dora

Това не е вярно. Вижте доклад на МВР за престъпността през 1988: http://desebg.com/2011-01-13-09-25-08/1922-2014-07-28-07-45-07 И организирана престъпност имаше, вижте още един документ на МВР, където се говори за контрабанда и валутни престъпления още от 1960те, както и за контрабанда и търговия с наркотици през 1988, както и се споменава, че тези престъпления няма как да се осъществят без българската мафия, защото освен наркотиците, останалата контрабанда е предназначена за българския пазар: http://desebg.com/2011-01-13-09-25-08/1292-2013-06-25-16-01-40 За тези неща обаче просто не се говореше. Всяка година другарят Тодор Живков произнасяше едни речи, в които обясняваше как процъфтяваме. Да не превръщаме темата в политическа, все пак - да си стоим при серийните убийци (колко чаровно звучи това).

Защото с такава давност при недобре събирани и съхранявани доказателства не може да се направи нищо. Дори за Гошо "Павето" не е ясно дали в крайна сметка осъденият и разстрелян е истинският извършител. Както споменах, народната милиция не се интересуваше от това. Тя имаше други приоритети. Ако сегашната също прави значителни пропуски в събирането на доказателства и спазването на процедурата, така че каквото и да имат, пада в съда, то не е зле да се отбележи, че тя е само наследник на тогавашната. Между другото, тогава не ставаха по-малко престъпления. Само че бяха старателно покривани, както и при по-видимите - невинни хора "респектирани" да признаят, че са извършителите, за да може народната милиция да отчете успехи. Вижте случая с глухоням абсолютно невинен човек, осъден и стоял в затвора 14 години за серия изнасилвания и убийства, само защото под леглото си имал порносписание. Което не се знае дали не е подхвърлено, все пак властта тогава не се церемонеше с буржоазни предразсъдъци като "справедлив проес". За престъпленията просто не се говореше - официално със сигурност не. Медиите бяха само държавни и те предаваха това, което каже партията. А тя за престъпността не казваше нищо. http://socbg.com/2017/11/мръсните-тайни-на-социализма-престъп.html

Проблемът с историческите митове обаче е, че те подлежат на що-годе произволна манипулация с оглед на интересите на текущия политически елит. Ефектът от този тип манипулиране обаче трае с десетилетия, ако не и повече. Ние не разполагаме с националноотговорен елит с дългосрочни стратегии. Оттам и рискът всеки мит да бъде използван за партизански цели. Затова и си мисля, че изграждането на каквото и да било трайно решение трябва да мине през гражданствеността, не през заиграването с историята.

Eто ви едно интересно изследване: холандският анти-националистичен национализъм: https://www.jwduyvendak.nl/wp-content/uploads/2015/07/Ke-i-_et_al-2016-Nations_and_Nationalism.pdf

Аз обаче говорех за неща, залегнали в националната култура и генезиса им, не за поддържането на някакви митове за величие и нищожност. Никой тук не се бие в гърдите, че се е родил в една държава с Рембранд. И не хленчи по отминото величие на колониалното минало ("България на три морета, шест океана и десет галактики). На преекспонирането на "националните" достойнства - лалета-малета, Ван Гог и т.н., се гледа с насмешка - това е нещо за туристите. След като носи пари в хазната (чрез туризъм и износ), значи е добре. Но толкова. По причина, че в тукашната култура приоритет има личният принос, не митовете за някакво споделено минало. Исторически, защото всеки сам носи отговорност пред Господ.

