dora

Джон Колтрейнoвият цикъл, нарисуван от самия Джон Колтрейн

Хахаха, това е защото всички сме чували: "свири ужасно, но с чувство" :))

A други - не, прегарят. За концертиращите музиканти си е тежка, не е щадяща. Първо, конкуренцията е жестока. За да си там, трябва не само висока класа на майсторство, но и огромно самообладание. Те нямат право на грешка. Не могат да спрат за малко и да почнат от начало. Представете си този стрес с години. И незадържане на едно място - живот на пътя. По хотелите. С всичко, което ви взема това - личен живот, семейство, деца, чувство за сигурност. Реално имате само себе си, двете си ръце. Ако пострадат - край. Прословутият случай с Мариа Жоао Перез, която чувайки първите акорди, разбира, че се е готвила да свири друг концерт - и й се налага на мига да се настрои да свири нещо, което не е репетирала. Тя се справя добре, но това си е за инфаркт:

Написах горното по-скоро за онези от четящите, на които това, за което си разговаряме, може да не е ясно от пръв поглед Много се радвам, че имаме възможност да си говорим тук. Музиката, по скромното ми мнение, е най-достъпното (защото може да се прави музика и с тропане с крака), но и най-абстрактното изкуство. Защото не пресъздава нищо, което може да бъде видяно, пипнато, разказано с думи, а създава преживяване от нулата. Хората, които могат да правят музика, са целунати от Господ.

... Не можем да отстраним емоцията от музиката, без да осакатим музиката, но емоцията никъде не е написана. Тя трябва да бъде изведена от нотния текст. Защо давам за пример това, ами защото Бах казва какво да се изсвири, но не как. Никъде в нотите няма указания, каквито има при по-късни творци. Този концерт не е писан за пиано, а за клавесин. Давид Фрай трябва сам да реши как да звучи той за пиано, така че хем да говори на публиката, хем да звучи достоверно. Класическият музикант не е техничар - защото е музикант. Технически коректно изпълнение може да се изсвири и от компютър Ето и самите ноти, взети от Криейтив Комънс - позволяват единично сваляне (имам ги някъде вкъщи, но не ми се сканира страница по страница) IMSLP292984-PMLP110821-bwv1056.pdf

Здравейте, Грифин, с удоволствие ви сложих плюсче. Само с едно уточнение, класическият музикант също интерпретира нотния текст, на основата на познанията си - за периода, за композитора, за технологията, вложена в инструмента, на който свири (вж. барокови инструменти/съвременни инструменти), желанието си да представи музикалното произведение колкото се може по-близо до начина, по който се предполага, че то е било възнамерявано от автора (което е своеобразен вид смирение, това да не се натрапваш на автора, а, доколкото можеш, да го оставиш да говори през теб), както и на основата на собственото си разбиране на нотния текст / вживяване в него. Не можем да отстраним емоцията от музиката, без да осакатим музиката. Вижте примерно Давид Фрай с Бах: Това, което намирам за изумително, от гледна точка на работата на мозъка, е способността на джаз музикантите, когато свирят в класическото джаз трио, да улавят без думи намерението на другия части от секундата, преди то да се е реализирало, и да се адаптират към това в реално време. Нищо, че са се разбрали за схемата на импровизация предварително - пак е изумително. Да, вярно е, че и птиците летят с поразителен синхрон в ято. Само че сложността на синхрон в импровизацията е на светлинни години от това (Няма да пускам видео, изберете си за поздрав нещо от Кийт Джарет Трио)

Допълнение: има и изследвания, които показват положителното въздействие на свиренето на музикален инструмент върху забавянето на естествените процеси на стареене на мозъка, свързани с влошаването на когнитивните способности. Ето едно такова изследвание: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4269311/ Някои учени, напр. проф. Шердер (Erik Scherder) препоръчват хората да започват да се учат да свирят на (нов) музикален инструмент в третата възраст, като упражнение за мозъка - точно за забавяне на този процес.

