dora

Tези проверки не са нито иррационални (не се основават на натрапчиви мисли с иррационален характер, например, че ако преди проверката програмистът не остави чашата си с кафе от лявата страна на клавиатурата, някой ще умре), нито компулсивни (Професионалните изкривявания, слава богу, не са заболявания, "добре, седни си", казала дългогодишната учителка, след като на улицата попитала непознат колко е часът :)) При ОКР иррационалните страхове могат да граничат с психоза, само че за разлика от психозата при шизофрения човекът осъзнава несъстоятелността им, но не може да престане да си ги мисли. Не бива да се тривиализират нещата, това е като с "депресията". В популярния език всеки, който в последните петнадесет минути нещо не е на кеф, защото примерно се е скарал с половинката си, се самонарича "депресиран". Едва ли щеше да го прави, ако знаеше какъв чудовищен, смазващ товар е депресията.

Терапии за ОКР: - медикаментозна: с инхибитори на обратното захващане на серотонина (не е задължителна, но зависи от конкретния случай) - когнитивно-поведенческа, включително ERP (exposure and response prevention) - обичайният избор - комбинация от медикаментозна и когнитивно-поведенческа терапия - транскраниална магнитна стимулация - използва се за хора, на които лекарствата не влияят добре, сравнително отскоро (2018 е одобрена за това в САЩ) (ОКР е тревожно разстройство.) Терапии за аутизъм (много повече като брой, защото това е первазивно разстройство на развитието и може да засяга множество области) - ABA (приложен поведенчески анализ) - цели да модифицира необичайното поведение, за да може човекът по-добре да се вписва и да не дразни другите с необичайностите си, но не лекува първопричината. Най-често изследваният метод е, за него има най-много научни публикации, но се основава на остарял подход в психологията и в ранните си години представлява по-скоро метод за изтезания, отколкото терапия, защото не счита обектите си за хора в обичайния смисъл на думата... - Логопедия, за развитие на език, използване на пиктограми за комуникация - Музикална терапия - при липса на език - Игрова (за деца), учи на осъществяване и контакт с други хора - Floorplay (за деца и тийнейджъри) - РRT (Pivotal response training) - за деца; и за възрастни, с нискофункционален аутизъм - Физиотерапия, за сензорна интеграция - RDI (relationship development intervention) - за приложение от родителите върху децата, за изграждане на взаимоотношения - Обучение в социални умения - Tрудова терапия - Диетология - Когнитивно - поведенческа - за хората с високофункционален аутизъм и аспергер Не се прилагат лекарства. Могат да се използват за различните коморбидности обаче (аутизъм с тревожно разстройство, аутизъм с депресия, аутизъм с епилепсия и т.н.).

За обща информация, ако някой, който чете и има съмнения/подозрения за себе си, че има симптоми, подобни на аутизма или обсесивно-компулсивното разстройтво, пускам два свободно налични теста (на английски език). ВАЖНА ЗАБЕЛЕЖКА: те са само ориентировъчни за това каква симптоматика може да е свързана с двете състояния и не могат да се използват за диагностика. Те могат само да ви насочат, както и ако имате някакви подозрения, да знаете какво от тях да споделите със специалист. Всяка диагностика следва да се прави от специалист / екип с подходящия опит и с подходящата методология: Тест за аутизъм: https://www.wired.com/2001/12/aqtest/ Тест за ОКР: https://www.additudemag.com/screener-obsessive-compulsive-disorder-symptoms-test-adults/

Човек може да има и двете, да.

Може и нищо да не показва, защото единствената голяма разлика е с екзекутивните функции. Може и да показва PDD-NOS, но без допълнителни тестове и без симптоми нищо не може да се каже. PDD-NOS: когато има някои елементи на аутизъм, но те не са достатъчни, за да се постави диагноза в аутистичния спектър (аутизъм, аспергер). В зависимост от конкретните отговори на конкретния тест това може да се тълкува и като способност на флуидното мислене /екзекутивните функции да способстват за компенсирае на дефицитите в езика, така те да не са толкова видими статистически. Евентуално необходими допълнителни тестове: - Езиков (за способност да се разбира метафоричен език) - Тест за емоционална интелигентност (стандартен тест: https://en.wikipedia.org/wiki/Mayer-Salovey-Caruso_Emotional_Intelligence_Test) Ако обаче човекът няма никаква тревожна симптоматика, нищо от това може да не е необходимо.

