ramus

Колкото до статията от линка, горе - това е поредния опит в търсене на полулярност в писане на статии, които доста титолувани "специалисти" се пробват на народното поприще - главно за облаги. излишно е да се коментират "съветите в тях", които са не само некомпетентни и напълно практично-неприложими, а и така влошават ситуацията в четящия ги, като му дават един фалшив ореол "как са нещата" и "колко било лесно да ги реша". И като дойде "момента на проверката"... и иначе "големия силен тигър" се оказва картонен и е вече предварително изгубил "битката"... С тия "статии" само се засилва възможността на "манипулатора" като прави иначе изживяващите се за "защитници" твърде уязвими, дори и като се помпат с фалшиво самочувствие. От друга страна - така или иначе твърде малко човешки субекти са способни да погледнат на явлението рационално и да се оползотвори и насочи към саморазвитие - и така синтезно разрешаване на конкретен, но и много широк кръг от други житейски конфликти и казуси. Ето това наричам дългосрочна рационална разумна стратегия. А и нещо друго - генерализирането на образа на "нашественика", дори демонизирането му - е чисто народен похват. по този начин въпросната авторка на текста от статията, се явява манипулаторка чрез изписаното. А иначе - "вездесъщия манипулатор" или пък "енергиен вампир" - да кажа че е истинско предизвикателство да се окажеш "очи в очи" (дори и да не се виждате) с подобен сериозен и овладян ..."играч". Именно тогава е "момента на истината", като от друга страна - това е чудесен начин за проверка на личното ниво на овладяване, организация и самоуправление... С това само искам да опримеря, че животът е сложно-съставно, а не е чернобял и с линейно-последователна двумерност...

Това ми беше особена и специална за мен тема, преди повече от 20 години... От всичко, което преминах покрай нея, мога да обобщя няколко основни положения, които предположително биха били от полза за хората които имат... "проблеми". сега - малко общо по горната статия. Първо ми направи ми впечатление, че текста в нея касае някои особености в човешката комуникация и общуване. А коментара отдолу, на ИСТОРИК - явлението "енергиен вампиризъм". Освен по някои твърде общи и условни признаци, двата аспекта нямат връзка помежду си. темата за манипулацията между хората е като всяка друга тема - за хора, които имат широко виждане и ниво на синтез отвътре и отвън - същите разглеждат битието съответствено - широко и синтезирано. за хора, които не могат да си позволят това - си разглеждат която и да е тема до нивото на което отвътре са самите те. Същото е и за явлението "енергиен вампиризъм", което е доста... ненаучно понятие в общия си смисъл. Всъщност с него се оправдават и обясняват някои "бели петна" касаещи взаимодействието и общуването между хората и това е вариант на търсено и лесно обяснение, и заради това то веднага добива популярност и народно разпространение. Ефекта - че по време на директно общуване, дори и невербално, определени човешки субекти имат способността да "извличат енергия" от други, по време на взамодействието си - всъщност е доста условен. Въпреки това няма да се спирам на неговият анализ, защото ще стане твърде специализирано, а тук няма хора, за които това да е интересно. В общ смисъл обаче, обръщам вниманиа на няколко извода - "загубите на енергия" и усещането за "изцеждане" касаят главно 'емоционалния аспект' - съответно тази компонента по общите канали на взаимодействието. И оттам, извода - усещането за изсмукване, всъщност може да е чудесен лакмус по отношение на "пробойните" които така или иначе са налични при всеки човек. А умението на други несъзнателни субекти да ги намират и ползват (символно - вампири) - е инстинктивно защитно поведение и някои деца го усвояват още от малки до висоти, съответствени на техните дадености и нужда да оцеляват в сложна неадекватна за тях среда. - В народния живот, нуждата от понятието "енергиен вампир" идва от окултизма и разглеждането в него на "етажите на битието и вселената", като в случая се заимства от "астралния свят" и описанието за "астралните същества"... Така схемата идва наготово и добива масовост и популярност чрез интуитивната аналогия. - Ако човек работи по своят вътрешен синтез, срещата с "енергийни вампири" или манипулатори, е чудесен начин за отражение на собствените им дефицити - именно защото в рамките на конкретиката и контакта, се използват по точния начин от "другата страна" и те биха станали "видими" и да се отработят. Трябваше ми време и известна предварителна "технологична подготовка", налучквания и творчески похвати... от друга страна, опита е чудесно нещо. В крайна сметка, нивото на самопознаване и оттам - самоуправление, внимание и фокус, опит в усещането на вътрешни емоционални и ментални сигнали и непрекъснатия им мониторинг, са от решаващо значение първо да се улови и регистрира "нуждата на човека отсреща и неговите граници". Искам и да добавя, че всичко това изглежда тривиално и банално, но е изключително интересно когато дори при липса на физически контакт, и физическа пространствена отдалеченост, някои хора разполагат с възможност да въздействат на други. Именно това е предизвикателството... Дали това "въздействие" е енергийно... или е на друга основа... не е от особено значение, защото спекулациите могат да са всякакви, но съм го установил и регистрирал - както в себе си, така и в други хора... доста от които бях заобиколен, през житейския си път. Така имах чудесната възможност за изследване на явлението и на собственото си участие в него. - Няма никакъв "енергиен" проблем с който и да е субект... ако вие, самите сте поработили предварително върху баланса и синтеза си. Това се отнася и до манипулацията, която си е както вътрешно-психично явление, така от него става и междуличностно и така - социално значимо. - Самото решение подадено по-горе - е израз на съвсем погрешна защитна реакция - избягването. Това е просто рефлекс и инстинкт, но не и смисленост, защото тя е средството на некомптетентния и ако все пак е призвана да намери решение, то е "да стане веднага и бързо"... - втория аналог - за реагиране, ЗАЩИТАВАНЕТО - е вече всъщност "загубата". Въвличането в защитаване, е всъщност играта на 'нашественика' и това е именно неговия предварително манипулативен сценарий. Защитаването и избягването са израз на вече стартирани защитни сработвания и най-малкото при тях е подтискането и така силното ограничаване на висшите когнитивни функции, чрез които би имало възможност да се осмисли, проследи, съпостави, опознае... ползвайки взаимодействието и наличните възможности за регистрация и мониторинг. Именно това е рационалния подход - защото с него се подава подложка за по-бавно, но дългосрочно реализиране на изход от такива... "взаимодействия".

