Б. Киров

Без да съм говорител на Рамус, ще напиша как разбирам това и донякъде го споделям: този, който не го разбира и чете, няма какво да му предложи, нито пък какво да вземе; този, който има какво да му предложи ще го чете и разбере, и ако прецени, че ще има какво да вземе за себе си, ще комуникира, за да предложи; пишещият го прави заради себе си, проверява, коригира и допълва собственото си виждане, без никакво намерение да го предлага на други последователи или съмишленици.

Доколкото знам това се прилага и сега, но в по-различна форма в САЩ. Тези с доход под минималния, в края на годината в данъчните си декларации прилагат всички фактури за пазаруване, в които е отразено ДДС-то (sell tax, щатски данък, вариращ между 6 и 9 процента в различните щати) и тази сума им се връща от федералния бюджет. Значи Фридман е включен в данъчната практика.

Тук съм напълно съгласен, този подход да се облага от първата спечелена стотинка и на бедняка бих го нарекъл "данък диш-хак" - колкото и да печелиш, ще плащаш, защото парите ти ни трябват, ядохме, преядохме, изхабихме си зъбите, затова плащай! п.с. само за протокола - такава беше и данъчната скала, само че прогресивна нагоре, която се предлагаше и от Хилари Клинтън, там облагането тръгваше от най-ниските доходи, като на тези с ниски доходи им се обещаваше, че федералното правителство ще им връща вече взетите веднъж от него пари във вид на социални помощи. Прогресивно. Логиката е "ние вземаме, ние даваме, ние управляващите сме началото и края" - на това му казват "крони капитализъм", извращаване на принципите на капитализма.

Е точно в това е неотразимия чар и превъзходство на класическия западен капитализъм на свободния пазар и предприемачеството пред централизираната планова система на държавния капитализъм и тежката йерархично организация в големите корпорации, където също има планово-командна структура. Малките фирми са на хора с авантюристичен дух и открити за всякакви експерименти, без никакви структури над себе си, затова изобретяват и имат свободата да експериментират. И в този малък факт е цялото превъзходство на западния модел пред китайския.

Мое недоглеждане, въвел съм брутна заплата, твоите изчисления са верни. Това което предлагаш за плосък данък над необлагаема стойност ще им дойде много добре на тези с най-големите доходи, защото 2.6 процента от 10 000 пак са повече от 11 процента от 1000; няма справедливост - богатият ще получи отгоре 260 лева, по-малко богатия 110. Моето виждане за социална справедливост и разпределяне на тежестите е прогресивна скала, като за особено високите доходи става голяма, специално за България обаче това няма да проработи, защото счетоводителите това им е работата, винаги изкарват богатите на загуба, не говоря за хората на заплати.

Атом, отивам на калкулатора на ИПИ, пиша нетна заплата 1000 лева, и ето това ми изчислява: https://www.kolkodavam.bg/ Но както и да е, по принцип си прав, че който спестява (примерно този с 10 000 месечно), той не плаща никакви данъци като ДДС и акцизи в стоките и т.н., защото не харчи. В този смисъл прогресивната скала е по-добра за бедните, отколкото за богатите. Иначе тези пари в горния случай, които ги плаща работодателя, пак са взети от джоба и на работника, защото отиват в трето лице (държавата), хипотетично, ако оставаха у работодателя, той може да ги 1)даде на работника (невероятно); 2)да ги инвестира в производство (добро за обществото) или 3) да ги похарчи за себе си п.с. има и още нещо в първия пост, което е съществено: "като се добавят и общинските данъци и такси, процентът се доближава до 50 на сто" ; а те в София не са малки, данък чистота, данък жилище, данъци върху колите, застраховки и т.н., да не забравяме "скритите" данъци в градския транспорт - лев и 60 за билетче, не е истина

