Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Б. Киров

Потребители
  • Брой отговори

    6511
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    184

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Б. Киров

  1. Когато имаме за източник спомени на участници винаги сме някъде в мъглата. Дори днес да стане някакво събитие с трима участници в него, ще получите три различаващи се, особено в детайлите /а те са от съществено значение/, описания от тримата. Дори между документи за едни и същи събития може да има разлики, тъй като те също се пишат от хора. Това обаче, според мен, не означава, че трябва да се откажем да търсим основната конструкция от последователно свързани събития в миналото. Последните спомени на Мария Сиркова се различават от първите й, както и от тези на първия й съпруг Никола Сирков /записани от отец Матей/, и от тези на втория й съпруг Никола Цвятков. Както и различните версии на разказите на Никола Цвятков се различават съществено една от друга. Но има цяла поредица от припокриващи се елементи във всички тези разкази и – което е по-важно за мен, - в добре установени факти извън тях. Например: 1. според един от разказите на Никола Цвятков, както го записва Д. Пъшков. „Никола Цветков — пише Д. Пъшков, — както казах по-горе, беше затворен при мене. За улавянето на Левски ми разправи следущото: Никола Сирков с Левски бяха натуряли книжата на Левски в сламата на самара на коня на пайстрога ми. Сутринта на 26 декември 1872 год. Никола Цветков тръгнал от Дръстене от къщата на пайстрога ми с неговия кон, в самара на който бяха зашити книжата и тевтерчето на Левски, през Пчелинска стена из пътеката, като се наговорили с Левски да се срещнат на кръстопътя на Севлиевското шосе. А Левски в същото време тръгнал през Стратиш през шосето пеши, като пратил Христо Луканов с няколко момчета напред да проверят да няма някоя засада, наредена от турците, а Левски вървял след тях на няколко разкрача. Левски изминал опасните места по Севлиевското шосе благополучно и като се събрали на кръстопътя с Никола Цветков и се разделили с Христа, обаче Левски бил много неспокоен. Като се събрали на кръстопътя, Никола Цветков се качил на коня, а Левски тръгнал пеши и заминали по Севлиевското шосе. Като наближили „Пази мост”, Никола съгледал отдалеч един стражар на кон и обадил на Левски. Вж. Д.Т.С., стр. 645. Из спомените на Д. Пъшков. http://macedonia.kroraina.com/nk/nk_6.html 2. Според записаното от отец Матей от разказа на Никола Сирков: „В началото на май Отец Матей посещава Ловеч, за да проучи обстоятелствата около залавянето на Левски. Среща се с Никола Сирков и подвежда поп Кръстьо под клетва в черквата. „Запитахме го сетне каква са я свършили в Ловеч. И отец Матей каза: „В Ловеч най-напред се срещнахме с оня човек, у когото Левски пренощувал и заминал за Къкрина. Този човек (Никола Сирков) беше нещо болнав, но като ни видя, се поококори и разправи всичко, каквото знаел по залавянето на Левски. Васил, каза той, пристигна вечерта късно. Щом влезе вкъщи, първата му дума беше: „На никого да не казвате, че съм дошъл!” Седнахме тогава край печката, за да се постоплим, защото беше доста студено и той все ме разпитваше: какво става в Ловеч, как са нашите хора, в кои къщи турците са правили бастисвания, кого са викали в конака за разследвания – сестрата или бащата на председателя ни, дали са ми предали пари, които той получил от други комитети, а аз все му отговарях. Разправих му, че след като арестуваха председателя и подпредседателя и останахме без водачи, ние дотолкова изтръпнахме и нито се срещахме, нито се събирахме. Само два-три пъти се виждах тогава с поп Кръстя – нашият касиер, който ми разправи, че турците го били пуснали от затвора, защото му станал гарант Яким Шишков, но те много го следили, за да не избяга. Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко. Още тогава аз казах на Василя, че Величка Хашнова навсякъде разправяла, че поп Кръстю не бил вече наш човек, че се е предал на турците, та да се пазим от него. Но Левски като се позасмя, каза: „Поп Кръстю е наш верен човек. Аз пращах при него отец Давид от манастиря и той му разправил за всичко, което става в Ловеч, като поръчал да ми съобщят да не дохождам в Ловеч и, ако съм в Тракия, да се укрия там или да замина за Сърбия.” „Сутринта като станахме от сън – казал Сирков – ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му. След като съобщих на Латинеца, отидох да кажа и на Николчо да се приготви. Към икиндия Левски и Николчо тръгнаха, но всеки поотделно. Никой тогава не знаеше, че Левски е в Ловеч или че ще замине за Къкрина, затова след като го заловиха много се чудихме кой го е издал.“ http://www.vasil-levski.eu/%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/spodvijnitsi/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2/ 3. Записаното от Войников в Угърчин от Мария Сиркова. Противоречието е дали Левски е прекарал нощта у Величкини. Разказаното от Сиркова прехвърля горещия картоф в къщата на Величка, там е последното място откъдето тръгва Левски. Това решава и проблема с фалшивите писма, които остават у него. Но двата по-раншни разказа на Сирков /особено неговия, записан от безпристрастен свидетел, още преди да пламне враждата между съратниците/, както и на Цвятков, макар и не категорично, отхвърлят тази версия – и двете свидетелства говорят за последна и единствена нощ на Левски у Сиркови. Но и двата разказа /на Мария Сиркова и на Никола Цвятков/ са категорични, че братът на Величка, тогава 18-годишен младеж, върви пред Левски с други момчета, за да му разчиства пътя. Възможността това да е станало случайно, според мен, е практически равна на нула – Левски тръгва дегизиран и е трябвало да се разкрие на младежа при случайна среща, тоест да прояви абсолютно неблагоразумие и да има още един нежелан свидетел накъде отива. Братът на Величка е бил взет за съгледвач, поне според мен, след отиване в къщата на Хашнови. И то абсолютно необходимо за Левски отиване, тъй като той е търсел там нещо необходимо за него. Не само „фалшивите” писма, нито дори тези писма. Помислете сам какво пише той в последното си писмо и какво нарежда да се занесе в къщата на Сиркови, но какво е занесено и какво не. Между другото, такова обикаляне през Стратеш е било напълно излишно, в случай, че Левски не е търсел там нещо конкретно. А времевата рамка напълно предполага кратко отбиване в къщата на Хашнови, има едно време, през което Цвятков се отбива в кръчмата на края на Дръстене и се заседява там. Иначе пътят и на двамата е приблизително еднакъв и предполага прозорец от време и за двамата, за да се срещнат на отбивката по едно и също време, без да се изчакват.
  2. Конкретно на въпроса ви, има източник, спомените на Мария Сиркова, записани от учителя Иван Войников в Угърчин и предадени от неговия внук, след смъртта на втория й съпруг Никола Цвятков през 1904 г. : "Много години по-късно съдбата среща дядо ми Иван Войников с най-доверената укривателка и сподвижничка на Апостола Марийка Сиркова – Цвяткова, родена 1837 или 1839 г. И починала през 1911 г. Подир смъртта и на втория си съпруг през 1904 г. баба Марийка се преселва в Угърчин при своята единствена дъщеря и живее там шест години. Сприятелява се с младия даскал Иван Войников, а той записва спомените ù за ония бурни времена: Дойде Дякона за последен път чак на Бъдни вечер сам. Идеше от Троян. През деня си бяхме клали шопар. Беше дошъл от Къкрина Христо Цонев – Латинеца да помага на Николча. Имаше и други помагачи. Аз помагах при уреждане на прасето и шетах за Бъдни вечер. Помагачите ядоха и си отидоха. Христо и Николчо (Сирков) – само двамата влязоха в кръчмата, а аз продължих да шетам. Беше тъмно. По едно време в пруста влезе Николчо и ми каза: - Марийке, стягай се, че тази вечер ще имаме скъп гостенин. Почудих се кой може да бъде. Видях седнали в стаята на Левски Христо Цонев и един „турчин“. Този човек беше Левски. Разказа ми случката. Николчо и Христо, след като изпратили помагачите, влезли в кръчмата и си огреяли ракия. По едно време на вратата почукал някой. Биле само двамата. Казали му: - Влез! Показал се турчин, наметнат с бял япанджак и държал в едната си ръка пушка ловджийска, а в другата – синджир и един палаш: Казал им, че е ловец, цял ден ходил на лов, но привършил тютюна и моли Николчо да му даде един пакет тютюн. Николчо го поканил да седне и му предложил чаша греяна ракия. Той отказал. Николчо му предложил да му направи кафе да го почерпи за празника. И тръгнал да тури кафето да го свари. Тогава турчинът ударил дюймето на вратата, махнал качулката на япанджака и когато им заговорил на български, разбрали, че е Левски. Разцелували се, заключили дюкяна и влезли във вътрешната къща, а Николчо решил да се пошегува с мене и ме вика да видя гост турчин на връх Бъдни вечер. Преоблечен като турчин ловец, с палаш, вързан на синджир, и с пушка в ръка, Апостола пътувал през целия ден от Колибето до Ловеч далеч от шосето. И вечерта влиза в нашата кръчма. Казаха ми, че Левски ще пренощува у дома, да отида и да се приготвя за вечеря. Христо също ще вечеря с нас. И тъй, на Бъдни вечер срещу Коледа, Левски за последен път вечеря в нашата къща. Сложихме синията и на нея всички постни гозби, Левски прочете молитва, прекадихме софрата и вечеряхме. Николчо и Христо пиха по малко вино, а Левски се задоволи с хубавия ошаф, който бях сварила – сушени круши, зарзали и череши. Левски много обичаше плодовете, а зимно време – ошафа, който варяхме много често. На Бъдни вечер синията не се раздига. Левски ми каза да отида у Марийка Латинката, която живее наблизо до нас, и да ù кажа, че Христо ще се забави, а тя да си вечеря, тъй като Христо си има важна работа с Николча. Казаха ми да ù обясня, че по тази причина той няма да се върне и на нощната черква срещу Рождество Христово ще идем само двете с нея, тъй като Николчо няма да иде. За госта да не се споменава нищо. Да бъде готова и удари ли първата камбана, аз ще ида да я взема и ще идем двете. Отидох и ù казах. Върнах се и започвах да си шетам из вкъщи, а те тримата влязоха в скривалището на Левски- Когато удари първата камбана, дойдоха Левски и Николчо и Левски ми каза: - Като минавате край Величкини, отбий се у тях и насаме ù кажи, че съм пристигнал и съм наредил по тебе да ми изпрати писмата, които са били подхвърлени в нейния двор. Да ги свие в една кърпа, а ти ще ги сложиш в пазва и ще ги донесеш. Извикай я настрана, кажи ù това и ù съобщи утре да си бъде в къщи през целия ден, тъй като ще отида у тях. Кажи ù също да бъде у тях и поп Лукан, с когото искам непременно да разговарям. Като удари втората камбана, запалих фенера, минах край Марийкини, взех я и двете минахме през старото хоро. Отбих се у Величкини в къщата ù до маслака над черквата. Това е къщата на Гечо Хашната. Величка беше вкъщи, влязох само да ù кажа, каквото ми е наредено. С Марийка отидохме в черквата. Величка дойде след нас. В черквата служеха поп Лукан и поп Кръстю. Като наближи да привършва службата, Величка излезе преди нас. На връщане тя ме чакаше зад портата и ми даде писмата. Латинката не разбра нищо. Върнах се вкъщи. Чакаха ме с нетърпение. Още щом подадох кърпичката на Левски, той веднага я разгърна пред мене. Разгледа набързо писмата, обърна се към Николча и Христа и сърдито рече: - Казах ли ви, че тези писма са лъжовни и не са писани от поп Кръстя? Писмата, които бяха подхвърлени в двора на Величка и всички мислеха, че ги е писал поп Кръстю, Величка не ги даде, когато Николчо занесе нейното писмо до Левски и му го предаде в Тракия. Искаха да ги даде само на Левски. Николчо и Христо също подозираха, че може попът да е писал тези писма – уж че са от Левски, за да ги измами и Величка да отнесе книжата на лозето. След това тримата се отделиха. След доста време захванаха да лаят кучетата от махалата. Коледарите бяха тръгнали да коледуват. Христо си отиде, а Никойлчо си дойде, за да не дойдат коледари, които идваха всякога. Изморен от пътя, Левски си легна. Заранта се поуспа. Като станахме, отговяхме, Николчо Сирков беше уговорил дядо Иван да даде коня си и Николчо Цвятков да замине за Търново, където бе Христо Иванов – брат му – уж че ще закупува бакър. Николчо Цвятков беше бакърджия. Левски и Николчо Сирков зашиха всички книжа, които Левски бе събрал, и тези, които бяха донесени от Величка, в самаря на коня. Николчо Цветков не знаел, че книжата са зашити в самаря. Обядвахме. Левски си полегна и поспа около два сахата. Когато хорото се сбра на Дръстенското хорище, Левски стана, облече се като циганин, задяна един наръч ластарки, които мъжът ми бе приготви. Задяна ги и тръгна по пътя към старото хоро. Така без да подозира никой, той отиде у Величкини, където остана и преспа през нощта у тях. И така, Левски осъмнал на Коледа в дома на Величка Хашнова. Там се бе срещнал с поп Лукан и го разпитвал за откарването му в София и за срещата с Димитър Общи. На другия ден Николчо Цвятков си изважда тескере за Търново. Изважда едно и за Левски на името на Малък Добри [Добри Койнов от кв.Дръстене в Ловеч], който бе също бакърджия и по всичко приличаше на Дякона. Като удари камбаната за вечерня, Николчо Цвятков оседла коня, мина по пътеката, отбива се в кръчмата при Добри механджията, която е в Дръстене, пие едно вино за пътница и тръгва по пътеката под Пчелинската стена. В същото време Левски, облечен като турчин, излиза от Величкини и тръгва по пътеката под Стратеш. Братът на Величка, Христо [Луканов], излиза с двама другари с шейни. Той придумва другарите да отидат да се пързалят, а Христо оглежда да няма скрити хора из трънаците. Левски върви на стотина разкрача зад тях. Като стигат чуклинката, Николчо се показал с коня откъм пътеката и излязъл на шосето, а Левски след него. Христо и другарите му се върнали и се спуснали с шейните. Същия ден Христо Цонев – Латинеца още преди обяд заминал за Къкрина, където било уговорено, че ще преспят и ще заминат за Търново рано на другия ден. Николчо Цвятков не знаел, че ще преспят в Къкрина. Затова Левски му казал по пътя, като наближили ханчето и след като срещнали двете заптиета при Пазимост. Нито на първия ден, преди да пристигне, нито в деня, в който са заминали за Къкрина, поп Кръстю не е идвал у Николча Сирков и не е питал има ли някой да заминава за Търново. Поп Кръстю не е разговарял, нито се е срещал през тези два дена нито с Николчо Сирков, нито с Христо – Цонев Латинеца. Левски не е писал никакво писмо на поп Кръстя да се срещат в Къкрина, нито пък Николчо Цвяткол е разкривал пред мен или пред Николчо Сирков, че са си определили среща в Къкрина. Разпитвали са ме и Стоян Заимов, и доктор Стоянов вярно ли е, че попът е идвал. Това не е вярно и пред никого не съм казвала това – нито аз, нито Николчо Сирков. Аз съм стара жена, вярвам, че има Господ и не мога да си крива душата. Поп Кръстю не е знаел, че Левски е в Ловеч. Не съм чула нито една дума от устата на Левски нито по-рано, нито като беше у нас по Коледа да каже нещо за попа. Това от никого не съм чула, освен от Величка и от Лукановци. И те го разказваха, след като умряха Николчо Сирков, поп Кръстю и Христо Цонев – Латинеца." Павлов, Павел. Белият япанджак. – В: Павлов, Павел. Шепа мигове. Том III. – С: Библиоскоп, 2013. – с.407-454 ISBN 978-954-8586-18-4]
