ramus

по мое мнение - нито една от основните образи сред творчеството на ЮНГ не е изключително оригинална. като човек с интереси към окултни и мистични теории и обяснения, той просто извежда обяснителна система съставена с някои от елементите с тия теории, подходящо изведена на езика на актуалната западна парадигма. Той не е единствен това. Както и според вече изписаното по-горе - дори някои днешни учени се изкушават да ползват мистичното и езотеричното... Но нито един от тях никога не е правил научен труд, основан на това. Само вметки догадки, предположения и размишления. Които обаче - други ползват като "авторитетни"... Въобще - мненията и размислите на някои се взимат априори като факти - от други, Нито едно понятие, сред която и да е концептуална система - не е обективно доказуемо, нито обективно съществуващо. И това не се отнася само до "СЯНКА" а и до "колективно несъзнавано", например,. както и АРХЕТИП. И не виждам никъде сред писанията на ЮНГ той да е имал претенции за обективност някъде, да настоява кои са "фактите" и че опитът му за описания, взаимовръзки и дефиниции - са обективна наука. Точно ЮНГ - да ме извинявате - който и да е цитат, от който и да е труд на въпросния - да се настоява че това било "наука" - е най-малкото несериозно. И не само ЮНГ - няма нито една психологична концепция, която да настоява че е обективна наука. Дори физични концепции са с ранг на теории, а не на обективна наука. Дори в Адронния колайдер, случващото се смята за "факт", когато коефициента на грешката се качи до нужната за това в мерната единица. Но дори и тогава - остава коефициент на грешка, просто се счита за несъществен. И това все пак е "точна наука", какво да кажем за "не толкова точните, като нея". няма такова обективно доказателство, което и съществременно да е обяснение. Освен това - в темата започва известен разнобой - в защитаването и отстояването на личните ползи през очите на няколкото човека. От една страна АБИ - измества темата в уклоните на напълно лишени от научност положения, в посока към езотерика и някои доста спорни обяснителни популярни догадки. А Дора настоява за строга посока за научност... - двете няма как да се осъвместят. Именно това е и пример как всеки в темата сам си отсява кое е полезно за него - особено за тия, които много са им нужни ползи. И търсят "обективност" и истина.

Дора, мисля че има смислов проблем. Вие пишете мнение - а не давате факти. Факт не може да бъде че "нещо не било доказуемо", а става факт, когато се докаже такова. В този смисъл - след като дадено умозаключение не можело да бъде емпирично доказано, за да се ..... значи и науката няма как да го докаже че не е така. Факт е - че имате мнение. Че другите имали мнения и били само мнения. Вие също в коментарите си давате мнения, а не говорите само факти, които са проверими сред науката. И все пак тук не е академичен форум, нито сред тази тема е създадена за да пишат преподаватели и студенти от катедра ПСИХОЛОГИЯ в СУ. Но дори и те,. обаче не пишат никъде само "проверени и обективно доказуеми казуси "за човека". Можете сама да надникнете във форумите и разделите им - на тия визирани академични люде. И няма смисъл непрекъснато да ме апострофирате - съвсем ясно е за всеки че аз не пиша какво е било "доказано от науката'. Вие сте се нагърбили с тази роля - това не прави темата чак толкова смислена, за което. Дали нещо си заслужава да бъдело прочетено... или не си заслужава - това не е работа нито на вас, нито на мен, по отношение на други хора - всеки сам решава за себе си - какво си "заслужавало". И - това точно се прави от всеки тук. няма как да обяснят човека по никакъв обективен и доказуем начин - Никой не е успял да обясни човека по никакъв обективен и доказуем начин - особено в неговия психичен аспект. Чудесно е да желаете с все сила да прокарвате идеята си за правилност, но в това свое желание грешите в тезите си. Вие не сте способна да обясните човека по никой обективен и доказуем начин. Нито науката - на което вие се представяте за говорител, закрилник и ментор сред темата. Философията нищо не доказва - на никого, наймалкото е обективно. Психологията - още по-малко. И при това положение вие намирате проблем за това че рамус, някой си пишел мненията си в някаква тема...

Въобще не е заради хартийката с картинките на нея. картинките са само средство, а не цел... Явлението се нарича "алчност" и в дълбочина е едно от основните психични явления, определящо до голяма степен и митологичните системи, сред всеки тип обществени отношения. Никой всъщност не го интересуват самите хартийки, както и златото... Всичко това има смисъл само защото е средство към....... а не само по себе си. Всеки човек, вътре в себе си се основава на система от подредени и систематизирани митологеми. Тяхното подреждане и систематизиране не се прави от него - поне на първо време. Митологичната конструкция спомага за първоначално психично ситуиране, което е изключително важно за изграждане на личността. До момента в който даден субект натрупва достатъчно информация и по време на това наслагване се всичко се определя от първоначалната му схема за ориентация, основа на митологемите. Личното отношение на субекта към митологемите - наричам ВЯРА. Всеки субект разполага с основна опорна система от митове, която вътрешните му защитни механизми държат далеч от критичното му рационално отношение (ако е способен на такова)... И на механизмът в един единствен субект, се основават и груповите процеси, защото те са една осреднена проекция сред всички, които участват в това 'социо'. Цялото взамодействие в дадена група, инстинктивно се задейства именно на основата на създаването, въдворяването и поддържането на взаимен общ мит. Именно част от него са и "хартийките с картинките"...

И в общо, синтезно - от частните примери, до някои обобщения от синтезен характер. Поредното непрекъснато явление, се проявява из целия форум. Защото се проявява непрекъснато из целия социум. И сега, във времената на някои сложни социални преобразования... отново изплува "спасителният пояс" на езотеричното... на неясното, на достатъчно мъгливото... щом се стигне до нужда от отговори, а те не са налични. Ама някои отговори имало в езотериката, мистиката или окултизма - но всъщност няма такива отговори, колеги. Същинските изследователи НЯМАТ ОТГОВОРИ - това ги кара да изследват, но светът и вселената са безкрайни, а ние, хората - с крайни възможности. Нито 137, нито 42, нито 3.14 - са някакви мистични числа. Такива не са нито 9, нито 7, нито 3. С числата доста хора са си играли защото някои странни свойства на числата позволяват да се представят версии, които да са достатъчно свободни за интерпретация в който каквато посока би искал. както по-горе използвах примера за НЕШ - съзнанието е явление, производно и проявяващо достатъчно натрупване на сложност в насищането на обратните връзки, в отражението на реалността и в невронния апарат - който да обезпечи Хардуерно това явление. Но тук, сред социума твърде много хора имат залитания и продължава епичната битка в техния психичен свят - този на рациума срещу този на ирациума им. А в ирациума кротичко (и не толкова) нашепват някои гласове, отвътре. Които някак насочват индивида към мистичното - като изход от строгите правила и принципи - на рациума. Няма никакъв проблем - СЪЗНАНИЕТО да се изучава, да се изследва - с вътрешно-психични средства. ако това сред квантовата физика било наличен проблем - сред познавачите и практиците на вътрешната работа, не е никакъв проблем. Налични са принципни възможности, за заобикаляне на този казус, но нещо повече - казусът за който става въпрос - е наличен като "нерешим" само за хора които никога... ама никога, не са се впускали в практическото опознаване на съзнанието (си). И със всичко това те просто са 'запознати' от мненията и представите на други хора. Те пък - от други хора... Тук никой няма основна идея ако сам прочете задълбочено някои от трудовете на ЮНГ - как да ги интерпретира, ако въобще друг не му е обяснил какво се има предвид. Тихичко, но всъщност в основни линии социалното популярно знание, дори академично, до голяма степен се основава на договорените версии на интерпретации, на онова, което те смятат че се основава, като "оригинал". И ако за точните наука и точното познание, това не е от особено значение, защото по силата на някои принципи именно това ги прави "точни", то при другите форми на знание... се дава твърде широки възможности за интерпретиране и подбор по лично-групови нужди и договорени според потребности. Правим разни теми, сред различни раздели - но дори в тях играта отвътре между РАЦИУМА и ИРАЦИУМА сред всеки един, не спира. В някои теми толкова убедено и преднамерено се заклеймява ирациума, било религия, било псевдо, било заблуда. Но същите клеймящи субекти, в други теми... веднага са готови да поемат от "мистичната" нишка на обясненията за живота, света, вселената и хората. Може би им изглежда че именно мистиката и езотериката, във всичките си безкрайни проявления, е нещо просто и лесно и с лекота би им дало готовите отговори, от които се нуждаят. Дали?

