата си. Всъщност оценките на Фигура 6 показват твърде ясно, че JCPOA само е предпазила Иран от страдание, което иначе би могло да доведе до сериозна икономическа криза, и че МВФ отбелязва, че останалите санкции и американската политика все още създават на Иран сериозни проблеми в някои области на международната банкова система и търговия. Фигура 6 също така показва, че МВФ може да разглежда Иран като една от най-разнообразните икономики в Персийския залив, но не прогнозира значителен ръст в резултат на другите източници на ирански доходи. Фиг. 6 Иран има двойно по-високи нива на инфлация от растежа на своя БВП, както и статичен ръст или спад в текущия доход на глава от населението. Доходът на домакинствата рязко намаля с течение на времето. Графиките на фигура 7 предоставят данни от МВФ, Би Би Си и други оценки за реалните тенденции в ръста на БВП на Иран, потребителските цени или инфлацията и текущия доход на глава от населението от 1980 г. - началото на Иранската революция до 2016 г. - с прогнози до 2022 г. Тази графика показва, че иранците не са имали почти никакво реално увеличение на дохода на глава от населението - както се измерва в международни пазарни условия, и че инфлацията е средно повече от два пъти темпа на икономически растеж - ефективно изтривайки повечето спестявания на пари и създавайки огромни проблеми за инвестициите. Тук е удивително, че дори сравнително благоприятните предварителни прогнози на МВФ предвиждат инфлацията да достигне 10,2%, а растежът на реалния БВП да е едва 3,5% - а бъдещите нива на растеж - максимум 4,2% - да се дължат до голяма степен на очакваните покачвания на цените на петрола. На практика инфлацията сега вече може да бъде значително по-висока - 12% или повече - и по същество растеж по-нисък. Фиг. 7 Иранският доход на глава от населението изостава от повечето му съседи. Сравненията на доходите на глава от населението са трудни, но на Фигура 8 се вижда, че иранците имат основание да завиждат на съседите си в Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ. Само един разкъсан и пренаселен Ирак може да се сравнява с Иран - Йемен безспорно е дъното. Експертите твърдят, че използването на номиналния БВП спрямо БВП в паритет на покупателната способност, защото оценката на ППП се опитва да вземе предвид относителната цена на живот и инфлация, вместо да използва само пазарния обменен курс. Проблемът е, че прогнозата за ППП може да бъде толкова несигурна и неточна, но дори и да се използва тя, Иран пак не стои добре в сравнение със съседите си, както показва и Фигура 8. Катар има седем пъти повече от дохода на глава от населението. Кувейт има четири пъти по-голям доход на глава от населението, ОАЕ има 3.8 пъти, а Саудитска Арабия има три пъти. Фиг. 8 Иран се представя лошо по отношение на бедността и средния доход и показва сериозен спад в потреблението на храна на глава от населението. Фигура 9 показва оценките на МВФ и Би Би Си за възможните нива на бедност в Иран, в зависимост от дефиницията на бедността по отношение на доходите на ден, вариращи от 4 долара на ден (1460 годишно) до 10 щ.д. на ден (3650 долара годишно). Ясно е, че режимът не е направил нищо в полза на повечето иранци през посочения период и че през последните години се наблюдава бавен ръст на нивото на бедност. Експертите не са съгласни кое ниво на доходи да се използва при определянето на бедността, но много - ако не и повечето - иранци вероятно ще имат икономически очаквания, които могат да бъдат финансирани само на нива от поне $ 8 до $ 10 на ден на човек, особено в градските райони. Освен това, приходите както на бедните, така и на огромното мнозинство други иранци се отразяват в изготвянето на такива оценки. Останалите елементи от иранските субсидии за храна и гориво могат да помогнат на бедните, но бедните иранци все още са страдат от съкращенията на Рухани на такива субсидии. Ако се вземе предвид това, което тези цифри означават за населението, мнозина в иранската средна класа със сигурност виждат постоянен спад в реалните си доходи след Революцията, както и в техния икономически статус спрямо съседите си. Равнищата на безработицата и участието в труда са критични проблеми. Графиките във втората част на фигура 9 са еднакво негативни. Безработицата е изключително трудна за оценка в развиваща се икономика и обикновено статистиката рязко подценява действителното равнище на безработицата в реалния свят. Според различни оценки на иранския официални източници и ILO текущата безработица е 11,7% -12,4%, а безработицата сред младежите - 24,4% -26,7%. Тези цифри обаче не отразяват факта, че много хора престават да се опитват да участват в официалната работна сила, когато икономиката е в тежко състояние и че бедните държави създават много непродуктивни работни места, които откриват там, където един работник може да свърши цялата полезна работа, но вместо това се назначават множество служители прпо родови връзки или други социални и политически причини. Пропуските между докладваната цифра и реалното ниво на скрита безработица могат лесно да направят общото ниво на безработицата сред младите хора в реалния свят с около 10% до 15% по-високо. Освен това безработицата, подобно на всички икономически ефекти, се разпределя много различно по град, регион и професия. Фиг. 9 На фигура 9 се вижда рязко покачване на безработицата след отмяната на санкциите, въпреки нарастването на очакванията, но също така, и че повече иранци се опитват да участват в работната сила. Графиката показва също така много ниско равнище на участие на жените в страна с високи образователни стандарти за жените, както за младите мъже, така и за жените - проценти на безработица, близки до 30% за младите мъже и близо 50% за младите жени. Това е реалност, независимо от раздутият държавен сектор. Това е почти сигурно основния източник на последните протести - усложнени от факта, че много от безработните са завършили висше образование. Има и много други икономически проблеми, които изглежда могат да предизвикат безредици дори сред иранците, които иначе по принцип биха могли да подкрепят режима. Това включва държавното финансиране на образованието и услугите, както и широкото ниво на корупция, което накара "Трансперънси интернешънъл" да класира Иран едва 131-и в противодействие на корупцията от 176-те страни, които разглежда. Докладите по член IV на МВФ документират и широк спектър от неуспехи в работата на правителството и - както показва фигура 10 - Световната банка нарежда Иран зле в повечето мерки за бизнес възможности. Фиг. 10 Такива бариери пред усилията на иранците - от търговеца в бакалия до ниво едрия бизнес - трябва да бъдат основния източник на вълненията и протестите. Това е особено вярно, когато те са свързани с корупцията, лошото управление, злоупотребата с държавния сектор в конкуренцията и отделните злоупотреби на "Bunyods" и ИРГС в конкуренция с частния сектор. И двете групировки генерира иранските икономически проблеми и отчуждават широк кръг от образовани и богати иранци, които иначе биха могли да подкрепят режима. https://www.csis.org/analysis/crisis-iran-what-now

