ramus

това е само информация. Признавам си, че малко ме озадачихте Не виждам никаква нужда или смисъл да се 'вярва' , още повече че би трябвало да разбирате това - сред сайта за наука и рационално познание. Има си линк към оригиналната статия, може да се "чекне" за фейк...Но дори и след проверката - няма нужда от "повярване"... Това са знания, с тях не се работи като "им се вярва".

https://3dnews-ru.translate.goog/1097341/iz-tkaney-chelovecheskogo-mozga-uchyonie-sozdali-neyronniy-kompyuter-on-reshal-uravneniya-i-raspoznaval-na-sluh-yapontsev?_x_tr_sl=auto&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg Учени отгледаха малък човешки мозък, свързан с компютър - той бързо се научи да решава уравнения и да различава хората по глас Нова работа с живи човешки мозъчни клетки показа обещанието за комбиниране на жива тъкан с компютър. Колония от живи неврони се обучава по-бързо от изкуствените модели с почти същия резултат. Като оставим настрана етиката, която все още е далече, живите човешки мозъчни клетки биха могли да надминат настоящите и бъдещите невронни мрежи, работещи на силициеви чипове, както по отношение на производителност, така и по отношение на икономиката. Източник на изображението: Nature Electronics Използвайки стволови клетки, учените отгледаха така наречения мозъчен органоид - триизмерна колония от клетки, които възпроизвеждат структурата на невроните и техните връзки в мозъка. Това не е първият и със сигурност не е последният експеримент с живи клетки, заимствани от хората. Преди това мозъчният органоид, например, беше научен да играе понг, което успешно завърши. В такива изследвания най-трудното нещо е да се предаде информация на „мозъка“ и да се прочете. Групата на професор Гуо Фен от университета на Индиана в Блумингтън (САЩ) предложи доста просто решение - те отгледаха органоида върху масив от електроди с висока плътност. Електродите, а това всъщност е компютърен интерфейс, въвеждат данни в клетките на „мозъка“ и четат резултата от последващата му дейност. Така на практика беше реализирана такава пикова ( импулсна ) архитектура на невронна мрежа като резервоарна. Учените не знаеха какво се случва в масива от неврони, но условно живият модел показа способността за бързо учене и изчисляване. Учените нарекоха своята невронна мрежа Brainoware. Системата беше обучена в продължение на два дни върху набор от 240 аудиозаписа на осем японски мъже, произнасящи гласни звуци. След това тя успя да разпознае конкретен глас със 78% точност. Системата също успя да реши уравнения, използвайки карти на Henot с приблизително същата точност. Това отне още четири дни обучение. Освен това решението на диференциалните уравнения беше извършено с по-голяма точност, отколкото в случая на изкуствена невронна мрежа без блок от дълга верига от елементи на краткосрочната памет . Brainoware мозък на 7, 14, 28 дни и няколко месеца по-късно (долният ред е увеличен) Живият изкуствен "мозък" не беше толкова точен, колкото изкуствените невронни мрежи с дълга верига от елементи на краткосрочната памет, но всяка от тези мрежи премина през 50 етапа на обучение. Мрежата Brainoware постигна почти същите резултати за по-малко от 10% от времето за обучение, прекарано в обучение на изкуствени вериги. „Може да минат десетилетия, преди да бъдат създадени универсални биокомпютърни системи, но това изследване вероятно ще даде фундаментална представа за механизмите на обучение, невронното развитие и когнитивните последици от невродегенеративните заболявания“, мечтаят авторите на статията, публикувана в списанието Nature Electronics. . източник: Sciencealert

в идеологическите опорки на руската пропаганда. Важен е - това е дума, която отключва система от негативни паметови записи в руския човек. Записи от война, нищета, мизерия... И именно това се използва като плашило. Малка думичка, но с богато емоционално съдържание - според масовия таргет. В този смисъл - думичката ФАШИЗЪМ има едно съдържание в контекста на историята и познанието, но в специфично създаден човешки контекст, подготвен с емоционални и допълнителен набор от сугестии, то има съвсем друго значение... Втората визирана опорка - да помогне на руснаците в нея... е също натоварена със смисъл, подготвен от пропагандата. Години наред всичко това беше организирано внимателно и систематично... Така е и относно "третата опорка" - ВОЙНАТА СЪС ЗАПАДА... Всички тия изглеждат гротескно в познавателен контекст, но те имат значение за т.н. "руска гледна точка". Доколко тя е манипулатовно зададена - е съвсем друга тема, но Непрекъснато трябва да се има предвид, че всяко понятие, всяка думичка... всяко преживяване... имат различни значения и са контекстуално и условно зависими. Хората сме много и различни, сред много и различни социални условия, сред които се формираме ние самите... формираме мирогледа си, идентичността си, принадлежността си... Разумните хора, хората на познанието - трябва да са наясно с различията в пълнежа на понятията, и да ги имат предвид по време на комуникация. Неслучайно едно от първите условия за всеки интелигентен контакт и обмен е нужно първо да се зададат и уточнят смислите и съдържанието на основните понятия... докато се изяснят и останалите елементи сред контекста... и т.н.

https://dnes.dir.bg/svyat/za-moskva-mirat-oznachava-neutralna-ukrayna-s-oryazani-yuzhni-i-iztochni-teritorii ...." Москва разчита също на "неутрален статут" на Украйна - нещо, което би я отдалечило от съюзниците ѝ от НАТО, които руското правителство разглежда като екзистенциална заплаха. Освен това тя повтори отново официалната позиция на Кремъл, че на 24 февруари 2022 г. Русия е започнала войната, за да се защити от Запада и да помогне на рускоговорещите украинци, допълва БТА. "Ние няма да позволим съществуването на нацистка държава до нашите граници, чиято територия би представлявала източник на опасност за Русия и за съседните страни", увери говорителката. Според нея Русия, макар и воюваща страна, не е отговорна за липсата на мирен процес, защото "няма никаква политическа воля в полза на мира, било в Киев или на Запад". Захарова отхвърли категорично мирния план, предложен миналата година от украинския президент Володимир Зеленски, който предвижда пълно изтегляне на руските войски от неговата страна. Силите на Москва окупират близо 18 % от украинската територия. Според говорителката на руската дипломация искането на Украйна за защита на нейния суверенитет и териториална цялост "реално няма никакво отношение към мира". "Става дума за серия от ултиматуми, отправени към Русия, за да оправдаят продължаването на бойните действия", заяви тя. "Киев не иска да се съобразява със сегашните реалности и следва целта да накара, с помощта на Запада, нашата страна да капитулира", добави тя...."

