dora

След като има тайна на осиновяването, във формулярите не трябва да се пише "баша" и "майка" След като такива баби има - както и има достатъчно самотни родители, достатъчно небиологични родители и т.н., това значи, че те трябва да бъдат включени, а не изключени с идевта, че всички сме биологически родители. Ами, не сме всички. Аз и вие - може би да. Но всички - не.

На кого са отнети човешки права?

Само пояснявам :)) Но с профил не полицейска практика, а криминална психология. Е, учила съм и няколко други неща, но в случая ставаше дума за това.

Аз съм криминолог.

Здравейте, Самодива, не е въпросът дали я оправдават, а как да се опази добруването им, ако за тях е по-добре все още да не научават за това. Както и това никой друг да не научава, защото не е негова работа. Не е работа на училището, например, дали едно дете е осиновено или не. Затова и правната рамка се актуализира така, че институциите да не получават повече информация, отколкото е необходима за функционирането им. Представете си, че сте бабата на това дете, а формулярът изисква от вас да се подпишете като "майка" или "баща". Вие не можета да се подпишете като нито едно от двете, защото това не е вярно. Но не желаете и да се подпишете като "баба", защото не искате детето да научи, че майка му е починала и вие сте поели нейната роля. При това положение формулярът трябва да е съставен така, че да не ви принуждава или - да излъжете - да изложите чувствителна информация. Ето затова в тукашните формуляри пише "oтговорен", а не "майка", "баба", "чичо", "друго". И държавата не ви притиска да си кажете, вие, аджеба, ли сте произвели яйцеклетката, от което се е пръкнало това дете, или не. Защото вашите яйцеклетки не са работа на държавата. Пък ако яйцеклетката си е била ваша, какво ви пречи това, че вместо "майка" там пише "отговорен"? От това няма да станете по-малко майка :)) Никой родител не е станал по-малко родител заради един формуляр. А ако се засяга от формуляри, които ах, не били точно отчели обстоятелството, че сперматозоидът си е негов - то егати.

Вече описах. Представете си, че ви е осиновила баба ви, но вие я считате за майка, защото тя е решила да не ви казва това. Представете си, че сте осиновен и че майка ви не ви е майка, но те не иска да научите. Представере си, че вместо майка ви ви гледа сестрата на майка ви и тя не иска да научите. Представете си, че вие сте този осиновител или роднина, или дори приятел на семейството, който е поел ролята да отглежда това дете. Такива хора има и браво на тях, че са се наели. Трябва ли държавата да ограничава родителството само до "майка" и "баща", зачерквайки тези хора, или създавайки институциите си и документите си така, сякаш тях ги няма? Не. Трябва ли държавата да създава административни спънки на тези хора, както и неудобство и дискриминация на децата им, само защото те не се вписват в обичайната ситуация, а тя с всичките си документи и разпоредби държи да се впишат, защото не е създала разпоредби за тях? Не. Тези хора трябва да бъдат ВКЛЮЧЕНИ в държавата, в административната й уредба, дори в нещо толкова просто като един формуляр, като съществуващи наравно с родителите, но без да настоява да разкрие на всеки какви са точно те. А не бива да разкрива, защото това не е в полза на детето - ако така е решил отговорният за него, то за него е добре да не знае, че майка му не му е майка, нали? По тази причина и на някои места са решили, че на държавата не й е работа дали този, който попълва даден формуляр или друг е точно биологическа майка или баша на детето, при условие, че той е този, който е отговорен за тях и това на държавата й е достатъчно. А са решили, защото държавата не се бърка в креватите и личните взаимоотношения на хората, за да определя дали точно от тяхната семка се е пръкнало това дете или не, че и да настоява на това по административен път по пътя на изключването им. Не сме в 19 век, днес има и деца, които се раждат от чужда яйцеклетка, нали така? Обичайното семейство вече не е норма и това не е тайна за никого. Длъжни ли сте да информирате когото и да било за това, че не сте биологически родител на детето си? Абсолютно не. Това си е ваша лична работа. Ако държавата не отчита обстоятелството, че има хора, които не са биологически родители на децата си, и че те не са "майка" и "баша", но въпреки това се грижат за тях, защото е решила да се придържа само към някакъв отдавна остарял модел на класическо семейство, то тя дискриминира всички, които не са в класическо семейство, като ги изключва от себе си. А с това създава предпоставки за дискриминацията и неприемането им в обществото изобщо.