Сами по себе си класическата и филмовата музика не развиват когнитивните процеси. Напоследък има немалко изследвания на влиянието на музиката върху мозъка, но от това, че човек слуша музика, той не става по-умен. Може да става по-спокоен, по-напрегнат, да си спомни нещо, примерно когато дементни пациенти, които отдавна не разговарят с никого, не показват никакъв контакт, чуват песен от младостта си и показват, че си я спомнят, радват се. Дългогодишнното свирене на музикален инструмент - професионалното музикантство обаче - води до структурни промени в мозъка, каквито при немузиканти няма, напр. с много по-добра свързаност. Това е защото свиренето на музикален инструмент интегрира множество функции - визуална, слухова, тактилна, емоция, памет, способност за импровизация, това, което учените наричат "екзекутивни функции" - памет, планиране, инициализация, инхибиция, организация (https://en.wikipedia.org/wiki/Executive_functions) Особено полезно за тях - свиренето с други музиканти. Но за целта трябва да се свири системно през целия живот - use it or lose it. Друг е въпросът, че мозъкът на един джаз музикант и на един професионален изпълнител на класическа музика правят различни неща, докато свирят. https://www.jneurosci.org/content/23/27/9240 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5618809/ https://www.classicfm.com/music-news/jazz-classical-musicians-brains/

Не се самолекувайте и не приемайте непредписани ви медикаменти. Отидете при личния си лекар, вероятно той ще ви предпише някакъв антидепресант (напр. селективен инхибитор на обратното захващане на серотонина). Не приемайте с антидепресанти алкохол в никакъв случай. Алкохолът не помага при тревожност, напротив, той е депресант. Каквото и да ви предпишат, пийте го точно по схемата и точно за срока, за който ви е дадено. Медикаментите, които регулират електрохимичните процеси мозъка, не са безобидни и ако не се приемат точно както са предписани, могат да водят до лоши последствия. Внимавайте с бензодиазапините, най-добре е да не ви предписват такива, защото немалко от тях създават тежки зависимости, изискват постоянно повишаване на дозата и т.н., и трябва да бъдат спирани по схема и под лекарско наблюдение.

Пак могат да се прилагат мерки, но изискват усилия. Давам пример от личен опит. Член на семейството, който е на химио- и радиотерапия, с много отслабен имунитет. Химиотерапията убива всички бързоделящи се клетки, което означва и кръвните. Затова преди всяка вливка се прави кръвен тест (иначе самата химиотерапия може да убие човека, като унищожи кръвните му клетки в степен, несъвместима с живота). В това положение човек може да умре от най-тривиална инфекция. Стратегията: ползват се отделни прибори за хранене, до които се докосва само човекът, държат се отделно в кутия, която не се пипа от никого, освен от самия него. В момента, в който прихващам обичайния за сезона грип, който карам с много висока температура и последваща бактериална инфекция, вкъщи се въвежда извънредно положение. Човекът се изолира в отделна стая, от която излиза само когато му трябва нещо. Всички помещения, в които предстои да влезе, се проветряват преди това. Примерно знам, че след като аз съм била в кухнята, той ще влезе да обядва - петнадесет минути преди това отварям широко прозореца, въпрос на строго планиране. Междувременно аз съм с маска от медицински клас FF2 (или FF3, но с тях се диша трудно), която сменям на осем часа. Спя в отделна стая, която проветрявам. През целия ден държа в задния джоб на дънките си бутилка със спирт (95%), с която дезинфектирам всичко, което пипна. Подовете се мият с белина всяка вечер. Много е трудоемко, човек трябва внимателно да следи всяко свое движение, защото много често не се усеща кога е пипнал нещо, но след няколко часа практикуване на това се научава. Така че не е да няма начин. Просто трябва много голяма самодисциплина на цялото семейство, а тези, които не могат да я прилагат сами (децата), се следят зорко и се направляват да го правят. След няколко дни свикват. Пиша го и в случай, че тук има хора, които се грижат за раковоболни.

Конкретно за този този вирус силата на имунната система може да изиграе на хората неприятен номер - свръхактивиране, цитокинна буря: https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(20)30628-0/fulltext Или просто казано, имунна система, която се активира от вируса и сама започва да разрушава белия дроб. Това частично обяснява защо децата, чиято имунна система още не е толкова тренирана, колкото тези на възрастния, карат вируса по-леко, докато от него умират от дихателна недостатъчност и млади хора без никакви съпътстващи заболявания.

От това следва, че при нас са необходими по-строги мерки, максимално оставане вкъщи на всички, които имат възрастни хора вкъщи, излизане само при належаща необходимост и при излизане спазване строго на социалната дистанция от два метра, плюс миене на ръце и непипане на лицето.