Безспорно. Но това не променя цялата картина на българския малък бизнес. Единствено второто ви съображение, според мен, е извънредно силно като наблюдение и обяснява защо големите фирми у нас нямат интерес да се окрупняват - те не играят на фондовата борса, за да набират оттам капитал, а това, според мен, е голяма спирачка пред българския бизнес като цяло.

Според мен Хитлер е бил напълно завършен и оформен като психопат още в самото начало, когато започва да се занимава с политика. Мисля това, защото съм чел "Моята борба", тя е писана през 1923, но е обмислена от него много по-рано. Mein Kampf (German: [maɪ̯n kampf], My Struggle) is a 1925 autobiographical book by Nazi Party leader Adolf Hitler. The work describes the process by which Hitler became antisemitic and outlines his political ideology and future plans for Germany. Volume 1 of Mein Kampf was published in 1925 and Volume 2 in 1926.[1] The book was edited by Hitler's deputy Rudolf Hess.[2][3] Hitler began Mein Kampf while imprisoned for what he considered to be "political crimes" following his failed Putsch in Munich in November 1923. Although Hitler received many visitors initially, he soon devoted himself entirely to the book. As he continued, Hitler realized that it would have to be a two-volume work, with the first volume scheduled for release in early 1925. The governor of Landsberg noted at the time that "he [Hitler] hopes the book will run into many editions, thus enabling him to fulfill his financial obligations and to defray the expenses incurred at the time of his trial."[4][5] The book was a bestseller in Germany during the 1930s. https://en.wikipedia.org/wiki/Mein_Kampf В тази книга той съвсем откровено описва какво ще се случи в следващите две десетилетия. Психопатска е идеологията му и тя кореспондира с цитираното от мен от "Престъпление и наказание", синтезирано, че човек има право на престъпление, когато осъзнава, че е нещо повече от другите хора. Оттук нататък разликата между някой селски кмет, който раздава лично правосъдие и Хитлер не е толкова голяма.

... Според мене, ако Кеплеровите и Нютоновите открития вследствие на някакви комбинации в никакъв случай не биха могли да станат достояние на хората, освен да се пожертва животът на едного, на десет, на сто и тъй нататък души, които пречат на това откритие или са застанали като препятствие на пътя му, то Нютон би имал право и дори би бил задължен… да отстрани тези десет или сто души, за да направи своите открития достояние на цялото човечество. От това впрочем съвсем не следва, че Нютон има право да убива, когато му хрумне, или да краде всеки ден на пазара. По-нататък, доколкото си спомням, аз говоря в статията си, че всички… е, например, да речем, законодатели и водачи на човечеството, като се започне от най-древните и се продължи с ликурговци, солоновци, мохамедовци, наполеоновци и тъй нататък, всички до един са били престъпници само с това вече, че установявайки нов закон, са нарушавали древния, свято спазван от обществото и наследен от бащите, и, разбира се, не са се спирали и пред кръв, ако кръвта (понякога съвсем невинно и доблестно пролята за древния закон) е можела да им помогне. За отбелязване е даже, че по-голямата част от тези благодетели и водачи на човечеството са проливали особено много кръв. С една дума, аз правя извода, че и всички не само велики, но поне малко излизащи извън границите на посредственото хора, тоест способни поне малко да кажат нещо ново, по силата на природата си са непременно престъпници — повече или по-малко, разбира се. Иначе им е трудно да излязат от границите, а да останат в тях те, разбира се, не могат да се съгласят пак поради природата си, а според мене дори са длъжни да не се съгласят. А що се отнася до моето делене на хората на обикновени и необикновени, съгласен съм, че то е донякъде произволно, но аз не претендирам за точни цифри. Аз само вярвам в основната си мисъл. Тя се състои именно в това, че хората по закона на природата се разделят въобще на два вида: на низши (обикновени), тоест, така да се каже, на материал, който служи единствено за зараждане на себеподобни, и на хора в истинския смисъл на думата, тоест притежаващи дарбата или таланта да кажат в своята среда нова дума. Подразделенията тук, разбира се, са безкрайни, но отличителните черти на двата вида са доста резки: първият вид, тоест материалът, това са, общо казано, хора по природата си консервативни, почтителни, живеят в послушание и обичат да бъдат послушни. Според мене те са и длъжни да бъдат послушни, защото това е предназначението им и в това безспорно няма нищо унизително за тях. Всички от втория вид престъпват закона, те рушат или са склонни към това в зависимост от способностите си. Престъпленията на тези хора, разбира се, са относителни и най-различни; в повечето случаи те изискват, в най-различни форми, да се разруши настоящето в името на по-доброто. Но ако му е необходимо за своята идея да прекрачи дори и през труп, през кръв, той, вътре в себе си, по съвест, може според мене да си разреши да прекрачи през кръв — впрочем в зависимост от идеята и нейния размах — забележете това. Само в този смисъл говоря в моята статия за тяхното право на престъпление. Впрочем няма за какво много да се тревожим: масата почти никога не им признава това право, убива ги и ги беси (повече или по-малко) и по този начин съвсем естествено изпълнява консервативното си предназначение, като при това обаче при следващите поколения същата тази маса поставя убитите на пиедестал и им се покланя (повече или по-малко). Първият вид винаги е господар на настоящето, вторият вид — господар на бъдещето. Първите запазват човечеството и го увеличават количествено; вторите движат света и го водят към целта. И едните, и другите имат съвсем еднакво право на съществуване. С една дума, според статията ми всички имат еднакво право и — vive la guerre éternelle[1] — до Новия Йерусалим, разбира се! — Значи, вие все пак вярвате в Новия Йерусалим? — Вярвам — твърдо отговори Расколников; казвайки това, както и в продължение на цялата си дълга тирада, той гледаше в земята, избрал една точка на килима. — И-и-и в Бога ли вярвате? Извинете, че така любопитствам. — Вярвам — повтори Расколников и вдигна очи към Порфирий. https://chitanka.info/text/2321/19#textstart

