dora

Далеч не заради случаи като горния, а защото при преброявания на населението хората посочват произход. Вероятно за по-лесно този произход не е по държави. Когато съм попълвала разни формуляри за американски власти, примерно за конференция там или за виза, произходите най-често се делят на кавказки, ерго бялата раса, африкански, испански и азиатски. Това, че няма нищо общо между китайци и индийци е ясно. По същата логика няма нищо общо между шведи и малтийци, какво остава между казакстанци и шведи. В по-ранни преброявания хората с азиатски произход ги водели "други". В преброяването от 1990 решили да ги пишат азиатско-тихоокеански: https://usa.ipums.org/usa/voliii/items1990.shtml

Toчно това проучване изчетох, то е по делото, но съдът е постановил, че няма нарочна дискриминация на азиатците: https://www.nytimes.com/2019/10/01/us/harvard-admissions-lawsuit.html Конкретният ищец мисля че беше започнал делото заради високите си SAT резултати, според което според него би трябвало да е бил приет. Е, да, но високите SAT резултати не са достатъчни, защото кандидатите се оценяват по множество критерии - личностови характеристики, собствена история - примерно инициативност, социална ангажираност, препоръки от долните образователни нива, които се сканират за желани от университета характеристики, като лидерство (Харваврд конкретно иска да възпитава бъдещи лидери). Самата аз съм писала подобни препоръки преди години (не ги помня наизуст, мина много време, но неща като personal integrity, maturity, standing out from his peers for еди какво си, тоест наистина изключителни кандидати, не просто отличници)... Документът разглежда какви за тези допълнителни критерии. Никой от тези критерии обаче не сканира хората целенасочено по раса или произход.

Няма квота на елита Въпросът по-скоро е пари при пари отиват (както каза gmladenov), елит, който се самовъзпроизвежда, защото няма какво да го спре да го прави. Toва всъщност прави елитът навсякъде. Елитът не препятства хоризонталното издигане, предприемайки някакви целенасочени мерки да го спре,а защото не му се налага. При настоящите условия то няма да се случи, защото долните нива се провалят, тоест трябва драстична промяна на цялата система, не само на университетската. Неравенството расте. Бедните не стават по-богати. Студентите от Африка - чернокожите студенти - и в моя университет, бяха децата на африканския елит. Синът на външния министър. Дъщерята на известен лекар. Саудитска принцеса (изключително симпатично момиче, между другото, със западно възпитание - майка й имаше докторат по компютърни науки от виден американски университет. Чак накрая по стечение на обстоятелствата разбрах какъв е произходът й). Не издигнали се младежи от гетата. Точно защото миксът от студенти е интернационален, но не междукласов. За тези от алумните, които изберат политическа кариера (където място има също само за някои, не за всички алумни), този тип университети са идеалното средство да създадат приятелства и познанства с аналогичния елит в други държави. С което елитът продължава да се самовъзпроизвежда, дори глобално.

Изчетох целия документ, много интересно. Елитните университети са частни (макар да получават щатско финансиране за научни изследвания). В документа ясно се говори за конкретни предпочитания на декана, но това пак е вътрешна политика на университета - да се разглеждат поотделно качествата на кандидатстващите, като се преценява и кои кандидати са от полза на университета, напр. за да може той да печели спортни състезания, да си осигури конкурентно предимство сред потенциалните преподаватели, като отделно разглежда кандидатурите на децата им (това не значи, че децата им са некадърни), или като проверява дали родителите на кандидатите са алумни (алумните на университетите обикновено са сред основните им дарители, те и са тези, които правят фондове за стипендии на по-бедните, но даровити студенти). Доколкото схващам, такава отделна преценка се прави, ако съответните кандидати не са сред кандидатстудентите с най-високите оценки (тях ги приемат така или иначе), а някъде посредата. Прави се и оценка по лични качества, за да се даде шанс на тези, които може да не идват от учебни заведения с високи стандарти - ако самият човек е специален и се вписва в това, което университетът вижда като потенциал, макар този критерий да е най-неясен. Като чета, оставам с впечатлението, че подборът е близък до този при наемане на работа - не само тези с най-добри постижения, но и тези, за които се прецени, че ще са от най-голяма полза за университета - репутацията му, конкурентноспособостта му, поддържането на някаква традиция/приемственост, разни такива нещс. Не мисля, че този тип вътрешни решения на университетите се контролират от консервативно настроените политическите и икономически елити, които по някакъв начин си запазват неформални квоти или влияят на университетите, за да учат там децата им, както и че биха се възпротивили който и да било да учи в същия университет. Децата им, отлично подготвени от долните образователни нива, могат да бъдат приети навсякъде, а те - да им платят образованието. Те не минават през общообразователната система така или иначе.. Защото никога не са живели в непрестижни квартали, най-малкото.

