dora

... Tова е и една от силните страни на хората в аутистичния спектър: винаги да казват истината, независимо от това дали това ще им донесе привилегии или неудобства. Обикновено им носи неудобства, обаче, защото, както се вижда в първото видео, това означава и че в дадени социални ситуации нямат способността да бъдат адекватни на ситуацията, учтиви, да предусещат и щадят чувствата на другите. Ето списък със силните страни, там също се споменава изключителна честност: https://www.altogetherautism.org.nz/strengths-and-abilities-in-autism/

Аутизмът е первазивно разстройство на развитието, като засегнати са множество области: социалност и комуникация, езикови проблеми, разпознаване на собствените и чуждите емоции, трудност при усвояването на елементарни социални конвенции, невъзможност да се мисли холистично, а не като съвкупност от детайли, проблеми със сетивната интеграция, проблеми с емоционалната регулация, поведенчески отклонения, когнитивна ригидност, дисхармонично IQ, невъзможност за емпатия, моторни проблеми. Не е само да се концентрират върху маловажни неща... Мисленето е логично, фактологично. Те не са способни на лъжа. Просто не могат да измислят такава, не могат да излязат от фактологията и да си представят нещо, което не е вярно, а камо ли да го представят като истина, за да се облагодетестват в някаква социална ситуация. Те и социалната ситуация вероятно няма да могат да я разчетат извън формалното, какво остава да могат да се вживеят в мисленето на другите, за да измислят стратегия конкретно в тази ситуация как да ги заблудят.... Аутизмът е спектър, но като цяло това за неможенето да се лъже важи и за аспергерите.... Илюстрация: И още едно видео, от 11:20 нататък, това е тест с актьори, които показват ежедневна ситуация, в които някой от тях казва нещо, което не мисли. Хората с аутизъм не могат да разберат тази ситуация, схващат казаното буквално и реагират фактологично:

Краткият отговор е "защото имат социално чувство". Хората, които никога не лъжат, имат аутизъм, неспособност да разбират социалните ситуации и да се адаптират към тях, невъзможност да четат невербалния език на останалите, невъзможност да разбират метафоричен език. Илюстрация: Родител: Сто пъти ти казах да не бъркаш в този шкаф! Дете с аутизъм: Не, само два пъти ми каза.

Младите ви колеги просто напускат държавата, лапландец. И отиват да работят там, където го има това, което описвам. По-ясен атестат от това - къде ти.

Аз донякъде разбирам защо ми се ядосвате, и то е защото говорим за преход, който в българското здравеопазване не е извършен категорично и навсякъде: преходът между здравната грижа като занаятчийство и здравната грижа като практика, основаваща се на (последните) достиженията на медицинската наука. Там, където има наука, има методология, анализ, статистика, представителност, прозрачност за оценка от други ("peer review"), (клинични) тестове, разработване на алгоритми, за които статистически е доказано, че предлагат оптимални резултати, усъвършенстване. Там, където схващнето е занаятчийско, нищо от горното не може да бъде разбрано, но не може да бъде и приложено, просто защото никой не документира това, което прави в подробности, никой не води статистика, никой не използва случаите си за научна работа. Рисковете от занаятчийския подход обаче чудесно могат да бъдат илюстрирани с "аз така си знам, така си правя, майната ви" и прилагането на техники от миналия век, какъвто пример дадох с отречения метод на Кристелер. Там, където преобладаващ е занаятчийският подход, лекарите се сърдят, когато пациентите им задават въпроси. Както и когато който и било им задава въпроси, а научният подход е точно това - постоянна верификация. Отговор на въпроса "Защо". На въпроса "Защо така". На въпроса "Откъде знаете, че това е правилно". А отговорът е лесен, ако човек се позовава на науката: "Знам, че това е правилно, защото това е доказано - статистически и клинично - като оптимален метод от последните постижения на медицинската наука." Просто, нали? Не и ако човекът, по можество обективни и субективни причини, идея си няма какви са последните постижения на медицинската наука.... С цялото ми отчитане на обективните - липса на достъп, липса на допълнителна квалификация, липса на време за обучение, липса на знание на чужди езици... Защо този преход не е извършен е сложна и дълга тема. Да си лекар със специалност (различна от общопрактикуващата) в някои държави, където на медицинската практика се гледа като на неотделима част от медицинската наука - означава да имаш научни публикации. И то не само една, колкото да си вземеш тапията за завършено образование. Защото Ph.D. в медицинските специалности означава това - research, а този research не може да се прави и от него не могат да се вадят никакви валидни и повторими с други методи резултати, ако към всеки случай е подходено както падне. Нужна е методология, статистика, научен екип. Затова не разбирате (поне по поне по мое мнение) това, което пиша. Да се въведат международните стандарти и насоки (guidelines) означава точно това - здравеопазването да еволюира от занаятчийството до приложението на най-доброто от медицинската наука, което да направи сектора прозрачен и подчинен на ясни правила - а оттам и отговорност и отчетност. Очевидно е защо срещу това има толкова голяма съпритива. Че вероятно има и хора за затвор, вероятно във всяка система има. Този ви аргумент напълно го разбирам. Особено ако която и да било система предполага безнаказаност.

