dora

Ами питани са, предпочитат/мислят ето това: https://www.mediapool.bg/spored-80-ot-balgarite-rolyata-na-zhenata-e-semeistvoto-a-na-mazha-da-pecheli-pari-news272091.html http://news.bnt.bg/bg/a/myastoto-na-zhenata-e-v-kukhnyata-smyatat-nad-80-ot-blgarite E, aко проучването е било проведено в арабския свят, то вероятно 100% биха считали така, но по показател стереотипи срещу жената България не е европейска държава. Знам, че на това винаги може да се противопостави довод "е как да не е Европейска, ние сме имали азбука, когато Карл пети е говорел на немски само с конете си", или други подобни неща, но това отновно е само извинение да не се прави нищо. Всъщност доводи за запазване на статуквото могат да бъдат открити винаги.

Проблемът частично е и в това, че от гледна точка на култура на омразата няма как да разберем културата на съгласието. Но това не значи да отричаме постиженията й. А че нашата е култира на омразата съм все по-склонна да мисля. Хората мразят съседите си. Мразят шефовете си. Мразят по-амбициозните от колегите си. Децата в училище мразят отличниците. Мразени са тъщи и свекърви, като омразата е взаимна. Ако някой в тази конфирурация не мрази другия, на него се гледа с подозрението, че лицемерничи - и всъщност крои кой знае какви подмолни планове. Мразят се съседните нации. Мразят се по-богатите, заради имуществото им. Мразят се политиците, мрази се като цяло елитът (тоя па на какъв ми се прави). Мрази се интелигенцията. Мразят се възрастните хора, мразят се психично болните и инвалидите. За циганите и гейовете да не говорим. Мрази се този, който случайно ни е отнел предимство на пътя. Мразят се пешеходите, че точно сега решили да пресекат, пречейки на забързания простак в беемвето, защото му дишали въздуха, вероятно, или му пречели да се прави на герой по пътищата. Мрази се като цяло всеки по някаква характеристика на групов принцип, за която е припознат като враг. Като през цялото време си търсим такива. Ние сме едно настръхнало общество. Това е по-сериозен проблем от всичко.

