ramus

Няколко пишещи сред форума имат проблем с изразяването в писмено слово и препинателните знаци. Може да се предположи че това е симптоматика, още повече че следите на същото се появяват периодично при едни и същи пишещи - но не това е важното в случая. Колега Малоум, кога за последно прочетохте какво точно сте написали - бавно и дума по дума? В този смисъл, как мислите - в кой център се формира боравенето със слово и на "колко дамги" се разгражда същото? И ако това има отговор - къде е проблема - в това, че вашият мозък "не може да си намери нужните символи, за да доизкусури представите ви с допълване" ли? За съдържанието: Това е то - типичен физик... с инженерно мислене за "първия запис", "в гънките на кората"... Откога кортекса и гънките му станаха местата за паметови записи? После - "мозъкът си намира символите, доизкусурява представа с допълване...". Тва мозъка е голяма работа, ей - дроби, после събира... Запечатва, после чете... накрая формира... Добре че му е кората... и гънките, и излиза че когато ги е нямало - е нямало памет. А какво е един мозък без памет. Интересно - ганглийните неврни възли, изграещи ролята на "мозък" на толкова много нисши организми - те как "запомнят"? А финала - с цялостния образ се употребявал в мисленето... и съпраааааайс - това било "отношение" (!!!) Но не спира дотук изненадата - ОТНОШЕНИЕТО - именно това било съзнанието (!!!), а не било отражение. ------------ Не е лошо да се забележат толерансите в когнитивната крива, а някои хора толкова ясно си ги изписват сами... Обаче липсата на умения за самонаблюдение и осъзнаване на собствените действия, мисли, реч... издават достатъчно за това, което се случва "отвътре". А най-веселото е, че точно в словото по-горе се спряга "съзнание"... и че то било "отношение, а не отражение (на нещо реалиститично) Какво лошо има някой преди всичко да се осведоми, да се информира, поне да изгради някаква основа база - понятийна, пълнежна... Така - като кръпка и патерица едновременно, на "Теорията" - дето иначе "обяснявала достатъчно", но на кого - на човека, който иска да си обясни. Горното са точно плодовете на същата "треска" - да се обясни, но като се нагоди към други обяснения, за съвсем други положения на битието. НО... претенцията е за обяснение на вселената и всичкото... Че какво е една физическа теория на всичкото, без "мозъкът"...

толкова, колкото манталитета на някои съфорумници..... с тия общи фалшиви приказки - нищо не се променя. А и въпроса е... че със сегашното положение се запазва едно хилядолетно статукво. В цялата работа е обикновената сметка и полза. Това е - всичко друго е имитация на интелигентност и разтягане на локуми. А най-лицемерното е пожеланието за "празник" някакъв си... Не че домашното насилие се определя единствено и само от насилието на мъж над жена си, а и над децата в него... Разбира се налице са всякакви варианти за насилие един над друг, насилието е трудно дори за формулиране еднозначно, защото производните му са много.

чудесно би било, ако все пак коментарите са от пишещи, които имат по-висока компетентност от заявената в писанията им. Странно е защо е толкова силния напън да се пише по въпроси, по които компетентността е никаква или илюзорна. Този "феномен" си има и условно означение и е изследван твърде отдавна. Това не пречи на неговите изявители неуморно да се трудят над "заучените си тезиси". Бих запитал автора на темата не е ли сбъркал раздела в който я пуска? Сигурен ли е, че темата касае "философски аспекти на битието"... след като текста на цитираната статия касае психични и неврофизиологични явления и процеси. академичната и суха учебникарска философия и виртуален концептуализъм, са нещо чудесно, но няма как всеки библиотекар да е лекар или художник...

...както и да се внасят произволно, спрямо лични предпочитания и когнитивни инерции. Освен това - в темата е налице всичко друго, но не "научна дискусия". форумът е просто територия. Пишещите в него я запълват и задават съдържанието й. Няма кой сред пишещите да преглътне изгубването на анонимността си, да не говорим че инстинктивно "обиждането", което вече беше споменато, както и емоционалната уязвимост са по принцип основни пречки по пътя към каквото и да било "разкриване" (изповеди). От друга страна - налице е пълна невъзможност за разкриване на повечето хора - не само в темата. Това е запечатано в тях като вътрешна забрана. А тия, дето са го усвоили вече, също вече имат своя игра - разкриват се също на "слоеве" - както сменят лицата и маските си спрямо една или друга публика. Така те "разкриват" винаги "само контролирани фрагменти"... и така се имитира "разкриване". Разкриването преди всичко започва като процес в самия човек. Пречките по това са изключително дълбоко, но от друга страна именно извървения път към преодоляването им, бележи условно зрелостта и цялостта на психичния субект. Най-важното в разкриването е непрекъснатото противостоене на "стопери", които са дълбоко в несъзнаваното сред всеки от нас... Зад цялата работа стои простичкия и обикновен човешки страх. И НЕ форума е причина за него, нито дали е "подходящ"...

