ramus

Ако вие "виждате" нещо си, не означава задължително че другите са слепи, а че вие имате делюзии. Всеки може да си играе да "вижда нещо си". Всяка група може да си играе на играта "ние виждаме, пък другите не виждат". Да повярваш нещо си... не значи че някой нещо гледа, а само че има усещането че го "вижда", че (сякаш) му е ясно, че (сякаш) вижда истинската истина... Това са елементарни форми на самозаблуди и са описани чудесно на твърде много места, касаещи когнитивната наука и психологическите познания. ГЛЕДАМ и ВИЖДАМ не са едно и също и зад двете думички НЕ стои един и същ пълнеж, а такъв с качествено различно съдържание и значение. Вие може и да не ги различавате и схващате, но не означава че вие по принцип разбирате нещо, отвъд личните ви пристрастия. Ако вие си играете на "осъзнаване", не означава че другите не осъзнават, а че просто се движите по игрите на фантазния ви свят. Вярата е плод на психични процеси и се разглежда в психологичен контекст. Форумът не е религиозен, а вече се написа другаде, че разглежда вярата и вярванията като част от човешкото познание, история, като част от пътя му към цивилизоване. Така - изразихме различията си. Това за мен е повече от достатъчно . Който, каквото схванал - за него си е.

Всъщност 'това, което прави' е, просто да се забавлява като играе "на контра". Две страници вече коментари този ник не е извел нито един аргумент, докато бива засипван с такива, като допълнително му се дават примери. Вместо с аргументи, се леят баналните иронички вметки и... дотам. Смисълът да се играе контра не е основан на аргументи, нито въпросният дава "мнение", той просто прави същото, каквото правят други никове в други знакови теми - играят си на контра, защото дисонанса им идва вповече. Темата е провокационна - още с антрето си и като казус е преднамерено преиначена в интерпретацията си. Няма как - убежденията и интересите на няколкото ника, това стремят.

Според мен не е разумно и практично да се изисква от някого нещо, което той нито е в състояние, нито му е във възможностите. Това може - това прави. Защо да се иска нещо повече - ако му беше възможно, щеше да е реализирано. Очевидно е, че няма как да стане, дори с подканяне, призиви, предложения или съвети... Такива хора са свикнали те да учат, да съветват, да обясняват и да казват кое е правилното... Така, че от трона им в техния си фантазен свят няма как да бъдат извадени, защото те само там са "едновластни царе".

няма да стигне до него. Хем отделиха темата и ограничиха клуба, но някак си... пак Z-стожерите си намират начин да си вместят любимите наративи. И го играят сякаш "напук", като на инат... само и само да е налице контра.

Честно казано и малко встрани от темата за войната - винаги съм се чудил на хората, за които "всичко е просто", вкл и "истините" за едно или друго. Изреждането на "хора, дето...", "хора дето" - показва стожерите на "простите истини", с които вероятно те живеят по-лесно и... "по-просто". Чувал съм да казват, че "вселената била просто огледало за тоя, дето се гледа през нея". Питам се дали и с "простите истини" не е пак така?.... Край на офтопика!

Мисля си, че това е тема за психология... а в конкретиката - за "психичната травма". В този смисъл, тия три цитирани изречения са пример за някои грешки по които мозъка работи и чрез тя се резултира до "заблудни" резултати. Независимо че тия изречения не са по никакъв начин свързани с "травмата" те имат далечно "родство" със същността на проблеми, вкл и явлението "психична травма" Рационалният принцип в познанието извежда нов подход на човека спрямо света. За да предложа рационален ракурс, на "неизбежното усещане за бог" в дадена типология хора, ще дам следния пример във вид на линк : https://it.dir.bg/nauka/zashto-choveshkiyat-mozak-e-sklonen-da-vizhda-litsa-dori-varhu-lunata Ако внимателно се прочете този материал (макар той да е популярен и да прави известни компромиси с "качеството и дълбочината") би се доловило от рационалния читател как и защо неизбежно толкова хора стигат до универсалната социална, идеална проекция, наречена "бог" Както вече някой би прочел в статията - основата на мистичната заблуда играят някои особености в психичната обработка. Тя е еволюционно програмирана, но за дадени условия в които такъв тип на обработка подават предимство в оцеляването. Но когато условията се изменят, "старите" програми вече се превръщат в атавизми и стават извор на заблуди и когнитивни грешки. Привиждането на лица, в конкретиката на инфото в линка, е частен случай на "припознаване на познати заложени схеми" сред всички процеси на битието. И то с приоритет, заради бързината и леснотата на такъв тип обработка... За да се постигне такава скорост, голямата част от висшите когнитивни процеси въобще не се задействат - да се обърне внимание на контекста, задълбочи различаването, да се забележат и разликите, увеличаване на детайлността и дълбочината на обработката... - за всичко това се изискват условия (време, ресурс и... възможности, в смисъл - на вече развита невронна мрежа, свързана със 'сложната обработка' ) Сега се връщам на горните изречения - от общите принципи към частния пример: Усещането за "присъствие на вселенска сила", за 'смисленост на вселенските закони', съвсем атавистично насочват към представата за "нещо, някой... с ВИСШИ сили, Висш разум, Висши замисли, с Висш ред". Именно заради това възниква почти навсякъде по глобала обожествяването - като бърз и лесен начин на "разпознаване" и интерпретация. Така спомага за намаляване на тревожността и стреса в екзистенцията на ХОМО. Проекцията бог - става масова, макар че тя има генезис и динамика в развитието си - от много и различни божества, свързани с шаманизма, постепенно - до "един и навсякъде", дето да е най-висш сред всички и дето ТОЙ да е най-най. Това се определя и от представността и мащабите на човешките организирани групи, възникването на държави, йерархичностите в които постепенно се свеждат до "един главен и върховен управител" ( крал, цар..., представите за неговата мощ, власт, сила... и т.н.) Качествата на "бог" постепенно са прилепени от все повече хора заради силната потребност да сведат високите нива на стрес и страх, до поносими... и за да опростят все по-широкия спектър от явления и процеси, които ХОМО осъзнава и възприема, сред все по-широкия свят сред който протича битието му. На всичко това усещането за неизвестност насочва към реденето на готови и лесни шаблони на обяснения и схеми на света, от които все по-голям брой хора имат нужда и потребност... Възникването на бог и религиите - са просто патеричката и хапчето-антистрес, с които човешкия вид се опитва да се справи със сериозните проблеми и особености, съпътстващи всяка екзистенция. Особено - емоционални и чувствени проблеми - на първо място и с най-висок приоритет. Сред всичко това стои и едно друго психично явление, което настъпва с развитие на психичния свят и определя и досега целият човешки спектър от процеси, явления и особености. Именно то е и далечната връзка с "психичната травма". В някакъв смисъл това явление е феноменално и изключително в света на живите същества на планетата, но всъщност най-високо развитата материя, която да се превърне в хардуер за изключителни нива на информационна обработка се намира именно в главите на ХОМО... но за това ще напиша в някакъв следващ коментар, защото иначе ще стане твърде дълго. -----

А ето и два основни видеоматериала, които касаят примери от съвсем прости наблюдения, достъпни за всеки рационален индивид. С тях се задават примери за основите и един от аспектите на самозаблуждаването и сложността на казуса - да се различат "сетивните данни" от какъв произход са - от материалната среда ли, или от лично конструирани сигнали, събрани и подадени на същия "вход за обработка". Клипчетата са достатъчно кратки... и поне според мен достатъчно съдържателни за всеки любознателен и съзрял индивид. Отгоре на всичкото са обучителни материали за ниво "гимназия", или примерно студенти първи курс. И...:

И малко странични материали: За някои аспекти между МИСЛЕНЕТО и ВЯРВАНЕТО - любопитно са представени в този клип. За през моите очи - това има изключително важно значение. Психолингвистиката е когнитивна наука, която се основава на сложната двупосочна взаимовръзка между МИСЛЕНЕТО и ЕЗИКА. В клипа става въпрос и за това...

