dora

Извинявайте, ще трябва леко да се коригирам, че ви прочетох твърде бързо... Държава дължи извинение при извършено военно престъпление по международни конвенции, защото те задължават държавата (не индивидите - това не е вътрешнодържавен наказателен кодекс, а международно право!) и защото армията е на нейно подчинение. Държавата е отговорна за армията си според това, което е написано в конституцията, примерно държавният глава е главнокомандващ. Държавата е тази, която следва да е инструктирала офицерите си какво да правят. Офицерите от армията пък са отговорни за подчинените си. Военно престъпление се разглежда по тази йерархия на отговорности. Всякакви задържани или пленени военни или цивилни не попадат под юрисдикцията на офицера или войника, който ги е пленил или задържал и той не може да се разпорежда с тях, както му хареса на момента. За човешкото им третиране отговяря държавата, войници на които са ги пленили или задържали. Затова българската държава е крайният отговорник, ако са избивани цивилни (това го написах няколко пъти). Ако визирате конкретната партизанска атака, или guerilla attack, тя не е извършена от формирование, пряко починено на официалните сръбски държавни власти, тоест сръбската държава не може да се извинява за тях. Това не е престъпление, за което отговорност може да се търси по йерархията на държавните задължения по международното право, защото държавата не участва по никакъв начин. Тя или неин офицер (служител) не е разпореждал нищо. Тоест топката пак е у нас.

Извинявам се, тогава кредитът е за @nik1

Тяхна си работа. Всяка държава се грижи за собствената си репутация и за бъдещето си сама. Това е малко като "понеже съседът ми не си мърда пръста да си свърши неговата си работа, значи и аз на пук цял ден ще лежа и няма да си мръдна пръста да си свърша моята." На шопски инат външна политика не се гради

Въпросът за мен бе и извършено ли е военно престъпление. Доколкото Хагските конвеции забраняват избиването на цивилни, особено не в бой (това е избиването на някакъв брой цивилни без съд и присъда два дни след атаката), това е военно престъпление. Доколкото военно престъпление е извършено от българска армия (бройката е без значение, това да се избият тридесет не е по-малко престъпление от това да се избият триста хиляди), то подлежи на извинение от държавата (защото армията е на държавно подчинение), ако тя иска добри отношения със съседите си, по същия начин, по който извинение бе дадено от Германия (забележка, не извинение от индивидуалните граждани, защото никой, който не е отговорен за вземането на решение да отмъщава на цивилни, не е виновен за случилото се). Защо даването на извинения е добър външнополитически ход: - Защото показва държавна и политическа зрялост, цивилизованост, отговорно държавно поведение днес. Когато сме сгрешили, извиняваме се. Да не забравяме, България е член на ЕС, което означава, че от нея се очаква по-отговорно и зряло поведение от това на съседите й. Това ще доведе до намаляване на щетите по международната ни репутация от външнополитическото фиаско, което си спретнахме преди месец. - Защото адресатът на това извинение не е политическата класа на съседната държава, а нейното население - хората, които са загубили близки. Да им се признае правото на лично страдание, като се потвърди, че това, което се е случило, наистина се е случило, е път към помирението, това те да престанат да гледат на българската държава като на враг, каквото и да се опитват да им обяснят политиците им. Всички знаем, че политическата класа така или иначе не се ползва с голямо доверие в нашата част на Европа. Ако ние знаем, че нашите политици ни лъжат, нямаме причини да смятаме,че населението на съседните ни държави не е значително по-мъдро от политиците си и не го разбира. Рано или късно политическата класа ще трябва да се научи да се съобразява с народите си, не обратното - тоталитарното наследство ще бъде надживяно. - Политическата класа се сменя, хората остават. Наш приятел дълготрайно следва да са народите на съседите ни, не политическа им класа (вж. предишната точка). Всеки, които е имал контакт с граждани на бивша Югославия отлично знае, че на чисто човешко ниво нищо не може да помрачи чувството ни за близост. Това, с което трябва да се справим, е държавната политика. Тя не е нещо непроменливо. "Съюзниците" ни - хората на балканските народи, нямат нужда от много, евентуално само от недвусмислен знак, някой категорично да им покаже, че никакви вражески чувства между държавите ни не може да има. Българската държава, като държава в ЕС, има златна възможност да е първата, която да го направи. Мека и умна външна политика - протегната ръка. За целта обачаче тя трябва да се откаже да служи на партизантските вътрешнополитически интереси на една шепа ултраси, използващи антагонизма към съседите като пропаганда, която възможно най-дълго да ги остави с достъп до властта. Всеки, който е чел текстове относно прийомите на популизма, знае за какво става дума, сега няма да цитирам източници, по-добре е при необходимост да се отвори друга тема. - Няма по-ефективен начин с едно-единствено добре изчислено и навременно външнополитическо действие като извинението (гарантирам, че ще изненадаме всички) в такава голяма степен да сложим прът в колелото на десетилетните идеологически, инспирирани от външни сили, опити да се създава антагонизъм между балканските държави. Както и да покажем на съседните си народи (че напук на интересите на политическата им класа), че врагът не сме ние. Врагът са тези, които се опитват да ги индоктринират в омраза. - Ако искаме по-добро бъдеще, трябва да започнем с това колкото се може по-скоро. Сега имаме повод, какъвто историята рядко предлага. Не е ясно кога ще бъде следващият. Докато чакаме, губим повече - и като време, и като възможност да пооправим международната си репутация. Това, че в момента сега имаме ръководен политически елит, на който не само външната политика и дипломацията не му е сила, но и обикновеното възпитание често не му е, не значи, че трябва да оставим той да завлече държавата ни на дъното току-така.