има жени и мъже, които употребяват думичките за които става въпрос по-горе, в разговор, с коренно различни конотации от "обидата" или агресията. Не е въпроса до самата думичка, а до платформата сред която тази думичка има социалното си значение на 'обидна'... или като израз на едно или друго афективни или защитни импулси. по въпроса за 'обиждането'... това е вече доста широка тема, защото включва емоционалната култура интелигентност и зрялост на човешки субект. Не съм съгласен и че лицемерието при "обиждането" е задължително и единствено като обяснение. Става въпрос за "чувствителност" към собствени неизраснати емоционални следи и според мен е странно да се абсолютизира толкова категорично до всеки и всички... най-малкото защото например при мен в същия този описван аспект, нещата са вече напълно променени. Но пак - става въпрос за една ирационална територия за всеки човек, изградена сред възрасти и психични особености, далеч преди да се е образувала дори възможност за рационалност, осмисляне, критичност, управление... И да - именно, тя се инициира най-често именно с емоционалния аспект на всеки от нас. А отработването на това... е въпрос на култура и възпитание само до степен да се подтиска и овладеят крайните реактивни импулси. Но това не е по същество, не е отработване в "сърцевината и ядрото" на процесите... С тоя готов социален механизъм се засилва подтискането отвътре, засилва се психичното "разделение". Прави се за целите на регулацията и реда на груповия живот, но то става за сметка на вътрешното разцепление на всеки социален член, по линията на неговата социална сделка. Неслучайно толкова много хора "стискат" до известна степен и над определена граница на търпимост "избухват" и социално-формираните бариери се прекършват... По същия начин - твърде много хора, когато са в защитена среда (например от "свои хора", отделени от "очите на другите") те си отварят душата и... се разкриват онези аспекти, които именно създават вътрешното разцепление, а са недопустими за показ в социален "официален план". Хиляди години това се натрупва и създава огромно вътрешно напрежение. И че изводите и предположенията на бащите на психотерапията не са нищо ново в човешката история на познанието - че вътрешното разцепление и социален натиск в поведение, насока, битие, начини, ред - създават редица сериозни психични проблеми за множество човешки същества. Но търпят - заради натиск, заради сугестията на... социалната сделка и нейната инерция....

Мисля си за упоритостта на социалновтълпените модели на поведение, на оценка, на мярка и норма... Колко силно са втъкнати, колко мощно са насадени. Колко е невидимо тяхното действие, заради основополагащата им роля докато социалната група формира идентичността на новите си членове. Мисля си също - че вулгарността не се измерва задължително с изрази като употребата на народните "кур или путка", а е въпроса на отношението на изразите с тях. Имам позната и досега, която при толкова простата употреба на втората дума в кавичките ми предишното изречение... и сякаш й се стиска гърлото и вътрешните й забрани са като бетонни прегради. И не е до думата - просто всички синоними на тази дума за нея са проблем, защото несъзнателно се свързват със същия образ на женски външни полови органи.... Моето поколение... и преди него, имат затвърдени морални устои и стабилно поставени забрани относно някои аспекти на човешкото физиологично битие. А всъщност онова, дето се крие зад завесата, касае всеки човек, през целия му живот. Свободното боравене с "мръсни думи" вкарва много хора в заблуда че вършат нещо "забранено" и дори е част от "бунта на тийнейджъра" и криенето от родителите и създаването на "тайна територия", встрани от тях... Но работата не е в думите, работата е, че в социалния модел твърде отдавна е "покрил" зад завеса някои сметнати за "мръсни", нужди и поведение, като същевременно същите са задължително съпътстващи човешкото ежедневие, и всеки човек - без никакво изключение. Така излиза че задъжителна и естествена част от човешкото ежедневие се оказва с етикети и нарицателни за "недопустимост" и стават "скрити"... По същия начин стои не само въпроса с народните думички за полови органи или коитус. А също и за другите физиологични нужди - като дефекация или ориниране. А какво да се добави и за негласно смятаната "мръсна менструация", която жените усърдно им се налага да крият през целия им живот на репродуктивна зрялост... Всичко това е един "социален слой" от възпитанието, който прониква сякаш "на тъмно"... който всички деца се научават да крият, защото са с етикети на "неприлично, мръсно, вулгарно, просташко"... Смешното настава след това - при доктора... или особено - при гинеколога. Познавам жени, които имат огромен проблем да отидат на масажи, защото ще се съблекат и ще ги пипа "друг човек" по голите им тела... Мисля си също така, че не е проблема в използването на думите, а на отношението с което се изричат. С това дали "забраненото", с което да се направи впечатление. Дали е демонстрацията "че си много отворен", или че си забелязал смущението на околните с употребата на някои думички... Всичко това е само малка част от мотивите за 'употреба' на думички, които официално са сложени под "социална забрана", и инерцията от това е хилядолетна и се умножава по автоматизмите на социалната репликация... На всичко това обаче слага край именно днешното и следващите поколения. Всъщност все по-широката употреба на тия думички в "показното социално пространство" е за младите един от начините за бунт и "различаване" от "тия преди тях". Както и начин да се отделят, да се дефинират по нов начин, характерен за тяхното усещане за "реалност". Разбира се, че става и комично - от превзетостта, от прекаляването... Това е сериозна тема... и както и спрямо доста други социални казуси, в това липсва дори идеята за 'наука'. По тия въпроси са в сила един други основни положения, твърде първични, твърде автоматични и инстинктивни.... Тия положения са израз на един социален вътрешен пласт, твърде недокосван сред всеки от нас и пазен доста усърдно и ревностно за разглеждане, вникване, осмисляне и разбиране... Именно - защото повечето от етикетите на записите в него са на "забранено", опасно, мръсно, неудобно. Същия пласт е и територия в която се складират и други "скрити" и неудобни за официалното лице - социално или лично... Въобще формирането на такъв образ (вкл. и идентичност) е една доста заплетена и сложна тема... частен пример за изразеното по-горе е именно виртуалното социално общуване и осигурената от него анонимност. Удобния начин да се скрие, което в реалния "жив" социален живот, се прави с известни заучени и приети за норма усилия, сред виртуала са си "по дифоулт" и именно някои части от вътрешните забрани, се пропукват. ... Та - както вече казах - темата е огромна. И касае всяко човешко същество. Отгоре на всичко - съвсем ясни са малкото изследвания на тия явления, при които изводът е прост - създават вътрешно напрежение, заради необходимостта от вътрешно психично "разделение" - между явното и скритото... И нуждата от пораждането и съществуването на явлението ЛЪЖА - във всички аспекти на битието, при всяко човешко същество.