В сравнение със средните показатели за малкия и среден бизнес на страните в ЕС, българските се различават съществено. В ЕС е приета класификацията за „малък бизнес” да са предприятия с по-малко от 250 работници. По показател на брой предприятия България е напълно в средно европейската норма: 99.8 % от всички предприятия у нас са „малък бизнес” – микро, малки и средни предприятия. https://ec.europa.eu/growth/smes/business-friendly-environment/performance-review-2016_en Разликите обаче са съществени: 1. В ЕС като цяло делът от печалбата за малкия бизнес е 57.4; в България той е 66.3, разликата е цели 9 процента повече за България. Различава се и процента на хората, работещи в малкия бизнес – 75.9 от всички наети в България срещу 66.8 средно за ЕС или отново 9 процента повече за България. Съответно големите предприятия /над 250 служители/ в ЕС средно имат 42.6 % от печалбата, в България този дял е 33.7 %; в големия бизнес в България са заети 21.1 от наетите лица, в ЕС, 33.2. Големият ни бизнес не е толкова окрупнен в сравнение със средно европейските показатели. 2. Тази фиксирана картина на превес 2:1 в полза на малкия бизнес като дял от печалбата и 3:1 по брой наети лица е тенденция да продължава да разширява разликата в полза на малкия и среден бизнес, тоест вместо към окрупняване - към раздробяване Тази графика показва вляво първо броя на заетите в малкия бизнес между 2008-2017 като с червено е означена тенденцията в ЕС като цяло, а със синьо в България, очевидно и двете линии са нагоре, но червената изпреварва синята – повече хора като брой отиват в малкия бизнес в ЕС и вече са достигнали нивата от 2008, докато в България тези нива са все още по-ниски, макар и по-високи от средно европейските като процент Същевременно обаче, с по-малко прилив на нови хора в България, малкият бизнес значително изпреварва по печалба средно европейската норма, а и нивото от 2008. Това може да се обясни, според мен, с появата на много колцентрове, нови айти фирми и голям брой франчайзинг фирми, които не влизат в категорията „голям бизнес” 3. По 9 основни показателя в сравнение със средно европейското ниво в ЕС, българският малък и среден бизнес изглежда така: Има два показателя, където разликите са драстични: „предприемачество” и „умения и иновации” Това са ключови показатели, особено „умения и иновации”, където нещата изглеждат тотално зле: По всичките 12 под-категории на "умения и иновации", те са означени, България изостава от средно европейското равнище и то с много Подобна е картината и в другата проблемна област „предприемачество”: Където от 11 под-категории, българския малък и среден бизнес има предимство пред средно европейското ниво в 3 и изоставане в 8 Като цяло напредък има, но изключително колеблив и бавен, тук са означени степените на напредък в различните области, като най-голям напредък има в 2, „втори шанс” и „достъп до финансиране”: В България за разлика от тенденциите в ЕС, САЩ, както и и в Турция, малкият и среден бизнес увеличава дела си от общата печалба, при това със сериозни структурни недостатъци в самия малък бизнес, най-големият от които е липса на квалификация и иновации.

Дай боже да спечелиш! ако донесеш 10 милиарда долара от тотото в Мексико, ти ще бъдеш най-големия инвеститор в България, защото внасяш произведени в Мексико стоки, остойностени с мексиканска валута, която има определена котировка на валутния пазар спрямо другите валути; ако обаче отпечаташ 10 милиарда лева без покритие от стоки и услуги, това веднага ще се отрази на валутния курс на българския лев и той ще падне драстично, тоест ще предизвикаш хиперинфлация и няма да можеш да купуваш от международните пазари нито суровини, нито стоки на предишните цени, а на много по-високи за обезценените си левчета, което вероятно ще доведе и до мараториум по плащанията на всички дългове и фалит на държавата.

Прикачването на лева към марката тогава беше усмирителна риза за безумната политика на БНБ да печата непокрити със стоки и услуги хартии, които не бяха пари, а доверителни разписки за кредитните милионери, измиващи кражбата на реални пари, просто не ми се връща към онзи кошмар. Забогатяването на една национална икономика, респективно участниците в нея, може да стане само по един единствен начин - да се произвеждат повече стоки и услуги, остойностени с еквивалентно количество парични знаци, парите са стока, еквивалент на всички останали стоки, ако ги увеличиш повече от общата маса на другите стоки, стойността им пада, това е елементарно, с тях можеш да си купиш по-малко, това се нарича инфлация и води към бедност.