Не пиша, защото не съм си водила записки, водех се от това, което ми е интересно на мен и съм запомнила него, тоест не искам да подвеждам никого, представяйки частична информация. Срещата продължи няколко часа - не останах до самия й край, защото трябваше да се връщам на работа, така че може след като съм излязла от нея, да е казано нещо важно. От моя гледна точка най-ценното бяха записите с участници в събитията, първоизворът, както и представените документи. Както и пояснението, че частите там са били в движение, тоест нападнатата част е продължила, на тяхно място са дошли други (нещо, което се загатваше в документите от Народния съд, но не беше експлицитно ясно), тоест отмъщението върху цивилното население два дни по-късно не е извършено пряко от оцелелите нападнати. Защо ми е интересно последното - защото отложеният афект отпада като мотив. Интересно ми бе да науча и повече подробности за офицера. Част от това, което беше отбелязано на срещата, може да бъде видяно и в първоначалното видео, срещата даде повече информация. @Б. Киров, вашата хипотеза за мотивацията на офицера получи потвърждение като много вероятна. Пo горните причини - неоставане докрая, фокусиране върху дадени аспекти, приемам, че моята версия е частична и търпя всякакви поправки. Представен бе и историческият контекст на събитията, в по-широки рамки (вкл. някои аспекти от начина на управление в Отоманската империя). Изчакайте по-подробна версия, преди да си правите изводи.

Здравейте, от написаното изглежда, че вашият преподавател иска, на основата на текстовете, които е трябвало да прочетете, да дадете определени отговори. Никой не може да отговори вместо вас на тези въпроси, защото: - Трябва да разполага с лекциите на преподавателя ви и библиографията, която ви е дадена, за да разбере какво точно се изисква. Преподавателят ви е задал някакви рамки - никой не може в рамките на един лекционен курс да покрие всички световни митологии, например. Съсредоточил се е на няколко, но ние това тук няма как да го знаем - пише му го в лекциите. Не върви някой да ви напише отговор за догонската митология в Мали, да речем, при условие, че такава митология изобщо не влиза в лекционния ви курс. Същото важи и за другите въпроси - той някъде в лекциите си или в библиография е дал насоки, които трябва да откриете сам/а. - Въпросите очакват да проявите личен избор, въображение, да напишете как стоят нещата според вас. Това означава, че никой не може да напише отворите вместо вас, защото това няма да е вашето въображение. Ако преподавателят ви познава, веднага ще разбере, че това не е писано от вас. Затова: 1. Изчетете лекциите, като обръщате внимание в кои техни части се говори точно за това, което се споменава във въпросите. 2. Изчетете дадената библиография, като си правите бележки, свързани с точно тези въпроси (не е нужно да се опитвате да запомните всичко). 3. След това вземете бележите си и на основата на това, което сте записали в тях, дайте собствен отговор на някой от въпросите. Ако нямате време за всичките въпроси, иззберете си един и прочетете само лекциите и библиографията по този въпрос. Не е толкова трудно, колкото изглежда на пръв поглед. Само трябва да се организирате

