Б. Киров

Значи Стаски, след като излизаш с това твърдение така категорично, редно е да го докажеш с някакви факти и документи, защото иначе има дума срещу дума. Парашкев Стоянов пише, че е нает този хан от комитета в Ловеч, после автоматично това се повтаря и от следващи автори, така е останало записано черно на бяло; сега ти, в това тук те подкрепяше и Баал в темата, излизаш с твърдение, че Христо Цонев-Латинеца е наел този хан като частно лице с частен интерес - аргументирай се, моля. Другото важно нещо в този твой пост, което ти си отбелязал е "и не само той" - уточнявам за протокола, в Румъния за Общото събрание на БРЦК придружител на Левски от Ловечкия частен революционен комитет е Марин Поплуканов, това е документирано, както в писмата на Левски, така и от присъствените протоколи на Общото събрание в Букурещ.

По спомен, без да мога сега да го цитирам конкретно, мисля, че Параскев Стоянов пръв твърди това, че ханчето е наето от комитета; по-късно Кацев-Бурски го повтаря в анкетата си, ако не греша; но си прав, и в двата случая няма конкретни доказателства потвърждаващи това. По-късно, според мен, историците започват да повтарят тезата за "комитетски хан", защото тя се вписва в картината с предателството на поп Кръстьо, който видиш ли, посочил този хан на турската полиция, защото е "комитетски". Дори Страшимиров използва тази теза като главна "опорна точка" в книжката си-памфлет "Левски пред Къкринската Голгота". Но Страшимиров в предговора си към тази книжка не се стеснява да дефинира историята като дълг, а историкът като жрец на този дълг към паметта на Отечеството. Само че, по мое скромно мнение, жреците изпълняват ритуали в храмовете, но не са изследователи.

