dora

Далеч не всяка. Национализмът е една от множество идеологии. Комунизмът, с пролетарския интернационализъм, беше точно обратното на национализма. Абсолютизмът също е обратното на национализма (властта на народа и правото му на самоопределение и самоуправление). И така нататък.

Не идеология ни е необходима, а смислена национална стратегия, разбита по области и отразяваща широк консенсус по това кои са дългосрочните приоритети. Плюс прозрачно, отговорно и компетентно управление, което е способно да работи по реализирането на тази стратегия и актуализирането й в реално време, без загуба на фокус. Нищо им няма на хората, не са по-лоши или по-добри от който и да било друг народ на света. Нито по-малко или повече способни на екзалтация или мобилизация от другите народи. Проблемът е, че хората се усещат нещастни. Уморени. Обезверени. Ерго и взрени в собствените си проблеми. Иначе чудесно се мотивират и обединяват, когато усетят, че някой работи против конкретен и споделян от всички им интерес. Вижте спонтанното и бързо възникване на протести. Друг е въпросът доколко този интерес е конструктивен, както и дали са способни и мотивирани да предлагат и трайно прилагат работещи решения.

Не съм написала нищо патетично.

За всички форми на домашното насилие, което включва сексуалното, когато е извършено над членове на семейството.

А защо не я получава? Ето това е законът за защита от домашно насилие: https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135501151 Там пише, че "§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс." Не на Наказателния кодекс (където са изнасилване, тежка телесна повреда и убийство). Вижда се и какво може по закона да се случи с насилника: Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Мерките за защита от домашното насилие са: 1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; 2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда; 3. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда; 4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето; 5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми; 6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Мерките по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат за срок от три до 18 месеца. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Мярката по ал. 1, т. 4 не се налага при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права, по определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв. Пише и, че: "2) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Отговорността по този закон не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя." Обаче не я и включва. Не пише, че това да биеш или убиеш жена си е криминално престъпление. Там ли е разковничето?

Въпросът е езиков. Отбелязва се дата на годишнина. Дата не може да се чества. Пример: Отбелязваме еди колко си години от рождението на еди кой си. Но честваме (или отдавама чест) на народните будители.

Какво обаче правим с държавните институции, които: - игнорират сигналите до прокуратурата, докато жертвата накрая бъде убита - не предриемат никакви действия, когато бъдещият убиец си нарушава забранителната заповед нееднократно, докато жертвата бъде убита. - не задържат насилника, а при сигнал само го предупреждават да не прави така, след което си тръгват и той продължава, докато жертвата бъде убита. - не са инкриминирали леката телесна повреда. Жената трябва да пострада с тежка такава или да бъде убита, за да може да попадне под защитата на закона. Ако всеки ден й нанасят леки телесни повреди, това не е проблем, а семейното насилие с времето ескалира и ако я бият всеки ден, рано или късно ще я убият. - при тежка повреда, жената пак не може да се обърне към прокуратурата, защото нанеслият я й е мъж. - по закона сексуално насилие в семейството не съществува. Дори ако всяка вечер бие и после изнасилва собстваната си жена, за мъжа няма последствия, защото изнасилването е престъпление само ако го извършва чужд мъж - не заделят никакъв бюджет за места за настаняване за жертвите от насилие и са оставили този въпрос изцяло на неправителствените организации, сякаш това, че мъже убиват жени, не е проблем на държавата - задължили са се всяка година да приемат национална програма за борба със семейното насилие, но такава не са създавали от 2014 насам, тоест въпросът четири години виси във въздуха, докато от жертвите се очаква да се оправят, както могат, докато бъдат убити? Колко от тях се чака да бъдат убити, преди да се приеме такава програма, че и по нея да започне да се действа? Къде да отидат тези жени, към кого да се обърнат и как да се спасят? Към съседите, които си траят, докато биват убивани? Към полицията, която не им обръща внимание? Към прокуратурата, която няма законов механизъм да ги защити, докато не ги убият? Към кого? - правителствата оставят впечатление, че действат под натиска на улицата. Ако има протестиращи, считащи, че трябва да се въведат промени в закона за неизбежната самозащита, то предприема някакви мерки. Ако няма протестиращи, че трябва да се промени законодателството, така че жени да не бъдат убивани, защото държавата е бездействала, то не се случва нищо. Трудно е човек да не си мисли, че от Елин Пелиново време досега нищичко не се е променило: https://chitanka.info/text/5272-nevesta-nena Това не е конкретно към вас, Last Roman, само формулирам, за да насоча разговора към същественото. Какво да се направи, за да може това горното да не е така? Тук има хора умни, все ще възникнат идеи. Напр. необходима ли е гражданска активност, за да може въпросът да се вземе присърце от институците. Дали трябва ли да разчитаме само на институците да се "разпоредят" за нещо, за да го вземем присърце? Или по-скоро трябва да се замислим какво бихме могли да направим като общество.

