dora

Правовостта на държавата означава прилагането й към всички. Това е нещото, което казвам през цялото време. Ако сме решили, че нашите държави ще бъдат свръхрегламентирани, тоест ще регламентират всичко в живота на човека - от раждането (през официална регистрация, гражданство, ЕГН), през сформирането на семейна единица (както и да изглежда тя) до смъртта, то това регламентиране следва да важи еднакво за всички хора. Не само за тези, които отговарят на някакъв критерий. Защото по същата логика можем да започнем да отказваме ЕГН на децата, които не са с определени характеристики. Тва дете не ни харесва - няма ЕГН! Оставяме го нерегламентирано! Е? И тогава правовостта на държавата отива по дяволите. И не само правовостта, ами и легитимността - способността на държавата да упражнява контрол над подопечната си територия и население, като задава правните рамки, касаещи всички граждани. Другото, което казвам е, че след като даден модел взаимоотношение не е общовалиден (класическият семеен модел), и паралелно с него съществуват други модели (некласически модели на съжителство от всякакъв вид), държавата следва да отчете това, и да създаде начини да регламентира всички други модели. Да ги остави без регламент, това означава да ги остави извън закона. Ще се опитам да илюстрирам с нещо, което не е трудно за разбиране. Вижте примерно алкохола. Довчера консумацията на алкохол, да речем, е била забранена. Днес се приема се, че продажбата на алкохол и консумацията му не е забранена, не е престъпление. Какво трябва да направи държавата, за да регулира това, да речем, ново, отношение? Да го регламентира някак си. Да зададе правила на кого и при какви условия може да се предлага алкохол. Къде. От кого. И примерно че върху алкохола ще има акциз. Да лицензира всичките му производители. И така нататък - нови отношения, нови регулации и регламенти от държавата. Сега, някой може да кажат "ама ние не пием алкохол." (ние не сме хомосексуални). Ами добре, не пийте - никой не ви кара (не бъдете хомосексуални). Но след като има статистически значим брой пиещи (хомосексуални) - дори те да са малцинство (и те влизат едни с други в някакви съжителствени отношения) - значи такъв регламент е необходим. Същото е, ако държавата реши, че каквото и да било друго съществуващо отношение (икономическо или не) не е престъпление. Тя трябва да го регламентира някак си. Другият вариант е държавата да не регламентира този тип отношения, но тогава трябва да постъпи така за всички, не само за някои. Ако не щем да регламентираме един вид съжителство, за да няма дискриминация, трябва да дерегламентираме всички видове съжителство. Е, това не е оптимален сценарий, защото тогава всички брачни/партньорски/съжителствени/наследствени права и задължения отпадат и всички въпроси, свързани със съжителство, се решават само в съда. Но и това не съвсем, защото ако няма закон, по който да се решават, значи решения за тях няма - ерго хаос.

Никое политическо устройство не забранява изпитването на чувства. Можете да мразите когото си пожелаете. Също като с алкохола - ако кротко си пиете и никого не биете, вашият алкохолизъм (примерено казано) си е ваш проблем, а не държавен. Но държавите криминализират определени видове насилие (защо "определени видове насилие?" Защото едно от определенията за държава включва легитимната употреба на сила от държавата, като това включва насилствени актове, които се считат за легитимни - примерно воденето на война). Насилието на личност над личността обикновено е криминализирано. Криминализирано е и насилието над групи хора - не можете да извършите геноцид. Тоест можете кротко да си мразите когото пожелаете, но не можете да проявявате насилие към никого - нито на лична основа, нито на групова. В това се включва и подклаждането към насилие. Насилието също може да бъде физическо, но може да бъде и вербално. Тоест акт на насилие е всяка увреда (вкл. психологическа или морлана), която вие нанасяте някому тенденциозно, с цел да го нараните, без значение вербално или невербално. Или с други думи, никой не е престъпник, докато не извърши нещо, което е престъпление. Може да си разиграва престъпната идеация в себе си колкото иска и да изживява каквито си иска чувства, стига да не извършва действия, които са противозаконни и увреждащи някого другиго.

