ramus

искаш да е налице "психометрия ли". Написано е в самия цитат който си подбрала - четеш ли или просто да върви сценката? Четеш... но не го разбираш и каквото и да напиша, не стига до теб, дори и няколкото години - и пак не стига. Въпросите ти са сходни или дори едни и същи. Няма как да изиграя липсващото свързващо звено отвътре. Разбирането - е форма на съответствие между възприемане и степента на съответствие и резонанс, на "онова, дето отвътре определя, разпределя и разпознава" възприетото... И пак поредните си театрални думички - "чакам(е) рамус да напише нещо... " . Ама не става рамус да напише нещо, дето да се цитира и заимства и да се разтяга в локуми на общи приказки. Не го разбираш, не че е драма, нито че това е присъда. Но и няма рамус какво да направи за да сложи мост в "трапа" на разликите. А не е като да не опитах! Та това е синтез - нивото на вътрешен синтез е друга аналогия за 'нивото на зрелост'. Нивото на вътрешен синтез - степента на осъвместяване на всички вътрешни аспекти и нужната адаптивност и гъвкавост в поведение, мислене, отражение, усещане, представност, ментал или емоция и задължителното заварено положение на "битка" между всички тия... И на проблемите в тази посока... Ето това е нивото на зрелост. Зрелостта не се "установява" с тест - дали е. Нито че някой е зрял или не е. Нито че са налице парадни критерии по които да се заключи... Но точно такива трябват на толкова хора... И не пречи да се забелязва и условно различава - по разликите между различните "лица" и парадни игри, които се играят сред всички форми на комуникации, вкл. и сред виртуала и форумите. По разликите между иначе имитация на зрелост и начетеност, цитатничене и информираност... но само сред точна конкретика - щото така е лесното, а и е взаимно договорен театър. А извън същия - тишинааааааа - там няма "никой" Много иначе световни умници са налице с пълен провал извън схемите в които рязко се изявяват. Но нищо от фрагмента не достига до 'цялото' (останалото) им отвътре. Как да се запълни празното в едно, като се точи от изглеждащото "пълно", пък "обема е един"... Това е превърнато в мяра и норма - никой не се интересува от Цялостта си - най-много до надписа че е 'социален идеал', както са и маса други подобни... Всеки подхожда към фрагментите в себе си, спрямо фрагменти на битието си. Само и само да имитира "успешност". Но няма как да се избяга от "празните места отвътре"... Нито с пълнеж, нито с компенсации - тия са просто бързите и инстинктивни патерици, но не е израз на никакво решение на казуса - КАКВО ДА ПРАВЯ С ПРАЗНОТО В СЕБЕ СИ.

Много моля - като ще бъдат коментирани и ползвани думите ми, поне да се четат. Рамус пише че точно моделите нямат никаква стойност. Няма модели, няма рецепти - разбираемо е защо толкова напирате за тях и непрекъснато се търсят и се привиждат. Не написах горните си описания, за да кажа колко правилно съм постъпил и всички трябва да са като мен. Попаднах на житейски казуси, които намерих моят начин за решението им - преминах през всичко това самостоятелно - с решения, с грешките, с идеите как, и... с цената. Защото всичко има цена... Цената - също е нещо сложно и многопластово - има непосредствени цени, има такива с дългорочни последствия, дори "завинаги"... Но задължително е че всеки минава през това - личният си начин по който пречупва тежестта на проблемите в социото. ИМА ПРОБЛЕМИ в социалните механизми, колеги, един от изразите на тия проблеми е и е обобщението "семейство". Механизмите които оказват сериозен натиск и отпечатък сред живота на всички ни. ВСИЧКИ НИ - без изключение, включително и за мен се отнася. Аз самият бях от семейство, реализирах и участвах в такова - на свой ред, преминах през нужното, породиха се проблеми, търсих решения, подходи, начини, прийоми. В някои случаи - стратегически, в други случаи - тесни и конкретни, без никакви стойности в дългосрочен план... Всичко това беше част от собствения ми път към самият мен си. към това, което съм, чрез което живея, чрез което психично функционирам. Имах късмета си с децата, имах късмета си и с живота си - виждам ясно че голям брой хора имат огромни проблеми още при "старта си" като хора... Ще го нарека късмет... защото нямам роля, нито заслуга в него, защото то тръгва още от даденостите. Но дори и така, с "късмет", проблемите също бяха навсякъде и се налагаше да ги решавам чрез активни и пасивни подходи, да се търси път в тъмното на неизвестното, да греша - къде повече, къде по-малко... Дори да повтарям грешки... И досега да го правя... Никъде не твърдя, че това може да е модел, нито че може или трябва, да бъде пример, да бъде следван. Изразявам точно обратното. Не го написах за да се направя на интересен, нито да се покажа колко съм "успял", къв съм пич и колко съм корав. Не го написах за да демонстрирам каквото и да е - няма нищо за парадност, всичко е точно каквото си е. Аз съм - това, което съм. Няма роли, няма игри, няма подскоци, никчета или аватари. Имам връзка между думи и дела и нося отговорност непрекъснато за тази "връзка". защото тя е показател на нивото на СИНТЕЗ - такова, каквото е през моят поглед към Живота и Себе си. ---------------------- на някои "да им е хубаво", може да означава толкова много неща. Но... "хубавото" е твърде детски и преходен момент, за да бъде основание и мотивация за дългосрочни решения и лични избори. Имането или нямането на деца - също. Жалкия момент е когато в провалящи се отношения се опита да се задържат връзките чрез "деца". А много жени наблюдавах през годините да ползват децата за компенсации на лични проблеми или такива с връзките си. Много говорят за нивото на един субект, нивото на междуличностни контакти и дълготрайни отношения. И пак - сред една среда, съответния психичен фрагмент ,с изработеното лице, може да реализира фрагментарни "успехи". Но общият план - извън конкретиките на един или друг формален капсулиран театър - там е най-показателното. израз на синтеза в човека е неговия холистичен поглед и отношение към ВСИЧКИ АСПЕКТИ на неговото битие... А не едни да компенсират липсата на други. Защото фрагментарността по този начин се запазва, дори увеличава... И вътрешното разделение - по същия начин. С едно или друго показно лице може лесно да се създават илюзии за "общото", но това е защитна игра, която и тук сред пишещите се играе с чисто инстинктивните й цели... няма как един човек да пледира за синтез... И да изведе успехите си в една област на битието, като парадна версия на "успешния себе си". А други аспекти - да стоят празни и в "тишина". Няма как духовността да е само "през уикенда", няма как сериозността да е само спрямо едно, а спрямо друго - точно обратното. Опита да се разтяга един балон в една посока, всъщност обрича другите посоки на "спъхване"... Защото обема е един и той е общ. Балона може да е със всякакви форми, цветове и обеми... но отвътре е най-важното - поне за мен. Отвътре се определя всичко, което се оказа от значение - поне според мен, поне според преминатото и извървяното... и онова, което не успях и тепърва ми предстои.

