dora

Да, когато се използва за шантаж и контрол. Иначе е знак, че нещо във връзката не върви.

Ето, вижте как тази тема всъщност се оказа полезна - за да се замислят хората за всички свързани с отношенията между половете стереотипи. Това значи ли, че бихте насилвали жена си? Не ви изкарвам насилник, само ви давам храна за размисъл как стереотипните виждания за брака са основа на домашното насилие. Като това "по право и без значение дали другата страна иска. Ще не ще - длъжна е" (= "има задължения, които трябва да се спазват"). И ако не иска, й биете два шамара, обръщате я по корем, хващате я за косата и...? (Не вие конкретно, давам пак повод за размисъл).

Афектът не извинява насилието, обаче. Както "ядосах се и го убих" не е извинение пред закона, така и "ядосах се и я набих" не е, но разбирам какво казвате. В добавка, за насилие все още масово не се счита сексуалното такова, ако е извършено от партньор, а то разлика реално няма. Какво, като жената е собствена, това значи ли, че може да бъде сексуално насилвана? Между другото, както мъжете считат, че партньорката е длъжна да им осигурява секс винаги, ако не иска да й изневеряват (оправдаване на насилието чрез шантаж), така и жените търпят сексуално насилие от партньора си с идеята, че това е в реда на нещата и бракът/съжителството ги задължава да го осигуряват въпреки волята си. Това обаче не прави насилствения секс по-малко насилствен, по-малко унизителен за жертвата и по-малко травмиращ, особено ако е редовен. Статистика на международната здравна организация, основана на анкети; конкретно за сексуалното насилие в семейството - таблица 6.2 "Percentage of adult women reporting sexual victimization by an intimate partner, selected population-based surveys, 1989--2000": http://www.who.int/violence_injury_prevention/violence/global_campaign/en/chap6.pdf Тук със статистика за САЩ: http://www.tariolaw.com/shocking-marital-rape-statistics/ Сред мотивацията на извършилите сексуално насилие (без психопатия) са: - считането, че сексът им се полага по право, независимо дали е желан от другата страна или не - забавлението - упражняването на власт върху другия, желанието да се наложиш, да се възползваш, да причиниш болка, за да унижиш/принизиш (докажеш кой командва парада) или да накажеш Това важи и за домашните насилници. Очевидно защото според представите на насилниците: - жената служи за сексуално удовлетворяване на мъжа, без значение дали иска (власт и контрол) - жената служи за забавление, каквото е длъжна да осигури на господаря на дома (или изобщо, че жените са, за да се забавляваме с тях - не хора, а средства) (обективизиране, власт и контрол) - жените са непълноценни и неравноправни, защото мястото им е след мъжа и това трябва да им е ясно - с налагане на волята или с наказание (власт и контрол) Както виждате, все сходни стереотипи, повтарящи се във всички форми на насилие. Както и сходна мотивация - власт и контрол. От Световната здравна организация, пак: "Sexual assault is an aggressive act motivated by power and control". (http://www.who.int/violence_injury_prevention/resources/publications/en/guidelines_chap2.pdf) ---- https://books.google.nl/books?id=QIhkVEPmyTgC&lpg=PA72&vq=rape+culture&pg=PA71&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false "The Global Rape Culture"

При мен конкретно - домашното насилие е инкриминирано по наказателния кодекс. (За Белгия има тук: http://www.legislationline.org/topics/subtopic/25/topic/7/country/41 И по-накратко - тук: https://www.taeterinnen.org/en/01_nationallaw_02.html. Там ще видите, че за домашно насилие се прилагат по-високи присъди, отколкото ако същото престъпление е извършено към непознат, тоест фактът, че се тормозят и бият хора, които са ви постоянно под ръка, ви прави по-голям престъпник, отколкото ако набиете някой случаен човек. И това е резонно, с оглед на трайните ефекти на домашното насилие върху жертвите.) Правото на изповедание се гарантира с конституцията и законодателството против дискриминацията - национално и международно. Когато обаче човек извърши престъпление, независимо от това какво е вероизповеданието му, подлежи на санкциониране според светския закон, защото това са светски държави. Светското право има приоритет пред религиозните убеждения. И ето ви илюстрация, преди десетина години една родилка почина, защото когато дошла линейката, мъжът й не позволил да бъде прегледана, защото лекарят бил мъж. Екипите на бърза помощ не са длъжни да се съобразяват с вероизповеданието на повикалите ги, тогава се създаде разпоредба, която това да го формулира изрично, за да е ясно. Викате линейка - преглежда ви този, който е достигнал до вас най-бързо. Ако се заинатите и откажете помощта, наказателните последствия от това са за вас. Правото на избор на лекар обаче се запазва в неспешните ситуации - точно както всеки има правото да си избере личен лекар, личен зъболекар, гинеколог. Тогава може да си избира мъж или жена. Или примерно да помоли, ако се притеснява от гинеколога мъж, да бъде прегледана от жена. Но тогава причиняване на престъпление няма, По светския закон мъжът бе осъден за причиняване на смъртта на съпругата си. С известно намаляване на присъдата с оглед на детето - това, че той остава единственият родител. Същото и с домашното насилие. Ако биете жена си, дори да мислите, че хората сме произлезли от Сириус, законът ще се приложи със същата сила, с която ако не сте вярвящ - тоест разлика между вярващи и атеисти няма. Това важи за християните.

