Б. Киров

В този постинг горе конкретно има само една единствена идея, аз съм подчертал цялото изречение, другото е аргументиране на тази идея. Ако бях оставил само това единствено изречение, то щеше да увисне голословно във въздуха, както се получи с твърдението, че според мен Турция не представлява краткосрочна и дългосрочна военна заплаха за България, та после трябваше да се аргументирам в два постинга от по няколко страници, за да срещна известна доза разбиране от опонентите.

Пирамидата на Киров /тази не е от „онези” пиримиди/, която вече публикувах във Форума, аз съм си я кръстил Пирамидата Абсурдистан. Ето я и нея: Най-горе на връхчето за съвсем малко свръхбогати Кой, после има второ връхче от 1.6 процента Преторианци, надолу е една тънка и мършава Средна Класа от десетина процента, а близо 90 процента от Абсурдситан са Бедни, като някой са просто бедни, а другите 40 процента са Много Бедни, те са под Чертата. И точно тези 40 процента са истинската заплаха пред Националната Сигурност на България, те са бурето с барут, защото представляват супер лесно манипулируема маса от лузъри. Бедните са най-голямата част от 7.2 милионното българско общество, почти 90 процента от него или около 5.5 млн. души, една ужасяваща като количество пропорция сама за себе си. При това този голям от бедни хора се дели на три сегмента. Най-тежко е положението за тези 22% на дъното на пирамидата, това са около 1.5 млн. български граждани, живеещи под чертата на бедността – 300 лева за България. Веднага над тях има още един сегмент от бедни, широк 20%, хора застрашени да преминат прага на бедността с близки до него доходи, те също се водят според европейската статистика като „хора живеещи в материални лишения”; по този показател България остава лидер по броят на хората, живеещи в тежки материални лишения остава почти пет пъти по-голям от средното за ЕС ниво и е най-голям за страните от Европейския съюз - 42,2% при средно за ЕС : 9.9%. Над тях има още един слой от относително бедни хора от 46% - според националната статистика тези хора се водят със „среден доход”, но за мен това е игра с думи, те са относително бедни, а не относително средна класа. И какво се случва в тази 90-процентна основа на бедни в българската социална пирамида? Откъм дъното й се натрупва нова маса (преди всичко нови пенсионери с пенсии под 300 лева); освен че са много, масата на бедните са сравнително компактни, в тях има, естествено, натрупана голяма агресия. Говорим за аутсайдери, лузъри защото на практика те са поставени извън пазара на труда по една или друга причина, декласирани са, особено долните 22%. Всичките тези хора са „зоната на здрача” за цялото общество, там трудно може да се взимат решения с рационализъм, конфликтността е принцип на изразяване. Когато ниската средна класа започне масово да фалира и да изпада, да става безработна и да се декласира, това неминуемо се усеща болезнено в атмосферата на цялото общество като масови настроения страх от бъдещето, ниско национално самочувствие и черногледство, допълнително подхранвани от медиите на олигархията. По мое мнение, точно от горните 2 процента идват и възгласите за турска опасност, целящи да отклонят гнева на лузърите, който може да се насочи нагоре. И ето ви вече идеална почва за популизъм, проводник на който надолу към социалната пирамида става точно ниската част на ниската средна класа. И ако се яви някой нов Месия и им „драсне клечката кибрит” като им посочи „враг”, тези хора ще го следват сляпо. Видяхме вече такива малки репетиции. Можете да видите какво правят малките тълпи от такива хора по футболните мачове, когато се бият по стадионите две агитки с бръснати глави. Просто не искам да си представям по-голям мащаб на подобен сценарии.

Когато изчезне последният човек от планетата Земя.