Тази статия мисля че я четем по различни начини. Държавното образование на бедните е на ниско ниво, то не може да ги подготви за добрите университети. Добрите университети пък не взимат студенти, за които предполагат, че няма да се справят. Набират студенти примерно от африканските страни (с високи изпитни резултати), или от специални подготвителни училища за талентливи чернокожи студенти (пак с високи резултати). (В тези специални училища очевидно не им преподават като в кварталното училище....) Както го чета, проблемът не е в това, че добрите университети пазят квота за богатите, а че социалното неравенство се отразява на шансовете на бедните студенти, освен ако някой не положи ценеласочено усилие да работи конкретно с тях, за да ги научи на повече, отколкото би ги научило държавното училише, и така да им даде шанс да продължат образованието си в добри университети. И това е нормално, държавните училища в бедняшките квартали навсякъде по света са недофинансирани, налага им се да се занимават с микс от ученици с какви ли не проблеми - общественоикономически, семейни, поведенчески, с престъпността, с нискообразовани родители, които не могат да им помагат, или родители, които сами по себе си имат толкова много проблеми, че не могат да са никаква опора на децата си и т.н. Този тип училища се опитват да дадат на немалка част от учениците си късче нормалност, топъл обяд, човешки контакт с функционални, а не само дисфункционални възрастни, някакъв шанс, някакво образование изобщо, да ги откъснат от ужасните им лични обстоятелства и поне за малко да ги вкарат в някакъв що-годе обичаен за дете на тяхната възраст път. И като правило не могат да инвестират - нито време, нито средства, за да ги издигнат до ниво на подготовка, достойно за университет... Съгласна съм, че социалното разделение расте (богатите стават по-богати, бедните - по бедни*) - и това няма как да не се отразява на статистиката в университетите. Вижте статистиката тук: https://projects.propublica.org/miseducation/ Като натиснете табовете "Discipline", "Opportunity", "Achievement gap", "Segregation", те дават много ясна - и тъжна картина защо. Вижте и в таблицата след това, Compare student access to opportunities and discipline on average, across states. Click on each state for full details. Най-много небели ученици - District of Columbia. 77% oт учениците получават безплатен (или с намалена цена) обяд... Най-нисък процент на завършили ученици... и т.н. https://osse.dc.gov/page/data-and-reports-0 Oттук, ученици в риск: 43%, това включва бездомни ученици и такива, които нямат какво да ядат. В следващата графика, детско-юношеска, District of Columbia, в сравнение със средната за САЩ, кошмар... (деца от 10-годишна възраст нагоре, вижте насилствени престъпления...) http://www.jjgps.org/district-of-columbia Вероятно завършващите Ivy университети оттам са .... нула (нямам време да търся статистика по щат...) --- https://www.npr.org/2019/09/26/764654623/u-s-income-inequality-worsens-widening-to-a-new-gap

Евристей, страхотно интересна аналогия!