Говорим за това, което е в компетенциите на психиатрите. В техните компетенции са психиатричните заболявания. За психиатричните заболявания има международен класификатор (DSM), който е еднакво валиден и в Япония, и в Германия, и в Уругвай. Защото няма никакво значение дали психиатърът или пациентът са уругвайци или китайци. От създаването си този класификатор обаче е минал през множество ревизии, защото психиатричната медицина се развива, както всяка друга научна специалност. И това, което е било стандартна практика преди 50 години, с развитието на науката може да е отречено. Затова е от съществено значение дали психиатърът борави с представи от преди 50 години, или с това, което е научно достояние днес. Както и за акушерката е важно да не практикува отречени практики от преди 50 години, защото тогава ще убие и родилката, и бебето. И пак, няма значение дали тази акушерка е в Намибия, Гренландия или в Занзибар. Има значение обаче дали прилага средновековни срества и мисли за раждането по средновековен начин, или прилага постиженията на съвременната медицина.

Подобно на вас, аз не считам, че държавата може да разпорежда нещо на църквата, защото това нарушава разделението на властите - основен принцип. Но както държавата не може да се разпорежда в сфери, които излизат от нейните правомощия, така и църквата не може да се разпорежда на държавата какво да приема и какво не. Защото днес в Европа живеем в секуларни държави. И това, че на църквата не й харесват еднополовите бракове, не е причина държавата да не ги позволи, защото така регламентира отношения, които така или иначе съществуват. По същата причина, по която на църквата не й харесват абортите, но след като така или иначе за тях има или медицинска, или друга необходимост (например поради правото на личен избор относно броя на семейството), държавата не може да ги държи в криминалния сектор, увреждайки здравето и живота на хората. За държавата животът и здравето на хората днес и в този свят (а не в някакъв хипотетичен свят в отвъдното) е приоритет пред съображенията на църквата - защото държавите са светски. А защо да ги регламентира? Защото е правова. Никой, който не извършва престъпление, не може да бъде държан извън закона и регламентиране да му бъде отказано. Защото тогава държавата или не е правова, или е правова, ама не съвсем и не за всички - и това е дискриминация. Правовостта е правовост, ако не се прилага избирателно. Ако хомосексуализмът е декриминализиран, тоест поддържането на хомосексуални взаимоотношения не се счита от държавата за престъпление, то няма никакво основание държавата да отказва да ги регламентира. Как точно ще ги регламентира - това си решава тя. Но да ги държи без право на регламентация заради обществен натиск няма никакъв смисъл, след като вече ги е декриминализирала. Когато кажем А, трябва да кажем и Б. На някого това не се харесвало - ами няма как. И разводите не се харесвали на хората преди сто години, но днес са нещо съвсем обичайно.

Това не е вярно, шизофренията е еднакво шизофрения, без значение дали пациентът е японец или грък. Примерно.

Психиатрията, както всяка медицинска - а и научна специалност, се развива. Практики, считани за стандартни преди 50 години, днес са отречени. Ерго кога и къде се е обучавал психиатърът също има значение.

Схемата за ваксинациите по възрасти отговаря на емпирично установените рискове в различните възрасти. Ако за един възрастен с развита имунна система вирусът А причинява само дребни неудобства, същият този вирус едно новородено може да го убие. Eдно новородено могат да го убият чрез сепсис и бактерии (стрептококи Б), които си живеят съвсем безсимптомно и безпроблемно в червата или вагината на майката, защото имунната им система е неразвита. Ранната ваксинация за определени вируси цели да намали последствията конкретно върху децата в най-уязвимата им възраст, когато имунната им система още не е "обучена" и заболяването може и да е смъртоносно, за разлика от по-големите деца, при които могат да настъпят увреждания, но няма да умрат. Нищо от тези неща не е случайно. На един лекар, запознат с по-старите практики, нищо не му пречи да не е достатъчно информиран. Тоест потърсете второ мнение, примерно от имунолог. --- Това, което плаши родителите, са евентуалните странични ефекти или нежелани реакции. Само че странични ефекти и нежелани реакции има при абсолютно всяко медицинско средство или процедура. Просто те са решили да се запознаят конкретно със страничните ефекти и нежеланите реакции на ваксините, без да отчитат, че дори един аспирин има такива. Медицински или фармацевтични средства и медицински процедури без противопоказания и странични ефекти няма. Дори и водата има такива Но това не пречи, когато бебето вдигне четиридесет градуса, родителите да тичат при лекар, който да предписва на бебето антибиотик (със също толкова странични ефекти, противопоказания и нежелани реакции, колкото всяко друго медицинско средство), защото иначе бебето им от тази инфекция може и да умре. Та, изборът реално е в това. Дали да позволим на медицината да предотврати една смърт или сериозно увреждане, или да се надяваме, че точно на нас такава няма да се случи. Което е ОК, ако желаещите да поемат риска, го поемаха само за собственото си дете, и не излагаха на риск всички други, които колективният имунитет пази.