Рейнман не е точно аутизъм. Прототипът (Ким Пийк), от когото е вдъхновен сценарият на филма, няма аутизъм, а ФГ синдром: https://en.wikipedia.org/wiki/FG_syndrome Когато обаче се е обучавал за ролята, Дъстин Хофман наблюдава поведението на хора с класически аутизъм. "Савантизъм" - изключителни способности в дадена област, съчетени със сериозни когнитивни дефицити в други - има при класическия аутизъм, но и при други синдроми, а понякога може да се появи и след мозъчна травма. От това далеч не следва, че всички с аутизъм или аспергер имат изключителни способности, някаква форма на савантизъм има само при 10% от тях.... И още малко, за да не пиша отделен постинг, за ОКР също има тестове, например "Leyton Obsessional Inventory".

Писах ви. Една условност - само така, онлайн, не могат да се поставят диагнози. Това, което мога да направя, е да ви дам насоки/информация, за да помислите дали да не потърсите мнението на друг специалист. Диагноза и за ОКР, и за аутизъм/аспергер се поставя с преглед, попълване на нещо като анкета с въпроси и с тестове, проверка на разни неща. Когато казвате, че виждате множество детайли, а не цялата картина, дали това е признак за аутизъм/аспергер може да бъде проверено с един добър тест за интелигентност, където да се види дали с определена част от теста се справяте по-добре, отколкото с друга. Хората с аспергер/аутизъм много често имат дисхармоничен профил по отношение на интелигентността - показват много високи резултати в дадени области, примерно визуалните въпроси, и резултати под средните в други, напр. тези, които касаят езика, работната памет и екзекутивните функции. От това не следва, че не са интелигентни - напротив, може и да са много интелигентни, само че интелигентността им не е "равномерно разпределена". Ще ви дам примерн от конкретен тест, които имам в момента пред себе си: - Визуално-пространствен индекс: 135 (това е близко до гениалността) - Флуидно мислене (възможност за намиране на решения): 126-132 (много висока интелигентност, над 130 се води гениалност) - Вербален индекс: 111 (за средна интелигентност се води 100) - Работна памет: 88 (по-ниско от средното). Може да показва това, че работната памет е силно заета да покрива примерно трудностите с езика, или трудностите с екзекутивните функции. - Екзекутивни функции (индекс "време, необходимо за обработка на информацията): 90 (откъм ниската част на средната интелигентност) Виждате дисхармоичен профил, който, при подходяща друг симтоматика, означава аспергер или високофункционален аутизъм. Възможно е и обаче симптомите ви да са толкова малко и тестовете ви да са толкова в нормата, че да не може да се каже, че имате каквото и да било разстройство, само някои сфери, в които показвате приличаща на дадено разстройство симптоматика, което не трябва да ви притеснява изобщо. Аутизъм/аспергер е спектър, което означава, че може да има хора, които са силно засегнати в много области, а може и да има хора, при които симптомите са толкова незабележими, че като цяло не им пречат на функционирането, и никога не получават диагноза. Едно разстройство е разтройство, когато ви пречи в ежедневния живот. Но диагноза трябва да се направи от специалист, по възможност в екип. Важното е обаче да се знае точно какво е, тоест да имате диференциална диагноза, направена от повече от един човек (винаги се използва екип). Защото ако ви предлагат лекарства или терапия за едното, а то е другото, това може значително да ви влоши сипмтомите. Има хора, които в началото имат аспергер, но поради това, че за него нищо не се прави, могат да развият ОКР (коморбидност). Важното е да се разбере кое е основното - аспергер или ОКР. За възрастта. Класически аутизъм обикновено се диагностицира в детството, защото е видим още тогава. Аспергер може да се диагностицира доста по-късно, защото симптомите му не се забелязват, тоест човекът си функционира дотолкова добре в детството, че изобщо не оставя съмнение у никого, че всичко му е ОК. Известни трудности могат да се появявт в тийнейджърска възраст или ранна младежка, примерно защото човек започва да си задава въпроси защо дадени неща не му вървят добре или са му трудни. Възрастта за поява на ОКР средностатистически е между 20 и 35 (може и по-рано, но рядко е след 35). Пиша с такива подробности, защото е възможно това да свърши работа и на други, които го четат впоследствие. (Синестезията статистически има като коморбидност аспергер и тревожно разстройство, не ОКР, оттам и съмненията ми също...)

