dora

Аз нямам проблем с това. Кои са тези прогресивни либерални среди? Холивуд е индустрия. Ако режисьорът успее да убеди продуцентите, че от филма му има смисъл, то не виждам пречка. Бял човек, пледиращ за правата на чернокожите, подложен на репресии за същото; дори звучи достоверно. Тъкмо ще се популяризират хората, които наистина са го правили: https://www.bbc.com/news/world-us-canada-47477354 "It's astonishing to me that 50 years later, the enormous sacrifices, the enormous bravery and enormous courage of ordinary white people in the Deep South in dealing with race issues is not recognised," Mr Gorton says. "So many people suffered but they have been passed over by history." И не е това да е изключение бели актьори да играят други раси, вкл. в класически филми, като "Закуска в тифани", напр. Или "Отело" - Лорънс Оливие: https://en.wikipedia.org/wiki/Whitewashing_in_film Защо това не се счита за кощунствено, а черен актьор в роля на бял герой - да? Teaтърът и филмовото изкуство са отделни от лиретатуата изкуства, те не са документални. Не са исторически възстановки и нямат никаква претенция да бъдат автентични. Вкл. защото това какво от едно произведение ще влезе в сценария и как ще бъде написано там, е въпрос на концепция на сценариста (първа стъпка встрани от литературния текст), а как ще бъде отработен сценарият и какви и точно кои актьори ще бъдат поканени - на режисьора (втора стъпка). Включете оттам нататък костюми - които може да нямат нищо общо с историческите такива, вкл. защото са правени от нови материали, избор на място на снимане, сценография (театър може да се играе на гола сцена, цялата сценография да е оставана на въображението на публиката). Има колкото си искате постановки по класически произведения, в които историята е само базирана на реалното произведение - писането на сценарии е творческо писане точно толкова, колкото и писането на поезия, разкази, романи - дори се изучава като такова, като част от творческото писане За бога, Кръстьо Лафазанов игра дойката на Жулиета в "Ромео и Жулиета" на Теди Москов преди 30 години! Кое му е шокиращото?! Автентично - донякъде - е документалното кино. Щото и там има селекция какво точно да се снима, как, и какво как да се монтира после. Докуметални филми понякога се снимат в продължение на повече от година. Много, много малка част от филмовия материал се монтира, за да влезе в тези половин или един часа на крайния продукт - пак селекция. Крайният продукт е това, което режисьорът е сметнал за релевантно за историята, която иска да разкаже. Както написах, на мен не ми пречи и никак това, че има и хора с по-догматичен вкус. Те имат избора да не гледат по-авангардните театрални или филмови продукти. Анатемосване на творческите решения по идеологически или други съображения има в тоталитарни общества. Точно ние трябва това много добре да го помним. Затова ми е чудно, че ако някога сме настоявали на собствената си свобода, сега толкова много се инатим на чуждата. Че и най-вече когато става въпрос за избора от каква раса да са актьорите. Това би трябвало да ни образува повече въпросителни относно сосбтвените ни нагласи, отколкото каквото и да било друго.

Чаках ви да се върнете в тази тема, за да кажа "благодаря". Ако има интерес, ще го направите този запис и при други обстоятелства, надявам се.

Съгласна съм, но стигмата върху хората с увреждания си я има днес, первазивна е. Затова е добре ние (вие, аз, всички, които пишем в този сравнително по-престижен от обичайните форуми) да се стараем да не я пропагадираме, дори неволно. Просто от нас, по силата на по-високата ни информираност, способността ни за кричично мислене, се очаква да сме по-внимателни. Предубежденията към никого не са нещо добро. Също толкова, колкото инструментализирането на някого заради някакви негови (биологически) характеристки. Най-ужасният случай на инструментализиране на мъжа, да речем, е войната: използването на млади мъже за пушечно месо... за този, дето духа... Нещо, което днес също се опитваме да избегнем. С дипломатически средства, с "умни" оръжия, с какво ли не. И дано повече успяваме. Знам, че с вас конкретно винаги можем да намерим начин да се разберем правилно.