Това, че държавата признава, че случай като неговият е възможен и това, че не му създава неизпълними административни затруднения с всеки документ. Tова дете колкто и да се напъне, няма да се сдобие с двама отговорни за него родители, колкото и документа за него да трябва да се подписват от родител. Държавата не следва да я интересува какъв точно е отглеждащият дадено дете, ако то се отглежда добре. Това е намеса на държавата в семейните отношения. Колкото и децата, които се отглеждат от двама биологически родители имат право това държавата да не им се меси в семейните обстоятелства, толкова и децата, които се отглеждат от друг - сам родител, роднини, небиологични родители - имат право на същото. Другото е дискриминация на децата, които не са в стандартната ситуация. Тоест не стига, че животът им и така не е лесен, като последна капка в цялата сложност да им идва и това, че държавата ги притеснява. Откъде накъде?! Ако институциите на държавата са по-подходящи за 19 век, а не за 21ви, когато животът е друг, те следва да се актуализират, защото (както споменах в по-горен постинг) ако не го направят, то те обслужват нещо друго, не хората. Нормотворчество, като знаем, може да се случва отгоре надолу (държавата постановява, обществото се адаптира) или отдолу нагоре (обществото постановява, държавата се адаптира). Само че този процес не е еднопосочен. Признаването от държавата, че не всички са в един калъп води и до обратното - обществото да се адаптира към тази мисъл. От което и добруването не само на това конкретно дете, но и на всички деца в неговата ситуация в бъдеще.

Частните случаи са тези 35% от децата, които не живеят с биологическите си родители. 35% не могат да се считат за частен случай. Само частните случаи са безкрайно разнообразни.

По филм не може да се съди. Ето ви един пример с дете, което познавам. Майката е наркоманка и не го е виждала от бебешката му възраст. Бащата също е наркоман и не е ясно дали изобщо би го припознал. Това дете се отглежда от двете си баби. И слава богу е родено здраво. Не само това, детето е страхотно. Умница, веселка, лъчезарна, чаровна, че и красива на всичкото отгоре. Това дете виновно ли е с нещо, че нещата му не са се стекли добре? Абсолютно не. Представете си обаче нещата, с които се сблъсква всеки ден. Че трябва да непрекъснато да си измисля някакви завързани истории защо никога не си празнува рождения ден, защо не кани другите деца вкъщи, защо никое от тях не е виждало майка й и баща й, защо мама не идва на родителска среща - то ту представя леля си за майка си, ту баба си за майка си.... Представете си и цялата административна тежест на това бележникът да бъде подписан от родител, тази или онази бележка да бъде подписана от родител... Ако имате избор между това някой си да не бил да се засегнел от хомофобни съображения какво пишело в някакъв формуляр, и това на това дете да бъде спестено унижението във формуляра да трябва да се попълни "майка" и "баща" вместо "отговарящ за детето 1" и "отговарящ за детето 2", какво бихте предпочели? За мен добруването на детето (което и да било дете, всяко дете, включително и това) е значително по-важно от това дали някой си би бил се засегнал на мъжка - или бащинска - чест. Ами, като толкова му е акълът, че да не прозре, че светът не се върти около него, то да се засяга колкото си иска Децата днес живеят във всевъзможни ситуации - просто светът е разнообразен. Институциите няма как да не отчитат това. Или ако не го отчитат, е добре да се актуализират, защото ако не се, то те не служат на хората, а на нещо друго.

Много просто: Тази информация (дали детето е с два биологически родителя или един, дали те са разведени или не, дали детето е осиновено) необходима ли е на училището, за да изпълнява образователните си функции? Не. Значи не е необходимо да бъде споделяна и не е работа на училището. Тази информация обаче може да се използва, за да бъде детето тормозено от съучениците си. Което е още една причина да не бъде споделяна.

