dora

И да, и не, ще трябва да отговоря с малко повече подробности. Не, дотолкова доколкото има установена статистическа сходимост между някои характеристики и физическия пол. Например, жените показват по-голяма склонност към agreeableness (това да бъдеш мил, учтив, сговорчив) от мъжете, както и по-голяма склонност към старателност и съвестност. Това може да се дължи на инхерентни характеристики - биологически/неврофизиологични заложени или развити с оглед на по-малката физическа сила на жената и ролята й на майка. Но това не значи, че няма мъже, които са мили, учтиви и сговорчиви, както и старателни и добросъвестни, нито че мъжете не трябва да бъдат мили, учтиви, сговорчиви, старателни и добросъвестни. Всяко едно от тези качества може да се развива с възпитанието. И да, доколкото културният аспект на този конструкт - какви трябва да бъдат жените или мъжете - е въпрос на културноисторически контекст. В различните култури, в зависимост от конкретните им обстоятелства, у жените и мъжете се ценят различни качества. Едно е жената да живее в Африка и от нея да се очаква физическата издържливост да може да донесе 30-литров съд с вода на десетки километри върху главата си, друго е да живее в Европа, където подобна физическа издържливост не е необходима - водата е навсякъде. Същото е и с представите за красота - за европейските жени с течение на времето те са били едни, за азиатските или африканските - други. С промяната на обществените отношения, породени от технологичния напредък, променящ средата ни, такава промяна на това какво включва "женският" и "мъжкият" "джендър" не само е закономерна, тя е наложителна. Днес например имаме високообразовани жени, за които не е невероятно да израстнат до високи постове. Тези постове редовно и задължително включват високи отговорности, които изискват близка до денонощната наличност. Не може шефът да спи, когато става нещо драматично, не може шефът да не вдига телефона си по 45 минути на всеки три часа, защото кърми. Кой тогава трябва да поеме по-голямата част от родителската роля? Очевидно бащата. Е, не да кърми, разбира се, но когато майката отсъства, да може да храни бабето на всеки три часа. За което бащата трябва да е мил, грижове, посветен на това (да не спи, ако трябва), добросъвестен и старателен (все "женски" характеристики) Това е условен пример, но и не - защото е пример как стандартните роли вече не са приложими винаги. И ше стават все по-малко приложими.

Слагам плюсче на горния постинг, защото разбирам и оценявам този аргумент. We only agree to disagree с последното, донякъде, защото не мисля, че това е някаква нарочно прилагана стратегия за заличаване на сегашното значение на пола, ако под това се визира биологическата детерминанта. Предимно защото когато говорим за права, те не са zero sum game. Това, че ще намалим неравностойното отношение по някакъв принцип (какъвто и да било), не означава, че ще увеличим неравностойното отношение по друг. Пример: правото на жените да гласуват не нарушава правото на мъжете да гласуват. Само включва жените в демократичния процес. Zero-sum аргументът непрекъснато се използва в конспиративните теории, изцяло манипулативно - за да подплаши по-неинформираните как дадено решение застрашава начина им на живот и как някой е тръгнал нещо да им отнема - и целите за това са политически. Едната е запазване на властовото статукво - предизвикване на обществена съпротива срещу каквато и да било промяна под страх от това, че тя ще им донесе някакви лични щети. Втората е чист популизъм - билет за вход към политическия живот на различни радикални групи, които създавват параноя сред потенциалните си избиратели, за да получат тяхната подкрепа.

Добре де, кой е този всеки психиатър, който не следва насоките на международния стандарт за психиатрично здраве? Ето, за да се знае за какво говорим: https://www.psychiatry.org/psychiatrists/practice/dsm Когато диагностирица примерно обсесивно-компулсивно разстройство, пак ли не го следва? Един човек при неформален приятелски разговор може да ви каже всичко, но не и в качеството си на специалист. Когато в качесството си на специалист прави изявления - формални или неформални, които противоречат на стандартите в неговата област, то с това поставя под въпрос професионализма си.

Конкретно с прословутия документ според мен проблемът не идваше от това как е формулиран, а от това, че обществото - и най-вече политическият му елит - не е наясно с историята на термина и как да го тълкува в кой контекст. Да добавя, явно поради липса на хуманитарно образование. Затова, след като случайно научи какво можело да значи, изцяло опортюнистично избра да се фокусира върху 2, само и само да не предприеме необходимите законови - и обществени - промени по значение 1. Затова аз не виждам в "онзи" документ никакви конспирации за подмяна или деконструкция на каквото и да било. Виждам само неграмотността на тълкуващите го тогава, които използваха и обществената неподготвеност, за да създадат параноя и да подменят дебата изобщо.

