dora

Не е задължително да става дума за "white trash"-a, струва ми се. Според мен ксенофобски настроени са не задължително бедните или бедните работещи, ксенофоби има и сред образованите или средната класа. Както и нексенофобски настроени има и сред най-бедните. Либералният капитализъм, който във Великобритания е най-близо до америнанския тип в последните тридесетина години направи работещи бедни хората от много професии, напр. повечето творчески такива. Един обикновен дизайнер на уебсайтове например (при това завършил университет по дизайн) нерядко не може да си позволи да наема собствен апартамент и трябва да го дели с някого, защото наемът в някои градове (а обикновено те са тези, в които човек с подобна професия би си намерил работа) е по-висок от заплатата му, И това е масово. Все едно е студент или нискоквалифициран работник или черноработник, а не е... (Разтърсих се и намерих ето например тази статия за бедните работещи родители, там една от интервюираните казва, че заплатата й е толкова, колкото и наемът: https://www.jrf.org.uk/blog/why-working-parents-are-struggling-repel-rising-tide-poverty ) Въпросът е, че финансовите мерки - откъм намаляване на субсидиите в различни сфери и увеличаването на данъчната тежест води до убийствени резултати в по-нископлатените от хората, които бихме схванали като средна класа. Докато социалното разделение продължава да расте... Изведнъж се оказва, че ако получаваш помощни за безработен, си по-добре, отколкото ако свириш в професионален оркестър... И пак, благодарение на свободния пазар на недвижимите имоти, благодарение на който цените се качиха в пъти в последните двадесет години, вероятно трябва да се изнесеш от жилището си, ако е в столицата, и да се нанесеш на съвместен наем с някой студент... Днес в близост до Концертгебау при мен се открива специална сграда, в която музикантите да могат да репетират. Защото когато живеят под наем кой знае къде с кой знае кого, там място, където три-четири-пет часа дневно преди концерт да си доизработиш последната част на четвърта симфония на Малер, няма... Това нерядко и в моята държава - допускам, че не е изключено във Великобритания, която като цяло е много по-малко егалитарна... В някой сектори е по-добре човек да се прекфалифицира във водопроводчик или обикновен домашен майстор (срещу надница при мен от 30-40 евро на час) от това да работи творческа професия, примерно младши редактор, срещу заплата от 10 - 13 евро на час... Преди месец човекът, изпратен от компания за услуги по домовете, който дойде да ми смени две брави вкъщи, се оказа дългогодишен шеф на телевизионен екип камери, с висше образование философия и документално кино.... Разбрах, като още от вратата, по лицето му, го попитах в кой университет е учил... Разглобява човекът брави и си говори с мен за Витгенщайн... Тези хора не са white trash.... Нито са ксенофоби. Но от година на година изпадат все повече и повече, а уж икономиката се съживява.... Тяхното недоволство, за което си говорехме и другаде, може да бъде контролирано за известно време, защото хората от този тип са добре образовани и са склонни да разбират системните трудности, както и да се отнасят с толерантност към тези, които имат по-голяма нужда от тях. Но все по някое време ще доведе до протести, по един или друг начин. Възможно е за британците един от начините да е този... Включително защото не само работническата класа, условно казано, но и образованите хора около и под нивото на бедността, реално нямат свое политическо представителство (класическите леви партии в голяма степен умряха, не само заради дискредитирането на комунистическите идеи, а и изобщо защото връзката между най-ощетените и техните представители се разми) и социалното неравенство реално се замита под килима.... Извинявам се, че пиша по наблюдения, без да вадя статистика, но сега нямам време....

Вчера слушах един коментатор, но няма как да предоставя линк, относно това, че далеч не става дума само за ксенофобите. Според него за брексит са гласували и немалко от хората в много лошо финансово положение, не за друго, а за да бъдат чути. Вижте тази статия относно бедността, при това не сред безработните, а сред работещите. https://www.theguardian.com/business/2018/dec/04/four-million-british-workers-live-in-poverty-charity-says По мои спомени в последните тридесет години никога училищата не са събирали пари, за да купуват на деца от семейства на работещи родители обувки и якета и учителите им не са им купували закуски от собствените си заплати, както твърдеше, че се случва днес коментаторът. Заради огромното разслоение между бедни и богати. В никоя друга развита държава, освен може би в САЩ, не съм и виждала толкова бездомници, просещи по улиците. Макар това и преди десетина години да го имаше, изпадането на толкова много хора под социалния минимум за британолюбското ми сърце е шокиращо....