Може. Но не го прави, първо защото има валутен борд, връзване за еврото, което и обяснява защо не се отразяват инфлационно парите по европрограми, и второ, защото все пак в държавата има грамотни икономисти, на които им е пределно ясна азбучната истина какво става, когато масата пари М1 надхвърли стойността на произведените стоки и услуги в държавата - става това, което се случи зимата на 1997 година: Може и да не си спомняш, но заплатата беше 30 лева /реални по днешен курс/, пише го и в текста над графиката, а човек можеше да си купи примерно 30 хляба и 30 кисели млека с тези 30 лева, и хората тичаха сутринта до чейнч-бюрото да си обменят получените левове в долари и марки, за да не станат наполовина следващия ден. + Съгласен съм и тази гледна точка се нарича "свободен избор" - дали да си продадеш стоката работна сила в България или на някакъв друг трудов пазар, където ще получиш по-добра цена за нея. Ако погледнем не от лична гледна точка, нещата изглеждат така с цените на работния труд /средна работна заплата/ и производителността на този труд: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0 Това е по данни на НСИ: 650 лева е била средната заплата през 2010 1077 лева е първото тримесечие на 2018-07-09 Ако сега вземем за база производителността на труда през 2010 и го сравним с тази днес имаме: Производителността на труда е нараснала на 119 % в сравнение с базовите 100 през 2010, и това е добре на фона на другите държави, както е видно Но, заплатите са нараснали със 165 % от 650 на 1077 /тук вече си личи, че удряме гредата и трендът е надолу/ 119 % производителност или имаме 45 % изпреварване на заплати към производителност, това е много голяма разлика Както се казва, това е макро-картината, а дяволът винаги е в детайлите, а те са в структурата на икономиката и организацията й, но е много голяма тема, за да я нищим тук.

Няма практически приложим начин в пазарна икономика, в която парите са капитал и произвеждат принадена стойност, заплатите да са по-големи от произведените стои и услуги /освен инфлация и хиперинфлация на самите пари/. Просто ако си простреш извън "чергата на произведеното" образно казано с парите "краката", пазарът ще ти ги отреже, ще обезцени самите пари. Илюстрирам с цифри: България БВП произведена стойност на човек от населението: Произведени стоки и услуги на човек за година – 8311 щатски долара по номинал. Това е "чергата" на възможните пари, включително за заплати, данъци и капиталови дълготрайни активи, всичко теоретично и реално възможно. Средна заплата 1107 лева месечно бруто, което е 535 долара по днешен курс х 12 е 6416 щатски долара годишно нетно, което е: 77 % от БВП на човек В България се отделят около 19 % за капиталови разходи, обновление на машини и дълготрайни активи Германия БВП на човек от населението годишно 46 747 щатски долара Средна заплата бруто 3803 евро бруто месечно, което в щатски долара годишно нетно е 31 880 щатски долара или 68 процента от БВП на човек В Германия се отделят по 20.1 процента за капиталови разходи и дълготрайни активи https://www.reinisfischer.com/average-salary-european-union-2018 Не съществува начин в природата на парите те да стават повече от стоките, на които съответстват, съществува такъв, но се нарича инфлация и хиперинфлация. Увеличението на заплатите е скачен съд с увеличението на производителността, няма друг начин да стане. Ако се отделят повече за заплати при ниска производителност, това може да става единствено за сметка на по-ниски капиталови разходи за дълготрайни активи, което ще свали производителността. Единственият начин да се вдигат заплатите е да се произвежда повече.

малко повече за тази корпорация, малко ми прилича на плод на американско-китайската дружба, трудно е да се каже точно: http://tropostech.com/press_releases5.html това е биография на основателката и настоящ президент /не СЕО/ http://cenntroauto.com/ това е сайта им; камиончето е симпатично В интерес на истината имаше една сериозна инвестиция в Ловеч за грейтуол и тя се провали поради липса на пазар, но да гледаме позитивно

Картата е публикувана от Уолстрийт Джърнъл https://bg.wikipedia.org/wiki/Уолстрийт_джърнъл само съм я копипейстнал, тя това си показва. Голямата въпросителна пред този проект, както е показан, според мен се нарича "Иран", защото там могат да се объркат тотално плановете на китайците, да се запуши пътя им; през Турция нямат проблем, нещата са много напреднали, тунелът под Босфора /за 2.5 млрд/ е грандиозно съоръжение, финансирано пак с китайски пари, изграждат и другите връзки, техният интерес е Близкия изток и това ги устройва. Ами... меморандум; нещо като "доверителна разписка", единия се доверил на другия и се подписали. Великата идея на балканските гении е да се вземат някакви европейски /предимно германски/ пари и да се сделкат по братски, като, доколкото си спомням, гърците претендират за 75 %, останалите 25 % за нашия "елит", ама... времето ще покаже. Много се забавлявах на коментарите след статията по линка. http://old.segabg.com/article.php?id=871244 има шедьоври на народната мисъл Ако просто си седим и нищо не правим трупаме "пропуснати ползи", според мен, ама ние и така сме ги натрупали достатъчно, така че ще правим същото, това го можем. Иначе нашата жп карта е нещо такова: Личното ми мнение е, че с тези държавни фирми, които менажират жп линиите у нас нито един проект за високоскоростни линии не може да се осъществи. Гърците са решили проблема като са оставили нещата в ръцете на италианската компания, с която имат общи интереси. Напълно съм съгласен, че китайците са крайно прагматични хора, както и с констатацията за нашите олигарси, но и двете неща не изключват, според мен, третото - нещата да се случат. А че нашите олигарси си нямат представа с кого си имат работа, това е точно така, но е въпрос на информация и интелигентност или по-скоро на липса на такива.