Написах го вече, но за разграничение. 1. "Джентър" като набор от характеристики или атрибути, считани за присъщи на единия биологически пол, но неприсъщи на другия, е оригиналното начение на термина. Тук няма "самоопределение" - обществото решава, еди кои си характеристики са "женски" и еди кои си характеристики са "мъжки" и наказва с остракиране - особено жените, ако не се вписват в женските характеристики, а понякога дори и със смърт. 2. "Джендър" като "самоопределение" е разклонение, идващо от по-късния феминизъм, когато в него като философско - и правозащитническо - движение се вливат множество мислители/автори/активисти, борещи се за правата на хомосексуалистите. Вие говорите за номер 2. P.S. Не ме четете внимателно. По причина, че пиша за правовостта на държавата и регламентирането на обществените отношения, явно решихте, че съм презрян либераст, корумпиран защитник на долните педали и изконен класов враг - без и преди това да сте ме прочели достатъчно внимателно.

Проблемът от горния ви анализ идва от използването на един и същи термин, "джендър", от две различни групи, включили го в лексикона си за целите на анализа два различни светогледа. "Джендър" по оригиналното си в исторически смисъл значение означава всички стереотипни атрибути, които свързваме с даден пол и социалната му роля, които обаче не е задължително да са конкретно свързани с пола. Например считаме, че характеристиката "плах" е част от женския "джендър", докато характеристиката "агресивен" е част от мъжкия. Само че има плахи мъже и агресивни жени. Тези стереотипни атрибути общо взето включват абсолютно всичко, което в нашата култура би се считало за присъщо на жената, и всичко, което би се считало за присъщо на мъжа. Критиката върху тази идея обаче е, че в различните култури в това кои атрибути се считат за мъжки и кои - за женски, има разлика, Както и че - основно на жените - се придават задължителни атрибути за "женственост", които са наложени изцяло властово - от патриархата. Патриархалните отношения са решили да отдадат на жената непривигилованата роля и затова културно са придали на нейния "джендър" всички характеристики, които подхранват схващането, че жената е втора категория човек и подчинената й роля се дължи на някакви нейни инхерентни характеристики, а не културноисторическото развитие. Дотук добре, с повечето от тези неша повечето съвременни хора биха се съгласили като цяло. С навлизането на феминизма (родил тази концепция) в пореднаа си фаза (1970те) концепцията "джендър" се "осиновява" и от теченията, които се борят за права на хората с различна сексуална ориентация. Те доразвиват концепеницата за "културна полова идентичност", като настояват, че тя е нещо, в което човек може да се самоопредели. Тоест идеята, че жените не само са били принудени да приемат социокултурно и властово детерминираната версия на мъжете какво те представляват (с идеята да се примирят с ролята си на втора ръка хора), ами са започнали да вярват в тази концепция за себе си, самоопределили са се като своя "джендър". Демек повярвали са, че са тъпи и не стават за образование, че са иррационални и не могат да им се поверяват никакви решения, и следователно не бива да им се дават никакви права, защото са толкова безмозъчни, че ще предизвикат огромен хаос, ако някога някой нещо отговорно им повери (напр, да гласуват или да наследяват имущество). Само че не се отчита това, че и да са повярвали, и да не са повярвали - пак бой. Докато си научат мястото. От инхерентните характеристики на битото куче никой не се интересува. Интерсува се то да е бито и нито да хапе, нито да лае. Оттук - че е възможно човек да се самоидентифицира с женски или мъжки характеристики, тръгва идеята, че след като някой може по собствено желание да се самоопредели като някакъв "джендър" - културна конструкция, създадена от атрибутите, считани за присъщи на всеки пол. то и един биологически мъж може да се определи като "жена" и обратно, и че всъщност такова нещо като полова детерминанта не съществува - всичко, свързано с пола, е културно детерминирано. Което, естествено, са глупости, защото никой не може току-така да сменни личностовите си особености, като се "самоопредели" като нещо си. Той може само да ситуационно да потисне личностновите си особености, защото е принуден от властовата структура да го направи, че иначе лошо. Вашият "джендър" е вторият. Но основното значение на "джендър" е първото - това, което описвам в началото на постинга си.