Възпитателна в какво? Има хора, които са по-музикални от други. Има и такива, които поради обстоятелствата развиват по-висока музикална култура - свирят на музикален инструмент, растат в среда, където се слуша по-"сложна" като конструкция музика. Не всеки обаче е длъжен да е музикален - музика има за всички. Човек може да е дисциплиниран или недисциплиниран, независимо от това дали е музикален или не. Възпитателен елемент има само там, където от човек се изисква да модифицира поведението си по някакъв социалноприемлив начин, или да изгради определени навици, но сама по себе си музиката няма никаква роля за това. Има значение само настойчивостта на средата да го възпитава. Музиката може да се използва възпитателно, когато на някого му се наложи да прекарва часове и часове в това да се научи да свири добре на музикален инструмент - възпитава самоконтрол, самокритичност, устойчивост на вниманието, настоятелност, постоянство, например. Само че тогава не го възпитава музиката, а това, че полага дългогодишни целенасочени усилия да подобрява уменията си. Може да се използва и за задаване на ритъм за някакви упражнения, вижте музиката за военни цели, примерно маршовете. Или това, че докато тренират, американските военни пеят някаква повтаряща се песен (това конкретно е от филм, но има и примери с реална армия). Само музиката обаче няма да тренира армията, трябва и да тичат с километри (понякога с пълно бойно снаряжение, което тежи доста) и в какви ли не условия (дъжд, сняг, пек). Тя се използва за синхрон (да тичат в крачка) и за настойчивост (да не се отказват, да не падат по пътя, или ако падат, да стават и да продължават). Понеже пеят, това регулира и скоростта, с която да тичат (за да не се задъхват прекалено).

И аз, но това не може да бъде прехвърляно върху всички участници като някаква мантра (понеже сърбите така, то ние онака - с някаква давност), а офицерите няма как да ги проверим вече - без красноречиви доказателства не може да се твърди нищо, вкл. защото така само по хипотеза наливаме вода в идеологическата мелница виновни до доказване на противното, приложена от Народния съд. Вижте статията, която пуснах, в нея също се отбелязва фактора реваншизъм, но това касае собствения взвод - отмъщение за убийство на бойни другари (вижте и защо, войниците силно се асоциират с групата си). Въпреки това, отговорността на офицера е да спре това, не да го толерира. Ерго и военното престъпление. Кой точно е виновен - в смисъл откъде е дошла мотивацията за това - към момента аз не знам, знам само какво е задължението на офицера. Излизам сега, върнах се, защото точно на вас ми е важно да отговоря.

@nik1 (и за всеки друг, който би се заинтересувал) Пускам сега, защото повече няма да отварям тази тема, освен ако някой не ми пусне бележка да я погледна по някаква причина. Публикация от Defence Studies Journal, резюмираща изследванията, свързани с насилието от професионални военни, не знам дали още я има онлайн: "Why Do Professional Soldiers Commit Acts of Personal Violence that Contravene the Law of Armed Conflict?" Извинявам се за хайлайтите, правила съм ги, когато съм я чела преди години (с оглед на Абу Грейб), но нямам време сега да ги махна. Който иска, може да си ги изтрие. Там ще видите и някои от аргументите, които вече изложих тук. defence-studies-2007.pdf