Не само че е възможно, но е и съвсем откровено в написаното. Разумния конструктивния и ерудирания ..."човек" си е написал следното: Което съвсем ясно означава че зад цялата настойчива тирада и псевдофилософстване по няколкото теми, стои обикновена форма на съвсем чисто лично отношение. И е съвсем ясно че то не е асимилирано, като за целта на маскирането му, се генерализира в общ образ, а не в съвсем частния случай. Не само въпросния колега е така - зад хомофобните говорители стоят съвсем чисто лично отношение, което минаващо през предразсъдъците им, се изостря допълнително. Генерализирането като следствие, е само нужния "интелектуален шел", който да е включен сред вътрешните им защитни игри. Пример за това са и неговите следващи думи, съвсем явни: Неговите предразсъдъци... "го карат"... да "мисли", че... В този смисъл "разумния, конструктивния и ерудирания... "човек" явно не е достатъчно. Защото ако беше - нямаше как да не разбира от опит... че "предразсъдъците" няма как да накарат някого да "мисли". Точно обратното е - те го вкарват в заблуда... че "мисли". Продължението на описанието му - е достатъчно ясно "докъде води "мисленето" идващо от предразсъдъци. Защото "инстригантското майсторство" не е никаква еволюция на "нежния мъж" и не е "измислено от нежните мъже". Същите не са измислили човешката глупост и ограничение. И че те са също хора, както всички други - и с глупостта, страхът, тревогите, защитаването си и нуждата да се съхранят и оцеляват като живи същества. Не са нито повече, нито по-малко хора, от всички останали... Най-малкото е възможно да мисли някой, когато влиза в дисонанс с предразсъдъците си. И примерите на естествените няколко човека, които периодично влизат в такива дисонанси, според спецификата на различните теми и конюнктурата от пишещи, защитаващи всеки своите си убеждения и ритуалното надговорване, надмерване и доказване - кой му е по-.... Но този модел на "общуване" си е и типичен и е приет за "норма". Повтаря се непрекъснато, нищо че няма нищо общо с каквото и да е... конструктивност или вникване... или развитие, динамика. Не - той е призван точно в обратната посока - затвърждаване чрез утвърждение. Търсенето и задържане на усещане за стабилност несъзнателно изиграва лошата си шега. Но така или иначе тази нужда няма нищо общо нито с разума, конструктивността и ерудицията... Иначе са хубави благите ти думи, създават "социална атмосфера". От друга страна - не съм дипломат, нито съм възпитан или маниерен, което ми дава възможност да съм директен и да не ми се налага да лицемеря заради "публиката"... Разбира се - реактивността "отсреща" не закъснява, което също не е нито конструктивно, нито ерудирано (за разумно - съвсем никак). Просто се "връща" на огледален принцип и съвсем първосигнално... (опаааа - докато пусках това, сградата се разтресе от земен трус)

Ако имате предвид НАП - няма смисъл да спамите по форумите в тема за "брак и семейство". Кривия прочит не е равен на нечие написано. А и нямате връзка между две писания и два прочита. Криви са предположенията че привиждам някой от изворите, крив ви е психопрофила, криви са всичките ви допускания относно мен. Не ме интересува дали и кой ви мисли за зряла, нито дали сте зряла, нито че ви е крив света. Това е за "не била крива ракетата, а космоса (й) бил крив"... Дребните заяждания може да са ви от полза (и без НАП) и да ви разтоварват, но това говори достатъчно за вас самата без нужда от други критерий за "зрялост". Емоционална - най-малкото.

"виждаме", ама през късогледите мъжкарски очила. Жените и мъжете не е възможно да бъдат равни. Но и мъжете не са равни - помежду си. Както и същото се отнася и за 'жените'. В този смисъл - тия обобщения на база полови белези нищо не означават... И дали нещо е равно (равни) на друго - е равно по права ( и задължения) и възможности за развитие. По качества и дадености, възможности и проявленията им, по психични особености и характеристики НЯМА ЕДНАКВИ и няма "равни". Бъркат се понятийни значения, като несъвместими различия в пълнежите се представят като еднозначия и синоними. Ракийката и гозбите на масата по снимките са вероятно нещо чудесно. Но доволството, дето струи от хората в тях, не е "равно" на зрялост в емоционално и ментално отношение. А по отношение на зрелостта няма никакво значение половите първични и вторични белези. Нито социални роли или сексуални уклони. Няма значение нито историческия или културен реал, нито географията или спрягането на "биологии и природности". И да - това че зрелостта се проявява в много малко представители, според статистическото отношение спрямо останалите, не ги прави "несъществуващи", нито "неравни" като права и задължения спрямо всички останали. Продължавате няколко човека да бъркате основни понятия и значенията им. ДЖЕНДЪР не означава задължително хомосексуален. И субект със хетеросексуална ориентация и нагон, е възможно да се включи в напълно различни социални роли, твърде нехарактерни за първобитния модел, толкова харесван от... съответствени на него хора. Може би е нужно е малко да се порасне, примерно. Щото вътрешните уклони към първосигналното не са зависими от много прочит, запомнянето на информация и боравенето с нея, дипломите и професиите, а си стоят дълбоко сред всеки човек. Е, някои ги израстват, други - просто се инатят и борят че някой им взима удобството на чернобялото им зрение.

доказателство? всъщност - като за 'лакардия'. Отгоре на всичкото - позоваване на авторитет. Значи ти мислиш така... после ти възразиха. После ти "социално го доказа" чрез позоваване на някое си виждане, от някоя книга. И то от заглавието на книгата. друго - обърна ли внимание на втория си абзац? В него първото изречение касае "залеза"... А следващите касаят "зрялост"... За да се стигне до "европа - зряла, но и презряла"... И що е това обобщение "Европа"? В Европа има зрели и не толкова, държави. Като нещо "упада", какво точно се има предвид? Защото според един модел и схема - нещо си упадало. Но според друго виждане - просто се развива. Според всяка статика, динамиката може да се разглежда като възраждане зрялост и упадък. Но според динамична схема, в по-общ план - просто развитие и изменение спрямо динамиката на условията и контекста. Имам едно лекичко подозрение - сякаш непрекъснато се търси повод за приказки - каквито и да са, както и да се говорят - да не би да има някакви "точки" и да тече съревнование? Някои хора направо си пишат подгонени от стремежа участието и писането като реактивност да е с приоритет пред мисленето и осмислянето. Като че ли форумът е поредното място на което по неписан договор от ползващите го, те просто си намират нужния контекст да затвърдят и утвърдят личните си платформи, виждания, убеждения... паранои, страхове, фантазии, лични и групови отражения и залитания... тревоги и фобии... Сериозните научни теми и казуси, пустеят. Но разделите с общи приказки чудесно привличат нуждаещите от същото. Виртуалният живот, вероятно тегли към липсващото му социалничене...

не разбрах - какво като някой, някъде, е написал някаква книга, която изразявала неговите виждания... ? Виждания в днешно време си има всеки, а да напише книга - също всеки. Някои живеят с копиране на чужди виждания, подбрани според един или друг личен уклон и усещане за полза. Със значението на "вижданията" - е същото. Между другото - "залеза на запада" го чакат още от Маркс. Внушаваха го че... всеки миг... и край - упадък, до припадък. Докато упада... запада - сума народ е хукнал към него, сума народ го говори и го обсъжда. И си има мнения по едно или друго... за пример е и самата тема - шеговитото й заглавие изиграва и няколко шеги, с няколко Пишещи в нея. И си карат по 'вижданията си', които думичката "джендър" отключва. Всеки също е с идея - че неговите виждания (които дори и негови не са, но пък е избрал да го изразяват) "виждат" истината и реалността. А те са просто " отражения в него самия"...