Институциите могат - и със защитата на личната информация трябва - да предотвратят всички фактори, които могат да се използват за дискриминация срещу детето. Точно затова и говоря за формуляри, които изобщо не посочват какви са хората, отговорни за детето, и защо са точно тези. Само се посочва кои са "отговорните". При това положение обстоятелството, че примерно във формуляра били написани две женски имена (примерно майка и баба) или две мъжки (примерно чичо и отговорен за детето социален работник) реално не може да бъде използвано за достигане до чувствителна информация за взаимоотношенията им с детето - роднински, нероднински, както и за връзката помежду им, която конкретните отговорни не желаят да разкрият.

Сексуална фантазия е едно, трайно съжителство - нещо съвсем различно. Точно също както можете да си фантазирате как извършвате престъпление, но на практика да не сте способен да направите нищо такова, а какво остава оттук нататък да посветите трайно живота си на извършването на престъпления. Никой закон не регламентира сексуалните фантазии. Но законът регламентира съжителствата.

Тази хипотеза можете ли да я аргументирате по някакъв начин? Защото според мен ще са много, много по-малко, ако такива ще има изобщо. Потребността на човек от трайна интимност обикновено е обвързана с един друг човек. Не с шестнадесет други хора едновременно. Човек се влюбва в един. Не се влюбва в шестнадесет едновременно. И не само човек, и животните, които създават двойки, обикновено ги създават между два индивида. Не между шест. Промискуитетът нерядко компенсиира страха от обвързване, невъзможността за завързване на емоционално удовлетворяващи отношения с друг човек (не с други хора) и т.н. Хората, които се лашкат от едно легло в друго (защото например имат сексуално разстройство - напр. sexual addiction), по-скоро имат проблеми със себе си. Те не търсят връзка едновременно с няколко човека. А търсят начин да намалят страданието си, реагират на неспособността си да създадат удовлетворяващи отношения с друг. Който и да било друг. Или на неспособността си да ги поддържат. Ако човек има сериозни затруднения да поддържа връзка с друг човек, как мислите, че би могъл да поддържа дълготрайна връзка едновременно с двама други? Ми тези други двама в тази връзка, нали ако са в тази конфигурация, ще имат съшия на неговия проблем? Как би могла такава конфигурация изобщо да се осъществи трайно по взаимно съгласие, и то не само в конкретния хипотетичен случай, а и в много подобни такива, които да са такъв брой, че да изискват законова промяна? Това, което описвате, е само хипотетично. И понеже то не се основава на никаква психологическа реалност, не може да бъде довод за нищо. Както и довод против нищо. Исторически многоженството изобщо не означава любов и привързаност едновременно между повече от двама души. То означава определени властово-имуществени отношения, които конкретно в западния свят отдавна са останали в миналото и вероятността да бъдат спонтанно възстановени, защото отговаряли на неосъществена човешка нужда, е нулева. Просто защото такава човешка нужда - от пет партньора едновременно, няма. Осъществена или неосъществена. Дори опитите за сексуални комуни (през 60те и 70те) всъщност показват, че там човек е нещастен, че не това е решението на самотата му. И че социалният експеримент всъщност се превръща в място на издевателства, сексуална експлоатация. Затова и миналите през тези комуни наричат сами себе си "оцелели". А вие искате хората да пожелаят този тип взаимоотношения спонтанно? Ами, няма как да стане

Добре де, къде виждате някой да толерира сексуалните посегателства върху деца, за да направите подобен извод? Педофилията е разстройство. Шизофренията е заболяване. Асоциалното разстройство е разстройство. Тези неща могат да станат причина за извършването на престъпление, те сами по себе си не са престъпление. Педофилът може цял живот да си фантазира за секс с деца, без никога да го извърши. Тогава престъпление няма - няма престъпно действие, няма жертва. Престъпните идеации не са престъпление. Шизофреникът може никога да не извърши насилствено престъпление. Човекът с асоциално разстройство може цял живот да страда от неспособността си да поддържа нормални връзки с други хора, без никога да извърши тежко престъпление. Става престъпник само ако е извършил такова.

Деца са се раждали в човешката цивилизация много преди държавата да създаде регламент как да става това.