Точно така, и също вече обясних защо. Хората имат естествената склонност да харесват занимания, които им идват отръки и да ги предпочитат пред тези, които не им. Ако примерно на вас ви върви географията - интересна ви е, имате заложби, няма да отидете да учите физика, която не ви върви. И дори да настояват колко по-добре е за вас да учите физика, ако нямате мотивацията и интереса, или ще отпаднете още в бакалавърската степен, или ако сте по-сговорчив, ще я завършите някак си, но в момента, в който имате избор да се занимавате с география, ще се занимавате с нея. Същото важи и за научните изследвания. Там не само се иска някак си да желаете да я избутате тази пуста бакалавърска степен, ами да завършите магистърска и след това дори да желаете да навлезете в яростна конкуренция с кандидати от целия свят за малкото пиейчди места, обявени в тази специалност. Тоест или толкова да я желаете, че да искате да изоставите личните си планове и личното си време, за да я превърнете в приоритет и да я постигнете. Защото много обичате физиката и имате силното вътрешно убеждение, че можете да дадете принос в научните изследвания. Или защото просто у вас има състезателни качества - обичате да си мерите силите с някого, изпитвате лично удовлетворение само ако вие сте този, който е спечелил. готови сте на значителни саможертви не само вие да го спечелите това място, ами и след това да навлезете в жестоката конкуренция на други като вас (вече не се борите с някакви училищни бегачи, вече се борите със световните шампиони по бягане с препятствия), като ежедневно доказвате, че това пиейчди - или това място в интелектуалния елит - вие го заслужавате. И за едното, и за другото, се изискват определени качества. Първо - тази специалност да ви върви. И второ - да имате желание да се борите, както и не само да участвате на олимпийски принцип, а да спечелите. И то не еднократно, оттук нататък непрекъснато да печелите, с всички последствия от това. Затова, когато една статистика показва, че на топ местата в различни сфери са все мъже, това не означава, че това се дължи на дискриминация. Защото тези топ мъже, освен че са добри в дадена специалност, са и изключително борбени. Като понякога дори екстремно, в степен, в която показват социопатни черти - безскрупулност, липса на каквато и да било грижа за другите. Има, да речем, в корпоративния свят, много хора, които са изключителни специалисти - експерти в областта си, но не са шефове. Защо? Ами защото не желаят да се борят и не считат, че е необходимо. Това не е обезателно лошо. Защото когато вземат, че спечелят, от тях ще се изискват, освен друго, и качества като лидерство и постоянство, и просто няма да издържат на конкуренцията. Сега, ако попитате когото и да било: момчетата или момичетата са по-добри в математиката, огромна част от хората ще ви кажат "момчетата". И то не защото дискриминират жените, а защото дори от собствените си ученически спомени помнят, че на момчетата статистически тя им е идвала по-отръки, отколкото на момичетата - дори когато на момичетата се е гледало като на отлични ученички (каквито заради прилежност са били), а на момчетата - като на каплазани (каквито заради липсата на прилежност са били). И това не е дискриминация, това е статистическо констатиране на естествена разлика, определена от различния мозък на жените и мъжете. От което не следа, че ако една жена учи математика, тя ще - или следва да бъде - дискриминирана. Но затова обяснявах за двете концепции, едната е "еднакъв достъп до възможности", а другата - "еднакви резултати" ("equality of opportunity" "equality of outcome"). Дори на хората да се предоставят еднакви възможности, резултатите пак няма да бъдат еднакви, защото хората имат различни способности и потребности. И статистиката ще улови това - разликите между хората. Дори когато им е предоставена възможност за избор, и дори повече - именно защото имат възможност да избират, не се чувстват притиснати в избора си. А защо бъркате за Холандия, ами защото колкото и да обяснявам, не се задълбавате да разберете културата. Тази култура на съгласие - може би единствената по рода си е Европа, се дължи на вековно развитие. Холандците дори имат особена форма на демокрация, неналична другаде: https://en.wikipedia.org/wiki/Consociationalism Когато на една територия живеят множество релгиозни общности, те имат избора или да се борят за надмощие и да се избиват едни други, или да решат помежду си, че ще живеят заедно - или по-скоро паралелно, зачитайки се едни други. Тази култура на зачитане на правото на различния да е различен, я няма никъде другаде в Европа. Дори и тези "различни" да са два процента от населението - няма значение, никой не се прави, че не съществуват, но определя правилата за обществени взаимоотношения така, че тяхното съществуване да бъде прието без осъждане или оценка ("judgement"). Там, където и до днес има много силни християнски общности, няма полови стереотипи. Защо? Заради този тип култура. И това не е постигнато за един ден. Но след като дори в култура с толкова силно християнство е възможно, значи е възможно и във всички други. Ако, разбира се, поискат да не живеят в омраза, а в съгласие. Е, ако предпочитат да живеят в омраза - ами, добре. Ся ще ми кажете пак, че половите стереотипи няма как да бъдат премахнати, с което ще съжаля отново, че горното съм го написала напразно, защото не е било прочетено или взето предвид. С което спирам.

Няма значение дали съм жена или не. Има значение това, че няма смисъл да продължавам да обяснявам едно и също, ако после пак обяснявам едно и също. И каквото и да обясня, то не променя нищо в първоначалната картинка - някаква жена се почувствала дискриминирана на основа пол в общество, което не дискриминира на основа пол. Вие приемате това за меродавно, като обвинявате обществото в наличието на полови стереотипи. Аз ви обяснявам, че това, че тя не е разбрала културата, не означава, че някой я е дискриминирал полово, защото полови стереотипи не се прилагат към никого, вкл. към хората с различна сексуална ориентация, а какво остава към някоя жена. Тези неща много отдавна са надживени. Вие продължавата да настоявате, че в Холандия има полови стереотипи, като давате за пример това, че жените не работели на пълно работно време. След което аз пространно ви обяснявам, че причината жените да не работят на пълна работна седмица не е в наличието на стереотипи. След това ви обяснявам същото още десет пъти, но вие продължавате да настоявате, че стереотипи има, при условие, че това общество е егалитарно, и не защото аз казвам така, а защото така казват вкл. множеството международни изследвания. Защо ме питате изобщо, ако сте затвърдили в себе си някакъв възглед и не желаете да го променяте,? Ако сте решил на всяка цена да настоявате, какъв е смисълът да продължавам да ви убеждавам? Нулев. За изгубя няколко дни, пишейки за този дето духа - това не го казвам оценъчно, само от гледна точка на пропиляното време. А защо - защото вече обясних, моето време и без това е силно ограничено... Не влагам в това нишо лично - моля, не го приемайте и вие така. Мисля си само, че тази нощ, вместо да стоя до три, ще трябва да стоя до пет, ако продължавам да пиша тук, при условие, че каквото и обяснение да приложа, какъвто и довод, това реално не променя нищо, от което следва, че трябва да повтарям безкрано едно и също.

