ramus

Едва ли някой вижда проблем в това - тук в темата точно юнгианците не са способни нито един от тях да говори със "свои думи" и да има "свои размишления". И да - именно защото е трудно и личните размишления се оказват нелесна работа. Отгоре на всичкото - веднага им се излиза с номера на 'научния метод' - от тия, дето не им се отдава и нямат куража и възможностите да размишляват лично - именно, със свои думи. Вие с личните размишления изглежда можете да се справяте доста добре, въпреки 'че е трудно". Да - винаги да се размишлява лично, и "със свои думи" е по-трудно от папагаленето на заучености и заемки. Освен това темата заприлича на цирк - заради непрекъснатите опити личните представи за възшишени идеали да се пречупят през всякакви призми - търсиха се призраците на "надничащите тук да се образоват и попрочетат нещичко". После това премина в "ами ако надничат тук за помощ, от нужда да се хванат за сламката". Зад всичко това се постулира за "наука" някаква си, а всъщност се оказва че било много важно да се запази митологичната рамка и вярата на хората че имат надежда. И всичко това - не в църквата или храма, а за нещо, което било наука и се наричало "психотерапия"... И тихо - да не забележат нуждаещите се от спасението на терапевтите - че всъщност всичко е до взаимната магия, донякъде донатъкмена и скрита зад понятието "изкуство". Имало интуиции, тънък усет и голяма важност за личността на терапевта, на особеностите на терапевтирания... обаче имало и "статистика и научност" - че нещо си "работило", като същата статистика никъде няма точно тия условия и условности... Изглежда мита е далеч по-важен, защото той можело да носи полза, дори да бъдел спасителен за крайно нуждаещите се... Обаче дори и зад това имало "наука"... В една друга тема друг води война с "псевдонауката и псевдоучените", с манипулациите и заблудите им. Тук се водят други фантастични войни и всеки защитник имал мисия и изглежда това му придава значение и важност. Интересно е да се забележи как един мислител, който се е опирал на езотерика и алхимия... се нарича днес "учен". Кое му е научното - че се е занимавал с терапия, която тогава не е била дори близо до науката. Отгоре на всичко - същия мислител е живял преди над век... и все едно че нищо не се е случило на психичнотерапевтичния фронт и неговата гениалност, освен спорна, се оказва и божествена в очите на "феновете му". като същите фенове - са защитници на "научния метод", на системния подход... но само когато им е нужно. Изглежда идеалите и идеалното и техните защитници - са също част от "наука, някаква си" И продължавам да пиша че сред тази тема най-малкия проблем е точно ЮНГ. Тук проблемите са в интерпретаторите му... напълно човешки залитания, които никога не са се ремонтирали с четене и възпроизвеждане. Хората с тежки психични проблеми не ходят на психотерапии, а на психиатри. Визираните примери за "ужасените от собствените си крака, маниите и компулсиите и тежките разстройства" - са за психиатрична помощ и вмешателства, а не за тази тема тук или за някой от "юнгианците" в темата. Чудя се колко ли още ще се фантазира за да нагласи някой нужната за него представа за "правилна тема".

доста филми гледате... и параноите са се пробудили, с удобството на бързите обяснения за това че вие имате известни неудобства и си ги обяснявате с някакви напълно фабрикувани схеми взети от фантастични филми. Вероятно света ви изглежда ужасно несправедлив - с толкова много негативи в него, и то преплетени тясно сред вашето ежедневие. Сред описаните ви примери никъде няма роботи. зад всичко описано стои напълно човешки интелект, като вие се фокусирате сред неговите инструменти и опитите му да прескочи сериозния за всички проблем с пристрастията. Огромен и сериозен проблем, който шества свободно и сред този форум, дори и сред тази тема.

