dora

Добре, може ли вече да се спре с глупостите? Ако толкова настоявате да развенчаете Юнг, развенчайте го най-накрая! Напишете статия, посочете научни данни, извадете тук поне една от многобройните критики на Юнг и мирясайте Но НЕ настоявайте хората да не ходят на психотерапия. Както споменах, за някои от тях това е единственият шанс да останат живи. Пледирайки ал ангро против психотерапията (която изобщо не е само юнгианска на всичкото отгоре - разгромете го този Юнг най-накрая и спрете да вините цялата психотерапия, че такъв е съществувал) без никаква валидна аргументация (вече се чудите от кой ръкав да извадите заек, честно казано... то не бяха майки, то не бяха конспиративни теории как терапевтите само гледали как да се докопат до личната ви инстория и да се погаврят с нея, да ви унижат или да я разпространят кой знае къде?!) следва да понесете отговорността ако някой четящ реши да НЕ потърси помощ. Защото той, ако не е специалист, няма да се мъчи да научи какви са тези "разриващи терапии", срещу които протестирате (такъв термин няма, между другото - не съществува, което значи, че и да се помъчи, няма да намери), а ще прочете от вас колко лошо нещо е психотерапията и утре, другата седмица, след два-три месеца, или когато там вече не може да понася симптомите си, ще се хвърли от висок етаж. Под влак. Или какъвто друг начин намери. КОЙ тогава ще носи отговорност за глупостите, които се изписаха?! На воденето на лични борби срещу конкретни психотерапевти също не му е мястото тук.

Говорим за това, че ако човек тежко разстройство не получи терапевтична помощ, той или - ще задълбочи симптомите си - ще се самоубие - покрай това може да убие и други хора. - може да убие други хора и без да се самоубива (примери достатъчно, обикновено свързани с паранойна шизофрения) Продълавате ли да настоявате да не търси помощ, за да се обърна към администратора? Или предпочитате да се вразумите, нещо, в което абсолютно вярвам, че можете? Искрено се надявам, че няма да е необходимо да се обръщам към администратора, между другото, защото това не ми е особено приятно. Все пак винаги е по-добре да има един участник повече, отколкото да няма. Но някои граници не бива да се прекрачват.

Пак пишете глупости. Клиентът не е майката, а синът.

Ако продължавате да пишете безотговорно, тоест да настоявате хората, които имат нужда от помощ, да не я потърсят, ще трябва да ви поискам бан, не на някаква лична основа, а защото това, което правите заради едното спорене е изключително опасно. За което сякаш не си давате сметка, но призовавам вече да си дадете. Хайде спрете се. Ако тук има хора, които страдат от каквато и да било психологическа и психиатрична симптоматика - задължително потърсете помощ!

Лубиц е лекуван в психиатрично заведение (лекарства+терапия) само по време на тежкия си депресивен епизод (major depressive episode) през 2008-9, когато още се обучава. Оттогава не е ползвал пситерапия, само медикаменти срещу депресия. В последните седмици преди да се самоубие, в отчаянието си той се обажда на пет различни лекаря да потърси помощ. Обикновеното джипи обаче не може да предложи друго, освен медикаменти за депресия. Може да насочи към психиатър, но според статиите той на такъв не е отишъл (вероятно от страх да не изгуби работата си, тоест че тотално ще изгуби всякаква почва под краката си, с което и последната сламка, за която се опитва да се хване). Както споменах обаче, при суицидност медикаментите понякога вършат точно обратната работа - повишават функционалността на човека в такава степен, в която той да е способен да реализира намерението си. Затова предписването на медикаменти при депресия е ок, но при суицидност - никак. При суицидност психотерапия е абсолютно задължителна. Тук има подробна статия: https://www.psychologytoday.com/us/blog/reading-between-the-headlines/201504/andreas-lubitz-desperately-needed-help Пропускът не е терапевтите, защото такива не е имало. Той е стискал зъби до последно, вероятно от страх, че освен всичките си тревоги и терзания (някои от които намекващи за психоза - на мен лично това ми прилича на повторен тежък депресивен епизод със симптоми на психоза, с хипохондрични налудности, страх, че ще ослепее - https://medpedia.framar.bg/заболявания/мкб-f323-4/f32-3-тежък-депресивен-епизод-с-психотични-симптоми), ще си загуби и работата. --- Както ще прочетете в статията, която пуснах, тежкият депресивен епизод с психотични симптоми се лекува с лекарства по принцип, но изключително предпазливо и под директно непрекъснато лекарско наблюдение при суицидност (това второто не го пише в статията, затова го посочвам отново). По споменатата нееднократно причина - медикаментите не премахват суицидната идеация, само подпомагат човека наистина да се самоубие, защото го повдигат малко, повишават тонуса му. Него никой не го е наблюдавал денонощно, предписвайки му лекарства, вероятно защото лекарите, към които се е обърнал за медикаменти, са предполагали депресивен епизод, но не са знаели за суицидността му. Която пак е пазел в тайна, вероятно от страх, че ще си загуби работата.... Ужасна работа, но това само показва в какъв кошмар нерядко живеят хората с психиатрична проблематика, и следва да срещат не осъждане и стигматизиране, а своевременна помощ и съпричастност. Стигмата означава само, че няма да потърсят помощ: https://www.chron.com/news/health/article/Tragedy-raises-questions-about-identifying-6211772.php