колега, извинете ме, но все пак когато нещо не ви е ясно - можете просто да сложите казуса като предложение - дали някой знае или познава нещо по него. И... ако в квантовата механика има някакъв непреодолим проблем, това не означава че същия е такъв и за изследователите на съзнанието. Нямат нищо общо двата проблема, защото този за съзнанието има дори множество подходи, всеки един от които е основан на принципни положения, свързани със задълбочената работа и познанията за съзнанието - забележете - САМОПОЗНАВАТЕЛНАТА РАБОТА. Работата, обаче, е не да се обръщате към проблемите на съзнанието - като към физически и квантови проблеми... Колкото до Юнг... сигурен ли сте че сте му прочели биографията, която е доста добре списана и детайлно проследена - като факти, като възможности за повлияване на условията, неговите изживявания... Има много хора които са изследвали ЮНГ - доста детайлно. Неслучайно, може би :) аз също имам допускания за някои фрагменти, а и вцялост, но това са си мои допускания и са точно това - само допускания. Нито живота ми зависи от това, нито е толкова важно. Има една особеност, на която искам да обърна внимание. В по-голямата си степен, представителите на "немската" интелигенция и вълна мислители, по онова време - имат определени някои общи моменти. В частност тук - както за Фройд, така и за Юнг, но същото се отнася и до философските изявени имена на класиците по онова време Общите елементи на биографията на визираните двама могат да бъдат зачетени дори и в самата УИКИпедия, само с няколко кликвания пред екрана. Не говоря че съдбата на двамата се преплита за малко, за да се раздели впоследствие, а говоря за личностите на двамата и ясните белези на невротизъм и психични проблеми и разстройства, характерни за през целия живот - и на двамата. Съвсем буквално - психични проблеми, колеги. Могат да се зачетат и личат съвсем ясно. Тогавашни версии на днешната история на филма "красив ум", която се основава на някои художествени елементи от биографията на гениалния математик и аналитик НЕШ в битката му с тежката шизофрения, от която страда и в която рязко се изостря. като той намира начина да се опита да се справи с това - именно чрез сложни техники които се е налагало да овладее, характерни за дисциплинирания му рационален ум. Неш сам открива личните си възможности да противостои, ползва и странична помощ, разбира се... но пак само като допълнителен прийом, в борбата си тежкото разстройство отвътре. Разбира се - това не променя важността на наследството което са оставили тримата с визирани имена в тия ми думи, но твърде набиващите се аналогии, поставят в мен някои въпроси. Не съм само аз, който си ги е задавал, но мен колективните въпроси или явления не ме интересуват особено, след като мога и самостоятелно да ги интерпретирам, а после намирам начините за съпоставка с размислите и на другите, задавали си подобни въпроси... Неслучайно споменавам НЕШ - защото това е един от феномените, които се проявяват в един рационален западен ум, достатъчно развит и дисциплиниран, наложило се да развие сложни умения и да разгърне качества, с които да овладее тежкото влияние в психиката му. ОТВЪТРЕ - се овладява само ОТВЪТРЕ. Всъщност - защо пиша всичко това - без да давам линкове, без да позовавам или непрекъснато да подхвърлям кой друг важен, умен, мъдър бил написал или измислил нещо, което друг решава да ползва за да крепи с това личната си митологично-идейна конструкция.

Вместо да се продължи по темата, изглежда че анализът на някои групови и индивидуални поведенчески динамики продължава да е актуален. Странен за мен е лишените от внимателен анализ по същество, само заради личните пристрастия и породени афекти. И пак е заради ползите. И най-вече - в раздел и тема за психология, пък било тя и по ЮНГ. Добре, да продължим по това: вие АБИ, отново настоявате на своето си, само защото изгубихте личната си търсена полза тук. Много настоявате темата да стане по подобие на бг.мама - взаимоспомагателни вдъхновителни слова и споделяне по женски колко е интересно, възвисено и вдъхновително... колко много отговори били намерени, колко истини са открити... И отново нещо толкова просто - което сякаш ви заслепява - Има съществено разминаване и вие сте с двата крака вътре в него. Ето защо: Въпросния потребител КАРЕС всеки път настояваше че рамус играе по свирката й, че тя движи и контролира нещата, че въобще няма такова нещо да е реагирала на провокации. Точно обратното било - тя владее положението, тя задава провокациите. Това че тя стигна дотам че да се подиграе и с правилата, с етиката и морала - за които точно тя толкова пламенно пишеше защитавайки ролята им за хората. Да се подиграе с предупрежденията на админа, за рамус вече кой го интересува... Но не - дори и "на сбогом" направи всичко за да изиграе героичната роля съвсем емоционално и да пусне последните си отрови дори на изпроводяк, с идеята че "не понасяла лицемерието и лъжите"... Ако тя сега чете това - никак не би била доволна да види че уверенията за които тя хвърли толкова сили, изглежда са не са били достатъчно артистични - и то точно от вас да го прочете... Излиза че рамус ... са двама, с два основни сценария - единия провокирал, бил злобен интригант и докарал нещастното момиче до непремерени и забранени реакции, и то нямало как да не реагира на тия чудовищни провокации... А същото момиче настоява за съвсем друг сценарий, и същия се поддържаше и от подгласници, които вместо да й обърнат внимание че има разминаване между нейните виждания, те услужливо се пързаляха по инерцията заедно с нея, с идеята да играят напълно подкрепяща роля - само да е против дразнителя. А можехте да спрете това съвсем лесно - просто като й го напишете директно и ясно. Както и да се заблуждава човек, ако получи точните адекватни сигнали от хората които той е приел за "подкрепящи" това би свалило възможностите за самоподвеждане... с идеята за корекция. Но не е само това - ролята на силна, можеща и богиня, на летящите фантазни изхвърляния - нямаше при това положение как да приеме че греши, че летенето е само насън, че е добра в сънуването на любимите си сънища. Вие дори си нямате идея колко за нея е важно да намери подкрепа за сънищата си и да намери среда да ги споделя. Вероятно за всеки е важно, но ако се стига до това... то ще се забележи все по ясно как много пишещи играят своята двойна игра сред форума и темите. И всичко свързано с научността и познанието - тръгва да отпада. Нещо съвсем просто беше нужно - именно "подкрепящите изиграха драмата", а сега - излиза че всичко им било ясно, нямало две мнения - ама се търкаляха с подмятанията си в същата посока... докато се изгуби напълно възможността за контрола. Не казвам че всичко би се променило, а и имаше деликатни намеци от един или друг... много деликатни, вместо директно... Защото никой въобще не разбира сред всичко разиграло се колко е силен личния й момент на отношение спрямо рамус и че именно това е водещият мотив - вкл. и да дойде в този форум да търси новите си приключения. Но всички подгласници използвахте услужливо това тя да си води битките си с рамус, а вие само да правехте подходящите намеци и да се правите че сте над тия неща. Рамус е виновен при всички положения... за всеки който го припознава за дразнител и го вижда като пречка за ползите си. Нищо, ще го преживее рамус и ще се дундурка в ада за "награда" дето е изверг и емоционален садист, пиещ от драмите, страховете и дразненето на толкова мили, мъдри и компетентни пишещи, с толкова "сладка и бяла енергия", с толкова чисти сърца и души. Ще преживее и това че търсещите ползи винаги намират проблемите и пречките си някъде сред живота, света и всеки друг. Но не и в себе си и ролята която играят.