Знам значи може да си направим съвместен българо-румънски национален празник

Точно затова Иска ми се празник, който никоя институция не може да си присвои. Празник, който наистина е на хората. И който се свързва с радост и надежда. Не за кой знае какви грандиозни неща, а за това че всички ще са здрави и ще им е добре. Какъв по-достоен национален празник от това? Иначе "Трифон Зарезан" да съм номинирала за празник, но нещо символиката не пасва :)) А и не е инклузивен - все пак някой от нас не пием

Благодаря, аз лично не го празнувам, защото го считам за лицемерен, но уважаавам и тези, които го празнуват. Както и благодаря, защото не считам, че хората са длъжни да помнят дали го празнувам или не, особено когато искрено искат да ме зарадват с поздравлението

И още една статия: http://terminal3.bg/vinovni-njama/ Там се споменава изрично, че прокуратурата е неглижирала четири сигнала. Същото се споменава и в "Дневник": "Прокуратурата внесе в Софийския градски съд (СГС) обвинителен акт срещу Стефан Станев, който бе задържан след убийството на Виола Николова, след което се разбра, че преди убийството разследващите са неглижирали четири сигнала срещу него." https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/10/12/3058464_prokuraturata_kompensira_podceneni_signali_za/ Как да бъдат накарани българските институции да не бездействат в случаите на насилие върху жени? А как да бъде накарано обществото най-накрая да ги разпознае като жертви, нуждаещи се от помощ и защита, а не като съучастници, които са си го "търсили" или не са направили необходимото, за да се спасят сами? И то не когато нови и нови бъдат убити а сега, веднага. Дайте идеи.

На възможно най-неполитизирания, но реално честван от всички празник - първи март. На когото дадох мартеничка или изпратих поздравление, всеки се зарадва от сърце. Друг е въпросът, че веднъж станал "национален", и него ще си го развалим с патетики... Макар че искрено злорадствам как би се изправил президентът да почете в пламенна реч пред нацията героизма на Пижо и Пенда :)) Или пък как руският патриарх би дошъл да ни се скара, че Пижо не е оплетен по канона - с левия крак леко свит пред десния, а ръцете - настрани.... Простете, че го обърнах на ирония.

