dora

Сред приятелите ми, доколкото знам, няма насилници на жени. Но това реално не променя нищо, защото средата, която човек сам си избира, е резулат от филтриране по множество показатели и не отразява всички възможни конфигурации.

Не говоря за мафията, все пак. А за редовото семейство.

Виковете, писъците и молбите през плач на човек, който редовно и жестоко бива малтретиран, не са ли достатъчен вик за помощ? Изглежда не. Те са само причина за недоволство, че съседите не могат да спят.

Това не е толкова лесно. Обикновено физическото насилие се явява крайна фаза, преди нея домашното насилие е преминало през психически тормоз, постоянно принизяване на способностите и качествата на жертвата (че е глупава, неспособна, за нищо не става без насилника), потъпкването на правото й на личен живот, личен избор и стремежи (контрол над работата и кариерата, напр. забранява й се да се стреми към кариерни постижения, защото е длъжна да обслужва насилника вкъщи и всякакви други стремежи се наказват), откъсване от социалната й среда (следи се тя с кого ходи, къде ходи, с кого си говори, за какво), контрол върху финансите, тоест или й се взимат всичките пари или се контролира всяка стотинка, похарчена от нея (защото такова нищожество като нея не може да управлява финанси, или защото така тя не може да мръдне никъде, да излезе с приятелки за по кафе дори - защото няма пари, или да си купи нищо, напр. нови дрехи, защото тогава ще бъде запитана за какво са й, да не би да си има любовник). Следят й се телефонните разговори, това с кого си говори в интернет, всичко. Тормоз и контрол. Когато този тип поведение на насилие към личността й се затвърди и се види че номерът минава, насилникът придобива кураж да премине към още по-крути мерки, като започне да я наказва и физически, като това се явява доказателство кой комадва парада, а и нейното примирение с психическия тормоз вече не е достатъчно на насилника, за да изпита същото чувство на превъзходство, каквото би му дало преминаването в следващата фаза - бой. Представете си как би се развела жертвата, която няма лични средства, вече няма социални контакти и кариерното и личното й развитие е замръзнало във фазата на страха, че всеки неин успех ще доведе до бой, защото той ще почувства, че тя се изплъзва от контрола му и насилието ще се стовари върху нея със сила, по-голяма и от преди. Междувременно насилниците обикновено са и крайно манипулативни, те успяват да убедят жертвата, че тя без тях е едното нищо, че всъщност тя е виновна, за това, че я "възпитават" така и че друг път освен да търпи и да се срамува от всички за нея няма. Не е толкова лесно. Ще кажете, а и горе по мненията пише, че това не се случва толкова често, че не било вярно, че чак такъв висок процент от жените са обект на горното. На боя - може би не. Но на контрола и психологическия тормоз в различна степен - със сигурност да. И това има връзка точно със съответните роли - аз съм мъж, значи аз имам право да правя така. Тя е жена и трябва да ми се подчинява. Понеже съм мъж, аз имам правото да й се налагам, както намеря за добре, вкл. със сила, а тя няма право да ми се съпротивлява, защото тогава боят ще е повече. И това не са псиатрични случай, нито наркомани или обезателно алкохолици. Съвсем психиатрично здрави мъже правят това. И то - в различен порядък - немалко. Когато се понатрупа житейски стрес, примерно финансови или други неудачи, които водят до усешането на насилника, че няма контрол над стресорите в битието си (не му повишили заплатата, подразнило го това, подразнило го онова, не се чувствал особено уверен като мъж или като човек или като каквото и да било), насилието ескалира, защото това желание за контрол се прехвърля върху лесната домашна жертва. Като прагът му непрекъснато се качва. Днес ругане и обиди, утре шамари, след това - ачик-ачик бой. И колкото повече, толкова повече. А насилието унищожава хората. Да се очаква, че един унищожен човек ще намери кураж и сили да избяга, за да започне от нулата сам, самоуверен и самодостатъчен в силноконкурентна среда (и особено когато има и деца), не винаги е разумно. Той няма сили да бяга, защото всичките му сили са съсредоточени в това да оцелее още един ден. Физически. Има една фраза, "бито куче". Човекът, дори когнитивно значително по-сложен от кучето, може да бъде сведен точно до същото. И това е трагедия. Затова и насилието трябва да бъде спряно много по-рано. Много. А това не става с безучастие - и на околните хора, и на институциите. Ще кажете, мъжът, който бие или тормози жена си, защото не се чувства достатъчно мъж (условно казано, да не пиша по-дълго) и има желанието да се доказва чрез насилие и контрол, не е мъж, а пикльо. Правилно. Само че не можете да си представите колко много са така. Като не е задължително да са в края на скалата - убиец. Но някъде по скалата на пикльовщина и тормоз наистина са значителен брой мъже. С което съвсем не казвам, че свестни мъже няма. Напротив, слава богу, че има. Но това не решава проблема с домашното насилие.