кое е еволюция и кое не е, е доста дискусионен въпрос... Но за опростяването - . Дори на моменти, бих го нарекъл "из-простяване" и като нищо някой би изкарал и това "еволюционно предимство". Един също твърде оспорван автор беше раздул идеята си за 'деволюция' в станалата популярна книга, дори и същия автор я представи лично в големите български градове, преди 15-на години... Чудно ми е само играта на един вездесъщ модератор, който непрекъснато пише "рамусчо - никой не те чете, аз не те чета изобщо... и дори се спрягат логореите...", но не пропуска да апострофира, иронизира... иначе "без да чете..." Но пък важното е че вървят общите лафове, да се чеше крастата и да върви кефа от "доказването". ------------ Колега Малоум, имам доста резерви към всичко което пишете - и за неврони и неврофизиология, и в случая - за еволюция. Има проблеми в извеждането ви, има проблеми в подложката, има доста широки разтегливи понятийни и логически "мъгли", които чудесно ползвате за да "теоретизирате" чрез собствената си концепция. Това си е ваша работа, разбира се. Но сигурен ли сте че онова, което написахте почива на друго, освен на приличен набор от грижливо подбрани положения, подредени да са в услуга на... "теорията"? Значи - "вертикала". И - разбира се, "друг вид". Но т.н. от вас 'надграждане' всъщност е именно "усложняването", което иначе еволюцията била "против него"... От амебата, та чак до бозайниците... тия неща все "вертикали ли са"? ОК, но...: Да ви напомня, че онова, чрез което сте измислили своята "теория" също е вид "усложняване". В общ смисъл, висшата когниция, довеждаща през различни етапи до абстрактно-символно мислене, не е никакво еволюционно предимство. Нещо повече - уж в някаква степен тя "надгражда" първосигналните дялове и системи. Те я изключват при всеки удобен за тях случай... И въпреки всичко - като че "на инат на еволюцията"... я има. Разбира се неустойчивите й "плодове" непрекъснато са бомбардирани и компрометирани от толкова друго генетично "ехо" и атавистични наследства... (което пишещите чудесно опримеряват непрекъснато). Насекомите и в частност, мравките - са едни от най-старите същества на планетата. за оцеляване - оцеляват. Но го правят с усложняване и стабилизиране на социалната си организация. Докато се стигне до нея - това е вид 'усложняване', ако не на физиологията на организмите - то на организацията, поведението, реакциите - докато и това стане "еволюционно преимущество". Всяко надграждане, между другото - е вид усложняване. Разбира се - опростяването, за много хора изглежда преимуществено. И е разбираемо защо

Колега, какво точно имате предвид... защото това твърдение, като част от общата ви логическа подложка е с проблеми. Като подложката е с проблем, как да се очаква надграждането над нея да запази някаква адекватност. Просто задавам въпрос - обосновете фрейма и предпоставеното, за да изведете горните думи... само за справка - усложняването на организмите, е именно еволюционна посока в развитието им, а вие пишете точно обратното.

твърде често "полза" е твърде условно понятие. Възможно е и "обичането" също да е вид 'полза'. А "изгонването" (на човека в немилост) - да не е от "полза". Ползата не е нито черна, нито бяла. И сива не е, а е цветна - както дъгата, която не зависи от ъглите от които "някой я гледа" ( за дъгата няма никакво значение ). Но "Гледащия я" е зависим от ъгъла... Ползи, или загуби - са като грешките и успехите - никога не са определени, освен за тези, който им е нужно непрекъснато да определят и разделят. Иначе - биха се изгубили... Рамус не е терапевт и никога няма да бъде. Но е удобно за някого... за когото терапевт... може и никога да не се намери. Понякога, Живеещия може да си позволи да бъде и сериозен. И да му става възможно да преодолява страхът от призрака на уязвимостта... който наднича винаги хищно отнякъде. Понякога "семейството" има значение, както и всичко друго в битието на сериозните хора. За някои други хора - за тях всяко нещо, може да бъде "всичко", защото така се подпират на стените на кутията си. Един от най-големите подаръци, които ми направи Животът, е че не ме сблъска с огромното препятствие, наречено "безкрайната" грижа за болен". Поддържах такива 'болни' и ги пазех от самите тях. Е - не ги опазих. Все пак - Животът и рамус, все още са някъде насред играта помежду си. За рамус - не е ясно "докога". за Живота - може би "докога" да няма никакво значение. Никога не се знае какви са "подаръците" на съдбата, както и 'цената' - за "подаръците" и "отнеманията"...

=====офтопик мдааа... Животът сред параноидните делюзии е сложен и сред тях драми дебнат отвсякъде. В сравнение с писанията на същия участник, по други форуми от предишно време, тенденцията е в "засилване" на симптомите... Освен това си личат фазите на пристъпи и отпускане и рефлектирането на всичко в обърканата изменчива идентичност. Като цяло дефилирането на симптоматиката публично, е част от вътрешната игра. Характерните героични и "специални" елементи на неговата личност, доста тясно са преплетени с търсенето на "резонанси" и рефлексии сред широка публика. Описателните елементи, образи и герои следват един героично-епичен модел, обвързан твърде шаблонно със фантазията за 'специална мисия', специално значение, принадлежност към "специална група от такива като него", специален произход и наследник на специални качества, от специална особена среда.... С чиито елементи се търси загадъчност и условие за 'интерес', като едновременно е и начин за прикриване на 'легендата' с маска на тайнственост. Всичко е чудесно, ако синтетичния подход не събира в едно доста противоречия и несходни натрупвания в "легендата"... И непрекъснатото търсене на изменения и нагаждане в нея, с цел винаги да изглежда близка до конкретиката и отражението на 'реалност' сред контекста сред който се изразява. Сред един форумен контекст - едно. Сред друг - друго... като същото е израз на това и извън виртуала... Отделно от това - някои особености в самия стил на изказ, на изписване, на подреждане и избор на думи... говорят достатъчно... Според изискванията за сигурност в Европа и Америка в контекста на сложната терористична заплаха, е да се следят всички виртуални и дигитални комуникации. Ако поне нищожна част от данните в изнесеното бяха реални, досега субектът да е попаднал в зоната на разузнавателен интерес на съответните "служби". ====край на офтопик