Ми... всъщност парадоксът е, че дори "плоскостите" хората се опитваме да ги създадем, за да решим някои технически ограничения. Пример за това са откритията за въглеродна двумерна "решетка", чрез т.н. "графен" и как в него продължава да има проблеми... Плоскостите са само абстракции в геометрията - за по-лесно. То и Плоскоземците са си така... - за по-лесно. Между другото - странен е този напън към 'плоското', но от друга страна - има твърде много хора с "двумерно мислене"... Така си обяснявам как хора с тримерни тела, се напират да се уверяват помежду си, за някакъв "плосък" свят. Та те самите не биха били възможни сред него... А и даже обяснения имали - само дето пак плоски - като в горния цитат, дето "всички планети били кръстени на католически богове.." Така, че парадоксът от рода - триизмерно тяло, с двуизмерно мислене, е вероятно нов еволюционен трик на природата - нещо като шега, като намигване че еволюцията може да няма "само един вектор"...

Тази нощ отново е имало атака към Крим. Мостът е бил под тревога - затъмнен, задимен и спрян за движение... Още е твърде малко информацията, ще очакваме да се разкрият повече детайли.

Май... ще (се) самоубият още няколко "висши офицера", че и със семействата им. Някой трябва да го отнесе - ако е верно, това е голям удар, с големи щети, от всякакво естество.

Продължава да я има само тази идеология, която е изменчива и адаптирана спрямо промените на реалностите. За целта са нужни хора, които да разбират от тия хибридни науки - на които се крепи пропагандата. Иска се и организация, при това в мащаби... Ето на това слагам акцента си, а не на това коя и каква точно е поредната идеологична приказка. Тя в случая изглежда гола само за тоя, който не е под нейната магия. За облъчения, за сугестирания, протичат психични процеси, които са на много широк фронт, за да потъне в сугестирания от пропагандата филм, да формира от този филм своята идентичност, оттам - личност, и да бъде накарана да "служи" според сценария от филма. За да "работи" всичко това, се обезпечава от много сложна система, работеща многопластово - защото днешните реалности, информационна обезпеченост и достъпност са вече с глобален характер. Но се справят - не само в Русия...

няма значение каква е манджата, а механизмите с която се предлага на празните и гладните гушки. И ето я сегашната реалност - отиват си, умират си, идат още - пак така... Идат още - и пак така. И ще си го изберат пак вожда, щото той е 'спасителят им' да не ги поробят злите западняци... Няма значение каква е идеологията - при критичен анализ всяка идеология съдържа нелепици. Но задачата и значението на идеологията не е да се възприема критично... Именно в това са добри - в механизмите, насочеността, организацията, средствата - това има наука, има методики, има непрекъснато развитие, за да се адаптира към естествените изменения и тенденции...

да не би комунизма да е някаква напредничава идеология... и в нея да липсваше "патриотизма"?

Това е народопсихология, идваща на фона на хилядолетни традиции. В тия точки на света т.н. "демокрация", дори и да я има ( като в ЮК и Япония) си е по тяхному... Така си върви инерцията и това няма да се промени. Винаги е имало ВОЖД и идол за кланяне и послушанието и подчинението към вожда са заложени исторически от хилядолетия. Но не е само това - руснаците имат най-силната идеологична школа в света. Това е нация създадена и функционираща основно чрез идеологична митология, създадена за да ги крепи, оправдава и обяснява колко са велики. Така, че - и в последното обръщение бащицата им отново им внуши че той е тяхното спасение, че войните са против западното зло, което иска да ги пороби и разграби техните природни богатства... Всеки, който нарушавал целостта на империята... е злото и трябва да се борят със всички сили, за да ги има, за да възтържествува доброто, вселената, истината... и бла-бла.

https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-osashtestvi-parvata-si-podzemna-ataka-v-ukrayna има ли някой актуална информация относно това събитие... или е поредния фейк?

точно с тази цел публикувах това, тук. Както вече написах на друго място, в историята дори не мога да се нарека "любител", но материалът ми се стори любопитен и за мен е малко изненадващ. ПОтърсих нещо за авторът му - оказа се журналист от Казанлък. Не ми е познат с нищо, но е възможно написаното да има някаква стойност, освен за популярния си таргет.