Написаното от теб не противоречи на тази информация, с изключение на твърдението, че ханът в Къкрина е бил нает по поръчение от Ловчанския комитет от члена на този комитет Христо Цонев-Латинеца; между другото, тази информация упорито се повтаря и в официално публикувани книги като "Васил Левски - документален летопис 1837-1873", ДИ "Петър Берон", 1987, под редакцията на Кирила Възвазова-Каратеодорова. Вероятно авторът от цитирания сайт се позовава точно на това издание, защото виждам същия стил на излагане на дати и събития в хронологичната част на сайта, не твърдя, че са ги преписали дословно. "Христо Цонев Латинеца или, както още са го наричали, Малкият Христо e важен съратник на Левски, член на Ловешкия революционен комитет. Роден е през 1848 г. в с. Къкрина, Ловешко. Според други източници е роден около 1846 – 1847 година. Баща му Цоньо Кулаксъзов се преселва от Къкрина в Ловеч през 1844 година. Христо учи в родното си село, но след смъртта на баща си заминава за Влашко да работи. Там се събира с хъшове и слуша разкази за гарибалдийците, които той нарича „латини“, откъдето идва и прякорът му – Латинеца. В началото на 60-те години на ХІХ в. емигрира в Сърбия. За отиването му в Сърбия има оставени спомени от Христо Иванов Големия-Книговезеца. Христо Иванов и Христо Латинеца са братовчеди, вторият е син на лелята на Книговезеца – Сава. Христо Латинеца е братовчед и на Никола Цвятков Казанджийчето, който пък е доведен брат на Големия. Тръгват от Ловеч тримата братовчеди: Христо Иванов, за да учи занаят по европейските страни, Гечо Сирков (Георги Сирков, Гечо Хашната, брат на Никола Сирков и съпруг на Величка Хашнова) и Христо Латинеца. През Никополския път стигат до Свищов, където работи табаклък по-малкият брат на Големия – Трифон, който тръгва с тях за Белград. Когато пристигат в Белград, питат за Раковски, на когото носят препоръчително писмо. След няколко дни Трифон става кундураджия в Белград, а Христо Латинеца – кафеджия. Така, макар и да не са участници в Първата легия, Христовците са свидетели и се включват в обграждането на Варош капия заедно с момчетата на Раковски. От тогава е и познанството на Латинеца с Васил Левски. По-късно той участва във Втората българска легия в Белград (1867-1868). След нейното разтуряне живее за кратко във Влашко. После се установява в Ловеч и построява своя къща в махала Дръстене, където Левски често намира подслон и подкрепа. Отначало Христо Латинеца е кожар в Ловеч, а по-късно и кръчмар. Той е и съдържателят на Къкринското ханче. Ловешкият частен революционен комитет наема ханчето през май 1872 г. от къкринчанина Вълчо Сяров Каранейков, като за ханджия е определен Христо Цонев – Латинеца, за да може Левски да има в близост до Ловеч и друг опорен пункт за дейността си. Там се провеждат заседанията на местния революционен комитет, намират подслон и някои комитетски хора.hancheto В онази злощастна Коледа на 1872 г. ханът бил затворен, но Левски изпратил Христо да го отвори ден, преди да тръгне за Румъния с архива на БРЦК. В злополучната нощ на залавянето му в хана имало много хора, но накрая останали само тримата – ханджията Христо, Апостола Левски и Николчо Цвятков. Минути преди турците да нахлуят в хана (по разказа на сина на Христо години по-късно), Латинеца излязъл да търси втори кон за Левски. В опит да се измъкне Апостола грабнал и неговия пищов и стрелял с него. Латинеца се върнал доста бързо, без кон, и бил задържан заедно с Николчо. Запитан дали познава Левски, той отрекъл. Латинеца отричал и пред съда, въпреки че Левски вече го бил посочил като свой познат. На въпроса: „Дякона каза, че, като си бил кръчмар край Ловеч, идвал няколко пъти в кръчмата ти и нощувал там”, отговорът отново бил непоколебим: „Нека казва, не го познавам.” Съдът освободил Латинеца и Никола и стражар ги върнал в Ловеч, но там ги държали в кауша чак до 25 март. През 1876 г. в Ловеч са арестувани 24 троянски и 9 ловчански дейци, между които е и Христо Латинеца. На 3 юли 1876 г. те са откарани в Търново, а от там – в Русе, където пристиагат на 20 юли. Там са освободени като помилвани от султана. Латинеца умира на 36-годишна възраст. Къщата на Христо Цонев Латинеца в Ловеч е забравена и се руши. Това е единствената оцеляла къща, в която е нощувал Левски. Тя се намира в кв. „Дръстене”, точно под средновековната ловешка крепост и на пет минути пеша от паметника на Апостола. През 60-те години на миналия век в дома на Латинеца е имало музейна сбирка. Експозицията показвала бита на бедно ловешко семейство от 60-те и 70-те години на ХІХ век. Днес обаче всичко е обхванато от забрава и разруха. През счупените прозорци може да се надникне вътре, но къщата е опразнена. Стари варошлии разказват, че под огнището имало тунел, който водел към мазата и към таен изход от къщата. Това е и единствената оригинално запазена къща от времето на Левски без реставрация и промени. През 90-те години вандали многократно са разбивали къщата и през 1995 година тя затваря врати." подготвил текста: Христофор Марков http://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/христо-цонев-латинеца/

Значи малко вероятно ми се струва да е участник в Първата легия, защото според повечето източници е роден 1847-48 година, от което следва, че е бил 14-15 годишен по времето на Първата легия; според мен най-вероятно е бил свидетел на събитията в Белград по време на Първата легия, но едва ли е бил сред легионерите на тази възраст. Или данните за рождената му дата не са точни.

Стаски, почти нищо не успях да открия за биографията на Христо Цонев-Латинеца. Имаш ли повече информация за него? В някои сайтове, претендиращи за точност, обаче има други твърдения, противоречащи на твоето: "Той е и съдържателят на Къкринското ханче. Ловешкият частен революционен комитет наема ханчето през май 1872 г. от къкринчанина Вълчо Сяров Каранейков, като за ханджия е определен Христо Цонев – Латинеца, за да може Левски да има в близост до Ловеч и друг опорен пункт за дейността си. Там се провеждат заседанията на местния революционен комитет, намират подслон и някои комитетски хора." http://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/христо-цонев-латинеца/ От така написаното недвусмислено се разбира, че "Ловчанския частен революционен комитет наема ханчето", а не Христо Цонев-Латинеца като частно лице. Ти казваш, че не е така, но това можеш ли да го докажеш? Същото важи и за противоположното становище, имат ли авторите му доказателства, че ханът е определен за комитетски, от кой е взето това решение, след като по същото време Левски отсъства от Ловеч? По онова време там председател е бил Иван Драсов.

