ramus

за кого? Кое я прави да има толкова 'специално значение' (за същия)? Молбата ми е - нека да се изясни преди да се прилагат тия високи летви в изискванията за участие. Раздела е просто НАУКА и РЕЛИГИЯ - кое прави темата "толкова важна и отговорна", с толкова много изисквания от МОДЕРАТОР на друг раздел? Всъщност вметката ми беше именно към повишаване изискването за компетентност и сериозност, изказана в коментар от друг пишещ. Съществуването на живите системи се управлява от законите на еволюционната теория. Теорията на еволюцията се преподава буквално от 3-ти клас и в същото време 99% от хората не я разбират, а тази теория е фундаментално важна за няколко естествени науки, тя е основата му. Това е форум за наука, който се чете от десетки хиляди хора всяка седмица. Мнозина от тях са незапознати добре с еволюционната теория и могат да бъдат лесно подведени от примитивни, често антинаучни възгледи, което унищожава целия смисъл на дискусиите по тази изключително важна, централна тема. Еволюционната теория е сравнително добре разработена и е огромно достижение на човешкия ум. Профанното и интерпретеране в един научно-образователен форум е недопустимо, защото би могло да подведе хиляди читатели - и млади, и стари. Тука не правим открития, не е такова нивото, но е недопустимо да се профанизира една добре очертана фундаментална теория с контрапродуктивни дилетантски интерпретации върху добре проучени и установени от еволщционната теория закони и взаимовръзки. Отново, Рамус, нищо лично. Южняк.

Това не е съвсем така. Еднозначните ученически твърдения са вероятно нещо чудесно, но е добре когато те се осъвременяват и актуализират... щото нищо не стои на едно място, а и онова, което се учи в един или друг етап, не се оказва така, както се предлага да се заучава. От друга страна - когато някой се изцепва с характерната за него категоричност, с цел да прозвучи достатъчно авторитетно и автократски "как ги разбира нещата", можеше поне да се зачете в народното УИКИ - щото колкото и да е компрометирано, в него точно по тоя въпрос са налице доста прилични основни данни... и доста осъвременени. А и доста обосновани с подходяща литература... https://bg.wikipedia.org/wiki/Еволюция https://bg.wikipedia.org/wiki/Синтетична_теория_за_еволюцията Всъщност Дарвин не е еднозначно име, от което да зависи идеята за ЕВОЛЮЦИЯТА. Налице е достатъчно предистория по нея. Дарвин всъщност е автор на идеята си от конкретни наблюдения и размислите и изводите си от тях. Но ПРОИЗХОД НА ВИДОВЕТЕ само слага началото на научната идея за еволюцията, където по-късно вече доста други имена наслагват, а някои от съжденията на ДАРВИН се оказват погрешни заради фрагментарността. Всъщност ДАРВИН дори не е биолог, нито физиолог... той по-скоро полага основите на размишленията в тази посока... но са били налице доста положения, които той не е могъл да обясни. Което е естествено предвид че му е липсвала компетентност по много от казусите. Рамус, за предпочитане е да даваш хиперлинкове към тривиални текстове, отколкото да задръстваш темите с тях. Нищо лично. Темата е прекалено отговорна и няма да позволя безсмислени дрънканици по нея, а разбирането ти е под критичното ниво на минимална компетентност по въпроса. Отново, не приемай забележката ми лично. Южняк.

Любопитен съм - защо с такава упоритост се приписват неяснотите и парадоксите в теоретичните обяснителни концепции за вселената, все към бог някакъв си? Ако има проблем с теориите - значи че "бог" пак е "правилния подход". Смешното че толкова много хора вярват че именно с "бог" няма никакъв проблем с "теорията му". Пак някой решава че 'предците' не може да са грешали всички до един и че винаги... ама винаги някъде, сред нещо е нужен задължително ТВОРЕЦ... и че той самия е творение, животът е творение, вселената е творение... Не може да не са - защото това е далеч по-инстинктивно като обяснение и на Нуждаещия се на всяка цена от правилно и истинно и универсално обяснение, му идва далеч по-издълбоко и естествено. А хората... които дълбоко в себе си носят тази инстинктивност и им нашепва колективното несъзнавано, винаги таят някъде в себе си надеждата - че няма как някъде там, толкова дълбоко в сърцето им - да не се крие най-важното и лесното обяснение за битието - бог... Чудно ми е - защо въобще непрекъснато това се разглежда като сериозно и някой се опитва да го прокарва като рационално?

====Оф-топик Поздравления - за изповед-та. Такова писание е изключителна рядкост и е чудесно че го срещам... Чудесно е... но е само част. Изповедта е декларация на личната истина - пред себе си. Но не е изповед, когато е само част. Може би е истинско, но е само част. Истината не е в частите, защото всяка част живее със 'своите си истини". А истините на всяка част - са просто нейните илюзии за истината. Истината придобива силата си, когато е на 'цялото'. Всъщност всичко е чудесно - думите, пълнежа им, заряда им... И ти си чудесна. Все някога ще преминеш и през това. Но няма как - ако е на части. Никой не успял, няма и как да успее - една илюзия че това е начинът - но това е просто едно издайническо нашепване - на "Мъничката''. Всъщност цялата драма на живота - е именно в нейния свят. Именно заради това е проблем - защото драмата е само в нейния свят, а тя живее в него сякаш това е цялата вселена. На "нея" й изглежда така и тя е потънала в драмата като в един безкраен кошмар, от който от време на време сякаш изплува... докато не потъне отново в него... И така - сякаш до безкрай... Докато не се израсне. После вече... всъщност няма значение какво е "после" - като дойде 'после'-то тогава ще има. Няма как една част да изживее себе си сама. сама не може да израсне - сама сред съня си. Там, до нея има и 'други' (части)... но тя е завзела цялото пространство, защото сънува че е в беда. Отдавна я няма бедата, но тя сънува, вкопчена в спасението - как да различи съня от "извън него"... направила си много за другите... с идеята да не си като ония, дето НЕ са го направили за теб... Основния мотив, основния порив, всяко написано - не само това последното... са пропити с личните си послания към себе си. Това е и изповед-та, но тя не е цялата. Но все още е 'на части'. Но имаш нужда някой да влезе в твоя сън и някак си "той" да го развали, да увери "мъничката" сънуваща, че всичко вече е свършило, да я хване за ръка и да я поведе - някъде към светлата страна, да я прегърне и да й каже че вече всичко е ок, че лошото е в миналото и тя да спре да живее самозаключила се сред него. --------- Написах малка част от онова, което отразих - докато прочетох горните думи. Просто го написах - това, което премина през мен, докато премина и написаното... В някакъв смисъл - това е част от собствената ми изповед - пред себе си. Всъщност... може би изглежда че говоря за някой друг, за нещо друго, но не е така - каквото и да напиша, говоря или измълча - това винаги е само моят начин да пречупя света... моят начин да се опиша кой съм, какъв съм, къде съм... Моят начин да се огледам и отразя. ИЗПОВЕД е форма на вътрешен разговор - една твоя част предлага послание на друга твоя част. Има и разновидност - когато една част говори собствените си послания, описание на онова, което сънува. На онова - сред което се сънува. В който и да е случай - вербализирането ( на писмено или гласно) на вътрешните гласове (или разговори) създават среда за възможно отражение извън личния сън и неговата магнетична магия. Създава условия и възможност за "прекъсване" на сънния поток... Това е и огромния вътрешен смисъл от явление, като ИЗПОВЕД-та. Понякога го наричат и с друга дума - ОТКРОВЕНИЕ! Има разлика между обикновеното вътрешно "бърборене" и ИЗПОВЕД - идеята е да се достигне до нужното състояние, до нужната предварителна нагласа... и вече сред тях да се 'реализира' - колкото повече осъзнато, толкова повече е потенциала към 'събуждане'... ========край на офтопика

но съществуват и примери при които са налице дълго лишаване от такива стимули - от средата. И субекти се адаптират и към това. По принцип - мозъкът е сложна система. Лишена от някои нейни входни сигнали, тя се разстройва, мозъкът създава изкуствени сигнали на мястото на липсващите - така се появяват халюцинациите. Колкото до депресиите и пристъпите - това са кризи... Има хора които пропадат от тях, други - успяват да се овладеят и адаптират... Самото понятие ЧОВЕК е твърде условно като обобщение, за да се дефинира толкова общо спрямо "всички хора"...

