Б. Киров

Да погледнем какво се е случило с пазара на марката Hush Puppies след "повратната точка" през 1995, която е фиксирана в горните цифри: In 2013, Oprah Winfrey names Hush Puppies as her favorite shoe. Today, more than 17 million pairs of shoes are sold every year in 165 countries. https://oklahoman.com/article/5593233/hush-puppies-shoes-celebrates-60-years https://www.in2013dollars.com/us/inflation/1995?amount=1 При това цената реално не е мръднала от 1995: средно тогава тя е била 60-70 долара на чифт, днес е около 100 долара, но коефициентът на инфлация е 1.71, тоест цената не само че не се е повишила, а дори е по-ниска. И така, брандът е разширил пазара си 11 пъти спрямо върховата 1995 и 6 пъти /600 процента/ спрямо най-добрите си продажби през 60-те.

Според мен най-важен е Продуктът. Има една почти класическа книга от Малкълм Гладуел, "Повратната точка" изградена около история със зашеметяващия успех на продажбите на обувките Хъшпъпис през 1995 - Гладуел дава за пример на "повратна точка" успешния маркетинг на търговската марка, когато малка група хора с минимални усилия преобръщат инерцията/кинетиката на махалото, в случая на пазара, в обратна посока. Авторът се опитва да обобщава този успех като правило и го разпростира като универсален принцип за всички сфери на маркетинга. Тук обаче е разказана същата история от по-различена гледна точка, а именно е защитена тезата, че в основата на успеха и т.н. "повратна точка" не стои нищо друго, освен качеството на продукта, от което, разбира се, маркетинга се възползва в максимална степен: An Old Dog’s New Tricks : Hush Puppies’ Return in the ‘90s Hush Puppies, обувките от черна свинска кожа, популярни, когато Кенеди беше президент, имат нов повод за живот. Благодарение на съживяването на ретро модата, тромавите обувки, отдавна избягвани от купувачите, отново станаха широко популярни. Wolverine World Wide Inc., която произвежда обувките, очаква продажбите им да надхвърлят 1,5 милиона чифта тази година, в сравнение с нищожните 100 000 чифта през 1994 г. Hush Puppies предлагат казус за възраждане на стара марка. От началото на 1995 г., Wolverine започва да изпраща обувките до модни бутици в Лос Анджелис и квартал SoHo в Ню Йорк, за да станат хит в градските модни тенденции. Те разгърнаха демодираните стилове в актуализирани нюанси: ярко зелено, изумрудено синьо, електрическо оранжево.В същото време Wolverine изсипваше купчини безплатни Hush Puppies на знаменитости в Холивуд, пускайки обувките на страниците на фенски списания и в телевизионни предавания като „Suddenly Susan“ и „Melrose Place“. Wolverine се стреми към точно таргетирани потребители. Тя харчи около 5 милиона долара за телевизионни реклами, насочени към мъже и жени на възраст от 18 до 34 години. Това са първите реклами за Hush Puppies от 10 години насам. Ще има и реклами в списания, заснети от знаменития фотограф Ричард Аведон - намигване към модното изображение на обувките. Марката е стимулирана към по-голямо търсене от тенденция към неформално облекло в офиса, казват търговците.„Днес живеем на много по-непринудено работно място и Hush Puppies са точно това“, каза Джим Гундел, старши вицепрезидент, отговарящ за мъжките обувки в мол Bloomingdale’s. Неочаквано телефонно обаждане от изгряващ в света на висшата мода дизайнер предизвика завръщането на Hush Puppies. Дизайнерът на мъжко облекло в Ню Йорк Джон Бартлет искаше ярко оцветени обувки за модното си ревю през 1995 г.Той ги получи. Дни по-късно музикантът Хари Конник младши се появи в „The Tonight Show With Jay Leno“ с лилави Hush Puppies, които Бартлет му беше дал. За радост на Луис и други мениджъри на Wolverine, Коник демонстрира обувките по сцената. Преди това, Hush Puppies получиха непланиран рекламен импулс, когато актьорът Том Ханкс ги носеше във „Форест Гъмп“, филм от 1995 г., чието действие отчасти се развива през 60-те. "Имаше нещо във въздуха - каза Луис. - Имахме чувството, че продажбите на обувките ще излетят нагоре, ако се опитаме максимално да реагираме на тренда.“Гранд Рапидс, Мичиган, дъщерна компания на Wolverine, известна с функционални ботуши, носени от строителни работници, нае външен стилист в Ню Йорк на хонорар, за да ги държи нащрек за модните тенденции. Wolverine също потърси ретро модни дизайнери и ги остави да се развихрят с пълна сила. В своя бутик Pleasure Swell, на авеню La Brea, Джоел Фицпатрик започна да продава ексклузивни дизайни: Hush-in-the-dark и „бронирани“ модели, изработени от кевлар, синтетично влакно, използвано в бронежилетки. Седнал на гола дървена маса в таванско помещение с изглед към търговския етаж, Фицпатрик показва най-новите си творения: ярко розови и зелени обувки с квадратни бомбета - форма, вдъхновена от чифт слънчеви очила Armani. "Правоъгълниците ще бъдат големи", каза Фицпатрик. Клиентите на Hush Puppies включват известни личности като рок музиканта Дейвид Боуи и актрисата Сюзън Сарандън Фицпатрик раздаде стотици обувки на актьори от името на Wolverine. "Ellen DeGeneres трябва да има 50 чифта досега", каза той. Wolverine използва и холивудска компания за връзки с обществеността, за да си наложи в тези среди обувките. Фирмата, Bragman Nyman Cafarelli, убеждава актьорския състав на телевизионния сериал „Wings“ да носи обувките и подарява на Brooke Shields от „Изведнъж Сюзън“ препариран басет - търговската марка Hush Puppies - за гримьорната. Wolverine удвоява усилията си за промоция на високо ниво с нестандартни телевизионни реклами, които позиционират Hush Puppies (и техните собственици) като модерни и спокойни преуспели личности. Рекламите, които се излъчват в праймтайма в Лос Анджелис и други големи градове, избягват да използват носталгия. Единственият намек за наследството на линията е басетът, който се появява в края на всяка реклама със слогана „Ние Изобретихме Практичното“. „Искаме да покажем, че обувките са небрежни, готини и съчетани със стила на днешния ден“, казва Крис Елиът, креативен директор в агенция Wolverine Bozell Worldwide. „Ретро движението работи за Hush Puppies, но нямаме нужда от реклама, за да продължим това.“ Произвеждайки Hush Puppies в големи количества за обикновени купувачи, Wolverine рискува да изключи модните клиенти, които прегърнаха марката преди две години и я разпалиха. „Има опасност всеки път, когато вземете нещо, което модният свят е прегърнал за известно време. Веднага щом се насити ефира, те преминават към следващото нещо ”, казва Елиът. Той обаче твърди, че новите стилове могат да поддържат Hush Puppies свежи. Зад голямото завръщане на Hush Puppies стои тригодишна корпоративна реорганизация. Започвайки през 1993 г., Wolverine оптимизира доставките, намали разходите и модернизира фабриките, за да даде възможност на компанията да реагира по-бързо на тенденциите. Фирмата изостави евтините линии, издържащи на чуждестранна конкуренция, за да се съсредоточи върху обувки от по-висок клас. Продажбите са се повишили до 511,1 милиона долара през 1996 г. от 333,1 милиона долара през 1993 г. През същия период печалбата се е утроила почти до 32,9 милиона долара през 1996 г. от 11,5 милиона долара през 1993 година. Домашните продажби в САЩ на марката Hush Puppies са скочили до 9% от 1 процент преди три години. „Компанията свърши страхотна работа, съживявайки етикета [Hush Puppies]“, каза Лий Бакус, анализатор от Buckingham Research Group в Ню Йорк. „Те я вкараха в модния бизнес.“ Въпреки това продажбите на Hush Puppies не се доближават до 3-те милиона чифта, продавани годишно в началото на 60-те години на миналия век, всеки на цена от 8,95 долара. Сега те струват шест до седем пъти повече. Предизвикателството за Wolverine е да поддържа Hush Puppies на мода, като същевременно изпреварва конкурентите, като Aerosoles, които бързо добавят цветни обувки към своите линии. Могат ли Hush Puppies да надживеят ретро тенденцията? Някои купувачи на обувки на дребно мислят така. „Новостта на продукта може да затихне с времето, но все още има огромна привлекателност за клиентите“, каза Gundell от Bloomingdale’s. „Това, което е остава привлекателно за марката непрекъснато е комфортът, а той винаги ще се търси.“ https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1997-aug-30-fi-27351-story.html Тази история е на вече повече от четвърт век, но според мен е класически разказ за това какво представлява маркетинга.

