dora

Евристей, страхотно интересна аналогия!

За да бъдеш равен, първо трябва да бъдеш по-добър от тези, с които се съревноваваш. Тъжната истина - ако си еднакво добър, нямаш шанс. Абсолютно вярно за всички групи, срещу които има вековни предубеждения. Вкл. жените. Немалко "успели" жени биха разказали точно това - че винаги им се е налагало да бъдат с едни гърди (метафорично казано) преди най-добрия кандидат-мъж за съответната позиция, за да може дори да бъдат допуснати до класирането... Ефектът от това, донякъде проучен от социалните науки: хора от дискриминирани малцинства, които стават по-свеци от папата. И започват, от собствената си, постигната с къртовски труд и немалка саможертва позиция, да критикуват или дискриминират собствените си малцинства. Перфектната илюстрация: Прити Пател (министър на вътрешните работи на Великобритания, и отявлена боркиня срещу имиграцията и имигрантите. Замесена в неедин скандал, защото се опитва с диктаторски, токсичен климат, да се наложи на служителите си)... Колко смачкан трябва да си бил, за да се обърнеш срещу своите, да се опиташ всячески в очите на другите да заличиш идентичността си? Ами, точно толкова смачкан - жена, че и небяла... Ужасно нещо е дискриминацията.

Същото схващане - че са длъжни да положат всяко усилие, за да се измъкнат от положението си чрез учене, важи в по-ранни години и за евреите.

Как преценихте това? Бидейки в комисията, преценяваща кандидат-президентите за интелектуални или други постижения? Наистина, недейте така - не е сериозно, звучи малко като "Рейгън - пръв враг на тутраканска селищна система..." Дадена публична личност може да ви е симпатична или несимпатична - всеки има право на симпатии. Но това не я прави правоспособна или неправоспособна.

Бидейки завършил Харвард и преподавател по конституционно право в един от най-добрите правни университети в света? Недейте така

Says who? Oбама завършва два от тези суперпрестижни университета. Преподава конституционно право в трети такъв. Не виждам тълпа от хора наоколо, които могат да се похвалят със същото.

Не се е оказвало проблем, вижте ето това: https://www.nytimes.com/2019/10/01/us/harvard-admissions-lawsuit.html Никой университет от тази класа не би си позволил петно върху репутацията си, от каквото и да било естество. BTW, когато моят университет впоследствие - след приемането ми - ми е пращал анкети за попълване, за да може на базата на това (анонимно, без да идентифицира студентите) да види в коя година колко студенти от какви групи има, даваше възможност за опция "не искам да кажа" - тази, която попълвах аз. Защото за мен не би трябвало това да има никакво значение. Да, за университета е важно да знае за себе си дали е постигнал някакво ниво на diversity, заложено в целите им, но точно същото може да се използва за промотиране на университета като diverse, маркетинг, в който не исках да участвам

Това изобщо не означава, че елитът си пази места в университетите за децата си. Само че таксите в тези университети са такива, че много малък брой хора могат да ги платят от джоба си. Останалите студенти просто взимат заем или получават стипендия. Колкото по-даровити са, толкова вероятността за това се увеличава. Да не забравяме, че там има много български студенти, чиито родители по никакъв начин не биха могли да им платят таксите, просто децата са талантливи. В най-лошия случай се отказват и отиват в друг университет (не мисля, че има хора, които кандидатстват само в един...). Това също и не означава, че децата на богатите родители не покриват другите критерии да бъдат точно в тези университети. Високото ниво на преподаване, с което са известни, означава и студенти, способни на високи научни постижения, без значение кои са родителите им. Този тип университети не глезотят никого, защото бил еди чие си дете. Студентът първо получава известие, че е приет, след това трябва да организира как да плати таксата - директно, разсрочено или да кандидатства за финансиране/подпомагане. Богатите очевидно плащат директно, но това не означава, че мястото е запазено за тях. Немалко мои съученици завършиха тези университети. Един от моите университети също е от този регистър, но е европейски.. Да, в моята последна година в групата ми имаше саудитска принцеса. Но повечето не бяхме никакви принцове. Ако някой не се справя, просто отпада, та ако ще да е дядо Господ.

Откъде може да се съди за това?

Абсолютно.

Мерси, статията е много интересна! САЩ е имигрантска държава с топ университети. Вероятността най-добрите млади умове на Азия да научат немски или френски, а какво остава за шведски, примерно, за да учат в европейски университети, е много по-малка, отколкото да опитат в американските. Американските университети пък са много по-свързани с бизнеса от европейските. Което на мига изстрелва азиатските студенти, завършили топ университети, в горната част на средната класа. Не бях се информирала за опити това да бъде регулирано. Но това не означава, че няма политика за включване на другите етноси, тоест вероятно истината е някъде посредата.

