dora

Добре, благодаря за пояснението. Но пак не ми става ясно каква е концепеницата. И никъде не съм написала, че трябва да се отказваме от каквото и да било. Въпросът ми е каква точно история искаме да разкажем, както и защо. Според мен никой не знае, такъв консенсус не съществува. Както не съществува и консенсус върху националните приоритети. Какво сме, какво искаме да сме, какво бихме желали да станем в бъдеще. Или поне аз този консенсус не го виждам в нищо. Виждам обаче хаотични заигравания с историята на всеки следващ режим. Че и на всяко следващо правителство, като настоящите няколко вероятно са най-обърканите от всички. Както и хаотични опити от реално безкрайния брой исторически факти абсолютно опортюнистичко да се изваждат едни, но не други. Без да разбирам с какво помага това. Ако имате версия с какво помага, дайте я. Атом в една друга тема написа страхотен постинг за преосмисляне на робския мит по отношение на Отоманската империя, новата българска държава, войните в началото на 19 век. Какво правим сега с Византия? Виждам, че в България напоследък се обръща все повече внимание на Византологията. Имаше международен конгрес дори. Каква е идеята, да се представим на света като част от византийското културно наследство? Не казвайте, че домакинството на подобен конгрес няма значение, във външната политика всяка международна проява има. София не става случайно домакин на нищо, че и повече от веднъж, както в случая. Никоя столица не става. Белград също има подобни претенции, защото следащият (23ти) международен конгрес бе у тях. На Балканите реално най-подходящият домакин за подобни конгреси е Турция. (Извън Балканите - всяка столица с престижна школа/ катедра по средновековни изследвания - където, ако ще оставаме при науката и ще изключим външната политика, много повече му е мястото на този конгрес). Искам да видя голямата картинка във всичко това. Ако дадете жокер, ще съм благодарна.

Има да му мисля, разбира се. Защото какво правим при това положение с мюсюлманите? Извеждаме ги от националния разказ? Всяко решение на парче може да бъде експлоатирано без цялостна стратегия. На кого искаме да заявим днес, че сме християни? И защо, с каква цел? За да подчертаем родство с останалата част от Европа? Добре, но защо? За да се озъбим на Русия? Или за да остракираме тези, които не са християни? Защото не се чувстваме добре в кожата си и имаме нужда от знаци, които да ни реабилитират като народ пред самите нас си? Защо имаме нужда от подобни реабилитации? Всяко подобно нещо е знак. Какво правим с така или иначе обърканото си, атомизирано, общество, ако не ги разглеждаме много внимателно? А ако вместо да изпишем вежди, извадим очи, ако настроим хората едни срещу други? Виждате, че не е толкова просто.

Добавяйки на парче към българския разказ обаче не му помагаме особено. Хората като цяло (не историците) и без това не знаят на кой свят са. Това ми е и на мен проблемът дали да подпиша петицията, или не. Ако е част от стратегия за преосмисляне на българската история по конструктивен и за обществото ни, и за съседите ни начин, то да - с удоволствие. Но ако е на парче, по-скоро не, защото това парче не знам как ще се впише и от кого как ще се използва после. Затова и с радост приемам всяко доуточняване.

Никой не оспорва това, въпросът ми е друг. Вижте пак, не на части. Въпросът, формулиран по друг начин: Опитваме ли се да подменим националния мит? С какво? С това, че сме свързани със историята на Римската империя? Как сме свързани, ако не за да се бием с нея и да я считаме за непрекъсната заплаха за съществуването на държавата си? Вижте фразата "Византийско робство", да речем. Махаме ли я? Приемаме ли обстоятелството, че Византия ни е дала азбука, от която сме развили собствена? И как едновременно да поддържаме тезата, че сме част от древна цивилизация* (от която не сме, нанесли сме се на нейна територия) и "Византийското робство"? Как хем сме част, хем сме "роби"? Вижте и грандоманските автохтонски тези. Как пропонентите им ще приемат това, че от "Велика Византия" реално сме почерпили всичко? Ако не се опитваме да подменим мита, каква е целта. --- (*Вижте как се промотира непрекъснато България - с римските развалини, които не сме изградили ние, разбира се, но целенасочено рушим за идните поколения с неспокосана "реставрация". Ефектът е, че никой не идва да ги види.)