Малко нескромно ще се самоцитирам от друга тема: http://www.chitatel.net/forum/topic/20117-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8/ Китайските инвестиции на Балканите Досега /2016/ китайските инвестиции на Балканите са общо в размер 36 млрд. долара, което е сравнително малка част от общите инвестиции на Китай в световен мащаб – едва около 2 процента и около 11 процента от китайските инвестиции в Европа. По държави тези инвестиции на Балканите са разпределени така: Турция – 13.6 млрд. долара Гърция – 8.92 млрд. Сърбия – 6.05 млрд. Босна и Херцоговина – 3.46 млрд. Румъния – 2.46 млрд. Черна гора – 1.12 млрд. България – 0.32 млрд. Македония – 0.4 млрд. Албания - 0  При това инвестициите само в Турция и Гърция са около 62 процента от общите инвестиции на Балканите и това е свързано с гео-икономическата стратегия на Китай OBOR, чиято основна идея и цел е да свърже с инфраструктура и търговски връзки Европа, Африка и Азия, като всички пътища се събират и тръгват от Китай.  И двата основни елемента от OBOR /морският и сухоземният нов „път на коприната”/ минават през стратегически важни за целия китайски проект точки на Балканите: 1. Сухоземният път, свързващ Европа с Китай / Москва, Украйна, Румъния, България, Турция, Иран, Тюркменистан, Таджикистан, Казахстан/, Китай 2. Морският – с крайна точка Венеция /Италия, Пирея /Гърция/, Египет /през Суецкия канал/, Найроби /Кения/, Коломбо /Шри Ланка/, Калкута /Индия/, Джакарта /Индонезия/, Китай За Китай тези два маршрута - морски и сухоземен - са буквално жизнено-важни, като сухоземният, според мен, в близка перспектива е по-важен. Имам предвид трафика в Южнокитайско море и конфликтите там, откъдето минава близкоизточния нефт, сухоземната връзка елиминира блокирането на този трафик при възможен военен конфликт по море. Ако погледнем картата, тази сухоземна връзка минава през България, Турция, Иран и т.н. Гърците са на пътя на водната връзка, заедно с Италия, но по византийски маниер, защо пък не, ако мине номера, се опитват да ни направят нещо като "байпас" със сухоземната връзка - Атина-Солун-Александруполис си е такова байпасче, което ги свързва индиректно с турската част от маршрута, а ние ставаме транзитна територия - оттам скоростната линия отива към западна Европа през Македония,Сърбия, Унгария, където вече китайците са инвестирали заради морската си връзка и в жп линии; Китай е инвестирал и инвестира много в Турция, Иран и Пакистан, както и в бившите съветски републики заради сухоземната част от Пояса. Друг е въпросът, дали сегашният икономически хегемон ще го остави да си развива стратегията, защото става въпрос за смяна на световния ред, вижда се какво се случва в момента с търговските спорове между САЩ и Китай и, според мен, нещата няма да спрат дотук, а ще ескалират макар и постепенно, но дългосрочно. Ние като държава сме като сламка в този спор, но това че сме малки, не ни задължава да бъдем...недалновидни. Според мен, нашият най-голям интерес е възможно най-бързо да си реорганизираме железниците и да изградим скоростни отсечки директно на наша територия, защото очевидно това са най-преките пътища, а не заобиколните през Солун и Атина. Анонса на китайците точно сега да инвестират, според мен, показва, че това е и техния интерес за трасето.

The cost of port development is estimated at €55m, of the rail development at €171m and of the road development at €50m. The duration is estimated at 36 months Гърците, доколкото си спомням, искаха и някаква голяма сума по европейски проекти за скоростна линия между Солун и Александруполи, а и с китайско финансиране са изградили високоскоростна линия от Атина до Македония, откъдето стоките от Пирея ще отиват бързо през Македония-Сърбия-Унгария към Германия; Concluding, the passenger and freight volume of the port and rail line “Thessaloniki-Alexandroupolis-Ormenio” is expected to increase as a result of the project. https://ec.europa.eu/eipp/desktop/bg/projects/project-69.html ако успеем да изградим високоскоростна жп линия Свиленград-Русе с отклонения Варна и Бургас, ние като територия сме най-пряката сухопътна връзка от Турция към Западна Европа по Пътя на Коприната. Може би затова китайците се интересуват от тунела Шипка и автомагистралата Север-Юг, за които има инвестиционни споразумения.

Този път споразуменията са подплатени от 1.5 млрд. евро за 5 години заем за конкретни проекти, които минават от КБЗ /China Development Bank (CDB) през ББЗ и оттам към фирми спечелили обществени поръчки. Китайската Банка за развитие е най-голямата банка в Китай и основен инструмент за инфраструктурни проекти, оперира с около 700 млрд. долара активи /колкото БВП на Турция приблизително/. https://en.wikipedia.org/wiki/China_Development_Bank Доколкото разбирам от публикациите по този повод, този заем от 1.5 млр. е напълно в рамките на законодателството на ЕС и е наистина пробив за китайските инвестиции в България, досега тук бяха инвестирани 0.3 млрд. евро, сега сумата е 5 пъти по-голяма. Един от проектите е жп линия Беломорска Тракия - България, това е онзи пряк коридор към Европа от Гърция, с който китайците си дублират другата връзка през Македония, но за нас е дюшеш. Би трябвало да го строи ето тази държавна фирма: https://www.rail-infra.bg/bg/10 "Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) съществува от 01.01.2002 г. НКЖИ е най-голямото държавно предприятие и единствен управител на железопътната инфраструктура в България." /имат 15 000 служители, 5 пъти повече от китайската банка, която върти 700 млрд., но това е друга тема/ Ще видим, както се казва. Китайците няма да спрат с инвестициите в Европа и региона, те мислят поне 50 години напред.

Собственикът и оператор на TrainOse е Ferrovie dello Stato Italiane S.p.A., италианските държавни железници, които са собственик и на линии във Великобритания, Скандинавия и Германия, освен това са пуснали акции на борсата, така че в тях участват и частни капитали. https://en.wikipedia.org/wiki/Ferrovie_dello_Stato_Italiane Като става въпрос за добър държавен мениджмънт и финансови резултати, пример е френската Renault https://en.wikipedia.org/wiki/Renault Рено са 100 процента държавна собственост от 1945 до 1996, 51 години, време през което се издигат като един от най-мощните и иновативни производители на автомобили в света. Сега са с държавно участие от 15 % и смесен мениджмънт и се развиват повече от добре, експанзията им е забележителна. Управителното тяло е от 19 директори, 10 от които са независими: Renault is governed by a Board of Directors comprising 19 members: 15 directors appointed by the Annual General Meeting of Shareholders, including 2 directors appointed upon proposal of Nissan; 1 director appointed upon proposal of the employee shareholders, and 1 director appointed upon proposal of the French State. 1 director appointed by administrative order, as representative of the French State; 3 directors elected by employees. In accordance with the AFEP/MEDEF Code, a director is qualified independent if he has "no relationship of any kind whatsoever with the company, its group, or its management that may interfere with the exercise of his or her freedom of judgement". On February 15th, 2018, the Board of Directors approved a list of 10 independent directors. https://group.renault.com/en/finance-2/corporate-governance/