Биологична даденост. Момичетата проговарят по-рано от момчетата, защото мозъкът им е устроен така. Mъжете се справят по-добре с пространствени задачи, защото мозъкът им е устроен така: https://www.sciencedaily.com/releases/2008/12/081217124430.htm Това обаче не означава, че момичетата на могат да развият интерес към математиката и на основата на целенасочените си усилия да променят структурата на мозъка си. Както и не значи, че няма мъже - писатели. Биологическите разлики също не са смъртна присъда за това или онова умение. Както човек без ръце може да се научи да пише или рисува с краката си, или примерно сляп човек да се научи да свири на музикален инструмент, като за разположението на струните/клавишите да не разчита на зрението си, а на пространствената си ориентация (умението да се рачличават разстояния), и т.н. Хората затова имаме толкова голям и сложен мозък, за да сме адаптивни към сложна среда. Все пак никое бебе не се ражда шампион по висок скок. Но може да стане такъв като възрастен.

Toва не е вярно, вкл. защото международните сравнителни изследвания (още от седемдесетте) определят Холандия като една от най полово егалитарните държави. Но този спор ми омръзна. Решили сте да считате мнението на дадена жена, недоразбрала холандската култура, за меродавно, и каквито и доводи да ви предложа, просто не ги зачитате. Ерго да пиша няма смисъл. Ако едно общество от ръководено от половите стереотипи в миналото днес може да бъде дотолкова полово егалитарно, че лидерите на политическа партия да вървят ръка за ръка в знак на протест срещу насилието срещу хомосексуализма, това означава само едно: че половите стереотипи са изкоренени. Аз всъщност знам и откъде идва тази съпротива срещу изкореняването на половите стереотипи: - от схващането, че те са изконни за една култура и ударът срещу тях е удар срещу културата - невярно. Това е създаване на включваща, егалитарна култура, при запазване на другите й признаци (примерно колективизъм - индивидуализъм) - че изкореняването на половите стереотипи е изкореняване на разликите между хората - невярно. Това е изкореняване на дискриминацията на полов принцип и придаване на еднакъв статут на всички, тоест широко обществено приемане на разликите между хората. Само че понеже не щем да приемем гадните педерасти по никакъв начин, ще се борим с всички сили против широкото обществено приемане на разликите между хората като нещо редно и естествено, и отпадането на догматичните схващания какво те трябвало да бъдат на полов принцип. Аз тази логика я разбирам. Но не считам да продължавам да водя този дебат, защото просто няма смисъл. Парадоксът е, че вие ме питате за Холандия (аз не настоявам да разговарям за нея), а после не само че не ме четете внимателно, ами изобщо пренебрегвате това, което съм ви написала, за да вярвате на мнение на човек, който не познава културате. Е за какво изхабих толкова време? Важно е да обясня, че не се засягам - чиссто практически считам, че е безпредметно да участвам повече.

Само че вие не описвате жените от средната класа, описвате средната инфантилна кифла.

Това за децата днес е така - но в развития свят - защото е въведено законодателство за защита на децата, както и сложността на обществено-икономическото устройство в развития свят изисква те да бъдат образовани много дълго. С образование от нула години нямат никакви шансове. Животът става такъв, че дори с образование от 12 години шансовете им не са големи (при икономики, ориентирани основно към услугите). Ерго родителството тук продължава много дълго и изисква много по-добро качество. Защото за да остане детето в образователната система толкова дълго, трябва да му бъдат осигурени спокойни битови условия - това включва и моралната подкрепа, както и добър пример (за да не отпада, по една причина или друга). Децата в третия свят, които не биват образовани никога, но биват продавани реално в робство на седем-десетгодишна възраст, не само не наблизо, ами понякога и в друга държава, нямат такива привилегии.

Фружин, вижте данните за средната продължителност на живота тук: Тези жени, които показвате, живеят кратко. Децата им живеят кратко. Ерго животът им изобщо не е обременен от сложните избори, които ежедневно трябва да се правят днес. Не за следащите два дни, а за следващите 20-30 години. Да не говорим за сложността на обществата тогава и днес. Поради високата детска смъртност по това време е било необходимо едно дете да бъде родено, и ако е късметлия, да оцелее след няколкогодишна възраст - нито е имало антибиотици, които да му бъдат дадени, нито е можело да му бъдат правени животоспасяващи операции. Ако е умирало, на негово място се е раждало друго. Там, където децата доживяват до седемдесет-осемдесетгодишна възраст, и добруването им не зависи само от това да останат живи, а да бъдат високообразовани (не нула години, а поне 15-20, за да могат изобщо да влязат на пазара на труда), сложността на живота е много по-голяма, както и изискванията към родителството. Да не говорим, че достигайки пределната възраст от 30-36 години, хората по онова време време не са имали живи родители, за които да се грижат в добавка към децата си. Днес това не е така. Toгава децата са били икономически актив - ако оцелеят, отглеждането им трае само няколко години, след което започват да работят в стопанството на родителите си. Колкото повече от тях - толкова повече налична работна ръка, увеличаваща благосъстоянието на семейството. Днес децата са значителен икономически пасив- образованието им трае твърде дълго и е много по-скъпо, ерго броят на децата в развития свят е малък. И отглеждането им е много, много по-сложно. И така натък. Тоест сравненията, които правите, са неприложими.