Причината се намира в изречението, което цитирах. Понеже социалистическият строй беше най-справедливият строй на света и всички хора в него живееха в безмерно щастие, такова нещо като "сериен убиец" не можеше да има. Тези неща се покриваха абсолютно тенденциозно. Както и всичко, свързано с престъпността изобщо. Защото какъв рай на земята е социализмът, ако хората се избиват едни други? Тежки престъпления по онова време ставаха само при капитализма. Точка. Като ако абсолютно случайно станеше нещо, то просто се намираше кой да обере колая, за да видим всички как народната милиция работи. Да не говорим, че от държавните предприятия всеки си крадеше каквото поиска. Трябва му малко спирт за вкъщи, източва си го от предприятието. Трябва му мека тоалетна хартия, а не вестници - взима си я от предприятието. Нищо от това не се наказваше - беше част от всемирното щастие и социална справедливост. Та, отношението на най-хуманния строй на земята към престъпността беше най-малкото... разтегливо. Народната милиция си имаше други грижи тогава - как да потуши всеки реален или въображаем опит за дисиденство, за разбунване на кошера. Конкретно тогава народната милиция беше заета с "Възродителния процес".

По него време повечето свят не е бил особено приятно място. В съществуващите държави - голяма част от които, бидейки царства, също не се основават на принципа на етническото самоопределение - относително добре е живеела много малка част от населението. И то до следващата война или смяна на властта, които очевидно не са се осъществявали по безкръвен начин. Чак в 19-20 век - конкретно в Европа - виждаме подобрения на живота за масовия човек. Преди 20 век такова нещо като "човешки права" не съществува. https://www.coe.int/en/web/compass/the-evolution-of-human-rights --- (постингът ви, от който цитирам, е чудесен!)

Докато си хортуваме, има още една убита жена - във Варна. Според статията за три години броят на убитите жени се е качил с 50%. https://www.mediapool.bg/domashen-nasilnik-ubil-zhena-si-e-preduprezhdavan-s-protokoli-news290411.html Вместо да го задържи, полицията го предупреждавала с протоколи. Ограничителна заповед не е получил. Очевидно защото с единия протокол в ръка жената е можела да избегне убийството си. Изследване: https://eige.europa.eu/.../20175822_mh0417775enn_pdf.pdf https://www.vesti.bg/bulgaria/domashnoto-nasilie-e-nevidimo-za-instituciite-6091719

Според мен има и друго. Българското общество не знае какво иска. Не за всеки поединично, а какво иска като цяло - освен че по подразбиране е недоволно от управлението си. Консенсус върху някакви общи или идеи цели не съществува. Българското общество е изключително атомизирано - затова почвам да си мисля дали изобщо може да бъде наречено общество. Затова и виждам и в проекта 'гражданство" - вместо проекта "митове от миналото" единственото му спасение.

Добре, реформулирам въпроса. Защо пораженчески и антагонистични (към съседите) митове от миналото да не бъдат заменени с гражданска култура? То няма спор, че социалният свят е идейният свят. Но не всички общества в историята на човечеството са били националистични и със сигурност не на етническия принцип, с който разполагаме към момента. Kaкво пречи, това, че не сме прагматична култура? Или какво? Предпочитаме да се валяме в дискурса на нещастието си, вместо да го подменим, с нещо, което ни върши работа днес? Пример за прагматична култура: японците. Те изключително лесно адаптират собствения си "мит", като привнасят към него всичко от чуждите култури, които би им свършило работа.

Към това бихме могли да включим и иновативността (развиването на технологии) и доброто управление на ресурсите (в капитализиране на предимствата за сметка на недостатъците, напр. компенсиране на липсата на каквито и да било приордни богатства с достъпа до море) , както и производителността (основна за GDP per capita): в неотпадащите от този списък държави съществува култура, която успява да поддържа гореизброените фактори. В холандския "Златен век" заради капитализирането на предимствата за сметка на недостатъците БВП на глава от населението нараства от 0.18% до 1% на година, да речем.)

Браво за брилянтното обяснение, Атом. Друг въпрос: защо да е необходимо един мит да се замени с друг? Защо това, което обяснявате в горния си постинг, да не е достатъчно? Защо да не можем вместо митологичния принцип да въведем граждaнския? Днес, с изключение на някои малки островни държави, няма етнически хомогенни общества.