  3. Куадрофения /1979/ - дебют на Стинг в киното През 1979 режисьорът Франк Родам и продуцентът Бил Кърбишлий /който е бил и мениджър на The Who/ пускат на английския кино-пазар един странен и скандален филм Куадрофения /Quadrophenia/, озаглавен като едноименната рок-опера на The Who. https://www.youtube.com/watch?v=YMS47w8hAZ8 Филмът, въпреки че е озвучен с музиката на бандата, не е музикален. Той разказва за живота на едно цяло поколение млади бунтари от средата на 60-те, времето на „модовете” и „рокерите” във Великобритания. Джими Купър /Фил Даниълс/ е двадесетгодишен лондонски „мод”, пристрастен към амфетамините, музиката и мотора си, както и всички от неговата банда. Джими е трагичен образ – той се сблъсква директно и челно с добре подредения и разписан живот на английската средна класа, от която произхожда и финалът му е скок в нищото. За разлика от приятелите си, Джим е неприспособим, той не може и не иска да вземе завоя пред пропастта, полита с мръсна газ в нея. Филмът е посрещнат хладно от критиката, почти с ледено мълчание, макар че играта на младия актьор е отбелязана с бегли и снизходителни положителни отзиви. Едва в началото на 21-ви век филмът отново напомня за себе си и започва да набира височина в класациите като бързо се изкачва до 35-та позиция в класацията на британското кино за всички времена. Дебют в киното в този филм прави Гордън Съмнър – Стинг, който по онова време е лидер на групата The Police. 28-годишният Стиинг играе ролята на Тузаря / Ace Face/ - един от идолите на „модовете”, който в крайна сметка се оказва пиколо в хотел за истински тузари. Филмът е жестоко реалистичен и шокиращ, в това той прилича на шедьоври като „Портокал с часовников механизъм”, „Бунтовник без кауза” и „ If…”, и - може би, - затова е игнориран от „порядъчната” британска и и американска публика на 80-те /до България беше немислимо да стигне, но лично аз виждам отражения от него във „Вчера”/. Оценка на зрителите в 7.3 от 10 възможни, много висока и напълно заслужена, дори занижена, според мен. https://www.imdb.com/title/tt0079766/ http://muvibg.com/filmi/20798-quadrophenia-kuadrofeniya-1979.html
  4. Прав си, разбира се, "републиканска гвардия" има само в държави със светско управление, където държавата е отделена от църквата, мой лапсус. https://en.wikipedia.org/wiki/Republican_Guard
  5. Темата ми е икономиката на Иран, но според мен не може да се направи нещо, което вече де факто е направено. На практика контролният пакет от акции на икономиката на Иран е в ръцете на „дублиращата армия”, която е идеологически, икономически и военен елит на държавата. В течение на няколко десетилетия този елит /Републиканската гвардия/ постепенно е овладял всички лостове на властта, като се започне с икономическата база. За това говорят много точно руски анализатори още през 2010 година, когато процесът в общи линии вече е бил приключил: "Ныне в стране идет интересный процесс, который очень условно и кратко можно охарактеризовать как постепенное формирование крайне идеологизированного и жесткого исламского государства, но без активной политической роли духовенства. На протяжении своего пятилетнего президентства Ахмадинежад под знаменем хомейнизма проводил политику постепенного устранения старых революционеров – клерикалов и замены их на молодых, беспринципных псевдореволюционеров, не получивших в свое время финансово-экономических привилегий от революции и ныне стремившихся наверстать упущенное. Это своеобразный вариант Сталина 30-х годов, нанесшего удар по старой большевистской гвардии. По таким людям, как Бухарин, Каменев, Троцкий, – по тем, кто совершил Октябрьскую революцию. Все новые выдвиженцы Ахмадинежада в большей своей части выходцы или сотрудники Корпуса стражей исламской революции – своеобразного военно-политического, финансово-экономического, религиозно-идеологического, жандармско-полицейского, разведывательно-диверсионного органа иранских силовиков. Это своеобразный аналог элитных нацистских сил СС, только более мощный. Так, ныне КСИР курирует основные отрасли экономики, ВПК, финансовые потоки. Нет сомнений, что развитие ситуации в таком направлении чрезвычайно волнует иранское шиитское духовенство (к слову сказать, также как и вся военно-политическая элита, расколотого). Аналитики все больше говорят о том, что под руководством президента Ахмадинежада и под знаменем хомейнизма иранский правящий режим постепенно превращается в военную диктатуру. Правда, добавим — не армейскую, а ксировскую. Трудно сейчас утверждать однозначно, что гипотетически может больше угрожать региональной и мировой безопасности ортодоксальный хомейнистский режим во главе с аятоллами, или прикрывающаяся идеологией хомейнизма власть, диктатура всемогущего КСИР." http://www.iimes.ru/?p=11674 Цитираният източник е държавна аналитична институция със стотици квалифицирани анализатори. Този линк показва кои са: http://www.iimes.ru/?page_id=222 В общи линии, прогнозите на анализаторите са за три възможни сценария: 1. Избор на нов Върховен лидер с представителна идеологическа роля, под чиято егида управлява Републиканската гвардия. 2. Избор директно на военен лидер от гвардията, който управлява в рамките на сегашната идеология. 3. Директно отстраняване на идеологията и преминаване към светска форма на управление.
  6. Задавате ми въпроси на които имате отговор, затова нямам какво да напиша. Задайте такива, на които нямате, ще се опитаме да потърсим отговори, ако въобще ви трябват и ви е интересно.
  7. Съгласен съм - структурата на властта е много добре премислена и балансирана, при това се взема еклектично ефективни елементи от много системи: разделението на три независими една от друга власти от класическата западна демокрация, централизирания едноличен контрол от тоталитарните държави /включително абсолютната монархия/; връзката между идеология и политика от модела на СС и щурмовите отреди; индоктринирането с идеология от болшевизма; цялата тази смес е кристализирала в здрава и жилава конструкция. Големият въпрос е доколко устойчива на вътрешно налягане може да бъде така добре премислена конструкция на власт? По принцип иранците са древна империя, устояла на страхотен външен натиск и надживели много други империи. В практиката на властта те имат огромен опит: сменят три големи религии в продължение на 2 хилядолетия /преминаването от сунитски ислям към шиитски ислям считам за фундаментална промяна в религия, равносилна на тази от зороастризъм към сунитски ислям/. Шиитската версия на исляма е приета като политическо оръжие срещу Османската империя, в която се изповядва сунитски ислям в началото на 16 век, след което Иран оцелява като държава, за разлика от арабските си съседи. Нещо подобно е използването на модифицирания от Хомейни шиизъм сега в ролята му на политическа доктрина. Проблемът е, не че приватизация няма, даже не толкова, че се държат настрани големите чужди приватизатори, а че едни и същи лица, тесен кръг от лица, приватизират почти всичко значително и концентрират огромна икономическа власт, което създава монопол без конкуренция, това е основна спирачка за растежа. Този процес може да се разгледа по-детайлно по сектори, доколкото има достъпна информация. Конкретно за иранските железници, те са работеща институция и там влизат предимно китайски инвестиции, засега има строеж на 400-км скоростно /наистина скоростно над 250 км/ч/ трасе в посока север-юг, което за мен е частична изненада, защото на теория китайците би трябвало да бъдат по-заинтересовани да инвестират в посока изток-запад, за да свържат скоростната линия, в която също инвестират, идваща през Турция. Аятоласите се възползват от създалата се ситуация в края на 70-те, но те като социална прислойка са били извънредно силно засегнати от поземлената реформа, защото са били национализирани /на практика отнети/ почти всички едри техни поземлени имоти. В следващите десетилетия режимът се конфронтира с почти всички - в продължилата 8 години разорителна война Запада и Съветския съюз подкрепят Ирак, конфронтацията с външния свят продължава и след войната, Израел е демонизиран и успоредно с директните заплахи, че ще бъде "изличен от лицето на земята" се развива ракетна програма и атомна програма: това е съзнателно търсена комбинация, която не може да не доведе до изолация и студена война. И не е толкова "безумна" позиция, колкото добре калкулирана позиция, защото в мътното се лови най-едрата риба, някои личности и организации в тези години стават приказно богати и могъщи точно в условията на изолирана икономика.
  8. Тази графика е много показателна в сравнения с други: Това е БВП /номинал в щ.долари/ на Турция за същия период; Турция няма нефт и има същото нарастване на населението като на Иран: България, БВП на човек в номинална стойност: Еврозоната, БВП на човек в номинална стойност: Шампионите по растеж, Китай, БВП на човек в ном. стойност: И дори бедняците от Кения за този период "скачат" двойно от 1970-2016 в номинален БВП на човек Очевидно нещо в теологичната икономика на ислямската република е тотално сбъркано, не може да се вини единствено "външния враг" и "враговете". Ако се вгледаме по-внимателно в графиките, ще видим и друго, Иран се "събужда" за реформи след 2010 година: Оттам започват пазарни реформи, провеждани от технократите сред революционерите, ситуацията наподобява опит за "перестройка" и то отвътре, явно идва ново поколение управленци, които осъзнават, че шериата си е морална норма, а парите се движат по други закони.
  9. Да, прав си очевидно - по-скоро аз съм се подвел по аналогия от текста за участието на китайския държавен сектор в БВП и съм го пренесъл автоматично /по подразбиране, където е подвеждането ми/ и в текста за Русия, където това не е уточнено, но очевидно в случая моето интерпретиране не е точно.
  10. + От една страна, казано "тойнбиански" /къде си Алва?/ е точно така, според мен. Ако го погледнем от друга гледна точка, има почти /но почти!/ пълно съвпадение с резкия скок на цените на нефта точно през това десетилетие на 70-те: Шахът води балансирана политика за отстояване на иранските национални интереси, той национализира нефтената промишленост, но дава концесия на картел от западни компании при 60 % профит за Иран и точно през 70-те парите от нефта буквално се изливат в икономиката на Иран. Но това не е цялото материалистично обяснение, защото, както се вижда от графиката, ръстът на БВП започва преди бума на цените на нефта, още от средата на 60-те, когато Пахлави син обявява т.н. "бяла революция" /контрапункт на "червена"/ с 6 основни точки за модернизация, към която после добававя още 13 - това е нещо като реформите на Петър Велики в Русия, с амбицията да превърне Иран в икономическо чудо на Близкия изток. И до голяма степен успява, за иран тогава наистина се говори като за икономическо чудо. Между другото, през 70-те започва атомната програма на Иран, насърчавана от САЩ, първите атомни реактори са внесени от Сименс. Обаче реформите му "прегряват" икономиката - същевременно има и невероятен бум на раждаемост през 60-те и 70-те, съчетан с прекомерно бързо урбанизиране - големите градове се пълнят с пролетаризирани селяни, на практика лумпен-пролетариат, заради бързото разоряване на дребни фермери, преди това шахът е провел аграрна реформа и раздава огромните феодални владения на селяните, мнозинството от които се разоряват, поради примитивно земеделие. Тази тълпа от необразовани селяни, придошла в градовете е социалната база за ислямистката контрареволюция, която помита образованата монархия. Разбира се, съчетано с множество грешки от страна на самия шах - репресивна полиция и армия, забрана на многопартийността, мания за величие и най-вече - безцеремонното му отношение към силната институция на свещеничеството, което го намразва като смъртен враг и мобилизира всички недоволни срещу властта му. Въпросът ти е интересен и в ретроспекция - истинския шанс за секуларизация и западен модел на държавност е изпуснато още през 1923 година от баща му, Реза-хан Пахлави, когато той обмисля републиканска светска форма на управление по модела на Кемал Ататюрк в Турция /двамата са се познавали и уважавали взаимно/, но после приема титлата "шахиншах" /цар на царете/; синът дори отива по-далече в имперските си амбиции и... едва се спасява с бягство в чужбина.
  11. Това са данните за Русия, които показват делът на продукцията на държавните предприятия в БВП, не бива да се смесва с броя на държавните предприятия. В Китай, например, съотношението е 30-40 % от БВП за държавните предприятия: China has approximately 150,000 SOEs, of which around 50,000 (33 percent) are owned by the central government and the remainder by local governments. The central government directly controls and manages 102 strategic SOEs through the State Assets Supervision and Administration Commission (SASAC), of which 66 are listed on stock exchanges domestically and/or internationally. SOEs, both central and local, account for 30 to 40 percent of total GDP and about 20 percent of China’s total employment. The percentage of SOE revenue spent on research and development is unknown. SOEs can be found in all sectors of the economy, from tourism to heavy industries. https://www.export.gov/article?id=China-State-Owned-Enterprises В ЕС статистиката за дял на държавните предприятия в икономиката, БВП, според Евростат е около 20-25 % от БВП и около 5 % от работната сила. В Иран, както посочих в друга тема, процентите са съпоставими с тези в Русия - 75 % от БВП се създава от държавни предприятия /включително смесени/ и 25 % от частния бизнес. В САЩ държавния сектор /SOEs/ заема едва около 10 % от БВП. Това, според мен, не означава автоматично, че щом едно предприятие е контролирано от държавата трябва да е неефективно и губещо - В Сингапур такива предприятия дават над 50 % от БВП, при това повечето от тях са по-ефективни от много частни компании и акциите им се котират високо по фондовите борси.