... казвате и че Холандия улеснявала жените - това не е съвсем вярно. Статистиката за инфарктите е такава, че ежедевно 50 мъже и 55 жени умират от сърдечно-съдови заболявания - жените са повече от мъжете, противно на "стандарта'. Във възрастта между 40 и 50 в последните години (доколкото помня от изследването) броят на жените системно се увеличава. А това се водеше "мъжки" проблем. Основен фактор за това е стресът. Жените много повече от мъжете страдат от безсъние, а тоав скапва и сърдечносъдовата система. На най-висок стрес са подложение жените-майки, поради липсата на каквито и да било облекчения. Вкл. заради бюджетните съкращения за социалната сфера, орязването на привилегиите за средната класа под формата на данъчни облекчения и т.н. Жените-майки на велосипед са и най-рисковите участници в движението (резултати от проучане през 2017). Защото се движат с голяма скорост и не спират - минават през жълтите световари, а понякога и почти през червените. А се движат с голяма скорост заради стреса на ежедневието - трябва да стигнат някъде много по-бързо, отколкото другите участници на велосипеди. Както обясних и за себе си, изборът да работя на пълно работно време във висококонкурентна среда и да съм майка означава че през седмицата редовно спя по три-четири часа на нощ - абсолютно сходимо със статистиката. Не защото страдам от безсъние, а защото нямам време. С този лайфстайл инфарктът ми е в кърпа вързан Въпросът е, че и при свободния избор всеки избор си има цена. Която никой не поема вместо никого. Но пак предпочитам липсата на полови стереотипи пред наличието им.

Tова не е джендър стереотип, защото не е свързано със социалния пол, а с биологическия. Биологическият пол никой не го е отменял

Не са стереотипи, и дълго и напоително обяснявам защо. Първо, защото стереотип "жена = майка" няма. Може да е жена и без да е майка. Второ, защото не стереотипа, а - организацията на живота - равенството в "женските" и "мъжките" ценности в културния модел карат жените да правят избора (не задължението!!!) да не работят на пълен работен ден. Когато едно общество се счита за "полово егалитарно", това означава, че полови стереотипи не се прилагат. Ако не се прилагат, то реално ги няма. Може да ги е имало в 19 век, но днес ги няма. Обаче понеже това обяснявам от няколко дни, а то или не се чете, или не се разбира. то не виждам смисъл да продължавам.