Изворът, че Христо Цонев-Латинеца е бил член на Ловчанския комитет и ханчето е било наето от него като комитетско е „Градът Ловеч Като Център на Българския Централен Революционен Комитет, Столица на Васил Левски и Роден Град на Поборника Тодор С. Кирков” от д-р Параскев Стоянов, изд. 1901: Цитати: „Казахме, че къде края на 1868 год., вероятно през декемврий, Левски дойде като гост за пръв път в Ловеч в къщата на поп Лукана. Той обясни целта на своето идвание и свършеното в Мъгуреле и Плевен и се реши да се свика събрание. Това събрание стана в къщата на Иван Драсов, до реката в една усамотена улица между къщата на Ив. Колев и Коста Панчев; тази къща и до днес стои. На това първо събрание присъствуваха освен Левски, и Иван Драсов, Марин Поп Луканов, Анастас Цочев Хитров, Николчо Сирков и Васил Йонков от Гложене и още няколко души, вероятно Анастас Поп Хинов от Плевен, поп Кръстю, Иванчо Колев, Пану агопа бояджи Драганов и Христо Цонев Латинеца.” „Левски, както се знае, от Ловеч тръгваше по обиколка из цяла България и в Ловеч си отпочиваше по цели недели и месеци от дългите предприятия. Казах, къде се криеше обикновено; трябва да прибавя, че, когато Левски биваше в по-голяма опасност, той се криеше в Дръстени, много рядко у Христо Цонев Латинеца, а най-често у Николчо Сирков в „горния край“. Това последнйо скривалище Левски много вардеше и тайно държеше да го има в случай на голяма опасност; тук той престоял две зими почти и едно лято; тук имал и една малка печатница; тук се криела и цялата архива. Всичко това се съхранява и до днес от Мария Сиркова, която след смърта на Никола стана жена на Никола Цветкова.” „Никола казал, че не го познавал; заптието попитал Левски, кой е и на къде отива; Левски отговорил: „отивам на лозето си да броя, колко кола боклук са стоварили“; и прибави „аз тебе те познавам, ти не ма ли познаваш? аз съм от Ловеч“. Стражара си отиде къде Ловеч, а Левски през пътеката отиде нагоре в лозята и стигна Никола на шосето до гйола. Левски качил сега коня и по мръкнало къде 6 часа стигнали в селото Къкрина (на 2-3 километра на страна от шосето) в ханчето на Христо Цонев Латинеца, и той член от комитета, който ги чакал.” На другия въпрос, къде е бил Левски, когато Латинеца наема хана, 7 месеца преди 27 декември 1872, отговорът е лесен – бил е в Букурещ за учредителното събрание на БРЦК, той пребивава в Румъния от 11 април до към началото на юли, 80 дни в Румъния, следователно ханчето е наето през това време. Защо няма разходи в тефтерчето му записани за това ханче, ако е било наето с комитетски пари, нямам обяснение.

Стаски, привет . Така е, факти и извори, останалото е бошлаф работа. Но винаги съм твърдял, че изворите и фактите за детайлите около това предателство трябва да се търсят в турските имперски архиви от онова време, не са достатъчни спомените на дейци и тълкуванията им от историци. почти съм сигурен, че си изровил някакви конкретни документи по темата. Твоя воля да ги споделиш тук в темата, да намекнеш за какво става дума или просто да си ги запазиш за друга публикация.

Dynamic Auto-Painter (DAP) http://www.mediachance.com/dap/

Ами значи като дойдат на българска почва става някакво "побългаряване", защото в конкретния случай с моята позната в Пловдив, тя работи във фирма на българин, който живее от десетилетия в Америка и е богат човек с няколко филиала в Европа и САЩ в този бранш. Тукашният мениджмънт обаче е поверил на племенника си, момче без образование и особен интелект, който действа на принципа "изтисквай без да се церемониш" - премиални и бонуси, никакви, шуро-баджанашкия принцип на издигане с пълна сила и на който не му харесва - ей на къде е изхода, има много безработни, които ще работят и за тези пари. Плюс синекурни длъжности за местни партийни величия, за да върви делаверата с европейските европари и др. подобни неща, да има "гръб". Разказ от първо лице от гледна точка на "малкия човек", работник в тази фирма.