понятие ПОДСЪЗНАНИЕ е популизъм, а не е научно. Тръгва от недоглеждане в преводи на Фройд. Добива популярност именно в бума на народните книги, призвани да запушат поредната народна потребност. Вижда се че именно така се и използва - популярните инерции са велика сила, като всичко "народно". Да - популярността идва от факта че с понятието лесно се обясняват някои психични явления и се създават лесни обяснителни схеми относно сложните казуси на психичното. По същия начин е и понятието УМ... При народния популизъм са смесени и версии на понятия и от окултизъм и езотеризъм - все в народните си популярни варианти... Не твърдя че обяснения не трябва да има - но ролята на обясненията за повечето хора от народа е - да съставят някакъв тип карта, система от обяснения, чрез която да добиват усещането че са наясно с някакви въпроси и усърдно всеки работи в тази посока... За ролята на обясненията - вече писах на много места - смисъл, значение, възникване, динамика, видове... Обясненията са специален тип система от личния начин за ориентация и ситуиране на всеки субект сред света. Разбира се - те са сред вътрешната отражателна система на света, а не са света. В този смисъл - те са само опит за КАРТА НА СВЕТА И ЖИВОТА, ориентирана спрямо особеностите на самите субекти. А не са Света и Живота. Има съществена разлика между картата и обективната територия за която е тя. най-важното следствие е че постепенно ролята на реалността се поема от описанията за нея. Постепенно те я изместват и се настаняват. Това е дълбоко и тясно свързано с тенденцията и уклона да се обединява битието на хората чрез сходства в ОБЯСНЕНИЯТА СИ ЗА СВЕТА. С натрупването на светогледите, информацията за света става все повече сложна. А хората - все по-голяма нужда от сложния свят да го свеждат до проста система от обяснения. Така се появяват готовите системи от колективни обяснения служещи за социално сплотяване. Когато колективна обяснителна система се организира до определена степен , тя още повече засилва значението си и се внедрява. По този начин тя формира мирогледа на всеки нов колективен член. От начин за решение на някои когнитивни проблеми и психични потребности - системите от лесни обяснения придобиват активно формиращо значение в психичния свят на всеки човек. По същата тенденция - обяснителната система формира идентичността на субекта, тя се вплита в неговите собствени проекции за АЗ и влиза в ролята на СВЕТА и ЖИВОТА... Сборно, покрай това се появява и ИДЕОЛОГИЯТА - като организирана социално-договорена обяснителна система чрез която самата социална група формира груповата си идентичност и я придава към всеки нов член... Това са сложни казуси и като всеки продукт от синтез изискват широки натрупвания и систематизация. Изискват лични дадености и качества, личен опит, защото синтез не е само дистанциран от субекта, а, за да е налице форми на адекватност, акцентира именно върху самият субект. Смисълът на горните процеси е от заварено положение на формирано отражение от комплекс от социално договорени обяснителни системи и задължителната им роля сред всеки човек още от неговата най-ранна възраст - да се пристъпи към ДЕКОНСТРУКЦИЯ на реалността, чрез деконструкция на обяснителните системи, чрез които тя се формира. Това е огромна и канска индивидуална задача и са единици индивидите, които преминават успешно предизвикателствата и капаните й. Разбира се че това е и опасна задача, защото ДЕКОНСТРУКЦИЯТА е нужно да се направи внимателно и вещо, защото аспекти от нея рефлектират върху самата идентичност на субекта - като повлияна пряко от обяснителните системи. Така че по време на ДЕКОНСТРУКЦИЯТА се минава и през форми на ДЕКОНСТРУКЦИЯ и на идентичността... А опасността и риска идват от огромното поле и значение на несъзнаваните психични полета, в които се забъркват връзките между идентификацията, защитите, опорите на които стоят всички и че за да се поддържа това са активирани сложни системи от защитни сработвания...