Ами нали и това обясних - ако една култура придава еднаква важност на "женските" и "мъжките" ценности, то хората не се чувстват притиснати да следват едните или другите. И прават избор според предпочитанията си. Ерго понеже на жените определени специалности им вървят по-добре, напр. хуманитарните, те не считат за свое задължение да учат бизнес мениджмънт или финанси, само за да ставали шефове на компании или директори на банки. Могат и да учат, но могат и да не учат. Както и ако в едно общество на това да се състезаваш за топ постове (нещо, карактерно дори не за мъжете, а само за алфа мъжете) не е задължително за никого, за топ постовете ще се съревновават само тези, които отдават на престижа си и това да са "отгоре" висша ценност. за която биха пожертвали всичко друго, личния си живот със сигурност - тоест алфа мъжете. Жените очевидно не се алфа мъже, ерго е по-вероятно те да изберат да не се състезават на това ниво. И никой няма да ги счита за неуспешни и нереализирани, ако не желаят да се правят на нещо, което не са, само за да показвала паритет статистиката. От което значи, че статистиката ще показва, че основно на топ постовете са мъже. И то не всички, а само алфата - това също трябва да се разбере. Бетата също не желаят да се съревновават на това ниво, защото предпочитат изпълнителски длъжности, нямат необходимите качества или просто знаят, че съперниците им ще бъдат толкова отдадени на състезанието, че ще са склонни да пожертват всичко - нещо, на което те не са склонни. Ако човек има естествена склонност към хуманитарните специалности, но на пазара на труда няма чак толкова много места за подобни специалисти, това означава, че ако няма да умре от глад поради това, той не бива притиснат да си смени специалността. Ерго може да се отдаде на доброволческа дейност -да ходи да учи бежанци на холандски, вместо да ходи на работа в офис. И това не е непрестижно. Или да ходи в офис за няколко часа в седмицата, като през останалото време се занимава с "женски" дейности. И това също не е непрестижно. И както не е престъпление срещу човечеството това да не желае да има деца изобщо, така може да пожелае да има три или повече деца. И да не бъде гледан накриво за това. Има немалко холандски семейства на високообразовани родители с три деца. Е и? Както има и с нула. Не е въпросът какво показва статистиката, а какво стои зад нея. Погледете примерно, че 60% от семействата с деца имат повече от едно. Ако цената на целодневна детска ясла/градина надхвърля дохода на единия родител месечно при едно дете, цената на детска ясла/градина при две деца надхвърля дохода и на двамата. Ерго при две деца на детска градина всички доходи на домакинството отиват за детската градина. Тогава оставането вкъщи на единия родител - или частичното оставане на двамата - е абсолютно задължително, не защото някой притискал жените да си стоят вкъщи и това било стереотип. И друг фактор, тук работната седмица е нормирана и това е задължително, за извънреден труд се заплаща. Което значи, че плувният басейн, в който може да се учи на плуване детето, може да работи от 8:30 до 17:00. Часът по плуване на едното дете е във вторник от 14:30 до 15:30, на другото - в сряда между 15:00 и 16:00, а на третото - в четвъртък по същото време. Кой да е този, който ще заведе и трите деца на плуване, докато е на работа, като бабите не желаят да отглеждат деца, само да помагат в случай на извънредна нужда? Родителските срещи също не са от 19:00 нататък. Редовно разговорите с родители се случват между 14:00 и 16, когато училището затваря. Това е защото работното време на учителите започва в 7:30 и те не са длъжни да работят девет часа, за да провеждат подобни срещи, а училището не може да си надхвърля бюджета, за да им заплаща за извънреден труд. Кой да ходи на тях, докато е на работа, от която не може да излезе току-така? Ваканциите също не са само две, а няколко, разпределени през цялата година. На всеки шест седмици родителите се оказвт с поне едно дете, което е във ваканция. И тогава? А ако децата са три? Годишният отпуск е 22-25 дни. Ваканционните дни са много повече. Толкова неразбираемо ли обяснявам?

Да. Началото на феминисткото движение в Холандия е в 19 век - това също го написах някъде по-горе.

Фифти-фифти е културна норма, но тя е постигната.

Има култури, които са полово егалитарни. Тоест джендър няма задължителен характер. Ерго дори някога да е съществувал, стереотипът не се прилага, ерго реално престава да съществува. Затова и направих разлика между класове и стереотипи. Класът не е изчезнал, изчезва само вменяването на задължения или задължителни характеристики на основата на пола. Затова и културният шок, за който писах, не идва от друг стереотип, а от половата егалитарност - незадължителността на стереотипа. Ако според мен нещо е трудно да се разбере, то е следващата фаза - равенство не само по отношение на възможностите и правата, ами придаване на еднаква ценност на "женския" и "мъжкия" начин на мислене. Да си конкурентен е добре, но и да не си конкурентен също е добре. Да си амбициозна жена е добре (тоест да се съревноваваш с мъжете), но и да не си амбициозна също е добре (да не се съревноваваш) - защото на женските ценности (майчинството) не се придава по-малък престиж, отколкото на мъжките (топ постиженията в бизнеса). Това означава, че тукашното общество вече е изминало първата фаза на равенство на практика (равни права, равен достъп до възможности, равни задължения към децата и дома - този процес е извършен през седемдесетте години), но освен това е извършило и цивилизационна революция - втора фаза на равенство, като е придало еднаква стойност/равенство на "мъжките" и "женските" ценности. Защото истински избор има само тогава, когато обществото не повелява че състезателността по мъжки критерии е по-престижно от отказа да се състезаваш. Тоест, ценен си и без да се състезаваш. От което следва, че да си майка е също толкова престижно, колкото да си главен оперативен директор.