Дейност за създаване на комуникация, доставка и обмен на предложения, които имат стойност за клиентите и техните партньори. Четирите елемента на всеки маркетинг са Продукт,Цена, Дистрибуция и Реклама.

Да, включително. Социалните медии, управлявани от ИИ са "магистрали", по които може да премине бързо и ефективно от точка А до Точка Б всяка една платформа, стига да има умение и възможност да бъде управлявана там. По начало те така са замислени, а Фейсбук е най-голямата - в САЩ тя осъществява над 55 процента от цялата електронна търговия като реклами /оттам имат 55 млрд. приходи за миналата година, чиста печалба 21 млрд/ и има приблизително толкова голям дял в целия сегмент на социалните медии в САЩ - над 220 млн. абоната с акаунти. Веднага след тях са YouTube на Гугъл /в световен мащаб, в САЩ е Туитър/.

Е, аз не съм глух, нито любител на безплодни спорове, хубав ден.

Това е откровена глупост, ИИ управлява почти всичко в Интернет, и много други неща - роботите и самоуправляващите се автомобили например, това са алгоритмите. Да, ИИ не чувства и усеща, но РЕГИСТРИРА по милиони параметри усещанията и чувствата на хората и съставя по алгоритъм карта на всичко това, той групира хората по този алгоритъм. От което следва, че кандидат, който има точна карта на тези хора, може да им говори със знанието за техните мисли, чувства и усещания, той има огромното и решаващо предимство пред свой съперник, който не притежава тази "карта". Затова можеш да изсипеш милиарди долари в радио, преса и телевизия, традиционните медии, на сляпо, да пропагандираш там нещо, което ТИ си мислиш, че има ефект /това правят сега Демократите, правеше го и госпожа Клинтън, и в крайна сметка... Изненада, да установиш, че си загубил изборите.

Колега, да синтезирам в няколко изречения доста дългата статия, която постнах, и която явно не сте прочел внимателно: Това означава обучение на изкуствен интелект на техническия гигант Фейсбук, за да събере правилната аудитория от разпръснатите фрагменти от потенциално подобни хора. Хората които провеждат кампанията трябва да научат машина /Изкуственият интелект на Фейсбук/, как тази машина да намери тяхното политическо „племе”. Тогава тази машина /Изкуственият интелект на Фейсбук/ намира хора, които изглеждат подобни по своите политически възгледи. По този начин Facebook включва машината си /ИИ/ в процеса на вземане на изборни решения. Политическите кампании вече не общуват пряко с избирателите а започват да общуват посредством AI. Изкуственият интелект на Facebook за доставяне на реклама по този начин става ключов компонент на печеливша кампания и през 2020 г. - може би ключовият компонент. Тръмп не им казва това, което ТОЙ си мисли че те искат да чуят, той оставя Фейсбук да намери това което ТЕ действително искат да чуят. Не става въпрос за реклами, а са формиране на политическо "племе" от различни фрагменти на цялото общество, намиране на тези фрагменти с помощта на мощен ИИ и групирането им в монолитна избирателна маса. Това не е "реклама", а сондаж за установяване на политически съмишленици и консолидацията им в блок от гласоподаватели.

Така мислят и тези двама представители на шопската академична мисъл.