...онова, което всеки си привижда в тях. Роботите ... са просто роботи. За един - те са едно, за други - друго. всъщност - и човека се "програмира" именно чрез 'възпитанието, статуквото и спрямо средата в която живее. Нещо просто, което да напомня - точно емоционалните реакции, изрази и комуникативни сигнали бяха първите крачки на разбиране и съответно - на имитация и подражание. За справка - художниците-аниматори още от преди ДИСНИ и СОЮЗМУЛТФИЛМ са се научили чудесно да боравят с емоционалния "език" и неговото пресъздаване в нещо толкова елементарно - както са рисунките... Още от зората на куклените театри - е същото... Като ние хората реагираме емоционално дори и на куклата, рисунките и картинките - при положение че "те не ги излъчват обективно" и "от другата страна не е човешко същество", а реципиента привижда през един природно заложен механизъм с който той се ражда и ползва през целия си живот... Това непрекъснато превъзнасяне на емоционалната компонента в човека е поради факта, че твърде много хора дори не познават собствените си емоции, като просто участват в тях, но нито ги разбират, нито познават, нито различават ясно. И в момента са налице роботи, които да общуват с емоционален език. Това се постигна далеч преди да могат да накарат робот да прави салто, на два крака, например - както това вече постига уникалният експеримент и постижение на БОСТЪН ДАЙНАМИКС, както и в началото роботът на ХОНДА. Вече са налице твърде много примери за сериозни постижения, за да изпъква толкова силно и ярко само един от тях...

вие самият залагате такива - именно в писанията си. Може би ви е трудно да ги забележите... Но едва ли някой ще отвори тема, за да показва и анализира похватите ви, още повече че същите ползват толкова много от ... пишещите тук. И не само тук, а и в живота си извън виртуала. Колкото до това - дали темата е конкретна - вижда заглавието й, и после - вашите посоки на интерпретация и залитане в поименни "примери"... Вероятно и това ви се струва "конкретно". Ами - ок. Написах каквото реших. На добър час с "изобличаването на манипулаторите и псевдоучените"...

за кого , и според какво и кое - не е добре. Научно издържано ли ви се струва да използвате "понятието добро" с нарицателна форма? Идеализмът не ми е присъщ и само да ви кажа, че похватите с 'доброто' са присъщи именно на заклеймените от вас трикове от НЛП, които именно вие критикувате, че някой си друг ги ползвал манипулативно. Обаче - ето че на вас самият, те не са ви нито непознати, нито твърде далечни за ползване. Вижте - всички раздели и теми по форума касаят именно разликите по отношение на това - ЩО Е НАУЧЕН МЕТОД и как се прилага той. Това е история - тя е не е точна наука. няма как да се подпира с обективни доказателства, а се разчита само на интерпретации и съпоставки на следите. Колкото по-отдалечено е от днешна дата - толкова по-трудно е за едностранно извеждане. За сравнение - дори и с днешна дата, ставащото днес по света, е с хиляди възможности за интерпретиране и резултатите от това се отпечатват непрекъснато из всички теми на форума тук. Както остава за "събития" за отдалечен период от време. Дали нещо е добре, дали било език на псевдонауката... само според този, който се счита за ОБЕКТИВЕН, ИДЕАЛЕН и БЕЗПРИСТРАСТЕН. Само че не съществува такова човешко същество. Няма и такъв еднозначен критерий, освен конвенционален. На други места из форума, други пишещи, дори в точните науки, вече написаха - "всичко в знанието е интерпретируемо" - от, и за човека. Но личните убеждения и опорни положения на други... "учени" явно не са така и те настояват че има истина, че тя е една, че те я знаят и винаги, ама винаги са много близо до нея. Поне дотолкова близо, дори сляти с нея, че безпогрешно разпознават кой е "далеч от истината". Изглежда на много места по форума някои се считат именно за такива - идеални човешки същества. Само според тях "те прилагат обективно методите на науката", а всички които са убедени в друго - са "манипулатори и псевдоучени". Те са сигурни, винаги белезите за разпознаване са еднопосочни, еднопластови, и са твърде категорични в тия си схващания. Демек - убеждения. Не един или друг из форума, например, е упреквал вас - именно в липса на обективност, във фрагментарност и пристрастие - по различните теми за дискусии. Убеденият в нещо си, също смята че ползва НАУЧЕН метод и именно спрямо същия, неговите убеждения му изглеждат обективни и вселенски закономерности и истина. Как и защо става така - е нещо по което може би е нужно всеки сам да се замисли... евентуално, ако му стиска... И накрая в тия ми думи - не виждам за етично да се критикува нещо, на някого - само едностранчиво, без критикувания да има възможността да изложи аргументите си. Това не пречи на никого - да има свои виждания. Но когато разликите станат поименни, с лично достояние и претенции за нещо - ми се струва далеч от етиката, да се разиграват театри. За мен именно това е израз на манипулативни цели, дори и само с цел "да се намираме на приказки"