.... И в добавка към горното, струва ми се необходимо да го напиша някак - ако поради опита или заниманията си човек е свикнал на това (което се счита за нормална и добра практика в науката) недоизкусорените му хипотези и непрецизната му работа да бъдат подлагани на убийствена критика, той знае, че тази критика не е лична - тя ще му е от помощ да ревизира заключенията си, да си подобри методологията, да намери валидни данни. И да си каже: "Да бе, верно! Леле, какви глупости съм набримчил тука, я да поработя още малко!". Това е защото критиката от колеги е и даване на информация, с която човек допреди това не е разполагал, или просто не е бил далновиден да вземе предвид. Хората обаче, които не са част от научната сфера или не са имали взимане-даване с нея, сякаш малко се паникьосват, когато някой прави тезата им на пух и прах и решават, че това е лична атака. Ето, както вие сте останал с впечатлението, че ви обиждам, а аз не обичам да обиждам и не бих си позволила да обиждам никого. Обидите също са агресия - вербална такава - нещо, което между цивилизовани хора изобщо не е необходимо да се сличва. Точно и защото всяка научна хипотеза, публикувана в реномирано/признато научно списание, подлежи на жестока критика от колеги, ако не е вярна, хората там внимават какво публикуват и го правят с разбирането, че ако са сгафили с нещо, ще бъдат размазани от критика - с което си залагат и репутацията на учени. Затова когато четете там, можете с висока степен да знаете, че това, което четете, най-вероятно е научно вярно. Но препоръчвам да се фокусирате върху колкото се може по-новите неща, защото старите е възможно да са отпаднали от консенсуса, точно защото са били разгромени.

Добре, това объркване го разбирам. Вероятно то не е само ваше - имам впечатлението, че повечето от хората, на които никога не им се е случвало да четат, да се позовават или да пишат научни публикации, не са сигурни как да се ориентират. Това си е за отделна тема, каквато ми се струва, че ще бъде полезна, но аз няма да имам времето да я водя. Как да не се обърквате можете да прочетете на много места, ето сега намерих едно: https://theconversation.com/scientific-evidence-what-is-it-and-how-can-we-trust-it-14716 Най-общо казано, можете да имате доверие на нещо, когато то се основава на следните принципи: - обективност - (статистическа и методологична) валидност - прецизност и точност (на данните) - потвърдимост (по друг метод от друг екип) - професионален консенсус. Всяко нещо в научната област полежи на критика от други учени. Когато между учените има консенсус за нещо, това означава, че никой посредством научния метод и статистическите данни не е могъл да му намери дотолкова съществени недостатъци, че да го опровергае. А, повярвайте, най-сладкото в този тип занимания е да се опровергае нещо или да се открие нещо ново Което обаче ще бъде подложено от колегите на същата опустошителна критика, ако човек нещо е сгафил с методологията си, с обективността си, със събирането на данни, с прецизността или потвърдимостта. Ако учените като цяло са съгласни, тоест научен консенсус има, това означава, че от гледна точка на сегашните достижения на науката тази хипотеза е вярна. Има си цяла специалност, която се занимава с методиката на научните изследвания - research methods, като тя е развита за всяка отделна научна сфера.

В нито един момент не съм намеквала нещо за вас - грамотност, неграмотност и т.н. Ако имате съмнения, можете да се върнете да прочетете отново, но ви уверявам, че такава оценка от мен не е имало. Можете да пишете спокойно, но в научен форум е добре да се придържаме към това, което е научно доказано. Когато не се придържаме, можем и следва да бъдем коригирани. И не защото аз казвам това, а защото това казват правилата на форума.

Точно преди да го напишете се чудех дали да не предложа да извадим някоя комуникация на католическата църква относно горенето на вещици като научно достояние от 15 век в областта на лечението на послеродовата депресия Ето нещо такова, вижте го, любопитно е: https://www.courses.psu.edu/ger/ger100_fgg1/supplementary/witches.html Карес, извинявам се, развалихме темата...