Говоря за глаголицата, която също е част от националния мит. Да признаем, че не Византия е враг, а огромното културно средище, на територията на което сме се нанесли не без насилие, подобно други, и от което сме почерпили почти всичко в културен смисъл. (Kaкто и за самата ни консолидация като държава - един "народ", еднинна религия, централна власт по пример на императорската. Българска империя, реално (както ни наричат и западните историци). Това не е идея, хрумнала на български владетел, тя е почерпена. Нито Магнаурската школа, обучила създателя на глаголицата, е български университет.) Варварите сме ние, ние сме врагът на Византия, реално. Затова и подобно признание никак се се вписва в мита на създаането на българската държавност. Затова ако кажем "А", не можем да не кажем и "Б". Дори автохтонската теза - че сме си били тук - всъщност е стремежът това по никакъв начин да не се признае, като се намерят алтернативни аргументи. Затова ми е интересно доколкото предложението е част от някаква концепция от по-широк характер, или не. Ако да, на какъв проект? Ако не, на какво основание, с каква цел? Какво искаме да постигнем? Не критикувам, задавам въпрос.

Не знам дали си спомняте, за нашия тогава изглеждащ вечен държавен глава, Тодор Живков, се говореше, че за него се правели някакви специални програми, за да се удължел животът му. Че за него се грижели специални диетолози, че се провеждали някакви близки до метафизичното изследвания как животът на висшите кадри в държавата да се удължавал, намесваше се Ванга...

Херкулес, как пък все някой не ви разбира.... Сега пък Върбанов бил виновен. Просто се перчите и пишете глупости, друг е въпросът, че някои излизат от определени граници, от които не бива да излизат без сакнция. Но гледам в темата се появяват точно двама модератора, и те не им реагират изобщо. А това е много по-притеснително, отколкото някой си да заявява, че това баща да пребие четиринадесетгодишната си дъщеря или да убие жена си, е нещо редно и хубаво. Сега ще кажете, че нищо такова не сте написали, при което ще трябва да ви извадя точния ви цитат, за да се види ясно, че сте написали точно това. Само че това занимание е безсмислено. Защото проблемът не е мой, за да разходвам от времето си. Проблемът е на форума.

ОК, но какво желаем да променим с един акт? И няма ли този акт да предизвика нещо повече от конкретно възнамеряваното? Ако е част от цялостна стратегия за промяна на отношението към непосредствените съседи и търсене на някаква културна приемственост, то ок. Но какво правим с азбуката?

Пак не мисля, че ще настъпи някакво кой знае какво разделение, по-различно от това, което вече имаме. Има хора, за които лекарствата за СПИН или рак са налични и техният живот може да бъде спасен или продължен. Има и такива, чието положение е такова, че са обречени. Това, разбира се, е глобален проблем - не го отричам. Но ако примерно хирургията днес ми позволява да си сменя формата на носа на чип и да си сложа гърди, това не означава, че ще се възползвам. Възползват се тези, които виждат в това някакъв смисъл. Напр. защото работят в порноиндустрията и от това зависи колко ще бъдат канени. Не се сещам за причина, поради която който и да било без налудности ще иска да живее безкрайно. Д

Съгласна съм, но това не може да бъде без последствия, напр. относно всичко, които дължим на културата на Византия, вкл. славянската азбука. Да признаем културното влияние на Рим означава да разрушум поне част от националния си мит. Не е като Кирил да е учил в български университет Преосмислянето на връзката ни с Византия мен не ме притеснява особено, но не мисля, че много от хората мислят така.

В българския национален мит обаче Византия е врагът, постоянната заплаха за "националната сигурност" - разбирайте за съществуването на българската държавност. Затова ми се вижда малко вероятно да постигнете това. Иначе, че някои от митовете в нашата история се нуждаят от преосмисляне - няма спор. Затова и принципен въпрос: каква би била причината, поради която обществото да иска да се вгледа в тази част от историята по различен начин? Какво ще постигне това? Дори от гледна точка на Византия за немалък период от време ние се явяваме "варвари" (https://books.google.nl/books?id=zlYSBAAAQBAJ&pg=PA95&redir_esc=y#v=onepage&q=bulgars&f=false). При това положение, как бихме могли да си присвоим тяхното историческо наследство?

p.s. Друг въпрос е хората биха ли искали реално да живеят толкова дълго. С оглед на дебата относно евтаназията не по медицински причини - а за това, че след определена възраст на хората просто им е омръзнало, не се чувстват полезни, не намират в живота нищо интересно, не искат да се оставят на неизбежния разпад на тялото си, а да си отидат с достойнство преди това, този въпрос стои. Според мен повечето хора не желаят да живеят безкрайно дълго. Тоест дори при наличнни възможности, не биха се възползвали от тях.