а вие, самият - сигурен ли сте че не се заблуждавате? А знаете ли кога, как, защо, по какви причини... Заблудата е нещо невидимо за заблуденият - както е миражът - вижда го някой - значи ли че видяното е съществуващо? А ако " и друг го вижда" ? А дали ако се разберат че го виждат много хора и се договорят че миража е част от живота и се определят по него? примерът за Серафимов - е само конкретика. Вие искате да пишете за конкретиката - ок. Въпросния пише всичко това защото вярва в него. Вярва, защото има нуждата от това. Убедеността му в тезите си, прави така че за него те са "истина". Впрочем така прави всеки убеден. Навремето прочетох някои негови неща, той е доста последователен и забелязах че е доста критичен и към себе си и тезите си. Но е критичен и към всички останали тези, които касаят досегашния конвенс относно нещото, наречено 'история на българия и българите'... Павел Серафимов мисля че дори вече се е явявал на някои исторически научни симпозиуми. И изложението му там беше минало резенции и някъде четох "ехото от това". Дали има труд, дали няма - дали и доколко е научно - не е моя работа и нямам интерес по него. Но Серафимов нямаше да прави всичко това, ако то не беше в съзвучие и резонанс с някои социални нагласи в българското социопространство и процеси... И нуждите възникващи в търсене на едно или друго. Заради тях не е само Серафимов, който слага в приоритета си тракийският произход на българите. Просто е последователен и настойчив в това... Може би сте прав - че не ви изглежда научно и че имате аргументи за твърденията си. Ок. неговите аргументи - също му изглеждат достатъчни - за твърденията му. Ако влезнете в пряк дебат и дискусия - има възможност за такава и той приема всички желаещи. Но в случая тук - е малко странно, след като той липсва, за да положи своите аргументи за това, което самия той отстоява. А вие имате критична забележка по същото и твърдите че в неговото поведение като отстоятел на историческа теза, не е издържано и не е научно, като освен всичко е било и манипулация и преднамерена заблуда на "масите" и го упреквате в доста солидни "грехове". И между другото, само в скоби - тия прийоми също са наука. Може би за вас науката е само и единствено нещо възвишено и пълно със социални идеали. И само тогава, когато отговаря на сериозни морални и етични изисквания, спрямо социалните идеали. Но горното - също са прийоми от науките за човека.

Ние, хората ще се наложи да приемем машините сред живота ни. Ние, самите хора - бихме имали полза от това. Опитваме се да 'възпитаваме' новите си "човешки производни" и повечето се страхуваме от това че "нашите нови деца" ще пораснат и ще ни надраснат... защото те нямат много от нашите природни и психични ограничения. Но ние, самите хора, се опитваме да се справим с тия 'ограничения' и това е един от начините. Роботите и машините... са само част от опита ни да надмогнем някои граници - наши граници... Това че се налага да се ориентираме сред все повече дилеми в изборите си на поведение, е защото информацията сред живота непрекъснато се натрупва и наслагва. Простичките казуси, с простички решения, вече не съществуват и само ги тътрим по инерция, особено хората които все по-трудно се адаптират към непрекъснатото усложняване.

ние, хората сме по същия начин... "програмирани". Културите задават "морала", като задават 'ценностите и йерархиите от тях' с цел да регламентират и така определят и формират колективния живот. Без някаква конструкция и "клетка" (опаковка), сред особеностите на самите потребности и потребители, груповия живот не би бил възможен. Преди да се захващаме с "машините" и ИИ нека първо се огледаме ние, самите. Това е и смисъла на темата, поне според мен. Ние, пишещите и четящите тук няма да променим с нищо решенията на един или друг, нито посоката на развитието. Но поне полезността може да се реализира на личния ни фронт. Разбира се - на когото му стиска, че то не е много лесна работа - както се разбира по практиката. А колкото до машините и роботите - след като тяхното бъдеще все повече ще е "сред хората' е естествено да опитваме да ги "научим" на собствените си "правила"...

