dora

- Ролята на жената е в семейството - Жената трябва да е млада и хубава. Срещу старите и нехубавите жени се използва език на омразата. - Ако жената е млада и хубава, тя със сигурност е и тъпа - Ако жената е млада и хубава, това значи, че съм длъжен да опитам. - Ако ми откаже, значи е проклетия, лесбийка, курва - на други дава, на мен не - Отглеждането на децата е работа на жените - Огромна част от домакинската работа е задължение на жените. Не мога аз да простирам женски гащи по балкона, защото съседите ще ме помислят за мъж под чехъл, ерго за някои дейности не бива да й помагам дори под страх от смъртна опасност - Когато станат майки, жените следва да се откажат от стремежите си в името на децата - Обгрижването на когото и да било - вкл. болни родители от двете страни, е работа на жените - Жените не могат да шофират - Жените са иррационални, никога не е ясно какво искат всъщност, защото и те самите не знаят - Ако една жена не отделя огромно време на външния си вид и не желае да изглежда като фотомодел, то тя сигурно е лесбийка или нещо не е наред съвсем като жена, затова заслужава пренебрежение пред тази, която полага усилия. - Aко една жена е директна и не цепи басма никому, както и не я интересува как я оценяват другите по външния й вид, защото има самочувствие както и да изглежда, тя със сигурност е лесбийка. - Ако една жена е с наднормено тегло, за нея се използва език на омразата - Аз съм мъж и имам право на почивка след работа, защото съм много уморен. Една жена няма право на почивка след работа, защото трябва да напазарува, да сготви, да поднесе вечеря - най-много евентуално да измия чиниите после, както и докато прави всичко това да провери кое дете си е написало домашните и кое не, защото аз съм мъж и уморен след работа дори не знам детето в кой клас е. - Обидните вицове за жените и майките им са безобидни, защото отговарят на истината -жените са тъпи, майките им са зли дърти скочумбри, или поне частично е така. Затова жените нямат основание да се обиждат, а ако се обиждат, нямат чувство за хумор. To mention but a few. Всичко това е в спектър, разбира се - но го написвам така, защото е по-ясно. -

Класът "жвна" включва както и майката, така и жената на висок ръководен пост. Тоест включва целия спектър от възможности налични на жената, защото на жените се предоставя право на избор - тоест те не биват оценявани на базата на някакъв неясен списък с характеристики, за които някой си бил решил че са "женски". Което означава, че няма "джендър стереотип" - няма съвкупност от задължителни характеристики, с който жената да е длъжна да се съобразява, да не би някой да я помисли за повече или по-малко жена. Тя е жена по самото обстоятелство, че се е родила с женски пол. Другото нещо, което описвам, е културата. За да има полово равенство в едно общество трябва не само на хората да се дават еднакви възможности, но и в йерархията на ценностите нещо, свързано с единия пол, да не се цени повече от нещо, свързано с другия пол, тоест културата да приема като цивилизационна ценност и "женското" и 'мъжкото". Някои течения феминисти считат, че пътят на половата демокрация минава през това на жените да се дава възможност да се конкурират с мъжете в традиционно мъжките области (напр. в образованието - когато то е било изключено за жените, в медицината, правото, държавното управление, корпоративния свят, тоест да имат възможност да работят). Това е само началото на този тип мислене, защото когато се е породило, жените са нямали никакви възможности. Това обаче не е достатъчно за полово равенство, защото когато се съревновават с мъжете в мъжките области, към жените се прилагат "мъжки" ценностови критерии - колко са борбени, примерно. Полово равенство има тогава, когато в цивилизационната рамка се приема, че и "мъжките" критерии и "женските" критерии за успех са еднакво важни и престижни. Тоест една жена не е задължително да е изтъкнат учен (където да се бори с мъжете за престиж) или шеф на банка (където да се бори с алфа мъжете за място под слънцето), за да е считана за успешна по критериите за успех, Защото това са "мъжките" критерии. Една жена може да бъде считана и за успешна по "женските" критерии - за това, че е отгледала здрави и щастливи деца и е избрала да не работи, за да го постигне. Полово егалитарно общесто има там, където в еднаква степен за хората важат и " женските", и "мъжките" критерии за успех. Според мен това трябваше да обясня, за да разберете какво имам предвид. Това първото - жените да се съревновават с мъжете в традиционно мъжки области - е фазата на развитие на женското равенство в обществата, в които още има полова дискриминация. Това жените да не трябва да се съревновават с мъжете на всяка цена, зашото са ценни и без да се съревновават, е фазата на развитие в обществата, което това първото вече са го постигнали. Затова и това е втората, още непостижима на много места стъпка - трайна цивилизационна промяна. (Затова и горе ви казвах, че това за многоженството в Европа вече не е възможно - има ценностна промяна, която поставя женските ценности - семейство, деца, на същото ниво като мъжките. И жените няма да дадат на заден ход от това постижение без някакъв социален катаклизъм. Без значение дали са хомо или хетеро.)