На вашето внимание един текст: http://terminal3.bg/chestit-8-mart-blgarko-ako-vse-oshhe-si-zhiva/ И покана за дискусия как според вас е добре да се промени законодателството, а и в обществото като цяло (и най-вече второто), за да може описаното в статията да не се случва. За леснота, текстът е копиран и долу: --- Това не е текстовият еквивалент на лилав зюмбюл в станиол. Този текст са останалите 364 дни от годината, в които българките получават не цветя, а вербално и физическо насилие, липса на реакция и защита от правосъдието и държавата… или ако наистина “са си го заслужили”, и панихида. Но нека е честит Международният ден на жената в държавата, в която системно се случва това: Преди дни съседи са слушали цяла нощ как мъж пребива жена си, блъскайки я и влачейки я в общия им дом. Накрая писъците утихват, защото тя е жестоко и мълчително умъртвена от мъжа, с когото живее. В началото на януари мъж пребива жена си от бой, причинявайки ѝ и прободни рани и удряйки я с горещ котлон. През август миналата година жена бе разстреляна в столицата пред очите на десетки свидетели. С незаконно оръжие. При наличието на ограничителна заповед. А всички помним и Виола Николова, пребитата със стик за голф, след което наръгана многократно жена. За тези жени нямаше масова, инстинктивна реакция. За тези жени нямаше апел за промяна на закона. За тези жени Народният съд се произнесе, че са заслужили своята смърт по един или друг начин. А правителството с низък страх се оттегли от проблема. Но всички тези жени имат нещо общо помежду си – нещо, което засяга всяка една от нас. Освен начина, по който са загинали, всички те са се оплаквали на различни инстанции в държавата. И държавата е оставала глуха за техните молби. Законът разпорежда следното: пребитите жени да подават сигнали до МВР, които обаче нямат право по закон да сезират съда и да образуват производствопо Закона за защита от домашно насилие. МВР не изпраща подобни сигнали до прокуратурата, тъй като същата не преследва леки телесни повреди. Пребитата жена може да се обади на полицията, които да предупредят насилника на място. След това вратата хлопва и блъскането продължава, защото не живеем в утопии и не вярваме в приказки. Ако жената има тежка телесна повреда, прокуратурата може да повдигне обвинение само при липса на брак. Женен ли си – твоя е за пребиване. Психическото насилие не е криминализирано от държавата. Това означава, че спокойно може да я обиждате, да ѝ крещите, да се подигравате с нея, да ѝ забраните да общува с близки и приятели, да я преследвате, да ѝ изпращате есемеси, да я следите и да я унижавате. Всичко това оставя жертвите с опцията самостоятелно да организират защитата си, чакайки решение от съд без намесата на прокуратура. А мерките срещу насилниците, които съдът може да вземе? Да каже на извършителя да се “въздържа” от домашно насилие (например да я пребива само в четвъртък?); да отстрани извършителя от общо жилище, но само в срок до 18 месеца; да издаде ограничителна заповед (тоя филм сме го гледали); да изпрати извършителя на специална програма. И да глоби извършителя – боят струва максимум хиляда лева по закон. Оказва се, че е достъпно удоволствие. И българите единодушно сметнаха, че това стига. Оттеглихме ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Ние такива проблеми нямаме, те са за другите. Опазихме и българката – никакви ценности от държавите, в които има закони и “трети пол” – българката можем да я пребиваме, насилваме, изгаряме, кълцаме, затваряме и обиждаме само и единствено ние! Завършвам този черен коментар така – мотото на този 8 март е Press for progress, или натиск за прогрес. Жените търсят своето място в света. Тоест проблеми като неравенство, социални роли (да, gender roles), насилие и място на жените като професионалисти продължават да занимават света. И всяко едно общество ще плати своя дълг в тази област. Няма развита страна обаче, в която законодателната рамка по отношение на жените да е толкова примитивна и безпомощна, колкото е тя в България. И в България никога няма да има прогрес, докато жените се страхуват за живота си, а държавата и обществото игнорират растящия тумор. А ако това продължи, по-добре да носим зюмбюлите директно на гробищата.

A на "неженствените" - какво, пожелания за всичко лошо? Не всяка жена е кукла Барби. По повод на празника, а и на всичко друго: http://terminal3.bg/chestit-8-mart-blgarko-ako-vse-oshhe-si-zhiva/ Поради различната специфика изнасям това в отделна тема: http://www.chitatel.net/forum/topic/20238-честит-осми-март-българко-ако-още-си-жива/?tab=comments#comment-405961

Не задавате въпросите по еднозначен начин, във всеки въпрос има няколко отделни и несвързани един с друг аспекта, като въпросите не са и точно въпроси, а твърдения, ваши умозаключения, формулирани като въпрос. На нищо от формулираното по-горе не може да бъде отговорено с "да/не". За да получите отговори с да или не, въпросите трябва да са формулирани така: - Намирате ли думата "хххх", насочена към жена, за обидна? (Защото може да бъде насочена и към мъж, и тогава означава "безхарактерен мъж", aко не поясните точно комуникативната ситуация, въпросът ви е невалиден, или на него не може да се отговори само с "да" или "не") - (Ако сте жена) Случвало ли се е към вас да употребяват думата "ххх"? - Почувствали ли сте се лично засегнати, когато към вас е била употребена думата? (*Тук трябва да има "доколко") - Почувствали ли сте се групово засегнати (като жена), когато към вас е била употребена думата? (*Тук трябва да има "доколко", но на тях не се отговаря с да или не) - Самите вие употребявали ли сте думата някога? (*Тук трябва да има въпроси в каква ситуация, но на тях не се отговаря с да или не.) И така нататък. Това са въпроси с "да" и "не", но ако искате по-прецизни заключения, ще трябва да включите отговори по скала, както и такива, *които имат няколко отговора, както и да внимавате те да са максимално точни, покриващи всички възможни ситуации, но и неподвеждащи, тоест във въпроса да не е заложено това отговорите да ви дават основания да потвърждавате собствения си "bias" - това, което сте искали да ви отговорят). Въпроси, които вече съдържат съждения "социалната среда, бъгларките жени предпочитат джендърите, на българките някой друг им внушава, че имат проблем, те така са си идеално, тормоз срещу българските жени няма и те не се засягат от "ххх"" и т.н., не са въпроси, а умозаключения, които не се основават на потвърдими факти. И очевидно не могат да бъдат схванати като сероизна анкета, а понеже някои от тях вероятно отговарят на светогледа ви (на какъвто несъмнено имате право), няма как и да бъдат променени (тоест безсмислено е дори да се спори с вас по тях, защото е показано, че при спор хората втвърдяват убежденията си, дори когато те са неверни).. А при това положение, каквито и отговори да получите, те няма да имат значение ("confirmation bias"). С други думи, ако считате, че на българките всичко си им е наред (примерно, може и да не считате така, но да се склонни на това заключение) и те са "ххх", на които не им пука за правата им (пак примерно, може и да не считате така, но да се склонни на това заключение), ще трябва да оставим нещата така.