Разбира се. Не споря по никой въпрос, още повече че съм съгласен с тезата ви и идеята ми е само да я допълня по начина и аспекти, по които я отразявам аз самият. Исках само да кажа че... "многото вероятности", дават възможност на личните пристрастия и убеждения да се наслагват и също маскират зад "научния метод". Защото все пак нуждата поражда търсене на полза - сред всичко. И научното поле - също става и поле за тия "търсения". Труженикът на науката също е човек - с всички човешки нещица и потребности. И изкушения - да създава и привижда миражите си. А идеологиите продължават да шестват сред човешкия ни свят с пълна сила, сред всичко и всички, сред целия социум. Именно - заради инерциите и ползата от тях. Напълно естествено е и "ученият" да се изкуши и той от "науката" и да я привиди като поле за лични ползи. И не само че не негативизирам или осъждам това - смятам го за част от живота - неизменна част, неизбежна част... Дори и не е проблем - самото привиждане на миража, на нуждата от "истина" и нуждата от убеждение, служещо при сложна житейска ситуация за потребната котва. Но вкопчването на Нуждаещият се - го кара да търси утвърждение - че е обективно, че го привижда като истинско, че "го виждат всички" (като него). Не може да се спре това - то е просто част от нас, хората. Част от "истината" е и "заблудата"... Миража е нещо спасително - за гладния и жадния и умиращия... и поне с илюзията за истина, сред свят на тотална неопределеност, е разбираем и естествен.

Тук става въпрос за 'друг тип морал' - основан на най-базовите ценности за човешките социални същества - това е запазването на "живота" от гледна точка на вида, през социалната негова призма. Касае се за взимане на решения за действие, основани на избор между различни "варианти". Изборът се основава на йерархията на ценности и динамичните изменения в нея, спрямо ситуационните конкретни условия. Взимат се предвид и възможните разновидности... Газенето - "по-горе" - е заради "конкретиката на примера" - защото се съотнася до обучението и залагането на алгоритмите за ИИ - сред самоуправляващите се автомобили. Както се вижда от горното - не е само въпрос до "логика"... А вашите въпроси, чрез които вие изразявате прочита и призмата през която интерпретирате, са малко в друга посока от тази за която е примера по-горе. (разбира се - през моята призма на "виждане" )

всичко изброено са похвати от днешното НЛП, разработени са още преди хилядолетия, чрез емпирични натрупвания от наблюдения и усет за "нужното" на съответния таргет. В днешно време се ползват за какво ли не, на всички нива в социалния живот - от рекламата, до политиката... Всяка пропаганда на идеология също ползва подобни прийоми, не защото всяка идеология е "лоша" и неистинна, а защото твърде много хора предпочитат именно такъв канал за описание на живота, и толкова многото страни на битието. Това им носи ползи - и в личен, и в групов план. Искам да напомня също и че доста хора и в науката ползват подобни похвати, защото сред народа науката има стойност именно на идеология. И сред самите труженици на науката твърде много са хората за които науката също е идеология и я ползват като такава за живота като се подпират на нейните устои, като на свои такива. Примерите - конкретно, дори сред този форум са твърде много... И, според мен, с доста голяма вероятност да са и сред тази тема.