Здравейте, так Нали затова има разграничение между причина и симптоматика. Схематично ще пиша, че знам, че ще разберете веднага: Неприемане на собственото тяло - дисморфно разстройство, което може да е и относно спецификите на тялото, свързани с пола (GID). Това е разстройство. Човек може да си е хомосексуален, без да има дисморфно разстройство. Както може и да има дисморфно разстройство и като хетеросексуален. Точно както може да е хомосексуален с депресия и хетеросексуален с депресия, и т.н. Може да е хомосексуален с шизофрения и хетеросексуален с шизофрения, и т.н. Хомосексуалността от едно петдесетина години не се счита за разстройство - нито според Световната здравна организация, нито според APA. Счита се за сексуална ориентация. Абе, защо в такава хубава тема говорим точно за това, не знам :))

Това, за което разговаряме в момента, е една от специалностите ми.

Ей това не е правилно. "Initiation" не е правилно. Защото предполага доброволност, а нищо доброволно в нечие системно сексуално малтретиране няма. Затова се говори за сексуално насилие в затворите: https://www.bbc.com/news/uk-45499591 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2438589/ Продължителното жестоко малтретиране, особено сексуалното, особено у момчетата и мъжете (независимо дали се е случило в детството им или на по-късна възраст) установено води до промени в цялостната себеизява, вкл. напр. страх от сексуални взаимоотношения с пълнолетни лица (разбирайте педофилия), примерно. Или проблем със секса по взаимно съгласие изобщо. Психическа травма, подхопаваща всички аспекти на личността изобщо, включително способността й да създава и поддържа задоволяващи сексуални отношения като равен с равен. Повторна виктимизация - веднъж жертва, цял живот жертва. Или какво ли не. Но не защото "в затвора попаднал на хора" и после - ехеее, хей живот, здравей, здравей! Нито защото някой го е "научил" колко хубаво е да е педофил. А защото това е рекция на травма.

Това е невярно.

Благодаря, Ник. С оглед на неотплесването на темата не ми се искаше да правя разграничение между социопатията и психопатията, затова написах "психопатични черти" - малко по-популярно казано, но вметката ви е напълно на място.

Хъм. Размислихте ме. Дали това е нещото, което пречи на хората да разберат формулираната в моя постинг логика?

Абсолютно. Конкретно за сексуалното поведение в затворите има изследвания, най-ранните от които са от 1930те години. В "зората" на сексологията и под влияние на Фройд в началото се говори за "латентен хомосексуализъм". Тези ранни теории отдавна са опровергани. Още през 1970те години са правени изследвания на това как сексуалното поведение в затворите, специално мъжките, действа като своеобразен регулатор, създаване на йерархия, където за тези от насилваната страна няма нищо доброволно - те се опитват да спасят живота си. Например защото този, на когото позволят да ги изнасилва (обикновено, както вече написах, изнасилвачът е с психопатични черти и идва от контингента извършители на тежки насилствени престъпления - като той не е хомосексуален, него го мотивира насилието) се оказва гарант на това някой друг от психопатите да не ги убие. Какво имам предвид под "позволяват" - това, че не се оплакват. Щото оплачат ли се, вероятно ще си ги убие самият той. Но съвсем другаде отидохме.... Затворите изобщо не са увеселителни заведения, където закоравелите мъжки сърца ненадейно се отдават на грациозни ласки...

Пишете за взаимен интерес, защото не познавате ситуацията в затворите.

Здравейте, Ник Това не ме притеснява особено, вкл. защото това е една от многото пропуснати с десетилетията дискусии, които трябва да бъдат проведении - не само в България, но и в Източна Европа. Това, което ме тревожи много повече е, че не остана между кого и кого.

Не пишете без подготовка, Вториследкняза У затворническото население изнасилването се използва като боя - не като проява на сексуална ориентация, а като демонстрация на власт и налагане на някаква местна йерархия. Да не забравяме, че основна част от населението на затворите е съставено от хора с психопатни черти. Те биха направили абволютно всичко, което схващат като дълбоко унизително за по-слабите от тях, вкл. да ги изнасилват - еднократно или системно, за да им покажат "кой командва парада". Не сте ли виждали демонстрация на превъзходство например у мъжките кучета? Мъжко куче да извършва псевдокопулативни движения върху друго мъжко куче? Психопатът няма обичайните задръжки на нормалния човек, на когото те биха му казали, че подобно поведение е животинско и неприемливо. Вкл. защото основна характеристика на извършителите на тежки престъпления с психопатни черти е импулсивността - на популярен език разберете, че не им пука. От нищо, дори не изпитват страх. Освен заради проявата на власт, брутални изнасилвания стават и заради това, което на популярен език се нарича садизъм - не мислете, че това са ласки по взаимно съгласие. Психопатът се мотивира от това да причини максимално болка - физическа и още повече психическа, а ако може най-добре и двете. Обикновено обаче подобни прояви означават, че ако се следва протокола, извършителят ще бъде въведен в режим на изолация. Не защото извършителите са хомосексуални, нито пък защото ненадейно са си променили половата ориентация. Но спирам, че отидохме съвсем другаде