Не споделям, илюстрирам принципно положение. Хората се ръководим и от аналиь на ползите, сравнени с щетите. За пет лева няма смисъл човек дори да ходи до районното, което ще му отнеме повечв време и усилия, отколкото е размерът на щетата. Да нe говорим, че ще създаде излишна работа и на други. За принципни положения, надхвърлящи личното неудобство, въпросът е друг.

За малки щети не се води дело. По практични причини - правосъдната система да не бъде задръстена с искове и да престане да функционира поради липса на време да се занимава с по-сериозните престъпления. За малките щети (примерно джебчийство) не се води и разследване. По същата причина. Извършителят се пише неизвестен и то се прекратява. В архивите на МВР остава сигналът, ако случайно някой хванат впоследствие си признае - за да бъде определена теестта на наказанието му. Все пак това да се разкрие и накаже едно убийство е по-важно от петте лева, откраднати от някого в трамвая. За индивида конкретно това е неприятно. Но груповият интерес (предотвратяването на по-тежко убийство) е по-важен от индивидуалния. Точно както ако примерно ме обидите на лична основа (не на групова), ще го подмина. Моето его може да бъде засегнато, но общественият интерес не е. Но ако обидите всички от дадена група, примерно мюсюлманите, вменявайки им някакви негативни характеристики само на основата на вероизповедания, това е реч на омразата и не е редно да бъде подминато.

Непростимо е както и да се възприема. Затова е инкриминирано. По същата логика, по която едни хора не могат да си решат, че извършването на присвоявания в големи размери е простимо, а други - че е непростимо, или че показването на филми с порнографско съдържание на деца е въпрос на тълкувание. Относно речта на омразата, не само българското, ами и международното законодателство го е инкриминирало, и е написало много точно какво се визира с това.

Точно християнството. Ако не ви харесва Стария Завет, прочетете Новия и ще видите точно същите принципи. Вижте и Северна Ирландия, които едва наскоро гласуваха референдум за декриминализиране на светотатството (те все пак не са Израел, нали?): https://www.theguardian.com/world/2018/oct/27/ireland-votes-to-oust-blasphemy-ban-from-constitution Както и да е, основната ми мисъл беше ясна. Изказванията срещу цяла група хора по предубеден и накърняващ ги начин е реч на омразата.

Казва кой, експертът от Световната банка? Кога последно сте били висш експерт от същата институция? Това ми прилича на скрийншот от Фейсбук, който ми пратиха преди няколко дни (аз нямам Фейсбук акаунт, затова нямам представа чие авторство е). Ето го: Това вече е смешно, не защото не съм схванала чувството за ирония.

Много добре сте описали механизма.

Приемаме върховенството на правото, но това не означавеа на децата да се показва порнография и да се чака родителят да осъди телевизията, защото ако не я осъди, тя ще си пуска порнография, когато пожелае. Същото важи и за речта на омразата. A тя си е инкриминирана колкото искате: http://www.aej-bulgaria.org/bul/p.php?post=3234 Само че прокуратурата не желае да прилага това законодателство. Защото тогава трябва половината държава да влезе в затворите. Само че не е необходимо половината, само няколко показателни и много системно провеждани случая са достатъчни, за да се научи обществото, че така не може. И това е доказано в съдебната и полицейска практика. Не е въпросът да бъдат наказани всички - превантивно е достатъчна е ясната заявка на държавата, че ще преследва речта на омразата системно и без изключения, примерно като наложи системни наказание на няколко високовидими обществени личности. Защото това е ясен знак към цялото общество: ако ще да си Господ, това не се допуска. Така тези, които не искат да си имат вземане-даване с държавата, не си мислят, че на тях може и да им се размине, започват да се съобразяват и с времето обществената промяна е факт.

Прочетете и Библията. На много места, но вижте Левит. 24: 13 И Господ говори на Моисея, казвайки: 14 Изведи вън от стана онзи, който прокле; и всички, които са го чули, нека турят ръцете си на главата му, и цялото общество нека го убие с камъни. 15 И говори на израилтяните, като речеш: Който прокълне своя Бог ще носи греха си. 16 Който похули Господното име непременно да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни; бил той чужденец или туземец, когато похули Господното име, да се умъртви.