В Евростат или НСИ не открих данни за БНП (GNP), оказва се, че с тази категория боравят предимно американски икономисти, поне те правят разграничаването в данни: https://fred.stlouisfed.org/series/MKTGNIBGA646NWDB https://fred.stlouisfed.org/series/GNPGDPBGA156NUPN Това е графика, която показва /данни до 2010/ съотношението между GNP към GDP, примерно за 2010 то е било 96.85, тоест БВП е с 3.15 % по-голям от БНП, тези 3.15 процента са приспаднатите дивиденти на чужди собственици и прибавените дивиденти на български производители на чужда територия Същото подразделение на ФЕД /банка на федералния резерв на САЩ/ в сайта си за България оперира с понятието GROSS NATIONAL INCOME /GDI, Брутен национален Доход, с което оперира и НСИ: http://www.nsi.bg/en/content/8022/gross-national-income-gni Както се вижда от данните на НСИ за отчетната 2016, разликата между GDP и GDI е 245 млн. лева; за категорията GDI в английската секция на уики е написано: The Gross Domestic Income (GDI) is the total income received by all sectors of an economy within a state. It includes the sum of all wages, profits, and taxes, minus subsidies. Since all income is derived from production (including the production of services), the gross domestic income of a country should exactly equal its gross domestic product (GDP). The GDP is a very commonly cited statistic measuring the economic activity of countries, and the GDI is quite uncommon. In the United States, the Bureau of Economic Analysis produces figures for both the GDP and GDI. Although these should be equal, since they are calculated in different ways, in practice, the listed figures are different. This difference is known as the statistical discrepancy.[1] https://en.wikipedia.org/wiki/Gross_domestic_income от този текст излиза, че двете категории включват едни и същи показатели, но GDP е популярния термин, освен това при методиката на изчисления има известна разлика, откъдето се получават статистически разминавания, но както се вижда в конкретния случай от НСИ за България, разминаването е в рамките на 0.3 % Така или иначе, приспадането на дивидентите на чужди собственици и прибавянето на български на чужда територия, които влизат в GDP/Брутен вътрешен продукт, но не и в GNP/Брутен национален продукт е значително по-голяма, в рамките на 3 % за България; тук не става въпрос за разлика в методологията на изчислението, а за действията прибавяне и изваждане, но конкретни данни за GNP/Брутен национален продукт се откриват трудно в общодостъпни източници

+ Брутен вътрешен продукт и Брутен национален продукт се различават, според мен, а и така е обяснено: Брутният вътрешен продукт (БВП) е икономически термин, който обозначава измерването на общата стойност на стоките (продукти) и услугите, произведени в определена териториална област (обикновено една страна), през определен период (обикновено една година), преди амортизация. Тези данни се изразяват в пари. Терминът се различава от брутния национален продукт (БНП) по това, че той изключва от изчисленията трансферите на средства между държавите. https://bg.wikipedia.org/wiki/Брутен_вътрешен_продукт БНП е спомагателен показател за брутния вътрешен продукт (БВП). Във всяка национална територия присъства чужд бизнес. Независимо кой е собственик, ако бизнесът е на територията на страната, той влиза в състава на БВП. Необходими са поне две операции за превръщане на БВП в БНП: (−) приспадат се елементите на чужд продукт (дивиденти, печалба), (+) добавя се националният продукт, създаден на териториите на други страни. https://bg.wikipedia.org/wiki/Брутен_национален_продукт Може и да греша, но ми се струва, че приспадането на чуждите дивиденти, печалби е много съществен елемент, те не влизат в БВП, но присъстват в БНП Ето в английското уики дефиниция: The OECD defines GDP as "an aggregate measure of production equal to the sum of the gross values added of all resident and institutional units engaged in production (plus any taxes, and minus any subsidies, on products not included in the value of their outputs).”[2] An IMF publication states that "GDP measures the monetary value of final goods and services—that are bought by the final user—produced in a country in a given period of time (say a quarter or a year)."[3] "Паричната стойност на финалните стоки и услуги, които се купуват от финалния потребител" https://en.wikipedia.org/wiki/Gross_domestic_product Доколкото разбирам, печалбата може да се формира от добавянето на стойност към първоначално вложения капитал, но след като стоката се реализира на пазара, прословутото П-С-П прим, е този прим идва от принадената стойност на труда и от ефективното използване на техника и организация. В изолирани случаи би могла да дойде печалба за отделен производител и търговец от спекулации с цените, от конюнктурата, но като цяло в една икономика отделните аномалии на спекулативно вдигане и падане на цени се балансират и в крайна сметка остава "принадената стойност", получена от прибавяне на технологии и човешки труд. И точно тази принадена стойност наричаме "печалба" - вложил съм 100 единици за работници, техника и организация, получавам 123 единици, 23 единици са "печалба" принадена стойност към капитала ми. Но като капиталист мога да реализирам тази печалба само и единствено на пазара, тоест след като продам произведената си стока и услуга на този пазар за стоки и услуги, където те имат цена. Сборът от цените на всички нови произведени стоки и услуги през дадена година е да речем 100, в тях е включена и принадената стойност, тоест печалбата, на производителя х или у. Според Маркс, скоро прочетох първия том на "Капитала", заплатите са определено стока, доколкото наемния труд също е стока, капиталистът отива на пазара за наемен труд и със стоката си пари си купува 8 часа примерно от стоката време на работника, проблемът за наемния работник е, че капиталистът си връща за 4-5 часа вложените пари, а принадените 3-4 часа са му печалба взета и присвоена от стоката работно време на работника, но при всички случаи, както вложения капитал, така и печалбата влизат в цената на ново-произведената и предложена на националния /или глобален/ пазар стока или услуга, сборът от всички такива стоки и услуги формира Брутния вътрешен продукт, неговата парична стойност. Печалбата за всеки производител идва от реализирани на пазара стоки и услуги, а цялата съвкупност от такива за определен период измерена в пари е БВП. Доста засукано стана, но в тези малки часове е нормално, утре ще продължа да си го до избистрям.