Имате ли официално поставена диагноза ОКР? На мен това, което ми описвате, ми прилича на симптоматика на Аспергер, не на ОКР, но е възможно и да нямате никакво разстройство, само така не може да се каже. За всяко разстройство се прави диферентна диагноза. Само по един симптом не се поставя никаква.

Няма, Amazonski вероятно се шегува. Какво ви интересува?

Именно

Въпросът е дали има престъпно деяние, Ник. А защо това е важно? Защото ако всеки би могъл да твърди колко обиден се е почувствал и да стартира по свое усмотрение дела срещу другите, без да е бил целенасочено ("менс реа") обиждан, тоест без срещу него да е било извършено каквото и да било престъпление, това означава, че всеки, който по някаква причина се е засегнал или реши да твърди, че се е засегнал (от представяне на каквито и да било факти, споменаване на каквото и да било, формулиране на каквато и да било теза) може да завежда дела, само и само за да сплашва всеки, който в процеса на свободното си словоизявление е способен да формулира каквото и да било. Представете си какво означава това за свободата на словото и журналистиката. И без това вече сме на 111 място... Какво ще спечели обществото, ако всеки, за да не бъде съден от всеки друг (който потенциално би решил да се обиди, без да е бил обиждан), започне да върви на пръсти и да се чуди какво да формулира, да не би да го разберат на въпреки и да го съдят? Това означава и да блокира цялата съдебна система Реално много по-оправдано би било срещу немалко публични личности да се повдигнат искове за реч на омразата (в това число и В. Сименов, за обидите/клеветите към майките на деца с увреждания - къде по-целенасочено от това (!), за немалко, ако не за повечето от пубичните изяви на "Патриотите" и свързаните с тях формации, дори за премиера с този "материал", дето бил "такъв", че и за "главанаци", а и за какво ли не_...Да не говорим за културата на водене на дебати в парламента и т.н., където обидите към опонента са на кило, под една форма или друга... ("Тя Нинова, ако види хлебарка в тоалетната, и за нея ще старира комисия" - цитирам изявление на депутат по повод на комисията за БНР, за което Нинова има всички основания да го съди за клевета....). От което не следва, че одобрявам създаването на поредната популистка формация, но колкото и да не я одобрявам, това не значи, че са извършили престъпление....

Aко някой се е обидил, без да е бил обиждан, това не е въпрос от съдебен характер, защото няма извършено правонарушение. Обидата означава целенасочено и целесъобразно използване на конкретно доказуем пейоративен език, за да бъде засегнато личното достойнство и доброто име на обиждания, като това води до нанасяне на доказуеми '(нематериални и евентуално произтичащи от тях материални) щети. Името на партията никого не е нарекла по какъвто и да било начин с цел да му нанесе вреди.

изтрито поради дублиране

На никой гражданин не са причинени неимуществени щети, защото: - името няма връзка с "легитимния интерес от запазване на доброто име" на който и да било гражданин по какъвто и да било начин. Би имало, ако беше "Държава на тъпите граждани", но и тогава няма основание за иск, защото искът за обида е за лична такава (пък дори в тази формулировка няма как да се докаже, че този конкретен гражданин, подал иска, е визиран в "тъпите граждани" - тоест пак е губене на времето на съда.), и тя трябва да е отправена лично и "Ти си тъп гражданин!" и с цел да се разруши доброто име; - не причинява каквито и да било доказуеми щети: напр. някого наклеветили/обидили, че е "педераст", което довело до дискриминация при наемането му на работа и уронване на доброто му име (каквото и да значи това). Ако само за едното наричане на някого някакъв си се водеха дела за обида, то досега половината деца в България да са осъдили родителите си за някои традиционни възпитателни мерки, като долуцитираните: "Как може да си толкова тъп, бе. Ето, и кофичка съм ти купил, и лопатка, а ти вместо да копаеш на плажа, само тичаш като изоглавен. Шта пребия, да знаеш" (Тук има и закана).