Да, днес Китай е "работилницата на света" и това прекрасно устройва големите корпорации, които намират в тази работилница квалифицирана работна ръка на приемлива цена. Но дали това ще продължава вечно или много дълго? Хенри Кисинджър пише някъде, че пътят по който Китай се развива след 80-те години на 20-ти век и разширява влиянието си в света прилича на осмоза – прави го по така нареченото от китайските лидери «умерено благополучие» (сяокан), развитие на икономиката с главна опора във вътрешния пазар. В това отношение Китай има огромен потенциал, 750 милиона души работна сила и вътрешен пазар от близо 1 милиард потребители. За последните 15-на години Китай има среден темп на растеж на БВП около 10 процента годишно, при това растежът на благосъстоянието на населението е контролирано равномерен – благосъстоянието на хората се вдига отдолу нагоре, като се формира мощна и огромна като мащаб средна класа (за разлика от относително, но трайно обедняващата средна класа на Запад, китайската прогресиращо трупа благосъстояние и се разширява); от над 40 процента под чертата на бедността в Китай през 2000 г., днес под тази черта са 6 процента китайци, а разпределението на доходите сред останалите е равномерно – цялата тази притежаващи все по-нарастваща покупателна способности класа е и огромен вътрешен пазар за всякакви стоки и услуги. Все повече от акумулираните китайски капитали централизирано се насочват към услугите, високите технологии и иновациите; постиженията на Китай в тези сфери са забележителни като темпове и качество. Разпределението на богатството, контролирано от държавата, е насочвано към забогатяване на по-бедните слоеве и вдигането им нагоре към статут на средна класа. Всичко това, в съчетание с комунистическата идеология и вертикалната структура на властта, централизираното планиране и независимата банкова система на Китай, правят от него конкурент номер едно за Съединените щати в икономически и геополитически план; и не само, става въпрос за принципен модел, по който да върви икономическото световно развитие, за фундамента и модела на глобализацията; дали това ще бъде държавно контролираният централизиран китайски модел на капитализъм (Русия също е приела подобен, но с национална идеология, вместо комунистическа) или демократичната отворена пазарна икономика на Запада? Въпросът е принципен. Ситуацията наподобява тази след Втората световна война: противопоставянето между Запада и Съветския блок, но има поне няколко много съществени разлики: - първо: Китай притежава като икономически потенциал много по-големи възможности от СССР през 50-те години на 20 век - второ: неговата преминала през филтъра на конфуцианството комунистическа идеология е с извадено идеологическо жило и няма за цел да се налага агресивно на останалия свят, тя е за вътрешно-китайска употреба, китайските лидери не правят „износ на революция”, който пряко да ги конфронтира със Запада и с която и да било друга идеология - трето – Китай не залага върху агресивна военна стратегия и военна победа, освен ако не бъде атакуван пръв, той следва модела на Средното царство; Поднебесната е център на Вселената, защитена от непревзимаема Стена от варварите Единственият проблем пред китайското ръководство е да запази постоянна стабилност, да не бъде въвлечено в конфликти и да продължава да върви по интензивния път на нарастване на икономиката си, която в крайна сметка, ако темповете се запазят непроменени, ще го отведе към световно лидерство в производство, наука и иновации някъде след средата на 21-ви век, освен ако конкурентите му не предложат по-добър път на развитие от неговия. Дали САЩ и Запада ще приемат безучастно такава перспектива пред техния икономически модел на развитие, според мен, е реторичен въпрос.

Да се оставят бедните и болните да умират, според мен, не е решение; но не е решение в държава от 7 млн души да има 850 000 инвалидни пенсии, както и не е решение висши държавни служители в комбина с политици, съдии и прокурори да крадат безнаказано пред очите на народа, а една шепа олигарси, подставени лица, да се разпорежда с 90 процента от националния капитал, като и да има 5 процента средна класа хора с доходи над 1500 лв. месечен доход и 30 процента българи под прага на бедността; всичко това е абсурдно и в крайна сметка няма да нахрани и спаси бедните и болните, само ще стават повече. Бедните и болните ще бъдат спасени в държава с работеща икономика, силна и широка като база средна класа, справедливо прилагане на закона към всеки и липса на организирана и масова корупция, просто няма друг начин.

Ник, ние двамата си ги развиваме тези неща в различни варианти и в различни теми, но какво от това - керванът си върви. Нещо да се е променило към по-рационално в пенсионната система или в други сфери? Напротив, излизат всякакви капацитети и много сложно и засукано ти обясняват, че единственото спасение е да се вдигат още повече данъците и акцизите, защото... понеже, обаче. Конкретен пример - вдигането на минималната работна заплата почти ежегодно и перспективата това да продължава, според мен, само повишава реалната данъчна тежест в реалния сектор на производството и услугите, защото пада като данъчна тежест и върху работника, и върху предприемача, който го е наел (това поощрява сивия сектор и криенето на реални доходи), същевременно обаче, тези вдигнати вече минимални заплати дърпат нагоре и средните заплати в обществения сектор, следователно дупката на дефицита там се разширява още повече, разширява се тази дупка и в пенсионната система, защото държавата плаща две трети от пенсионните отчисления на служителите си (друг въпрос дали реално ги внася), плаща и обещетения при пенсиониране от по 10-20 заплати на калпак, пак на базата на увеличени минимални, респективно средни заплати. В други държави са го направили по-гъвкаво, минимално заплащане на час, но българският "държавник" (и профсъюзен "деец") това не го устройва, защото в общия му казан влизат по-малко "общи пари" от данъци, с които да може да се разпорежда със замах и да казва: "Аз дадох на този, на онзи, за това или онова".

