ramus

А дали това е единствената "причина"? Вие перифразирайте, но пак пишете думичките (си)... и "разказвате". Особено през защитаването най-много се "разказва". А оправданията от този тип са от вида - защо не мога да направя нещо си, а не защо не го правя. Разбира се че 'включвания' от такъв тип не са възможни, защото няма кой. защото няма какво да включи. Ето моята простичка версия, която всеки миг е възможно да бъде проверена. Съвсем простично и съвсем практически. Вие можете да си създавате каквито и да са перифрази, перифрази на перифразите, да си нагаждате каквито и да са образи на мегаломана и на още купища диагнози, които именно "ерудитите" раздават щедро и със съвсем лека безотговорна ръка. И го правят защото им е нужно да си обяснят някакъв си келеш, дето непрекъснато им мъти прозрачната иначе "водичка", докато си шават сред блатото. А аз предлагам проста и лесна проверка - например нещо съвсем простичко - от същия мегаломан и обсебен да разкрива опита , вижданията и тезите си. Вие задавате въпрос към мен. Аз задавам въпрос към вас. Равноправно и равнопоставено... По-горе вече направих няколко такива предложения - защото академичният интерес на местните "ерудити" не им помогна с нищо да напишат - например дали са наясно с тяхната ценностна система, при положение че те самите толкова "знаят" и могат да цитират, могат да гугълстват, позовават... Но въпроса е - след като толкова знаят - имат ли лично изследване по тяхната лична версия на ЦС - основни положения, подредба в йерархичността, анализ на структурата, пирамидални съотношения и влияние върху мотивационната им система - и оттам - върху действията сред собствения им живот... Не е нужно да се влиза в конкретни подробности - те са незначителни, но са важни ако са изминати. Ако не са изминати - няма как да се реализират на тях каквито и да са ПОЗНАНИЯ (а не знания). Липсващото ПОЗНАНИЕ няма как да се замести или изпълни със "знаЕне". И ясно си личи. Заради това предлагам ясна и проста проверка... заради която не са нужни "ентусиазирани включвания" а обикновена отговорност и достатъчна тежест - идваща от изминатият път. защото никоя от думичките ми по-горе, нито от тезите, опита или вижданията - не стои нито Юнг, нито който и да е друг. Не стои свещено писание, не стоят купища информация как е според някой друг, според конвенцията на други... И само да напомня - САМОПОЗНАНИЕТО не е наука. Няма как да бъде "учено" и да се усвоява. това не е обективна характеристика на обективна или друга "реалности". В него не е възможна математика, нито таблици, уравнения или количествени или качествени стъкмистики... Чрез отрицателните форми изразявам кое и какво НЕ е САМО-ПОЗНАНИЕ. И не защото съм учил или чел, или имам предпочитание към определена социална идеология, или да съм фен на тоя или оня...