според мен - опитите са да се реализира статистическа оценка за съставянето на алгоритми за "морал" и "етика"... А това е поредна стъпка към интергрирането на ИИ. Не е работата само в самоуправляващите се машини, а въобще - по отношение на ИИ и развитието в тази посока... Може би колегата Сканер, ще се изкаже по-компетентно за това.

вие просто не разбрахте кое точно е егрегора и имате съвсем елементарна повърхностна представа какво е това. Вие сте достатъчно интелигентна, за да забележите нещо просто - дори според вашата логика целта на егрегора, така както е според вас - е да черпил енергия. Няма да коментирам въобще това, но предполагаме го като "факт". Сега - помислете внимателно - щом му е нужна енергия - на егрегора, той ще направи така, че да си направи начин да я спечели. Защото дори вие самата пишете - че "енергията се дава". Доброволно се дава. Така, че смисъла на колежката е играта на спечелване на доверие, на харесване, на одобрение. Това е нейната идея фикс и тя е изключително добра в това... и го прави още от детството си... Няма граници, които да я спрат, освен защитните в човека, заради това тя е усвоила през годините хиляди игрови умения за да се "харесва' и прави впечатление. Вие не я можете тази игра, но тя с нея е оцелявала през годините. Вие се привлякохте заради хвърлената мрежа да улови "подобията си". Познайте "първото нейно уловено подобие' кое беше? Нищо научно нямаше в това - всичко беше само за мизансцен. Провокацията от моя страна беше единствено за да паднат маските й. Вие дори нямате идея колко е добра в маскирането и с колко други лица тя е известна на различни виртуални места. Никога в живота си не е била психотерапевт. Но се представи като "професионалист", двама други - веднага поеха това... На други места се е представяла по други начини, с други боички - винаги достатъчно интригуващо. На снимките тя представи "своето семейство" и това са точно те... но себе си - да я видяхте някъде". Тя си го спести преднамерено, като играта на 'противничката на лицемерията' е само параван. Защото ако видите внимателно очите й... дори на снимка... А аз съм нещо като "специалист" - по очите и онова "което е в тях", колкото и нескромно да ви изглежда. Заради това истинското общуване за мен, с хора - е живото общуване, на живо, в реален директен обмен. Защото за мен същината в общуването - е контакта БЕЗ МАСКАта... - там в дъното на същината, дето ранените не им стиска дори да си помислят, защото е пълно с техните "демони". Вие участвате в егрегор, чиято стойност е да бъде харесван. Да не би да си мислите че егрегорите са само с "демонични краски" - щото така сте чели в популярната литература по която и в момента играете на ефекта "АХ". Вие непрекъснато участвате в егрегори. Аз ги нарекох митове, но по същество това са два аспекта на едно и също колективно човешко психично явление. Именно затова ви написах нещо толкова просто - че не е възможно "вие да сте жертва на мит", защото мита не е само хищник - точно както е и егрегора. И че без МИТ - вие самата не сте способна да си представите живот - толкова дълбоко е пропит сред психичната ви тъкан. Ако си мислите че работата на рамус е да 'пие енергия нечия" е идея напълно откачена, но ви върши работа, за да си обяснявате личните си негативни реакции, защото сте емоционално уязвима и... още други хиляди неща, които ще спестя. Аз съм енергичен човек и никога не ми е била нужда ничия друга енергия. Нещо повече - изключително устойчив съм на чужди влияния - на емоционални, чувствени или на "на енергии". Това е експериментирано и изпробвано многократно през годините, защото е аспект от нещата на които съм се посветил. Но за чувствителните ранени натури, търсещи нужното за себе си - аз не предлагам нищо. Нещо повече - имат проблем с мен и си измислят хиляди начини за обяснения че целият им проблем съм самият аз. Никога те самите - винаги аз съм, защото се явявам дразнител. Идея си нямате колко е широк света - далеч по-широк и сложен от това, дето го пишат стотици преродени "юнгианци" каквато и харизма да имат - защото те са в същото положение - да са егрегор, дето да му е нужно харесване, одобрение, слава... И маркетинга е велика сила, а НЛП и някои специални практически науки за игра с публиката и нужната таргет група - са ония инструменти, които при добро овладяване си донасят нужните резултати и ползи. Особено от по-надарените в това хитреци... и маркетингови специалисти. И честността е нещо чудесно, но вие дори не ви стиска да си признаете че под идеята че "е нужно да ви е добре' всъщност търсите ползите за себе си. Няма значение в чия игра ще играете и колко фино ви предложиха паяжината си, вие налетяхте с лекота, като нощна пеперуда на свещ. И винаги - онова, от което се чувствате добре - ви е елементарния вектор, съвсем инстинктивно. Това не се отнася само до вас - това е принципно положение. Едно от най-успешните практики е човек да се научи да вниква именно в дисонансите си. Приятното усещане е нещо чудесно, но не води до развитие. Дисонансите в човешките същества, показват техните слаби страни, показват техните рани и уязвими места. По тези аспекти е нужно да се работи, но не да се заграждат и крият, а да се отработват докато станат устойчиви и субекта повиши неутралитета, устойчивостта и независимостта си. За малките ранени души - това е тежко бреме и те са като малки деца, насочвани единствено от своите инстинкти... И инстинктивно търсят ползите веднага и краткосрочно - именно сред изживяванията си, сред които те самите "дишат".

Така - защо не пуснахте снимките си - личните си снимки, колежке? Ако желаете аз да ги пусна - имате ги достатъчно и доста показателни - ваши лични снимки, с подходящите видими "килца" на тях. И не само килцата... Това мина всякаква граница и всички призиви да спрете, дори предупшреждение от админа - си останаха незначителни брътвежи. Това е напълно актуална снимка на въпросните "дебелани" с "татко им". На снимката се виждат добре ясните белези на тежките им симптоматики, които отровно поплюхте - вероятно някъде сред вашия си вътрешен свят. А да ви пусна ли и текста, който въпросната "развалина" коментира за себе си, като предложи по мое осмотрение да ви го предоставя, защото не ви познава коя сте, но се вижда лесно каква сте, щом пишете за нея по този начин... Мерзостта ви просто няма граници и дори няма връзка с провокацията. И това ми било анимуса хефес... :) Ах, каква среща, ах какво вълнение и какви изживявания... Изключително постижение !!! :) Какви глупости се пишат тук и какво изфантазиране тече. Горкият Карл!

