Б. Киров

Великолепно. Анализ и синтез без митология. Какво ще се случи, ако това бъде разказано по този начин популярно в учебника по история, без митове и легенди, които не се нуждаят от коментари. Децата ще започнат да задават въпроси ли? Много добре. Ще мислят. Тогава за какво бяха споровете. И щом това е било така през твоя прочит, и през моя, къде има място за легенди за Левски например. Мислиш ли, че той е бил по-малко прозорлив от мен или теб и не е виждал нещата в Империята и извън нея приблизително по този реалистичен начин, поради което е бързал да подготви въстанието, което избухна в оставената от него мрежа на ВРО. Няма начин да подготвиш мислещи хора с митове и легенди, пък ако го правиш, те не са годни да управляват собствения си живот, ерго властта не е способна да управлява ефективно държавата. С всички последствия от това, сред които живеем.

Тогава защо въобще задаваш въпрос? След като знаеш отговора.

Приемам, че въпросът не е реторичен, в противен случай всичко написано по-долу може да не се чете. Полезният ход в случая, според мен, е Министерството на образованието да изработи единен критерий за всички издателства. Това може да стане съгласувано с Факултета по история в СУ, където се преподава научна история. Повечето от децата няма да станат професионални историци, но някои от тях ще се занимават професионално с история, не само като историци, но и като социолози и в други сфери на хуманитаристиката. Затова е резонно да има „калибриране” на материята, която се проподава в началното и средното образование, такова може компетентно да се направи от гледна точка на това, което се преподава като наука във висшето образование. При изработването на тези критерии вече може да се дефинира кои области са спорни и кои не. Тогава може да се намери баланс и да се включат т.н „митове” в такава интерпретация, каквато е адекватна на съвременността и бъдещите перспективи на България, останалата част, която е безспорна, да влезе като такава във вид на научнопопулярен разказ. Тези критерии трябва да са очертани с ясни граници, за да не дават много голямо поле на различни автори със свои пристрастия да интерпретират историята субективно и да се издават учебници с на практика различни истории. И още нещо, което споменах и в предишния си постинг по този въпрос – учебниците да са така написани /като изискване и критерии на Министерството/, че да включват допълнителна активност както за преподавателя така и за учениците, да отварят възможност за дебат и самостоятелно мислене.

Да, но вижте ги тук - това са френски и германски войници от френско-германската обединена бригада /5000 души/ - не се прегръщат братски, но ми изглеждат приятелски настроени. Хората нямат нищо един срещу друг, политиците са тези, които ги противопоставят. Това го усетих лично, когато преди години бях в Македония, на ниво лични контакти няма никакви проблеми между нас, когато се намесят митове за национално величие, минали войни, политика, хората губят лицата си. По отношение на демитологизацията, за която пише Торн тук, мисля че допуска една основна грешка, като демитологизира от днешна гледна точка и мери със съвременни мерки - всяко нещо е във времето си и има историческо измерение. Национализмът по време на Възраждането има едни цели, след Освобождението други, след Първата световна война трети, защото се променя глобалния свят по време на всички тези периоди. Днес съвсем различни, защото общо взето хората навсякъде мислят така, повечето от хората, моята родина е там, където ми е добре, поне така мислят с краката си, със сърцата и сантиментите си остават привързани към предишната си национална принадлежност, дори и интегрирани в друга нация. Второто и третото поколение обаче губят тази емоционална връзка. Каузата днес е да живеем добре в собствената си нация, всичко останало с което надуват тръбите популистите-националисти е мит и прах в очите, за да не виждаме тази кауза. Историята трябва да си помним и ценим нейните герои, те са били герои за времето си и за каузата си, и такива ще останат в историята, но днес националната кауза по мое мнение е съвсем различна и не можем да вървим към нея, обърнати с лице назад.

Този миг е рухването на пазара през 30-те години в САЩ. Тогава започва и кризата в Европа, алтернатива на която са две претендиращи за глобални държави - СССР и нацистка Германия, защото тя също претендира за глобалност, националсоциализмът е глобалност за една раса. Но наистина се опасявам, че твърде много се отклоняваме.

В смисъл милиони убити мъже и жени, сринати до основа градове и промишленост и индоктринирани от нацистка идеология 90 процента хора, не може това да се определи като "просто си оправиха разрушенията" - те са били срината до основи нация, и ментално, защото са вървели плътно зад Хитлер, защото носят бремето на историческа вина с масовите убийства. Но сега са най-космополитната европейска нация. Как да определим такъв преход с "просто си оправиха разрушенията", това е самоизградила се нова нация, 17 милиона чужденци са интегрирани успешно в нея и работят за тази нация като германци, не е просто.