Ами, напишете ги тези ръководни фактори поименно тогава,, заедно с нарушенията им, такъв аргумент на ангро не може да бъде приет насериозно "Ми то всички правят така" е честосрещано оправдание, но не е валидно. Също толкова срещано колкото "на мен това няма да ми се случи, щото съм много печен". Здравеопазването си е стандартизирана дейност, защото се основава на достиженията на медицинската наука. Всяка наука разполага с методи на верификация, иначе нямаше да е наука. Неспазването на установените с клинични тестове, потвърдени клинични практики и верифицирани научни методи процедури носи риск от травма и смърт на пациента. Всяко медицинско устройство, инструмент, консуматив или вещество се използва при много точно описана процедура. Нарушаването й води до описаните в предното изречение рискове. Например има много видове хирургични конци, има и различни начини за завръзването им. Едни се резорбират, други не. Това какви да се ползват, как да се шие, как да се завръзват, е обект на стандартизация. Едва ли който и да било хирург би зашил и завързал тъкан как да е, без одобрена техника, без оглед на правилата за стерилност. Щото освен инфекция това може да означава и смърт. И дори за по-дребни неща, за жлъчна хирургия не се ползват конци, които могат да доведат до образуването на жлъчни камъни. Друг пример - стерилизация. Има си точни процедури кое да се стерилизира как. Ядреномагнитен резонанс. Някои устройства могат да бъдат подлагани на такъв, други - не. Върху опаковките и в документацията на устройствата има символи, които означават кое от тях как може да бъде сканирано и дали изобщо. За радиолозите за ЯМР-условните устройства има точни разписания как да настроят скенера, за да не нанесат травма или смърт на пациента. Стентове - неспазването на процедурата по поставянето на стент може да доведе до неща от руптура на съда, преминаване от минимално инвазивна към отворена хирургия, та чак до смърт на пациента. А стентове днес се слагат с минимално инвазивна процедура за нула време, непрекъснато. И това не е стандартизирана процедура според вас? Лечение на раковите заболявания. Има статистически данни приложението на какви процедури осигурява по-добра прогноза от други. Напр. кога се прилага радиотерапия и с каква продължителност. Какъв брой вливки на химиотерапия, с какви медикаменти, при какви интервали и с каква продължителност. В рамките на колко седмици след приключването на химио/радиотерапията следва да се извърши операция за най-добри резултати. Кога след операцията е необходимо да се проведе допълнителна химиотерапия, с каква продължителност. Какъв тип лечение се предприема според инвазивността на тумора и наличието или липса на метастази, засягането на близки или далечни лимфни възли. И т.н. За всичко това има разписани протоколи. Волни импровизации и отклоняване от схемата на лечение означава, че тези ракови клетки, които необезпокоявани си пътуват по кръвоносната и лимфната система, могат да напрвят микрометастази, а после и немикро такива, в органи, за които вече лечение няма, напр. в черния дроб, мозъка, сърцето и костите. Същата стандартизация - този път на използваните методи и техники забранява в процеса на раждане да се използва прийом Кристелер, защото води до: *Отлепяне на плацентата, което да доведе до смърт на бебето*Перфориране на матката, което да е причина за смърт на майката*Счупване на ребра, които да пробият черния дроб или далака на майката*Счупване на ключицата на бебето, ръчичките или крачетата*Фрактури на главичката, мозъчен оток и т.н. Е да де, но се оказва, че в България този кощунствен метод като от времето на инквизицията се прилага... Примери мога да ви дам колкото искате. Пуснах ви и протоколите за действие при спешни медицински случаи на един от щатите в САЩ. Обяснете им на тях как те са вредни и не работят....