Всъщност и този въпрос вече е решен. Имаме концепция за "Equality of opportunity" - право на равнопоставеност при достъпа до възможности. Разбирайте го примерно като общообразователно право - всички деца, момичета, момчета, богати, бедни, с различни инвалидности, с различен произход, етнос, каквото се сетите - имат еднакво право на образование. Това не е достатъчно да се каже, защото това че примерно децата с инвалидност имат право на образование наравно с другите, не означава, че те могат да упражнят това право, защото примерно няма нито едно училище, адаптирано за тях. Ерго правото на равнопоставеност при достъпа до възможности за някои означава освен да им бъде осигурено правото, да им бъдат осигурени условията те да могат да се възползат от това право наравно с всички. И имаме концепция за "Equality of outcome" - равнопоставеност при резултатите. Това второто е сбъркана концепция, защото предполага, че ако на всички се дадат еднакви възможности, всички ще постигнат еднакви резултати. Тоест, че ако на жените се позволи да заемат позиции в най-високите нива на компаниите, то съотношението жени и мъже с тези функции ще стане 50 на 50. Защо е сбъркана тази концепция, Първо защото не всички имат еднакви способности. Детето с церебрална пареза можем да го научим на математика, но няма никаква вероятност да го направим световен шампион по бягане. И второ, защото човек може да не иска това за себе си. Ама няма, штъ правим шампион? Мъ ни ща, бе! Различните хора имат различни визии за живота си, различни желания, различни приоритети. И както имат право да се възползват от дадените им възможности, така имат право и да не се възполват. Важното в случая е те да им бъдат: - дадени - да бъде направено така, че те да могат да се възползват от това, че са получили правото на възможности. И понеже стана дума за квотите, квотите, както спомена и скенър, са временна мярка за постигането на това ворото - да бъде направено така, че те да могат да се възползват от това, че са получили правото на възможности. Когато и там, където "Equality of opportunity" може да се постигне напълно, няма нужда от квоти.

Mоето мнение е, че: - за хората не може и не е редно да се съди по готов списък от социални характеристики на основата на някакви средновековни възгледи за пола и те да бъдат подлагани на някакви форми на насилие, дискриминация или прнуда на основата на това, че не се вписват точно в тези характеристики. - че това за хората да се съди по готов списък от социални характеристики на основата на средновековни възгледи за пола изобщо не е задължително. Има култури, които са сравнително полово егалитарни и от това не е насъпила никаква катастрофа. Както и има патриархални и матриархални култури, както и култури на множеството полове. Тоест нищи от това, което считаме за "задължително", "наложително" или изконно, не е такова. - че ако характеристиките на основата на средновековните възгледи за пола не отговарят на действителността, защото тя е много по-разнообразна от тях, включително защото светът се развива и вече не горим вещици, то сме длъжни да ревизираме тези възгледи - изобщо не е задължително съвкупности от фиксирани социални характеристики на основата на пола да съществуват, защото системата за класифициране, която използваме, също е условна - някъде имат пет джендъра - това какви са характеристиките на всеки пол не е инхерентно на когнитивната дейност на човека, то се научава от средата, ерго в него няма нищо подразбиращо се. Както едно дете в нашата култура е научено да класифицира хората като мъже и жени, така едно дете в културата на индианците или индонезийците е научено да разпознава повече от два пола. - съвкупности от фиксирани социални характеристики на основата на пола са безсмислени, защото у всеки човек има и характеристики, счетени за "женски" (като това да бъдеш мил) и такива, счетени за "мъжки" (това да бъдеш решиителен или амбициозен) и те се проявяват ситуативно, и според възрастта .И една мила жена може да е решителна, когато защитава интересите на детето си, както и един решителен мъж може да е мил, когато общува със семейството си. -> няма такъв "списък" с характеристики, който да е валиден за всички хора от даден пол във всеки момент, вкл. във всяка тяхна възраст. Това не означава че: - хората нямат биологически пол - че между мъжете и жените няма разлики Дотолкова, доколкото обаче между една жена и други 99 жени има значителни разлики (абсолютно всяка една жена има собствен характер, собствени силни и слаби страни, дори собствен мозък - матрицата за който е заложена генетично, но морфологията на които се изгражда с времето на основата на житейския й опит), то от приликите не могат да се извеждат каквито и да било характеристики, задължителни за всички. И това, че примерно някакъв процент от жените имали по-висока склонност да притежават качеството А, не означава, че това качество е инхерентно за женския пол. За него може да има някакво предразположение, но то може и да е еволюционно развито. А може и да е просто въпрос на социална принуда - или си мила, или бой. Не защото си мила по природа, а защото така казвам аз (баша ти, мъжът ти) и ако отказваш да си такава, каквато изисквам от теб - бой. - Всяка харакеристика, която човек изобщо има, е в спектър. Не е възможно на всички хора да се гледа така, сякаш те са в края на спектъра за дадената характеристика, считана за "женска" или "мъжка". Може да има изключително женствени жени, както и изключително мъжествени мъже, но те са изключения. Стана дума за алфа мъжкарите на върхови места в йерархията, на които да кажем, че в екстремна степен са присъщи "мъжки" характеристики. Тези "top performers" са толкова малък процент от населението, че по тях изобщо не може да се генерализира каквото и да било. Защото огромната част от населението е някъде по спектъра. Точно както носителите на световни рекорди в скачането на висок скок са изключително малък процент от населението и по тях не могат да се изграждат никакви пожелателни или задължителни характеристики.