Във връзка с горните... разкрития! на конспирации, имам две вметки: 1. Аз също смятам да внеса личния си принос, като израз на своя граждански и социален дълг. Така ще ви разкрия най-голяма конспирация - точно в науката. Особено е валидна тя в хода на разкритията на колегата относно някои социални посоки на манипулации, с джендърен привкус и звучене. Много моля да се обърне внимание на следното - има проблем и е заложена 'бомба' във фундаментални научни положения - а именно: Основните посоки на научното знание - са наречени с думи в женски род. Колеги, обърнете внимание - билогия, физика, медицина, философия, психология... а във философията - основни понятия на човешкото размислително и абстрактно битие, са заложени в същата "женска същност" - вселена, безкрайност, вечност... Според мен, и моята скромна информация, това застрашава основни човешки права, израз е на сексизъм и лъха на "черна и злобна преднамереност"... Венсеремос! === 2. задавам въпрос към автора на темата, с молба и разяснение на смисъла на нейното заглавие: ПСИХОЛОГИЯТА - имала нужда... Не е ясно - каква е точно нуждата (голяма ли е, малка ли е) ? Само една нужда ли е, или са "много"... нужди? Как се очаква че друга дума (в женски род) ще задоволи "нуждите" на първата... Нещо джендърско виждам тук и заради това отправям своят апел Разкрийте ги колега, да направим всичко възможно да ги "задоволим" (ако трябва - с "мъжествени" средства и инструменти )! ======== И понеже некъв си тиквеник рамус, е с претенциите за "синтезатор" - му се пада да направи синтезна връзка между двете си вметки: Всъщност - "психология" (като дума в женски род) може да има безкрайни вариации от ... "нужди" (и големи и малки) ! Но мисля че една основна дума, в мъжки род, ще намери начин да задоволи "ВСИЧКИТЕ й НУЖДИ" (колкото и невероятно да звучи ) . Това основно понятие с думичка в мъжки род - е ЖИВОТ! А'м Ин ( в превод от английски - "вътре съм", със смисъл на "участвам", но и заедно с други... смисли, пак става многозначително )

Дааа - скромна е. Но това е поправимо, направи заявка до "кораба баща" с настояване за "повече информация" за "силите на злото" и от "няколко основни вида" да станат ясни много повече... Ето че и конспирацията за "психологията" вече е разкрита - колко ли още скрити лъжи и заблуди ще се разкрият... Нека им - гадове... В очакване съм на светлите сили от философията да разкрият всички тъмни страни на подмолната конспирация срещу доброто. Кво се стискат тия от 'кораба', ми не ти изяснят "всичките подробности" - да разкажеш на бедните земни подлъгани души, кви ги вършат зад гърба им... Би трябвало да е налице 'свобода на словото' и "свобода на достъп до информацията" - нали СТЕ от "силите на доброто"... Така, че само бъди инат и дай всичко от себе си - за добрата кауза... Ти можеш! На теб се уповават излъганите да ги просветиш. На теб разчитат и добрите сили, от 'кораба баща' - да изпълниш дълга си. ==== п.с. Винаги съм подозирал някои корифейни имена - сред "психолозите и психоаналитиците"... Специално - към Фройд и Юнг - направо лъхат на лъжи и заблуди... Сега вече ми стават ясни... гадовееееее

по принцип в горните думи на колегата Малоум са налични доста несъответствия. Това е едното от тях. Но на фона на горното - спрямо твърдението във второто изречение мога да изкажа контратеза: Човек да "признае че голяма част от нещата са точно в главата му" - именно това бележи и съпътства осъзнаването.