За който представлява интерес, за мен беше, съм го превел: Ако анализирате хиляда от милионите реклами във Facebook, които Доналд Тръмп е пуснал, ще ви е трудно да повярвате, че те представляват печеливша стратегия. Те рециклират едни и същи изображения и теми, отново и отново: Тръмп, фотошопиран пред знаме, сочи с пръст. Тръмп пляска пред публика. Тръмп вдига палец нагоре или се усмихва на микрофон. Всяко едно изображение се залива в патриотично червено или синьо. Текстът почти винаги отправя призив за действие: Купете тази шапка, подпишете тази петиция, RSVP на този митинг. В началото на годината Андрю „Боз“ Босуърт, който ръководеше рекламния екип на Facebook по време на изборите през 2016 г., написа, че Тръмп „провежда най-добрата дигитална рекламна кампания, която някога съм виждал от който и да е рекламодател“. Екипът на Тръмп се съгласява, разбира се. Но това може да не означава това, което мислите, че той прави. Тръмп не овладя Facebook заради чужда намеса на Русия или психографска експлоатация чрез Cambridge Analytica. Той не го направи чрез микронасочване - способността да изпраща към силно диференцирани аудитории точно правилните послания за промяна на нагласите или вдъхновяване на действия - въпреки конвенционалното разбиране. Кампанията му го направи чрез чисто и тъпо методично постоянство, използвайки Facebook точно по начина, по който технологичният гигант е замислил да се прави това: изсипване на купища пари и данни в автоматизираната рекламна система на Facebook. Дигиталният директор на Тръмп за 2020 г., Гари Коби, сравнява стратегията с високочестотна финансова търговия: Facebook е изградил алгоритмична система за закупуване на реклами със стремеж към ефективни резултати и кампанията на Тръмп я използва неуморно. В областта на изкуствения интелект тази система е еквивалентна на самоуправляващите се автомобили или роботи или виртуални асистенти: дълбоко скучно, основно невидимо приложение на машинното обучение, което драстично прекроява живота ни, не някой ден, а точно сега. Facebook включи машина в процеса на вземане на изборни решения. Политическите кампании престанаха да общуват с избирателите и вместо това започнаха да общуват с AI. Изкуственият интелект на Facebook за доставяне на реклама вече е ключов компонент на печеливша кампания и през 2020 г. - може би ключовият компонент. И това работи по заплетен, необичаен начин, който никой човек, дори във Facebook, никога не може да разбере напълно. Може би самото определение на рекламите във Facebook като „реклама“ на първо място е подвеждащо. Снимките и текстът, които се появяват на уебсайта му, наистина отговарят на традиционното значение на този термин. Но водопроводът, който избира и доставя тези реклами, е напълно различен от този преди Facebook. Навремето рекламодателите купуваха гарантирано разположение в печатни публикации, на външни дисплеи или в медийни предавания. Те биха избрали тези разположения, отчасти въз основа на аудиторията, която тези медии биха могли да достигнат: лъскаво списание за жени, интересуващи се от мода, или билборд, край който ежедневно минават хиляди пътуващи в центъра. В зората на интернет рекламодателите направиха същото на уебсайтовете: Ако даден бизнес искаше да излезе пред определена аудитория, той можеше да купи място със съдържанието, което доведе тази аудитория. В крайна сметка той може да купи и място в резултат от търсене, като наддава за разположение въз основа на термини, въведени в Google. Facebook надхвърли всичко това и направи нещо съвършено ново. „Facebook реклама“ е по-малко реклама и повече машина за създаване на реклами. Вместо да плаща, за да постави конкретна медия пред определена аудитория, рекламодателят сега плаща на Facebook, за да достави избран резултат на определена група хора. Например производител на дрехи може да плаща на Facebook за посещения на уеб страници от жени на 30-годишна възраст, които живеят в Лос Анджелис, или за харесвания от родители с висше образование, чието онлайн поведение е подобно на това на потребители, които преди това са направили покупки. Как тези реклами стигат до съответстващите потребители зависи от Facebook. Като се има предвид някаква начална информация, неговата интелигентна система се научава как да настрои показването на рекламата спрямо всички останали рекламодатели там. Накратко, Facebook избира кои реклами ще бъдат показвани на кого на каква цена. Това вече напълно променя значението на създаването и внедряването на реклама. Днешните рекламодатели просто събират суровата информация - данни за действителни и потенциални клиенти -, която позволява на Facebook да върши работата от тяхно име. Когато тези реклами успешно подтикват потребителите да предприемат действия, тези действия генерират все повече данни, които от своя страна се връщат обратно във Facebook ..., за да помогнат за насочването на още повече реклами. С други думи: Рекламата преди това включваше идентифициране на пазар за продукти и услуги и след това поставяне на медии за адресиране на този пазар. Сега това означава обучение на изкуствен интелект на техническия гигант, за да събере правилната аудитория от разпръснатите фрагменти от потенциално подобни. Повечето политически реклами във Facebook започват със списъци на потребителите, към които може да се насочва, които Facebook нарича „персонализирани аудитории“. Персонализирана аудитория може да бъде създадена от данни, събрани или придобити от рекламодател извън Facebook - например списъци с телефонни номера или имейл адреси. Персонализирана аудитория може да бъде направена и от анонимизирани идентификатори на Facebook, генерирани, когато потребителите предприемат действие на уеб страница, маркирана с Facebook пиксел, начин за проследяване на онлайн активността обратно към нейния източник. Facebook предлага проследяване на 17 стандартни действия - като дарение за кауза и гледане на видеоклип - или търговците могат да създадат свои собствени. След като рекламодателите са идентифицирали своята аудитория, разбиращите след това използват свързан инструмент, който изгражда „подобни “ - групи от хора, които Facebook прогнозира, че ще действат подобно на тези, включени в персонализирана аудитория. Когато намерите рекламен процес, който дава добра реколта - повече хора се записват за митинг, купуват шапка, не отказват телефонен номер - семената могат да бъдат запазени и размножени, методите за тяхното отглеждане се използват отново и отново. Ако работи правилно, системата може да расте органично - повече пари означава повече реклами, което от своя страна означава повече пари, а те пък отново означават повече реклами. Ако това не работи по този начи, то тръгва в цикълът на упадък надолу, който е също толкова неизбежен и очевиден. Това е чудесна новина за Facebook, защото след като започнете да купувате реклами там, става трудно да спрете. Тръмп харчи десетки милиони долари за маркетинг във Facebook. Но неговите скучни, забравящи се реклами работят толкова добре, защото кампанията му е готова да отстъпи контрола на машината за закупуване на реклами на Facebook и след това да култивира резултатите в още повече реклами във Facebook. Facebook иска потребителите да прекарват възможно най-много време на своя сайт. За да стимулира това, компанията прави по-ангажиращите реклами по-евтини за пускане. Така че, за да намалят разходите си, маркетолозите могат или да правят реклами, които се представят по-добре, или да намерят аудитории, които реагират добре на рекламите, които вече са създали. Екипът на Тръмп заложи на последното. Той не им казва това, което си мисли че те искат да чуят, той оставя Фейсбук да намери това което ТЕ действително искат да чуят и да им го каже. Кампанията на Тръмп вероятно би имала десетки персонализирани аудитории, от които да започне, като списъци с донори и скорошни списъци с посетители на уебсайтове. Или списъци с хора, групирани по интереси по конкретни въпроси, като имиграцията, събрани около Милуоки, предположи Голдман. Тези данни формират скритите променливи, които генерират толкова много рекламни варианти. По-малка аудитория, като тази, която Голдман постулира, може да направи добри цели, но това не е гарантирано. Единственият начин наистина да разберете е да пуснете реклами към тях и да видите какво от това работи. Изграждането на списъци с цели е крайъгълен камък в кампанията от десетилетия. Но за разлика от директния пощенски маркетинг, Facebook не гарантира, че хората, към които рекламодателят е насочен, ще видят реклами с това насочване. Това не е като да купите списък на пародонтолози и да изпратите листовки до офиси. Вместо това всяко отделно парче от склонността на потребителя се продава в сложен търг, провеждан милиарди пъти на ден за всяка рекламна импресия. От години Facebook помага на рекламодателите да постигнат тази цел на най-ниска цена. Сега компанията насърчава рекламодателите да предадат изцяло юздите, позволявайки на Facebook да разпределя разходи между реклами, аудитории, графици и бюджети. Компанията дори автоматизира наддаването от името на рекламодателя. Както заяви един маркетолог във Facebook, „рекламният алгоритъм на Facebook е станал толкова по-добър в автоматизирането на управлението на кампаниите, че вече може лесно да надмине човешкия мениджър.“ Ето защо компанията съветва рекламодателите да „възприемат определен агностицизъм по отношение на разположението, платформите и да, дори към аудиторията. Това дава на системите повече възможности, които да вземат предвид, когато оценяват кое ще осигури най-доброто За да обърнат манивелата, която стартира тази машина, според Goldman търговците трябва да изградят свои собствени знания за потребителите, които имат или искат да достигнат. „Предайте това на Facebook под формата на персонализирана аудитория или подобен на персонализирана аудитория - каза Голдман, - и след това дайте на Facebook намек за това къде да се научи.