Aз не го догледах.

Kой е предявявал подобно желание? За Бътлър - теория като теория, люшване на махалото в посока на яйцето (значението на социума, културата и т.н.), вместо към кокошката (биологичното), критика на биологичния модел. Какво му е толкова скандалното, жените специално в западния свят отдавна не сме придатък на матката си, нали? Единствената ни роля не е възпроизводството, ставаме за разни други неща, като да си хортуваме с вас, в момента, по въпросите на литературната теория и критика , вместо да се напънем сега и да родим седемнадесетото си бебе. По-консервативните мислители ще ни върнат пак към него (биологическия модел), примерно с това, че съществуват морфологични разлики между женския и мъжкия мозък, други пък от същата невронаука ще ги контрират, че разликите между мозъка на една жена и мозъка на друга са много по-големи от тези между мозъците на мъж и жена, защото мозъците си ги променяме в процеса на житейския си опит, и т.н. - баланс. И какво от това? Ами нищо. Правим си буря в чаша вода и тревожно се вглеждаме в страховете си. --- П.С. Нищо природно и естествено няма в символичната пишка. Шегувам се, разбира се. Ако ви е интересно, вижте Лакан. Ако ви се вижда безопасен, то е защото - слава Богу - не ви се е налагало да се запознавате отблизо с колосалните щети от повсеместното прилагане на психоанализата върху хора в предишни десетилетия. Справка: откачалското (няма как да го определя по друг начин) схващане, че аутизмът на децата е причинен от несъзнаваното желание на майка им да ги убие, да ги "изяде". Дори не можете да си представите щетите върху поколения жени от втълпяването на такова унищожително чувство за вина, че те в изначалната си сбърканост (защото са жени и по съществото си са истерички, вагини дентата, въплъщение на мрака, унищожителки на собствените си деца, за да се съвокуплят с бащата или някаква такава лудост), са причинили страданието на децата си. С ефект "лекуване" на майката вместо на детето - до пълното й съсипване. Ами детето? Като вземеш на едно дете с увреждане единствения човек, който е сколен да се грижи за него до последния си дъх, какво му оставяш? (Съвсем се отплеснахме, извинявам се). Без, разбира се, на тези хора никой никога да им е потърсил съдебна отговорност за престъпните им нелепици. Ясно е, че Лакан няма общо с това - той е теоритик на културата. Но с това има общо прилагането на ненаучен метод, основан на някакви хипотетични, мизогинни в основата си философски конструкти, заимствани от психоанализата, върху живи хора... Критиката на биологичния модел се вписва и в това: жена ли е, значи е негодна и лоша. "Като отиваш при жена, не забравяй камшика си" (дано цитирам Ницше точно)