През моите очи това дори не е феномен, а обикновено психично явление, израз на психични процеси... и на ограничения. Философията предполага именно формиране на 'мироглед'. Но не и на разбиране на този мироглед. В този смисъл - не е "философията" векторът на явлението, а самия човек и начина по който той формира "вътрешната си картина на реалността". Едни ползват 'философия", други ползват други опорни стълбове за същото - мироглед. Религията също подава мироглед, с готовите си схеми по които да се възприеме и обясни света субекта и битието - неговото и социалното... Работата е там, че формирането на мироглед... е ... как да кажа - малко е нагласен и манипулируем процес. Работата е там, че в образованието, заради някои особености и цели, се преподава и изучава не суров информационен материал, а се преподават готови форми на неговите интерпретации. Но така се задава предварителен модел, основан на интерпретиране, а не на информацията. А другият проблем е - че като се заучи, за твърде много хора това остава като "основен скелет" и чрез него намират нужната си опора около което да изградят... "мирогледа си". Но мирогледа може да е всякакъв, защото чрез репликиране на готови схеми на интерпретиране, се формира и колективно договаря. Третата особеност, възниква от предишните две, в добавка с психична особеност - нуждата да се разглежда всяка информация, през призмата на вече формираното. Дали влиза или не влиза - инстинктивно и несъзнателно се наглася да е сходна на вече образувания модел, защото основния скелет с опорни точки е влезнал като опорен и със "етикет на абсолютен и краен". Неготово непрекъснато потвърждаване е несъзнателна нужда за опрелите се в него субекти, изграждащи по този начин своята психична конструкция на отношение към света. Не е тайна за никого че философията има огромен брой течения и разклонения. Вече са така и всички аспекти на науката. Но философията има специфично значение за всеки субект - защото тя задава и формира "мислене" - именно чрез "мироглед". Мироглед - чудесно, но ако той е краен, зададен с идеята да се "затвори", идва от необходимостта и ползата на самия субект. В психично отношение, това изразява една линия на "затвореност", предварително вече формирана и формулирана среда от системни зададености, но... взета наготово. Целия процес по нейното създаване и функционалност са предварително определени... Но всичко се мени. Това е проблемът с "твърдо зададеното". Дори неусетно се случва "мирогледа" от условен и имащ относително значение, да се превърне в опорен стълб за формиране на идентичност. И така хората с по-висока невъзприемчивост към изменения, се 'бетонират' и започва да се вижда тенденцията за все по-голямо опиране на 'вече създаденото', спрямо изменения и информация невлизаща в предварително изработената система. В хода на времето, всичко това се засилва, и така заедно с него се засилва и тенденцията за "асимилация" - на всяка несходяща информация и данни, спрямо вече структурирано ядро, сред отражателния свят на субекта. И се получава една нарастваща битка за защита, чрез съпротива. Колкото по-ново и с повече изменения - толкова е повече нежелателно и се увеличава. Умението да се поддържа "отвореност" в "мирогледа" е усещане за неговата естествена незавършеност. Хора, които имат проблем с вътрешната си неустойчивост непрекъснато имат уклон към "затваряне" - защото така те компенсират дефицита й. Точно тук е въпроса за всеки психичен субект и нещото, наречено НАУКА. Характерната структура на НАУКАТА - да е наслагващо се социално познание, върху валидирани вече основни "отправни точки" и именно това силно привлича субектите с консервативен уклон в себе си. В чисто психично отношение науката подава описания, но в психичното те са нужните за него "обяснения", чрез които се понижава задължителната и естествена тревожност и страхов "фон". Има и корелация - колкото повече се променя средата, толкова повече става необходимостта от "устои" и тяхното непрекъснато "валидиране", чрез доказване, утвърждаване... Има моменти на надграждане над "твърд скелет", но те също са преходни. Има моменти в които именно "скелета от отправни точки" е нужно да се изменя, за да бъде достатъчно адекватен на новопостъпващата информация. Именно това е проблема - несъзнателното съпротивление да се 'внасят изменения на основните опорни положения', защото тяхното значение е не само когнитивно, а и защото те се използват от несъзнавани механизми и процеси, чрез които се поддържа сложния вътрешно-психичен баланс. (който аз наричам "психостаза").

метафорите вероятно са нещо интересно, но в случая вие грешите, воден от лични пристрастия и в необходимостта да затвърдите онова, което имате вече предварително. Вие нямате дори основи в психологията, освен учебникарски, а вече пишете за "психологията" като неин говорител, познавач... Което е некоретно, вие привиждате зад думичката "психология" обобщения, което са неадекватни. И поставяте същата посока в познанието в някакви си ваши интерпретации и гледни точки... И си ги редите точно за да ви подходят към предварително установените ви постановки. Странно е, че после наричате тия ваши представности "психологията е млада ... ревниво подхожда, отделяне от родители, търси изява ... и смятала че е основата на света. Щото пък "философията" ... - най-основната... та родител на всички... науки. При положение че самата философия другите науки не я приемат за такава , по критериите си за "научност"... Има цяла плеяда от книжни философи тук сред форума - цитиране, позовавания, един авторитет, друг такъв, готови научени схеми и заучени връзки между заучени готови интерпретации... Отгоре на всичко бъркат всякакви въпроси с книжните си форми на заученост, като че света започва и свършва около академичните философски аули... Всъщност - ПСИХОЛОГИЯ не е нищо конкретно. Това е сбор от подходи, системи и концепции, интерпретации и хипотези относно психичния свят на човека. Разбира се че имат противоречия една на друга. Няма наука, в която да не е налично подобно нещо - пример "теоретичната физика"... Това не пречи по никакъв начин на "научността", но пречи на заучаващите ги... щото им внася смут, те искат подредба, яснота, категорични заявки и постановки... Е, в психологията, както и теоретичната квантова физика, нещата не са - нито определени, нито категорични. Отгоре на всичко - в психичните дисциплини на познанието не може да се ползва математика. Чудесни са иначе общите съждения и начините да се търси чрез тях утвърдителност... Но нейното търсене всъщност затваря въпросите и казусите... Колкото повече ясно иска да му е някой, толкова повече му е нужна категоричност и... отговори, подходящи за неговите лични търсения и потребности. Това точно е психологически казус, и касае РАЗДЪЖДАВАЩИЯ, а не философията, психологията, социологията или физиката... Просто някой си съждава за нещо си --- негово. Но в хода на същото той ползва думички, вместо в личен план, вместо в лично местоимение, той непрекъснато ги обобщава зад общите думички и понятия. А става въпрос за неговата собствена интерпретация и боравене със същото. И нещо друго - "силна или слаба" философия, психология... са някак несериозни обобщения. Наука - също не е нещо конкретно а е само условен сбор от рационални подходи и отношение към света и самия човек и битието му. Проблемите на философията... или психологията не са - нито на философията, нито на психологията, а на тия, които се занимават с тях. Психологията - това са хората които се занимават с нея и нишките на адекватност и познавателност, експерименталност и изводност, концептуалност и проникновеност... ХОРАТА - те стоят зад всяка наука. Науката "не е това, което смята един или друг" за нея...