Защото има право на избор. Вие си избирате дали да съжителствате без брак, да си направите само граждански или по някаква причина (която може изобщо да не е от религиозно естество) да направите и църковен брак - примерно защото ви харесва тържествеността на процедурата. Държавата не ви се меси какъв избор да правите, само ви дава възможност да регламентирате отношенията си, каквото и да изберете. А защо да ги регламентирате? Ами и от емоционални, и от социални, и от икономически съображения. Примерно искате сватба, на която да поканите всичките си приятели и да споделите щастието си. Пищна сватба с много гости и класически ред, или кротка сватба с малко хора и съвсем непретенциозно направена - вие избирате според предпочитанията и възгледите си. Или искате оттук нататък да се знае, че точно този е вашият човек и никой друг - и това да се отчете от всички институции в държавата, формални или нефеормални. Или искате по някакъв начин, ако някога се разделите, да можете лесно да уредите икономическата страна на това, за можете да се разделите мирно и кротко като приятели или добри познати, между които просто не се е получило, без да си съсипвате живота един на друг с безкрайни съдебни дела, докато се намразите дотолкова, че да не можете да се гледате един друг и вгорчите целия си социален опит заради нещо, което с малко предварително планиране е можело да бъде избегнато. Нищо неразбираемо, нали? Защо държавата позволява такъв избор? Защото не е тоталитарна и не се меси в личния живот на гражданите си. Но както регламентира раждането на всеки свой гражданин посредством индивидуален код (ЕГН), така регламентира и обстоятелството, че нещо е една единица - домакинство, семейство - за своите организационни цели. За да знае как да ви третира и къде да ви разположи в законите си, вкл. данъчните. Никой, който не извършва престъпление, не може институционално да бъде държан вън от закона, ако една държава е правова. Ерго право на регламентация на отношенията си има всеки.

Тук няма да се съглася. Това, че А и Б на доброволни начала са сключили граждански брак, по никакъв начин не влияе на граждаския брак на В и Г - и не се бърка в личния живот на вторите. На вас примерно пречка за личния ви живот ли е обстоятелството, че съседите ви са женени? Или не са женени? Не, защото това си е техният личен живот. Как ще си го формализират е въпрос между тях двамата, и по никакъв начин не ви касае.

Това вече е направено в държавите, които дават на съжителството без брак ("партньорство") същия статут, както на съжителството с брак. Партньорите се считат за социална единица, равносилна на семейство, пред всички власти, и се ползват със същите права като тези с формален договор помежду си. С горното либералното решение, за което говорите, вече е намерено и приложено. Но очевидно все още не за всички - и там е проблемът. Затова и не считам, че "Това което ни се предлага днес не е либерализъм. Налагат ни отгоре определени отношения, наречени "конюнктура" и прикрити под маската на либерализма, но това няма нищо общо с личните права и е по-скоро анти-либерализъм." Тези, на които каквото и да било решение, регламентирано от закона - и "либералното" по-горе (което поставя съжителството им без брак на една и съща основа със съжителството с брак), и "класическото" (правото на сключване на брак), е отказано, искат това вече да не е така. Всеки човек, който иска да регламентира пред държавата социалните си отношения, с които не извършва никакво престъпление, би трябвало да може да го направи. (Не се научих как в един постинг да вадя два цитата и това си е).

Toва всъщност е вярно и това няма нищо общо с пристрастията, а със закона. Точно както паранойната шизофрения е заболяване (не престъпление), но убийството, извършено в психоза и мотивирано от паранойни причини, е престъпление. Алкохолизмът е заболяване (не престъпление), но карането в пияно състояние е правонарушение. За престъпление е необходимо извършването на престъпно деяние. Това човек да си фантазира за сексуално блудство с непълнолетен, не е престъпление, но може да е симптом за психологични проблеми. Престъпление е, когато това блудство той вземе, че го извърши.

Кои са тези психиатри?