На какво според вас се дължи това? Вие донякъде го споменахте, но е интересно.

Добре, и това какво променя? Искаме ли да следваме ценностите на европейската цивилизация, следва да се адаптираме към тях. Искаме ли да си стоим в Ориента - ами добре, излизаме от ЕС и готово. Ако западната цивилизация е постановила правото на избор като основополагащо, ако искаме да сме част от нея, не можем да казваме "Абе, колко да е основополагащо, наште жени ще си ги бием и това си е. Щото техните може да имат избор, ама наште нямат."

Това не е така, защото и мъжът, и жената имат свободен избор. Както писах и по-горе, човешките права не са zero-sum game (печалбата за един е загуба за друг), просто защото социалните отношения никога не се подчиняват на този елементарен, черно-бял принцип. Вижте общоизбирателното право. Даването на жените на право да гласуват не означава отнемането на правото да гласуват от мъжете. Означава включването на жените в демократичния процес. Да, когато в играта има нов участник, това променя правилата. Колкото повече нови участници има в играта, толкова повече правилата имат нужда да се адаптират. Но това е общественото - и а и изобщо - развитието на абсолютно всичко, изисква се адаптивност. За да живеем в мир. (Затова и дадох примера с множеството религиозни общности, които някак си трябва да живеят заедно в една държава, затова повеляват, че никоя общност няма да има превес по отношение на правата си над другите.) (Да, ние нямаме демократична традиция, не сме свикнали да живеем по демократичен принцип, както и да знаем, че включването на други участници в играта не е нещо лошо - вкл. защото позволява създаване на коалиции за отстояването на дадено право или принцип, и дори вземане на решения с консенсус - консенсусът, от който зависи легитимността на играта. Как една игра е легитимна, ако в нея участникът е само един?!) Съгласна съм, че аргументът тогава е: "да де, само че ако и жените гласуват, политическият елит се избира не само от мъжете, а и от жените, тоест и те решават как ще е структурирана политическата власт". А защо да не решават? Жените не създават ли брутен вътрешен продукт наравно с мъжете? Създават. Тогава защо да нямат право да определят, наравно с мъжете, как се управлява този продукт? Това само ако погледнем икономическата страна на нещата. Но и всяка друга. Жените днес не са жените в 15 век - и дори в 19 век, когато много от тях са били необразовани, и по това няма спор. Тогава? Не може хем да си стоим в 19 век, хем да живеем в 21ви - не върви никак. Обществата ни не само се променят, но и заради глобализацията стават все по-нехомогенни. Не можем да решим, че ще се правим, че това не е така - не и ако искаме разбирателство и мир. Да бе, мъ мъжете не щем да си дадем превъзходството, защото от това ше настъпи катаклизъм. Ами, вижте го това чувство за превъзходство и в настоящата тема, колко е смешно. Толкова е смешно, че дори не заслужава коментар. А и катаклизъм в полово егалитарните общества не ще и не ще да настъпва. Защо ли.