https://www.marica.bg/balgariq/obshtestvo/carica-katerina-szdala-moshna-blgarska-drjava-v-mala-aziq Царица Катерина създала мощна българска държава в Мала Азия ОТ Петър Марчев Докато хипотезите на съвременните историци търсят първите български следи в империята на Атила, достоверни исторически източници доказват, че древните българи са имали свои държави и в Мала Азия, още преди близо 2000 години. От арменски източници (Мовсес Хоренаци, Ашхарацуйц) е известно, че първите древнобългарски поселения в Анатолия датират още от Античността (II в. сл. Хр.) и са на т. нар. Вундови българи, които са преселници от Имеон или Севернокавказките степи на арменската територия, наречена от Хоренаци Вананд. Днес в България живеят хиляди потомци на малоазийските българи, които са прогонени от земите си след Междусъюзническата война от 1913-а. През цялото Средновековие, чак до началото на ХХ век, в Мала Азия се заселват българи - те са заточени там от византийци и турци или са се преселили доброволно, бягайки от кърджалийския произвол и размирици в балканските български земи. В края на 7. век император Юстиниан заселил 30 000 пленени българи от Македония в Киликия, за да ги използва като щит срещу сарацините (арабите). Друг документ сочи за други 208 000 българи, които по времето на кан Телец са заселени от византийците във Витиния в околностите на днешна Бурса. При появяването на турците селджуци в Мала Азия те заварват там освен Византия и една друга голяма държава - Караманската. Караманците били основният съперник на османските турци в Анатолия. Те били християни, както и малоазийските българи. От караманските хроники научаваме повече за българските държави в Мала Азия. В Караманското шахнаме (царственик) се говори за две български държави в Южен Анадол в полите на Булгар-даг (Българска планина), разклонение на веригата Торос. За държава в Мала Азия с името Булгар се споменава още в летописна бележка на Санджар, а в повествованието „Сказание за Малик Данишменд“ също се говори за българската държава в Булгар-даг с център Ерменак. Едната е просъществувала до разбиването на българските войски (водени от българската царица Катерина) от войските на османския султан Селим I преди похода му до Египет и Арабия през 1516 г., а другата Булгар е унищожена от селджуците след две години. В летописа на Абу Мансур ал Хазини се споменават „славянските страни Сувар, Булгар и Анкара“. „Историята на Караман“ хвърля обилна светлина върху българите във и около Българската планина и техните военни действия в Мала Азия от началото на XIII в. до началото на XVI в. Има сведения, че периодично тук са идвали през вековете още преселнически вълни - българи от Кавказ, Балканите, Приазовието, Средна Волга, Долна Кама. Когато караманците идват в Южен Анадол около 1217 г., влизат във войни с България от Тороските планини. След едногодишна война те заживяват в съюз до разбиването им от Селим І. В немалко източници се споменават средновековните държави Версак, Сувар, Булгар и Анкара като български. След битката на Косово поле (1380) султан Баязид Йълдъръм (Светкавицата), бъдещият поробител на Търновска България, се видял подсигурен в Европа и решил да уреди несигурното си положение в Мала Азия. Но емирът на караманците Алаедин ІІ и българите от Булгар-даг и Тюркмени се събрали на съвещание. Сблъсъкът с Баязид бил неизбежен Водачът на българите от Тюркмени с 10 000 “българи каменохвъргачи” и 6000 гюлнарци връхлетял върху войските на турския стратег Демир Таш. В боя се хвърлил и султан Баязид, но се намерил в опасност и се принудил да сключи мир - през 1391 г. Въпреки забраните на Корана Баязид посягал често към чашката с алкохол. Вероятно поради тази причина (според историците мюсюлмани) през 1402 г. монголският хан Тамерлан напада и разгромява войските на Светкавицата Баязид. Самият поробител на България е заловен от Тамерлан, затворен в клетка като маймуна и развеждан по тържища и мегдани за подбив от всички. Малоазийските българи останали неутрални при този сблъсък и се прибрали в своята непристъпна област. Заради това им благосклонно поведение хан Тамерлан останал доволен от тях и “върнал на българите всичко, що било българско”. Царственикът на караманците съобщава за още една българска държава - в непристъпната планина Еренкелов (Еренколоф - вероятно това е днешната планина Еренлер с височина 2319 м, която се намира на североизток от Бейшехир). Там в края на 14. и началото на 15. век управлявала българската царица Катерина. Турският проф. Асъм бей (изследовател на караманския царственик) пише за нея: “Понеже била умна, тя станала много богата. Тя не ходила на плячка, а войската си използвала за обработване на земята. В една хубава местност тя имала чифлик и дворец, който наричали Алтън сарай, т.е. “златен”, защото стените му отвън били със златни покривки. Водата за него била хваната отдалеч и доведена с водопровод”. По нейно време, изтощени от вековните войни с турците, караманците се били оттеглили при българите в Булгар-даг и цялото население от границите на Коня до границите на Бейшехир останало под властта на царица Катерина. През това време султан Селим водел войни в Египет, но понеже тилът му бил постоянно смущаван от караманците и българите от Ерменак, той решил веднъж завинаги да се разправи с тях. За тази цел изпратил своя пълководец Абдулах Кемал паша срещу Катерина. Тя обаче отлично се защитавала с въоръжените си с прашки войници и оръдия, разположени по височините около двореца <210>. Имала успех - Кемал паша паднал убит в сражението, а войските му се върнали в безредие в Кония. Но по-късно султан Селим обградил Алтън сарай, бомбардирал го и го разрушил. Катерина се отдръпнала в планината и поставила в пещерите в прохода войници, които обстрелвали турците, те с големи жертви овладели прохода. Там успели да поставят артилерия, която довършила българите. Царицата, войската и част от населението загинали, а останалите се разпръснали. Според надписа на гроба на Кемал паша тези битки се водили около 1413 - 1414 г. Каква е била по-нататъшната съдба на българите от двете български държави, не е известно. Останали са “много старини” от крепостта "Ерменак", но до тях не можело да се иде, а развалините на двореца на кралица Катерина стояли чак до 19. век, според преписвача на шахнамето Ибрахим Аджизи. Те образували могила, която местните наричали Хатун сарай - Женски дворец. Най-късните български поселници в Мала Азия са бежанците Високата порта, подобно на Византия, за да отслаби България, започнала да заселва в Добруджа, Делиормана и на други места селджуци и други турци. В България станало несигурно заради кърджалии, черкези и други бандити. Много българи се принудили да търсят спокоен живот по-близо до централната османска власт. Така се появили най-новите български селски и градски махали в Мала Азия - от 17. до 19. в. Те са запазили българския език, нрави, носия, лични и фамилни имена, песни и обичаи. Занимавали се със земеделие, пчеларство, бубарство, скотовъдство. Българските преселници преобладаващо били заможни и беден човек между тях рядко имало - всеки род притежавал средно по 100 декара земя. Багдадските българи Западни учени пишат, че българите имат вродена склонност да колонизират. Така една част от малоазийските българи стигат чак до... Багдад! И по-точно до планинската му околност. Те се занимавали с обработване на горите, селата им били чисти, без инородци и иноверци. През 19. век те говорели български и знаели за съществуването на българи и българска държава в Европа. По селата си багдадските българи си построили каменни черкви. Към края на 19. век в България пристигнал един багдадски калугер, който събирал помощи за един тамошен български православен манастир, който те си устроили. ================================================================================================

трябва да отговори някой, който е на високо ниво в английския език - за да е налице компетентност. Аз не съм такъв.

сега няма нищо общо с тогавашната версия. Разликите са огромни и направо качествени. Да не говорим че беше крайно време да се вкарат преводите през ИИ, защото специално с българския винаги имаше проблеми. Версия 3, на въпросния генеративен ИИ, дори нямаше опция за превод и можеше само на английски. А сега... такъв български език, толкова граматически чист, толкова интелигентен... твърде малко българи пишат. Грешките вече са толкова редки... че стават неотличими от човешката българска реч на интелигентен журналист.

извинете за офтопика. В историята дори не мога да се нарека любител, но ми се струва че имам някакъв паралел, който може да се окаже и напълно неадекватен. Става въпрос за Сидхарта Гаутама и това че е роден в царството на "племето САКИ или ШАКИ" (Шакиите или Сакиите)... Войнствено племе, с арийски външен вид... Няма да пояснявам кой е Сидхарта Гаутама (Сака-Муни), в УИКИ може да се зачетат основни положения, но има опити за паралели през Азия, та чак до рода Дуло, които може и да не са исторически обосновани, но все пак това не тема сред факултет по история и може да се допуснат и малко по-широки интерпретации и аналогии. Ще ми е любопитно хората, които са компетентни дали разполагат с допускания и предположения... или интерпретации в тази посока.