продължение 2: В края на предишните думички завърших с някои версии на когнитивните самозаблуди, чрез явленията 'когнитивен дисонанс" и разни 'синдроми....' от когнитивната наука. Но това е съвсем малка част и касае главно определен аспект на възможностите за грешки, които всеки здравомислещ и рационален човек трябва да има предвид. МИСЛЕНЕТО е човешки феномен. Той е резултат от сложни комплексни процеси от наслагвания, до голяма степен уникални за всяко човешко същество. Психиката на човека е резултат от тия наслагвания в добавка към личните характеристики и особености, с които човек се ражда. Мисленето е доста късен продукт на човешкия сборен начин по който се самоопределяме и ситуираме сред пространството и времето, наречен ОТРАЖЕНИЕ. Появата на рационално мислене в цялата история на човечеството е било възможно само сред малцина редки индивиди. В своята чистота и екстракт това продължава да бъде така и досега. Но въвеждането на рационалното мислене в социалното образование, социални дейности, професии, социални структури, управление на хора, ресурси, капитали... всичко това довежда до изкристализирането на практицизма, нужен за задължителната степен на адекватност в споменатите. Едно от най-сложните задачи в рационалното мислене... е осъзнаването, опознаването и принципните положения за избягване и заобикаляне влиянието на пристрастието и самозаблудата. Това определя неговата степен на адекватност, и оттам - ефективност и практичност. В тази връзка в това продължение ще засегна две явления от общочовешки характер и битие, произхождащи преди всичко сред психичното поле на отделния човешки субект, а след това - в общото социално поле, заради сходството личностите . Първото е универсалното явление ВЯРА и широките негови човешки производни. Тук ще разгледам понятието ВЯРА в много широк психичен смисъл и имам своите основания, макар споменаването и обясненията им силно усложняват това изложение. ВЯРА е много сложно съставно понятие. То възниква от човешките психични особености и е с комплексен характер. Неговите производни са сред всяка човешка екзистенция, сред всички общества - на всякакви отношения и мащаби в тях. Нещо повече - ВЯРА стои зад всяка човешка култура, цялата история на всички народи, нации, социални събития и процеси, войни, империи, завоевания... Целият човешки свят, през цялото време на своето съществуване като вид човека основава битието си на психичните си особености и няма никакъв екзистенциален елемент в човешкото битие, което да не е породено от психичен процес, особености или микса от тях. Заради това познанието и познаването на нашето "психично отвътре" определя и всичко "навън" и може да се смята за ядрото което определя целия човешки свят. Оттам идва и централното значение, което му отделям, за да опознавам света, живота... през отраженията си за тях. Защото преди "света и живота и другите", всичко това го реализирам през "себе си". И именно ключа "СЕБЕ СИ" е основното във "вратата на познанието". Ние хората боравим с нашето ОТРАЖЕНИЕ за всичко - което наричаме че е 'вътре в нас' и всичко, което смятаме че ни заобикаля непосредствено (чрез взаимодействия и емпиричен опит) или отдалечено, (чрез представи, идеи, описания, символи и абстракции). Това е елементарно положение, което обаче е доста неглижирано от социалните инерции и твърде много хора го пренебрегват. Правят го защото до голяма степен самата идея че между всеки човек и нареченият от него "обективен физически или човешки контекст" стои един задължителен междинен буфер и филтър едновременно. В него не се натрупва само интерпретирана сетивна информация, а и различни форми на вътрешно-психични елементи, с които мозъка реализира нещо като балансиране на тия сложни плетеници от сигнали и породената от тях реактивност. ОТРАЖЕНИЕТО е най-сложното психично явление и в някакъв смисъл представлява сборна, сложно съставна картина на всички налични интерпретации на сетивни сигнали, наред с "вътрешни сигнали" от паметови записи и "вградени програми за интерпретация и обработка" на целия микс. Някои от тия програми са "генетично-видово заложени". Други - затвърдени от различни повторяеми модели, идващи по каналите на личния и/или социален опит. Паметовите записи са основният "архив" и извор на "вътрешната компонента" в човешкото отражение. Важно е, защото паметовите записи имат своите особености и те влияят силно върху общия микс. В тази условна обща амалгама сложни психични механизми са впрегнати за да регулират и балансират сборната "картина". Заради това аз въведох синтезно понятие, с която да нарека условно тази балансираща тенденция - ПСИХОСТАЗА, по аналогия с понятието ХОМЕОСТАЗА (по линка, за обща представа ). Поради това че мозъкът е основната управляваща система за целия организъм, от някои дялове в него се поддържа сложното динамично равновесие при непрекъсната променлива среда, влияеща на изключително сложни органични структури, които трябва да се поддържат в цялост. Тези кодове и "програми" за равновесие, преминават и на психично ниво и оттам аз ги нарекох аналогично "ПСИХОСТАЗА". Това има изключително важно значение за човешкото отражение и явленията САМОЗАБЛУДА и неговото производно ВЯРА. По време на израстването и психичното развитие "ОТРАЖЕНИЕТО" непрекъснато се усложнява, като се изпълва със все повече и разнообразни сигнали... Тия сигнали имат много и различни произходи, на различни нива на обработка. Така за целите на поддържането на баланс се налага психичните механизми да регулират общия баланс чрез 'други сигнали". Именно така възниква първата предпоставка за изкривяване на ОТРАЖЕНИЕТО, по което всеки човек се ориентира във времето и пространството - нуждата от попълването на липсващи сигнали или от такива, които предизвикват негативни изживявания да бъдат "заглушени" (елиминирани, изтласкани) и да са "отсъстващи". Или да се заместят с паметови производни, които да запълнят мястото на "негативните". Това е просто начин психичните защитни механизми за поддържане на психобаланса да свършат своята работа. Разбира се е очевидно че колкото повече намаляват сигналите от обективния физически контекст, толкова по-малко става адекватността на реагиране (за оцеляване, примерно ) спрямо него. И ако все пак връзката с физическия реал е била буквално жизнено-важна за ХОМО в условията на природата и съревнованието за ресурси помежду си и с другите животински видове, то в днешно време тази възможност за 'обратна връзка' и естествена регулация, отдавна е започнала да губи влияние. По този начин нивото на "вмъкнати и вътрешно-съставни сигнали" насред сборната картина на психичното ОТРАЖЕНИЕ, все повече нараства, като така нарастват и проблемите свързани с нея. ...