Toва са поне шест народа Населението на САЩ е 331 милиона. Хора от различен произход, различни класи, различни раси, всякакви религии. Нормално е да искат различни неща, но в това няма нищо лошо. Противопоставянето на хора с различни интереси е въпрос на лошо управление.

Съгласна съм, Ник. Като си мисля за Реднекс, винаги се сещам за тази песен. Не ми се щеше да нарочвам само южняците като такива, затова: Няма нищо осъдително в това човек да е беден. Има нещо осъдително в това да е агресивен кретен.

Бойното поле в раздел физика, доколкото чета, не се прехвърля в бойно поле навсякъде Нямам никакви претенции нито към потребителите, нито към поддържащите форума, за да изисквам от тях каквото и да било; това са само наблюдения.

Не, защото: - Националната държава е по-скорошен феномен от етноса; тя е продукт на политическия процес на консолидиране на централната власт, съпроводена с някаква поне частична нейна легитимност, тоест, че там има някакъв народ или народи, които, обединени в някаква политическа формация на някаква територия, ще представляват някаква общност; не просто едни крепостни народи, които могат да бъдат прехвърляни заедно с територията, която обитават, барабар с всичките си активи, между различни владетели в зависимост от това кой от тях кого е разгромил и кой за кого се е оженил, и или да говорят езика на централната власт, или не, но това да няма никакво значение; - В цялата история на човечеството държавните граници (каквото и да означава това) по-скоро не съвпадат с етническите; - Какво е "етнос" също е спорно - групи, говорещи сходни диалекти, един етнос ли са, или отделни? Ако обитават територия, попадаща под едно и също централно управление? А ако обитават територия, попадаща в две съседни държави? Каква е разликата и къде е границата? - Има мултиетнически, че и мултирасови, нации. - Нацията е въображаема общност : https://en.wikipedia.org/wiki/Imagined_community#:~:text=An imagined community is a,as part of that group.

Това е така, но и не е. Не бях писала вероятно повече от година, защото темите за българщината превзеха форума - колкото пъти да поглеждах, други теми нямаше. Сегиз-тогиз някой вдигаше стара тема. Не казвам, че моето - или чието и да било присъствие тук е задължително или драгоценно, а че не бива да се отхвърля и вероятността отливът на потребители да се дължи на това, че при случаен - или неслучаен поглед - те вече не намират тук нищо друго. Гладиаторските битки с измислени аргументи може да се интересни за известно време, но не след двадесетхилядния постинг... Не е за това взиране в българщината, в българската - и никаква друга! - идентичност да няма и обективни, и субективни причини. Има, разбира се. Но според мен форумът повече загуби, отколкото спечели - особено когато, загрели от битки, които никой освен вас не чете, със същото настървение се нахвърлите и на несвързани по никакъв начин с дебатите ви там потребители, вкл. нови такива. Не виждам как ще ги приобщите.

Никой не е отменял тестовете за елитните университети; те обаче имат право да актуализират условията за подбор, за да счупят "стъкления таван"* Принципът: ако хората знаят, че дадено място или определено ниво в социалната, научна и корпоративна йерархия е затворено за тях по подразбиране, не заради някакъв обективен и публично обявен критерий, а само защото заради нагласи, исторически предопределености или други фактори там хора от тяхната тояга никога не са били допускани, те просто престават да се опитват. Знаят, че вратата за тях е затворена и се отказват дори да чукат на нея. (Пример: момичетата в дадени групи изобщо да не се опитват да ходят на училище, защото знаят, че от това няма да има никакъв смисъл, ако ги оженят на 12-годишна възраст и това, че могат да четат, няма никакво значение, по-скоро ще се измъчват, че уменията им остават нереализирани. При това положение, защо да учат изобщо...) Няма начин хората да бъдат накарани да повярват, че имат шанс, да поискат да полагат усилия, да мечтаят, да имат някакви амбиции, без тази врата да бъде открехната. Това е целта на квотите. Какво постигаме, ако в името на по-консервативните групи - или желанието на елитите да запазят положението си - я държим затворена? Социално неравенство, социално изпадане, гетовизиране, престъпност. Държавите просто трябва да си дадат сметка какво искат. Да настояват на правото на престиж само на свързаните с традиционните елити групи, или да направят нещо, за да спрат порочната спирала бедност - неравнопоставеност - престъпност. Личният избор на идентичност в това няма роля. Непривилигированите не избират идентичността да бъдат непривилигировани, това им се налага от обстоятелствата, и конкретно от елитите, които предпочитат да ги държат в дупката, мотивирайки обществените настроения срещу тях. Дали към един момент една група ще изпадне в немилост или друга, това зависи от способността на елитите да капитализират популярност на основата на противопоставянето срещу нея. Вижте примерно антагонистичните настроения в Европа - срещу евреите, срещу различни християнски деноминации, сега пък срещу мюсюлманите; на вълни (големи или по-малки). В САЩ Тръмп си самоотгледа и със супремасиски послания старателно поощряваше това, което доскоро пейоративно бихме наричали "white trash". Фашизоиден бял мачизъм. Интересно ми е доколко ще продължат да съществуват и след него и къде ще избие това. --- https://en.wikipedia.org/wiki/Glass_ceiling