За да бъдеш равен, първо трябва да бъдеш по-добър от тези, с които се съревноваваш. Тъжната истина - ако си еднакво добър, нямаш шанс. Абсолютно вярно за всички групи, срещу които има вековни предубеждения. Вкл. жените. Немалко "успели" жени биха разказали точно това - че винаги им се е налагало да бъдат с едни гърди (метафорично казано) преди най-добрия кандидат-мъж за съответната позиция, за да може дори да бъдат допуснати до класирането... Ефектът от това, донякъде проучен от социалните науки: хора от дискриминирани малцинства, които стават по-свеци от папата. И започват, от собствената си, постигната с къртовски труд и немалка саможертва позиция, да критикуват или дискриминират собствените си малцинства. Перфектната илюстрация: Прити Пател (министър на вътрешните работи на Великобритания, и отявлена боркиня срещу имиграцията и имигрантите. Замесена в неедин скандал, защото се опитва с диктаторски, токсичен климат, да се наложи на служителите си)... Колко смачкан трябва да си бил, за да се обърнеш срещу своите, да се опиташ всячески в очите на другите да заличиш идентичността си? Ами, точно толкова смачкан - жена, че и небяла... Ужасно нещо е дискриминацията.

Същото схващане - че са длъжни да положат всяко усилие, за да се измъкнат от положението си чрез учене, важи в по-ранни години и за евреите.

Как преценихте това? Бидейки в комисията, преценяваща кандидат-президентите за интелектуални или други постижения? Наистина, недейте така - не е сериозно, звучи малко като "Рейгън - пръв враг на тутраканска селищна система..." Дадена публична личност може да ви е симпатична или несимпатична - всеки има право на симпатии. Но това не я прави правоспособна или неправоспособна.

Бидейки завършил Харвард и преподавател по конституционно право в един от най-добрите правни университети в света? Недейте така

Says who? Oбама завършва два от тези суперпрестижни университета. Преподава конституционно право в трети такъв. Не виждам тълпа от хора наоколо, които могат да се похвалят със същото.

Не се е оказвало проблем, вижте ето това: https://www.nytimes.com/2019/10/01/us/harvard-admissions-lawsuit.html Никой университет от тази класа не би си позволил петно върху репутацията си, от каквото и да било естество. BTW, когато моят университет впоследствие - след приемането ми - ми е пращал анкети за попълване, за да може на базата на това (анонимно, без да идентифицира студентите) да види в коя година колко студенти от какви групи има, даваше възможност за опция "не искам да кажа" - тази, която попълвах аз. Защото за мен не би трябвало това да има никакво значение. Да, за университета е важно да знае за себе си дали е постигнал някакво ниво на diversity, заложено в целите им, но точно същото може да се използва за промотиране на университета като diverse, маркетинг, в който не исках да участвам

Това изобщо не означава, че елитът си пази места в университетите за децата си. Само че таксите в тези университети са такива, че много малък брой хора могат да ги платят от джоба си. Останалите студенти просто взимат заем или получават стипендия. Колкото по-даровити са, толкова вероятността за това се увеличава. Да не забравяме, че там има много български студенти, чиито родители по никакъв начин не биха могли да им платят таксите, просто децата са талантливи. В най-лошия случай се отказват и отиват в друг университет (не мисля, че има хора, които кандидатстват само в един...). Това също и не означава, че децата на богатите родители не покриват другите критерии да бъдат точно в тези университети. Високото ниво на преподаване, с което са известни, означава и студенти, способни на високи научни постижения, без значение кои са родителите им. Този тип университети не глезотят никого, защото бил еди чие си дете. Студентът първо получава известие, че е приет, след това трябва да организира как да плати таксата - директно, разсрочено или да кандидатства за финансиране/подпомагане. Богатите очевидно плащат директно, но това не означава, че мястото е запазено за тях. Немалко мои съученици завършиха тези университети. Един от моите университети също е от този регистър, но е европейски.. Да, в моята последна година в групата ми имаше саудитска принцеса. Но повечето не бяхме никакви принцове. Ако някой не се справя, просто отпада, та ако ще да е дядо Господ.

Откъде може да се съди за това?

Абсолютно.

Мерси, статията е много интересна! САЩ е имигрантска държава с топ университети. Вероятността най-добрите млади умове на Азия да научат немски или френски, а какво остава за шведски, примерно, за да учат в европейски университети, е много по-малка, отколкото да опитат в американските. Американските университети пък са много по-свързани с бизнеса от европейските. Което на мига изстрелва азиатските студенти, завършили топ университети, в горната част на средната класа. Не бях се информирала за опити това да бъде регулирано. Но това не означава, че няма политика за включване на другите етноси, тоест вероятно истината е някъде посредата.