Защото това е фундаментално понятие в западната философия, практическа манифестация на свободната воля (https://plato.stanford.edu/entries/freewill/), влязла като принцип в разбирането за икономическа и политическа свобода в западната цивилизация. Барабар с принципите на суверенитет-самоопределение - което е продължение на същия принцип не само между индивидите, а между държавите - фундаментални за американската кутура и вследствие на това залегнали първо в принципите на Лигата на нациите, и впоследствие - в основополагащите международни документи на ООН. Какъв стереотип е това, това е фундаментален принцип в западната култура, основата на западния свят... Във всички области, вкл. в "правото да избира и да бъде избиран" - в конституциите на държавите. Не може да го релативирате така Е, ако искаме да принадлежим към друга цивилизация, нищо не ни пречи. Но тогава трябва да излезем от ЕС. Не може хем така, хем иначе. Специално за свободния избор в икономическата теория, вижте Милтън Фрийдман. Милтън Фрийдман като цяло, но ето едно видео: То според мен изрично показва и моя конретен избор да живея в егалитарно, вместо в догматично общество по отношение на очакванията към жените (примерът с Китай и Хонконг). Сега, то е ясно, че когато Кант е писал трудовете си, ние не сме били независима държава. И е ясно, че в обществото ни има достатъчно гласове, които ще кажат "Кант-мант, ние тия работи не ги разбираме. Наште жени ще си ги бием - и никакъв Кант няма да ни ги самоопределя. Освен това и педерасите ще ги бием!" Само че е крайно време тоя "Кант-мант" да започнем да го разбираме, и това е наложителен цивилизационен избор. Както вече написах и горе. Щото докато не го разбираме, населението ни се топи от емиграция към местата, където го разбират по-добре. Естествено, не само по тази причина. Но и по тази.

Всеки има право на свободен избор - това не е стереотип, това базисен принцип в човешките права Имам чувството, че непрекъснато разширявате дефиницията на стереотип. А Ник я даде.

Това не е заради стереотипа за равенство, вижте: https://www.zdnet.com/article/women-in-tech-why-bulgaria-and-romania-are-leading-in-software-engineering/ "In the East Bloc, women as well as men were pushed into engineering and science occupations," Kaneva says. Industrialization, carried out on fast-forward, made these jobs prestigious. The communist regime needed the workforce, so it did not allow mothers to stay at home and care for their children. Often, it assigned them jobs typically performed by men, such as welding, mechanical repairs or tool making. "'Equal work [for men and women], equal pay', the saying went. This laid the foundation for today's large proportion of girls in tech," Kaneva says. The other thing communist harshness taught women was to aim for a well-paid job. Today, developers in Bulgaria and Romania often make two or three times their countries' average income, working in outsourcing or R&D for western European or US companies. Sometimes tech jobs have a flexible schedule, so mothers can take care of their children while staying in full-time employment. Същото е, когато жените решат, че единственият им начин за успех - напр. за по-високи доходи, е да се научат да се занимават с недотам присъщи им дейности. Жени са работели и във военни заводи, в степен, в която заради развитите си умения стават много по-сръчни, бързи и с точно око от мъжете. Не защото това е бил свободният им избор...

Прибирам се редовно. Вероятно за ПИЗА избират за участие повече момичета. И те като по старателни.... (соча детското си "аз" с пръст)... :))