Пак свърших + То и няма начин, от гледна точка на собственика, да се дават премиални, когато продажбите ти не се увеличават - просто не можеш да даваш нещо от нищо, когато не печелиш, ако продажбите ти се свиват няма откъде. Гледам по дискавъритата филмчета за американски работници в златодобивната промишленост и в риболовната - прави ми впечатление, че собствениците винаги обвързват заплатите на работниците си с крайната печалба, казват им някакъв процент, който ще получат и това е прозрачно пред очите на всички. Хората се мотивират по този начин, защото работят за себе си, съответно понякога може да не получат нищо и да изгорят. В големите компании едва ли е така, но сигурно пак има много развита ситема за лична мотивация. При соца беше точно обратно - колкото повече бачка един работник, може само да му вдигнат нормата, но не и заплатата, това си беше принцип и се вкорени в психиката на хората в производството, виждал съм го много пъти с очите си. И си продължи и след голямата приватизация с РМД-тата след 1997, защото тогава повечето соц-предприятия бяха делаверски изтъргувани под тезгяха на "наши хора". Бедата бе, че тези "наши хора" имаха манталитет на номенклатури, а не на капиталисти, те схващаха придобитото за жълти стотинки държавно предприятие като обект за бързо лично забогатяване чрез разпродажба и делавера, а не като средство за производство и печалба. И рухнаха така иначе много прилични за времето си предприятия със сравнително квалифицирана работна ръка и добро за времето си оборудване. Видях го как стана в полиграфията. И като се отворихме на спомени за 1997, точно тогава имах поръчка в голяма държавна печатница, която й предстоеше приватизация по схемата "роботническо-мениджърска" - печатарите приличаха на пияни казаци, нощната смяна едва се държеше на краката си, но въпреки това, по някакво чудо успя да свърши работата. После тези хора ги прецакаха тотално и повечето от тях отидоха да си търсят късмет из многото частни печатници, но бяха добри в занаята си като технология, иначе за дисциплина и мотивация въобще не можеше да става дума.

В тази тема първият постинг някак си персонализира дебата около конкретна фирма и така стесни границите. Ник цитира мненията на хора, работили във фирмата. Ако прочетете и други мнения по форумите за други фирми, ще видите, че над 90 процента от отзивите на работилите в различни фирми са негативни, не знам защо е така, работещите в повечето случаи изказват недоволство от заплати, кариерно развитие, взаимоотношения и т.н. Може би са обективни, но фактът си е налице, голямата част от отзивите по принцип са негативни. За конкретния случай, вероятно заплати от по 600 лв. бруто получават не много квалифицирани работници, нагоре в йерархията сигурно заплатите растат. Погледнах сайта им, имат над 20-на позиции на длъжности, в това число и висококвалифицирани, но никъде не обявяват конкретни възнаграждения, това явно става в разговори с кандидатите. В клиповете си показват млади и интелигентни служители, които изглеждат мотивирани и доволни от работата си. За работник от провинцията, Ботевград е на 90 км от София, който живее в региона, 600 лева и сега не е толкова зле, все пак в региона има традиции в електронната индустрия, на времето в Правец имаше завод за полупроводници, така че може би не случайно този завод за сензори е стъпил там. Освен това, 2500 работни места с перспектива да ги увеличат с още 1500 никак не е малко, всъщност разклонението им в България е най-голямото в Европа. И пак конкретно, не могат да се надяват да привлекат квалифицирани, мотивирани и качествени работници с тези заплати при наличието на много работни места в София с по-високо заплащане. Не знам как е в Пловдив, където е другият им клон, имам позната, която работи в полиграфията там за 500 лева, жената е с висше икономическо образование, но работи съвсем друга работа на машина за тези пари, и не смее да си напусне работата, защото й остава малко време до пенсия, но е друга тема. Статистиката отчита минимална заплата от 430 лева сега и средна от 800, като средната я изчисляват на базата на минималната, тя е 60 процента от нея. Цялата тази работа изглежда добре на пръв поглед, а приказките, че ще вдигат минималната на 650 и средната на 1500 сигурно звучат като музика в ушите на държавните служители, които не са свързани с производство и реализация на продукт, но за дребния бизнес, за най-малките еднолични търговци, това е дране на живо, защото не знам дали хората във форума са наясно с българското законодателство, но т.н. еднолични търговци, плащат осигуровки върху най-малко две минимални заплати за собствениците, за разлика от ООД-тата например, където може да се плаща и върху половин минимална заплата - това е дискриминация за най-дребния бизнес, защото обикновено едноличните търговци, микрофирмите, а такива са на книга няколко стотин хиляди в България, обикновено са семейни - съпруг, съпруга и дете/ца - те са от по 2-3 души, и изкарват с дребен бизнес, колкото да живеят, понякога не изкарват и толкова. И когато със закон му кажеш на такъв човек - изкарал-неизкарал този месец някакъв приход, трябва да се осигуряваш върху две минимални заплати, все едно му казваш - закривай фирмата и се реди на социални помощи или ставай наемен работник. Всичко това и още много други неща в бизнес-климата в България съсипаха дребното предприемачество и лумпенизираха голяма част от населението, в това число младите.