.... И пак, съжалявам, че така на части, но така става, като нямам достатъчно време да пиша наведнъж. "Разравяща" лош български превод на "дълбинна" психология ("Tiefenpsychologie"). Исторически, Маслоу развива своята "хуманистична школа" донякъде като критика на Фройд и Юнг. Първо, защото не всички хора имат разстройства (самият Маслоу го казва, не всички сме една торба, пълна със симптоми), и затова за разлика от Фройд и Юнг Маслоу се фокусира върху психически здравите хора. Второ, защото Маслоу не вярва, че хората биват мотивирани от духовно-религиозни изживявания, а от система от ценности (затова и разработва прословутата си пирамида). (Но това не е и напълно вярно, защото много хора биват мотивирани от духовно-религиозни изживявания, тоест теорията на Маслоу е само частична). От това обаче пак не можете да извадите аргумент срещу психотерапията, защото 1. тя далеч не е само юнгианска. 2. хуманистичната прихология на Маслоу е неприложима за хората с разстройства, които са основният дял клиенти на психотерапията. Маслоу ерго не ви върши работа при формулирането на тезата по-горе. Затова, вместо да се сърдите и да си въобразявате атаки срещу личността ви, можете да направите следното. Ако искате да критикувате конкретно юнгианската психотерапия, можете да го направите по валиден начин, като: - покажете по-високата ефективност върху хората с разстройтва (задължително само на тях, Юнг е психиатър и работи с хора с разстройства) на другите форми на психотерапия, предназначени за хора с разстройтва (сред които хуманистичната психология на Маслоу не спада), или - покажете нежеланите реакции, причинени от психоаналитичната психотерапия. Споменаване не последните по темите вече имаше (напр. внушаване на фалшиви спомени). Повече жокери от това къде ти.

Това не е ли опасно? В какви ситуации става така? Питам с разбирането, че понякога може да няма време, необходимото оборудване, такива неща, тоест лекарят по стечение на обстоятелствата да прави единственото, което му е технически възможно в момента, защото знае, че е по-добре да направи нещо, отколкото да не направи нищо (преценка на рисковете към ползите)? Напр. в бърза помощ? Имате ли наблюдение колко часто става това? За различните техники и методи, както и за различните медицински устройства винаги има списък с установени нежелани реакции. Вероятно част от статистиката за тях се набира точно по този начин, за да се включи в бъдещи подорения на протокола?

Къде ги видяхте тези неща?

Не само това. По повечето, ако не и по всички наказателни кодекси, този който не съобщи за извършено (или възнамерявано) престъпление, подлежи на наказание за съучастност (да се разграничи от съучастничество) Съучастността се дели .укривателство, недоносителство и допустителство. Всеки може да провери какво означават трите. Като няма разлика между това ако клиентът каже "вчера убих жена си" (недоносителство) или "обмислям да застрелям много хора" (допустителство). Не само практиката си биха рискували психотерапевтите, които не съобщят на полицията, ами и свободата си. Затова по закон в тези случаи конфиденциалността на клиента се отменя, защото наказателният кодекс има приоритет пред правилата на която и да било браншова организация.