  12. Идеология - Власт – Пари - БВП Идеология "Хомейни използва емоционалната сила на шиитските си познания не само за да му помогне да овладее контрола над Иран, но и да претендира за самоусъвършенстване на душата на самата религия шиизъм", пише Вали Р. Насър в своята книга от 2006 г. "Възраждането на шиитския ислям". Но освен пренареждане на религиозната йерархия, Хомейни драматично промени политическия ландшафт на държавата. Новият лидер на Иран, пише Насър, "направи ислямския фундаментализъм политическа сила, която ще промени мюсюлманската политика от Мароко до Малайзия". Той направи това, като превъртя шиитския ислям на 180 градуса и го постави на главата му. В серия от лекции, изнесени от изгнание в началото на 70-те години, Хомейни започна да твърди, че в отсъствието на имама Махди - известен също като "скритият имам" или "дванадесетия имам" на шиитската вяра - правителството трябва да се управляват от най-висшият ранг сред свещениците. Това беше революционна концепция в шиитската църковна мисъл, казва Афшин Молави, експерт от Близкия изток. Като такава, тази мисъл беше отхвърлена от мнозинството старши аятолахи в Иран". Но концепцията намери своята публика сред младите революционери в Кум, религиозния център на Иран, и формира теоретичния гръбнак на движението, което по-късно ще изисква свалянето на режима на Пахлави. До края на десетилетието Хомейни успя да въплати идеите си в институции, според Молави, единствено "чрез стоманената сила на волята си" като "безкомпромисен революционер". Хомейни открива нова форма на управление, построена върху концепцията за velayat-e faqih или управление на ислямския юрист. В своята книга от 1970 г., "Hokumat-e Islami: Velayat-e faqih", Хомейни твърди, че правителството трябва да се управлява в съответствие със шариата или ислямското право. За да се случи това, ислямският юрист - или faqih - трябва да стои на върха на политическата структура на страната. Конституционните промени след революцията създават система на управление, основана на три стълба на властта - изпълнителната, съдебната и законодателната власт. На самия връх на структурата на властта на Ислямската република застава Хомейни. Власт Днес ученията и прецедентите на Хомейни са се превърнали в система на управление, която съчетава елементи от ислямската теокрация с части от демокрацията. За разлика от западната система на управление, църквата и държавата са неразривно свързани в съвременния Иран, а религиозните предписания са гръбнакът на политическата структура на Иран. На теория иранската структура на властта изглежда подобна на западните рамки, с ясно разграничение на властта. Но на практика иранската система е доминирана от малък елит от религиозни духовници и революционни предци. Докато масивното религиозно тяло на Иран може да има религиозна власт, политическото му влияние е ограничено до тесен кръг духовници. Според статистиката, от петте хиляди аятолласи в Иран през 2000 г., само осемдесет са участвали в правителството. Грегъри Е. Джайлс, американски учен, който е изучавал иранската система на управление, пише, че във формална правителствена система на власт в Иран съществуват неформални "четири кръга на власт", проникващи във формалната държава. Повечето от тези в центъра на властта са революционери, близки до върховния лидер. Той описва това понятие като система от вътрешни хора, инсайдери (хаджи) и външни хора, аутсайдери (gheyreh khodee), които управляват иранските учреждения. Единствено вътрешните - или привърженици на революцията - имат широка свобода да критикуват режима или да оформят бъдещето му. За разлика от тях, аутсайдерите се сблъскват с тежки последици, ако говорят по този начин. "Малко аутсайдери - светски националисти или либерални демократи или противници на Ислямската република - имат публичен глас в дебата", пише той. Тази авторитарна структура отгоре-надолу се превръща в сложна комбинация от избрани и не-избрани институции. Неизбрани или непряко избрани институции са: Върховният лидер, Съветът на Пазителите на Конституцията и Съветът за Политическа Целесъобразност. 1. Върховният лидер Върхът на структурата на властта в Ислямската република е "Върховният лидер". Той трябва да бъде старши духовник и е избран от избираем орган - Асамблеята на Експертите - който също има конституционната власт да го отстрани, както и да пренапише конституцията на Иран (подлежаща на одобрение в национален референдум). По време на смъртта на аятолах Хомейни, Асамблеята избра един от своите членове - аятолах Али Хаменей за Върховен лидер. Въпреки че той никога не е имал неоспоримата политическа или религиозна власт на Хомейни, правомощията на поста му гарантират, че Хаменей е върховен лидер на Иран. Съгласно конституцията, Върховният лидер е главнокомандващ на въоръжените сили с правомощия да назначава командири. Хаменей прави пет от деветте назначения в най-високия орган за национална сигурност в страната - Върховният съвет за национална сигурност (SNSC), включително неговият висш служител, секретарят на органа. Хаменей също има представител на кабинета си като един от деветте членове на SNSC, които обикновено са представители на най-големите военни, външнополитически и национални организации за сигурност на режима. Върховният лидер може да отстрани избрания президент, ако съдебната власт или Majles (парламента) заявят причина за отстраняване. Върховният ръководител назначава половината от 12-членния Съвет на Пазителите, всички членове на Съвета за Целесъобразност и главата на съдебната власт. 2. 12-членният Съвет на Пазителите (COG) се състои от шестима ислямски юристи, назначени от Върховния лидер и шестима адвокати, избрани от съдебната власт и потвърдени от Majles. Всеки съвет има шестгодишен мандат, така че половината от тялото се сменя на всеки три години. Понастоящем тръководен от аятолах Ахмад Янати, контролираният от консерваторите орган преразглежда законодателството, за да гарантира, че то съответства на ислямското право. Също така, този съвет гласува кандидатите за изборни длъжности, оценява техния произход според конституционните изисквания, като всеки кандидат демонстрира познаването на исляма, лоялността към ислямската система на управление и други критерии, които са до голяма степен субективни. COG също така удостоверява резултатите от изборите. Кандидатите за общинските съвети не се проверяват от COG, а от местни комитети, създадени от Majles. 3. Съвет по Политическа Целесъобразност е създаден през 1988, за да разреши законодателни разногласия между Majles и COG. Оттогава той е еволюирал в по-скоро консултативен орган на Върховния лидер и наблюдател на работата на президента и неговия кабинет. Членовете му имат петгодишен мандат. Ветеранът на режима аятоллах Али Акбар Хашеми-Рафсанджани беше преназначен за председател на този орган през февруари 2007 г. и отново през март 2012 г., но смъртта му през януари 2017 г. оваканти върховната позиция. През август 2017 г. Върховният лидер назначи нов, разширен (от 42 до 45 членове) Съвет, с бившия главен съдия аятоллах Махмуд Хашеми Шахуруди като нов председател. Изпълнителен директор на Съвета за Политическа Целесъобразност е бившият командир на революционната гвардия Мохсен Резаи. Съветът, избран през август 2017 г., включва бившия президент Ахмадинеджад. Президентът Хасан Рухани и председателят на Меджлиса, Али Лариджани, не бяха преназначени за членове на Съвета, а присъстват на сесиите на органа в по силата на служебното си положение. Избрани институции Създаването на партия изисква разрешение от Министерството на вътрешните работи съгласно член 10 от конституцията на Иран. Стандартите за получаване на одобрение са високи: досега многобройни партии са подали молби за регистрация от основаването на режима, но само лицата, считани за верни на режима, са получили лиценз за дейност. Някои бяха лицензирани и след това забранени, след като лидерите им се противопоставиха на политиката на режима. Жените могат да гласуват и да се кандидатират за повечето избираеми постове, а някои жени служат като кметове, но COG тълкува иранската конституция, като забраняваща на жените да се кандидатират за президентска длъжност. 4. Президенството Основната пряко избрана институция е президентството, което формално и на практика е подчинено на Върховния лидер. Почти всеки последователен президент е опитал, но не е разширил властта си спрямо Върховния лидер. Президентските решения, особено по въпросите на националната сигурност, също често се осъществяват от ключово важни духовници и най-вече от твърдата военна и охранителна организация, наречена Ислямската революционна гвардия (IRGC). Но президентството често е най-влиятелната позиция за икономическа политика, както и източник на патронаж. Президентът назначава и контролира кабинета, разработва бюджетите на кабинета и налага и събира данъци върху корпорациите и другите органи. Президентството също така осъществява управлява надзорни органи като Центъра за борба с корупцията и Главния Инспекторат, на които всички официални длъжностни лица официално са длъжни да представят годишни финансови отчети. Президентските кандидати трябва да получат повече от 50% от гласовете, за да избегнат втори тур, който при необходимост се провежда няколко седмици по-късно. Преди 1989 г. Иран имаше както избран президент, така и премиер, избран от депутатите в Меджлиса (парламент). Двете позиции обаче са били постоянно в институционален конфликт и конституционното преразглеждане от 1989 г. елиминира министър-председателя. Тъй като президентите на Иран понякога заявяват правомощията на своята институция срещу властта на Върховния водач, през октомври 2011 г. Хаменей повдига възможността за евентуално премахване на поста президент и възстановяване на поста премиер. 5. Majlis Иранския Majlis или парламентът е 290-местно, изцяло избрано, еднокамерно тяло. Има пет "резервирани места" за "признатите" малцинствени общности на евреи, зороастрийци и християни (три от петте). Majlis гласува за всеки кандидат за поста в кабинета и изготвя и приема законодателни актове. Сред основните му задължения е да разгледа и приеме предложение за национален бюджет. Законодателството се отнася до вътрешните икономически и социални въпроси. Жените по принцип са малко, но няма "квота" за броя на жените, които да бъдат избрани. 6. Асамблеята на Експертите Важна, но малко популярна избирателна институция е 88-местната Асамблея на Експертите. Присъединявайки се към постоянната избирателна колегия, тя е оправомощена да избира нов върховен лидер при смъртта на действащия и формално "наблюдава" работата на Върховния водач. Асамблеята може да го замени, ако е необходимо, макар да се твърди, че в действителност най-вероятно ще приложи това си право в случай на тежка здравна криза. Асамблеята е също така оправомощена да изменя конституцията. Тя обикновено се събира два пъти в годината. Изборите в Асамблеята се провеждат на всеки 8-10 години, провеждани на провинциална основа. Режимът получава подкрепа от мрежа от организации и институции Старши шиитски духовници / велики аятолласи Най-висшите шиитски духовници, повечето от които са в Кум, обикновено са "тихи" - те твърдят, че висшите духовници по принцип се въздържат от участие в политиката, въпреки че говорят по политически въпроси. Религиозни фондации ("Боняди") (“Bonyads”) Иран има няколко основни религиозни фондации, наречени "боняди". Сред тях са Фондацията на мъчениците, Фондацията за потиснатите, Фондацията Astan Qods Razavi (свързана с храма на Имам Реза в Машхад) и Фондация "Петнадесета Кордад", която. Бонядите, контролирани от духовниците и техните съюзници, контролират огромни имоти и ценен бизнес, някои от които са изградени от активи, оставени след като шахът и съюзниците му избягаха от Иран през 1979 г. Бонядите са слабо регулирани и до голяма степен освободени от облагане. Ислямската революционна гвардия (IRGC) Съгласно закона правомощието да назначава и освобождава командира на IRGC се дава на върховния лидер. Върховният лидер също назначава представители на духовенството в различните звена на Ислямската революционна гвардия, чието ръководство и инструкции са задължителни за командирите. Административно, IRGC попада под командването на Генералния щаб на армията, част от Министерството на отбраната. Но тези нива на надзор не дават на иранските номинално избрани граждански власти реален контрол над IRGC, тъй като целият военен апарат остава подчинен на Върховния съвет за национална сигурност, който на свой ред отговаря пред върховния лидер Али Хаменей. Basij Милицията Basij, чието име означава "мобилизация", е полувоенна организация, чиято задача е да насочва популярната подкрепа за ислямския републикански режим. Basij се представя като популярна доброволна асоциация, въпреки че тя е повече орган на държавата. "Редовните членове" на групата, за които се смята, че наброяват повече от десет милиона, са неплатени доброволци, мотивирани от идеологическа ревност или надежди за кариера. Неговите "активни членове", чийто точен брой не е известен, получават заплати и работят на пълно работно време, за да организират доброволците. Организацията е била номинално подчинена на IRGC от началото на 80-те години на миналия век, а организационните промени през последните години увеличават прерия контрол на IRGC върху Basij. Лидерите на повечето от тези организации, включително IRGC и министрите на вътрешните работи и на разузнаването и сигурността, са представени във Висшия съвет за национална сигурност. Пари Публичният сектор в Иран допринася с 35% за иранския БВП, частния сектор за около 25% и за полудържавния сектор приблизително 40%. Полудържавният сектор включва множество религиозни и революционни фондации, социалноосигурителни и пенсионни фондове, както и военни организации. 1. Мрежата на IRGC е най-големият компонент на военните структури, които включват и социалноосигурителния и пенсионния фонд на въоръжените сили и е известен като SATA. Поради това, по отношение на дела на БВП, прогнозният дял на мрежата около IRGC е около 15%-25%, с нарастваща тенденция. Тази нарастваща тенденция е предимно резултат от нови инвестиции и инициативи на мрежата на IRGC и само отчасти поради прехвърлянето на правителствени субекти към IRGC. Всъщност, според Хамид Реза Фуладгар, ръководител на парламентарната комисия, контролираща приватизационния процес, делът на IRGC в приватизираните предприятия е по-малък от 10%. Фуладгар също коментира, че в областта на подизпълнението и големите проекти правителствата настояват за присъствието на свързани с IRGC компании. Последното твърдение изглежда точно. С други думи, компаниите от IRGC играят важна роля в инфраструктурните проекти, като строителство на пътища, железопътни линии и язовири. Неотдавнашно изявление на говорителя на IRGC Рамезан Шариф, че държавният дълг към Khatam-ol-Anbia /корпорацията на Гвардията с 40 000 служители/ възлиза на 200 трилиона реала (5 млрд. долара), потвърждава, че правителството на Рухани също е възложило много проекти на мрежата на IRGC. Факт е, че строителството и тежките промишлени дейности са в съответствие с възможностите на IRGC, създадени по време на войната и възстановяването. IRGC се премества и в индустрии далеч от основните си възможности, като големи петролни проекти, и по този начин нарушава конкурентната среда. IRGC се е превърнала в неразделна част от иранската икономика. Неодавна правителството на Рухани и директорите на IRGC постигнаха съгласие, че конгломератът Khatam-ol-Anbia ще приема само проекти, които контрагентите от частния сектор не могат да си позволят, т.е. мега проекти на стойност над 2 трлн реала /50 млн. долара/. Въпреки реториката на Рухани, икономическата роля на IRGC в Иран също се увеличи. Миналия април командирът на Khatam al-Anbia заяви, че ще завърши десет големи проекта в новата иранска година, която започна на 21 март. Според генерал Ебадола Абдолахи, десетте мегапроекта завършват четири фази на иранския газов проект за повърхностен добив Южен Парс (NGL), изграждане на автомагистрала на юг от Техеран, изграждане на високоскоростна железопътна линия, свързваща Техеран с Исфахан, развитието на югоизточното пристанище Шахид Бешещи и изграждането на два завода за стомана в градовете Мианше и Бафт. През 2016 г. Абдоллахи обяви, че за десет мегапроекта са били разпределени 25 милиарда долара инвестиционни фондове и той е поискал още 6 милиарда долара за завършване на проектите. 2. Освен икономическата мощ на IRGC, друг стълб на политическото могъщество на Върховния Лидер е фондацията Изпълнение на заповедта на Имам Хомейни (Execution of Imam Khomeini's Order - EIKO), разполагаща според някои източници с активи от 95 млрд. долара през 2013: https://en.wikipedia.org/wiki/Execution_of_Imam_Khomeini%27s_Order БВП Проблемите с тази много сложна и здраво обвързана йерархична структура идеология-власт-пари е, че БВП на човек от населението в Иран на практика стои на едно и също ниво в продължение на близо 50 години: Това е една много сложна система на вътрешно преразпределение на ресурси и пари без растеж, която сама по себе си би могла да бъде анализирана в детайли, но е прецедент в световен мащаб. Икономиката и теологията не могат да вървят хванати за ръце, те са в непримиримо противоречие, което ще намери някакво решение, според мен, в предстоящите години.