дали коя, каква и защо неговата цел е била - това само той е можел да каже. Но няма как да помага човек на... "хората". защото хората - това е твърде общо понятие - има много хора и на много от тях не е нужно да се 'помага'. А знаете ли защо...? А знаете ли защо някои хора се фиксират именно в периметърът от хора на които "е нужно да помагат", като че това са 'всички хора'? Няма как човек, като ЮНГ, който е бил с купища личностни и психични проблеми, да не е мислил за... помагане на хората като него. И да ви кажа, че именно това е първообраза на типичния "ТЕРАПЕВТ" - от стария тип. И Юнг и Фройд са "сродни души" по отношение на проблемното си психично здраве и това може да се зачете сред всяка тяхна биография, вкл и в УИКИ. И думичките в това цитирано изречение са чисти клиширани идеали, на един вярващ идеалист. Но целта на тия думички е да се прикрие нещо съвсем друго. както същото правят и другите... "ерудити" е темата, и извън нея. както го правите и вие самата - скривате съвсем частни интереси зад общи социални фрази, с общи значение и съвсем клиширано идеално съдържание. Но това няма нищо общо с действителността, а е това, което някой "му е нужно да вярва", което му е нужно да му е мотив, да го води като се губи... Така и тия думички - са чистия идеал, в личната религия на един човек, който никога не е познал щастието, хармонията и пълноцеността - до самия край на живота си. Заради това само е мечтал за тях. ===================== Наивно е да търсите оправдание в обясненията с ерудиция, по отношение на "самопознанието". За ЮНГ, както и за вас, както и за много от проблемните хора, търсещи, нуждаещи се, зовящи и потребни от вътрешен мир, това е панацеята - и вие именно наричате това "самопознание". Да ви напиша нещо простичко и без всякаква нужда от ерудиция: ПОЗНАНИЕТО, като понятие, включва един важен елемент. ПОЗНАНИЕТО никога не е било просто 'знаЕне'. И ерудицията в него - никога не е била единственото условие. В този смисъл най-важното в ПОЗНАНИЕТО е неговото генериране през съответен СУБЕКТ. Не знанията на субекта определят ПОЗНАНИЕТО. Те се включват само като едно от условията, но съвсем не най-важното. ЗА ПОЗНАНИЕТО най-важното е СУБЕКТА, който е негов проводник. Който е негов автор, който служи за неговата генерация. Не е ПОЗНАНИЕ някой да следва стъпки, нито да учи, нито да знае. В този смисъл - за познанието най-важното е ПЪТЯ, практическите стъпки, които СУБЕКТ изминава и чрез които генерира нещото, наречено ПОЗНАНИЕ. Без практика, ПОЗНАНИЕТО е невъзможно. И когато няколко пъти вече задавам ясни и прости маркери - някой да напише нещо относно собствения си опит, реални стъпки, реални действия - и няма никой откликнал. Нито един - особено от "ерудитите". Разбира се, че ми е ясно ние с вас ако застанем съвсем равнопоставени пред условия - да не се справим равно с тях. А условията са прости и единственото важно в тях е - КОЙ КАКЪВ ПЪТ Е ИЗМИНАЛ. изминал - в посоката към СЕБЕ СИ. няма как да се сбърка в изводите - защото някои основни моменти са очевидни и съвсем ясни. Те не зависят от това кой какъв е, кой е, откъде идва, какво е правил... А зависи кой какво прави в момента. Само в момента - ние сме. И познанието за човека нито започва, нито свършва с книгите на един търсещ "себе си", защото личното ПОЗНАНИЕ, е ПОЗНАНИЕТО ЗА СЕБЕ СИ и него го няма в никоя книга, Личното познание за вас, за мен, за който и да е - го няма никъде другаде, освен в нас, самите. И САМОПОЗНАНИЕТО е резултат от това КОЙ, ДОКОЛКО и КАК е загледан в душата си. Там, онова, което наричате сянка, както и маска - не са създадени от ЮНГ. Те са изведени с други думички и чрез други изразни средства и концепции още преди ние да почнем да броим календата по раждането на Исус. Но не е идеята че са били изведени, а че това е извеждане, което един човек трябва да направи през себе си и за себе си. А не да привижда "себе си'' през всичко и всеки друг, само и само да си нагласи липсващата иначе "картина". ============== САМОПОЗНАНИЕТО - не е нещо, което се учи, нито ерудитите са много самопознаващи се. Съвсем простичък пример мога да ви дам, съвсем очевиден и съвсем тук, вътре в темата. Именно в темата са налице няколко "ерудита". Но никой от тях не е САМОПОЗНАВАЩ СЕ, всъщност именно ерудитите вярват че това да си ерудиран, ги прави да са по-близо до себе си... евентуално - да се опознаят. Но ерудитите не носят познание. В темата няма нито един от "ерудитите", който да има ПОЗНАВАНЕ на това, което пише. защото няма никаква практика, няма никакъв опит с "ПОЗНАНИЕТО". най-малко пък - с познанието ЗА СЕБЕ СИ. Основния мотив, който пронизва живота на ЮНГ, е фиксиран около опита да разбере човешката страдаща душа - каквато е бил той самият. Но да напомня - че въпросния ЮНГ никога не се е излекувал. както и Фройд - по същия начин. Много помагащи, много лекуващи, много теоретизиращи и размишляващи - но така и никой от тях не се е излекувал от проблемите си. В познанието за себе си - ерудицията няма основното значение, защото пътя в познанието за себе си - е вътрешен път. Най-самотният път на света - е този, дето води към себе си. А хората дето се спасявате като вярвате в "самопознаването", смятате че това е нещо, дето някой е написал, някой дето е вървял към него, а вие само да го научите, да го усвоите, повтаряте заимствате... А това е нелепо, това е един напълно сбъркан подход, но за вас е спасителен, защото няма как да се заобиколи една проста личностна бариера, заради някои дефицити по време на израстването и етапността във формирането. ====================== Няма как да обичаш истински някого, ако ти самия не се обичаш. Няма как да познаваш другите, ако не познаваш себе си. Няма как да излекуваш други, ако ти самият не си излекуван. И ако един лекар в социалната медицина може и да е болен, но и да лекува пациенти, в обмена между души, същото е напълно невъзможно. Да помагаш - не означава да "излекуваш". Вие четете и цитирате думички, дето ви допадат и си ги нагласяте спрямо собствените си интерпретационни особености и ниво. Но това не е единствената възможност и същите думички, не означават само и единствено точно това, което вие смятате и сте избрали да означават. Вашите думи - са вашия автопортрет, както моите думи - са моя. Вие разказвате за себе си, особено с горните си писания. Това правим всички - всъщност дори и да се позовава, цитира или заимства - ние всички рисуваме само и единствено "себе си". И по "рисунката", както я гледа един профайлър и вече е извел основните особености между рисунка и художник, може да се изведе КОЙ Е ХУДОЖНИКА. Както и по картините един опитен профайлър извежда че Пикасо е бил шизофреник. В този смисъл - думите са четката и боите... и платното... Авторът е в същата взаимовръзка с написаното - както художника, с картината си. И по думите - с достатъчно умения може да се изведе кой е авторът им - какви са неговите особености - по особеностите на думичките. А те са много... много и много разкриват... Вие чудесно знаете какво и кое точно ви е "резонанса", нали - между няколкото ерудита в темата. Особено един от тях? Не е нужно въобще да го изписвам - нека остане онова, което няма да изпиша, защото няма нужда... Пък и вече го писах за една друга "ерудитка" и вие реагирахте на "обмена ми с нея" именно като на 'сродна душа' - един нагъл идиот, изтерза горката жена, като я нарани жестоко, последователно, систематично, докато я докара да "й падне пердето"... Само ще ви кажа нещо съвсем простичко - знаете ли кой субект реагира точно така... и защо вие точно така реагирахте... Вие знаете, аз не знам, просто вие го разказвате с всяко писане. Всеки текст тук, някъде, където и да било, всяко настояване, декларация, всяко извеждане... е автопортрет. И моите думи, не правят изключение към "автора им". Разликата е, че съм наясно че непрекъснато "разказвам" кой съм. И че внимателно след всяко писано от мен, по много пъти ще го зачитам, че преминава през филтрите, през интуиция, през усет или "докосване", през аналитичните техники... за да вниквам в това, което съм АЗ. Ето това ще направя и с тия думички, дето вече ги написах... Както и с всички останали, както правя непрекъснато и всеки миг. За да съм сам пред себе си, сам със себе си, сам през себе си, не ми е нужен нито ЮНГ, нито Исус, нито папата , буда или филанкишиев...