С удоволствие, при мен въпросът е, че работното ми време е ненормирано и крайно непредвидимо - тоест не мога да кажа кога и дали точно тогава мога... Ерго не мога да задължавам никого с планирането и не мога да обещая, че ще присъстввам, а бих. Някои хора просто се държат инфантилно и агресивно, вкл. с автора на изследването, въпреки доброто му желание да се включи и дори да организира нещо, за което не е длъжен. Да не говорим, че има желание да отдели от времето си и да го направи безплатно за непрофесионална публика. Така дискредитират не само себе си, но и форума - браво, голямо геройство. Да не говорим, че в началото той дори се опита бащински да ги укроти, като ги похвали за интереса им. Но не би. Нищо от добронамереността му не беше правилно разчетено. Атаките към човека са напълно несъстоятелни, защото подобно всеки сериозен изследовател, той може да предостави данни само по това, което е изследвал. Никой не може да предостави данни по това, което не е изследвал, само да насочи към други източници (и той вече насочи). Доколкото разбирам, никой от техния екип не е изследвал бройката на загиналите (за което с такава настоятелност са се хванали няколко участника, само и само за да доказват единствено на себе си някакви неща) , а обстоятелствата около това, което се е случило. Тоест да се настоява да отговорят на нещо, което не са изследвали е нелепо, както и на основата на това, което не са изследвали, защото не е било обект на интереса им, да се омаловажава по такъв грозно агресивен начин това, което са направили - а то никак не е малко. Имайте предвид, че настъпват във води, които заради идеологическата индоктринация на два съседни народа и политическия им елит и общество, могат да им нанесат множество лични вреди (както се вижда дори оттук), но го правят от едната преданост към науката. За което, извинявам се за думата, но се искат топки, мъжество - което на някои от участниците определено липсва, дори когато от тях да се изисква САМО да се държат прилично. Участниците в която и да било дискусия имат ангажимента да не се държат като отвързани и да не проявяват персонална агресия към другите - и особено не към външен, добронамерен човек, готов на едната добра воля да им направи безрезервен жест. Така дискусия няма и няма да има. Тролещите да се сърдят за грозното й проваляне сами на себе си. От това можеше да стане най-интересната тема, на която съм попадала тук.

Модел на Кюблер-Рос, "Five Stages of Grief" (Ако някой се интересува)

Не е задължително. В градовете - да. Но по малките села - не. Зависи до каква степен държавата има развита държавна администрация, бюрокрация, доколко една държава настоява да води на отчет всичките си граждания, такива неща. Днес без ЕНГ човек не може да извършва никакви операции с държавата и която и да било нейна институция. За хората, които на него време никога не са стъпвали в град, защото това никога през целия им живот не им е било необходимо, нуждата да присъстват някъде в регистър е минимална. Намерих преброяване, което включва Бойник, чак през 1948. Това не означава, че някой друг няма да намери по-ранно. Но не е задължително такова да е имало (не изобщо, а дадени стойности по населени места, вкл. села). Вижте какво пише тук: https://www.stat.gov.rs/en-us/oblasti/popis/prethodni-popisi/ Ако някой има време да издири преброяването от 1931, нека го направи. Тук има за Босна и Херцеговина, но линковете към оригиналните документи не съществуват: https://en.wikipedia.org/wiki/1931_population_census_in_Bosnia_and_Herzegovina

И добавка, към @nick (извинявам се, като скролвам през темата, за да не чета трола, пропускам да видя неща навреме), Вижте това: https://en.wikipedia.org/wiki/Milgram_experiment (сигурно го знаете, защото експериментът е класически) Ако човешкото поведение беше толкова просто,че да се обясни с фактори, броящи се на пръстите на едната ръка, то нямаше да има нужда от никакви изследвания изобщо. Нямаше да има нужда и от съдебни процеси, целящи да установят има ли mens rea ("виновен ум"), нямаше да има право - хората щяха по елементарен критерий да се делят на добри и лоши и да ликвидираме лошите направо, че да не си губим времето с глупости. Знам, че тревожният ум търси еднозначни отговори (в случая, защо офицерите са разпоредили това). Такива обаче няма (защото може да са го разпоредили по хиляда причини - лични, ситуационни, институционални, комбинация от всичкото това, и това се установява за всеки един от тях поотделно, с процес. Нормалният процес обаче предполага право на защита и експертизи - вкл. психологическа, психиатрична. Тези офицери, които сме избили къде основателно, къде както ни падне, нямаме обаче начин да ги ексхумираме днес, че да им предложим справедлив процес и да разберем дълбоката им мотивация. Можем да четем показанията им, доколкото са документирани)*. Това, което знаем обаче, е че избиването на цивилни е престъпление. И че такова се е случило, било е извършено. Знаем също и че едни хора са по-тревожни от други (с вас точно сме си писали за тревожността, можете да я отнесете и тук), те настояват на еднозначност повече. Но това не означава, че ще я получат. Реваншизмът е несъвместим с правото, защото то съществува, за да регулира отношенията между страните по справедлив начин, да не ги оставя да се саморазправят една с друга както дойде и по-силният печели. Доколкото още от Вестфалската система имаме международно право (а към ВСВ то е подсилено и с хуманитарно право, макар не в сегашната му форма), ако претендират за легитимност на интересите си, държавите следва да уреждат спорните въпроси помежду си според него. (Забележка: това не означава по мирен начин, означава само по правото - кратко резюме, примерно, на разпоредбите, касаещи обявяването на война: https://en.wikipedia.org/wiki/Declaration_of_war#Agreed_Procedure_for_the_Opening_of_Hostilities_according_to_the_Hague_Convention). --- * затова и опитът да се използват криминологични експертизи за Воя Ристич е възхитителен, това обикновено не се прави.