  13. И на мен първата ми реакция беше, че няма дузпа, но кадри от различни гледни точки показват друго: Топката отива към десния ъгъл, където е вторият френски нападател, но Перишич я изкарва с ляв крак покрай лявата греда /дясна за него/, няма начин да не е умишлено движението му с длан, той си подава топката сам на крака с нея, няма игра с крак преди това. Перишич не пази първия френски нападател скачащ за топката, той е зад него, топката преминава над първите двама /хърватски защитник и френски нападател/, Перишич е високо във въздуха, но си помага с ръка, насочвайки топката към крака си, откъдето променя посоката й с длан и я изкарва в срещуположния ъгъл с ляв крак, зад него има съотборник, който покрива тази топка и Перишич не може да не знае за него, но решава проблема сам. Ако не беше играл с крак можеше да се спори дали е било умишлено или не, според мен. И пак си остава грозната сцена с Гризман при симулацията му за наказателен удар, там се обърна мача. Тази сцена, предполагам, е настроила много авторитетни коментатори срещу съдията, който между другото, пак щеше да пропусне дузпата, ако не бяха видеозаписите.
  14. Няма друг фактор при отсъждане на дузпа при среща на топката с ръка на играч /без вратаря/ в собственото му наказателно поле, всички останали подточки са за изясняване единствено на фактора "умишленост", ето какво пише в правилника на ФИФА от 2014/15 буквално: In determining whether or not a player deliberately handled the ball, the referee has several considerations: Movement of the hand towards the ball (not the ball towards the hand) Distance between the opponent and the ball (unexpected ball) Position of the hand ('natural' position versus 'unnatural' position) does not necessarily mean that there is an infringement Touching the ball with an object held in the hand (clothing, shinguard, etc.) counts as an infringement (considered an extension of the hand) Hitting the ball with a thrown object (boot, shinguard, etc.) counts as an infringement (also considered an extension of the hand)[1]:119 If a player commits a direct free kick offence within their own penalty area, a penalty kick is awarded irrespective of the position of the ball, provided the ball is in play. https://en.wikipedia.org/wiki/Fouls_and_misconduct_(association_football) Сега в интерес на истината, след като виждам, че сте склонен да направите компромис с мнението си за наказателния удар с "гмуркането" на Гризман, също съм склонен да преосмисля позицията си за играта с ръка, дали е умишлено или не, и то след като изгледах десетина пъти със стопове този кадър: От гледната точка на заснемане изглежда умишлено удряне с ръка, според мен обаче нелепо, защото се вижда, че партньорът му покрива с глава топката зад него. Склонен съм да го приема за възможно умишлено, защото защитникът си сваля топката на коляното и с крак я отклонява, но пак зависи от тълкуванието на съдията. Пак повтарям, дори да е умишлено /а може и да не е/ е без практическа стойност, защото партньорът му зад него избива тази топка с глава, така че ако /само "ако" е умишлено е безполезно/ Разсъжденията за това, че хърватите са получили много голове от статични положения не променят факта за неточно отсъдения свободен удар срещу тях след "гмуркането" на Гризман, човекът си падна преди да го докоснат с крак, това също се вижда. За което му се полагаше червен или най-малко жълт картон за симулиране. Че хърватите направиха стена от един човек и оставиха непокрити трима нападатели в наказателното си поле, съвсем отделен въпрос - беше им даден златен шанс в точното време на петлите и те го използваха. Даден, подарен шанс. Така че с дузпата, която вече не ми изглежда вече толкова спорна или поне 50:50 и подарения наказателен удар близо до наказателното поле постигаме някакъв компромис.
  15. Вижте, вие така мислите, аз имам друго мнение и написах това, непосредствено след като го видях. Накарахте ме да поразгледам коментарите след мача, оказа се, че не само аз съм видял това, което си мисля, но разбира се, крайната дума е на съдията, такива са правилата, тук няма място за спорове. Ето мненията на някои хора, които са видели нещата в първото полувреме на този мач приблизително като мен, при това тези хора са големи имена във футбола и капацитети, не претендирам, че съм такъв: "Експертът-гост на Би Би Си Алан Шиарър каза, че не смята, че свободния удар е отсъден правилно, като каза, че той /Гризман/"очакваше да бъде спънат и падна преди това". Юрген Клинсман се съгласи с оценката му. В коментара си за ITV Лий Диксън каза: "Гризман направо се хвърли на земята. Никога в един милион години /нямаше нарушение/. Реферът трябваше да види това." https://inews.co.uk/sport/football/world-cup/world-cup-final-antoine-griezmann-dive-free-kick-croatia-france-perisic-handball/ Това е по повод на първия наказателен удар с падането на Гризман, те го наричат "хвърляне", като при това напомнят, че не му е за първи път и цитират мач от 2017, когато го е практикувал "скачайки театрално": In addition, Griezmann dived. Contact was made with his heel, no doubt, but Griezmann was falling before Marcelo Brozovic touched him. The diminutive Frenchman is no stranger to the act – he was sent off in August 2017 for jumping theatrically over Girona’s Gorka Iraizoz for Atletico Madrid. The referee, in the short time he had to assess the incident, cannot really be blamed for not seeing the split-second pre-empted hop from Griezmann. По повод на "дузпата" /според мен/: The spot kick, awarded by Argentinian referee Nestor Pitana, who overturned his original decision after watching a VAR replay, was given for a handball against winger Ivan Perisic. From the corner, the ball had unexpectedly passed Blaise Matuidi’s head and hit Perisic on the hand before going out of play. French players appealed the handball, complaints which Pitana initially refused to give audience. However, after receiving a message via headset, Pitana journeyed to the sidelines to review the decision. After being shown slow-motion footage of the incident, the referee decided to overturn his original decision and award the penalty. Griezmann, who had already been the centre of controversy with the first French goal, passed the ball into the net after Subasic dived the wrong way. At half-time BBC pundit Alan Shearer lamented that a “ridiculous decision” such as the one against Perisic could affect such a great occasion. He said Croatia were losing the game from a “free-kick that wasn’t a free-kick and a penalty that in no way was a penalty”, claiming the handball was “no way a deliberate handball”. His colleague Rio Ferdinand said “two bad decisions have really turned the game on its head”, and called the overturning of the original decision “laughable”. Jurgen Klinsmann also agreed it was the “wrong decision”. They were not alone in their complaints. Over on ITV, Lee Dixon criticised the VAR decision: “The referee has made a big error. It’s not a deliberate handball. In a thousand, million years that is not a penalty.” Roy Keane agreed: “Football is a great game, best game in the world but that decision disgusts me. I am fuming. Disgraceful decision. That referee has never played football, I can guarantee it.” “Where’s the common sense? We’re not supposed to be talking about the referee. We’re supposed to be talking about the quality, the players. Instead we’re talking about this idiot!” https://inews.co.uk/sport/football/world-cup/france-penalty-wolrd-cup-final-croatia-referee-var-handball-perisic-griezmann/ Какво повече да добавя към тези коментари, пък и забележете, че не са от сульо и пульо, мога да ги преведа точно, ако някой не ги разбира. Съдията, разбира се, е винаги прав, а всеки има право на мнение и пристрастия.
  16. Два подарени гола за французите от аржентинския съдия - симулиран фал и дузпа без умишлена игра с ръка. Стискам палци за хърватите, бяха по-добрия отбор първото полувреме.
  17. Това може и да изглежда като офтопик в тази тема, но според мен не е, затова ще направя отклонението. В момента САЩ са, според някои източници, най-големият производител на суров петрол: https://tradingeconomics.com/country-list/crude-oil-production Според тези данни са трети с почти изравнени показатели със Саудитска Арабия и Русия, но според други вече са първи. Във външнотърговския баланс на САЩ износът на петрол и петролни продукти е около за 200 млрд. щатски долара годишно. Според някои прогнози, през 2020 година САЩ ще произвеждат 17 млн. барела суров петрол на ден срещу 10-11 млн. с днешна дата, което е с 60% повече: The IEA projects the United States will pump 17 million barrels a day of crude oil, condensates and natural gas liquids, easily defending its title as the world's top producer of petroleum products https://www.cnbc.com/2018/03/04/us-to-dominate-oil-industry-for-next-5-years-iea-forecasts.html Ако предположим, че износът на американски петрол се вдигне също с 60 %, при сегашните цени, това означава износ за 320 млрд. долара годишно Тъй като обаче прогнозите са за около 50 % по-високи цени през 2020, тази сума би изглеждала към 480 млрд. долара годишно прогнозен износ. Балансът от външната търговия на САЩ е силно отрицателен /вносът превишава износът/, всъщност той е най-големият в света и един от основните фактори за външния дълг на САЩ, The United States has the world's largest trade deficit. It's been that way since 1975. The deficit in goods and services was $566 billion in 2017. Imports were $2.895 trillion and exports were only $2.329 trillion. https://www.thebalance.com/trade-deficit-by-county-3306264 566 млрд. долара през 2017 година, според тези източници. Едно от предизборните обещания на Доналд Тръмп бе да редуцира външнотърговския дефицит. Само увеличените цени на нефта с 50 % и увеличения износ с 60 % биха съкратили този дефицит с около 280 млрд. долара през 2020 година или точно наполовина. Край на офтопика.
  18. И цените на нефта летят... нагоре, нагоре. Което, може би /съвсем случайно/, е една от целите на занятието със санкциите https://longforecast.com/oil-price-today-forecast-2017-2018-2019-2020-2021-brent-wti
  19. Brazil, India, Mexico and South Africa are countries with large economies that have never been ICSID members, until January 2018 when Mexico joined the ICSID. ICSID's 161 member states which have signed the center's convention include 160 United Nations member states plus Kosovo. https://en.wikipedia.org/wiki/International_Centre_for_Settlement_of_Investment_Disputes От 191 суверенни държави в света 161 са членове на ICSID, остават 30, които не са. Единствените големи икономики, които не са са Бразилия, Индия и Южна Африка, но според мен това не им помага да привличат инвеститори. В Европа има 6 държави, които не са членове на ICSID — International Centre for Settlement of Investment Disputes: Черна гора, Полша, Ватикана, Монако, Андора и Лихтенщайн, като последните три са офшорни зони.
  20. Просветлете се малко, има интернет, ето руската статия по този въпрос: Членами МЦУИС являются 151 государство и Косово (по состоянию на апрель 2014 года). Подписали, но еще не ратифицировали договоры о вступлении: Белиз, Доминиканская Республика, Эфиопия, Гвинея-Бисау, Кыргызстан, Намибия, Россия, Таиланд. Бывшие члены: Боливия, Эквадор. Страны, не являющиеся членами МЦУИС: Андорра, Ангола, Антигуа и Барбуда, Бутан, Бразилия, Острова Кука, Куба, Джибути, Доминика, Экваториальная Гвинея, Эритрея, Гуам, Индия, Иран, Ирак, Кирибати, Лаос, Лихтенштейн, Ливия, Мальдивские острова, Маршалловы острова, Мексика, Монако, Черногория, Мьянма, Науру, Ниуэ, Северная Корея, Палау, Польша, Сан-Марино, Южная Африка, Суринам, Таджикистан, Тувалу, Вануату, Ватикан, Российская Федерация, Вьетнам. https://ru.wikipedia.org/wiki/Международный_центр_по_урегулированию_инвестиционных_споров Русия очаква ратификация, Иран НЕ очаква и не е искал да го ратифицира: това означава, че в случай на спор за инвестицията си, ИНВЕСТИТОРЪТ няма никаква гаранция за инвестираните от него средства при злоупотреба на местния съд /което в някои държави е повече от вероятно и възможно/, или иначе казано искат да ловят маймуни с трици, вижте другите които не са подписали международен арбитраж каква компания са на Иран Ето ви и българското законодателство: 2.Най-използван механизъм за разрешаване на спорове Повечето от „Договорите” предвиждат три възможни институции към които чуждестранен инвеститор и приемащата държава (България) може да бъдат насочени: Временен арбитраж; Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID); компетентните национални съдилища (България) / арбитражни. Различните „Договорите” предвиждат броят на възможните комбинации от тези институции. Малка част от договорите признават само юрисдикцията на националните съдилища или отнасят всички спорове директно към временен арбитраж. Някои от Договорите предоставят на инвеститора възможност да избере, по собствена преценка, институцията, към която да отнесе спора. По-голямата част на договорите, обаче, предвижда диференциране на процедурата съответно институционните споровете трябва да бъдат отнесени, в зависимост от естеството на самия спор. Най-често предвиден механизъм включва: Ad-hoc или ICSID арбитраж за спорове относно национализация или отчуждаване на инвестициите / собственост и особено дължими компенсации, относно репатрирането (прехвърляне) на доходи от инвестиции, печалбата и други свързани с тях фондове; Компетентност на националния (български) съдилища във всички останали случаи.Въпреки това, всеки инвеститор, разглеждайки възможностите да защити своите интереси в инвестиционен спор, във всеки случай трябва внимателно да проучи разпоредбите на Договора между неговата страна и България. http://investbg.government.bg/bg/pages/2-average-dispute-resolution-mechanism-162.html Това, което коментирате по-долу е нонсенс, няма връзка с контекста, едно е съдебен спор за запориране на инвестиция, друго е лошо подписан договор за концесия, но ги смесвате съзнателно или не
  21. Благодаря, Фружине. Ето малко и от мен: http://armedforces.eu/compare/country_Iran_vs_Israel http://armedforces.eu/compare/country_Iran_vs_Saudi_Arabia Линковете са ценни с нагледното сравнение между евентуално воюващите страни. Според мен, до пълно мащабна война срещу Иран едва ли ще се стигне, нито Израел, нито САЩ са готови да водят такава война, тук донякъде е обяснено защо: https://www.theatlantic.com/international/archive/2018/05/iran-israel-syria/560210/ По отношение на информацията в двата постинга, постарал съм се да използвам повече източници, и то разнообразни, ползвал съм и информация от руски сайтове, но не съм извел линковете, особено за втория постинг има много европейски източници. По отношение на МВФ, Световната банка и Факт букс на ЦРУ, те всички ползват основно данни от иранската официална статистика, разбира се, някои от тези данни се коригират, това съм го отбелязал изрично в началото на първия постинг. Въпросът е, че данните сами по себе си не могат да очертаят добра карта, дори и да са прецизни, без да се мащабират точно във формата, който ти е необходим за съответната карта. Все пак, според мен, най-пълните данни са на МВФ, при това те имат мониторингов подход във времето, който обхваща повече от 20 години, година след година, по строго определена методология и матрица, основно базиран на официалната местна статистика, така че са относително изчерпателни и обективни, което не пречи да се правят кръстосани проверки на едни и същи данни: https://www.imf.org/en/Publications/CR/Issues/2018/03/29/Islamic-Republic-of-Iran-2018-Article-IV-Consultation-Press-Release-Staff-Report-and-45767 може да се свали и в ПДФ формат за всяка година и да се правят хронологични сравнения
  22. Фружине, с цялото ми уважение, реагираш прекалено бързо, според мен, за да е обмислено и сериозно. Бих дискутирал конкретни неща, но не и участвал в спортни спорове, заради самите тях.