не ме занимавайте с глупости, колежке. Нито с игри на въпроси, нито с оценките си. Просто не ме интересуват и не им обръщам внимание. Арогантността си да говорите от името на Юнг (какво казвал, какво знаел) - е предостатъчно показателна. Точно вие да говорите за приложени цели... Излишно е да пълните темата с подобен скрап - той е без всякакво значение. Темата се превърна точно от вас, в говорителница за "ползи" - тук всеки се зачел "щото му било интересно" едно или друго. семантиката на думичката "интересно" е сред корена й - ИНТЕРЕС, а това означава "търсене на ползи". В това е превърнат труда на поредния откривател от такива като вас - в търсене на "интерес"(ното) и удобното за ползване. За мен това е най-малкото безотговорно, но за вас живота по принцип си е така, с всичко в него. така, че налице са базови разминавания и диалог е невъзможен и не ме интересува. На каквото и да е ниво.

ами кажете "еврика". Или ще кажете "алелуйа"? "Жертва" на мита си, човек няма как да стане, защото ако няма мит - няма и личност. Та целият проблем на толкова хора е именно това - че хем е спасителен мита, хем когато в него се стекат неизбежните проблеми, вече мита бил проблем, а подпиращия се на него - бил жертва. Та вие сте жертва на новия си мит - още преди да сте заклеймила стария - като проблем. Извинете ме, но целия форум е пълен с хора които живеят сред митове. Вие също. За какво въобще сте чели досега нещо си, след като тепърва откривате основите на човешката досегашна екзистенция. Сега - излиза че намерихте златното колело, на което е написано че основният ви нов жалон от шапката на фокусника - е понятието Архетип. И сте толкова вдъхновена... ама толкова е интересно, ама толкова истинно, ама толкова е полезно. Полезното - е за спасянето на мита, сред който ви е нужно да живеете. Полезното е да го укрепите, подновите, да го разширите - да го направите неуязвим. за да продължи да ви пази, подкрепя, да ви дава опората и цялата вървяща с това отправна система - за да мерите по нея всичко в живота си. Обаче - има един проблем - твърде съществен проблем. Понятието АРХЕТИП е залегнало в основата на поредната митология, основана на понятието Архетип. Просто е. Екзалтацията на поредното ново "откриване на златното руно", което да внесе нужните обяснения за закъсалите сред настоящите си митове и изживяващи кризата - е намирането на подходящата нова система от митове, сред която ги има решени дисонансите от предишната система от митове. Съвсем просто е - маймунката непрекъснато търси клон. И след като й е нужен - ще го намери. Ахрехипът - като понятие НИЩО НЕ ОБЯСНЯВА. Това е внесено понятие, с работна цел, за целите на съжденията на един човек, и систематизацията от тях. Нищо повече - едно създадено сборно понятие, включващо дори и неща, които няма как да бъдат включени в него. Но е много подходящо понятие - защото чрез него намират начин хората с криза в някаква митологична система, да намерят своя нова система от митове - по-удобна, по-мащабна, по-широка... Сред която да намерят позагубената им утеха, която им е нужна. Съвсем просто е цялото положение - всяка психоаналитична теория, създава нова система за обяснения и полага пътеката за поредните свои митове. Не системата и теорията - тръгващите по нея имат нужда от митове. Те дават лесни обяснения, дават нужното за потребните от него. После - с практикуването се натрупват парадокси и дилеми, дисонанси и проблеми в дадената система... Не и за твърдите последователи, обаче. Те формират твърдо ядро и си продължават без оглед на проблемите... Но същите проблеми за други - пораждат нова система от митове, с нов автор, която да е консенсусна, за да вижда поредния потребен от митове, своята проекция от нуждаещото за него. Идва поредната - после и в нея се повтаря същото... става ясно че една система има отблясъци и неуспехи, а системите се натрупват - почват се комбинирания. Появяват се системи от комбинации и "смески". Всъщност всяка система следва основни принципни положения... Допускат с нея основни систематични грешки. И после - се стига до сегашния мишмаш - от всякакви теории - най-вече именно в психотерапията. Теориите в психотерапията нищо не решават. Нищо - решаващото звено е именно терапевта. Ако увлече подходящия за целта клиент, към подходящата система от митове - сходна на неговите основни нагласи и му резонира - ще се появи нещо като "резултат"... Различни системи от митове вършат работа на различни хора - но основното е именно потребността от мит и това, че проблемите на повечето хора в психично отношение са - страхът от загубите на опорни основни свои положения - лежащи сред митологичните им ядра. почти век откакто Карл Густав е извел своите системи от обяснения. Не е извел истини, защото никой не извежда такива. Извежда само система от размишления. За времето си е била нужната на много хора система - широка напредничева и сериозна, различна и носеща нужната тайнственост, на границата на окултното и западната култура. Но не за всички - други не са я приели и припознали за подходящата. След Юнг има толкова много други системи от обяснения, привидени от други нуждаещи се като "истини". Всяка от тях претендира че "работи" и че имала успехи и поредните, които я привиждат като "истината" за психеса. А се пръкват нови системи, и още, и още - повечето от тях - хибриди, модификации, запазени схеми на стари системи, но с подховени понятийни пълнежи... И... НИЩО!!! Голямата истина е все така далеч зад хоризонта, след поредната илюзия на миража сред пустинята... Но поредните спасяващи се с нови митове - те са големите "победители"... докато изчерпат възможността им да са подходящи митове... После пак - в търсене на нови митове или модификация на старите им.