p.s. Извинявам се, че така на части, ето статия относно "криминалната кариера": http://users.soc.umn.edu/~uggen/Piquero_CJ_03 (rec only).pdf Относно превенцията, залага се на нещо, което се нарича "early intervention", "ранна намеса" - още в детството, така че от единичните инциденти детето да не премине към живот изцяло в сферата на престъпността: https://www.ncjrs.gov/pdffiles1/ojjdp/186162.pdf Въпросът е, че и тези методи не са непротиворечиви, защото не е толкова лесно да се разчитат предикторите от детето да стане възрастен престъпник, както и не е ясно дали самото му "етикетиране" ("labelling") като малолетен престъпник няма да затвърди кариернив му път като такъв. И спирам, за да не се отплесваме

Пребиването на жена със сигурност не е договорено от двете страни Относно темата, след като съм я пуснала, считам за свое задължение да я "модерирам". За мен тя е важна точно колкото всяка тема, свързана с насилието, за която няма обществена воля за промяна. Рецидивите на престъпно поведение, извън домашното насилие, се дължат на комплексни и в повечето случаи структурни причини, довели с течение на времето в изграждането на това, което се нарича "криминална кариера". Така се нарича заради приликата с всяка друга кариера, тоест профилиране, специализиране и развиване на умения, свързани с извършването на дадена дейност. С тази разлика, че конкретната кариера е свързана с дейности извън закона. Престоят в затвора в случай на криминална кариера се счита за неизбежен и пренебрежим риск, с оглед на ниската му превъзпитателна роля без съпътстващи интервенции, както и последващо проследяване и социална работа. Той се използва и за усвояване на нови умения, поради възможността за контакт с други хора с криминална кариера. Тоест затворниците се учат на занаят едни от други, както и създават в затвора социална мрежа от познанства, която може да им помогне за задъблочаване на криминалната им кариеера след излизане от него. Това няма много общо с темата, затова няма да се разпростирам, но го споменавам, след като ви е интересно На развитието на криминална кариера няма как да се попречи, ако не се работи едновременно по личните обстоятелства (семейна среда, училищна среда, лични проблеми, напр. фактори за изпадане от училище, като ниска интелигентност и др.) и структурните причини. Сред последните влиза структурната бедност, но не е единствен фактор.

Цитатът от сайта не е точен, ето публикация по въпроса: https://www.ncronline.org/news/vatican/francis-chronicles/clients-prostitution-are-promoting-human-trafficking-pope-says

