dora

Не сте си дали време да ги опознаете. Или сте били във фаза на културен шок. Обикновено за преодоляването й са необходими поне няколко години съзнателни усилия за интегриране. Когато културният шок отмине, и британците стават хората с най-причудливото и интелигентно чувство за хумор - като това важи за абсолютно всички, без значение от коя класа са и колко са образовани (намирам го за изумително, че брилятно чувство за хумор може да бъде срещнато и у просяка на улицата), и французите стават хората с чувство към детайла, стила, добрата храна и неочакваните асоциации, и германците стават народът със силен дух и способност за критичен анализ и интроспекция. От прителите ми, най-склонни на дълбока интроспекция са точно германците. И не само това, Германия е държава както на прусаците, така и на баварците. Заговорете ги за футбол и ще видите как "студенината" им ще изчезне в миг. Или ги заговорете за класическа музика - пак същото. Бетовен студен ли ви се вижда? Никъде по света хората не са студени. Само в северозападна Европа са възпитани да не навлизат непоканени в чуждо пространство и да пазят личния си свят за тези, които са добре дошли там.

Не мога напълно да разбера възражението ви. Можете ли да формулирате какво според вас са горните? Не се заяждам, опитвам се да вникна в аргумента ви.

Радикалните идеи може да се любопитни от философска или психиатрична гледна точка, но слава богу са практически неприложими, ако човек търси положителни резултати. Btw, гиноцентристката идеология не е точно част от феминизма. Феминизмът е егалитарен. Разликата между егалитаризма и феминизма, е че егалитаризмът настоява на равни права не само на основата на пола, а и примерно на раса, възраст, общественоикономическо положение, националност и т.н.

Всъщност в положителното отношение на българите към руснаците няма нищо чудно. От чужденците от по-големите и съответно световнозначими държави, с които е имал вземане-даване, руснаците са единствените, които българинът е разбирал без особени затруднения - особено във времена, когато познаването на други езици, освен рудиментарен турски, не е било особено високо. Човек естествено изпитва по-голяма съпричастност към този, когото разбира. И до ден днешен е много по-лесно един българин да научи руски, отколкото примерно френски. Българинът доскоро е виждал и много повече руснаци, отколкото хора от други националности. Дали с бягащите от Червената армия белогвардейци, и техните потомци, заселили се в България, дали през смесените бракове по време на социализма. Всеки от нас, мисля, има в приятелския си кръг хора с руски или смесен произход - много повече, отколкото хора с немски, австроунгарски или британски произход. Естествено, положителните чувства през годините, са подсилени с мощни количества идеология. Но дори и без нея добронамереността на обикновения човек, необвързан с политиката, би била съществена. Моето семейство, да речем, е пострадало директно от практическото приложение чрез терор на идеологията, която обвърза държавата ни със СССР, но нищо лошо не мога да кажа за чудесните си приятели - руснаци. Дори когато човек е в чужбина, обстоятелството на сходния език и взаимнодостъпна култура смалява дистанцията от първия момент на запознанството - и това никой не може да отрече. Нищо, че на мен лично не ми харесва руската култура - не ме докосва изобщо. Уважавам, но не мога да понасям Достоевски. Изприщвам се на всеки прочетен ред. Чехов разбирам, но го чета трудно. "Майсторът и Маргарита" за мен не е най-великата книга. Дори в Ромен Гари сантименталната руска жилка ме дразни ужасно. Пред това да слушам Рахманинов и Чайковски предпочитам да слушам Бах и Моцарт. Не харесвам особено романтиците (изключая може би Шопен) в музиката, а като се прибави и славянската нишка, ме хваща съклет на третата минута. Нищо, че са ме карали да свиря и Чайковски, и Рахманинов. Но това не променя доброто ми отношение към руснаците. Проблемът е, че с близостта си Русия от два века е основна заплаха за националната ни сигурност/независимост. Всяка свръхсила, с набелязаните си сфери на влияние, би била такава заплаха за всяка по-малка държава в региона си. Държавите в Латинска Америка страдат от същото. При все добрите си чувства обаче е редно да не забравяме горното. Особено когато голямата ни полусъседка се опитва активно да влияе на политическия и икономически живот в държавата, като удачно използва доброто отношение на мнозина. И то далеч не за благото й.