Имената на банките в ПДФ файла наистина са заличени и вместо тях има под черното изписани многоточия. Но черните квадратчета, които покриват размера на сумите, обсъждани от участниците, когато става дума каква ликвидност би трябвало да се налее в банковата система, за да се предотврати кризата не скриват размeра на тези суми; обърнах пдф файла в ртф уърдовски формат и при натискане върху почернената сума отдолу лъщят много интересни цифри. Аз няма да ги публикувам тук, за да не бъда обвинен в разгласяване на държавна тайна, но тези, които са публикували документа или са големи шегаджии, или са абсолютно некомпетентни. По-долу само ще цитирам монтаж от тези реплики, с почернения вариант, те и така са си колоритни. Искам дебело да подчертая, че този текст съм го копи-пейстнал от публикувания официално документ, никакви намеси от моя страна: МИХАИЛ МИКОВ: Мисля, че въпросът на г-н Бареков и отговорът на г-н Искров ясно очертаха нещата. Г-н Искров в т.4 казва: пълна ликвидна подкрепа. Това значи 3-4 млрд. Николай Бареков: Г-н Миков, имаме ли по 1-2 млрд. на ден, защото народът като усети 3-4 дена пари, ще спре да тегли на 5-тия ден? Иван Искров: Колкото - толкова, колкото е необходимо - толкова. Когато попитаха и когато всички анализатори в еврозоната смятаха, и много ви моля да разберете защо е много точен отговорът ми - или подкрепяме банките нелимитирано докрай, или преминаваме в тяхната хипотеза, която е..., тогава става в компетенциите, г-н Миков, на Централната банка - квестори, затваряме, синдици след това и изплащане на депозитите. Но пак няма да стигнат парите и пак държавата ще се бръкне за много милиарди, само че ще сме си разбили банковата система. Марио Драги пръв се изправи и започнаха да се успокояват нещата в еврозоната, когато каза: колкото-толкова. БОЙКО БОРИСОВ: (прекъсва Иван Искров) Един кратък въпрос, както казва и Бареков - ако по 1 млрд. теглят на ден и до петък не свършите работа, стои си Чобанов, стоят си всичките, доверие нула, и какво правиш от другия понеделник, вложителите са 50-60 млрд.? Питам и нормално ви казвам - отместете фокуса, г-н Стоилов, от банките върху политиката. По-добре ние, политиците, да се жертваме, там да правим панаири. Отместете го този фокус, за да се успокоят хората. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Позволете ми да улесня г-н Искров с едно изречение, преди да каже отговорите на въпросите, които му бяха зададени. Уважаеми г-н Президент, уважаеми колеги, много подробно, вече една седмица, особено последните два дни, разискваме по въпроса колко. И понеже г-н Бареков, и всички г- н Миков питат колко, няма отговор на този въпрос по няколко причини. Първо, колко зависи от това какво?. Ще ви поясня какво означава това. Колко зависи от това как? Значи, може да трябват 2 млрд., които да погасят първите няколко дни и да спре паниката при определено говорене, при определен тип действия. Могат категорично да не стигнат 20 млрд., ако кризата и паниката се разшири. Българската банкова система има 86 млрд. активи. Съотношението пари към други активи е около 10%, при средно за ЕС 3 за еврозоната, 4 за ЕС, но тези 10% не могат да стигнат. Ето защо няма отговор на въпроса - колко? Колкото трябва - толкова. НИКОЛАЙ БАРЕКОВ: 10 млрд. можем ли да извадим ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако предприемем необходимите действия, можем, за това говорим. И не е нужно да ги даваме и никой няма да ги изтегли. НИКОЛАЙ БАРЕКОВ: Вие обърнахте ли внимание какво каза Орешарски преди малко? Ако той излезе и каже истината за банковия надзор и каже, примерно, че КТБ е източена последните няколко години и някой не си е свършил работата, приключва всичко. Затова наистина дайте да намерим някакъв компромис. КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Нека първо да успокоим хората. Че ще си дерем кожите по време на изборната кампания, спор няма, повярвайте ми. (възниква спор, всички говорят едновременно) РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Моля ви, искам да кажа нещо много важно, моля ви за спокойствие. Всичко до момента върви по някакъв нормален и джентълменски начин Михаил МИКОВ: Кое е чудовищно? БОЙКО БОРИСОВ: Ами това да заплашиш банковия надзор, че години наред не е работил. МИХАИЛ МИКОВ: Каза как е работил. БОЙКО БОРИСОВ: Добре, как е работел? Това са вече опасни теми, а аз все пак уважавам г-н Станишев, Местан и теб... Добре, казваме за декларацията, дата за избори, и повече не се консултираме. РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря на всички. Бяхте изключително отговорни, изключително добронамерени. Мисля, че от името на целия народ мога да ви благодаря, мога да ви пожелая успех. Всички сте поканени долу и след това знаете, че има възможност и пред медиите да се говори. Напомням за последен път, че вашите индивидуални изказвания след нашето общо изказване трябва да бъдат добре премерени и съгласувани вече с общата ни позиция, за да не се говори излишно. no comment

Фундаментален въпрос, Атом,за властта. Според мен, без да съм се задълбочавал откривам едно противоречие между "власт" и "решение", а от там идва и дилемата. Всъщност, пак според мен разбира се, такава няма. Защото по мое мнение "решение" и "власт" не са еквивалентни. ИИ може да стигне до вярното решение по математически алгоритъм, което специалистът няма никакво основание да отхвърли. Но човекът с власт ще го направи, въпреки верността на решението. Властта е наркотик, отварящ пропастта на подсъзнателното, тя не винаги кореспондира с рациото и може да бъде под негов контрол. Поне това откривам като пукнатина в иначе по принцип абсолютно коректната ти верига от логично обосновани заключения. В нея е изключен ирационалния момент в човешката психика. пс. Но има и нещо друго много важно за тази ирационалност в човешката психика, освен властта. Там се намира и всичко, което ни прави човешки същества и ни отличава от ИИ. Например, представи си, че при пожар една майка се опитва да спаси детето си, защото го обича с цялото си същество, но ситуацията е такава, че това на практика не е възможно. И въпреки това, тя опитва. Нерационално. ИИ би взел друго решение - тя да спаси собствения си живот, с евентуалната перспектива да има друго дете, защото това е рационалното решение. Според мен, ако се откажем от своята човешка ирационалност, светът ще заприлича на този в "Полет над Кукувичето Гнездо" - ще бъдем кротки пациенти с промити от лоботомия мозъци, за които ще се грижи Големия брат, докато гледаме с тъп поглед загасения телевизор на нашата цивилизация.