  23. Може би си. Според една теория животът на Земята е пренесен извънземен.
  24. Преки чужди инвестиции /ПЧИ/ в Иран https://data.worldbank.org/indicator/BX.KLT.DINV.CD.WD?locations=IR В Иран по данни на МВФ и Световната банка към края на 2017 година има общо преки чужди инвестиции /финансови и в акции/ на стойност малко над 50 млрд. щатски долара. Ако погледнем графиката на Световната банка, ще видим, че между 1970 и 2000 година ПЧИ практически няма, а в периода 2000-2013 те са в рамките на 10 млрд. долара, при това на приливи и отливи, в зависимост от политическата ситуация. За прилив на инвестиции в Иран можем да говорим в периода 2013-2018, когато в страната влизат над 40 млрд. долара. Много ли е това или малко? Зависи от гледната точка – 50 млрд. за една икономика с БВП от над 400 млрд. са около 11-12 % - изключително малко, като се има предвид, че ПЧИ като цяло в България, например, са също толкова като обща стойност и са почти 100 % от нейния БВП. Но Иран е особена страна, както стана ясно в първия постинг от тази тема, в особен регион и много специфична позиция. Според говорителя на правителството Мохамед Бахер Нобахх, чуждестранните инвестиции в Иран са се увеличили десетократно след ядрената сделка, постигната между Иран и световните сили през 2013. Иран е в тежка нужда от чуждестранни финанси след години на тежки санкции и повече успех приключа сделки на стойност 40 млрд. долара, договорени или договорени в ерата след санкциите. Генералният директор на службата за чуждестранни инвестиции на министерството на промишлеността, минното дело и търговията Afrouz Bahrami заяви, че Иран е привлякъл 24.95 млрд. долара преки чуждестранни инвестиции през септември 2013-17. Златна треска за златен дъжд Най-големите инвеститори в Иран са Южна Корея и Германия, чийто ПЧИ общо достигат 15 млрд. капитал. Китай, разбира се, е над всички останали взети заедно, с неговите 27 млрд. ПЧИ в Иран, но по-късно ще разгледам това в отделна част от този постинг. ПЧИ в Иран достигнаха 15 млрд. долара в края на изминалата фискална година на 20 март 2017, което е повече от 11 млрд. през 2016, които от своя страна бяха 6 пъти повече от 2015. Възползвайки се от ядреното споразумение, Иран освен това освободи повече от 30 млрд. долара свои замразени активи в западни банки, около 20 % от 150-те млрд. долара свои задгранични активи, за които претендира Иран. Премахването на санкциите, освен възможност за преки инвестиции, премахна и търговските бариери пред ЕС за търговия с Иран. През май 2016 делегация от 300 представители на германски фирми посетиха Иран, за да договорят инвестиции в машиностроенето, здравеопазването, автомобилния и енергийния сектор. Иран бе посетен от над 250 търговски делегации от цял свят с изключение на САЩ. От европейски инвеститори се вляха над 13 млрд. евро ПЧИ от различни страни, след отмяната на санкциите по ядреното споразумение. Водещи европейски банки като КВС DZ и осигуриха транзакциите между европейски граждани и иранските компании. Иранският малък бизнес привлече 653 млн. Долара инвестиции от Турция, Азербайджан, Китай, Германия, Франция, ОАЕ и др. През 2016, общо иранския малък бизнес почучи 3.5 млрд. заеми. В резултат 3319 предприятия бяха отворени отново, получавайки кредити от иранското правителство. През 2016 Испания осигури най-много ПЧИ от 3.2 млрд. долара, следвана от Германия с 2.96 млрд., Франция с 0.389 и Великобритания с 0.260 млрд. Най-големи ПЧИ се правят във водния и енергийния сектор, общо за 8 млрд. долара в 35 проекта. Услугите и туризма привличат ПЧИ по 17 проекта за 1.53 млрд., а индустрията и минното дело също 1.53 млрд. в 47 проекта, аграрният сектор 0.512 млрд. в 8 проекта, транспорт и телекомуникации 0.259 млрд. в 3 проекта. Иран планира да привлече между 2016-21 година 250 млрд. ПЧИ в 12 сектора: 50 млрд. в електропроизвоство, 50 млрд. в добивната промишленост, 30 млрд. в металургията. Най-привлекателните индустрии за чуждестранни инвеститори в Иран са полимерите и химикали, стомана, търговия, моторни превозни средства, минно дело, пластмаси и медицински изделия. Алборз, Техеран, Корасан Разави, Фарс, Западен Азербайджан, Керман, Заанджан и Казин бяха най-привлекателните ирански провинции за чуждестранни инвестиции през този период. Съгласно Шестия петгодишен план за развитие (2017-22 г.) правителството трябва да привлече поне 50 милиарда долара годишно в чуждестранни инвестиции (преки, финансови или съвместни инвестиции) плюс 5 800 трилиона риала (145 милиарда долара) вътрешни инвестиции за да постигне 8% икономически растеж. Страната обаче успя да абсорбира само 3,37 милиарда долара в преки чуждестранни инвестиции през 2016 г., което представлява 0,19% от общите глобални инвестиции (1,780 милиарда долара). Според Бахрами монополните и търсещибърза печалба практики в иранската икономика, плюс корупцията, слабите икономически показатели, държжавно-контролираната структура на икономиката, липсата на подходяща инфраструктура за инвестиции и липсата на ефективна реклама, са основните предизвикателства в начина на абсорбиране на чуждестранни инвестиции. Иранският закон, който задължава уреждането на спорове между чуждестранен инвеститор и правителство да бъде решен в местните съдилища, противоречи на международните норми. От друга страна, Иран е описан като най-добрият възникващ пазар за идните години. Въпреки годините на относителна изолация, Иран остава 18-ата най-голяма икономика, чийто производствен капацитет и потребителски пазари имат огромен потенциал. Според консултантската фирма McKinsey, 56% от иранските домакинства имат годишен доход над 20 000 долара /по ППС/. Населението на страната е младо (60% е на възраст под 30 години), урбанизирано, добре образовано (притежаващо високи нива на грамотност и голям процент във висшето образование), технически опитно (Иран е с най-бързия растеж на научните постижения в света и пета по брой на завършващи студенти с инженерни и предприемачески степени/. Иран също е благословен с природни дадености. Страната притежава най-големия запас от природен газ в света и четвърти по големина петролен резерв. Въпреки че нефтохимическата промишленост съставлява 80% от износа на страната и около една трета от държавните приходи, иранската икономика е много по-разнообразна от много от нейните регионални партньори. Значителен износ на плодове и ядки, цимент, пластмаси и други химикали разкриват уменията на земеделските стопани и производствените предприятия в страната. В действителност се очаква реинтеграцията в световната икономика да съживи автомобилния, фармацевтичния, минния и туристическия сектор. "Местоположението на Иран, включително морските пристанища на северното и южното му крайбрежие и границите със седем страни, които се намират в Европа и Азия, го прави удобно място да играе ролята на регионален център за търговия, особено предвид ентусиазма на Китай за нов път на коприната, между двата континента ", каза Ричард Уудуърд, старши преподавател в Coventry Business School във Великобритания. По-голямата част от ПЧИ, привлечени по време на четиригодишния период, дойдоха след влизането в сила през януари 2016 на ядрената сделка, подписана от Иран със световните сили година по-рано. Отрезвяване и леден душ след 8 май 2018 След сключването на ядрената сделка последва период на сравнителна стабилност, при който валутата се търгуваше в диапазон от 13% в продължение на две години, благодарение на оптимизма, създаден от ядрената сделка, както и от много високите реални лихвени проценти. Доходността на иранските съкровищни бонове достигна връх с повишение от 27% в началото на 2017 г. и достигна дъно със спад от 16% в края на миналата година. Те вече са назад с 19% в сравнение с изходното ниво в резултат на натиска на пазара, създаден от заплахата от подновени американски санкции. Иранската валута потъна. Тя беше ударена силно през последните месеци в резултат на несигурността, създадена от предишните повторни заплахи на Тръмп да се изтегли от ядрената сделка и от не след дълго последвалото му решение след това. Реалът се е понижил на черния пазар с 33% спрямо американския долар (виж графиката). Най-голямата финализирана сделка от края на 2017 бе за 4,8 милиарда долара, подписана през юли 2017 г. с френската Тотал. Но Total съобщиха, че досега е инвестирала едва 40 млн. евро, изчаквайки развоя на събитията около санкциите. По отношение на обобщените данни, действителните приходи на Иран от ПЧИ нараснаха с 64% на годишна база до 3,37 милиарда долара през 2016 г., според данни на ООН, докато иранският правителствен доклад, публикуван миналата година, разкрива, че Иран е одобрил 11,8 милиарда долара за преки чуждестранни инвестиции през 12-те месеца до декември 2016 г., като тези на Испания и Германия възлизат съответно на 3,2 милиарда щатски долара и 2,9 милиарда щатски долара от тази сума. Ще видим ли отстъпление от Pax Americana? След излизането на САЩ от ядрената сделка, обявено от Тръмп през май т.г. въпросът е дали конфронтацията между САЩ и Еврозоната за мирното споразумение е потенциално забележително развитие в отстъплението от Pax Americana. Но засега вероятно е, че по-голямата част от Европа в духа на разбирателството ще се задоволи с надеждата, че Доналд Тръмп не може да бъде преизбран за американско президентство за втори мандат и животът ще се върне до "нормалното". На фона на актуалните заглавия на новините за Северна Корея и свързаните с ядренита сигурност въпроси, важно е да не се пренебрегва потенциалният разкол, която може да възникне в света на Г-7, вследствие решението на Доналд Тръмп от 8 май да напусне ядрената сделка за Иран от 2015 г. Какво ще се случи с европейските инвестиции в Иран? Най-яркият пример е инвестицията на френската енергийна компания Total в гигантско газово поле на Иран. Тотал почти веднага след изявлението на Тръмп заяви, че ще излезе от Иран и неговото участие в развитието на гигантското газово находище South Pars, освен ако не е специално защитено от американските глоби и свързаните с тях санкции. Очевидно може да бъде договорена някаква форма на компромис. Но ако Вашингтон приеме твърда линия, като например да претендира за юрисдикция на САЩ по отношение на прехвърлянето на долари между две суверенни държави, какъвто беше случаят през 2014 г. с наложената на френската банка BNP глоба от 9 млрд. долара, конфронтацията изглежда е неизбежна и в резултат, нарастващо поставяне под въпрос на американската хегемония, въплътено от хартиения стандарт на щатските долари, загриженост, отдавна споделяна както от Китай, така и от Русия. В това отношение най-интересната реакция по въпроса за Иран, след като Доналд Тръмп направи съобщението си на 8 май, беше тази на френския финансов министър Бруно Ле Майър, когато каза на 9 май, че не е приемливо САЩ да са "икономически полицай на планетата ". В това отношение Франция е европейската страна, която е нещо като лакмус, тъй като има история на готовност да се изправи пред Вашингтон в света след 1945 г. Това не може да се каже за Германия и със сигурност за Великобритания. Все още няма чуждестранна банка в Иран и следователно липса на познати гаранти, приемливи за международните портфейлни инвеститори. Всъщност, въпреки ядрената сделка от 2015 г., все още не е възможно да се използват чуждестранни кредитни карти, за да се плащат сметки за хотели или всяка друга сделка. Чуждестранните агенции за кредитен рейтинг също отсъстват, което не може да е изненада, тъй като трите най-големи са собственост на американците. Това е жалко за иранското правителство, тъй като при минимален дълг в чуждестранна валута и общ държавен дълг спрямо БВП само 35% от БВП, е съвсем приемливо то да издаде емисия от държавни облигации. Общият външен дълг понастоящем е 10,8 млрд. долара или само 2,5% от БВП, според Централната банка на Иран. След облекчаването на санкциите през януари 2016 г. няколко мултинационални корпорации от ЕС обявиха нови инвестиции, включително в секторите на промишлеността, енергетиката и автомобилите. Френската компания Total, Китайската национална петролна корпорация и NIOC подписаха сделка от 4,7 милиарда долара за разработване на газовото находище South Pars. Автомобилните компании Citroen, Peugeot, Renault, Scania и Volkswagen обявиха инвестиции за разширяване на производството в Иран. Германската компания Siemens подписа договор за модернизиране на иранската железопътна мрежа. Италианската компания Даниели подписа няколко договора за доставка на тежки машини за производство на стомана. Британската компания Vodafone си партнира с иранската фирма HiWeb за модернизиране на информационната инфраструктура на Иран. Британската компания Quercus обяви сделка от 500 милиона евро за развитието на иранския сектор на соларната електроенергия. Същевременно големите европейски финансови институции и други банки бяха предпазливи при извършването на сделки с Иран. Несигурността по отношение на евентуалното повторно внасяне на отменените санкции на САЩ и страхът от нарушаване на тези санкции на САЩ, са сред цитираните причини за подобна въздържаност. Министерството на финансите на САЩ е предприело редица мерки за принудително изпълнение при нарушения на санкциите и за укриване на данъци, което доведе до тежки граждански глоби, платени от някои големи европейски банки. Как рисково инвестиращите чуждестранни компании ще бъдат способни да разширяват дейността си в Иран при родължаващата несигурност по отношение на JCPOA е отворен въпрос. Налагането на санкции от страна на САЩ може да окаже широк охлаждащ ефект върху икономическата активност, когато фирмите са изправени пред загуба на достъп до пазара в САЩ. Освен това някои анализатори считат, че опциите на ЕС са все по-ограничени, като се има предвид, че "европейските компании разполагат с много повече активи, изложени на регулаторни органи от САЩ, които могат да предприемат действия на отмъщение срещу тях или да ги принудят да избират между иранския и американския пазар". Отговорите на ЕС за защитата на фирмите от санкциите на САЩ, насочени към вторични дейности, станаха очевидни в американското законодателство от началото на 90-те години на миналия век. ЕС се противопостави на тази стратегия още от самото начало и понякога прибягна до регулаторни действия и разрешаване на спорове в Световната търговска организация (СТО), за да защити своите фирми. В изявление Total (TOT) заяви, че "ще трябва да се оттегли всички свързани операции" преди 4 ноември, освен ако не му бъде предоставено специално освобождаване от страна на американските власти, което ще го защити срещу санкции. В сделка, подписана за първи път в края на 2016 г., Total се съгласи да управлява проекта South Pars с дял от 50,1%. Партньори в проекта са китайската държавна петролна компания CNPC и иранската Petropars. Решението на Total идва, след като президентът Доналд