dora

Допуснала съм неточност, това не е съвсем така, заради подписания, но реално невлязъл в сила тристранен пакт.

Македонският въпрос не е основен за настоящата дискусия, просто не можеше отнякъде нататък по аналогия да не се стигне и до него, по причина, че Македония също е част от Югославия по него време, също е на страната на Съюзниците (то няма дори хипотетично как да не е на друга страна, защото не е отделна държава и не може да води самостоятелна външна политика) и също е окупирана от армия на Оста. Потвърждавам, че не се познаваме. Както поясних, мен Македония не ме касае. Касае ме България, обясних и защо, сега само резюмирам. Първо, заради липсата на готовност историческата наука най-накрая да се освободи от десетилетната цензура и да престане да робува на доминантната политическа идеология. Защото тогава не е наука. Второ, заради пагубния ефект на индоктринацията, с помощта на манипулирането на историческите факти и превратното им тълкувание, в порочни представи за света, насаждането, поддържането и подхранването на комплекс за национална непълноценност - ту с ултрашовинизъм, подхранван от грандоманска патетика, ту с краен фатализъм, втълпяване, че сме вечната жертва. Не е вярно. Колкото сме обект на историята, толкова сме и неин агент. Взимаме решения, предприемаме действия. От един агент се очаква да носи отговорност. И за постигнатото, и за катастрофалните грешки, и за извършените престъления, без значение от кой режим и при какви обстоятелства, не да се опитва да ги омаловажи. И трето, заради това, че бидейки независим и отговорен за действията си агент, с настоящия си избран от самите нас политически елит (очевидно защото той е особено добър в това да ни държи лоялни на основата на националните ни комплекси), успяхме да постигнем външнополитическо фиаско, което не сме и си представяли. Напук на всичките ни опити преди това едва ли не да се промотираме като основен катализатор за европейската интеграция на балканите. Фиаско, за което политическата класа няма никакво желание да поеме отговорност, занимавайки обществеността с това какво пишело по социалните медии за чорапогащника на външния министър и как сме били обект на омраза и преповтаряйки едни и същи националпопулистки клишета. В основата на всичко от гореизброеното стои проблемната ни връзка с манипулиранта ни история. Като конкретно тази за това какво сме правили в Югославия (Македония или Сърбия - няма никакво значение, и двете по него време са една държава). Знам, че думата "окупатор" не ни харесва. Това, че не ни харесва, не означава, че не сме окупатор от гледна точка на съседите си. Знам, че и думата "военнопрестъпници" също не ни харесва. Но от гледна точка на съседите си сме такива, защото сме избивали цивилни при все инкриминирането на подобни действия от международните конвенции. Докато се инатим да го отричаме и непрекъснато се оправдаваме с други (напр. с Германия, с неудовлетворяващите ни национални граници, с Великите сили или с арменския поп), разговор с тях няма да се състои. Репутацията ни там няма да се поправи. Апропо, моят дядо беше офицер, преследван от Народната власт (и без да е бил в Югославия, пазил е София). Това не ми пречи да наричам военните престъпления (извършени, разпоредени или опосредствани от бездействието на други офицери, техните подчинени и свързаните с държавата институции - напр. жандармерията полицейски части или отделни наказателни бригади) военни престъпления. Нито да цитирам официални документи, било то от Народния съд. Такива има, такива цитирам. Ако някого го е страх от вълци, да не ходи в гората. Приемам цитиране на всякакви други налични документи. Вероятно и точно защото отлично знам какво означава да си неугоден, нямам никакъв проблем да си задавам неудобни въпроси и да формулирам непопулярни тези. Нито имам проблем да бъда опровергавана и да призная за валиден всеки добре обоснован контрааргумент. Точно като внучка на офицер мога обаче да преценя, че от днешна гледна точка - като общество и поединично - ни липсва мъжество. Не само да се изправим срещу неизгодните факти в историята си, но и да се погледнем отстрани и да признаем на другия същото право на основания, което искаме и за себе си. Дори по-лошо, липсва ни мъжеството да разговаряме за историята нормално и без удари под кръста дори във форум. С което се надявам всякакви нелепи инсинуации да се прекратят. Това не толкова за мен, колкото за вас, защото сте нов потребител.