може би... но той не е "тази картинка", а е някъде в значително 'по-широката'. Между другото - неговата усмивка и роля, също не е "върха" и края на ситуативния анализ - който обаче винаги е израз на нивото на самия анализатор и синтезатор, докъдето той самия му е възможно да си го позволи. ---------------- Искам обаче, чрез горните примери, да обърна внимание на един важен аспект, в явлението МАНИПУЛАЦИЯ: Заради неговата тоталност навсякъде сред социалните отношения, на всички равнища и мащаби, преднамерено се извеждат неговите "добри" и "лоши" страни. Обикновено за манипулацията сред народа се говори като за негативно явление и удобно се пропуска, че всъщност всеки един е манипулатор и манипулиран едновременно, чрез кръстосаните си връзки и отражения едни на други, по време на социалното битие. Същото по принцип е възможно, защото модела му се задава и в самото психично лично пространство. Именно там, е и личната отговорност - за играта и ролите в нея. Много е удобно, когато под предлога да се говори за негативния аспект на манипулацията, се прикрива личното участие в нея. Разбира се, това е и въпрос от ниво на самоосъзнаване и психична зрялост, но при всички положения именно при Осъзнаващия всичко това - чак тогава той става отговорен - и за играта си спрямо другите, и за същата игра, вътре в себе си. Докато не е налична осъзнатост няма как да се събере в синтез цялата картина на явлението и нейното масово разпространение и именно манипулативния подход е да се представя като 'черна и бяла', в зависимост от конюктурата, нуждата и ползата...

през моите очи не е само "вина" - дългът. той е част от задължителната социална сделка, в която се дефинират 'правата и задълженията'... - като ще ползваш, си има "цена"... Но от друга страна - забавно е да разгледам простите детайли от втората снимка, иницииращи въздействието по няколко линии на възприятие и отражение: - думичката РОДИНА има специфично значение, и то се индоктринира идеологически. - същата думичка е внимателно съчетана с другата, също от женски род - МАЙКА - властното излъчване на образа на 'майката', се задава от решителният непоколебим израз на лицето , жеста с лявата ръка и излизането на предния план на протегнатата листовка, с подходящото "заглавие" - цвета на дрехата, който е внимателно избран. - и щиковете на заден план... и целия общ план - от всички детайли, към общата картина. Доста директен подход, но той е внимателно подбран, според условията и особеностите на таргета, според историческия и социалния му контекст.

но това не е вярно - за мен това е изключително фрагментарен и ограничен извод. стратегията за манипулация е много широка, похватите и тактиките - също. Играта на манипулатор и манипулиран - е игра, която се играе още от детството. Тя съпътства цялото социално ежедневие на всички нива. Тя първо започва с "родители-деца" и е двупосочна. Така се поставят основите в детето, като на свой ред то също ще стане родител, ще копира модела на свой ред и сред собственото си дете... И така се реализира репликацията. Но и два много важни принципа сред всичко това: - ИГРАТА НА ДВЕТЕ РОЛИ - е ДВУПОСОЧНА игра, в нея задължително е наличен "резонансен канал", по някакъв признак. - И другата принципна ОСНОВА - в играта между двете роли, двете страни ги сменят непрекъснато по време на нейната динамика и протичане. Разбира се - сложна е играта, аз само я опростявам заради извеждане на общи положения и нуждата от работни условности в това. Но на фона на полуляризаторските опростявания и трупането на пари от "общи приказки" към подбрания таргет, направо бледнея.

така-така... Е тва е мъжка приказка. Цветните мандали и одухотвореността дето струи отвсякъде...

все още не съм видял ръкопляскането на публиката. А го заслужаваш - със старанието си и благия "конструктивен и балансиран образ". Има време, ще се покаже и "тъмната страна" от цветните мандали... и все някой ще я изпита на "гърба си", поредния, който е причината и виновника.

За мен - зависи от "Прочитащия". Но то това се отнася до всичко друго в Живота... и Живеещия (го). за мен е напълно безразлично коя е Лара Хопкинс, дали тя е именно самопредставилата се, дали и какъв "опит" била имала - още повече че именно в "опита си с пазари' тя се е научила да бъде популярна и така "продаваема". Сигурен съм че и на въпросната не е от никакво значение кой и какъв е някой си рамус, така, че да оставим въпросите с авторитетността, които за мен нямат никаква смислена рационалност и практичност. и останалите болднати преднамерено клишета... са напълно несъответствени и практически наивни... Те ако бяха възможни, нямаше някой да чете въпросната ..."авторка". всичко това е направено само за народно ползване и търсене на популярност и... "пазари и печалби". Пък така въпросната си вдига рейтинга, дописва си СиВи-то си... ползите са много и тя чудесно е разиграла възможностите си. Но няма нищо смислено за четящия, попаднал в непознатата сериозна ситуация, емоционално неподготвен и уязвим, с доста проблеми самият той... Собствените проблеми са в основата на подобни взаимодействия. една незрялост - и в двете роли, които са житейски неизбежни и съпътстващи който и да е социален несъзнателен реал. И между другото - преднамерено не поставих иначе доста сериозния въпрос - дали кога някой си дава сметка че самият той в някои междулистностни игри - играе ролята на "нашественика" и манипулатора? Иначе играта на лошия и добрия, е чудесна детска игра... но е твърде шаблонен и плосък в нуждата на избора на "жертва" да е винаги "добрия". Всъщност един от най-вървежните стратегии за манипулация е ползването на образа на 'жертвата'...