Не съм поддатлива на внушения от масовата култура (считам я за "ниска" - разбирайте опозицията "висока - ниска култура" - предпочитам Бах и Кийт Джарет пред .... сега не мога да се сетя име, защото нито съм им консматор, нито изобщо ме интересуват - Риана? Анестейша? Сигурно и тези отдавна са минали в историята и сега на популярния екран се мъдрят поразголените бюстове на други звезди). Обществата се променят и това е безспорно. Ако до преди едно шейсетина година на развода се е гледало като на огромен срам, днес двойките не само се развеждат, ами и изобщо не се женят и от това не е произлязъл никакъв катаклизъм. Потребността от право на свободен избор е заложена у хората, ерго тя ще се проявява срещу всичко, което го ограничава. Очевидно хората се съпротивляват на това, което считат, че им е отнето. И ще го правят винаги. Например защото желаят да имат право да организират личния си живот така, както на тях им се иска - и в това реално няма нищо лошо. Държавата не може да регламентира личния живот на хората, ако не е тоталитарна. Тя може да регламентира в известна степен икономическите отношения, вкл. на ниво индивид, защото от това зависи събираемостта на данъци - и съществуването на държавата. Къде поставяме границите е въпрос на конюнктура. Но тази конюнктура се мени. Държавите - като организации - винаги са по-бавни от обществата, които ги населяват. Ерго когато една държава нещо постанови (например че декриминализира това или онова), тя го прави, за да регистрира или да се опита да въведе някаква регулация във вече съществуващо положение, което не може да продължи да стои извън погледа на държавата. Тоест обществото вече се е променило

Нищо такова не съм написала. Моите възгледи не са консервативни, затова бих разбрала всички хора, включително и тези с консервативни възгледи. На света има всякакви хора, всеки с особеностите си. Хората с по-ригидни характеристики например са по-добри в изпълнението на рутинни задачи и в поддържането на структури и йерархии. Хората с по-пластични характеристики са по-добри в откривателството и творчеството. Но и хората с по-ригидни характеристики са по-способни на жестокост, а тези с по-пластични - на емпатия. Първите се чувстват застрашени от обществените промени. Вторите ги посрещат с радост, защото в тях виждат възможност за развитие и творчество. Факт е, обаче, че обществените промени са неизбежни. Затова и днес не горим жените като вещици. Примерно. Или гледаме - дори по-консервативните от нас в Европа - с лошо око на гениталното осакатяване.

Правят, но най-често няма смисъл да се спори. А защо - веднага ще ви обясня. Хората с консервативни възгледи имат различна структура на личността и показват и неврофизиологични ралики от тези с по-либерални възгледи. Някои примери: Хората с консервативни възгледи имат: - Ригиден характер - Ниска толерантност към несигурността/неопределеността (искат всичко да е точно и ясно). Не може нещо да е хем това, хем онова - трябва да е или това, или онова. Мислене в черно и бяло. - Желание за свръхконтрол - искат всичко да е по техния начин. Това обяснява и защо най-активни по темите за различията са тези, които искат да унищожат различията. Съществуването някъде на дискурс, който не е под техен контрол, ги активира да го задушат. Това не значи, че различията ще изчезнат, разбира се. А само, че тяхното субективно желание за свръхконтрол ще бъде удовлетворено. Защо? Ами заради ниската толерантност към неопределеността. Ако всичко е точно и определено, и точно както им се иска на тях, безпокойството им спада. - по-ригидни когнитивни механизми при решаване на някаква задача, няма го "аха" моментът, няма го въображението, не могат толкова лесно да отклонят потока си на мисли, за да открият нещо ново - Намалена когнитивна способност за разбиране и приемане на идеите на другите, начина им на мислене, чувствата им. - Засилена реакция в дясната част на амигдалата, което показва по-силна реакция на страх и погнуса -> Ерго на тях могат по-лесно да им бъдат внушени някакви обществени паранои, тоест, че дадена група директно застрашава начина им на живот, както и всякакви други плашещи конспиративни теории Всичко това е в спектър - у някои хора го има много силно изразено, у други - по-малко. Но ако у някого няма капацитет да разбере идеи, различни от своите, то с него няма смисъл да се спори. Неговата личност няма да се промени заради това, че някъде съществуват идеи, различни от неговите.

Tова е последният бастион, защото само върху тези отношения има стигма. Стигмата върху отношенията извън класическия брак, които изброих по-горе., вече е отпаднала. Съпротивата срещу много от тях, между другото, не е била по-малка. Така че нищо изключително.