Проблемът със "силите на триене" е - като "краставицата на Мирча Кришан". Дори цитирането на болднатото ви изречение - вие как точно описахте разбирането си по скалата от 1 до 7? Вашият отговор всъщност е - "7", което е вашата претенция. Разминаването след това е че тя не се покрива с опита за описание. Но пък е претенция. Вие не разбрахте защо това е именно ПЪРВИЯ ВЪПРОС от "въпросника", дето са давали на студентите... а в същия текст от статията цитираното от вас изречение има продължение и то е: ето ги изреченията и те всъщност касаят някои аспекти от явленията за които става въпрос в цялата статия. Първият въпрос е да се представи личната оценка по разбирането на ципа. След това - следват обясненията, а после се сравнява доколко личната представа че знаеш, отговаря на реалното "познание". Представата че "това го зная" щото всяко мое яке има цип - е в основата на избора. Но никой учебник не предвижда да ти обясни, при все че е очевидно защото е пред очите на всеки. Разминаването на тия представи и реалното положение. Разминаване е и неумението да се представят описания на очевидна система от взаимодействието между няколко прости обекта и защо и как "правят те онова, което се вижда". И пак - описанието да се съчини в момента на самата задача - без възможност за 'опцията да питам гугъл'. Още повече се учудих че вместо да се вземе един обикновен класически цип и да се вгледа внимателно някой в него - отново се потърсиха готови чертежи, потърсиха се за "доказателство" че обясненията са правилни... Ами ако го няма никъде написано. Ако всички ползват а няма кой да го обясни?... Това е една от идеите на теста - в състояние ли е лицето само да направи извеждане на базата на това, което е като натрупване, като взаимодействие между реален механизъм и онова, което лицето вижда как интерпретира че функционира. Повечето хора нямат идея как е направена батерията на телефоните им, как работи мониторът който гледат дори в момента. Но поне това - е вече скрито. Ако няма налични предварителни данни, ако е нямало интерес да се прочете и да се помисли... или пак "някой да го обясни"... и няма как. Но е така и за очевидните неща, които всъщност се ползват ежедневно. Не е достатъчно само да гледаш едно нещо. Ако нямаш предварително обяснение какво точно гледаш и какво означава онова, което виждаш, си напълно безсилен и безпомощен да си го 'обясниш'. Така човешкия мозък сработва чрез обясненията, а не с 'това, което гледат очите му'. ако няма обяснение не е в състояние да го интерпретира и да получи нужната доза 'успокояване'. Ако не е прочел, ако някой не е казал, не му е обяснил - няма как да разбере. И това е масовия вариант... Отделно от това е въпросът - че идеята е да се намерят аспекти от ежедневието, които да изиграят ролята да не са предварително описани, да не е налично предварително обучение, знания... за да опишеш нещо, което ползваш непрекъснато, но го правиш, защото са ти показали как става и просто само го правиш. Не си го мислил как, не го познаваш защо, и нямаш нужда от осмислянето му. така са и множество други случаи на житейски казуси, особено когато се взимат в цели системи наготово - защо да се осмислят. Защо да се ПРЕ-осмислят - дали е верно - Мнеееее - не може да не е вярно, защото това е ФИЛАНКИШИЕВ (примерно)... Всички са доказали че въпросния е непогрешим и той няма как да не е написал правилните неща, като след него всичко, дето го е написал е проверено, премерено и... работи... И пак - става въпрос не за ФИЛАНКИШИЕВ, а за тия, дето за тях той става началото и края на когнитивния им хоризонт и те не могат да живеят без такъв. Ако някой се съмнява - воала, няма смисъл да измисляш колелото и топлата вода. В тази връзка - знаете ли че същия резултат би се получил дори спрямо механичната система, наречена "ВЕЛОСИПЕД". Попаднах на един случай, преди години и няма да го забравя, защото бях шокиран от видяното и осмислянето "защо това се случва". Мъж се пошегува с жена, която очевидно познаваше, по следния начин - с добре изиграна сериозност, той погледна колелото й, което тя само го тикаше ходейки. И каза "ооооо - колелото ти е повредено и ако го тикаш така ще се счупи окончателно"... тя се спря очевидно шокирана от думите му. Веднага го попита "защо, какво става" - и той още по-сериозно каза 'ами не виждаш ли че гумите на колелото ти се въртят наобратно'... как така не си го видяла"... Аз лично бях готов да се засмея на неговата убедителност и на играта му, на шегата, но жената се втрещи - погледна и дори не успя да схване положението... и се върза - "леле, верно че се движат обратно, какво мога да направя" и той продължи - дигаш го на рамене и го носиш, щото ще се счупи още повече"... Ето това ме втрещи... тя го гледа, дори леко го поразмърда - да се завъртят гумите и шокирана в реакцията и немия си въпрос "ми сега"... Нямаше никаква представа от това НАКЪДЕ и кое е посоката на въртене на гумите на обикновен велосипед... !!! Което означава че нямаше представа защо гумите въобще се въртят а само че се въртят когато колелото се движи... Всъщност защо й е да знае и да разбира как се движи "това под нея". При все че механизмите от които е съставен велосипеда са очевидни и прости, като принцип, и реализация... Но не й трябва да го разбира, нищо че е очевидно. Тя може да разбира от психология и философия, може да е доктор на науките или хабилитиран преподавател - тия неща нямат връзка. Защото никой не се занимава да обяснява какво е велосипед и кога и защо работят неговите механизми. Същата може и да го научи наизуст - като текст. По същия начин се учат текстове с описания на предмети и явления, които учещия се никога не е виждал лично, не е ползвал, не е докосвал... А да се обясни нещо на такъв човек - е нужно да се направи с разговорния език и на незапознати хора. И да преодолее тяхната инерция от страха и бариерата от непознатото за тях и още... допълнителни когнитивни пречки и препятствие... И най-вече - понеже не е предвидено в социалната система да се обясняват много неща от ежедневието - това вече е до личния интерес на самия субект. Като го няма - няма и защо, няма и полза... Заради същото в магазин се шокирах когато една дама купуваше щипки за пране и каза че няма как щипка от пластмаса да "работила", като пластмасата не можела да 'стиска'... "само дървените можели"... !!! Аз съм се ангажирал да обяснявам на толкова много хора - когато правят нещо - е добре да знаят как това се случва. Научих да управляват автомобил 14 човека, още преди сам да имам книжка удостоверяваща че "мога да шофирам" и имах преди нея над 1500 км зад волан... Нито миг съм нямал представа защо моят интерес от работата на всеки детайл в механизмите на автомобила да не е нормален и естествен. И когато разгръщах обясненията си че всичко е свързано и защо шофьора прави едно или друго... оказа се че никой не го интересува ЗАЩО и как точно става, а го интересува - какво да направи, за да получи резултат. И заради същото караха на ръчна спирачка, със спукана гума... чакаха да запомнят като рецепта - кое точно кога се прави... и после само да следват... Не казвам че са виновни хората с каквото и да е - всеки е различен, но различността има значение и че по нея хората мерят разни неща. Действията на един човек в непозната за него среда, особено когато са различни параметрите и начина по който човека опитва да се ориентира, на какво се опира, как го ползва, до голяма степен определят до каква степен е адаптивен защото в тия моменти е нужно да се прояви целия му потенциал при опознаване на непознато. И от общи практични казуси, свързани с непосредственото, ако е "мислител" от непосредственото ще стигне и до абстрактните положения. В идеите е по-важно изминаването на пътя, а не утвърждението на резултата... Но това не е за всеки, а само за изминаващите път.

тия тримата гледай да ги улучиш да не постят... То и ако са на самотния остров може и да няма нищо за ядене и така и да си останете - да се вечеряте помежду си... Не че нещо, но при последния вариант, въпроса с "охххаааааа, кеф" няма да е актуален...

това ме обърка още повече, защото не мога да забележа да съм изпитвал такова, някой да ми го е причинил и да съм го изразил писмено. Темата не е моя. Това виртуално място - също. Всеки има възможност да си пише и пуска каквото реши. Нито модерирам, нито рамус тук е нещо като 'домакин' нито има претенции за същото.

авторът на темата не разбира две неща: 1 Защо е необходимо да се разпуска (и то с тест) - за да се приеме, означава че нещо ме напряга, натоварва, уморява ли... В момента - нищо, нещо повече - докато писах някои от горните неща ми хрумнаха някои нови възможности, които до този момент са ми убягвали - нови връзки, нови аналогии... 2 Какво означава 'импонира' - за да "избера" фигурката? Гледам ги, и... нищо не ми "импонира". Както някой има проблем с "техниката', аз може би съм дефектен спрямо тестове като този.