Не цитирах още статистика, за да не стане отегчително, но за 2011 срещнах цифрата около 70 000 души заети в тази сфера, ако това са коректни цифри, а не виждам причина да не са, излиза, че за 6 години броя на заетите лица в охранителни фирми почти се е удвоил. Вярно е, че много от тези хора са пенсионери в напреднала възраст, но дори да е така, останалите работещи в тях са в пъти повече от един цял набор, който може да се свика днес или след 4-5 години в казармата. Ако това стане след 4 години, каквато идея се чу и прибра под масата, този брой наборници ще бъде максимум 20-25 000; след още десет години ще бъде наполовина, защото такава е статистиката на раждаемостта от съответните години. Също така съм на мнение, че подготовката на тези затворени най-малко за година младежи в казарми няма да е на много по-високо ниво, отколкото би могла да се постигне само с периодични сборове на посочения потенциален контингент. Но ще излезе неизмеримо по-скъпо за всички данъкоплатци. Моето мнение е, че всички налични средства трябва приоритетно да се насочат към професионалното ядро. И то в подготовката на хора. Вижте какво стана с хеликоптера, блъснал се е в мачтата на кораба, откъдето е излитал, при това е бил в пълна изправност. Не искам да се правя на следовател, но има голяма вероятност инцидентът да е главно от слаба квалификация. Това е фатално, ако е така. Защото какво значение ще има колко и каква техника имаш, щом хората ти не са добре подготвени. Трябва да имат тренажори, учебни машини, опитни професионални инструктури, а това струва скъпо. Но според мен е алфата и омегата на една армия. Професионализмът. Всичко останало идва после.

Не знам много конкретни неща за този бизнес, но и малкото е достатъчно, за да погледна натам. Първо, на голяма част от тези хора, дори да не са служили в армията по-младите, им се дава лиценз за носене на оръжие. Следователно, трябва да имат базови познания и подготовка как се борави с оръжие. Второ, доколкото имам някакви лични наблюдения, там има дисциплина, ред и йерархия - все неща кореспондиращи с армията. Ако към всичко това се прибави и другата ми идея, която в страни като САЩ и Швейцария работи със закон - а именно, законодателно да се оформи споделянето на финансовото бреме за тяхно военно обучение в някакви периодични сборове между държавата и работодателите им /било платени отпуски, било други облекчения и поощрения/, точно този много развит частен сектор в България може да се превърне в най-прекия и надежден резерв за армията. Поне би следвало да се мисли в тази посока в сегашните реалности. Защото другото, вкарването на десетки хиляди млади мъже за дълъг период принудително в казарма, може да изглежда на теория добре и приложимо, но при това състояние на работната сила и демографската криза ще довърши и без това кретащата българска икономика. По мое мнение, разбира се.

Преди време установих не с ужас, но със смущение, че съм загубил навик да пиша на ръка; това се случи като попълвах някакви дълги формуляри. Това е така, защото на практика поне от 10 години пиша на клавиатура, просто не ми се налага да пиша на ръка, а и е по-бързо и удобно за мен. В този смисъл си напълно прав, това което върши работа на хората и работи, то само се налага. В същото време не мисля, че заради това съм загубил способността си да се изразявам писмено добре, напротив, май сега е по-висока. Но има и друго нещо, ако субективно човек не е способен да преработва адекватно информацията в мозъка си, колкото и коректно да му е поднесена тя от някакъв компютър, гласово или символно на екран, в крайна сметка всичко зависи от способността на субекта да асимилира адекватно поднесената му информация. Следователно пак стои открит въпросът за индивидуалната семантична грамотност, нека я наречем, на всеки индивид.

Ворфакс, но нали казването на глас отново е език, тоест набор от знаци и символи, семантика; с други думи пак ще има изискване за грамотност, защото подреждането на звуците в думи и фрази по определен алгоритъм е само звукова разновидност на писмената символика. Дали ще изразяваш един език с писмени символи върху хартия, върху екран или ще го правиш чрез звуци, това не променя съдържанието, а само формата - при всички случаи грамотността си остава грамотност, а неграмотността - неграмотност.

По данни на гилдията в България има над 130 000 охранители, което е 4 пъти повече от армията на държавата. Тези хора работят в 2867 фирми с лиценз. Това става ясно от регистрите на дружествата. Въпросният регистър функционира от началото на годината. Над 130 000 души са заети в сектора на частните услуги за сигурност. 1000 от охранителните дружества имат национален лиценз, а останалите 1867 притежават регионален такъв. 304 от тези фирми имат право да извършват лична охрана на физически лица. 1816 пък могат да пазят имуществото на физически или юридически лица. За сигурността на мероприятия в зали и на открито се грижат 232 фирми. Ценните пратки и товари се пазят от 265 фирми. 762 дружества имат правото да охраняват сами фирмено имущество. Най-много фирми с лицензи има в столицата – 1076, следва я Пловдив с 209. Във Варна и Бургас са 172 и 97 фирми. Другите градове, които са с по-голям брой фирми за сигурност са Перник с 53, и Плевен със 74. http://www.security.bg/novini/bulgaria/nad-130-000-ohraniteli-v-balgariya-4-pati-poveche-ot-armiyata The private security industry is rapidly growing, currently there are 2 million full-time security workers in the United States https://en.wikipedia.org/wiki/Private_security_company К середине 2015 года в РФ действовали 23,6 тыс. частных охранных организаций, в которых работали 715,6 тыс. человек. Под их охраной находилось 895,5 тыс. объектов различных форм собственности[24] https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BE%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F Населението на САЩ е 320 млн., следователно на 160 души се пада по 1 охранител. Населението на Русия е 143 млн., следователно на 200 души се пада по 1 охранител. Населението на България е 7.1 млн., следователно на 55 души се пада по 1 охранител. Не коментирам кой колко е богат и какво има да се охранява, показвам статистиката. Идея: Ако военните окръжия в България зачислят като запас тези 130 000 охранители, въпросът с резерва е решен трайно и дългосрочно.