Точно на тази граница на доход, на която данъкът от 15% става 42%, не за самостоятелно живеещите, а за семействата, средната класа бива ощетена най-силно. А това са намалка част от хората, реално. Не мога да извадя точна статистика, но повечето професии, изключая банково-финансовите, се намират точно там.

Кажете от правна гледна точка, сигурно имате наблюдения.

Дори не само данъчните острови, как могат да се накарат правителствата да не оказват данъчни услуги на големи инвеститори или световни компании, само за да не отидат те в друга държава. Вижте напр. историята с Apple в Ирландия. https://www.theguardian.com/technology/2017/dec/05/ireland-reaches-deal-with-apple-to-collect-13bn-in-back-taxes Относно глобалното преразпледеление на богатството, невъзможността на редица държави поради множество фактори, но най-вече тези свързани с качеството на управление, да осигуряват (достатъчен) поминък на значителни части от растящото си население означава засилена миграция към развития свят и конкретно към Европа на хора, които не могат веднага да влязат на пазара на труда, което пък ще направи тежестта върху средната класа още по-голяма. Като към това се прибави и застаряващото население, което в демократичните държави няма равнодушно да гледа как доходите му се стопяват, рано или късно средната класа ще откаже да бъде донор на всичко. Затова сътресенията, под формата не само на социално недоволство, а и радикализация, заплашваща демократичните основи в развития свят, изглеждат неминуеми, ако не се създадат стратегии този развой да се избегне или поне митигира. Към момента западните държави все още считат, че помощта за развития свят (включително в capacity building, тоест обучение) все някога ще доведе до желание на населението му да си стои там. Вследствие на информационната глобализация, тоест способността на хората да сравняват собственото си положение с това на развитите общества, този сценарий ми се вижда малко вероятен. Много от тях от държави, където няма непосредствена заплаха от война или глад, предпочитат рисковете на това да умрат по пътя, примерно в Средиземно море, отколкото да останат на място. Въпросът е ерго как да се държи средната класа относително доволна. Гарантиран базов доход? Едва ли. А и той откъде ще се вземе, ако не от тях самите?

Разбира се, че не, но и много зависи от това какво е това "малко по-остро". Това е и основният проблем, как хората да бъдат убедени, че насилието над близки не е начинът за решаването на проблемите им. Вербалното, психологическото или физическото - няма значение. Вие бихте ли променили нещо, и ако да, какво?

Защото считам - вероятно подобно на авторката, че въпросът за семейното насилие е по-важен от това дали аз - или който и да било друг- ще получи зюмбюлче на този ден. Както и че никое зюмбюлче, дори един милион зюмбюлчета, не извиняват общественото бездействие по въпроса с насилието. Не иронизирам, наистина така смятам. Аз лично бих предпочела която и да било от тези жени да е жива, пред това да получавам цветя - не само на този ден, а и на който и да било друг, и бих заменила всичките букети цветя на света срещу правото на по-слабия (жените и неизменно децата, защото едното и другото са свързани, вкл. в концепцията на ООН, че добруването на децата е неразривно свързано с добруването на жените, и че опазвайки жената, опазваме и детето) на защита от насиие, с всички легитимни средства, вкл. с обществена и манталитетна нетърпимост към насилието към същите. Което значи и активна нетърпимост - намеса в защита на жертвите. С конкретен пример - събиране на няколко мъже от съседите и отиване да видят какво става. Настояване за законодателни промени, които да позволят намеса на полицията, а не само идване до вратата без право да влязат, ако не бъдат допуснати. И криминализиране на насилието, вкл. на домашното, на равна основа с останалите прояви на насилие. Както човек не може да налита на бой на друг, защото ще бъде задържан за хулиганство за 15 часа, така не може да налита на бой на жена си, зашото от това би трябвало да произтича същото задържане. По-активно участие на държавата в създаването и финансирането на места за временно настаняване на жертвите на домашно насилие и децата им. Както има места за настаняване на деца при необходимост за извеждането им от семейството, така следва да има и място, където да могат да бъдат изведени от семейството жената и детето, в случай, че оставането в жилището е опасно за физическото и психическото им здраве.