През моите очи: Това е един от най-сложните житейски казуси. Отгоре на всичко - и един от фундаменталните, които "забъркват" цвета динамиката и посоката в човешкото битие - и групово, и личностно. Сложността е следствие на многопластието на подвъпросите и начина по който те влияят и (се) определят един на друг. Сложността е и следствие на вече натрупаните наследства, предварителния им анализ и извеждане, на формиране на модели и тенденции, извеждане на връзки и тенденции при взаимодействията и моделирането им... -------------------- В разглеждането на сложни казуси, са налице два УСЛОВНИ, типологични варианта Разглеждащи: - такива - с умения и практика в синтеза, способни и адекватни да разглеждат комплексни казуси, със възпитани и отработени умения за работа с относителности и условности, вероятности и възможности... и "другия вариант" - всички останали безкрайни нюанси на когнитивни натрупвания, дадености и възможности... ------------- Подадената информация от колежката в "скрития текст" е чудесна и сентенционна и структурирана в инфото си. Тенденциите и връзките при взаимодействията, са чудесно изведени и достатъчно показателни. Въвеждането на понятийното съдържание е на ниво и достатъчно ясно. Има един проблем от общо и практическо естество... Ако се стигне до разглеждане и дебат върху тази информация, този... 'проблем' ще стане ясен, макар за мен да е "очевиден"... ---------------- В тясната конкретика на горния казус - в цитираното от мен изречение - става ясно виждането на автора на тия думи, но въпроса за "налагането на културните постижение" е само тясно разбиране за много сериозни и фундаментални взаимодействия - човек-среда и сложния процес на приемо-предаване на информация от социото към новия негов член, по каналите на възпитанието, обучението, ученето, подражанието и имитирането, Голяма част от аспектите които определят приемо-предаването на готов валидиран опит от социото към "детето" е инстинктивно подложен - по линията на социалния инстинкт... Така се задава твърде първосигнална основа и няма как по нея да протича транспорт на висококогнитивна и сложно-житейска "енергия" - въпрос на Несъответствие. В конретиката - културните особености, не винаги са "постижения". - Начина на "предаване" не е задължително да е насилствен, и с налагане. Подходите в практиката на това са безкрайни, макар че в общ смисъл общите зависимости са засегнати в текстовия материал на колежката по-горе - училищното образование не е никакъв критерий, още повече че "образованието' по принцип е сложен въпрос - какъв тип е образованието... като вариантите са много и продължават да се експериментира. Авторитарния подход по принцип - е експресивен и той е най-ригидния условен тип подход. Той не е само спрямо децата и родителите - защото през социума се наблюдава репликация в предаването на подхода - от родител на дете. Освен това именно този подход е близо до инстинктивния, и в него първосигналните особености са най=застъпени. Крайно=либералния и авторитарния подходи (според условностите по-горе) изискват най=малко когнитивни качества и дадености в "родителя". Разбира се че именно на фона на двата други - става ясен контраста за 'авторитетния подход'... Но именно тук е проблема - защото той е зададен почти идеално. В общ смисъл той наистина е изведен с идеални, почти пожелателни и вдъхновителни характеристики и описания. Основния проблем за практическата му рядкост, е именно сложните изисквания към родителя откъм качества, дадености, предварителен сериозен житейски опит, много натрупвания, когнитивна, информационна обезпеченост... В допълнение към "практическата невъзможност" е и наличието на "родителствени грижи" във възрасти, в които тия така или иначе редки натрупвания, са невъзможни да се изградят... Проблемът на авторитетния подход е сложното ориентиране в сложната среда на обмен, касаеща "родител-дете". Освен това - сложна, защото е и непрекъснато променлива, а именно в такава среда е най-трудно при положение че сред възпитанието няма обучение, няма специфично предаване на напредничавия опит, а това е оставено на битовите несъзнателни транспорти на готови модели, заимствани инстинктивно от собствения опит на "дете-родител". Изглежда че не се разбира нещо просто, същевременно важно. Създаването и отглеждането на деца, продължава да следва инстинктивни вътрешни уклони. Дори при съвременните и модерни дадености бременността да се избира и контролира забременяването, все още натиска на несъзнателните инстинктивни социални модели е много висок. Няма как при това положение да се очаква висока степен на съзнателност, разум и житейска зрялост, основана на рационалност, в която и да е част от социалните отношения и взаимодействия. ( и в частност - възпитанието на деца)

т.н. мнозинство, което се визира и към което ти съвсем удобно се проектираш, е обречено във времето. Играй си на каквито си искаш "мнозинства"... Минало и заминало - както и всичко друго, дето гори, но накрая прави дим, накрая и дима се разсейва. Дъждът на времето отмива всичко - и омразите и какво "считало мнозинството"... и етикетите и говорителството в множествено число. На какви се правите с тия пледоарии, като че сте на катедра пред партийно събрание... Партията майка считаше също нейните лозунги за вечни и за "ВСИЧКИ". За истина, за "народния глас"... Сега са просто объркани келеши, които нямат въобще идея накъде върви света и са разкрачени между "застаряващото си мнозинство" и мъката по обновяването... Цялата работа е не мнозинството - то е само за камуфлаж на съвсем лични фиксации в конфликтни положения, които посоката на социалните промени задава. Все едно е каквото и да е кудкудякане и безкрайни повторения на готовите банални шаблони. няма... и не е нужно. Сами се обричате, с идеята колко е забавно, величаво, пичовско и мъжкарско. НАС - говори достатъчно за детската градина и племенните инстинкти.

как защо - не е ли ясно - те си го пишат, защо пак е нужен въпрос. Откъдето и да се тръгне, хомофобът си има фикция... и е като "Мирча Кришан и "краставицата"... Няма спирка, защо въобще е този напън да се води нормален разговор с хора, които отвътре ги яде, та ги къса... За тях играта на противопоставяне няма нищо общо с общуване и нормален диалог, а с непрекъснато настояване на едно и също, в поредици от повторения на един рефрен, чрез който се изразява единствено личното им отношение. И въртене около едно и също, с едни и същи шаблони, с безкрайни повторения. Вътрешното съпротивление и непоносимост създава граница, която не е възможно да се преодолее с никакви думички - дори е точно обратното.