Не говорим за заличаване на културата, а за намаляване на дискриминацията на основата на пола (вкл. насилието), основано на предразсъдъци. Както се вижда, и държава, в която няма дискриминация на основата на пола, си има култура. Същото важи примерно и за етнос, който разпознава пет джендъра и ги счита за равноправни, защото това е част от културното им многообразие - и това е култура.

Проблемът с натовареността на университетските преподаатели е за всички, не точно за тази конкретна жена. Наскоро и студенти, и препораватели - всякакви, и чужденци, и холандци, и всякакви - протестираха, че тази натовареност не е добре за качеството на образованието. Оказва се, че повечето хора са в това положение - все по-тежки хорариуми, все повече администрация, което изтисква от тях времето за научна дейност. Говори се за висок процент бърнаут в професията. Говори се, че почивно време няма - започва се от рано сутринта, приключва се в девет-десет часа вечерта, като се продължава и в събота и неделя. Eто на английски: https://www.dub.uu.nl/en/news/red-square-protest-against-workloads-opening-academic-year Така че определено не считам, че тази жена а била конкретно дискриминирана. Но считам, че има загубеност в превода - тя не разбира местната култура и затова дори не разбира какво й казват, когато я съветват, че ако иска, може да успокои темпото, но тогава излиза от играта - и изборът е неин, както и че изобщо не е толкова страшно да решиш, че няма да се бориш. Или ако не го успокои, да се примири с обстоятелството, че това е така за всички. Холандците са изключително честни - всичко това ще го кажат без увъртания, направо. Някой се засегнал? Ами не познава културата и не знае, че зад честното казване на нещо не се крият лоши или увреждащи намерения - а само да е ясно за какво става дума. И понеже са много смирени и добросъвестни като хора, не обичат някой да се прави на примадона - или плуваш, или потъваш, това е положението. Ако някой не може добре да управлява взаимоотношенията и средата си заради загубеност в превода, в чуждата култура, това не е защото средата настоява да го смачка, а защото той не се е адаптирал добре и неотчитайки, че проблемът е негов, го приписва на средата. Средата тук е висококонкурентна. Изискванията към всички са високи (вероятно и затова северните народи харесват живота в България, защото там стресът непрекъснато да се представяш добре изобщо не е толква висок). Като човек може да се адаптира и да не се адаптира какъвто и да е образователният му ценз. Защото за адаптиране в нова култра се изисква желание и усилие тя да бъде разбрана. А това не всеки има или желае да положи. Но тогава той самият е сбъркал държавата. Не му е виновна тя.

Когато ме питат за държава, за която мога да дам подробности - давам. Ако имате възражения конкретно върху тоав, което казвам, не можете да извадите документ, касаещ Дания и Норвегия (примерно), за да докажете, че нещо, което казвам за Холандия, не е вярно. Но отчитам, че мога и да не съм разбрала правилно. Относно индекса на половото неравенство, на сайта на организациите, които го правят, пише по какъв критерий се определя то. За да бъде изследване достоверно, то трябва да не разчита само на статистическите данни, а да проведе мултифакторен анализ защо нещо е еди как си. По въпроса за високите длъжности, вижте последната част на предишния ми постинг, там се обяснява за какво става дума - че правото на избор също играе роля. И колкото повече право на избор имат жените, толкова по-вероятно е те да изберат нещо, което отговаря на нуждите им, вкл. лсихологическите им такива. Жените като цяло не са алфа мъжкари и за тях това да са на всяка цена отгоре в конкуренцията, не е въпрос на живот и смърт. Ерго могат съвсем по собствена воля да изберат да не навлизат в сфера (топ мениджмънт), където и бета мъжкари няма - там са само алфа. И то защо? Защото алфите се състезават помежду си с всички сили и средства, което в животинския свят коства дори живота им, а в корпоративния - личният им живот. Ако човек поставя йерархичния успех на първо място, той пренебрегва всичко друго за целите на победата си. Обикновено жените нямат подобни потребности - те са присъщи само на малка част от мъжете.