Не ме четете внимателно Многократно написах, че това не е стереотип, защото от жените не се очаква обезателно нито да са майки, нито да са грижовни. Могат, ако искат, да мразят деца, да не желаят никакви деца и това да не ги направи по-малко жени, нито да ги задължава да имат такива. (Например част от лесбийките нямат никакво майчинско чувство, дразнят се от деца - и дори когато бракът с друг е позолен, не биха родили или осиновили деца по никакъв начин, но тук не става дума за тях, въпреки че и те влизат в класа "жени"). Има хетеросексуални жени, които нямат майчинско чувство - да, такива съществуват, и върху тях обикновено в обществата, в които жена е равносилно на майчинство, има огромна стигма - от което следва, че жените ги раждат тези деца, но не ги обичат, чудят се как да избягат от тях. https://www.bbc.com/news/education-43555736 Ако жените обаче станат майки, системата, начинът на организация, по никакъв начин не им помага да съвместяват работа на пълно работно време с родителските си задължения, които са много. Административно и всякак са много. Яслите и детските градини са колосално скъпи, месечната такса за дете редовно е равностойна на заплатата на майките. Няма и баби - тоест в културата не е бабите да отглеждат децата, за да помогнат на майката, а майката и бащата да ги отглеждат сами. И това не е заради ролята на майката, а заради индивидуализма - всеки носи отговорност за собствените си решения. Родил си деца - гледай си ги, никой, освен партньорът ти не е длъжен да ти помага. Ерго минаването на намалено работно време (не само при майката, но и при бащата!!! - това също го пропускате - няма стереотип майката да не работи, има практика и двамата да работят на намалена седмица) се дължи на това, че отглеждането на деца и работенето на пълно работно време е така организирано, че не е възможно двете да се случват едновременно. A не защото културата повелявала майките да работят на непълен работен ден. В домакинството нещата са разпределени еднакво - няма никакво неписано правило, че то е работа на жените. Затова и обикновено бракът с холандка е значителен културен шок за мъжете, идващи от патриархалнин или ориенталски култури - тя е изключително самостоятелна и не търпи да й се нарежда какво да прави на основата на някакви стереотипи. Свидетел съм на такива бракове с българин, които се разпадат, защото тя не ласкае мъжкото му его, не го дундурка, не позволява грубиянство, вкл. уж нашега - затова споменах дебелашките вицове, не му се подчинава, изисква решенията да са взети винаги съвместно, а не от него, и не се съгласява при никакви обстоятелства с огромната част от решенията му, защото те се основават на стереотип какво се очаква от нея. (Напр. защото ако тя взема детето от училище три пъти седмично, от него се очавка да го вземе от училище в другите два и да го заведе на плуване в събота. И няма не искам, уморен съм или не ми се прави- поравно, значи поравно.) Затова редовно можете да видите това: Особено пък жената няма да се съглси на стереотипи, които я задължават да върши всичко в домакинството. Тези задължения или се поделят, или мъжът прави всички от тях - готвене, чистене, пране, ако жената се занимава с детето. Или и двамата си намаляват работната седмица, и двамата отглеждат детето, и и двамата се занимават с домакинството поравно. Изключения от това има, когато той е на мениджъркса позиция и не може без да нанесе щети на работата на компанията си да си намали работното време. Ако тя е шеф, това важи и за нея - остава на пълен работен ден, а той си намалява работната седмица. Или намират някакъв друг начин - довеждат си гледачка, която да живее у тях примерно от Суринам. --- И за да включим и задължителното за българките условие да са "млади и красиви" - в ежедневието си холандките ходят негримирани или съвсем незабележимо гримирани. Гримират се по официални поводи, но не пошло. Няма такова нещо като плътен грим, изкуствени мигли, ярко червило, правещо устните да изглеждат по-плътни, три слоя фон дьо тен - това е сценичен грим за вариететна актриса, на обикновена жена се счита за просташко и карикатурно. Не се тревожат колко им бил бюстът, пък колко - ханшът. Като цяло не се подлагат на унищожителни диети. Колкото - толкова. Имат хубави фигури като цяло, защото са непрекъснато на велосипед. Но се обличат скромно, не задължително по последната мода, и в никакъв случай нарочно сексапилно - намират го за недостойно и курвенско. Не се интересуват дали някой ще ги хареса вънпно или не. С други думи моделът "кифла" не съществува, зашото жените не желаят да се "продават" никому с външния си вид - считат, че имат други качества. Ако някой не ги харесва, значи не ги харесва и това не е техен проблем. Чудя се защо пиша такива дълги постинги, ако не ги четете :))

Общообразователната система е идея на 19 век. По него време е била разработена за бедните и неграмотните. Грамотните са били богати и са се обучавали частно.