В текста по-горе са засегнати някои от общите колективни проблеми, които съпътстват формирането на общества и култури на базата на идеологии, които по същество са колективни заблуди. Но в тия думи ще опитам засегна съвсем общо личните и индивидуални аспекти, свързани със същото. Процесите, чрез които се реализира самозаблуда са изключително сложни и тяхната специфика и анализ не е тема на този текст, поради невъзможност за изчерпателност и дълбочина. Въпреки това няколко думички за част от явленията, свързани със самозаблудата биха разкрили колко са дълбоки и широки проблемите, които възникват за всеки човек и колектив. На първо място - личността на човека се формира в неговия живот. Даденостите и особеностите на индивида влизат в сложни комбинации от наслагвания със социалната среда и нейните особености. Формира се представата за идентичност, припознава се като АЗ и психичните защитни механизми започват да го "пазят". В процеса на израстването и развитието на личността, възниква явлението ЛЪЖА. В общ смисъл, средностатистически всяко дете на 4 години вече започва да лъже съвсем съзнателно. ЛЪЖАТА е много щекотлив човешки въпрос и с него се предлагат първите му противоречия. Всяко дете усеща ползата от това да лъже и го прави по различни съображения. Но пък в хода на възпитанието идват сигнали (примерно от родителите) че това е порицателно и неприемливо, дори наказуемо. Нещо повече - всяко дете научава през израстването си, че неговите родители също лъжат - както помежду си, така и него самото. Пример за конфликта, който възниква сред всяко дете е "Дядо Коледа". Той възниква когато всяко дете започне да подозира че "нещо в обяснението с "комина" е проблемно. Обаче подозренията дават началото на едно развенчаване на "приказката и наградите, радостите, трепетите", които тя носи. Това за мен е един от първите екзистенциални конфликти и според моите наблюдения много деца не ги преодоляват цял живот... Лъжата... не се отнася само до децата, а всъщност цялото общество се основава на нея. Лъже се на всички нива, от всеки, но същевременно отношението към нея е двойствено. От една страна отношението към лъженето е негативно, но от друга - приемливо, защото е дълбоко вплетена в социалното битие... Ето един от многото линкове, с кратък материал как хората се отнасяме до "лъжата" и Лъженето и колко много измерения и конфликти са вплетени в казуса: "ЛЪЖА, значи съществувам" ---------- Друго явление, което се основава на самозаблуда - е явлението "ПРИСТРАСТИЕ". То има както психичен индивидуален аспект и влияние, така от личността се простира до целия социум, поради сходствата. ПРИСТРАСТИЕ - не е само в когнитивен план. Всъщност представлява явление, при което даден субект проявява предпочитание към нещо, за сметка на друго. До голяма степен това определя и изборите на поведение, на мислене, на отражение и представност. А на пристрастието влияят безброй фактори от социален характер, възпитание , индивидуални особености и характеристики, през цялото личностно развитие - всъщност през целия живот. До степен, сборните ни предпочитания, формират представата за "индивидуалност"... Заедно с тях се стига до формирането на т.н. "отношение" - спрямо едно, друго... както и спрямо един или друг човек... Вече в когнитивен план - явлението самозаблуда резултира до комплекс от когнитивни явления, общо представени като "КОГНИТИВНИ ГРЕШКИ", влияещи на резултатите от мисленето, възприятието, представността. В тях се включват и влиянията на психичните особености, паметта, степента на развитие и израстване, натрупването на опит... А от тях - ситуирането във времето и пространството, социалната среда и ролята ни в нея. Когнитивните грешки резултират и в допълнение с ограниченията на сетивния апарат, особеностите на обработка на сетивните сигнали, представността, паметта, всички изкривявания и несъзнавани влияния на "отражателната картина"... Когнитивните грешки са описани в "списъци" от когнитивните учени и са явления, които са сред всички хора и засягат всички житейски аспекти, вкл и колективния живот. В този форум също са налице. Едно от многото популярни явления, свързани със самозаблуждаването са "когнитивен дисонанс", както и "синдром Данинг-Крюгер"...

САМОЗАБЛУДА - опит за общо описание ----------------------------------------- Самозаблуда е сборно понятие, обобщаващо сложни психични явления от защитен характер. Опростено описание е изключително трудно да се направи във вид на "определение", но в най-общ смисъл ще опитам така: Възможността възприятието или паметовите записи да се "подменят" / заместят, манипулират/ чрез замяна на "проблемните сигнали" с такива, които да носят усещане за полза и да не пораждат дисонанс, тревожност или негативност. Тези явления са изключително комплексни и многообразни като проява. Но като механизъм и принципи са сравнително сходни и така се поддават на "различаване" и заобикаляне. Дори и така - си остава едно от най-големите житейски предизвикателства и тест за зрялост и готовност за развитие - за всяко човешко същество. Самозаблуда - е защитен човешки начин за справяне с психични проблеми и е начин за запазване на временен психичен баланс при "претоварвания" или възникване на неразрешими конфликти, вкл. и емоционални травми... Всички тия са неизбежни при всяко човешко израстване и Самозаблудата е част от начина на справяне на всеки човешки субект, с тях. Всяко дете с лекота задейства механизма на самозаблудата, за да използва неговия резултат. Но неговия смисъл е да е само 'временно' (ефект на таралежа), колкото да премине през стресиращите изживявания, да устои на порива към "разцепване" (разделяне), което психиката предлага като усещане и на което се противопоставят защитните механизми. Самозаблуда - е крайният резултат от психични процеси, голяма част от които протичат в несъзнаваното поле на психиката. Това ги прави изключително трудни за наблюдение, извеждане и... управление и заобикаляне. Обаче нуждата от надмогване на самозаблудите идва от нарастването на тяхната условна "вреда" и довеждането на проблемите от тях до значими световни фактори. Съпротивата на всеки човек спрямо надмогването на собствените си заблуди идва по множество линии, които се наслагват и довеждат най-често до това, че самозаблудната версия на реалността, нагласена и подадена на възприятието и съзнанието, става предпочитана пред тази, която условно наричаме "физически и фактически реал". Самозаблудата довежда всеки човек до усещането че "начина по който възприема света и начина по който си обяснява живота и себе си" е правилен, точен, дава му усещане за яснота... А от тия - допълнително усещане за повече сигурност. Всички тия дават сборно усещането за ЛИЧНА ПОЛЗА, а тя е нещо, с което "мозъкът" е програмиран в хода на еволюцията - да стреми, за да оцелява ( като гаранция за самосъхранение). Личната полза, която носи самозаблуждаването, преминава и в социална и така многото сходни хора започват да "си я обменят" взаимно. Не е трудно да се проследи влиянието на колективните заблуди като социален ангажиращ фактор. Така се стига до съвсем простият извод - че сходните заблуди в дадена група хора я споява, сплотява, организира и я прави да е устойчива спрямо други групи. Така самите групи от хора, започват да се определят на "свои-чужди" по белезите на "приемане на груповата заблуда и живеенето според нея. Това довежда до усложнението на колективните заблуди - за да предложат на все повече хора "тяхното подходящо парченце" да привидят ползата си, като едновременно колкото повече хора са в сходна социално-договорена заблуда, толкова сигурността и вероятността за оцеляване нарастват, вкл. и чрез експанзия. Силното влияние на самозаблудата в самата социална среда, довежда до това, че самозаблудата започва да се типизира и да се предлага "наготово" в самата семейна среда. Така се предлага готов вариант за "ползване" и условно и опростено така възникват религиите. Религията не е просто версия на стъкмено, подредено и нагласено обяснение и картина на живота и житейските събития за всеки човек. Въпросът е - че за да оцелява дадена група, тя проявява известен натиск върху всеки свой "член" - да запази своята полза само в рамката която колективно се предлага. Така се стига неизбежно до въвеждането на религиозна картина на живота и света още докато се формира личността на всяко дете, като в допълнение че по принцип личността се формира най-значимо именно в първите години на живота, най-вече под влияние на социалната среда около него. Когато самозаблудната картина на живота, се вплете в тъканта на личността и се слее с нея, тогава идва ред на "защитаването" й, защото защитните психични процеси имат нужда от "формиране на нещо, което да защитават". Така, когато в личността (образно казано АЗ ) на човека проникне и самозаблудната версия, особено когато е предварително подготвена, обмислена и социално-организирана, всички естествени "влияния" към възвръщането към "живот" без призмата й, биват премахнати направо отвътре, в самия човек. Отделно от това - социализирането на самозаблудата въвежда и наказания и други мерки, срещу "отклоненията от колективния модел" . Точно както става в самата личност, "колективното съзнание" също е проникнато от приетата полза на самозаблудната си версия, то също се "идентифицира" с нея и по този начин самозаблудата става мощен човешки фактор с огромна значимост за човешкото битие. И ако хилядолетията история по целия глобал показват развитие на човешките общества именно на фона на самозаблудните версии, които приемат в своята проява на "отделност" и обозначаване, то при глобализацията това сепариране и "набиране на потенциал и мускули" вече създава проблем. Проблем - защото в опитите да се отличат една от друга религиите вкарват в описанията и внушенията си "различност, чрез отрицание на други идеологии" на преден план. Историческото оцеляване пък довежда до това, че в религиите навлизат елементи на "нетърпимост" на принадлежни към различни идеологии. А тази "сепарация" (разделяне) пораждат противопоставяне, до конфликти... сякаш вечни. Появата на рационалният подход в човешкото развитие, е дълга и сложна плетка от "опити и провали". Една от причините е, че възниква и се опитва да се разширява на фона на "твърди" религиозни колективни позиции, навлезли дълбоко сред всички социални мащаби. За да се стигне до неговото приемане в колективен план, последните няколко века - отново със сложни процеси, насред съпротивата на огромна инерция. Както се вижда и досега - проблемите в съпротивата срещу преодоляването на самозаблудите са сякаш безкрайни. Битката се води в полето на всеки отделен човек и така от "сходни хора" формират вече по нов начин "усещанията за сигурност", които липсват на повечето човешки същества още от деца. Промяната на условията в които живее човека, въобще не доведе до намаляване на естествения фон на тревожност, характерен още от зората на пещерното детство на ХОМО. Това предопределя явлението САМОЗАБЛУДА да продължава да е активен фактор, но пораждащ все повече проблеми в общочовешки план заради усещането за полза и дори "спасение" сред всяко човешко същество, което инстинктивно се стреми към (лесен) Изход и Решение. Всичко това е огромна и сложна тема и е наивно да се очаква, че някакъв кратък текст би бил изчерпателен дори за опростено представяне на такава сложна познавателна материя. Но проблемите... са пред очите на всички ни, сред всички нива на обществения и личен живот... И очакват именно нашето "решение" - първо - сред всеки един.