Aбсолютно, просто не са свикнали (от минута 20 нататък): Шегувам се, разбира се. Не нещо друго, приятно вспомнить.

Учтиво моля да не тролите човека. Не знам, прочее, как си представяте нещата, това е малко като да питате на коя дата е роден еди кой си и какво му е ЕГН-то, при условие, че по негово време хората не са записвани в момента, в който са родени, а в момента, в който някъде някой ги е регистрирал, и изобщо не са имали нашата бюрократична представа. На коя дата е роден Бетовен? Ами, някъде през около... нали? Условна дата. Хората във война никой не ги избива по списък от регистъра на населението (какъвто на някои населени места изобщо не е съществувал по него време), с отметка на всеки убит, та седемдесет години по-късно някой да настоява на точната бройка, и ако един изследовател казва 150 (на базата на източниците си), а друг - 156, да твърди, че и двамата лъжат, след като пълна сходимост няма. (Като изключение - холандските евреи - холандците като едни педанти водели изключително точен регистър на населението и просто го предали на немците...) Нито е задължително понеже в югославската война има масови гробове, във всички войни и навсякъде да има масови гробове. Може хората, открити от бблизките си, да са погребвани от тях. Това е малко населено място, хората се познават - не са си анонимни едни на други. Може други да са се водели безследно изчезнали. Въпрос на методология, всяко изледване има ограничения. Това, че случилото се не е приятно за националистическите ви чувства, не ви дава карт бланш да тормозите никого. Особено когато е проявил добронамереността да ви се яви "на крака", без никакво задължение да го прави. @ivansapunjiev, честит имен ден!

За това ли разговаряте? Иначе, разбрам логиката.

Абсолютно е необходимо, защото, първо, вината е лична и всички отлично знаем това. Това, че А убил Б, не означава, че В, който е със същата националност като А, е виновен на Г, който е от същата националност като Д. Груповата идентификация от такъв регистър (нация) е въпрос на индоктринация, а тя далеч не е най-важното при личен контакт. Когато контактувате с немци, те за вас нацисти ли са? Всякакви предубеждения към групи хора изчезват при по-продължителен личен контакт с индивид от тази група. Затова едно от средствата за преодоляване на предубежденията е exposure - редовен контакт. Същото като с фобиите. Човек е много по-склонен да се идентифицира с другото човешко същество в моменти на катастрофа, отколкото предполага(те). Програмирани сме да сме социални, не да се унищожаваме едни други. Човек е и много по-склонен във всяка ситуация да се идентифицира с друго човешко същество, с което има някакви скодства, затова при липса на други условия изпитваме по-силни чувства на привързаност към хора, които са ни близки като външен вид, език и бит. Затова и казвам, че национализмът е малко като за на маса. Колкото и да ни обработват с него (по-късно мога да напиша защо и как), междуличностните отношения просто са от друг характер. Защото това, което ни е заложено като биология, е по-силно от това, което ни карат да научим от високоабстрактен регистър (Нациите са въображаеми общности, не реални). Убиването на друг човек не става просто така. Дори в професионална армия (а какво остава в наборна).