Работа с емоциите, е в сферата на емоционалната интелигентност. Нужна е преди всичко работа по опознаването на емоциите, тяхната динамика, смисъл, задача и предназначение. емоциите имат сравнително проста схема, но огромните им наслагвания подават много сложна резултатна картина всеки миг. От друга страна - наблюденията на тяхното проявление - може да даде една основна опорна схема, достатъчна за начална работа. Дори елементарните наблюдения подават ясно заключението че изтласкването на емоциите е част от защитната реакция към тях, но никога това не решава какъвто и да е проблем. не е нужно да се научи това от ЮНГ. Въпроса въобще за изтласкването, както и за сянката, маската - не са понятия, които ЮНГ или Фройд са измислили. Те са налични с други термини далеч преди тях, в едни или други концептуални описателни системи за динамиката на психичните процеси. Емоциите по своята си роля и значение - не са призвани да носят проблеми - по-скоро обратното. Но усложняването на реагирането от сложните атавистични наслагвания подават възможност емоционалните реакции да имат противоречив, дори конфликтен характер едни спрямо други. Пораждането на конфликт между сигнали в психичните процеси - атавистичните дялове "разпознават" като аналогия за "заплаха от нарушаване на цялостта" (на организма, примерно). Оттам - твърде много описват вътрешните си конфликти като "болка", дори "СТРАДАНИЕ", при положение че това се поражда само и единствено вътре в самите тях. защо пиша това - като подложка - защото ЗАВИСТТА не е негативна емоция. Дали, какво и защо била "грях" - е доста спорен въпрос и не ми се навлиза в него. ЗАВИЖДАНЕТО е цялостен сложен процес. той включва и компенсации на дефицити, привидени като "налични в другите". "защо той има, а аз не..." бележи само проявата на комплекса от процеси. Емоциите с които той е придружен - не са задължително негативни. Негативни могат да станат при абнормено раздуване, фиксиране или дори мания, но вече като част от други Е-комплекси... Именно тогава завиждането се превръща в проблем. Като продължение на това - нуждата да се търсят терапии главно в Е-сферите на битието - не ги прави значими. Също така - за съжаление именно в същата Е-сфера са и симптоматиките, и по тях се мерят и "резултатите" от терапията... А това е твърде далеч от същинското "вникване", което за мен бележи същината на "погледа към психичното"... Особено - МОЕТО ПСИХИЧНО, което за мен е основната територия сред която реализирам нещото, наречено от самия мен БИТИЕ. Чрез рационални подходи не е никакъв проблем да се започне извеждане на емоционалните механизми сред всяка психична система, от първо лице ед. число. Ползването на страничен поглед, на съпоставки, литература, изследвания - е част от рационалния подход и отношение, които не залагат само на една линия на "движение", поради съвсем прости ограничения, които да служат за фрагментарни и подвеждащи изводи и заключения.

други имат проблеми с четенето, а и с писането на статии, с превода на тия статии и с подходящата медия, която да го цитира. ето защо: загатнах с въпросително изречение - КОЯ ТОЧНО КОМПАНИЯ НА МЪСК? и че въпросната статия, или нейния превод, и нейния цитиращ - не са наясно С КОЯ КОМПАНИЯ НА МЪСК се отнася въпросните "машинации" на някого си. Компаниите на МЪСК са множество и са цял конгломерат. Досега на атака бяха подложени именно ТЕСЛА МОТОРС, която се занимаваше с производството на електромобили. Сега вече, с разширените продажби на масовия МОДЕЛ 3, за първи път компанията най-после излезна на печалба. Вече в темата за "МЪСК", имаше линкове по това че "компанията ТЕСЛА МОТОРС" излиза за първи път на печалба. И това не са машинации на някого си, а е факт от следенето на борсите и информациите, които там компаниите подават информация за състоянието си.

Коя компания? ТЕСЛА са много компании - една от тях се занимава с производство на електромобили и вече се сдоби с печалба - заради продажбите и заявките на най-евтиния МОДЕЛ 3. Имаше вече линкове по това и не е мнение на някой си "експерт", а е факт. Като се прочетат останалите заглавия на вест-ника БЛИЦ и се има предвид кой стои зад "медията" - става ясно какви са "информациите" й, и каква им е целта. Както и става ясно за нейният таргет.

Нищо не разбрах от тия думи, колега. Какъв рамус сред Уики, какъв Юнг... Линка ви е от изворите.ком. Авторката на 'сборката' е събирачка на цитати, от Самоков, която и досега пише есета сред нета с ник "сънфлауър", и я познавах лично отпреди. В изворите тя играеше оригиналната роля на "антирамус", толкова характерна сега за един два други ника и в този форум. И да - няма нищо ново под слънцето. Не случайно там ги събрах дори в една тема, да се четат лесно и да се нахъсват едни от други. Щото имаха си нужда. Сега, онова, което се чете тук... ми е толкова повторително че... пълна скука. Отгоре на всичкото - повторително в множество елементи във възприятието и отражението. Тогава си поиграх с тия аналогии, за да съставя условна схема на обобщен профил "антирамус', но го изоставих поради безсмислието на начинанието.