Скуби, българският генератор на глупости се нарича "авторски колектив".

Ако още не си чел “Ръкопис на Петте пръстена” от Миямото Мусаши, ето ти линк към текста на български, преводът е добър, защото е правен от майстор на бойни изкуства, въпреки, че някои неща бих ги превел по различно, след като прочетох романа на Ейджи Йошикава. http://www.taiji-bg.com/articles/mixed/m12.htm Йошикава също е потомствен самурай, романът му е написан с изключително познание отвътре на нещата, защото авторът направо е "влязъл в кожата" на Мусаши; страхотен е и образът на Коджиро, най-силният съперник на Мусаши, всъщност в основата на фабулата е конфликтът между двамата. Имало е такава личност, между двамата наистина се е състоял описания двубой, ако поровиш в мрежата ще откриеш и снимка на паметник, изобразяваш този двубой, островът, където се е състоял днес е туристическа атракция. Невероятен роман, както и другите романи на Йошикава, но на мен този лично ми хареса най-много, препрочитал съм го няколко пъти. Вторият линк е към него. https://chitanka.info/text/14974-musashi Много добре и интересно си развил отделните части на темата, според мен всичко е предадено във верни пропорции и увлекателно разказано, поздравления.

+++

Да допълня - дори да допуснем, че Турция тръгне по пътя на ислямизация, това ще бъде умерена и модерна ислямизация, която Турция дължи на кемалисткия си период; Турция никога няма да скъса пъпната си връв със своето прозападно минало, то е оставило неизличими следи в манталитета на хората, в начина им на живот и в икономиката. Голямата амбиция на умерено ислямизирана Турция може да бъде лидерска роля в ислямския свят, но такава тя би могла да постигне само заради своята западна модерност и връзка със Запада.Другата алтернативата там е Ислямска Държава, ако не този изрод сега, то негово второ издание, след като бъде унищожено това. Срещу което, не изпускайте този факт, воюва и Турция на Ердоган. Какво би приел като лице на Исляма Запада - Ислямска държава или модерна и преминала през неговата ценностна система Турска държава? Реторичен въпрос, естествено. Тази карта разиграва сега и "Султана" Ердоган, той не е безумец. И откъде дойде ударът срещу него, опитът за преврат - от един краен ислямист молла, от организация финансирана с ислямистки пари.

Никога не съм твърдял нещо по-различно във военните теми. Това е линията на съседна Гърция, само че реализирана при тях. Всяка уважаваща себе си национална държава в Европа следва такава линия по отношение на собствената си защита, като така допринася и за колективната. Оттук натам обаче проблемът ни става вътрешен, национален. За да не бъдем само консуматори на сигурност, по думите на натовски експерти, а да допринасяме за нея.

КГ, не съм пацифист, не знам за кой път трябва да го пиша. За мен най-добрата политика по отношение на Турция е формулираната от Теди Рузвелт линия: "Говори учтиво с тояга зад гърба." Трябва да си имаме военна тояга за защита по принцип, не само от Турция. А с Турция трябва да говорим учтиво, те са добри комшии, въртят алъш-вериш с нас, няма никакъв смисъл да ги плашим с дрънкане на оръжие.