Защо мислите така? Не че са полюции (и аз мисля, че са любопитно интелектуално упражнение, но са твърде отстранени от действителността, за да могат да претендират за някаква валидност). А че са стандарт. Никой никога и никъде не ги е налагал като стандарт за каквото и да било. Изучават се (напр. в хуманитарните специалности) като част от историята на идеите (напр. в литературната теория и критика), но по същата причина се изучават в историческия си контекст и какви ли не други идеи (уверявам ви, в литературната теория и критика има немалко хъм, глупости*, отстранени от действителността и на пишещия, и на четящия, защото се основават на някакви отвлечени философски конструкти, но никой не се е хванал да се кахъри за тях по такъв катастрофичен начин. Защо точно Бътлър?). Да речем, че дадена група хора решила да се разпознае в тях, да разпознае в тях адекватно представяне на техния собствен житейски опит. Като да четем с вас някаква книга и да си казваме, да бе, вярно, гледай как някой друг е казал това, което и аз си мисля. Ами хубаво, всеки може да се разпознава в каквото си пожелае, стига от това да не възникват разни инкриминирани деяния. Надживели сме времето, надявам се, в което да горим книги и да гоним вещици. Че и да демонизираме някого със задна дата. В същата литературна теория и критика имате Нортроп Фрай (https://en.wikipedia.org/wiki/Anatomy_of_Criticism), които пише, че определени теоритици и критици приемат за валидна някаква идеология и разглеждат литературните произведения изцяло от нейна гледна точка - ами да, вярно е в известна степен, как гледаш на нещо зависи от това от какъв ъгъл го наблюдаваш, нищо ново? Обаче от това какво следва? Ами, нищо. Винаги ще има хора, които постулират някакви идеи. И други, които ги оборват. Дебатът е важен. -- * Дори не ми се спомня за това, психоаналитична школа в литературната теория и критика, там има и разглеждане на писалката като символичен фалус, актът на писане, творческият акт, като проявление на този въображаем фалус, представете си студента, филолог, разсъждаващ за любимата си книга, написана от любимия му автор като проявление на символичната му пишка... и това не е повлияно от жена, от мъж е, влиятелен мъж - Лакан... Лакан, за разлика от Бътлър обаче никой не го е нарочил като действащо лице в някакви велики конспирации за налагане на световен ред. Защо? Французите, между другото, си държат на психоаналитичната школа и до днес, считат си я за свое кулутурно постижение, че и я прилагат терапевтично по изключително вреден начин... Това като говорим за вредите от някакви си теоритични конструкти...

Не е ясно дали го решава или не, още е рано. Квоти - или ако щете, административни решения - се налагат там, където оставени сами на себе си, нещата няма да се променят дотолкова бързо, че да решат някакъв настоящ проблем. Kaкъв е този проблем за американците - те си знаят. Вероятно в това, че днес много повече цветнокожи вече завършват висше образование или университетите по изкуствата, но вероятността да си намерят работа по специалността, е ограничена? Или че поради малкия брой възможни роли, младите цветнокожи акьори нямат шанса да се развиват професионално, играейки различни образи? Това само хората в тази индустрия ще знаят със сигурност. Не знам дали помните това време, но преди години имаше квоти за приемане на момчета в университетите (че и в т.нар. "елитни гимназии"). Защото ако се разчиташе само на шестиците, университетите щяха да са пълни с много старателни момичета. Тези квоти за момчета нещо дорбо ли бяха, или нещо лошо? Според мен твърдо нещо добро. Защото ако се разчита на някакъв формален, бюрократичен критерий - по който в университетите да влизат само тези с висок бал, то момчетата, които понякога по съвсем несвързани със способностите им причини (примерно заради bias на учителите да пишат по-високи оценки на тези, които са по-послушни и не им създават излишни проблеми) щяха да бъдат ощетени не само в училище, но и извън училищната система. Тоест заложеното от една система щеше да им отрязва пътя към всички оттук нататък, което е несправедливо. А и как след две години казарма на тези момчета да им дадеш шанс пак да влязат в крак? Ми те каквото им трябва за изпит ще са го изпозабравили, това причина ли е да нямат шанс? Е, момичетата протестираха ли, че тези квоти за момчета са несправедливи и това било сексизъм? Не. А можеше. Що пък в университета да не приемат момичето с бал 5.39, като са приели това с бал 5.40, ама след това са теглили чертата, за да има повече момчета, пък тях ги приемат с четворки, че и с тройки и нещо си? Дали тези прословути квоти (а то май не бяха и точно квоти, условия за филмите, кандидатстващи за Оскар - тези, които не щат Оскари, могат да си правят каквато си искат селекция на кадрите?) са оправдани за американските условия можем да кажем само ако те са ни изотвътре ясни (като например да знаем от собствения си опит, че даскалката ще пише на Марийка шест, а на Иванчо - четири, щото Марийка винаги носи домашно, пък Иванчо се прозява, почесва и зяпа през прозореца). А не са ни. Пък и дори да са ни ясни, това на нас в Европа как ни пречи? А и на нас персонално? Гасим телевизора и готово Това за мен е един измислен дебат, проекция на някакви наши си страхове и предубеждения върху проблеми на съвсем друго общество, на съвсем друг континент.