Браво, страхотен запис!

Страница на община Бойник: http://bojnik.rs/?page_id=4288 Там: Пoред спoменика и спoмен плoча жртвама II светскoг рата и бoрцима I Јужнoмoравске бригаде и Јабланичкoг партаизанскoг oдреда, пoсебнo се истиче Спoмен грoбље у Бoјнику где је 17. фебруара 1942. гoдине стрељанo oкo 500 житеља Бoјника и Драгoвца (штo је чинилo прекo 90% тадашњег станoвништва). Лъже ли общината, че населението на селото е изчезнало? По какви причини би могла да лъже? Има формуляр за контакти, могат да бъдат попитани за повече информация, примерно къде може да се открие списък на убитите/изчезналите, дали наблизо има установени масови гробове, дали имат следвоенен списък на населението с посочено място на раждане (за да се види дали това население от хиляда човека е дошло от другаде), както и регистър с населението към 1942. Регъстър на населението, първите данни за Бойник са за шест години по-късно (1948), когато се предполага, че там може да са се върнали/населили хора (стр. 106): https://pod2.stat.gov.rs/ObjavljenePublikacije/Popis2011/Knjiga20.pdf Посочват хиляда жители. Петгодишно увеличение на населението до 1953 - сто жителя. Ако се екстраполира пет години назад, населението към 1943 би могло да бъде около 900 души. Тези близо петстотин разстреляни жители не ги пише дали са мъже или жени, но може да са само мъжете (и тогава ще е 90% от мъжкото население).

В частност, и само в този стринг, за Македония, но тогава такова деление няма - тя си е част от Югославското Кралство. https://en.wikipedia.org/wiki/Axis_occupation_of_Serbia#/media/File:Macedonia_1944_en.png

Това, което мисля, че описвате, е когато човек е объркан дали нещо е реално изживяване или психоза, случайни събития от действителността могат да доведат до още по-голяма неяснота кое е реална случка и кое е въобржаема? Не е невъзможно, практичното решение би било просто да попита роднината дали са говорили или не. Oтносно излекуването, зависи каква е причината. Име нещо, което се нарича постпартум психоза, следродилна психоза. Колкото и сериозна да е, тя може да се излекува напълно за до година. Но може и да е отключване на шизофрения. Много зависи. За всеки отделен случай трябва диференцирана диагноза. Затова преди каквито и да било действия по самопомощ е най-добре хората да се консултират със специалист. Психозата не е краят на света. Вижте това момиче:

Toва, което описвате, е част от психотерапевтичната практика (когнитивно-поведенческа), използвана за подобряването на качеството на живот при хората с психоза. Но то няма да я "излекува", просто е средство човек да се научи да живее с нея по възможно най-функционален начин. Човек да си дава сметка, че това, което чува, вижда или си мисли, не е истина, да има що-годе представа кога е вероятно нещо подобно да му се случи, да контролира нивото си на стрес, за да си помогне сам да се чувства по-добре. Психозата може да е и временна, като тогава не е ясно какво точно я предизвиква. Може да се появи изведнъж след някакво събитие и след това да изчезне завинаги. Aнтипсихотиците могат да работят по-добре при едни хора и не чак толкова добре при други, но това не е причина за тревога; дори да не работят напълно, те пак могат да помагат на човека да е по-спокоен, да се справя по-добре. Че хората с каквато и да било симптоматика, сходима с психиатричната, минават през ада, няма никакъв спор. Затова е хубаво останалите да са съпричастни; на всеки може да се случи. Стискам ви палци за всичко! Eто ви един документ за приложението на CBT за психоза: https://www.nasmhpd.org/sites/default/files/DH-CBTp_Fact_Sheet.pdf

От национализъм, не от антифашизъм Въпросът е какво искаме всъщност, но да не отплесваме съвсем темата