В обществения сектор в България са заети над 550 000 души, средната заплата е 992 лв., простата сметка прави, че от бюджета за заплати в обществения сектор отиват над 5400 млн. лв. БВП обаче произведен от обществения сектор е 2400 млн. лева Вече имаме дефицит в обществения сектор от 3000 млн. лева В НОИ дефицита за пенсии за миналата година е 4500 млн. лв. (в същото време популисти искат да вдигнат минималните пенсии до 300 лева, което ще прибави към тези 4500 млн. още 1500 млн. годишно) Значи дефицит за бюджета при сегашното положение от заплати и осигуровки в обществения сектор имаме 4500 + 3000 = 7500 млн. лв. годишно Същевременно: БВП произвеждан от промишленост е 4650 млн. лева БВП произвеждан от услуги е около 4000 млн. лева Следователно, като занулим дефицита от пенсиите и заплатите в обществения сектор остава около 1000 млн лева, ако прибавим увеличението на пенсиите, сметката ще стане минус 500 млн. лева, колкото произвеждат промишлеността и услугите, толкова ще отива за чиновници и пенсионери, но няма да достигат 500 млн. лева, ще трябва да се вдигат данъците на работещите в материалното производство и услугите, щом работят, така им се пада Това е БЪЛГАРСКИЯ МОДЕЛ; много умно е измислен и само ми е чудно как още работи. Обяснявам си го предимно с влизащите досега 2000 млн. евро от европейските програми и още толкова от подаяния от българите в чужбина за роднини (това не са инвестиции); ами като свършат европейските помощи през 2020? Какво ще правим, ще вдигаме още данъците ли?

Да, така е, но Китай и Русия гледаха скептично и дистанцирано на ТПП, нито една от двете държави не декларира конкретни срокове за присъединяване към този договор, което на практика за Китай означаваше запазване на статуквото, докато самия Китай, когато прецени че му е изгодно, се присъедини към този договор. Дотогава в двустранните му отношения със САЩ нещата щяха да останат както са досега, а същевременно Китай урежда отношенията си с другите държави в региона с двустранни договори. Ако погледнем картата на Южнокитайско море и изградените там от Китай военноморски бази, ще видим, че периметъра на тези бази плътно блокира морската търговия в региона и поставя под въпрос свободната търговия в него. п.п. За мен е парадокс включването на Мексико в ТПП, при положение, че Мексико има договор НАФТА със САЩ, според който договор мексиканската стомана, например, се внася с много ниски тарифи в САЩ, което естествено съсипва производството на американските производители; в същото време Мексико заявява апетити да се включи и в друг облагодетелстващ го договор и да разшири търговските си привилегии в отношенията си със САЩ и азиатските страни.

Този договор (ТПП) според мен облагодетелства най-много страни като Виетнам, Мексико, Перу и Малайзия, където заплащането на труда е много ниско; същевременно облагодетелства и големите американски корпорации, които изнасят производствата си там, но не и американската държава като цяло. В перспектива договорът предвиждаше и включването на Китай, което щеше да бъде последният пирон в ковчега на американските национални икономически интереси в региона. Китай, където вече заплащането на работната ръка става по-скъпо от това в изброените по-горе страни, също щеше да започне да изнася производства в тези държави и да става все по-силен икономически. 12-те страни, които щяха да ратифицират ТПП Същевременно, Китай използва едностранно в свой интерес в двустранните си отношения на търговия сега със САЩ: налага едностранно високи тарифи върху редица американски стоки (американските автомобили например стават по-скъпи за китаец в Китай, отколкото за американец в САЩ, заради високи вносни тарифи), манипулира надолу курса на юана към долара и така улеснява изтичането на производства от САЩ. Графика за износа на САЩ към Китай (синьо) и вноса на САЩ от Китай - линията над нея Американците облагат с ниски мита почти целия внос от Китай (това устройва и американските корпорации, изнесли производствата си там), но китайците не им отговарят с реципрочно ниски тарифи; като централизирана и планова икономика с независима банка, китайското правителство и бюрокрация провеждат на практика рестриктивна политика към американския внос, крадат се технологии от джойн-венчърните предприятия и т.н. – крайният резултат, непрекъснато растящ дефицит в търговския баланс на САЩ. Баланса на търговията между САЩ и Китай за 2015, дефицитът е 367 млрд долара за САЩ Това са данни от сайта на китайската статистика, показващи по пера вноса и износа на Китай към и от САЩ През 2008 г. американската администрация обяви курс на „нов подход” (pivot) по отношение на Азия, което се изразяваше в засилено американско военно присъствие в региона, в съчетание с отворена търговска политика, но очевидно резултатите от тази тяхна линия не са довели до големи позитиви за американската икономическа мощ, дефицитът им в търговията с Китай продължава да расте, а военното напрежение в Южнокитайско море и около Северна Корея се е засилило. Като последствие от всичко това, има и пълно модернизиране на китайските въоръжени сили, наливане на големи средства в ядрения арсенал на Китай (никой точно не може да каже колко голям е той) и укрепване на китайското влияние по пътя на двустранни връзки в региона и оказване на натиск върху всяка страна в него поотделно. По отношение на Европа, да такъв колективен договор за безмитна търговия в Тихоокеанския регион без наличието на подобен договор между САЩ и ЕС би поставил европейската икономика в лоша позиция като конкурентност спрямо азиатската. http://www.idealtaxes.com/post3097.shtml https://en.wikipedia.org/wiki/Tariffs_in_United_States_history https://ustr.gov/countries-regions/china-mongolia-taiwan/peoples-republic-china https://en.wikipedia.org/wiki/Trans-Pacific_Partnership http://www.forbes.com/sites/baizhuchen/2012/07/12/tear-down-this-wall-the-chinese-tariff-wall/#724fa0356ef3