Разбира се, че е отрицателен изказа, Аби - не е нужно да се изваждат думите ми от контекста - съвсем ясно е че думите ми започват с това и съдържат невъзможността да се ползват сънищата за себепознание, точно толкова, колкото се ползва разхвърлян боб по пода, или натална астрологична карта, гледане на кафе... Изброих в думичките си доста основания и аргументи, извеждания и обобщения - вие защо точно подбрахте 'отрицанието', вместо да опитате да се занимаете със смисловия пълнеж на написаното. Отрицанието в изказа - е само средство за смисъла на същия изказ. Но не е фокуса в него... Изглежда при интерпретирането всеки си слага фокуса си където му е удобно за да избяга от решаването на дисонансите, като не ги допусне за разглеждане. Чудесно е когато се говори за терапии, чудесно е когато се ползва множественото число с благи и меки думи, но вие не сте терапевт. Нито сте терапевтирана - най-малкото тук сред темата. И така - цитираното изречение с което се завършват тия иначе чудесни меки, топли и благи думички, не съдържа нищичко, което да носи смисъл и всъщност са съвсем общи клиширани думички целящи ... какво точно? Интересно е, че думичката "познаваме ли себе си" е стигнала до тълкуването на сънища и цели най-вече терапия ли? Защото Юнг не е писал нищо за себепознание. Нито е завършил ценз по същото... И да напомня че институт за себепознание, все още няма. Няма такава образователна дисциплина, нито има такъв академичен премет - нито по времето на Юнг и Фройд, нито преди тях, нито до сегашен момент. Вие също не упражнявате такава посока никъде в написаното си никъде из форума, по никоя тема. Не само вие - и четиримата основни списвачи на тази тема, всеки със своя си интерес, под предлог че е 'фен на Юнг. По същия начин без никакъв благ тон, с характерната си директност, бих запитал - а вие дали наистина владеете средствата за себепознание, на достатъчно съзнателно ниво? защото никак не е трудно да направим заедно тук една лека анкета - на няколко въпроса относно това доколко как, и докъде двамата с вас "познаваме себе си", докъде е стигнало това, какви средства сме използвали, какъв анализ и разбор е направен и каква е познавателната моментна картина (на себе си) - на всеки един от нас... Именно заради това са и общите приказки, с общи клиширани фрази, които да покрият съвсем никаквата практическа полза от разборите на сънища. И че за вас това е просто от личен интерес, нямащ нищо общо с никакво "себепознание", а с нещо съвсем друго... за което между другото вече сте писали - както и в тази тема, така и в предишните си участия по други теми.

Но не е задоволително като обяснение отникъде. Нито че го намирам за такова. В първоначалните търсения на западните първопроходци е било просто работна хипотеза. Но няма нито едно състоятелно доказателство за нея. От работни допускания се превръщат направо в.... "догма". И именно това са наследствата от този вече овехтял тип гледна точка... Аз съм също активно сънуващ. И съм така откакто се помня. Сънувам много често силни и живи сънища. Понякога в тях съм "у дома си" и всичко ми е познато. Но при събуждането си - нямам никаква връзка с реалността в "будно" състояние. Изследвал съм всичко това систематично и последователно, със записки в десетки дневници, с усвоени умения за осъзнато сънуване, дори за насочване и управление на сънищата... Опитвал съм тълкувания по всякакви начини, още в младите си години когато се докоснах до книгите на Фройд и Юнг, на Кастанед... Че и на много "преди тях" - чак до КАБАЛА и Будизма. Мислех си че това е "златна следа" по която да вървя, защото се подведох именно - по авторитетите на имената. Имам записки на сънища, които са свързани и са на "серии". Не ги сънувам последователно всяко сънуване. Но в момента когато потъвам в съня, веднага ставам "част от продължението" - всичко ми е естествено, познато, съждавам имам ясна идея кой съм аз - сред напълно различен исторически, географски, културен, личностен и социален контекст. Особено на някои ... сериали нямат никакви комбинирания, нямат аналози във реала ми в "будно състояние", нямат никаква информация която съм докосвал някога и някъде... Извеждал съм повтарящи се елементи, анализирал съм всякакви варианти... аха - и да намеря 'нишката'... изчетох доста литература, други изследвания... Направих и някои експерименти със себе си..... И нищо - една голяма бърканица сред която някой смята че е напипал разковниче. Но не е. И досега не е... И няма как да стане. Много дискутирах това в среда от професионалисти психиатри и психоаналитици. няма данни, нито потвърждения относно сънищата. Освен това се оказва че "в мига в който съня се разказва в будно състояние, той вече се донаглася от съзнателните механизми - дори и за целите на изказа, на израза, се налага интерпретиране. това невинаги е осъзнавано от "разказвача"... И на фона на това - всичко относно Юнг, веднага олеква... Което не е проблем на ЮНГ, а става проблем за нуждаещите се от 'сламка'... не са сериозни и издържани откъм научен подход което и да е от описанията за извеждане на изводи от сънувания. Дори в цитираните тук, или в които и да са от книгите на КАРЛ. Не са сериозни, а са подвеждащи. Всичко може да се нагласи - когато се касае до интерпретирането. Даден частен случай - на някой си Х, дето сънувал, после се оказало... после друг го бил сънувал... после пак се оказало - който и да е от случаите да се анализира внимателно - веднага пропада анализа. Какво остава за "генерализации"... Налице са твърде много неизвестни - относно сънуването. няма никакъв систематичен подход който да е адекватен и да опише точно и в пълнота какво, кога и кое - точно се сънува... А най-малкото - ЗАЩО точно това. Никой никъде не го е намерил - относно сънуването. Има само откъслечни фрагменти които в безпомощността си някой се опитва да ги съшива, да ги ползва като патерица... Някой се опитва да си повярва какво сънува, защо го сънува... и че е много важно това. Може и да е важно, но в чисто практично отношение - няма как. Поне на този етап, няма как и твърде отдавна това е изоставено като практическа посока за работа. Като допълнение, като част от мистиката на спектакъла между терапевт и клиент - може би. Но извън този нагласен театър - няма нищо... Нищо на което може да се опре, нищо върху което може да се надгражда. Идеята че сънищата носят смисъл, значение, код, че говорят нещо... никога не е била с обективна и научна цел. Без значение че се получават съвпадения или касаното тук с понятието "синхроничности''. Извеждат се като факти... но проблемът е техните обяснения за 'връзките', а и в мозъка непрекъснато се играят игрите на "напасване" нагласяне. Игрите на аналогии и привиждане на сходства, съвпадения, повторения - защото именно така дадени явления биха станали "обясними"... И ако при първопроходци - като Юнг или Фройд - нещата са били по начина по който те са ги виждали, защо след над 100 години, някои продължават да се улавят за сламките им. При положение че толкова много се е открило оттогава. При положение че толкова много е направено, толкова много е експериментирано - тук вместо да се вникват новите течения, разглеждащи вече развити концепции, основани на експериментални съвременни данни - някой си решил че "ЮНГ е голяма работа" и трябва да се изучи внимателно... Но дори днешните студенти не го учат задълбочено, а само като важна част от историята. Това е все едно - вместо съвременна еволюционна генетика, биология, някой да се хвърли да учи ДАРВИН и да припада по "гениалността" му. Та днешната идея за еволюцията има толкова общо с Дарвиновата, колкото и идеите на ЮНГ, с днешното ниво и периметър на психодисциплините, когнитивните и невро-науки . Никъде няма изведена ЕДИННА ХИПОТЕЗА - относно ПСИХИЧНия свят на човешките същества. Доста сме далеч от това - на този етап. какво останало - за единна ТЕОРИЯ - на психичното... макар доста описателни концепции да претендират, практическите експерименти, процеси и явления психичното - все още не са изучени за да се обхванат от стройна и систематична теория. Може би никога няма да се стигне до такава и заради това толкова хора много напират да си изработят сами за себе си така - да си имат опора, дори и патерица да е.