Това цялото е доста талантливо написан пародиен монтаж, но ако го изиграят талантливи актьори, ще има безспорен успех в "Сатирата". Не знам защо, но докато го четях се сетих за "Службогонци" от Иван Вазов и си направих някои паралели, открих доста общи неща. „Службогонци”, комедия в две действия, написана от Иван Вазов през 1900 г./избрано/ https://chitanka.info/text/3760/3#textstart Явление Второ Баба Дона. Ваша милост е оратор? Какавидов. Дал ми господ дарец. Тогава ме уволниха. (Стоянка излиза.) Баба Дона. Ха, вий там служехте? Какавидов. Учител и псалт. Сега, видите? Гладувам. Тъй е писано: достойните хора да теглят. Баба Дона. Каква служба искате? Какавидов. Митничарят в Харманлий бере душа. Баба Дона. Господ да си има милост за него. Роднина ли ви е? Какавидов. Не е роднина. Баба Дона. А вие каква служба искате? Какавидов. Неговото място. Баба Дона. Тъй ли? Че отбирате ли от тая работа? Какавидов. Човек се учи, госпожо. Мечката е мечка, па и тя… Работата е да не стоим празни. Явление Трето Боздугански, сам: Сега вече Балтов трябва да ми даде служба. Сега именно имам най-голяма нужда да служа на милото отечество. Пхюй, мизерии и поразии, откак съм човек! Знам девет езика, способен съм за всяко нещо, имам ум да въртя цяло царство, а умирам от глад. Поразия! Всичко предприемах и във всичко фиаско. Ставах и вестникар. Не вървя. Спрях вестника на втория брой. Какво спечелих? Само седем абонамента, които събрах. И литература захващах — и от нея няма файда. Литературата е средство да умреш бавно от гладна смърт… Ожених се. Жена ми ме напусна на втората неделя. Не можа да ме оцени… (Мисли.) Тъжно ми става, като си помисля, че в България има хиляди и хиляди служби, а за мен няма служба. (Тупа с крак, навъсен.) Но аз няма да мра от глад! Или трябва да ида да работя с моето образование и таланти? Аз съм заслужил на България! Служба ми дай, господин Балтов! Три министерства сега имаш в ръка! Служба дай или смърт! Дай ми учител, дай ми в полицията — всичко приимам… Дай ми в краен случай инженерство, секретар или дипломатически агент, началник на пожарната команда!… Няма? Тогава има вакантна служба редактор на „Държавний вестник“… Аз съм се борил и жертвувал за народа. (Назърта към лявата врата.) Ах, каква лъскава женица! Автос-пиос? (Хваща се за корема.) Ох, нямам барем съпруга да ми утешава душата… (Поглежда из дясната врата.) Явление Тринадесето Балтов (учуден): Що значи това? (Съглежда писма на масата и ги преглежда.) Това са частни писма. Препоръки пак! Вечно препоръки! (Разтваря едно писмо и го чете, най-напред мълком, после с глас.) „Не отказвайте, драгий господин Балтов, защото това лице е верен наш човек.“ (Въси се.) Наш човек! Това му е всичкото достойнство! И защото е наш, аз трябва да му дам службата на други един съвестен чиновник, който наистина не е наш човек, но е човек. (Отваря друго писмо и чете.) „Любезний Балтов, препоръчвам ви горещо молбата на господин Ивана Георгиев, наш привърженик и заслужил в изборите на партията, заради интересите на която побърка и напусна търговията си…“ Това е от народния представител Димитров. (Хвърля писмото на масата.) Жертва, значи, на партията! Мъченик! (Отваря друго писмо.) От друг депутат. Препоръчва ми един Михайлович. Той пролежа две години в затвора за кражба или за изнасилване… не помня добре… И той мъченик на партията! Мерзост! (Чете друго писмо мълком, после с глас.) „Господин Рачев, както лично ще ви заяви, спира вестника си, понеже е решил от опозиционер да стане наш партизанин. Не е благоразумно да се изпуска такава сила и ще бъде акт от политическа мъдрост да му се даде една служба…“ (Захвърля писмото на масата и отваря друго писмо.) От депутата Крилов. (Чете.) „Приносящият това писмо…“ (Продължава мълком да чете, а после с глас.) „…Не му отказвайте тая службица, понеже в ланските избори при едно сбиване с неприятелите има счупени два предни зъба и едно ребро. На него главно дължа избора си…“ (Взима друго.) Ха! От подпредседателя на камарата! Ходатайствува за Боздугански. (Усмихва се горчиво.) Сигурно Боздугански и нему е посочвал револвера си. (Чете друго писмо мълком. Удря си ръката по масата.) Мене ме просто душат! Разврат! А интересите на службата, на държавата, на страната? А страшното социално зло? Но кой мисли за това? Всяка партия има своите хиляди гладници, хиляди „наши“, които е длъжна да нареди на държавната трапеза, като дойде на власт, а хиляди други, изпъдени от служба, ще очакват нови политически промени, за да се докопат пак до кокала. Всяка партия си има войска паразити, откъснати от живота, непотребни на обществото, които могат да живеят само на народния гръб… И тая сган расте, увеличава се всеки ден и час. Така е било досега, така ще бъде и занапред. Ужасно! Ето наизлечимия недъг на изкилений парламентарен живот у нас. Всички съдействуваме за разпространението заразата на леността, на развалата на народната душа, губим цели поколения, като ги правим неспособни за труд и честност!… Възмутително!