Няма такова положение при което да спре генералният мит. Просто идва време в което наличните системи от митове вече не са актуални на условията на битието. . И се търсят да се нагласят нови митове - за нуждаещите се от такива. Досегашните митове изживяха задачата си и вече вместо да решават проблеми, служат за генерация на нови проблеми. Вместо да направят по-лесен живота на сгушените сред мита - става обратното... Свикналите с досегашноите митове - имат проблем. За тях отпадането на досегашната митологична конструкция, основана на бог и надграждана хилядолетия, е основна заплаха в личен и колективен план. От мига в който сред социума е навлезнало рационалното отношение към битието, заварените стоящи на досегашните митове, имат проблеми. Непрекъснати са подрипвания за 'края на света' никога не става ясно "кой точно свят" - ще му е краят. И не е отсега това, а е още от някъде от дълбокото на историята. А няма никаква драма извън личностно-груповите митологични драми. Животът върви, всичко се променя. Ако има нужда от митове - ще се създадат нови, актуални на измененията . Дали ще се споделят и ще са универсални - не, няма как. Това е и проблемът на мита - не е възможно да се нагласи за "всички хора". До това доведоха историческите инерции, които вече няма как да се променят, а носят огромни проблеми за общият глобален живот. Всичко ще се нагласи, защото животът няма да спре - за никои групи. Просто "темпото" на адаптация за някои е твърде бързо, за други - не толкова. Разликите в това темпо - също ще създават проблеми заради "разединението". Но... това е също част от "живота". Живота продължава - и след нас. За някои е важно да го обсипят с песимизма си, скрит зад формални и твърде плитки имитации на съждения. Които също стават мит, байдъуей. Понеже драмата се споделя, също се превръща с нужния за Нуждаещите се, мит. Всеки, който си има нужда от мит - си го създава. Всеки сакат, който има нужда от патерица - си намира, а и се предлагат тия наготово конструирани и и натъкмени. Именно те са и най-предпочитаните версии - защото с лекота се приемат - щом се предлагат наготово. Това се вижда чудесно и в личен план, както тук, сред темата, така и форума и навсякъде сред виртуала или физ. реал. Дали групово или индивидуално - който търси, на когото му трябва - си намира. Драмата е, че намереното също се променя и с времето отпада да е "шелтер" и патеричка. И е нужно да се замени. Това е чудесен момент - кризата, когато нещо самоотпада поради неадекватност, става неефективно. И заместването му с друго... докато се "намести" на мястото на старото - е драматичен момент, в който маймунката е в страх - дали няма да остане без клон на който да се държи. И подтиснатите паранои, които стоят в основата на мотива към патерички и подпирачки - излизат отново на преден план и намират място за изява и групово споделяне... И самите те също се превръщат в мит - когато се споделят от достатъчен брой хора, с достатъчна възможност да им придаде обяснителност, да насочи изгубените и падналите и треперещите... да им стане котва... Навлезлия рационален подход, преди почти 2 столетия, като нова посока сред социалното битие на човечеството, бавно, но сигурно си пробива път сред него. Вече като нов мит - за многото, но и като принципно съвсем друго отношение към живота, ненужно да се регламентира и контролира чрез лъжата на митовете. Стоящите на стари митологични конструкции продължават да имат проблем с това, защото рационалният подход поставя съвсем други лични качества и дадености, които да имат значение. както и това - че насочва основната роля до тази на индивидуалната отговорност за живота на всеки човек. До индивидуалната му психична конструкция - за неговите лични изживявания. навлиза се в ера в която индивидуализацията ще се повишава, заедно с нея ще се усложняват и изискванията към отделният индивид. Тази промяна по същество е фундаментална и това поражда естествената съпротива към нея, на сериозна по количество инертна маса от хора. Също да напомня - че философските нечии заключения заради лични нужди, нямат нищо общо с Юнгианската психология. Значи и с темата тук. Темата постепенно се превърна във псевдофилософска говорилня, защото основните "пишещи" тук, както и авторът на темата са просто фенове, но никога не са имали практическа работа в психологическа посока. Разделът за философия - е друг. Именно там свободно могат да се разтягат локуми - какво е "казал Юнг", без въобще някой да се интересува - къде, какво, защо и сред какво друго - го е "казал" и дали точно така, и според кого, трябва да се интерпретира. Тук се залива темата с нечии интерпретации, под предлог че били начетени, дори и цитирането на откъси, следва личната линия на митове на списвачите. Така се подменя същността на темата, а няма кой да носи отговорност за това. Никой не се занимава да контролира и наблюдава, ... и влака си върви в посоката на нуждаещите се 'вагони'... които жадуват да влезнат в ролята на локомотив.

Правя изкллючение и за първи път сред форум, пуснах и аз "реакция" на написано. Ще се повторя, но колега СКАНЕР - отдавна не съм чел с такъв интерес и нещо написано с толкова компетентност... Колкото до Гравити - ако човек не вземе в ръце сам да реши проблемите си, няма как да стане. Вече написах на който трябваше - за възможностите му да се "завърне" пълноценно сред пишещите. Аз не разчитах на модераторите, когато ми се наложи - по обясними причини.

Е, да - но беше нужно да ги припомните на друга... 'професионалистка'. При това - "компентентна", защото е изучавала и усвоявала лекции на тема ЮНГ. особено с подбраните й цитати относно 'бог' и архетипа на луцифер... Разбира се - любимото й "както казва Юнг..." - къде точно го "казва", сред какъв контекст... Не - това не е важно, тя разказва само приказка за Юнгианството - личната си приказка, така, както тя си я фантазира и наглася. Щото никога не й се е налагало да я ползва в практиката си. Отгоре на всичко - и не я разбира. Едва ли има повече от няколко човека ДНЕС, който да са в дълбочина в това, което е написал ЮНГ. Отгоре на всичко - то е огромно като обем и като голяма част от него въобще не може да се адресира към психологията и терапията. Но не видях вие да й направите забележка - че не са научни нейните схващания и не са преминали през академичната общност на стоте най-престижни университета в света. Каква е стойността на психологията, ако тя е лишена от какъвто и досег с "терен" и практикуване. Никаква, както се вижда и по темата - никаква стойност, освен разтягането на локуми според личните си тежнения и интереси на някого.

Дора, всеки четящ се обогатява сам. От едно или друго. Това е негова лична отговорност и негова задача. От всичко, което върви по "ефира" всеки намира онова, което му резонира. Не всички се обогатяват - едни просто се развличат, други - търсят изяви и публика - всеки с неговото си. И всеки намира онова, което му импонира. Никъде никой не е длъжен сред форума да обогатява другите. това е някакъв ваш почин и той следва една ваша лична представа за... някои неща. Да ви напомня че не се интересувам особено от мнения по едно или друго. И например - вашите мнения и оценки - не ме обогатяват с нищо. Съжденията ви - е друго нещо, но и те са толкова редки, колкото водата сред Сахара. Не само вашите мнения не ме обогатяват. Мнения и оценки или интерпретации, особено несериозни и с фрагментни ограничения, израз на отношения или настроения или скудоумие - въобще не са ми интересни. А тук бъка от такива. Не само тук, а и навсякъде по темите. Някои други - с това живеят - тях пък това им носи фантазност и някои други лични моменти. На мен пък - не. Филтрирам си ги САМ и никъде не виждам проблем в това, нито някой е длъжен да ми угажда на интересНОСтите. И да - мое е заключението на високият процент от студенти и прилагащи тази "професия" - прихотерапията. И да - каква наглост да пиша личните си заключения и изводи сред "научен форум". Аууу - научната общост е потресена от безхаберието на някакви скандални и неетични вметки, които задължително са поради личното разочарование на автора на такива мнение... По някаква случайност авторът на такова "мнение" има някои... да речем стечения на житейски обстоятелства и... някои много близки хора, вкл. и роднини на представители на това академично направление. Вкл. и в СУ, където като студент в консерваторията, ме допускаха на лекции и семинари в съвсем новосъздадената катедра "психология" ... Как мислите - дали е случайно това ми увлечение още от училище (музикално) - по отношение на психодисциплините. И откъде ли ще имам информация, след като никога не съм се терапевтирал - защо и как ще имам идея кои въобще са "тия абдали". Въобще не съм длъжен да спускам мненията си само ако са минали за одобрение през "стоте най-престижни университети", със специалности във псинауките. Както и между другото - за изразените си мнения и лични оценки в последните два коментара - никъде не видях да се подпрете на цитати и позовавания, както и на академични извадки и статистика. И одобрение на академичната общност. Няма да ви показвам къде се намират специализираните форуми за средите на тия, дето ги визирам. Честичко надниквам и там, случва се да обсъждаме тия неща, както и много други - на някои сбирки по родова или частна линия. Това са единствените роднини с които общувам, между другото - заради интереса ми. А гилдията в която участват - ги познавам повечето - и през годините, та и техните деца и живота им. Както и неведнъж съм посещавал сбирки и семинари (последната от тях, съвсем наскоро).