а написаното са мои лични заключения. И касаят мен самия. А не с кого и какво съм съгласен. Ако задаваше въпрос - дали прочете "отговорите", вместо да бързаш с готовите интерпретации, съгласяванията или отричанията?

и едното и другото - са само инструменти. Нито едното, нито другото са нещо сами по себе си. Дали вредят или помагат... според какво? Оцеляването - за кого и според какво е висша цел, за да се мери по него "вредата или помагането". А ако не се мери по него - по какво би се мерило? От какво точно оцеляват "психически" изживяващите че са застрашени?.

вие само играете на въпрос, но всъщност държите да изкажете мнението си. ОК - изказахте го. Написах достатъчно - вие прескачате и си подбирате какво да четете, реагирате с "не е вярно". Защо въобще играете на играта на задаване на въпрос, след като това е трик с който да покажете достатъчно убежденията си в "правилният отговор". Не ме интересува въобще дали и как ще се оправя дадена група от хора. Те си намират начини без значение дали пиша или не пиша нещо си. Нямам никакво значение за групите хора, както и съм без значение какво ми е мнението по едно или друго. Дали писането ми на едно или друго разклащало вярата им и им създавали дразнене и дисонанси - като я разклаща да обособят себе си като РЕЛИГИОЗНИ СУБЕКТИ и да живеят с вярата помежду си. Проблемът не е с кой с какво живее, а резкият контраст между самозаявеното и проявеното. От друга страна - нямам отношение към мнение на хора от една или друга колективна група, основани на митологични конструкти и вярваща в тях, като основа за идента и принадлежността си. Особено пък тяхно мнение към мен самият. никъде в правилата за участие тук няма точки, които да задължават всеки да пише само онова, което било в съзвучие с другите, само онова, което бива харесвано и одобрявано според определен конвенс. Конвенса го изучавам и ползвам, но това не означава че е граница на света ми. Мога да го ползвам, мога и да не го ползвам. Но със сигурност нямам идент основан на него и това ми дава известна свобода да имам предвид конвенциите, но да не влияят на възприятието и отражението ми. Не съм се родил с това - то е плод на целенасочена практическа работа и е с експериментална цел. В тази посока не се интересувам от убеждаване при обмен с другите хора, нито е възможно някой да опитва триковете си да ме убеждава в неговите опорни постановки сред които той живее - нещо което той прави непрекъснато като рефлексия от отношенията в групата с която се идентифицира. никога не съм бил "против социалните договорки" - това са плиткоумни и елементарни повърхностни изводи и за пореден път тук се показва че се чете само онова, което предизвиква приятност и допълване на личния комфорт. Не съм будител, нито говорител на истини, нещата, които изразявам не са социално приспособими, те са характерни само за индивидуалисти и не ги пиша за да убеждавам някого. Подхождате към тях неадекватно и при това положение реагирате, вместо да разговаряте диалогово. Приоритетът ви е да утвърдите личните си схващания, а не да научите или да схванете нещо ново. А още по-малко - ако различното влиза директно с личните ви устои. Това че имам критично отношение към всичко в битието ми, въобще не означава че не го харесвам, нито че не го одобрявам, нито че съм против него... Непрекъснато ползвам колективните договорки и сам участвам в тях, и на тях си взаимодействам сред социалната ми дейност. Тук има хора които са с претенции че са рационални, но дори нямат сериозна идея какво въобще означава това. Тук има хора които никога не са имали критично рационално отношение и подходи към всичко в себе си, и всичко, което ги заобикаля. защо въобще същите хора се самонаричат "РАЦИОНАЛНИ"? КРИТИЧНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СВЕТА не означава за мен изява на лично отношение, харесване, пристрастие, допадане. Всъщност разглеждам най-критично именно онова, което харесвам, което ми допада, което ме кара да предпочитам, което ме кара да отбягвам, или дразни... Критичното разглеждане на целият възприемен и отражателен стрийм - е извор на осмисляне, генератор на вникване, на "разнищване" какво се случва вътре и около индивида, дори и какво точно е самия ИНДИВИД. какво прави, какво говори, какво мисли, как действа... тук детското възприятие за всичко "критично' като негативно и защитно реагиращо - е в царството си а е странно за хора които имат толкова написани претенции за себе си, а са още в неизраснати когнитивни етапи.