Въпросът е как да се реши този проблем, и дали да се решава. Един от начините вътре в самите конкретни общества е чрез прогресивния данък, позволяващ развитието на различни социални политики. Но когато на получателите се осигурява относителен комфорт, те престават да се опитват да подобрят положението си сами. Това, разбира се, осигурява на демократичните правителства известно спокойствие и стабилност, защото комфорта на икономически слабите им гарантира липса на масови протести. Това разпределение обаче става за сметка не толкова на хипербогатите, а на средната класа, която най-много усеща данъчната тежест върху своите доходи. Макар да е възпитана тя в ценности като грижа за слабия, социална справедливост и емпатия, особено в периоди на икономически сътресения, когато правителствата започнат да налагат и допълнителни икономии, средната класа започва да усеща това още по-тежко. И като цяло не е справедливо реалното изравняване на доходите на образования човек с тези на необразования, особено в по-ниската категория на доходите в средната класа (напр. не финансовите, а хуманитарните специалности, учителите, социалните работници и т.н.), защото тогава хората започват да се замислят имало ли е смисъл да полагат усилия, ако с прогресивния данък те реално отиват по дяволите откъм нетни приходи - и се оказва, че един трйно безработен получава колкото един музикант или един учител. Това също е гаранция за социално недоволство, макар отложено във времето поради по-високата търпеливост на засегнатите. За разпределението на богатството от развиващите се страни към развитите също има множество резерви, защото при липса на прозрачно и отговорно управление хуманитарната помощ отива в ръцете - и в палатите - на местните олигарси.

Това не касае ролята на жената, а профила на насилниците, погледнете линка. Ако считате, че има разлика, тази публикация ще ви покаже, че няма: http://kameliqmircheva.blogspot.nl/2012/10/blog-post_22.html

И Асан, и Асен, са еднакво хора. Има много статии, ето една: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8436362 Нито импулсивността, нито лошото управление на гнева, нито пасив-агресив типовете поведение, нито неспособността за неагресивно справяне с конфликти, нито изложеността на насилие като малки, и т.н., има някакво отнопение към националността.

Психичноболните са малка част. Накратко, за характеристиките на насилниците тук: http://www.transitionhouse.ca/Profile.html#Traits Нито са психопати, нито са наркомани, нито са психично болни. Затова и нямат извинение.

А когато убийството е могло да бъде предотвратено? Искам да разбера какво е това, което не работи, защо хората така драматично изпадат от уж предпазната мрежа на закона, защо не виждат надежда, защо считат, че няма към кого да се обърнат. И защо умират накрая. Гледам и какво казват хората във връзка с убитото момиче в "Свобода". Десетина сигнали до полицията имало. Десетина. Представете си какво би станало, ако някого десетина пъти го хванат във хулиганство, в нарушаване на обществения ред, в побой или нанасяне на телесни повреди на чужди хора. Още първият път ше има досъдебно производство... Но ако десетина пъти бие приятелката си - не? Нищо?! Всички ги чували, не можели да спят, според съседка. На самата нея обаче убийството на момичето не й пречи. Пречи й това, че убиецът не поздравявал по кориторите, бил невъзпитан и пречел на хората да спят. Дори не само това, момичето си то търсело, защото имало такива хора, които изпитвали сексуално удоволствие, ако ги бият (?!). По цели нощи и те пищят за помощ?! И човекът, който счита, че момичето само си е виновно и е трябвало да бъде убито, е друга жена (?!) Аз това отношение примерно го намирам не само за дълбоко обезпокоително, ами и за много показателно...

По закон да, но на практика не се. В рамките на няколко месеца има две убити жени, чийто мъж си е прескочил заповедта. Конкретно на Елена от полицията неколкократно й казвали, че за да докаже (тя?!), че той си превишава заповедта (а това също е ставало нееднократно, за което е звъняла и подавала жалби всеки път), трябва да го задържи на място и да извика полицията. Е, докато я извика, и той я уби посред бял ден в София. С телефон в ръка... И на връщане от поредното подаване на жалба... Подценяването на оплакванията на жената, считането им за недостатъчни за предприемане на мерки, изискването от жертвата да доказва, че е жертва?! Това не е ли неглижиране на жертвите на насилие, когато са жени, от държавните институции? В случай на деца институциите обикновено се задействат веднага. Децата се извеждат от семейството, осигурява им се защита, както и къде да отидат. В случаите на жени това не е съвсем така. Защо? Нормативната база ли им пречи? Или нещо друго?