Благодаря за включването, наистина Можете ли да дадете пример за нарушаване на протоколите? Това, за което се сещам, е описаното в документацията като "по преценка на лекаря", но според мен това се вписва в адаптирането на протокола към конкретния случай и ситуация? И тогава става дума не за неследване на протокола, а за използване на това, което се нарича "добри практики"?

... И сега малко повече по горното, защото снощи нямах време да пиша в подробности. Както в медицината, напр. хирургията, за абсолютно всяка интервенция има одобрен клиничен протокол, основан на статистически данни кой метод, подход и процедура дава най-добри резултати с най-малко рискове, и тези протоколи се следват задължително (условно казано, за да не ви зашие хирургът черния дроб за бъбреците), така и в психотерапията, на основата на научни изслвдвания, клинична практика и статистически данни (точка 2 по-горе) има разработени протоколи (точка 3 по-горе) за различните разстройства и приложимите за тях терапии. Както в медицината, протоколът се адаптира към всеки отделен случай. Психотерапевтът е длъжен обаче да документира всичко, което прави, за да може при нужда да докаже, че е следвал одобрен протокол. Психотерапевтите не правят волни импровизации, а ако ги правят, то подлежат на отнемане на лиценза заради рисковете и евентуалните щети, които нанасят на клиентите си. Затова е добре винаги преди да се подложат на терапия, хората - или близките им - да проверяват доколко терапевтът им използва одобрени протоколи, а ако дори не подозира, че такива съществуват, да потърсят друг терапевт, защото вероятността за шарлатанство у терапевт, който не работи по научен метод, е значителна, ерго и потенциала за нанасяне на значителни вреди. Това, че един терапевт е популярен, на значи, че следва необходимите протоколи, затова винаги проверявайте. Това, че е изкарал някакви курсове, не е достатъчно доказателство, че следва проколоите и документира всичко, което правил. Освен това, проверявайте за терапии, които са показали сериозни нежелани реакции (влошаване на симптомите, замяна на едни симптоми с други, развиване на зависимост от терапевта, и т.н.): https://journals.sagepub.com/doi/10.1111/j.1745-6916.2007.00029.x https://systematicreviewsjournal.biomedcentral.com/articles/10.1186/s13643-018-0802-x

Няма защо да се обръщам към Маслоу. Тук има списък с формите на психотерапията: https://www.psychologytoday.com/us/types-of-therapy Като този списък не е ексклузивен. Има терапии, специално разработени за дадено разстройство, вече споменах две по-горе (ABA, PRT). Осносно коментара, че съм напреднала, напреднала съм отдавна. Не отговорихте за източника си Затова не ми прехвърляйте топката

Такова нещо като "разравяща" терапия няма..... Спрете се

И още малко източници, относно самоубийството, ето защо от всички разстройства с повишен риск отделих точно тези: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24890068/ https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1489848/ Превенция на самоубийствата. Самоубийствената идеация (под което се разбира настойчиви размисли и намерения за извършване на самоубийство) чрез когнитивно-поведенческа терапия води до намаляване от 53% на 30% в рамките на няколко сесии. Който иска източник, ще го намери, може да се извади от една от цитираните в горните публикации статия. С естествения извод, че без терапия това нямаше да се случи. Да не говорим, че терапията е и предпочитаният и приоритетният начин за превенция на самоубийствата, защото при някои разстройства с висок риск самите медикаменти, използвани за третиране на разстройството повишават способността на пациента да реализира намеренията си да се самоубие. Затова в никакъв случай не бива да се препоръчва на хората да не използват терапия. Освен, разбира се, ако не искаме да им отнемем единствения шанс да останат живи.

Вече я коментирах в подробности, но ето една пропусната подробност - пак пишете неверни неща. За професионалната етика, във всички държави, за които се сещам, има кодекс. Противно на това, което формулирате по-горе: Както и лекарите, така и психотерапевтите са длъжни да съобщават на полицията. В различните държави има разлики, но на полицията се съобщава при подозрение за насилствени престъпления, както и когато е засегнато добруването на дете. Това не е нарушение на професионалнате етика, а задължение по закон. Когато от психотерапевти се изисква да свидетелстват, това се урежда с допълнителни разпоредби според държавата. В етичните кодове обикновено има и клауза за това. Вижте точка 3.3. от този документ: https://www.psychotherapy.org.uk/wp-content/uploads/2017/11/UKCP-Ethical-Principles-and-Code-of-Professional-Conduct.pdf За САЩ: https://www.nolo.com/legal-encyclopedia/if-i-tell-psychologist-crime-i-committed-can-i-trouble.html Най-общо казано, конфиденциалността на отношенията с клиента няма приоритет при криминални престъпления или намерение за извършване на такива. По която и причина отново нямам никакви основания да не поставя под съмнение историята с психотерапевта и полицията в САЩ, за която пишете. Разбира се, имате пълното право да ме опровергаете, като предоставите източник на тази информация.