както и да е - провокациите са си провокации, но идеята ми с тях беше съвсем проста. И тя е - писането на празни думи като маниер те да запълнят липсата на житейско съдържание... в думичките. Тема, в която няма никакъв проблем всеки да напише изводи и основания от собствения си живот, който ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е част от социалната действителност и неговата форма на пречупването й. Всички сме били деца, всички идваме от някаква форма на семейства (с брак или без) или най-малкото - подобия или заместители на същото... Вместо самата социална действителност, обаче, както израз на личното ниво в отражението й, преминатият опит - всеки опитва да нагласи личните си форми на заместване на същото. Един пуска линкове и цитира имена на социологични апологети, друг споменава общите си блянове, изрежда клиширани и социално-вдъхновителни фрази за любовта и уважението... А това са клишета именно защото са идеални. Въпросите за семейството са сложни и многопластови, защото те са сериозен и значителен фрагмент и аспект на битието на всеки един от нас. В тях за замесени и омесени хилядолетни инерции, колективни архетипи и ролеви отношения... и всичко това пресирано сред един или друг социален член. С клишета, линкове или цитати не се пише нищо от същността на тия положения, дето живеят сред житейската си форма на "реалност". Никой не пледира да се пишат личните драми и изживявания на едно или друго, но не и да се пишат бляновете, с които драмите се заместват в опит за спасение от раните. Не е въпроса да се прави, или да не се прави нещо си, нито че са налице "задължения" или рамки. Въпроса е, че зрелия човек, съставя обща картина на живота и света и непрекъснато я актуализира, като по този начин актуализира и собственото си поведение и отношение спрямо битието си. Разбира се това става бавно, последователно, търпеливо, без каквато и да е 'пътна карта' защото тия неща не се учат, нито се четат, нито са сред една или друга теория или линк... Тия положения са израз само на човек, достигнал до тях през собствен път от падане и ставане и именно заради това са ценни - поне за мен... общите положения нямат никаква ценност, защото са общоизвестни и така - банални. Общите положения са само израз на нужното опростяване и фрагментно поглеждане спрямо едно или друго - условие, критериии или опорни точки. Няма научна теория, нито лема, нито цитати, нито апологети или авторитети, няма модели, няма рецепти - спрямо Битието и Живеещия го. Няма и как да съществуват. Затова няма как да се прочетат, да се запомнят, да се цититат или имитират. Именно в това най-важното значение остава на СУБЕКТА и неговото съдържание, качества, опит и... всичко това е "степен на зрелост". Интелигентността не е само емоционална, а е спрямо множествени аспекти. А и сама по себе си интелигентността е само мяра, тя е лакмус. Тя е САМО ЕДНО от символите и условията към синтеза на една личност - като синтез на начина по който тя подхожда и отразява битието и се досеща че това е израз на същото ниво на синтез, каквото е в нея самата.

Мо! игрите са чудесно нещо, но писаното слово е и отговорност. Всичко е свързано, живота е сбор, защото зад всички сцени стои един играч, с проблеми с идентичността, но с едно име по лична карта. А не са парчета, подадени удобно на една или друга сцена, под един или друг никове и аватари. Другаде по виртуала са налични твои публични, писмени следи от комуникации, отразяващи действия и постъпки, при които "играта на спасителка и мама" се простира като компенсация и по други... образи и субекти (в мн. число). И фантазиите и провокациите, и нараняването и "жиленето до кръв"... си стоят написани публично. Ти реши че ще мъстиш, че всеки друг е причината да си наранена, уплашена, разгневена и това да оправдае кръстоносния ти поход. Направо като гледам колко лесно се сменят маските и камуфлажа... Че дори лицата. Колко умело са направени сценариите и чудесната игра сред всеки от тях... Респект. Очаквам отново да обясниш на "бавноразвиващия се" общите положения за човешкото поведение, Юнг, бог и лемите, и... общите прочетени приказки. А темата е за "семейството и брака". Рамус (или други) става за плява и пълнеж, но тишината все така си стои тишинаааааа. Браво на щастливото семейство, но по реакциите тук, има проблем с чудесния приказен розов образ на 'любовта между влюбените'... дори и сроковете да са хилядолетни... За пореден път личното се скрива зад благи съвети, предложения, диагнози, анализи, ритуално и заучено виртуално кълване - толкова е повторяемо и схематично и така - предсказуемо... и се играе защитно от толкова хора... Допълнително и - хора с претенции и декларации, с показност на толкова начетеност и интелигентност... но само като маски. Само да обърна внимание - в написаното. При реакция се променя изказът, словореда... Уклона да се пише кратко е да не се изпусне "парата" на другото, в опит да се запази интелигентното лице, а не "оная на метлата"... От друга страна - не толкова успешно, защото става контрастна разликата. И пак - просто интелигентна маска на другия вече изписан вариант - на "ми виж се ти, ПЪК"... Освен това - когнитивно в изказа се появяват "прескачания и насичания", в последователността. Тях ги няма при другите "спокойни" форми на участие. А символизирането и изреждането на "фрагментите" са израз на начина по който това "тече отвътре"... А избора на точно определени фрагменти, пък издава 'блясъка' им, и така - приоритета в асоциативността... А "онова отвътре" - продължава да си стои в... Тишинааааа!