Toва просто не е вярно. А защо не е вярно - обясних. Не става дума за предразсъдъци по отношение на пола, а за културна рамка, която не дава приоритет на "мъжките" ценности. Ако иска, една жена може да е амбициозна. Но ако не иска, може и да не е и това не се счита за нередно. Точно заради липсата на предразсъдъци - жената не е длъжна да отговаря нито на "женския" стереотип, нито на "мъжкия". Има право на избор в живота си. Ако иска, една жена може да си остане вкъщи и да си гледа децата - и това се счита за също толкова достойно, колкото ако тя е шеф на корпорация. Никой няма да каже, че една жена-шеф е по-ценна от една жена майка и обратното. Ако иска, може да реши да следва кариерата си, но този избор означава, че ще трябва да влезе в среда на висока конкуренция. Колкото и холандската култура цени и "меките", и "твърдите" аспекти, ("женски" и "мъжки"), толкова това е общество, в което никой на никого не е персонално длъжен. Тоест не се правят аванси само за това, че човек е някакъв - единственият случай е с инвалидите. Което означава, че ако една жена реши да следва кариерата си, тя трябва да навлезе в тази сфера на висока конкуренция, която изисква от нея да е на разположение 24 часа в денонощието. И ако в три сутринта й се обадят, защото в офиса в Малайзия имат проблем с предаването на даден прект, тя да скочи, да се облече, да си включи компютъра или да говори с тях по телефона и да разреши проблема. А не да кърми междувременно, Защото при условие, че е решила, че ще следва кариерното си израстване, никой няма да й прави отстъпки за това, че е жена. Това е равенство. И държа да го подчертая. Ако обаче реши, че иска да има деца, понеже в Холандия също толкова никой на никого не е длъжен, тя е длъжна да реорганизира живота си така, че да ги гледа. Дали ще си намали работното време, дали ще накара мъжа си да си намали работното време - това си решава тя. Не зашото обществото дискриминира жените на основата на някакви техни характеристики, а защото всеки - жена или мъж - носи отговорност за решенията си и след като ги е направил, следва сам да си ги уреди. Който не е свикнал с това равенство и очаква, че държавата или обществото ще му дава някакви преференции на основата на пола, или ще го задължава да се държи по този или по онзи начин заради пола му, бърка държавата. Но като цяло изискванията към хората - всички хора (заради калвинизма) са високи. Ако ще правиш нещо, ще го правиш добре и ще полагаш всички необходими усилия. Не може хем да си на отговорна позиция, хем да не си на отговорна позиция, защото си си бил имал личен живот. Ако ше си отговорен, личният живот идва на второ място. Ерго нито можеш да излизаш от работа за това и онова (защото си бил имал дете за гледане - а колегите ти да работят вместо теб), нито ако си родител, можеш да си позволяваш да не правиш това, което се изисква от един родител, защото си бил имал работа. Вкл. защото като родител ти си отговорен за всеки аспект от добруването на това дете - тук вече влиза засилената защита на правата на децата. Когато човек е решил да създава деца, той е длъжен да ги гледа добре. Тази дилема - дали да е родител или да не е - на един човек никой не му я решава. Той е длъжен да си я реши сам. Ерго когато хората са родители, те решават как да поемат тази отговорност помежду си - и си намаляват работното време. Не само жените - и мъжете. Ерго конкретно в Холандия никой не е постановил, че децата трябва според стереотипа да се гледат от майкте си - спокойно този, които си остава вкъщи да гледа детето може да е бащата, и никой няма да гледа накриво затова. Според както партньорите се разберат помежду си. И този, който реши да си намали работното време повече от партньора си, не е прецакан или притиснат от стереотип - това си е негово решение. Aко по-голям процент от майките, отколкото от бащите, решава да си намали работното време с повече часове от партньора си, това отново не е заради стереотипа. А заради това че в първите месеци след раждането майките силно се привързват към децата си, вкл. заради постоянната физическа близост. И когато трябва да се върнат на работа, се чувстват гузни, че са отнели тази близост на детето си. Всяка майка, който поради краткото майчинство (общо шест месеца, като това включва и последните месеци на бременността) трябва да се върне на работа, а бебето й е тримесечно, чувства това чувство за вина, че прекъсва жизненоважната връзка с детето си, а то е още съвсем малко. И сама решава да намали работното си време. И това не е заради стереотип - тоест че някой я потиска на полова основа или не й дава да работи, защото женте не можело да работят на пълно работно време. Между другото, изследванията показват точно това. Че точно в обществата с най-малко полово неравенство, заради липсата на обшествен натиск какво е "женствено" и какво е "мъжествено", хората са по-свободни да направят този избор, който на тях им харесва най-много. И затова жените спокойно правят избора да са майки, да учат хуманитарни специалности или да се отдадат на неконкурентни дейности - да се занимават с доброволческа дейност, с изкуства, с някакво творческо хоби, да не се конкурират на всяка цена за топ длъжности (защото не са алфа мъжкари, а жени и потребността да си винаги отгоре, независимо какво ще ти коства това, не им е в природата) и т.н. - което води до статистика, показваща по-големи разлики между "мъжкия" и "женския" избор. А не дискриминация.