Здравейте, Херкулес, Имам предвид това да не се подлъгвате по публикации, представени в източници с подозрителна научност. Репаративната терапи / конверсионалната терапия е отречена не само в САЩ, отречена е във всички развити държави. Дори ако отворите тази статия в Уикипедия, ще видите подробна библиография, както и това, че няма организация, свързана с психичното здраве в развитите англоговорящи страни, която да не я е отрекла: https://en.wikipedia.org/wiki/Conversion_therapy#Status_by_health_organizations Пускам англоезични линкове, защото статистически ми се струва по-вероятно потребителите да ползват английски, отколкото примерно шведски, норвежки, холандски и т.н., за да пусна становищата на здравните организации там. Дори да не ви харесва Американската психиатрична асоциация (че там имало много педерасти и лесбийки - което няма как да твърдите, защото такава информация не може да бъде потвърдена по никакъв начин, както и не може да бъде потвърдена по никакъв начин пристрастността на същата, защото това, което публикува тя като насоки за психичните заболявания е световен стандарт, формулиран на основата на десетилетния опит на стотици организации, здравни институции, държавни и международни браншови институции, включително Международната здравна организация), то нима всички други организации, научни публикации в професионални списания и дори изследвания на университети (напр. веднага намерих едно на университета в Корнел) също са част от някаква вездесъща гейо-лесбийска конспирация?! Вярвам, че напълно разбирате, че подобно твърдение би било нелепо. Във Великобритания практикуването на този тип терапия води до отнемане на лиценза: https://www.telegraph.co.uk/news/uknews/9580118/Psychotherapists-warned-against-offering-sexuality-conversion-treatment.html Като се вижда, че дотолкова сериозно са взели единия прецедент, в който някакъв си терапевт - християнин взел да прилага отречената терапия, че са изпратили официални предупредителни писма до всичките си членове и са затегнали политиките си, че това да не се повтаря. В статията се потвърждава и позиция на Световната здравна организация. Формулирана още в ICD-10 така: "It is explicitly stated in ICD-10 that “sexual orientation by itself is not to be considered a disorder”. Следователно не подлежи на "терапевтиране" и опити за промяна*. Eто и ICD-11 - там никъде няма хомосексуалност: https://icd.who.int/browse11/l-m/en#/http%3a%2f%2fid.who.int%2ficd%2fentity%2f160690465%2fmms%2fother Не възразявам в частното си пространство човек да споделя каквито си иска възгледи - негови са си. Но когато форумът е научен,. е добре тук да се лансират потвърдени от науката версии за нещата. ---- * И оттук, за да се върнем там, откъдето започнахме: ако дори Световната здравна организация казва, че сексуалната ориентация не подлежи на променя чрез целенасочена психотерапия, то как може някакво си политическо течение (феминизмът) да променя сексуалната ориентация! Ако човек има някаква сексуална ориентация, никой не може да му я промени. Помислете хипотетично за себе си. Вас някой би ли могъл да ви направи нещо, което не сте? Каквото казват гените ви, това сте. И това важи за всички хора, че и живи същества. Какво остава някакво културно или общественополитическо течение да променя генетиката на хората. Промяна на личността може да се случи при мозъчна травма. Но дори мозъчна травма като цяло не променя сексуалната ориентация откъм предпочитание за пола на партньорите. Дори когато е в базалната област (фронтална и темпорална). Променя степента на сексуалното желание, като документираните за това случаи са изключително редки.

Съгласна съм, че ерудирани хора има, но само назоваването на проблемите не води дори до начало на разрешаването им. Проблемите всички, или поне немалко от нас, ги виждаме пределно ясно, и то не отсега. Да не говорим, че още през 1990те отлично виждахме къде с неосъществения преход сме заложили бомби, които рано или късно ще избухнат. Но няма нито управленски ресурс, нито политическа воля, нито обществена мотивация проблемите да бъдат разрешени. Поради ниската си обществено-политическа, икономическа и гражданска култура обществото е склонно да реагира примитивно на няколко елементарни дразнителя, но не е способно нито да установява причинно-следствените връзки за тях, нито да мисли системно за разрешаването им. Възходът на популизма при това положение е неизбежен.