небивалици - за компетентен човек. За други - "истина", особено когато се поднесе с нужния "финес", съставена за нуждата от същото на някого, с "гарнитури" от снимки, изреждания и споменаване на имена... важното е да прилича. В тази връзка са налице и няколко весели "експеримента" които се пускат във Фейсбук, като онагледяване че дори и пълна глупост, може да се състави да е "новина" и да се вземе като 'истина'... Заради една патриотарщина - комплексираната версия на патриотизма. https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/11/16/facebook-poludia-patriotizym-s-pornoaktiori-shvanahte-li.393764

Ми - не са. Ето че други "са полегнали на дивана" - кой да остане "прав"? Обаче - се замислям за нещо... - Тва с "братята"... не знам. Но се опитвам да се сетя - Кои са "родителите"... защо "сестринството" не се споменава. А възможно ли е да става въпрос за 'полубратя' - от "различни родители"... А кои точно... А дали въобще става въпрос за... "семейство"?... Направо затънах сред тия ... "тресавища". Най-добре си е колегата - просто си е полегнал на дивана и... да се оправят лаладжиите

ааа, не. От няколко години на доста места по руския интернет, по форуми и чатове упорито се дискутира именно "българската неблагодарност" с доста пиперливи думички... Отгоре на това - официални лица от управлението на Русия по различни начини също изразиха тази... "неблагодарност". За "съвпадението" на тия две "изразявания" не е нужно да се коментира, но в случая засягам само в общ смисъл.

е как може така. Тук става въпрос за човешка национална драма, от екзистенциален характер... Нали се чете следното: Е??? Стига с това бездушие и незаинтересованост. Тук именно родния пат-риот, загледан "на североизток", би трябвало да му се разтупти "душата" от ужасното бъдеще, което се очертава някъде в хоризонта... И при такова тревожно положение, вие го давате неглеже - с полягане на дивана и пред монитора с браузър отворен на "форумнаука.бг". Така няма да се решат истинските опасности, надвиснали над истинския "българин", който по традиция "все бива спасен"... Не съм сигурен дали в историята на Европа е налична национална митология сред която даден народ е 'два пъти спасяван" ... И все от един и същ "освободител"...

С кое точно - може ли уточнение? ОФТопик====== Използвам тук споменатото само като контекст - ако искате ми пишете на лични или отворете нова тема - ако прецените че следващите съждения си заслужават да се дискутират. Цитираното от вас - се основава на две смислови основни 'единици' - по-интересната е първата от тях. Основните смислови акценти са няколко и са погрешно изразени, но това е за ЕМО-ефекта, който се търси и се пресилват преднамерено изразните средства, чрез съвсем излишно "затрупване". Въпреки това - в смислов план ето редицата от акцентите и нуждата от йерархия в тях - защото ако всеки един се превръща в основен - цялата смислова част в интерпретирането, се пренарежда и се променя целия замисъл. И така : 1 - не бива да си позволява (да си въобразява) - въобще не може да е основния, въпреки че именно това е "ефектната част" сама по себе си. Въпреки това - също е възможно да е "смислов акцент" в общата схема. 2 - може да опитва.... ДА ПОМАГА НА ДРУГИТЕ... - е втората възможност за "акцент" 3... С "юнгиански средства" 4... ако няма ... нещо си - не е важно в случая... то е само нужното условно "условие" за изречението... И така - въз основа на това - ето логическите и смислови казуси изразени условно с въпросителни изречения: - ПОМАГАНЕТО - винаги ли е само на 'другите'...? - КОГА е налице "помагане", кои са критериите за това? - Лечението, например, - помагане ли е? защо и според кое? Може ли да е "професия" - помагането? А Психотерапевтът (без значение какъв, в общ смисъл) - той лечител ли е? А той ПОМАГА ли? Има ли значение разликата в смисъла на думичките "пациент", "клиент". А "лекар" и "терапевт"? А според кои критерии? - важно ли е в помагането 'средствата" - били те Юнгиански, или филанкишиевски? Споделеното изразено мнение, на АБИ - касаещо личното признание относно това че "помагането" е специфичен психичен похват с който се компенсират прикрито някои личностни и психични дефитици" (общо преразказано) - си е съвсем адекватно и напълно коректно. Всеки изследовател, с достатъчно честност и лично ниво на обобщение, стига до това... "откритие" за него самия... Защото социалния идеал невинаги е "позитивно идеален". А зад него умело се прикриват съвсем частни и лични "игри" на ползи. Така, че - казуса с ПОМАГАНЕТО е универсален човешки казус, защото на същата компенсация на личНОСТЕН (а не "личен" ) дефицит се основава и най-тръбения социален идеал - този за свещеността на 'помагането'. Особено в смисъл - че "помагането е висш социален идеал, с който се обозначава критерия за отказ от лична полза, в посока на същата в "другИ". Обаче - "лична полза" е налице. Тя докъде и как би се "измерила"? От друга страна - отказът от "свое" - в полза на "друг"... е важното по принцип - или количествената характеристика - "на други", в множествено число - е по-важна като критерий за "спомагател"... само количеството ли има значение? За Спомагателя, за Подпомогнатия, за Външния наблюдател... - от всеки един се възприема и отразява - по различен начин и резултира в сложно съставно... И още нещо - в "помагането" като акт, мотив, ценностна социална категория, но и лична полза - са налични няколко "вътрешни", смислови конотации. Именно чрез това се цели 'сливането им' защото именно така едните форми на взаимодействие, наречени "помагане", си противоречат и се прикриват със социалния идеал. Именно в детайла - за мен е разковничето... Та - връщам се на първите си думи. От всичко това съм любопитен - вие точно как сте прочели горното изречение, цитирано от вас - за да заключите че сте 'съгласен'? край на ОФТОПИКА===========