сглобката усигурява якост на опън, а не триенето. Елементите са събрани един до друг и взаимно се притискат за да не се 'разглобят'. Това че те се събират в общо осигурява събирането и на повърхностите към които са прикрепени. Просто профилът в предната част на всеки елемент осигурява участието му в сглобката. Всеки следващ, участва в сглобката като подпира предишните... и така - до края на всички елементи. Именно най-слабата част на ципа е именно неговия "край" - до който е стигнало сглобяването. Ролята да поддържа "края" във всеки момент се пада отново на подвижния елемент. Но когато ципът е закопчан, "началото' от което са тръгнали сглобките е най-уязвимото място... Там се използва друга сглобка... Якостта на опън на така събраните повърхности е пряко следствие от силите в самата сглобка - тук имат значение твърдостта на материала от който са направени и начина на закрепване на съединителните елементи, формата броя им. та вие сам дадохте обяснение в много изречения. Няма да влизам в игрите на противоречия. Идеята на теста е всеки сам да се изправи пред елемент от неговото житейско битие, който да не е проумявал до този момент. Не се интересувам доколко било верно, доколко имало друго обяснение. В някои отношения - е полезно другото виждане, в някои - е без всякакъв смисъл, особено когато "другото виждане" е групово виждане и то е само повторение на колективно договорена версия. Разбира се, че е налице натрупване и Киров - и отбелязването е напълно коректно. Налице е натрупване в думичките прийомите и смислите. Не твърдя че всичко е мое, лично и независимо. Но твърдя, че когато не съм употребил колективни очила по даден житейски казус, то това е доста по-близо до възможност за 'мой поглед'. При всеки е налице информационно натрупване - особено това се отнася и до толкова много хора тук, сред този форум. Но информационното натрупване не е основното условие. Тук има хора, които могат да се позовават до безкрай и да цитират запомнени думи, тези и съждения, подбрани да са модели за подражание, но са неспособни да погледнат на елементи от собственото си битие директно без очилата на обяснителните си системи. Вижте - това е много сложна тема. Тук никъде не съм засягал някои основни моменти от "конструкциите и деконструкциите на реалността, за да се изведе връзките и обособяванията й от начина по който се пречупва" - като прийоми при изучаването и разглеждането на обекти, явления, процеси, взаимовръзки... Това са мои неща над които и чрез които са заниманията ми. Обяснителните системи идват наготово, много голи охлювчета влизат групово в готовите подадени им черупки и заживяват в обща черупка. Те не мислят и не избират, нямат възможност механизми за осмисляне и осъзнаване. Когато вече имат възможност (ако се стигне до това) вече т.н. "избор" е даденост и като такава той се превръща в безалтернативен - следователно - не е никакъв избор. Тя им служи да прочупва света им и да им предпоставя по този начин улеснение в опита си да се справят с неизвестността. Това има своето значение - но вместо в преходна, се превръща в крайна тенденция. Ако дойде момент и любопитството на охлювче в групова черупка стане достатъчно устойчиво, за да пробуди неговият интерес "какво е отвъд черупката". За да се стигне до това, обаче - е нужно черупката да се забележи и възприеме като такава. Границата не е граница, ако не се сметне за такава. това е един от парадоксите на отражателните процеси и довежда до осъзнаването на значението на отражението - да формира реалност и образ на ОТРАЖАТЕЛ. За мен е изключително любопитно какъв е светът извън договорените колективни обяснения за същия, отгоре на всичко скрепени и поддържащи се с идеологични механизми. Това касае само мен, нямам нито нужда, нито потребност от съгласявания, нито одобрения, нито мнения, особено когато единственото което се предлага като такова е отново груповата договорена схема на която те се явяват поредното утвърждение. Не каня никого в това си начинание и в него аз съм само и единствено сам. От време на време се докосвам до следите на хора, опитващи същото, като някои дори са минали много отвъд онова, до което аз съм стигнал... Но нито тия хора могат да ми дадат нещо от техния път, нито това е адекватно. Това са отношения между човека и живота, между човека-субект и вселената. Всякакви групови забежки нямат никакво отношение към това и не са адекватни. Все едно е дали някой го разбирал, какво му било отношението, дали го отрицавал или потвърждавал. смисълът на тестове, като по-горния, е лакмус за личното ниво за единство на наблюдение, интерпретация и отражение. Тестът по-горе няма изпитен характер - той е само проверка. няма никакво практическо значение за който и да ползва циповете дали ще си ги обясни, как, с какви думи, дали имал натрупвания - с обяснение или без него - циповете просто се ползват... За толкова много хора това е от единствено значение. Склонността към наблюдателност и замисляне е рядка особеност. Особено критично замисляне - спрямо всичко - дори и към самото замисляне или "замислителя" му... Но за толкова много думичката 'всичко' има своите измерения и граница. Те са естествени, но интересното за мен е - когато границите са временни и винаги любопитството ми е какво има 'оттатък' и какво прави една граница да е с такова значение... Вече посочих че път, насочен към превъзмогване на определено ограничение, аз наричам "ПРЕОДОЛЯВАНЕ". намирането на ограниченията, тяхното изучаване и осмисляне - са с цел единствено ПРЕОДОЛЯВАНЕТО им. Например в тази връзка е и обобщението - ако се преодолява винаги едно и също, като граница, значи че това не е преодоляване. Преодоляване е налице, когато границата е премината. При всички случаи това носи "отваряне", различен хоризонт, друга гледна точка, разширяване на мирогледа, нов тип поглед... и най- вече - САМИЯ СУБЕКТ СЕ ПРОМЕНЯ чрез преодоляването на границите. Именно това е насока, че основните граници се оформят и задават отвътре в самото психично поле. От една страна - самото формиране на психичното се основава на граници. Но това не е проблема - за повечето хора стоенето в границите е достатъчно и техния свят се утвърждава само и единствено сред същите. А някои други "невежи самозванци" като рамус, интересното е какво би било ако преодоляването се насочи и използва осъзнато и в него се вложи целия наличен когнитивен и ментален потенциал... От една страна някои хора непрекъснато питат - "кой си ти, че..." От друга страна - дори същите хора - защо занимаваш публиката със себе си и никой не се бил интересувал. Но пък аз се не интересувам от споделянето на очевидности и групови договорки. Та това дори на вас, сговорените, вече ви е втръснало от повторенията си. Но от друга страна - същите повторения вече са формирали невъзможност за личен поглед, защото условието за личен поглед би създало дисонанс. И същия личен поглед му се разрешава само до степента в който той не противоречи на предварителния сговор сред който се участва. Същите повторения са призвани и да скрепяват общата договорка и нейния дял сред всеки един 'защитник'. Колективното е много подобно на този 'цип', който тук се спряга за обяснение и могат да се заиграят доста аналогии с принципите и механизмите между ципа и същото при колективната динамика и организирането на "взаимно-договорени отражения".

вие още от началото се подведохте с идеята за "триенето" като основното на което се основава функционирането на ципът. Но това не е вярно - много ясно се вижда и по графичната схема че става въпрос не за триене а за механични сглобки. Всеки елемент е удебелен или деформиран по специален начин в контактните си части, за да влизат една в друга при събиране. Двете части на ципът не се държат от силите на триене, нито тия сили с нещо се променят в която и да е фаза. "Сглобяването и разглобяването" на малките елементи от двете страни в сглобката се извършват от подвижния елемент. Същият начин е и при пластмасовите разновидности - при тях контактните повърхности на елементите се оформят от ръбовете при прегъването на пластмасово влакно, и така реализират "сглобка", чрез която се държат двете страни събрани. Хитроумното решение е сглобяването и разглобяването да се реализират от подвижния елемент, с Y-образни канали отвътре, чрез които се реализира нужната 'последователност" при сглобяването и разглобяването - чрез двете посоки на придвижване. Разбира се има няколко типа "ципове". например - има втори тип, който го има в много от хранителните или медицински пластмасови опаковки. При него е друг принципът на работа, като е още по-елементарен от графичната схема на Киров. Но и в него отново става въпрос за сглобка, но вече не чрез множество от малки елементи, а чрез специален профил, чрез който са оформени двете страни на повърхностите, които се събират взаимно една в друга... и разделят. Този тип е по-лесен и ефтин за производство и работа, но има други ограничения и особености, които го правят удобен (или пък неподходящ) за определени нужди и цели... и т.н. Имам и друг текст, но той е твърде дълъг, защото се опитах да съм максимално подробен в обясненията на работа, особености, материали, елементи и обща цялост, взаимовръзки, принцип, разновидности... Няма смисъл да го пускам тук, нито това е състезание. Вече написах че за мен най-важното е, че това е тест за моментното ми състояние да наблюдавам и извеждам обяснения и описания. Тест за наблюдателност и адекватност. За единство между възприятие, интерпретация и отражение... Нито ми беше нужно да се запознавам, нито да чета, нито да гледам предавания, нито историята на ципа или онзи, дето го е изобретил... Между другото - имам и други примери на обекти, процеси или явления, които просто "минават и заминават" през автоматизмите или скрити от погледите, или пък - заради "ефекта на заварената даденост"... Все пак повечето хора живеят в непрекъснат недостиг на "ресурси" и се водят главно от "програмата за пестенето им". А в нея, принципът функционирането е в несъзнаваното...