защо да не искате - според мен това ще е полезно, защото касае всички ни. И не е чак толкова сложно - няколко кликвания и няколко думички (дори може и без тях).

И това не може да се приеме за обективно "доказателство". По-горе вече писахме по това

и... защо винаги и непрекъснато някой се крие зад това че "трябва да се поддържа реда"? Има кое и какво да поддържа реда и мнението ми може да всякакво, касаещо реда, поддържането, и според кого и кое "трябвало". Никой не вярва в картинките - зад "вярата в тях" стои обикновената и естествена човешка алчност, и проекцията и мита относно "какво трябва да направя, за да съм доволен щастлив и пълноценен" и "това е начинът да ми се изпълнят всичките желания". Парите са само регламентирана социална договорка, играеща ролята на социален регулатор и "координатна система". Но не всичко в живота са парите. Нито вярата - най-малко в тях. Алчността е в основата на стремежа към "повече" и не се отнася, нито единствено се проявява само в стремежа към пари, нито във вярата в парите. Парите не са самоцел - на твърде много хора, нито 'вярват" в тях. Парите са средство - за власт, примерно. А за банката - парите са стока - тя ги продава и купува. И властта - също е проекция на алчността... и на някои типично човешки нещица...

Дора, макиавелианският ви подход е чудесен, според вас. Но е доста прозрачен. Не ги пускам тук защото "ми е нужно да ми вършат работа". В темата се вижда на много места че доста хора пускат тук цитати, като дори се позовават на тях, но без да се спазва принципът на точното цитиране. Едно от тия цитирания е визираният пример на колежката КАРЕС, с номера "както казва юнг..." и... летящи фрази... които обаче стават чудесно за подкрепа на съвсемн лична теза. Ето това е критиката и за това е всичко тук. И че за пореден път вие проявявате съвсем прозрачно пристрастие в темата като обръщате критичното си внимание към точно определени потребители, за сметка на съвсем безкритичното - към други. Ако е нужно да се чете само оригинала, защо тук в темата се предлагат интерпретации на "този оригинал"? Значи и нещо съвсем просто - достатъчни са линковете към всичките трудове на ЮНГ и... край. Като ще се чете само и единствено оригинал - както вие съветвате, но антрето на тази тема не е зададено по този начин. Нито сред форума някой отговаря на критериите които вие му задавате, според вашите си виждания и разбирания. Обаче не затова е подхваната тази тема и дебатирането по нея въобще не е по казусите на ЮНГ... КАкто и вие самата доста често не пишете за ЮНГ а коментирате действията на потребители, правите оценки на поведението им, от гледна точка на ваши си положения, давате предложения и казвате кое как, какво и според кое е нужно да "бъде". Примера е именно последните ви няколко коментара... Които нито са системни, нито са научни, нито съдържат обективно доказуеми тези. Но не пречи вие да ги пишете. А най-интересното от всичко е, че упорито и убедено настоявате, чрез ясно деклариране - че вие нямате пристрастия, че сте обективна, съгласията не ви интересуват, а има значение само научната стойност и значение на всичко, което правите. Обаче нищо от действията ви с думи - не показва подобно нещо... Нито едно от декларациите не се подкрепя с проявление - точно обратното е. Вероятно - и това не ви харесва, но вие чудесно показвате кое ви харесва и кое не. И не е нужно на всяка антитеза някой да пише "безкрайни" фермани от доказателства. Никъде не е било нужно такова изискване, освен при научни трудове и публикации, в специализирани издания и форуми. И никой там не се интересува на кого, кое и как му харесвало и как трябвало да бъде. И да - карате ме да повтарям тезите си - просто защото вие непрекъснато повтаряте вашите, с идеята че никой никога никъде не ги е чел.