Какво точно казва Тръмп за първите 100 дни на управлението си: „Днес искам да информирам американския народ за новото в нашия план за първите 100 дни от моето управление в Белия дом. Нашият преходен тим работи много съгласувано, ефективно и резултатно. Наистина много талантливи мъже и жени, събрани в един отбор, които скоро ще поемат управлението на държавата в свои ръце, за да Направим Америка Велика Отново. "Нашият дневен ред е основан върху един фундаментален принцип: да поставим Америка на Първо Място. Дали ще произвеждаме стомана, автомобили или ще лекуваме болести, аз искам следващото поколение на промишленост и иновации да се се случат тук на наша земя, в нашето велико отечество Америка – да създават работни места и богатство за американските хора. Като част от този план, поисках от моя преходен тим да направи списък от действия за изпълнение, които ще започнем да осъществяваме от ден първи на встъпването ни в длъжност, за да възродим нашите закони и да върнем у дома нашите работни места. Времето за това е сега. Този план включва следното: За търговията, искам да ви обявя нашето намерение да се оттеглим от Trans-Pacific Partnership, потенциално бедствие за нашата страна. Вместо това, ние ще постигнем в открити и честни преговори, двустранни търговски споразумения, които ще върнат обратно индустрията на американския бряг. За енергетиката, ще прекратя убийствените за работни места рестрикции върху производството на американска електрическа енергия – включително правилата за добив на шистов газ и въглища – създаващи милиони високоплатени работни места. Това искаме ние, за това идваме в управлението. За регулациите, аз ще изработя закон, който гласи, че за всяка една нова регулация, трябва да бъдат премахнати две стари, това е важно. За националната сигурност, ще поискам от Министерството на обраната (Department of Defense) и от Началник щаба на въоръжените сили (Chairman of the Joint Chiefs of Staff) да разработят подробен план за защита на жизненоважната инфраструктура на Америка от кибер-атаки, както и от други форми на атаки. За имиграцията, ще наредя на Министерство на труда (Department of Labor) да разгледа всички нарушения на визите, които лишават от работни места американските работници. За реформата на етиката, като част от нашия план Да Пресушим Блатото (Drain the Swamp) ще въведа петгодишна забрана на длъжностни лица да стават лобисти, след като напуснат администрацията – и доживотна забрана за длъжностни лица да лобират за чужда държава. Това са само малка част от стъпките, които ще направим, за да реформираме Вашингтон и да изградим отново нашата средна класа. Ще ви съобщя за новите инициативи в предстоящите дни, и нека работим заедно за да Направим Америка Велика Отново за всеки един. http://www.realclearpolitics.com/video/2016/11/21/a_message_from_president-elect_trump_introducing_policy_plans.html