Блестящ синтез, респект. Разбира се, това би могло да се подложи на анализ, който си мисля, че ще го потвърди. От различни гледни точки. Както и това. От чисто военна гледна точка, да проливите и днес в някаква степен от военна гледна точка са важни за територалната сигурност на Русия, ако тя се изживява и поставя в ролята на оградена с враждебност държава, те биха държали на ръка разстояние чужд флот, но това според мен днес не е по-решаващо от икономическата и политическата й интеграция с европейските й партньори. От търговска гледна точка, проливите действително дават постоянен пряк излаз на руския флот в Средиземно море, но такъв имат и натовските държави от Южния фланг, както разбира се и американския флот, така че предимството на руския флот там няма да е безусловно стратегическо. Не са решаващи проливите и в икономически план, поне не от тази степен, каквото е например Южнокитайско море за доставките на нефт в Китай, който се опитва да го прегради с военни бази, защото в Средиземно море достъп до този път към европейските си клиенти имат всички износители към Южна Европа от Близкия изток. Достъпът до проливите би бил някакъв плюс, но в сравнение с геополитическите стратегически цели на Русия едва ли ще натежи повече от изброените по-горе от Дора фактори - високоразвита държава с мощна икономика и висок БВП, което с пълна сила важи и за България. В едно хипотетично по-далечно бъдеще, в което, по мое мнение разбира се, Турция ще бъде приета за член на ЕС, а Русия ще бъде много по-тясно интегрирана икономически и може би военно в Европа и партнираща си с НАТО, въпросът кой да контролира военно проливите ще бъде решен естествено - ще ги контролира обединена Европа. Съединените щати също имат интерес от стабилна и мощна военно и икономически европейска общност плюс Турция и без конфликти с Русия, тяхното голямо предизвикателство през следващите десетилетия, според мен, ще бъде Китай, а най-здравият им съюзник ЕС.

Ето я картата с Проливите - Босфора и Дарданелите. И какво ако ги контролира Русия? През 19 и 20 век за нея е било жизнено важно да ги контролира, такава е била войната тогава, днес нещата изглеждат различно. Русия е световна ядрена сила, но регионална икономическа - нейният БВП е съизмерим с този на Италия, той няма потенциал да расте бързо през следващите години, прогнозите за 2020-та са, че тя ще бъде 7-ма или 8-ма по БВП в света с тенденция да бъде изпреварена от такива държави като Индонезия, Бразилия и Индия. Русия има сравнително ниска производителност на труда, износ, структуриран около суровини и липса на достъп до високи технологии, заради изолираност от западните пазари. Със 140 млн. население, което не расте бързо, тя не може да се състезава по икономически растеж с колоси като Китай, САЩ, ЕС и Индия. Русия няма потенциал да бъде икономическа суперсила, въпреки че с ядрения си потенциал е военна такава. Та въпросът ми е, защо, според теб Дарданелите и Босфора са толкова важна стратегическа цел за Русия днес? Какво ще променят в нейните перспективи, ако ги контролира. Тези проливи затварят/отварят единствено малкото Черно море, но не и Средиземно, от другия му край е Гибралтар, който така или иначе контролира цялото Средиземноморие.

+++ но нямам налични днес. На същото мнение съм, мисля че Русия има дългосрочна стратегическа цел да се интегрира отново в Европа, каквато интеграция е имала през 19-ти век и към тази цел ще използва всички свои стари връзки със страните от Източна Европа. промяната в САЩ е драматична и отваря потенциална възможност на Русия към по-тясна икономическа интеграция с Европа. Според мен, информацията на Лапландец за мълчаливото американско "йес" и руската "зелена светлина" към анексирането на Кърджалийско и Хасковско от Турция може и да е конкретна, но е остаряла, защото силно се съмнявам в мълчаливото американско "йес", след като Тръмп обяви тотална война на Ислямска държава и иска да наложи забрана за влизане на граждани от няколко ислямски държави в САЩ. Европа също не би приела такива териториални прекроявания, защото след тях ще се отвори Кутията на Пандора за всякакви териториални претенции в самата Европа.