Причинно-следствената връзка тук е друга. Момичетата са "старателни" не защото това е някакво биологическо заложено качество, а защото момичетата принципно са възпитавани много по-строго, биват държани изкъсо. Това, което е позволено на момчетата - да не учат особено, да не внимават в час, е недопустимо при момичетата. В култура като нашата момчетата ще бъдат санкционирани, ако носят двойки. Момичетата биват санкционирани, ако носят вкъщи петици (личен опит!). Не се приема, че един предмет им е труден и затова не са с отлични оценки, счита се, че не са се постарали достатъчно, ерго са длъжни да се постараят. Този същият ефект се наблюдава в мюсюлманските общества, където на момичетата е позволено да учат. Сред мюсюлманската общност тук значителна част от момчетата отпадат от учлище. Сестрите им обаче завършват с отличен успех училище (защото не им се позволява нито да се шляят с приятелки, нито да имат гадже, нито да правят нещо, различно от учене и помощ в домакинството), завършват в колеж и дори учат в университет. Това създава съществени проблеми на момчетата - те отпадат не само от пазара на труда (понеже на любимия син не се правят забележки), но и страдат от провал в личния си живот, защото никое момиче не ги иска. И как да ги иска, като тя завършва медицина и ше стане високоплатен лекар, а той ще е на нейна издръжка като безработен (след като не е завършил дори училище). Това е и един от факторите за радикализацията сред младите мъже. Така че това, че момичетата я учат тази математика не е защото не знаят, че момчетата са по-добри (знаят отлично, то се вижда кой това уравнение го решава с поглед, преди тя още да си го е записала в тетрадката), а защото нямат избор (я посмей се върни вкъщи с четворка по математика и ще видиш баща ти как ще реагира на това). (Аз след единствената четворка, получена в живота си, не смеех да се прибера у дома. Не защото когато и да било са ме били или са ми крещели, а защото знаех какво тотално разочарование ще предизвикам, че не съм се постарала достатъчно: "Как?! Дядо ти го е създал този университет, по тая специалност - а ти - четворка?! Е как можа! Не може така, ти си умна, трябва да се постараеш повече!). Тези неща обаче са "невидими", ако човек не ги е изпитвал на гърба си На що градски, че и национални олимпиади съм била по предмети, които изобщо, изобщо, изобщо не харесвам - и само чакам да завърша училище, за да не отворя никога - никога!!!!! повече - няма дори да споменавам Чак си фантазирах как ще изнеса всичките си учебници по тях на двора, и триумфално ще ги запаля. Е, като размислих, реших, че е по-разумно да ги подаря, но за стереотипа ставаше дума. Оставени на собствения си избор, хората правят решенията, които им са най-присъщи. А не тези, които се очакват от тях (и това изкривява статистиката). Затова и за анализа на всяка статистика е необходим мултифакторен подход. Ще видите, че броят български програмистки ще намалее с времето... днешните девойки не поддават толкова лесно на задължителния характер на ученето.

Ами питани са, предпочитат/мислят ето това: https://www.mediapool.bg/spored-80-ot-balgarite-rolyata-na-zhenata-e-semeistvoto-a-na-mazha-da-pecheli-pari-news272091.html http://news.bnt.bg/bg/a/myastoto-na-zhenata-e-v-kukhnyata-smyatat-nad-80-ot-blgarite E, aко проучването е било проведено в арабския свят, то вероятно 100% биха считали така, но по показател стереотипи срещу жената България не е европейска държава. Знам, че на това винаги може да се противопостави довод "е как да не е Европейска, ние сме имали азбука, когато Карл пети е говорел на немски само с конете си", или други подобни неща, но това отновно е само извинение да не се прави нищо. Всъщност доводи за запазване на статуквото могат да бъдат открити винаги.

Проблемът частично е и в това, че от гледна точка на култура на омразата няма как да разберем културата на съгласието. Но това не значи да отричаме постиженията й. А че нашата е култира на омразата съм все по-склонна да мисля. Хората мразят съседите си. Мразят шефовете си. Мразят по-амбициозните от колегите си. Децата в училище мразят отличниците. Мразени са тъщи и свекърви, като омразата е взаимна. Ако някой в тази конфирурация не мрази другия, на него се гледа с подозрението, че лицемерничи - и всъщност крои кой знае какви подмолни планове. Мразят се съседните нации. Мразят се по-богатите, заради имуществото им. Мразят се политиците, мрази се като цяло елитът (тоя па на какъв ми се прави). Мрази се интелигенцията. Мразят се възрастните хора, мразят се психично болните и инвалидите. За циганите и гейовете да не говорим. Мрази се този, който случайно ни е отнел предимство на пътя. Мразят се пешеходите, че точно сега решили да пресекат, пречейки на забързания простак в беемвето, защото му дишали въздуха, вероятно, или му пречели да се прави на герой по пътищата. Мрази се като цяло всеки по някаква характеристика на групов принцип, за която е припознат като враг. Като през цялото време си търсим такива. Ние сме едно настръхнало общество. Това е по-сериозен проблем от всичко.