Тръмп обяви, че изтегля Съединените щати от подписаната ядрена сделка от 2015 г. с Иран и отново въвежда санкции. Сделката, подкрепена от бившия президент Барак Обама, имаше за цел да ограничи иранската ядрена програма в замяна на отмяната на някои санкции. Това позволи на Иран да увеличи износа на петрол, а западните компании да възобновят търговските и инвестиционните връзки. Германия, Франция и Обединеното кралство обещаха да се придържат към ядрената сделка и разговарят с ирански представители за това как да защитят икономическите ползи, които им предлага Техеран. Но големите европейски компании просто не са склонни да поемат риска да продължат да инвестират и оперират в Иран. Изпълнителният директор на Siemens (SIEGY) Джо Каезер заяви пред CNN тази седмица, че решението на Тръмп означава, че неговата компания не може да прави нов бизнес в Иран. Компаниите, уловени в нарушение на санкциите, могат да бъдат отрязани от финансовата система на САЩ и да бъдат подложени на редица други наказания. "Тотал винаги е бил наясно, че не може да си позволи да бъде изложен на каквито и да било вторични санкции, които могат да включват загуба на финансиране в щатски долари от американските банки за операциите му в световен мащаб", се казва в изявление. Компанията каза, че американските банки участват в над 90% от финансирането й. Също така че има значителни операции и голям брой акционери в САЩ. Прогнозите на Total за избягване на санкции, което би му позволило да продължи с сделката с Южен Парс, изглеждат слабо вероятни. Джейсън Тувей, икономист за Близкия изток в Capital Economics, отбеляза, че Тръмп е дал на някои страни изключения от глобалните тарифи за стомана и алуминий. "Но като се има предвид реториката, която чухме от САЩ, те изглеждат много склонни да засилят натиска върху администрацията в Иран", каза Тувей. Изключването изглежда "много малко вероятно", добави той. Тотал каза, че е похарчил по-малко от 40 милиона евро (47 милиона долара) за проекта South Pars досега. Иранското министерство на енергетиката прогнозира миналата година, че проектът "Total-led" в крайна сметка ще доведе до производството на газови продукти на стойност десетки милиарди долари. През 2021 г. газът трябваше да започне да тече в иранския пазар. Други европейски компании, включително Volkswagen (VLKAY) и Airbus (EADSY), са подготвили бизнес отношения с Иран след подписването на сделката за пробив в иранския пазар през 2021 г. Президентът Доналд Тръмп изважда Съединените щати от ядрената сделка в Иран и връща тежки икономически санкции. Но това е начинът, по който европейските правителства и фирмите реагират, границите на реално постижимото за тях. Германия, Франция и Обединеното кралство обещаха да подкрепят споразумението, като създадоха конфликт с администрацията на Тръмп по отношение на търговията с Иран.Американските санкции биха попречили на американските компании да правят бизнес с Иран. Американското министерство на финансите обаче планира да наложи "вторични санкции", които биха могли да засегнат европейските компании, включително Airbus и Volkswagen."Ние се опитваме не само да контролираме нашите компании, но и да се опитваме да контролираме и онези компании от други страни", каза Джуди Лий, международен търговски адвокат в Gibson Dunn във Вашингтон. Компаниите, уловени в нарушение на санкциите, могат да бъдат отрязани от финансовата система на САЩ и да бъдат подложени на редица други наказания."Ако сте европейска компания и продължавате да правите бизнес с Иран, това е рискът, който трябва да приемете ... Съединените щати могат да предприемат индивидуални действия срещу вас", каза Лий. Европейските многонационални компании излязоха с внимателно обмислено изявление в сряда, след като много от тях заявяват, че ще преразгледат решението на администрацията на Тръмп и ще спазват всички закони и разпоредби. "Фолксваген" (VLKAF), която започна да изнася автомобили за Иран миналата година, заяви, че "много внимателно наблюдава и преглежда политическите и икономическите събития в региона". Еърбъс (EADSF), която ще загуби лиценз, необходим за продажбата на повече от 100 самолета в Иран, заяви, че "внимателно анализира съобщението и ще преценява следващите си стъпки". И двете компании заявиха, че ще спазват изцяло закона. Световните компании се ангажираха да инвестират милиарди в Иран, след като САЩ и други световни сили премахнаха много от санкциите си за страната. В замяна Иран се ангажира да оттегли своята програма за ядрено развитие. Европа поведе инициативата. Европейският съюз е инвестирал близо 11 милиарда евро в Иран през 2017 г., което представлява 66% увеличение от 2015 г. Това е приблизително 100 пъти повече от износа на САЩ за Иран през същата година. "Ще си сътрудничим с другите страни, за да гарантираме, че докато Иран ще продължи да ограничава ядрената си програма, дотогава хората на Иран ще се възползват от облекчаване на санкциите в съответствие с условията на сделката", каза външният министър на Великобритания Борис Джонсън. Експерти заявиха, че Европейският съюз има една необичайна възможност да се опита да защити търговията с Иран, и това е да го направи пополитически път, който би поставил много фирми на празно място без никакви гаранции. Те казаха, че ЕС може да използва "блокираща реулация" /"blocking regulation"/, за да противодейства на санкциите на САЩ и да позволи търговията да продължи. Правилото беше въведено за първи път през 1996 г., за да защити търговията с Куба. "Не всеки в Европа, особено сред европейските компании, е убеден, че [това правило] ще позволи продължаването на бизнеса с Иран", заяви Томас Граталовски, експерт по Иран в консултантската фирма Global Counsel. "Практическата му стойност вероятно е много по-ниска от нейната символична стойност." Лий, адвокат по международната търговия, заяви, че европейските лидери все още могат да се опитат да маневрират. "Трябва да разгледате това в рамките на цялостното влошаване на отношенията между САЩ и Европа [по търговията]", каза тя, като отбеляза, че използването на регламента би било "значителна ескалация". Експерти твърдят, че единственият наистина сигурен вариант за европейските компании е да спрат операциите в Иран. Ричард Гринъл, посланикът на САЩ в Германия, бе категоричен в оценката си: "Германските компании, които правят бизнес в Иран, трябва незабавно да прекратят операциите си", каза той в tweet. Реакцията от Иран също беше кисела. Върховният лидер Аятолах Али Хаменей написа в Туитър, че вече не вярва на Великобритания, Франция и Германия. "Ако правителството иска да сключи договор, то трябва да поискат гаранция, или иначе всички ще направят същото, както направиха Съединените щати", каза той в сряда. Печелещи и губещи а/ Китай Инвестицията на Китай в Иран се е увеличила 20 пъти през последните четири години, според ирански официални лица, а мнозина виждат тази цифра като показател за това колко добри са отношенията между каспийската страна и източноазиатския гигант. между двете страни има финансиране от 10 милиарда долара, като добави, че китайските компании са предоставили на ирански проекти 11 милиарда долара чуждестранни инвестиции, съобщи иранската държавна информационна агенция ИРНА. Едновременно с това Китай отново отвори банковите сметки на иранските граждани въпреки натиска на САЩ върху китайските банки, за да открият самоличността на клиентите си. Китайски представители бяха започнали да ограничават банковите сметки на иранските граждани преди няколко месеца, заявявайки, че страната трябва да спазва международните закони относно изпирането на пари и финансовата помощ за тероризъм чрез подозрителни банкови сметки. "Преди седмица започнаха повторното отваряне на банковите сметки на иранците, много собственици на които са търговци и студенти, след интензивни разговори между иранската и китайската страна", каза Хосеин Якуби, генерален директор на отдел "Международни отношения" Иранската централна банка съобщи на IRNA на 30 януари.Въпреки премахването на санкциите срещу Иран, където Китай също изигра водеща роля при подписването на Съвместния общ план за действие от 2015 г., по-известен като ядреното споразумение, САЩ под ръководството на Тръмп са обвинени, че възпрепятстват изпълнението на сделката.След отмяната на ядрените санкции през януари 2016 г. Китай отвори две кредитни линии на стойност 4,2 милиарда долара за изграждане на високоскоростна железопътна линия, която ще свърже иранските градове на Техеран с Машад, намиращ се в североизточната част на Иран, както и с Исфахан , в центъра на страната. "Обемът на търговията между двете страни е бил около 40 милиарда долара през 2017 г. и се надявам този обем да нарасне до 50 милиарда долара през 2018 г.", каза председателят на Съвместната търговска камара Иран-Китай Асадолла Агагаролиди, агенция. През януари 2016 г. китайският лидер Си Джинпинг и иранският президент Хасан Рухани се договориха да увеличат търговията до 600 милиарда долара през следващите десет години. Иран и Китай ще си сътрудничат и в инициативата "Един пояс, един път", най-голямата световна търговска мрежа в света, която се простира от Китай до Европа, включително изграждането на високоскоростна железопътна линия в Иран. Китай финансира проекти в Китай, ръководени от китайски производители, които навлизат в икономиката, докато европейските конкуренти се борят да намерят банки, готови да финансират своите амбиции, каза иранското правителство и представители на индустрията. Държавната китайска инвестиционна група CITIC Group наскоро създаде кредитна линия от 10 милиарда долара, а Китайската банка за развитие обмисля още 15 милиарда долара. "Те (западните фирми) трябва бързо да идват в Иран, в противен случай Китай ще заеме пространството", заяви Ферери Моуфофи, ръководител на инвестиционната комисия на Иранската търговска камара, в речта на инвестиционната среща между Иран и Италия в Рим. Китай е най-големият клиент на петрол в Иран, осигурявайки най-голямата икономика в Азия с осем процента от нуждите си от газ и петрол. През 2017 г. търговията между Иран и Китай нараства с 22% в сравнение с 2016 цифри или 31,24 млрд. долара, достигайки около 40 милиарда долара. В същото време Китай е основен доставчик на модерни оръжия за Иран, включително анти-корабни круизни ракети и според съобщенията е помогнал на Иран да разработва ракетни круизни ракети за нападение. От 2005 до 2018 Китай е инвестирал в Иран 27 млрд. долара – за сравнение това е 2 пъти повече от всички китайски инвестиции в Турция и повече от половината от всички преки чужди инвестиции в Иран, които са на стойност общо 50 млрд. щатски долара през 2017 /съпоставими с тези в България/. 15 млрд. от тези 27 млрд. инвестирани в Иран за 13 години от Китай или 60 % са инвестирани в последните 3 години . От всички направени китайски инвестиции в Иран най-голям дял заемат тези в енергийния сектор – 11.8 млрд., следвани от транспорта – 6.33 млрд. и металите – 4.9 млрд., инвестициите в трите сектора са над 82 % от всички китайски инвестиции в Иран. Китай внася от Иран през 2016 стоки за 15 млрд., като от тях за 13 млрд. са нефт и негови производни. Китай е най-големият консуматор и клиент на ирански нефт и нефтени продукти, следван от Индия. Същата година Китай е изнесъл за Иран стоки за 16.42 млрд. долара като над 70 % от тях са машини и оборудване. За Иран Китай е най-големият и важен търговски партньор, който купува около половината от нефтената му продукция за износ, която от своя страна формира 82 % от целия му износ; същевременно Иран внася така необходимите му и недостигащи му технологии /главно за атомни електроцентрали и нефтодобивна техника/ от Китай. За Китай Иран не е толкова приоритетен външно търговски партньор – целият внос и износ с Иран формира общо 1,6 % от външнотърговския оборот на Китай, докато за Иран тази цифра по отношение на оборота му с Китай е 44 %. Дори като внос на нефт, Иран формира 5 % от общия китайски внос и е 7 по обем вносител на това перо за Китай след страни като Ангола и Ирак. Китайците вече се възползват от недостига на ирански алтернативни икономически партньори. Китайските фирми с нетърпение са "запълват празнини" оставени от западни фирми, които напускат иранската енергетика и други сектори. Хюсеин Ногререр, заместник-министър на петрола в Иран, заяви, че китайските компании обсъждат изграждането на седем допълнителни рафинерии в Иран, което значително ще разшири капацитета на Иран да рафинира петрола си в бензин. Въпреки огромните си находища на суров нефт и природен газ, Иран трябва да купува рафинирани петролни продукти от няколко чужди държави, включително Китай. б/Турция Турският внос от Иран е около 4 % от общия внос на Турция, а от него над 80 % е нефт или за над 6 млрд. долара годишно; съответно турският износ е около 2 процента от общия, главно машини, коли и стоки от леката промишленост. Турският министър на икономиката Нихат Зейбекчи и голяма турска делегация, която го придружи в Техеран, говориха за фантастичните възможности, предоставени от ядреното споразумение от 2015 г., подписано с Иран от шест световни сили. Съветът за външни икономически отношения на Турция, който покани турските бизнесмени на съвместната среща със Съвета за бизнес на Турция, предсказа, че ако Турция започне да се възползва от възможностите, предлагани от Иран в областта на енергетиката, нефтохимията, минното дело, строителството, логистиката и туризма, целта годишния обем на търговията да стигне 30 милиарда долара е постижима. Но решението на американския президент Доналд Тръмп от 8 май да се оттегли от ядрения пакт и да възстанови санкциите върху Иран идва като сериозен удар за турския бизнес свят.Турските инвестиции и търговия всъщност нямаха възможност да се възползват много от споразумението от 2015 г., което вдигна санкции срещу Иран. Годишният обем на търговията между Турция и Иран е спаднал стабилно от 2012 г., когато достигна 22 млрд. долара заради износа на злато от Турция през 2016 г. Спадът след 2012 г. може да се дължи на санкциите и политическото напрежение, свързани със Сирия и Ирак. Въпреки това, след като иранските санкции бяха отменени, обемът на търговията с Турция - който възлизаше на 9,8 милиарда долара през 2015 г. - се понижи до 9,7 милиарда долара през 2016 г. Обемът не надхвърли 10,7 милиарда долара и през 2017 г. Тъй като повече от 4000 външнотърговски делегации посетиха Иран след като санкциите бяха анулирани през 2015 г., Турция не можа да получи своя дял от пая. Откриването на четири етажен турски търговски център в Техеран не промени мрачната картина. