dora

Да сте живи и здрави пишещите в тази тема, че ме наведохте на мисълта да проверя колко дивидита на филми, които считам за достатъчно ценни, за да настоявам да си ги имам вкъщи, имам при себе си - никога не ги бях броила, та чак се стреснах. Четири библиотечни шкафа от по осем рафта всяка, всеки рафт с по три разделения, във всяко от което се побират 11 DVD-та - в хола. Плюс още един такъв шкаф в кабинета ми, най-малко 1320 филма (защото някои дивидита са в папки, а други са кой знае къде, дадени за гледане на приятели....)... леле. Значи изобщо не са толкова малко филмите, които бих гледала, че и отново.

Допускам го, но не точно по този начин. Не бих гледала нещо, които вече съм виждала другаде, тоест кино, в което няма нищо, нищичко ново. Колкото повече неща е гледал човек, с толкова повече може да сравнява. Понеже никога не гледам кино с развлекателни цели, винаги гледам кинематографията - как конкретно в този филм се прави това или нещо друго, как режисьорът е избрал да разглежда историята, работата с камерата, подходящ ли е кастингът, колко от филма е стандартно и колко - творчество, как това, което виждам, се вписва в това, което съм гледала от същия режисьор, как актьорите, ако съм ги гледала и другаде, са по-различни този път, то разполагам в главата си с библиотека от сцени, чиито подробности помня до най-малкия детайл с години. Един филм, който не ми предлага нищо ново, ми писва на петата минута, защото ми губи времето. Ясно е, че колкото по-дърт е човек, толкова повече неща вече е виждал в живота си и по-трудно може да бъде изненадан. Проблемът обаче е, че моят интерес към новото и различното, желанието непрекъснато да се изненадвам, не се връзва с умората от напредващата възраст. Което вероятно означава, че с всеки следващ изгледан филм критерият ми се вдига - в умствената ми библиотека се добавят още сцени, които, ако бъдат повторени другаде без никакво творчество, без никакъв убедителен личен поглед, ще доведат до същата досада. Затова не мога да гледам филми, правени на конвейр - а то оргомната част от кинопродукцията за масовия зрител е това - нещо, на което изядените пунанки да са по-важни от филма. И добрият роман, и добрият филм, са като добрата архитектура - комбинация от хиляди елементи, умело служещи на една стратегия. Добрите режисьори знаят първо как да създадат работеща, убедителна стратегия, на която не можеш да намериш пропуски, и второ, как всеки елемент да служи на тази стратегия. Филми, които са като отвързан чувал, откъдето непрекъснато изпълзяват някакви недомислици и недонаправени неща, не мога да гледам изобщо. Нито филми, предвидени за аудитория, която не гледа с моята прецизност.

Ъ?! Чудя се дали да подскоча до небесата, или и аз като Левски да направя това, което не правя.

Мерси за препоръката, ще ги погледна

Олеле, откъде да започна. - Сериали - каквито и да било, евентуално само документални сериали бих гледала, напр. история на нещо си, разделена на епизоди по период. - Филми на ужасите, освен ако не са art cinema. Напр. бих гледала филм на Ларс фон Триер, попадащ в този жанр, или на Тарантино - неговите винаги съдържат елемент на подигравка с жанра (това за вампирите и т.н.) - Фентази - отдавна съм излязла от детската възраст - Повечето комедии, освен ако не са правени от режисьор, който следя, и не са нещо друго с елемент на комедия, напр. драма с елемент на комедия - Семейни и коледни филми - Екшъни, освен ако не са на режисьор, който следя, но тогава са подигравка с жанра, или нещо друго с елемент на екшън - (Холивудски) блокбъстъри Така ще излезе, че нищо не гледам, но не е съвсем така, следя определени режисьори и гледам всеки следващ техен филм, гледам наградени и номинирани филми от последните фестивали, документални филми, некомерсиално кино, европейско кино, филми от неевропейски държави. Напр. ако в даден списък видя филм от Иран, копродукция с Франция, вероятно ще избера този филм. Гледам и филми от историята на киното, които съм пропуснала, защото не съм се била родила

Това е страхотно интересно, има ли как да се намерят и други източници? Жив ли е вашият роднина (знам ли, има и хора-столетници...)? Аз лично съжалявам, че няма вече кого да попитам (измряха). Тези хора са суперценни. Не знам дали му е мястото в тази тема, но ще ми е интересно, ако има какво да разкажете още.

Aбсолютно, това е и моята теза.