Ще ми се работата на смесената комисия да бъде по-публична. Вероятно на всички ни се иска така. Eто самото обръщение на Заев, в който той казва, че националната идентичност на Македония е "антифашистка". Тоест родила се е в борбата против фашизма (тоест преди това македонска идентичност е нямало? Или какво? Каква е била, преди да стане "антифашистка?). Той не казва, че националната идентичност е комунистичека или социалистическа, а че идентичността се е родила като съпротива на фашизма. Никакъв Гоце Делчев, Александър Македонски и т.н. - в обръщение към собственият си народ човекът казва, че не е забравил, че в основата на идентичността стои случилото се през втората световна война (!). Този фашизъм в македонската история от кого се представлява? В съпротива на кого или в отказ от доверието в кого се е родила тази идентичност? На мен ми е супер интерсно защо никой не се вглежда в това изявление и не търси причините. Не ги слушаме, съседите. Опитваме се да ги надвикаме. Това не води и няма да доведе до нищо.

Напротив, моята теза е, че за да има добросъседски отношения, този въпрос трябва да бъде изчистен.

Не само пито-платено, ние не разбираме съседите си. Всички, вероятно, прочетохме обръщението на Заев към македонците, цитирано от българските медии, в което той открито говореше, че в основата на македонската нация е антифашизмът (?!). Отказваме обаче да се замислим защо. Защото споделят нашето комунистическо наследство и още не са се отърсили от него (както се опитва да го изкарва българската позиция), или защото когато Българска армия, припознавана като свои и посрещана ентусиазирано, е извършвала военни престъпления срещу мирното население, хвърляйки го в недоумение, нашите собствени войници са скъсали каквато и да било топла емоционалн връзка между двата народа? В публикация от Ню Йорк Таймс го имаше: "Ако македонците са българи, защо българската армия убива македонци?" Днес отказваме да си представим драмата на тези хора, сриването на всичките им надежди, че от другата страна на границата живее приятелски народ, какво приятелски - че живее собственият им народ, от който те са насилствено и несправедливо отделени. Собственият им народ да ги избива, чудно, а?! Посрещнати с хляб и сол и после - убийци? В документа, цитиран по-горе от мен, го има. На всичко това, докато ние у дома се надлъгваме колко сме в правото си, отказвайки да им признаем правото на основания и отнасяйки се с тях подигравателно, Каракачанов дори си позволява да ги обижда - не във функцията си на някакъв си, а като вицепремер, официален представител на държавата. Външна политика в стила "слон в стъкларски магазин". И очакваме подкрепа от ЕС?! Всичко това защо? Защото историческата ни наука крие от народа си позорните части от историята му. А на тези, които точно заради липсата на каквато и да било официална информация от български източници си задават въпроси, като автора на темата, им се случва да бъдат назидавани и обвинявани. Не казвам, че македонците са обезателно прави. Казвам, че с тази линия постигнахме поредната катастрофа и за двата народа. Вината за която - разбира се - хвърляме върху македонците. Кога някой в нашата държава изобщо някога ще поеме отговорност? Явно никога.

Вижте дали можете да си поръчате тази книга: https://www.sup.org/books/title/?id=2346 На едно място я цитират като източник, посочващ четиристотин и нещо избити от Българската армия жители.

Чета и гледам как всички се опитват да хвърлят вината върху други, отричат уличаващи ги показания на други и т.н.... Понеже нямало военни престъпления, извършени от българи или по команда от български офицери, ето, дори само от това шесто заседание. Малка част, става дума и за Бойник. Говорят за сто души. Като за първи януари това четиво е доста неприятно, но пускам скрийншотите сега, защото ми се ще още днес да изтрия тези файлове от компютъра си. За справка, понеже виждам по отговорите, че в горни постинги се спрягат някакви чутовни лични обвинения и конспирации, дължа да отбележа, че мен лично днешна Македония не ме касае, защото не съм Македонка. Нова държава, тежко историческо наследство (вкл. комунистическо - както и при нас). Да си градят държавността, да си решават собствените проблеми, стига да не подлагат на репресии хората с българско самосъзнание. Това, което ме касае, и винаги ще ме касае, е България, защото ми е родина. Силно ме касае това, че благодарение на нелепиците на ултранационалисти в настоящото управление тя успя с едно действие да постигне невъзможното: загуби единствения си и най-важен традиционен приятел в Европа: Германия, и понесе страхотни щети по междуародната си репутация. Другото, което ме касае, е че по идеологически причини и до ден днешен, макар и тридесет години след падането на комунизма, над неудобните факти от историята ни съществува цензура - дали с нежеланието на историците да се занимават с тях, дали с това, което наблюдавам тук: опити за затваряне на устата, натиск с нелепи нападения на лична основа над всеки, който дори се осмели да повдигне въпроса. Мога да уверя всеки, който се интересува, че подобен натиск не може да ми бъде оказван, първо защото с смехотворен, второ, защото адресатът за подобни методи е грешен. Приемам всякакви аргументи, поднесени по спортменски, уважителен начин. Не чета потребители, които си позволяват да излизат от добрия тон. Borkoto, забелязвам, че сте нов потребител, не оставайте с грешни впечатления - форумът не е враждебен по принцип, това е изключение.