“ Първоначално кампанията на Тръмп отдели много малко пари за малък брой рекламни варианти. Тогава машината на Facebook пое, опитвайки се да увеличи максимално „стойността“ на рекламата сред публикации от приятели (това, което Facebook нарича „органично съдържание“). Facebook трябва да пресее милиарди бита органично съдържание и трилиони възможни маркетингови съобщения, за да направи вашата информационна лента в движение. Голдман каза, че в много кампании само няколко реклами стават победителите. В случая на ралито в Милуоки системата наистина намери няколко победители - около 35 реклами от 1800 тоест 2 процента, които алгоритъмът остави повече пари. Използвайки данните, които Facebook предоставя, не можем да кажем защо тези реклами са работили, а други не. Истината е, че Facebook вероятно също не може да каже. Кампанията на Тръмп също не може. Ето защо трябва да продължи да показва толкова много реклами. На 8 януари 2020 г. в 12:23 ч. EST, рекламната кампания за ралито в Милуоки започва. Рекламните набори се зареждат по ред, като преминават през всички комбинации от креативни и основни цели, както показва изображението по-горе. Това вероятно се прави от човек, който е създал кампаниите и е издал първоначалните рекламни покупки. Осем часа по-късно, в 20:22 ч. EST, Facebook събра някои данни за ефективността на тези реклами. Алгоритъмът поема, като купува разположенията, миниатюрни по-долу в рамките на следващите 45 минути. В сравнение с първия набор, покупките изглеждат случайни, почти случайни, движени от непознаваемите обосновки на AI на Facebook. Ако това звучи мътно и избледняващо, това е така. Кампанистите трябва да научат машина, която не могат да разберат напълно (защото никой не може) как да намерят своето племе. Тогава тази машина намира хора, които изглеждат подобни, по начини, които никой не може да идентифицира, въз основа на фактори, които никой не знае. След това интерпретира офертите и поставя реклами въз основа на още по-непроследими фактори. Facebook сега прави своите прогнози за 2 милиона различни „функции“, каза Голдман. Това може да е последното място, където човек, който вижда реклама, е ял хамбургер, или в минутата, в която е стартиран рекламен търг, или процентът на живота на батерията, останал на нечий телефон. Ако съществува някъде във вселената за събиране на данни на Facebook, моделите за машинно обучение са се опитали да го отчетат. „Всичко, което можете да си представите, е характеристика“, заключи той. Прогнозите правят ли добър модел на действителните вътрешни желания на човек? Работят ли рекламите? Няма значение. Рекламният софтуер на Facebook не се опитва да накара някой да купи продукт или да гласува за кандидат. Той просто се опитва да произведе резултатите, които рекламодателите декларират, че искат, като показва реклами на потребители, подобни на тези, които са предоставили тези резултати на по-ранни подобни реклами. Всяко действие, което потребителят предприема или не предприема - щракване, харесване, споделяне, коментиране, дарение, задържане на курсора, купуване, попълване на формуляр - леко променя сложната мрежа от прогнози, които формират картината на Facebook на човек, което означава, потребител. От гледна точка на Facebook, големите политически рекламодатели са само източници на повече данни, които компанията да включи и оптимизира, а не претенденти, които се състезават да водят свободния свят. С течение на времето Facebook упражнява все по-голям контрол върху това какви реклами се показват, на кого и за колко пари. Парадоксално, но това означава, че търговците трябва непрекъснато да следят какво прави Facebook, за да не свършат твърде много или твърде малко. В епизод от подкаста за маркетинг на Facebook Perpetual Traffic, купувачът на медията във Facebook Нехал Казим, главен изпълнителен директор на AdPros, размисли какво е усещането да позволи на Facebook да поеме по-голяма степен на вземане на решения. „Усещането е като дневна търговия. Усещането е като хазарт “, каза той. "Какво правя?" Това, което той прави, е да се научи да комуникира с невероятно сложен изкуствен интелект, така че той да показва реклами, които дават резултатите, които той смята, че желае. Нищо чудно, че е объркващо! Представете си онези сцени от филма „Пристигане“, където подобни на октопод извънземни предават някои знаци и хората трябва да измислят как да пишат обратно. Маркетолозите на Facebook използват груба сила, за да си проправят път през този процес, надявайки се да изпратят правилните съобщения за тези няколко часа, а след това следващия и след това следващия. Нищо от това не е магия. Демократите се справиха добре в междинните периоди за 2018 г., факт, който не се губи за някой като Чарли Рибак, който пусна реклами на стойност милиони долари във Facebook за Демократичните приоритети на PAC САЩ през 2018 г. „Кампанията на Тръмп не прави нищо особено във Facebook , точно както не направиха нищо специално през 2016 г. “, каза Рибак, като удари Брад Парскале, дигиталния директор на Тръмп за 2016 г. и настоящия му мениджър на кампанията. „Parscale ги продаде с идеята, че има тайна формула, но всъщност просто пуска хиляди реклами и харчи милиони долари, което ще работи за всеки, който има ресурса да го направи.“ Хората се учудваха, че Тръмп не спира да провежда рекламни кампании във Facebook. И причината е, че не можеше. Изглежда, че Machine Zone не е работил директно по кампанията на Тръмп (компанията не отговори на нашите искания за коментар), но според бивш служител на Machine Zone методите й вдъхновиха дигиталния екип на Тръмп да възприеме този вид рекламна стратегия. Преди това фирмата на Parscale беше агенция за онлайн реклами от среден клас, създаваща уебсайтове за местни гастроентерологични служби и други подобни. Съоснователят и главен изпълнителен директор на Machine Zone, Габриел Лейдън, беше приятелски настроен с Джаред Кушнер, връзка, която може да е помогнала на Parscale да премине от прозаичен уеб маркетинг към президентски промоутър. Оттам екипът на Тръмп създаде машина за набиране на средства за малки долари във Facebook. Не беше нужен технически гений, колкото помощ от хора като Коби от Републиканския национален комитет, Джеймс Барнс, служител на Facebook, назначен да работи в кампанията на Тръмп, и техните пчели-работнички във фирми за закупуване на реклами. Заедно те направиха съвременните избори напълно кибернетични, сложно и динамично преплитане на човек и машина, което е напълно различно от това, което беше преди. С наближаването на общите избори през 2020 г. Тръмп има нова форма на предимство. Хората се учудваха, че Тръмп не спира да провежда рекламни кампании във Facebook. И причината е, че не можеше. Целият смисъл е, че кампанията трябва да поддържа свежи данни, протичащи през системата. По-голямата част от времето той може да оптимизира за разходите за придобивания, като крие пари и данни от потребителите на Facebook, към които е насочен. След това, в стратегически моменти, екипът обръща машината, харчейки всички пари, необходими за постигане на най-високо ниво на проникване и най-широк обхват сред хората. Пандемията COVID-19 утвърди превъзходството на Тръмп във Facebook, но също така създаде нови възможности за неговите демократични конкуренти. Към средата на март, когато новият коронавирус започна да затваря Америка, цената на разположенията на реклами във Facebook се срина с около 40%, според Казим, основателят на Facebook-маркетинговата фирма. Това е така, въпреки че повече хора прекарват повече време във Facebook, търсейки информация и комфорт - повече рекламодатели намаляват разходите си в резултат на икономическа катастрофа. Той хвърли ключ в рекламната техника на Facebook, предлагайки предимство на рекламодателите, които обръщат внимание. „Facebook реклама“ е по-малко реклама и повече машина за създаване на реклами. Кампанията Тръмп се възползва максимално от възможността, като закупи хиляди вече по-евтини реклами - за нашийници за кучета Trump / Pence Keep America Great, за шапки и дворни знаци на American Worker, за подновени призиви за дарение. Това може да изглежда като невероятно омаловажаване на проблеми, когато ужасяващ вирус опустошава гражданите на нацията и нейната икономика, но Казим смята, че те имат рационален смисъл: интелигентният рекламодател, каза той, би удвоил съобщенията, които произвеждат ангажираност сред хората, които вече са предразположени да реагират добре на това. Дори тези потребители да не купуват много нашийници за кучета, рекламите ще насочат потребителите към уебсайтовете на Тръмп, където Facebook пикселите ще измъкнат ревизирани данни, които ще помогнат за прецизиране на рекламата на кампаниите на Тръмп още повече. Същите тези условия също изравниха игралното поле за Байдън, Сандърс и други. Но досега демократите не са се възползвали от възможността. Кампанията на Байдън все още пускаше 96 процента по-малко реклами от Тръмп през седмицата след Деня на Свети Патрик – 17 март. През тази седмица Сандърс купи една-единствена реклама. Кампанията на Тръмп през 2016 г. всъщност никога не е приключила и събирането на много поколения данни във и извън Facebook междувременно вероятно му е дало предимство. Това, което със сигурност има, е трудно да се каже, защото да се види как данните текат напред-назад между политическите кампании и Facebook не е възможно. https://www.theatlantic.com/technology/archive/2020/04/how-facebooks-ad-technology-helps-trump-win/606403/