Въпросът е не колко дълго живеят хората, а с какво качество на живот. Виждаме примерно как "застаряването" на населението днес означава много значителна тежест върху всички системи на държавите - от здравеопазване (защото възрастните са много по-болни от младите и лечението им, особено за комплексни заболявания, струва на здравната система много по-скъпо), през пенсиите, до младежката безработица (колкото до по-късно работят хората, толкова по-малко места се отварят на пазара на труда за тези, които сега навлизат в него). Та, ако живеещите до по 200 години могат да работят ефективно до 180-годишна възраст, като с това създават иновативен продукт, отварящ нови работни места - защо не. Ако обаче откъм стотната до сто и осемдесетгодишата си възраст тежат на здравната и пенсионната система, то това е икономически катаклизъм. Тоест при подобни разходи просто няма да има средства за развиването на технологи за продължаване на живота, особено масови.

Изобщо не го чета превратно. Написали сте "мюсюлманите", а не "малка част от мюсюлманите". Точно този тип твърдения днес - а и изобщо - са в основата на чувството на мюсюлманските общности, че те са "втора ръка", че не биват уважавани и зачитани, ерго и част от гнева у по-младите мъже сред тях, че това е така. Така че когато говорите за цели групи хора, приписвайки им някакви отрицателни характеристики, е добре да внимавате. Зашото това те не го чуват от един, те го чуват и виждат в ежедневието си от много, във всякакъв социален контекст. И при това положение гневът им става е оправдан, помислете за това.

С горното заявявате, че всички мюсюлмани са истеризирани адепти, а всички християни - не са. Адептите и в двете групи са малцинство. Християнството, между другото, изобщо не е било мирна религия, както отлично знаем, и то съвсем доскоро. Това е същият пример. Всеки може да изявява възгледите си спокойно, ако с това не навлиза в неприкосновеността на другите. В случая обиждайки мюсюлманите. Да не забравяме, че мюсюлманите не са само някакви фанатици в Близкия изток или радикализирани младежи в Западна Европа. Те са и нашите мили (не го казвам иронично, наистина са мили и сладки, широкоскроени, но редовно малтретирани от държавата) сънародници от родопските села, а и из цяла България, както и децата им. Хора, които никога през живота си не са направили никому нищо лошо. Какво би почувствал някой от тях, ако чете тук?

Статията, която цитирате, казва точно обратното. Че поради невключването на жените в трудовия пазар световната икономика губи над 160 трилиона долара годишно. Като ще цитирате нещо в подкрепа на възгледите си, поне го прочетете. Другите неща не смятам да ги коментирам, те са работа на модератор.

Този, който прекрачва личната си свобода, като нарушава неприкосновеността на другия. Крив е А. Защо? Прав би бил, докато твърди, че актът нарушава правата на личността, че е редно да става по собствен избор или по медицински причини. Престава да е прав, когато задочно нарича тези, които го прилагат, "варвари". С което излиза от личната си свобода (да заявява по непредубеден начин възгледите си) и навлиза в неприкосновеността на другия (показвайки предубеждения към него, или обиждайки го). Нещата далеч не са толкова релативни, колкото ги представяте. Всъщност са ясни. Посочени са ясно и в нормативните документи, вижте като фундаментален документ "Международен пакт за граждански и политически права": "1. Никой не може да бъде обезпокояван за убежденията си.2. Всяко лице има право на свобода на словото; това право включва свободата да търси, да получава и да разпространява сведения и идеи от всякакъв вид, независимо от границите, било устно, писмено, печатно или като произведение на изкуството или чрез каквото и да е друго средство по свой избор.3. Упражняването на правата, предвидени в точка 2 на този член, е свързано със специални задължения и отговорности. Следователно то може да бъде подложено на известни ограничения, които трябва обаче да бъдат изрично предвидени от закона и които са необходими:a) за зачитане на правата или на доброто име на другите;" Не е въпросът какво, а как и доколко с уважение на правата и доброто име на другите. И добруването, по която причина примерно филми с определено съдържание са забранени за деца. Или дори за възрастни: https://en.wikipedia.org/wiki/Snuff_film