Tова малко или повече е неизбежна необходимост, защото общообразователната система не може да предложи нищо на по-талантливите от децата. Профилиране според възможностите във всеки клас не е възможно, когато учителят е само един, а децата - тридесет и кусур. Каквото и да направи, учителят не може да предложи индивидуална образователна програма на децата на основата на способностите им, и хем да обучава такива, които се справят с учебния материал за минути, хем да се мъчи да влее поне нещо в главите на тези, които не го или едва го разбират. Ако децата в клас са пет, е потенциално възможно учителят да обучава всяко от тях по индивидуална програма, но те не са. Да не говорим, че и квалификацията на учителите не винаги е много висока, тоест те и да искат, не биха могли да предложат на по-талантливите от учениците си кой знае какво. "Елитните" училища разполагат, като цяло, с най-добрите учители, но те са малко на брой. Профилиране на децата според способностите им за целите на насочване към подходящо за тях образование има навсякъде. Дори понякога на много ранна възраст - 10-12 години.

Знам за какво пише, затова още в началото разграничих между стереотип на основата на пола: предписание какво трябае да представлява човек, за да се вписва в даден пол, и клас. Класът няма задължителен характер, защото броят класове, в които могат да се сортират нещата по даден принцип, е толкова многоброен, колкото различни принципи могат да бъдат открити и това няма оценъчен характер, само организационен - за по-лесно. Ако решим, че общата характеристика на столовете е "седяемост", класифирираме в класа "стол" всичко, върху което се сяда. Ако решим, че ще делим столоподобните неща по форма и това е критерият, значи в класа със столове с правоъгълна форма и без облегалка ще сложим и ниските масички. Стереотипът не е клас, защото има задължителен характер - или се вписваш, или подлежиш на остракиране и санкции. Защото ако класът е организиран само по денотативно значение, стереотипът е организиран на базата на всички конотации, които ние като общество влагамв в смисъла на дадено понятие, след което започваме да остракираме тези, които не се вписват в тези конотации. Денотацията ни е необходима, за да можем да организаме света чисто когнитивно. Конотацията ни е необходима да организираме света в някаква ценностна, йерархична или властова система, и да налагаме ограничения. Особено когато тези конотации ги товарим с положителност / желателност и отрицателност / нежелателност. По същата логика, класът жена е всяко човешко същество на възраст над 18 с женски биологически пол. От това не следват никакви задължителни характеристики, освен тези две - възраст и биологически пол, защото по тях определяме класа.

Не се очаква. Те могат по собствена воля да изберат да не работят на пълен работен ден. Това го написах няколко пъти, но явно не сте го прочели внимателно. Ако хората не биват оценявани за "правилност" по набор от характеристики, а биват оставени да правят свой избор, това не е "друг" джендър стереотип, а липса на такъв - полово равенство. И това не е мое мнение - Холандия се определя и от специалистите като една от най-половоегалитарните държави. Значи "джендърът" - като набор от иманентни (и задължителни) характеристики, по които човек се оценява - може да се "махне". Не може да се махне полът.

Разбирам разграничението, което правите - но това, за което пиша, са проявленията на ядрото. Димът на огъня. Приемете, че съм външен човек - поне частично. Защото освен че познавам българската, живея и в култура, където нито една от тези характеристики, произвеждаши описаното от мен отношение, не се счита за ихерентна на жените - и те нито се дъжат така, нито с тях се държат така. Ерго и проявленията - това ориенталско, собственическо и унизително отношение към жените, го няма. Сега ще кажете, ама ние не унижаваме българските жени - и това не е вярно - вижте как се представят жените в масмедиите. Вижте как се представят в рекламите. И такива изследвания има, но никой не желае да им обърне внимание. Вижте езика на омразата към жените, които не се вписват. Никой не желае да промени това. Вижте натиска да се следва точно определен модел, превръщащ жените в карикатури на себе си. Дори образованите жени считат за свое задължение в някаква степен да се вписват в този кифленски (в екстремната си форма) модел. Вижте насилието. И дори омаловажаването - което дори се прави несъзнателно, защото това е изградената и поддържана с векове норма. Аз ви говоря на "вие" - както говоря на всички, които не познавам, вие от време на време по навик минавате на "ти" - не се сърдя за което, това е напълно несъзнателно, но го забелязвам Ей ви и омаловажаването, за което ставаше дума - в случая на примерите ми, защото не изпитвате това унизително отношение върху себе си, не сте склонен да го разпознаете като валидно, и да видите връзката между дим и огън. Да, някои от примерите са малко екстремни, в смисъл, че колкото по-възпитан и образован е един мъж, толкова по-малко вероятно е да извършва някои от горепосочените неща, но това не значи, че това не е културната рамка, в която е отгледан и която счита за норма, Защото колкото и възпитан и образован да е, в даден момент той постъпва така несъзнателно -и не вижда в това нищо лошо. Защото тези стереотипи са превазивни. Вие и считате, че това, за което пиша, не може да се промени, защото или не съществува, или никой не го забелязва, но това не е така. И се забелязва, и може да се промени, защото изобщо не е задължително. Но няма обществена воля. Затова и аз лично предпочитам да живея в държава, където това отношение го няма. Да, то се променя. Но много, много бавно. Това, че за разлика от преди 30 години сега не е кощунствено изключение баща да бъде видян с количка, реално не променя положението на жените като цяло, нито унизителното отношение. Защото преходът от (ограничени все още практики) към трайна ценностна - цивилизационна променя - не се е случил. И няма да се случи още много, много дълго. Когато все още се обмисляше/предлагаше това България да кандидатства за членство е ЕС, тези, които инициираха това, говореха за "цивилизационен избор" - да предпочетем европейските ценности пред полуазиатските. Членстото днес е факт, но всички знаем чудесно, че тази цивилизационна промяна не се случи. В която и да било сфера, вкл. в тази.