Съгласна съм. Но тогава не е редно исторически събития и обстоятелствата около тях да се омаловажават, защото евентуалните заключения от тях не са идеологически удобни. Тази тема разглежда едно такова непопулярно - или ако искате - политически неизгодно събитие.

Eто тук се различаваме, не е приключено, докато продължава да изплува. Аргументът "това си е техен проблем" е невалиден, защото в крайна сметка това се оказа и наш такъв. "Майната им, да се оправят" с нищо не решава нашия проблем. А нашият проблем е репутационен: как ни виждат съседите ни, как ни виждат в резултат на това и партньорите ни от ЕС. Той няма да се разреши или да изчезне, ако си затворим очите. Особено когато вследствие на няколко съвпаднали по време фактора репутацията ни не само достигна дъното, а заради неконструктивния балкански инат на малцина продължава да копае надолу. Защо отказваме да видим щетите? Защо отказваме да проумеем, че загубихме единствения си и най-важен приятел в ЕС, а и май в света - Германия? Ние па ше се инатиме - ами хубу. Да се изличим тогава от картата на европейските държави тогава, че да не се мъчим да се преструваме на нещо, което явно не сме.

Хахаха, супер, не ми беше хрумвало :))

Разхилих се сега, заради асоциация, която напрвих. В момента чета книга (художествена литература), където се разказва вица за македонската дружина, която била обградена, та питали воеводата при толкова врагове дали да се предават или да се бият. Той отговорил, че македонски четник не се предава! Ще бягат! Много аргументи тук ми приличат на "българин не се извинява - булгар-булгар!". И търси хиляда аргумента само и само да не го направи. Ами хубу , ама инфантилно. Пък и нищо друго не предлага, смята да бурсучества, забил пети в правотата си пред себе си. И какво? Все същото нищо.

A на мен през цялото време ми се иска да мисля, че българинът - българският народ може много по-добре и много повече. Много по-добре и много повече може и македонският, с абсолютно нищо не са по-различни. Не ми харесва "малък, но изключително прост народ". Смешно е, приятно е да се шегуваме така за себе си - и аз го правя, но ми се ще най-накрая да излезем от това. Крайно време е. Първо, щото не сме малък. Има много по-малки - това не е оправдание. И второ, щото не сме прост. Много обременен сме. Вижте какви хубави неща излизат от български творци - все по-хубави. Цялото това историческо наследство някой ден ще роди нещо много добро, няма да се откажа да се надявам. Това обаче няма да се случи с вживяване в ролята на жертва и използване на модифицирана версия на историята ни наместо домошарска самопсихотерапия, държаща ни един и същ безпомощен ступор.

Това според мен е изкуствен дебат, параноя, нарочно подхранвана от части от нашия си политически елит, за да трупат дивиденти като големи борци за българските интереси и да се намърдат и в следващия парламент/кабинет. Идат избори. Понеже някакъв си ултрас бил написал нещо си в социлните медии, нашето Външно министерство (WTF?!), подкокоросано от политическа партия, която успешно вече два мандата шантажира правителството, започва да произвежда какви ли не катастрофични глупости. Вместо да си гледа дипломацията....

Малка добавка, ако прецените, че не съм разбрала правилно, можете да ме поправите. Хората най-вероятно са погребвани от близките си - някои на гробището, за което беше предложен снимков материал, други кой знае къде. Това, че само на него гробише гробовете не са стотици, не означва нищо за броя на убитите. Да не говорим, че конкретното изследване не се е занимавало с броене на трупове (защото не това е било предназначението му), но това не прави заключенията му невалидни, нито го омаловажава. Друго важно, точно както се прави в България, близките се погребват в близост до близките им, и е възможно в един гроб да бъдат положени хората от цяло семейство. Видяхме такъв гроб, където бяха положени три жертви, починали тогава - дядо, баща и внуче (по спомен внучето - на осем години). Да се твърди, че дете на осем години е партизанин, само и само за да се оправдава убийството на цивилни, би било потресаваща нелепост. Както и да се отрича, че след като масов гроб няма (невалиден аргумент) и жертвите не са стотици хиляди, а само еди колко си (каквато и да е тази цифра) това не е престъпление. Беше показано и къде, от страната на един мост, е било събрано цивилно население и разстреляно. Разказа се и за една учителка, над която се смилили, защото била хубавка, и я предупредили в никакъв случай да не пресича моста, защото... Не върви да се изтъкват едни обстоятелства, а да се премълчават други, само и само те да пасват на някаква предварително зададена теза, за която тенденциозно се търсят доказателства - че такова нещо няма. Тоест, върви, но това не е обект на историята, а на психологията. Последното не е коментар към вас, а общо наблюдение. За опити за прикриване на това какво се е случило от страна на българските (власти? / неясно кого?), затова да кажем, българската страна, най-общо, са заличени или поправени военните дневници (поправете ме за термина) за тези дати. Никой не заличава, преиначава или унищожава документи току-така. Заличава ги, за да прикрие нещо, което не иска да се знае. Това е нещото, което следва да ни навежда на размисъл, а не инатът дали труповете са пет, петдесет или петстотин.