Изтрито поради дублиране

Ако помислите колко жени биват подлагани на тормоз по изведения по-горе въпросник, ще видите, че изобщо не са малко. Е, оттам се почва. Статистиката - и не само българската - изчислява, че между една на десет-дванадесет и една на пет жени са обект на горното. В българския случай - една на пет. Като вероятно дори са повече, поне по някой от показателите на насилие. При колко от тях с времето насилието ше премине в бой? А не е ли по-добре обществото да престена да толерира насилието над жените, преди те да бъдат убити? Това няма как да стане, ако случаите непрекъснато се омаловажавват с какви ли не аргументи. Ами, тогава да оставим нещата така, и да изчакаме следващата Елена, която ще бъде екзекутирана посред бял ден в центъра на София. И то не от някой криминално проявен, наркозависим или нискокултурен мъж. А от мъж с висше образование и мениджърска длъжност. Затова и се питам, а и питам за мнения - какво да правим? Какво е необходимо, каква промяна в законодателството ще позволи намаляване на насилието? Защо то не е инкриминирано с достатъчна сила? Защо няма работещи протоколи - не какви да е, а точно работещи? И какви изобщо мерки са необходими, така че най-накрая обществото (или по-скоро мъжката му част) да се научи, че жена не се бие?

Пак изопачавате И горе написах, че нормални мъже, които не решават проблемите си с насилие, има достатъчно. Но това не решава въпроса с насилието, както и какво можем да направим, за да са убитите жени по-малко. Ето ви едно видео, то може да не ви изглежда обезателно свързано, но реакциите на децата са много подходящи. https://inews.co.uk/video/gender-pay-gap-children-girls-arent-worth-any-less-than-boys-video/ За пояснение, децата се разделят на двойки, момче и момиче. Поставя им се задача да разделят топките в двете вази. Накрая получават награда бомбони, като на момичето се дават по-малко, с обясненията, че е момиче. Вижте как реагират децата, особено момчетата, които казват, че това не е справедливо и разделят бомбоните си с момичетата. Това, че децата, все още неповлияни от половите стереотипи, реагират според справедливостта, се променя, когато станат възрастни. Тогава изведнъж жената става нещо "по-малко". И заслужава по-ниско заплащане, както и да бъде на подчинение на мъжа в семейството. Е, има и мъже, които пак биха разделили с жена си всичките си "бомбони". Но има и такива, които биха ги набили, за да им вземат всичките, условно казано. Както им прибират заплатите или не им позволяват никакви лични средста. Както ги ограничават в ползването на всякакви блага на съвременния правен свят, като правото на личен живот и щастие. Като за да им наложат контрола си като неизбежен, им втълпяват с всичко, вкл. с постоянна критика и омаловажаване, че са малоценни. Вижте дори нещо толкова семпло като разделянето на храната. За мъжа - по-голямото парче месо. Защо не поравно? И така нататък.

Абсолютно за нищо Контрааргументи винаги са полезни, така човек прецизира доводите си и информацията, която представя. Всъщност във форум с научен профил това е напълно задължително Точно по същия начин всеки четящ има правото да се запознае с различните позиции и да избере за себе си. Или ако се заинтригува, да провери наличната информация извън форума, за да си изгради мнение.