Твърде повърхностно Дора. Никога не съм ходил на психотерапевт, не прехвърлям нищо на никого. Извеждам казуси и проблеми, разполагам със значителен анкетен и наблюдателен материал, който съм синтезирал внимателно през годините. А тук не става въпрос за филанкишиев, а за ЮНГ и не е нужно да пише някой само онова, което на вас ви е интересно. И после да обобщавате "ако някой бил дошъл да попрочете"... Няма кой да чете това с цел да се ограмоти. Това би било смешно и несериозно. Има си оригинали има си изследвания и достатъчно материали навсякъде, на всички езици. Колкото до Фройд и психоанализата - вие просто не четете. Не за първи път ви улавям че просто не четете, когато не ви е интересно. Иначе акуратно забелязвате грешките ми, но за фройд и психоанализата не сте прочели какво написах защото не ви е интересно, но имате мнение, дори и направо сценарий на мотивите ми. Фройд е родоначалник на "психоанализата" само в аспекта който той самият й придава. анализът, като метод и път за вникване и разбиране - съществува много преди Фойд или Кант, Аристотел или Демокрит. Анализът на психичните процеси и (про)явления е нещо естествено и просто и системи за това са известни още преди хиляди години. Или накратко - Фройд не ми е интересен с нищо, освен с някои особености, характерни за немската ментална общност по онова време - точност, акуратност, последователност и систематичност. Същото не може да се приложи въобще за ЮНг, но това е съвсем друг въпрос.

Дора, сега ли се сетихте за това. А можете ли да коментирате научността в последните няколко коментара на "професионалистката карес". Така - като една компетентна на друга компентентна. Изглежда в последния й коментар - е събрана цялата научност на психологията на Юнг. - защо не го коментирате детайлно това, както отбелязахте акуратно неточността в моите думи? И според вас, тук е темата за любопитни, които да дойдат и да зачетат "психологията на Юнг" - така ли, с наличните 'примери"? Много добре зная че никой тук не е психотерапевт, нито психоаналитик. Това е видимо и без декларации. Но и влизането ви в ролята на ментор и на разпределител на мненията по ваши критерии, с ваши етикети. Те биха били валидни само при положение че биха се приели именно като авторитетът на академичен ректор. А тук това няма как да се получи. И нещо друго - вече вашите собствени коментари - рязко контрастират по една проста смислова линия. Нека предложа казуса, за да видите че и вашите лични думи имат доста смислови проблеми: И така - значи в предишни думи вие за втори път пуснахте линк, касаещ формално изследване на група студенти и преподавателите им, като за вас това е пряко доказателство че "Юнгианската терапия" работила. защото там са налице статистически данни. И сега - в последните си думи, обаче, вече са налице нови критерии сега се оказва че резултатът зависил от "способностите на терапевта". Според вас - в горният ви цитиран материал, който два пъти пускате като "доказателство" - имаше ли критерий за "резултатност" в статистиката, наречен "способностите на терапевта"? И така - до какво опира "научността" - една идеална пожелателност, изразена в думите ви... И да - всичко това въобще не означава каквото и да е за метода, а само дали бил подходящ или неподходящ. И според кого се определя - ами от "способностите на терапевта". А как се формират и развиват 'способностите на терапевта" да определя - не става ясно. И за терапевта - не става ясно. Няма критерийност, защото условията са толкова широки и разнообразни, наслоени или сложни - че всъщност се кара "на магия". Още нещо - вие откъде изваждате извод - че даден метод работи или не работи? както се вижда - разтегливият критерий, наречен "способностите на терапевта" може да се ползва за всякакви аргументи и изводи. И с лекота може да се преположи че даден метод може и въобще да не работи, защото целият резултат се определя от майсторството в прилагането от самия терапевт. И цялята научност на критерии дали нещо "работи" или "не работи' - отива на кино, защото даден метод може да е всякакъв, но се определя от "способностите на терапевта" да го прилага. ако няма способности, излиза че методът не работи. И не - не е абстрактен пример - ако даден метод се тества от хиляди терапевти и някой после се упражнява да прави статистики - може да си изведе каквото си иска. И да го скрие зад "научност". Както се и прави. В края на краищата като се коментира ЮНГ, защо темата е в раздел психология, след като тук "компетентните" са само философски лаладжии. Нямали практика, не били такива или онакива - за какво ще се говори за ЮНГ какво бил казал, какво било според него. Защо определени хора си присвояват да влизат в ролята на говорители и разказватели на ЮНГ, след като те всъщност разказват личните си интерпретации, които както се вижда са твърде нескопосани.

Каква е "волята божия", колежке? Как архетип може да "познава", да знае, нещо си (нюансите, тъмни или светли страни)... как въобще е възможно архетип, който е просто символно условно обобщение, да "разбира", да осъзнава или не, да се нарече "себе си". А дали се жени, яде, ходи до тоалетна, или плаче като чете за пепеляшка? Много ли се е сърдил на мама и тате и е искал да лети, да мечтае, да желае, да иска и стреми... Вие просто нямате идея какви глупости творите. Карл е писал тия неща преди век, съобразно културния си и исторически контекст. Вие като допълвате отдолу, още нямате идея коя година е днес, какво са постигнали хората, какво са открили... А пишете тия нелепици като че са за деца в неделно училище, или на сбирка на църковна неделна служба. Аха - сравняван с "прометей - не става ясно от кого и защо - по какви критерии, защото разликите са направо качествени... Но пък и всеки може да си пише нелепици, след като не носи отговорност за тях. Защо да не сравним луцифер ламята от приказката за "братята и... - ама разгърнете се, таман сте набрали инерция. Пък и има и теми за лично творчество... И без това сте орязана от извеждане и синтез - съчиненията от произволни аналогии могат да минат за лично творчество - за него няма критерии, няма аргументи, няма насоки или системи... И биват "наказани"... от кого, колежке - от бог ли, или от някой всесилен всемомъщ всевладелец... Вие - как мислите - да не би да сте "наградена" - от същото или същия... Уникално падение можете да реализирате като се пуснете по пързалката ... А и го разказвате с плам, с хъс, направо приказка за деца. Леле - колко сте академична и научна. Но е и смешно. А и прилича на ученическо литературно есе, на тема Юнг. Но смисловата и логическата му стойност удря скалата на тъпомера. И... да не забравите с продължението да допълните - че грешка и инерции предлагат само една интерпретация на основните архетипи. Например - луцифер, всъщност никъде не се говори че е мъж. И в края на краищата - бог не е възможно да е имал само синове и защо все пак да не се предположи и че е жена - луцифера. А защо не и прометей - да е прометея. Защо пък да не са богини... дори ще се намерят множество подходящи аргументи - в тази посока.