УСПЕХ!! СпейсХ днес завърши успешно статичното запалване на двигателите на изпитателния си модел на СТАРШИП - СН11 (сериен номер 11). Това се случва след като преди това същият тест бе прекъснат (миналата седмица). На практика това беше последното изпитание на модела СН11 , след като преди това на тест минаха и различните тръстери на носа, криогенния тест, тест за налягане... Доколкото видях разрешителните за полет на СН11 вече са налице и след като преминаха всички предполетни тестове той е готов за поредния полетен тест и евентуално успешно кацане. Всички сме в очакване това да се случи. Модел СН11 е последният от тази фаза на тестови макети на СТАРШИП. Новите серийни номера в следващата фаза ще са СН15, СН16, СН17. При тях вече ще е налице и тест на макета на основната ракета (СУПЕРХЕВИ), която ще се ползва за доставка на СТАРШИП в орбита. Първият макет за нея е с номер БН1 и сега за вече е сглобена във високия док и може да бъде видяна в това и други видеа. СН15 е вече сглобен, а СН16 и 17 - се събират в хангарите и кулите. А следващата фаза - почва от СН20 и се очаква той да е в пълен комплект със СУПЕРХЕВИ и вече с орбитални тестове. Това доколкото съм прочел, се очаква да е факт още до края на тази година... Бих се осмелил да отбележа и още нещо, което досега никъде не е коментирано по темите за СПЕЙС-ЕКС: Както се вижда от видеата, целият "СТАРГЕЙТ" на компанията в Бока Чика, Тексас, е пред очите на целия свят. На практика сме свидетели на нещо невиждано и немислимо досега - за първи път в световната история, тя е под погледа на всички хора. Цялата иначе конспиративност, характерна досега за всичко с космическа насоченост, е преобърнато завинаги. Тази и другата площадка ( за изстрелване на ФАЛКОН9, в Кейп Канаверал, макар и не изцяло, защото там е национална космическа площадка за изстрелване, а не само за СПЕЙС-ЕКС ) са под погледите на всякакви зяпачи, любители, ценители, изследователи... Десетки камери са насочени, от всякакъв тип, вкл и с термоскенери, дронове от въздуха снимат непрекъснато, автомобили обикалят пътя около базата и снимат непрекъснато всички детайли... Непрекъснато се съставят пояснителни видеоматериали в Ютюб, свързани с пояснения за устройството и вътрешността на СТАРШИП, фазите на тестовете, устройство на двигателите, вида на материалите и всичко друго свързано с огромния интерес на всички "вдъхновени космически запалянковци", ( какъвто съм и аз, в някакъв смисъл ) . Това е нещо, което разчупва досегашната тайна, характерна за всичко и всички, до този момент.

Нали раздела е "теоретична физика"? Какво пречи да не се замърсява с псевдонаука? ( за нея си има друг раздел).

vesti.bg Митове за мозъка и ученето, на които сляпо вярваме Деница Георгиева Човешкият мозък е един изумителен орган, който науката все още познава твърде малко. Въпреки това хората имат някаква представа каква роля играе той в ежедневието ни. Според ново проучване обаче в масовото общество и дори сред преподавателите са се промъкнали митове, свързани с мозъка и ролята му при ученето, на които сляпо се вярва, въпреки че не са подкрепени с факти. Много от участниците в изследването например вярват, че мозъкът се смалява при недостатъчен прием на вода и че децата по-трудно се концентрират, след като са похапнали сладко. И двете твърдения са просто митове, при това разбити. Изследването е проведено чрез анкета, състояща се от 32 въпроса с възможен отговор „вярно“ или „грешно“. Анкетата е попълнена от три различни групи участници – преподаватели, средностатистически обикновени граждани и хора, които са се занимавали с невронауки. От всички 32 въпроса учените отделят 7, в които най-много от участниците вярват. Разберете кои са те в галерията: https://www.vesti.bg/galerii/foto/mitove-za-mozyka-i-ucheneto-7968 От 3045 средностатистически обикновени граждани, попълнили анкетата, 68 % вярват в тези митове за мозъка и ученето. 56 % от 598 преподаватели също вярват в тях и цели 46% от хората, имащи познания в сферата на невронауките, също вярват. Оказва се, че хората са най-убедени в истинността на митовете за слушането на класическа музика, дислексията и различните стилове на учене. Теорията за стиловете на учене предполага, че хората могат да запомнят визуално, слухово и механично. Според мита учещите не са достатъчно ефективни, ако не могат да използват своя личен начин на запомняне. Науката обаче не подкрепя това твърдение. „Митовете, в които хората очевидно вярват, са свързани с поведение и учене, а не с мозъка. Затова познанията в сферата на невронауките не задължително биха помогнали що се отнася до теми от психологията и образованието“, разяснява Лорън Макграт, водещ изследването. Начетеността явно невинаги може да ни предпази от митовете И тъй като много училища и институции като цяло използват образователни и възпитателни техники, повлияни от тези митове, екипът на изследването се надява резултатите да отворят очите на хората и те да започнат да вървят към промяна. =============================== Пристрастието е проява на една от естествените склонности, които водят до заблуда и самозаблуда. Никой не е защитен от него и мисля че форумът в частност, както и комуникацията и битието извън него, са ясни примери колко значителна роля играе това общо явление за целия човешки род. Заобикалянето на пристрастието и ограниченията на гледната точка е едно от най-големите предизвикателства в екзистенцията на всеки рационален субект, заради сложността и широтата на стратегиите които да се изберат, както и нужното ниво на самонаблюдение и самоанализ. Всеки може да е говорител на убежденията си, но доколко те определят пристрастието му и ролята на същите за неговия живот, през неговата картина на света и личният му образ за "себе си"... ?