Офтопнахме темата тотално, извинявам се на Торн, ама конфликтът ни с циганите, според мен, не е етнически, а на база бедност и социална неуреденост. Спирам.

Нямаме противоречия, според мен също е устойчива на промени, но пазарите не са, вече не са така парцелирани както преди Първата и ВСВ, вече можеш да проектираш и произвеждаш кораби в Швейцария, където няма море и да ги продаваш на Сингапур, където има, въпросът е че има реална глобализация. Устойчив е езикът, обичаите, историческата памет, но същевремено са отворени за промени, защото са променени правилата на играта - Хитлер воюва за житниците на Украйна и нефтените полета в Кавказ, но сега Германия си купува руски газ, с енергията от който произвежда високотехнологични автомобили и пак ги продава на същите руснаци, с които преди десетилетия е воювала. А те пък имигрират в Германия и стават германци - диалектика, отрицание на отрицанието. Не можем да не отчитаме променящия се свят.

По въпроса за моделите наистина могат да се водят много дебати, но има много успешни и добре работещи и модерни национални концепции. Споменах Германия на прима виста, защото при тях излизането от разрухата е най-тежко, те излизат физически и морално опостушени от ВСВ, и от Първата, между другото. Има нацизъм, има страшно много жертви, има тотално разбита икономика. Но се възраждат като Феникс. Сега дали нашите национални особености кореспондират с техните, въпрос на по-задълбочен анализ, въпросът е че в света има много нации, проспериращи нации, постигнали едновременно национална идентичност и модерност, те са интегрирани в световния глобален пазар, но най-вече заради качествения си човешки фактор и добрите решения от социална гледна точка, за да могат да го притежават.

Според мен концепция има /а може и да си прав и вече даже да няма?/, но няма никаква воля, желание и интерес тази концепция да се приложи на практика. Концепцията ни е пред очите, не е необходимо да откриваме топлата вода - погледнете една социална и добре развиваща се държава като Германия, тя самата е концепция, осъществена.

Анджак, точно това е - нациите въобще не са това, което е било преди сто години, не са това и което бяха преди 40 години, интернет, новите технологии, образованието, още много неща коренно преобърнаха дефиницията за нация, според мен най-голямата промяна е в третия компонент по класическата терминология за нация "една територия, един език, един пазар" - пазарът е глобален и това е което глобализира нациите. Онези които си живеят в миналото и не могат да се адаптират умират, естествен подбор.

Въобще не ти говоря за отпадане на националната държава, а за умирането на българската национална държава, поради неспособност от нейна страна да се адаптира към глобализацията. Националната държава не изключва глобализацията. Психологическите мотиви са свързани и с икономическите и обществени такива - когато в училище и семейството на едно дете му се набива в канчето какво трябва да бъде, а не се поощряват неговите индивидуални способности и склонности, когато после в работата му, колкото и да е способно и даровито, този младеж не расте в кариерата, собственикът на фирмата или шефът в учреждението лансира роднини и приятели, защото само му са такива, младежът си хваща шапката и заминава някъде, където не е така. Нарочно опростявам изказа, да не е лозунг.

Виж сега, на никой няма да му е интересно да те убеждавам в личен план, че не ми е внушено от филмчета и статийки, нито пък от хората, с които общувам, затова няма и да го правя тук, само ти казвам, че не е така, ако искаш мога на лична поща и да ти го разкажа как е конкретно. Същността е в херметично затворената икономика, защото въпреки камуфлажа, твърдя, че е такава и авторитарното обществено устройство на българското общество, там е ключът. Бизнесът е мафиотски и мутрашки, изграден подобно на куполите в сицилианската мафия, пазарът за другите субекти е запушен. И това е следствие на авторитарност, тотална - отгоре до долу, наследена от предишната система. Затова и обръщението "батка" между такъв тип "бизнесмени" и т.н. Същото обаче е по вузовете, училищата и навсякъде - някаква връзкарска семейственост и йерархия, която задушава всяка индивидуална инициатива, това е болестта.

Понеже цитираш мен, а желаеш друг да отговори, ще ти отговоря аз. Краткият отговор е - глупости По-не краткият е, всичко което съм написал е плод на личен живот, аз самият съм го изживял, затова няма начин да ми е внушено и да не е собствена мисъл. Ако имаш аргументи против конкретно, изложи ги. Иначе лепиш етикет върху съдържание, който е подвеждащ и не отговаря на това, което си написал върху него.