"тишина, тишинаааа... " - мотив от припев, в песен на Васил Найденов. Чудесни са игрите на кукли и парцалки, артистичните изяви и сценарии. Но пак е тишинааааа. Плявата е само бял шум, а не същността. След думички пак е толкова празно и тихо, колкото и преди тях - това е простичка аналогия за "празни приказки". Примерите са написани... и се четат... Тишинааааааа

Да, мамче Добре, както кажеш... ! Пак пустотаааа - тишина, запълнена от принципни общи приказки, които всеки може да научи и да ги напише на свой ред... Тишина, запълнена с каквото се намери - не умее рамус, дънил се в общуването, той е като хлапе... Игри на "х.й" или "пък"... Винаги някъде другаде, винаги сред някой друг - само да не е в празното отвътре. Иначе - тишинаааааа... Плявата остава да запълва липсата на стойност и същина... И така - както в темите се прави, е поради че същото се прави и отвътре - и там плявата служи за пълнеж на празното... дали пясък или въздух под налягане - все пълнеж . Но празното стои, пълнежа просто имитира запълване, колкото на игра. Тишинааааааа Ей така се пише за 'семейството' - нали се сещате колко е показателно откъм автографите и отпечатъка кой в какво е отраснал и къде черупчицата е спукана и има течове... Ей така - достатъчни са именно теми които касаят живота и живеещите в него. И се леят пълнежите... и пак е "тишинааааааа"...

Еее - добре че го предлагаш... добре че ми го обясни... като на "бавноразвиващ" се. Пак - добре - поне съм признат като "развиващ се, макар и бавно". Личната ми дебилност може би е причината да повторя писмено няколкото си въпроса. Надявам се да ми простиш - аз съм твърде болен и увреден вече психично и имам чудесно съставени професионални диагнози и анализи от твоя страна, така че поне си наясно с положението и така пред теб съм едно обикновено житейско форумно изречение, минало и заминало, опознато и класифицирано многократно... За какво да говорим кое и какво разбирам под "зрели индивиди", след като това е пак 'приказен сюжет' и практически той има стойността на обикновена дъвка и патерица от удобни абстракции. Защо не опитаме малко с реалностите?

крайно - според кое, кое и какво? Ако... Играта на "ако"... на теб ти се струва 'в нормата ли'? Какъв е практическият смисъл от развиването на приказката "ако живеехме сред идеални родители, зрели... та направо скъсани от зрялост"... щеше да е направо детският и социалният рай - топлина, грижа, близости... А и да отбележа на какво точно ти обърна "специално внимание", от другите възможности Точно онова, което е дефицита, ти точно на него се спря в играта на "ако"... И отново пистата на готовите моделни клишета и чудесната им полза като крепостна стена, когато е нужно просто да се конструира "мнение". Може би защото няма вариант да кажеш нещо за твоето семейство? При теб дали случилото е "крайност" или е "норма"? Ти и днес така ли си представяш "идеалните родители", които никога не си имала и няма да имаш. А ти - дали си "идеалния родител"... а дали в твоето семейство е "любов и уважение", дали двамата сте "емоционално интелигентни" и заедно с това се леят сърчица, вино и ягоди и пърхат навсякъде розови пеперуди, около басейна на двора... Ти, специално, това ли е за теб ЛЮБОВТА... По-горе на другата говорителка на готови клишета, зададох маса директни и прости въпроси, които по заучен маниер се закривиха до неузнаваемост и за пореден път тя "отговаря типично в своя си стил - по детски" - "ми ти... като си, ти дали си"... (пък). Някъде пропаднаха и "правото" и езиците, и знанията, тоновете информация, справочност... накрая остава стила 'пък'... Това е маскиране на личностни дефицити зад общи академични теории и приказки... Готовите шаблони се ръсят, когато има налице проблем да се каже онова, което е, такова, каквото е в самият живот. За какво са тия художествени и академични упражнения - за семейство става въпрос, за живия живот, за реалностите, каквито са, и сред каквито живеем и абсолютно всички от нас, сме били деца, няма значение кой през какво е минал - е минал през вариантите на "семейство". Повечето от нас сами участваме в "семейства" и бракове... дори по няколко "опита"... За какво са тия залитания в теоретични и цитатни движения, и рецитиране на плакатни приказни сюжети, с идеята че са 'принципни' и така имитират "мнение". Е... написахте поне "мнения" - трима подред - единия с 'боли ма фара" и с "х..й", другия - с "пък", третия - със заучени общи положения, които всеки може да напише и цитира, които по принцип са точно това - да се ползват наготово, като го няма "другото" (което обаче се оказа "крайно мнение" ). Тук в темата са само балансирани, мъдри, знаещи пишещи, живеещи с толкова любов, уважение и благост, добронамереност, отраснали в измечтаната им среда от "топли родителски емоционални грижи"... Пък по реакциите се вижда нещо съвсем друго - дори и зад умело замаскираните реакции. Онова, което не се пише, продължава да го няма - изглежда иначе "има участие", има линкове, има мнения... Но липсва смислеността на същината, каквато е и каквато съвсем явно е отпечатана "отвътре" в пишещите. Липсва и една простичка откровеност, която толкова мощно е замаскирана и натисната някъде навътре, чрез тоновете академизъм, лични убеждения и защитни мнения.

клишетата са нещо чудесно и вероятно с тях се казва много... Като един редови чукча, няма да разбирам нуждата от клишета, но щом толкова много се ползват, може би са полезни за някого. Така, да попитам - какво е това 'взаимна любов и уважение"? Как точно тия две отношения - са "взаимопомощ и отговорност", как стават безвъзмездни? Но последното изречение за прост човек като мен има нужда от пояснение - как същите тия 'отношения' ВЪЗНИКВАТ от брака? Но не спира дотук - а и участниците в тия отношения станаха и Юридически равни. Как с лекота от отношения, които по своята същност и дълбочина са ИДЕАЛНИ спрямо масата хора и се срещат толкова рядко сред тях, се премина през "семейството",обвърза се вече с "брака ( защото били "възниквали от брака" ), а накрая се стигна и до юридическата страна - отношения семейство, брак, безвъзмездност... Откога семейните отношения се изграждали "въз основа на взаимна любов и уважение"? Между другото - вие колко семейства познавате с изграждане на любов и уважения в тях. Тия двете са израз на преди всичко зрели хора - емоционално, ментално. Интересно ми е също - какво точно наричате "любов" - защото имам съмнения че има такова понятие в правото и то да изчерпателно дефинирано. Зрелостта няма нищо общо със семейството. Зрели хора, със семейство или без него - те винаги основават зрели взаимоотношения, на всякакво ниво, което да им е точно съответствено. Дали ще са двама, трима, повече - психично-зрелите хора взаимодействат зряло - заради това, което са те самите. Но от друга страна - такива са изключително редки статистически. Още по-малко - да направят "семейства"... Как мислите - вие самата "зрял човек ли сте'? Вие дали сте реализирали "семейство, основано на "взаимна любов и уважение"? А вашето семейство, от където вие сте формирана като личност в детската си възраст - то на какви отношения беше?... Колко семейства вие самата познавате и наблюдавате, които да са основани на "взаимна любов и уважение"?... Не е трудно да се досетя защо всеки предпочита да се крие зад барикадите на заучените фрази или академични клишета, линкове и теории и писания на школни мъдреци, вместо да каже нещо за собствения си живот - като че ли това е някаква негласна чума от която всеки бяга все сила?