Вече съм уморена и не пиша подробно, затова. Ако под реваншистки подбуди имате предвид вероятността цивилно население в Сърбия да е било наказателно избивано, защото е сръбско, тоест само на основата на принадлежност към етнос, с който ни свързват някакви исторически вражди, малко вероятно. Написах защо. Защото обикновеният войник или офицер не е терорист (разбирайте човек готов и мотивиран да извършва насилие на основата на някакви действителни или въображаеми исторически вреди и несправедливости, нанесени върху неговата общност, чийто ексклузивен и избран от някакви съдбовни съображения от по-виш порядък представител той се явявва - и утре ще стане героят на бял кон, ще бъде просветлен реабилитиран, канонизиран или по друг някакъв начин за разлика от ония лузъри ще се докаже като единственият достоен да изтрие срама от лицето на групата, с която се идентифицира и един вид ще намери място до дясното ребро на Господ - знам, че прекалявам, но съм уморена). Офицерът евентуално е професионален военен. За него време нерядко значително по-образован от средното. Войникът, ако е наборник, е обикновен човек, цивилен, попаднал по стечение на обстоятелствата в ужасна ситуация. Нито офицерът, нито пък обикновеният довчерашен цивилен са преминали през процес на радикализация. Омразата нерядко е хипотетична, абстрактна, като за на маса. Когато тряба да застреляш някого, на когото виждаш лицето, нещата изобщо не стоят така. Да, не е изключено да има фанатици. Но не може да се твърди, че това е нормата. В една армия те биха се считали са психологически негодни, защото ще излагат и себе си, и другите, и командването на недопустим риск. С професиоализирането на армията и научените от минали войни уроци войниците се тренират, все пак това не са средните векове... Ако не ви разбирам правилно, утре пак ше прочета.

Защото е малко вероятно. Офицерите също не са терористи.

Предположих, че под реваншизъм разбирате причината български войници да избиват цивилни по някакви исторически съображения. Не е невъзможно, но е малко вероятно в конкретната ситуация. Ако прочетете, в показанията има твърдение, че е имало е заповед на цивилното население да се отмъщава за всеки убит войник, но тя не се е изпълнявала. Имаше някъде горе по темата и за това, че офицери докладвали за "умора" у войниците, точно защото те не примирали от ентусиазъм да изпълняват този тип заповеди. Реваншистки мотиви може да има терорист, но такъв не става всеки, и не от ден за ден, изискват се специфични рискове и процес на радикализация. Съдени са офицерите, разбира се, защото войниците са им поверени, те издават - или препредават - заповеди, а отговорността да не се извършват военни престъпления по международното право и към онзи момент е тяхна (има го в конвенциите). Понеже се вижда, че записаното в Хагските конвенции не е достатъчно, за да възпре извършването на военни престъпления, има добавка в Женевската, и това го написах някъде по-горе. Справка с посочени конкретните параграфи: https://ihl-databases.icrc.org/customary-ihl/eng/docs/v2_rul_rule153

Не, не допускам, че са извършени от реваншизъм, този поглед е твърде абстрактен, отстранен от реалността. В ситуация, в която войник е принуден очи в очи да убие цивилен, човек като него в цивилния му живот, невъоръжен, последното нещо, което му минава през ума, е историята на международните отношения. Хората без психиатрични разстройства от определен спектър не убиват други по собствено желание. Убиват ги по случайност, отдалеч (когато не виждат жертвите си), в афект или притиснати от обстоятелствата, въпреки нежеланието си. Нелекувана, моралната травма (можете да търсите по ключови думи "moral injury" , "veterans") остава за цял живот. Вижте post-traumatic stress disorder, след събитието някои от въвлечените в това страдат с с години (https://bmcpsychiatry.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12888-018-1590-5). Потърсете и статистика за самоубийствата сред ветераните, особено когато са били изложени на ситуация, в която унищожават цивлни. Имайте предвид и че обикновеният българин не изпитва омраза към обкновения сърбин, напротив. Заради близостта на езика изпитва родство. Както и с останалите балканци. Едно е да застреляш човек, чийто език не разбираш, друго е да застеляш такъв, чийто език разбираш, външният му вид е като твоя и битът му - що-годе същият. Все едно ей така просто застрелваш роднина. Затова и са ми малко смешни хората, които мислят живота си като грандиозен черно-бял филм на стълкновение между държави, а и изобщо гледат на всичко от някаква свърхочвешка, междудържавна перспектива. Това, разбира се, докато не затворят компютъра. Или не излязат от кръчмата, така да се каже П.С. Понеже вероятно нямате университетски акаунт, който ви позволява да сваляте подобни публикации, а аз сега нямам време да търся дали другаде я има качена на свободен достъп, ето ви една, ефектът на убийството върху психичното здраве на ветераните. Maguen_PTTRRP_2011_21.pdf

