dora

Две съображения. "Манталитет" (като под това се разбира какво се счита за нормално и приемливо) не е нещо устойчиво, той се определя от средата. Хората сме способни да се учим. (Ако до вчера в България (вижте 19 век) не е било приемливо жените примерно да ходят на обществени места с непокрита глава (забрадка), днес това е норма, да не говорим, че не разбираме как е възможно някъде жените все още да си покриват косите, че и го считаме за обидно, дискриминиращо и неприемливо. По същия начин стои и въпросът с престъпността. Ако имате спомен, от държавните предприятия се крадеше масово - всеки си взимаше каквото му потрябва, и това се считаше за нещо в реда на нещата. Кой си отлее малко бензин от държавния автомобил, кой си свие две топчета тоалетна хартия, кой нещо друго. Днес под това разбираме кражба.) Една от функциите на държавата е нормотворчество, тя да решава какво се счита приемливо и какво - не, и да го налага с рестриктивни мерки. Ерго до желането на политическия елит е дадени принципи да се прилагат и неприлагането им да се санкционира. Затова и написах, че бъдещето на ЕС зависи от желанието на държавите (политическата воля) да поделят суверенитета си (да приемат общо взетите решения) с международна организация и да ги прилагат без изключение. Манталитетът ще се "нагласи" - кучето скача според тоягата. Да, вярно е, че европейските държави са демокрации, тоест срещу един или друг политически курс може да се гласува. Но ако целият политически елит стои зад европейския проект, то това не е проблем. Да не говорим, че "суверенитет" се абсолютизира. Суверенитетът на една свръхсила е едно (способността й да взема самостоятелни решения), суверенитетът на една малка държавва - съвсем друго. Затова реално малките държави нямат избор, освен да го споделят. Като в случая - доброволно. Вижте примерно какъв е суверенитетът на държавите в близост до свръхсила - илюзорен. Кое е по-добре, да го споделят доброволно с международна организация, където имат възможност за вземане на решения, или той да им бъде де дакто отнет поради съседството със свърсила, която не им оставя никакъв избор? Когато настояват на 'суверенитета" си, ("леле, взеха ни суверенитета"), малките държави много трябва да помислят. Особено държава като нашата.

Предлагам да не изхождаме от презумция, че събеседникът не е запознат, особено когато нямаме основание да твърдим нищо за събеседника. На въпроса ви, в тези, които с всеки пореден доклад биват критикувани за една и съща сфера (правосъдие, върховенство на закона), без от това да произлиза нищо: https://ec.europa.eu/info/policies/justice-and-fundamental-rights/effective-justice/rule-law/assistance-bulgaria-and-romania-under-cvm/reports-progress-bulgaria-and-romania_en

Икономика поотделно не съществува. Тя е неразделно свързана и с политиката, и с правовостта. Процъфтяваща икономика без добро управление (политическо) няма никъде на света. Както и процъфтяваща икономика без върховенство на закона.

Процесът на двустранни спогодби е изключително бавен и неефективен. Представете си всяка държава в ЕС да сключва за всяко нещо двустранни споразумения с всяка друга. Затова е и създаден първоначално митническият съюз, а след това и ЕС. Вижте примерно колосалните проблеми, в които се вкараха британците, при условие, че те тези споразумения дори няма да ги сключват двустранно с всяка държава поотделно. Няма спор, че светът днес все още е свят на суверенните държави. Въпросът е, че поединично те нямат много шансове в каквото и да било. Подялбата на суверенитет, между другото, не е отсега. Тя е неизбежна при членството в каквато и да било международна организация, както и в участието чрез ратификация в какъвто и да било документ от международното право.

Отговорът в едно изречение: Бъдещето на ЕС зависи от желанието на съставляващите го държави да поделят значителна част от суверенитета си с международна организация. Пояснение: Колкото по-малко желаят държавите да го правят, толкова по-неефективни ще бъдат общоевропейските политики, защото ще остават на хартия, или ще се прилагат непълно, като държавите, които ги прилагат, ще се чувстват лично ощетени от държавите, които не ги прилагат, и няма да желаят да ги считат за равнопоставени. "Европа на две скорости" вече не е Европа, а "Европа и неевропа, която която по стечение на обстоятелствата направихме грешката да приобщим". Европа на две скорости означава разликата между тази на високата скорост и тази на ниската непрекъснато да се увеличава.