Поставили са го на прасето Гертруда преди 2-3 месеца. Мъск твърди че: "Това е нещо като Fitbit в черепа ви /What is a Fitbit? A Fitbit is an activity tracker, usually worn on the wrist, which can track the distance you walk, run, swim or cycle, as well as the number of calories you burn and take in. Some also monitor your heart rate and sleep quality/ с малки проводници", каза милиардерът предприемач в уебкаст. Неговата Neuralink кандидатства за стартиране на изпитания върху хора миналата година. Интерфейсът може да позволи на хората с неврологични заболявания да управляват телефони или компютри с ума си. Мъск твърди, че подобни чипове в крайна сметка могат да бъдат използвани за лечение на състояния като деменция, болест на Паркинсон и наранявания на гръбначния мозък. Но дългосрочната амбиция е да се започне епоха на това, което Мъск нарича „свръхчовешко познание“, отчасти за борба с изкуствения интелект, толкова мощен, че според него може да унищожи човешката раса." https://www.bbc.com/news/world-us-canada-53956683

На миналите парламентарни избори в България са гласували 3.8 млн. български граждани. От тях за ГЕРБ - 1.47 млн; БСП - 0.955 млн., ДПС - 0.315 млн., Обединени Патриоти -0.318 млн., Воля - 0.145 млн., Реформаторски блок - 0.107; другите надолу за разпилян вот, който се дели между парламентарно представените, тоест в Парламента са представени реално 3.3 млн. гласували https://results.cik.bg/pi2017/rezultati/ Фейсбук в България има 2.4 млн. потребители, тоест около 70 процента от гласувалите на миналите избори. https://dariknews.bg/novini/tehnologii/bylgariq-e-na-57-o-mqsto-po-broj-potrebiteli-na-fejsbuk-964074 Фейсбук не се занимава с политика, а с маркетинг и продажба, но точно затова е най-мощното оръжие за комуникация и анализ на потребителски интереси и пристрастия. Платформата има убийствено мощна машина за анализ и таргетиране. Тръмп спечели изборите през 2016 по магистралата Фейсбук, той направи това с екип, който буквално матира екипа на Демократите чрез таргетиране и анализ на общественото мнение. След победата на изборите през 2016 неговият екип не е спрял нито за ден да работи с Фейсбук по същия начин, до началото на 2020 те са похарчили около 200 млн. долара за комуникация във Фейсбук, това са милиарди реклами и други форми на таргетиране, при това поне половината пари са им се върнали обратно от събиране на доброволни малки дарения пак през кампании на Фейсбук. Зукърбърг и неговите служители не са политически пристрастни към Тръмп, но Фейсбук е една от най-големите машини за правене на пари и те просто работят за парите на Тръмп както работят за парите на всеки друг търговски клиент. В България партиите действат така, както се е действало през 19-ти и 20-ти век, те реално го правят слепешката. Ето защо процъфтяват популизма и демагогията, които не са подплатени с реално знание на това кои са твоите потенциални гласоподаватели, колко са и къде са, тези хора са тера инкогнита за партийните лидери, които разчитат единствено на личния си чар и гласовитост, но го правят на сляпо. п.п. На тези линкове може да се прочете и разбере "как и какво точно правят" във Фейсбук: https://medium.com/better-marketing/how-trumps-marketing-won-him-the-presidency-5b98f1d6f01c https://www.theguardian.com/us-news/2020/jan/28/donald-trump-facebook-ad-campaign-2020-election https://www.newyorker.com/magazine/2020/03/09/the-man-behind-trumps-facebook-juggernaut https://thehill.com/homenews/campaign/516079-trump-campaign-bets-big-on-digital-ads-to-counter-biden https://edition.cnn.com/2020/09/06/politics/battlegrounds-campaign-ad-spending/index.html https://www.theatlantic.com/technology/archive/2020/04/how-facebooks-ad-technology-helps-trump-win/606403/ Особено на последния! Там е описана самата механика по която е работела машината за изборна победа на Тръмп и то от човек с професионални познания за това.

По чиста и твърда сила от Закона няма: Както наказателният, така и гражданският компонент на Закона RICO позволяват възстановяване на високи щети (щети в три пъти повече от действителните / като компенсаторните вреди). Въпреки че основното му намерение беше да се справи с организираната престъпност, Блейки /неговият вносител/ каза, че Конгресът никога не е възнамерявал да се прилага само за Мафията. Веднъж той каза пред Time: „Ние не искаме един набор от правила за хората, чиито яки са сини или чиито имена завършват на гласни, и друг набор за тези, чиито яки са бели и имат дипломи от Ivy League.“ През 80-те и 90-те години федералните прокурори използваха закона, за да повдигнат обвинения срещу няколко фигури от мафията. От 25 февруари 1985 г. до 19 ноември 1986 г. Руди Джулиани повдигна обвинение срещу 11 лица от организираната престъпност, включително ръководителите на така наречените "пет семейства" в Ню Йорк, съгласно Закона RICO по обвинения, включително изнудване, рекет и убийство. Списание Time нарече този процес „Делото на Века“ и цитира заявеното намерение на Джулиани: „Нашият подход е да унищожим петте Фамилии. " Шефът на мафиотската фамилия Гамбино Пол Кастелано избегна осъждането, когато той и неговият подчинен Томас Билоти бяха убити в Манхатън на 16 декември 1985 г. Трима глави на Петте семейства обаче бяха осъдени на 100 години затвор на 13 януари 1987 г. Лидерите на Дженовезе и Коломбо, Тони Салерно и Кармине Персико получиха допълнителни присъди в отделни процеси, със 70-годишни и 39-годишни присъди, които да се изпълняват последователно." https://en.wikipedia.org/wiki/Racketeer_Influenced_and_Corrupt_Organizations_Act След това Коза Ностра е смачкана като въшка в САЩ и на практика престава да съществува. Много по-ефективно е от геройски изпълнения на шерифи и павета. ГЕРБ не са непобедими, те са на власт, защото са възприемани от много хора като най-малкото зло, а не като най-голямото добро,просто опонентите им са слаби и си вкарват непростими автоголове. Не, хайде да не променяме тезата, за да я атакуваме с антитеза: аз не пиша, че трябва да се казва на хората каквото те искат да чуят, аз твърдя, че трябва да се чуват хората, а това са две съвършено различни неща Нали си спомняш оня образ от филма за Кембридж Аналитика в Лондон, политическият анализатор и гений, който спечели кампанията за Брекзит: той беше син на миньор и каза, че баща му го е научил да "чува какво става в земните пластове", просто да има изострен слух за настроенията и мислите на масата хора, да ги долавя и разбира. Какво им казва е съвсем отделна тема.