не е възможно. В общ случай - това е нещо като идеал. Хората, от това, от което имат нужда и да им е полезно - си го набавят. Просто отминаха едни стари времена в които науката беше една голяма идея, мечта, изход при объркване и въжделеното решение на всички проблеми и върховен идеал... Въпреки това - тя пак ще си остане единствения израз на рационалното отношение на даден субект, към света. Човешкият свят "около науката" не живее само с наука нито науката е единственото му "правилно занимание"... Опитите да се вярва в науката като единственият верен път и начин към истината... не е науката. Науката - никога не се е занимавала с "истината"... и самото съдържание на това понятие в науката, има огромна разлика със същото сред народа. А защо "народа" има проблеми с "истинската наука" - е защото народа има проблеми с научното познание въобще - особено след като то напредна толкова много, генерира сложни решения и казуси, достъпни за разбиране само сред учените, защото изискват сложни многогодишни усилия сред академична среда...

Не е само това - самата идея - за заклеймяване - е чисто ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ПОХВАТ... Как и защо е нужно "нещо си да се заклеймява"? Кое е "НАУЧНОТО' в заклеймяването - това научен похват ли е. Толерирането - е нещо съвсем различно, както отказ от толериране. Но ЗАКЛЕЙМЯВАНЕ - е чисто идеологичен инструмент за обозначаване... и създаване на негативно отношение, за защита на водеща линия в идеология. От кога науката сред форума се превърна в ИДЕОЛОГИЯ, за да се налага да се 'заклеймява" онова, което въобще НЕ Е НАУКА, но приличало на нея и много хора се подвеждали и залуждавали. Те същите "хора" имат нужда не от наука, и онези, които се повличат от 'спароток", ще се повлекат след който и да е, който да им подаде нужното от което се нуждаят. И не хората са виновни, защото на тях това им трябва. Ако им трябваше наука - щяха да станат учени, или да ползват научните данни. Но това им създава проблеми и са нужни много усилия. А народните хора имат потребност от прости истини, а в науката тия "истини" не съществуват...

http://historynakratko.blogspot.com/2018/10/Academic-Grievance-Studies-Corruption-Scholarship.html извадка от текста: "...различни области на социалните науки, за да докажат, че идеологията в тази сфера отдавна вече е взела връх над здравия разум. Работите си учените са създавали, скрити зад измислени имена, и въпреки това, както авторите предварително предполагат, преминават успешно проверките и са отпечатвани в авторитетни рецензируеми научни списания. А една от най-абсурдните статии, в която се твърди, че сексът между кучета в парка трябва да се разглежда в контекста на културата на изнасилванията, дори е получила специална награда. Авторите на неетичния експеримент заявяват категорично, че науката има за цел да установява истината, но в областта на социалните изследвания истината отдавна представлява интерес за съвсем малко хора ..." ===================== Защо толкова упорито се затварят очи че в доста теми, най-важното за спорещите в тях е именно идеологичният момент, скрит зад личното убеждение. И силният устрем да се докаже предварително формирана теза, която само се ползва за лично утвърждение. Колко човека тук, написаха че са сгрешили и въз основа на подадените от другите дискутиращи информации, мнения и съждения, те са коригирали личните си убеждения? Колко човека има за примери сред форума, тук, които да са променили личните си виждания - въобще, в общ смисъл? Кога за последно това се е случвало... Темата е озаглавена съвсем ясно. Не е в раздел ИСТОРИЯ, а в "Науката по света и у нас". Уж историческият контекст беше само за "летящ пример" в някаква конкретика. Когато се предложи съвсем друг подход по проблема, заложен в заглавието - се оказа че такова нещо било "спам" и не било "по линията на партията"... Няма такъв език - на псевдонаука. Онова, което се дефинира като "псевдонаука" ползва елементарни речеви и софистични похвати, които са отдавна създадени като социален инструмент и съпровождат човечеството и всяка култура от хилядолетия. А "псевдонауката" само ги ползва наготово. Псевдонаука - всъщност е идеологична система от научни елементи, създадени за да заместват "науката' сред "народа". Псевдонауката - е нерационалния поглед на хората, които имат проблеми с сложността на рационалността, с условността на истината. Псевдонаука - е приказка за житейските проблеми, направена да прилича на "науката". В нея се имитират много от "научните" принципи, ползват се научни думички... всичко за да прилича на "научно". Но то е предназначено за народните маси, които същината на научността за тях е една непостижима и далечна вселена и само мираж. Езикът на псевдонауката - всъщност е език и на политиката, на пропагандата и идеологиите, на социалното проникване на религиите... Това е "език" на който всички хора се учим още от първите си стъпки в живота, през социалното си опитомяване. Същият език - е само инструмент, и зависи от кого и защо бива използван. Разбира се, че при това положение, голяма част от неговите инструменти са за въздействие върху емоциите. Но не е само това - защото въз основа на различията в таргет-групата имат и други особености и механизми за въздействие, основани на психични особености, ограничения и слабости при възприятието и отражението.

Добре. Да поднеса ли нови извинения? Не съм цитирал, за да критикувам никого, а ги ползвах за изказа си - като контекст. Опитах се изказаното да се превърне във фокус, а не контекста му. Очевидно - не ми се получава. А може би зависи от интерпретиращите го. Все едно. Да спрем с това.