Колкото до статията от линка, горе - това е поредния опит в търсене на полулярност в писане на статии, които доста титолувани "специалисти" се пробват на народното поприще - главно за облаги. излишно е да се коментират "съветите в тях", които са не само некомпетентни и напълно практично-неприложими, а и така влошават ситуацията в четящия ги, като му дават един фалшив ореол "как са нещата" и "колко било лесно да ги реша". И като дойде "момента на проверката"... и иначе "големия силен тигър" се оказва картонен и е вече предварително изгубил "битката"... С тия "статии" само се засилва възможността на "манипулатора" като прави иначе изживяващите се за "защитници" твърде уязвими, дори и като се помпат с фалшиво самочувствие. От друга страна - така или иначе твърде малко човешки субекти са способни да погледнат на явлението рационално и да се оползотвори и насочи към саморазвитие - и така синтезно разрешаване на конкретен, но и много широк кръг от други житейски конфликти и казуси. Ето това наричам дългосрочна рационална разумна стратегия. А и нещо друго - генерализирането на образа на "нашественика", дори демонизирането му - е чисто народен похват. по този начин въпросната авторка на текста от статията, се явява манипулаторка чрез изписаното. А иначе - "вездесъщия манипулатор" или пък "енергиен вампир" - да кажа че е истинско предизвикателство да се окажеш "очи в очи" (дори и да не се виждате) с подобен сериозен и овладян ..."играч". Именно тогава е "момента на истината", като от друга страна - това е чудесен начин за проверка на личното ниво на овладяване, организация и самоуправление... С това само искам да опримеря, че животът е сложно-съставно, а не е чернобял и с линейно-последователна двумерност...

Това ми беше особена и специална за мен тема, преди повече от 20 години... От всичко, което преминах покрай нея, мога да обобщя няколко основни положения, които предположително биха били от полза за хората които имат... "проблеми". сега - малко общо по горната статия. Първо ми направи ми впечатление, че текста в нея касае някои особености в човешката комуникация и общуване. А коментара отдолу, на ИСТОРИК - явлението "енергиен вампиризъм". Освен по някои твърде общи и условни признаци, двата аспекта нямат връзка помежду си. темата за манипулацията между хората е като всяка друга тема - за хора, които имат широко виждане и ниво на синтез отвътре и отвън - същите разглеждат битието съответствено - широко и синтезирано. за хора, които не могат да си позволят това - си разглеждат която и да е тема до нивото на което отвътре са самите те. Същото е и за явлението "енергиен вампиризъм", което е доста... ненаучно понятие в общия си смисъл. Всъщност с него се оправдават и обясняват някои "бели петна" касаещи взаимодействието и общуването между хората и това е вариант на търсено и лесно обяснение, и заради това то веднага добива популярност и народно разпространение. Ефекта - че по време на директно общуване, дори и невербално, определени човешки субекти имат способността да "извличат енергия" от други, по време на взамодействието си - всъщност е доста условен. Въпреки това няма да се спирам на неговият анализ, защото ще стане твърде специализирано, а тук няма хора, за които това да е интересно. В общ смисъл обаче, обръщам вниманиа на няколко извода - "загубите на енергия" и усещането за "изцеждане" касаят главно 'емоционалния аспект' - съответно тази компонента по общите канали на взаимодействието. И оттам, извода - усещането за изсмукване, всъщност може да е чудесен лакмус по отношение на "пробойните" които така или иначе са налични при всеки човек. А умението на други несъзнателни субекти да ги намират и ползват (символно - вампири) - е инстинктивно защитно поведение и някои деца го усвояват още от малки до висоти, съответствени на техните дадености и нужда да оцеляват в сложна неадекватна за тях среда. - В народния живот, нуждата от понятието "енергиен вампир" идва от окултизма и разглеждането в него на "етажите на битието и вселената", като в случая се заимства от "астралния свят" и описанието за "астралните същества"... Така схемата идва наготово и добива масовост и популярност чрез интуитивната аналогия. - Ако човек работи по своят вътрешен синтез, срещата с "енергийни вампири" или манипулатори, е чудесен начин за отражение на собствените им дефицити - именно защото в рамките на конкретиката и контакта, се използват по точния начин от "другата страна" и те биха станали "видими" и да се отработят. Трябваше ми време и известна предварителна "технологична подготовка", налучквания и творчески похвати... от друга страна, опита е чудесно нещо. В крайна сметка, нивото на самопознаване и оттам - самоуправление, внимание и фокус, опит в усещането на вътрешни емоционални и ментални сигнали и непрекъснатия им мониторинг, са от решаващо значение първо да се улови и регистрира "нуждата на човека отсреща и неговите граници". Искам и да добавя, че всичко това изглежда тривиално и банално, но е изключително интересно когато дори при липса на физически контакт, и физическа пространствена отдалеченост, някои хора разполагат с възможност да въздействат на други. Именно това е предизвикателството... Дали това "въздействие" е енергийно... или е на друга основа... не е от особено значение, защото спекулациите могат да са всякакви, но съм го установил и регистрирал - както в себе си, така и в други хора... доста от които бях заобиколен, през житейския си път. Така имах чудесната възможност за изследване на явлението и на собственото си участие в него. - Няма никакъв "енергиен" проблем с който и да е субект... ако вие, самите сте поработили предварително върху баланса и синтеза си. Това се отнася и до манипулацията, която си е както вътрешно-психично явление, така от него става и междуличностно и така - социално значимо. - Самото решение подадено по-горе - е израз на съвсем погрешна защитна реакция - избягването. Това е просто рефлекс и инстинкт, но не и смисленост, защото тя е средството на некомптетентния и ако все пак е призвана да намери решение, то е "да стане веднага и бързо"... - втория аналог - за реагиране, ЗАЩИТАВАНЕТО - е вече всъщност "загубата". Въвличането в защитаване, е всъщност играта на 'нашественика' и това е именно неговия предварително манипулативен сценарий. Защитаването и избягването са израз на вече стартирани защитни сработвания и най-малкото при тях е подтискането и така силното ограничаване на висшите когнитивни функции, чрез които би имало възможност да се осмисли, проследи, съпостави, опознае... ползвайки взаимодействието и наличните възможности за регистрация и мониторинг. Именно това е рационалния подход - защото с него се подава подложка за по-бавно, но дългосрочно реализиране на изход от такива... "взаимодействия".