Това е защото грешно допускат - или по-скоро са склонни да се подведат по тезата на част от застрашените елити, че печалбата за едни групи е загуба за други. Всъщност това не е zero-sum game.

Всеки човек по комбинация от биологични, социални, ситуационни и исторически причини едновременно принадлежи по всяка своя характеристика към някаква група. Групата на децата, младежите или възрастните. Групи според биологическия пол. Група според социалното положение, образованието, прекарването на свободното време. Групата на живеещите в град или в село. Групата на говорещите някакъв език или говорещите повече от един език, примерно билингвите. Затова човек едновременно може да бъде възрастен мъж, живеещ в град, говорещ полски, живеещ в Чехословакия като полско малцинство, образован в университет, свирещ в свободното си време на цигулка (групата на непрофесионалните музиканти). Или млада жена, родена в Африканско село, говореща няколко африкански езика поради еди какви си обстоятелства, с родители, емигрирали в САЩ, когато тя е била дете, ерго говореща и американски английски (за разлика от груата хора по света, които говорят британски английски) и образована в колеж, в който се занимава баскетбол (а не с лека атлетика) - все множество идентичности. С коя от всички групи, към които принадлежи човек самият той реши да се идентифицира най-силно, е въпрос на лични нагласи и обстоятелства. Ние с вас примерно можем да решим да се асоциираме най-силно с групата на образованите хора по света, и след това - с групите на мъжете или жените. Тоест примерно аз да реша, че поради по-силните сходства между вас и мен, отколкото между мен и произволна друга жена, предпочитам да съм по-лоялна на нашата споделена група, отколкото на някакво общоженско движение, което ме свързва с други жени. Или примерно да не усещам толкова силно сходство с хората по място на раждане, колкото по любов към музиката, и да предпочитам да прекарвам времето си с музиканти от други градове, вместо със софиянци, само на основата на това, че сме се родили в един град, но като интереси нямаме нищо общо. Такава флуидност обаче всява паника у консервативните елити, които усещат, че ако не направят нужното да посрещат все по-високите претенции на все повече хора относно начина им на живот, ще загубят лоялността им, ерго и възможността да ги контролират, а с това и собственото си привилигировано положение, основаващо се на тази лоялност. Към колкото повече групи едновременно принадлежи човек, защото в живота си се е опитал активно да променя обстоятелствата си - което го е срещало с много различни групи хора, толкова по-голяма е вероятността той да избира за себе си лоялности към все по-профилирани и по-профилирани групи. И толкова по-склонен е да приема правото на другите да се идентифицират с каквото пожелаят.

Aко дадете пример с филми, които ви харесват, можем и да открием нещо от българското кино, което да ви допадне?

Имах предвид няколко конкретни войни - окопната първа световна, с потресаващо количество жертви, безумната част на втората, където рекрутите отнякъде нататък стават тринадесетгодишни. Нелепите полукриминални/полуграждански войни с деца-войници. И опитът човешкият живот на цели поколения да се запази чрез нови технологии на войната, или чрез други средства, целящи нейното избягване. Нерядко доста успешни.

Moй лапсус, Тим Райс е авторът на текста на песните, режисьорът е Норман Джуисън. Защо ли - вероятно защото точно тези актьори са му се видели най-подходящи, вкл. като гласови способности (на Ян Гилън е била предлагана ролята на Исус, защото той е използван за албумната версия на мюзикъла, предшестваща филмоват). Филмът следва броудуейската постановка, това е мюзикъл, идеята била да се използват същите актьори, но поради обективни причини били сменени с други, точно от същата постановка. A защо в оригиналната броудуейска постановка Юда пак е чернокож - пак защото са преценили, че е най-подходящ, и като глас, и за ролята. И защото това е Америка. Мултиетническа, мултирасова държава. В най-новата лондонска версия Юда е hispanic. Вероятно за приемственост? Или просто защото е бил най-добрият сред явилите се? Вижте, ние сме (сравнително) хомогенна държава. С нашия аршин, с нашата изконна, чистокръвна, традиционна параноя към чуждото (и особено ако то е нещо различно на цвят и религията му не ни харесва) не можем да мерим държави, които са безкрайно етнически и расово разнообразни, че и затова са толкова успешни. Че и да им вменяваме нашите расови предубеждения, страхове и т.н. Защо е толкова трудно да си представим, че някъде по света има и хора, които не се интересуват от расата, а от това дали някой става за длъжностната характеристика? Colour-blind casting се казва това. Обявява се конкурс, без да се задават параметри за раса. Търсят се тенори, които могат еди какво си. Сред явилите се се избират тези, които покажат най-подходящи за ролята качества. Същото, ако хората за работа ги подбират по образование и опит в автобиографията им, с номер вместо име, за да се избегнат предубежденията, ако името издава произход. Нещо лошо? Гледайте го, де