Преводът е направен от английски, не от холандски, но смисълът на казаното е запазен.

Case study: Огнището в Холандия е Брабанд-Тилбург, но изолирани случаи през миналата седмица се появиха навсякъде, като броят им се увеличава. Разказвам конкретно, защото това е илюстрация на важността на самоизолацията. И ефектът от неприлагането й или късното и прилагане. Вижте тази графика: https://public.flourish.studio/visualisation/1538873/embed?auto=1 Първият случай за Холандия е констатиран в провинция Брабант, 56-годишен човек, който малко преди това се е върнал от Ломбардия. Понеже (според тогавашните насоки от централната власт) нямал симптоми при завръщането си, не се поставил в карантина. Понеже в Западна Европа краят на февруари - началото на март е времето на карнавалите, той съвсем необезпокоен от каквото и да било отишъл да се повесели на два такива карнавала. Естествено, колкото и непосредствените контакти на болните да се проверяваха в при първите констатирани случаи, е възможно да се проверят членовете на семейството, колегите, хората, с които човекът е общувал, но е абсолютно невъзможно да се проверят всички хора, които по време на карнавала са били в центъра на Тилбург, по баровете, или дори по улиците, и случайно са вдишали изкихокашляното от 56-годишния човек, ако е кихокашлял, или са се докоснали до части от слюнката му по чашата от поредната изпита бира. Докоснали са стола или масата, на които е бил седнал, изтеглили са пари след него от същия банкомат и т.н. Държа да отбележа. Това в статистиката не са всички заразени. Това са само положителните тестове на тези, които са се почувствали дотолкова зле, че да бъдат тествани. Останалите може и да знаят, че са носители, може и да не знаят. Може да са в карантина у дома си, защото така са решили, може и да не са. От петък (13-ти) има насоки хората да си работят от вкъщи, възрастните хора да не използват градски транспорт, хората да си мият ръцете и да не се ръкуват (това е от понеделник, 9 март), от 12 март насам има и насоки всички, които изпитват каквито и да било симптоми на настинка, да си останат вкъщи, но това няма да спре епидемията. Най-неприятното е, че от всичките около 900 потвърдено заразени, над 150 са медицински персонал, точно в тази част на държавата. Само две седмици по-късно (13 март) нещата изглеждат ето така:

В почти целия 19 век не е имало българска държава. Общообразователни системи има, като цяло, само в национални държави. В 12 век вероятно грамотни са били само благородниците. Днес сме 21 век. От "Под игото" ни делят, по спомен, 127 години. От "Спи езерото" на Славейков син - 121. Българският език от онова време и съвременният български са един език. Езикът е същият от 15 век насам, защото в него не настъпват драстични промени. Това, на което пишат класиците, не е старобългарски (9-11 век) или среднобългарски (12-14 век). В новобългарския има три правописни реформи, които набелязват три подпериода, това е всичко. След правописната реформа през 1945 друга вече няма - сега сме в третия период. Затова и написах, че за да се промени един език дотолкова, че хората да не го разбират, трябва да са минали няколко века. Не 30 години.

Не само това. Много по-страшното е, че този български език, ако не си го пазим, ще го изгубим. С което ще изгубим и българската култура. Не може учениците днес да не разбират думите от "Под игото" - просто не може. Това не е текст на старобълрарски, за да не го разбират. А не го разбират, защото не ебават да учат думите му и да четат текстове. Аз защо знам какво е "ятаган" и това "Под иго" съм го чела без речник, без да се затруднявам? Ами защото преди това съм чела български народни приказки. И стихчета за деца на Елин Пелин. Сама. Значи можело. Ще кажете, ами те децата днес не четат. Именно, именно. Давам точно тази книга за пример, защото около нея наскоро се оформи полемика, но ако не разбират Вазов, значи не разбират и Славейков, не разбират и историята на българската литература, не могат да оценят поезията й. И това не само е загуба, това е загуба на цивилизационни умения. Като не разбират Славейков или Яворов ("защото аз съм птица устрелена" - what the f* is "устрелена"?), то какво разбират? Шекспир може би? Друг път. Както не може човек да не знае колко е 5х5, така и не може да не знае кога се казва "когото" и кога се пише пълен член. И двете се учат в началното училище. Не може да сме едни суший неандерталци, с елементарни пропуски дори в началното образование, просто не бива. Защото по тази логика губим от културната си памет ей това прекрасно стихотворение (понеже споменах Яворов): "Душата ми е стон. Душата ми е зов. Защото аз съм птица устрелена: на смърт е моята душа ранена, на смърт ранена от любов... Душата ми е стон. Душата ми е зов. Кажете ми що значат среща и разлъка? И ето аз ви думам: има ад и мъка - и в мъката любов!" Ами "зов" какво е? А "разлъка"? А "думам"? Разбирате за какво говора...