Спокойно, аз не съм ви се разсърдила. И нямам никакво намерение да ви зачерквам като събеседник. Затова и посочих, че намирам за необичайно умен човек да напише нещо такова. И че не вие сте глупавият, а то - написаното, е глупост. Както и защо е такова. Така добре ли е?

Няма да скачам, може да имате някоя интересна хипотеза.

Шпага, по ред причини аз съм тренирана отлично да разпознавам агресията, но в случая не тя е важното (както и написах). Акцентът е в пейоративното използване на групи хора, целенасочено избрани, защото някак си по подразбиране се счита, че те са толкова непривилигировани, че никой няма да иска да се асоциира с тях. ДОРИ и аз (каквото и да значи това, което допускане се оказа невярно, такава стратегия върху мен не работи). Всичко това, защото по подразбиране се счита, че точно тези групи хора - негри, цигани и хора с генетична мутация, свързана с различна степен умствено изоставане (а не други - можеше, наример да са китайци или ескимоси, нали, но те явно не са достатъчно "обидни") ще имат най-висока риторична тежест при затапването/натирването на събеседника в кучи гъз. Нали е ясно, че ако не се залагаше точно на иманентната "обидност" човек да се асоциира точно с тези групи, такъв аргумент нямаше да бъде използван? Това обаче е обидно не към мен - аз не съм се засегнала. А към тези набелязани за прокажени хора, които - дори недотам осъзнавано, почти като естествена реакция - се използват като стратегически инструмент за публично засрамване ("shaming") на опонента. Съгласна съм, че може да е лапсус (това с подбра точно на тези групи). Но ако погледнете какво е отношението на обществото към хората с увреждания, ще видите, че не е точно лапсус. С което слагам точка.

Не, по-скоро има общо с начина, по който ние по повърхностен (в смисъл, основаващ се на непосредственото си впечатление в сравнение със собствения си език) белег правим предположения за характеристиките на другия. Отривисто японски се говори от мъжете. Жените (onnarashii - женствен език) и децата не говорят така, това е социолингвистика. (Британски английски - фонетични и прозодични разлики като маркер за класа). Китайският е тонален език. Означава ли това, че китайците са по-музикални от другите хора по света? Не. На повечето народи езикът на съседите им им се струва "смешен", особено когато са в една езикова група или в езиците има някакво друго родство. На нас 'смешен" може да ни се струва сръбският, когато на него се говори за някакви сериозни неща, на холандците смешен им се струва белгийският, на немците швейцарците са им смешни и така нататък. Това значи ли, че всички сърби/швейцарци/белгийски са смешни хора? Не

Знам ли, може и такъв порнофилм да има. Лошият вкус обаче не е забранен, scanner. Този филм ние с вас просто няма да го гледаме. Но знае ли човек, може и да има хора, за които точно Анна Каренина е сексуална фантазия, нека си го гледат. За нас останалите какво, в смисъл, кой ни е ощетявал? Не искаме да гледаме нещо - не го гледаме и готово. И сега вече наистина трябва да се връщам на работа До пак (много се радвам, че поне с някого досега улучих с Тери Гилиъм) Ето ви нещичко (напишете ми кой ви е любимият теригилиъмов филм):