Я, че хубава тема Хрумна ми само да припомня - Американската военна академия в Уестпойт има няколко български абсолвента. Някои от тях бяха офицери в НАТО преди България да е станала член

Между другото, и документацията изобщо не е оскъдна. Но тридесет и пет тома остават засекретени - Русия не иска да ги разсекрети: https://offnews.bg/analizi-i-komentari/polsha-nastoiava-za-novi-pregovori-s-rusia-za-klaneto-pri-katin-703711.html На полските власти са предавали документация и други държави, напр. Украина и Беларус. Отпеснахме темата, за което отговорността е моя, аз отворих дума за Катин...

Поляците имат собствено разследване. Там явно се говори за социалистическата/политическа промивка, на която арестуваните в лагерите не се поддават, настоявайки на полската си (а не комунистически-интернационална) идентичност и католическата си вяра (затова се избиват и свещеници). Ерго това да бъдат убити като врагове не е чудно - сами отлично знаем това. Както и че това си е ачик-ачик политическа репресия, опит за унищожаване на полския елит, очевидно не само военен. Сред избитите например има и знакови фигури, като полски олимпийски шампиони и известни спортисти. Те какви фашисти са е много трудно да се отговори. Oсвен това има около 380 оцелели - тоест свидетели, които говорят за същото. Tези хора не са избити от Съветската армия, те са избити от структура за политическа репресия (НКВД). Не знам защо в тази тема сякаш се правим, че не разбираме за какво става дума. Това е структура на вътрешното министерство на СССР - на тях екзекуциите по политически причини, без съд и присъда, са им основната дейност. Само че в случая не само ги насочват срещу собствените си граждани (с което са печално известни), ами срещу чужда държава. А защо е замазано: защото е престъпление срещу човечеството, такова нарушение на съществуващите дори по него време международни конвенции, че по-голямо нарушение от това не може да има изобщо. След подобно престъпление е много трудно социалистическият строй да се представя като най-хуманният на земята, нали? И втората световна война - като справедлива съпротива срещу нацизма, победен заради чистосърдечната саможертва на съветския човек... Горките руснаци. От едната страна - Хитлер, а от другата - НКВД... Но ЗАЩО и поляците? На това никой соц. лидер не би могъл да даде правдоподобно обяснение. Нито тогава, нито сега. Затова и в Русия не искат това разследване да бъде отворено.

С което искате да кажете, че НКВД е нарушило заповед на Сталин?! Нали знаете какво би се случило, ако някой наруши заповед на Сталин? Не е добре да се търсят какви ли не невалидни инструменти, за да се оправдават военни престъпления. Грозно е, най-малкото. Че това е военно престъпление СССР признава още през 1990 година, официално изявление на ТАСС от 14 април 1990: ---- "На встречах между представителями советского и польского руководства, в широких кругах общественности длительное время поднимается вопрос о выяснении обстоятельств гибели польских офицеров, интернированных в сентябре 1939 года. Историками двух стран были проведены тщательные исследования катынской трагедии, включая и поиск документов. В самое последнее время советскими архивистами и историками обнаружены некоторые документы о польских военнослужащих, которые содержались в Козельском, Старобельском, Осташковском лагерях НКВД СССР. Из них вытекает, что в апреле — мае 1940 года из примерно 15 тысяч польских офицеров, содержавшихся в этих трех лагерях, 394 человека были переведены в Грязовецкий лагерь. Основная же часть «передана в распоряжение» управлений НКВД соответственно по Смоленской, Ворошиловградской и Калининской областям и нигде больше в статистических отчетах НКВД не упоминается. Выявленные архивные материалы в своей совокупности позволяют сделать вывод о непосредственной ответственности за злодеяния в катынском лесу Берии, Меркулова и их подручных. Советская сторона, выражая глубокое сожаление в связи с катынской трагедией, заявляет, что она представляет одно из тяжких преступлений сталинизма. Копии найденных документов переданы польской стороне. Поиск архивных материалов продолжается." ---- Като в Катин изобщо не става дума само за офицери. Убити са и много цивилни, което означава, че това си е престъпление срещу човечеството отясякъде (а по Хагската, и по Женевската конвенции, и убийството на военнопленници е престъпление): "7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, 1 принц, 43 служители, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 медици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти." Което прави извинението на подобни деяния още по-грозно, особено с оглед, че и с нашия, български елит, се е случило нещо сходно.