... "Дискусия" - е твърде претенциозна дума за това, което става в поредица от повторяемости... Съвсем друга е думичката за това... "участие". Единственото, което има някакво покритие в това изречение е че е налице "удоволствие" от "включването"... Надговорването си е вече традиция на няколко човека в темата и групирането им в 'глутница' по прости критерийни припознати ползи.В случая - сходни (пред)убеждения. Последното, което никога не присъства в такива... "дискусии" е именно научността. Но тя е и последното нещо, от което би се интересувал който и да е предубеден. Явлението е просто и елементарно. И най-веселата част е - че иначе в темата за "плоскоземието" с лекота се заклеймяват и етикетират 'предубедените' ... но когато наистина се касае за същото, просто в друг тип защитаване на предубедености - вече било "дискусия"... Едни и същи хора... да се съдерат нямат шансове за излизане от предубежденията си. Това е все едно да се влезе в дом на евангелисти и да се "дискутира" по темата 'има ли или няма бог'' и дали условните евангелисти са 'вярващи' - за тях няма такова нещо и отгоре на всичкото си имат аргументи и нагласени описателни картини, според които точно това е "правилното" и те си го виждат и усещат ясно... Няма никакъв смисъл от общуване с повторения - това най-малкото значи че поне едната страна не е в състояние нито да мисли, нито да слуша - защото нейното място за категории и виждания по даден въпрос - е твърдо написано и единствено е позвовлено само да се "чете", а не да се актуализира и така адекватизира по време на развитието. Като се остави по този начин "само за четене" - това спира развитието, защото някои позиции в психичното не се позволява да се променят. При същото явление ( "само за четене" ), е възможно само да се защитава и надгражда над записа с 'абсолютен' етикет... При това положение, обаче - контакт или общуване на основата на рационално изслушване, замисляне, осмисляне... като целта е възможност за кръстосана самоактуализация ползвайки форма на житейска конкретика - не е възможна. Случаят е сред чисто психичните процеси и явления и е чудесно опознат, изучен и твърде банален, защото е видим навсякъде. Той е един от примерите описан дори в темите за когнитивните дисонанси и в случая е просто пример "като по учебник" - толкова е в чист вид. Разбира се това би се забелязало единствено и само от хора които не са повлияни от ригидната типология - склонност за търсене, усвояване и яростно защитаване на устои. Основава се на прости положения на психични дадености и характерови особености, съчетани с определени контестни особености във възпитанието и средата си, по-висока степен на тревожност в детски години, при формиране на основите на личността си... В случая обаче е интересно явлението - защото то е "двойнствено' - в едни и същи хора - щом темата не касае с нищо техните сугестирани личностни опори, няма проблем да са рационални, дори с известен уклон към иронизиране, на толкова 'ясно' кои били "повлияните" И от друга страна - "магията" от силата и значението на "опората' и твърдостта с която се включват заучени защитни механизми, само защото някакви житейски въпроси, интерпретации и разглеждания, възможности - влизат в пряк дисонанс и конфликт със вече приетото с етикет "абсолютно непроменимо"... ========== За доста хора сред форума, участието им в него е форма на личностна емоционална разтуха, форма на забавление, разтоварващи изживявания. По този начин това виртуално място се изпълва с 'отходни продукти', резултат от психичния емоционален живот на определени пишещи в него. Маскирането на същото като "интелектуално" някъде по темите "минава"... но някъде просто избликва с пълна сила... с всички придружаващи атрибути на 'отходните продукти'. научността не е способна да навлезе тотално в даден човешки субект. Научността е само израз на неговият собствен рационален аспект. Научността е призвание, защото тя изисква определени вродени, и после развити допълнително в тази посока, качества. Научността е като лекарската професия - не е достатъчно само да си взел изпити, да си прочел, да си научил, да си запомнил и да възпроизвеждаш... И това се отнася до всяка друга човешка дейност - въз основа на лични качества и дадености... и много труд по тяхното овладяване и развитие. За хора, които нямат нищо общо с овладян, развит и разширяващ се рационален аспект сред своят психичен свят, не е възможно "призванието" да си учен. същите са само ползватели на научното, защото то е чудесна мимикрия и щит - в зависимост какво се налага, когато се влезне в "защитен режим". За ригидния тип психика, най-важното е битката за лично отстояване. Отстояване, затвърджаване на онези основни опори, получени по определен авторитетен канал, запечатани с авторитетни форми на сугестия... И после цял живот този 'печат' заключва територия от основни елементи, които за нищо на света не биха били отворени за 'презапис'... И... нищо. Просто това сме ние хората, това е шарения свят - защото в него живеем различни хора. За някои - еднаквостта е важното. За други - различието. като пълната и празната чаша... Няма начин да се допусне в психичното предубеден да се саморазгледа критично - няма как вътрешните му защитни механизми да позволят да се докосне от рациума им, запечатания зад сто ключалки запис... Всъщност е просто, но казусът е нерешим - защото в едната страна, възможността за преосмисляне е напълно изключена и забранена. Всеки сигнал в посоката на абсолютната забрана, стартира само още и още защитни сработвания... И... нищо - примерите са видими.

Според един пишещ - такъв проблем въобще не съществувал... сега се оказа че - "всеки се борил ... по различен начин - с този проблем...Излиза че все пак проблем има. Колежке - не прочетох вие да написахте ли нещо по темата - БРАК и СЕМЕЙСТВО - да ги "изкрещя" - така и така се привижда, поне да съм сигурен че е налице основание. Е... поне се посмях. Съмнявам се че и това си "орязала"... като текст. Но дори не се четеш какви ги пишеш, за пореден път... А искаш да изглежда наукоподобно, без въобще да имаш дори дълбочина по това, в което се опитваш да играеш роля. Ходила си на семинари, на симпозиуми, на лекции и курсове, работила си с хора в "центровете" - добре си усетила как, по какъв начин, кои са средствата... НО има граница, отвъд която няма как да се изиграе и липсата му не може да се компенсира... Нямаш коментар, който в опита ти да се издокараш, да няма в него прагматични несъответствия. А най-показателното е - че няма как да го забележиш... Никакъв начин. Ти дори нямаш умението да погледнеш на писаното си собствено слово критично и аналитично. И не само "написаното". Пък и в общ смисъл - самото ти участие със слово сред форуми въобще няма и подобна претенция - някаква свързана с развитието, а само с театъра и успешната мимикрия. Имаш си неща по които те признавам - умението да си чудесна актриса, чудесното развито дар слово - като инструмент в играта. И широкия набор от роли, добре направен според нужния контекст и публика, добре премерените опити в търсене на резултата. Емпатията ти тук чудесно помага - да усетиш кой как, какво и през къде... да стане работата, да направиш впечатление, да получиш одобрение... Виртуалното общуване е чудесен манеж и сцена за всичко това. За шаблонните обяснителни бележки въобще няма да коментирам - проблемите за Обяснителите на 'себе си' винаги са някъде сред другите/другия, сред контекста, сред събитията, въобще - "някъде там"... Най-чудесното на всички обяснения, особено пред публика, е че винаги, ама винаги, те рисуват положителната роля на Обяснителят, неговата трезва мисъл, контрол над ситуацията и проблемите, сериозната логическа подплънка, задълбочени основания... за което браво! Пред огледалото доста хора рисуват образите за себе си, с нагласяните цял живот начини за героични и мащабни приказни описания, с цел да затвърдят потребната илюзия за себе си. А за да станат тия описания все по-въздействащи, е нужно да се научи мимикрията и на наукоподобните и псевдологичните прийоми. Но... това е възможно само до собствения лимит. И гениална актриса да си - дотам. Каквото и да се прави - има един вътрешен лимит и драмата да се удариш в него - като в бетонна стена. И да играеш че такъв лимит няма, няма и стена, няма проблеми, няма прегради, граници... че летиш, че си над нещата... Е, насън става. ------------- С тия последни три абзаца, всъщност се връщам на поредната иронична бележка на ШПАГА и "начините за запълване на празното и тишината в него" - изкуството да играеш театър с който да се реализира "запълване", да има шумове, да има цветове, сенки, светлини, сценарии, образи... И сред тях, създадената илюзия колко си пълен, важен, нужен, искрен, сложен, значим... знаещ и можещ, успешен... И че "празно' въобще няма. Борбата е непрекъснато да се поддържа тази вътрешна "дискотека" заради шума... Само и само да не замлъква. Защото започва ли да намалява шумът, именно тогава илюзията за запълване на "ПРАЗНОТО" почва да изтънява и "от зоната на здрача сенките почват да изплуват"... Та вие си го пишете бе хора - на какви се правите с тия сценки, повечето от които елементарни. Разбира се че е прието и договорено по тия неща да не се говори, защото бодат, дразнят... защото събуждат същите защитни реакции, които са и сред всеки един артист. Нямам проблеми никакви да ме разигравате и да ме иронизирате, описвате или рисувате според сценките си - лични или групови . Изкуството да иронизираш другия, да го вкарваш някъде сред личните си сценарии, да го разиграваш по приказки и сюжети, да играеш с неговото написано или разказано пак според приказката си... Така разиграния образ става 'действителния'. Оригинала - няма как, няма кой, няма защо да се напъва някой. С Оригинала, е сложно, трудно... иска се най-малкото да израснеш нуждата да се играе театър. А това ... е прекалена цена за толкова много хора...