p.s. Регулаторните органи във всички държави напр. изискват от всички производители на лекарствени средства и медицинска апаратура от каквото и да било естество да поддържат регистър за нежеланите реакции/събития, да ги проверяват/разследват, резюмират по категории и задължително да ги публикуват в документацията към всеки продукт или лекарство. Същото следва да важи за всички лицензирани здравни заведения, но за да има такъв регистър, трябва да са въведени като задължителни международните протоколи. Така и пациентът, когато отиде на лекар, може да е сигурен, че при когото и да отиде, в която болница и да бъде хоспитализиран, заболяването му ще бъде лекувано по един и същи начин, и медицинският специалист, в случай на нещастен случай, може да докаже, че не е допусната лекарска грешка. А ако има такава, то да има система, която да позволява тя да не бъде допускана повече. Като примерно се анализират и публикуват неща като това: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0022522307017424 Всичко това вместо всеки път, когато някой почине, роднините да трябва да пишат писма до телевизиите и да стигат чак до премиера, за да може на случая изобщо да се обърне внимание и да има някаква проверка... Да не говорим за стотиците дела с двойни експертизи, тройни експертизи, четворни експертизи и накрая - нищо, защото без система с ясни правила нищо не може да се докаже със сигурност... За илюстрация, един протокол на конкретно болнично заведение: http://www.miemss.org/home/Portals/0/Docs/Guidelines_Protocols/MD-Medical-Protocols-2018-WEB.pdf?ver=2018-04-11-134820-493 Напр. какво се прави при брадикардия на възрастен пациент, какво се прави при брадикардия на педиатричен пациент, какво се прави, ако пациентът е новородено, кой алгоритъм и т.н. Тези неща не са случайни, те са обект на потвърдени научни изследвания и утвърдена клинична практика, независимо потвърдена по статистически начин и с оглед на максималното избягване точно на събитията, за които говорим. Да не споменавам, че въвеждането на международно утвърдените протоколи би довело до невъзможност лекар, отговорен за смъртта на здрава родилка поради използване на отдавна отречени медицински практики (от 19 век) да продължава да работи по професията си, като просто смени града...

В това, което пишете, има няколко проблема, от различно естество. Най-важното от което се крие в обстоятелството, че и без да са природно извисени, обезателно да са в настроение и да са някакъв точно подходящ момент, повечето ви колеги (слава богу, и за което като и общество, и всеки от нас поотделно, всички им дължим благодарност!) всъщност си вършат работата, доколкото им е възможно- технически, организационно и всякак. Иначе смъртните случаи щяха да са под път и над път, докато това не е съвсем така. Спасяват се животи, поставят се диагнози, оперират се и се лекуват хора, това всеки ден, ден след ден. С което не казвам, че няма трески за дялане - във всяка система има, но не е добре вината да се хвърля обезателно на човешкия фактор, особено когато той като цяло е читав, с някои изключения. Проблемът е, че няма механизъм, по който системата да се отървава от изключенията, да не допуска те да работят тази професия. А това е защото не са въведени нито одобрените, научно доказани международни протоколи за лекуването на всички болести, чието спазване да се проследява стриктно и стриктно документира, еднакво от всички здравни заведения, нито има прозрачни институции за одит и контрол (обикновено грешките се замитат), няма и национална система за регистриране на т.нар."нежелани събития", за да може те да се използват с обучителна и контролна цел, и защото като цяло етичната и правна култура на лекарите е ниска, по причина, че те не изучават правните аспекти на професията си. С което ето ги другите няколко проблема с това, което пишете. Първото е отново тези "нежелани събития" ("adverse events", понякога ги превеждат и като "нежелани реакции" - ако става дума за медикаменти). Eто какво са те: In summary, adverse events refer to harm from medical care rather than an underlying disease. Important subcategories of adverse events include: Preventable adverse events: those that occurred due to error or failure to apply an accepted strategy for prevention; Ameliorable adverse events: events that, while not preventable, could have been less harmful if care had been different; Adverse events due to negligence: those that occurred due to care that falls below the standards expected of clinicians in the community. Когато се упражнява нехайство, когато използваните процедури, методи, средства и т.н. са под стандартите, изисквани от лекарите, тогава ако не с този конкретен случай, то с някой, задължително се случват тези "нежелани събития" - въпрос на време. Какви са тези "нежелани" събития се описва в насоките за лекаря за всяка процедура и за всеки медицински инструмент. Но те включват всякаква увреда на здравето на пациента, включително смърт. И по повод на нейахството, че и повече от него - намирането на начини хем да се проявява нехайство, хем това да се прикрива чрез някакви методи, така че да не бъде "хванато". В правото има един термин "mens rea", буквален превод "виновен ум". Той касае извършването на престъпления. Когато има настъпило събитие на увреждане на правата, собствеността, здравето или живота, това може да се случи без преднамереност, "виновен ум", примерно по случайност, по непредпазливост, или от независещи от човека обстоятелства, примерно природни бедствия. "Менс реа" обаче е условието, което прави от конркетния факт престъпление. И особено тежко престъпление, ако освен умишленото извършване на действия или бездействия (умишлено, защото човекът е наясно какви ще са последствията от тях), има и действия по прикриването на престъплението ("така да го извъртим, че да не могат да ни обвинят") - това, за което говорите. Та, всичко написано от вас по-горе, говори за "виновен ум". При което, ако не дай си боже ви се случи някое от тези "нежелани събития", то ако наистина разсъждавате и правите така, ще има пълно основание да ви съдят за престъпление. Затова и се надявам тези неща, по-горе, да не ги казвате насериозно. Не защото се тръшкам.