Никъде не говоря за вашата личост. Коментирам само написаното, което наистина е манджа с грозде. А пиша, защото пишете неверни неща, които евентуално биха могли да са опасно подвеждащи за тези, които наистина имат нужда от терапия. Представете си, че тук чете човек с анорексия, посттравматично разстройство, компулсивно разстройство, биполярно разтройство, клинична депресия, а с горното вие го съветвате да не отиде на терапевт (?!) Ще понесете ли риска, ако вместо това се самоубие? За своите твърдения източници мога да представя. Затова и питам за източник на историята с прихотерапевта и полицията. Да не забравяме, че това е научен форум.

Само няколко неща, че нямам време. Пак правите манджа с грозде. Първо: бъркате психолог с психотерапевт. Може ли източник на тази история с психопрофила с разкопчаното палто? Силно подозрителна, защото: - Полицията не работи с психотерапевти, а с криминални психолози. От тях профилиращите такива са отделен клас. Няма никакъв начин полицията да се е обърнала към психотерапевт. - Последното, което един профил на убиец може да включва е дали копчетата му са разкопчани. Силно се съмнявам, че това сте го гледали в някой филм, който няма нищо общо с реалната профилираща практика, както и с работата на полицията. - По начина, по който е извършено дадено убийство обаче профилиращият криминален психолог може да каже, че то е дезорганизирано. Няма да се спирам в подробности на това какво означава това, но като цяло при дезорганизирани престъпления вероятно извършилият ги е бил в състояние на психоза, ерго е възможно да има психиатрично заболяване. Не просто да бъде небрежен или разсеян. - Личната "брежност" или "небрежността" не е нещо, което който и да било профилиращ психолог ше включи в профил, защото това няма никакво отношение към профилите на убийците, нито изобщо може да има някаква насочваща роля. Второ, не разбирате естеството на психотерапията. Накратко, имате наука психология, която се занимава с психичните процеси. В нея имате 1. теорична част - формулирането на теории 2. аналитична/статистическа/експериментална част 3. методологична част (развиването на методологии, основани на 1 и 2) и 4. практично приложение на предишните. Практичното приложение на предишните в контекста на клиничната практика се нарича психотерапия. Трето, не разбирате какво правят терапевтите - Психотерапевтите не са изповедници, нито желаят да ви навлизат в "тайните кътчета". Отишлият при тях споделя това, което иска. Да не говорим, че личният разговор, тоест това, което се нарича "сваляне на анамнеза" е само малка част от инструментариума, наличен на психотерапевтите. Те работят с различни основани на научен анализ методологии и съответния одобрен инструментариум, основан на проверими данни. Диференциална диагноза, наблюдение, тестове. - Човек не отива на терапевт, за да се изповядва или да се намира на приказка. Отива на терапевт, защото има разстройство, дисфункция или проблематика, доближаваща се до психиатричната. Четвърто, нямате представа какво покрива психотерапията, с какви хора работи - Психотерапия - напр. поведенческа, се прилага и в случаите, в които човекът не само не се изповядва (и "споделя тайни кътчета") пред терапевта си, но и не може да говори изобщо, не може да произвежда език, защото има няколко неша, сред които разстройство на езика или аутизъм. Поведенческа психотерапия (ABA - applied behavioural analysis и PRT - pivotal response therapy) се прилага и на деца, които със сигурност все още не са способни на саморефлексия дотолкова, доколкото да изповядват "тайните кътчета" на душата си. - Терапията е задължителна част от всяко психиатрично лечение. Тоест щете, не щете, без терпия не се минава - получавате лекарства и терапия, зашото само с лекарства не става нищо. Тази психотерапия може да се извършва от психолог, но може и от лекуващия психиатър.

Параноята вече отпраща в друга посока, шизофрения, психоза, шизоафективно разстройство, делюзионно разстройство. Затова има диференциална диагноза,

Да, особено ако имат тревожно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство...