Законодателството залага общите принципи, решаването на конкретните казуси става от съдилищата, но това не означава, че понеже всеки човек е различен, закони не бива да бъдат приемани. "Мъж" и "жена" не са условни, хората все още имат биологически пол. Насилието на основата на пола също не е нещо арбитрарно, защото то се основава на битуващите съвсем конкретни и широко споделяни (известни на всички в съответната култура) стереотипи какви качества и характеристики са присъщи на даден пол и какви поведенчески модели са длъжни да спазват представителите му, само на основание на биологическата си принадлежност и без оглед на личните си качества. Със съответните "наказания", под формата на дискриминативно отношение, социално отхвърляне или психологическо, физическо, институционално или финансово насилие. До такава степен, че страхът от отхвърляне е достатъчен мотиватор на хората да продължават да действат според стереотипа, дори когато реално той не е в тяхна полза, напр. когато се явява основа за дискриминация ("compliance", "conformity",). Инкриминирането на дискриминацията, със създаване на необходимите работещи структури и работещи механизми за преодоляването й, плюс инкриминирането на насилието, основано на пола, със създаване на същите, е напълно достатъчно за обществена, ерго и манталитетна промяна, заложена "отгоре". Веднага обяснявам защо. Кучето, тоест обичайният гласоподавател, скача според тоягата. И вметка по вашия коментар, относно зрелостта на индивида, постигането й не е проблем на законодателя, а на индивида. Ако той нарушава законите, следва да бъде санкциониран независимо от зрелостта си или липсата й, стига да е психически годен ("вменяем") и над определена възраст, над която носи отговорност пред закона. Като го понакажат веднъж-дваж-триж, ако е психически здрав, ще си помисли дали да е незрял следващият път. Макар да не сме точно "рационално действащи" ("rational actors"), не сме и иррационални. Както можем да сме "compliant", тоест под страх от отхвърляне да се държим според стереотипа, така можем и под страх от наказание да престанем да го следваме. Това са двете страни на едно и също поведение (Соломон Аш, Стенли Милграм, Келман). С една условност - стахът от наказание не работи, ако според подлежащия на наказание има начин то да бъде избегнато. Ерго необходимостта от систематичност. Положителното е, че дори няма значение дали наказанието ще бъде приложено или не - важното е у потенциалния нарушител да няма съмнение, че то ше го постигне. Това се постига с инстуционална решимост - което значи ясни сигнали от институциите, че наказание ше последва, и то не отложено във времето, а в непосредствена времева близост с нарушението. Напр. биете жена си (не вие конкретно, условен пример) - полицията ви отвежда за 24 часа. Ако трябва и за 72, за да деескалира ситуацията. Ако има опасност да се върнете и да я убиете, щото ви е хванало яд на нея за това, че са ви зъдържали, получавате забрана 10 дни да се доближавате до жилището си. Ако я нарушите, подлежите на 2 години затвор. И така нататък - давам пример на основата на съществуващо законодателство. Следващият път, когато пак ви се прибие жена ви, ще си помислите дали ви се лежи в затвора, или не е по-добро решение да отидете на терапевт. Тоест начин има. Стига да има желание.

Като цяло за нормотворчество има два начина. Единият е отдолу нагоре - съществуването на някакви практики изисква в даден момент те да бъдат кодифицирани като официални норми, напр. като бъдат вписани в законодателството, за да се знае от цялото общество, че се постъпва така. Другият е отгоре надолу: законодателят решава, че от датата на влизане на дадена нормативна мярка ще се постъпва според нея и създава механизмите за приложението й. Пак за да се знае от цялото общество, че от тях се изисква да постъпват така. Системното прилагане на набора от мерки за утвърждаване на дадена норма означва, че от някъде нататък тя става част от обществената практика и се затвърждава като начин, по който се правят нещата. След което идва и културната промяна. Ако нещо не се случва отдолу нагоре, еволюционно, то следва да се въведе отгоре надолу. За което се правят промени в закона или се приемат нови такива.

Аз лично нямам приятелки, които да се държат така, тоест да разиграват някого за собственото си удоволствие, че им обръщат внимание - вероятно защото човек подбира средата си на основата на сходства и те не биха ми харесали - но ви вярвам, че и това е обичайно. Затова и написах, че това е в културата. Ако обаче искаме да неутрализираме стереотипите, водещи до домашно насилие (стереотипът бе идеално описан от Фружин Асен, а връзката между него и домашното насилие - от мен), това няма как да стане без културна промяна.

Това на никого не се повтаря. Медиите са независими от държавната власт. А и тя не би си позволила да насажда на хората пропаганда - както и те не биха я приели. Това беше част от нашия общестеен строй, не от техния. Употребата на кабанис/хашиш доста се преекспонира, статистиката показва употреба от едва 16% от младото население: http://www.emcdda.europa.eu/publications/country-drug-reports/2017/netherlands_en Това не е Содом и Гомор, спокойно Данните за България, където все пак те са забранени: http://www.emcdda.europa.eu/countries/drug-reports/2017/bulgaria_en Както виждате, толерантният режим не води до нищо драстично откъм проценти употреба на хашиш/канабис. Можете да сравните и процента от хората, потърсили лечение за тежките наркотици. В Холандия за хероин - 9%. В България за хероин - 73%. Холандия проблем с тежките наркотици сред младото поколене няма. Можете да видите и разликата в диагнозата СПИН/HIV на базата на инжектиране на наркотични вещества - тя не е в полза на България, при два и половина пъти по-малък брой младо население. С което не промотирам нищо.