Двата възможни пътя пред Турция, според мен, и перспективата за България от тях: 1. Кемализмът Кемал Ататюрк е турският Петър Велики. Той модернизира Турция по западен модел, като същевременно изкоренява местната култура. „Шестте стрели“ на кемализма са популизъм, републиканство, национализъм, секуларизъм, етатизъм и реформаторство. Какво прави Кемал Ататюрк? - хомогенна национална държава, прогонва и избива арменците и гърците. - отстранява султана от власт и установява републиканска система от западен тип. - премахва халифата — централния източник на религиозната власт, - слага край на традиционното образование и на намесата на духовенството в него, закрива автономните религиозни училища и колежи и установява единна светска система на държавно образование, - преустановява съществуването на религиозните съдилища, прилагащи ислямското право, и въвежда нова правна система, основана на швейцарския граждански кодекс. - заменя традиционния с грегориански календар и официално лишава исляма от ролята му на държавна религия. - забранява носенето на фес, символ на религиозната традиция, насърчава носенето на шапки и издава декрет за използването на латинската на мястото на арабската азбука. След като така предефинира националната, политическата, религиозната и културната идентичност на турския народ, през 30-те години Кемал Ататюрк енергично се заема да ускори икономическото развитие на Турция. След ВСВ Турция се опитва да се идентифицира със Запада. Копирайки западни модели, Турция: - преминава от еднопартийно управление към партийна система с много конкуренти. - лобира за членство в НАТО и е приета в организацията през 1952. - усвоява милиарди долари западна икономическа и военна помощ - турските военни сили получават западна подготовка и екипировка и са интегрирани в командната структура на НАТО. Турция предоставя военни бази на Съединените щати. През годините на Студената война, а и след нея, Западът гледа на Турция като на свой източен защитен вал, предотвратяващ съветската експанзия към Средиземноморието, Близкия изток и Персийския залив. Това отговаря на въпроса на Капитана защо Турция от десетилетия държи най-елитния си военен потенциал на линята Одрин – Люлебургас- Истанбул – те са сухопътна преграда срещу инвазия по суша от територията на България от страна на Варшавския договор до 90-те години на ХХ век, а после защитен вал на Южното крило на НАТО срещу евентуално сухопътно настъпление към Босфора и Дарданелите, картата очевидно показва, че единствения път по суша да се овладеят тези два стратегически пролива към Черно море минава през територията на България и Гърция, просто няма друг път по суша към тях. Проливите са ключ. 2. Антикемализъм: връщане към ислямска Турция След края на Студената война ситуацията в света за Турция коренно се променя. По-голямата част от елита пак остава привърженик на тезата, че Турция принадлежи към Запада и към Европа. Но сега елитът предефинира тази връзка. Членството му в НАТО е коз във воденето на преговори за присъединяване към ЕС. Тези преговори се затягат, проточват и днес това членство на Турция в Клуба на Богатите визглежда все по невъзможно. Основният възпиращ фактор е исляма, неприемлив за християнския клуб, какъвто де факто е Европейския съюз. Същевременно обаче това, което пречи на Турция да се интегрира икономически в Европа, й отваря перспектива да се превърне в ядро на ислямската цивилизация в Близкия изток. Турция има най-големи шансове да стане такава държава ядро, лидер на ислямския свят. Тя има икономическия и военен потенциал за това, модернизирана е. В сравнение с другите й конкуренти за тази лидерска позиция сред ислямската общност – Саудитска Арабия, Иран, Пакистан, Индонезия и Египет – Турция печели по всички показатели в перспектива. Нейната ахилесова пета обаче е кюрдския проблем – повече от 16 процента от населението й кюрди, искащи автономна държава Кюрдистан, към които трябва да се прибавят поне още толкова в Сирия и Ирак – това е единственият фактор, непозволяващ на Турция реално и открито да претендира за държава-ядро на ислямския свят. Какво би означавало за България Турция да продължи по един от двата пътя, пред които е застанала днес – пътя на кемализма /озападняването/ или пътя на ислямизма, отварящ й перспектива към лидерска роля в ислямския свят. Ако след време Турция отново направи завой към предифинираната си западна идентичност, това е най-добрият вариант за България. Това би означавало реална перспектива Турция да бъда приета в ЕС, България да стане вътрешна територия в този съюз, а ролята на външна граница да се прехвърли изцяло към Турция, поета от нейната мощна армия. Другият вариант, който сега набира скорост, Турция да продължава да се предифинира като ислямска държава. Би ли изоставила в този случай Турция своето членство в НАТО, според мен твърдо не. То ще продължава да й носи огромни предимства в амбицията й да стане лидер на ислямския свят, ще й осигурява подкрепата на Запада, модерните военни технологии, политическата тежест в диалога й с другите ислямски държави. Това членство ще бъде и турската разменна монета при политическите и икономически пазарлъци на Турция със Запада в лицето на ЕС и САЩ. Това членство ще и осигури най-малко пасивната несъпротива на Запада при борбата й срещу формиране на Кюрдска държава – кошмарът за Турция, нейната вътрешна язва. И не на последно място – Турция е отишла твърде далече в икономическите си връзки със Западна Европа и САЩ, за да може да преориентира цялата си икономика в друга посока. Нейният внос и износ са много силно зависими и обвързани със Западна Европа. Инвестициите в Турция се предимно западни. Стоковата борса, акциите на стоковия й пазар са обвързани със западните стокови пазари. Едрият й капитал, промишлеността, туристическата й индустрия са обвързани и силно зависими от Запада. Турция, дори да се дефинира като ислямска държава и да се опитва да играе лидерска роля след другите ислямски държави няма никаква реална възможност да се освободи от икономическата си обвързаност със Запада, нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план. Това би означавало икономическо самоубийство за нея като държава и нация и за нейния едър и среден бизнес в частност. Турция има младо население, огромен потенциал в работна сила, висока раждаемост. Същевременно има малко като процент население под линията на бедността - 16 процента срещу 40 в България - силна и голяма средна класа, богата и мощна класа от едри капиталисти, които инвестират в производство и бизнес. тази структура на турското общество му позволява да реализира висок растеж на БВП вече доста години наред, понякога този растеж надминаваше 11 процента годишно, сега е 3-4, но пак е висок в сравнение с Европа. Обърнете внимание на вноса и износа на Турция, той е силно зависим от Европа. Обърнете внимание също така на силно развития пазар на публично продавани акции на фирми, за сравнение българския върти обороти от 1-2 млрд. долара годишно, стотици пъти по-малко, това значи, че пазарът в Турция е изключително активен и мощен, фирмите са активни и силни, акциите им се търгуват на борсата. Големи са турските инвестиции зад граница, още по-големи са инвестициите в Турция отвън, предимно западни, а в последното десетилетие и много китайски. Ето защо, мисля, че по който и път на развитие да продължи Турция през следващите десетилетия, тя не представлява реална военна заплаха за България, страна член на НАТО и на ЕС. Военното прегазване на България би означавало скъсване на всички турски връзки с НАТО и ЕС, а това е недопустима за турския политически, военен и икономически елит, каквато и ориентация да има този елит. Самоубийствено би било за него и за страната.