Toва са поне шест народа Населението на САЩ е 331 милиона. Хора от различен произход, различни класи, различни раси, всякакви религии. Нормално е да искат различни неща, но в това няма нищо лошо. Противопоставянето на хора с различни интереси е въпрос на лошо управление.

Съгласна съм, Ник. Като си мисля за Реднекс, винаги се сещам за тази песен. Не ми се щеше да нарочвам само южняците като такива, затова: Няма нищо осъдително в това човек да е беден. Има нещо осъдително в това да е агресивен кретен.

Бойното поле в раздел физика, доколкото чета, не се прехвърля в бойно поле навсякъде Нямам никакви претенции нито към потребителите, нито към поддържащите форума, за да изисквам от тях каквото и да било; това са само наблюдения.

Не, защото: - Националната държава е по-скорошен феномен от етноса; тя е продукт на политическия процес на консолидиране на централната власт, съпроводена с някаква поне частична нейна легитимност, тоест, че там има някакъв народ или народи, които, обединени в някаква политическа формация на някаква територия, ще представляват някаква общност; не просто едни крепостни народи, които могат да бъдат прехвърляни заедно с територията, която обитават, барабар с всичките си активи, между различни владетели в зависимост от това кой от тях кого е разгромил и кой за кого се е оженил, и или да говорят езика на централната власт, или не, но това да няма никакво значение; - В цялата история на човечеството държавните граници (каквото и да означава това) по-скоро не съвпадат с етническите; - Какво е "етнос" също е спорно - групи, говорещи сходни диалекти, един етнос ли са, или отделни? Ако обитават територия, попадаща под едно и също централно управление? А ако обитават територия, попадаща в две съседни държави? Каква е разликата и къде е границата? - Има мултиетнически, че и мултирасови, нации. - Нацията е въображаема общност : https://en.wikipedia.org/wiki/Imagined_community#:~:text=An imagined community is a,as part of that group.

Това е така, но и не е. Не бях писала вероятно повече от година, защото темите за българщината превзеха форума - колкото пъти да поглеждах, други теми нямаше. Сегиз-тогиз някой вдигаше стара тема. Не казвам, че моето - или чието и да било присъствие тук е задължително или драгоценно, а че не бива да се отхвърля и вероятността отливът на потребители да се дължи на това, че при случаен - или неслучаен поглед - те вече не намират тук нищо друго. Гладиаторските битки с измислени аргументи може да се интересни за известно време, но не след двадесетхилядния постинг... Не е за това взиране в българщината, в българската - и никаква друга! - идентичност да няма и обективни, и субективни причини. Има, разбира се. Но според мен форумът повече загуби, отколкото спечели - особено когато, загрели от битки, които никой освен вас не чете, със същото настървение се нахвърлите и на несвързани по никакъв начин с дебатите ви там потребители, вкл. нови такива. Не виждам как ще ги приобщите.