Това никак не е сигурно. Попадна ми някъде преди време статистика за ЕС, където само около 65% от децата живеят с двама биологически родители. От което следва, че 35% от децата не живеят в такава ситуация. В по-нискоимуществените части от населението процентът беше около 50, ако помня добре. Дори само оглеждайки се около себе си, всички знаем, че моделът на традиционното семейство отдавна не важи. Много хора живеят сами, много хора съжителстват без брак, много хора отглеждат сами дете. И от двата пола. Има и достатъчно хора, които отглеждат несвои деца, в биологическия смисъл на думата. Това означава, че на всичките тези хора традиционният формуляр за двама родители - майка и баща - не им върши работа и не ги представлява.

За улеснение на всяка администрация. Представете си, че непрекъснато ви се налага да попълвате формуляри, където нито едно от посочените полета не отговаря на вашата ситуация. Колкото повече хора живеят в ситуация, която се отличава от стандартната, толкова по-общо ще се налага да се формулират тези полета, за да покриват всички възможни случаи. А ако статистиката показва, че значителен процент от хората живеят в ситуация, която не се вмества в полетата на формуляря, очевидно трябва да се сменят полетата. Като причините да не се вместват могат да са изключително разнообразни. Не знам дали си спомняте едно изследване на УНИЦЕФ преди две-три години, от което излизаше, че всяко четвърто или пето дете в България е с родител в чужбина. Тези деца са оставени на бабите и дядовците си. Бабата и дядото родител ли да се пишат? Ако един формуляр - само по един критерий - е неизползваем за 20-25% от населението, той каква работа върши? Ако примерно съм чичо на това дете, което ми е подопечно, защото аз се грижа за него, къде ще се пиша във формуляра, като негова майка или като негов баща? Все пак училищната администрацията не я занимава това дете дали е дете на биологичните си родители, дали те са живи, дали са се разделили, дали са го желали или са се отказали от него - това изобщо не им влиза нито в задълженията, нито е тяхна работа, нито пък трябва да бъдат вкарвани в някакви филми, само защото примерно им се налага понякога да се обадят на някого в случай на спешност. Или изобщо, за да знаят с кого да разговарят за детето, ако има нужда. Изискване да не се разкрива за никого повече информация, отколкото е изрично необходима за изпълняването на функциите на съответната организация, е заложено и в закона. Затова и каква точно е семейната ситуация на детето не се разкрива на училището. То не е длъжно да знае, защото това инфо с нищо не им е необходимо, за да го обучават. Вероятно и поради новия GDPR тези конкретно държавни институции са се сетили, че имат повече инфо, отколкото е редно да имат за неща, които нямат нищо общо с необходимото за функциите им. Никаква вселенска гей конспирация. При мен, както споменах, формулярите отдавна имат такъв вид и чудно защо родителите изобщо не виждат в това проблем.

Родител 1 е този, на когото училишето се обажда първо. В моя случай това съм аз, защото така сме си разпределили ролите - аз съм тази, която се занимава с всички административни неща, свързани с хлапето. За това родителите се разбират помежду си и няма никаква драма. Мъжът ми е този, който се занимава с всички административни неща относно къщата, примерно - така задачите са що-годе поравно. Ако аз като "Отговорно лице номер 1" не мога да вдигна, примерно защото съм на среща, шофирам или просто не си чувам телегона, се обаждат на мъжа ми - "Отговорно лице номер две". И той, като нормален мъж, чието мъжко самочувствие със сигурност не зависи от някаква хартийка, няма нищо против да е "2", защото да е едно означава да го занимават с неща, които са делегирани на мен. И след като му звъннат на него в работно време, той да не знае какво да им каже, та да трябва да ми звъни на мен да ме пита, и после да им се обажда обратно на тях, че да им каже.... Е що за дивотия би било това? :)) На Родител номер две в нашия сллучай дори не би му хрумнало да прави това на въпрос, какво остава да пише цяла статия как му било накърнено бащинството?! От един формуляр?! Къде е драмата в това? Абсолютно никъде. Според мен няма никаква причина човек да го удря на чест, когато става единствено дума за това как на всички да се създаде възможно най-малкото административно неудобство. Ако го удря на чест заради някакво поле във формуляр, то егати. Наистина трябва да се консултира за психичното си здраве Затова си мисля, че това е поредното използване на абсолютно безобидно решение за хомофобски цели - ау, педалите отрекоха башите. Ами, глупости.