Това се нарича "реграматизация" - промяната на правилната граматическа форма в неправилна по аналогия с нещо друго. Друг пример за реграматизация: "Добра вечер" - понеже "вечер" е в женски род, да се промени устойчивото словосъчетание. Да, ама не. Правилното е "Добър вечер". ("Добра вечер" беше обикновено позьорство, поизползваха го, поизползваха, пък спряха - българският език победи снобарщината , което в някакъв смисъл ме изпълва с доволство.) Защо е "реграматизация" (граматическа грешка, правена в опит за коригиране на "изключенията" в езика към някакво правило)? "Която" има една и съща форма и когато пояснява подлога, и когато пояснява допълнението. Но за мъжки род има две форми, едната, поясняваща подлог, другата - поясняваща допълнението. Няма как на основата на това, че формата за женски род е една, да се "насили" това и формата за мъжки род да бъде една, само защото много хора го бъркат. Единственото, което офциалната граматика до момента е признала, е дублетността на "комуто" с "на когото" - и двете са правилни граматично. Но не е отменяла "когото", "с когото", "за когото". Много хора днес пишат и "институций", но това не значи, че множествено число се образува с "й". Същото е и с други напоследък често срещани грешки, примрно бъркането кога да се ползва "негов" и "му", "му" и "си", "ваш" и "свой" и т.н. (И разбираемостта не е критерий, защото човек от едно ниво на познаване на език нататък би разбрал и когато му говори чужденец, с всичките там грешки, както и когато му говори все още бъркащо граматиката дете - защото ролята на езика е комуникация, програмирани сме винаги да се опитваме да разберем какво означава това, което ни казват, коригирайки, по пътя към смисъла, дребните неудобства). Това, че никой не си дава зор да го учи този български в началните класове на училището, не означава, че правилата са отпаднали, нито че трябва да отпаднат. Вярно е и че езиците се развиват и променят. Само че тази еволюция отнема стотици години. Не само двадесет-тридесет, за които населението е успяло да стане все по-неграмотно, а медиите лансират тази неграмотност, преповтаряйки я... ----- Пропуснах да го напиша в предишния постинг, защото се отклоняваше от съществения аргумент. "С който" бихме могли да кажем, ако допълнението е неодушевено: "ножът, с който режа салата". Синът обаче е одушевен.... Защо това е важно? Заради нещото, което се нарича "syntactic expectancy" - когато проследяваме дадено изречение, с всяка следваща дума, докато изграждаме смисъла му за себе си, очакваме каква би могла да бъде следващата. Напр. "и всичко потръгна като по мед и масло". Ако някой ви каже: "и всичко потръгна по мед....." вие очаквате "и масло". Не очаквате да каже например "мед и кашкавал". Така след "с който" се очаква неодушевено съществително. И точно както не бихме казали "ножът, с когото си режа салатата", така и не е правилно да казваме "синът, с който си пия кафето". Мен лично тази грешка ме бие в ушите точно толкова, колкото "ще отидеме да видиме" или "вдигнете вашия телефон" (вместо "вдигнете си телефона."). Или слагането на пълен член на всяка дума в мъжки род в изречението, защото човекът не се е постарал да се научи, че това се прави само с подлога....

А това не бива да се случва, защото не бива тези, които са положили усилието да се научат къде се пише пълен член и кога нещо е допълнение, да бъдат омоважени заради тези, които са пропуснали трети клас, дори да са присъствали в него. Щото какво, едните са се минали да го научат, но майната им, това не е важно? Напротив, много е важно... И не те са в грешка.