Глупав не сте вие, напротив. Затова и написах, че е необичайно умни хора да напишат нещо такова. Ако се прочетете отново, няма как да не признаете, че агресията ви беше целенасочена - с идеята да ме обидите, но не улучи. Но това не е толкова важно. По-съществено ми се вижда това, че решавате, че това човек да бъде циганин или с генетично увреждане е достатъчно обидно само по себе си, тоест че това по подразбиране са някаква унизителна втора категория хора, за да ги използвате в пейоративен смисъл като риторично оръжие срещу мен. Ами, не. Понякога работя с хора с увреждания. Държа да ви уверя, че всеки от тях има качества, които хората без увреждания нямат. Вкл. защото им се налага всеки ден да живеят с нещо, което хем прави за тях невъзможно трудни нещата, които ние, разглезените "нормални", считаме за подразбиращи се, но въпреки това те не престават да се опитват да живеят живота си такъв, какъвто е, хем ги обрича на вечна дискриминация, омаловажаване, обезчовечаване в нашите очи, без да са виновни с нищо. Но те продължават да се опитват. Не се поддават на унижението, не се поддават на уж невинното ни желание да ги смачкаме, като с отношението си не спираме да им показваме колко са негодни. Всеки ден, във всяко взаимоотношение, през целия им живот. Да посочвам ли, че 40% от хората с Даун имат сърдечна деформация? И рискът да се разболеят от левкимия е десет пъти по-висок от обичайния? Хората с повечето генетични аномалии са в подобно положение - с вероятност за развитие на какви ли не други здравословни проблеми. Носят си кръста обаче, барабар с цялата тежест, която като предубедено, безчувствено общество, ние самите жестоко слагаме на гърба им. Дай боже всекиму сила на духа като тяхната. Едно дете със синдром на Даун всяка сутрин се събужда с усмивка. И започва отначало тежкия си път на този свят. Защото са такива - мили са. Понякога наивно добри. Какво обаче правите вие? Не си представяте, че тук може да чете родител на дете с Даун? Или с друго увреждане? Ами ако чете? Не сега, някога? Или хора от ромски произход? Би трябвало да ви е неудобно от постинга ви, така че да напиша, че това са глупости, е най-мекото, което бих могла. Защото написаното е само едно - грозно.

Eто още малко илюстрации за размисъл, за тези читатели или участници, на които им е любопитно да се поразчовъркат в нагласите си: 1. Това притеснява ли ни, или ни харесва? Моята хипотеза е, че по-скоро ни харесва, а вероятно и много ни харесва, готови сме да поздравим хората за усилието и че са се справили така добре: 2. Това притеснява ли ни, или ни харесва? И aко е първото, защо, защото не е рускиня? (Пак във връзка с Анна Каренина) 3. Каква е разликата между положилите усилия японки и също толкова положилата усилия да овладее изкуството на балета чернокожа балерина? Който мисли, че е лесно, нека да го изтанцува :)) Лека вечер

Този проблем всъщност е решен, правото на артистична свобода свършва там, когато тя започне да се използва целенасочено и предумишлено, за да причини някому доказуема увреда или болка. Фарсът също е инструмент. С някого или с нещо може да бъде направен дружески шарж Вижте какво прави с киното Тарантино. Нищо от това, което прави обаче, не е тенденциозно увреждащо, всичките му филми всъщост пресъздават историята на киното по оригинален, карикатурен начин. Сигурно са ви попадали подобни неща, имаше ги и на книжка, и онлайн - как еди кои си писатели биха разказали "Червената шапчица" - ако ги потърсите, ще ги намерите. Защо за Червената шапчица позволяваме подобни шаржове, а за филм с чернокожи подскачаме до небесата? Мога отлично да си представя и порнофилм с Червената шапчица - липса на вкус, може би, но защо не. Съвсем допустимо в жанра. Да, няма да пуснем порнофилм на децата си, но вероятно си има аудиторията, и ако не е snuff филм, значи няма нищо лошо. Защо го пиша? Защото си заслужава да помислим какво толкова ни притеснява. Ама наистина.

Нали си давате сметка, че това са глупости? Умни хора пишат глупости. Не върви някак. Гледали ли сте Tideland на Тери Гилям? Ще ви посрещна с огромни овации, ако с подобен инструментариум решите да ме представите - или там каквато и да е хипотетичната ми история. Или, ако подобно на Дьо Гол, ме нарисувате с гигантски нос, но сте най-добрият френски карикатурист. Или най-малко Пикасо. Как ви се вижда, а?