И така - за критика на ЮНГ било нужно титаничното усилие да се подходило по системен начин, с пълно познаване на "фактологията" на неговите трудове... Обаче - за обратното е нужно просто да се цитира и позовава ЮНГ Обаче нещо друго - по-важно: А защо е нужно на някого да се "критикува ЮНГ" и интересно кой го прави? В темата никъде няма по същество критика на ЮНГ. Има критични бележки по някои от интерпретациите му в пишещите в темата. КАРЛ ГУСТАВ отдавна го няма, за да му бъде правена "критика". А и е смешно да се критикува даден субект за негова система от размишления... от гледна точка на друга система. От гледна точка на точните науки, например - цялото творчество на ЮНГ е напълно неприемливо. Както и по отношение на всяка философска концепция. Но никой не мери сериозно несъвместими една чрез друга форми на човешка дейност. Критика може да има всеки, по всичко. Дали е системно - това е също интерпретируем въпрос. Критиката не означава задължително че даден субект е несъгласен или съгласен - с критикуваното. Съгласието и съгласяването - са съвсем друга бира. Но явлението пристрастие, изразява когато се критикува нещо, само защото критикуващия е несъгласен с критикуваното и по този начин изразява отношението си. Искам да кажа ясно и съвсем директно - нямам никакви възражения относно размишленията и прозренията на ЮНГ. Ползвам много от тях, разработил съм други, за трети - са ми напълно далечни и не са практически приложими - за личната сми работа. В темата въобще не излизайте с номера да се криете зад концепцията на ЮНГ - критиките са именно към интерпретациите и отношението на феновете в темата. Игрите на - "ако имате някакви критики - критикувайте ЮНГ" ... или "прочетете трудовете му и тогава критикувайте, и то само ако е системно и с научни аргументи..." . Но самите трудове на ЮНГ не са научни, нито са научни аргументи. А всичките тия са доста наивни трикове за избягване на лична отговорност.

ако е за "летящи цитати от ЮНГ" това може да се намери навсякъде. Ето достатъчна порция - да се забележи внимателно "обективната наука", и доказуемите факти... ================================== Ето някои от неговите прозрения: "Всяка възраст си има собствена психология, своя истина, така да се каже; същото важи и за всяко ниво от психологическото развитие. Има нива, до които достигат малцина – въпрос на раса, семейна среда, възпитание, заложби и страст. Природата е аристократична." "Средностатистическият човек е фикция, макар да съществуват всеобщи закономерности. Душевният живот е развитие, което може да се преустанови още на най-ниските нива." "Махалото на ума се колебае между разум и глупост, не между добро и зло." "Казват, че нито едно дърво не може да стигне до Рая, ако корените му не стигнат до Ада. Двупосочното движение е заложено в същността на махалото." "Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители." "Дори и в най-щастливия живот не може да няма частица мрак - думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта." "Обратното на любовта не е омразата, а властта." "Покажете ми един нормален, и аз ще ви го излекувам." "Нормалният човек е идеална цел за неудачници - за всички онези, които се намират под общото ниво на приспособимост." "Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота." "Хората правят всичко възможно, без значение колко абсурдно, за да избегнат срещата с душата си." "В основата на причините за психичните заболявания стои нежеланието на човека да изпита заслужено страдание." "Аз не съм това, което ми се случва, аз съм това, което съм решил да стана." "Най-ужасяващото нещо би било да се приемете напълно." "Разтварянето на нашата ограничена във времето форма във вечността не води до загуба на смисъла." "Хората съществуват като растенията - едни растат на светло, други - на сянка. Има много, на които е нужна сянка, а не светлина." =============

Вие опитвате макиавелиански подход. Толкова настойчиво, че по-горе написахте някои доста неудачни извеждания, които нито са научни, нито са обективни. Дори това последното, което написахте също нито е научно, нито е обективно. Но гледам че не ви пречи с нищо да пишете. И още нещо - по правилата на форума има кой да следи и да взима по тях решения. Има и точно такива правила - за отношението към решенията на админстратора - като основно лице.