1. "Имам син, с който се гордея" = седим си двамата и заедно се гордеем. "Който" обикновено пояснява подлога, не допълнението, вижте третия пример. Следователно не само "аз", който го имам този син, съм подлог на главното изречение, ами и "той" е подлог на това подчиненото изречение, ерго и той се гордее (?!) Обаче ако има два подлога, един на главното и един на подчиненото, изречението трябва да изглежда като пример 3. Или главното изречение да бъде съставено от две равнопоставени такива: "Имам син и той е моя гордост" (два подлога). Не може хем да има "с", хем след него - подлог. 2. Имам син, с когото се гордея - аз съм подлогът, а той е допълнението - "когото" пояснява допълнението. 3. Имам син, който живее в Русе. Имам син - аз съм подлогът на главното изречение, синът ми е допълнението. "Син, който живее в Русе" - синът ми е подлогът на подчиненото изречение. Там, където има "който", има подлог. Това, че хората говорят неграматично, или че не са ги учили добре на граматика в училище - или пък те не са обръщали никакво внимание какво ги учат, не означава, че трябва да отменим граматиката. Както това, че неграмотността става все по-висока, не означава, че трябва да отменим правописа. Беше време, когато изключително много се дразнех, когато някой не знае къде се слагат запетайките. После взех изключително много да се дразня, че всички сякаш са пропуснали трети клас, след като не знаят къде се пише пълен член. Защото тогава съм го учила този член - на осемгодишна възраст. И не можех да си представя как изобщо е възможно някой не само да не го е повтарял този трети клас хиляда пъти, докато се научи на елементарното правило за пълния член, ами без това знание да е преминал в четвърти, в единадесети, че дори да е влязъл в университет (аз бих го скъсала на приемния изпит: ако не знае най-обикновен правопис като за трети клас, не може по никакъв начин да ме убеди, че има интелектуалните способности да схване нещо по-абстрактно ), а какво остава да го е завършил. Но ето, неграмотността днес е навсякъде.

И тук, ако прочетете внимателно, ше видите, че почти нищо не се отглежда в София, и до ден днешен. Въпреки близостта до такъв голям град, крайградското земеделие успява да произведе само около 3 процента от зеленчуците (и то късните), сравнете с Пловдив и Пазарджик с 25%..... http://geografia.kabinata.com/19.htm. За плодовете да не говорим, нищо не е от София....

Не е. Вижте къде традиционно се отглеждат плодовете и зеленчуците. Сливи, кайсии, ябълки, праскови - другаде. В София праскова не може да стане посмъртно. Садиш дърво, получаваш костилка с обелка... Дини, пъпеши - никакъв шанс. Лозя - малко, само на мускули, не в софийското поле. Чукарът обаче е глиненопесъчлив и беводен, водата не се задържа... Слънцето го пърли безмилностно...'Лозе на баир" - нали имаше такава приказка за "напразни надежди" ... Тютюн - нула. Домати - в София не мож бодна едно коренче домат в земята и отгледа разкошни, розови домати. Може, но в парник. Краставици - искат вода. Жита и житни култури - житницата е друга - Добруджа. Компири и лук - това е . А, и рапица, овес. Нищо от тези култури не може да се използва за някакъв икономически разцвет.... Със съвременни земеделски методи - може би. Но с традиционните - не.... Помислете какво е традиционнно "софийско"..... аз не се сещам за нищо. Освен "Софийско пиво" и "софийска баница", не ми хрумва изобщо Ето, вижте какво пише за културите в публикация на министерството на земеделието (но това е сега, със съвременните земеделски методи, специално подбрани култури, които да виреят, и т.н.) През стопанската 2011/2012 година на територията на областта са засети следните култури и получени средни добиви от тях: № Култури Засети площи дка Среден добив кг/дка 1 Пшеница 64 538 365 2 Есенен ечемик 10 205 375 3 Пролетен ечемик 1 227 234 4 Овес 4658 202 5 Рапица 7 100 170 6 Тритикале 1 360 221 7 Маслодаен слънчоглед 37 018 137 8 Шарен слънчоглед 1249 174 9 Царевица зърно 24 945 339 10 Царевица - силаж 400 436 11 Картофи 680 389 12 Грах 314 200 Общо: 153 694 -