Никой не е отменял тестовете за елитните университети; те обаче имат право да актуализират условията за подбор, за да счупят "стъкления таван"* Принципът: ако хората знаят, че дадено място или определено ниво в социалната, научна и корпоративна йерархия е затворено за тях по подразбиране, не заради някакъв обективен и публично обявен критерий, а само защото заради нагласи, исторически предопределености или други фактори там хора от тяхната тояга никога не са били допускани, те просто престават да се опитват. Знаят, че вратата за тях е затворена и се отказват дори да чукат на нея. (Пример: момичетата в дадени групи изобщо да не се опитват да ходят на училище, защото знаят, че от това няма да има никакъв смисъл, ако ги оженят на 12-годишна възраст и това, че могат да четат, няма никакво значение, по-скоро ще се измъчват, че уменията им остават нереализирани. При това положение, защо да учат изобщо...) Няма начин хората да бъдат накарани да повярват, че имат шанс, да поискат да полагат усилия, да мечтаят, да имат някакви амбиции, без тази врата да бъде открехната. Това е целта на квотите. Какво постигаме, ако в името на по-консервативните групи - или желанието на елитите да запазят положението си - я държим затворена? Социално неравенство, социално изпадане, гетовизиране, престъпност. Държавите просто трябва да си дадат сметка какво искат. Да настояват на правото на престиж само на свързаните с традиционните елити групи, или да направят нещо, за да спрат порочната спирала бедност - неравнопоставеност - престъпност. Личният избор на идентичност в това няма роля. Непривилигированите не избират идентичността да бъдат непривилигировани, това им се налага от обстоятелствата, и конкретно от елитите, които предпочитат да ги държат в дупката, мотивирайки обществените настроения срещу тях. Дали към един момент една група ще изпадне в немилост или друга, това зависи от способността на елитите да капитализират популярност на основата на противопоставянето срещу нея. Вижте примерно антагонистичните настроения в Европа - срещу евреите, срещу различни християнски деноминации, сега пък срещу мюсюлманите; на вълни (големи или по-малки). В САЩ Тръмп си самоотгледа и със супремасиски послания старателно поощряваше това, което доскоро пейоративно бихме наричали "white trash". Фашизоиден бял мачизъм. Интересно ми е доколко ще продължат да съществуват и след него и къде ще избие това. --- https://en.wikipedia.org/wiki/Glass_ceiling

Това е защото грешно допускат - или по-скоро са склонни да се подведат по тезата на част от застрашените елити, че печалбата за едни групи е загуба за други. Всъщност това не е zero-sum game.

Всеки човек по комбинация от биологични, социални, ситуационни и исторически причини едновременно принадлежи по всяка своя характеристика към някаква група. Групата на децата, младежите или възрастните. Групи според биологическия пол. Група според социалното положение, образованието, прекарването на свободното време. Групата на живеещите в град или в село. Групата на говорещите някакъв език или говорещите повече от един език, примерно билингвите. Затова човек едновременно може да бъде възрастен мъж, живеещ в град, говорещ полски, живеещ в Чехословакия като полско малцинство, образован в университет, свирещ в свободното си време на цигулка (групата на непрофесионалните музиканти). Или млада жена, родена в Африканско село, говореща няколко африкански езика поради еди какви си обстоятелства, с родители, емигрирали в САЩ, когато тя е била дете, ерго говореща и американски английски (за разлика от груата хора по света, които говорят британски английски) и образована в колеж, в който се занимава баскетбол (а не с лека атлетика) - все множество идентичности. С коя от всички групи, към които принадлежи човек самият той реши да се идентифицира най-силно, е въпрос на лични нагласи и обстоятелства. Ние с вас примерно можем да решим да се асоциираме най-силно с групата на образованите хора по света, и след това - с групите на мъжете или жените. Тоест примерно аз да реша, че поради по-силните сходства между вас и мен, отколкото между мен и произволна друга жена, предпочитам да съм по-лоялна на нашата споделена група, отколкото на някакво общоженско движение, което ме свързва с други жени. Или примерно да не усещам толкова силно сходство с хората по място на раждане, колкото по любов към музиката, и да предпочитам да прекарвам времето си с музиканти от други градове, вместо със софиянци, само на основата на това, че сме се родили в един град, но като интереси нямаме нищо общо. Такава флуидност обаче всява паника у консервативните елити, които усещат, че ако не направят нужното да посрещат все по-високите претенции на все повече хора относно начина им на живот, ще загубят лоялността им, ерго и възможността да ги контролират, а с това и собственото си привилигировано положение, основаващо се на тази лоялност. Към колкото повече групи едновременно принадлежи човек, защото в живота си се е опитал активно да променя обстоятелствата си - което го е срещало с много различни групи хора, толкова по-голяма е вероятността той да избира за себе си лоялности към все по-профилирани и по-профилирани групи. И толкова по-склонен е да приема правото на другите да се идентифицират с каквото пожелаят.

Aко дадете пример с филми, които ви харесват, можем и да открием нещо от българското кино, което да ви допадне?