Холандия не е сред нордическите държави. Това са Финландия, Дания, Швеция, Норвегия и Фарьоските острови. В статията въпреки това пише, че това са държавите с най-голямо полово равенство в Европа. За коя идеология става дума?

Знам как е в академичната област - затова и не съм съгласна с коментарите. (На мен ми приличат на някой, който не е положил услия да разбере холандската култура, преди да започне да мрънка колко онеправдан се е почувствал, без никой да го е онеправдавал - обикновен културен шок. Но потвърждавам, че по отношение на спазването на правила холандците са железни. Ако нещо е конфликт на интереси, те няма да го допуснат, дори господ от небето да слезе да им се моли за пост с автобиография в ръка. Това, което не може, защото е забранено по закон, не може и точка. Имат много силно чувство за справедливост, също. Личният принос е основен - никой не се интересува кой на кого е съпруг или роднина и няма да направи компромис с това.) Но за моята нагласа университетската среда не е най-доброто място - твърде тромава и твърде хаотична е организационно. Не защото срещу жените има дискриминация, и не защото академичният свят не позволява имането на деца. Част от работата в академичните сфери обаче отлично може да се извършва и от вкъщи - при уговорка с работотаделя. Тогава човек по-добре си разполага с времето и може да вмества, каквото е необходимо. Вкл. слагате детето да спи в седем-осем (задължително) и после пишете до четири сутринта. Като в моя случай. От което не следва, че сутрин не ставам в седем, но това е положението - човек сам си избира живота, който да води. От това и не следва, че не разбирам и хората, които искат да имат време за себе си - ценят личния си живот, считат че той не е само работа, и не желаят да работят 40 часа, при условие, че и със заплата за 32 биха оцелели, но всяка седмица ще имат един ден да правят с него точно каквото си поискат - без значение дали са мъже или жени. Та, по въпроса, че холандските жени не искали да работят цяла седмица - че кой иска?! Всички хора всъщност биха искали да работят по-малко и да изкарват повече. Не се сещам за никого, у когото това да не е така

Причините значителна част от жените да не работят на пълна работна седмица са няколко. Първо, обществото не се гради на мъжки ценности, според които жените трябва да се състезават с мъжете по критерии, определени от мъжете. Затова майчинството изобщо не е по-малко престижно, отколкото работата в университет. На жената, която избира да остане вкъщи, за да гледа децата си, не се гледа като на нереализирана. "Женските" ценности в обществото (грижовност, закрила, добронамереност) са също толкова важни, колкото мъжките (конкуренция, амбиция, престиж). Ако прочетете Хофстеде, ще видите, че дори "женските" ценности са повече на почит И вторият въпрос е организационен. Тук не може току-така да излиза човек от работа. С деца това винаги се налага на единия родител. Ту едното дете е болно, ту другото, ту това дете трябва да бъде заведено на плуване, ту другото - на пиано, ту трябва да се ходи на преглед при училищния лекар, ту на ваксинация, ту на среща в училището. Родителските задължения тук са толкова много, че като нищо отделят на една жена поне два пълни дни в седмицата само за това - тичане по задачи (не визирам седенето вкъщи с детето за неща като хранене, писане на домашни, и т.н.), а нещата, които не могат да се отлагат във времето - трябва да се случат между 14:00 и 14:30 всяка сряда (примерно). А тук баби няма - който си е раждал деца, си ги гледа. Е, има, но бабите не гледат деца. Една работеща на пълно работно време е подложена на огромен стрес, защото няма как да е на две места едновременно. От което следва, че на повечето майки се налага или да минат на 32 часа при първото дете, и на 28-24 при второто, или и двамата със съпруга си да минат на 28-32 часа. Като като цяло се практикуват и двата варианта - за да отглеждат децата си, или майката си намалява работната седмица до три работни дни, или двамата родители си намаляват работната седмица. Това се решава на основа на отговорността на професиите им и мястото им в йерахията на конкретните организации. Ако тя е шеф и не може да си позволи да си намали работната седмица, ще си я намали той, и обратно. Затова и ако човек с деца работи на пълна работна седмица, се предполага, че това е изключително наложително, по силата на служебното му положение, тоест че той е на толкова висок и отговорен пост, че не може да си позволи да отсъства от работа по причина деца. Или че си причинява това, по причина, че му е много важно да достигне до този пост и трябва да се съревновава с някого на всяка цена. Аз, между другото, също работя на пълен работен ден, но никой не ме гледа с лошо око. Само че тъй като съм на свободна практика, не съм вързана в офис, където трябва да стоя от час до час, и с колосално планиране всяка седмица (за което също вече имам нужда от секретарка, честно казано) мога да го съвместявам с родителството.