Няма основание, това е твърдение, което може да е вярно или невярно, иронично или не. То не съдържа формулировка, целяща да причини имуществени или други щети на никого.

Може би На мен идеята "наште срещу ваште" винаги ми е била чужда. Да, разбирам радостта на спечелилия отбор, радост от постиженето. Но изобщо не разбирам радостта на гледащите. Във всяки турнир все някой печели, и какво от това? Нито от това ще произлезе лекарство протови СПИН, нито решаване на въпроса със световния глад.

Идея си нямам, изобщо не се интересувам от спорт Обикновено научавам, че има някакъв важен мач, ако в супермаркета към 19:00 часа няма жива душа, защото всички гледат. Понякога научавам и за развоя от това дали от отворените прозорци в квартала се чуват я шумни въздишки на разочарование, я радостни възклицания,

Страхотен постинг, Б. Киров! Както винаги! Точно така стана - заради бездействието на ЕЦБ на държавите им се наложи сами да спасяват големите си банки, вадейки от собствените си ресурси, в сектори, в които това болезнено се усеща от населението - социална сфера, образование, култура, здравеопазване, данъчни облекчения, малки и седни предприятия, част от които просто фалираха заради невъзможността да теглят банкови кредити. Непрекъснатото спадане на лихвите (пак дирижирано от ЕЦБ) пък доведе до това и спестяванията на хората да се изпаряват пред очите им, и спад на доверието в банковия сектор изобщо ("с тези лихви, след малко ще ни карат да си плашаме за това, че си държим парите в банка"...) Лихвите, между другото, продължават да падат. Добавете към това и скандалите с огромните бонуси в управлението на финансовия сектор (за да не се били отказвали тези на ръховодните постове в банките от това да ги ръководят). Това в държави, където обшеството силно вярва в социалната справедливост (не в социализма, а в това, че нещата трябвва да следват справедлива логика и никой да не бъде неправомерно ощетяван, ако не е виновен с нищо), означава спад на доверието към системата изобщо.

Тези разминаващи се разбирания обаче не са отсега, те са инхерентни на самата история на ЕС. За французите и германците ЕС е инструмент за запазване на траен мир в Европа. За държавите от Бенелюкс - икономическа интеграция, улесняване на търговията и икономическите връзки. За държави като Италия, Испания и Гърция - средство за трайно възстановяване на демократичните принципи и процеси след диктатури. За държавите в Източна Европа - път към тяхното откъсване от сферата на влияние на Русия. Това обаче не би следвало да е пречка. В най-добрата си форма ЕС осигурява общоевропейски форум, където държавите да общуват помежду си много по-бързо, отколкото ако трябва да го правят на двустранна основа. Защо, да речем, държави като Германия и Холандия, чиято мотивация за създване на съюза, е напълно различна, да могат да постигат разбирателство въпреки липсата на взаимни симпатии между техите народи? Какво пречи това да е възможно между която и да било държава и която и да било друга държава в ЕС? Отговорът е прост: липсата на еднаква отдаденост на процеса на Европейска интеграция. Ясно е, че тези, които дават, парите, не умират от ентусиазъм да го правят, ако тези, на които дават, в трудни моменти за цяла Европа не показват никаква солидарност. Измекярството не е приятно никому, да не говорим, че в култури, основани на протестантската етика на непосрещането на част от собствената отговорност никак не се гледа с добро око. (Особено пък ако на политиците след това ще им се наложи да застанат пред собствените си народи и по силата на политическата отговорност да им обяснят защо те затягат собствените си колани, за да може финасовите им ресурси да отиват в държави, където с тях близки до властта хора си строят вили, или където политическата класа си поддържа собствения комфорт с нереформиран държавен сектор и раздути държавни разходи...)...Ако ще сме партньори, ще сме отговорни партньори. Ако едни сме отговорни, а други - безотговорни, то не сме никакви партньори. Каквото и признаване на националното достойнство да искат новите членки, то те пъряо трябва да се постараят да бъдат схващани като отговорни партньори. Така че още веднъж, ако ЕС проектът не работи според очакваното, въпросът отново опира в желанието на държавите да използват този форум по ползотворен начин, да излагат и защитават своите интереси, но да отчитат и интересите на другите, като заедно търсят работещи стратегически решения. За което пак е необходима политическата им воля да споделят немалка част от суверенитета си с международна организация и да следват поетите към останалите членки ангажименти. Както и този ангажимент да е траен, да не зависи от моментната политическа конюнктура. Вчера искахме едно, но днес дошъл този или онзи популист и вече искаме друго.