Добре де, защо се правите на ударен, ето ви колкото искате други документи на Сталин, мастилото изглежда не по-зле: https://www.stalindigitalarchive.com/frontend/ Не е рядко срещано да се носи от хиляда дерета вода, за да се докаже някаква теза, и това е ОК. Не е ОК обаче когато от хиляда дерета се търси вода, за да се оправдае избиването на хора - особено с такива размери - мотивирано с политически или лични диктаторски цели, че и легитимирането на отявлени военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството. Дайте да пренапишем историята и Сталин да се понесе на ангелски крилца. Спрете се малко.

Документът: https://en.wikipedia.org/wiki/File:Katyn_-_decision_of_massacre_p1.jpg И тук: Факсимиле на същия документ може да бъде намерен и на официалната страница на американското разузнаване.

Десетина? Да сравним: https://bg.wikipedia.org/wiki/Катинско_клане

Няма проблем

Не е чак толкова ясно, защото не всички воюващи държави го правят. Британците не екзекутират дезертьори през втората световна война. Американците също не го правят - от всичките 200 000, изправени за дезертьорство пред военен съд, на смърт са осъдени само 49, но е екзекутиран само един - Еди Словик. Той е и последният екзекутиран дезертьор в историята на САЩ. След 1945 няма нито един екзекутиран американец. Никой не е толкова луд да избива масово собствените си войски, колкото един диктатор. Настръхват ми косите, като чета как смъртта се оправдава. Както сме тръгнали, след малко ще оправдаем всеки случай не геноцид в историята.

Ох, а ето това го бях пропуснала: https://fakti.bg/mnenia/380018-aleksandar-urumov-bruksel-e-iztochnikat-na-zloto Дотолкова съм озадачена, че не мога да преценя за себе си дали това наистина го мисли (представите ми за него напълно се разминават с написаното), или го използва, за да влезе в политиката - нещо, което той се опитваше многократно през годините, но някак все не можеше да реализира.... Чак сега, с оглед на подобни изявления, си обяснявам заглавието на темата... Виждам, че се е кандидатирал и за евроизборите, което още повече ме озадачава с оглед на горното.... някак не разбирам как може неглупав човек хем да вижда в ЕС въплъщението на злото, хем да иска да влезе в представителните му органи... Нито мога да намеря достоверно оправдание, нито дори мога да преценя на какво се дължи този развой.... Но няма да отплесвам темата, извинявам се. Това ми дойде като изненада.

Не приемайте за чиста монета нещо, което е малко селяндурски реторичен похват при домашните разправии - пасивно-агресивен подход за създаане на чувство за вина: "аз за тебе ехееее, а ти за мене -нищо!" Също толкова стандартен похват, колкото омаловажителните реплики от типа: "Как може да си такъв мухльо, ако имаше състезание за мухльовци, ти щеше да излезеш втори". Това вече е открито агресивният подход. Не само че не всички българки не го правят това (какво остава за всички жени), ами това е най-обикновен белег за хора, които не могат да управлват добре личните си отношения. Защото са пасивно агресивни. И това няма нищо общо с абортите, а с дисфункионалните домашни отношения. Вербалното насилие също е насилие. Дали пасивно (с представяне на себе си като жертва с цел набиване на чувство за вина) или активно - няма значение. С пасивно-агресивен човек се живее много трудно. Първо, защото той дотолкова се страхува от конфронтация, че никога не излага истинските си чувства на масата, за да бъде проблемът веднъж завинаги разгледан и разрешен. Вместо това се цупи, отказва да говори (поддържа смразяващо мълчание), държи се като жертва, за да шантажира (йли вменява своите негативни чувства на другите). И второ, защото с пасивното си поведение те всъщност прехвърлят отговорността за всички злини на света на партньора си, без да му предоставят какъвто и да било начин да промени каквото и да било. С времето пасивно-агресивният човек има потенциала да се превърне сред близките си и в "истински" насилник - например да премине на физическа агресия (побой), ако е мъж. Пасивната агресивност е и причината, поради която домашните насилници понякога изглеждат като божи кравички извън дома си - навън са неконфликтни, защото хем се страхуват от явните конфликти, хем не знаят как да ги разрешат.