Добре, както кажете, вие сте специалиста и поставихте диагнозата, мненията, ролите, насоките. Добре. Извинете че ви се натрапих, с "дървените си философии" и "защитата на псевдонауката"... За първи път ми е и това доживях да ми прикачат. Точно мен - това е направо иронията на живота ми и съм още в когнитивен шок ... Виждам че с лекота всеки който решите че ви опонира с друго мнение, става "враг на науката", следователно - "защитник на псевдонауката". Казва му се че "не е за тук", с червен шрифт с презумпцията - "Който не е с мен (като мен), е против мен, следователно - е против науката". Може би съм терорист, щом не съм с правителството значи че защитавам тероризма. Добре че още в затвора не са ме вкарали. Още веднъж - извинете ме! Надявам се да ми простите невежеството и заблудата... все някога.

извинете ме, но когато коментирате думите ми си мисля че би било по-адекватно ако преди това ги прочетете - на какво мнение е "рамус". И моля ви - това изречение точно - най-малкото е научността и коректността в него, за сметка на заплашителният тон.

от друга страна: За кого са "зле" - нещата? Всичко това е само пример - че 'езикът на псевдонауката' дърпа струни, които ги имаме всички хора. Освен това - не са чак толкова очевидни, защото и :хората на науката" са също хора, със свои струни, направени от атавизми и наследства... и инерции... И че като излезен от "формалните правила" за научност - и веднага струните звънят, защото там, в душата... нещата не са много-много "научни". Мога да дам примери от почти всички теми и раздели - в които е съвсем наличен фона и триковете на посочените в антрето на тази тема "похвати", заклеймени като "лоши, негативни и подтикващи към заблуди и лъжи...". За мен това напомня за някакъв църковен обред и по-скоро в ритуален характер, а не на познавателен, но да речем че рамус е дефектен, невеж и необразован самовлюбен форумен клоун, на когото думичките въобще не следва да се взимат предвид от сериозните, образованите и начетените мъдри хора. така че - нека не се взимат предвид... От друга страна: Колко хора от всички тук са посещавали лекции по НЛП? Колко от тях са стигнали до упражнения и изпити - как се прави, как се въздейства, какви са механизмите, лостовете, прийомите - не само на книга, а да се овладеят. А всичко това ролята му е само да ги систематизира, изведе и подреди - за да са възможни за учене , та до практическо усвояване. Такива неща са практикувани още далеч преди "изкуството на реториката" в древна Гърция. Преминали след това в религията. Такива прийоми са работили, работят и може да се направи обоснованото предположение - че ще работят и занапред, както и през цялата история на човечеството, през политиката, религията, културата и всички човешки отношения, на всички нива, сред което и да е социално общество - от рекламата, през образованието, през религията, минава през отношението към живота, идентичността.... И да се сатанизира образът на манипулацията и изкуството за убеждаване, няма да промени неговата значимост навскъде и сред всеки. Още от раждането си, през формирането си като личности, започваме защитните си психични процеси, с явлението ЛЪЖА. И после... си върви "нататък"... - цял живот... Обаче някой решава че има нужда от ясен знак, че той се поставя в обратна позиция относно "заблудите". И прави тема - за да ги заклейми. Което - вероятно е чудесно. Но през моят поглед не е задълбочено и не се отива до корена, до основата. Без да споменаваме за нуждата главно от позиция, но не и по същество, защото в думите по-горе са налични същите тия похвати, които обаче излиза че се заклеймяват.

Разбира се че цветът на морето не е "син", а е именно - многоцветен и променлив и зависи от множество фактори и условия, които са изменчиви както те, така и съчетанията им. Няма човек, който да е прекарал на морския браг достатъчно време в наблюдение и да не забележи нещо толкова елементарно. Освен това - какво означава "цветът на морето" - кое море, за кого е такъв цвета, винаги ли е или само в определен момент... Именно този ваш пример още от началото, ви не е достоен за опора в този обмен. Защо точно вие го наричате "спор" и го превръщате в някаква битка за надговорване - си е някаква ваша лична битка. както показват и собствените ви думи... Вие със сигурност нищо не поправяте. Защото е очевидно че през цялото време на... 'спора' вие останахте на едно единствено лично положение относно разбирането си и само си го отстоявахте, чрез триковете реториката и софизма. В този смисъл във вашето твърдение има несъответствие - и то е по същество, а не само на думи. В този смисъл - вашето "мислене" е неправилно - когато вие в битка губите спора с опонента - така ли. Но вие сте усвоили достатъчно елементарни похвати, които да не допуснат във вашите очи спора да го загубите и да признаете мисленето си като "неправилно". Колкото до "правилното" - съвсем просто е да манипулирате собствените си изводи и заключения, чрез умела игра с интерпретирането и критериите. И накрая - да "получите" "правилния извод" - достоен за личната нужда и подкрепен сякаш от "обективни доказателства"... И между другото - в тази си игра въобще не сте оригинален... просто нуждите ви от доказване на личностна правилност ( и безгрешност) са малко по-остри от на други хора, с подобни уклони.

Много благодаря - за усилието, за времето, за превода... !