няма понятие ПОД-СЪЗНАНИЕ. И не си прав - относно тезата си. Съзнанието не долавя каквото и да е - възприятието е сложен механизъм - комбинация от перцепция и обработката от сигналите й. Никой още не е фиксирал къде са границите и как да се разпознават те - между възприятие, интерпретация и отражение - в мозъка. Това е комплексна система... единствения начин да се подходи към нея адекватно - спрямо принципа на съответствие - чрез комплексни подходи, и комплексни методи на изследване и разглеждане - комплексни концепции. Не се изстрелвай към разни твои си неща - става въпрос за много сериозни въпроси, за да ги засилваш към твоите си представности. Това, разбира се е само мое мнение и на което можеш да му теглиш една звучна ... Разбира се че е налице бърканица по отношение на думичките - едната от тия думички е СЪЗНАНИЕ. Не е проблемът в теб, или в който и да било от участниците тук - просто съдържанието на тая думичка има временни и относителни консенсусил, понякога - твърде относителни и преходни, винаги фрагментарни . Отгоре на всичко - тепърва настъпват някои проблеми дори с опитите за съвременен научен консенсус - по отношение на думичката СЪЗНАНИЕ. Кога се появява точно, чрез какво - кой е първия признак, кои са основните критерии... Големият проблем вече е в друго поле - и той е - дали не е налице разбирането за нов критерий... Нов фактор който внася напълно ново измерение на всичко, което се спрягаше на науката в консенсуса спрямо пълнежа на понятието СЪЗНАНИЕ. Нуждата от този критерий е поради напредъка в работата по ИИ. Само за информация - най-съвременните постижения и огромната по обем и мащаби работа по ИИ е най-сериозния извор за новия поглед в разбирането на СЪЗНАНИЕто. Този нов критерий е нов... колкото е и стар. Но на фона на днешните проявления и резултати при ИИ, той вече придобива ново и много задълбочено значение... Вече голямото питане е спрямо това - в кой миг, и при кои фактори и условия, става възможно САМО-осъзнаването? Грешите като смятате че всичко това е лесно и просто, и че има "много литература по въпроса", имало много отговори вече дадени и е достатъчно да се цитират и позоват от всеки който не може да диша без това... Грешите ако мислите че просто ще попитате ГУГЪЛ и той ще намери сред огромната си база данни всичко за "самосъзнанието"... Няма как, защото тия, дето пишат сериозни неща няма да пишат в гугъл каквото и да било... Не, всичко това не е мистерия, нито е конспирация. Просто искам да отбележа, че всяка идеология има своите ограничения. Не науката - а направената идеология, с основна думичка НАУКА в нея, като ядро, като формален магнит... около който се формира вълната от последователи... Няма как без идеология, защото става въпрос за ХОРА - ясно е. Но всичко има своите силни и слаби страни ... точно в този случай - това е проявата на слабостите в идеологията, защото някои понятия излизат далеч отвъд обхвата на периметъра й, и едно от тях е именно СЪЗНАНИЕ и САМОосъзнаване... ----------- И да напомня - това са само размисли... нищо работа. Съвсем незначителни - защото са плод на някакъв си самозван празноглавец, при това - позволяващ си да коментира разни "големи" и доказани неща... а той самия е напълно невеж спрямо тях. Няма дипломи, няма ценз, няма образование - пълен аутсайдер... така че - без излишно напрягане спрямо празните му писаници...

Дора, вече ги написах няколко пъти. нека само изясня нещо - вече изложих че са налице разминавания. Изложих защо, как стават, на какво са основани, според какви условия, критерии... механизми. Не е важно дали желая точно определен разговор... дори за мен - не е важно. Желанията ми в случая са най-незначителното - особено за мен самия. Но стойностни хора, имат стойност, когато я изложат. вие имате ли въобще свои виждания, плод на свои размишления? Защо за вас те са незначителни? Или смятате че са незначителни за всеки друг. кое е значителното да дадете линкове някой да чете нещо си. Тия линкове може всеки да ги открие и сам. Излиза че ролята на гугъл е най-значителната, защото предлага резултати от сканирането на ботовете си снабдени вече с ИИ. Но това е просто резултат от бездушна механика. В личните размишления е налице човешкия фактор. Налице е възможността за синтез през личното натрупване. Не са нужни условия, нужно е единствено да се сметне за значимо и да е налице достойнство. Възможност за излагане на съждения, които никой гугъл, нито информации по линкове няма да предложат. Възможност да се види резултат от естествени уникални процеси. Най-красивото и грандиозното се крие в личното съждение... Крие се вашият собствен екстракт. няма никакво значение каквато и да е публика. Личните съждения или ги има, или ги няма. Независимото и самостоятелно мислене е най-рядкото ментално явление. Негово проявление е именно когато то се изложи и изведе. При излагането и извеждането много неща допълнително се изясняват - на размишляващия... Никой от каквато и да е публика няма да схване това. Именно - защото е сред 'публиката'. А цялата работа въобще не е сцена, нито е представление - човека и размишленията му - това не е театър. Не е събрание, нито са речи за пред публика - това не са размишления. Не е единствената възможност човека да е непрекъснато сред социалните си зависимости и не е единственото те да му задават своя фрейм. Размишленията са най-личната страна на всяка ментална същност. Те са нейната есенция, нейният екстракт.... Ето това са моите виждания по този страничен за темата казус. не за първи път го пиша... И за кой ли път едва ли някой ще го прочете... После следват отново въпроси - и пак по същото. Един разговор... е общуване, когато е налице поне контакт. Повечето от коментиращите тук просто не четат. Имат проблеми с дисонансите, които им предизвиква текста. Аз засилвам допълнително тия дисонанси, за да активирам защитните механизми на отхвърляне. И така четящите се самоотсяват. Няма значение че може да и да не остане четящ. за мен - няма значение. За мен няма значение никаква публика - дори и когато съм на сцената пред микрофона и звучи музиката и тръгва песента, аз отново съм сам и не съм пред публика... Аз съм някъде сред себе си и ... душата ми излиза отвътре през музиката и гласът... нямам идея как публиката вижда това, но и не ме интересува - не го правя за нея... И тук - публиката не ме интересува. Не съм на събрание, нито тук е някакъв площад. Аз съм сам с думите си. Сам съм не само сред тях - просто същностните неща само за мен имат значение. И светът и животът са местата на които имам възможността да проявя онова, което съм. Докато съм жив. Няма как да имат значение нито Витгенщайн, нито филанкишиев, ако ще и да са гении. Живота ми е начинът да се открия и проявя. Нито ме интересува откъде идвам и какво да оставя след себе си, нито гените си, нито смисъла ми е в това - съвсем друго значение имам за всичко онова, което за другите е колективно определено и внушено. Е - кое точно не стана ясно и дали въобще някой го прочете - това дори не е толкова важно - защото думите ми вече са написани и онова, което минава през тях намери своя израз. И все пак - тия думи са към вас, Дора! Дали виждате в тях нещо стойностно или просто във вашите очи това е някакъв маскарад? нищо от думите ми не е по линкове или имената на класици или авторитети. не ме интересуват, нито имат основно значение за живота ми. Ползвам ги, но най-важното за мен е начина да разкрия кой съм аз. В този смисъл леките опити за колективни игри тук за мен са напълно незначителни и въобще не ме интересуват. И в реалния живот - извън виртуала аз пак съм така. Аз съм индивидуалист навсякъде и живота ми не е на парчета, и изграден от игрите на маските ми. Това съм аз. не беше идеята темата да се фокусира отново към рамус. Но някои хора просто непрекъснато ги спохожда реактивност. И само чакат удобния момент. не ме интересува кой колко знае, макар че това понякога има значение и е чудесно когато са налице субекти с много широк обхват на информационна обезпеченост. Но най-важното е - кой с колко индивидуален потенциал е развил и го е реализирал. Личното размишление е едно от производните на индивидуалния аспект на всеки човек. То не може да се прочете никъде - ако наистина е лично размишление... Така че вие така или иначе предлагате линкове навсякъде - ок, така смятате, това е важното за вас, това носи смисъла и значението за участието ви и вие така го виждате. А имате ли въобще ЛИЧНИ, НЕЗАВИСИМИ размишления и съждения?