Можеш ли да пуснеш линк за твърдението, лексиката и изразите в това изречение... или "теория" по въпроса? Значи - колко е лесно академичните маски да бъдат свалени - иначе колко цитирания, позовавания... Пък отвътре... Байдъуей - чудесен пример за "степента на приоритет на интелекта и разума, в психичните процеси"

Ти, колега, какво точно разбра от това изречение (цялото изречение) Можеш ли да го кажеш със свои думи... Вероятно чукчата е причината друга чукча да си прескача по редовете, да стига до първите няколко думички в изреченията... като за нея главното са линковете и социологическите теории. Разговора постепенно тръгна към въвличане и замеряне на цитати, твърдения и отрицания, нещо твърде характерно за комуникацията между нас. Вероятно рамус е причината - ту едно, ту друго - така да е. Нямам проблем да бъда обект в който да се отразяват потребности на един или друг,. по отношение на проектиране на лични дефицити извън себе си. Но няма да участвам в такъв... "разговор", нито имаш шанс да ме въвлечеш в него. Та ти дори не четеш какво съм написал, и остава приоритет главно за реакции... Ако толкова са ти нужни - намирай си други "желаещи". Поне за това има доста - за надговорване, спорене и ритуалните противостояния.

И - за окситоцина. Това е начина природата да зададе сексуалното привличане и да го обособи физиологично. за да дойде като "съответна награда" за специално програмирано поведение. Това от една страна. но също - окситоцина играе и ролята на блокатор на страхови задръжни процеси в психиката. И други невромедиатори имат такава функция - основна или съпътстваща. Да, налице е връзка между социалното поведение и социализацията, чрез повишаването на нивата на окситоцин, и че същите нива се вдигат след сексуални действия... но не какви да са сексуални действия... Същите нива на окситоцин могат да се вдигнат и при други дейности - например силна чиста и взаимна прегръдка. Нещо повече - окситоцинът е част от по-мащабен механизъм, свързан с нуждата от дългосрочно обвързване между родители и деца. Причината е - дългата бременност, трудното раждане и бавния темп на израстване и развитие на новороденото до етап на физическо съзряване за обезпечение на самостоятелен живот и оцеляване... Това е така не само при човека - при делфините, слоновете... и доста други бозайници. Връзката между нивата на невромедиаторите, като окситоцина и поведението на привързаност - е съвсем тясна. например - котката отглежда своите малки и е готова да умре за да ги защитава от мъжки или други врагове. Цялото й поведение е подчинено да ги опази, храни и обгрижва. Но някъде около 4, 5 месец след като те вече са в състояние да реализират собствено самостоятелно поведение - изведнъж в някакъв момент окситоцинът спира и котката изгубва към малките каквото и да е отношение... Същото е и при лисицата, примерно. Същото е и при тигъра, мечката - като разликите са в 'сроковете' и биологичните особености на достигане до зрелост. ПРИ ЧОВЕКА обаче, не е така... Под въздействие на комплексни особености - връзките между деца и родители, често остават психично обособени въпреки прекратяването на окситоцин. Не само това - за мен, е твърде високо нивото на емоционални привързаности между родители и деца, въпреки достигането на възраст за самостоятелност и отделяне на новото поколение в независим свой кръг... Без да засягам че в това са налице манийности, дори обсесии, защото се образуват емоционални зависимости. ------------------- Да напомня нещо много просто - до голяма степен в средите на сексолозите се спори по темата за 'оргазма и мозъка" и ролята на психичните емоции, чувства, изживявания, представност - като основната ерогенна зона при много жени... До степен до която - ако това не е стартирано или най-малкото "освободено" нищо от природните физиологични механизми към коитус, не се реализират... Но има и случаи точно на обратното - психични блокажи, бариери, травмиращи стопери... но инстинктивното и подсъзнателното сработват на друго ниво, сякаш 'живеят' свой си живот...

Сексът отдавна не е само нагон - сред хората. Също така - сексът и при животните не израз само на нагони и размножителни рефлекси. Сексуалните действия между членовете в стадо маймуни, например, са и форми на обособяване и заявяване на нивото на всеки в йерархията в групата, като като израз на доминация и подчинено положение, за заявка на принадлежност на женските, на територии... (Същото може да се види и в затворите, бившите "казарми" макар да се наричат и интерпретират като "издевателства"... - да отбележа - и в мъжките и женските затвори - без разлика в пола... ). Потребността от общуване, от социална динамика, от развитието на кръгозора и натрупването на информация, нуждата от непрекъснато разширяване на лични впечатления, изживявания - са само малка част от това, което стои като мотивност към сексуални свободни контакти, извън "вроденото семейство" и биологичния нагон. Ролята на психичния фактор вече е много по-значима в много случаи - по отношение на секса. като пример - вариант при който при психична травма се получава липса на либидо, до силно отхвърляне и отрицание на интимност... Или обратното - дори при слабо либидо, много жени участват в сексуални действия в които за тях са най-важни други фактори, а не нагона - например "съпружески задължения", или нужда от нежност и интимност, съпричастност и... емоционални потребности. Да допълня - казуси от тип 'сделка' - давам секс, срещу..., раждам ти дете - срещу... Искам да попитам - дали в статистиката на горните автори на теории са взети предвид подобни "фактори"... Емоционалните и изживяващите комплекси са вече нова територия и споменаването за "изискване за любов" е не само в по-нови времена, както го спомена ДОРА. Никой в селските форми на бракове не е пледирал за любов, за емоционални тръпки - нещо толкова характерно за младите хора, сега (особено жените). Ролята на психичния фактор, сред всички аспекти на социалния живот, е сериозна и широка тема и се съмнявам че социологията е начин да се погледне на това, още повече че тия тенденции и явления са съпътстват повишаването стандарта на живот, появата на свободно време, свободно пътуване и общуване, нивото на култура и кръгозор... Няма как при това положение да се пледира на "вродености" и тенденции от времената на джунглата и пещерите... И да се позовават исторически статистики. Но и да се ползва историята - едва ли тук историците не са чували за "разгулния живот" сред "гражданите на РИМ' - дори и по съвременните свободни схващания... Дали е било по-слабо в Древна Гърция... или в ПЕРСИЯ, примерно. какво се случва по време на войни, какво става с 'моногамните отношения' при настъпване на извънредни социални или физически изменения... Веднага ще кажа, как го виждам аз - изменят се моногамните отношения, и се изменят веднага, според нуждата и потребностите на групата, за оцеляване... или друго. И се изменят защото няма как да е "вродена" моногамията. Твърде отдавна съм чел за теориите на моногамните 'птици', които всъщност били мит... Всъщност биолозите говорят друи неща за 'лебедите' примерно. Съвсем скоро дори имаше доста любопитна информация. Ето я: https://dariknews.bg/novini/liubopitno/pochina-biseksualniiat-grizhoven-gysok-tomas-videosnimki-2077532