Не съм чувал и виждал такъв термин или понятие в психологията. Вие можете ли да посочите според коя "психология" това е неин "дефиниран термин"? Освен това - все пак е раздел за психология, поне според дефиницията на разделите сред форума. Не виждам мястото на толкова много "поезия" и похватите в нея, "интуитивно го усещам" и разни доста свободни аналогии и сходства - сред раздел за наука. Разбира се че всичко това също спомага за дискусия, но според мен - не и като единствено и основно. В тази връзка да допълня че аз имам специално отношение към очите на всеки свой събеседник, защото по вида и някои особености на лицевите движения , в комбинация с другите невербални сигнали, получавам данни за вътрешното състояние на въпросния. Това че "очите" са израз на "душата" - е само поетика, но не наука. Разбира се, че е парадоксално и малко иронично - защото ДУША е липсващ термин в рационалната наука, но въпреки всичко ПСИХО-ЛОГИЯТА - по превод от латински - я изучава. Това че "за съзнанието може да се съди по очите"... е още повече "поетика".

УИКЕНД на ШУМЕНСКОТО ПЛАТО, с Пламенка Славова: Подробности Ето и моето пролетно предложение за двудневна разходка по пътеките на Шуменското плато Сборен пункт: хотел "Стария град" 20 април 2019 г. (събота), 10:00 ч. Регистрация в хотела: до 11:00 ч. Следва пешеходен преход до скалния феномен "Окото", "Костадиновия манастир", скалните килии "Диреклията" и "Подковата", Сухата пещера, хижа "Букаците", "Троицкия манастир", след което ще се върнем до хотела. Ще вечеряме заедно вегетариански ястия, ще си починем, а в неделя сутрин ще направим упражнения за здраве. Ще закусим и ще освободим хотела. Ще се придвижим с колите до началото на пътеката и ще се разходим до заслон "Детелина", "Момина скала", скална църква "Килията", "Хан Крумовия манастир" и форт Ченгел табия. Цена: 36 лв. (включва нощувка и вечеря) До Шумен и обратно ще пътуваме с коли на принципа на споделеното пътуване. За информация и записване: Пламенка Славова GSM: 0889 68 24 23, e-mail: bg.plamka@gmail.com Моля, да заявите участието си на посочения телефон, електронен адрес или в лични съобщения до мен. ========================= Пламенка Славова е на последната снимка, жената в центъра, с маскировъчното долнище.

Ето, щом "би било добре" и аз да направя нещо "добро" в тоя живот... Поне едно!!! И спокойно - така и така ще си остана "лош човек", с хиляди версии на негативни етикети и дори толкова сериозни диагнози, от толкова значително количество "доброжелателни хора" загрижени за форума, за доброто, за благото на другите, за науката, за истината... Браво на тях, да са живи и здрави. Сега, сериозно... https://www.facebook.com/events/2145754068841775/ Това е събитието във ФБ. Ще видите достатъчно информация по него. Пламенка Славова отговаря директно на всякакви въпроси, от всякакви сериозни хора. Аз, вероятно ще присъствам, макар да ми е малко далеч още за точен отговор, но имам решение да участвам и ако стане, ще ми е за 4 път, там. И тази година пролетта дойде рано и до датите на срещата вече всичко ще се е раззеленило. В българският език е налична специална дума за това "зелено" - Тучно. Но аз го наричам просто "прекрасното-зелено" на пролетта. Във версия на Шуменското плато - този "цвят" е умножен по хиляди пъти... По-горе вече съм пуснал общите данни и могат да се зачетат. Всеки си решава сам, но ако се оформят достатъчно заинтересовани и сериозни към думите и делата си хора, може да се комбинира транспорта... или всякакви други групово-организирани варианти. Изборът е ваш, да живее свободата! Ако има интерес и се породят въпроси - тук е мястото. Ако са налице участници - ще пиша на Пламенка, която познавам лично от доста години, за да има предвид в организацията. Ако обаче някой реши и сам може да се свърже с нея за въпроси и конкретни стъпки за участие в мероприятието. Ако хора от форума решат че това е подходящо място за "форумна среща" - тогава също тук е мястото за договаряне за нея, като просто ползваме мястото, събитието и организацията на Пламенка, която винаги е безупречна и напълно отдадена на организаторската си роля. ----------- П.С. И за да изпреваря каквито и да са породени "доброжелателни съмнения" - да поясня че "не работя" за Пламенка Славова, не получавам процент, нито хонорар за да набавям участници. Не съм нейно рекламно лице, нито имам какъвто и да е материален или идеален интерес или форма на "печалба". Идеята е за да се ползва "готово събитие" за форумна среща, без някой от форума да се ангажира с поемане на орговорност по организацията - това е хрумването ми, докато четях и писах в точно тази тема. Предложих го - по-горе в темата стои "историята". Това е.

Това е книга в електронен формат, с корица от снимка 1. Тя е исторически автентичен документ и в нея са написани някои исторически факти. Магнет-линка към книгата - отваря се с торент-клиент и се сваля за минута magnet:?xt=urn:btih:a116c66e3e78e9e1ea97c936c00ed90a1a28cb48 Общото антре към книгата е снимка 2. Там са написани и някои пояснения и идеята на историка към историческите факти. А основната извадка от книгата - е синтезирана в снимка 3. В нея е основната сентенция от историческия документ. ============ Надявам се историците сред форума да спомогнат да се разяснят цифрите изнесени в този документ, относно броя на загиналите войници в РТВ, защото е налично несъответствие с други източници откъм тази бройка. За всякакви възможни други интерпретации - така или иначе всеки ще си ги направи сам, но в учебниците по история в училище не се споменават тия факти, с тия цифри, в замяна на съвсем други...

вие не сте адекватна, Дора. Мизогинните възгледи не са в темата, а са само в писаното на един или двама пишещи в нея. Възгледи всякакви, вие не сте в положение да обявите кои са правилни и кои не. Може би много ви се иска, но дори разговорния ви речник е обсипан с "добре е"... Никой не го интересува кое вие смятате за 'добро' и кое било 'добре' или "полезно". Тук не е църква, нито е неделна служба, нищо че твърде често взимате ролята на пастор. Непрекъснатите обръщения към някаква фантастична аудитория, в множествено число, със съвети и заръки... Вероятно чувате бурните овации, или играта с несъществуваща публика е част от търсените изживявания. А също така коментирате чужд текст без да сте си сложили очилата да го прочетете и да видите знаците за позоваване. Ако имате нужда от очен преглед, вижте нужния специалист. Има вариант недовиждането да е психосоматично... но това не е моя работа, нито е мой проблем. Нито форума е място за недовиждащи които са с идея че са с орлов поглед. Вие вече не можете да сте в "положение по отношение на науката" защото е компрометирано от недоомислици грешки и вживяване в менторски и ректорски роли, които най-малкото са неуместни, неадекватни,,, да не говорим че сте фанатична в убежденията си. Това си е ваше право, а в моите права е да не се занимавам с маниакални хора. Вече стана ясно че диалог с вас е невъзможен - разликите са твърде съществени и вие имате проблем с тях, като ви довежда до непримиримост и това се усложнява все повече. Опита ви да го скривате зад наивни шаблонни идеали става твърде прозрачен и така - вече буди повече съжаление. Степента на отстояване и налагане на личните убеждения сред публичен форум, говори доста - особено в тема за психология. Колкото до уважението... то се проявява именно когато човек намери сили да преодолее непримиримостта и реакциите на дисонанси... Именно спрямо различното от своето... Това не е написано в никои академични книги, но ИЗРИЧНО НЕ ви разрешавам да цитирате думите ми, защото имам НОУХАУ за тях. не ви задавам въпроси, много моля - не коментирайте думите ми под прелог че "отговаряте". Всичко вече е достатъчно ясно и написано, за да го повтаряте. Повторението само издава фиксацията ви, а и по същество вие отдавна нищо ново не пишете. Не ми е интересно, не сте ми полезна и няма да ви чета, защото е загуба на време. Живота ми имам далеч по-смислени посоки в които да го осмислям. желая ви успехи и все някога да се видите пред истинска публика. Друг е въпросът дали ще ви ръкопляска.