Вижте ето тук: http://narodensud.archives.bg/SEARCH?defendant=3&court=IV, Протокол от шесто заседание. Не се тревожете, читателите са повече.

Не, безжалостен е ruthless. Savage e дивак, първобитен, нецивилизован. Лека вечер.

Не четете внимателно, продължавате да се перчите и да подскачате. Ето ви го. The Bulgarian command in Yugoslavia had a pacification problem (разбирайте безразборно избиване на мирно население с цел овладяване на територия) similar to that of the Germans. Consequently, the Bulgarians undertook a number of antiguerrilla operations on their own initiative (ей ви още един ключ от бараката: по собствена инициатива, не по команда на германците!) informing the Germans through liaison officers of the results of their efforts. In general, these were so savage (извършвани с такава нецивилизована жестокост - savage означава брутален, нецивилизован, дивашки, неподобаващ на цивилизовано човешко същество) as to quell the growth of any resistance movement of significance until late the following year." По свидетелства на немски офицери, по архиви и документи на германското командване и т.н. Прочетете въведението в пидиефа, за да видите откъде е тази информация. Savage: https://www.merriam-webster.com/dictionary/savage#:~:text=(Entry 1 of 4),such savage scenery— Douglas Carruthers Знам, че не ви се харесва, но не спорете с мен. Спорете с автора. Ако отворите публикацията и я прочетете, ще видите, че това е военен документ. Ако не ви харесва пак, ето ви и от друга книга: https://books.google.nl/books?id=VjVlCQAAQBAJ&pg=PA14&lpg=PA14&dq=bulgarian+savage+pacification&source=bl&ots=-OhpnooNjD&sig=ACfU3U1wNRSP3k23VUL6tpNgq6UITPf7PQ&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwi2lpzh5_jtAhXQCewKHUs7C6gQ6AEwA3oECAYQAg#v=onepage&q=bulgarian savage pacification&f=false И тя не е югославска.

Психозата е бъг в начина, по който мозъкът обработва информацията. Симптом за психиатрично заболяване или някаква постоянна или временна мозъчна увреда. Напр. вкл. вследствие на употреба на халюциногени, редовна злоупотреба с наркотични вещества или с алкохол, водеща до промени в химията на мозъка. Никой не може просто да "преглътне свойте вярвания", ако те се дължат на психоза, защото тя не подлежи на съзнателен контрол от индивида, който я изпитва. Няма да се махне и без тази увреда или химическа промяна да бъде третирана медицински, фармакологично, понякога трайно, тоест до края на живота му. С антипсихотици. Психозата не е безобидна. Първо, хората стават небезопасни за себе си, защото нямат нужната преценка на реалността. Второ, могат да станат опасни за другите - немалко тежки престъпления се извършвт в състояние на психоза.

https://history.army.mil/html/books/104/104-18/CMH_Pub_104-18.pdf Същата публикация за сваляне. В предисловието и в края на pdf-a се вижда, че са използвани германски източници (не югославски). Набляга се, че и българите, и германците имали същия "pacification problem" (касае точно партизански тип война). Какво означава това в контекста на този тип публикации може да бъде открито в тази статия: https://www.nytimes.com/2018/01/18/opinion/violence-pacification-vietnam-war.html "To clear the Viet Cong from the areas they controlled and from contested villages, the United States relied on the strategy of pacification. “Pacification” derives from a Latin word that means to make peace, but the act of pacification is violent. It started with an assault on hamlets and villages, with bombing, shelling and mortar barrages to prepare the way for ground attacks. Once a hamlet or village was taken over, South Vietnamese government officials moved in to solidify control"