а целта дали не е да си поиграеш да я направиш цирк и драматично криминале с общите си сладкодумия? Дали се намираш на форумно събрание, семинар или симпозиум, с този патос и помпозност. И опит за имитация на "научност" и рационалност. В "направленията" ти има проблеми - смислови проблеми - всяко едно съдържа несъвместимости, както и между самите изреждания... а ти дори не можеш да ги забележиш. Веднага лъсват проблемите от липсата на познание, осмисляне и вникване. Нямаш никакъв шанс относно "зрелия човек". Ти затова питаш за критерии, мерки и теглилки - как да се разбере. За същото пробваш да се позоваваш кой какво мнение имал за 'зрелия човек'. Синтезът няма как да го прочетеш, нямаш как да го "знаеш", няма и как да си го фантазираш. И се получава това смислово недоРАЗУМение, заради многото готови лего-формички, които обаче някой трябва да се занимава да ги нарежда самостоятелно в 'обща картина'... внимателно, прецизно и с "душа"... Няма как ако 'душата е някъде другаде' и е твърде заета с някои... свои филми, разкъсана между епизодите, сценариите... и така - на парчета.

оооо - ако ме оставите да задавам въпроси, това ще ви докара до лимити. Твърде съм последователен и подробен в това и нямам ограничение във въпросите си... защото за мен именно множеството подробности и тънкости са ми интересни. От друга страна - не е темата израз на 'това, което само на мен ми е интересно'... Не е идеята в някакво съревнование или състезание. Направих крачка в предишните си думи, не да давам примери на някого, а само за цел да ви покажа, че упражняването ви в психопрофилиране по писмено слово нямат никаква стойност, извън вашата реалност. От друга страна с тях вие разкривате доста неща за себе си... Ваша работа си е какво, кое и как да "разкривате", как и за кое сте подготвена да разкажете, да обобщите личния си опит, проблеми, решения, казуси... според мен ( само според мен) информация от този тип не е просто "информация" а е споделен човешки опит, практика, решения или несполуки за такива... Синтеза и неговите основания, условности, контекст - са до границите които всеки може да си позволи - да разкрие, да има подготовка, да го е правил вече, да се е опирал до рамките си и да се е справял с емоционалните си ограничения и уязвимости... Ако обаче имате нужда от "посока", все пак да откликна някак си на предложението - избирам за начало написаното в третото изречение: какво означава "че се стараете" - кои са пречките, какво означава "да сте добра съпруга" - по принцип ли, или във вашият брак е наличие на специфични изисквания за покриване на критерия "добър". В тази връзка - какви са ви договореностите, какво знаете и познавате относно "съпруга си" - доколко той ви е близък, доколко наистина сте с претенция че го познавате и извън "съпружеските договорни отношения" - като човек, в каква степен, докъде... Мога да не спирам с въпросите си... защото горните думи са съвсем общи и всъщност не разкриват нищо от същността. Двадесет години не е нищо само по себе си - могат да са и 5, въпроса е - през какво са минали, каква е цената, какви са щетите от нея, как се изменя всичко това заедно със задължителната промяна и в двата субекта, които се договарят... и още така до безкрай... До безкрай - защото семейството е огромна тема. Огромна и сложна - защото в нея приинципно участват две вселени, сами по себе си "безкрайни"... И е безкраен начина по който те формират допира и взаимодействието си. Отдавна семейството не е само къщурка за деца... защото вече хората стават все повече сложни, техните потребности от контакти, любопитство, разкриване на собствения им потенциал, разширение на кръгозора - няма как да се поберат и фиксират само в един единствен субект, дори ако той е "идеалният"...

личния живот, отношението към себе си, емоционални и чувствени дефицити, социалните връзки и междуличностни контакти на иначе обявени за 'гении' в своите области. Например Наполеон, Айнщайн, Моцарт... Хора с "разтягане" по един от аспектите си, за сметка за сериозни дефицити в други аспекти. И не е чак толкова нито непознато, нито оригинално. Вижда се и по пишещите в темата. Също така пример за същото е и празнодумството по темата за семейството, семействата, брака, родителите и децата... който чудесно тук се премълчава, като се прикрива с идеята да се хапе рамус, някой си. И продължава да се премълчава, а да се вкопчват пишещите във всяка друга възможност за разтягане на локуми, ползване на отклонения и подбор на множествата конкретики и фиксиране в тях. ето това е "тишинааааа"-та. включително и по казусите на самата тема, в която иначе уж пишем... но само си ползвате темата за стандартния словесен казачок. няма никакъв риск за относно разкриването на "моята реалност". Въобще при мен рискове за каквото и да е , в тази посока - не съществуват. Просто си нямате на идея колко лесно съм в състояние да се разкривам, без каквито и да са граници и лимити. Защото това го правя непрекъснато, и в него, както и за много друго в битието, се изисква опит и практика... и кураж Ако ви е нужен пример - пет пари не давам за анонимността - Аз съм Румен, живея в Пловдив, на 50 години съм... За семейството си вече написах точно както си е. Ако имате въпроси за други подробности, елементи и аспекти на битието ми - няма проблем. Нямам никакви проблеми в междуличностното общуване и контакти, разполагам с емоционална свобода в тях и твърде широки граници, които са били винаги по-широки от тия с които общувам. Това лесно може да се разбере и на живо, особено ако е налице достатъчна форма на познаване и компетентност. Няма скрито-покрито, като анонимността да ми дава възможност да съчинявам или прикривам личните си легенди, да си играя на театри и роли - на едно място, една, на друго място - друга, с менкането на никове и аватари, точно както се обличат и събличат дрехи. Или да си цитирам или преповтарям научени теории, примери или нечии мнения с идеята да си изживея че "познавам и разбирам" онова, за което се отнасят. Пет пари не давам за никакви рискове и нямам никакъв проблем да се "съблека" напълно и докрай, дори в посоки и аспекти, за които дори не бихте се досетили да попитате... Всичко това - само за пример че нелепостите, които си съчинявате относно мен нямат никаква обосновка, а ви служат само за поддържането и защитаването на фикциите си. Нямате си на идея колко сте далеч от профила ми, като това ви компрометира като какъвто и да е "специалист" или "компетентна" в тази област. Академичните цитирания и общата интелигентност никога не са били достатъчни за да се познава човекът - особено относно там, където е неговото скрито. И опознаването на "скритото" в други хора, започва единствено и само от ЛИЧНОТО СКРИТО. Тия, които НЕ говорят за своята реалност - са личностите в "риск". Вие сте една от тях. Дори нямате изтънчеността и опитността да си я прикривате по-хитро, както някои други прикриващи имат, защото твърде много ви личи по написаното и неговите особености. А триковете за прикриването са повторяеми и твърде шаблонни, защото са инстинктивни и тяхната нишка започва още от детски години. Опитите за имитация на интелект и позоваване, са само пълнежи. Чудесно опримерявате това. Така или иначе изкуство е да се разбере реалност извън "личната" и групово договорената... изкуство и изтънченост. И не става с безсолни остроти и жонглиране на словесни иронии. Те само изявяват стандартните безпомощност и безсилие. ========= Нещо някой да напише нещо за семейството и брака - щото за "неговото семейство и брак" очевидно е огромен проблема и явно се изисква прекалено голям кураж, който да се компенсира с общи приказки, принципни положения, запомнени социални лозунги и позоваване на теории и концепции... Пък и удобната дистанция и защитната черупчица на толкова много потребители... биха се пропукали и би им създало неудобства... Ужасна работа!