Делението в темата идва от това, че жертвите, които биват бити и убивани, са жените. Иначе няма спор, че и двата пола са способни на насилие срещу партньора или децата. Само че в зависимост от държзвата между 72 - 80% от убийствата на жени се случват от брачния партньор. Други десетина-петнадесет процента - от друг член на семейството от мъжки пол. И едва 8-10% от жените биват убити от непознат. (За мъжете като цяло статистиката е обратната - убиват ги хора, несвързани с непосредственото им семейство.) Първото става в резултат на домашно насилие. Тръгнало от уж дребни неша, като някоя друга унижаваща забележка и стигнало до убийство. Ако искаме по-малко убити жени, ще трябва проблемът да не се неглижира. Щото на човек да му скачат по нервите е едно, да го пребиват и накрая убият - друго. Няма как да не се съгласите, че в последствията има доста съществена разлика. Ако не искаме по-малко убити жени, то проблем няма. Има и много съществена разлика между това защо се случва насилието в единия и в другия случай. Жените не досаждат на мъжете за това, че са мъже и те като жени се считат за нещо повече и в правото си да ги унижават, бият и подчиняват, а от недоволство относно това как се развива съвместният им живот. Семейното насилие от мъж към жена обикновено в много голяма степен се основава на стереотипа: аз съм мъж, значи ти ше ми се подчиняваш и аз ше направя всичко, за да те смачкам, за да може това да е така. А ако не ми е достатъчно за чувството ми за превъзходство това, което вече съм ти направил с вербално насилие, свъхконтрол и лишаване от всякакво право на собствен живот и лични решения, ще те бия, колкото ми харесва. Защото ти си жена, а аз съм мъж и аз съм нещо повече от теб и затова не трябва да има никакви съмнения. Особено пък ако принципно не съм кой знае колко успешен като човек и мъж и извън семейната среда се сблъсквам с неуспехи и разочарования, тоест никой не ме бръсне за слива, ще те бия още повече, защото трябва поне някой да знае кой командва парада в тоя живот - АЗ!!! Затова и убийството на жена от брачен партньор се нарича фемицид. Убийство на жената, защото е жена. https://www.womensaid.org.uk/what-we-do/campaigning-and-influencing/femicide-census/

Това обаче не отговаря на статистиката. Импулсивността и ниският контрол над гнева е основна характеристика на биячите. И това не го твърдя аз, има го в линковете по-горе.

Гореописаното касае методите на домашно насилие, не качествата на насилника. Макар иманентно да го има във въпроси като "променяли ли сте си поведението вследствие на страх от това как ще реагира партньорът ви" (ще побеснее, ше блъска врати, ще чупи и руши, ще ви бие и т.н.). Експлозивният характер, изпадането в неконтролируем гняв от нищо, означава, че жертвата е под повишен риск да бъде убита. Импулсивността, лошият емоционален контрол, етц., са част от профилите на насилниците. Някои от тях имат и различни личностови настройства или характеристики, сходими с такова разстройство, но далеч не всички. Много от тях изглеждат съвсем "нормални" извън семейната среда, като могат да бъдат от социално неуверени до харизматични.

O, извинявам се.... Понеже по-горе имаше и въпрос какво е насилие, има си го дефинирано, като дори има въпросници за проверка. Нещо такова са: • Партньорът ви изолира ли ви от приятелите и семейството ви? Пречи ли ви да се срещате с тях? Пречи ли ви да каните хора вкъщи? • Проверява ли ви непрекъснато? Следи ли ви? • Обвинява ли ви несправедливо, че флиртувате или изневерявате? • Опитва ли се вашият партньор да ви ограничава да не напускате дома, или кога, за колко и с кого можете да излизате? • Спира ли ви от това да ходите на работа или да се образовате и реагира ли отрицателно, с критика или омаловажаване, на вашите успехи? • Унижава ли ви, подбива ли самочувствието, критикува ли ви редовно и за най-дребните неща и обижда ли ви пред други хора? • Променяли ли сте някога поведението си, защото ви е страх от реакцията на партньора ви? • Ограничава ли ви финансите, държи ли ви нарочно без достатъчно средства, за да можете да купувате основни неща, като храна и необходимости за вас и за децата ви? Иска ли отчет за всяка похарчена стотинка? • Заставял ли ви е да правите нещо, което наистина не искате да правите? Напр. да пиете алкохол, да вземате наркотици, да практикувате неприятен ви вид секс, да участвате в дейности, които считате за морално неприемливи (вкл. участие в закононарушения)? • Проявява ли вашият партньор безразличност към здравето ви, напр. като ви пречи да потърсите медицинска помощ, или като не го интересуват здравословните ви проблеми? • Унищожавал ли е партньорът ви ваши вещи? • Удрял ли ви е или удрял ли е децата ви? • Заплашвал ли ви е, че ше ви вземе децата и няма да ви позволи да ги виждете, ако го напуснете? • Оправдава ли партньорът ви поведението си с алкохол, наркотици? • Оправдава ли партньорът ви поведението си с това, че не може без вас и никога няма да позволи да го напуснете? (емоционален шантаж, средство за контрол). И така нататък, въпросниците са различни.

Експлицирала съм го била, сега погледнах. Ето: Вижте и линковете по-горе, там също си го пише.