екстра е - за детския ви емо-свят четете и повтаряйте колкото може повече. Но не помага. Голо мантруване не е помогнало на никого, с нищо. Нито прочувствените слова. С тях се почва много в "първи стъпки" - всъщност вие сте още в тях, но имате проблем и много избързвате да го играете на пораснала. Пък не става. Прегръщайте, просълзявайте, милвайте, спасявайте или помагайте, обиждайте или се обиждайте... Доста меко стъпвате... направо "на пръсти", тихо-тихо. Какво е това "положително отношение", точно какво е? Говорене от името на Юнг, или произволното цитиране, с това че на някой му харесали статийки и получил пристъп на удоволствие... Това че някой назубрил буквички и много му харесало какво точно чете? Кое от това е точно "положителното отношение? Това е безхаберие, ако не е ползата за изживяването минава и заминава - някакъв си там, дето писал. Без полза дори няма да го помни кой е бил... А с ползата - особено споделената полза - направо става икона и почват мравките последователи... с "положителното си отношение" и дъвченето какво бил казал, написал, мислил - ама мравченото им шушкане, да става за помежду им. Но безхаберието си личи по липсата на делата - празни думи, каквито днес, такива утре, каквито са били вчера... и завчера. Минали и заминали - важното е да доставят радост, благост, кеф или възхита, вдъхновение или утеха ... каквото и да е. Важното е да носят нужното на всеки ползващ... И да - ето точно това е "положителното отношение" - по предизвиканите положителни изживявания и състояния.

Терапевти - само формално, като роля. Защото безразборното домогване до терапевтичната роля, всъщност се явява терапия за "терапевтите" (чрез клиента). Ако това не става - терапия се явява и участието по форуми и теми - за същото. важното е ролята да се играе някак, сред какъвто и мизансцен, частен случай за което е конкретния тук. Статия тук, приказки там, летящи думички или това или онова мнение - важното е да се играе... като не става по друг начин - важното е да се играе, защото театъра и виртуала, с особеностите си, вършат чудесна работа по маскировките и мизансцена за да е налице подходящия резултат - за изживяване. И не - не съм моралист, нито етик-ар. Социалните правила, норми или договорени изисквания не ме интересуват и в практиката си имам други системи от относителности. Но в случая тук става въпрос за нещо просто - което излиза извън пределите на която и да е тема - става въпрос за ОТГОВОРНОСТТА КЪМ НЕЩОТО, наречено ПОЗНАНИЕ. Тук ще напиша нещо, което е твърде непопулярно и няма социално послание в него - дори напротив, съдържа антисоциално послание. Но ще го напиша... Чували ли сте една проста сентенция, която е и ключова по смисъл: ВСЕЛЕНАТА се разкрива като предава ключовете за вратите си на ония, които никога не биха ги употребили. Никога не биха ги употребили - означава само едно - че са изживели потребността - да употребяват - дали за себе си, дали за вида си - няма значение какво оправдание ще се измисли за ПОЛЗАТА. Не е висш смисъл ПОЛЗАТА - като не е за теб , да е за 'други', без значение мащаба за понятието "други", дори и да се отнася в цялост - за човешкия вид. ПОЗНАНИЕТО е нещо, което хората които са във възможността му да се отдадат, означава да израснат нуждата от полза, от употреба за някаква цел, с каквото и оправдание или обяснение да е. Това са ХОРАТА на ПОЗНАНИЕТО... Няма никакво значение от моята гледна точка каква е ролята на хората като въпросния условен пример - колежката в темата. Нея това не я интересува и никога няма да го разбере, защото излиза далеч отвъд периметъра й на възможност и зрялост. Има съществени разлики в критериите, ценностите, смислите и целите - за идеята за битието и живеещия го - между нея и мен. И не в това е въпроса, защото според своите си критерии, тя е ок. А е без всякаква коректност да меря постъпките и живота й - по други критерии освен по нейните, нито това е важно за някого, освен за нея и живеещите за полза - особено прикрита лична и частна полза - оттам - ПОЛЗВАТЕЛИ и ПОТРЕБИТЕЛИ на познанието. Единици пораждат познанието и му се посвещават. После следите им стигат до ползвателите и всеки си почва - според него си да ползва - докъдето и както свари, с какъвто и театър или сънуване. Пълно с примери за частни ползи - като основен приоритет и основа на мотиви и дела (вкл и в "науката" ). Но човекът на познанието носи отговорността - чрез онова, което нарича "СЕБЕ СИ". И ми е все едно кой как и дали ще прочете това и какви ще са му реакциите. както и - че това никъде го няма написано, нито ще остане написано и тук, занапред... ==== В края на тия думи, сред контекста който създадох - вече в частния случай на конкретната тема по заглавието й: Всъщност, както и на много други места - в случая ЮНГ се употребява и ползва именно за частни интереси и ползи. Освен всичко друго - от една гледна точка е поругаване с всеки, който бива ползван. Това е принизяване на един отдаден живот - живот на ПОЗНАНИЕТО, до прочита и удоволствието на някой си, до дребнавостите на ежедневието или драмата на някого си... всеки от които са обикновени деца, без никаква възможност дори да докоснат какво означава да си ОТДАДЕН - на познанието, както е бил ЮНГ и на което е посветил целият си живот. Най-голямото нещастие за един посветен на познанието субект - са неговите последователи, формирали се чрез частните и групови свои интереси, с основна цел - да ползват и употребяват... само защото са привидели посока за компенсации на дефицитите си.

ааа - изиграва се една игра - наричат я "супервайзинг". Под ръководството на по-опитен терапевт, те самите преминават на едно подобие на "терапия". Нали се сещате че когато си назубрил огромно количество подходящ материал, си постлал на защитите си чудесно да изиграят това, което е нужно. В ролята на мотив защо се насочват остро към "решаването на чужди проблеми" - защото ролята на спасителя и помагача, е компенсаторна за това че те самите на себе си, не са помогнали, особено ако травмата е по-сериозна и за по-продължително време. Или пък - вече са участвали в играта на "терапевт-клиент" и инистинктивно пожелават ролята да са "терапевти" (ясно е защо ) Отгоре на всичкото - т.,н. СУПЕРВАЙЗЪРА, в ролята на наблюдаващ, има и много други мотиви да прекара това именно като игра - като и той самият е в същото положение, както и субекта с когото той играе предварително на играта на "терапевт-клиент". Според вас - колко човека НЕ са преминали този "тест" ? Това е сериозно само в изключително малко сериозни академични места по света, в които форумната "професионалистка" никога не е посещавала. Нито би преминала "теста"... В замяна на това, за нея всичко е игра - и на "форумна професионалистка", и на богиня, и на неуязвима и силна. Нея нищо не я засяга, нищо не й дреме, тя е над нещата - там пред огледалото на Пинокио. Чудесната й памет и дарслово на ниво журналистика, будния и артистичен ум, са достатъчно използвани за да намерят подслон именно сред психологичните теории, но тя няма специализирано образование като студентка, а тия неща са й добавени, в търсене на подходяща "нова среда" и "поприще" - предположително след преселването извън България. Става ясно и че няма стабилна и последователна практика. А и типа на участията й в разни други виртуални места, спрямо други хора и отношения - сборно поставя основните положения на профила й, колкото и условно да е. И удобството на това че се представя и тук - като образът който й е нужен. Именно заради това е чудесна като практически и ясен "жив" пример - какво се случва в нещото, наречено "психотерапия" чрез едно от лицата, заявяващи и деклариращи непрекъснато "професионалисти", които са намерили начин да се скрият зад една социално-договорена митология. Тук, сред друга тема - и още едно лице се декларира огнено и изхвърлено като "професионалист", пък се оказа твърде нестабилен психично. Някой запита ли се - той какъв професионалист е, след като дори има и лекарско звание и практика - какви хора лекува, след като дисциплината му е именно неврология и се заяви и той като много четящ и много знаещ. А е емоционално нестабилен, с изблици, които дори сред форума той не успя да потуши. Има сред форума и други примери за същото, някои вече не ги виждам да пишат, други - си карат както са си... но поне като "лечители" не са се заявявали. Та - Митологията на "професионализма", в която думата "лечение" - е чисто компромисна, но се играе и от двете страни - и псевдотерапевти и клиенти. Всичко - само заради частни социални и лични ползи и заради които нищо от същността на познанието няма значение, освен ако не доставя нужното за ползване. Визираният тук пример не е единствен, просто тук, самата тя се е заявила чудесно и ползвам контекста на същото, както и формите й на общуване, стимул-реакции, особеностите на респонза, когнитивните характеристики... Всичко това беше за да опримери нещо просто, което беше написано още сред първите ми думи в темата - не науката и не познанието е проблема на ПСИХОДИСЦИПЛИНИТЕ. Проблемът не е никъде другаде освен в човешкия материал, който участва в него.