Мисля, че отношението на Тръмп и екипът му към Китай и ТПП е по различно от това към Мексико и НАФТА, където ще се направят повече компромиси. Моето мнение е, че американския естаблишмънт в лицето на дясно-центристкото радикално крило на Републиканската партия, стояща зад президентството на Тръмп, ще се опита да направи обратен завой на национално ниво по отношението на икономическата си политика на отворена търговия ексклузивно към Китай; това не означава, че ще направят такъв остър завой по отношение на европейските си партньори и към тези в Северна и Южна Америка. Говорим за борба икономическо и политическо лидерство в дългосрочна перспектива. В този смисъл старата парадигма за глобализация без икономически граници, поне според мен, ще бъде преосмислена и променена специално към Китай, дори с цената на краткосрочни загуби за САЩ, жертвани заради стратегическата перспектива Съединените щати да запазят безспорното си място на икономически, политически и технологичен лидер в световен мащаб през 21-ви век. Много характерна фигура, която ми дава основание да мисля така е тази на спрягания за фаворит за Министър на търговията (Commerce department) милиардер Уилбър Рос. Той е специализирал цял живот (от 70-те) в закупуване и „вдигане на крака” на производства предимно от тежката индустрия – производство на стомана, въглищната, автомобилната и т.н. Отначало е работил до 2000-та в съдружие с Ротшилд, след това обособява своя корпорация със същия предмет на дейност. Бизнесът му е да „оздравява болни производства”, да ги вдига на крака и след като станат работещи и печелещи да ги продава. Демократ по убеждения, той е тясно свързан както с финансистите от Уолстрийт, така и с тайните общества за най-избраните от американския елит каквото е Kappa Beta Phi; много характерна фигура, маркираща със самата си биография посоките, по които ще върви американската икономика, ако бъде избран от Тръмп за поста. Wilbur Ross Founder of investment firm WL Ross & Co. #222 in United States - по богатство, според класацията на Форбс, почти равно на това на Тръмп $2.9 Billion Етикиран от Форбс със 7 по 10-бална скала на качества за "селфмейд" капиталист, това е много високо, защото скалата започва от 1 Distressed asset investor Wilbur Ross is economic policy adviser to the Trump presidential campaign. Ross joined other billionaires, including Andrew Beal, John Paulson and Harold Hamm, to lead Trump's economic team. Ross spent 25 years heading Rothschild Inc's bankruptcy practice before starting investment firm WL Ross & Co. in 2000. Ross is a venture capitalist who has focused on buying businesses in distress. Ross is a venture capitalist who has focused on buying business in distress, including a landmark deal to buy bankrupt steelmaker LTV in the early 2000s as well as a host of manufacturing companies. He was named to Trump’s economic team over the summer. "Starting in the mid-'70s, Ross built his reputation as a bankruptcy adviser. Ross saw himself as cleaning up the messy results of Michael Milken's junk-bond financings, but by 1997 he wanted to do more than just cajole others into doing it his way. For three years he ran a private-equity fund within Rothschild. But Ross couldn't invest in deals on which the firm was advising, shutting him out of one in three bankruptcies." In 2000, Ross bought out his equity fund and opened WL Ross & Co. in New York with $440 million in investor money and a staff that included four top managers who, along with Ross, make up the firm's investment committee: David H. Storper, who runs trading; David L. Wax, a longtime workout specialist; Stephen J. Toy, an Asia expert; and Pamela K. Wilson, a J.P. Morgan & Co. veteran.[4] WL Ross & Co. was acquired by Amvescap (now Invesco) in 2006. Wilbur Ross at first had support of the local Steelworkers Union, negotiating a deal with them to "save" Pennsylvania's steel industry.[4] Ross sold the Richfield, Ohio-based International Steel Group to Mittal Steel Company for $4.5 billion April 2005. As of 10 months later, Ross had not sold any of his Mittal shares.[7] Ross combined Burlington Industries and Cone Mills in 2004 to form International Textile Group. ITG operates five businesses, all of which operate under separate brand names: Cone Denim, Burlington Apparel Fabrics, Home Furnishings, Carlisle Finishing and Nano-Tex. The company entered into a five-year, $150 million credit facility led by Bank of America. Other lenders in the bank group included GE Capital and CIT Group. Corporate offices are located in Greensboro in the previous Cone Mills headquarters building and in an adjacent office complex. Ross founded the International Coal Group, which has now gone public. The UMWA has protested the bankruptcy regulations that had allowed him to set up the International Coal Group free of labor unions, health care and pensions. Following the Sago Mine disaster, the New York Post's Roddy Boyd reported that Ross "had been intimately involved with the company that owned the West Virginia mine where 12 miners perished — and he knew all about its safety problems, former executives charged." The article also reported that the mine had 12 roof collapses in 2005, and that the U.S. Department of Labor data showed 208 citations for safety violations in that same period, including 21 times for build-up of toxic gasses. Despite these figures, Ross refused to shut down the mine.[13] The Department of Labor and the State of West Virginia, as well as Congress are currently investigating the disaster. Ross helped map out Trump’s plan for his first 100 days in office. In an interview with Yahoo Finance last week, he played down concerns that Trump’s incendiary campaign rhetoric and pledge to label China as a currency manipulator could launch the country into a trade war. “Everybody says, 'Oh he’s going to slap a 45 percent tariff on everything out of China.' That’s not what he said, and it’s not what he intends,” Ross said. Ross served under U.S. President Bill Clinton on the board of the U.S.-Russia Investment Fund, and later, under New York City Mayor Rudy Giuliani as the Mayor's privatization advisor.[14] In January 1998 he put $2.25 million in seed money into McCaughey Ross's campaign.[citation needed] Although he was an early supporter of Donald J. Trump's presidential campaign, Ross in earlier years was a registered Democrat, served as an officer of the New York State Democratic Party and held fundraisers for Democratic candidates at his apartment in New York City. Ross is a member and past director of the Turnaround Management Association and the American Bankruptcy Institute and a member of the Committee on Capital Markets Regulation. As of January 2012, Ross was the leader (or “Grand Swipe”) of the secret Wall Street fraternity, Kappa Beta Phi. http://www.forbes.com/profile/wilbur-ross-jr/ https://en.wikipedia.org/wiki/Wilbur_Ross

Правилният предварителен анализ на пазара, според мен, ще покаже, че което и да е списание няма да издържи финансово (да се самоиздържа и печели) без предварително осигурена реклама или подкрепа (финансова); нещата при хартиен вариант са много по-тежки, защото към разходите за автори и предпечат се прибавят и такива за печат и хартия. Не съм правил списания, но имам информация от хора, които правеха предпечат на списание, а дори и при книгите вече е така - в друга тема го обсъждахме защо. Причините са много и комплексни и няма да мога тук да ги анализирам. Подкрепата може да се трансформира и като реклама, но рекламиращия също трябва да е убеден, че печели от рекламата, а това изисква голям тираж на списанието и тук кръгът се затваря. Или - последен, но нежелателен вариант - рекламиращият (подкрепящ) - трябва да е нещо като дарител (?) по някакви негови причини. Всичко написано се отнася за българския пазар.