Не си спомням точно къде, но имаше изследване, което посочваше и причините за това децата в хомосексуалните двойки да се справят еднакво добре или дори по-добре от децата в контролната група: мотивирани родители, които са много по-чувствителни към проблемите на децата си и много по-решени да създадат щастливи и успешни деца. В това изследване имаше и статистика за това колко време средният родител (контролна група) прекарва в занимания с децата си и колко - хомосексуалния. Ако помня правилно, вторите - почти два пъти повече време, посветено на децата от първите. Както и от какъв тип са тези занимания - хомосексуалните родители отделяли много повече време за емоционалния комфорт и развитие на децата си, били по-толерантни към тях и се вслушвали повече в нуждите им. Използвали по-малко време да ги назидават и "възпитават", отколкото да общуват с тях. Доколкото това изследване показва резултати, сходими с тези, на които съм попадала, касаещи осиновените деца (и това, че заради по-мотивираните си и подкрепящи родители те се представят на различни тестове по-добре от контролната група), съм склонна да му вярвам.

Да разбирам ли тогава, че тезата ви е, че тези, които защитават правото на хомосексуалните двойки да регламентират отношенията си, са корумпирани? И че хомосексуалните двойки всъщност не искат да се женят и не биха поискали, ако някой не им беше внушил това? Не съм се ровила по въпроса, но ако искаме да си съставим представа наистина колко от хомосексуалните двойки искат да сключат граждански брак, можем да използваме вече наличната статистика за САЩ, където браковете са позволени в Бостън през 2004, в някои щати през 2013 и във всички през 2015. Статистиката е следната: https://www.nbcnews.com/feature/nbc-out/u-s-cities-highest-rate-same-sex-married-couples-n852716 A new report from the center estimates in 2015 — the year same-sex marriage was legalized across the U.S. — there were 250,450 same-sex married tax filers (about 0.48 percent of all married tax filers), up from about 131,080 in 2013 and 183, 280 in 2014 (when same-sex marriage was only recognized in some states). Има и разбивка: Сан Франциско: 13,220 married same-sex couples (1.52 percent) Ню Йорк: 13,892 married same-sex couples (0.84 percent) Бостън: 9,458 married same-sex couples (1.04 percent) Тези двеста и петдесет хиляди човека са сключили хомосексуален брак, защото някой ги е подкукуросал?! Дори пишейки това си мисля, че няма как тезата ви да е тази, защото сте твърде интелигентен за подобно нещо - и вероятно не съм ви прочела правилно. Това би било малко като да кажете, че тъй като в ислямския свят разводи няма, то европейските жени някой ги е подкукуросал да се развеждат, те самите не го правят по собствено желание? Естествено, че когато нещо не е било възможно, хората са приемали съдбата си и не са го правели. Но когато е възможно, го правят по собствена воля - и в тази воля няма нищо нередно. -- И друга статистика, там цифрите са дори по-големи: https://www.prb.org/increase-in-married-same-sex-us-couples/ В първото изследване става дума само за попълващите данъчни декларации. Второто проучване посочва 486 000 души през 2014 - което е половин милион. Дори за размерите на САЩ, това не е малка цифра. В графика там се посочва експонентен ръст. От Галъп през 2017: https://news.gallup.com/poll/212702/lgbt-adults-married-sex-spouse.aspx (За две години, откакто хомосексуалните бракове са поволени в целите САЩ, 10,2% от хората с хомосексуална ориентация са женени за партньор от същия пол.) В Холандия за 11 години са 20%: https://www.expatica.com/nl/living/love/same-sex-marriage-in-the-netherlands-facts-and-figures-101950/ Холандия обаче третира живеенето с партньор в едно домакинство наравно с брака, тоест за регламентиране на отношенията си хората от никой пол не са длъжни да сключат граждански брак.

Доколкото представлява юридическо уреждане на взаимоотношенията между двама души, той така или иначе е юридическо понятие.