По всички медии зациркулира слухът, дошъл от телеграм-канали, според който Путин са го намерили в апартамента му в Москва, след получен сърдечен арест (удар)... Моля, който има поглед по каналите да обърне внимание има ли потвърждение и доколко може да се приеме за достоверно. ( https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/15940007)

И да се добави - че всяка криза е израз на по-обща геополитическа игра: ================================================= https://www.24chasa.bg/mneniya/article/15789598 (ДАЛИ) Някой иска да блокира дръзкия нов коридор към Европа, който заплашва китайско-руския. Но имаме коз за Шенген Проф. Владимир Чуков Инвестицията за геополитическия и транспортен проект IMEC е огромна и агресията на “Хамас” не е отказала Саудитска Арабия Агресията на “Хамас” в Израел стана месец след като на срещата на Г-20 в Ню Делхи, Индия, бе взето решение за дръзка нова геополитическа инициатива - транспортен логистичен и жп коридор (IMEC), който свързва Индия с Европа през Близкия изток и преминава през израелското пристанище Хайфа. Осем държави, в това число САЩ, Германия, Франция Италия, ОАЕ и Саудитска Арабия, представиха меморандум за участие - там бе и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Работата е там, че този коридор конкурира досега известния, част от китайския “Един пояс, един път”, който транспортира стоки от Индия до пристанищата на Иран и през Каспийско море, Централна Азия и Русия. Буквално седмица след обявяването на IMEC руският зам.-министър на транспорта каза, че те ще реконструират пристанищата в Каспийско море така, че старият коридор да е още по-активен. Очевидно става дума за конкуренция между двата коридора, при това много сериозна. В конкуренцията между руския и саудитско-израелския маршрут според мен има усилие на Иран да блокира новия IMEC, като покаже на инвеститорите, че сигурният път е старият Към днешна дата обаче смятам, че саудитите не са се отказали от новия проект. Просто те поставят условия по какъв начин Израел да накаже “Хамас”, като правят много ясно разграничение между радикалите терористи и цивилното население. Това всъщност е трудната задача пред израелското правителство. Но да се върнем на транспортните коридори. Маршрутът по новия проект достига от Хайфа до Атина. Още не е решено окончателно как ще продължи на север към Европа, но има планове да минава по Адриатическото крайбрежие - Албания, Черна гора, Хърватия и на север към Германия. Много се надявам българското правителство да си направи сметката какво означава членството на България в Шенген по отношение на тези бъдещи инвестиции, ако коридорът мине през България Едно е да бъдат проверявани стотиците тирове на гръцко-албанската граница, после на албанско-черногорската и т.н., съвсем друго - да минават през България и Румъния, които са влезли в шенгенското пространство. Ние трябва да се опитаме да намерим държави лобисти, включително и САЩ, защото това е възможност тези стоки, ако минават по саудитско-израелската отсечка, да стигат по-бързо и лесно до пазарите на Западна Европа. Освен транспортен коридор в плановете за IMEC е и полагане на кабел за пренос на данни. Като проектобюджет само в арабската отсечка Саудитска Арабия вече е инвестирала 15 милиарда долара и планира още 18 милиарда. Саудитска Арабия се е съгласила след Нова година да увеличи производството на нефт, което е искането на САЩ в призмата на затоплянето на дипломатическите отношения с Израел. От друга страна, в края на септември Саудитска Арабия назначи първия си посланик в Рамала, в Палестинската автономия, което е безпрецедентно. От 1967 г. за пръв път на територията на Западния бряг стъпи саудитски официален представител, при това човек от висшата аристокрация на саудитите. Това означава, че е изключително важна за тях. И ме кара да мисля, че Саудитска Арабия ще гледа под лупа какво става между Израел и Хамас. Но те вероятно си дават сметка, че това е ирански саботаж на амбициозните планове, които имат не само регионално, но и световно присъствие. Турция от своя страна има негативно отношение към новия проект за коридор. Ердоган каза, че не може да има коридор в Близкия изток, който да не минава през Турция. Анкара впрочем в момента има много интересна позиция по отношение на агресията на Хамас - изключително пестеливи са, няма радикална реторика. Египет пък смята, че новата отсечка ще конкурира в някаква степен Суецкия канал и там ще намалеят приходите.

24chasa.bg Мохамед Халаф: Ситуацията не предполагаше да има такава военна операция срещу Израел 2–3 минути "Ситуацията през последната година не предполагаше да има такава военна операция срещу Израел. Имаше споразумение между Хамас и правителството на Нетаняху с посредничеството на Катар и Египет, които са страните гаранти за дълготрайно примирие, както и израелски инвестиции от 1 млрд. долара за подобряване на инфраструктурата, създаване на работни места и допускането на 100 000 палестинци в Израел, за да работят", заяви пред БНТ журналистът Мохамед Халаф. По думите му в същото време Хамас със съгласието на Израел получава 15 млн. долара месечно от Катар, за да може да посрещне нуждите на управлението, макар че то не е законно. "Това е шестата поред война на Хамас срещу Израел, в която се изпълнява дневния ред на Иран, който има проблеми със САЩ, ЕС, със световната общност", каза още Мохамед Халаф.