Дни след като Барак Обама увери партньорите от AРЕС в Лима, че САЩ стоят зад ратифицирането на Транс-тихоокеанското търговско споразумение" (ТПП), Доналд Тръмп направи видео-изявление, че първата работа на неговото управление ще бъде да оттегли САЩ от това споразумение. За мен това е знак, че тарифите, с които той иска да обложи китайските стоки (45%) не са блъф, а реалност. Сметката е много проста, ако тези тарифи станат реалност, търговският дефицит на САЩ в търговията им с Китай автоматично става 0 – а търговския позитив от търговията между Китай и САЩ, който сега е над 300 млрд. долара в полза за Китай, също става 0. Това са и сумите, които от няколко години ежегодно инвестира Китай зад граница – между 200 и 300 млрд. долара. “Donald Trump has issued a video outlining his policy plans for his first 100 days in office and vowing to issue a note of intent to withdraw from the Trans-Pacific Partnership “from day one”. He said that he was going to issue a note of intent to withdraw from the Trans-Pacific Partnership trade deal, calling it “a potential disaster for our country”. Instead he said he would “negotiate fair bilateral trade deals that bring jobs and industry back”. The TPP would be meaningless without the United States,” Abe said, after Japan and other TPP countries had discussed the agreement on the sidelines of the Apec summit in Lima at the weekend. Abe invested considerable political capital in pushing for TPP, which was signed in 2015 but has yet to be ratified, including overcoming strong opposition from Japan’s influential farming lobby. Abe, though, suggested he was already bracing himself for US withdrawal from the TPP, whose 12 participating countries cover 40% of the global economy. “There’s no doubt that there would be a pivot to the Regional Comprehensive Economic Partnership (RCEP) if the TPP doesn’t go forward,” Abe told an upper house committee, according to Kyodo news agency. “The RCEP doesn’t include the United States, leaving China the economy with the largest gross domestic product,” he added. The RCEP comprises Japan, China and 12 other Asian countries, plus Australia and New Zealand, and has been under negotiation since 2013. “The US leaving TPP is a problem of America rejecting globalisation,” said Da Wei, an expert on the US at the China Institute of Contemporary International Relations. “China is a beneficiary of globalisation and China is not willing to see the tide of globalisation ebb.” While some Chinese may be happy at what they see as a political failure for the US, ultimately “China disapproves of this, China is anxious about the retreat of globalization,” Da said. Trump’s wider trade rhetoric could damage US-China relations, with his promotion of “economic nationalism” at the centre of his frequent attacks on the world’s second largest economy, Da added. Last week an editorial in the Communist party-controlled Global Times warned “Making things difficult for China politically will do him no good,” referring to Trump. Meanwhile, the Australian government seemed reluctant to give up on the TPP deal entirely. Australia’s prime minister, who has just returned from a 25,000km round-trip to Peru to reinforce support for the Trans-Pacific Partnership, stressed the importance of the agreement as a “strategic commitment.” Mr Turnbull said it was up to Mr Trump and his new Congress to make decisions about what they believed was in their nation’s interest. “It is very clear that from Australia’s point of view, getting greater access for Australian exports ... to those big markets is manifestly in our interest,” he said. Steve Ciobo, the trade minister, said the TPP was “a good deal” and Australia wanted to move forward with it. Speaking to the media in Canberra, he said there was still time for the US administration to reconsider its position before the TPP needs to be ratified. “We need to let the incoming Trump administration have some time, let’s have some patience,” he said. The Trans-Pacific Partnership (TPP) is a 12-nation trade pact aiming to liberalise the flow of goods among countries in the Pacific Rim. The product of more than seven years of negotiations and a signature achievement of Barack Obama's presidency, the TPP would cut tariffs on thousands of items and attempt to unify copyright laws across its members. China notably declined to sign on to the deal and Donald Trump has announced he will withdraw from the agreement, following through on a campaign promise that struck a chord with many working-class US voters. There have been protests against the TPP in the United States, New Zealand and Japan. https://www.theguardian.com/us-news/2016/nov/21/donald-trump-100-days-plans-video-trans-pacific-partnership-withdraw