http://6nine.net/2018/10/29/от-безкрайния-космос-до-миниатюрните/ 6nine.net От безкрайния космос до миниатюрните неврони на форума за популярна наука Ratio biologist Деветото издание на Форума за популярна наука Ratio ще се състои на 10 ноември. Сцената на Sofia Event Center ще събере шестима международни лектори, които ще предложат на публиката истинско научно приключение. Гостите на събитието ще научат последните постижения на науката по теми като работата на мозъка и паметта, тайния живот на насекомите и колонизирането на Kосмоса. Основен тематичен фокус на събитието ще бъде превръщането на човечеството в космическа цивилизация. Развитието на технологиите превръща идеята за покоряване на Космоса от фантастика в реална цел, а науката работи върху варианти за бързо придвижване, обитаване и колонизиране на Космоса. Въпросът, който ни вълнува, вече е “кога”, а не “дали”. Последиците от развитието на човечеството като космическа цивилизация ще обсъждат Себастиан Фредериксън, Диего Урбина и д-р Владимир Божилов по време на дискусионния панел The New Space Age. Лекторите споделят любовта към Kосмоса и активно работят за неговото опознаване и покоряване. Себастиан Фредериксън е архитект, предприемач и съосновател на SAGA Space Architects – ново дизайнерско направление, което проектира хабитати за живот в космоса. Диего Урбина е част от екипажа на Марс500 – най-дългата симулация на космически полет, която продължава цели 500 дни. Д-р Владимир Божилов е преподавател в катедра „Астрономия“ на Физически факултет на Софийски университет и комуникатор на науката. Докато се стремим към все по-далечни части на нашата Вселена, се питаме и дали тя не е само една от много. Проф. д-р Томас Науман ще представи хипотезата за мултивселена и какво би означавало, ако тя се окаже вярна – ако всъщност съществуват неизброимо количество вселени. Науман е част от екипа на експеримента ATLAS на Големия адронен ускорител LHC в ЦЕРН и оглавява екипа за изследване на елементарни частици в немската организация DESY. От огромния Kосмос фокусът на форума се пренася върху миниатюрните неврони в човешкия мозък. Проф. д-р Ален Бюсон от университета Grenoble Alpes ще разкаже за начина, по който новите преживявания променят организацията на мозъка, какво е невропластичност и как този процес е свързан с паметта. Презентацията ще обясни как се формират и съхраняват спомените и по какъв начин болести като Алцхаймер засягат паметта. Ratio няма да се фокусира само върху хората, но и върху едни от най-подценяваните насекоми около нас – мухите. Публиката ще може да надникне в тайния живот на мухите, за да получи научни доказателства за това колко необикновени, интересни и важни са тези същества. Д-р Ерика МакAлистър от Природонаучния музей в Лондон ще развенчае погрешни, но често срещани схващания за мухите. Свикнали сме да гледаме на тези насекоми основно като преносител на заболявания, но те имат голямо значение като наш партньор в опазването на околната среда. Гостите на събитието ще могат както да зададат въпросите си към лекторите по време на финалната Q&A сесия, така и да поговорят лично с тях в неформална обстановка след нея. А по време на почивките между лекциите организаторите са предвидили космически изненади, които публиката няма да може да забрави. Деветото издание на Форума за популярна наука Ratio се организира с подкрепата на Melon Tech, SiteGround, Sutherland, SBTech, MentorMate, Dreamix и Училища „Европа“. Билетите за събитието са ограничени – можете да ги намерите на http://ratio.bg/forum2018.

Извинете, но вие спамите толкова безразборно из целия форум, че дори нямате идея в кои теми какво точно слагате. Не зная причината - от късния час или пък недовиждане... А може би за вас всичко е една обща боза - некви си там компютри, мрежи... Само да се докарат руски линкове, картинки, мнения. А като гледам картинките - мислите ли че това е сериозно или въобще не ги погледнахте преди да ги слагате тук? Погледнахте ли въобще заглавието и раздела където стои тази тема? Всъщност отговора вече сте го "изписали", но става ясно накъде води всяко безконтролно поведение.

Нейроморфный суперкомпьютер с 1 миллионом ядер имитирует человеческий мозг - Overclockers.ru Как сообщают в Манчестерском университете - 2 ноября, по просьбе Манчестерского университета, появился европейский невроморфический суперкомпьютерный проект, целью которого является имитация искусственного мозга с использованием так называемой Spiring Neural Network Architecture (SpiNNaker). Машина SpiNNaker имеет 1 000 000 нейроморфных процессоров, которые подобны человеческими мозговыми нейронами. Для моделирования мозгового моделирования в реальном времени потребовалось 1 000 000 ядер. Каждый из этих процессоров способен выполнять более 200 000 000 действий в секунду и имеет 100 000 000 транзисторов. Предполагается, что нейроморфный суперкомпьютер будет моделировать биологический мозг больше, чем любой другой компьютер на планете. Согласно данным анонса, биологический нейрон является основной клеткой мозга, которая общается посредством излучения «пиков» чистой электрохимической энергии. Нейроморфный компьютер использует крупномасштабные системы, содержащие электронные схемы, имитирующие эти же всплески в машине. В отличие от обычного компьютера, который посылает огромное количество информации через стандартную сеть, SpiNNaker имитирует параллельную архитектуру мозга и отправляет миллиарды небольших объемов информации одновременно тысячам разных пунктов назначения. SpiNNaker имеет 1 000 000 ядер, однако это намного меньше, чем требуется для правильной имитации всего человеческого мозга. Для сравнения, мозг мыши имеет 100 000 000 нейронов, а человеческий мозг имеет 100 000 000 000 нейронов. Поэтому суперкомпьютеру может понадобиться в 100 000 раз больше ядер, чем в настоящее время, для достижения паритета с биологическим человеческим мозгом. Однако, возможно, нам не нужен паритет 1:1 с мозгом человека, чтобы имитировать его точно, или что мы могли бы использовать меньше физических ядер с более «виртуальными ядрами» (или потоками), которые могут действовать как нейроны. Несмотря на то, что у них гораздо меньше ядер по сравнению с нейронами мышей, ученые по-прежнему считают, что суперкомпьютер на 1 000 000 ядер может оказаться полезным для моделирования определенных частей мозга в режиме реального времени, а также для других задач. Проект SpiNNaker был задуман 20 лет назад, а строительство началось 12 лет назад в Школе компьютерных наук Университета Манчестера. ============= https://overclockers.ru/blog/ddr77/show/21874/nejromorfnyj-superkompjuter-s-1-millionom-jader-imitiruet-chelovecheskij-mozg

Моля ви не привличайте "сектантите" отново тук, че пак ще се разиграе поредната сага с битките, толкова втръснала от други теми. От това едва ли ще спечели темата ви по някакъв начин. Все пак - това са само предположения - вие най-добре си знаете какво, кое защо и доколко.