Oпитвам се да ви накарам да се замислите за нагласите си. Затова и в самото начало написах, че оставям примерите тук за тези, които са склоннни да ги подложат на проверка. И че приемам безусловно правото на всеки да има по-конвенционален вкус. Написах и още в началото, че вкусът донякъде се определя от личностови особености*. Никой не е виновен за типа си личност, така се е стекъл. Ако имате по-конвенционален вкус, нямате никаво задължение да го променяте, можете спокойно да го аргументирате. Напр. с нуждата от примественост, да речем, начин оригиналната история да бъде съхранена за поколенията независимо от медията, валиден аргумент отвсякъде. Но и нямате и задължение да ми пишете напук, като в горния постинг --- https://en.wikipedia.org/wiki/Big_Five_personality_traits Вижте openness - inventive/curious versus consistent/cautious. Написах и че моят собствен профил е с висока степен на openness (в горните два процента на тестваните) и какво означава това - означава много по-висока толерантност към нестандартното, свободомислие, афинитет към творчеството. Конкретно в моя случай, комбиниран с много ниска невротичност - липса на тревожност, широкоскроеност, спокойствие, самообладание, толерантност, лежерност. Какво очаквате тогава?

Само ако човек държи да се хване за расата, както се хващаме ние сега. На Тим Райс така му е харесало - черно и бяло. Този му избор не е бил нападан никога като расистки, доколкото знам. И до ден днешен не е. Всъщност критиките към филма тогава са от съвсем друго естество, християните считали, че, че Юда е твърде симпатичен, твърде загрижен за каузата, не достатъчно повлиян от Сатаната. Вероятно затова - положителен герой е. Някои считат, че неговият образ всъщност е най-интересният, най-силният във филма. Немалко считат, че той е протагонистът, не Исус. Цялата история, ако не и най-интересната, най-неконвенционална линия, се основава на опасенията на Юда, че нещата не вървят добре, делото ще бъде погубено, феновете на Исус разбират нещата превратно, заради тях ще влязат в полезрението на властите и всичко ще отиде по дяволите. Прословутата сцена с мирото, Юда настоява, че няма нужда от подобни глезотии и разточителства при толкова бедни хора, а Исус, наслаждавайки се предаността на Мария, му отговаря, че не са те тези, които могат да спрат бедността и че трябва да е доволен, че Исус още е сред тях. Хъхъ, кой е по-богоугодният? Че и по-симпатичният? Склонният към известен нарцисизъм Исус, който се ласкае от почитателите си, или тревожният, морално ангажиран Юда? Не си спомням в кои източноевропейски държави той беше и забранен, но не ми се занимава да търся с какви основания. Не расистки или антирасистки със сигурност. Вероятно антиамерикански, антирелигиозни.

Исус Христос не е ли "икона"? Класическият филм на Франко Дзефирели, Исус е рус. Някой да е подскочил до небесата? Не. Джизъс Крайст Суперстар. Исус е рус. Юда (не сега, преди почти петдесет - ПЕТДЕСЕТ - години) е чернокож, за всичкото това време не съм чула от никого никакви протести: Заради една новина, че за следащите Оскари щяло да има нови критерии, всичко живо полудя и взе да вижда кой знае какви катастрофични заговори срещу бялата раса и да подскача до небесата за всеки кастинг, да не би черен актьор да бъде нает за "бяла" роля. Oтпуснете се малко Нека хората си кастват тези акьтори, които най-добре отговарят на творческата им концепция. Светът няма да се срине И нека хората да гледат онези филми, които им харесват на тях. Но и да не анатемосват даден творчески екип само за това, че изборът им е друг. Ако даден филмов експеримент не сработи, защото е нереално амбициозен, защото е абсурден или защото е злепоставяща автора му проява на лош вкус, той просто няма да стигне до вас. Няма да има кой да го финансира.