И преди писах моето мнение как може да се продава списанието в електронен (и не само) вид, но пак ще повторя. можете да си ПРОДАВАТЕ (или поне опитате) списанието, като го предложите извън БГ. Съвсем елементарно е, има специализирани търговски сайтове за това, те са електронни книжарници. Освен Амазон, такива са Лилу, Кобо, този на Епъл и на Гугъл и т.н. Най-лесният и ефективен начин за вашето списание обаче, според мен е, не да го продавате на тези директни разпространители, а да направите това, чрез посредник-комисионер. Един такъв е StreetLib SelfPublish, базиран в Италия, но работещ среку процент с всички големи продавачи на е-книги и списания. Публикуват и на български, друг въпрос е, дали ще ви се продава списанието на български. НО - отскоро работят с преводаческа фирма, която БЕЗПЛАТНО, срещу процент от продажби, превежда на различни езици. Българите в чужбина са ви потенциални купувачи на български, всички останали на английски и др. езици. При това, можете да разбиете списанието си на отделни статии и блокове и да ги продавате отделно като отделни издания, електронните книги са по-малки от реалните. сами си определяте цени, корици и т.н. Единственото условие да продавате в StreetLib SelfPublish е да имате авторски права, да се регистрирате (безплатно) и да качвате файловете си във валиден ипъб формат (те имат и платформа за правене); ISBN и съответния за списание ви осигуряват безплатно те, можете да избирате списание ли ще продавате или ще го определите като книга. Ами накратко това е. Ако ви интересува, ето адреса на книжарницата им: https://www.streetlib.com/selfpublish/ StreetLib SelfPublish is a service platform for self-publishing allowing you to independently publish your book in digital format (eBook) and put it on sale with major international online booksellers as well as more local ones. The operation itself is cost-free for the author, as StreetLib only has a transaction fee of 10% of the cover price on achieved sales. The only costs that could be incurred relate to optional services. StreetLib SelfPublish is the last tool before publication we offer, before that many tools and services are available to help you prepare your book. From StreetLib Write to our editing services, discover them all on our website. Там е обяснено много по-подробно как работят. Отскоро работят с фирма за преводи, която превежда безплатно за тях, като си взима процент след продажба: http://www.babelcube.com/ Освен всичко това, Амазон имат опция за подготвяне за печат по поискване, това означава, че пращате ПДФ файл по техните изисквания, който не се печати, докато някой читател, не поиска да купи, тогава му го изработват ексклузивно, а на вас ви привеждат сума за авторски права от продажбата. там обаче не може да е на български, не работят с български.

Не, нямам предвид бутикови и ръчно изработени продукти. Ето вземи пример в програмирането на софтуеър - един много надарен и талантлив студент, Питър Цукерман, почти от скука и с някакви лични мотиви, за една нощ от нямане какво друго да прави пише програмка, с която колежките му студентки да могат да споделят помежду си разни неща; и така се ражда Фейсбук. После следват няколко години на усъвършенстване и борби за намиране на инвеститори, един съдебен процес на претенденти, че идеята е тяхна (те го печелят, той ги обезвъзмездява с добра сума и се споразумяват) и днес виж какво корпоративно чудовище е Фейсбук - върху раменете на един-единствен човек, той е бранд и създател-творец. Специално в програмирането такива чудеса са напълно реални, но не само, според мен са възможни във всички сфери, още повече, че достъпът до инвестиции е много по-достъпен отпреди. Сам казваш, че ТИМ са се специализирали да купуват способни кадри в потенциално печеливши според тях бизнеси, всъщност, обективно погледнато, те са инвеститори, нищо че се наричат холдинг; те инвестират, другите произвеждат. Имаше сравнително скоро една българска софтуерна компания, която се продаде за стотици милиони на щатската борса, трима младежи с техния продукт. Буквално от нищото, ако образованието и идеите в главите им могат да се нарекат "нищо".

Дорис ми беше препоръчала една книга на Мойзес Наим "Краят на властта", сега я дочитам, в която много убедително се развива тезата, че днес става все по-възможно малки фирми без никакви ресурси да изместят от пазарите им големи корпорации; и са преведени множество такива примери. Не говорим само за някакви скъпо струващи производства като авиационната промишленост, кой малък би могъл да се конкурира с Боинг или Еърбъс, но в сфери като хранителната промишленост, напълно реално е да се появи буквално от нищото производител на марка вино или бира, която да завладее големи пазари, измествайки утвърдени марки. Да, но и в тези сфери, поне аз, не знам да имат успех българските предприемачи и производители. Чак с носталгия се сещам за Бай Ганя, който преди да стане маскара и да се втурне в политиката, разнася розовите мускали из Европа, които по негово време са били уникален български бранд. После и оттам са ни изместили турци и иранци.

И пак си идваме на основната тема за българската икономика през целия 20-ти век и досега, тя все гравитира около държавата и държавно-политическите поръчки. Така е било и преди 1944, дори и такъв титан за нашите мащаби като Буров го е правел, с единия крак в политиката, и оттам прелива в банката и фирмите си; после концентрацията достигна върхова форма в държавния капитализъм, каквото представляваше т.н. социалистическа икономика, и след разпада й, тези които започнаха да я приватизират на парчета все към държавно субсидиране и поръчки гравитират - като започнеш от Мултигруп, минеш към следващите (май се наричаха Г-8 или нещо подобно мегаломанско, Красимир Стойчев щеше да прави "най-голямата печатница на Балканите", все на мега-проекти ги избива, ама с държавни средства присвоени), та, колкото и да го въртим и сучем, тимаджиите пак май в този коловоз влизат, макар и малко по различни, последната поръчка за военни корвети, обсъждахме я тук в друга тема, натам отива - 800 млн. са това, не е шега. Даже не става персонално да обсъждаме един или друг, просто моделът се възпроизвежда непрекъснато, независимо от лицата и групировките. В случая с корветите обсъждахме и плюсовете, защото има такива, и минусите, които също ги има. Но не мога да се сетя за създател на някакъв български бранд с извънбългарско значение, марка, която да се наложи с иновация и качество, каквито са да речем мерцедес, фолцваген, волво, самсунг и т.н., почти всяка европейска икономика има такива национални брандове.