Добре, направете проучване колко от европейците желаят доброволно и по взаимно съгласие такива взаимоотношения (да живеят в едно домакинство с повече от един партньор) и колко от тях считат, текущото положение трябва да се промени, тоест недоволни са от ситуацията, в която ги поставя законът. И съм ваша за инициативата, макар да мисля, че е обречена - не за друго, мога почти да ви гарантирам, че няма да намерите достатъчно желаещи. Ако имаше, то те досега да са се манифестирали по някакъв начин и без да чакат нас двамата с вас да лобираме за интересите им. Вероятно ще намерите повече европейци, които предпочитат стандартния брак, но той да не ги ограничава сексуално. Тоест да си имат личния живот и семейството, но и сексуални партньори извън него (с които обаче не живеят). Само че там никаква законодателна промяна не е необходима, защото няма причина за нея. Този тип отношения са отколешни. Има съпрузи, които приемат това обстоятелство и остават в брака и такива, които не го приемат. Вторите се развеждат. Държавата в случая няма никаква роля в това, защото вече е позволила развода. Всичко си е точно. Аз се сещам за един друг модел, за който прочетох напоследък: желание за съвместно отглеждане на деца от партньори, които не са в любовни отношения. Просто искат да отглеждат дете и предпочитат да не го правят сами: https://www.psychologytoday.com/us/blog/living-single/201703/the-new-committed-relationship-parenting-not-romance Но и те нямат проблем - могат да регистрират парньорство или граждански брак. Проблем с текущото положение имат само тези, на които държавата нр позволява да регламентират отношенията си, изградени на взаимно съгласие, въпреки че не са престъпни. Ерго пак се връщаме на последния бастион.

Вероятно не се разбираме добре. Когато говорим за многоженство, аз имам предвид това някой паралелно да поддържа повече от едно брачно отношение с друг партньор (бигамия, тригамия и т.н.), което е измама, защото обикновено едното семейство не подозира, че друго съществува и това има икономически последствия. За държавата - която да речем позволява получаване на данъчни облекчения или други ползи (под формата на детски) и т.н., на основата съществуване на официално регламентирно съжителство, и на самия партньор, който не е давал съгласието си да бъде мамен. Това е нещото, което е инкриминирано. А не някой да има колкото си иска сексуални партньори. Инкриминирани са и всякакви конфигурации, неосновани на взаимно съгласие, което включва няколкото съпруги в едно домакинство. По причина, че днешните европейки не биха се съгласили на подобно съжителство и то би могло да им бъде наложено само със сила. Примерно от съпруг, който ги бие, и който доведе у дома друга жена, настоявайки те да я приемат. А ако не я - бой. Това е е взаимно съгласие. Когато дадено отношение са основава на взаимно съгласие между индивиди, способни да дадат такова - тоест насилие няма над никого, държавата не го инкриминира. Затова държавата няма да ви накаже, ако практикувате сексуални отношения с пълнолетен по взаимно съгласие, но ще ви накаже, ако го правите с дете. Доколкото практикуването на трайни сексуални отношения с друг човек от същия пол е по взаимно съгласие и не е инкриминирано от държавата, то е прието за легитимно отношение и следва да се регламентира. Ако държавата - поради престъпния му характер - не приема нещо за легитимно взаимоотношение, няма как да го регламентира, освен като го обяви за престъпление.

Не влиза в традиционния брак (никой не ви кара да се жените за мъж). Позволява нетрадиционен - поне тези държави, които са позволили брак между партньори от еднакъв пол. И по горния пример, които давате с алкохола, никой не ви кара малко да се поожените за мъж (да купите известно количество алкохол, ако не пиете). Това са инсинуации, които пак не можете да използвате като контрааргумент

В предложението си да направим сайт за многоженството, пропускате този елемент, Атом (посочен горе в черно). Затова ще го напиша отново. Ако държавата сама е решила, че нещо не е престъпление (поддържането на хомосексуални отношения не е извън закона, защото доколкото се провежда по взаимно съгласие между индивиди, които могат да дадат такова, не нанася щети на никого и държавата не го инкриминира), тя следва да го регламентира. Ако държавата е решила, че нещо е престъпление (дали многоженството или примерно insider trading), защото това води до нанасяне на щети някому (на самата държава - данъчните й служби, посредством измама, на брачния партньор, който е и икономически партньор, посредством същото - и не се осъществява по взаимно съгласие, никой не иска да бъде мамен), тя няма причина да го регламентира - вече го е определила като престъпление/правонарушение и дори позволява на засегнатата страна да потърси правата си. Затова този аргумент е безпочвен.