Не само че е възможно, но е и съвсем откровено в написаното. Разумния конструктивния и ерудирания ..."човек" си е написал следното: Което съвсем ясно означава че зад цялата настойчива тирада и псевдофилософстване по няколкото теми, стои обикновена форма на съвсем чисто лично отношение. И е съвсем ясно че то не е асимилирано, като за целта на маскирането му, се генерализира в общ образ, а не в съвсем частния случай. Не само въпросния колега е така - зад хомофобните говорители стоят съвсем чисто лично отношение, което минаващо през предразсъдъците им, се изостря допълнително. Генерализирането като следствие, е само нужния "интелектуален шел", който да е включен сред вътрешните им защитни игри. Пример за това са и неговите следващи думи, съвсем явни: Неговите предразсъдъци... "го карат"... да "мисли", че... В този смисъл "разумния, конструктивния и ерудирания... "човек" явно не е достатъчно. Защото ако беше - нямаше как да не разбира от опит... че "предразсъдъците" няма как да накарат някого да "мисли". Точно обратното е - те го вкарват в заблуда... че "мисли". Продължението на описанието му - е достатъчно ясно "докъде води "мисленето" идващо от предразсъдъци. Защото "инстригантското майсторство" не е никаква еволюция на "нежния мъж" и не е "измислено от нежните мъже". Същите не са измислили човешката глупост и ограничение. И че те са също хора, както всички други - и с глупостта, страхът, тревогите, защитаването си и нуждата да се съхранят и оцеляват като живи същества. Не са нито повече, нито по-малко хора, от всички останали... Най-малкото е възможно да мисли някой, когато влиза в дисонанс с предразсъдъците си. И примерите на естествените няколко човека, които периодично влизат в такива дисонанси, според спецификата на различните теми и конюнктурата от пишещи, защитаващи всеки своите си убеждения и ритуалното надговорване, надмерване и доказване - кой му е по-.... Но този модел на "общуване" си е и типичен и е приет за "норма". Повтаря се непрекъснато, нищо че няма нищо общо с каквото и да е... конструктивност или вникване... или развитие, динамика. Не - той е призван точно в обратната посока - затвърждаване чрез утвърждение. Търсенето и задържане на усещане за стабилност несъзнателно изиграва лошата си шега. Но така или иначе тази нужда няма нищо общо нито с разума, конструктивността и ерудицията... Иначе са хубави благите ти думи, създават "социална атмосфера". От друга страна - не съм дипломат, нито съм възпитан или маниерен, което ми дава възможност да съм директен и да не ми се налага да лицемеря заради "публиката"... Разбира се - реактивността "отсреща" не закъснява, което също не е нито конструктивно, нито ерудирано (за разумно - съвсем никак). Просто се "връща" на огледален принцип и съвсем първосигнално... (опаааа - докато пусках това, сградата се разтресе от земен трус)

Ако имате предвид НАП - няма смисъл да спамите по форумите в тема за "брак и семейство". Кривия прочит не е равен на нечие написано. А и нямате връзка между две писания и два прочита. Криви са предположенията че привиждам някой от изворите, крив ви е психопрофила, криви са всичките ви допускания относно мен. Не ме интересува дали и кой ви мисли за зряла, нито дали сте зряла, нито че ви е крив света. Това е за "не била крива ракетата, а космоса (й) бил крив"... Дребните заяждания може да са ви от полза (и без НАП) и да ви разтоварват, но това говори достатъчно за вас самата без нужда от други критерий за "зрялост". Емоционална - най-малкото.

"виждаме", ама през късогледите мъжкарски очила. Жените и мъжете не е възможно да бъдат равни. Но и мъжете не са равни - помежду си. Както и същото се отнася и за 'жените'. В този смисъл - тия обобщения на база полови белези нищо не означават... И дали нещо е равно (равни) на друго - е равно по права ( и задължения) и възможности за развитие. По качества и дадености, възможности и проявленията им, по психични особености и характеристики НЯМА ЕДНАКВИ и няма "равни". Бъркат се понятийни значения, като несъвместими различия в пълнежите се представят като еднозначия и синоними. Ракийката и гозбите на масата по снимките са вероятно нещо чудесно. Но доволството, дето струи от хората в тях, не е "равно" на зрялост в емоционално и ментално отношение. А по отношение на зрелостта няма никакво значение половите първични и вторични белези. Нито социални роли или сексуални уклони. Няма значение нито историческия или културен реал, нито географията или спрягането на "биологии и природности". И да - това че зрелостта се проявява в много малко представители, според статистическото отношение спрямо останалите, не ги прави "несъществуващи", нито "неравни" като права и задължения спрямо всички останали. Продължавате няколко човека да бъркате основни понятия и значенията им. ДЖЕНДЪР не означава задължително хомосексуален. И субект със хетеросексуална ориентация и нагон, е възможно да се включи в напълно различни социални роли, твърде нехарактерни за първобитния модел, толкова харесван от... съответствени на него хора. Може би е нужно е малко да се порасне, примерно. Щото вътрешните уклони към първосигналното не са зависими от много прочит, запомнянето на информация и боравенето с нея, дипломите и професиите, а си стоят дълбоко сред всеки човек. Е, някои ги израстват, други - просто се инатят и борят че някой им взима удобството на чернобялото им зрение.