Някъде по линковете го имаше, затова не го експлицирах. Лош емоционален контрол = експлозивен характер

Забравих статистиката. Годишно полицията регистрира 65 000 сигнала за домашно насилие, като това е към всички - жени, деца (не може човек да си бие детето), възрастни хора, роднини (брята, сестри, братовчеди), съквартиранти. Като това включва от психически тормоз, през няколко шамара и разрушаване на собственост, примерно човек да счупи на партньора сетероуредбата, до тежки телесни повреди и убийство. Включва се и финансовото насилие (изнудване на възрастни хора за пари), и уврежащи културни практики (женене на деца - това е насилие към децата и генитално осакатяване). Счита се, че това са 12% от всички случаи на домашно насилие, тоест че само 12% от хората се обаждат. И това е разумен процент, защото домашното насилие не се появява изведнъж, то се развива и ескалира. И жертвите в началото не се усещат, самозалъгват се, че могат да направят нещо, за решат проблема сами и понякога не предприемат мерки, докато нещата станат наистина нетърпими. С извеждането от дома за до 10 дни в случаите на насилие на съпруг срещу съпруг, или до 28 дни, плюс задължителната работа на социални работници и терапевти със семейството през това време, броят на убийствата и телесните повреди спада. Затова и написах, че този метод, въведен през 2009, ако не ме лъже паметта, дава резулати.

Има връзка. Импулсивно поведение, недобър емоционален контрол. Ефектът е, че могат да решат да ви отнемат книжката след по-малко нарушения, по причина, че ви преценяват като по-опасен от някого, който не е забелязъл, че има промяна в ограничението за скоростта и е бил засечен от първите камери за скорост. Макар пътните нарушения сами по себе си да нямат последствия от наказателно естество, за тях само се глобява. Хората, които не искат да имат на свое име регистър от събития към вътрешното министерство, просто не правят глупости. Като това включва и глупости вкъщи. Ако имат проблем с гнева, отиват при личния си лекар и искат направление за терапия.

Това се установява от полицая, който разпитва нея и този, който разпитва вас. Полицията има достатъчно опит в това. Обикновеният човек не е изпечен престъпник, който да запазва хладнокръвие и да знае как да мотае разпитващите го и високотренирани да улавят несъответствия хора. Ако преценят, че се е обадила, за да разиграва полицията, могат да я глобят. Но законът не е направен така случайно, а на базата на екпертни оценки и статистика. Въпросът е, че ако няма начин извървшането на насилие да минава метър, следващият път преди да я нагрубите или да й биете два шамара, ще помислите, че ви е за втори път и това може да ви коства наказание по наказателния кодекс. С всички последствия след това, като например, че системите за всичко са свързни. И следващият път, когато ви глобят за превишена скорост, полицаят ще вижда, че за вас има сигнал и за домашно насилие. Така щат - не щат хората се научават, че насилието не е начин за решаване на прохблемите им. Но и нямате никакъв начин като дойдат полицаите, вие да не отваряте, защото така ви се лепва утежняващия фактор, че възпрепятствате полицията в изпълнение на служебните й задължения.

Няма значение от кого към кого е насилието, и вие имате право да се оплачете от такова.

Не. Ако жена ви се обади на 112 и каже, че сте я изнасилил, ще дойде полиция да провери за какво става дума. За целта при нея ще остане един полицай, а друг ще ви отведе в участък за установяване. Същото ще се случи, ако й ударите няколко шамара и тя се обади за същото. След това ще се реши дали да се приберете или да бъдете изведен от жилището за 10 дни, с превантивна цел. За да не се приберете веднага и вбесен от това, че се е обадила, да я пребиете.