Благодаря за пояснението, но това не удължава ли твърде много времето между нанасянето на телесната повреда и установяването на законните основания за преследване по наказателния кодекс? Дотогава жертвата може и да е умряла.... Няма ли по-бърз начин?

Това е малко като вица с жената с подлеза, която вижда, че към нея върви мъж с разтворени ръце. Тя надясно, и той надясно. Тя наляво и той наляво. "Ех" - мисли си тя - "то се е видяло, че ще ме изнасилват, но поне да ми е приятно"... и се хвърлила в обятията му. Чул се звук на счупено стъкло, а от мъжа: "Аман от леки жени, значи! Трети път купувам стъкло за масата в хола и се опитвам да го пренеса през тоя подлез..."

Комунизмът няма нищо общо с нациите, а с класите, класовата борба. Това от коя националност са класите няма никакво значение, комунистическата идеология по самото си основание е наднационална и това го има написано черно на бяло в писанията на идеолозите, както и в приложението на идеологията от практиците. Колкото и утопични да подобни идеи: https://en.wikipedia.org/wiki/Proletarian_internationalism Абсолютният монарх притежава абсолютна власт и това над кои точно хора я притежава реално е без значение, защото те нямат демократични права. Нито на самоопределение, нито на участие в управлението, нито на самосъзнание.

Не са редки, а и това не оправдава нито институциите за бездействието, когато към тях има сигнали, нито хората за безучастността им по проблема. Докато се стигне до предотвратимо убийство. Вашата позната не е и показателна за всички жертви на насилието. Сред тях има образовани и дори високообразовани жени, ходещи на работа. С очила, за да не си личи какво им се е случило снощи... и от срам дори да кажат на някого, точно защото са толкова образовани... Когато пък услеят да избягат, това не е краят. Защото насилникът продължава да ги преследва там, където са избягали, да ги причаква след работа, да се опитва да ги посети при родителите им, да се опитва да влезе с взлом в жилишето им, да саботира опитите им да се разведат с него и така нататък.... Пак, докато всички вдигат рамене, до момента, в който вече е късно... А дори и тогава, защото си го е "търсела". Или защото еми, това е положението. Въпросът е какво да се прави. Всяка жертва или останалите й живо роднини, подобно роднините на вече мъртвата Елена, да търсят възмездие в Страсбург? Постфактум? А тези, които дори не могат да излязат от домовете си под страх, че ще бъдат нападнати от причакващия ги насилник? Или тези, които дори нямат време да помислят за Страсбург, защото основната им цел е да измислят, когато се приберат на единственото място, където могат да отидат, как да направят кюфтетата този път, че за разлика от снощи да не бъдат пребити заради формата им....

Напълно съм съгласна с това, което казвате в цитата по-горе. Въпросът е защо насилието над жени се счита за нещо маловажно, не само от институциите, но и от хората. Защото да посбийваме жените е нормално, какво толкова? Подразнила го, набил я, много важно, тоеа са си техни работи? Когато съм говорила с жени жертви на домашно насилие, немалко са ми говорили за отчаянието, че отникъде няма помощ. Полицаите идвали до вратата, но понеже частната собственост е неприкосновена, ако мъжът не отворел, не можели дори да влязат....За целта била нужна съдебна заповед... А когато влязат, да направят какво? Ами, забележка... Надявали се на какво ли не, включително, че понеже не жиевят на пустинен остров, това се чува от съседите... и някой съсед мъж, не един, двама, трима, ще почукат на вратата и ще попитат какво става. Не могат ли трима мъже да озаптят един? Могат.... но това никога не се случвало. Всички слушали, всички знаели, никой не се намесвал. Дори когато биячът чупи ребра и вади ножове. Никой. У никого от съседите и не можели да се скрият, или да избягат от дома на мъченията, за да потърсят помощ, за да откраднат минутка далеч от дъжда от юмруци и да се обадят на полицията. Или поне да се спасят, докато конретната ескалираща ситуация отмине... Съседите принципно ги гледали като прокажени. А и как да избягат? Ами детето, което е в къщата?! По-добре тях, отколкото него.... Аз например не мога да си обясня и как е възможно в европейска държава в 21 век за дребно хулиганство (ругатни, сбиване, нарушаване на обществения ред) човек да може да бъде задържан до 15 дни, за заплаха към чужд човек да лежи две години в затвора, а ако всеки ден бие и заплашва жена си с убийство, от това да не следва никакво наказание, докато не извърши тежко престъпление. Вероятно разковничето е точно там. Обществото явно гледа с по-голяма сериозност на хулиганството и дребните кражби, отколкото над системния побой на жените. Очевидно защото жените са по-маловажни даже от имуществото? Това е заключения, което съм склонна да си направя, но ще се радвам да бъда разубедена, защото не ми е приятно да си мисля така...