Moeто отношение е неутрално. Всеки може да живее в каквато форма на съжителство си пожелае и да има каквито и колкото си пожелае партньори, ако това е по взаимно съгласие и отношенията им не представляват форма на експлоатация или насилие над личността. Европейските държави исторически са стигнали до решението, че им е по-лесно да регламентират неполигамните, отколкото полигамните отношения (по икономически и други съображения) и затова са заложили един партньор като стандарт. Доколкото този партньор е в състояние да влиза в доброволни, неосновани на насилие или експлоатация сексуални отношения, срещу това също нямам никакви възражения. (Бих се възпротивила на насилствен брак, например - такъв, уговорен от родителите или извършен чрез продажба.) Но никак не считам, че хората, които живеят във формални отношения с един, но поддържат паралелни сексуални връзки с други партньори по взаимно съгласие, са някакво невиждано изключение. Или хората, които не живеят във формални отношения с никого - живеят сами, но поддържат множество сексуални връзки, тоест са полигамни. Не виждам в това никаква драма. Не виждам и никаква драма в това при тези сексуални връзки да се се създали деца, доколкото тези деца биват добре отлеждани от грижещ се за тях компетентен за целта възрастен (не е задължително това да е биологическият им родител - може да е роднина или осиновител) и не биват подлагани на дискриминация заради това, че личните им обстоятелства, върху които очевидно те нямат никакво влияние, се различават от стандартните. И за да включим и другите възможности, Не виждам и никаква драма хората да живеят заедно и да създават деца, без да имат никаква официална тапия за целта. Не виждам нищо нередно в това при изчерпване на връзката да се разделят. Нямам нищо против и хората да създават деца, които да отглеждат сами, без да имат намерение да поддържат семейни, а дори и каквито и да било отношения с другия биологичен родител (например със собствена яйцеклетка посредством изкуствено осеменяване). Не виждам и проблем деца да бъдат зачевани от чужда яйцеклетка и отглеждани от самотен родител (майка), доколкото тя се грижи за тях като компетентен и отговорен възрастен. В последния случай детето дори не е носител на генетичния материал на майката - не виждам в това проблем. Нямам нищо против при родител, който не е способен да се грижи за детето си или е опасен за него, то да бъде присъдено на другия родител, вкл. ако това е баща му. Тоест нямам нищо против децата да се отглеждат както само от майка си, така и само от баща си, ако той се грижи за тях по-добре.

Не съм си го променила, защото ето какво казва самата вносителка на законодателното предложение: "This amendment aims to enshrine in legislation the family diversity of children in the administrative forms submitted to the school," explained Valérie Petit (LREM), the member who drafted the text - which she said takes into account the adoption of laws on same-sex marriage and same-sex couples having children. "We have families who find themselves facing fixed boxes, in somewhat outdated social and family models. Today, no one should feel excluded by somewhat backward thinking patterns. For us, this article is a measure of social equality," LREM colleague Jennifer de Temmerman said in the Chamber. Това, че хомосексуалните двойки влизат в тази категория на невписващите се в класическия модел на семейство, не ги прави единствените. В цитата и изрично се посочва, че става дума за децата. (Превод: "Тази промяна цели да регламентира разнообразието от семейни обстоятелства на децата във формулярите, подавани в училищата." (от вносителката). "Имаме семейства, които се оказват в ситуация да попълват формуляри с фиксирани полета, отразяващи остарели социални и семейни модели. Днес никой не трябва да се чувства изключен поради остарели възгледи." (от нейна съпрартийничка). ) В Евронюз (ако не се лъжа) пишеше и че от организацията на родителите подкрепят тази промяна, защото тя ще намали дискриминацията/тормоза в училище на децата, чието лично положение не се вписва в класическата семейна схема. И пак от същата публикация: "You can't imagine the consequences when children don't feel treated like others," added PS MP Joaquim Pueyot." - това пък е друг парламентарист. Tова, което пиша, е консистентно с горното. Социалният модел "майка, баща и дете, на които те са биологичен родител" вече не е универсално приложим. Хората, които не се вписват в него - по каквато и да било причина, не бива да не бъдат отчитани или дискриминирани от истутициите.