имах предвид че няма практически такава "практика" (10++++ ), а е само на 'книга'... Такава самоаналитична практика - дори не е възможна. Никъде не е забранено да имам лично виждане и да го изразявам. Никой не нагрубявам, никого не атакувам лично, емоционално. Не хуля или нарушавам лично пространство на никого. Отгоре на всичко - дори това не е възможно. Дали, какво, кое и защо така го разбирам, така го виждам - вече написах достатъчно. За мен - САМО ЗА МЕН - горните твърдения са наивни положения и имам съвсем практически поглед върху 'резултата му' - точно от гилдията на някои професионалисти "на терен". Става въпрос че на книга всичко е чудесно... Но има някои положения практиката, за които никой сред професионалистите няма да говори публично. Това е нещо като 'скритите тайни' на тази ... "професия''. Както между впрочем - и за всяка друга. Но тази, както и някои други... професии - много се нуждаят от подходящ ореол и описателна митологична рамка, защото тя е част от самия "терен" и работата... И евентуално - от "резултата". едно от тях - е засиленото представяне на всичко това като обективна наука. Поне на теория, само на книга и концепции, само докато се учи, за да вдъхновява и мотивира... И да върши все пак задължителната си насока за социално преназначение. За пример - ще ви кажа че има и много лекари с огромна практика, знания, дисертации и опит - които имат поглед към медицината, лишен от различните социални идеални одежди и си позволяват да критикуват медицината - от принципите й, до приложенията й на реален терен... Има навсякъде проблеми и това че тук споделям някои от тях, означава че който и да ги зачете ще има предвид че е възможно да има много по-големи очаквания като отива при терапевти. А от това - няма да се "излекува по-добре". Има значителен брой хора доста разочаровани от психотерапиите - от всякакви школи и школни мъдреци и... "големи имена". Именно зареждането с идеални форми на описания, идващи от академичните писания и репликациите им, създава един доста идеализиран ореол и цяла серия от митологии, които се поддържат много внимателно и последователно - с маркетингови цели. И в момента съм сред големи светила в медицината и блестящи хирурзи, с чудесна практика и титли пред имената си. Нямате си идея какви неща се разказват помежду им и че няма балами сред сведующите хора, защото чудесно съждават около многобройните проблеми в медицината и прилагането й в практиката. И като принципни положения, и като проблеми от всякакво естество. А тия неща не са на "парадния вход", а се държат далеч от социалната и популярна клюкарница. Същото се отнася и до много други социални дейности - защото проблемите са сред цялото битие, на всички равнища... И замитането им - не ги решава по никой начин. Като стоят на "тъмно" - също не спомага за решенията им. Не е нужно повече да бъда цитиран, за да се налага да пояснявам нещо, за което поредния четящ имал лична си интерпретация по него и бърза да 'ми докаже' чрез позовавания, че му е правилна. Темата се превърна в говорителница и за някои направо стана като бойно поле, на което те изиграват ролята на Матросов... Много моля - освободете ме от цитирането само заради повърхностен прочит на някого си, за да ме ползва за играта си на защитник и спасител на обществени идеали, а всъщност - съвсем частни. Нарекохте ме с какви ли не изрази, нарицателни, меки или груби - който както му идва. Чудесно играх ролята на боксова круша и игрово огледало. игра, в която преднамерено се вкарах сред вас и колективната ви динамика. И именно със заиграването й ми разкрихте достатъчно за себе си. Благодаря ви на всички 'воюващи' - научих много от вас, много ми показахте, много ми разкрихте. Повече от достатъчно ми е. На добър час в темата!

виждам от цитираното в коментара ви, че отново са си в сила различни интерпретации особено в частта - че терапията "не била самоцел", като това не е ничие твърдение, особено на рамус. Но пък става за нужна задължително контратеза, която се измисля, после да се играе на оборване... Тук от пишещите никой не е нито атестиран аналитик, нито терапевт, нито психолог или психиатър... Още по-малко - с практика и "личен анализ от 10+ години"... Няма такъв анализ, между другото... Придаването на тежест в нещо като 'реклама' е нещо чудесно и спомага за поддържането на нужната митологична задължителна рамка от ореоли. Пък и... както и да е. Аз също приключих с темата тук. Кой както иска да се... "развива".

Ок, мисля си че проблемите с откриването на фирма са проблеми на бюрокрацията. Всеки има подобни такива, вкл. и аз. Бюрокрацията я има заедно с проблемите в нея, ... още откакто ги има държавите и нуждата от поддържане на ред в социалните порядки, регламенти, правила, норми... всичко това е за да не се допуска някъде по веригата някой си да бъде пристрастен или да използва влиянието си да взима решения, с идеята за контрол. Отгоре на всичко - прости решения. Някъде дадени въпроси са уредени по-добре, на другаде - същите въпроси - по-сложно. Въпреки системата за кръстосан контрол, в нея непрекъснато се намират пробойни и всички ги обединяваме в общото явление КОРУПЦИЯ. Греша ли в тия обобщения, според вас? Извинете ме, но аз не виждам къде е роботът в това, дори не виждам къде е моралния аспект в него. Роботът не може да се корумпира, не може да извлича полза за себе си, не му е нужно работно време и никога не се уморява. Не му е нужен годишен отпуск, майчинство или болнични. Да - роботът е машина и също се поврежда. Но пък и ние хората - също се "повреждаме"... А иначе - за "КОПЧЕТО и избора" - на всеки в живота му се случва да прави избори. Дали ще е пряко или директно - той прави избори след които има последствия. Понякога това са фатални избори, с много тежки последствия. Но всички носим отговорността си за това. Поне тия, дето могат да носят отговорност. Други - вина и огризения... ПОнякога се случва да са налице условия в които времето за избор е пренебрежимо малко и няма време за рационално осмисляне на последствията. Затова не е измислен друг вариант за този проблем, освен възможно повече предварителна превантивна подготовка. Но дори и така - не означава че в дадения миг за изборът ни, той ще бъде "правилен'. Има и други проблеми - в даден момент, "взимащият решение да щрака копчето към една или друга възможност" разполага с ограничен диапазон от възприятие. В него самия процесите по възприятието са променливи и не е възможно да се предскаже в кой момент от условен пик или пад - ще е. Например под въздействието на това че някой се обажда по телефона и съобщава че детето ти е в болница... Емоционалният афект от това рязко снижава възможността за рационален поглед и кръгозора и широтата на възможностите за избори рязко спада... и т.н. Възможно е след това - в разглеждането на вече случил се инцидент да са налице други възможности - за избиране, вкл. и от същия вече човек, направил избора. Но в самия миг на реакцията... всичко е уникално и неповторимо откъм съчетания на огромен брой условия. Именно заради това се нарича ИНЦИДЕНТ...