това е израз само от световете на нестабилните и неустойчивите, и спасението чрез взаимни компенсации. Не го засегнах по-горе, защото за мен това са обикновени положения и вече отминали като актуалност и значение. Това е и разликата в понятийността, когато се ползват думички - свързаност, не е еквивалент на зависимост и нужда от нея, в името на опита за балансиране на вътрешна неустойчивост. Налице е просто поведение на компенсационна сделка и тя няма нищо общо с големите и красиви описания за "обичащите се хора". Няма как да се налага на някой който вече кара свободно колело, да му звучи актуално че винаги е важно някой да има да го подържа да не падне. И същия някой - да не може още да кара колелото. Тоя на колелото ще се движи винаги по-бързо, ще покрива повече разстояния, ще вижда по-далеч и ще оперира на по-голяма територия. Да, ще слиза от колелото, но когато веднъж си се научил е нестествено просто да слезеш и да продължиш както си бил преди да преодолееш... Така, че щом веднъж си подкарал колелото и си станал колоездач... си друг и нищо не е същото, защото ти самият не си същия... Не може вечно някой да е родител и дете едновременно... с претенция за възрастен. защото последния има особености, едната от които е 'самостоятелност', а детето и родителя - една безкрайна взаимоопределяемост и крепежност. няма как да се кара колело, от човек, който е дебалансиран и в непрекъснати вътрешни люшкания. Карането на колело е добра аналогия, защото в нея пазенето на равновесие е на базата на някои физични и психични явления и принципи. Пазенето на равновесие е динамичен компенсационен процес, защото в случая се пази балансирано неравновесие. Така, че това е немислимо ако самият колоездач е пулсиращ отвътре особено в силни амплитудни люшкания. Не казвам че това не се случва на всеки и че не е етап през който всички така или иначе преминаваме. Аз в този "разговор" се занимавах само с общи казуси и принципни положения. Все пак темата е РЕАГИРАЩИЯ ЧОВЕК. Няма как да се напише каквото и да е - и пряко или косвено да не е свързано с ЧОВЕКА и РЕАКЦИИТЕ МУ.

може би съм релативист... но ако го твърдя, значи не съм. Така, че само употребих думичката като нарицателно за нещо. нестабилност и стабилност , слабости и силности - употребих именно релативно. Това не пречи да е изразена аналогията при взаимодействието и че винаги отговорността се поема от "устойчивия" и поддържането и опитите за стабилизираност на Мостът винаги за 'негова сметка', защото в него единствено е възможността да го реализира и поддържа. И това е една естественост а не израз на несправедливост. При разликите в реалностите отразени през самите нас, ти дори говориш за 'житейски уроци'... дори и за 'мъдрост'. както вече казах - не че не опитах, но без активната осъзната воля и умения на едната страна, естественостите от несъвместимостта си свършват своята роля. така, че - каквото можах, направих. както и за думите тук. За теб е по-важно да се изразиш и да го утвърдиш, а не да се замислиш какво точно изразяваш и как това има връзка и е огледално на Изразителя. Не че това е "лошо", нито пък че е "слабост", просто е лакмус за етапност. Това е - разлики и прилики винаги има, но оттатък някои прагове е налице проблем за компенсациите им и компромисите, които неизбежно се налагат. Отвъд същите прагове са нужни умения за ... "разтягане" и достатъчно практика в това, защото в другата страна протичат непрекъснати "свивания"... Именно това е и връзката с "РЕАГИРАЩИЯТ ЧОВЕК", като тема в случая. В този смисъл "разговорът" не беше просто излагане на позиции (от едната страна), а един пример за влиянието и сложността на всичко, което касае думичката ЧОВЕК. И уклонът и магнита на автоматизмите и рефлексите е винаги притегателен, докато не е налице друго ядро, която да се уплътни и стабилизира толкова, че да е възможно да създаде по-голяма гравитация и на свой ред да повлияе на всичко наследено... Това касае всички аспекти на човешкото и ЧОВЕКА - включително и тия, дето се наричат "реагиращи".

не бъркай написаното от мен с твоя прочит. Патерици са идеалите и идеологиите, а не свързаността. Свързаност на всичко с всичко... е също сложен казус. Доколко, в каква степен, в кой момент, с какво значение - през моите очи на реалитивист, кратките форми на абсолютизации като утвърждения са също патерица. Не е задължително само аз да съм проблемът с това че ти не разбираш някои неща, които разбирам аз. Разликите във конструкциите на нашите две реалности е, е не просто че са различни и са наше отражение на завареното и генетично-видовото, социалното и житейското... А че е налице и изменения заради преодоляването на границите. Те стават с път, с усилие, с някои особености и качества - тия винаги ще са основание за разликите между мен и който и да е на "друго ниво на преодоляване". И че същите н еща от твоя гледна точка за неприемливи и за тази цел, за да се реши тази неприемливост ти просто отрицаваш и отхвърляш, като стремеж да поддържаш твоята версия на устойчивост на личната си реалност. . Приятелство е невъзможно при разлики в когнитивните нива, ако не е налице висока степен на осъзнаване, което именно да компенсира естественото автоматично отхвърляне поради несъвместимост и несходства. В края на краищата съвместимостта не е лесна работа и има нужда от създаване и поддържане на "мост", а не да се чака на заученото. Най-големия проблем на трайните и стабилни контакти е нестабилността дори само на едното ниво. И ако в това ниво не е налице поне уклон към повишаване на устойчивостта, налице е още по-голяма несъвместимост. Колкото е по-голяма, толкова по-сложно става нейното компенсиране - чрез създаването на мост и неговото поддържане... Как да направиш мост между два бряга, след като едниния от тях е в "земетресения" през цялото време и колкото са по-силни и мощни по-малка става нуждата и значението от какъвто и да е мост... а са нужни съвсем други... "котви" - именно автоматични и инстинктивни... В края на краищата аз просто се научих "да карам колело"... някои са по-напред от мен в това - карат вече не само колело, а и самолет, въртолет, дори совалка или космически кораби... (просто като условни аналогии за "нива", а не буквални). Но за всеки един от тия - дето се учим и преодоляваме, всяка форма на предишни помощни колела, виждаме ясно че е патерица. Ония, дето са по-напред от мен в преодоляването - те ми пишат за патериците на преминатите вече от тях нива и се научих ясно да ги съзирам, дори в момента... И за мен нямам проблем да ги виждам ясно като патерици и временни опорни точки, а не като началото и края на вселената ми. За тоя, дето без патерици не може - те дори заместват краката (и главата му). Така че не се улавяй за думичката "патерица" - тя е само условна и относителна и не я употребявам в негативен или личен смисъл.

Не е възможно да го разбереш - това е основата на неразбирателството помежду ни, което се основава на някои съвсем малки и фини детайли. Но те са от особено значение за теб и ти провокират неприемливост и дисонанси. Не е като да не направих толкова опити... на инстинктите не са нужни никакви идеали за да работят. И на озъзнаването също не е нужен идеал. Рационалността и разумът нямат никаква нужда от идеали и идеологии - пътят към постигането им - минава през отпадането на тия като помощни патерици. Това е много подобно на "карането на колело" - отпадат всички помощни влияния, когато умението нараства. С всяко преодоляване е налице изменение и възможност да отпадат стари патерици... които обаче за други - са като въздуха и водата им - като значение за битието им. Това е огромен и сложен проблем - когнитивните несъвместимости по ниво. Защото за всяко ниво са характерни точно определени "маркери", които за дадено ниво са крайна граница, а за другото ниво - просто преминато препятствие, което с етапите дори изчезва... Този сложен казус няма измислен начини досега да бъде преодоляван, защото дори за основите на такова заобикаляне на проблемите му - се изисква отново високо ниво на съзнание... А как да стане, когато същото е в "зачатъци" и твърде неустойчиво за да се появи възможност да повлиява на всичко заварено...