Затова и си мисля, че е крайно време да излезем от позата на пасивна жертва, или на жертва, на която мъст й се полага по право, като това извинява всяко извършено от нея насилие. За националното самосъзнание да престанем да се изживяваме като жертви и да си дадем сметка, че не всичко, което сме правили, е цветя и рози, може да е изключително оздравително. Болникът да си даде сметка, че не е никакъв болник за мен е въпрос на национална и историческа зрялост. Още един източник, Робърт М. Кенеди: https://history.army.mil/books/wwii/antiguer-ops/AG-BALKAN.HTM#bulg2 Там: "The Bulgarian command in Yugoslavia had a pacification problem similar to that of the Germans. Consequently, the Bulgarians undertook a number of antiguerrilla operations on their own initiative, informing the Germans through liaison officers of the results of their efforts. In general, these were so savage as to quell the growth of any resistance movement of significance until late the following year." С оглед на датата на писане, и независимо от споровете тук, бъдете здрави и успешни

И кой е агентът? Вижте, въпросите са няколко. Първият - който мен ме вълнува най-много принципно, е ефектът на лъжливото овчарче. Историческа наука, която не говори за военните престъпления, извършени от български войски. Защо не? Защо това тряба да го научаваме от чужди източници? Защо трябва да го чета през Ню Йорк Таймс? Вместо собствената ни наука да го е проучила и да ни е казала как стоят нещата, ако й е толкова важно да не вярваме на югославските източници? Както посочих по-горе, за мен е обидно собствените ми научни или други инстанции да ме лъжат. Приемам всяка версия, стига да е положено усилието тя да бъде постигната по легитимен начин, не така, под масата. Историческа наука за вътрешна употреба вече не ни върши никаква работа, защото не сме в 19 век. Информационна глобализация. Вторият е, че това рано или късно ще изплува под някаква форма. Днес с Македония, утре евентуално и със Сърбия. Какво ще спечелим, ако с умна политика не разрешим този въпрос в своя полза преди той да е бил размахан пред носа на европейските ни партньори? Докато раните са живи (на близките на жертвите не мож' им обясни, че нищо такова не се е случвало и те са някакви пропити от партизанска пропаганда кретени с промити мозъци, както нееднократно се опитва да го изкара Каракачанов, че и Захариева поде тази песен), потенциалът за шантаж и дискредитация остава. Създадохме си перфектното външнополитическо фиаско, колкото и да навлизаме в обяснителен режим и колкото и да се опитваме да го легитимираме с обществена подкрепа в самата България. Ако извинение не ви харесва като стратегия, кажете какво ви изглежда по-добре. Според мен за да излезем от тази безобразна каша с някаква степен на достойнство, ни трябва брилянтен външнополитически ход. Нещо, което показва висока класа. Иначе сме затънали до ушите, какъвто международен престиж сме имали, се изпари с един ход.

Не се тревожете, просто разговаряме Каквото не е станало ясно, ще поясним. Без подходящ спаринг партньор човек за много неща не би се и замислил.

Нито политиката, нито международните отношения, са zero sum game. Символната роля на жестовете там играя огромна роля. Същото е със спортменството. Забелязвам, че не само във форума, а и в начина, по който се осмисля външната политика - и от сегашните управляващи, а и изобщо, в обществото, битуват някакви макавелистки комплекси. Реалполитик, 19 век. Да де, но векът е 21ви...

Значи е време да направим следвщата крачка

Въпрос на политическа и национална зрялост. Настояваме, че съседите ни са незрели и предубедени, но постъпваме точно по същия начин.

bulgariod, нямам нищо против да излагате каквато пожелаете теза и съм склонна да я зачета като валидна наравно с всяка друга. Вероятността обаче да ви прочета изобщо, ако подхождате неуважително и вадите някакви ад хоминем аргументи се изпарява с всяко последващо перчене и агресивничене. Вие избирате. Ако аз пиша уважително на събеседниците си, това значи, че от тях очаквам същото. Ако не го правят, могат да са сигурни, че няма да ги чета, каквото и да напишат.