Аргументът ми е, че когато в мисленето си за света твърде много се отдалечваваме от биологическата истина, вземаме грешни решения. Напр. можем винаги хипотетично да предположим, че един мъж може теоритично да спи с хиляди жени, но такъв мъж реално няма, или ако хипотетично има, то той не е психически здрав. По отклоненията - или хипотетично възможното - не можем да правим валидни заключения за реалното. А то е, че обикновеният, психически здрав мъж или жена при нормални обстоятелства в живота си има силно ограничен брой партньори. Затова и към неща като аборта не можем да прилагаме хипотетична логика. Ако искаме негрешни заключения - и оттам политики и решения, тя трябва да се основава на нещо реално.

Това е малко крайна позиция, затова и в законодателствата обикновено е заложено до кой месец на бремеността тя може да бъде прекъсната. Обикновено е до четвъртия, включително защото горе-долу дотогава може да възникне спонтанен аборт, и това не е толкова рядко срещано. Немалко жени изобщо не разбират че са били бременни*, ако спонтанният аборт възникне в първия или втория месец и това е естествен процес, в които има логика - ако нещо в самия процес на създаването на плода не се е случило както трябва, тялото само се освобождава от него, защото той не може да се развие, или ако се развие до по-голяма гестационна възраст, ще бъде печално увреден. По същия начин имунната ни система се грижи за това да унищожава потенциално генетично увредени клетки. https://www.medicalnewstoday.com/articles/322634.php : "As many as 50 to 75 percent of pregnancies end before getting a positive result on a pregnancy test. Most women will never know they were pregnant, though some may suspect they were because of pregnancy loss symptoms." Ако тялото ни само може да се лиши от плода, моралните аргументи, че една клетка е бъдещо човешко същество и отстраняването й е убийство (отстраняането й от собствената ни имунна система?!) престават да се основават на биологическата истина. Затова е поставен законодаателен праг.

Деца се отглеждат във всякакви конфигурации, но спокойствието/добруването на майката е изключително важно. Пренаталният стрес на майката, особено в последната третина на бременността (а наскоро има изследвания, които твърдят, че и през цялата бременност), се свързва с неврологични дефицити у детето, защото кортизолът и адреналинът минават през плацентата и влияят на развитието на мозъка на плода (че и могат да бъдат открити в амниотичната течност). С пренаталния стрес са свързани неща като аутизъм и всевъзможни когнитивни дефицити, както и развитието на психиатрична симптоматика в по-късна възраст, например тежка клинична депресия, алкохолизъм, но и неща като диабет, затлъстяване, сърдечни заболявания, проблеми с гастроинтестиналната система и т.н. Да не говорим, че същите тези два хормона преминават и през кърмата след като детето се роди. И освен рисково бебе получавате и бебе, което не само е изложено на високи нива на стрес от стресирания си родител, но и на химично въздействие през кърмата. Добавете евентуално към това и другите вредни навици на стресираната, нежелаеща дете майка - алкохол? Цигари? Наркотици? Дали тя ще се съобразява с това, че е бременна, ако по никакъв начин не желае да е такава? Което също означава, че ако децата са нежелани, добруването им е подложено на риск дори преди да са се родили. Спокойна и щастлива майка - здраво дете. Неспокойна и нещастна - вижте по-горе. Забележете, че изцяло оставям настрана социалните и икономически фактори. Затова и ми е малко смешно това, че правещите идеологически мотивирани призиви за раждане на деца на всяка цена, дори не си дават сметка какво всъщност казват.