Значи, според мен, това не са "мъгляви глобалистични утопии", а е реалната глобализация, която се случи и към която ние като общество и индивиди оставаме изолирани. Защото по отношение на "ресурсите" има един ресурс, който произвежда всички останали и това са квалифицираните, образовани и свободни хора. Няма нещо, което като суровина да не може да се купи на световния пазар, но хората са тези, които правят технологиите и всичко останало от суровините. Затова богатата на нефт Венецуела тъне в мизерия, защото изгони хората с технологии и сега стои върху нефт, който нейните хора не могат да извадят. Според мен печелившата стратегия е да се откажем в образованието /а и навсякъде другаде/ от авторитарност /не авторитет, различни неща са, авторитарност се налага силово, авторитет се печели с качества, но тогава имаме меритокрация/ и да се освободят децата от нея – да учат и познават задължителното, но да имат свободата да казват всичко свободно каквото мислят за него, да го изразяват открито. Ако някой твори митове, това да са самите ученици, техните лични митове. Учителят да бъде знаещ и мислещ медиатор, а не наставник и ментор. Да има напълно индивидуален подход към всяко дете без да му демонстира кух авторитет, не да играе роля на назначен авторитет, пълномощник на друг по-голям авторитет /принципа на матрьошката/, а да е равнопоставен събеседник, може би с повече знания от децата, но равнопоставен, да им даде пълната свобода да изразяват това, което те, всяко едно от тях като индивидуалност, мислят по задължителния учебен разказ за историята. Така се ще се оформят креативни индивидуалности, а не стадо от сиви конформисти, обединени от страх и верноподанически чувства. Впрочем това отдавна се прави в по-развити в образователно и икономическо отношение общества, гледайте „На учителя с любов”, там е демонстриран такъв подход. Заради цялата тази потискаща атмосфера на авторитарност и незачитане на уникалната индивидуалност на отделния индивид, на всеки сам по себе си уникален човек, потискане на свободата да се изразява свободно детето /същото важи и за учителя/, бягат младите хора от държавата България. Те търсят други места, където намират друга по-добра за тях и децата им атмосфера за социална и лична изява. Не са само парите; и имигрирането на най-будната част от младежта няма да спре, докато на тази територия цари духовен деспотизъм и авторитаризъм, дори на клетъчно ниво в семейство и в отделната паралелка в училище. Трябва да го проумеят привържениците на всякакъв авторитаризъм: днес фундаменталният ресурс в икономиката и обществения живот е Човекът, свободният, знаещ и мислещ самостоятелно човек, това е ресурсът, който произвежда всички останали ресурси. А да притежаваш и владееш този ресурс има един-единствен начин, да оставиш самите хора да бъдат креативни и свободни и да работят за себе си. Да им дадеш възможно най-голяма свобода да бъдат самите себе си, на всеки един индивидуално. Всички други варианти водят до обществен и социален провал, виждаме до какво водят авторитарния подход и замаскираното робство над индивидуалната свобода в България /и не само в България, във всяка авторитаристична и тоталитарна държава/ – духовна и материална деградация на обществото и умиране на нацията, във физически смисъл, не във философски. Франциско Гоя го е нарисувал и озаглавил „Сънят на Разума ражда Чудовища” – според мен и на индивидуално, и на колективно ниво, за да бъде буден Разумът /съзнанието/ то трябва да бъде освободено от всякаква догма и наложен отвън по силата на каквато и да било принуда Авторитет. Ако което и да е „тъмно” съмнение, съществуващо в подсъзнанието, не може да бъде свободно изведено и изразено в светлината на разума чрез Словото, остане потиснато и заключено там, независимо дали в обществения „разум” или в индивидуалния, то ще го взриви или ерозира рано или късно. И точно това се случва в българското общество – то не може да се събуди от патриархалния си сън, забранено му е, а несъгласните със забраната да има будни, го напускат, отиват на друго място. Не искат да сънуват чудовища в живота си, докато спят наяве.

Тесла са изградили мрежа за бързо зареждане на батерии в САЩ /до 30 мин, доколкото прочетох, но го рекламират като "време за едно кафе", пише го в сайта им и може да се види обхвата й/, не знам дали е с дотации от държавата или щатските правителства. Освен това са направили съвсем отделна фирма за производство на ток от слънчеви панели, с която захранват тази мрежа. Доколкото четох нещо скоро, сега усилията им са да направят евтин и масов автомобил на цената на бензиновите и дизеловите с пробег на батерията поне колкото тях.