чия реалност? Вие разкрихте реалността на рамус... или вашата реалност... или универсалната реалност...??? Използвате минало свършено време - нещо се е случило, и вие настоявате за обективната му оценка, дори за активната си роля в него. Чудесни заслуги, байдуей, Браво. Даже "реални въпроси" - изглежда предишните ви (въпроси) не бяха такива. Те и въпроси не бяха, но... пък вече сте Изтормозена емоционално . Това обяснява защо не забелязвате нелепостите, които пишете, с късите и остри изречения, насечения изказ и толкова изнесената изява на категоричност и убеденост... Които, между другото, проявявате контрастно именно когато сте лично засегната. Иначе - реални въпроси има написани към вас самата - но може би твърде неудобни са отговорите - дори прочита. Вместо това - повторяемата баналност на упражненията в диагностициране и психоанализ, твърде неумели, впрочем. Аз вече написах в другата тема че не съм психолог, вие продължихте някъде да го натяквате, при положение че нито съм имал претенция, нито вие самата сте психолог - ако бяхте дори не бихте написали глупостта за 'емоционалния тормоз' . Но пък на вас са ви нужни упражнения в реторика по някакви си причини. Няма проблеми - изпражнявайте се на воля - интензивността, посоката и характеристиките на реагирането показват по-завишено ниво на емоционална уязвимост... ( и някои други нещица). Но като напира отвътре - изливайте свободно - аз не съм емоционално уязвим, пък съм и "бавноразвиващ", отдавна ме диагностицираха професионалист(к)ите сред форума - като "изявен шизофреник". Колежката тук, и от други форуми, има цяла колекция разработки на тема рамус, съставяни няколко години, макар че също са доста повторяеми. Имаше и моменти в които ми призна че 'гледала грешно на нещата', пък после отново се оказа на обратно на "грешната" писта. Така че повторяемостта е "гарантирана", отработена, шлайфана... Разбира се - поклон на истинските академични психодиагностици и аналитици Ако имате още да изливате богатата си емоционална душевност и имате да хвърляте още от острите си камъни по рамус - ок, но предложението ми е - като "освободите напрежението" да кажете нещо по темата, примерно ... да опитате със свои думи - освен че се обичате със съпруга си вече 20 години... ? Което е чудесно, макар че само по себе си то може да означава много неща... или нищо.

Попитахте ли нещо - или само колкото да подложите за манджа на рецитацията си (това е реален въпрос) ?

искаш да е налице "психометрия ли". Написано е в самия цитат който си подбрала - четеш ли или просто да върви сценката? Четеш... но не го разбираш и каквото и да напиша, не стига до теб, дори и няколкото години - и пак не стига. Въпросите ти са сходни или дори едни и същи. Няма как да изиграя липсващото свързващо звено отвътре. Разбирането - е форма на съответствие между възприемане и степента на съответствие и резонанс, на "онова, дето отвътре определя, разпределя и разпознава" възприетото... И пак поредните си театрални думички - "чакам(е) рамус да напише нещо... " . Ама не става рамус да напише нещо, дето да се цитира и заимства и да се разтяга в локуми на общи приказки. Не го разбираш, не че е драма, нито че това е присъда. Но и няма рамус какво да направи за да сложи мост в "трапа" на разликите. А не е като да не опитах! Та това е синтез - нивото на вътрешен синтез е друга аналогия за 'нивото на зрелост'. Нивото на вътрешен синтез - степента на осъвместяване на всички вътрешни аспекти и нужната адаптивност и гъвкавост в поведение, мислене, отражение, усещане, представност, ментал или емоция и задължителното заварено положение на "битка" между всички тия... И на проблемите в тази посока... Ето това е нивото на зрелост. Зрелостта не се "установява" с тест - дали е. Нито че някой е зрял или не е. Нито че са налице парадни критерии по които да се заключи... Но точно такива трябват на толкова хора... И не пречи да се забелязва и условно различава - по разликите между различните "лица" и парадни игри, които се играят сред всички форми на комуникации, вкл. и сред виртуала и форумите. По разликите между иначе имитация на зрелост и начетеност, цитатничене и информираност... но само сред точна конкретика - щото така е лесното, а и е взаимно договорен театър. А извън същия - тишинааааааа - там няма "никой" Много иначе световни умници са налице с пълен провал извън схемите в които рязко се изявяват. Но нищо от фрагмента не достига до 'цялото' (останалото) им отвътре. Как да се запълни празното в едно, като се точи от изглеждащото "пълно", пък "обема е един"... Това е превърнато в мяра и норма - никой не се интересува от Цялостта си - най-много до надписа че е 'социален идеал', както са и маса други подобни... Всеки подхожда към фрагментите в себе си, спрямо фрагменти на битието си. Само и само да имитира "успешност". Но няма как да се избяга от "празните места отвътре"... Нито с пълнеж, нито с компенсации - тия са просто бързите и инстинктивни патерици, но не е израз на никакво решение на казуса - КАКВО ДА ПРАВЯ С ПРАЗНОТО В СЕБЕ СИ.

Много моля - като ще бъдат коментирани и ползвани думите ми, поне да се четат. Рамус пише че точно моделите нямат никаква стойност. Няма модели, няма рецепти - разбираемо е защо толкова напирате за тях и непрекъснато се търсят и се привиждат. Не написах горните си описания, за да кажа колко правилно съм постъпил и всички трябва да са като мен. Попаднах на житейски казуси, които намерих моят начин за решението им - преминах през всичко това самостоятелно - с решения, с грешките, с идеите как, и... с цената. Защото всичко има цена... Цената - също е нещо сложно и многопластово - има непосредствени цени, има такива с дългорочни последствия, дори "завинаги"... Но задължително е че всеки минава през това - личният си начин по който пречупва тежестта на проблемите в социото. ИМА ПРОБЛЕМИ в социалните механизми, колеги, един от изразите на тия проблеми е и е обобщението "семейство". Механизмите които оказват сериозен натиск и отпечатък сред живота на всички ни. ВСИЧКИ НИ - без изключение, включително и за мен се отнася. Аз самият бях от семейство, реализирах и участвах в такова - на свой ред, преминах през нужното, породиха се проблеми, търсих решения, подходи, начини, прийоми. В някои случаи - стратегически, в други случаи - тесни и конкретни, без никакви стойности в дългосрочен план... Всичко това беше част от собствения ми път към самият мен си. към това, което съм, чрез което живея, чрез което психично функционирам. Имах късмета си с децата, имах късмета си и с живота си - виждам ясно че голям брой хора имат огромни проблеми още при "старта си" като хора... Ще го нарека късмет... защото нямам роля, нито заслуга в него, защото то тръгва още от даденостите. Но дори и така, с "късмет", проблемите също бяха навсякъде и се налагаше да ги решавам чрез активни и пасивни подходи, да се търси път в тъмното на неизвестното, да греша - къде повече, къде по-малко... Дори да повтарям грешки... И досега да го правя... Никъде не твърдя, че това може да е модел, нито че може или трябва, да бъде пример, да бъде следван. Изразявам точно обратното. Не го написах за да се направя на интересен, нито да се покажа колко съм "успял", къв съм пич и колко съм корав. Не го написах за да демонстрирам каквото и да е - няма нищо за парадност, всичко е точно каквото си е. Аз съм - това, което съм. Няма роли, няма игри, няма подскоци, никчета или аватари. Имам връзка между думи и дела и нося отговорност непрекъснато за тази "връзка". защото тя е показател на нивото на СИНТЕЗ - такова, каквото е през моят поглед към Живота и Себе си. ---------------------- на някои "да им е хубаво", може да означава толкова много неща. Но... "хубавото" е твърде детски и преходен момент, за да бъде основание и мотивация за дългосрочни решения и лични избори. Имането или нямането на деца - също. Жалкия момент е когато в провалящи се отношения се опита да се задържат връзките чрез "деца". А много жени наблюдавах през годините да ползват децата за компенсации на лични проблеми или такива с връзките си. Много говорят за нивото на един субект, нивото на междуличностни контакти и дълготрайни отношения. И пак - сред една среда, съответния психичен фрагмент ,с изработеното лице, може да реализира фрагментарни "успехи". Но общият план - извън конкретиките на един или друг формален капсулиран театър - там е най-показателното. израз на синтеза в човека е неговия холистичен поглед и отношение към ВСИЧКИ АСПЕКТИ на неговото битие... А не едни да компенсират липсата на други. Защото фрагментарността по този начин се запазва, дори увеличава... И вътрешното разделение - по същия начин. С едно или друго показно лице може лесно да се създават илюзии за "общото", но това е защитна игра, която и тук сред пишещите се играе с чисто инстинктивните й цели... няма как един човек да пледира за синтез... И да изведе успехите си в една област на битието, като парадна версия на "успешния себе си". А други аспекти - да стоят празни и в "тишина". Няма как духовността да е само "през уикенда", няма как сериозността да е само спрямо едно, а спрямо друго - точно обратното. Опита да се разтяга един балон в една посока, всъщност обрича другите посоки на "спъхване"... Защото обема е един и той е общ. Балона може да е със всякакви форми, цветове и обеми... но отвътре е най-важното - поне за мен. Отвътре се определя всичко, което се оказа от значение - поне според мен, поне според преминатото и извървяното... и онова, което не успях и тепърва ми предстои.