Общественият договор е Конституцията, следователно нова Конституция, която: - да раздели категорично и ясно изпълнителната и съдебната власт и да прекъсне порочната зависимост на втората от първата. - да гарантира ясно и безусловно частната собственост от посегателствата на изпълнителната власт върху нея - да гарантира независимост и финансова прозрачност на четвъртата власт - медиите. Тези три неща в най-голяма степен са ядрото на матрицата и те са заложени от "бащите" на старата конституция умишлено още в създаването й, защото тези "бащи" бяха образ и подобие на тоталитарната система. Безсилието на съдебната власт /съд и прокуратура/ и тяхното блокиране доведе до уродливи форми на държавна корупция, покривано от зависими медии. При сегашната матрица и светец да застане на върха на изпълнителната власт, самата система и зависимостите вътре в нея ще го превърнат в грешник и пропаднал човек, особено ако се задържи по-дълго в нея. Такава трансформация обаче, според мен, не може да бъде гарантирана единствено от един документ, какъвто е Конституцията. Трябва да се формират партии и лидери, които да са способни да осигурят консенсус в обществото, че са в състояние да претворят новия обществен договор в действие, тоест да са достатъчно компетентни и да имат доверието на голямата част от българите. А за да стане това, лидерите на тези партии ще трябва да чуват какво мисли обществото и да говорят с него на неговия език; не те да му казват какво да мисли, а да го чуват. Което е най-трудното на този етап. Не сме готови за това, още не. Няма да стане с павета, според мен, с вслушване в хората е по-добрия начин.

Според мен ще го "задуши", защото матрицата е имунизирана от атаките на свободните медии, доколкото ги има /това е голям проблем, защото в това отношение България се свлича надолу/. Имам предвид, че вече 30 години "матрицата" да се "разпределят порциите" през изпълнителната власт не само че остава непокътната, а се усъвършенства. С гравитиращи паразитни частни фирми около държавните поръчки, матрицата си е изработила собствена структура от присъдружни медии, които обезсилват и правят шум в малкото обективна информация за корупция на високо ниво, която може да пробие през завесата на цензурата. Бедата по мое мнение е в непокътнатия модел на вертикална концентрация към върха на държавата, където периодично застава някоя управляваща партия или коалиция с големи обещания и хвърляне на прах в очите на избирателите. След като се качи на този заветен връх, откъдето се "разпределят порциите" на държавния бюджет съответните управляващи гледат да ги разхвърлят по обръчите от техни фирми, независимо от коя партия са управляващите, там играта е кой ще стане, за да седне друг на негово място. Ключът по мое мнение е в слабата защита от закона на частната собственост - голям и независим инвеститор, дори и чужд, без връзка с управляващата партия, не може да бъде спокоен за инвестициите и собствеността си при такава въртележка. моделът в Русия е същият, нашите мутри и техните стратези са го копирали с известни "ендемични особености" - адски жилав модел, който устоява и на европейски мониторинг, защото е хамелеон. И защото за него са навързани като свински черва дълги вериги от желаещи да се възползват. п.с. Само като допълнение, именно европейските помощи през годините обилно подхранват този паразитен политико-икономически модел, защото са в голям размер и там симбиозата между власт и сателитни фирми става най-безпроблемно. Преди това мафията трябваше да се храни с вътрешен ресурс образно казано, затова условията на рекет бяха по-сурови. И тъй като европейския политически елит е повече погълнат от собствените си бюрократични проблеми, машината работи. При една коренна промяна в европейския елит този модел може да бъде разтърсен и дори разбит отвън.

повторих си поста, грешка, още свиквам с новия дизайн.

"Късото съединение" е кодирано в самата структура на БЕХ. Интересно е, че още през 2009 правителството на Борисов, лично той, се заканва люто да разформирова тази структура, тогавашният енергиен министър Трайчо Трайков отначало уж го подкрепя, но после прави плавно завойче към "оптимизиране" на БЕХ, което по същество още повече го превръща в държавен Франкенщайн. Както е конструиран този "орган" предполага пълна безотговорност при вземане на държавен дълг - министърът е феодал-принципал, който еднолично може силово да наложи вземане на кредит, а вътре в борда са главатарите на отделните лобита в енергетиката - тоест нещо като Али Баба и 40-те разбойника. Доколкото си спомням дълговете му за тези десетина години са литнали до 9 млрд. лева и наистина, както пише и в цитираната от теб по-горе статия "Реквием за българската енергетика", накрая ще се търси някой нов Костов да продава бързо и евтино, защото е на зор. Италианският държавен енергиен холдинг, който е отвсякъде печелещо предприятие, например, има не повече от 30 процента държавно участие, другото са различни акционери. Огромната разлика при тази форма на БЕХ е, че министрите и държавните чиновници идват и си отиват, те не понасят никакви последствия от загубите на държавния бегемот, мятат горещия картоф на следващия екип, а печалбите от далавери с премятане на пари и поръчки от тези гимнастики се консумират в тесен кръг около върха на пирамидата, загубите се трупат за данъкоплатците. Този манталитет, този модел на ендемична /с местни регионални особености в превод/ корупция не е от вчера. В други теми сме писали за труда на Аврамов за модела на капитализъм и преди 1944, за който "социалистическата революция" идва дюшеш, само го укрепва още повече. Накратко това е модела на колективната безотговорност, при която печелят само малцина, губят всички останали и развитието като цяло е посредствено. То да беше само в енергетиката - матрицата се е настанила във всички сфери, в които се борави с обществени пари. И по лошо, тя е в главите на боравещите или онези, които искат да ги изместят от постовете им. Затова, според мен, наивни са вярванията на хора, които си представят, че като се смени една или друга партия в управлението или личности, този модел ще се промени, защото новите хора са красиви и умни. Смяната на матрицата е възможна, според мен, само при много широк и задълбочен обществен дебат с участието на свободни медии и нов обществен договор.

Хе, че то приятелство никога не е имало, само временни интереси. Ясно е, че Турция има повече противоречия с Русия, отколкото общи интереси. Сближаването е временно и веднага след Ердоган ще приключи, там има личен елемент. Според мен на Ердоган му захлопа дъската след опита за преврат срещу него и участието на групировката на Хилари в този опит, най-малкото злорадството им. Човекът не е в психическо равновесие. Не знам за този епизод от 60-те нищо, но си го обяснявам, може и да греша с блоковото противопоставяне и изолацията на СССР по онова време, а сигурно и опасенията на САЩ от нова японска милитаризация при едно затопляне на отношенията между Япония и СССР. Държавите не избират приятели, но получават противници.