За да се аргументирам защо мисля, че Турция не представлява непосредствена и дългосрочна военна заплаха за България, трябва да подходя от по-висока гледна точка, даже не от „хеликоптерно виждане”, каквото е разглеждане на двустранните отношения между двете държави в историческа ретроспекция. Трябва да се подходи от глобална, „спътникова” гледна точка, повод за което ми даваш и ти със следното, цитирам този пасаж от твоя постинг: "И аз много искам да стане общоевропейска армия но... Първия против е САЩ една силна и силно обединена Европа във икономически и политически и военен план не е лесна за контролиране и от 3 полярен а е лесно да преструктуриш триполярния в би , та ток,у виж света станал 4 полярен и това е неуправляем политическо-икономически модел а ако европа тръгне на сближаване с Китай - то тогава голямата икономическа сделка САЩ - Китай пропада , Втория против е UK там просто са в шок и ужас - неразбирам защо, третия против е Русия това е разбираемо веднъж вече Германия обединява Европа против Русия, всички се правят, че са забравили и руснаците ги е страх от ново противопоставяне. Това са трите големи против общоевропейска армия. Четвъртото голямо против са националните правителства , едно заради популизъм, друго заради лобизъм на националните оръжейни картели, трето заради корупционната практика - тук са най големите пари , след тях са наркотиците и киното и проституцията. Та как ще стане тази общоевропейска армия не ми е ясно. Да още от времето на съюзническата окупация - има френски корпус или дивизия не помня, който след като стана съюзнически натовски, стана франкогермански. Немците също като евреите умеят да държат сметка на парите си, така французите плащат една голяма част а корпуса си е под формалното командване на немския щаб. И сега така с бригадите румънска, нидерландска, не съм срещал за чешка да има /не че го отричам/ Под немско командване служат чужди бригади, немските командири придобиват навици на пълноценни командири - на далавера са - едно е командно щабно учение където на хартия имат бригади, друго е на живо да си придобиват опит с управление на пълнокръвна войска. Нидерландците след като си продадоха танковете и останаха съвсем без, тренират екипажите на бронекавалерийската си бригада на остатъка от танкове в немската армия -там са само 125-6 мисля останали. На румънците каква им е далаверата от участието в франкогерманскиа корпус, не съм се интересувал, очевидно е обаче едно , все повече там се увеличава антируската риторика особено след провала на декларираното обединение с Молдова и завоя в молдовската политика от прорумънски , проевропейски към евроазиатско-русийски. Прочее може би търсят силни европейски покровители, особено след очевидното след изборите застопоряване на франкогермански локомотив на обединена Европа, те и така са си френски икономически и политически протежета сега и германски като станат..." Хайде на практика да проверим валидността на това. Да започнем от най-високата гледна точка: Какъв е светът днес, какъв беше вчера и какъв ще стане утре. Вчера сутринта светът беше двуполюсен – имаше Запад, Източен блок и Третия свят по средата. Този свят си отиде в историята през 1991 г. с разпада на СССР. После имахме близо 26 години Pax Americana, за който свят Фукуяма провъзгласи още в началото му, че е настъпил краят на Историята. Западът, в лицето на САЩ доминираше всичко, той бе върховният Съдник и Полицай на света. Преди година обаче този свят започна да се разпада, и то промяната стартира от сърцето на Pax Americana, от Вашингтон: появи се сякаш от нищото един възрастен господин Коз и обяви на американския народ „Америка преди Всичко.” И – изненада, - американския народ го избра за Президент и Главнокомандващ. Това е нова ситуация, нов свят. Да, този свят е с много полюси на власт, и с много полюси на интереси, поне 3 или 4, многополюсен свят. Имаме един от тях, пак Запад, но не вече така хомогенен и зависим от САЩ, Европа се еманципира, ЕС иска да бъде самостоятелен играч в многополюсния свят, при това има целия потенциал да го постигне, а САЩ подкрепят точно тези лидери, които искат това – Меркел, Макрон, Тереза Мей /там нещата са по-сложни/, ще се появят и други такива лидери в Европа. САЩ провеждат политика на равностойно партньорство с Европа, а не старото настойничество и опекунство. Европа просто порасна достатъчно, за да може да се грижи сама за себе си. Естествен център на икономическа мощ, технологични възможности и военен потенциал в Европа е обединена Германия. Реално само около това ядро може да има една Обединена като икономика, политика и военен потенциал нова Европа, еманципирана от САЩ, но и най-надежден съюзник с обща ценностна система с държавата на американците. Говоря тези схематични неща, неподплатени с конкретика тук само защото няма да стигнат и 500 страници да се направи конкретен анализ на новата ситуация в ретроспективен план във всичките му аспекти – исторически, политически, икономически и военен. Не ангажирам никой да приеме това ми виждане, но за мен то е подплатено с достатъчно четене и осмисляне, то си е моето виждане. И сега нека от това ниво слезем на по-ниско ниво, на наш терен: отношенията и перспективите за тези отношения между България и Турция. България като неделима част от ЕС и НАТО. И Турция, като неделима част от НАТО и икономически необратимо обвързана с ЕС, защото това са цифрите от нейния търговски стокобмен, с ЕС. Това е отправна координатна точка за анализ на двустранните отношения в този нов свят. Ще продължа конкретно за тези двустранни отношения, но ще изчакам репликите, ако има такива.