Защото в подобен административен акт няма педерастки мисли, а: - Улесняване на училището - Улесняване на документите, в които изобщо не е необходимо да има хиляда полета за попъляане, защото конфигурациите могат да са всякакви - две стигат, вместо петдесет възможни. - Най-важното: Опазване на интересите и добруването на детето. Помислете си, че примерно сте осиновен от баба си, но не знаете, че тя не ви е майка. А сте осиновен, защото майка ви е била на 13 години, когато ви е родила и е починала от свръхдоза. Баба ви изрично е решила да не ви казва, докато не излезете от възрастта, в която това би ви причинило тежка травма. Защо училището трябва да знае, майка ви не ви е майка, а баба?! Че майка ви е починала?! За да може някой учител без да иска да се изпусне и после да ви се присмиват децата, нанасяйки ви тежки психологически щети, не само защото ви се присмиват, а и защото изобщо не сте предполагал?! Училището това не го интересува, и не би трябвало да го интересува изобщо - това са семейни работи, в които то не и не трябва да се бърка, дори по случайност. Ерго документите трябва да са така написани, че да са лесни за използване и никой да не се затруднява при попълването им, чудейки се какво да напише, ако ситуацията е различна от класическата. Затова просто и администравитно: Човек 1 Човек 2 И готово. Пука ли ми на мен, че съм се попълнила в полето за Човек 1? Не, защото не страдам от комплекси и не ми се привижда, че някакво си поле за попълване подрива качествата ми на майка. Който страда от подобни терзания и държи да официално да го тупат по рамото, че е някакъв на детето си, за да не се чувства ощетен, проблемът си е негов, не на формуляра. Нищо подмолно няма в това. Но ако желаете да вярвате в някакви конспирации на педерасите, марсианците и забравих още какви бяха, някакви свръххора, от които сме произлезли, то никой не може да ви спре.

Ох, боже, да им имам проблемите.... Навсякъде на хората се привижда някаква хомосексуална конспирация. В моята държава отдавна формулярите за училище посочват не "майка" и "баша", а "отговорен за детето 1" и "отговорен за детето 2". И като "Отговорен 1" изобщо не би ми хрумнало да си помисля, че някой е създал срещу мен уронващо правата ми на майка обстоятелство :)) И то не заради хомосексуалните двойки, а защото деца могат да живеят във всякакви конфигурации с отговорни за тях възрастни, и на училището не му е работа да знае точно кой от тях какъв е на детето. Дали му е втори баща и е посочен във формуляра, защото биологичният му баща в починал, го е изоставил или изобщо не знае, че то съществува - училището не го интересува това. И не трябва да го интересува. Защото така се защитава интересът на детето. Училището го интересува да знае на кого да се обади в случай на нужда - детето си е счупило крака.,защото е скочило от дърво в двора. Сега на кого да звъним? Ами, на "Отговарящ за детето 1"! Този отговарящ може да е баба му, ако родителите на детето са починали в катастрофа и то живее с чичо си, но понеже чичото е летец и го няма често, то първият посочен е бабата - тя ще дотича веднага. А може и тези, които отглеждат детето, изобщо да не са му родители, то да живее при приемно семейство или в институция, където "отговарящ 1" е този, на когото детето се счита конкретно поверено в случай, че трябва училището да се обади на някого, а 2 - негов заместник, ако 1 не си вдига телефона... Ако се напишат конкретната майка и баща, които се са виждали детето от раждането?! И те нито знаят то как се казва, нито в кое уюилище ходи, нито с какво яке е излязло сутринта?! Какво помага това на училището възможно най-бързо да открие кой отговаря за детето? Или с кого да се съветва за детето? Обажда се на майката, която им затваря телефона с трясък, защото се е отказала от детето още при раждането му? И какво? Боже, прибери си вересиите.... отвсякъде дебнат едни зли педерасти, които променят законодателствата и отнемата на бащите изконната им роля...