И аз си спомням, без сега конкретно да съм проверявал, че в Китай ставаше въпрос за заплати от порядъка на 600-800 долара месечно в такива предприятия; преди година гледах интервю с американски инвеститор, който заяви, че премества инвестициите си във Виетнам, точно заради поскъпването на работната ръка в Китай; иначе конкретната фирма има бизнес в Китай, още от началото на 90-те, в Мексико, в Малайзия и най-сетне в Япония и САЩ, но там заплатите естествено са в пъти по-високи, съответно по всяка вероятност и производствата им са по-високотехнологични, за разлика от тези в България, където доколкото прочетох цитираните мнения, са твърде елементарни продукти. Доколкото прочетох, в САЩ работят поръчки за военните, както и лазерни сензори за самоуправляващи се автомобили. П.С. Галахад е направил точно сметката какво означава един млад човек от София да работи за нетна заплата 520 лева в Ботевградския клон на фирмата: "Защото пътните в едната посока за 70км. някъде надхвърлят 10лв. За отиване и връщане стават над 20лв. При 25 работни дни (няма данни колко почивни дни ще имат всъщност) това значи 500 лева, а при 30 работни дни 600лева. Ако е предложена минимална работна заплата, това означава, че младежът трябва да работи 8 часа, да пътува по 2 часа, отделно градски транспорт и накрая да иска от майка си и баща си между 40 и 140 лева за да си плати пътните за да може да ходи на работа. Всъщност трябва да иска от тях доста повече, защото у нас пътните не се приспадат като необходимо присъщ разход и се облагат с 10% данък. Ще рече, че при 25 работни дни ако взима МРЗ от 460лв като му удържат данъка ще му останат 414лв. и останалото до 500лв ще трябва да го иска от родителите си за да може да стигне до работното място. Може да наеме квартира за 300лв., която също обаче се облага с данък, тъй че тогава му остават 114лв. Като си купи работно облекло и още някои други неща, които у нас работодателите трябва, ама не осигуряват защото "кандидати за работа много" отново е по на сметка да не ходи на работа." Така че в конкретния случай въобще не може да става въпрос за "мързел", чиста аритметика си е - работникът ще трябва да си плаща за удоволствието да работи. Другият вариант е да си наеме квартира в Ботевград, не по врат, а по шия. А дори и да му поеме фирмата транспорта и квартирата, както доста мъгляво пише авторката на статията, в София без особени усилия този младеж или девойка може да си намери равностойна като заплащане работа без да пътува по 2 часа всеки ден или да живее в провинцията - заплата около 600 лева е постижима като продавач в супермаркет или сервитьор, защо тогава да губи по 10 часа седмично или 50 часа месечно в пътуване до Ботевград? Заплатите са много ниски, това е причината, но авторката избягва да споменава цифри, те се виждат от цитираните мнения на вече работили там хора.

Това е факт. Но как, според теб, би могъл да бъде разкъсан този затворен кръг, ако въобще може?

Затова и не му отговорих на Фружин, защото този разговор сме го водили поне на три-четири места в други теми, пак щях да се повторя, но ти си го направил. Проблемът е във феодалния тип мафиотска икономика, сраснала се с държавата и казионните профсъюзи, които обслужват единствено "наши хора" по верноподанически принцип. И докато циклим в този модел ще става все по-зле, а младите ще учат чужди езици, с откровената идея да избягат в чужбина.

Точно. Иначе за конкретния случай с цитираната фирма, ами прегледах им набързо историята, дето се казва нормална мултинационална корпорация - световно разгърнат бизнес, с ударение в страни с евтин труд, добър ръст, стогодишна история, капитализация над 7 млрд. долара, сега навлизат в индустрията със сензорите за самоуправляващите се автомобили, имат джойн венчър с друга такава компания; в България имат 2500 работни места с амбиции да ги направят 4000, иначе имат над 20 000 служители, седалището им е в Холандия, по обясними данъчни причини, мениджмънта им, върховния е твърде застарял, средна възраст над 55 години, консервативни са в това отношение. Защо са в България, според мен заради евтината работна ръка най-вече - 300-400 долара месечна заплата къде ще намерят другаде в Европа?