24chasa.bg Разгромът на "Хамас" е в интерес не само на Израел, а и на арабските държави, и на Запада Дейвид Харис На 7 октомври "Хамас" започна пълномащабна инвазия в Израел на множество нива. Стотици израелци бяха убити, няколко хиляди бяха ранени, а стотици други — отвлечени и отведени в Газа. Сраженията продължават. Броят на жертвите е зашеметяващ, още повече за страна с население, малко по-голямо от това на България. И пропорционално, броят на израелските жертви е идентичен с този от 11 септември, когато Ал Кайда пое отговорността за извършените убийства и предизвикания хаос в САЩ. *) Съществуват много въпроси: Как е възможно Израел, известен със своите разузнавателни способности и военна готовност, да бъде сварен толкова изненадан? Доколко Иран — водещият държавен спонсор на тероризма в света и покровител на "Хамас" — е участвал пряко в планирането, въоръжаването, обучението и изпълнението на операция, която трябва да е била подготвяна с месеци? Катар — водещият спонсор на "Мюсюлмански братя", чийто изразител е "Хамас" — също ли е участвал в планирането? Дали продължилата с месеци политическа поляризация в Израел и ежеседмичните митинги за и против правителствената коалиция са подсказали, макар и неволно, на Иран и "Хамас", че Израел е твърде разединен и разсеян, за да води война? Дали Иран е избрал момента, притеснен, че преговорите между Саудитска Арабия и Израел с посредничеството на САЩ могат да доведат до историческо споразумение, което да отслаби хегемонистичните амбиции на Иран в региона? Разбира се, това са все важни въпроси. Но отговорите може да не дойдат скоро. По-скоро основният фокус в момента трябва да бъде насочен към бъдещето — към войната, започната от "Хамас", и разгръщащия се отговор на Израел. И дори този конфликт да е с безпрецедентни мащаби, има важни факти от миналото, които не трябва да се забравят: Първо. Газа, тясна крайбрежна ивица, никога не е упражнявала суверенитет в историята си — нито когато Османската империя я е окупирала в продължение на векове, нито когато Египет е наложил военно управление в продължение на две десетилетия, 1948-1967 г. Второ. Израел завладява Газа в резултат на Шестдневната война през 1967 г. Тогава еврейската държава — изправена пред смразяващи кръвта призиви на египетските и сирийските лидери за нейното унищожаване, подкрепени от зловещи движения на войски — действа бързо и надделява. Окупацията на Газа е един от резултатите от тази война. Трето. При липса на арабски партньор, който да желае да преговаря за бъдещето на Газа, през 2005 г. Израел решава едностранно да изтегли всички войници и заселници, всички до един. Това даде на местните жители първия им шанс да се самоуправляват. Четвърто. В следващите две години "Хамас" завзема властта, като прогонва Палестинската автономна власт от Газа и установява пълен контрол, който продължава вече 16 години. Пето. "Хамас" е терористична организация. Това е определението на Европейския съюз (включително България), на Съединените щати, на Обединеното кралство и много други международни фактори. За 16 години нищо не се е променило. Властта не е направила "Хамас" по-умерена. Изложената в хартата на "Хамас" цел е да унищожи съседен Израел и да установи ислямски халифат, в съответствие с доктрината на "Мюсюлмански братя". Шесто. Колосалната международна финансова помощ — ако беше инвестирана в просперитета в Газа — имаше потенциала да превърне Газа в Сингапур на Близкия изток. Вместо това, "Хамас" предпочете да изгражда терористична инфраструктура, включително трансгранични тунели за проникване в южен Израел, контрабанда на оръжия и материали от чужбина (главно през съседен Египет) за оръжейните заводи в Газа, както и върху обучението на жителите на Газа, започващо още от детска градина, където у невинни деца се култивира стремежът към "мъченичество". Седмо. Както израелското разузнаване е откривало неведнъж, голяма част от тази терористична инфраструктура е вградена в цивилни обекти — училища, болници, линейки, джамии и жилищни сгради. За "Хамас" няма табута и целта е ясна: или да откаже Израел да атакува обекти под страх от причиняване на съпътстващи щети (въпреки усилията на израелските сили да ги избегнат), или да си прави PR пред света, показвайки снимки на поразени “цивилни” обекти и жертви. Осмо. Докато "Хамас" се стреми към чисто и просто унищожаване на Израел, единствената стратегическа цел на Израел е да постигне спокойствие на границата си с Газа. Очевидно е, че това е невъзможно, поради естеството на режима на Хамас. А онези от международната общност, които се опитват да "деескалират конфликта" или предлагат пътища за "мирно съвместно съществуване", напълно не разбират, че за съжаление това е невъзможно, докато "Хамас" е на власт. Девето. Израел като цяло провежда политика на "моркова и тоягата" в борбата със заклетия си враг на границата — понякога се опитва да предложи приятелски жестове, включително разрешителни за работа в Израел и медицински грижи в израелски болници, а понякога разгръща военната си мощ, за да изпрати послание за сила и възпиране. И накрая, това ни връща към събитията от последните няколко дни. "Хамас" се радва на опустошенията, които е нанесъл в Израел, като смята, че еврейската държава е разкрила своята слабост, а не сила. Поради огромния мащаб на проникването на "Хамас", зашеметяващия брой жертви, отвлечени хора, (включително малки деца и възрастни) и тероризираното цивилно население, Израел е изправен пред фундаментални решения. Дали сега ще предприеме всички мерки, за да унищожи "Хамас" до корен, като същевременно постави Газа на колене? Възможно ли е това да бъде смъртоносен удар за израелските граждани, държани там като заложници? Възможна ли е по-широка война, при положение че "Хизбула" е въоръжена до зъби в Ливан, иранските сили са разположени в Сирия, а Иран се хвали с желанието си да "изкорени ционисткия режим"? И как ще действат приятелите на Израел, включително България, в хода на конфликта? Ще продължат ли да бъдат на страната на Израел, или ще започнат да призовават за "деескалация и преговори"? Докато световните медии позабравят за нацистката кръвожадност и жестокост на "Хамас" на израелска земя и вместо това започнат да представят последствията от израелския отговор… След геноцида на "Хамас" никой не бива да очаква нещо друго освен мощен израелски отговор. Той е необходим, оправдан и е това, което всяка друга държава би се чувствала задължена да направи при подобни обстоятелства. Приятелите на Израел трябва да си дадат сметка, че един разгром на "Хамас" служи не само на интересите на Израел, но ще е в услуга и на умерените арабски държави, както и на Запада. В дългосрочен план – всички те са еднакво застрашени от добре въоръжена и финансирана джихадистка идеология, която смята светските, демократични и мултикултурни общества за свой смъртен враг. *) Междувременно броят на израелските жертви расте. Б.Р. Дейвид Харис е почетен директор на Атлантическия клуб в България и двукратен носител на държавни отличия, връчени от Президента на Република България. бил е главен изпълнителен директор на Американския еврейски комитет от 1990 до 2022 г.