Точно така, и също вече обясних защо. Хората имат естествената склонност да харесват занимания, които им идват отръки и да ги предпочитат пред тези, които не им. Ако примерно на вас ви върви географията - интересна ви е, имате заложби, няма да отидете да учите физика, която не ви върви. И дори да настояват колко по-добре е за вас да учите физика, ако нямате мотивацията и интереса, или ще отпаднете още в бакалавърската степен, или ако сте по-сговорчив, ще я завършите някак си, но в момента, в който имате избор да се занимавате с география, ще се занимавате с нея. Същото важи и за научните изследвания. Там не само се иска някак си да желаете да я избутате тази пуста бакалавърска степен, ами да завършите магистърска и след това дори да желаете да навлезете в яростна конкуренция с кандидати от целия свят за малкото пиейчди места, обявени в тази специалност. Тоест или толкова да я желаете, че да искате да изоставите личните си планове и личното си време, за да я превърнете в приоритет и да я постигнете. Защото много обичате физиката и имате силното вътрешно убеждение, че можете да дадете принос в научните изследвания. Или защото просто у вас има състезателни качества - обичате да си мерите силите с някого, изпитвате лично удовлетворение само ако вие сте този, който е спечелил. готови сте на значителни саможертви не само вие да го спечелите това място, ами и след това да навлезете в жестоката конкуренция на други като вас (вече не се борите с някакви училищни бегачи, вече се борите със световните шампиони по бягане с препятствия), като ежедневно доказвате, че това пиейчди - или това място в интелектуалния елит - вие го заслужавате. И за едното, и за другото, се изискват определени качества. Първо - тази специалност да ви върви. И второ - да имате желание да се борите, както и не само да участвате на олимпийски принцип, а да спечелите. И то не еднократно, оттук нататък непрекъснато да печелите, с всички последствия от това. Затова, когато една статистика показва, че на топ местата в различни сфери са все мъже, това не означава, че това се дължи на дискриминация. Защото тези топ мъже, освен че са добри в дадена специалност, са и изключително борбени. Като понякога дори екстремно, в степен, в която показват социопатни черти - безскрупулност, липса на каквато и да било грижа за другите. Има, да речем, в корпоративния свят, много хора, които са изключителни специалисти - експерти в областта си, но не са шефове. Защо? Ами защото не желаят да се борят и не считат, че е необходимо. Това не е обезателно лошо. Защото когато вземат, че спечелят, от тях ще се изискват, освен друго, и качества като лидерство и постоянство, и просто няма да издържат на конкуренцията. Сега, ако попитате когото и да било: момчетата или момичетата са по-добри в математиката, огромна част от хората ще ви кажат "момчетата". И то не защото дискриминират жените, а защото дори от собствените си ученически спомени помнят, че на момчетата статистически тя им е идвала по-отръки, отколкото на момичетата - дори когато на момичетата се е гледало като на отлични ученички (каквито заради прилежност са били), а на момчетата - като на каплазани (каквито заради липсата на прилежност са били). И това не е дискриминация, това е статистическо констатиране на естествена разлика, определена от различния мозък на жените и мъжете. От което не следа, че ако една жена учи математика, тя ще - или следва да бъде - дискриминирана. Но затова обяснявах за двете концепции, едната е "еднакъв достъп до възможности", а другата - "еднакви резултати" ("equality of opportunity" "equality of outcome"). Дори на хората да се предоставят еднакви възможности, резултатите пак няма да бъдат еднакви, защото хората имат различни способности и потребности. И статистиката ще улови това - разликите между хората. Дори когато им е предоставена възможност за избор, и дори повече - именно защото имат възможност да избират, не се чувстват притиснати в избора си. А защо бъркате за Холандия, ами защото колкото и да обяснявам, не се задълбавате да разберете културата. Тази култура на съгласие - може би единствената по рода си е Европа, се дължи на вековно развитие. Холандците дори имат особена форма на демокрация, неналична другаде: https://en.wikipedia.org/wiki/Consociationalism Когато на една територия живеят множество релгиозни общности, те имат избора или да се борят за надмощие и да се избиват едни други, или да решат помежду си, че ще живеят заедно - или по-скоро паралелно, зачитайки се едни други. Тази култура на зачитане на правото на различния да е различен, я няма никъде другаде в Европа. Дори и тези "различни" да са два процента от населението - няма значение, никой не се прави, че не съществуват, но определя правилата за обществени взаимоотношения така, че тяхното съществуване да бъде прието без осъждане или оценка ("judgement"). Там, където и до днес има много силни християнски общности, няма полови стереотипи. Защо? Заради този тип култура. И това не е постигнато за един ден. Но след като дори в култура с толкова силно християнство е възможно, значи е възможно и във всички други. Ако, разбира се, поискат да не живеят в омраза, а в съгласие. Е, ако предпочитат да живеят в омраза - ами, добре. Ся ще ми кажете пак, че половите стереотипи няма как да бъдат премахнати, с което ще съжаля отново, че горното съм го написала напразно, защото не е било прочетено или взето предвид. С което спирам.