виж, нивото на такъв разговор тече някак си по казуси от типа - ДА или НЕ. Тия цитирани думи са твоята представа за "резулат" и постигането му. Тия неща не са фасулска работа за неумеещия ги. И когато са отработени стават 'фасулски'... Тоя, дето не може да кара колело, като гледа тия, дето карат си представя едно (спрямо карането на колело), а тия дето вече са се научили до степен на автоматизъм - е вече 'фасулското'. Но зад всяко постигане и резултат - се крие труд и усилия за преодоляване на граница. Граница, която се пази и определя най-често от инстинктитите и страхът. Проблемите са и още по-сложни - защото когато аналогично хората се групират по подобия - едни дето никога не са карали колело, а други - дето вече карат и са преодоляли... се поражда когнитивен проблем в комуникацията. Защото при всяко преодоляване възникват изменения в отражението - просто психичната система е комплексна и всяко изменение рефлектира на всичко друго... Това е сложен казус. и заради същия няма смисъл да се перефразира БУДА, защото това е субект, който предположително е преодолял граници, които са напълно несъизмерими и непредставими за всеки, който не ги е преодолявал... Не е толкова трудно да се тушират влиянията от това че е налице разлика в нивото на възприятие и отражение - между преодолялите и тия, дето не са. Но това няма как да стане от инстинкт, а само с внимание и осъзнаване. Въобще не се интересувам от "помагането" и обиждането и тригърите. За тия, дето не могат да карат колело, "колоездачите" могат да им се струват всякак, включително и нагли, нарциси, егоисти и "взряни в пъпа си".

както и за другата тема, автоматизъм е и да мислиш по този начин. Но същия начин се променя ако се появи замисляне. Твърдението че "всички водачи карат без да се замислят" не е вярно. В процеса на управление на МПС има автоматизми, изградени с повторения, има и следене на обстоятелства и условия, които са непрекъснато протичащи около самият водач и той е нужно да ги взима предвид. Разбира се, че повечето хора заучават шофирането до степен на автоматизъм. Но механизмите на автоматизмите и навиците са вродени именно за да се грижат за да са налични в моментите в които го няма "СЪЗНАНИЕТО". А липсата на осъзнаване... е масова и уморения и претоварен водач няма как да си я позволи - именно заради програмата за спестяване на ресурс. И все пак - това не е крайна граница, а е променимо. Също така - зависи и от нивото на съзнание, качествата и уменията на самия водач. Например - каскадите, различните трикове и прийоми на шофиране и повишаване нивото и бързината на реакциите по воденето и управлението на автомобила... Водач, който непрекъснато повишава уменията си и се упражнява става единствено чрез осъзнаване. Именно чрез него се получават натрупванията. Впоследствие някои от тях могат да се поемат и от автоматизмите, но винаги е налице управляващ сигнал, при който те излизат от зоната на автоматизма , в зоната на управляемата съзнателност. същото се повишава и при реакции към инвънредни или критични обстоятелства - всичко е въпрос на тренинг и мотивация (както и на възможности, дадености...) Да, несъзнателните механизми са бързи, но повърхностни. Съзнателните, за да се намесят сред формираните вече мозъчни връзки - се изисква усилие... и става бавно. Изисква се систематизъм, повторения... И се изменят. Съзнателните намеси не са задължително бавни. Но колкото стават по-бързи, толкова дълбочината и комплексността им се губят. Има начини и на това да се повлияе чрез тренинг... Да, процесите по изменението в невронните схеми се изменят бавно. Не можеш да се учиш да не влизаш в криза, по време на протичането на самата криза... и т.н. Нужно е след това или преди това... Ученик на изпит няма как да се подготви по време на самия изпит. Нужно е преди това... или за 'другия изпит'... Точно това е въпросът за "ТЕСТА С ЦИПА" - че с него се обръща внимание на нещо, на което автоматизмите до този момент са ти го спестявали, нищо че го употребяваш непрекъснато. И че в живота има и много други положения, които автоматично и несъзнателно се приемат за дадености, но които е възможно да се достъпят чрез осъзнаване и вникване. (за който има мотив и възможност да си го позволи).

Това е съвсем просто и мога с лекота да го реализирам и дори демонстрирам. Но не в него е въпроса, поне за мен. А в това че смесваш различните нива на реагирания. Това че в тялото могат и непрекъснато възникват реакции, свързани с физиологичната хомеостаза, не означава задължително че реакциите на ниво физическо проявяване, е нужно същите да са поставени както са написани според инстинктите. Това е вече друго ниво и в него няма никакъв проблем да се намесят и множество други импулси - някои възпиращи, други - катализиращи. способността съзнателно да се управляват и избират тия, довеждат до съзнателно управление първо на поведението, нищо че отвътре механизмите са задвижени за 'друг сценарий на физическа реакция'. Това дори не е особено постижение, защото дори при животните, определени инстинкти изменят своята роля и значение, съобразно с постъпването на нова информация за конкретната среда и условия. Джунгла вече няма отдавна и сред нея не дебнат хищници. Защо тогава... и според какви условия в мозъкът се стартира процес като точно за джунгла и хищници? Къде се скъсва връзката между обективна среда и субективния й отразител, които за инстинктивната програма са "неразривно свързани". Ако тази линия се задълбочи - на следене и наблюдение и се извеждат връзки между възприятието, обработката и последващото реагиране - то се стига до несложен механизъм за "вмешателство" в тази "система", защото тя се основава на точно определени взаимодействия и условия. Всъщност в самият мозък, несъзнателно, това се случва и инстинктите изменят и значението си и протичането си, под влиянието на факторите на средата. Но най-големият проблем си остава въпросът че при определени посоки на натрупвания, се реализират и вътрешно-конструирани сигнали, на които мозъкът реагира като на "външни" и това води до системни заблуди и неадекватност... Сред целият текст основанията ти са предпоставени само за сред определени условия. Но тия условия вече не са актуални в основните си значения. Дишането, пулсът и кръвното налягане могат да се изменят волево или чрез специфични способи, психични или не. Треперенето - по-горе за което споменаваш - също. същият механизъм и принципи е - в повлияването на възникването и движението на емоциите. Това дори не е нещо кой знае какво. Прави се и с обучение, прави се и със социални цели, за нуждите на различни аспекти на социалния живот. В крайна сметка всяко нещо има значение за определен етап в развитието. Всеки етап си има своите пикови акценти и особености. А етапите се сменят... както и всичко друго - животът, битието... и реакциите следват тия изменения - бавно, с инерция и "догонване"...

Да, ясно ми е какво имате предвид, но примерите са ви невярни. Гравитацията на меркурий влияе, както и трептенията с ниска амплитуда - просто влиянието не е досттатъчно значимо за да се превърне в стимул за реагиране. Подпрагови стойности на въздействието - прагови, според какво и кое? Например - налице са множество фактори, които са подпрагови за съзнанието и въобще не отиват в неговото поле. Но същите са задължителни за поддържането на ХОМЕОСТАЗА. по-горе Сириус беше споменал - става въпрос за РЕАГИРАЩИЯТ ЧОВЕК - кое точно е фокусът на това словосъчетание - на първата дума или на втората. Защото има значение и това веднага определя насоката...