Ще ви дам пример за нещо, което работи: https://www.government.nl/latest/news/2013/11/16/domestic-exclusion-order-works-for-domestic-violence При сигнал за домашно насилие се прилага десетдневно извеждане от дома, за да се деескалира ситуацията. Като това не е само бой, това включва и отправянето на заплахи. Ако риск от насилие все оше съществува, срокът се удължава на 28 дни. Нарушаването на мярката за извеждане - дори единичното нарушаване - се наказва с до две години затвор. При рецидив годините затвор стават четири. https://www.government.nl/latest/news/2013/11/16/domestic-exclusion-order-works-for-domestic-violence От жертвата не се очаква да доказва, че е жертва, това се установява от съответните органи, от нея се изисква само да подаде сигнал. Домашното насилие е криминализирано. Приложимият закон е наказателният кодекс. За насилие върху някой, който живее на същото място (mishandeling - което е причиняване на болка или повреда), в зависимост от тежестта се налагат присъди до три години затвор, вкл. за единично такова. За насилие върху съпруг/а или дете - непосредствен член на семейството (което се явява утежняващ фактор) присъдата е по-тежка, увеличава се с една трета, тоест до четири години затвор. http://straf.com/huiselijk-geweld Тук има списък с тежестта на наказанията според вида домашно насилие: https://www.om.nl/onderwerpen/jeugd-gezin-zeden/@88293/richtlijn-42/ Наказателността (за "mishandeling") започва от няколко шамара - и без да е налице телесна повреда. Като включва и нанасянето на щети, като чупенето на предмети, с различно наказание според стойността им. ----- Няма начин как едно общество да бъде приучено, че партньорът не се бие, дори не се шамаросва току-така, и че към подобни действия има висока обществена непримиримост, ако това не е ясно и непротиворечиво указано в закона. Възможно е да се каже, че подобно нещо в България е невъзможно, защото тогава в затвора трябва да влезе половината държава. Но не е така, самото съществуване на законодателните мерки има и превантивен ефект. Защото хората знаят, че така не може.

... както и какво правим с тези случаи, които не са нашумели. Това, че нещо не е влязло в най-гледаното време на тази или онази телевизия, не го прави маловажно.

OК, но какво да се направи, за да си вършат институциите работата? Дали с механизми да им се търси отговорност и от кого? Дали с допълнителни разпоредби, които ги задължават да предприемат действия? Имате ли идея? Напр. какво да се прави с това: "Цялата тежест да инициират процеса в определен срок и да докажат престъплението се пада на пострадалите от насилие лица". От това излиза, че колкото и да я бият, от жертвата се изисква да доказва, че е жертва. Или с това: "Не е ясно криминализирано домашното насилие, не са криминализирани сериозни случаи на преследване и тормоз на жертвите, не са предвидени квалифицирани състави на престъпленията убийство и нанасяне на телесна повреда в контекста на домашно насилие." Това, че подобни "нашумели" случаи изобщо са възможни, означава, че системата не работи като хората. И се оказва, че не са преценденти. Защото два случая на бездействие на институците след нарушаване на четири и съответно шест случая на забрана не е единична грешка, а системен проблем.