Това, за което питате, няма кратък отговор, защото не е толкова просто. В Кения има жени, които считат гениталното осакатяване на момичетата за нещо редно и задължително, защото ако не са преминали рез ритуала, те не се считат за жени, а си остават момичета и не могат да участват в живота на жените: https://www.pri.org/stories/2014-07-02/why-do-these-women-kenya-support-female-genital-mutilation Има и жени, които се отнасят грозно една към друга, тоест биха употребили думата, която аз даже не мога да напиша (гнусно ми е), в по-разгорещен спор. Това не означава, че култура/среда, в която на жените може да се гледа по този унизителен начин, не е "токсична". Това дали човек се обижда също зависи от много неща. Много хора биха казали, че не се обиждат, защото простотията е за този, който я проявява. Но това не е вярно. Обиждат се, но избират да не го показват, както и да не навлизат конфронтации. Пейоративният смисъл на дадена дума идва точно от това, че всички в една комуникационна ситуация, а и извън нея, прекрасно разбират обидния й характер и го използват по предназначение. Тоест че има широк консенсус, че думата е точно обидна и използването й представлява вербална аресия.

Ще си останем само с позитивната, явно Центрове за лечение на зависимостите обаче има.

Можем, има разработени скали за измерване на "distress": http://www.mhtu.co.uk/outcome-monitoring/outcome-core-10-manual.pdf https://www.tac.vic.gov.au/files-to-move/media/upload/k10_english.pdf Както и такива скали, с наръчници: https://www.nimh.nih.gov/labs-at-nimh/asq-toolkit-materials/index.shtml Но можем и поведенчески, ето ви пример. Сцена от филм е, но е автентично направена:

Избира конкретен метод, но вие описвате три несвързани проблема: - социални умения (аутизъм, аспергер) - фобия - шизоид/асоциално разстройство :)) (шегувам се с което, да не се стреснете сега!) В европейските държави това дали ще ви вземат насериозно зависи от това дали психологът преценява пробема като значително пречещ на нормалното ви функциониране. Тоест ако примерно от фобия не сте напускали къщата си няколко месеца. В други държави ще ви терапевтират срещу необходимото заплащане, дори да пожелаете да се почесвате по гърба с лявата ръка, а не с дясната Извинете, иронизирам позитивната психология.... Не е ваша вината, имам идеологически възражения към дисциплината. Не можем и не бива да отстраняваме болката от живота, така отстраняваме дълбочината на преживяванията, мотивацията човек да се усъвършенства и учи, не можем да превърнем хората в консуматори на щастие, като го направим задължително и обезателно постижимо. А с нещстните хора какво правим? Изхеърляме ги като негодни на щастие, или като провалили се да се присъединят към всемирната радост? Отглеждаме децатга си в памук. Сега ще започнем да отглеждаме и възрастните в същото. И ще добием хора без никакъв имунитет към трагедиите в живота, а такива има достатъчно. Дори лекарите днес казват: "сега малко ще ви заболи'. А трябва да казват: "ето сега МНОГО ще ви заболи, толкова МНОГО ще ви заболи, че да сте готови да дадете и живота си, само и само да спре, но това е нормално! После ще се излекувате и вече няма, но ако не престанете да съсипвате тялото си, пак много ще ви заболи и така, докато не промените навиците си!" Ще взема да направя една школа по негативна психология, ама ха! :))