То Бай Ганьо го играе Андрешко, докато си продава мускалите из Европата и тича след влака да не му ги откраднат; после обаче е осенен от гениалната идея, че иска Солунската митница, па макар и за една година, след което влиза в политиката с Дочоолу и Гочоолу, най-сетне го виждаме политик в Двореца, който е готов да вика "Да живей Княза и Конституцията", само и само да има Келепир - ето това е чорбаджийския манталитет. И докато той господства в България, нищо няма да се промени. Средна работна заплата от 1500 лева означава 650 000 държавни служители с техните семейства да живеят на гърба на по-малко от тях заети в реално производство, където реалните заплати ще бъдат наполовина, такава е перспективата.

Напълно те разбирам, минах по този път. И според мен си стигнал до правилно решение. Мисля че ако промениш едното, ще видиш начин да промениш и другото, при мен нещата станаха така, някак си само се появи решението.

Може и да си прав, не съм се задълбочавал в детайли за тях, а и те самите се обвиват в мъгла. А и авторите, които пишат компетентно по тази тема в България са на пръстите на едната ръка и то наполовината на техния брой.

Левски взема пълномощно и прокламации, но взема и някакви пари за първата си обиколка. Но което е по-важно, влиза в мрежата от връзки, изградена вече в България, това е системата на читалищата, които на практика са масонски ядки; Захари Стоянов, също масон, е описал функциите на такова читалище в Русе, около ядрото на което кристализира и революционния комитет. Изобщо ролята на българското масонство в българското национално-революционно движение е силно неглижирана по конюктурни политически съображения не само по времето на комунизма, но и при царския режим, по обясними причини - конкурентни. Реално и Българската Академия на науките е формирана от масонско дружество, Левски между другото е един от учредителите. Масонството през 19 век е републиканско движение, насочено срущу свалянето на монархичните режими в Европа и има огромна роля още от времето на Великата Френска Революция, якобинците са масони. Младотурците също са групирани около масонски ядки, а Раковски поддържа контакти с тях, както и с румънските масони; специално в случая с Касабов имаме едно типично българско надскачане в стил "ученикът надмина учителя" - Касабов се възползва от временното отсъствие на Раковски и зад гърба му сключва сделка с румънски политици, нещо, което вбесява Раковски и води до конфликт между двамата. Левски просто се възползва от ситуацията, но той винаги се е движил по свой път.

Затова сме в алтернативния раздел, което е забавно и интересно - защото Освобождението би могло да не изглежда такова, каквото го знаем от известната ни история; и Левски и Раковски работят за една друга свобода, извоювана със силата на българското оръжие, каквато я постигат сърбите и гърците за техните си национални държави. Така че, според мен, при едно друго Освобождение, и Левски и Раковски, хипотетично биха се вписали в политическата действителност на една друга България - единият като първият български княз, Раковски; другият - като първият български Президент на република, Левски; между другото, България би била тогава единствената Република в Европа, заедно с Третата Френска Република, вероятно би могла да разчита на някаква подкрепа само оттам; не бива да изпускаме предвид и възможността такава Република да бъде подкрепена по онова време и от Австро-Унгария, работеща по прокарване на Барон-Хиршовата железница през територията на Сърбия и България до Истанбул, проектът е бил грандиозен за времето си и е имал силна подкрепа и сред турската управляваща върхушка, Митхад паша в Русе, младотурците, които са републиканско настроени и прозападно ориентирани с много силни позиции по онова време. Касабов пише за Левски, че е бил най-способният и деен техен "агент" в България, разбира се, преувеличава ролята си, защото Левски твърде рано се еманципира политически с изгражданата от него ВРО и започва да работи самостоятелно в България.

Левски и Раковски са професионални политици, за тях не виждам друго поприще за кариера след Освобождението. Раковски идеално се вписва в титлата „български княз” – на практика такива самопровъзгласили се аристократи са сръбските крале и от двете династии, Караджорджевичи и Обреновичи – и едните и другите се издигат по време на въстанията срещу Османската власт, но нямат нищо общо със старата родова аристокрация в Сърбия; Раковски е много повече аристократ по дух от тях. Левски е краен републиканец по политически убеждения и това автоматично би го противопоставило на руската имперска политика, но същевременно е и прагматик, негови са думите „помощ приемаме и от дявола”, така че не е сигурно, според мен, че би се изявил като екстремен русофоб. През 1868 г., преди да го наемат прозападните масони от ТБЦК на Иван Касабов, Левски отива да иска оръжие и финансова подкрепа от руския консул Найден Геров, последният обаче не го приема на сериозно, което по мое мнение е груба негова грешка. Ботев – лично аз не го виждам в политиката, той е стихиен и импулсивен дух, поет по душа и бунтар, не би се вместил в никакви политически схеми и „раздаване на дробчета”, както са наричали политическото службогонство в онези времена, което си работи и днес.