Самотния вълк, вижте ето тази статия: http://legalworld.bg/65256.zakonyt-za-zashtita-ot-domashnoto-nasilie-e-vrata-v-poleto.html " От 2005 г. в България действа Закон за защита от домашно насилие(ЗЗДН). Законът е добър, но той е граждански, а не наказателен, и има проблеми при прилагането му според адв. Даниела Горбунова, експерт на алианса. Онова, което получават по него застрашените жени, е заповед за защита. По данни на полицията за 2016 г. издадените заповеди за защита са 2600, като 95% от получателите им са жени. Заповедта за защита е временна ограничителна мярка и се разчита на доброволното й изпълнение от насилника. Ако той не иска да я спазва или да промени поведението си, пострадалото лице подава жалба в полицията, която трябва да алармира прокуратурата. Парадоксалното в този механизъм е, че не самият акт на насилие е престъпление и не за него се търси отговорност от извършителя му, а неспазването на заповедта за защита. На 18 август т.г. в кв. "Лагера" в София на улицата е застреляна от съпруга си Елена Василева, на 42 години, майка на две деца. Посред бял ден пред очите на цялото общество. Два месеца преди нея от приятеля си е убита 28-годишната Виола Николова. И двете жени са били жертва на продължаващо домашно насилие. И двете са имали заповеди за защита. Едната - четири, другата - шест. От Алианса за защита от насилие, основано на пола, определят убийствата като "предизвестена публична екзекуция" и "крещящ израз на бездействието на държавата", тъй като институциите са сезирани многократно от жертвите. Въпреки индикациите за голямата опасност, която представлява личността на извършителя, държавните органи не са отчели риска и не са се намесили "Ако ние от прокуратурата си бяхме свършили работата, може би нямаше да се стигне до тази трагедия", признава главният прокурор Сотир Цацаров във връзка с разследването на убийството на Виола. През април т.г. в разградската болница от счупвания на таза и други наранявания умира Галя (името е фиктивно) на 51 години. Тя така и не дочаква съдът да се произнесе жертва ли е на домашно насилие или не. Смъртта на тези жени можеше да бъде предотвратена, ако полиция, прокуратура и съд си бяха свършили работата навреме. От алианса алармират, че напоследък процедурата по ЗЗДН не се следва от съда, не се дава незабавна и адекватна защита на пострадалите лица и децата им. Честа практика е при нарушаване на издадените заповеди за защита насилникът да не бъде арестуван, както изисква Наказателният кодекс, а оставен да се движи свободно и да тормози безнаказано жертвите си. Ако все пак той е задържан и разследван, то много рядко се стига до обвинителен акт, а още по-рядко до присъда. Толерирането на актовете на насилие между партньорите засилва насилието и срещу децата, които обикновено са свидетели и потърпевши. Вместо да защитават жертвите, институциите често вменяват вина за случилото са на майката. Пострадалите й деца минават през безкрайни процедури, социални доклади и експертизи. Това обаче не е всичко. Перверзността и бездушието на държавните органи стигат дотам да настояват жертвата да съобщава адреса си във всеки момент, дори когато е в кризисен център, и я преследват, ако откаже да осигури достъп на насилника до децата. Често насилниците са упорити и опасни с гранични личностни разстройства и криминални наклонности, заявяват от алианса. Според експертите на организацията държавата ни не е предприела мерки за строго преследване и наказване на извършителите на домашно насилие. Не е ясно криминализирано домашното насилие, не са криминализирани сериозни случаи на преследване и тормоз на жертвите, не са предвидени квалифицирани състави на престъпленията убийство и нанасяне на телесна повреда в контекста на домашно насилие. Средните и леки телесни повреди срещу съпрузи все още се преследват от самите пострадали по тяхна тъжба. При данни за такива деяния органите на полицията нямат задължение да разследват и прокуратурата не преследва извършителите. Цялата тежест да инициират процеса в определен срок и да докажат престъплението се пада на пострадалите от насилие лица, поради което най-често те не завеждат дела или ако го направят, оттеглят исковете си под натиска и заплахите на насилниците си. Организациите, обединени в Алианс за защита от насилие, основано на пола, настояват да се инкриминират преследването и системното упражняване на психически тормоз, да се гарантира достъпа до съд на жертвите на домашно насилие и да се засили наказателната отговорност за нарушаване на заповедта за защита. Исканите промени са внесени в Министерството на правосъдието още през януари т.г. и до момента така и не са го напуснали. ---- В статията има и статистика за една година: ...че над 3500 пострадали от насилие през миналата година предимно жени и деца са получили подкрепа от организациите, обединени в сдружението. Други 800 са настанени в кризисните им центрове. 4200 е броят на консултациите, дадени от експерти на алианса по телефона на търсещи помощ. Само че повечето жертвти не са дотолкова пострадали, че да се окажат в кризисен център, но не е невъзможно да пострадат "достатъчно" в бъдеще. Както и понеже не вярват, че някой може да ги защити, много от тях не търсят подкрепа. Психическият тормоз пък не е криминализиран изобщо и жертвите просто търпят, докато нещата не станат катастрофално лоши.

В други западни държави, напр. Холандия, данъкът скача от 13 на 40,8 процента на ниво 33 000 годишна заплата, в което попадат, като цяло всички хуманитарни специалности. До степен, в която немалко хора с подобни специалности на средна възраст не само че не могат да си позволят собствено жилище, те в някои градове не могат да си позволят наем на нещо повече от стая. Представете си, работите като графичен дизайнер, на 35 години сте и делите апартамент с друг, защото с данъците доходът ви се изравнява с този на току-що започнал работа студент... Е, ако сключи брак, със съвместните доходи може да наеме малко жилище. Но въпросът не е в това дали средната класа може да живее прилично - при приличен стандарт на живот всички живеят прилично. А в усещането за социална справедливост или несправедливост, и как постоянно увеличаващата се тежест върху средната класа ще повлияе на това.

И в семействата, които описах по-горе, няма разбиране от демократичен тип. Но това е насилие.