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза за оттеглянето на САЩ от ядрената сделка: "В крайна сметка САЩ ще бъдат губещи." Zeybekci съобщи, че търговията на Турция с Иран ще продължи; през предходните години на санкции, Турция продължаваше да търгува с Иран, като не спазваше санкциите и дори се възползва от това да стане посредник в парични преводи в Иран, но този път ситуацията може да се развие по начин, който е болезнен за Турция. Този път американските заплахи срещу компании от трети държави, търгуващи с Иран, ще бъдат основен проблем за Турция. През 2012 г. Анкара намали вноса на петрол от Иран, като го замени с петрол от Ирак и Саудитска Арабия. Турция може да опита същия подход и този път, но това ще повиши цените на петрола, които вече се движат нагоре. Въпреки че някои анализатори смятат, че новите санкции няма да засегнат търговията с Иран, някои предвиждат много по-тежки дни напред. Турция, която преди това се възползва от известна толерантност от Съединените щати, е под строго наблюдение и е обвинена в нарушаване на първоначалните санкции чрез държавната централна банка Halkbank. Големи финансови глоби се очакват от продължаващия процес в Ню Йорк срещу бизнесмена Reza Zarrab, както и този срещу Hakan Atilla, заместник генерален мениджър на Halkbank. Въпреки че Турция вероятно ще започне тайно договаряне със Съединените щати този път, това може и да не проработи и, както отбелязва турският финансов журналист Ugur Gurses, Съединените щати могат да наложат нови ограничения за Турция, след като приключи процесът срещу Халбанк. Също така, турско-американските политически отношения стават много по-сложни. Търпението на Съединените щати може да е изчерпано, след като Турция се съгласи да купи системи за противоракетна отбрана S-400 от Русия въпреки резервите на НАТО. Конгресът на САЩ също е недоволен от Анкара поради продължаващото задържане в Турция на американския мисионер Андрю Брънсън. Дори ако Тръмп включи изключения за Турция от вторичните санкции, това може да не спечели одобрението на Конгреса. В политическите коридори в Анкара има слухове, че управляващата ПСР понастоящем провежда тайни преговори с американската администрация, насочени към случая със случая Zarrab. Група в ПСР иска Анкара да се върне към американско-израелската ос поради икономически заплахи, пред които е изправена Турция, докато друга група изисква "съпротива" срещу Съединените щати. Но преобладаващото мнение е, че този път турското правителство може да не подкрепи Иран. Професорът по икономика Кенан Мортан заяви в оценката си за Al-Monitor, че Турция ще бъде сериозно натискана от санкциите, но поради близостта си с Иран все още може да намери начин да заобиколи санкциите. Анкара би могла да се опита да разработи система за стоков обмен, като създаде зони за свободна търговия на граничните пунктове. Тя може да възобнови износа на злато, за да улесни трансферите на пари в Иран, отбеляза той. Въпреки че нефтът и природният газ са основните стоки за внос, има видимо увеличение на турския внос на цинк и мед от Иран. Вносът на всички тези стоки може да продължи въпреки санкциите, ако Турция може да експлоатира сиви зони или да работи под видимостта на радара. Основна причина за това, че турските компании не се ориентират в Иран, са изключително силните благотворителни фондове в Иран, известни като фондации, които изискват партньорство и контрол в инвестициите. Но предвид все по-големите американски санкции, каза Мортан, тръстът Bonyads може да отвори нови инвестиционни полета за турските компании. За Bonyads се казва, че контролира пряко 40% от икономиката и непряко 45%. Може да се даде приоритет на търговията с местни валути, което би позволило на Турция да избегне контрола от Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication system. Първият турски лира-ирански риал валутен суап беше реализиран на 16 април т.г. Турските банки, които се страхуват от американския гняв, не могат да откриват клонове в Иран, но клонът на Иранската Bank Mellat в Истанбул може да бъде използван за трансфери. По време на посещението си в Техеран на 4 октомври Ердоган каза, че турските банки могат да откриват клонове в Иран, тъй като търговията в местна валута е допустима практика сега - но нова програма за санкции би могла да направи и това невъзможно. Мортан отбелязва и други негативни аспекти на цялостната картина за Турция: • Иран може да запази бюрократичните бариери пред турските износители и да продължи да отлага издаването на разрешителни. • Иранците може да пренебрегнат турските продукти, ако намерят алтернативи другаде. • Турция няма модерна технология в стратегическите области на нефта и нефтохимическата промишленост, от които Иран се нуждае най-много. • Въпреки всички усилия, непрекъснати срещи и дебати, двете страни се спряха на споразумение за свободна търговия, а на преференциално търговско споразумение, което намалява тарифите за определени продукти. Страните подписаха пакта през 2015 г. и го модернизираха наскоро. РТА предвижда квоти за 125 турски промишлени продукта и 140 ирански селскостопански продукти, но тези позиции са недостатъчни. Усилията за увеличаване броя на стоките с намалена тарифа са се провалили. Сега и двете страни трябва да са готови за разочарование по отношение на надеждата си да използват местните валути в търговията си, тъй като лирата на Турция и иранската реал отслабват спрямо долара, а бизнесът няма да намери, че е много умнжо при тази ситуация да ги използва в своите сделки. Сега Турция е изправена пред труден период. По какъв начин ще се градят отношенията й с Иран ще зависят от новия списък на изключенията в САЩ и от това дали Анкара може да поддържа подкрепата си към Техеран. в/ Русия Русия, както и Китай, също има икономически и дипломатически интереси в продължаващото отчуждение на Иран от Запада. И двете страни се възползваха от нежеланието на западните компании да инвестират в Иран поради многобройните едностранни и многостранни санкции, наложени на правителството за ядрената мудейност, миналата подкрепа за тероризма и противоречивите регионални политики към Израел, Ливан и други страни. Тези напрежения запазват Китай и Русия като основни икономически партньори на Иран. При тяхно отсъствие иранската икономика вероятно ще се върне към модела си на търговия отпреди 2000 г., най-вече със западни държави и приемаща най-вече западни преки чуждестранни инвестиции.В същото време иранско-западните конфронтации отклоняват западните дипломатически и военни ресурси от Европа и Азия, регионите съответно по-важни за Русия и Китай. Западните и иранските усилия да си осигурят подкрепата на Пекин и Москва за техните позиции засилват китайската и руската дипломация, като им осигуряват влияние и върху двете страни. Те могат да притискат западните правителства към реципрочни отстъпки по отношение на други въпроси, както и да натискат Техеран да не помага на ислямистки терористи в Южен Кавказ или Xinxiang. Поради тези причини китайските и руските длъжностни лица не могат да бъдат твърде разочаровани от провала на усилията на администрацията на Обама да се договори с Иран.Вероятно затова китайската и руската делегации в ООН отказаха да приемат проект на МААЕ със зъби и нокти. Те наложиха премахването на формулировката от предишни резолюции на Съвета за сигурност на ООН, които биха забранили чуждестранните инвестиции в енергийния сектор на Иран или възпрепятстваха търговски връзки с Иран.Въпреки че китайските и руските представители се опитаха да възпрепятстват западните си партньори да приемат свои допълнителни санкции срещу Иран, техните ограничения върху действията на ООН, разбираеми предвид техните икономически интереси, оставиха Съединените щати, Европейския съюз и други страни без избор, освен да се откажат от Съвета за сигурност на ООН като инструмент и да пътърсят друг път - някъде където Пекин и Москва не налагат вето върху усилията им.Промяната в китайските и руските позиции също беше очевидна, когато те решиха миналата година, че Шанхайската организация за сътрудничество (SCO), която заедно водят, не може да приеме Техеран като пълноправен член, докато Иран е под санкции на ООН. Тъй като гласуваха за налагане на санкциите, те ефективно наложиха вето на членството на Иран в SCO за неопределено време. Още по-важно, руското правителство, след период на противоречиви изявления на руски официални лица, по-късно обяви, че четвъртият кръг от санкции забранява на Москва да продаде ракети за въздушна отбрана S-300 в Иран. В продължение на години израелски и западни официални лица предупредждаваха, че всъщност доставката на S-300 може да принуди Израел да атакува ядрените цели на Иран, преди системите да влязат в действие, когато могат значително да увеличат заплахата за израелските пилоти. Дотогава руските власти настояваха, че ще доставят S-300, като твърдяха, че ракетите представляват защитно оръжие и затова всяка такава продажба е съобразена напълно с международния и руския закон. Но след години на слухове за това кога ще започнат доставките и след повтарящи се руски твърдения, че става въпрос само за решаване на някои финансови и технически трудности, преди да се стигне до сделката, руснаците използваха извинението на санкциите на ООН, за да избегнат бурята, която такива продажби биха провокирали. Тъй като износът на оръжие на Русия се движи на рекордни нива с повече от 30 млрд. долара поръчки, руското правителство би могло да пропусне продажбата на S-300 без големи икономически загуби. Други руски продажби на оръжия продължават. Руските дипломати също изясниха, че очакват Израел и САЩ да ограничат продажбите си на оръжие в Грузия като компенсация за сдържането на Москва във връзка с Иран. А китайските представители поне са изяснили, че биха искали да избегнат Шанхайската организация да се приема като антиамерикански блок, нещо, коетоприема на Иран за неин пълноправен член би направило.Нито Китай, нито Русия искат Иран да придобие ядрени оръжия, но руската и китайската опозиция да се налагат допълнителни санкции на Иран не е изненадваща. И двете правителства последователно защитават правото на Иран и други страни да извършват ядрени дейности за мирни цели, като цивилното производство на енергия. Бялата книга за отбраната на Китай "Националната отбрана на Китай през 2008 г.", публикувана в началото на 2009 г., потвърждава, че "Китай твърди, че иранският ядрен въпрос трябва да бъде разрешен мирно по политически и дипломатически път". През 2007 г. тогавашният президент Владимир Путин категорично характеризира позицията на Москва, както следва: "Нямаме доказателства за намерението на Иран да произвежда ядрено оръжие. Следователно, ние изхождаме от предпоставката, че Иран няма такива планове. Но споделяме загрижеността на други партньори и вярваме, че програмите на Иран трябва да са прозрачни." Путин вероятно ще продължи тази позиция.Китайските и руските длъжностни лица може да искат да променят поведението на иранския режим, но и двете страни се страхуват от промяна на режима в Техеран. Те са напълно наясно от публичните протести през 2009 г., че ако опозицията някога дойде на власт в Техеран, тя няма да гледат на миналото китайско-руски подкрепа за Ахмадинеджад с добро око. Протестиращите често крещяха "Смъртта за Русия" и критикуваха Китай поради китайско-руската помощ за репресиите на иранските власти срещу мирните демонстранти. Лидерите на опозицията и блогърите осъдиха Китай и Русия, че помагат на иранския режим да потисне интернет свободите и да потисне обществените протести. Те също така се противопоставиха на бързите поздравления на китайските и руските правителства на Ахмадинеджад за спечелването на спорните президентски избори през 2009 г. Те смятат изборите за фалшива фасада, в която гласовете им за опозиционни лидери бяха отхвърлени. Икономическите съображения оформят и реакцията на Китай и Русия. През изминалото десетилетие китайските и руските дипломати многократно са се опитвали да смекчат санкциите на СС на ООН, особено тези, които биха могли да ограничат енергийната и икономическа съвместна работа на страните им с Иран. Благодарение на твърдите им позиции, те успяха да запазят основните икономически интереси на Иран от съществуващите икономически санкции на ООН. С изключение на S-300, търговските връзки между Русия и Иран не са пастрадали много поради санкциите. Русия остава един от основните доставчици на оръжие в Иран, а руските фирми поемат важна роля в подпомагането на развитието на цивилната енергетика в Иран, включително ядрената енергетика, където Русия наскоро завърши изграждането на първия ядрен реактор на Иран в Бушер. Въпреки че руските предприемачи изразиха неудовлетвореност от твърдите тактики за договаряне на иранците, руските фирми са в добра позиция да разширят дейността си, ако несигурната изолирана позиция на Иран най-накрая не ги принуди променят своите тактики за водене на преговори съобразявайки се с поне една чужда страна. Путин взе със себе си висши служители в енергетиката и главни изпълнителни директори и имаше 6 подписани меморандуми за разбирателство с руски компании, сред които "Газпром" и "Роснефт". Изпълнителният директор на "Роснефт" Игор Сечин цитира цифра, очевидно само за неговата компания, на инвестиции в "няколко нефтени и газови находища" в размер на 30 милиарда долара. "Руският енергиен министър Александър Новак каза, че до края на годината Русия и Иран ще се споразумеят за проект, "Газпром", който да изпраща ирански газ в Индия.Това се добавя към седемте меморандума за разбирателство, договорени миналата година за седем нефтени находища с Лукойл, Газпром, Танефт и Зарубежнефт. Полетата са до голяма степен с ниски нива на възстановяване. Иран заяви, че е в преговори с Роснефт по четири нефтени находища и с "Газпром" за газови проекти, включително тръбопровод за Индия, складове и течен природен газ. Меморандумите за разбирателство невинаги се осъществяват и Техеран запазва отворените си възможности. Той е предпазлив да не стане твърде зависим от Русия или от някой друг.Иран би искал да изкуши западните енергийни компании, които имат най-съвременна технология и могат да помогнат за постигането на целта на Иран да инвестира 200 млрд. долара в енергетиката му до 2021 г., но все още не е добавила към сделката с Тотал от 5 милиарда долара за газово поле в Южен Парс нищо друго конкретно в тази област. Докато европейските инвестиции в диверфицираната иранска икономика се увеличават, специалната роля на долара в петрола прави големите енергийни компании предпазливи от настоящите и евентуални санкции на САЩ. Ако западните компании продължават да се въззадържат, руското участие в иранската енеретика ще се увеличи.Цялостната търговия на Русия с Иран - приблизително 2 млрд. долара през 2016 г. - е под рекордните 3,7 милиарда долара за 2010 г., но се увеличава, като и двете страни проучват възможностите за бартер, тъй като Иран няма достъп до долари, за да финансира неблагоприятно търговско салдо.Износът на Русия в Иран е предимно от машини, оръжия (особено от системата S-300 за противоракетна отбрана, доставена миналата година) и зърно. Руските частни компании инвестират в ирански интернет компании и фармацевтични продукти.