Няма значение дали съм жена или не. Има значение това, че няма смисъл да продължавам да обяснявам едно и също, ако после пак обяснявам едно и също. И каквото и да обясня, то не променя нищо в първоначалната картинка - някаква жена се почувствала дискриминирана на основа пол в общество, което не дискриминира на основа пол. Вие приемате това за меродавно, като обвинявате обществото в наличието на полови стереотипи. Аз ви обяснявам, че това, че тя не е разбрала културата, не означава, че някой я е дискриминирал полово, защото полови стереотипи не се прилагат към никого, вкл. към хората с различна сексуална ориентация, а какво остава към някоя жена. Тези неща много отдавна са надживени. Вие продължавата да настоявате, че в Холандия има полови стереотипи, като давате за пример това, че жените не работели на пълно работно време. След което аз пространно ви обяснявам, че причината жените да не работят на пълна работна седмица не е в наличието на стереотипи. След това ви обяснявам същото още десет пъти, но вие продължавате да настоявате, че стереотипи има, при условие, че това общество е егалитарно, и не защото аз казвам така, а защото така казват вкл. множеството международни изследвания. Защо ме питате изобщо, ако сте затвърдили в себе си някакъв възглед и не желаете да го променяте,? Ако сте решил на всяка цена да настоявате, какъв е смисълът да продължавам да ви убеждавам? Нулев. За изгубя няколко дни, пишейки за този дето духа - това не го казвам оценъчно, само от гледна точка на пропиляното време. А защо - защото вече обясних, моето време и без това е силно ограничено... Не влагам в това нишо лично - моля, не го приемайте и вие така. Мисля си само, че тази нощ, вместо да стоя до три, ще трябва да стоя до пет, ако продължавам да пиша тук, при условие, че каквото и обяснение да приложа, какъвто и довод, това реално не променя нищо, от което следва, че трябва да повтарям безкрано едно и също.

Биологична даденост. Момичетата проговарят по-рано от момчетата, защото мозъкът им е устроен така. Mъжете се справят по-добре с пространствени задачи, защото мозъкът им е устроен така: https://www.sciencedaily.com/releases/2008/12/081217124430.htm Това обаче не означава, че момичетата на могат да развият интерес към математиката и на основата на целенасочените си усилия да променят структурата на мозъка си. Както и не значи, че няма мъже - писатели. Биологическите разлики също не са смъртна присъда за това или онова умение. Както човек без ръце може да се научи да пише или рисува с краката си, или примерно сляп човек да се научи да свири на музикален инструмент, като за разположението на струните/клавишите да не разчита на зрението си, а на пространствената си ориентация (умението да се рачличават разстояния), и т.н. Хората затова имаме толкова голям и сложен мозък, за да сме адаптивни към сложна среда. Все пак никое бебе не се ражда шампион по висок скок. Но може да стане такъв като възрастен.