Въпросът е доколко само неудобството да се отиде до избирателна секция е причината за този процент, или роля играят и други фактори и кои са те. Липса на интерес към изборите? Политическа непредставеност? Аз да речем считам за свое абсолютно гражданско задължение да гласувам винаги, но в последните десетина години не мога да намеря нито една политическа формация, която да ме представлява в достатъчна степен, за да дам гласа си за тях. Всеки път ми се налага след мъчителни размишления да избирам между това да тежа на съвестта си, негласувайки, и да тежа на съвестта си, че съм дала вот за формация, чиито възгледи, намерения, ценности и особености на личния състав изобщо не бих припознала като свои, да не говорим, че повечето предизвикват дълбока морална аверсия.... Зададат ли се избори, ме наляга вътрешното мъчение, че пак ще съм в същата ситуация. И това не е от политическа неориентираност или незнаене какво точно искам. Отлично знам за каква формация бих гласувала, но такава няма. Затова ми се струва, че не само за мен, а и за много сънародници в чужина въпросът никак не е тривиален.

Здравейте, Ник! Вижте ето това: Някои от способностите, които имаме, могат да бъдат открити и в животинския свят, за това няма спор. Никой бозайник обаче не е способен на нивото на абстракция, на което е способен човекът, поради по-големия му мозък. За това високо ниво на абстракция говорех, всъщност.

Mетодът, който описвате, важи обаче само за опознаването на материалния свят. Сложността на човешкия мозък обаче е такава, че сме способни освен материалния свят да обитаваме и един паралелен на него свят на идеите, където всичко се подчинява на ментални конструкти. И съшествуването на този свят не може да бъде отречено. Моралът, етиката, правото, стремежът към размишления, създаване на хипотези, боравене с абстрактни понятия и творчество, обществената организация, основите на обществените и междуличностните отношения така, както си ги представяме (или дори както си ги въобразяваме), дори най-обикновените ни предположения за това какво е вероятно да ни се случи след малко, влизат в тази необходимост от познаваемост и предвидимост на света. Това, че в пределната си форма на абстрактност този идеен свят борави с концепцията за някакъв надсмисъл, не е никак чудно, напротив. Общо взето е неизбежно. Вижте илюстрацията с въпроса "защо". Когато си го задавате достатъчно дълго, по логически път ще стигнете точно там, където стигат и те. Каква форма предаваме на това ниво на абстрактност е въпрос на исторически обстоятелства, като под това визирам историята на човешките идеи. Някои хора са склонни директно да заимстват от този исторически опит идеите (напр. за Бог), които според собствените им представи хем най-добре отразяват това ниво на абстрактност, хем полагат основите на структурната организация и цялостност на битието изобщо. Точно защото заради собственото си усещане за сигурност, предвидимост и справедливост хората имаме нужда от структура и цялостност. Всички ние - тоест тяхната мотивация не е по-различна от тази на всеки друг човек, само те я реализират по, да го наречем, начин, който има зад гърба си многовековна приемственост и са решили да я следват. На други обаче това не им е достатъчно. Или като цяло идеята за подобна организация не им харесва. И в двата подхода няма нищо лошо. И ако се върнем на конкетния казус на темата, може ли един от най-известните физици на 20 век да има религиозни възгледи? Защо да не може, след като всички ние, вкл. и той, обитаваме едновременно два свята - материалния, изследван от естествените и свързаните с тях науки, и идеалния, който е обект на философията (в което включвам теологията). A защо да принадлежим едновременно към два свята? Защото не сме маймуни или компютри (както го формулира Атом по-горе).