Благодаря много, caress. Въпросът при феноменологичата школа е доколко интроспекцията (Wundt, макар той да се свързва със структурализма) може ефективно да се използва за академични цели (http://www.oxfordhandbooks.com/view/10.1093/oxfordhb/9780199594900.001.0001/oxfordhb-9780199594900-e-2). На помощ на феноменологията, специално за изследване на емоционалния свят, идва невропсихологията, вижте ето този: https://en.wikipedia.org/wiki/Joseph_E._LeDoux Един сравнително нов клон на психологията, използващ някои феноменологични елементи, е "позитивната психология", на мен лично тя ми идва прекалено "американска", в смисъл, на мен лично не ми харесва концепцията, че хората обезателно трябва да са щастливи и успешни и отделен дял на психологията трябва да се ангажира с това как да ги направи такива. Не можем да изличим от живота емоционалната болка, а и не трябва. Тя пък се основава на ето това: https://en.wikipedia.org/wiki/Eudaimonia

Защо да не може, може. Натрапчивостите са симптом за различни състояния и разстройства, като за кое от тях става дума може да се изведе от цялостната клинична картина (напр. обсесивно-компулсивно разстройство, депресия, дефицит на вниманието, посттравматично разстройство, телесно дисморфно разстройство, психоза/шизофрения). Какво съдържа конкретната натрапчива мисъл е без значение, важното е, че е натрапчива. Както и това, че човешкият мозък може да ражда всякакви мисли, не променя общите положения в когнитивните ни способности. Всеки човек има индивидуални особености, но това не релативира общите положения. Същото е и за медицината. Напр. сърдечната аритмия (ритъмни нарушения) у един човек може да е напълно безобидна (екстрасистоли при стрес имаме всички), но у друг да е животозастрашаваща, в зависимост от това къде и как се случва (предсърдно трептене/мъждене, увреждане на сърдечния мускул). Това не означава, че можем да релативираме кардиологията.

Не е манипулируема, защото се ръководи от научния метод по същия начин, по който това правят останалите науки: https://en.wikibooks.org/wiki/Introduction_to_Psychology/Introduction Psychology is the scientific study of behaviors, cognition, and emotion. -> Психологията е научното изследване на поведенията, когнитивните процеси и емоциите. Като за целта е снабдена с необходимия инструментариум: https://en.wikibooks.org/wiki/Introduction_to_Psychology/Research_Methods_in_Psychology Според мен тоав е езикова грешка, да се бърка популярното значение на "психология", с което на народен език се нарича начънът на мислене на даден човек или група хора ("народопсихология") и психологичната наука. В случая говорим за науката психология, не за начина на мислене на даден човек или група.

Тя в голяма степен е намерена, с този разкошен и суперинтересен (поне за мен) дял от философията: https://en.wikipedia.org/wiki/Philosophy_of_mind Но някак връзката е обратна, философията на ума черпи от психологията, за обратното по-малко се сещам. (Тук търпя и приветствам всякакви поправки) Ето този съвременен философ на ума е почитан и от лингвистиката, и не без основания, аз лично го слушам с огромно удоволствие тук: https://www.ted.com/talks/john_searle_our_shared_condition_consciousness

Ами ето, това не е вярно Това, че в историята си дадена наука минава през различни парадигми, не я прави противоречива на себе си, а просто показва развитието й. Теории или методи, които са били доминантни в детството на психологията, днес са отречени като ненаучни и необосновани - и не без основания. Други са доразвити. Но това важи за повечето, ако не и за всички науки. Терминологията също е изяснена. Затова когато да речем кажем "инсайт", всички знаем, че това е термин от гещалтпсихологията, както и какво означава, когато кажем "условен рефлекс", знаем, че това е от ранните бихейвиористи (Павлов, Скинър) и какво означава, а когато кажем "схема", знаем, че това е от Жан Пиаже - и какво означава. И така нататък - терминологията е непротиворечива. Знаем какво значи "groupthink" (от социалната психология), какво е "абсолютен праг" (сензорен праг) и какво е "иконична памет". Знаем какво е "аверсия" (при паническите разстройства) или стиминг/самостимулация при аутизма. От психолингвистиката пък знаем какво е "мненическа единица", "събитиен възел", "семантична памет", примерно. Подобни примери могат да се дават до безкрай Никой от тези термини не е арбитрарен.