доказателство? всъщност - като за 'лакардия'. Отгоре на всичкото - позоваване на авторитет. Значи ти мислиш така... после ти възразиха. После ти "социално го доказа" чрез позоваване на някое си виждане, от някоя книга. И то от заглавието на книгата. друго - обърна ли внимание на втория си абзац? В него първото изречение касае "залеза"... А следващите касаят "зрялост"... За да се стигне до "европа - зряла, но и презряла"... И що е това обобщение "Европа"? В Европа има зрели и не толкова, държави. Като нещо "упада", какво точно се има предвид? Защото според един модел и схема - нещо си упадало. Но според друго виждане - просто се развива. Според всяка статика, динамиката може да се разглежда като възраждане зрялост и упадък. Но според динамична схема, в по-общ план - просто развитие и изменение спрямо динамиката на условията и контекста. Имам едно лекичко подозрение - сякаш непрекъснато се търси повод за приказки - каквито и да са, както и да се говорят - да не би да има някакви "точки" и да тече съревнование? Някои хора направо си пишат подгонени от стремежа участието и писането като реактивност да е с приоритет пред мисленето и осмислянето. Като че ли форумът е поредното място на което по неписан договор от ползващите го, те просто си намират нужния контекст да затвърдят и утвърдят личните си платформи, виждания, убеждения... паранои, страхове, фантазии, лични и групови отражения и залитания... тревоги и фобии... Сериозните научни теми и казуси, пустеят. Но разделите с общи приказки чудесно привличат нуждаещите от същото. Виртуалният живот, вероятно тегли към липсващото му социалничене...

не разбрах - какво като някой, някъде, е написал някаква книга, която изразявала неговите виждания... ? Виждания в днешно време си има всеки, а да напише книга - също всеки. Някои живеят с копиране на чужди виждания, подбрани според един или друг личен уклон и усещане за полза. Със значението на "вижданията" - е същото. Между другото - "залеза на запада" го чакат още от Маркс. Внушаваха го че... всеки миг... и край - упадък, до припадък. Докато упада... запада - сума народ е хукнал към него, сума народ го говори и го обсъжда. И си има мнения по едно или друго... за пример е и самата тема - шеговитото й заглавие изиграва и няколко шеги, с няколко Пишещи в нея. И си карат по 'вижданията си', които думичката "джендър" отключва. Всеки също е с идея - че неговите виждания (които дори и негови не са, но пък е избрал да го изразяват) "виждат" истината и реалността. А те са просто " отражения в него самия"...

кое е еволюция и кое не е, е доста дискусионен въпрос... Но за опростяването - . Дори на моменти, бих го нарекъл "из-простяване" и като нищо някой би изкарал и това "еволюционно предимство". Един също твърде оспорван автор беше раздул идеята си за 'деволюция' в станалата популярна книга, дори и същия автор я представи лично в големите български градове, преди 15-на години... Чудно ми е само играта на един вездесъщ модератор, който непрекъснато пише "рамусчо - никой не те чете, аз не те чета изобщо... и дори се спрягат логореите...", но не пропуска да апострофира, иронизира... иначе "без да чете..." Но пък важното е че вървят общите лафове, да се чеше крастата и да върви кефа от "доказването". ------------ Колега Малоум, имам доста резерви към всичко което пишете - и за неврони и неврофизиология, и в случая - за еволюция. Има проблеми в извеждането ви, има проблеми в подложката, има доста широки разтегливи понятийни и логически "мъгли", които чудесно ползвате за да "теоретизирате" чрез собствената си концепция. Това си е ваша работа, разбира се. Но сигурен ли сте че онова, което написахте почива на друго, освен на приличен набор от грижливо подбрани положения, подредени да са в услуга на... "теорията"? Значи - "вертикала". И - разбира се, "друг вид". Но т.н. от вас 'надграждане' всъщност е именно "усложняването", което иначе еволюцията била "против него"... От амебата, та чак до бозайниците... тия неща все "вертикали ли са"? ОК, но...: Да ви напомня, че онова, чрез което сте измислили своята "теория" също е вид "усложняване". В общ смисъл, висшата когниция, довеждаща през различни етапи до абстрактно-символно мислене, не е никакво еволюционно предимство. Нещо повече - уж в някаква степен тя "надгражда" първосигналните дялове и системи. Те я изключват при всеки удобен за тях случай... И въпреки всичко - като че "на инат на еволюцията"... я има. Разбира се неустойчивите й "плодове" непрекъснато са бомбардирани и компрометирани от толкова друго генетично "ехо" и атавистични наследства... (което пишещите чудесно опримеряват непрекъснато). Насекомите и в частност, мравките - са едни от най-старите същества на планетата. за оцеляване - оцеляват. Но го правят с усложняване и стабилизиране на социалната си организация. Докато се стигне до нея - това е вид 'усложняване', ако не на физиологията на организмите - то на организацията, поведението, реакциите - докато и това стане "еволюционно преимущество". Всяко надграждане, между другото - е вид усложняване. Разбира се - опростяването, за много хора изглежда преимуществено. И е разбираемо защо