"... Никой не е в състояние да излекува някого с една среща, а понякога не е в състояние да го излекува изобщо. Това е едно от първите истински разочарования, с които младият лекар, както и младият психолог, се срещат. Този факт ни сблъсква с границите на собствените ни усилия, представи за себе си, с това да толерираме собствената си безпомощност, но също така постепенно ни учи да бъдем по-спокойни, питащи и търпеливи. Така, след като разбират, че не са болни от всяка болест, за която учат, младите специалисти разбират и че има моменти, когато не могат да направят нищо и това по парадоксален начин постепенно ги учи да могат да правят „нещо”. Психотерапевтичното взаимодействие, както и оперативната интервенция например изисква определени условия, за да е възможно да се случи или да се проведе с най-малък риск. По същия начин, както е малко вероятно да се направи коремна операция насред градския пазар, без това да има летални последствия, така и условията една среща или разговор да бъде не просто бъбрене и „споделяне”, а да има терапевтична стойност, са строго специфични и свързани с аспекти като начин на случване на срещата, място, време, константност, конфиденциалност, лична мотивация, без които смисълът на подобна интервенция се губи. ... „Болката залива всичко” – клиничен материал или записки от практиката Пациентка на около 50 г. е редовен посетител в клиниката. След кратко подобрение тя обикновено се чувства възстановена, тръгва си с благодарност, изписвана е и след седмица до 10 дни прави отново криза, която я кара да се върне обратно – тревожна, изплашена, срещнала се сякаш за пореден път със смъртта. Манипулациите, които лекарите извършват, са еднотипни, рутинни, но сякаш нищо друго не би могло да бъде направено, поради факта, че те не виждат причина за влошаване на състоянието. Подобренията и влошаванията изглеждат необясними от медицинска гледна точка, сякаш случайни. Пациентката развива типичните черти на хроничен пациент – свръх високи изисквания за обгрижване, непрестанни заявки за внимание, свързани с недоволство, очакване да бъде „спасена” по магичен начин и като следствие – дълбоко разочарование, свързано с усещането, че никой нищо не може да направи и „човек трябва да си помогне сам”. Едно усещане за изгубеност и неравновесие между желанието да живееш и желанието да умреш, в което всяка интервенция се тълкува – дали е била продължителна колкото предишната? В случай че не, то вероятно нещо не е било направено добре и като резултат пациентката бързо се влошава. Лекарите се чувстват притиснати, манипулирани, тормозени и бомбардирани от непрекъснатите обяснения, питания, оплаквания. Това са типичните пациенти, които биват насочвани към психолога* в отделението. Ако не става въпрос за заявка от обичайния спектър – пациенти със затруднения от преживяването на тежка травма, пациенти с депресия и тъга или пък пациенти, които може би ще се наложи да бъдат приведени по-късно в психиатрия, обикновено „трудните”, известни на цялото отделение, досадни и невписващи се пациенти, биват консултирани с психолог. За лекарите маркерите, които заострят вниманието, по-често са особеностите на поведението – странно, нелогично и понякога необяснимо състояния, несвързано със съпътстващите заболявания или пък съпътстващи заболявания, които изглеждат нелогични. Като че повечето пъти медицинският екип отправя две послания – дали пациентът може да бъде успокоен, така че лекарите да могат да свършат своята работа без излишна екзалтация, която би пречела и на двете страни, но понякога и с истинско питане какво се случва с този човек (”До вчера беше депресивен, а днес ходи из цялата клиника и се прави на шут. Значи ли, че е по-добре?”). Психологът в клиничната практика на едно отделение получава неизменно пациентите, с които „не знаем какво да правим”, които не знаем как да успокоим. По тази начин той неизменно е изправен пред две възможности – да задоволи, по някакъв начин, очакването да направи чудо, което понякога се случва, без да е чудо и имайки своето обяснение, залегнало в логиката на болест­та или симптома на пациента и в отговора на това какво всъщност той търси, или да се сблъска с опровергаването на надеждите, които са му възлагали, което би го изправило пред изпитанието да не разбира и въпроса как точно да бъде полезен. ...Психотерапевтичната работа като цяло има твърде малко общо с това да се премахват симптомите, както би било логично да се очаква. Точно обратното – тя се фокусира върху това да изследва причините и по възможност да разбира смисъла на симптомите, но не и да ги премахва. Когато бъдат разбрани, когато психичният конфликт, който ги изгражда, намери своето разрешение, те отпадат сами. В този смисъл всеки симптом има основание да бъде, където е. В този смисъл функцията на психолога в отделението е да слуша. Понякога това означава просто да има някой, който да е там, за да посрещне тревогата и страданието – нещо, за което медицинският екип няма време в необходимостта да подсигури живота на пациента. Понякога означава нещо повече – възможността да инвестираме в пациента – да обърнем внимание, да се интересуваме, да чуваме, да оставаме, въпреки атаките, да настояваме в опита си да разберем – ни прави способни да дадем нещо на този човек, да кажем нещо – по отношение на неговия проблем и страдание, нещо, валидно за неговата психична репрезентация на преживяваната болест, нещо, което дава смисъл или обяснение и е валидно за емоционалното му състояние. Нещо, което идва от него, но до което той на практика няма достъп, поради което прави симптом. Нещо, което ние сме чули, разбрали и преформулирали, така че то да изглежда по-разбираемо и с което той да си тръгне. Нещо, което да подпомогне неговата организация и да остане в него, така че по-късно той да може отново да си зададе въпроси, свързани с неговите преживявания и евентуално да потърси психологична подкрепа в момент, когато ще има повече ресурс за това. По този начин може би най-важната функция на психолога в отделението е това той да бъде там, за да бъде свидетел на страданието – някой, който ще го чуе, признае и преведе на един разбираем език – обясним, понятен и подреден. Страданието има много лица, понякога то носи сложни комбинации от употреби, въпроси и конструкти, невидими на пръв поглед. Ако лекарите са там, призвани да го премахнат, то психологът би трябвало да го чуе и признае – като значимо, истинско и наистина тежко. Да го „преведе” на другите, така че те да могат да разберат някой, който вероятно в момент на криза и болест не е в състояние да разбере сам себе си и има нужда да бъде подпомогнат и да направи онази връзка, която ни помага да опишем това, което се случва с другия с нещо, което е познато на самите нас. Ако има стая, в която не ви се иска да влизате, ако има пациент, който намирате за твърде досаден и когото наистина трудно слушате, то има нещо във вас, което се съпротивлява. Възможно е това да бъде преживяването ви за страдание или преживяването за безпомощност, което идва от самия пациент и по един проективен начин се „населява” в онзи, който е призван да помогне. В същото време освен да чува, психологът е призван да говори на пациента– за тялото и на тялото, но по един различен начин, който да подпомогне онова разбиране, което се е провалило, за да се случи болестта. Личният живот на пациентката изобилства от редица загуби, към които тя е така чувствителна, че избухва в сълзи или ярост, но за които не е в състояние да говори. Влошаванията й периодично я карат да се връща в болницата, която се е превърнала във „втория й дом” – точно тази болница, този лекуващ лекар и тази стая – всеки път едни и същи. Смята, че единствено те могат да гарантират живота й, а когато те се „провалят” в опитите си да премахнат страданието й, тя е убедена, че то е непобедимо и че всяка интервенция ще носи само усложнения. В контакта си с психолога тя преповтаря това – в началото той много помага и разбира, очакван е, а след това трябва да понесе всички упреци и непрекъснатото настояване, че не разбира и не е в състояние да помогне. На ръба между един живот, който изглежда ограбен от смисъл, поради загубата на най-инвестираното в него (съпруг, дете и т.н.) в една преповтаряща се история на раздели и загуби, които не могат да бъдат преработени и интегрирани, която се репетира с непрекъснатото тръгване и връщане от болницата –символ на една невъзможна раздяла – и смъртта като избор, който не може да се направи, тази жена предпочита да се остави в ръцете на лекарите, на които вярва, че ще могат да върнат тялото й към живота в тези моменти, когато самата тя не знае какво да избере. Отказът от загубата се адресира към смъртта, но – парадоксално - е отказ от живота. Да откажем да губим, означава да откажем възможността и да печелим, да запазваме, да изпитваме, да се рискуваме – с други думи, да живеем. Невъзможността да се преработи едно травматично събитие в реалността, съвпаднало с вътрешни нерешени конфликти, ни връща към непрекъснатото му преповтаряне като опит да се намери решение. И това повторение би продължило, докато не се намери отговор – връзка, идея, от някой, който неутрално стои отстрани и слуша по един различен начин – не в контекста на фактите, а в контекста на отношенията – кой говори, какво казва и с каква цел, казано по друг начин – слуша за онази стойност на думите, която ги прави означаващи, за да свърже вътрешния им смисъл, често пъти недостъпен за самия им автор поради определени защити или затруднения. Някой, който слуша, опитвайки се да чуе гръбнака на една история в същина, стояща на заден план и конструираща скелета на цялата личност и на начина, по който тази личност употребява болестта – като граница и рестрикция, като оправдание, като начин за задоволяване, като решение. Ако това „слушане” се случи, там би започнала истинската работа по това да се придаде друго значение на едни преживявания, които може би освен телесен, носят и друг смисъл. Защото понякога, когато по определени причини, няма ресурс за повече, тялото „мисли само” (МcDougall, 1989). ================= И малко коментар - вече в самата тема. Колежките, които пишат в тази тема, нямат никакво фактическо основание да правят това, особено когато по точно обратният начин те претендират че именно тяхното е правилното, само защото те знаят, те цитират, те са 'научили'. Нямат аргументи, а водят само обикновени лични битки - всяка за своите си ценности. Но темата и форумът не са за това. Темата има заглавие - първата дума в него е ПРОФЕСИОНАЛНА ... Коя от участничките е професионалистка, след като всички признаха че не са. Професионалист, означава да практикуваш професия, а не да лаладжийстваш по форуми колко много си чел за практиката и знанията на някой друг. Познанието за нещо - се изработва чрез практиката на даден субект, или група субекти, усвоили предварително някакви знания. А празните приказки са за хората които никога няма да докоснат и задържат върху сложния път на Практикуващия. И това е поредна тема в която се случва едно и също явление, от едни и същи участнички. Това започна сред този форум след появата на една потребителка и за нея се сменят само дразнителите и нейната функция е сменяща се, но винаги е сред участващите. Предупредих всички пишещи че това не е единственият форум в който това се случва - с нейно участие. И ще продължи без значение какво, къде и как се пише - защото това е нейният начин за справяне с дифицитите си и е превърнато в житейска стратегия. А иронията е кой, кога и защо нарича нещо друго "отровно", след като има предвид единствено личния си интерес. Реторичния трик, който е съвсем елементарен и първосигнален - е да се скриват личните ползи и интереси зад маската на социално-приети идеали. По този прост начин се увлича в друга посока вниманието на четящия таргет, но и самата личност това й е начина да скрива чисто егоистичните си подбуди и действия зад групови идеали и ползи. По този начин същата личност се опитва да тушира всяка възможност за групов отпор, като маскира личните си щения дори и пред самата себе си. Комбинираното заливане със спам, организирано между група пишещи, не е решение на никой казус. Насилието да се пише точно определено, и точно съгласувано с вярванията на някого - е опит за натиск и отстояване... които може да са чести човешки явления, но в случая тук се крият зад социални клиширани идеали, докато са само лични дисонанси от всякакъв тип. И са съвсем манипулирана ЛЪЖА. В стремежа да се наложи нужното на една или група личности, се манипулират реторично дори и администраторът на сайта, както и модераторите му. Полезността - не е научен критерий, нито мотив. Защото полезното за ДОРА не е полезно, например за мен, както се вижда - и за други. И няма такъв универсален критерий за полезност - какъвто тук се пледира, защото е смешно и за същия няма как да се позовава, нито да се цитира. Такива критерии са личната фантазия на някого, за самия него - плод на невъзможността да бъде полезен по друг начин и компенсиращ някои свои несъзнавани страхове, твърде характерни и срещани в определени възрастови житейски етапи. Личната фантазия на някого, какво и кое би било полезно, за "другите" е нещо естествено. Но е насилие да се пледира, настоява и бори - личното разбиране за това. Това вече е симптоматика, защото толкова натрапчивото поведение на една пишеща излиза от всякаква логичност и реално възприятие за средата сред която се участва!!! И се превръща в израз на фантазна фикция, а с тази настойчивост, упоритост и непримиримост - в маниакално поведение. ТУК не е от значение пола на участничките в този шарж, а това че те се организират по идеен принцип, с твърде характерната за същото честа истерия - тиха и не толкова. Отгоре на всичко - в темата става въпрос за ЕТИКА - а именно с поведението си, което отгоре на всичко е сякаш защитаващо същата тази "етика", същите показват защо никога няма да станат практикуващи ПРОФЕСИОНАЛИСТИ. Иронията е, че потъвайки в ролите си на защитници, повторението на модела, заедно с упоритостта и агресията с която се прави, КОМПРОМЕТИРАТ цялата наука, познание, произхождащо от ПРАКТИКАТА на хора, които именно те не са и няма да бъдат. И остава само игрите по форуми, като част от личните заигравки сред житейските легенди.