Ето линк към данните за миналата година, може да се направи сравнение: https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2017/06/28/2997590_prihodite_i_pechalbite_na_kompaniite_rastat/ Ето данните на НСИ за 2016 брой наети лица във фирмите и структура на фирмите: Цифрите са красноречиви: в 375 000 микрофирми /тук влизат и неактивните/ има заети 676 000 души или "фирмата" е от 1.9 човека - дори не са от "аз и брато", да не говорим за "авери", тези фирми, планктона, на практика агонизират, две трети от тях са фиктивни, останалите кретат, колкото да оцеляват следващият сегмент от 10-49 човека са 24 500 фирми с 485 000 работещи - значи средно по 18-20 души, заедно с най-малките, тези фирми поглъщат около 55 процента от цялата работна ръка - тук са автоработилници, занаятчийски фирмички и т.н. следващ сегмент - 4586 фирми с 453 000 работници - средно по около 100 души големите са 728 фирми с 541 000 работника или средно по около 750 служители, както се спомена 300 или 0.1 процент имат дял от около 25 процента от печалбите; вероятно другите 450 имат още 20 процента, или иначе казано 0.2 процента от фирмите имат около 45 процента от печалбите, останалите 99.98 процента от частния бизнес има 55 процента. Нещо за сравнение за ефективността: Number of employees 123,000[1] (2017) Net income US$48.351 billion[1] (2017) https://en.wikipedia.org/wiki/Apple_Inc Това е нетната /след облагане с данъци/ печалба на Епъл /123 000/ работници за миналата година Number of employees 91,304 [3] Net income € 1.579 Billion (2016) https://en.wikipedia.org/wiki/Koç_Holding А това е нетна /след облагане с данък/ печалба на турския Коч Холдинг Печалбите от 23 млрд. лв. /около 12 млрд. евро/, според мен, са преди 10-те процента корпоративен данък Имам такъв въпрос, не ми е много ясно, как след като растежът на БВП е 3-4 процента от около 100 млрд. лева годишно, печалбата на фирмите може да бъде 23 процента от БВП?

Фружине, питаш ме нещо, за което си задавам въпроси вече от поне 20 години и нямам точни отговори, но ще се опитам да формулирам тези, които имам съвсем накратко. Накратко - размерът винаги има значение, но не е решаващ във всяко отношение По-конкретно за книжния пазар: Активните читатели в България са около 41 процента от населението, което е грамотно, или около 2 млн., в Германия са около 30 млн., това е пазарът на книги, да го наречем.Тоест съотношението е 1:15 в полза на германския пазар като размер. И оттук започват големите, огромните разлики в полза на германските книгоиздатели. Първо - в покупателната способност на потребителите, разликата е приблизително 6:1 в полза на германския потребител, доходите. Второ - в цената на книгата, средната цена на книгата в Германия е около 10 евро, в България над 10 лева, но при 6 пъти разлика в дохода, това прави възможност на германския читател да си купи книга 3 пъти по-евтино от българския. Трето - достигнах до извода, след дълги наблюдения и конкретни, че основния проблем за относително високите цени на книгите е разпространителската мрежа и системата на книгоразпространение. В България дистрибуцията на книги е напълно опорочена, първо, от малкото на брой книжарници и вериги, второ, от напълно негарантираното изплащане от дистрибуторите на производителите, държавата не прилага законите, за да го гарантира, и трето - от прекомерно големите търговски отстъпки, достигащи 50 процента от цената. Всичко това в Германия е регулирано със закони, които се прилагат, книгоиздателите и книготърговците са обединени в силни браншови организации, които си гарантират правата със закони, тези закони се спазват, системата работи. В резултат, книгите са на достъпна за германския читател цена и продажбите са гарантирани. Четвърто - държавата в повечето европейски страни провежда целенасочена политика за защита на книгата и просветата, насочена най-вече към родните автори в съответната страна. дотират се библиотеки, училища и читалища, като с държавни субсидии се изкупуват определени квоти от произведения на национални автори. В България такава политика няма. ДДС за книгите в цяла Европа е диференцирано ниско за книгите, в България не - това рефлектира в цената, цената рефлектира в покупките, те рефлектират в изпростяването на населението. Накратко, ама съвсем накратко, това са причините един германец да си купува по 11 книги годишно, а един българин по 0.5 книга за същия период. Има и други, но е много дълга история. На тези линкове има интересни данни, могат да се правят сравнения: https://publishingperspectives.com/2017/06/borsenverein-2016-market-report-germany/ https://issuu.com/gremideditorsdecatalunya/docs/2017-estadistiques-fee-the-book-sec Общо взето делим мегдан по некултурност и безкнижовност в Европа с румънците, но сме след гърците, примерно, германците кога ще ги стигнем, не знам, в друг живот. п.с. Малко графики за илюстрация: 1. Обем на продажби на книги в Европа в млн. евро 2. Брой на книжарници в Европа 3. Евро на човек, похарчени годишно за закупуване на книги в Европа 4. Обем заглавия, издавани годишно в Европа 5. Процент на хората, които си купуват онлайн /чрез интернет/ книги и други печатни издания в Европа 6. Кой колко харчи за книги в Европа в евро по покупателна способност в съответната страна, не по номинал, тоест тук еврата не са номинални, а приравнени 7. Процент на хората в Европа по държави на възраст 25-64 г., които са прочели повече от 10 книги за 1 година