Абсолютно. Това е вълната от националпопулизъм/неофашизъм, заливаща Европа. Да припомним програмата за производство на бебета в нацистка Германия: https://www.dw.com/bg/загадката-лебенсборн/a-17719086 Сегашните призиви "раждайте, че българите се свършиха, а отвсякъде ни дебнат демографски врагове" са същото, но под друга форма. Децата в развития свят днес, по разбираеми причини, са "скъпо удоволствие", не само в САЩ: https://www.weforum.org/agenda/2016/10/the-economics-of-having-children https://smartasset.com/retirement/the-average-cost-of-raising-a-child (Умножете цифрата от 284 хиляди долара по две деца и ще получите "цена" за отглеждането им от нулева до седемнадесетгодишна възраст от над половин милион долара. Това не включва таксите за колеж и университет.) В добавка, възрастовият профил на населението се дължи, освен всичко, на увеличената продължителност на живота. Не мисля, че някой би желал да се превърнем от развита държава в развиваща се, където се мре на четиридесет и поради високата смъртност и ниската култура на възпроизводство деца има много. Когато развиващите се държави станат развити, и тяхното население ще е застаряващо, а децата им - по едно-две на семейство. Статистиката на Световната банка за субсахарска Африка показва траен спад на броя на децата от 1960те насам: https://data.worldbank.org/indicator/SP.DYN.TFRT.IN?locations=ZG Ако спадът продължава, след стотина години и те ще са с по две. В Близкия изток вече са с по две: https://data.worldbank.org/indicator/SP.DYN.TFRT.IN?locations=ZQ

И сътрудник на държавна сигурност, който вследствие на това без необходимото образование придоби бляскава кариера. Не исках да пиша това, защото го познавам... Като човек, в личен контакт, на мен ми е симпатичен, но хората сме сложни същества. Можем в един аспект от живота си да сме едни, а друг аспект да правим неща моралноосъдителни или недопустими. Ако чете човек разказите му, примерно, в тях прозира един добър човек. Но това не е чак толкова важно, любопитно ми е, че изключая Дорис, по темата за абортите се пише само от мъже, от което разговорът рискува да се превърне в проява на собствената идеология, като в статията на Урумов. Затова ще напиша само нешо: ако една девойка или жена твърдно не желае едно дете, тя най-вероятно няма да му стане майка никога. От което без аборт в по-добрия случай получавате нещастна жена и още по-нещастно дете. Или изоставено такова - физически изоставено или с физически присъстваща, но отсъстваща като грижа и привързаност майка. В майчинството няма нищо автоматично. Нежеланите деца не стават по-желани вследствие на това, че са се родили, напротив. Освен нежелани, се превръщат и в ежедневен тежък проблем. Няма по-лошо за едно дете от това да е низвергнато или ненавиждано от родител.. Това е трайна травма, която при съжителство с враждебния родител нищо не може да поправи. Създааме дете-психопат, неспособно на емпатия, неспособно на близост с друго човешко същество, смачкано, мотивирано от гняв към света. Колкото и да превъзнасяме родителството като ценност, особено майчинство, има родители, които са изключително вредни - токсични - за децата си. Защото реално не са им родители - не физически, а откъм подготвеност за родителството, способност и мотивация. Затова и концепцията за добруването на семейството, заложена в международните правни инструменти за човешки права, повелява, че добруването на децата е свързано с добруването на майките и без добруване на майките за добруване на децата им не може да се говори. Ако имате нещастна майка, ще имате нещастно дете.

Благодаря за този постинг. Целият, но особено благодаря за това.

Благодаря за този постинг. Целият, но особено благодаря за това.

Благодаря за този постинг. Целият, но особено благодаря за това.

Защото без споменаване чия идея е това, това е плагиатство. Когато се пише какъвто и да било академичен текст, отдолу се посочват надлежно източниците на всички твърдения, използвани в него, които не са на автора - тоест пише се библиография. Както от студентите се изисква да не представят чужди идеи като свои и да пишат библиография за всичко, което са си позволили да цитират, така и за всеки друг, който пише каквото и да било в академичната сфера.