всъщност това е доста сложен въпрос... и от по-общият план няма как такова твърдение да е валидно Образи са налични и в несъзнаваното, но проблема е, че хората познаваме само съзнанието. Възможно е да опознаваме само това, което е достъпно за опознаване (съзнанието). А другото... Всъщност в някакъв смисъл - най-сложната и интересна част за опознаване е именно НЕСЪЗНАВАНОТО. Това е и най-голямото предизвикателство за всеки сериозен изследовател. От друга страна - изводите и заключенията, направени от обобщения само на базата на съзнанието (като дори и това понятие е с твърде неясни граници и дефиниции) винаги ще са фрагментарни и валидни само за твърде ограничен периметър. Защото съзнанието - е само част от психичното която е достъпна за 'разглеждане', която е възможно да се освети. Докато в общ смисъл - СЪЗНАНИЕ - никога не е отделено от несъзнаваното в психичното. Те са в непрекъснато взаимодействие от комплексен тип... При такава условна картина, вероятно става ясно защо пиша всичко това и защо смятам че изключването на части от вселената, не дава аргумент да се говори като за 'цялата вселена". Все едно да се твърди че слънчевата система е вселената... но тя е микрокосмос в сравнение с мащабите на "останалото сред вселената" отвъд нея. Отгоре на всичко - слънчевата система никога не би била разбрана и осмислена - ако не се вземе предвид нейния контекст, защото в една комплексна система всичко и всеки елемент, има значения, защото всичко обменя енергия и взаимодейства с всичко, всеки миг...