някой дали обърна внимание на антрето на темата? Радо представи лични схващания, лични размисли, лични наблюдения относно заглавието на темата... Академичните сводки откога се смятат за живота и света? Странно е предложение за 'разговор" при което някой ти тика непрекъснато линкове и информация по една или друга теория, сякаш той самия си стои в академична библиотека и никога в живота си не е виждал човешки отношения, никога не е живял сред хора и живота и вселената са просто символни описания спрямо една или друга академична теория. Откликнах на предложението на ДОРА да се споделят лични наблюдения. Чудно ми е защо и при какви обстоятелства нещо, което може да направи Гугъл или бот от ИИ да се сметне за валидно, защото било според една или друга теория, според едно или друго "изследване"... Всеки може да подбира линкове и да ги пейства. Всеки може да чете и запомня информация, после да я извежда някъде. Чудно ми е как е възможно да се общува сякаш някой никога не е излизал в живота си от академичната скамейка и да види че живота не е само теории и академични описания. Какво имам предвид - къде е живял съгражданина НИК - сред каква среда - някога живял ли е сред хора, има ли лични наблюдения. Например в едно голямо предприятие или корпоративна фирма, персонала в голям процент си "джитка" помежду си, особено когато по принцип те прекарват заедно голяма част от времето, където са длъжни да оставят душа и сърце и да дават на фирмата всичко от себе си... Ходят на обучения, често са в извънработно време и решават заедно задачи и бачкат в екипи... И някой твърди че "изневерите" били до 4 процента И въз основа на това - не било специфична полигамията за ХОМО... да съм прочел това или онова, тоя или оня... Ама имало ревност, имало проблеми... серийно или линейно ... демек кое е 'вродено', кое е социално продуцирано? Разбира се - кой пък е тоя наглец, рамус, че да се мери със социологически теории на един или друг... Къде е по-сигурно просто да се пействат теориите - пък те нали са "измислили всичко" вместо цитиращите ги. Бих се радвал тук сред темата някой да напише как са нещата през неговия поглед, с основанията и наблюденията му в реална човешка среда. Да напише как е при него самият, а не да се пускат линкове. Линкове всеки може да намери. Това да се подпреш на написани думи, и то относно житейски категории, без дори да споменеш личното си наблюдение - доколко, как, защо, според кое съвпада или не съвпада - неееее... важното е че според този или онзи, според тая или оная теория, било еди как си. Сякаш става въпрос за елементарни частици, а не за хора, не за общество и за нещо, което би трябвало всеки сериозен човек да има личен поглед по това, което се случва около него. Ако един сериозен човек няма личен поглед през света, който е около него. Или няма поглед над самия себе си - той специално за какво точно живее, какъв живот, сред какво... Пак да напомня - това е света през моите очи, а не през призмата на една или друга "теория" и твърденията за живота и хората в нея. Имам основания, не твърдя и нямам претенция, че те са истина, нито че са теория, не твърдя че са ми давани пари за "изследвания". Как и според кой изследовател, той би се надявал че направената от него статистика, е валидна сред всяко общество, през всички времена, епохи... И дори сред някой изследовател да е така - кой сериозен човек би приел нещо подобно за "валидно описание" на социалната и човешка реалност, сред всичките й аспекти и разноличия... А теориите и ползването им - да са само надграждащи и разширяващи кръгозора на същия.

вероятно налице сред информационния свят и познанието да са и много теории... както и теми. това не променя валидността на казуса и заключението ти. (през моите очи). Не виждам нищо от света на човешкия реал, което да подкрепя подобна теза - без оглед на теории или теми, мнения или твърдения на този или онзи... Виждам и култури сред които е налично многоженство и многомъжие . Виждам животински видове, сред които е налична полигамия. Същото се отнася и до хомосексуалността. По друг начин стои въпросът с въвеждането на "дисциплина" с цел ред и довеждането на този подбран ред, като канон. Подтискането на сексуалните импулси стои в основата на изключването на полигамията. Семейството никога не е било пречка за ничии сексуални контакти - те стават проблем именно с въвеждането на Забрани за същото. В това няма никаква "еволюция", а е опит определен социален модел да се наложи като "печеливш"... Сексуалната енергия е най-мощния биологичен фактор, най-силно застъпен сред анатомията и физиологията сред 'досегашното'. самият факт, че се налага с тежки, последователни и крути мерки тя да се подтисне и канализира - говори достатъчно за нейната значимост като фактор сред импулси, щения и желания... И в сегашен момент има доста хора които познавам като примери - които живеят с няколко жени едновременно - бизнесмени, по модела на "коко динев". В софия зная 4 примера сред богатите, които притежават кооперации в които всеки етаж живее "незаконна" жена, и поне две от тях имат "дете" от дерибеят Жените съжителстват заедно и им се налага заради сделката да се справят с разликите в иначе социалното статукво... Това е съвременна форма на "харем"... никои закони и семейни отношения не спират двете съвременни страни да копулират с други представители на вида... Това не е от днес. Просто за жените това става все повече социално възможно и по този начин - допустимо и постепенно ще престане да бъде социална драма, докато при мъжете - не виждам да се е променяло в историята на вида. Да не говорим как е при войни... Ако на сексуалните контакти извън "семейството" се гледа като забранени, то реално се наблюдава все повече "забранено" да става реалност. Именно тогава се променят законите... Защото процесите на живота следват своя ход и изменения, а няма как "законите" да останат в същото положение - сякаш са извън живота и социалните реалности. Ако през хилядите години забременяването по време на копулацията е бил огромния проблем - отдавна това вече не е проблем за никого. Сексът отдавна никой не го прави само и единствено заради създаване на поколение. Сексът вече отдавна е израз на много други неща, а не само на природни импулси за чифтосване... Същото е в сила дори и при някои видове маймуни, които срамежливо надничат през кратки филмчета на дискавъри или НДж... - и животните не се чифтосват единствено и само заради създаване и отглеждане на поколение - и не само висши животни... Сексът между еднополови през всякаквите си разновидности - никога не е бил проблем в други култури - дори и "интелигентни". Излишно е да давам примери за Древна Елада или Рим, дори и сред "философите от древността"... и някои идолни имена, за които тия "подробности' се премълчават. Тия примери са налице и сред днешните богати общества, при които естествените изменения в начина на живот, прескачат вековните ограничения в търсене на някаква форма на нов "баланс" и израз...