Значи тяхната сфера на бизнес и компетентност е в намирането на подходящите хора, които да развиват печеливши компании. Пак е вид предприемачество, но материята е подбор на кадри, способни да развиват успешно определен бизнес, пак изисква познания и разбиране на материя, каквато са кадрите и нюх към успех в някакво производство или услуги. Аз лично съм скептик към такива мега форми на бизнес с обща шапка на върха, но това е мое мнение. България он Еър го гледах до преди няколко месеца, докато изхвърлиха водещия и махнаха оттам Блумбърг. Направиха от двете момчета, коментиращи компетентно икономика и пари преди това, нещо като ходещи слушалки, които употребяват за политически интервюта. Според мен там нивото падна много, лично мнение. Липсват професионални анализи и по-зъдълбочени коментари, а го имаха, но отидоха към злободневна политизирана тематика, вероятно конюнктура. Както и да е, това е само отклонение.

пак казвам, не ги познавам лично хората, но по презумпция, логически, има голяма вероятност да си прав, защото примерно да се занимаваш с производство на фармацевтични продукти, без да имаш базови познания, а и в детайли за фармацевтика, не че е невъзможно, но няма начин да бъдеш сред най-добрите. Можеш да си назначиш добри кадри, но не си в състояние да ги контролираш ефективно, след като не познаваш материята на производството и продукта, а и е съмнително, че ще назначиш по веригата на производството най-добрите без такива познания, как ще ги оцениш. И на Ник му писах за тях, това което виждам като качество е футболния им отбор, вероятно някой от тях обича и разбира от футбол и затова са направили нещо качествено. И виж, този отбор е нещо социално, радва феновете и публиката, доставя положителни емоции, покрай това и печели пари. Качествен продукт, направен с разбиране и мерак. Селекцията, треньорът, всичко показва, че е така и в крайна сметка пълни стадиони. п.с. не знам кой мегамилиардер имаш предвид, но и Цукерман и Гейтс са селфмейд мегамилиардери; и двамата започват бизнеса си като студенти, и двамата сами сътворяват продуктите си със собствени способности. Гледах един филм за създаването на Фейсбук, Цукерман измисля тази медия като студент втори курс, прави го като социална мрежа в университета, после му светва в главата, че може да направи бизнес с идеята си и го прави, сега има над 1 милиард потребители; подобна е историята и на Гейтс, такава е и тази на Гугъл.

Ама как социална икономика? Посочвам ти Цукерман, създателят на Фейсбук, милиардер, Бил Гейтс, създател на Майкрософт, милиардер, Доналд Тръмп, преди всичко строителен предприемач, чел съм книгата му, човекът разбира от строителство до качеството на плочките за фаянс, лично отива в изградената сграда, проверява всеки детайл, ако не отговаря на стандарта му, не приема работата. Това не е социален бизнес. Аз като си правя книга, стоя часове до рамото на печатаря и знам точно какво да гледам и знам какво прави той, нищо социално няма - за мен тази книга част от мен, ако не стане възможно най-добра като качество и полиграфия, това е личен провал за мен, не мисля само дали ще я продам, правя я от начало до край и разбирам какво правя. Не можеш да си отчужден от един продукт, да седиш в някакъв офис и да мислиш само за пари и печалби и този продукт да е добър като качество, а щом е така защо го правиш, кой има полза от такъв продукт. Е да, след като си направил нещо добро, иновативно и качествено, то вече става и социален бизнес, обществото и хората имат полза от него, възползват се от неговите качества, ерго то носи социални ползи, социален бизнес е, полезен за всички.

Мисля че работата не е в големината и формата на бизнес - дали ще е холдинг, еднолична фирма или корпорация, за мен не е от значение. Важното е този или тези, които се занимават със съответния бизнес да имат лично отношение и познания за него. Бил Гейтс, Питър Цукерман, Тръмп, един производител на розово масло, чиито дядо е правел това в розоварна - всички тези хора разбират от материята, с която се занимават, това, което правят ги вълнува, те са и технолози в бизнеса си, имат отношение към продукта. Няма начин да си истински капиталист в добрия смисъл на думата, ако не те вълнува продукта ти, не го разбираш и познаваш. Колко от българските предприемачи са такива? Не става въпрос за парите, които печелиш, те са само цифри, важното е какво правиш и как го правиш.

ОК, съгласен съм, затова добавих послеписа, не ги познавам, не мога да кажа, че е така или не е така. Това което виждам от тях налице е отбора Лудогорец, и понеже се интересувам от футбол и малко разбирам, писах, че го оценявам като отличен за България продукт, което на фона на пълната разсипия в българския футбол е явление.