Прости основания - базирани на обикновен и здрав разум. Щом вие претендирате за вероятности, вероятно ви е ясно че съответната теория борави с абстрактни значения. Но нещо важно - тук базираните фантастични сценарии нямат каквото и да е основание, освен да се ползват за лични цели и за измисляне на лична значимост за каквото и да било. Само да спомена и няколко аналогии - колкото и да се пази тишина и да не се гонят пеперудите, все пак някоя от тях в АФРИКА е напълно възможно да излети по нужния начин и чрез серия от обстоятелства, условия и процеси да се образува поредния ураган от 5 степен... Който да вземе хиляди жертви и разрушения... И втори пример - смешно е да се настоява да не се пише за храна, глад, удоволствие - защото можело да стане наприятно на гладните африкански деца... И съм срещал из нета достатъчно примери за някои вживяни в маниите си пишещи, обличайки ги във всякакви сценарийни измишльотини - само и само да си обяснят, да намерят оправдание за положението, щенията, импулсите или изживяванията си... Насякъде в интернет всеки може да си зачете, намери или напише каквото и да е. същото може да се ползва от четящия или пишещия - за каквото той намери. И е смешно и нелепо да се поемат някакви отговорности за "главата на другия", за който и стихове на Ботев могат да са му тригър за суициден импулс... Така е и за "навреждането" или "помагането" - напълно измислени фикции, нямащи никакво сериозно основание - особено относно психичното, в ролята и възможността му да комбинира, фантазира, измисля, конструира... за да изживява нужното му. По същия начин - един Депресиран в криза и на напълно бяло поле е възможно да "вижда" колко е незначителен, нежелан, ненужен и безсмислен. А друг повдигайки очи към небето и облаците може да "види как бог му е написал "ЧЕ ГО ОБИЧА" и че мисията му на земята е да накаже неверниците защото дявола се е вселил в тях... А най-парадния момент е че в един типично женски моабет, нямаше как да не се стигне до клишето на "емпатията" и играта на дълбока загриженост... за съвсем чисто лични тежести и придаване на значение на съвсем елементарни егоистични щения и напрежения... Съвсем егоистични, но подходящо облечени в социални идеали и елементарни клишета. И ползването на реториката на една или друга като нужната на нея трибуна да си кажат коя сред какво живее и как си е намерила начин да се оправя (или да не се). Съвсем просто е, между другото... Съвсем прозрачно и... нелепо. И оправдателно - задължително, защото няма нищо по-чудесно от ролята на обясненията, логиката, реториката - за оправдание и самоописание колко Говорещия е добър, прав, нужен, значим, важен, умен, знаещ, справедлив... Вижте целият форум - това е сред всяко написано, дори и вашето собствено... Дори зад паравана на "научното"... Особено за някои пишещи, си е направо очевадещо с повторителността и настойчивостта - дори и на похватите и начините... Та... така за основанията и... играта с вероятности. Всеки може да прочете всичко (както и да го напише). Личната полза - това е съвсем ясен лакмус... и съвсем показателен. В каквато и да е групова динамика е повече от достатъчно да се започне анализа с личната полза - всеки участник си я "разказва" и по нея съвсем ясно се извежда кое са му дефицитите и начините му за компенсации... Особено повторителността, настойчивостта, влизането в битка и остротата на отстояването... съвсем ясно говорят за пукнатинките в черупчиците на защитите...

което вече достатъчно се разписа, заповтаря, третва и... до безкрай - тема след тема... едно и също... и пак, и пак... това е само един от сценариите. Достатъчно наивен и нелеп, но пък достатъчно услужлив, за да се прокарват личните политики на вярвания чрез фабрикуването лични мисии от сценарии в които основният играч е "Спасител" и "Защитник", Помагащ. Което, байдъуей, си е симптоматика... - заедно с упоритостта, преднамереността, подбираемостта във филтрацията на "кое става", кое ще се порицава, опровергава - без значение с какви средства, защото те са ограничени и с това - повторяеми... както е съвсем четимо... Дамските моабети, дори и с интелектуален привкус, следват едни и същи сходства ...Единствения подпърхващ гълъб рязко замлъкна и не се чува вече "беквокала" му. Останаха само "гълъбиците" и колкото и да е нестроен дамския хор, партиите на гласовете следват основните контрапунктни линии, опитващи се да се нагласят взаимно - винаги според ползата... Винаги - толкова е просто... Вездесъщата полза и упоритостта да се наложиш - не е свързана с никаква Анима, нито с Анимус - това са стремежи от компенсации на липси, на личния театър - напълно човешки, съвсем надполови. Може би само възрастта, която е твърде обща за Опитващите се да пеят хорово, е обединяващия фактор - с проблемите, с опита да се компенсират дефицитите... А няма как - това е "мисия невъзможна" и напълно обречена... Нито има лекарства за тия дефицити, нито "терапии"... И евентуално - като "терапия" минава и този тип опити за изживявания по форумите и виртуала... Жалко че няма медали, няма ръкопляскания от "огромната публика", няма благодарности - и заради това - една на друга, пак върши някаква работа. Ако не за друго - за утеха... И... това е въпросът - нищо. И след толкова празни приказки - отново е като преди тях... съвсем нищо. Дефицитите отново ще "натиснат"... бъдещето не е толкова 'розово'... И малките утехи - остават за единствената минидозичка ... поредната... После пак... и пак... и пак...

Аби, в състояние ли сте да поясните това - с ваши думи? Може ли преразказ на това извеждане - от ваша страна? Вие твърдите че сте чели... чели... четете - вече толкова книги, статии, материали. Дори в случая вие ползвате тия думички в опит да са аргумент... или обяснение. Дори и така - можете ли да поясните - стъпка по стъпка - за улеснение ги "раздробих" за целите на обяснението. Например забелязвам някои несходства, както и липсата на ясна връзка между 'предпоставките' за да се изведе "заключение" и твърдение - например още в първото изречение. Отбелязал съм с болд това, което не разбирам в логиката на извеждането и понятийните пълнежи какво включват. Има и друг проблем - в горните думички още от първото изречение се ползват готови понятия - какво включват те - например "личността" - за да се "променя личността, чрез изпъкване на характеристики на противоположния пол"... Както и понятията МЪЖ и ЖЕНА - ползват се наготово. Обаче това са абстрактни разглеждания, с идеална принципна цел. Какво всъщност означава и се обединява в понятието ЖЕНА, примерно? Защото само при това положение биха станали ясни последващите твърдения от цитираното.

вие вече се изживявате като лидерка на групата - след обръщенията в предишната ви реч, сега следват и препоръки - винаги в множествено число. Все още липсват аплодисментите, но само по себе си че ви искат мнението какво да направиТЕ ясно ви поставя ролята сред месната групова динамика.