както и да е - провокациите са си провокации, но идеята ми с тях беше съвсем проста. И тя е - писането на празни думи като маниер те да запълнят липсата на житейско съдържание... в думичките. Тема, в която няма никакъв проблем всеки да напише изводи и основания от собствения си живот, който ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е част от социалната действителност и неговата форма на пречупването й. Всички сме били деца, всички идваме от някаква форма на семейства (с брак или без) или най-малкото - подобия или заместители на същото... Вместо самата социална действителност, обаче, както израз на личното ниво в отражението й, преминатият опит - всеки опитва да нагласи личните си форми на заместване на същото. Един пуска линкове и цитира имена на социологични апологети, друг споменава общите си блянове, изрежда клиширани и социално-вдъхновителни фрази за любовта и уважението... А това са клишета именно защото са идеални. Въпросите за семейството са сложни и многопластови, защото те са сериозен и значителен фрагмент и аспект на битието на всеки един от нас. В тях за замесени и омесени хилядолетни инерции, колективни архетипи и ролеви отношения... и всичко това пресирано сред един или друг социален член. С клишета, линкове или цитати не се пише нищо от същността на тия положения, дето живеят сред житейската си форма на "реалност". Никой не пледира да се пишат личните драми и изживявания на едно или друго, но не и да се пишат бляновете, с които драмите се заместват в опит за спасение от раните. Не е въпроса да се прави, или да не се прави нещо си, нито че са налице "задължения" или рамки. Въпроса е, че зрелия човек, съставя обща картина на живота и света и непрекъснато я актуализира, като по този начин актуализира и собственото си поведение и отношение спрямо битието си. Разбира се това става бавно, последователно, търпеливо, без каквато и да е 'пътна карта' защото тия неща не се учат, нито се четат, нито са сред една или друга теория или линк... Тия положения са израз само на човек, достигнал до тях през собствен път от падане и ставане и именно заради това са ценни - поне за мен... общите положения нямат никаква ценност, защото са общоизвестни и така - банални. Общите положения са само израз на нужното опростяване и фрагментно поглеждане спрямо едно или друго - условие, критериии или опорни точки. Няма научна теория, нито лема, нито цитати, нито апологети или авторитети, няма модели, няма рецепти - спрямо Битието и Живеещия го. Няма и как да съществуват. Затова няма как да се прочетат, да се запомнят, да се цититат или имитират. Именно в това най-важното значение остава на СУБЕКТА и неговото съдържание, качества, опит и... всичко това е "степен на зрелост". Интелигентността не е само емоционална, а е спрямо множествени аспекти. А и сама по себе си интелигентността е само мяра, тя е лакмус. Тя е САМО ЕДНО от символите и условията към синтеза на една личност - като синтез на начина по който тя подхожда и отразява битието и се досеща че това е израз на същото ниво на синтез, каквото е в нея самата.

Мо! игрите са чудесно нещо, но писаното слово е и отговорност. Всичко е свързано, живота е сбор, защото зад всички сцени стои един играч, с проблеми с идентичността, но с едно име по лична карта. А не са парчета, подадени удобно на една или друга сцена, под един или друг никове и аватари. Другаде по виртуала са налични твои публични, писмени следи от комуникации, отразяващи действия и постъпки, при които "играта на спасителка и мама" се простира като компенсация и по други... образи и субекти (в мн. число). И фантазиите и провокациите, и нараняването и "жиленето до кръв"... си стоят написани публично. Ти реши че ще мъстиш, че всеки друг е причината да си наранена, уплашена, разгневена и това да оправдае кръстоносния ти поход. Направо като гледам колко лесно се сменят маските и камуфлажа... Че дори лицата. Колко умело са направени сценариите и чудесната игра сред всеки от тях... Респект. Очаквам отново да обясниш на "бавноразвиващия се" общите положения за човешкото поведение, Юнг, бог и лемите, и... общите прочетени приказки. А темата е за "семейството и брака". Рамус (или други) става за плява и пълнеж, но тишината все така си стои тишинаааааа. Браво на щастливото семейство, но по реакциите тук, има проблем с чудесния приказен розов образ на 'любовта между влюбените'... дори и сроковете да са хилядолетни... За пореден път личното се скрива зад благи съвети, предложения, диагнози, анализи, ритуално и заучено виртуално кълване - толкова е повторяемо и схематично и така - предсказуемо... и се играе защитно от толкова хора... Допълнително и - хора с претенции и декларации, с показност на толкова начетеност и интелигентност... но само като маски. Само да обърна внимание - в написаното. При реакция се променя изказът, словореда... Уклона да се пише кратко е да не се изпусне "парата" на другото, в опит да се запази интелигентното лице, а не "оная на метлата"... От друга страна - не толкова успешно, защото става контрастна разликата. И пак - просто интелигентна маска на другия вече изписан вариант - на "ми виж се ти, ПЪК"... Освен това - когнитивно в изказа се появяват "прескачания и насичания", в последователността. Тях ги няма при другите "спокойни" форми на участие. А символизирането и изреждането на "фрагментите" са израз на начина по който това "тече отвътре"... А избора на точно определени фрагменти, пък издава 'блясъка' им, и така - приоритета в асоциативността... А "онова отвътре" - продължава да си стои в... Тишинааааа!