Навсякъде се определят по един и същи начин. Достъчно проучвания са налични, ако се потърсят от експертите. Аз вече ви дадох линк към едно. Там има и библиография с други. Сега, ако искате да ви напиша свое, издирвайки и резюмирайки цялата библиография от Women Studies/Gender studies, касаещи българските жени - съжалявам, но нито ми е работа да правя още едно пиейчди, нито настоявам да го правя в тази сфера. Ако ви интересува, намерете ги. По-скоро подозирам, че не ви интересува, защото целта е да спорите с мен. По стереотипите, които написах - съвсем сериозно мисля, че и без изррично да ги извеждам в списък от прилагателни, пак можете да забележите списъка от "задължителни характеристики" - красива и слаба - задължително. Kоето я задължава да прекарва огромна част от времето си или гласейки се, или кроейки планове как да е още по от същото. В степен, че днешните българки считат за необходимо да сe превърнат в карикатури на себе си, само и само да са като на корицата на списание. Защото ако не е, вижте какво написах там - реч на омразата към жените, които не се вписват в този стереотип. - млада. Ако не е млада, отношението към нея е различно - език на омразата към възрастните жени ("стара чанта", "бабишкер") - но и това не е достатъчно. Ако е млада, значи е и глупава. Системно подценяване на интелектуалните способности на жените, ако са под 40-годишна възраст. Ако не е глупава -незачитане, омаловажаване на всяка стъпка. - сексуално достъпна, ако е неомъжена. Ако не е, вижте какво написах там. Това за сексуално достъпна го има и в глупавкото есе в пик, според което българките излъчвали вътрешен сексапил. - задължително грижовна. Ако не е грижовна, значи е сбъркана като жена. - задължително подчинена на интересите и грижата за семейството. Къде що е грижа, се пада на нея - деца, родители, родители на мъжа - нейно задължение. - задължително желаеща да има деца повече от всичко друго, защото другото трябва да го изостави, ако е майка. Какво, ако не желае да има деца? Остракиране. - отдадена на другите и безправна, що се касае до наложените й задължения. Мъжът може да е уморен след работа, жената не - защото нейният ден приключва, едва след като е свършила всичко по обгрижването на други - не за себе си. - задължена да извършва всички рутинни и неприятни дейности по обгрижване на дома. Всичко, което не изисква кой знае колко мозък, е задължение на жената - чистачка, перачка на омазани бебешки дрешки, миячка на тоалетни. Без значение образованието й. - неспособна. Дори да шофира не може, какво остава за по-сериозни неща. Независимо от това, че статистически жените правят много по-малко катастрофи от мъжете, защото са по-внимателни на пътя. - търпелива, склонна да търпи унижения - длъжна да прояви чувство за хумор дори ако пред нея разказват унизителни вицове за тъщата, тоест майка й, или други жени. Ама съвсем ме карате да свърша цялата работа вместо вас, а аз не ща. Защото ще продължите да спорите с мен заради спора така или иначе.

Ето ги джендър стереотипите - вместила съм ги в твърденията горе. Написваме едно "Българките са" в Google и получаваме това: https://pik.bg/разкритие-разбраха-защо-българките-са-толкова-специални-и-желани-news258912.html Ето и резултатите от първите две страници:

Говорехте за стереотипи, не за задължителни характеристики - затова ви написах това.