..... В памет на д-р Красимир Йорданов: Целият филм временно се намира в линка по-горе, но не е ясно колко дълго.Силно препоръчвам да се гледа.

Чл. 85. На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването. - Закон за здравето. Отказът от спешна медицинска помощ е инкриминиран. Има изрично разписано в закона задължение лекарите да оказват спешна помощ. Увреждането на състоянието и заплахата за живота и здравето на когото и да било вследствие на небрежност, неизпълнение на служебните задължения, също е инкриминирано: https://pravatami.bg/4113 Не само лекарски организации би трябвало да се заинтересуват, когато нечие здраве или живот бъдат увредени, обикновено това представлява интерес за прокуратурата.

Надявам се това да е ваше предположение, а не обективната истина, защото тогава излиза, че побоят над лекари от маргинализирани групи не е непредизвикан. Защото излиза, че ако не конкретният лекар, отзовал се да ги спасява и оказал се набит, то все някога все някой колега се е отнесъл с тях така, сякаш не заслужават помощ само на основата на някакви техни социални или други характеристики. Абсолютно всеки човек заслужава медицинска помощ. И да припомним, преди години пребит бе един от най-добрите реаниматори, "светило" на "Бърза помощ", вече покойният д-р Красимир Йорданов (https://nova.bg/news/view/2017/11/11/198246/последната-линейка-на-софия-остана-без-своя-лекар) От това, което пишете, излиза, че за побоя над него отговорни следва да бъдат държани точно вашите набори, които с действията са дискредитирали лекарската професия. По-опорочено от това нищо не би могло да бъде.

Световната здравна организация: https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/193736/9789241509763_eng.pdf?sequence=1 Оттам: Healthcare workers have a vital role in preserving the power of antimicrobial medicines. Inappropriate prescribing and dispensing can lead to their misuse and overuse if medical staff lack up-to-date information, cannot identify the type of infection, yield to patient pressure to prescribe antibiotics, or benefit financially from supplying the medicines. Patients should be aware that most colds and flu are caused by viruses against which antibiotics are not effective and how rapid tests are used and their role in determining whether or not antibiotics should be prescribed. Има бързи тестове. И нататък, в същия параграф: Hospital patients infected with methicillin-resistant Staphylococcus aureus have a higher risk of dying than those infected by a non-resistant form of the bacteria. Точно този патоген предизвиква хеморагична пневмония: https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0027246 Риновирусът нищо такова не предизвиква, доколкото никъде не успявам да намеря медицинска публикация, която да показва връзката между такъв тривиален вирус и такава форма на пневмония.

Не проверявате ли първо каква е инфекцията? За различните патогени има различни антибиотици.

Tочно така, питам конкретно за хеморагичната. За това, че риновирус може да доведе до пневмония, няма спор. Но друга. Изчетох за пневмониите след риновирус, причинени от самия вирус. Други са, не хеморагични. Прочетох и за риновирус, последван от бактериална инфекция, която прави пневмония. И те са други, освен ако вирусът не е определен стрептокок, но тогава има два патогена - риновирус и стрептокок, не един, само риновирус. Питам, защото при липса на патогени, предизвикващи точно хаморагична - а НЕ друга пневмония, това ме навява на мисълта за автоимунна реакция. От какво обаче. Защото чета, че такава автоимунна реакция може да се случи вследствие прилагането на антибиотици. От което може да следва, че към антибиотиците трябва да се прибягва още по-внимателно. Включително от обикновения, презастраховащ се личен лекар, който ги изписва на кило. Това ме интересува.