Напротив, оборете ги. Какво от това, което казвам, не е вярно? Че класификаторът на психиатричните заболявания е световно приет и се използва като стандарт навсякъде? Без значение дали шизофреникът (примерно) е от Гана или от Зимбабве? Дотолкова, доколкото симптоматиката му отговаря необходимите за поставяне на диагноза симптими в стандарта, няма никакво значение откъде е? Че медицинската наука се развива - вкл. психиатрията, и това, което е било стандартна практика преди, може да е отречена практика днес? Че международният стандарт - класификаторът на психиатричните заболявания (DSM) e бил обект на някоко ревизии в последните 50 години, и че последната ревизия отразява най-новото в психиатричната диагностика и грижа? Че ако човек се позовава на стандарт от преди 50 години, то най-вероятно това, което прави, вече е отживяло, а възможно и отречено, поради това, че е опасно? Че днес знаем за психиатричните заболявания - а и за много други такива - много повече, отколкото сме знаели преди 50 години, тоест че тази информация остарява? Или какво?

Аз лично нямам против която и да било форма на съжителство по взаимно съгласие, не се обръщайте към мен с това "не искате да регламентирате" Ако хората са взаимно съгласни да живеят в тройка, четворка, осморка или любовен дванадесетоъгълник - нека живеят. Държавите обаче не могат да се правят, че дадени взаимоотношения не съществуват. И след като те самите са ги счели за правомерни, следва да ги регламентират. Създаването на регламент за едно взаимоотношение не означава отнемане на ничии права в друго взаимоотношение - това е порочна логика. Това, че примерно на мен ще ми позволят законово да си направя еднолична фирма, не означава, че на вас ще ви забранят законово да си направите фондация. Примерно. Или че от вас ще изискват да си правите еднолични фирми - никой няма да иска от вас нищо такова. Или, с алкохолния пример, от това, че ще се регламентира точно кой на кого и при какви условия може да продава алкохол (примерно че алкохол се предлага само в официалната търговска мрежа само ако е произведен от лицензирани производители и само на лица над 18 години), не нарушава по никакъв начин правата на непиещите алкохол - тях този регламент не ги касае изобщо. Защото не пият. Не купуват алкохол. Не са част от този тип взаимоотношения. Тогава какъв им е проблемът? Нулев. Тази регламентация е само въпрос на врме. След стотина години ще ни се чудят на дебатите.

Правовостта на държавата означава прилагането й към всички. Това е нещото, което казвам през цялото време. Ако сме решили, че нашите държави ще бъдат свръхрегламентирани, тоест ще регламентират всичко в живота на човека - от раждането (през официална регистрация, гражданство, ЕГН), през сформирането на семейна единица (както и да изглежда тя) до смъртта, то това регламентиране следва да важи еднакво за всички хора. Не само за тези, които отговарят на някакъв критерий. Защото по същата логика можем да започнем да отказваме ЕГН на децата, които не са с определени характеристики. Тва дете не ни харесва - няма ЕГН! Оставяме го нерегламентирано! Е? И тогава правовостта на държавата отива по дяволите. И не само правовостта, ами и легитимността - способността на държавата да упражнява контрол над подопечната си територия и население, като задава правните рамки, касаещи всички граждани. Другото, което казвам е, че след като даден модел взаимоотношение не е общовалиден (класическият семеен модел), и паралелно с него съществуват други модели (некласически модели на съжителство от всякакъв вид), държавата следва да отчете това, и да създаде начини да регламентира всички други модели. Да ги остави без регламент, това означава да ги остави извън закона. Ще се опитам да илюстрирам с нещо, което не е трудно за разбиране. Вижте примерно алкохола. Довчера консумацията на алкохол, да речем, е била забранена. Днес се приема се, че продажбата на алкохол и консумацията му не е забранена, не е престъпление. Какво трябва да направи държавата, за да регулира това, да речем, ново, отношение? Да го регламентира някак си. Да зададе правила на кого и при какви условия може да се предлага алкохол. Къде. От кого. И примерно че върху алкохола ще има акциз. Да лицензира всичките му производители. И така нататък - нови отношения, нови регулации и регламенти от държавата. Сега, някой може да кажат "ама ние не пием алкохол." (ние не сме хомосексуални). Ами добре, не пийте - никой не ви кара (не бъдете хомосексуални). Но след като има статистически значим брой пиещи (хомосексуални) - дори те да са малцинство (и те влизат едни с други в някакви съжителствени отношения) - значи такъв регламент е необходим. Същото е, ако държавата реши, че каквото и да било друго съществуващо отношение (икономическо или не) не е престъпление. Тя трябва да го регламентира някак си. Другият вариант е държавата да не регламентира този тип отношения, но тогава трябва да постъпи така за всички, не само за някои. Ако не щем да регламентираме един вид съжителство, за да няма дискриминация, трябва да дерегламентираме всички видове съжителство. Е, това не е оптимален сценарий, защото тогава всички брачни/партньорски/съжителствени/наследствени права и задължения отпадат и всички въпроси, свързани със съжителство, се решават само в съда. Но и това не съвсем, защото ако няма закон, по който да се решават, значи решения за тях няма - ерго хаос.