dnes.dir.bg Що за организация е "Хамас" и кой е основният й спонсор? Денис Коробко Основният удар по Израел през последните дни беше нанесен от бойци на палестинското ислямистко движение Хамас. Организацията е създадена от палестинския шейх Ахмед Ясин на 14 декември 1987 г. Програмният й документ е "Ислямска харта". В нея е формулирана целта на движението да унищожи Израел и да създаде ислямска държава в Палестина. Хамас контролира изцяло ивицата Газа, като от 2007 г. е управляващата партия там. От самото начало тя се противопоставя на Организацията за освобождение на Палестина на Ясер Арафат (която допуска възможността за запазване на държавата Израел и водеше преговори с нея). Сега политическите решения на ООП се влияят главно от Фатах (паравоенна политическа партия в Палестина). Махмуд Абас, президентът на Палестинската автономия, е едновременно ръководител на Фатах и на изпълнителния комитет на ООП. Западният бряг на река Йордан е под частичен контрол на Фатах. Противоречията между Фатах и Хамас периодично довеждат Палестина до ръба на гражданска война. Хамас включва легално крило и бойни части, наброяващи 10-12 хил. души. По време на своето съществуване организацията е извършила над 1100 терористични нападения, като често прибягва до използването на атентатори самоубийци - шахиди. Хамас е изключително активна в областта на разяснителната и пропагандната дейност. Под нейна егида се откриват центрове за взаимопомощ, болници и училища (предимно с религиозен уклон). Това оказва пряко въздействие върху популярността на движението сред обикновените палестинци. Желанието да се заличи Израел от политическата карта е в съответствие и с намеренията на Иран - от създаването на теократичната република на аятолах Хомейни там. Ето защо до неотдавна Иран е основният спонсор на движението, като превежда на Хамас милиони долари месечно. Техеран спонсорира и друга терористична ислямистка организация - ливанската Хизбула, която преди два дни пое отговорност за обстрела на северните израелски територии в знак на солидарност с Хамас. Бойците на Хамас са обучени най-вече на територията на Сирия и Иран. По време на гражданската война в Сирия отношенията между Хамас и Иран претърпяха период на охлаждане. През 2010 г. това доведе до частично преориентиране на движението към сътрудничество с Катар и Турция. Напоследък Хамас отново започва да се сприятелява със Сирия и Иран на базата на споделената омраза към Израел. Повечето развити страни признават членовете на Хамас (както и на Хизбула) за терористи. Русия, заедно с Китай и Турция, счита движенията за легитимни. През 2022 г. лидерът на Хамас Исмаил Хания пътува до Москва за преговори. В продължаващата десетилетия регионална вражда между Израел и Иран палестинската войнствена групировка Хамас никога не е попадала изцяло под влиянието на ислямската република, пише в. "Файненшъл Таймс". През последните години тя получава пари от Катар, усвоява стила на пропаганда от ИДИЛ и поддържа отношения с египетското разузнаване. Но атаката срещу Израел в събота, приветствана от Иран, предизвика преоценка на това колко дълбоки са връзките между Хамас и Техеран. За Израел и регионалните сили основният въпрос е дали подкрепяните от Техеран групировки, които представляват екзистенциална заплаха за Израел - т.нар. ос на съпротивата - дават обяснение как Хамас е развил способността да извърши такава дръзка атака. "Оста на съпротивата... има за цел да унищожи и изтрие от лицето на земята Израел", казва Абдул Маджид Ауад, ръководител на службата за политически и медийни връзки на Хамас в Ливан. Другите съюзници не са били информирани за операцията, докато тя не е била в ход, но Иран и неговият най-важен пълномощник, ливанската бойна групировка Хизбула, са "следили всеки момент" от нападението, каза Авад. Според израелски официални лица през последните години Иран работи усилено за укрепване на връзките с палестинските войнстващи групировки, представяйки се за защитник на тяхната кауза в момент, когато няколко арабски държави се стремят да нормализират отношенията си с еврейската държава. Оценката на Израел е, че Техеран е направил опит да пренесе пари, оръжия - и дори наркотици - в окупирания Западен бряг през Йордания като част от усилията си да подклажда нападения на палестински бойци срещу израелски цели. "Иран разглежда палестинската арена като основна възможност да популяризира визията си за обграждане на Израел с "огнен пръстен"... тежко въоръжени терористични армии, които могат да активират огнева мощ и трансгранични набези срещу Израел под иранско влияние", казва Яков Лапин, израелски анализатор в областта на отбраната. "Това е част от целта на Иран да предизвиква Израел отвътре и по границите му". Преобладаващо шиитският Иран вече има пълномощник в Газа в лицето на палестинския "Ислямски джихад" - по-малка групировка, която понякога се съревновава с "Хамас", а понякога се бие заедно с него. Хамас "не е в джоба" на Иран. Тя има многобройни връзки, наред с други, с Катар и Турция", казва Моханад Хаге Али, старши научен сътрудник в близкоизточния мозъчен тръст "Карнеги", базиран в Бейрут. "Този нов съюз с Иран, колкото и важен да е той, има смисъл само ако е реципрочен и ако ще подкрепи Хамас". Израел е изчислил, че "Ислямски джихад", която също твърди, че е участвала в нападението в събота, и Хамас получават по 100 млн. долара годишно от Иран. Техеран също така предоставя обучение на бойци и експертни познания за това как да се подобри производството на ракети, за да станат те по-смъртоносни и точни. Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей заяви за нападението срещу Израел: "С божията воля туморът на узурпаторския ционистки режим ще бъде изкоренен от ръцете на палестинския народ и съпротивителните сили в целия регион." Въпреки това Хамас - сунитско ислямистко движение, създадено по времето на първата палестинска интифада - винаги е поддържало стратегическа двусмисленост, за да запази максимална подкрепа за своята кауза. "Всички, които се противопоставят на ционисткия режим, са наши приятели - палестинската кауза е универсална", заяви миналата година пред "Файненшъл таймс" Ахмед Юсеф, старши съветник на лидерите на Хамас. Израел и Иран водят война в сянка в целия Близък изток - в Сирия, Ливан и Ирак - с ракетни удари и нападения с дронове, както и с убийства. Иран тормози Израел от север чрез Хизбула в Ливан и от североизток, където ирански бойци и бойци на Хизбула имат свобода на действие по сирийската граница. В неделя "Уолстрийт Джърнъл" съобщи, че ирански служители по сигурността са "помогнали за планирането" на изненадващата атака в събота - доклад, който беше отречен от Иран и неговите пълномощници. "Ние категорично заставаме в непоколебима подкрепа на Палестина; въпреки това не участваме в действията на Палестина, тъй като те се предприемат единствено от самата Палестина", заявиха от иранската мисия на ООН. Високопоставен израелски военен служител заяви, че макар мнението му да е, че "иранците са замесени", той предупреди да не се преувеличава ролята на Техеран. Ави Меламед, бивш служител на израелското разузнаване, казва, че целта на Иран в изграждането на групировки като Хамас и Ислямски джихад в Газа, Хизбула в Ливан и различни шиитски милиции в Сирия е да "унищожи държавата Израел ...". Трябва да се запитаме дали войната, която Хамас започна, не е началото на атака на няколко фронта". Въпреки че офанзивата на Хамас е била планирана отдавна - израелски анализатори твърдят, че вероятно е отнела месеци, ако не и година, за да се развие - моментът може да е бил свързан със страховете на Иран и Хамас от нарастващите перспективи за нормализиране на споразумението между Израел и Саудитска Арабия. Хаменей също така наскоро предупреди, че е "грешка" да се залага на "нормализиране на отношенията с ционисткия режим", докато иранското външно министерство определи инвазията на Хамас като "спонтанна". Един от инцидентите, които сочат към засилено сътрудничество между враговете на Израел, беше посещението в Ливан през април на лидера на Хамас Исмаил Хания, за да се срещне с палестинските фракции в Ливан. Той ги е помолил да се "обединят и да ескалират". Други членове на ръководството на Хамас посещават Иран и редовно се срещат с Хизбула, а някои лидери на групировката са се преместили в Ливан. Засиленото присъствие на ръководството на Хамас в Ливан означава, че Хизбула и Ливан са "обвързани с междупалестинското напрежение и с насилието срещу израелската окупация", заяви Хаге Али и добави, че тази завера може да доведе до по-широк регионален конфликт.