Очевидно е така - Дугин може да си говори всичко, защото е неофициален; въпросът е дали изразява мнението на Кремъл. В този случай, според мен, определено да, макар и високопарно и наистина в комичен вид. Друг е въпросът, когато опре до сфери на влияние, която е концепцията на официален Вашингтон днес. Байдън и Тръмп са диаметрално противоположни при избор на основен стратегически противник - за Тръмп това е Китай и той, според мен, би направил компромиси на Русия за нейни сфери на влияние, най-малко за да я неутрализира като военен съюзник на Китай. Този компромис може да се изрази в по-слаб натиск за разширяване на НАТО към Украйна и Беларус и американско рамо за връщане на руското влияние и позиции в Централна Азия, предимно гравитиращите към Китай Казахстан. Байдън ще следва старата евроатлантическа линия за разширяване на НАТО на Изток и за него основен противник е Русия. По отношение на Япония Путин никога не би отстъпил Курилските острови, но негов наследник може би ще го направи, за да балансира интересите на Русия със САЩ.

Дугин "малко е посмалил" имперските мераци, които досега се декларираха и над Източна Европа - скромно по ленински той претендира в най-новото си изявление "само" за Малорусия /Западна Украйна/, Белорусия и... Казахстан плюс други "желаещи" от Централна Азия. "Лучше всего радикально новое государство - Континентальный Союз. С Идеей, справедливостью, жизнью, духом и торжеством народной стихии. И Украину к нему пригласить - не войти в РФ с её чудовищными элитами, олигархами и мерзавцами, а создать всем вместе - белорусам, украинцам и великороссам - новое государство - опирающееся на три русские идентичности, на Киевскую Русь, Полоцкую Русь и Владимирско-Московскую Русь. Евразийское измерение добавит Казахстан и остальные континентальные страны и народы - которые захотят. Мы очевидно живем в эпоху катастроф. Для долгих раздумий времени нет. Нам нужно Великое Континентальное Государство - с русским ( в самом широком смысле бело- и мало- и велико- ) ядром." https://zavtra.ru/blogs/velikoe_kontinental_noe_gosudarstvo Тънки анонси към Тръмп, в случай, че бъде преизбран, Байдън няма никакъв шанс да приеме такава "сделка".

Удивително е как посредствени писатели и техни произведения могат да се превърнат чрез интерпретация в религиозен аватар. Много характерен пример за това са два романа на пред-Викторианският писател сър Едуард Булвер-Литън, а именно "Занони" /1842/ и "Врил – силата на идващата раса", The Coming Race (1871) - и двата са издадени на български. Според Елена Блаватска, Теософското общество и неговите по-късни разклонения, някои от които са религиозни ордени и секти, са били силно повлияни от произведенията на въпросния автор. Той самият и понятие си е нямал за това, дори когато го избират за почетен председател на Ордена на Розенкройцерите във Великобритания отказва оказаната му чест с мотива, че няма нищо общо с тях. Във "Врил - силата на идващата раса" баронът развива идеята за някаква "супер-енергия" наречена от него "врил", която дава силата на подземна раса /Кухата Земя, населена с различни бегълци след Големия Потоп/ да властва над света. Според романа на Булвер, въпрос на време е тази раса, еволюционно произхождаща от човечеството, но вече генетично различна от него, да излезе на "повърхността" на Земята и да я завладее, като изтреби сега съществуващото човечество. През 20-те години на 20-ти век от тази идея са запленени окултни и езотерични ордени в следвоенна Германия, включително обществото Туле, което както е известно ражда NSDAP на Антон Дрекслер и по-късно движението на Хитлер.

Има една много интересна категория на границата между религия и мит, в която бих поставил Супермен и Батман от американските комикси. Те не са институализирани в нещо като църква или орден, но са много живи в съзнанието на американците, до степен, че някои хора са идентифицират с тези герои и правят "добри дела" по улиците, маскирани като тях. При американците мисионерството е пуснало дълбоки корени и това се отразява дори на ниво външна политика, може би свързано с паметта за пилгримите и търсенето на Обетована земя, но това е за друга тема. Във всеки случай, не бих изключил Батман и Супермен от митологията, тези герои живеят в масовото съзнание вече почти цял век.

Стана ми интересна темата и доста рових по нея, но не успях да намеря случай, когато писател или друг творец създава художествено произведение с цел да го превърне в религия. По-скоро открих доста случаи, когато публиката на такъв творец, въпреки неговото намерение да направи фикция, превръща тази фикция в действаща религия. Ето в тази статия е прокарана разликата между традиционните религии /древни и съвременни/ и тези възникнали на базата на фикция: "Базираната на фикция религия се отнася до религиозна дейност и религиозни традиции, в които художествена измислица в текстове се използват като авторитетни текстове. Базираната на фикция религия се различава от конвенционалната („базирана на историята“) религия, защото се основава на разкази, които не претендират да се отнасят до събития, които са се случили в реалния, исторически-емпиричен свят, докато конвенционалната религия се основава върху разкази, които твърдят, че разказват за действията на свръхестествените агенти в действителния свят. Можем да говорим за религия, основана на фикция в изкуството, когато художествените разкази се използват като авторитетни текстове за действителната религиозна практика. Въпреки фиктивната им основа, базираните на фикция религии са истински религии, тъй като дейността и убежденията, от които се състоят, се отнасят до свръхестествени същества, за които се твърди, че съществуват в реалния свят." https://www3.uef.fi/documents/661547/931509/04_Davidsen_Fiction.pdf/10ff60ff-341a-48d4-a3e4-0bf2f4848cee Примери: Неоезическата Church of All Worlds (CAW) е американска новоезическа религиозна група, чиято заявена мисия е да развие мрежа от информация, митология и опит, която предоставя контекст и стимул за пробуждане на Гея и събиране на нейните деца чрез племенна общност, посветена на отговорното управление и еволюиращо съзнание. Базиран е в Cotati, Калифорния.Основният основател на CAW е Oberon Zell-Ravenheartт, който служи на Църквата като "Примат", по-късно заедно със съпругата си, Morning Glory Zell-Ravenheart, определена за Върховна жрица. CAW е създадена през 1962 г., като еволюира от група приятели, вдъхновени от измислена едноименна религия в научно-фантастичния роман „Непознат в странна земя“ /Stranger in a Strange Land/ (1961) от Робърт А. Хайнлайн /Robert A. Heinlein/.Членовете на CAW, наречени Waterkin, почитат „Гея“, богинята-майка на Земята и Бог-Отец, както и царството на феите и божествата на много други пантеони. Много от техните ритуални чествания са съсредоточени върху боговете и богините на древна Гърция. https://en.wikipedia.org/wiki/Church_of_All_Worlds https://en.wikipedia.org/wiki/Stranger_in_a_Strange_Land Chaos Magicians призовават чудовищните богове от цикъла с разкази на ужасите на Хауърд Лъвкрафт /H.P. Lovecraft/, така наречения Cthulhu Mythos. https://en.wikipedia.org/wiki/Cthulhu_Mythos https://en.wikipedia.org/wiki/H._P._Lovecraft https://en.wikipedia.org/wiki/The_Call_of_Cthulhu Има различни самоидентифицирани езически, християнски и гностични групи, които се основават на литературната митология на J.R.R.Tolkien твърдят, че комуникират с богове от Вселената на Толкин Valar /Валари/. https://en.wikipedia.org/wiki/Vala_(Middle-earth) Otherkin, които вярват, че са „различни от хората“ същества от художествената литература; например, Елфи, Дракони или Вампири. https://en.wikipedia.org/wiki/Otherkin И най-яркият, който пишеш че познаваш в първия си пост: Jediism е религия, основана главно на героите джедаи в Междузвездни войни. Джедаизмът привлича общественото внимание през 2001 г., когато редица хора записват своята религиозна принадлежност като „джедаи“ при национални преброявания. Ранните уебсайтове, посветени на създаването на система от вярвания от филмите „Междузвездни войни“, цитираха кода на джедаите, състоящ се от 21 максими, като отправна точка за „истинския джедай“. Реалното движение на джедаизма няма лидер или централна структура. Въпреки че последователите на джедаизма признават влиянието на „Междузвездни войни“ върху тяхната религия, следвайки моралните и духовни кодекси, демонстрирани от измислените джедаи, те също така настояват, че техният път е различен от този на измислените герои и че джедаизмът не се фокусира върху мита и измислицата в Междузвездни войни. Въпреки че има някои вариации в преподаването, джедаите от Храма на Ордена на джедаите следват "16 учения" въз основа на представянето на измислените джедаи, като например "Джедаите са наясно с негативните емоции, които водят до Тъмната страна" и „Джедаите са пазители на мира и справедливостта“. Привържениците също следват "21 максими". През 2005 г. Храмът на Ордена на джедаите е регистриран в Тексас. През 2015 г. е освободено от данъчно облагане. През 2007 г. във Великобритания 23-годишният Даниел Джоунс основава Църквата на джедаизма заедно с брат си Барни, вярвайки, с мотива, че във Великобритания има „повече джедаи, отколкото сциентолози“. През декември 2016 г. Комисията за благотворителност за Англия и Уелс отхвърли заявление за предоставяне на статут на благотворителна организация на Храма на Ордена на джедаите, като реши, че групата не „насърчава морално или етично подобрение“ за целите на благотворителното право. През април 2015 г. студентите от университета Dokuz Eylül в Турция подписаха петиция на с искане да се построи храм на джедаите в кампуса им. https://en.wikipedia.org/wiki/Jediism https://www.telegraph.co.uk/men/thinking-man/inside-the-church-of-jediism-what-its-like-to-follow-the-force/