това е разговор - започвам думите си "на мен лично ми се струва..." През цялото време моят акцент е заложен на изразяването че всичко това е моя лична гледна точка без нужда от търсене нито на потвърждения, нито социална авторитетна легитимация или валидация. Както и че не се интересувам от това доколко е убедително, дали другият усещал едно или друго. Това са частни въпроси от личен характер и зависят от самия субект, в прака зависимост от неговите възможности да управлява възприятието и отражението си (или да не ги управлява, а те да го управляват). Като израз на зрелост, ако може да прескочим задължителните лични прочити, поне като опит да се покаже наличието на интелигентност... и че същата все пак може да се ползва за рационално боравене с информация и познание. Поне като опит за лично управление на психични процеси с уклон и посока към разумност. Като ще е "сапиенс"... да е

През моите очи не виждам никаква реалистична обосновка сред социалният реал, която да отговаря на това твърдение.

На мен лично ми се струва нелепо да се разглеждат човешките отношения и съжителства главно около въпроса за репродуктивността и природните наследства. Защо е нужно това непрекъснато мерене по "изминалото", като че това винаги и при всички положения трябва да е края на вселената. Живота на ХОМО (сапиенс) вече не се върти около семейното огнище и неговите главни цели и житейски занимания да се движат само и единствено около продължението на рода. Само на мен ли е очевидно че при появата на по-висши психични процеси и функции, всички предишни наследени чисто "природни" явления и процеси започват да се променят като значение и функции. Това в най-голяма степен изкристализира именно последните 3-4 века, като последният век показва че интензивността на това вече е съвсем ясно очертана и продължава да нарастват темповете с които това се случва. Няма културна, природна, историческа, географска аналогия и това не повтаря нищо от "изминалото"... Никой природен биологичен вид не се е занимавал толкова с информационно обезпечение, не е генерирал толкова информация, не му се налага да борави и да обработва толкова огромно количество от нея... Няма смисъл непрекъснато да се обосноваваме само на 'природното' защото това издава една гола готова схема, само защото тя е твърде опростена и с това - удобна. Но не е адекватна спрямо комплексността на измененията... В този контекст - усложняването на битието хвърля някои субекти в паника и паранои, но някои се адаптират успешно. Така или иначе адаптативните възможности на вида, ще се прострат и върху неговите вътрешни психични процеси... защото тяхното значение вече постепенно става първостепенно и главно определещо - а не "природното"... И сред всичко това рефлексията е и върху човешките отношения, като част от генералните изменения в цялата човешка картина. Вече всички социални досегашни модели не са адекватни и се налагат дълбоки промени на всички равнища на социалното битие. Проблемите са огромни, промените ще достигнат и до базовите социални устои - а от тях - в базовите устои на личностите които са взаимно двупосочно отражение на социалните такива... настоящото положение сред социума е изключително сложно заради многоликия характер на множеството от човешки групи по глобала и нарастващата нужда тия групи да влизат във взаимодействие. За информацията отдавна няма граници, а наследствата на всички типове групови отношения и процеси, носят доста дълбоки различия. Тия различия е нужно да се преодолеят, защото в най-голямата си част те довеждат до преки конфликти и пораждат несъвместимости (и така - конфликти заради нетърпимост). Поражда се омраза, заради страхуване от старите наслагвания и наследствата на дуалните изключващи модели в представите и отражението. Природата все още задава своите силни влияния, а новите дялове в мозъка все повече им се противопоставят... Някъде сред този вътрешен микс от сериозни размествания от психични пластове, приоритети и йерархии, от проблемни и дисониращи взаимодействия, се намира всеки един от нас... Това е най-обща, опростена и така условна, дисекция на начина по който пречупвам живота, света и... "себе си"...