За Шенген нещата стоят по същия начин - първо правосъдната система и корупцията, после Шенген, защото нещата са свързани и това е ясно за всички. Каквито и мускули да се показват на границата, ако международно издирвани престъпници могат да си купят паспорти в България и като български граждани да отидат в която и да било държава от ЕС (очевидно защото и гранична полиция няма да ги спре), то никакво допускане на държавата ни до шенгенското пространство не може да се случи. Нима някой счита, че политическият елит на развитите държави е съставен от наивни малоумници, на които не е пределно ясно какво представлява правосъдната система в България? Нима тези държави нямат посланици, от които редовно се информират? Ние ги лъжем, че правим чудеса от храброст, и те ни вярват ли вярват. Ами, не ни. И с основание. Как ще се случва изобщо обща политика в областта на сигурността, ако ние с нашите пропускливи и поддатливи на корупция служби им доставяме престъпност? Ако паспорти се продават, много важно, че сме били въвели нови технологии в охраната на границата с Турция. А към самите им държави, необезпокоявани от българските гранични (и не само) власти, пътуват собствените ни криминално проявени? Някой сводник да е бил спрян на границата? Ето ви го трафикът на хора. Търговия с деца? Търговия с органи на деца? България споменавана на първо място. Приятно ли е? Не, изобщо не е приятно. Но при това положение Шенген ли? Защо да се самозалъгваме какви сме целите в бяло, като всички ги знаем тези неща в една или друга степен? Върховенството на закона е основна ценност на ЕС, отбелязана в основни негови документи, включително Амстердамския договор, в който е интегрирано и и шенгенското споразумение. Пак според документите, "As regards the Council of Europe, Article 8 of its Statute18 allows the Committee of Ministers to suspend the rights of representation of any of its 47 Member States that has seriously violated the principles of the rule of law and of fundamental rights and to invite that Member State to withdraw from the organisation." Не само че няма никакво основание да ни пускат в Шенген без върховенство на закона (те не трябваше да ни пуснат в ЕС, какво остава само в Шенген), ами могат да ни поканят да го напуснем, ако твърде много почнем да прекаляваме. И като говорим за "fundamental rights", там също си имаме колкото искате трески за дялане, и не само не се подобряваме, ами се влошаваме. Медийна свобода (което е част от свободата на изразяване, член 49 от Лисабонския договор)? Мили боже. И така нататък, да не отпочваме тази тема.... Админ никъде в тази тема не съм споменавала, не инсинуирайте, защото това пък не е начинът да се разговаря с мен. И ето как се разговаря с мен: Въпрос на култура на дискусия е да се обсъжда по същество, вместо да се правят инсинуации за събеседника. Когато едното се прави вместо другото, то ползотворен разговор не може да бъде проведен.

Вижте това: https://foreignpolicy.com/2019/07/02/europe-must-not-allow-enemies-of-democracy-to-choose-the-next-eu-commissioner-frans-timmermans-epp-sd-eu-commission-orban/ Aз съм на същото мнение. Ако Турция няма място в ЕС, защото не е демокрация (http://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20190307IPR30746/parliament-wants-to-suspend-eu-accession-negotiations-with-turkey (проблеми с човешките права, върховенството на закона, демокрацията) същото важи за всяка държава, която се плъзне към авторитаризъм и фашизъм. Демокрацията и върховенството на закона са основни принципи на съюза. Те следва да се отстояват без изключение и по отношение на всички - не само на кандидатстващите за членство, но и вече приетите в съюза държави. Която държава желае да не е демокрация, не желае да уважава върховенството на закона и гражданските и политически свободи, има много лесен избор пред себе си - напуска съюза. Да я видим тогава доколко може да води самостоятелна икономическа, външна и военна политика и с какви резултати. А Унгария, както знаем, не е нито Великобритания (с традиционното й партньорство със САЩ), нито Турция (регионална и военна сила).