Откога "Дарик" е научно списание? За ваша справка: По повод на репаративната терапия, пропонент на която се оказва авторът на споменаваната от "Дарик" книга: Позиция на Американската психиатрична асоциация: https://web.archive.org/web/20110407082738/http://www.psych.org:80/Departments/EDU/Library/APAOfficialDocumentsandRelated/PositionStatements/200001.aspx Позиция на Австралийското общество на психолозите: https://www.psychology.org.au/getmedia/95cfcca4-009c-4a75-a0e7-597d68e5a55c/Position_statement_on_psychological_practices_that_attempt_to_change_sexual_orientation_members.pdf Позиция на Канадската психологическа асоциация: https://cpa.ca/docs/File/Position/SOGII Policy Statement - LGB Conversion Therapy FINALAPPROVED2015.pdf Позиция на Американската асоциация на преподавателите, съветниците и терапевтите по сексуално здраве: https://www.aasect.org/position-sexual-orientation-and-reparative-therapy Статия: http://www.psychiatricnews.org/pnews/99-01-15/therapy.html в която изрично се посочва, че хомосексуализмът е свален от официалната класификация на психиатричните заболявания на Американската психиатрична асоциация още през 1973 година. За справка, можете и сам да намерите класификацията, казва се DSM и се явява международният стандарт в психиатричната помощ. Това, че някакъв ултрас е решил да пише неща, които отдавна са отречени от психиатрията, а и от науката изобщо (навсякъде ще видите, че репарационната терапия, която проповядва, е ненаучна), и че някой си бил му превел отречената книга, че и дал интервю за "Дарик" говори само за качеството на журналистиката във Варненския клон на "Дарик"... А имах по-добро мнение за тях доскоро...

Защото това отговаря на фундаменталната ни нужда да познаваме света около себе си - малко по-горе го написах, никой от нас не би могъл да живее в ужаса на един напълно непредвидим и непознаваем свят. (И размишлявайки, прилагаме индукция и дедукция, екстраполация и т.н. - понятията са ни известни от логиката. Реално всяка логическа операция, която извършваме с ума си, е абстрактна - а ако самият метод е абстрактен, защо резултатите му да не са?) Подобна нужда - да познават света около себе си - имат дори животните, затова се учат как да се отнасят към средата си, какво е опасно, какво не, какво става за ядене и какво не, какво означава поведението на другите животни около тях. Защо тогава, за разлика от животните, ние си задаваме въпроси за битието си от по-висок порядък? Много просто: защото имаме по-голям мозък.

Въпросът е от какъв порядък е този смисъл. Какво имам предвид. Примерно решавате, че днес вместо да помързелувате, ще посветите времето си на някоя благотворителна цел. Опитайте се сега да си задавате въпроса "защо" на всеки отговор. Ето така: Днес ще отида с една група да почистя парка от боклуци. Защо? - За да е чисто и хубаво. Защо? - Защото ми се иска на хората да им е приятно като ходят в парка. Защо? - Защото не съм егоист и за мен е важно и на другите да им е добре. Защо? - Защото ми се иска да съм добър човек. Защо? - Защото на света е важно да има и добро. Защо? - Защото... (попълнете по желание, отговорите са произволни, за да ви покажа принципа). Опитайте и ще видите, че рано или късно, на поредното преместване на отговора на въпроса "защо" в някакъв по-висок, общ, абстрактен порядък, ще стигнете до морала, ценностите, принципите на организация на света, както и до смисъла от всичко това, Ако продължавате в същия дух на все по-принципни отговори, ще достигнете до ниво на абстракция, съвместима с божественото, макар изобщо да не му придавате смисъла на старче с брада, което ще ви накаже, ако не почистите парка. Това като съвсем проста илюстрация на тази нужда да мотивираме себе си посредством "нещо повече", някаква идея за "смисъл", която по нивото си на абстрактност пределно надхвърля тривиалното и отвъд нея не може да има нищо друго, или поне разумът/мисълта ни не може да роди нищо от по-висок порядък. Как точно ще формулираме абстракцията, която ще поставим там, откъдето нататък задаването на въпроса "Защо" не може да продължи нататък, е без значение. Сега, естествено, че може да има хора, на които да е достатъчно, поне към момента, да престанат да си задават въпроса "Защо" още на третия отговор. Но това не означава, че няма и хора със силна вътрешна потребност целенасочено да размишляват до края на това, което умът им би могъл да им даде. И , водени от нуждата си, настойчиво да се опитват да стигнат до това, която с всяка следваща крачка сякаш им се изплзва. Нито това, че изборът им на отговор не съвпада с нашия, означава, че техният е грешен, а нашият е правилен. Всъщност точно на тази нужда да уловим нещото, което непрекъснато ни се изплъзва, дължим историята на човешката мисъл - и религиозна, и не. Все пак животът рано или късно държи всеки от нас отговорен за изборите ни.

To всъщност не се усложнява, опростява се. С наличието на готов отговор.