Не е въпрос на личен избор, когато се налага модел на съжителство и той се мултиплицира с възпитанието, подражанието и ученето. Така че - моделът на семейството... е сложно понятие, за да се представи като обществен или личен избор. Налагането на модела на обществени отношения, се залага още при домашното възпитание и по каналите на възприятието и отражението. До голяма степен - бъдещата личност усвоява несъзнателно този модел - от неговите родители и го репликира, като най-често същите грешки и дефицити в отношенията се повтарят... И после - и през децата, защото се репликират грешките и несъответствията, само защото се стреми непрекъснато голо репликиране на модела. За едно дете родителите му са икони и всичко тяхно се пренася като освен модел който по-късно само се надгражда и репликира. Все пак основните кодове на биологичните видови програми са в тази посока... Смятам че досегашният строг, дуален съвместен полов модел на съжителство, се крепи от социалните им обвързани роли. Но първо - моделът вече е компрометиран - няма условия за неговото поддържане и по този начин функцията му на социален фундамент, отпада. Новите форми на свободни индивидуални отношения и потребностите от широки форми на взаимодействия - са само няколко от факторите за нови форми на съжителство и сътрудничество, основани на друг тип договори и обвързване. Т.н. любов, може природата да си е поиграла, за да подчертае задължението за поколение, но времената все повече отдалечават човека от условията на "природата" и неговата среда става от материална, към информационно-сетивна (виртуална). Задържането на жената в семейството се основаваше на предишни социални модели, които вече са отживелица, както и многото деца, свещеността на дома, принадлежната земя - това са атавизми от други условия и исторически отминали вече обществени отношения и дадености. В чисто социо-психично отношение, западния свят чрез своята си култура е надживял тясно-семейния модел, характерен за източния свят, включително и сред Източна европа. Нещо много характерно е ранното залагане на отделянето на децата и далечното им местоживеене (най-често), като все пак ограничаващите обстоятелства - като граници, скъпоструващи пътувания - вече до голяма степен са в историята на народите от тази култура. Това до голяма степен стана именно с федеративното обединяване на територии и народи и повдигане на условията на населението за образование и пътуване... За сметка на това в наследствата на културите на изток - родово-семейният модел на "нашите", в тесни техни обвързвания, по линия на роднини, предполага общуване без граници за емоционално и физическо разделяне между родители и деца, дори и няколко поколения... При селските форми на малки общества, при които е било изключително важно тясното съвместно съществуване по отношение на оцеляването, всичко това е било адекватно. Но тия условия вече отдавна не съществуват и остатъците от инерциите на моделите - все още си стоят. Все пак за еволюцията на семействата и основните форми на съжителства и отношения, на запад са били нужни много години и "технологичното време" спомага да се отработят чрез смяна на поколенията. Обаче в български сегашни условия - както и след освобождението от турска власт, сега отново се налага да се прекарват "петилетки за пет дни"... А това е вече проблем изразяващ се в невъзможност за смяна на моделите в рамките на едно единствено поколение... Средната продължителност на живота вече е по-голяма, а темповете на изменения в социалната среда - все по-високи, с тенденция към ускорение. Вече социалната личност й се налага в рамките на собственият й живот да се изменя, а не да "очаква" природата да сменя социума, чрез смяна на поколенията... Това са нови моменти, които никога не са били налични в писаната история на ХОМО (сапиенс) досега. Опитите да се заимстват модели от изминалото и предишното - са обречени на неадекватност. Но инстинктивно , в хората които им се налагат промени, е налична съпротива срещу тях. И реагирайки защитно, те се улавят за всичко познато, всичко изминало, всичко отминало... - защото именно то вече им е познато и по силата на защитни инстинктивни програми в мозъкът неврално се извикват паметово онези моменти запомнени като "сигурни" и с тяхното припомняне, се изживява сякаш форма на "решение" от иначе моментната несигурност и страх от промените... "Семейството" е само частен случай от тия процеси на обновление в социума. ================ Колкото до мен лично - законово все още съм част от единственото семейство, в което съм участвал, но фактически дори не живеем заедно, след като децата пораснаха. Проблемът с "майка им" че тя все още е вкопчена за дъщерите си чисто емоционално, след като над две десетилетия те бяха най-силния й житейски и емоционален пълнител. И сега - дори вече толкова житейски самостоятелни, емоционалното вкопчване не престава... За мен "децата" вече отдавна не са деца - зрели, смели и самостоятелни в голяма степен, нещо което през цялото им детство аз съм човекът, който стоеше зад тази линия на възпитание и го предадох колкото беше възможно. Държах внимателно границите на емоционални вкопчвания от страна на децата към мен, и в това отношение намерих правилния подход... Аз съм различен спрямо моделът на основната маса хора и няма смисъл да предавам как са нещата при мен самият, защото те са строго индивидуални и това се среща изключително рядко. Не съм в никаква изолация, нямам проблеми в отношенията със "съпругата", виждаме се и нито сме врагове, нито съперници на нещо си и поддържаме напълно добронамерени и напоследък - доста зрели и честни отношения... но освободени от моделните задължителни порядки. Както и съвсем ясно поставям като основание именно че съм различен от основната социална маса и моделите й на живот. В този смисъл, може да се каже че "в мен е причината на този тип отношения", въпреки естествената съпротива на "другата страна", заради която при нея последните години на съвместности бяха непрекъснато драматични, до истерични... Всъщност тя е много свестен човек, просто... различията станаха прекалено големи. десетилетия говорихме, опитваше се да преодолее разликите - но... не става... В този смисъл, обобщено аз и сега съм в съвсем различна форма на съжителство и "семейни отношения" в сравнение с общия социален модел. За мен въпросите със "семействата" и "децата" приключиха в рамките на този ми "живот"... Всичките ми контакти с "женският пол" никога не са били на база "полови белези" и това за много от участничните в тия контакти, беше проблем... От друга страна - това е своеобразен лакмус за нивото на "другата страна" и степента на нейната свобода и способност за изменение, адаптация и гъвкавост... издавам ясни и точни сигнали и не ги променям. Емоционалните движения са ми свободни и без никакви задръжки - просто това не ми е център на собствената ми личност, като това допълнително ми дава предимствата на емоционална свобода, след като от емоциите ми не зависи нищо в поведението, целите и намеренията ми... и практиката ми... Това са и сигналите които издавам и малко са жените които имат усет към тях, без предубеждения и защитни рефлекси да сработят. Социалният ми видов принос беше най-малкото в моят живот. Съдействах да се оформят две нови личности, с чудесни качества... с всичките им лични моменти, слабости, недостатъци, проблеми... но и с начините да ги отработват и работят по това... В този смисъл, ако социумът предполага някакво задължение - това е моят дан в посоката му. Около децата, обаче, сред техните приятели и кръгове, видях тежкото състояние на децата и опитите им по време на озрелостяването си, да се справят със неадекватната им родителстка среда. Вече писах в другата тема за "случаите" и статистиката която ми послужи за изводите и обобщенията и няма да го повтарям - но накратко нямаше семейство, което да е фунционално и адекватно по отношение на тия деца... А децата бяха... и са чудесни и десетилетия след като те израснаха "пред очите ми" се възхищавам на начина по който преодоляха своите "наследства", всеки по своите си начини и средства... Вече са големи хора - някои от тях са вече живеят в 'двойки' и продължавам да ги виждам как са "отвътре"... Вече отдавна сме "равни", говорим, питат ме, питам ги... - просто живот... Тези "деца" са новите собственици на живота и социума. Твърде много хора от "защитниците" просто не са способни да се актуализират и да видят без призмата на страховете и параноите си, какъв е живота... и че живота ще продължи и след нас... Ще продължи - такъв, какъвто "новите" си го направят. А те могат да си го направят, и си го правят...

ма то точно това прави човечеството - оцелява и се приспособява към изменящите се условия на средата (си). Драмата е че консерваторите не са в частта, която ще оцелее, защото заявяват неспособност за приспособяване и така сами се обричат... А "пазителите на изконното" настояват за обратното Пък е обречена кауза - колкото да виреят в приказката си.