Нямам никакъв проблем с това. Вашият избор си е ваш избор, а всеки - вкл. всеки импровизатор, носи отговорност за избора си - комерсиална, естетическа, всякаква. Отговорен може да сте пред продуцентите си, ако този филм никой не го гледа. Или пред обичайната си аудитория, ако след този филм ви низвергне. Вижте какво става с режисьорите, които с всеки следващ филм качват очакванията на публиката си и са длъжни никога да не се провалят, всеки следващ филм да е по-добър от предишния. Направят ли грешка, и критиката ще ги разкъса, и таблоидите ще започнат да ги подиграват, настоявайки, че талантът им е изчезнал, и феновете им ще се разубедят. Изкуството е жестока конкуренция, тези, които са в кинаджийската сфера, отлично го знаят - най-малкото защото докато един роман човек си го пише вкъщи, киното е скъпо изкуство. Без продуценти, повярвали в таланта им, са за никъде. Ерго всеки, който прави глупости, просто ще бъде изоставен от тези, които са склонни да инвестират в него. Ако филмът ви е глупост, просто няма да получите финансиране. Филмът ви може да показва добър вкус, а може и лош. Лош вкус би било, ако гледа на хората с инвалидности - детето с даун - по унизителен начин. Тогава вероятно ще се намерят хора, които ще ви съдят. Филмът може да е добър, а може и да е лош. Ако героите са карикатурни, може да е и отлична комедия. Вижте колко симпатични са героите на Кустурица, да речем, колко запомнящи се. Всеки режисьор - според способностите му. Тери Гилям ми се врътна като асоциация, също. Ако сте Тери Гилям, няма никакво значение как изберете да разкажете моята хипотетична история - ще съм поласкана, че ви се е видяла интересна, заслужаваща усилието по нея да се прави филм (пак, това не е никак евтино, а и режисьор от таквава класа от всяка история ще направи шедьовър). Това е като да предполагате, че хората, които биват рисувани от карикатуристи, следва да се засягат от това. Ами, не. Ако имат нормално самочувствие, не се. Това, че гледате на определени групи по унизителен начин по подразбиране, означава, че по-скоро няма да намерите кой да инвестира в продукта ви. Не за нещо друго, заради съмнителна естетическа стойност. Това, отново, по-скоро би следвало да притеснява вас като творец, отколкото мен. Постингът ви също по-скоро би трябвало да притеснява вас, отколкото мен. Не знам защо си мислите, че ще тръгна да ви налагам някаква цензура, или че едва ли не ще подскоча до небесата. Ами, няма. До небесата биха подскочили други.

Няма как. Анна Каренина е роман, който трябва да бъде направен на сценарий. Това вече е селекция, избор. Неизбежно. Всеки творец има право да импровизира по класически текст, класическо произведение и т.н. Цялата история на джаза е това - джаз стандарти и импровизации. Немалка част от съвременната музика е самплиране, но това не възмущава никого. Защо когато Апокалиптика, примерно, правят кавър на класическо произведение, никой не им се кара, че това не е Бетовен?

Това важи за всяка интерпретация изобщо. Ние не знаем какво би зарадвало автора. Има и съвременни писатели, които не винаги са съгласни с трактовката на режисьора. Това обаче не лишава режисьора от право на трактовка. Авторът не анатемосва филма, вероятно защото и той не би искал някой на него да му се разпорежда, когато взема творчески решения. Просто не би се разписал под него. Вие - а вероятно и аз, ако го изгледам - не бихме харесали спрягания по-горе филм за Левски. Това обаче не му пречи да съществува. Казваме си "въпрос на вкус". Неясно защо когато става дума за трактовки, които включват небели актьори, толкова настояваме да не съществуват. Тогава не считаме, че е въпрос на вкус... Ето това е въпросът - защо. Ако жабите вместо лебеди не ни дразнят - може да са ни смешни, може да ги намираме за глупави, а може и да ни се видят оригинален подход, защо не оставяме същата възможност за импровизации, когато става дума за раса. Пак, приемам безрезервно правото на всеки да има по-авангарден или по-класически вкус. Оставям това тук за тези, които биха се замислили за себе си.