Според статистика на Уницеф най-щастливите деца са холандските. Тук има статия по въпроса: https://www.telegraph.co.uk/women/family/raise-worlds-happiest-children-time-went-dutch/ За справка, Холандия е първата държава, позволила гей браковете, позволява се евтаназията, и обществото като цяло е полово егалитарно. Например с това, че само 15% от холандците считат, че ролята на жената е в семейството: Тоест това, че в държавата има полово равенство, жените като цяло се радват на липса на дискриминация, на брака не се гледа догматично и като цяло обществото е доста либерално, се отразяа на децата по-скоро положително. Което е точно обратното на вашата теза на какво страдания и несигурност ще бъдат подложени децата.

Дайте идея защо мислите така, по какъв механизъм ще се увеличи? Хората ще почнат да бият жените си повече, защото стереотипът се променя? Или по някаква друга причина? Не мога да проследя връзката, може ли да я експлицирате?

На какво основавате тази статистика? Ако прочетете постинга на Фружин Асен по клончето, ще видите каква е връзката с това, което пиша. Така разсъждават насилниците от ревниво-контролиращия тип, но това се основава на гореописания стереотип. Този стереотип далеч не е толкова рядко срещан. В различен спектър това е обичайно поведение. Напр. неприемането на "не" за отговор, иманентното схващане на жената като сексуален обект, който трябва да бъде преследван и обсаждан и който е длъжен да откликне с "да", ако мъжът бъде достатъчно настоятелен. За което е длъжен да бъде по-настоятелен. И така нататък, Фружин Асен го е описал чудесно. Аз лично го разпознавам културно повече от отлично, защото бидейки жена, съм била в подобни ситуации на натрапчиво и с нищо непредизвикано мъжко поведение многократно. Без да се обличам предизвикателно, без с поведението си да давам сигнали, че този контакт е желан. Младите жени в България, докато са млади (после нещата се променят) са обект на това непрекъснато, защото е в културата.

Простете, забравих да сложа кавички на "лошите". Написах го иронично, за тези, които се дистанцират, без да си дават сметка, тоест гледат треската в чуждото око, а не виждат гредата в своето.

Ако този модел бъде променен, това няма да изличи насилието от лицето на земята, но значително ще намали насилието на основата на пола. В някакъв смисъл развоят на темата най-накрая сам я доведе до отговор какво трябва да се промени, за което ви благодаря.

Вие описвате точно стереотипа, който лежи в основата на домашното насилие. След като всяка жена "си го търси", когато тя стане "моя", то аз притежавам всички права върху нея и съм правото си да я контролирам и тормозя, по описания по-горе начин, защото въпреки, че е моя, "тя пак си го търси" по самата причина, че е жена, че е хубава (или на мен ми се струва такава), и ако не я контролирам в абсолютно всичко, ако не я тормозя, ако не й орежа всички социални контакти, не и прибера всичките пари, за да няма с какво да си купува дрешки, за да си го "търси", то тя рано или късно ше си го намери, защото жените са такива - търсят си го. Особено пък моята. Затова ще я следя, ще й искам обяснения за всеки, който я е погледнал на улицата, или където и да било, макар тя дори да не подозира, че някой я е погледнал - след като я гледа, значи тя си го търси. И понеже е моя, то трябва да я накажа заради това, че я гледат някакви си други хора. Патологичната ревност и желание за тотален контрол са входната врата към домашното насилие. Оттам нататък всичко е въпрос на ескалация с времето. Случаят с убитата Елена е точно съшият. Ето и защо точно това, което описвате, следва да се промени изоснови. И това, докато в темата непрекъснато се твърди, че не, ама как. Насилниците са малко, това са изолирани случаи, на нас всичко си ни е наред. И както си ни е наред, така описвате "какво е прието" в България... Забележете, в Близкия Изток гледат на жените точно по същия начин. Затова и настояват да са покрити, вкл. главите и нерядко вкл. лицата им. Защото те са въплъщението на греха и дори само с това, че имат наглостта да излизат извън дома, вече си го търсят. Ерго трябва нищо от тях да не се вижда, както и да не могат да напускат дома без мъж-придружител. Е, у нас жените не били дискриминирани - само там, лошите мюсюлмани в ислямските държави се държали така с горките си жени.