Вижте линковете.

Повечето жертви на домашно насилие са жени. Това е статистически установено. Статистически установено е и че убийствата на жени в огромната си част се извършват от познат мъж, най-често партньор. В степен, в която това обикновено е и първото предположение на разследващите. Убийствата на мъже пак обикновено стават от друг мъж, не от жена. И това е установена статистика.

Нямах предвид равноправието, а насилието и това, че институциите не предприемат необходимите мерки. Игнорират сигнали до прокуратурата, игнорират многократни сигнали до полицията, че насилникът си нарушава ограничителната заповед, не придават нужната важност на сигналите от съседите или не разполагат с механизъм за действие при многократни сигнали. Гледам как съседите многократно са сигнализирали на полицията за случаи, впоследствие довели до смърт, без никакъв резултат. Това докато си говорим, че жените в науката в България като бройка били колкото мъжете, или някъде около техния брой, или че жените с висше образование били дори повече от мъжете, или нещо такова. Все едно това е от значение, ако всяка четвърта или пета българка е обект на домашно насилие, Това важи и за високообразованите жени. Ако утре една от тях бъде убита от съпруга си, подобно примерно Елена или Виола, какво ще й помогне това, че не й е бил отказан достъп до висше образование на дискриминативна основа. Това, че броят на убийствата при домашно насилия расте, го казват и неправителствените организации. Доскоро се говореше за седем на година. Само за няколко месеца обаче аз извадих от новините повече от седем. Да се очаква, че за да им обърне внимание общетвото ии правителтвото, тези жени ще излязат на протести пред министерски съвет, не е рационално. Защото те са смазани от срам и ужас, че ако протестират срещу това, което им се случва или дори се разбере от някого (и горкият насилник бъде злепоставен на "чест"), или дори хиляда други миниатърни и изсмукани от пръсти фактора, заради които си намират причини да ги бият (че те биват бити заради цвета на пердетата, температурата на вечерята и формата на кюфтето, какво остава за протести), следващият път насилникът не само ще им счупи ребрата, а направо ще ги убие. Много от тях дори оттеглят жалбите си срещу него, от страх от същото.... Защото когато я подадат, няма да има къде да отидат и кой да ги предпази от това. Кой да ги защити тогава? Гражданството, както се вижда, не е склонно да ги вземе присърце.... Вкючително с аргумента, че у нас дискриминация срещу жените нямало....Е, тогава всичко си ни е наред? Междувременно непрекъснато се говори за раждаемост. Без да се помисли, че една жена по-малко означава едно или две деца по-малко. Или ако такива са налични, означава сирачета.

Старая се да не мисля така, но колкото и да се старая, съм склонна да се съглася.

Не е само това, домашно насилие се извършва от хора със всякакъв социалноикономически и образователен статус. Както и на всяка възраст. Профилът на домашния насилник не е като профила на психопата или криминалния престъпник. Ако човек просто въведе "уби жена си" в google, ще получи десетки резултати само от месеците между март и октомври миналата година. И случаите са изключително разнообразни. Пускам няколко линка за сравнение: https://www.dnes.bg/sofia/2018/03/07/ubiistvoto-v-svoboda-bita-bita-i-ubita-viktoriia-kato-viola.369991 https://nova.bg/news/view/2018/02/01/205788/въпреки-ограничителната-заповед-мъж-уби-съпругата-си-с-нож https://www.dnes.bg/stranata/2018/01/25/diado-ubi-jena-si-inscenira-samoubiistvo.366132 https://troyanpress.com/извънредно-мъж-уби-жена-си-по-изключит/ https://dariknews.bg/regioni/vraca/myzh-prebi-zhestoko-syprugata-si-schupi-j-rebrata-2071853? http://www.standartnews.com/balgariya-krimi/mazh_ubi_zhena_si_po_osobeno_zhestok_nachin_v_silistra-367025.html https://dariknews.bg/regioni/haskovo/syprug-ubi-zhena-si-v-haskovo-zaradi-zabelezhka-za-visoka-muzika-2072466 http://www.19min.bg/news/8/94409.html С тази честота убийството на жени от партньор започва да взема размерите на епидемия.