Здравейте, Знаете ли за случаи, в които риновирус може да причини хеморагична пневмония и при какви обстоятелства? От няколко дни търся публикации по въпроса, но всичките, които намирам, свързват този вид пневмония с други патогени, напр. грипен вирус, морбили, антракс, хемолитичен стрептокок, чума. За риновирус чета, че той е свързан с възпаления на горните дихателни пътища и може да причини възпаление на долните, но никъде не намирам публикация, в която да е причинил хеморагична пневмония точно.

Видях го това, но не мога да го потвърдя... Пуснах видеото на едни генетици, дано оттам излезе нещо...

... И понеже стана дума за любов в преден постинг, хората с увреждания ни учат точно на това: какво е безрезервната любов. Точно каквато е любовта на тези родители, в показаното видео за двете деца.

изтрито поради дублиране

изтрито поради дублиране

изтрито поради дублиране

Дайте хипотеза какво увреждане може да е това на тези деца: https://www.theatlantic.com/video/index/594592/parents-special-needs/ На мен това ми прилича на някакво разстройство на развитието, близко до невербалния аутизъм по няколко симптома (и различно по няколко), но с фокус върху тежка диспраксия/дистония/хипотония? Има хипотези за умствена изостаналост, но не виждам такава. Виждам тежък моторен проблем, който пречи на децата да говорят. Правено им е всичко, функцонални ЯМР-та, мозъците им изглеждат нормални. Генетично секвениране, пак нямат представа какво е това.

Нищо общо с Кенеди. Кенеди няма: - широко чело, месести бузи, тясна брадичка - плоска основа на носа , извит нагоре нос - неравномерно плътни устни - несъразмерно голяма уста - епикантален клепач (епикантус) - голямо разстояние между носа и горната устна - малки и неравномерно развити зъби. За справка: Да се бъзика човек с генетични дефекти не е добре.

Макар по време на писането на сценарии сценаристите винаги да се допитват до консултанти, е добре да се знае, че филмите и книгите не са показателни за психичните разстройства, това там е художествена измислица. С което искам да кажа, че не бива да се счита, че всички хора с ОКР са програмисти, нито че пък са гениални. Това като с Рейнман. Нито т.нар. "психопати" са обезателно Ханибал Лектър (https://en.wikipedia.org/wiki/Hannibal_Lecter) , напротив Много хора с асоциално разстройство никога не извършват тежки престъпления. (По същата линия, ако всички психопати са като Ханибал Лектър, то и всички психиатри са канибали-серийни убийци - само че тази връзка хората не я правят, за разлика от филмите на ужасите, които си представят при диагнозата).

Може да се сравни. https://healthcare-in-europe.com/en/news/does-autism-increase-risk-of-suicidal-behaviour.html https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5479089/ Искам да ви покажа една жена, тя има аутизъм (наречен "нискофункционален", макар това да не е официален термин) и й е поставена и диазноза умствена изостаналост. Причината за второто е, че не може да говори (което е от аутизма). Само че може да пише, и когато пише (на клавиатура, на ръка просто не може да пише, заради други неща, диспраксия), може не само да произвежда сложна и логична реч, но и да изразява изключително сложни мисли по логичен и неординерен начин. Във видеото ще я видите, ще видите някои характерни за нискофункционалния аутизъм неща, но това, което ще прочетете, са нейните разсъждения, тя разказва какво е да не те считат за човешко същество (във второто видео), или за бавноразвиващ се (в първото). Описва и какво е животът за нея. И двете видеа са разстройващи, ако човек не ги гледа с положителна нагласа, но и показват колко много са подценявани хората, които не могат да се изразяват. Във видеото тя разказва и за неща как са й казвали, че е срам за семейството си и е трябвало да бъде удавена след раждането си... и други такива неща. Качеството понякога не е много добро, но това е защото тя сама си ги прави тези видеа. Тя обаче може да рисува и да свири на различни музикални инструменти. Има и абсолютен слух (тоест ако чуе си бемол, ще ви каже, че това е си бемол). Но представете си какво е човек да живее така. Не поради собствените си проблеми, а поради това, че живее в общество, което не го счита за човек. За обсесивно-компулсивно разстройство също има достатъчно материали онлайн, но понеже си говорехме и за филми, може би помните "Авиаторът". Там то е показано доста реалистично.