Пет сценария за бъдещето на ЕС са описани тук, с преимуществата и недостатъците си: https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/white_paper_on_the_future_of_europe_en.pdf

... и пак за да не съм голословна, в отделен постинг, че горното стана много дълъг. Ето го Заключението, касаещо приемането на България за членка на ЕС: https://www.esiweb.org/pdf/bulgaria_European Council conclusions - Brussels Dec 2004.pdf Компромисът се вижда и там, в точка 7 и 8, цитирам текста и слагам в болд: 7. Taking due note of the relevant assessments and recommendations by the Commission, the European Council considered that Bulgaria will be able to assume all the obligations of membership at the envisaged time of its accession, provided that it continues its efforts to that end and completes in a successful and timely way all necessary reforms and commitments undertaken in all areas of the acquis. Safeguard clauses will provide for measures to address serious problems that may arise before accession or in the three years after accession. Превод: приемат ни при условието, че ще можем (в бъдеще време) да посрешнем задълженията на страна членка АКО продължим с усилията и приключим успешно с всички необходими реформи и ангажименти във всички области (Някой да е видял успешно да сме извършвали реформа в правосъдната област, а какво остава да сме я приключвали успешно?!) 8.The European Union will continue to monitor closely Bulgaria's preparations and achievements, including the effective implementation of the commitments undertaken in all areas of the acquis and in particular Justice and Home Affairs; to this end the Commission will continue to submit annual reports on Bulgaria's progress towards accession, together with recommendations if appropriate. Очевидно защото това е слабото ни място. Същото, заявено в прав текст, в документа, регламентиращ необходимостта от партньорска проверка: https://www.esiweb.org/pdf/bulgaria_EC-accompanying_measures_bg_061213.pdf Това решение се основава на доклади след щателна проверка, някои от чиито автори (независими международни правни експерти) по стечение на обстоятелтвата познавам.... Тези шокиращи доклади, излезли в началото на 2006 година, вече не можеха да спрат процеса на присъединяване, а трябваше. Но поне изиграха роля да се въведе партньорската проверка. А не можаха да го спрат, защото по него време на ЕС се гледаше като на геополитически проект - глобално, не толкова откъм конкретиката какво ще стане, ако в ЕС влезат държави, които изобщо не са за там... Така че, отново моля, да не се цакаме един друг с ад хоминем аргументи за неинформираност... Не съм се засегнала на чест, но така ползотворен разговор не може да бъде воден.