подигравате се със сериозни положения, които не разбирате, защото никога не сте имали досега с тях. Самата идея за "разумен довод" ви е неразбираема, ако не ви върши работа в съвсем частния ви интерес. Превърнали сте се в една безкрайна пантомима и шарад и чудесно сте припознали и прегърнали думичките на Фостър. И, между другото - досещате ли се коя им е таргет-групата :) И да - така е, всички се смеем на нещо. Вие - на едно. Другите - на друго. Чувството за хумор, между другото, е относно много неща и е твърде сложно, пък и тия неща няма как да ги разбирате. През цялото време ви ползвам, защото сте чудесен пример с непрекъснатите "извивки", които на моменти преминават в гърч. Точно в този раздел, точно в тази тема. С начините да отвърнете бързо и степента на сработване на "първите реакции" и когнитивният им периметър, с извъртането на интерпретациите, подбора на точни мои тригъри, думичките - за "отвръщането"... Освен това - следвате чудесно всеки подходящ стимул, на когото реагирате. :) Нямаше по-добър пример от цитирането на думичките на ФОСТЪР - именно защото "добрата стара традиция" е чудесен лакмус какво точно се случва отвътре и кои са котвите за спасение и припознаването по тях. Чудесно е да се позовавате, защото избора говори чудесно за нуждаещия се точно от това - прост реверсивен анализ. Куклата живее с идеята че е кралица, че е силна, важна, можеща, имаща право да ползва всичко и всички, навсякъде, защото тя е в центъра на света си - главно защото това бил светът й и тя била в него кралицата и владетелката. А е просто Пинокио, вживяна сред 'дървения си свят'.

Която и да е "млада наука" не се гради на отношенията на един субект с дефицити, който ползва същата тая "млада наука" за да ги компенсира. И то - с роля да е "лечител" в играта й. Същият субект дори не може да направи разлика между понятията ЛИЧНИ и ЛИЧНОСТНИ (отношения). За което, байдъуей, не прочетох зоркият взор на Дора - да й реализира поне отбелязване. Все пак - да напомня, че нивото на критичност доста помага на един субект да се ориентира, когато няма наличие на друг "маяк" освен собствените си компрометирани конструкции. (естествено - не и докато той е в отчаяна защитна битка, някъде сред неговите си неизраснати етапи) Та - нищо от това няма никаква връзка с "младата наука", след като в нея нивото и израстването на субекта има основна и изключително отговорна роля, защото самото протичане на транзакцията Терапевт-клиент - вече не е наука. А тя се свежда до това - че чрез нея се добивало възможност да се изиграе ролята на "помагач" и "спасител". Има анализи на ролята на "спасителя" от кого, защо и как - се играе. Имах си мои анализи, след като през годините забелязах сам двойнствената роля на тази игра. Но не се оказаха само мои и единствени наблюденията, а после открих че доста хора са ги извели направо в сборна симптоматика в общ социален план. Щото тази роля не е от днес или сега, не и тук сред форума или при въпросната визирана "субект-ка", а същото се играе и е една от основните в социален план... Тази основна схема на типизирани отношения си има име и е с аналогична тежест на 'синдром' в медицината. И да напомня на Дора - че учебниците и справочниците не са единствената котва за човек, който се налага да използва знанията. Анализът, като основен инструмент , е навсякъде в живота и е основата на емпиричния подход и отношение на всеки субект, който влиза в ролята на изследовател и практик. Така, че - ПСИХОАНАЛИЗАТА не е синоним на ПСИХИЧНИЯТ САМО/АНАЛИЗ, а тя е само негов частен случай - като социално приемлива концепция, в точният исторически момент. Анализът на психичните взаимодействия е един от най-старите инструменти в познанието и далеч надхвърля всякакви културни, исторически и географски граници...

Чудесно. Но отношението ви никого не го интересува. Тук е форум в който не се пишат лични отношения, нито личностни. Нито форумът е с цел да психотерапевтира и компенсира дефицити в личността на някого. Изглежда не можете да се владеете след като заявявате че сте били в готовност за помощ, далеч преди някой да я е поискал. Такава "помощ"... си е просто израз на дефицити. А и форумът не е взаимоспомагателно дружество. Тук няколко човека се напреварват да ... "помагат" и да предлагат помагане. Никъде не съм зачел някой да е поискал помощ за нещо. Но не - предлагащите такава дори се надпреварват не само да я рекламират, не само да предлагат помощ, а и да играят с ролите на 'бедните неуки души", дошли сред това виртуално място, за да намерят спасителната сламка от информационни линкове, от мъдри съвети, от благи ментори... Въобще - алтруизъм дебне отвсякъде. Това дали е архетипът на ' великата майка', богините или на "Майка Тереза"?

мислителството не е философия, колеги. Мисленето и съжденията, откривателството, извеждането - не са сами по себе си философия. Тя е само част от тях. Минало е времето всичко да се нарича 'философия'.. И то - отдавна е минало. Явно за едни времето минава, защото минаваме с него. За други - те живеят в 'от-миналото' и за тях не възниква екзистенциалния въпрос - всъщност кога съм живял. Колега МАЛОУМ, защо са тия патетични и доста разбъркани тиради - сякаш сте се устремили към някаква амбразура от която стреля картечница, за да "запазите философията". Какво значение има за вас - дали съжденията на Айнщайн били по същество "философски". А какво ли значение би имало за Алберт? Той вероятно би се шокирал ако някой му съобщеше че всъщност е бил "философ" Доста поетично, бих казал. От едната страна - разум, някакъв си. От друга - някаква философия. Брей!!! Описали сте го като един вселенски "конфликт" - по Вапцаровски. Горкият губещ "разум"... самообрекъл се да загине... Интересно ми е - вие, специално, възможно ли ви е да зачетете това цитирано изречение и да опитате да преразкажете какво точно сте извели с него? Вярно - поезията, метафорите... смислите, емотиконите в края... И все пак - темата не е за литература и поезия, а и вие - не сте написали стихотворение... И не сте поет.