Да, прав си, реалността е такава и нищо не се е променило от десетки години, даже ми се струва, че нещата стават по-зле като методика. Бил съм за кратко учител и съм се изправял пред 20-30 деца, за да им обяснявам творчеството на Вапцаров, повярвай, много трудно е. Защото става въпрос за деца на по 13-14 години, и те заспиват от досада, ако само им преразказваш написаното в учебника. Но ако по някакъв начин им дадеш възможност те да участват, да го свържат със себе си, получава се. Но според мен проблемът не е в децата, а в системата, тя е негодна в този си вид, и не на парче, не може да се закърпи, трябва да се променя цялата концепция. Почти непосилна задача за общество като българското на този му етап, пак според мен. По повод "изваждането на светло", което е твое попадение, между другото, това е основната методика в психоанализата, така се лекуват индивидуални травми, изваждайки ги "на светло" със свои думи, човек се освобождава от страховете и комплексите си. И според мен този механизъм би могъл да работи и в образованието на ниво учене - защото ако аз напиша едно свое есе за Левски, това ще бъде моя Левски, аз съм го извадил през собствения си разказ "на светло" за мен лично, това няма да бъде унифицирания в мит Левски, който зазубрайки от учебника ще преразкажа, за да получа оценка и след това ще забравя.

Става въпрос за преподаване на история в образованието преди висшето, където вече се преподава наука, нали, за това дебатираме. В постинга на Атом бяха посочени четири алтернативи, ако си проследил предишните ми постове, след неговия, посочих историята като възможно най-обективен разказ, но не наука, научно-популярен преразказ на науката. Плюс възможност за различни гледни точки, които самите обучавани да търсят под различни форми, тоест те да подлагат на свой анализ предлаганата им възможно най-обективна история, да я извадят на светло, всеки за себе си. Това имам предвид, децата да се научат да мислят самостоятелно, а не да зубрят митове, разказани им от авторитети, без да ги подлагат на собствената си проверка. Не провиждам през думите ти, по-добре си формулирал моето мнение, изразих го в предишни постове, трябва да се четем.

канализирането не е никакво осъзнаване, нито управляване. Единствения начин е да се навлезне и да се изкарат на светло - колкото може повече. Защото "светлото" е възможността за управление. + За отговора на Рамус, не бих могъл да го формулирам по-добре от него, след като го прочетох разбрах, че точно това мисля. И пак се връщам към четирите категории, посочени от Атом, по специално тази, която дискутираме тук: Мит - особе­на категория разказ, който притежава както убедителност, така и автори­тет . Публиката възприема мита за истина без въпроси. Истината в този разказ е извън съмнение и не подлежи на дебат. За мен всяка форма на мит, преподавана като история, е неприемлива; нещо, което да се "възприема без въпроси, извън съмнение и да не подлежи на дебат" просто е боклук.

Право пропорционална - колкото повече хората и обществото се интересуват от подобни въпроси, толкова по-сигурно ще се сбъдне прогнозата.

Темата е за кризата в руския космически отрасъл, прецизно така е формулирана. Ако проследите внимателно хода на дискусията, първият който го споменава поименно не съм аз, репликирам на негово споменаване. Дали е честен близнесзасмен, нямам никаква информация, щом казвате, че колегите са работили по него дълго, значи знаете.

Бих се спрял на този вариант, максимално изчистен от авторски субективизъм, като същевременно е отворен възможно най-много за активност на учениците - писане на есета, разговори по определена тема или личност, задаване на алтернативни варианти - това, което правим тук във форума.

Позволявам си да пиша два пъти подред, защото ми се налага да излизам - с това не мога да се съглася, защото мисля, че не отговаря на реалността, а се повтаря вече поне два пъти: според мен не става въпрос за преразпределяне на ресурси, защото съвременните икономики зависят повече от иновативност и човешки потенциал, отколкото от природни ресурси, времето на войни за земи и банани отдавна е минало.

Мисля че в този дебат и Рамус и Торн донякъде заемат крайно провокативни позиции, без да са в действителност на такива, но като ролева игра в това няма нищо лошо, малко ми прилича на рестлинговите турнири с много пози и гръмки изявления и имитиращи реални движения, но може би греша