Има три версии къде е бил Левски вежду 12 -25 декември 1872: Първата, официозна и приета от повечето историци, като се почне с Иван Унджиев е, че е пребивал в „тайна къща” в троянското село Колибето, дн. Черни Осъм, недалече от Троянския манастир. Както се вижда от картата, това е място е комуникативно както с Троян и Троянския манастир, така и с Ловеч, докъдето разстоянието е около 30 км, един ден път преход. Сравнително близо е и до Сопот, последното място откъдето идва Левски, преди да премине Балкана с Никола Ръженков. Няма твърди доказателства за това, освен цитираните от теб спомени на комитетски дейци от Троянския комитет, но Левски се среща с тях на 10 декември в манастира, където им съобщава, че ще заминава за Ловеч, след това те нямат пряк контакт с него. Писмото си до Ловеч той започва с „току се канех да тръгвам за града Ви...”, а то е писано на 12 декември, дълго е 4 страници и има чернова, едва ли е писано на коляно из лозята около Ловеч. Ето защо, лично аз, съм склонен да приема тази версия за пребиваването на Левски, преди влизането му в Ловеч. Освен това, той издава пълномощно на Й.Стоянов-Фердинанд, изпратен от Букурещ като негов помощник, за работа в Тулчанско, има документ за това с неговия подпис от 18 декември, едва ли въпросният емисар го е търсил из лозята около Ловеч. Втората версия е на Васил Боянов в книгата му „Левски и Ловеч”, в която той доказва, че от последните две седмици Левски се е крил из колибите на лозята около Ловеч; времето било необичайно топло. В тази тема Стаски е привърженик на тази теза. Третата версия е на Димитър Страшимиров, който твърди в „Левски пред Къкринската Голгота”, че Левски е стоял в Сопот най-рано до 18 декември, когато е тръгнал към Ловеч. Ето какво пише Димитър Страшимиров: Това е най-невероятната за мен теза, но трябва да се има предвид, че книгата на Страшимиров е писана преди 90 години, когато още не са били известни много след това открити документи, няма да я коментирам. Само като вметка, точно тази теза отваря „тълкувания” из жълтите медии, че имало и „нещо друго” в това стоене в Сопот и Карлово, демек „другото” е някаква любовна афера, намеква се за монахинята Евгения със светско има Ана Бояджиева, която по същото време е учителка в Карлово. Такива приказки са за маса, няма да ги коментирам. Сега по същество: която и от трите версии да е действителна, безспорно е, че Левски близо две седмици, след като получава писмото от Ловеч, което го уведомява, че в града има предател – той сам го определя като такъв, и казва „ако Вие кажете не знаем, аз знам кой е, и ще Ви го посоча.”; човекът, който е писал фалшивите писма, или лъже, че има такива фалшиви писма, е предателят, няма какво да се осуква тук и да се извъртяват всякакви засукани аргументи, за да се замаже това в писмото на Левски до ловчанския комитет, изчаква и проучва ситуацията в Ловеч. Изпраща с такава цел и Никола Ръженков и един свещеник от Троянския манастир. И не става въпрос за злоупотреба с пари, а за предателство, защото целият патос в памфлета на Димитър Страшимиров се върти около тези пусти присвоени уж от поп Кръстю пари за да си изплатял ипотеката за къщата, това е толкова насилена зорлем теза, че издиша отвсякъде, но такива са били страстите по времето, когато отговаря на Кацев-Бурски, такъв е манталитетът да се води научен спор, че от очевидни несъотвествия е изградена цяла теория на конспирацията, за да се вкара попа в схемата на предателството. На въпроса ти, защо е стоял две седмици извън Ловеч, а не е влязъл веднага? Мисля, че отговора е в самото му писмо от 12 декември 1872 г. до Величка Хашнова - защото вече е знаел, че в Ловеч има предател/и и сам пише "боя се да влеза в града Ви"; защо не е подминал - моето мнение е, заради писмата, кореспонденцията му с дейците от Влашко, тя му е била необходима в предстоящия с тях дебат за въстанието. Ето защо нарежда писмата да се пренесат у Сиркови, нещо, което очевидно не е било изпълнено, за да се отбие все пак и до Хашнови, защото не е за пари, парите - 4500 гроша - вече са били у Сиркови.