Този въпрос в Северозападна Европа е решен още между средата на 19 век и до към 1970 година с различните движения, свързани с феминизма. Ето конкретно: https://en.wikipedia.org/wiki/Feminism_in_the_Netherlands Оттам: "From the 1970s onwards, the Netherlands has started promoting policies based on gender equality; and has once been described as having "the most extensive and comprehensive [sex equality apparatus] in Europe" Тогава още не съм била там и нямам конктетни наблюдения. Ако е необходимо да потърся челен опит, тоест какво точно са правили през 1970те години, мога. Днес обществото в голяма степен е полово егалитарно, дотолкова, че аз лично не усещам никаква форма на дискриминация. Не мога да твърдя доколко примерно полова дискриминация има срещу хомосексуалистите - предполагам, че няма, но като цяло само те могат да кажат дали усещат такава. По мои наблюдения хомоприятелите ми имат щастлив живот като цяло и никога не са се оплаквали от проблеми в ежедненивето от такъв характер. Но мога да ги попитам. За всеки случай, по-скоро има висока обществена нетърпимост срещу всяко насилие върху хората, основано на сексуалната им ориентация. До такава степен, че когато в емисиите излезе новина, че хомосексуална двойка е била нападната и бита за това, че се е държала за ръка, в знак на протест срещу насилието не само хетеросексуални мъже и жени излязоха на протест, държейки се за ръце, ами и дори държавни мъже го направиха в знак на солидарност, без да са хомосексуални изобщо. С посланието: в Холандия насилието не се толерира:

С необходимите експерти. Във всяка държава има достатъчно. Вкл. в България - и понятието "джендър" е известно на академичните среди от десетилетия, и изследвания са правени колкото искате. Не само това, тематиката дори влиза в най-елементарния курс в някои от хуманитарните специалности, например филологическите - тоест и студентите в тях отлично знаят за какво става дума, без да са учени, изследователи или експерти. За част от нещата, които пиша, не съм научила под формата си на някакъв експерт по джендър тематиката, а като най-обикновен студент в такава специалност - преди почти тридесет години - в също толкова най-обикновен български университет. Просто по-неграмотната - бих казала ПРЕСТЪПНО неграмотната - част от елита ни едва ли не сега научи, че има такова нещо и се направи на скандализирана. След което под тяхно давление на скандализирано се направи и цялото общество. Класически случай на масова истерия - леле, ще ни превземат марсианците. Глупаво и нелепо... Почвам да се чудя толкова ли пък чак изпростяхме за тридесет години.... и май изводите не са много весели... И за да не съм голословна, ето изследване: https://balkansbg.eu/bg/content/b-identichnosti/135-zhenskata-identichnost-normi-predstavi-obrazi-v-balgarskata-kultura-ot-xix-nachaloto-na-xx-vek.html Такива има и те изобщо не са малко - никакво откриване на топлата вода няма да се случи и в България...

Не, има си начини. Например, първо хващате едно училище, слагате камери и проверявате какво се случва в клас. Нещо такова: http://www.ccctc.k12.oh.us/Downloads/Gender Bias in the Classroom2.pdf После показвате на учителите какво правят (а не какво мислят, че правят) на основата на тези данни и им давате възможност да наблюдават поведението си на записа. След това им разработвате програма как да се отнасят с учениците си по по-равностоен начин. След една година проверявате дали от това е имало ефект. Например дали момчетата все още се провикват над гласовете на момичетата, взимайки им думата. Това нещо го прилагате върху всички институции, според техните правомощия, като изисквате те да организират същото и да ревизират практиките си. Както сега става с личните данни - всички биват запознати и от всички се изксва да информират служителите си - нищо кой знае колко по-различно. След година проверявате резултатите. Паралелно с това вече сте задължили всяка организация със закон да проведе обучение на служителите си за стереотипите, основани на пола, и как те водят до дискриминация. Както и какви мерки могат да предприемат в ежедневната си работа, за да я намалят. Никакво откриване на топлата вода не е необходимо, това отдавна се прави в развития свят... Kaто цялостна мярка, към правомощията на националния омбудсман прибавяте това да се занимава с въпросите на половата дискриминация - на работното място, в и от държавните институции, етц. Това за да не се създава нов орган.

С образование.