София няма как да се развие на основата на регионална аграрна икономика, защото освен софийското поле регионът е чукар. Няма условия за мащабно земеделие, нито откъм климатични условия (нищо не вирее - освен "компири" - и плодовете, и зеленчуците , и лозята, и тютюнът, и като цяло всичко на България идва от съвсем други краища), нито откъм почви. Традиционният поминък на населението по него причина е пастирство и гурбетчийство, както и някои занаяти. Шоплукът не е богат край, напротив. Беден е. Този тип бит реално е изградил шопския характер - сурови хора, недоверчиви, прагматични, но и с много силно чувство за хумор. Хумористичните народни песни като цяло са от шоплука и това е естествено: няма как без чувство за хумор хората да оцеляват в тази мизерия. Ако не беше мизерия, нямаше да ходят на гурбет, щяха да си стоят при жените и децата си. Гурбетът пък обаче ги е направил по-отракани, обръгнали на всичко, свинкали еднакво да прозират лаладжийството на всички по целите земни кълбета, както пак казваше баба ми. Шопкините пък, отглеждащи сами децата си, докато мъжете им са на гурбет, са серт жени - не мож им скръцна със зъби и сложи ги на мястото им. Това много ясно личи и в начина на пеене, и в нрава изобщо. Потърсете "Чичовите конье" и ше видите точно този нрав. За пояснение: от едната страна на рода си съм шопкиня. От другата - от Плевен (но от четири поколение и на този род живее в София, ако бях в родината, поколенията щяха да са пет ), така че можете да ме пишете софиянка отвсякъде . И това за бедния, мизерен край го казвам съвсем отговорно. Затова и шопската ми баба (макар с висше образоеание) бе не готвачка, а магьосница. Няма човек, който като нея да може да направи от нищо - нещо, от пълния глад през лукановата зима, че и през виденовата - ястия, които да изхранват не само цялото ни семейство, ами и някои от роднините.... Такъв талант се добива само в тотална мизерия, дълбоко назад в историческата си памет. От по-съвременна гледна точка, никоя книга не може да даде на човек от други части на България по-точна представа какво представлява софийският тип характер, манталитет, от тази книга: http://ciela.bg/books/book/razkazi-na-edno-sofijsko-kopele/589 Макар историите в нея да са съсредоточени в 1960-те, 1970-те и донякъде 1980-те, нищо не описва светоусещането на софиянеца по-добре. трудно е да го формулирам, но някакъв сложен вид духовна нега, прикрита под обръгнал, но деликатен цинизъм. Хора хем арогантно честни, хем непрозрачни, но никак непросто устроени. Костенурка е софиянецът - това е най-близкото сравнение, което ми идва наум. Не откъм лежерност - шопът е свикнал животът му непрекъснато да се срива в мизерия, и да трябва да бъде построяван от нищото, да я човърка тая жестока, кална земя, и от това да не произлиза нищо, само "компири", да се бъхте, отново и отново, и пак същото (това е и причината, за разлика от други краища, софиянецът любовна връзка със земята да няма, затова и това население толкова лесно се урбанизира). А откъм твърда външна обвивка

MacOS Mojave. Изчаквам малко, преди да актуализирам до Catalina. Понеже за работа ми трябва и Уиндоус, ползвам седмица (не ща да си кача десятката) през виртуална машина. Ако стане проблем с Уиндоуса, просто го изтривам и го инсталирам наново.

Електроконвулсивна терапия се прилага само когато нищо друго не работи. По причина, че може да нанесе повече увреждания, отколкото ползи. Прилагането й не е и научно потвърдено, разбирайте никой не знае точно защо терапията работи, когато работи, както и защо не работи, когато не работи. Един вид, дайте да дадем, пък каквото стане - а това не е отговорен начин на лекуване днес. Била е използвана между 1930те и 60-те, но днес не е, защото има усъвършенствани други методи. Ако мога да я сравня с нещо от обичайната медицина, това е като кръвопускането. Понеже у някои хора то водело до подобряване на симптомите, решили, че то лекува, но никой не знае точно как. Транскраниалната магнитна стимулация също се използва, когато нищо друго не работи. Това на Терзиев е малко теория на конспирациите.

Не съм го гледала, но ще погледна, благодаря Изключителни способности ("savant skills") имат много малък процент от хората с аутизъм (според различни изчисления около 10%, макар подобни на савантизма умения да имат около 28%). Савантизмът наистина се среща при аутизма, но може да се дължи и на мозъчна травма. Доколкото чета от описанието на филма в Уикипедия, той е описан като аутист със савантизъм. Ето ви един истински случай на аутизъм със савантизъм. Той има и синестезия: https://embraceasd.com/autism-and-savant-syndrome/ И едно видео, в което описва как мисли: https://www.youtube.com/watch?v=GzpZb10P1WQ