https://www.ixbt.com/live/offtopic/soznanie-eto-relyativistskoe-yavlenie-kotoroe-podchinyaetsya-zakonam-eynshteyna-novaya-model-kotoraya-obedinyaet-materiyu-energiyu-i-informaciyu.html Съзнанието е релативистичен феномен, който се подчинява на законите на Айнщайн: нов модел, който обединява материя, енергия и информация Съзнанието е един от най-загадъчните и сложни проблеми в науката и философията. Как 1,4 кг мозъчна тъкан създава мисли, чувства, мисловни образи и вътрешен свят? Как мозъкът е свързан с реалността, която възприемаме? Какви физически процеси са в основата на съзнанието? Тези въпроси остават без отговор дълго време, тъй като нито една от съществуващите теории не може да обясни природата и механизма на съзнанието. Една от най-разпространените хипотези е, че съзнанието е продукт на нервната активност в мозъка. Тази хипотеза обаче среща трудности, тъй като съзнателният опит не може да бъде сведен до никакъв физически процес. Например, когато се чувстваме щастливи, мозъкът ни създава определен модел на сложна невронна активност. Този модел корелира с нашето съзнателно усещане за щастие, но не е самото чувство. Той просто представлява нашето чувство. Така че един учен, който гледа нашия мозък и вижда този модел, трябва да ни попита какво чувстваме, защото моделът не е чувство сам по себе си, а само негово отражение. По този начин не можем да сведем съзнателното преживяване на това, което усещаме, чувстваме и мислим, до каквато и да е невронна дейност. Можем само да намерим корелации с тези преживявания. Този пъзел е известен като труден проблем на съзнанието . Друг набор от хипотези предполага, че класическата механика не може да обясни съзнанието, но предполага, че квантово-механичните феномени като заплитане и суперпозиция могат да играят важна роля в мозъчната функция и да обяснят критични аспекти на съзнанието. Тези научни хипотези все още не са тествани експериментално и може би имат нещо общо с квантовия мистицизъм. Някои физици и философи смятат тези аргументи за недостатъчно убедителни. Дейвид Чалмърс, един от водещите изследователи на проблема за съзнанието, се противопоставя на квантовото съзнание. Той анализира как квантовата механика може да се свърже с дуалистичното съзнание. Чалмърс е скептичен към идеята, че всяка нова физика може да помогне за разрешаването на трудния проблем със съзнанието. Той също така заявява, че квантовите теории за съзнанието страдат от същата слабост както и по-конвенционални теории. Освен това той казва, че няма конкретна причина някои макроскопични физически характеристики в мозъка да пораждат съзнание. Наскоро двама учени - физикът Нир Лахав от университета Бар-Илан в Израел и философът Закария Ниме от университета в Мемфис в САЩ - публикуваха нова физическа теория в списанието Frontiers in Psychology, която твърди, че решава трудния проблем на съзнанието в чисто физически начин. Според авторите, когато променим нашето предположение за съзнанието и приемем, че то е релативистичен феномен, мистерията на съзнанието е естествено разрешена. Авторите предлагат нов концептуален и математически модел, който описва динамиката на съзнанието от гледна точка на пространство-време и енергия. Те твърдят, че съзнанието е поток от информация, който се случва в определен регион на пространство-времето и има определена енергия. Тази енергия зависи от скоростта на информационния поток и от относителното движение на наблюдателя. Така съзнанието се подчинява на законите на относителността на Айнщайн и може да се променя в зависимост от референтната рамка. Авторите също твърдят, че съзнанието може да взаимодейства с материята чрез електромагнитно поле. Те предполагат, че мозъкът е приемник и предавател на електромагнитни вълни с различни честоти. Тези вълни носят информация за реалността, която възприемаме чрез сетивата си. Мозъкът обработва тази информация и създава свой собствен поток от информация, който оформя нашето съзнание. Този поток от информация също се излъчва под формата на електромагнитни вълни и може да повлияе на други мозъци и материални обекти. Така съзнанието може да се разглежда като енергиен процес, който свързва материя и информация.