Да беше само езиков и филологически спорът, бял кахър, можем да обсъждаме суфиксите /наставките/, които стоят след корените на думите, както и самата етимология на самите корени. Но, уви или за наше улеснение в конкретния случай, не е езиков спор. 1. Ако подходим чисто формално от езиковедска гледна точка: 1.: Cumhuriyetcilik - Републикализъм 2.: Halkçılık - Популизм 3.: Milliyetcilik - Национализъм 4.: Laiklik - Секуларизъм 5.: Devletcilik - Държавност 6.: Devrimcilik - Революционизм Давате 6 думи с различен корен и еднакъв суфикс "cilik" този суфикс /наставка към корена/ и в 5-те думи, без държавност е "изъм" в българския му превод, но само при "държав - ност" променяте "изъм" с "ност", защо по реверсивната логика, аз да не мога да заявя, че тълкувате зле думата на български език; по логиката на българския език, би трябвало понятието да се преведе като "държав-изъм", еквивалентно на другите пет, и тъй като в българския е възприета чуждицата "етатизъм" за това понятие, нещата си идват на мястото, в английскията му превод "етатизъм" е буквално "държавизъм" 2. Оставяме настрани етимологичното тълкуване и отиваме на по-високо смислово-понятийно. Вижте сега косвен аргумент: https://tr.wikipedia.org/wiki/Devletçilik проследете паралелните линкове на български, английски, испански, немски, руски - смисловото съпоставяне на тази статия в турската секция на Уикипедия навсякъде е "етатизъм"; хайде преводачът на Гугъл е глупав и изтрещял и превежда като пиян ескимос, ами авторите на статиите на всички тези езици, в това число и на турската секция на Уикипедия, и те ли са изтрещели и глупави като преводача? 3. Да оставим настрана тълкуванията и филологичните спорове около думата, нека се обърнем към историческите факти - държавата приема петилетни планове и води политика на държавен капитализъм като най-големият предприемач в икономиката, никой историк не оспорва тази практика на управлението по време на Ататюрк, защото няма и място за оспорване. За какво тогава спорим? Няма нищо обидно и непристойно, че Турция е минала през фазата на етатизма в икономиката, България също. Въпросът е, че когато този тип управление в икономиката стане спирачка за нейния растеж, някои нации и държави го изоставят като принцип на управление, други не.

От три езика с едно и също значение, нарича се засичане по три точки - Триангулация, много надежден метод, работещ във всички сфери, където има установяване на логическа връзка https://bg.wikipedia.org/wiki/Триангулация И не подценявайте машината за превод на Гугъл, тя е ИИ, който при добро използване от човек елиминира субективни грешки

Не съм почнал със съветите, свърших, само един ви дадох. И не пиша за романите на Дончев, а само за "Време разделно". Благодаря за съвета ви за клишетата, все пак, има стойност. Вторият за темата за кръвния данък го игнорирам, няма нищо общо с разговора ни за "Време разделно" като литература, въобще не ме интересува. Ами това е, щастие в живота ви пожелавам.

Не е точно така, Фружине, макар че има нещо частично вярно. За България съм донякъде съгласен, това е вярно. В Германия, например, сериозната литература се радва на голям успех, най-вече, защото книгоиздаването е много добре развито /със съдействието на държавата/ и книгите са на достъпна цена, чете се много, в това число "висока литература", подобно е състоянието и във Великобритания, руснаците по традиция четат много и жадно и имат много широк кръг от ерудирана градска интелигенция /каква дума само, нека да са интелектуалци/; в САЩ е Меката на електронните книги и цялата класика на английски език, а и огромен брой стойностни съвременни автори са достъпни в електронен вариант /и книжен/ на съвсем евтини цени, така че е голям пазар и за "висока литература".

+ Тъжна и жалка история. Почти съм сигурен, че един ден всички тези "битки" ще завършат с тотално бутане на бетонни струпища по крайбрежието с булдозери и друга строителна техника, каквато мини-вълна имаше преди години около незаконните строежи около язовирите. И сега като ходя тук-таме за риба виждам останките като след бомбардировка. Ама каквото сами си направим и враговете ни не могат да ни причинят.

Един добронамерен /не приятелски/ съвет: никога не се захващайте сериозно с литература, тъй както аз никога не се опитвам да пея, защото знам, че го правя много фалшиво. Ако това го бяхте написали на някакъв изпит, автоматично получавате двойка и влизате в рубрика "бисери", най-напред и преди всичко, защото не сте чел произведението, но не само. В романа Манол е дете , отгледано от различни осиновители, защото родителите му са били отвлечени, още докато е бил бебе. Караибрахим е негов брат от такова приемно семейство, който е бил даден като дете за еничарин, вместо Манол. Ето защо Манол казва още в началото: "Диря да видя лик, подобен на синовете ми, а в синовете си диря лика на баща си и майка си. Защото всеки човек, когото срещам, може да е мой брат." Това е буквално и е свързано със сюжета на романа, а не "опит за сентенция", но първото нещо, когато човек иска да се прави на капацитет в някаква сфера е да чете, а не да пише. Иначе рискува да стане "чукча". п.с. За пингвините пък защо се хванате сега, пингвинчето е символ на една от най-големите издателски групировки в света "Пенгуин букс", наскоро се обединиха с "Рандъм Хаус", друго любимо мое издателство, основано от Бенет Сърф, великият Бенет Сърф, който съм цитирал в този форум: Penguin Books is a British publishing house. It was co-founded in 1935 by Sir Allen Lane, his brothers Richard and John,[2] as a line of the publishers The Bodley Head, only becoming a separate company the following year.[3] Penguin revolutionised publishing in the 1930s through its inexpensive paperbacks, sold through Woolworths and other high street stores for sixpence, bringing high-quality paperback fiction and non-fiction to the mass market.[4] Penguin's success demonstrated that large audiences existed for serious books. Penguin also had a significant impact on public debate in Britain, through its books on British culture, politics, the arts, and science.[5] Penguin Books is now an imprint of the worldwide Penguin Random House, an emerging conglomerate which was formed in 2013 by the merger with American publisher Random House.[6] Formerly, Penguin Group was wholly owned by British Pearson PLC, the global media company which also owned the Financial Times,[7] but in the new umbrella company it retains only a minority holding of 25% of the stock against Random House owner, German media company Bertelsmann, which controls the majority stake. It is one of the largest English-language publishers, formerly known as the "Big Six", now the "Big Five" https://en.wikipedia.org/wiki/Penguin_Books