@ivansapunjiev, Пак благодаря. На вашата фейсбук страница открих публикация, която отлично формулира ролята на извинението (нещото, на което настоявах още в началото на тази тема). Чак съжалявам, че не съм ви открила по-рано Темата за историческата травма не ме е занимавала, затова цитираните в публикацията автори са ми непознати, но написаното е напълно сходимо с травматичните изживявания по принцип. Цитат от публикацията: Преди всичко, всяко действие за публичното валидиране, признаване и приемане на травматичния опит в миналото е възстановително по същността си. Fogelman [2008] констатира съществена разлика между второто и третото поколение оцелели от холокоста: когато светът признае, оцени и валидира както страданието, така и устойчивостта на оцелелите, това променя възприятията им - ако за първото поколение водеща е била вината, че е оцеляло, за второто срамът, че “евреите са отишли на заколение като овце”, за третото поколение водещи са гордостта от оцеляването, липсата на страх от антисемитизма и моралното задължение да продължат да говорят за случилото се с техните предци. Идеята, че приемането и публичното признаване на геноцида фасилитира преодоляването на синдромите на ИТ, кореспондира с хипотезата на Brave Heart, че непризнаването на правото на потърпевшите и техните потомци да скърбят за претърпените загуби засилва симптомите на травмата. Директорът на Центъра за изследвания на паметта и свидетелствата в Уилфред Лорие Юнивърсити проф.Марин-Домине също подчертава значението на публичното и политическото признаване на миналите травматични събития, акцентирайки не върху психологическото, а върху политическото измерение на процеса. Според нея политическото ангажиране и действие са ключови за помирението в различни случаи на историческа травма - като робството, като арменския геноцид, като експлоатацията на китайските работници при строителството на железопътните линии в Британска Колумбия [The Agenda with Steve Paikin : 2017]. А такива политически стъпки вече се правят в някои страни: федералното правителство на Австралия признава необходимостта от въвеждане на политика за постигане на справедлива компенсация и предприема пет конкретни действия за репарация: 1. Признаване и извинение, 2. Гарантиране, че няма да се повтори, 3. Мерки за реституция, 4. Мерки за рехабилитация и 5. Парична компенсация [Human Rights and Equal Opportunity Commission : 1997]. Източникът (цялата публикация е много добра): https://blacksea-caspia.eu/bg/историческата-травма-когато-гръм-удари-как-ехото-не-заглъхва?fbclid=IwAR2Ykfzgv_-F4IiEkxEXIxfZzVLxtuyuiNuVjzYpTJMurRQr4kywuDOsHwo

Добре дошъл! Аз не представлявам никого и затова не мога да ви изказвам благодарности, но намерих работата ви за изключително впечатляваща! Мотивацията зад нея също. Бъдете здрав и дано срещнете много подкрепа!

Отговорихте си

Шпага, вината за което и да било престъпление, вкл. военно, е персонална (По стандарта Ямашита - с допълнителен протокол към Женевската конвенция - отговорност за контрола върху това, което вършат войниците им, носят тези, на чието подчинение са оставени те. Затова в трибуналите се пита кой е дал заповедта, както и се проверява направил ли е офицерът достатъчно да предотврати извършеането на престъпление от подопечните му и наказал ли е виновните). Тя не се пренася върху никого извън това. Особено пък не върху цяла група хора, изобщо изключени от йерархията на подчинение. И със сигурност не по давност. Търсите под вола теле, никой не ви вменява отговорност за нищо.