Според мен това с отстраняването на вредните стереотипи не е решение, първо заради това, което посочвате вие (и поредица други проблеми - дори да се набележат вредните стереотипи, то как ще се отстраняват те практически? Един по един?!), второ заради това, че и "полезните" аспекти на стереотипа (или положителните качества, придавани на всеки пол) се използват негативно - за остракиране на тези, които не се вписват в тях и опити да бъдат вкарани в "правия" път, на принципа: "Ти къф си мъж, ако слушаш жена си бе, ей! Педьо! Я й удари два шамара като истински мъж!" (Пояснение: това не е илюстрация за вкарване на жената в пътя с шамари, а на мъжа в пътя на истински мъж) Затова решението вече го посочих: отчитането, че социално изградени полови стереотипи съществуват - е как да не съществуват, но признаването им за незадължителни. С други думи, една жена не е длъжна да отговаря на списък с характеристики (както настоява стереотипът), както и един мъж не е длъжен да бъде такъв, такъв или такъв. Може да бъде, но може и да не бъде и в това няма нищо нередно. Защото у всички хора има и характеристики, считани в дадена култура за "женски", така и такива, считани за "мъжки", и те се проявяват не само ситуационно, но и според безкрайното разнообразие от възможни конфигурации, не само от личност до личност, но и по възраст (напр. с възрастта мъжете стават плачливи, и т.н.). Практическото решение е не нещо да "махаме", а с нещо да го заменим: с представата, че на света е пълно с различни хора. П.С. Не виждам как младите хора - а и който и да било, би се объркал и комплексирал от това, че оценката на хората не според личните им качества, а според списък от невинаги валидни предписания, е нещо лошо, и че груповата дискриминация - също.

Eстествено, че има грешни неща. Едно от тях вече го написах - че човек "доброволно" се самоопределя в социалната роля, наложена му от обществото. Той не се самоопределя - защото обществото е това, което задава параметрите й, той я приема или не я приема, с всички последствия от това.

Това всъщност е атрибутивна грешка Приемате, че след като обяснявам даден термин ("джендър") по начин, с който не сте съгласен, то на мен нещо не ми е наред ("изградила съм си шаблон, от който не мога да изляза") или че го правя от някаква користна/партизанска мотивация ("да защитавам някаква кауза"). Tова не е контрааргумент, това е омаловажаване на събеседника Знам, че не е нарочно - никой cognitive bias не е нарочен, но въпреки това не е аргумент.

Не съм ги изградила аз, изграждат ги културноисторически обществата, които задават на жените и мъжете определени социални роли - стереотипът е инструментален, но и отразява властовите йерархии. Но не само ролите на жените и на мъжете са различни в зависимост от това за кое общество/култура става дума, но и в някои общества дори не са бинарни - там освен "жена" и "мъж" разпознават и други понятия в спектъра между едното и другото (пет джендъра, вместо два), Това е много ясен аргумент в полза на социалния конструктивизъм, който стои зад стереотипите какво представлява една жена и какво - един мъж. Като изобщо не става дума за способността на хората да класифицират, тоест да поставят подобни обекти в един клас, за да направят живота около себе си по-лесен за структуриране. Да вземем например думата "стол". Хващате едно двегодишно и му показвате различни столове: с четири крака и с облегалка, с три крака и облегалка , табуретка, модерен стол без крака (примерно под формата на буквата z), стол с един крак, и ако то е разбрало концепцията, че "стол" е нещо, върху което се сяда, няма никакъв проблем да ги сложи в същия клас. След това му показвате стол с квадратна твърда основа, четири крака и без облегалка. Детето се замисля и казва: "Хм... маса?" Ако му обясните, че и това е стол (защото и на него се сяда), то няма да има никакъв проблем да го сложи в същия клас, но ако му обясните, че това нещо може да е стол, но може и да е малка масичка, примерно до легло, детето без проблем научава, че това нещо принадлежи едновременно на два класа. Следващият път, когато детето види масоподобен стол - или столоподобна маса, то проверява за характеристика "размер" и "седяемост", преди да реши към кой клас принадлежи нещото. Това е инхерентната способност. Това, че мюсюлманите са терористи (примерно), детето не го измисля поради инхерентната си способност да генерализира. То го научава от политически мотивирани възрастни. Сега, ако в дадено общество е решено, че столовете с квадратна форма на основата са един клас, а столовете с кръгла форма на основата са в друг клас - и за двете има различна дума (както ескимосите със снега, или индонезийците с петте джендъра), детето вместо в един клас, всеки стол ще го класифицира в класа според направената диференциация. Защото в неговото общество не "седяемост" е определящата обща характеристика на столовете, а "форма на основата". Нищо от това не се подразбира. То се обучава, вкл. чрез езика.

Джендърът не е пряко обвързан с биологически пол. Той е социален конструкт, който обществата пълнят със съдържание според това каква роля решават да отредят на жената и мъжа.