.... продължих в този дух и в университета (СУ), но бях станала малко по-рафинирана - децата са жестоки, защото нямат мярка, в университета имах малко повече съвест явно.... Чак като отидох да уча в чужбина, мирясах :))

Бих казала "талантливи" ("gifted") тук - не са го написали правилно. Вижте: IQ tests can be used to determine giftedness in some children. Depending on which test is used, mildly gifted children score from 115 to 129, moderately gifted from 130 to 144, highly gifted from 145 to 159, exceptionally gifted from 160 to 179, and profoundly gifted -- 180. Гениални би трябвало да се считат само децата с IQ над 160, казвам го това, защото моето IQ, когато ми го мериха като дете, беше 147... но не са ме определяли като гений, опазил ме Бог... Само от училище непрекъснато настояваха да ме пращат на всевъзможни олимпиади, на които правех всичко възможно да не ходя... Между другото, gifted децата също имат проблеми в общообразователната система, защото им е скучно и се демотивират. Най-кофтито е, когато със сигурност усещаш, че учителят ти е с по-малко IQ oт теб и това те дразни неимоверно.... Аз бях станала страхотно проклета, когато усетех, че някой учител е средноинтелигентен - държах се ужасно с него.... Днес съжалявам за това, но тогава ме беше много яд, че ми губят времето с глупости и ги обвинявах вътрешно, че не могат да мислят с моето темпо - не можех да си представя, че някой ВЪЗРастен, който трябва да ми е авторитет, ще е по-бавен мисловно от мен... Конфронтирах се с тях, шредизвиквах ги, правех ги за смях пред класа, абе гадничко постъпвах отвсякъде погледнато....

За това отново сте напълно прав. За децата в неравностойно положение, вкл. за децата с различни видове инвалидност, ВИНАГИ се препоръчва образованието да се фокусира върху това което могат, вместо да се губят време и усилия в това, което не могат. Така им се дава шанс да използват уменията си и да ги развият в степен, в което в нещо са много по-добри от останалите, разбирайте имат конкурентно предимство, което поне в някаква степен да ги направи конкурентноспособни на пазара на труда като възрастни. Но най-важният фактор е, че този подход поддържа висока мотивацията им да продължават да учат. Предтсавете си, ако всяко ваше усилие да направите нещо, се среща с провал. Примерно защото бидейки с някаква инвалидност, това просто не ви се удава и няма да започне да ви се удава, колкото и да се опитвате. Всеки човек при това положение се отказва, с усещането, че е неспособен, че е обречен на нещастието си доживот. И си представете какво е, ако на такъв човек му се покаже, че нещо може по-добре от другите - за самочувствието му, за желанието му да се развива, за надеждата за бъдещето, с което това го изпълва въпреки затрудненията му.

Плюсче от мен, Скуби. Въпросът с експатите е доколко смятат да остават в държавата постоянно, или само за продължителността на договора. Ако искат да останат за постоянно, то е ясно, че първият и най-важен език за децата им ще бъде този на средата. Китайските училища вероятно са създадени за хората, които не възнамеряват да остават трайно - ако детето така или иначе ще се върне в Китай, за какво му е този унгарски?! Нашите цигани обаче не са в това положение. Те са си в родината си. Очевидно родителите им не са в състояние да си плащат на пенсионерки да учат децата им на български, ерго решението следва да е друго. Проблемът обаче се състои в това, че тези деца не са желани от обществото. То не само не иска да направи нищо за тях, за да ги приобщи, а им се сърди, че са се родили. Така интеграцията им няма да се случи никога.

Към това добавям задължиелна предучилищна подготовка. За усвояването на който и да било език като майчин, а не като чужд, е необходимо детето да е изложено на него ежедневно между нулевата и четвъртата си година. Което значи тези деца ежедневно да комуникират не само на езика на родителите си, но и ежедневно на езика на средата, пребивавайки в в среда, в която се говори български, и активно взаимодействайки с хора, на които българският е майчин. След четвъртата си година детето не учи "втори майчин", то учи първи чужд език, което изисква напълно различен подход - чуждоезиково обучение. Преди да се обвиняват отпадащите от учебната система, не е зле да се помисли как биха се справяли които и да било български деца, ако в първи клас им говорят примерно на китайски. И после пак така във втори, трети.... и докато издържат. Без обаче никой да се занимава по методите на чуждоезиковото образование за деца да ги научи на китайски.