Никое политическо устройство не забранява изпитването на чувства. Можете да мразите когото си пожелаете. Също като с алкохола - ако кротко си пиете и никого не биете, вашият алкохолизъм (примерено казано) си е ваш проблем, а не държавен. Но държавите криминализират определени видове насилие (защо "определени видове насилие?" Защото едно от определенията за държава включва легитимната употреба на сила от държавата, като това включва насилствени актове, които се считат за легитимни - примерно воденето на война). Насилието на личност над личността обикновено е криминализирано. Криминализирано е и насилието над групи хора - не можете да извършите геноцид. Тоест можете кротко да си мразите когото пожелаете, но не можете да проявявате насилие към никого - нито на лична основа, нито на групова. В това се включва и подклаждането към насилие. Насилието също може да бъде физическо, но може да бъде и вербално. Тоест акт на насилие е всяка увреда (вкл. психологическа или морлана), която вие нанасяте някому тенденциозно, с цел да го нараните, без значение вербално или невербално. Или с други думи, никой не е престъпник, докато не извърши нещо, което е престъпление. Може да си разиграва престъпната идеация в себе си колкото иска и да изживява каквито си иска чувства, стига да не извършва действия, които са противозаконни и увреждащи някого другиго.

Говорим за това, което е в компетенциите на психиатрите. В техните компетенции са психиатричните заболявания. За психиатричните заболявания има международен класификатор (DSM), който е еднакво валиден и в Япония, и в Германия, и в Уругвай. Защото няма никакво значение дали психиатърът или пациентът са уругвайци или китайци. От създаването си този класификатор обаче е минал през множество ревизии, защото психиатричната медицина се развива, както всяка друга научна специалност. И това, което е било стандартна практика преди 50 години, с развитието на науката може да е отречено. Затова е от съществено значение дали психиатърът борави с представи от преди 50 години, или с това, което е научно достояние днес. Както и за акушерката е важно да не практикува отречени практики от преди 50 години, защото тогава ще убие и родилката, и бебето. И пак, няма значение дали тази акушерка е в Намибия, Гренландия или в Занзибар. Има значение обаче дали прилага средновековни срества и мисли за раждането по средновековен начин, или прилага постиженията на съвременната медицина.

Подобно на вас, аз не считам, че държавата може да разпорежда нещо на църквата, защото това нарушава разделението на властите - основен принцип. Но както държавата не може да се разпорежда в сфери, които излизат от нейните правомощия, така и църквата не може да се разпорежда на държавата какво да приема и какво не. Защото днес в Европа живеем в секуларни държави. И това, че на църквата не й харесват еднополовите бракове, не е причина държавата да не ги позволи, защото така регламентира отношения, които така или иначе съществуват. По същата причина, по която на църквата не й харесват абортите, но след като така или иначе за тях има или медицинска, или друга необходимост (например поради правото на личен избор относно броя на семейството), държавата не може да ги държи в криминалния сектор, увреждайки здравето и живота на хората. За държавата животът и здравето на хората днес и в този свят (а не в някакъв хипотетичен свят в отвъдното) е приоритет пред съображенията на църквата - защото държавите са светски. А защо да ги регламентира? Защото е правова. Никой, който не извършва престъпление, не може да бъде държан извън закона и регламентиране да му бъде отказано. Защото тогава държавата или не е правова, или е правова, ама не съвсем и не за всички - и това е дискриминация. Правовостта е правовост, ако не се прилага избирателно. Ако хомосексуализмът е декриминализиран, тоест поддържането на хомосексуални взаимоотношения не се счита от държавата за престъпление, то няма никакво основание държавата да отказва да ги регламентира. Как точно ще ги регламентира - това си решава тя. Но да ги държи без право на регламентация заради обществен натиск няма никакъв смисъл, след като вече ги е декриминализирала. Когато кажем А, трябва да кажем и Б. На някого това не се харесвало - ами няма как. И разводите не се харесвали на хората преди сто години, но днес са нещо съвсем обичайно.

Това не е вярно, шизофренията е еднакво шизофрения, без значение дали пациентът е японец или грък. Примерно.