По-добро бъдеше без лекуване на травмите от миналото няма. И на арменския геноцид ще му дойде времето, колкото и да се инати турската държава*. Приемам останалите ви аргументи за напълно валидни (изключая примерно черкезите, защото те не попадат под съществуващи по него време международно-правни документи - всичко, за което говорим тук, е с давност от 1907 нататък. Ако държавите, считано от датата на подписване на дадена конвенция, са се разбрали как ще третират пленниците и цивилното население, всяко действие, неотговарящо на това разбиране, е нарушение на международното право, и макар да не сме единствените нарушители, и ние сме такива). Имате ли предложение обаче какво бихме могли да направим сега? В настоящия дедлок? --- *В Турция лауреата на Нобелова награда за литература Орхан Памук заявява в печата, че: „Никой не смее да го каже, но аз го казвам – турците са избили 1 000 000 арменци и 30 000 кюрди.“,[10] а през 2008 г. 200 турски интелектуалци подписват петиция с която се извиняват за етническото прочистване на арменците в Първата световна война, подписана за кратко време от още 29 000 души. (взето от Уикипедия за икономия на време)

Преди да инсинуирате и грозно клеветите, прочетете конвенциите. Държите се като някаква женка, с подмолни аргументи, а не си давате труда дори да прочетете нещо, което досега написах или цитирах десетки пъти - конвенциите. Сапунджиев не е говорил за тях, поне нямам такъв спомен (търпя поправка, ако съм пропуснала). Спомена само, че е вярно, че Нюрнбергският процес (няма как да не правите разлика между конкретен процес и документ в международното право) не наказва убийството им, но според него това не е правилно. И не е правилно защото Нюрбергските процеси нямат нищо общо с правото (и това го написах няколко пъти, явно тук ще си играем на повтаряне на едни и съши неща до омаломощаване, да да видим кой ще се откаже първи - тъп номер) - те са политически. От една страна невинаги справедливо санкционират победените държави и не признават никакви съображения, от друга, не санкционират за същите и подобни нарушения победителите, от трета, нарушават фундаментални принципи на правото по събирането на доказателства, от четвърта са политически не само защото са реваншистки, но и защото зад тях стои още една политическа цел - да не дават никакъв карт бланш на комунизма в Европа, страх ги е, че след войната -заради икономическата разруха навсякъде ще се развихрят комунистически движения (нали затова предлагат Плана Маршал?). От това, естествено, страда справедливостта. И конкретно жертвите в Югославия, но на великите сили не им пука. Преставам да ви чета. Перчете се на някого другиго. Няма, разбира се, да искам да ви се наложи санкция за системно и грозно тролене, защото предпочитам това, което сте написали досега, да е видимо за всички. То си е за сметка на вашата репутация.

Хагските конвенции са от 1899 до 1907. Правилата на войната по време на ВСВ са били такива, че армията не може да се саморазправя с никого. Нито с цивилни, нито с пленени.

Не мисля, че ще са в недоумение. Всеки жест е жест. Съгласна съм обаче, че и друг вид решения могат да бъдат търсени, тоест нямам нищо против някой да предложи нещо друго. Друг фактор, в това аз включвам и Македония (думам ти, дъще, сещай се, снахо). Ако за Македонците, поне според това, което изплува сега (а те също част от бивша Югославия), сме врагът-окупатор от Втората световна война (не ме интересува по какви причини, но те явно така мислят), как ще поправим това? Пак ще се върна на публикацията в Ню Йорк Таймс: "Ако македонците са българи, защо българите убиват и плячкосват македонци?". Трябват ни лесноизпълними решения.