Демокрацията не й е ролята да въвежда "мир" - при съвместно съществуване мир се постига най-трудно, защото той е израз на разумна динамично-адаптивна нагласа спрямо участниците в комуникацията и взаимодействията. А това предполага на първо място РАЗУМ, а не първосигналност. Инстинктите вече са твърде ограничени за да бъдат база за сериозни равноправни и задълбочени отношения. А според принципа на съответствието - сериозни отношения са израз на сериозни участници в тях. Голите имитации и празни интелектуални балони, колкото и да са раздути, гърмят при проверката на реалните взаимодействия. Не знам - не стана ли вече ясно, че досегашния модел е изживял значението и ролята си. И в това е цялата драма - на инстинктивните консерватори, макар че от време на време тази първосигналност, която се лее от някои пишещи, направо компрометира дори и сегашното "мъжко-женско" полярно статукво. Не знам как толкова хора са способни да пренасят в душите си мумиите на безвъзвратно отминали времена и нрави. Ама да се съдерете да извадите мавзолеите си сред света, няма шанс да станат друго, освен да си останат капсули за мумиите. И нещо друго - първосигналността не е само сред мъжете. Ролевите консерви съществуват досега не само сред мъжките представители. Ролята да си "жена, с идеята и внушението на самоходна и самоподдържаща се утроба за разплод", като основната цел и смисъл в живота, вече дори и сред част от ромките вече не минава. Спорове и дебати като всичко това, дето уж е "относно конвенция някоя си" се превръщат в обикновено надговорване и спояване редиците на конверваторите, с мисията че "пазят нещо си, и то било много важно, много скъпо, значимо, смислено... и че без него света нямало да го има" - са само съчинения за придаване на значение на пълни безсмислености относно развитието. Този конфликт, дето е сега, го е имало, има го... и ще го има и завбъдеще. Той е част от начина за съчителстване на субекти способни да се адаптират в различна степен и когнитивно развитие, в смисъл на зрялост и готовност за промени. Конфликтът е израз на това, че досега огромните различия между различните групи обособени хора по глобала, можеха да разчитат че териториалните дистанции ще ги държат изолирани доколкото това е възможно. Но сега вече всичко това е минало... И то - безвръзвратно минало... Именно това е в основата на сегашната битка и конфликтите между адаптиращите се и идентифициращите се с културни, национални, расови, етнически, полови... или други признаци... Това е обикновено ехо от отминаващото ( все още не е "отминалото" ) и то ще се носи по своята историческа инерция известно време... И тия, дето са вкопчени за нещо - ще се носят също известно време, стиснати за илюзиите си и опитващи се да се самозапазят сред повторението на заученото. Историята е показала съвсем просто и ясно накрая кое отсява времето. Идеята на еволюцията - също показва векторът в каква посока е. Живейте си който когато се е вкопчил, това не променя с нищо хода на времето, по темпа на изменения и промени.

не намирате ли че е леко инфантилно - "моето мече може и да е скъсано... но твоето камионче е още по-счупено" (пък, нека ти)... Иначе евала за психологията, цитирането, дарсловото, езиците и правото... но - онова, "зад тях" ... До него кога "ще стигне" всичко от "шел-а"?

глупостите от тоя род, дори няма да си направя труда да ги погледна. Като иска някой да е инстинктивен - прав му път обратно в пещерите. В тази връзка, няма как да "се върне в пещерата" някой, който не е излизал оттам и силно напира това да му е вселената и така да си остане... Имитираш някакъв си разговор с някой си ... и му разиграваш личните си проекции и сценарии... Ти, човеко от 'природата', ще се докараш до хапчета в тази посока. Но пък - ще ти остане успокоението че е 'природна посоката'... Ок - продължавай "нататък", екстра си си...

да, ама който не изпитва такава нужда - не е достатъчно "мъж". той моделът сам по себе си показва колко е консервирано задържан. И именно заради това, по напора срещу промените, се схваща колко плява и разруха е налице сред "изконното българско семейство"... И не че не се вижда навсякъде че отдавна вече това не работи - например в компанията от съученици на голямата ми дъщеря, още от малки, само едно от общо 16 деца, имаше някаква форма на 'нормално семейство'... Сред останалите имаше и сериозни проблеми, без да споменавам драстични случаи - като уникалния пример за "разсиновяване" от двойка стари "лекари", които изхвърлиха от дома си осиновеното дете на дъщеря си... "защото не било послушно"!!! а момичето беше точно абитуриентка и живя по приятелки и приятели, разболя се от какво ли не. Отгоре на всичкото - изключително талантливо и много интелигентно. Сега, години след това то намери сили да стане "човек" и да изплува. сега е поетеса, журналистка и е в средите на българските писатели и литературни среди. А същата "изконна семейна двойка" са отгледали собствената си дъщеря (майката на въпросната) в пълна неспособност да живее, освидетелствана и невротизирана, с два неуспешни опита за брак... и тотална невъзможност да гледа собственото си осиновено дете... И какво ли още не видях... Питам се пишещите тук, сред каква точно "реалност" живеят? За какво "семейство" въобще ми се спрягат тук толкова хора и какво точно пазят, освен това, дето им е в главите, сценариите и детските им приказки... ? Предишната тема се пуснаха и снимки на подредена "изконна" българска софра, ядене, пиене, мезета, наздравици... и толкова щастливи и доволни хора на тях. Значи българското се познава и по мераците, битовизма и народняшните уклони. Имаше и пост в който съвсем открито се постави въпроса че "разните там промени ще лишат българския мъж от правото да живее щастливо и доволно, да си побийва женицата като не слушка", да е господарят сред стадото в пещерата ... И "тия" хора - конвенция? Същите дори не я прочетоха, но пък всички си имаха мнение - копирано, имитирано и... повтаряно упорито като мантра.

със сигурност не съм. От друга страна - това не зависи от мен, а от този, който му е нужен авторитет. И дядо коледа също става за 'авторитет' за някои. както и Мойсей, Авраам, Наполеон, или Хитър Петър. Бай Ганьо - също. И апропо - тия цитирани думички бяха за към друг човек... или просто бяха "подходящи"? Колкото до "прогностическата валидност", щом ви е нужно да търсите авторитети, сте си написали сред кое "моделче" сте ги намерили...