Пак остава въпросът какво правим - как регламентираме - едно заварено положение. Хомосексуални двойки има. Те няма да изчезнат. В някои държави е позволено те да сключват брак. Вероятно тези държави ще стават все повече. Какво става с децата, които един от тях примерно вече има? И какво става с децата, които някой от тях осинови или е осиновил? Остават без статут, не съществуват пред закона? Днешният свят е много по-разнообразен от този, който се описва от законодателството, основано на нуклеарното семейство. Ако обществата ни продължават да бъдат свръхрегламентирани, тоест да изискват от всеки ясен статус, този въпрос рано или късно ще дойде на дневен ред. Решаването му чрез разширяване на категорията родителство/попечителство е един от тези начини. Ако днес домакинствата са много по-разнообразни като състав и отношения, какво правим? Оставяме тези, които не ни се вписват класическата сметка, нерегламентирани? И постигаме какво? Или намираме начин да ги регламентираме някак си? Това, че някой го бил удрял на мъжка чест, не променя обстоятелството, че обществото днес не е това, което е било в 19 век. А и дори в средата на 20ти.

Защото се прави политика от нещо, което само регистрира текущите обществени отношения и наличието на хора в днешните свръхрегламентирани общества,, които не спадат към традиционната представа за семейство. Като те изобщо не са само хомосексуални. Към традиционната представа за семейство не спадат всички, чието домакинство не се състои от майка, баша и деца, обвързани помежду си с генетична връзка. За някого да е изненада, че такива хора съществуват? Едва ли. Тогава? Буря в чаша вода, реално, но експлоатирана. А какъв е уклонът конкретно в това, че около това се вдига врява в нашата държава е ясно - всяване на еврофобия посредством подклаждане на хомофобските настроения. Колко лошо нещо е Европа, ау, във Франция отрекоха бащинството, педерасти с педерасти. При условие, че бащинството никой никъде по света не го е отричал. Няма и да го отрече. Ей на, затова дадох пример с моята държава, където в училищните формуляри, станали обект на такива бурни дебати, така или иначе - и не отсега - не се използва "баща" и "майка", без от това да са последвали никакви обществени катаклизми и без никой да е обърнал внимание. Защо? Ами защото проблем с това няма. Ако има, той е изкуствено създаден. Това е същият този подменен дебат, на които бяхме свидетели неотдавна, само е хванат нов удобен повод. Но това с какво помага? С нищо. Светът си върви. С врявата колко били засегнати на чест някои от бащите хората, които не попадат в традиционния модел за семейство няма да станат по-малко. Вероятно дори ще стават повече. https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/People_in_the_EU_-_statistics_on_household_and_family_structures

@Самодива: Точно затова, и както написах в началото, това че някакъв баща се засегнал, че нямало да го пишат баща, е буря в чаша вода. Създаване на проблем там, където такъв няма, за да се припише отговорността за това на "ах тези педерасти, отнемат бащинството на хората". Тоест просто хомофобна пропаганда. Или, ако кажем, че всеки има право да напише есе за всеки политически или друг акт и това е въпрос на свобода на словото, то използването на този акт за търсене на теле под вола и приписване на отговорността на група, набелязана за всички злини на света - реални или въображаеми, е само нелепо.

Toва и имам предвид - широките термини не са проблем.

Ако искаме да пазим чувствителната информация поверителна, то без трите квадратчета Нужно ли е на училището да знае, че отбелязаният във формуляра не е биологически родител на детето? Или най-вече, че не му е биологичен родител, а му е настойник? Абсолютно не. Това е лична информация. И както възрастният има право на такава, така и детето. Това да се знае генетичният произход е необходимо само в случай на тежки генетични заболявания и генетичен материал при извършване на престъпление, примерно. Училището можв да обучава детето и без да знае нищо за генетичния му произход Особено при риск това да се ползва като средство за дискриминация. Защото ако тази информаия е известна, в дадени ситуации няма как цялостното представяне на детето да не се оценява точно от гледна точка на това, че "то това дете, нали, не е като другите деца", като се търсят причинно-следствени връзки там, където ги няма. Ами ако то си е точно като другите деца, но точно преднамереното отношение към него с едно наум го кара да се държи дефанзивно? Оттам това се прехвърля на това как изобщо гледат на него в училище, не само учителите, ами и съучениците му и ето - детето бива тормозено. Защо, ако това може да бъде избегнато? Затова тази информация не трябва да е налична за никого, на когото генетиката на детето не му е работа. Всеки човек има право на опазване на този тип информация.

A баба му каква е, ако баба му не желае целият свят да знае, че майка му не го отглежда?

Toчно затова мисля, че към днешните обстоятелства е много по-добре да се ползва по-общия термин. Какъв е той за различните езици - няма значение. И това не нарушава родителските права на никого, за да се прави от мухата слон. По-общият термин включва и биологическите родители.