И нашата. Всички многократно сме чували фразата "няма достатъчна политическа воля за борба с организирана престъпност", която се повтаряше около всеки предприсъединителен доклад, и продължава да се повтаря. За какво върховенство на закона говорим тогава? Това е основен критерий. И за да не съм голословна, сферата на правосъдието, корупцията, борбата с организираната престъпност беше посочвана като особено притеснителна и нуждаеща се от съществен напредък през цялото време на предприсъединителния процес, като същото продължават да ни казват и сега - вкл. за Шенген. "Браво на вас за напредъка по охраната на границата, но ще ви пуснем в шенген, като си оправите правораздаването и борбата с корупцията и организираната престъпност". Така че моля не изхождайте с ад хоминем аргумент как някои не сме чели, чели сме всичко, което е трябвало. Ето ви от последния предприсъединителен доклад, 2004 година, за да видите конкретно колко сме ги покривали тези критерии за върховенство на закона. И отоворът е никак. И него сме го чели, както и всички доклади за България изобщо, откакто кандидатства за членство: ------ начало на цитата ---- As regards police cooperation and organised crime, significant efforts are still needed to ensure that Bulgaria has an accountable, reliable and fully co-ordinated police organisation by accession. Recent reports indicate that the current arrangements for dealing with recruitment, promotion and demotion of police officers are non-transparent and that a new human resources management approach is urgently needed. The training system is in need of further modernisation and rationalisation in line with EU practices. (...) The fight against organised crime and all forms of trafficking, including of human beings, remains an area of major concern. (това е 2004 година, днес продължава да е оf major concern) Despite the ongoing implementation of a second national crime strategy, the National Service to Combat Organised Crime (NSCOC) is not in a position to effectively address the situation and does not have the means to act efficiently in the absence of clear rules on the possibilities to use undercover investigations. There is significant room for improvement as regards the cooperation with other law enforcement bodies. The flaws in the pre-trial investigation phase partly explain the relative lack of success in the fight against organised crime syndicates. Bulgaria should urgently put in place an efficient witness protection scheme. Bulgaria is party to the major international agreements in the area of the fight against terrorism. It has ratified the second additional protocol to the Council of Europe Convention on Mutual Legal Assistance in Criminal Matters, but needs to review its Penal Procedure Code in order to introduce the concepts of joint investigation teams, trans-border hot pursuit, controlled deliveries, audio and videoconferences, and interception of telecommunications. As regards thefight against fraud and corruption, Bulgaria has partly aligned its legislation with the acquis. However, it has still to complete alignment with the provisions of the Convention on the Protection of the Communities’ Financial Interests and its Protocols, in particular as regards the definition of fraud. Bulgaria also needs to complete alignment as regards the criminalisation of VAT fraud, the criminal liability of heads of businesses and liability of as well as sanctions for legal persons. The administrative capacity of the Council coordinating the fight against the infringements affecting the financial interests of the European Communities should be strengthened by reinforcing the secretariat, so as to ensure continuity in its operation and effective cooperation with OLAF in full independence. Moreover, a national anti-fraud strategy is needed. As regards the fight against corruption, progress has been made in implementing the anti-corruption strategy and it is generally acknowledged that this policy is starting to have visible results on the ground as regards petty corruption. The Ministry of Interior has made considerable efforts to fight corruption in its agencies. However, it is a point of concern that internal disciplinary procedures against police officers accused of corruption tend to be very long, non-transparent and prone to irregularities and procedural errors. A clear, transparent, objective way of dealing with those cases should be established as a matter of priority. Bulgaria has completed its legislative alignment with the acquis on money laundering. The Financial Intelligence Agency (FIA) has put in place the required administrative capacity. However, there are still problems with institutions regarding the reporting obligation (especially the banking sector) and the FIA receives little or no feedback from the Prosecutor’s Office on cases referred to the prosecution. Shortcomings in the pre-trial investigation phase also hamper efficient prosecution of money laundering offences. Furthermore, the established judicial practice that money laundering offences can only be prosecuted once there has been a conviction for the predicate offence contradicts the recommendations of the Financial Action Task Force and should be reviewed. The fact that there have never been convictions for money laundering in Bulgaria is a matter of serious concern. Further legal and administrative progress has been registered in the area of customs cooperation. Bulgaria is well on track as regards its preparation for full alignment with the third pillar customs cooperation acquis. The combat of fraud and corruption within customs is receiving continuous attention but it remains an area where swift and continuous action is needed. As regards judicial cooperation in criminal and civil matters,Bulgaria has largely aligned its legislation with the most recent acquis in the area of judicial cooperation. ... The ongoing reform of the judicial system as well as the establishment of the National Judicial Institute are expected to have positive influences on the capacity of Bulgarian magistrates to handle court-to-court dealings at a European level. The capacity to fully implement the acquis in this area, including the principle of mutual recognition of court decisions, will depend on successful reform of the judiciary, including the pre-trial phase. --- край на цитата ---- Петнадесет години по-късно продължава да се говори за неизвършена правосъдна реформа. Прогрес в област правосъдие: само на хартия. Или чрез формалното създаване на поредната организация за сметка на данъкоплатеца, чиято резултатност е точно нулева, защото с организираната престъпност и корупцията никой няма намерение да се бори. Вие например, като се огледате около себе си, това върховенство на закона виждате ли го някъде? И без да се обзалагам, мога да твърдя, че никой в България не го вижда около себе си. И за това не е виновен Тимерманс.

С политически компромис. Никога не сме посрещали копенхагенските критерии напълно. Приемането ни беше потупване по рамото, че "работим по въпроса", с идеята, че ще продължаваме да го правим. Оттам и съществуването на точно този механизъм за проверка в областта, в която особено много не посрещаме критериите. Това, че работим по въпроса само на хартия си го знаем отлично и самите ние. Преди всеки следващ доклад се правят две-три показни акции как се борим с престъпността и корупцията, и след това си продължаваме по същия начин. Защо беше направен този компромис също е добре да помним - защото тезата на управляващите тогава беше, че колкото по-дълго ни бавят, толкова повече евроскептицизъм ще се появява в държавата, което ще компрометира положените дотогава усилия. Това го има в многократни изявления на официалните ни лица тогава.