По начало това чудовище БЕХ https://bg.wikipedia.org/wiki/Български_енергиен_холдинг освен да бъде "черна касичка" за "бели пари" не виждам друг смисъл от неговото съществуване. То е нещо като Бермудския триъгълник за Бюджетни средства, където се срещат интересите /тъмни/ на политици, чиновници и не до там "светли" бизнесмени. Създадено е през 2008, досега освен дългове и монопол не мога да видя какво друго генерира. Такова чудо не е имало и при Тато, мега-хипер-супер шапка над цялата енергетика, триумф на плановата икономика, водеща до планови загуби. Ама кучетата си лаят, керванът си върви...докато разумът спи. https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2013/03/26/2030085_na_borba_s_monopola_vurhu_durjavnite_pari/ https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2013/03/10/2019266_beh_tursi_purvo_zaem_posle_shte_go_pokriva_s_obligacii/ https://www.capital.bg/biznes/2012/12/03/1960504_brjuksel_proveriava_beh_za_zloupotreba_s/? https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/12/05/1218957_durjavnata_energetika_durji_630_mln_leva_v/ https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/11/26/1000862_posledniiat_bastion_na_planovata_ikonomika/ https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2008/12/12/599737_holding_kasichka/

Не заради спора, а за намиране на обща гледна точка, ще цитирам мой превод на част от едно интервю с Хенри Маркрам, автор на проекта Human Brain: Най-важният въпрос е: можем ли да изпреварим еволюцията, да наваксаме и надминем човешкия ум? Тук е важно да се разбере, че всяка част от мозъка е дълбоко свързана с останалата част от тялото и неговата среда, физическа, социална и културна. Приблизително един милиард молекули във всеки от трилионите телесни клетки пеят песента си в тон със света. Ние не наблюдаваме Вселената отвън; ние сме неразделна част от нея. Броят на нива потопени едно в друго е почти безкраен. Някои хора вярват, че ако вземете Буда като модел и медитирате достатъчно дълго, можете да откъснете този многостепенен структурен слой по слой, да се изтръгнете навън от него, напълно да се извлечете от дълбините на реалността. Епилептичен припадък, състояние на клинична смърт, наркотично пътуване извън тялото или жива фантазия могат да прекъснат тази многостепенна връзка със света за кратко време, но връзката е силна и дълбока и тя ни връща - у дома. Всеки вид изгражда за себе си свой уникален модел на света в безкраен брой измерения и в този модел копира същностите на този свят, свързани с реалността, на толкова нива, колкото е необходимо, за да оцелее и да остави потомство. Птиците, които събират трохите по улиците, знаят как се държат хората и колите и помнят местата, където е по-добре да не се месят. Но не е нужно да отиват по-далеч и да се опитват да разберат защо хората или машините се държат по този начин. Хората се потапят в света много по-дълбоко. Точно като мозъците на птици и други животни, човешкият мозък е продукт на еволюцията и индивидуалния опит, който променя всичко до химически реакции. Но за разлика от по-простия мозък на животните, мозъкът ни също работи в културен контекст, което ни дава достъп до практически безкраен опит и знания. Мозъкът на всеки човек използва това преживяване по свой уникален начин; всеки създава свой собствен модел на света, а в него - модели на мозъка на други хора; и всеки човек използва тези модели, за да възпроизведе създадения от него свят, да го разбере и да действа в него. Не е ясно какво всъщност означава човешкият мозък „във вакуум“. Само безкрайно дълбокото участие ни прави толкова специални. Еволюцията генерира мрежа, която съществува в безкраен брой измерения, изграждайки модели на еднакво безкраен свят и дълбоко сливайки се с него. Едва сега започваме да разбираме, че човешкият мозък вече има свръхчовешки способности. Мозъкът на всеки човек е знание и опит, подредени на много нива. Тези знания и опит са били натрупани от поколения предци и продължават да се натрупват през живота на всяко поколение; всеки човек прави своето нещо. Заедно с физическия свят и културната среда, човешкият мозък също моделира технологиите, които човечеството създава, включително всички опити за създаване на изкуствен мозък. Следователно, дори да сме създали алгоритми с „по-висок коефициент на интелигентност“, които са по-добри в решаването на проблеми, отколкото ние сме, дори ако надарим машини със способността да създават подобрени версии на себе си, няма да се доближим до създаването на машина, която надминава човешкия ум. https://spectrum.ieee.org/artificial-intelligence/medical-ai/henry-markram-talks-brain-simulation Дали ще се наричат "мозъчни процеси" или "Божията искра" или "дух" същността им си остава една: "Мозъкът на всеки човек използва това преживяване по свой уникален начин; всеки създава свой собствен модел на света, а в него - модели на мозъка на други хора; и всеки човек използва тези модели, за да възпроизведе създадения от него свят, да го разбере и да действа в него. Не е ясно какво всъщност означава човешкият мозък „във вакуум“. Само безкрайно дълбокото участие ни прави толкова специални."

Няма никакъв шанс, колега. Човекът е "социално животно" и има историческа памет, понякога тази памет се нарича "дух". Иначе мозъкът на един плъх и този на човек принципно нямаше да се различават много. Тези модерни интерпретации на гениите от Силиконовата долина са поредната технократска религия като футуризма на времето, някои сполучливо ги е нарекъл "датаизъм"