Защо да трябва? Има жанрове, които изобщо не отразяват действителността. Както и изкуства, които са дотолкова абстрактни, че са изцяло фикция - музиката, да речем. За мен проблемът не е в това доколко изкуството отразява действителността - може да не я отразява изобщо, вижте един Кандински, ако искате. А в това, че искаме да отразява действителността по точно определен начин. Защо Кандински не ни дразни, а една черна Анна Каренина ни? Защото се отклонява от конкретната реалия на оригиалния тест или само защото е черна? Това не е въпрос конкретно към вас, постулирам го тук за личен размисъл, за тези, на които би им било интересно да подложат на проверка собствените си убеждения.

Имате избор да не го гледате, както всички гледаме или не гледаме неща, които не ни харесват. Не можем обаче никому да забраним правото на собствен прочит.

Това ще е вашият прочит. Всеки има право да прочете който си иска текст както си пожелае. Дали този прочет съвпада с вашия или моя - ами, какво като не съвпада? Ние нали си имаме свой? Ако прочитът не ни харесва, просто не го гледаме. Когато слушам предкласическа музика, ми се иска да бъде изсвирена на инструметите от същата епоха, за да я усетя така, както е била написана, за средството, за което е била предназначена - виола да гамба, барокова флейта, клавесин, а не пиано... Няма обаче никак да се разсърдя, ако е изсвирена на инструментите от нашата. Тогава защо да се сърдя на киното, че чете стар текст с нови средства? Ако използването на чернокожи актьори в интепретацията на класически текстове ни дразни, е добре да се запитаме дали това е само защото в класическия текст няма чернокожи, или защото мразим чернокожите по принцип. Това може и да не е вярно - да ни харесва кино, което е сходимо с историческия контекст, но може и да е дълбоко вярно - че чернокожите ни дразнят в каквъвто и да било контекст, колкото и да се преструваме, че не ни, а пледирането ни за историческа достоверност просто цели да направи предубежденията ни по-приемливи. Тогава обаче проблемът обаче изобщо не е в киното... Последното наблюдение е от общ характер, то не е за вас конкретно. Това е и по-голяма тема, отколкото само киното.

Значи не е исторически Само донякъде се опира на класически текст. Ако ви четат на глас приказката за Спящата красавица, има ли значение кой ви я чете и че докато я чете, не си свети с кандило, а с електричество? Не. Защото я слушате (който и да ви я чете) и си представяте някакви свои неща. Крайният резултат от което е ваш въображаем вариант на същата приказка - колкото и да си мислите, че това са братя Грим. Същото е и с киното, и с театъра. Литературата отдавна включи читателя като съавтор. Няма защо киното да не го включи.

На мен също различните прочети на един и същ кинотекст не ми пречат, ако са талантливо направени. Изкуството не е отражение на действителността, то е една стъпка след това. В последните едно тридесетина години има множество авангардни оперни постановки. Като човек, който обича класическа музика, но не харесва опера (изключая ранните), аз съм по-склонна да гледам тях (защото тогава това ми прилича повече на авангарден театър), отколкото класическите опери. Търсех едно видео сега, на Иржи Килиан, като илюстрация какво може да направи един авангарден хореограф от класическия балет, но явно е свалено - старичко е. Затова друга илюстрация, на мен лично изобщо не ми пречи лебедите да са жаби: Хората просто сме различни. Ако си направите разширения тест на Айзенк, доускам, че може да видите, че креативността/отвореността ви е по-висока от средното. Моята е особено висока (в най-горните 2%), затова ценя творческия подход Хора, които са с по-ниска креативност/oтвореност от средното, съвсем естествено имат по-догматичен вкус.

Благодаря