Енергетиката е важна, но не е единствената потенциална област за растеж. Докато в Техеран Путин присъства на тристранна среща с президента на Азербайджан Илхам Алиев, за да задвижи проекта "коридор север-юг". Това е транзитна връзка от Иран до Северна и Източна Европа. Срещата на върха подкрепи бързото завършване на железопътната връзка Рашт-Астана, по-нататъшни енергийни суапове и установяване на правен статут за Каспийско море.Това е част от мрежа от нови тръбопроводи и железопътни линии през Централна Азия до Китай, която професорът от Оксфорд Питър Франковън нарече "Нов копринен път", но има и аспект на по-краткосрочен и специфичен ирански отговор на Съединените щати. Докато президентът Барак Обама видя JCPOA като стъпка към пренасочване на Иран към Запада, Тръмп го приближава по-близо до Русия. г/Страните от ЕС Китайското финансиране, което е най-голямото доказателство за намерението на всяка страна в Иран, е в ярък контраст със сушата, пред която са изправени западните инвеститори, откакто президентът на САЩ Доналд Тръм се отказа от споразумението от 2015 г., договорено от големите сили. Иранските власти съобщават, че сделките са част от инициативата "пояс и път" на Пекин, която цели изграждането на нова инфраструктура - от магистрали и железопътни линии до пристанища и електроцентрали - между Китай и Европа, за да проправи пътя за разширяване на търговията. Източник в Китай, запознат с кредитната линия CITIC, която беше договорена през септември, го нарече "споразумение за стратегическо намерение". Източникът отказа да даде подробности за проектите, които ще бъдат финансирани, но иранските медийни съобщения заявиха, че ще включват проекти за управление на водите, енергетиката, околната среда и транспорта. Ирански източник от Централна банка заяви, че заемите по кредитната линия ще бъдат предимно в евро и юани. Китайската банка за развитие подписа меморандум за разбирателство за 15 млрд. долара, съобщи иранската държавна информационна агенция IRNA на 15 септември 2017.Самата банка отказа да коментира, каквато е практиката на много чуждестранни инвеститори и банки, включително от Китай, които не искат да обсъждат дейността си в Иран. Уеб сайтовете на банките и компаниите често съдържат малко или никаква информация за операциите си в Иран. С население от 80 милиона души и голяма средна класа, Иран има потенциала да бъде регионална икономическа сила. Но с риск от висящи над него санкции, все повече чуждестранни инвеститори искат Техеран да издаде суверенни гаранции, за да ги защити, в случай че проектите бъдат прекратени. Икономическите връзки между Иран и Италия, например, най-голям европейски търговски партньор за Иран, бяха засегнати.Държавната железопътна компания в Италия Ferrovie dello Stato /същите притежават гръцката държавна железница/ е консултант в изграждането на железопътна линия 415 километра от високоскоростна северно-южна железопътна линия между Техеран до Исфахан през Ком от държавната China Railway Engineering Corp. Италианската фирма е подписала отделен договор, за да изгради линия от западната част на Ком до Арак, но се нуждае от финансиране от 1,2 милиарда евро. Макар и подкрепена от държавната агенция за експортно застраховане, тя казва, че се нуждае от суверенна гаранция. "Ние приключваме преговорите и сме оптимисти за напредъка", каза Рикардо Монти, председател на Italferr, инженерната единица на държавната фирма, добавяйки, че финансирането трябва да бъде финализирано до март следващата година. Обещанието на министър-председателя Матео Ренци в Техеран миналата година, за да задвижи 4 милиарда евро кредитна линия от италианското държавно инвестиционно дружество, е наистина мъртъв проект, каза източник в Италия, запознат с въпроса. Cassa Depositi e Prestiti (CDP) рискува да загуби доверието на многобройните си притежатели на облигации в САЩ, които биха могли да продадат собствеността си, ако тази кредитна линия бъде отворена, каза източникът. Няколко европейски банки задълбочиха търговските си отношения с Иран тази година - австрийската "Обербанк" (OBER.VI) сключи сделка за финансиране с Иран през септември. Южна Корея също се оказа сред желащите за инвеститори в Иран, като Seoul’s Eximbank подписа кредитна линия за проекти в Иран през август, съобщи китайската държавна информационна агенция Синхуа. Но Китай е безспорния фаворит. Валерио де Моли, ръководител на италианския мозъчен тръст European House Ambrosetti, смята, че Китай вече надхвърлил повече от два пъти дела на ЕС в общата търговия на Иран. "Време е да действаме сега, в противен случай ще се загубиме възможностите, в които сме инвестирали досега", каза де Моли.Иранските служители, които присъстваха на срещата тази седмица в Рим /ноември 2017/, се опитаха да накарат европейските фирми и техните банкери да действат, като разговаряха за китайското финансиране и инвестиции."Влакът върви напред", каза Ферейдун Хагбин, генерален директор по икономическите въпроси на външното министерство на Иран. "Светът е много по-голям от Съединените щати." Иранската камара окуражава западните фирми да обмислят прехвърлянето на технологии като начин да спечелят дял в иранските проекти, вместо да се съсредоточават върху капитала. Иранската търговска камара също така иска да създаде офшорен фонд от 2,5 милиарда евро, вероятно в Люксембург, като непряк начин за чужденците да инвестират в Иран, особено в малките и средни ирански предприятия, каза председателят й Mostofi. Фондът ще издаде финансовите гаранции, които чужденците искат в замяна срещу инвестиции, ефективно замествайки банките, които сега се страхуват да издадат такива гаранции. По-голямата част от капитала на фонда ще дойде от Иран, каза Mostofi.Засега обаче големите западни фирми остават неподвижни в очакване.Италианската енергийна фирма Ansaldo Energia, контролирана от държавен инвеститор CDP и частично притежавана от Shanghai Electric Group, е в Иран от 70 години. Председателят й Джузепе Зампини заяви пред Ройтерс на конференцията в Рим, че е имал много възможности за сключване на нови договори, но ръцете му вече били вързани, защото част от акциите на Ansaldo са в ръцете на американските инвеститори. "Сърцето ми казва, че губим нещо", каза по този повод Зампини. /Сърцето му казва, че губят милиарди печалби/. Германия има дял от 60% от инвестициите, направени от държави от Европейския съюз в Иран, заяви заместник-министърът на енергетиката по международни въпроси. "Иран и Германия установиха много добри икономически отношения помежду си, особено през последните години, по такъв начин, че повечето бизнес отношения на Иран с държавите-членки на ЕС се осъществяват чрез Германия", заяви Алиреза Даеми, цитирана от агенция Mehr News. Германия също е сред основните търговски партньори на Иран в ЕС. Износът й за Иран е нараснал до 3,5 млрд. евро през 2017 г. от 2,6 млрд. Евро през 2016 г., съобщи Федерацията на германските индустрии. Берлин продава индустриални машини, химикали и електпоуреди, строителни машини и други висококачествени продукти в Техеран. Вносът от Иран се увеличи с почти една четвърт до почти 330 млн. евро през същия период. Германия купува сушени плодове, шамфъстъци, персийски килими и промишлени суровини от Иран. Изглежда, че Иран непрекъснато изпълнява амбициозната си цел да привлече чуждестранни фондове въпреки опитите на американския президент Доналд Тръмп да саботира плановете на Техеран да се възползва от спорната си ядрена сделка със световните сили. Най-новото и вероятно най-значимото постижение на Ислямската република в това отношение бе инвестиционното споразумение от 6 милиарда долара с Италия, подписано в четвъртък. Съгласно споразумението между две ирански институции, Bank of Industry and Mine и Middle East Bank и инвестиционното дружество на италианското държавно холдингово дружество Invitalia, европейската държава ще инвестира до 5 милиарда евро (6,02 милиарда долара) в Ислямска република. С подписването на сделката, Италия стана седмата страна, която се съгласи да финансира проекти в Иран, откакто Съвместният всеобхватен план за действие (JCPOA / ядрена сделка) беше въведен през януари 2016 г. Ядреният пакт беше по-рано подписан през 2015 г. между Техеран и шестте големи сили за премахване на санкциите срещу Ислямската република, в замяна на ограничения на ядрената й дейност, проправяйки пътя за международни бизнес сделки. Преди това Иран финализира подобни споразумения с Индия, Китай, Южна Корея, Дания, Австрия и Русия на стойност 40 млрд. долара за финансиране на големи проекти за развитие в страната. Сега с последната сделка броят на европейските страни, които допринасят за иранската икономика в ерата след санкциите, достигна три. Китай е сред най-важните инвеститори в Ислямската република през последните две години, тъй като няколко китайски институции, включително Sinosure (корпорация за експортни и кредитни застраховки) заедно с CITIC Trust и Китайската банка за развитие се споразумяха да вложат повече от 30 милиарда долара в иранската икономика , През септември 2017 г. австрийската "Обербанк" обяви, че е сключила споразумение с Иран за 1 милиард евро, което го направи първата европейска банка, финансираща нови начинания откакто санкциите са облекчени. Следвайки австрийската Обербанк, датската Danske Bank стана вторият европейски кредитор, който сключи споразумение за емитиране на 500 млн. евро с 10 ирански банки през септември 2017. Дали тези споразумения ще проработят реално след 8 май 2018 предстои да видим. д/ Южна Корея Иран подписа най-голямата си сделка с кредитна линия през последните години с Korea Export–Import Bank (Kexim) от Южна Корея през август 2017 г. Сделката предвижда до 8 милиарда евро (9,54 милиарда щатски долара) за заеми, предоставени от южнокорейски компании за финансиране на различни проекти в Иран. Южнокорейското финансиране за ирански проекти в размер на 8 милиарда евро бе финализирано в края на 2017, преди оттеглането на САЩ от споразумението. Двустранното споразумение с Южна Корея, в което участва Korea Export–Import Bank (Kexim) и Корейската кооперативна търговска застрахователна корпорация (K-Sure), се противопоставя на засилващата се американска позиция за прекратяване на иранската сделка и е надежда за иран за нова ера за страната. Сделката вдъхна нов живот в иранския марш, към чуждестранни инвестиции. Банка Kexim ще предостави 8 млрд. евро за ирански проекти и K-Sure ще гарантира до 5 млрд. евро потенциални загуби. Споразумението е уникално по това, че не посочва никакъв конкретен проект за финансиране, но го държи отворена кредитна линия до винализирането на проект, за да договори редица начинания, които се считат за жизнеспособни и от двете страни. това е рамково споразумение. Като част от споразумението, което беше обявено за най-голямата чуждестранна финансова сделка след JCPOA, 12 ирански кредитори, ръководени от EDBI, бяха избрани като агентни на банки, за да се менажират кредитите. Според Хамид Кананри, заместник-председател на Отдела за валутни кредити на Централната банка на Иран, четири големи партии, а именно CBI, Министерство на икономиката, Организация за инвестиции, Икономическа и техническа помощ на Иран и свързаните с тях министерства, ще оценят проектите, които ще имат право да получат финансиране след тяхното одобрение. Министерството на икономиката ще бъде основният гарант на проектите. "Първият кръг от средства ще влезе в страната, докато текущата фискална година приключи през март" /2018/, каза Канбари пред Financial Tribune. Според ирански представител, K-Sure е гарантирала осигурила 122 млрд. долара от износа от Южна Корея на обща стойност 500 млрд. долара миналата година, докато Kexim са гарантирали 65 млрд. долара. Южна Корея е изместила фокуса си от търговията към инвестициите в Иран, заяви южнокорейският посланик в Техеран Kim Seung-ho, цитиран от вестник Financial Tribune daily. "Търговията е като слепване на две неща, но инвестицията е по-скоро химическа реакция." Когато два материала реагират химически, е почти невъзможно да се отделят един от друг, така че корейското правителство настоява корейските компании да инвестират повече в Иран ", каза Ким. Иранските и корейските компании трябва да прилагат своите общи проекти на Eximbank в Корея. Тогава банката преценява дали проектът е наистина печеливш или не, обясни посланикът. Двустранната търговия между Иран и Южна Корея достигна най-високото ниво от 6,33 милиарда щатски долара през последните 10 години. Заключение Иранската икономика отново е изправена пред перспективата да бъде изолирана от западни инвестиции /и технологии/, но този вакуум очевидно може да бъде запълнен от предимно китайски и руски инвестиции. Според мен, цялата ситуация около ядреното споразумение и свързаните с него икономически санкции, налагани от САЩ /и Запада?/ далече надхвърля регионалния мащаб на Иран и финансовите параметри, свързани с печалби от бизнес. Според мен, в цялата тази геостратегическа игра, водеща се под покривалото на икономическите санкции и реторика на регионални политически интереси, стоят далече по-глобални интереси от региона на Персийския залив или дори Близкия изток, а двамата водещи играчи с най-голяма тежест като икономически, политически и военен потенциал несъмнено са САЩ и Китай, въпреки че в играта са включени още поне дузина второстепенни и третостепенни актьори. Проблемът за трудното ориентиране и правенето дори на приблизително верни прогнози в общата картина е, че всеки един от тези двама глобални играчи играе по свои собствени правила: образно казано Го за източния и „снукър” за западния. Моето мнение е, че в дългосрочен план победата ще спечели този, който познава и владее по-добре правилата в играта на противника си, отколкото самият му противник. Играта е с дълъг времеви хоризонт и не предполага бърза развръзка. https://thediplomat.com/2011/11/why-china-and-russia-help-iran/3/ https://tradingeconomics.com/china/exports/iran http://www.aei.org/china-global-investment-tracker/ https://caspiannews.com/news-detail/chinas-investments-in-iran-up-by-20-fold-in-past-4-years-2018-2-1-44/ https://www.fdiintelligence.com/Locations/Middle-East-Africa/Iran/Can-Europe-Iran-relations-withstand-US-withdrawal-from-JCPOA https://en.mehrnews.com/news/128747/New-wave-of-Germany-investment-in-Iran https://www.auswaertiges-amt.de/en/newsroom/news/151017-iran/275712 https://thearabweekly.com/russias-economic-stakes-iran-are-growing https://financialtribune.com/articles/economy-business-and-markets/71321/irans-deal-with-south-korea-ushers-new-fdi-era https://www.reuters.com/article/us-iran-nuclear-china/china-pushing-billions-into-iranian-economy-as-western-firms-stall-idUSKBN1DU225

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.