+ Капитане, много сериозен и добър за дискусия постинг! При това голям и много съдържателен. Не казвам, че съм съгласен с всичките ти аргументи, нито, че в това с което не съм съгласен нямаш своята логика. Но ще се опитам да се аргументирам каква е моята. Започвам от най-конкретната част: защо гласувах пари само за ПВО и Авиация. Елементарно – зададеният въпрос от Историк е: За какво първо да се дадат пари? Тъй като чета внимателно какво пишат другите и слушам какво говорят, за да разбера какво мислят и дали мислят, отговарям точно и конкретно на така зададеният въпрос – най-напред пари трябва да се дадат за Авиация и ПВО, за самолети и радари; Когато лодката ти потъва от три пробойни на различни места, какво правиш най-напред – тичаш като гламав да запушваш и трите едновременно, като почваш от най-малката или най-напред запушваш най-голямата, а после действаш по другите две? Авиацията е неотложен приоритет, да купуваш бронирани джипове за по 5 млн. лева единия за задгранични мисии, когато небето над пехотата ти е отворено като... да не използваме аналогии с вазелин, изтъркаха се, не само че е глупаво, но според мен и престъпно. За същите пари можеш да закупиш 16 модернизирани многоцелеви самолета, с което да си гарантираш поне на първо време сигурност в небето. После идва Флота – оттам също „тече” – бреговата ни ивица е отворена за вражески десант и който не е пожелал не го е направил, имаме калпави военни кораби, дори албанците биха спечелили морска битка с тях. Най-сетне иде пехотата – там сме в относително добра кондиция, затова си дадох труд да погледна какво мислят чужди военни експерти за нашата армия, защото не знам дали въобще има наши, на които да им е позволено да мислят, а ако има такива, дали някой им дава възможност да кажат публично какво мислят; 35-то място в света, според тези експерти, е много добра форма за Сухопътни сили на България, те и сега могат да чупят зъби с брониран юмрук и огнева мощ. Не запушваш три различни пробойни без приоритет – започваш с най-опасната. На другите ти въпроси в постинга ще отговоря поотделно – всеки един от тях заслужава отделна тема, но тъй като сме в рамките на тази, ще им отделя възможно най-голямо внимание, защото засягаш изключително сложна и деликатна материя. При това не ми е целта като отговарям да споря заради спорта, само излагам собственото си мнение, без никакви претенции да го налагам на когото и да е или пък да променям неговото.

Точно с този модел е най-забавната история за швейцарците, бях цитирал източник в темата за сравнение между балканските армии, в който се виждаше, че преди няколко години швейцарците модернизират доста солидна бройка от модела, той е американско производство, но античен, и продават тези модернизирани самолети на Американския Флот. Сега не ми се рови за източника, но някъде в онази тема го бях посочил, защото това ме впечатли много - продават на американците собствената им остаряла машина.

Само че аз не се позовавам на английската уикипедия, а на британския сайт и на още един сайт, към които съм дал линкове. А иначе, браво на сина ти, за тринадесетгодишно момче се е справил великолепно.

Никой не ми отговори за загубите от двете страни във Финландската война и за това каква е била наличната техника от двете страни. Ще взема да публикувам, когато имам време, тази статистика - тя е много показателна, че не винаги количеството и качеството на техниката в една война са решаващи. Разбира се, сега сме 21-ви век, а не първата половина на 20-ти, но там цифрите са смазващи. п.с. Бих публикувал и още една статистика, този път съвременна, пак в същата връзка - за количеството и качеството на въоръжението в армията на Швейцария днес, една от най-богатите държави в света. Мнозина ще останат изненадани. Впрочем и сами можете да разгледате какви образци има на въоръжение там и от кои години: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_equipment_of_the_Swiss_Armed_Forces https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_aircraft_of_the_Swiss_Air_Force Не ги изхвърлят. модернизират ги.

На въоръжение са в армията, миналата година на Гергьовденския парад в София имаше такива машини. Мисля че чертичката между 2-3 е правописна грешка.

Според мен, Фружине, имат предвид ВМР-23, за който толкова много сме писали по военните теми.