Чела съм го

Не се боря за кауза, обяснявам тезата си, като привеждам примери. Може би малко екстремни, за да се разбере какво имам предвид - а то е, че стереотипизирането на хората изобщо не е задължително. И както е възможно да научим някого чрез залегналите в обществата си предразсъдъци, че евреите са еди какви си (примерно - или че жените, мъжете, негрите или гейовете са еди какви си) - нещо, което той не знае по подразбиране и с раждането си, нито придобива естествено поради когнитивната си способност за генерализация, така можем да научим всеки, че хората са различни и само по принадлежността на някого към някаква група не може да се съди за личните му характеристики. Както и да го научим, че никой човек не принадлежи само на един клас, а на множество различни класове едновременно, по всяка своя характеристика поотделно. Ако, разбира се, искаме хората да не бъдат дискриминирани на основата на само един от класовете, към които принадлежат: негър, евреин, циганин, жена, гей. Ако искаме да бъдат дискриминирани - то е ясно: продължаваме си както досега. И по друго, за което се писа в горни постинги, не е достатъчно да се премахнат само негативните (атрибути на) стереотипи. Защото ако негативните се използват за стигматизиране на цялата група, набелязването й като нефелна и лоша, то позитивните се използват за остракиране на всеки, който не се вписва в тях. В примера, че ако един мъж не е храбър (характеристика, влизаща в стереотипа), то той не е никакъв мъж, а педал - мека китка, както и че ако една жена не е мила, тя е нещо сбъркана като жена - кучка, лесбийка, вещица. Примерът със спорта е неприложим, защото, ако прочетете внмателно, изобщо не говоря за физически характеристики, а за конотативни значения на думата "мъж" или "жена" - или "евреин", усвоявани от средата, където те са въпрос на властово уреждане и изобщо не са подразбиращи се. Това, че някой има матка, не означава, че е обезателно мил (положителен атрибут в стереотипа) , както и не означава, че не става за образование, защото е тъп (отрицателен атрибут в стереотипа). Точно и както не всеки евреин е лихвар, унищожаващ с печалбарството си благосъстоянието на нацията - те си имат цяла държава, и очевидно там се занимават с всякакви професии. И както и този, последният, стереотип, остана в миналото, така могат да останат в миналото и тези, на основата на които дискриминираме хората днес.

Вероятно се различаваме по това, че аз правя разлика в случая между денотация и конотация. Денотацията е буквалното значение на думата. Жена е възрастен от женски пол. Момиче е дете от женски пол, и т.н. Тук ще спомена и "клас" - група обекти, класифицирани заедно по обща характеристика (ниска жена, висока жена, руса жена). Конотация е вторичното значение - ето там се намесват стереотипите. Там, където "жена" става човешко същество, на което културно се придават някакви характеристики - иррационална, неодходяща за отговорности. тъпа, хиперпромискуитетна, ако не се държи под строг контрол сексуалността й, затова трябва да бъде генитално осакатена и да не показва нищо повече от очите си, и т.н. Тези конотации са социални конструкти. Но те изобщо не са задължителни. Едно дете (което може абсолютно безпоблемно да направи разликата между жена и мъж, както и да постави в класа на жените всяка следваща жена, която види - генерализация, което е когнитивният елемент и зад стереотипа) не знае, че всички, които визуално приличат на майка му, са "иррационални, неподходящи за отговорности, тъпи и хиперпромискуитетни" - то го научава от средата си, когато достигне подходяща възраст. Затова не може да се твърди, че стереотипите са инхерентни на начина ни на мислене и без тях не може (генерализацията е инхерентната). Те са резултат от него. А са резултат, защото ги "решаваме" чрез някакъв консенсус. Този консенсус винаги има властови компонент.

Отлична статия, благодаря!

Защо "да разбираме", ние това разбираме. А защо - защото исторически сме решили да направим само това разграничение. Когато казваме "Тази вечер, като се прибирах, една жена без малко да падне на релсите на метрото", не правим разграничение дали тази жена е била висока, ниска, руса, дебела, каква е била сексуалната й ориентация (за което нямаме никаква информация, непознавайки жената), и дали всъщност не е била не жена, а мъж, сменил пола си и изглеждащ като жена благодарение на пластична хирургия и хормонална терапия (но докато се е спъвал на спирката на метрото, ние не сме проверили личната му история, за да знаем това). Ако исторически бяхме решили (и по времето на зараждане на езика ни беше възможно) да направим други разграничения, щяхме да имаме една дума за висока жена, друга за ниска, трета за руса и четвърта - за жена, която преди е била мъж. Примерно. Малко като с екскимосите и там забравих вече колко думи за сняг имаха. Знакът сам по себе си е арбитрарен (Сосюр). Ето пример за етнос, който разграничава пет пола: https://en.wikipedia.org/wiki/Bugis https://en.wikipedia.org/wiki/Gender_in_Bugis_society И при индианците: https://en.wikipedia.org/wiki/Two-spirit От което излиза, че и дори по отношение на категориите "мъж" и "жена" няма нищо универсално.