Психологията далеч не се ограничава до Юнг, обаче. За да не пиша друг постинг, принципно съм съгласна с вас за плацебо ефекта. Включително при психотерапията. Отивате при някого, той ви изслушва внимателно, а ако се държи съпричастно, мил е като човек и ви става симпатичен с грижовното си отношение, вие решавате че той е страхотен специалист и че много ви е помогнал. И от самото чувство, че помощ има и тя е възможна, ето, започвате да се чувствате по-добре. Не защото той е неправил нещо, а защото вие сте решили, че ви е помогнато. А това е само знак, че не сте имали нищо сериозно. Огромна част от хората примерно биха посочили като много по-добър специалист лекар, който им е станал симпатичен, защото ги изслушва и се държи с тях грижовно, и биха неглижирали или дори този, който преди малко им е извършил животоспасяваща операция, само защото е с по-мрачен характер (ау, ужасно е отношението в тая болница, ужасно е! Гледат на пациентите като кофа с месо и кокали, пфу!). Или примерно защото точно заради това, че е единственият, който ги умее тези неща в цялата държава, е толкова преработен, че е на две крачки от бърнаут и преди следващата шестчасова операция просто не му е по силите да положи усилия, за да им се нареса и на някаква чисто човешко-приятелска основа. Примерът е малко преувеличен, за да разберете какво имам предвид, но е верен. Само че това нищо не означава. И не само че не означава, ами е и опасно при серозните заболявания или разстройства. Лошото е и че тези с плацебо ефекта нерядко много по-добре се продават, поради едната си харизма или симпатичност, или поради усилията, които полагат за популярността си, от тези, които наистина си вършат работата. Като добавим и малко мистика и готово. Затова и съветвам хората автоматично да минат в подозрителен режим, когато помощта се предлага, гарнирана с щипка мистицизъм. Без значение този мистицизъм от какво естество е. Професионалистът затова е професионалист, за да държи личните си религиозни (ще ги нарека) пристрастия или убеждение от работата си, и със сигурност да не ги предлага в пакет с нея. Щото как ви звучи примерно да отидете на уролог и той да ви каже, а не, този вашия цистит аз го лекувам само в пакет с будизъм, Ако не искате да ви шипе по уретрата, трябва три пъти дневно да повтаряте "омммм"...... Няма никаква причина след като урологията не върви в пакет с будизизъм, психотерапията да върви в пакет с Дънов.

Тогава е добре да поясните какво точно имате предвид, когато задавате въпроса защо психолозите ставали основно жени. На жените какво им има, че да не ставали психолози, или каквито и да било други? Или на психолозите какво им има? Но конкретно, не завоалирано. Можете да използвате по-долния формат, за да формулирате какво точно имате предвид. - Психолозите са: а. б. в. - Българските психолози са: а. б. в. - Жените са: а. б. в. Жените психолози са: а. б. в. Както и какво се опитвате да докажете всъщност.

Има и секти с още по-странни виждания :)) Потърсете ето примерно това в гугъл: Ho No Hana Sanpogyo - секта на чистите крака. За тази сигурно знаете: Aum Shinrikyo, те имат и терористичен атентат зад гърба си. За уфолозите няма да отварям дума. но не ми се ще да отклоняваме темата.