Най-значителната опасност за бебето е в това, че неговата имунна система не е развита и в първите си седмици то може да умре от инфектиране с тривиални бактерии, като някоя от бактериите коли*, които живеят в червата на майката. При условие, че при малки пропуски в хигиената това може да се случи и в болничната среда, да се ражда в море, където нерядко се изливат уж филтрираните отпадни води от канализацията на близките хотели, не е никак разумно. --- https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4490240/

... caress, aко позволите да добавя, самото естество на форума е такова, че ако искат да са коректни към читателите, хората следва да стараят да пишат неща, които биха били полезни от гледна точка на науката или знанието. Да споделят неща, които са им известни, да формулират различни хипотези, да предлагат на читателите необходимите източници, на които се основават тезите им. За да може читателят им да се информира и да изгради мнение, ако иска. Или да се поинтересува от тематиката и да почете повече. Не че в контекста на разговор споменаването на нещо от личния живот или опит е изключено - напр. в илюстрация на някакъв принцип или споделяне на опит. А и всички сме хора, в процеса на комуникация няма как да не разкриваме части от себе си, както и няма как да не поискаме, като жест към някой от събеседниците си, понякога скъсим дистанцията. Напр. за да се почувства другият по-добре. Или по-спокоен да изрази собствената си теза. Или да усети наличието на сходства във възгледите и примерно съпричастност - интелектуална, емоционална. Но самият профил на форума предполага, че потребителите е редно да се придържат към обективните, или потвърдими по емпиричен начин, факти, не към субективните си изживявания. И като цяло повечето потребители го спазват - освен в случаите, в които се увлекат в някоя от по-ожесточените дискусии. И така и трябва - да се пише по същество, иначе форумът става безсмислен за читателите си и смислен само за участниците в някакъв конкретен комуникационен акт или процес тук. За преминаването към по-лична форма на комуникация при желание винаги са налични други средства - лични срещи, размяна на координати, паралелно общуване и в други платформи или наживо. Но тя не би трябвало да пречи с несъразмерно голям обем на "невинния" читател - вероятно нерегистриран - да намира тук знание.

.... a накрая хората се женят за партньор, с когото си приличат: http://www.sciencemag.org/news/2017/01/your-choice-life-partner-no-accident Всъщност това, което се опитваме да формулираме като свои предпочитания, често не отговаря на това, което наистина имаме като предпочитания - и това става ясно, когато наистина правим избор, а не когато си фантазираме какъв избор бихме направили --- Ето и тук: https://www.psychologytoday.com/blog/insight-therapy/201412/laws-attraction-how-do-we-select-life-partner

Това всъщност се явява едно от най-тежките наказания в съдебната система - строг тъмничен затвор. Когато се прилага за продължително време, той нанася катастрофални и неoбратими щети на когнитивно, емоционално и психосоциално ниво. Затова е и изоставен от наказателните системи на повечето държави като по-нехуманен от всяко друго наказание, вкл. смъртното. https://steinhardt.nyu.edu/appsych/opus/issues/2015/spring/corcoran Лишаването от човешки контакт и социална стимулация примерно води до това, което сме виждали при децата в "Могилино" - самостимулиращо поведение - клатушкане. Вижда се в самото начало на филма тук: Няма самодостатъчни хора.

Неизбежно, но много жалко.

Не мисля, че този ви постинг е уместен. Естествено, не мога да ви попреча да го напишете, но ми се струва, че раздаването на квалификации на участниците в някоя дискусия, не е най-добрата стратегия за поддържане на диалог. Затова предпочитам ако желаете да разговарям с вас, да избягвате квалификации. Най-малкото за да нямам повод да се вгледам във вашата употреба на българския език. Но това са неща дребнави и не ми се навлиза там.

Напротив, много добре ги познавам. И езика им, и историята им, и литературата им, и културата им, и порядките им, и начинът им на мислене. Тоест мога отлично да чета това, което не казват в това, което казват. Но да не се отплесваме, няма да пиша повече по стринга

Нашите вицове никъде не ги разбират, виждат им се грубиянски, обидни и нерядко жестоки към този, когото иронизират, и затова не са им смешни. Или твърде саркастични. Въпросът е по-скоро защо да унижаваме някого ни е смешно на нас. Но културите са различни, с това - и чувството за хумор. Британското обаче е всепризнато. Не е само до игрите с езика, всъщност най-приятното му е, че е много, много тънко Но спирам, с извинения за отплесването.