налице е разминаване - в оценъчните системи и приоритетите, свързани с тях. Няма никаква необходимост да влизам в защитна и обяснителна позиция защо и как е построена моята оценъчна система и приоритетите в нея. Колкото до тях - те са сред написаното от мен. Не ме интересуват вижданията на един или друг за личните ми позиции, нито за оценъчни системи, нито за приоритетите в тях. Оценките на едно или друго са си проява на личното отношение на някого, формирано от неговите собствени оценъчни системи и приоритетите в тях. не е възможно по никакъв начин да повлияете на рамус и това вече е станало ясно на всички места по написаното от него. --------------- Персоналното поле в която се пише, за рамус не е никаква стойност да се пускат линкове и насоки към едно или друго. причините са условно най-малко две: Четенето на определена информация не определя нейното възприятие. Не определя нищо в нейното разбиране. Предлагането на линкове по същество не предлага най-важното за рамус . И няма как да се предложи същото с написано слово. Разбирането и вникването са част от синтезни когнитивни процеси и няма как същите да бъдат отразени в какъвто и да е текст. не е възможно да се копират, имитират или подражават. Не е възможно да се запомнят и репликират. Те са израз на лично свършена работа, и са изцяло в психичното поле. Те са проява на качествата на същото това поле... ЛИНКОВЕ може да си намери всеки по всякакви теми. Не споделям напъните за непрекъснато позоваване и спускане на линкове, а пълна липса на лични размишления. Всеки опит за провокация с последното - се сблъсква с почти груповите форми на реактивности и защитен негативизъм. Нито обученията, нито дипломите, нито титлите не помагат на някого да е цялостна личност. Превръщането на знаЕнето в култ, е главно защото размишленията са в дефицит. Тия, дето са си позволили размишления в личен план - дори не смеят да ги споделят тук. Тук всички групово споделят преклоненията пред авторитетните групово приети имена. За мен това не е така и е безсмислено на фона на опити за убеждаване на рамус, кое, как и колко било важно и нужно - всъщност рамус да се ползва за групово-личните потребности от непрекъснато доказване и затвърждаване на групово-личните убеждения. Не ме интересуват вярванията на един или друг, колеги. Това си е ваша работа и груповите уклони нямат никакво значение за мен. Реакциите ви към едно или друго - нямат никаква сериозна познавателна стойност, освен като елементарни податки и лакмуси за психичната динамика. Същото дори и за вас, реагиращите, също не носи нищо когнитивно. Но когнитивното не е единственото поле и някак се получава една фрагментарност, в опита си тук много пишещи да изложат на показ една заучена своя маска, като създадена версия на социално свое лице, със своите етикети, приучено поведение, чрез приучени думички. Но зад същата социалносъздадена маска, стои едно човешко лице, на което посочената маска е само за социалния му маскарад. за много хора именно тази маска ги заблуждава че "това, и тя, е и лицето им". Винаги има тема, в която няколко човека превръщат непрекъснато темата в персонални атаки към рамус и изместват който и да е казус. По никакъв начин това не пречи на рамус, но е налице едно лицемерие, което се проявява в несъвместимост в самите тези и мотивации в поведението - в написаното. В край на сметка за рамус това е без всякакво значение и вече е написано еднозначно и станало ясно от цялото участие на същия сред който и да е форум. Непрекъснатите утвърждения от време на време направо се превръщат в пропаганда и това показва че е налице идеологичност. И не науката има нужда от идеология - от идеологията имат нужда само хората, привлечени от колективно предложеният начин за обяснение на света. Но това обяснение се опира на рациум. Рациумът не се крепи на авторитети, колеги. Едно от проявленията на рациум - е съмнението. СЪМНЕНИЕТО ВЪВ ВСИЧКО, а не само на нужните и подбрани фрагменти, а други - да са като партийни тезиси с библейско значение... Това, което пиша тук няма стойност на истина, нито има нужда от съгласяване, споделяне, харесване или допадане. Тия неща за мен са без всякаква стойност и няма да срещнете рамус да "лайква' по какъвто и да било начин. Но вие имате нужда - и го правите. Ако нямаше нужда програмистите нямаше да го приложат към софтуера. Без всякакво значение е да превръщате всяка тема и думи на рамус в битка за утвърждения на убежденията и вярванията си. =============== за ЦИПЪТ Казусът от самата тема горе, е когато се прави тест, да не е налице никаква предварителна информация, а в теста да се отрази моментното състояние на когнитивните процеси. Един гледал предаване " с отборът на руснаците" имал си нещо предвид. Друг - прочел от патентния чертеж за същото... Трети - си го прекарва през личната си изработена система от обяснения, наречена от самия него "хипотезата"... Всеки преди всичко опитва да прекара незнанието си през вече готовите си заучени 'призми', защото в тях той намира сигурност. Как би се наел с нещо напълно непознато, чрез което той самия да се познае кой е, какъв е, докъде е. Смисълът на тестове като по-горните е в реално време да зададат въпроси и насоки, по които е невъзможно подопитното лице да се подготви. Това не е изпит, с въпросници и литература по която да се готвят изпитваните. Но за няколкото изписани примера - е точно така. Смисълът на "теста с цип", за рамус, е да направи проверка за неговите собствени възможности, в даден момент от провеждането му. Проблемът не е написаното от Витгенщайн и дали рамус ще го прочете. Проблемът отива много отвъд двамата, защото за множество хора целият им свят минава през написано и научено слово, до такава степен, че то остава единствения им прозорец към света вселената и живота. До такава степен, че с него те заместват всяка възможна форма на лично участие в битието си. До такава степен - че за тях повторението на приетото като правилно, е единствената гаранция за сигурността, която им е толкова нужна. До такава степен - че ако нещо не написано или споделено от някого, за да се ползва наготово - и все едно че не съществува. Това е като цял живот да се хранят всички на колективна кухня, и да свикнат с идеята за даденост и безалтернативност на вида и формата на храната... и същите да се окажат сами в джунгла, или на самотен остров... и се самообричат на смърт от глад. Дори го и написах, как става, защо става, от кое зависи - вие просто последващо го опримерявате. Нито рамус дава присъди, нито това би имало каквото и да е значение - но липсва именно личното ви лице, с личните ви размишления... лекичките 'открехвания' тук-там са толкова деликатни, а защитата към затвореността - толкова мощна. А на теми които се предлага излизане от заучената етикетирана маска, в общожитейския битиен коридор - вместо личности се сблъскват народните идеологии, на които форумните никове се явяват само говорители, пазители и пропагандатори. "Моят мозък няма големия размах на..." тоя или оня - пише Дора. Но с вашия мозък сте през цялото си битие. И мозъкът на Витгенщайн не е като вашия. Витгенщайн е направил с неговият мозък онова, което е сторил. А вие ... Неговото било е избрано да е пример - а с вашето, какво става с него. Изглежда че колективният избор е станал ваш личен избор. Защо - за удобство ли, от хипнозата ли ?... Все едно - това е вашият живот, вашите избори (или неизбори). Но изглежда че за вашият собствен живот нещо извън него да определя неговите най-важни особености и значения... А накрая всички умираме... Това са размисли - те не са разговори, нито персонални оценки, нито лични отношения - просто размисли на някакъв си незнайко, трол, злобар, нахалник, нарцисист ... и другото от поредните форумни групово-лични реакции към най-обикновен ник, като техния.

При "всякакви" условия и тяхното непрекъснато изменение - той реагира. Това е в основата на неготово битие. Това е основата на ЖИВОТА, и Живото - по принцип.

малко ми е странно, но от време на време поведението ти става някак детинско. Нищо лично, байдуей. Какво става с декларацията за дискусионност, която както се вижда стига до "мога, но не искам... точно на ТЕБ - да ти обяснявам". Тази чувствителна струна на темата за изкуството и творчеството и твоята роля и отношение спрямо тях - изглежда се оказва доста болезнена. И реагираш остро всеки момент, когато тя 'зазвъни'... Няма проблем - рамус е изключително подходящ за обект за негативни защитни реакции - нали виждаш че не си само ти... Нямам проблем с това - просто отбелязвам - НЯМАМ ПРОБЛЕМ С ТОВА. Въпросът е, че се получава дори когато нямам никаква активна роля в него, нямам и пасивна. Израз на натрупвания и после - на инерция. Все едно - както казах - само отбелязвам, но се и замислям над него... Твоя работа е какъв избор си способен да направиш... и какъв ще направиш ти самият. Както е и моя работа и отговорност - относно същите, спрямо мен си.