Втори след княза, никоя специалност не може да предпази човека от вярване в и пропагандиране на глупости. В глупости вярват хора от всякакви специалности. В личното си обкръжение имам разни дами, които с напредване на въззрастта, макар да са завършили технически специалности и да са учили колкото искате физика и химия, и да са се скъсали от решаване на диференциални уравнения, вярват, че водата е жива и микровълновата фурна "убивала" водата, та като я загрее там човек, "мървата" вода водела до проблеми с енергиите в тялото на хората и болести. И примерно ме съветват да не се подстригвам, защото косата служела за връзка с божествените енергии. При това твърдящите го не са налудни, Това не е симптом за шизофрения. Не взимат психоактивни вещества. Просто са се поддали на някакви руски "учени", които обяснявали това и вярват, че ако се подстрижа, ще ме връхлетят всички злини на света. А са се поддали, защото нямат една важна способност, възпитавана точно от заниманията с наука: критичното мислене, способност за рационална преценка и не могат да отсяват фактите от глупостите. Вижте примерно поддатливостта на хората - от всякакви специалности - на фалшиви новини. Същата работа. Това, че хората са способни да вярват и открито да проповядват всякакви глупости, не значи, че няма наука. А че те - глупостите, и хората, които ги проповядват - нямат нищо общо с науката. Не можете по глупостите, които вярвали тези или онези хора, и които нямат нищо общо със специалността им да твърдите, че това, което са завършили, не е наука. По същата причина бихте твърдяли, че в България няма физици и физиката не е наука, след като някой, учил колкото си искате физика във висшето си образование, може да твърди, че водата била "жива". Водата, прочее, е неорганично съединение (нещо, което всички знаем още от основното си училище), и ако в нея не живее някой микроорганизъм, в нея няма нищо живо. С това отговорът ми по тази част се изчерпва. Сега по една друга. Това настоятелно, от тема в тема, да обяснявате или намеквате в български научен форум по психология, че психолозите са някакви откачалки или тъпанари, конкретно българските такива, е тролене и би трябвало да бъде санкционирано. Защото с това обиждате и пишещите, и четящите в този форум, без да имате никакво основание за това. Инсинуациите, че понеже, виждате ли, в списъка с психотерапевти, който сте намерили, всички били жени, психотерапевтите били тъпи, какво държи да покаже? Че жените са тъпи? (ерго неспособни да произвеждат нещо, различно от ненаучни глупости). Тази инсинуация е още по-грозна. Затова ви показах и конкретно биографията на жена, което е учен-психолог, наред с публикациите й, които вие обаче явно нямате намерение да четете, зашото сте си наумили да доказвате, че жените и писхолозите са тъпи. И това ще го напиша пак. Инсинуирате, че не само специалността била тъпа, ами била още по-тъпа, защото с нея се занимавали ЖЕНИ. Очевидно за вас жените са безмозъчни? И това не е обида към жените, които ви пишат? Хубу, че сме привигнали на всякакви простотии и не сме тънкообидни, а можеше. Обаче не мога да не отчета, че това е нередно. Можете сега да ме набедите във феминизъм, ако искате, макар да нямам нишо общо, но по-добре мен да набедите, отколкото да обиждате цяла специалност, че и покрай нея цял пол. И защото нередностите тук нещо взеха да стават твърде, много, защо за разнообразие не се прехвърлите в някой друг форум, от чието естество не разбирате, да обясните на пишещите там, че са тъпи?

Много просто. Отивате на сайта на Софийски университет, че това е най-лесното. Намирате специалност Клинична психология: https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/filosofski_fakultet/specialnosti/magist_rski_programi/filosofski_fakultet/specialnost_psihologiya/klinichna_psihologiya Там долу има цял списък с автори и статии за четене. Ако искате, отивате на Академичния състав. Оттам избирате произволен преподавател, напр. Ваня Матанова: https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/105698/815105/version/1/file/V_Matanova_CV_2011.pdf От горния линк се сваля биографията й. Ако потърсите "Vanya Matanova", ще видите и нейни публикации в научни списания, напр. ето тук: https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1111/jep.12915 Ако пък я гугълнете на български, ще ви излезе тази книга: https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1210368&title=Аутизъм Купувате си я и четете. "Eлитни - елитни", колко да са "елитни"? Нобелови лауреати? "Елитни" в този смисъл на думата чак не, но следващи научен метод - да. Ако искате да я видите и как говори, ето: http://kanal3.bg/video/285- Vsyaka-sutrin %3A-Povishava-li-se-broyat-na-decata-autisti%3F-%2818.03%29

Съгласна съм с Вас, защото това, което се появява в ню ейдж, не е Юнг, а що-годе случайна селекция на негови идеи, извадени от контекст, схванати повърхностно или превратно и използвани в тази си окастрена или изопачена, карикатурна версия, за легитимиране на нещо, което няма нищо общо с науката. Нито пък със самия Юнг, ако трябва да сме точни Затова и като видя, че някой си е писал в сивито Юнгианска психология, а става дума за едноседмичен семинар, проведен от хора с подозрителна квалификация (където вероятно той е научил за сенчестата човешка природа и че за да е щастлив, трябва да поддържа връзка с женското начало в себе си :)) ), веднага ми става ясно. Изучаването на Юнг изисква десетилетия.