Филмът:

Когато турските цигани се научат да четат: https://en.unesco.org/news/unesco-releases-new-research-youth-and-violent-extremism-social-media Още едно изследване: http://www.justitsministeriet.dk/sites/default/files/media/Arbejdsomraader/Forskning/Forskningspuljen/2011/2007/Home_grown_terrorism_and_Islamist_radicalisation_in_Europe_-_an_assessment_of_influencing_factors__2_.pdf Там са посочени следните фактори (посочвам в болд тези, които вече са налични и в синьо тези, които още не са:) 1. Background factors such as: • Muslim identity crisis • Personal traumas • Experience of discrimination and relative deprivation factors • Living environment and peers (segregation and parallel society) • Alienation and perceived injustices • Relative absence of a critical Muslim debate on Islamist terrorism 2. Trigger factors such as: • Western foreign policy and single provocative incidents • The myth of Jihad and desire for activism • Presence of a charismatic person or spiritual advisor 3. Opportunity factors (places to meet likeminded people) such as: • The Mosque, • Internet and satellite channels (доколкото не могат да четат) • School, universities, youth clubs or work (доколкото не ходят на училище) • Prison • Sporting activities • Cafes, bars or bookstores (доколкото нямат достъп до такива поради бедност)

Интересно видео:

Вижте, Ник, какво намерих: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0176268018301320 Оттам: Overall, the voting patterns in the Brexit referendum are complex. One possible – albeit not the only – interpretation of the empirical literature on Brexit so far is that some people who favor Leave may feel ‘left behind’, be it economically or culturally (see Hobolt, 2016; Clarke et al., 2017). This is consistent with sociological studies which demonstrate similar patterns for the Tea Party Movement and the 2016 US presidential election, e.g. Hochschild (2016). In Table A.9 we explore the potential link between Brexit support and indices of health, income and life satisfaction. When looking at overall life satisfaction only (columns 1 to 3), the individual coefficients suggest that dissatisfied people are significantly more likely to favor Leave while the aggregate estimate implies that a higher relative dispersion of well-being across voting areas, which can be interpreted as a measure of life satisfaction inequality, has positive predictive power for the Leave support. Success rates of prediction are very similar whichever level of variation is considered. Големият въпрос как тези хора ще ги направим "more satisfied" и по-малко чувстващи се изоставени не се решава с повтаряне на референдума, примерно. Затова на мен цялата история с Брексит повече ми прилича на протестен вот. Видяха шанс да сложат прът в колелото и го сложиха. Че животът им в краткосрочен план вероятно ще се влоши още повече, за това няма спор. Но те и така не го харесват, а май нямат усещането, че има кой да ги чуе... Гледах по едно от BBC-тата интервюта с хората в малко населено място, които всички -цялото село - са гласували за Брексит. Бяха страхотно гневни на Тереза Мей - казала, че Брексит е Брексит, а не правела това, което казала. Като ги питаха какво е трябвало да направи, те отговаряха: "Да напуснем ЕС. Веднага." В такова малко селище нямаха никакви имигранти, които да им "вземат" работните места...

Това е така - съгласна съм, че този тип реторика обикновено се цели в най-ниските социално-образователни слоеве, но не бива да пренебрегваме и съображенията на хората, които считат подялбата на суверенитета с недотам прозрачно дейтстваща международна организация като удар срещу принципите на демокрацията, да речем. Както и цялостното недоволство от това как всеобразни механизми, вкл. пазарният, при определени обстоятелства подриват демократичните принципи, особено когато те самите се чувстват все по-малко политически представени, тоест възможността им да използват обичайните демократични лостове, за да поставят проблемите си на дневен ред, се изправява пред очите им.... Не мога да твърдя, че съображенията на хората, избрали да гласуват за брексит, обезателно се ксенофобски. Дистанцията на властта и елита от обикновения избирател - не само на национално ниво, но и допълнителното й увеличаване с едно ниво по-нагоре, към международна организация, може да изглежда на хората като реален отказ от всякаква отговорност или ангажимент проблемите им да бъдат решени, а и дори взети предвид... Популизмът настъпва в Европа и според мен описаното по-горе е причината. Дано с него да не дойде и някаква форма на фашизъм....