nauka.offnews.bg Раждаме се в самота и цял живот бягаме от нея, а пътят е в обратна посока - към себе си Представяме ви една статия за ползите и вредата от самотата, която придружава човека от раждането му и до преследва през целия му живот и за нейния социален и еволюционен смисъл от руския психолог Василий Проскура. Авторът определя публикацията си като "доста абстрактна" и не дава конкретни препоръки и съвети за укрепване на "психологическото здраве", а проследява мъчителното бягство от себе си и посочва единствения спасителен, но труден път обратно към себе си. ==================================== Ражда се дете. Това може да е радост за родителите, но какво е това за детето? Детето, което се лишава от безусловната топлина, храна и лекота? Детето, което сега ще трябва да получава храната си, полагайки усилия и изразходвайки енергия? Детето, което сега трябва да се бори ежедневно с гравитацията, дори просто за да диша и да губи енергия за всичко това? Детето, което ще умре от глад и ще замръзне и ще загине, ако няма някой, който да се грижи за него? Детето, което преди това всяка секунда е усещало около себе си неразривното присъствие на друг, чрез удара на сърцето му, топлината, енергията му? И сега всичкото това го няма - новороденото е изгонено от рая, то е голо, то страда, то не чувства присъствието на големия грижовен Бог. Детето за първи път се сблъсква със студа, гравитацията и самотата ... Съвсем естествено е нежеланието му да приеме тези промени, изпълващи го с болка, страх, тревожност и отчаяние. Ще приеме ли своето раждане? Изгонването си от рая? Ще приеме ли изолацията и самотата си? Доста бързо детето се научава да се справя със студа и гравитацията. Но как да се справи със самотата, все пак животът на детето зависи изцяло от външната грижа и подкрепа в продължение на много години. Изчезването на подкрепата и грижата от близките е равносилно на смърт. Детето не може да се грижи само за себе си. Всичко, което може да направи със самотата си, е да се опита да я избегне. Да избяга от нея, влагайки цялата си сила и цялата си енергия в това бягство. И малкото дете бяга. Бяга към родителите си (най-близкия си социален кръг), които му осигуряват това приятно преживяване на грижа, любов, обич и подкрепа. У детето отново се появява надежда, че не е само в този свят - защото до него е някой, на когото не е безразлично, който разбира желанията му без думи и ги изпълнява. Раят почти се връща, но ... Но все повече започва да забелязва, че желанията му все по-рядко се удовлетворяват и че родителите му могат да имат други желания, които са в противоречие със собствените му желания и те все по-често предпочитат да удовлетворяват своите желания, оставяйки детето неудовлетворено все по-често. Детето отново се сблъсква с раздялата, то губи това мъничко сливане с родителите, което наскоро е успяло да придобие с толкова мъка и отчаяние. И отново се чувства „изхвърлено”, измамено в очакванията си, предадено в надеждите си от политеистичните си богове ... отново ... Какво трябва да прави сега? Къде да бяга сега? Самотата е непоносима и детето бяга. Бяга в посоката на по-широк кръг от обществото - баби и дядовци, лели и чичовци, други роднини, приятели и приятелки от улицата, съученици в училище - навсякъде детето търси общуване, а в общуването - сходство на желанията, вижданията за света, ценностите, преживяванията и усещанията. То търси нещо, което му дава разбирането и усещането, че не е само, че има до себе си „сродна душа”. И всеки път, намирайки капчица нещо сродно и близко в друг човек, то искрено се радва и въодушевява. И прекарва целия си живот, събирайки себе си капка по капка в отраженията на други хора. Краят на юношеството започва с разбирането, че потокът от тези капчици става все по-малък всеки ден. И сега е почти пресъхнал. И отново, на прага идва почти забравената самота. В отчаян опит да избяга от самотата човек се втурва към по-далечни хора, в обществото, в отношения, притеснения и проблеми. Но колкото повече усилия инвестира човек в стремежа си да се отърве от самотата, толкова по-далече бяга от себе си. А и социумът го подтиква към това, наливайки масло в огъня на мечтанията на човека към щастие, което по този начин никога няма да достигне. От друга страна, това "бягство от себе си" допълнително мотивира неприемането на себе си като цяло или някои от свои части. И ако търсенето на "сродна душа" е "морковът", то неприемането на себе си е "тоягата", стимулираща бягството на човека от себе си. В това движение "от себе си към хората", човек може да загуби години и десетилетия от живота си, а желаната "липса на самота" така и няма да бъде постигната. Нещо повече - отказвайки да признае безсмислието на загубените време и усилия, човек се лишава от възможността да преразгледа целите си, да разбере реалните (а не илюзорните) си желания и да преоцени методите за постигането им. Още по-трудно е за малцината, които са успели да превърнат мечтите си за социален успех и популярност в реалност, като начин да избегнат самотата. За тези хора, които сякаш са намерили това, за което са мечтали, разликата между очакваното (да се отърват от самотата, да постигнат желаното приемане) и реалността (където самотата все още присъства дори сред тълпа от почитатели, както и приемането го няма никакво) достига най-високия си връх. Това създава много висок "вътрешен стрес" (поради голямата разлика в потенциала на желаното и действителността). И такова високо напрежение прави живота непоносим, те "изгарят" на върха на успеха си, рязко пропадат, търсейки забрава в различна степен - от наркотици до самоубийство. Примери за това, сред някога популярните и "култови" личности, могат да бъдат намерени в изобилие. Хората, които не постигат желаното (т.е., по-голямата част), продължават да съществуват при относително умерена степен на вътрешно напрежение, с което се справят с относително умерени дози забрава. Така например, някаква степен на бягство от самотата може да бъде постигната чрез алкохол и хазарт, "разтваряне" в работата или в семейството и т.н. Но има и друг вариант, как да се намали това "напрежение": може бавно да се отравя средата на живот чрез пасивна автоагресия, бавнопротичаща хронична депресия или чрез активна агресия - вечни спорове, конфликти, изясняване на отношенията и всичко, което води до хронично състояние „на ръба". Има и още една категория хора, които избягват самотата си чрез бягство към Бога, единението, които са загубили. Първо преминават през етапа на политеистичните богове, които са достатъчно отделени от човека и независими в своя символизъм (при това символите на тази вяра са подобни на ценностите на представителите на семейството на детето на съответния етап от неговото развитие, когато то се идентифицира със семейството). Следващият етап е монотеистичният Бог, като отражение на предишния етап на сливането с майката. И това "пътуване към Бога" завършва с етапа на пантеизма, където Бог е навсякъде и съответства етапа в утробата на майката. Ще намерят ли тези хора бог? Вероятно да. Ще избягат ли от самотата? Да. Но само докато не изчерпят ресурса на своята вяра, след като са преминали през всички тези етапи на намиране на "боговете" в обратен ред. И когато вярата им отслабне, те отново ще усетят неизбежната студена, мълчалива и безжизнена самота на прага си, неумолимо звъняща на вратата. И ще осъзнаят ужаса, че самотата всъщност винаги е била с тях и е звъняла през цялото време, докато затискайки ушите си с ръце те са тичали, за да намерят някой, с когото да се слеят. Така живеят хората в продължение на години и десетилетия - и дори не искат да променят каквото и да е. От друга страна, не виждат възможност да променят нещо в живота си и смятат състоянието си за безнадеждно. И какво може да направи човек в такава патова ситуация, когато вече няма сили да се противопостави на натрупващата се тъга и депресия? Тъга по времето, когато е усещал, че не е сам? Тъга по времето на разбирането и безусловното приемане? Нещо повече, в съзнанието му започва да блуждае идеята за безплодността на всички положени усилия. Бори се през цялото време и в опита си да избегне самотата, сега се чувства безкрайно самотен, дори и да е безкрайно близо до своята среда. При това е изразходил почти всичките си налични ресурси от сили, надежди и вяра и пак е останал до "разбитото корито" на своите безплодни очаквания. Но единственият, който може да даде на човек така желаното усещане, е самият той. А през цялото време е бягал от самия себе си - презиращ се и необичан от себе си. И хората скитат в джунглата на обществото, надявайки се в поредния срещнат да зърнат отблясък от отдавна загубеното си Аз, но никога няма да открият човека. Защото не търсят където трябва. Някои хора, сред които, не е странно, са много психолози и някои от техните клиенти, все пак са намерили себе си или вървят към себе си през джунглата на своите страхове и тревоги, обиди и разочарования, срам и вина. Този път към себе си не е прост и лесен, за разлика от обратния. Да престанеш да бягаш от самотата - тази перспектива едновременно плаши и тревожи. ============================== И макар статията да не дава рецепти, авторът намеква, че това, което ще помогне по този труден път, е осъзнаването, че самотата има положителна страна и възможност за развитие на отделния човек.