Със собствено изследване от официалната историческа наука. Както написах още в началото, моят интерес е не какво смятат да предприемат съседите, а че подобни "инциденти" ние ги замитаме под килима. Няма никаква политическа воля да бъдат проверявани, няма никаква политическа воля българското общество да бъде информирано, че са се случвали, защото не се вписват в нашата си ултранационалистическа приказка за възрастни, която с такъв ентусиазъм ни разказва общото ни образование, политическият ни елит и всеки важен за изкривената представа на общественото мнение авторитет, според които ние сме герои или жертви, но никога, никога, никога извършители на престъпления - сакън. Затова и считам за крайно важно подобни неща да бъдат системно разследвани, проверявани, осветлявани и показвани на широката общественост в цялата им сериозност. И със сигурност вземани под внимание в балканската ни политика. Място за бабаитизъм там няма. Защо също написах някъде горе по постингите - защото е оздравително. Това, за което се коригирам - различно от това, което съм писала досега, е че макар че моето предположение беше друго, по-голяма вероятност има да е вярна хипотезата на @nik1, подкрепена от @Б. Киров по отношение на мотивацията на офицера, дал заповедта. Приемам и други аргументи, които биха предложили алтернативни решения оттук нататък. Напр. това, което написа Атом.

Напротив, много съществени неща от свидетелите, но никой от тях не е броил убитите. Не знам защо на бройката убити се придава такава тежест и заради него се пренебрегва всичко друго. И десет избити без съд и присъда цивилни е военно престъпление. Армията няма правомощия да се саморазправя.

Резюмето е точно.

С пълно съгласие. Моята версия обаче е, че това е част от трайна историческа травма. Не знам защо, при цялата историческа и културна близост между народите ни, ни е толкова трудно да се поставим на мястото на съседите си. Представете си това съседът ви, в рамките на около век, по свои вътрешнополитически причини или в преследване на някакъв свой интерес (колкото и основателен да му изглежда на него), многократно да взима решения или предприема действия които ви нанасят значителни щети. В разрушения и човешки жертви. Как, при условие, че това е най-близкият ви и родствен съсед, ще гледате на него? И той какво, ще се преструва, че всичко е тип-топ? С оглед на товa, че днес сме член на НАТО, няма как към момента да проявим инициативност по предложеното от вас. По друго обаче можем.

Не. Важното е България да: - Няма проблеми със съседите си, или ако има такива, да ги разрешава със зряло и отговорно външнополитическо поведение, с умна дипломация и дългосрочна стратегия. Това са ни съседите, други няма да има. Не можем да се преместим на място с други съседи, трябва да работим с тези. Без да се държим като бабаити, да се опитваме да ги надвикаме, да не се вслушваме в съображенията им и да бягаме от отговорност, и най-вече без да се правим, че ако си затворим очите за нещо, то ще изчезне. Нищо не изчезва току-така, напротив. С времето се влошава и вгорчава. Това е незрало поведение дори у човек, какво остава у цяла държава - член на ЕС. - Да има добра международна репутация. Колко пъти да го напиша? Стратегията да изопачавате това, което пиша и да ми пишете подигравателно няма да ви помогне с нищо, освен че временната ми добронамереност да ви чета с идеята, че може би след срещата сте си взели някаква поука, ще изчезне пак. Не за друго, в разговор с такъв нисък регистър - на махленска разправия - не участвам и не желая да го легитимирам. Намерете за подобни подмятания участник, който е по-склонен на подобни неща.

Срещата, по мое мнение, не бе за раздумка - видя ми се доста ползотворна и по същество. Иначе нямаше да участвам. Вижте по-горе по постингите му, конкретно този от 6 януари: "Докладите ги има във Военноисторически сборник бр.2 от 2019 г. Можете да си ги поръчате от Военноисторическата библиотека във Военна академия - София. Търсете Дима Колева Военноисторическа библиотека Военна академия „Г.С.Раковски” бул.Евлоги и Христо Георгиеви № 82 София-1504 tel. 02-922-6658" Когато съм в България, аз лично смятам да си ги поръчам, или да отида до там да си ги взема на място, ако ги предлагат така - не искам да обременявам хората, на цялат им добронамереност, сега на всичкото отгоре да ми ги пращат в чужбина. Каквото още има, ще прочета направо там, спешност няма. Нямаме никакво основание да изискваме от него да публикува целия си труд безплатно тук - това не е професионален форум. Дори това, че се съгласи да отдели от времето си, да показва документи, да ни пуска части от записите, които е направил, вече е голям жест. Все пак ние не сме никаква инстанция.

Съдът е решил много неща, които не са особено коректни от гледна точка на правото - но и това вече си го писахме. Въпросът е какво правим оттук нататък.